Втори след княза

Тъй, де. Говорим за наука.

Диференцирането е принцип в науката. Вж. Ламарк. Моля, дай пример как "се сливат нещата". Може би го правим? Ако можеш да поясниш също какво е това "ниво на изобразителното". Допускам , че там- в длъбините на мозъка има много, да не кажа за всички неща, така че приемам че изкуството и любовната игра са там.

Прощавай, но половата възбуда при съзерцаване на Венера не е естетическа наслада. Или поне в познанието се стремим да ги различим

И разделяш, види се, играта от основното. Съответно има наслада от игра и наслада от основното. Заради това казвам, че насладата от секса е различна от естетическата наслада.

"Наслада" в изкуството е термин, с който да се разграничи полезността на предмета и ни насочва към естетиката, към красивото. Няма много общо с насладата от секс, наркотици... има с рок&рол. Можем да разглеждаме и насладата изобщо, но трябва да пренебрегнем частните случаи, вкл. изкуството. Вкл. кама сутра

Източното мислене и език са по принцип метафорични, вж. "Петте пръстена" с части Земя, Вода, Огън, Вятър, Пустота или школа "Земя и Небе", което очевидно е метафорично. Също популярно бе поведението на Брус Лий, който подражава на змия, дракон, тигър. Наистина, това са приьоми, подражания, а не украси. Но все пак, изкуството е и приложно, т.е. с полза, а не само за наслада. Ето, архитектурата е доста ограничена от практически съображения, но има място и за красота. Следва интересния въпрос- може ли Мусаши или тореадорите да убиват красиво, да предизвикват наслада?

И аз смятам, че ПРАВЕНЕТО на изкуство няма връзка с ПРИЗНАВАНЕТО, че това е изкуство. Тук обаче се проявява особеността на метафората. Според Борхес тя трябва да бъде открита(съществува някъде- във фолклор, природа, майстори, минало и др.), а не изобретена- тогава хората не я разпознават. Обаче и да е изобретена и да не е съществувала, то един ден... може би.... ако пък има късмет.... ще бъде приета. Така че ако авторът е направил нещо, което изразява едно друго нещо, ама другите още не го проумяват, то си е изкуство. Мисля, че по - коректно е "Мозъкът работи със сигнали от сетивните органи и/или от паметта", подредбата, последователността на които си е информация. Смятам също, че и ползата и насладата могат да бъдат неосъзнати или осъзнати. Рефлексия. Има хора, които изобщо не си задават въпроси за преживяванията. Примерно, момент от Одисея: Одисей, каталясал от борба с вълните стига плажа, намира под дърветата шума и се заравя в нея за да не се простуди. Това бе за мен поучително и ми донесе наслада. В противовес в съвременните филми крушенците, стигнали до брега заспиват. Колцина са обърнали внимание? Някои са го приели несъзнателно, други съзнателно, трети хич. Ако под "технология" разбирате как е направено изкуството, това не е от значение за възприемането. Никога не съм знаел как е направен цинобъра в картините.

Съгласен съм, че изкуството е разположено над занаята, но в оня смисъл, че занаятът се развива, попълва възможните ПОЛЕЗНИ ПРИЛОЖЕНИЯ на изделието и започва украсяването. Не може да съществува изкуство, без занаяти, но занаяти без изкуство може. При това може и занаят съвместно с изкуство, с което възразявам за "свършването" на занаята. Примерно модните шивачи могат да са занаятчии, които внасят нещо изкусно, могат да не са съвсем уникални, а да подражават на съществуващата мода, но да откриват и специални украси, които да правят дрехите им в някаква степен уникални. Аз търся отговора другаде Лакът на Страдивари за покритие на цигулките е уникален, неповторим. Обаче е производствена тайна на майстор- занаятчия. Тъй че уникалността, неповторимостта не е критерий. Или използването на тайна рецепта за синьо, която не прави художника изключителен. По- скоро метафората, подобието на нещо от света, което не е свързано с приложението на изделието. Примерно съд за вода с изображение на Ахил. Хурка с оцветяване. Каруца със звънене. Ако става дума за подобряване на приложението- стомна с отвор на дръжката или с две дръжки, това е рационализация, майсторлък, но не проява на изкуство. Ако сложи авторски печат, който наистина не се отнася до ползването, той пак не е подобие на света, но пък е знак, понятие за автора, а не метафора. Подобие ще рече- прим. вълнички или меандри, напомнящи за вода; сърчица, напомнящи за любов; триъгълници, напомнящи за пламъчета или планини; най- общо нещо, което грънчарят е харесал, несвързано с приложението, нещо което може да се приложи и на стомна, и на гега, и на канатите на каруца, и на стената. Като се връщам на модните шивачи, украсата на дънките с разпрано, изтъркано, откъснато, през което се подава привлекателно за погледа нещо голо е проява на изкуство. То няма отношение към ползването на стоката- панталон, но е нещо, което авторът харесва. Друг пък не харесва.

Потвърждава се, че към украсяване се преминава при достатъчно развита и усвоена технология на изработване на изделието. Това се отнася и до програмирането и пр. дейности. Интересно наблюдение са вътрешните размисли на Сали Яшар. Той смята, че прави нещо полезно, но с украса, с добавяне на нещо хубаво. Смята себе си, а и жеравненецът го смята за майстор в занаята, а не за човек на изкуството или поне не съвсем, а някак си първоначален. Може би ако друг му прави каруците, а той само настройва дисковете ... А иначе, всеки в дейността си може да добавя красота. Вкл. чистачката, без да омаловажавам Сали Яшар. В т. см. за човек на изкуството се смята онзи, който е изцяло отдаден, а не между другото.

Не възразявам. Все пак, програмирането, точенето на брадви и правенето на геги не се смята за изкуство. Чуденето ми настъпва когато се запитам по какво се различават.

Вдъхновени или просто подражатели Това разделение е също толкова интересно, колкото и артисти/занаятчии. Представям си следната ситуация. Около огъня на диваците един изпитва някакво вдъхновение и започва да реве някаква мелодия. В тази си позиция той е особен. Не е като другите и съответно към него отношението бива особено. Не вярвам да са изпитвали пиетет, възхищение, но поне предпазливост като от нещо непознато, което е давало някаква, поне временна, неприкосновеност на вдъхновения. Това му привилегировано положение е изкушавало други, които го могат, разбира се, да му подражават. Те се присъединявали към рева му, подобно виещи вълци и изграждали общността, която можем преувеличено да наречем „на посветените”. Накрая може би цялото племе е взимало участие, а може би само посветените са изразявали с рев или мънкане, наречени по- късно мелодия, някакво отношение към света, към силите в него или към своите усещания. В този смисъл, редно е да не правим разлика между този див „запевач” и последователите му- хористи. Те са все праартисти. Да вменяваме на запевача някакво божествуно вдъхновение не е уместно, защото самият той, може би подражава на някой предишен в племето, а може да подражава на вълците или на птиците. Изложих съображения, за това, че появата на нещото като артист не е качествено различно от нещото като подражател. Надявам се е станал ясен и коренът за враждебното отношение между творец и подражатели. Логиката, че подражателите също ще достигнат привилегиите на твореца много е дразнела и тогава, и сега. Обаче масовата проява, лишаването от привилегия може да свали и противоречието. Когато цялото племе пее новата мелодия, то всички са едно и то цялостно. Този племенен химн може да ги различи от другите, като същевременно ги обедини помежду им. О, чудо- изкуството вече си има масови изпълнители, хористи и хора- човеци. Пак в акт на подражание, онзи, вдъхновеният, е можел по подобие на вожда да заеме позицията на корифей- водач на хора, който да запява, а другите да отпяват, с което би заел доста висока позиция, след вожда. За да няма конфликти, този път с горния, тази позиция става духовна, жреческа. А от тук следва и родството на изкуството с дейността на другата горна каста- жреците и свещениците, а именно приемането на едни невидими, без плът образи, които се намесват в живота на хората. Стъпка в друга посока е да последва танцьор, търсещ място на „особен”, който да изиграе танца „Убихме мечка” или „Благодарност към сполуката”, който с радост да подхванат подражателите, участници в лова за да се появи танцът, а после драмата. Опияненият танцьор, както и певецът е в двойствена позиция. От една страна е доволен, че му подражават, с което го подкрепят и не е сам и изолиран, а от друга го обезличават, присвояват му откритието, отнемат му привилегията на първия. Смятам, че психологизъм от рода „Тогава певецът разбрал, размислил и решил да стане водач на хора” не е уместен и това са последствията от противоречия между хората, които по принуда водят певеца да заеме някаква позиция. При инакво поведение би изпатил или от обществото, или от водача. Смятам също, че използвайки представата ни за първобитното, просто общество представих една идея за произхода на изкуството. Надявам се показах, че новатори и подражатели са все хора на изкуството и противоречията помежду им са решими когато новаторът заеме или особена, или равностойна позиция сред тях. Имам предвид както отколешната позиция на корифей, запевач, така и на диригент, водач на група, композитор, автор, критик.

Когато пастирът е правил гега, той е допринасял практическа полза, а когато я е шарил, е допринасял естетическа. Дори в изкуства без материален предмет, не като грънчарство, тъкане, резба и каменоделство, а такива като литература, драма, има 1. практическа полза= да научим и 2. естетическа= да се насладим. Ако приемем, че практическото е изкуство, което не е трудно, то майсторско и изкусно стават синоними. Само дето в едни произведения преобладават практически полезните елементи, а в други украшенията. При отсъствие на украшения се стига до произведение на на занаята или науката , което си е пак условно. Има много красиви ботанически рисунки на растения, които се ползват като пълноценни картини. А пък художественото произведение "Тъй рече Заратустра" на литератора Ницше е философия.

У мен възниква въпросът, дали сравняването в практическа полезност е изкуство. Дали добре наточената брадва е майсторски наточена брадва или е изкусно наточена? Съдя по музея на резбарското изкуство в Трявна. Резбарското изкуство тръгва от това, че започват да украсяват гегите, вретената, лъжиците с орнаменти. Тези пособия не е необходимо да са майсторска изработка, да са по- здрави, по- удобни за ползване, с тях да се върши повече работа. Те са традиционните, само дето са изписани. Наистина, разнообразяването на гърнетата като форма води до по- красиви, но като им се сложи име "стомна", "делва"., "ручка" и формата остава постоянна. Те се ваят от занаятчии. От там артистът е този, който ще сложи украса и ще направи гърнето красиво . Т.е. занаятчията прави традиционни неща, които се търсят, (примерно отпечатани на хартия русалки като в "Операция ы") а художникът, според способностите си- може да направи нещо ново. Това може да е и едно и също лице, което да прави традиционно нещо продаваемо и от време на време нещо изключително. Остава въпросът дали това нещо е по- полезно или по- красиво. Връщам се на това, че да се заговори за изкуство, трябва технологията да е по- статична, да е развита до някаква степен, колко "някаква" не знам.

От примера с баницата става ясно, че "не се припокрива", защото влагате по- широк смисъл, а не по- тесен с по- високи критерии . Нали? По този начин в изкуството влизат (когато добият възможности) дейности, смятани за практически. Ето- кулинарно изкуство, машинен и ергономичен дизайн. Моментът, в който можем да кажем "Тази кола е ПО- КРАСИВА от онази" или по- фрапиращо "Този трактор, компютърна програма, струг, космически апарат, хирургичен шев", значи се е появило изкуство, но авторът може и да не се е осъзнал като човек на изкуството. Иде ми на ум, че за изкуство можем да говорим само като сравняваме неща. Ако нещо е несравнимо, не мога да кажа от кое е по- красиво. В някои случаи се казва за нещо изключително , че е "несравнимо", което по- скоро значи "неповторимо", "без близко съперничество", нещо което е на огромна дистанция от другите, с които СЕ СРАВНЯВА.

Опитвам се да си отговоря за мен на въпроса така: Ако човек на изкуството се ражда такъв, но по някакви причини НЕ развива заложбите си, той човек на изкуството ли е? У Марк Твен имаше един герой, който бил много свят вътрешно, но обикновен селянин, незабележим външно. Никой от селото не оценил светостта му, но Господ го възнаградил на оня свят. В изкуството това едва ли може да стане, защото тук бог сме ние- публиката. После- има някои, които направо се чудим какво правят в тоя си занаят. Има такива доктори, даскали, хористи, ресторантски певци, рисувачи... а колко хубавички актриси... Те си изкарват парите като хора на изкуството. Колкото и да е слаб ресторантския изпълнител, без него е по- скучно. Като си глътна, да знаете на какво фалшиво свирене съм играл и пял. А да знаете колко фалшиво пея, ама пък с какъв кеф... Та не съм уверен, нито че тези в изкуството, всичките са родени за това, нито, че можем да разпознаем трудолюбивия и последователен от даровития. Така че аз смятам, че изкуство прави всеки, който ни представя с изразните средства на изкуството нещо, което можем да разпознаем като такова и да приемем изображението му. От детето, през бездарника, до гения. Който го прави по- добре е по- добър, който го прави по- лошо е по- лош. По отношение баницата като произведение на изкуството, смятам, че с развитието си всяка дейност, след като достигне някакво равнище започва да обръща внимание и на не- прагматични критерии (какъвто е питателна баница- да има яйца, сирене и кори), отива към естетически- дали изглежда добре, дали е приятно за други сетива. Обаче и тогава, както споменавате, има хора с различно мнение. Един може да каже "Да, баницата е произведение на изкуството", друг, че това не е произведение на изкуството. Тогава какво трябва да каже наблюдателя- че Е или че НЕ е? Става дума, че и в най- развитите изкуства критериите за изкусно и бездарно са доста субективни.

Парадоксално е, че поезията се появява преди прозата. По- сложното, преди по- простото! Можем да потърсим нещо подобно в детското бърборене. Още не проговорило, детето повтаря сходни звуци, нагласява техен ритъм и мелодика, пее ги, преди да проговори. Неговото ма- ма е насечено на срички, на тактове. Когато мислим за изкуството, като за синкретичен път към комуникацията, възниквал съвместно, но изпреварен от говора, нещата стават по- разбираеми. В първите търсения на проговарящия дивак има и звуци, и ритъм. Той се изразява без да дава предимство на думите, на речта. Подвикванията Йо- йо- хо са също толкова информативни като "Добър вечер, мили гости". В този смисъл, първото изразно средство е съчетание от слово, мелодика, ритъм, т.е. лирика или по- общо поезия. Да ме прощава Аристотел от тракийския град, но поезия за нас е по- разбираема като нещо, което се пее, пойе се, отколкото като "творчество" Вж. тук, което е присъщо и на грънчаря. Впоследствие това умение се шлайфа, усъвършенства, жреците говорят със специален език, който обогатяват с рими, ритъм, докато простосмъртните могат да общуват с команди и крясъци- малко са думите, необходими на свинаря на Одисей преди да попадне на Омир. Надявам се съм се изразил достатъчно разбираемо, че първото комуникативно средство е синкретично и включва слово, ритъм, съзвучия, мелодика. То е по- скоро песен, поезия, отколкото проза.

Има две противоречащи си съждения По- добре глава на котка, отколкото опашка на лъв Ако си най-умният човек в стаята, значи си в грешната стая. В първото се напътства да избереш система в която си най- умният, пък било то и по- незначителна. Във второто, да предпочиташ система, в която има по- умни от теб. В първия случай се има предвид, че си усвоил необходимите за живот знания и ще лидираш в системата, а във втория, че се учиш, второстепенна фигура си и по- добре да си сред по- учени от които да попиваш. Първият афоризъм е за изградени личности, вторият за изграждащи се. Ако изградена личност приеме втория афоризъм за жизнена цел, тя гарантирано ще слугува. Когато силно доминираща личност може да вземе под контрол една система, то по- добре е тази система да е от най- умните елементи.

1. Някои (вероятно повечето, може би всички) автори пишат за да изживеят удоволствие от слава, известност. 2. При оценка на едно произведение се обръща внимание на темата.... езикът... стилът... жанрът... героите... 3. С напредване на изкуството, когато се изчерпят теми за външни явления, авторите се насочват към преработка на предишни произведения. Те са в правото си. Впечатлява ги нещо от създаденото и го възпроизвеждат пред околните за да ги впечатли и тях, доколкото може, доколкото са впечатляващи темата.... езикът... стилът... жанрът... героите...

По орбита, определена от интересно и отегчително

Бях на читалищния концерт на школите по музика. Като минаха учениците по пиано, една майка придърпа детето си- пианист и го изведе с думите: "Няма какво да се тъпчеш с музика, която не е пиано". Наскоро пък един ловец казваше, че ловно куче не бива да бъде водено на различни места и пускано свободно, освен на лов, защото си разстройва обонянието или по- скоро си задръства мозъка с информация за миризми. То трябва да си знае ловния район и миризмата на терена и дивеча. Другото пречи. Наистина, опитните музиканти намират в музиката на други инструменти, диригенти, изпълнители нови неща, но неопитните по- добре да усвоят непосредствено необходимото. Ако им стига умът за повече, то нека е после.

Като се придържам към това, че нормите се определят от авторитетите, свързвам вулгарността на Борисов, освен с миналото му, но и с неговото обкръжение, което поддаква и за близост с него говори на същия език. Не съм слушал записа, но смятам, че събеседника не изразява никакво критично мнение или смущение от вулгарностите. Когато хората зависят от него, съвсем не очаквам критично поведение, напротив и те ще говорят така. А Тръмп спокойно може да му каже с презрение, като Август към поклонника си от Тракия- "Обичам предателствата, но не обичам предателите". Ние обаче сме независими от Борисов и определяме езика си от тези, от които сме зависими- администраторите на форума. Ако те изпростеят, то и ние ще се съобразим По отношение контекста сме малко превзети. Борисов води частен разговор и е по- свободен в избора на думи. Друг е въпросът, че заинтересовани от раздора между властите го раздухват. В контекста на официален разговор това е недопустимо и мисля, че на Борисов не му се е случвало. Пък може и да е.

За контекста и наблюдателя в една вулгарна народна приказка Един го завели на сгледа, но като му знаели ума, го предупредили да говори само при случай, ако има да каже нещо дълбоко. По време на гостуването, под масата, котка се отъркала в краката му, което го подразнило, но бидейки предупреден, кандидат- женихът мълчал, не дал да се разбере изобщо. След малко- отново. После- пак. Накрая този не издържал и избухнал, а бил седнал тъкмо срещу момата, "П- ш-ш-т. Да те е... в гъ...дълбоки, да те е..." Не ще дума, сгледата се провалила, но става дума, че контекстът на събитието не е бил един, а според своя си, хората определяли кое е етично и кое- не. В персоналния контекст на злополучния простак, да се напсува котка, която е толкова досадна е в реда на нещата. Може би и "благовъзпитаните" родители се е случвало да го направят, инак той от де ще знае? Според контекстът на значимото представяне- сгледа, същият е трябвало да се представи максимално добре и като умен, с някакви дълбоки приказки. Прочее, той се постарал, в съответствие със съветите, да включи и нещо дълбоко. Тук добавяме и ракурса, от който наблюдавали шокираните сватовници. За тях думите се отнасяли за момата. Те нямали представа какво се случва под масата. А под масата винаги са се случвали много интересни тайни събития. Искам да наблегна, че контекстът и ракурсът на наблюдателя са важни за определяне на обективната оценка на събитието. Също искам да се извиня за избора на тази вулгарна приказка, като се позова първо на това, че е народно умотворение, предавано от векове и второ с това, че бидейки Втори, не си налагам юзди и медицинска маска като този, който е Пръв, който е Княз и ще влезе в христоматиите.

Две трудни предстоящи задачи, за които се иска мислене. 1. След като определих, че авторът създава някакво произведение на изкуството, защото е впечатлен от нещо, мога ли по горния разказ на Антон Донев да стигна до някакви изводи? 2. Тъй като съм на мнение, че естетическите, пък и етичните норми се формулират от авторитети, които не са философите, то какво е мястото на философите? Дали може да се философства за ценностите, при какви условия ценностите са такива и при какви- инакви. При какви авторитети ценностите са такива и при какви- инакви. Въпроси, безспорно трудни... :((

Е, еволюционните процеси са твърде бавни, а "класическата музика" е твърде отскоро. Съдейки по елинските и римски изображения, европейската красота е била и по времето на сирингата и лирата.

Наложително е определение за "дух" А инак, преведен цитатът би звучал "Определянето на това, което е впечатлило авторите и информацията която са отразили в художествените произведения е главната задача на естетиката"