Ниkи

Какво означава, че се "съдържа в нея", като сме уточнили, че релсата и пръта нямат дебелина. Как се "съдържа в нея" На ли ти доказах, че всичко се накланя. Всичко, което не е успоредно или перпендикулярно на движението, в СТО се накланя

... Казах ти, не е нужно осите да са успоредни на монитора ти. Това са отделни движения, които въобще не ги разглеждаме. Концентрирай се само върху Стена-Прът. Само това движение има значение. То няма общо с другите. Представи си, че цигани прибират релсата. Пръта си се движи инерционно и без релса. Тогава какво движение има? ... Само Стена-Прът

Е, нали точно това съм направил. Ос Х и Х' са успоредни на движението. Няма значение, че Пръта и Стената не са успоредни на ос Х, Х'

В картинката има грешка. Синия прът е в К' а червения в К

Аааа! Всяко едно инерциално движение, без значение от колко други е съставено е движение по една ос. Стига с този диагонал. Ако стената беше кръгла, и пръта кръгъл, за какъв диагонал ще говориш. Вземи няколко книги и ги подложи под единия край на монитора и приключи с този диагонал

Абстрахирай се от формата. Няма диагонали. Има направление на движение на една ИОС към друга. Всички обекти в тези ИОСи търпят скъсяване по направлението, без значение от формата Да, Стената е в К, Пръта е в К'

Къде видя движение по диагонал? Не виждаш ли, че движението е по ос Х. Историята със светлината е съвсем друга бира. И това, което ти тогава разглеждаше със светлината нямаше нищо общо със СТО. Този ефект се получава и в Галилеевите Трансформации При теб, май, ако ос Х не ти е успоредна на долния ръб на монитора, губиш ориентация

Мислех, че е ясно. Пояснявам: К е свързана със Стената, К' е свързана с Пръта Моментът е t=0 Мисля, че по подразбиране е ясно. Размерите се дават в собствената ОС

Парадоксът на Влака и релсите Вариантът е опростен: влакът е прът, релсите са намалени на една, наблюдателя е заменен със стена. Всички, за опростяване са отсечки без дебелини Релса с дължина M се приближава успоредно към Стена със скорост VРС (надолу в картинката). Индексът до скоростта означава м/у кои обекти е скоростта. Прът, с дължина L= корен квадратен от 2, се движи по Релсата със скорост VПР (на ляво в картинката). В отправната система на Стената, Пръта се движи със обща скорост (получена според ЛТ), VРС+VПР=VПС=0,87с (Гама γ =2) и направление под ъгъл 45 градуса спрямо Стената Поставяме координатните системи К и К’ така, че да са с общо начало и осите Х и Х’ да са успоредни на направлението на движение м/у Пръта и Стената Координатите на пръта в К’ са: (ляв край L) ХL’=0 и YL’=0; (десен край R) ХR’=1 и YR’=-1 Ъгълът в К’ м/у Пръта и ос Х’ е 45 градуса Прилагаме ЛТ за левия (L) и десния край (R) на Пръта, за да разберем къде се намират в К в момент t=0: X=(X’/γ)-V.t Получаваме: XL=0, YL=0 и XR=0.5, YR=-1 Ъгълът в К м/у Пръта и ос Х е по-голям от 45 градуса Ъгълът в К м/у Стената и ос Х е 45 градуса Следователно, Прътът в К не е успореден на Стената, за разлика от Релсата

Въпросът ти не е пълен. Трябва да добавиш допълнителни условия. Примерно, да ограничим обектите до два (примерно два пръта). Двата пръта се движат в различни направления с различни скорости спрямо Наблюдател. Нищо не ни пречи, така да ориентираме (разположим) прътите в пространството, че след ЛТ, те да са успоредни. Та за това трябва да добавиш допълнително усповие, примерно обвързващо двата пръта в техните ОС. Дано да съм бил ясен

Георги, този парадокс по нищо не се различава от този с пресата. Няма общо с моя парадокс. Търси парадокс вътре в СТО. Твоите парадокси са м/у СТО и представите ти за реалността. Разбира се, че СТО предлага реалност на по друго ниво, която няма общо с досегашните ни възприятия. И нада ли скоро ще получим визуално приемливи доказателства за тази "реалност на по друго ниво", освен електричеството и мюоните. Така, че едиствено ти остава само, да търсиш вътре в СТО. Следвай правилата на СТО, но не ахвай от резултата а го приеми и продължавай. Ако нещо не е наред, накрая тези правила сами ще влязат в противоречие Тантине, харесват ми усилията ти, картинките ти... кефиш. Но, вече незнам за кой път ти казвам: в СТО никой не ползва светлината. Светлината само е помогнала да бъде открита СТО. От тук на там, край със светлината, забрави я. Приеми, че сто се случва в пълен мрак . Инфото за събитията се получава от два датчика (за присъствие и часовник) разположени във всяка една точка на пространството. И вече, всяка ИОС си синхронизира тези часовници за "лична употреба"

Последен въпрос: защо на твоята преса наклони само хоризонталните страни? С какво те са по-важни от вертикалните? Направлението на движение Н-"горна преса" не е успоредно на хоризонталата

Тантине, не се пали, шегувах се със Сканер. Защо наклони само тези страни на влака, които са успоредни на траверсите (вертикалните)? С какво те са привилегировани пред хоризонталните, че накланяш само тях?

Абстрахирай се от това и играй по правилата на ЛТ. Ако има нещо грешно то ще си излезе Единия край на влака се движи напред и при ГалТрансформации, но там влакът си остава правоъгълник. И при двата вида транформации направлението на движението Н-влак не е успоредно на нито една страна на влака. За това ти се струва, че се движи с единия ръб напред. Да. Парадоксът е в това, че ЛТ променя формата на влака различно от формата на релсите и две от "колелата" на влака остават във въздуха, което е в разрез с условията Друго, няма как ЛТ да накланят релсите, защото това накланяне трябва да е съобразено с посоката на движение на влака... Ами ако са два влака, движещи се в различни посоки? На къде ще са наклонени релсите?

Добре де, разбрах твоето мнение, уважавам го, но искам да чуя и на другите мнението. Ти не оставяш хората тук да имат собствено мнение. Всички чакат ти какво ще кажеш, да не би да не са в унисон с теб. Единици са тези, които не ги е страх да имат различно мнение от твоето, един от тях е Младенов и ти сега се опитваш да го обработиш

Ако лявата част отразява ОС на Наблюдателя, е добре, но синия правоъгълник (влака) не остава правоъгълник. Трябва да изглежда ето така: ...защото Лоренцовото скъсяване е по посока на относителното движение. Относителното движение м/у Н-Влак и Н-релси не е едно и също, нищо че влака се движи по релсите. А ти си показал еднакво скъсяване Дясната част на картинката не се разбира за коя ОС е, но при всички случаи Наблюдателя се скъсява по друг начин. За ОС на релсите, скъсяването на Н трябва да го завъртиш на 90 градуса

Според мен, времевите координати са достатъчен показател. Еднаквото време на пристигане на двата края на Релсата и различното време на пристигане на единия и другия край на Пръта, недвусмислено демонстрират неуспоредност м/у Релсата и Пръта в ОС на Стената Благодаря! До тук добре, сметките са верни Е, не е ли точно това неедновременност на събития? В ОС на Стената, първо единия край на Пръта докосва Стената, после другия. В конкретния случай събитията показват, че в ОС на Стената, началото и края на Пръта докосват Стената в различни моменти, а началото и края на Релсата докосват Стената в един и същ момент. Това е показателно, че не са успоредни в ОС на Стената Идеята е, да сравня моментите на докосване на Релсата и Пръта върху Стената (Стена съвпада с ос Х) Да, това остана неизчистено, но не вярвам да се получат драстични разлики... Продължавам. Докато вътрешно не усетя, че всичко е наред, ще ровя... Разгледай само влака (в случая прът). Прътът и релсата нямат връзка. Каква е разликата с твоята преса. Тя се накланя и се затваря недновременно също както пръта докосва стената.

Гледай, как ме спеши с този коронавирус Парадоксът на Влака и релсите Вариантът е опростен: влакът е прът, релсите са намалени на една, наблюдателя е заменен със стена. Всички, за опростяване са отсечки без дебелини Релса с дължина L се приближава успоредно към Стената. В отправната система на Стената, Релсата пристига едновременно, по цялата си дължина. Прилагаме ЛТ за левия (L) и десния край (R) на Релсата, в момент t=0 и скорост: V (по ос х)= Vx=0 V (по ос у)=Vy ≠0 , тази скорост не ни интересува в случая XL = 0 XR = L t = 0 t'L = γ(t - Vx.XL/c²) = γ.t = 0 t'R = γ(t – Vx.XR/c²) = γ.t = 0 Прът, с дължина L, се движи по Релсата. В отправната система на Стената, Пръта пристига неедновременно.по цялата си дължина. Прилагаме ЛТ за левия (L) и десния край (R) на Пръта Относителна скорост м/у Стената и пръта: V(по ос Х)=Vx ≠0 V (по ос у)=Vy≠0 , тази скорост не ни интересува в случая XL = 0 XR = L t = 0 t'L = γ(t - Vx.XL/c²) t'R = γ(t - Vx·XR/c²) Понеже XL≠XR то и t'L≠t'R

Да, при достигане на скорст С, релсите се сливат. Приеми релсите като един обект, който се скъсява по направлението на движението си. Но влакът също се късява и никога не остава извън тях.

Подведох се от тук: Има общо... Не е така. Стрелата е успоредна на стената по условие в системата на стрелата - стената е остта Х на другият наблюдател в тази система. След трансформациите се получава, че в другата система, тази на стената, не е успоредна на нея - по причина допълнителната транслация към стената. Да, картинката е за друга композиция.

От тук е парадокса: "Парадокси" в теорията на относителността - Страница 4 - Теоретична Физика - Форум "Наука" (forumnauka.bg) "Парадоксът на стрелата и стената Той всъщност е доста известен, преди много години Мартин Гарднър го публикува в колонката си в Scientific American". Идеята на парадоксът е следната. Нека имаме безкрайна стена (и безкрайно тънка), и на тази стена един отрязък липсва, формира нещо като прозорец или врата. Нека имаме една стрела (безкрайно тънка!), която се движи с релативистска скорост покрай стената. Размерът на стрелата в покой точно съвпада с размерът на прозореца върху стената. Движението на стрелата има една особеност, то се състои от сумата na две движения. Едното движение е паралелно на стената. Другото движение: цялата стрела се мести паралелно на себе си с някаква скорост напреки на първото движение, по посока на стената. Тази скорост не е задължително да е релативистска. Няма да давам чертежи, идеята е достатъчно проста. И сега парадоксът. При някаква много голяма скорост на стрелата (всъщност при всяка ненулева ), от гледна точка на системата свързана със стената се случва следното. Стрелата се е скъсила достатъчно, за да може, когато достигне до прозорчето, напречното движение да придвижи стрелата през дупката на прозореца (затова и стената и стрелата са избрани за безкрайно тънки, за да не се занимаваме с допълнителни условия свързани с преминаване на дебелината на стената, което само ще усложни задачата...) , и тя да продължи движението си от другата страна, без да се допре или разбие в стената. В отправната система на стрелата обаче, размерът на прозореца е станал много малък, и стрелата, транслирайки се към стената, няма как да премине през нея и няма да може да продължи пътя си от другата страна, все някоя част ще се удари в стената. Или поне такова ще е поведението според представите наложени от класическата физика..." Пояснение: в покой, стрелата и стената са успоредни Видеото горе е от ОС на Стената. Скоростта, с която се приближават пръта и стрелата към стената е еднаква, само дето стрелата се движи косо към стената Въпросът: Как ще изглежда пръта в ОС на стрелата?

А.mp4

Нека опростим въпроса. В ОС на стрелата, пръта успореден ли ще бъде на стрелата? Отговори ми с един от двата отговора: "Да, ще е успореден" или "Не, няма да е успореден"

Сканер, не си ме разбрал. Въпросът е: в ОС на стрелата, как ще изглежда пръта. Не в ОС на стената, там по условие е успореден на стената

Не го разбрах Добре. В твоя парадокс, стрелата е наклонена в ОС на стената и обратно, стената е наклонена в ОС на стрелата. Нека внесем още един обект, един прът, който е успореден на стената, в нейната ОС, и се движи към нея само странично (направлението на движение е перпендикулярно и на стената и на пръта), а не като на стрелата (косо). Как ще изглежда пръта в ОС на стрелата?