Lion Queen

Аз също исках да си взема питон...но поради фактът, че трябваше да го храня с живи мишлета и плъхове, а като поотрасне и със зайци (както ми обясниха) се отказах. Който гледа змия го знае. Мой познат отглежда лабораторни мишки, зайци и плъхове за змиите си. Не е леко да пуснеш зайче при змията... Обикновено е неприятна гледка... В зоопарка им ги пускат в клетката---само тъй змията може да се наяде. Тя не поглъща мъртви тела, които не е убила сама - не ги забелязва като храна. Този пък от филма пести от "закупуване" на храна на своя любимец. И се кефи на страданието на животинките, които змиите изяждат..Дава им домашни любимци. Котки, които биха станали жертва на змията(която не е характерна за България) далеч по-трудно от мишка, жаба, плъх, къртичка или дори пиленце...Принципно дали ще е малко котенце, плъх или заек няма никакво значение. Змията САМО ЖИВ може да го изясде...Въпросът е това да не е повод за удоволствие у човека, който я отглежда. На един възрастен питон му стига един заек почти на 2 - 3 даже и повече седмици, защото храносмила бавно. Просто тоя човек е болен - взел си е змии да избива комплексите си, а не защото ги обича...и едновременно с това пести пари...Да не говорим за отровните змии - те се хранят още по-рядко. Та все пак да уточня, че всички, които отглеждат змии им дават ЖИВИ животинки за храна. Това е факт - и го правят като пуснат животинката при змията и ги оставят насаме...(зоолозите и херпетолозите, които отглеждат змии наблюдават поведението на змията в този момент...животинката е обречена, за да живее другата животинка! Не мога да разбера какви са хората, които се впечатляват само заради фактът, че са кученца и котенца...! А като са плъхчета и жабки и мишки не се впечатляват....И плъхчето и жабата и зайчето и котето и кученцето РАЗБИРАТ, че умират когато умират Разликата е в нагласата ни....- за плъхчето никой не го е грижа Престъплението е не цапането на ръцете с кръв а лъжата, че ще отглежда ПОДАРЕНО животно..което просто му спестява разходи за жива храна на своите змии. И в кефенето на цялата ситуация. Аз не се почувствах зле от кадрите поради фактът, че змиите се хранят с живи животни (виждала съм го и друг път) - почувствах се зле от удоволствието на стопанина. Компромисът да отглеждаш някои хищници - змии, грабливи птици и т.н. е компромисът на един договор между двама хищници! Човекът и другия хищник. Разликата между човекът и хищникът е, че хищникът не изпитва удоволствие от смъртта на жертвата си - а засища първата си потребност - глада! Човекът пък обратно, яде чипс и се наслаждава на смъртта. Не искам да мисля какво е в главата на човек, който се наслаждава на смъртта...

Аз нямам представа, вероятно съдържат някакво вещество, което реагира с кислорода и се окислява... Някои казват, че понякога позеленявала...т.е. ако си промени кофти цвета манатарката...най-добре да се не яде...

Според мен има малка вероятност да е дяволска гъба Въпросът е дали фотографът я е ял! Ако я е ял е Boletus rhodoxanthus или най-вече ми прилича на Boletus edulis - обикновена манатарка: или на борова манатарка недай си боже на дяволската гъба: Т.е. преди да я резна не бих я яла И понеже леко е посиняла! ВНИМАВАЙ НАРОДЕ! Когато се берат манатарки ВСЯКА една може да е дяволска гъба - двойникът на манатарката. Лесно се познава - когато бъде наранена гъбата посинява! Така както я разгледах добре почти съм сигурна, че е дяволска гъба - я виж на колко места е посиняла!!! Не за друго а щото с тате като ходих за гъби и НАБРАХ ЦЯЛ ПЛИК само с дяволски гъби, скараха ми се (щото аз трябваше да бера само челядинките и да не пипам манатарки) и ме наплашиха, караха ме да си мия ножа в реката, да си мия ръцете, да изхвърля гъбите на едни камъни (където няма да пуснат мицелите) и какво ли още не, което ми докара нощни кошмари, че съм се отровила от гъбите дето набрахме и умирам...

Не си спомням точно историята ще импровизирам, за да се схване смисълът. "Един монах изкал да се просветли и отишъл при Бодхидхарма (основателят на Чан(Дзен)будизма - взимаме името му работно не че наистина е участвал. Монахът го помолил нещо от сорта: "О, Велики Премъдри Бодхидхарма, освободи ме от моето Аз". Бодхидхарма му казал: "Посочи ми твоят Аз и аз ще те освободя от него". Монахът нямал какво да посочи и дигнал ръката си. Бодхидхарма му казал: "ако мислиш, че това е твоето его освободи се от него" - монахът си отрязал ръката...Разговорът продължил и (незнайно как) но монахът си отрязал всички чаркуляци докато се просветли - не съм сигурна дали си спомням правилно, но май му се наложило да се прероди...дори Ти колко добре познаваш собственото си съзнание, Рокбул, че си седнал да се питаш за съзнанието по принцип? Аз не съм дама за теб. Аз съм опонент със свободна воля. Ако искаш ми опонирай, ако искаш не. Безсмислени въпроси в умовете ни колкото щеш.Правим си абстракции в ума си, въобразяваме си разни неща и се ограничаваме в тях - така не виждаме онова, което ни е под носа. Музиката е звук, не е ментален феномен - нотите са знаци, които отговарят на съответни движения, които пораждат вибрации и предават информация - хармонични сигнали, които достигат до теб. Музиката е живо общуване. Музиката без слушател няма никакъв смисъл. В сектор философия сме и тука всеки е свободен да приложи своята такава. Аз нямам никакво желание да си говоря за невронни процеси и други такива неща - достатъчно е говорено и доникъде не е достигнато - затворен кръг е това Или както казва Гаутама "Това е възглед-гъсталак!" Нямам воля за навлизане в гъсталаци. Защото от тях излизане няма. Живея сред хора, не сред невронни процеси. Живея в свят на многообразни промени, а не в свят на постоянни същности. Каквото и да определя утре то няма да е същото. Съзнанието ми? Моето съзнание? Аз не мога да го намеря...да го посоча, да го усетя. Усещам само реалността на вън и своето тяло. Мислите ми са породени от промените около мен, които променят и мен. Какво сложно има? Аз съм празен съд, в който може да влезе всичко стига да го допусна. Аз съм вълна, която се разбива в скала и моето утре е следствие от сблъсъка - с хора, предмети, текстове, слънцето, вятъра...

Практически не е ясно дали след изповедда Бог им прощава на изповядващите се. Изповедникът като ръкоположен е нещо като канал за връзка. Практически за човека не е толкова важно Бог да му прости а човек да го изслуша без да припадне от "греховете му" и без да го накаже...Всъщност това си е някаква древна форма на психотерапия...

Не знам. Всъщност критериите за изпити и матури се менят. Трябва да ги потърсите...из нета. В сайта на СУ има новите критерии за изпита, на който има и тест.

Това са абсолютно безсмислени въпроси. Например въпросът дали преди Големия Взрив е имало съзнание. Те никога няма да имат отговор. Поради фактът, че сме ограничени тук и сега. Съзнанието и материята не са взаимно свързани. Те са просто едно и също нещо. Мисълта какво е? Като мислиш какво правиш освен да пренареждаш и репрезентираш външни впечатления. Можеш ли да си въобразиш нещо, което го няма в реалността или не съдържа части или идеализации на реалността. Знанието и съ-знанието са оцеляване. Знанието или информацията не е приоритет само на съ-знателни същества. Информация има в ДНК, аминокиселините, кристалите, водородния атом, който винаги при определени условия има едно и също поведение. Това обаче не означава, че кристала или атома мисли. Това доказва само, че всичко е свързано и съзнанието на хората е ВРЪЗКАТА на нашите системи с реалността. Ние сме отворени временно стабилни системи - и квантово и термодинамично и информационно. В съвременността го казват "сложни динамични системи" . Всичко, което ни свързва със останалите системи е информация и нейното непрекъснато трансформиране. Информацията може да се сведе до енергия с различни нива и напрежение, различен ред или разпад в зависимост от дадени (доста многобройни условия) Оказва се, че сме устойчиви сложни динамични системи защото запазваме състоянието си сравнително стабилно и дори го усложняваме благодарение на непрекъснатата трансформация на вещества и енергия от други системи - включително и информация. Съзнанието не съществува отделно от веществото. То е невъзможно без него. Както веществото е невъзможно без съзнанието,но не в човешкия му вид а като информация или памет за състоянието си. Представата за душа или отделно нематериално съзнание носител на всички ментални феномени се дължи на превръщането в абстракция на едно качество - а именно съзнателността. Тя обаче не може да се отдели от телесността. Този дуализъм е безсмислен и винаги води до противоречия. Информацията в последна сметка е спицифично качествено състояние на материята или по-точно нейното качество да се подрежда под определен ред винаги, когато присъстват определени условия. Това качество е заложено и в най-малкото парченце материя във Вселената - за това физичните закони, които откриваме са валидни за всички и всичко, което наблюдаваме. Свободната воля е илюзия, защото ние винаги сме изправени пред варианти и вероятности и сме ограничени от самите събития в реалността. Забележи - движиш се по ръба на пропаст - над главата ти се рее хеликоптер с хора със заредени оръжия, които искат да те убият, теснината свършва на 50 метра от теб - ако тичаш може да се подхлъзнеш. Ако не тичаш ще те застрелят. Имаш точно 3 варианта - да се оставиш да те застрелят, да рискуваш и да тичаш или да се предадеш и сам да скочиш в пропастта и да си спестиш страха! Каква свободна воля имаш - просто на момента избираш 1 от 3 и природата е заложила в гените ти информацията да запазиш структурата си - да тичаш на всяка цена и то става императив за теб, страха те тегли напред, адреналина дава сила на краката ти и усилва сетивата ти.... Това не е защото някой бог или съзнание преди Големия Взрив обича хората, а защото твоята материя със всяка фибра ПОМНИ - трябва да запазя структурата си ето така - тичайки. Тъй сега ако да речем, че Големия Взрив е факт и да речем теорията за пулсиращите Вселени - от сингулярност към разширение, до предел на разширението и гравитационно привличане отново към центъра то единственото нещо, което би се променяло от Вселена до Вселена са случайните ФЛУКТОАЦИИ (които в термодинамиката не са чак толкова случайни) при взрива и оттам и разпределението на веществото след него. Но "паметта за това как свободния възбуден въглеродния атом да реагира при наличието кислород" си остава както и останалите физични закони. Това означава, че всяка Нова Вселена тежи точно колкото старата и веществото в нея просто променя своята структура, но не и своите свойства и качества - така че и "новата" Вселена ще е потенциал за развитие на органичност и съзнание при определени условия. Нужно ли е да търсим създателят на тази пулсация? Ако я приемем за факт? За какво ни е? Всъщност тя е устроена така, че да няма нужда от УМ Първодвигател или световен Вселенски подпалвач на фитила на взрива. Ще ти цитирам един много интересен будистки текст, който много умело ни помага да видим колко е илюзолна представата за отделно, индивидуално, непроменливо и вечно СЪЗНАНИЕ или личност...а оттам и представата за съзнание, душа и менталност отделно от материята и всички събития във Вселената(постнала съм го в раздел религии но сега ще го копна пак за по нагледно): След това цар Милинда се отправил натам, където се намирал достопочтеният Нагасена. След като пристигнал, той разменил поздрав с достопочтения Нагасена. И след като разменил с него приветливи, любезни думи, той седнал отстрани, а достопочтеният Нагасена отвърнал на поздрава по начин, съответстващ на приятелските слова на цар Милинда. След това цер Милинда запитал достопочтения Нагасена следното:”Как ви наричат, достопочтени? Какво е името ви?” “Името ми е Нагасена, о, велики царю; Нагасена ме наричат моите събратя, о, Велики царю. Но макар бащата и майката да дават имена на децата си, като Нагасена, Сурасена, Вирасена или Симхасена, то въпреки това, о, велики царю, когато казваме Нагасена, това е само израз, название, просто обозначение, начин на говорене, просто име. Защото тук не може да се наблюдава някаква личност.” След това цар Милинда казал следното: “ О, чуйте ме петстотин гърци и вие, осемдесет хиляди монаси! Този Нагасена тук казва следното: “Тук не може да се наблюдава някаква личност”. Правилно ли е да се съгласим с това?” След това цар Милинда казал на достопочтения Нагасена следното: “Ако, о, Нагасена, не може да се наблюдава някаква личност, кой тогава ви дава нужните предмети, монашеската одежда, храната, милостинята, кой ви дава стола и леглото, както и лекарствата, когато сте болни? Кой използва всичко това? Кой съблюдава нравствените повели? Кой упражнява съзнанието? Кой осъществява пътя, плода и угасването(нирвана)? Кой убива? Кой краде? Кой върши нецеломъдрени дела? Кой лъже? Кой пие опияняващи напитки? Кой извършва петте гряха, които влекат непосредствена разплата след себе си? Следователно няма добро, няма зло, няма извършител или пудбудител на добрите и лошите дела, няма никакъв плод или узряване на добрите и лошите дела и ако някой, о, Нагасена, те убие, тогава той няма да извърши убийство. При вас, о, Нагасена, няма учител, няма наставник, няма и прием в будистката община. И когато казваш:”Нагасена ме наричат моите събратя,о, Велики царю”, кой е тук Нагасена?... Значи ти говориш погрешно, ти лъжеш, когато казваш: “Няма никакъв Нагасена”.” След това достопочтеният Нагасена казал на цар Милинда следното: “О, велики царю, ти си привикнал на княжески разкош, привикнал си на прекомерно голям разкош. Затова, ако ти, о, велики царю, вървиш по обед по нагорещената земя, върху горещия пясък, стъпвайки по грапавите камъни, чакъл и пякък, краката ще те заболят, тялото ти ще се умори, настроението ти ще се развали и ще се появи едно съпътствувано от болка телесно усещане. И така, как дойде тук – пеша или с превозно средство?” “Аз не ходя пеша, почтени; пристигнах с една колесница.” “И така, щом ти, о, велики царй, си пристигнал с колесница, то обясни ми какво представлява колесницата. Окът ли е колесницата, о, велики царю?” “Не, почтени.” “Оста ли е колесницата?” “Не, почтени” “Колелата ли са колесницата?” “Не, почтени” “Купето ли е колесницата?” “Не, почтени.” “Прътът на знамето ли е колесницата?” “Не, почтени.” “Юздите ли са колесницата?” “Не, почтени.” “Остенът ли е колесницата?” “Не, почтени.” “И така, о, велики царю, окът, оста, колелата, купето, прътът на знамето, яремът, юздите, остенът ли са колесницата?” “Не, почтени.” “Следователно колесницата, о, велики царю, е нещо различно от ока, оста, колелата, купето, пръта на знамето, ярема, юздите, остена?” “Не, почтени.” “И така, колкото и да те питам и питам, о, велики царю, аз не виждам никаква колесница. Какво е тогава колесницата? И така ти говориш погрешно, о, велики царю, пръв цар в цяла Индия, от кого се боиш, че лъжеш? Чуйте ме, вие, петстотин гърци, и вие, осемдесет хиляди монаси! Този цар Милинда тук казва следното: “Аз пристигнах с колесница”. А като го подканих: “Ако ти, о, велики царю, си пристигнал с колесница, то обясни ми какво представлява тя”, той изобщо не успя. Правилно ли е да се съгласим с това?” При тези думи петстотинте гърци изразили шумно одобрението си към достопочтения Нагасена и казали на цар Милинда следното: “Говори сега, о, велики царю, ако можеш!” Тогава цар Милинда казал на достопочтения Нагасена следното: “ Аз не лъжа, о, Нагасена. Опирайки се на ока, оста, колелата, купето и пръта на знамето, употребяваме израза, названието, обозначението, начина на говорене, името “колесница”. “Ти отлично разбираш, о, велики цалю, какво представлява колесницата. По същия начин, о, вилики царю, и аз, опирайки се на косата, космите на тялото, ностите, зъбите, кожата, плътта, сухожилията, костите, костния мозък, бъбреците, сърцето, черния дроб, плеврата, далака, белите дробове, вътрешностите, червата, стомаха, изпражненията, жлъчката, слузта, гнойта, кръвта, потта, тлъстината, сълзите, лимфата, слюнката, носната слуз, ставната течност, урината, главния мозък, телесността, усещането, съзнанието, нагласите (самскара) и познанието, употребявам израза, названието, обозначението, начина на говорене, просто името “Нагасена”. В действителност обаче тук не може да се наблюдава една личност. Това, о, велики царю, е изразила и монахинята Ваджара в присъствието на Възвишения с думите:”Също както когтао съставните части (на една колесница) са съединени, употребяваме думата “колесница”, така в обикновения живот, когато са налице групите (скандхи) говорим за същество”. “Великолепно е това, о, Нагасена! Удивително е това, о, Нагасена! Ти даде блестящ отговор на моите въпроси. Ако Буда беше тук щеше да ти изръкопляска. Отлично, отлично, Нагасена. Ти даде блестящ отговор на моите въпроси. Царят казал: “Нагасена, този, който се преражда, същият ли е, или е друг?” Мъдрецът отвърнал: “Той не е нито същият, нито друг.” “Дай пример.” “Как мислиш, о, вилики царю, сега, когато си голям, същият ли си като някога, когато си бил малко нежно момче, неразумно и мързеливо?” “Не, почтени, малкото, нежно, неразумно и мързеливо момче беше друг, а сега, когато съм пораснал, съм друг.” “Щом това е така, о, велики царю, тогава няма майка, баща, учител, няма умел в занаята си, няма добродетели и мъдрец. Не е ли майката на пухчето (имена на степени в ембрионалното развитие) различна от майката на мехурчето, а тя- различна от майката на клъбцето, тя пък – различна от майката на бучката, тя пък различна от майката на малкото дете, а последната – различна от майката на възрастния човек? Не е ли този, който учи занаят, различенот онзи, който го е изучил.? И не е ли този, който извършва злодеяние, различен от онзи, комуто са отсечени ръката и кракът?” “Не, почтени. Но какво би казал ти, о, почтени, ако те попитат за това?” Мъдрецът казал: “Аз, о, велики царю, бях малкото, нежно, неразумно и мързеливо момче и сега съм възрастноя човек. Опрени на същото тяло, всички тези (степени на развитие) са обединени в единство. “Дай пример.” “Ако например, о, велики царю, някой човек запали свещ, тя би ли горяла през цялата нощ?” “Сигурно, почтени, тя би горяла през цялата нощ.” “Е, вилики царю, дали пламъкът на свещта по време на първата нощна стража е същият като по време на средната нощна стража?” “Не, почтени.” “А пламъкът та свещта по време на средната нощна стража същият ли е като този по време на последната нощна стража?” “Не, почтени.” “И така, о, велики царю, дали свещта по време на първата нощна стража е различна от тази по време на средната нощна стража, а пък тя – различна от тази по време на последната нощна стража?” “Не, почтени, защото свещта е горяла през цялата нощ, опирайки се на едно и също.” “Същото е, о, велики царю, с потока на дхармите. Този, който възниква е по-различен от този който изчезва. Той протича сякаш без да се дели на “по-рано” или “по-късно”. Поради това този (поток на дхармите), който достига до последното обобщение на познанието, не е нито същият, нито друг.” “Дай още един пример.” “Ако, например, о, велики царю, прясно издоеното мляко се превърне с течение на времето в извара, от изварата – в прясно масло, от прясното масло – в топено масло, и ако после, о, велики царю, някой каже така: “Прясното мляко е същото като изварата, сащото като прясното масло и същото като топеното масло”, то казва ли той истината, о, велики царю, като говори така?” “Не, почтени. Тези храни са станали което са, опирайки се на едно и също нещо (млякото)” “Същото е, о, велики царю, с потока на дхармите. Този, който възниква, е по-различен от този, който изчезва. Той протеча сякаш без да се дели на “по-рано” или “по-късно”. Поради това този (поток на дхармите), който достига до последното обобщение на познанието, не е нито същият, нито друг.” “Ти си прав, Нагасена.” Да уточня за прераждането, защото на Запад напоследък много се спекулира с тази тема и се раждат какви ли не погрешни представи. Прераждането е мотив, в който цялата индийска традиция и мироглед са втренчени. Целта им е да го спрат...т.е. да умрат като хората. Не само на будизма. Вечното съществуване за тях е бреме както за нас е бреме смъртта и страхът от нея... Всъщност обаче прераждането не се разбира като прескачана на една душа от тяло в тяло. Прераждането е невремево, то е едно непрекъснато пораждане на "карма" - погрешни действия от чиито следствия не можеш да се откачиш безкрайно и светът не може да се откачи от тях безкрайно, защото всички хора и много други същества (в Индия вкл. и боговете) са подвластни на илюзията за отделност от останалата реалност, за самостоятелност - за постоянно Аз и постоянно Мое...Всъщност е видимо, че нищо не е породено от себе си...а от много причини и тези причини са безкрайни в пространството и времето, защото при една непрекъсната безкрайна трансформация не можем да говорим за глобално време и ограничено пространство... Същността на съзнанието(на човека, щото виждам, че то ни интересува) не може да се определи еднозначно Защото то не може да бъде отделено от своите причини, а те са много - можеш да употребиш подхода на съвременната наука. Ще стигнеш до сложни термодинамични уравнения, флуктоации, числа...които почти нищо няма да ти говорят..защото причините са толкова много, че не можеш да ги обхванеш. Може да се хванеш с бидузъм, или с Дзен будизъм или с Даоизъм и ще ти доста по-лесно. Поне ще осъзнаеш какво е твоето лично съзние и какво е реалността...ТВОЯТА като се научиш да мислиш от друг ъгъл. Може естествено и да захапеш някоя метафизика. Тя метафизиката винаги опростява. Говори за СЪЩНОСТИ, ПРИРОДИ, ПОСТОЯННИ качества...съвършени или идеализирани състояния...Идеалното над материалното...и прочие такива неща...Но признай си, че постоянно нещо не съществува в нашия свят - съзнанието пък особено...е непрекъснато променливо. Илюзията, че удържаме някакво постоянство повечето случаи ни пречи, понякога ни помага - а ние удържаме постоянството не защото като сложни динамични системи не се меним, а за да запазим сложността си определено време преди да се трансформираме в нещо друго - друго имам пред вид храна за растенията и сапрофитите примерно Но дори докато сме живи ние непрекъснато пораждаме нови организации, системи, структури - обединяваме се, обичаме се, мразим се, бягаме, убиваме, умираме...говорим, помним...записваме на СД...или накнига. Оказва се, че вече сме създали още по-сложна от самите нас динамична система и това е нашата култура и социална система. И връзката става двустранна - от една страна се раждаме с набор от инсктинкти за оцеляване и размножаване като всяко органично същество на планетата. От друга страна имаме малка семейна общност, която е нашата връзка с голямата система - културата и социалната среда - и малката семейна общност а по-нататък и социалната среда въвежда кода ни за оцеляване в нейните рамки - вече не сме природни същества. Ние сме културни същества, защото трябва да оцеляваме в друга ситуация различна от тази при която оцеляват да речем вълците (макар, че няма същество на планетата, което да не се е сблъскало с човека). И за това ни трябват модели за поведение, които от ранна детска възраст сложната ни организирана среда програмира в нас. Тези модели понякога са толкова силни, че дори побеждават вродените инкстинкти... Така още в училище ни учат да абстрахираме и идеализираме нещата по категории и качества, да ги мислим в идеализиран вид защото да научим принципа...но да можем да го прилагаме на практика. Обаче в практиката идеални неща няма. Няма и постоянни личности. Научили сме се да удържаме илюзията за постоянство, за да не се объркаме в хаоса от промени Така нашите собствени работни разграничения и категории ни затварят в здравата хватка на езика (кода на мисълта и комуникацията ни, също програмиран отвън, от социалната среда- да мислиш без език е невъзможно, поне не е възможно да мислиш по човешки)и на твърдите представи, на границите, разпределенията, бройките, формите и противоположностите. Това не означава, че те реално присъстват в света. Както и не означава, че съзнанието и материята са отделни...или че материя и енергия е нещо различно. Нека поговорим след като обсъдим това естествено.. Какво е знакът и символът, какво е образът? Защото те са съдържанието на менталните феномени...

Не мога да водя дебат с човек, който не ми е дефинирал своята представа за съзнание. Особено във философски контекст( Това какво е? Ментален мързел? Аз не мога да говоря с тебе докато за теб съзнанието е отделен обект за изследване например какъвто обект са мозъкът и сърцето, червото и далакът. Съзнанието е качество. Има хора с нервонни процеси, които не са в съзнание или нямат съзнание. Има същества, които нямат нервна система а действат като "съзнателни" в някои условия - фототропизъм при растенията примерно. Червеното не е отделен обект в блузата или кръвта. То е качество - взаимодействие с другите обекти. Ти така се отплесваш в абстракции, че изобщо не става дума за философия, дори и елементарна метафизика дори а за някакво редене на теорийки без да сме изяснили какво е съзнание. Съзнание в моето усещане е качество, което не е постоянно - то се придобива и губи, както червеното избелява или потъмнява. Кога не си в съзнание те попитах а не какво са невронните процеси. Защото съзнанието не е невронни процеси, а е функция на съществото и средата - то е породено не само от невронните процеси, но и от стимулациите на такива, а тези стимулации идват отвън. Значи същественото на съзнанието е, че е обусловено не от невронните процеси а от непрекъсната си връзка със средата, в която пребивава съществото. То е качество, функция, променлива, а не отделен обект за изследване. За това каква ти свободна воля - зависим си от събитията, с които се сблъскваш. Съзнанието преценява ли и има ли воля преди да се е сблъскало с реалността. Има ли съзнание без външен свят? Или преди него? Съзнание отделено от невроните и средата...ми че то няма смисъл.

Ама чакай, чакай сега. Аз не те питам дали е вълна или невронни заряди. Това са сложни думи. Авторефлексията ти едва ли ти дава данни за вълни и невронни заряди. Питам те нещо съвсем простичко и ти трябва да ми посочиш простичко с думи обикновени и ежедневни къде и какво е твоето съзнание! Не те питам и за същности! Съвсем ясен въпрос ти зададох - посочи ми твоето съзнание, кажи кое в теб е то,определи го. Откъде накъде се отплесна на тия абстракции. На този въпрос трябва да може да отговори всеки, който да речем е съзнателен и има авторефлексия дори и да не знае какво е вълна и какво са невронни заряди. Ето ти подсказка - как разбираш, че друг човек или същество има съзнание? Какво е да си в съзнание? Какво е да се о-съзнаваш? После ще дискутираме останалите щуротии ако стане нужно... Отде накъде имаш личен опит с фотона като не можеш да го наблюдаваш, че да сравняваш себе си с един абстрактен модел на "носителя на порция светлина"... Имаш личен опит със себе си...айде давай!

Посочи ми твоето съзнание и след това ще ти отговоря на въпроса! Имаш съзнание, нали? Посочи го и определи какво е то според самонаблюдението ти.. Нека после да дискутираме!

Не го очаквах... Мислех, че ще успее до днес и ще я оправи моя доктор... Толкова много ми се искаше да стане още едно чудо... Аз за това все се заричам, че няма да взимам нови животни...(и все попадат при мен нови и нови- винаги има кученце, което се нуждае от дом), защото когато ги губим е толкова тъжно и ужасно много боли... Особено когато си бил почти уверен, че всичко ще бъде наред...Много съжалявам за Мишето. Знам, че сега сте изпълнени с гняв, но приемете че е избрала да си отиде, за да не се мъчи в старостта - защото дълбоката старост при кучетата си има и своите лоши страни...Така е живяла пълноценно и здрава до тази седмица и вие сте й дарявали обич и грижа.. Това е най-важното! Бъдете вие живи и здрави. КУчетата винаги живеят по-малко от нас..трябва да го приемем като факт и понякога..да ги пускаме да си отидат..., а понякога дори да им помогнем...както аз помогнах на моята Душка, когато страдаше и позволих да спрат сърчицето й, което биеше може би само заради нас - за да не сме тъжни...

И аз се моля, надявам се също така да послушате съвета ми...и да се свържете с нашия лекар..той може да няма луксозна клиника ...но пък има опит, ръце и сърце...Кураж за вас и успех на Мишето!

Мисля, че ако е било по-рано операцията е щяла да премине успешно.. Но каква е тая грандиозна операция всичко наведнъж. Първо бях написала че сами са виновни, че тумора е спукал...но после го изтрих - оказа се, че не съм прочела внимателно поста на Елена... Практически "светилото" е оперирал едновременно матка, коремна кухина и тумор и при това спукан... Наместо да оправи най-наболялия проблем локално, да остави кучето да се възстанови и после да оправи кастрацията и хернията, които не са критични... Всъщност тоя Милашки не е ли някъде в Младост? Само питам девойката... Не знам как се процедира но нашия доктор шие прекрасно и остава раната отворена - без превръзка имам пред вид, кучето я ближе и тя едновременно с това се дренира. Слагаме йод само два дни. Или нищо не слагаме. Бием антибиотик само три дни... Дори след пиометрата на Гея, която беше раздула матката й до размера на кокер.. Три дни антибиотик, система тече 15 минути защото беше обезводнена от температурата. После знаеш че антибиотика и конците ги оправям аз... Т.е. ако операцията е направена добре...няма усложнения ,то тогава няма нужда ни от превръзки, ни от антибиотици сума време... Сега наскоро на моя роднина кучката след Гея се разболя от пиометра и аз се опитах да ги накарам да отидат при нашия доктор, те обаче не, било им далече... И стана една... Не ми се разправя, но вече си нямат кученце.. И най-вече...наместо докато кучето ходи и скача да го оперират...те чакали..., чакали...докато не перфорирало матката... Хем поставили диагнозата седмица преди перфорацията... Не знам. Просто понякога и най-добрия лекар не може да оправи някои неща... Но според мен ако беше оперирал камо тумора, "светилото" нямаше сега да е изтъпанено като "убиец" на кучета. Щото е мислел за светлината си, а не за кучето и неговото възстановяване.. И не знам що всички лекари толкова много плашат хората с упойките. То е като при хората. Винаги може да се умре под упойка... Обаче това означава ли че хората си ходим с тумори наляво и надясно само заради това, че може да не издържим упойките?????

Искрено се моля за вашето чудо! Мишето да оживее! Въпросът е, че сега агресията ти е безсмислена. Трябва да се действа. Дано в Синия кръст да са станали по-опитни от преди 2 години. Опитът учи! Според мен проблемът с чревната проходимост е най-сериозен. Така, че ако в Синия кръст я стабилизират пиши непременно за евентуална следваща операция да ти дам координатите на нашия хирург - не му правя реклама...просто поне за моите кучета му се доверявам напълно и безапелационно... Всъщност е доста относително...кой доктор носи вина и какво се е случило. Лекарите, които обвиняваш може да са спасили много кученца...Отчасти и вие не сте се позаинтересували подробно къде, как и защо такива тумори се оперират с възможно най-малко усложнения. Сега обаче ако някой е забъркал кашата друг трябва да я оправя... Който разбира повече най-вероятно. И има по-голям опит...Не знам какви са тия операции с превръзки.... Явно е някаква нова система. Моите кучета никога не са носили превръзки. Имам някакво де жа ву... Една приятелка така и нарязаха някакви кученцето и после в Синия Кръст докторите се опитваха да оправят нещата го "стабилизирваха" сума време безуспешно. Ако операцията не е направена добре и вътре има гной...трябва да се махне.. Така, че в зависимост от състоянието утре ми пиши. За първи път а аз гледам 21 години вече кучета и трите ми са имали тумори, пък и матки...и какво ли не чувам да се прави операция едновременно на тумор, матка и херния.... Също за първи път чувам за " подготвителни инжекции".... Явно е някакъв метод, който кучетата ми не са срещали... Познавам лекар, който оперира успешно 13 годишната ми кучка от огромен тумор на влагалището, после я кастрира след 3 месеца, после оперира същата вече 17 годишна кучка от тумор на млечната жлеза и същия този лекар след 2 години на 19 я спаси от старческите мъки и ракът на черния дроб като я евтаназира.. Намери й и вена дори, макар наистина да й бяха тромбозирали съдовете от годините и обезводняване понеже повръщаше кръв вече... Както и да е. Той тази година оперира от тумори и след това след 1 месец и половина от пиометра 10 годишната ми голяма кучка Гея. Която сега търчи като кон... И понеже и ние сме били в безнадеждна ситуация с уж обречено куче преди да го заведа там и треперещи от думата операция ти предлагам ако решиш да се свържеш с него. Пиши ми ако решиш. Той няма да те излъже. Ще поеме отговорност и ако осъзнае, че няма надежди няма да ти ги дава. Ако обаче има и се налага адекватно действие от него ще го получиш... Премисли.. Дано утре сте по-добре. Дано се изакате! Дано организмът й се пребори. Моля се на всички богове, защото знам какво ви е! П.П. Когато моята Душка, която доживя 19 години беше на 13 с огромен тумор на влагалището, който ме лъжеха че е херния...един лекар, който бе спасил Гея преди точно 2 години от ужасяваща инфекция (като я разряза между ребрата неупоена) но все пак я спаси...та същия доктор осъди Душка на смърт и каза "няма надежда, да я приспим"...Добре, че не го послушах. Добре, че и вие не сте послушали тези.. Аз съм благодарна на този доктор, че спаси Гея, когато не знаехме за настоящия ни доктор...но не мога да му простя, че не ми каза, че негови колеги правят операции на стари кучета и то непрекъснато успешни...Въпреки всичко някои лекари грешат. Въпросът е да се поправи грешката. Успех, Мише! Не я третирайте като старо куче.. На 11 не е стара. И все пак е булонка. Те са жилави. И вероятно има сили да се пребори. Пиши за развитието. СТИСКАМ ПАЛЦИ!!!! Положението може и да не е безнадеждно.. От опит знам обаче, че некадърно направените операции трябва за се поправят...Напиши ми утре за състоянието на Мишето и ако решиш ще ти изпратя координатите на нашия доктор... Казвам че имам Де жа Ву..защото моята приятелка така и не си заведе кучето при него...колкото и да повтарях. Ако мога да поправя тази грешка, че не настоях пред теб ще настоя! Поискай изследване на кръвта - дали има достатъчно еритроцити..Може да има анемия от кръвозагубата. Поискай копия на всички снимки, ехографи и прочие и ако те е страх сега да местиш Мишето занеси му поне изследванията... Пиши ми какво става и какво сте рещили ако искаш на ПМ.. Много ми се иска да се оправите. Но знам едно - ако вътре има нещо, което не е наред то трябва да се отвори и оправи... И ако някой отваря аз ако ставаше дума за мое куче бих избрала само доктора, за който ти говоря. И бих рискувала, защото риск винаги има, но не се ли оправи кашата вътре не става въпрос за риск...а за обреченост. В Синия кръст се страхуват да оперират критични кучета и за това ги "хоспитализират". Но ако положението е определено като "безнадеждно" аз искам да проверя как нашия хирург ще го определи!! Понеже в момента се сещам за всички моменти критични, които съм преживяла около моите кученца..и знам колко много боли..за това искам да видя дали пък надеждата не се крие някъде в ръцете на един прекрасен лекар и човек, чиито очи се пълнят със сълзи, когато бие инжекция, която ще спре сърцето на 19 годишния му пациент...живял толкова дълго благодарение само на неговите грижи..

Може би трябва да провериш все пак да не са някои кокошинки... Агресията си е от страх и от травмата...но може да има и някой перояд да го чеше... Проверили ли сте за перояди? То самия сърбеж ги прави агресивни животинките?

Привет и поздравления за темата.. Аз понеже съм разсеяна сега я видях... НЕка опитаме туй упражненийце: 1. Животът е хубав, защотопо-хубаво нещо от това да сме живи не познаваме 2. Светът е безкраен, защотоиначе нямаше да съществува 3. Природата едива, защотоили когато не е култура 4. Бог еизраз на мечтата на човекът за съвършенство, защотозащото на човекът му е ясно, че не съществуват съвършени неща в природата 5. Човекът еценно, движещо се късче от безкрайността, защотоима съзнание и чрез това съзнание реалността се самопознава 6. За мен май - висшата ценност еживотът, защотобез живот и съзнание всички останали неща губят своя смисъл 7. Моята цел в живота еда го реализирам - живота в неговата пълнота - да оставя следа в безкрайността - генетична най-вече и друга ако обстоятелствата позволят, защотоспоред мен това е смисълът на живота 8. Любовта епринцип на органичната материя и валиден за веществото изобщо, защотов последна сметка освен ентропия във вселената има и друг принцип - на взаимодействие и привличане, конфигуриране, кохерентност...който се израдява в нас органичните същества като любов - така създаваме още по-сложни структури, по - устойчиви и с по-висока енергия - като този форум 9. Надеждата еположителна нагласа, понякога изцелителна и произвеждаща чудеса, защотоза да си получи "добрия завършек" човек трябва на първо място да е с положителна нагласа ______________________________________ По-скоро може да се каже, че съм на границата между скептика и в известна степен догматика...когато става дума за научни проблеми - т.е. спазвам установените научни правила и граници. Иначе съм вечно търсеща...за това и утре бих била на друго мнение по горните въпроси

По този повод ако има повече такива (като нас двете) на които да им е интересно може да си направим някаква тема в подобен дух...но не да правим есета а да си обсъждаме идеите. Хем да си упражняваме сивото в главите, хем да науча (им) по нещо ново от гледните точки на другите

По принцип разсъждението е напълно подходящо - не може да се казва вярно или невярно, тъй като всяко есе от подобен тип е всъщност разсъждение върху философска теория... При Кант говорим за граници свързани с познавателната способност, неговата философия е анализ на познанието, особено специфична - трансцеденталната му философия всъщност е посочването на границите на познанието, тяхното търсене, критика ... И да според Кант тези граници не могат да бъдат прехвърлени - когато човек се опита да мисли отвъд границите на разума, да решава трансцедентални метафизични проблеми то разумът му изпада в парадоксална ситуация - антиномия...от която изход няма. Иначе идейното отклонение не е лошо..но принципно човек заговори ли за Кант в есе трябва да обясни..пък да покаже че разбира, а Кант е тежък философ и според мен би натежал в тази тема - тъй като тя е напълно в духа на философията за човека Аз бих включила по скоро Сократ...и темата за самопознанието. Иначе Паскал и идеята му за "човекът на границата" е особено подходящ като една опозиция на екзистенциалната философия. Практически всеки фрагмент позволява свобода да включиш каквито ти дойдат идеи по темата Зависи как погледнеш фрагмента даден като тема. Лично аз не бих се осмелила изобщо да обсъждам Кант в по-горните теми като контекст - всичките, поради спецификата на неговата философска система, която фрагментарно не може да се разглежда... Понятието "герой" в случая не означава предопределена същност. Става дума за субекта на самонаблюдението. Не е възможно без самонаблюдение да бъде осъществен проекта, избора и то правилния избор - да избереш човека. Така, че Сартр едва ли може да се противопостави точно в този дух на твърдението. Самотворящ се не е подходящо, става дума за избор от варианти. В този смисъл е самоизбиращ се герой, но все пак самонаблюдаващ се и отново ограничен - ограничен е от отговорността на свободата си... Но практически ако се тръгне от предпоставката, че понятието "герой" е свързано с предопределеност, то тогава цялото есе може да тръгне в друга посока и да се получи съвсем различен анализ и гледна точка в духа, който предлагаш. Просто понятията трябва да се разяснят. Благодаря за споделеното беше ми интересно да мисля по въпроса П.П. Темите са отвратителни, не знам дали са дадени на ученик или на студент, но все тая... Още повече ме учудва, че преподавателят не е дал източникът на фрагментите. Т.е. кой фрагмент от кой автор е. Объркващ е и подбора на автори...

Сега ще ти обясня баба ми какъв опит има с неоперирана херния - живя си с нея до 86 години, като първите симптоми ги е имала още съвсем млада, някъде към 28-29 още след ражданията. Начи до 86 ходеше с колан и хернията ту си излизаше, ту се прибираше, но явно никак не е добре да ти стои, защото на 86 й се прещипа и перфорира и едва оживя...Оказа се, че от неправилното положение на червата, непрекъснатото триене, прищипване и т.н. прочее микроинфекции там се е образувал и тумор...рак един вид. Т.е. никой не я беше насилвал да я оперира и тя от шубе не се оперира навреме. Едва оживя и сега червата й са съкратени наполовина. Минаха две години и корема дето й е бил кофти през всичките години с херния сега независимо интервенциите се чувства добре. При хернията винаги има риск от прищипване и перфорация и тогава е много опасно.Баба ми е живяла напрао повече от половин век с херния и си изпати чак в много напреднала възраст. Това обаче според мен си е просто късмет. Моя съвет е да заведеш баща ти в болница Царица Йоана и да си го прибереш след седмица без херния!След това той така или иначе пак винаги ще носи колан, защото херниите рецидивират, поради отслабване на коремната стена, но баща ти ще се чувства много по-добре и ще е в по-голяма безопасност. В Царица Йоана баба ми я оперираха от перитонита. Невероятен екип! Много добри лекари и много грижовни сестри! Не правя реклама на болницата, просто съм сигурна че там имат огромна рутина и имат освен това специално отношение към пациента (както трябва да е навсякъде, но не е за съжаление) Операцията на неусложнена херния е нещо рутинно. Протича лесно и бързо се възстановява пациента. За това по-добре я оперирайте. Аз не съм лекар, но пък съм от страната на един от хората, които не са си оперирали хернията.... Много е страшно това нещо наречено перитонит..особено в напреднала възраст. Твоя познат хирург явно не е в час - повечето хирургични заболявания като заболят е ТВЪРДЕ КЪСНО и доста опасно. Особено при херниите. Щото хернията заболи ли...ем става дума за ЧАСОВЕ нали разбираш! Същото е и за други заболявания на вътрешните органи. Принципно хирурга, който спаси баба ми твърди обратното - щом нещо не е на мястото си, веднага трябва или да се тури където му е мястото или да се отреже. И още един принцип на хирурзите - повечето страшни болести НЕ БОЛЯТ, когато заболят вече е критично!

Абе кой ти ги даде тия отвратителни теми Ще ти кажа аз как бих ги подбрала. Авторите де. Това е така, защото всяка тема обхваща идеите почти на висчки от дадените автори. Всъщност можеш произволно да избираш, но като не ги познаваш ъъ не знам как ще се справиш. Съвета ми е да си изчетеш за авторите от учебника или литературата, която ти е дадена. 1. Всеки човек проявява интерес към самия себе си волно или неволно, назевисимо дали уважава себе си или не, по простата причина, че всеки човек е субект, герой на личния си, непрехвърлим живот. - подходящи са Камю, Паскал, Марк Аврелий, Сартр. 2. Строго погледнато единственото, което му се случва на човек е, че живее. Всичко останало се съдържа в живота му. - Паскал, Камю, Сартр и евентуално Ницше 3. Да живееш е и необходимостта да тълкуваш живота си. - Кант, Паскал, Камю, Марк Аврелий - доста убийствена комбинация 4. Светът не ни е даден, не е тук просто така. Той е плод на нашите убеждения. - Кант, Марк Аврелий, Сартр 5. Човекът непрестанно твори свят, създава хоризонт. - Сартр и Камю плюс Ницше срещу тях (и преди тях) 7. Човешкото битие не търпи празнота. - Паскал, Платон, Кант 8. Важното е човекът да мисли винаги това, което действително мисли. - егаси тъпата тема.... това вероятно е фрагмент изваден от контекст и никак не ми се връзва. - бих сложила тука Кант и Паскал... Абе изобщо без да си навътре в уникалните философски системи на авторите няма да стане... Прочети ги всичките. Иначе много трудно ще напишеш темите. Желая ти успех. Ето ти онлайн информативен Текст за Платон: Written by RValtcheva Ето ти за Паскал малко, макар, че е нужно да си четеш произведението му "Мисли": За Блез Паскал Камю - Камю - Призванието на писателя - ЦЪК Камю Камю, Бунт и революция ЦЪК Камю Камю, Митът за Сизиф, Чети онлайн в chitanka.info За Кант - За Кант и неговата "Критика на чистия разум" във Философски опити Ницше -Ницше За трите метаморфози Марк Аврелий За Марк Аврелий в блогът на Янко Янков

Бе на някои животни миризмата им е неприятна за хората ама инак те много й се кефят - например в клетката на лъва смърди на разгонен котак...огромен разгонен котак. Тази миризма сигурно подлудява лъвиците а ние си запушваме носа.. Миризливката фунди ужаснооо....това съм го изпитала. Ма има едни подобни кафяви и те също много гадно миришат... Сега в кръга на шегата: Има едно много силно миризливо животно...Немита лелко-бабичка, яла чесън в горещ летен ден, силно изпотена, дрехите и леко фундят на нафталин и поръсена с парфюмче (мноо яко сладникаво) ...Е тая миризма убива по класации и скунксната вероятно!

ООоо, ПРИВЕТ - ти си тук някъде и не се обаждаш МНОГО СЛАДКО ДУДЕ отива му да е властелин на България!

Ми то за това преди видовете, които снасят яйца има видове, които се размножават чрез пъпкуване примерно или чрез делене...

Е благодаря, от пиедестала на каква мъдрост си седнал да съдиш поста ми като глупости? Аргументите в полза на безкрайността са много повече от аргументите, че има отвъдно както и граници на Вселената - да не забравяме, че те са работни тия граници (независимо дали физиците и астрономите твърдят, че веществото се свива или разширява..) и няма да са нещо повече от хипотеза, докато не бъдат прекосени! Моля съобразявай се с пола ми, не ми е приятно да се обръщат към мен в мъжки род! Думата налекне не ми е понятна, но все пак да приемем че имаш пред вид "олекне"

Е много ми е инттересно КАК ще погледнем от отвъдното като само си въобразяваме, че съществува вън и вътре във Вселената Това е абсурдно - да се абстрахираш от света и да си въобразиш какъв би бил от отвъд...интересно ми е това отвъд на Вселената какво ли ще представлява Все пак физиците все още повтарят, че Вселената е с ограничен обем, маса и прочие... Просто си мислят също както ония дето са си мислели, че Земята е плоска, че отвъд хоризонта на уредите и изчисленията им се простира КРАЯ на ВСЕЛЕНАТА...ръба на ДИСКА...Просто сме свикнали нещата да имат вън и вътре де...а това е защото принципно така е устроен начина ни на възприятие..И изписаното по въпроса за отвъдното на Вселената си е просто игра на ума...както и всички останали игри свързани с времето и пространството... включително и абстрактните модели за ТЯЛО в което има НАБЛЮДАТЕЛ и тоя горкия наблюдател се движел със скоростта на светлината заедно с тялото... Това, че ще е разпаднат на съставните си микрочастици изобщо не се отразява на подобни игри на ума...той си остава наблюдател - явно мъртвия наблюдател си е наблюдател... Има също ужасно смешни игри на ума за туй какво би станало с човек падащ в черна дупка - хохоххо...и той видиш ли се оказва ЖИВ...въпреки че вероятно ще е пукнал ...и сплескан кат последното парче кайма и отново разпаднат на съставните си микрочаркуляци.... Всички подобни игри на ума са опасни, когато говорим за РЕАЛНОСТ - те нямат общо с реалността, те са въображаеми ситуации, които никога няма да се случат актуално, точно както елфите и уникорните няма да излязат от гората и да ни кажат "Wazzzuuuup" По същия начин понеже сме потопени във време и пространство поради факта, че те са част от нашата биологичност като усещане и възприятие ние така или иначе не можем да се докоснем до нещо лишено от време и пространство... И когато си го представяме просто говорим безмислици... По-добре бихме се почувствали ако се сблъскаме с метеор - по-човешко ще е От нищо нещо не става, нищо до нещо не може да пребивава ...отвъд видимата Вселена има неща и те също са част от Вселената и събитията не са изолирани едно от друго. Умирам си от смях като почнат да ми пишат статии за това как били изчислили МАСАТА на цялата Вселена - все едно имат достатъчно данни... Хоризонта който ни откриват съвременните уреди за наблюдение не е ЧАК ТОЛКОВА широк, че да се стигне до изводи за цялата ВСЕЛЕНА, нейното начало, история и живот... Ние сме в локален отрязък от една безкрайност... Докато осъзнаем колко малко знаем ще мине много време. Осъзнаем ли, че че границите са условни и човешки ще ни стане по-леко, но още явно не сме дораснали в представите си. Нещата отвъд хоризонта на уредите ни и математическите предвиждания си имат своите темпорални характеристики както всяко динамично нещо Просто не ми е ясно как хората могат да си изкилифенчат ума само за да стискат остарялите си представи за света балон отвъд, който пребивава нищото... Времето в този смисъл е локално и човешко нещо защото за една безкрайност безначална във времето и пространството и безкрайна във времето и пространството самите понятия ВРЕМЕ и ПРОСТРАНСТВО губят смисъла си..защото подобно нещо не може да се обхване и да бъде разглеждано като ЦЯЛО като процес... То може да се разбере само локално - чрез конкретната ситуация. Поради тази причина времето ни е нужно и част от реалността