Скептикът

Преди 1 час, makebulgar said:

Други интересни вероятно прабългарски думи са грива и кичара. Съществуват в почти същия вид и със същото значение в авестийски и санскрит.

Грива – From Proto-Balto-Slavic *grī́ˀwāˀ, from Proto-Indo-European *gʷriHwéh₂.

Преди 4 минути, tantin said:

Защо да е невъзможно? Напротив, много е възможно и е лесно видимо:

Чардак - Чрдок -Чрток - Чрьток - чрътогъ

То и от Дурак можем да направим Тюрк/Турк (Дурак-Дурк-Турк), ама говорим за лесно фонетична променливост. Също и от тоур "бик". 

Но при етимология на дадена дума трябва да се внимава за случайно(лъжливо) сходство: съм-сом, направо-направа, бас-без, румен-роман, газ-гъз, шаран-шарен, three-tree, мишка(мечка)-мишка и много други.

Втори проблем при етимологията: Нещо, което звучи логично, не означава, че е вярно. За пример, виж: полюлей и полюшва, много хора се учудват като им кажат че първото не е производно на второто. А според някои хора името Петя(женска форма на Петър) е производно на "пет". Питал съм познати германци, какво според тях означава Истамбул, е според тях значило "пълно с ислям"(Islamboll). Шару на акадски означава "император", логично е цар да произхожда от шару, но всъщност това е грешно. За повече примери по-търси в интернет.

Трети проблем при етимологията: Случайно сходство:  папа("баща" в романските езици), بابا(baba "баща" в арабски), babë("баща" в албански), 父(ba/pa в старокитайски), никоя от посочените не с еднакъв произход с останалите. За допълнение виж пак акадското: шару и българското: цар

чардак=чертог(чрътогъ) е по-скоро втория случай. Звучи логично, но всъщност е грешно.

Никой от нас не е лингвист, така че често всички скачаме в капана на едно от горните три.

Преди 32 минути, tantin said:

Друг възможен прабългаризъм: бик

Етимология

старобълг. быкъ (Сим. сб., 1073 г.). Праслав. *bykъ, унг. bika са старинни заемки от тюрк. *būqa „бик“. Лит. būkas „воден бик“ е очевидно заета от рус. диал. бык „воден бик“.

 

Защо тази дума е с голяма вероятност "прабългаризъм"? 

В монголския съществува "бух" - което е по-близко до Праслав. *bykъ отколкото тюркското "буга".

Бурятский  - буха .

Прабългарското "букъ, бухъ или бугъ"  е пристигнало при славяните приблизително по същото време, когато тюркските народи на изток са възприели  тюрк. *būqa .

Бик не е тюркска дума, идва от буча "ръмжа, дигам шум"

Иначе за чертог/чрътогъ, ми хрумна че може да е съединение на 
четꙑре+ѫгълъ(четрѫгъ) "четриъгълник". Но ако е вярно, не мога да си обясня размяната на т и р.

Преди 11 минути, Atom said:

Не е задължително. Хипотезата е, че думата е  заемка от прабългарски в старобългарски. Семантичният преход може да е станал в прабългарския език (какъвто и да е той). Думата така или иначе не е общославянска за да и търсиш значения по други езици. За руския език доколкото знам се приема, че е заемка от старобългарски. 

Както и да е. За мен фонетичните преходи поставят много повече въпроси на тази хипотеза. Ако те са ОК, семантиката може някак да се приеме. Ако фонетичните преходи нямат обяснение и при наличие на известни въпроси в семантиката, тази хипотеза би трябвало да се изостави. 

И какво доказва съществуването ѝ в хипотетичния прабългарски? Иначе съм съгласен че фонетично е почти невъзможно промяна на чардак в чрътогъ.

Преди 5 минути, Atom said:

Да, има го и този момент. Ако трябва да сме по-точни, думата чертог маркира личните покои на собственика (владетел или големец). Целият комплекс от няколко сгради е "дворец". Палат е официалната част на този комплекс с тронната зала и други помещения до които има външен достъп, а чертог са личните покои. 

Все пак семантичният преход от балкон до лични покои може криво-ляво да получи някакво смислено обяснение. На фона на тогавашното масово строителство, сграда с балкон е била някакво изключение. На землянката и да искаш да поставиш балкон няма къде.  Ако владетелските домове са били нещо различно от землянките и сламените колиби ( т.е. сравнително по-голяма сграда с балкон) не е толкова трудно името на един елемент от сградата  да се прехвърли на цялата сграда. 

С други думи може да се изкаже хипотеза, че първоначално чертог е просто къща/дом на големец, която не е землянка или колиба. Т.е. надземна сграда с достатъчно височина, която има покрита веранда или чардак.   

За да докажем такава хипотеза, ни трябва наличие на дума чардак с значение "балкон, веранда" в старобългарски или староруски, но там такава дума с такова значение липсва. В българския думата чардак идва след XIV-XV век през турски.

В иранските езици дворец е kox/kax, в персийски е کاخ kâx. чердак означава "четри арки" и се отнася главно за балкон. Във всички славянски езици в които съществува чертог е със значение "дворец", а именно в български, руски и сърбохърватски.

Преди 6 минути, tantin said:

Същата титла за жопан я имаме в надписите от Над Сент Миклош . Което ме кара да мисля че тази титла е прабългарка, а не е славянска. 

Жупан е може би производно на западнославянското: hpan от прото-славянски: gъpanъ, сравни с българското: господин/господ.

hpan>gъpanъ>gostьpodь

Преди 8 часа, Thorn said:

П.  П. - Баян си е монголско име, нали?

Има монголско и славянско име Баян

Преди 9 часа, Кухулин said:

В тази връзка предлагам за обсъждане на уважаемата публика две любими думички - чертог и стопанин

чертог(чрътогъ) според мен е свързана със славянското: черта(чрьта)

Преди 1 час, makebulgar said:

Ето и малко прабългарско упражнение на тема жреци и монаси. Думите Колобър, Калушар, Коледар, Калугер, които са част от българската лексика звучат доста сходно по смисъл, и само с леки звукови преходи могат да бъдат обяснени една с друга. Но произхода им вероятно е съвсем различен. Има обаче една татарската или волжкобългарска дума КАРАБАШ - монах, която вероятно е получена директно от прабългарското КОЛОБЪР с преход л-р и тюркски преход р-з(ш). Или пък просто може да означава на тюркски "черноглав", доколкото поповете слагат черни шапки.

Калугер е заемка от гръцки: καλόγηρος("хубав+старост"), така че няма връзка с колобър. Колкото до татарската дума, не мисля че има общо с колобър/коловър.

Но руското: колдун "вълшебник" от друга страна е доста близко до колобър/коловър.

Преди 1 час, makebulgar said:

Италианците ползват думата не само за кученца, но и за всякакви други малки на животни, а също така и като синоним на "бебе". Означава "поколение", и най-общо е нещо като нашето "мъник"... ситуацията тоест е съвсем различна и произхода на думата е друг.

За нас куче си е куче, а на малките кучета викаме кутрета, по същия начин както в санскрита... едва ли става на въпрос само за звукоподръжание.

Същото е и със руската дума собака, която също идва от индо-иранските езици..

Принципно можем да пишем всяка дума, че е съвпадение или звукоподръжание, но не винаги, и понякога нещата са очевидни.

А китайската дума за куче 狗 kou, също ли е заета от иранците, или е обратното, ами среднокорейското: 가히 kahi "куче", ами тагало-мурутското kuku "кутре"?

А как би обяснил други български животински звукоподражания, които приличат на куче, като: гуци и къци?

А и има подобни звукоподражания и за други животни. "Гуци" за прасе и "къци" за кокошка.

Преди 32 минути, tantin said:

Едва ли има съмнения относно това че "hand" - ръка"  е индо-европейска дума.  Но понеже ти твърдиш че съм си го измислил за етимологията на "художник" - ти видя че не съм си го измилил аз - а съм го ползвал на готово от Уикипедията.  

 

Ето ти копнато от Уикито: "Finally, often considered of non-Indo-European origin"

Преди 5 минути, Thorn said:

Поне куче кореспондира с унгарското кутя Kutya. 

Да, но според унгарските лингвисти е звукоподражание/ономатопея. http://www.szokincshalo.hu/szotar/?qsearch=kutya

Преди 5 минути, makebulgar said:

Еми ирански са принципно думите и по въпроса спор не може да има, а щом го отричаш зачи спамиш. И тъй като вече няколко пъти просто отричаш общоприети и научно доказани неща, следва да бъдеш блокиран като професионалин спамър.

Има ги думите във авестийския, а куче в осетински, кюрдски, пущунски и на други места.. все ирански езици. 

Ето да прочетеш за научно-доказания ирански произход на "аз" – https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Slavic/(j)azъ

А ето ти и речник относно думата: https://ibl.bas.bg/lib/ber/#page/100/mode/1up

Преди 4 часа, makebulgar said:

Еми ето една езикова реалия в детайли.

На български казваме харесвам, като на руски и останате славянскизици паралелите са хоро́ший хоро́ш, -а́, -о́, укр. хоро́ший, блр. харашы́цца «хвастать, чваниться», др.-русск. хорошь (с XIII в., Пандекты Никона, Жит. Стеф. Перм.; см. Обнорский, Яз. и Литер. 3, 241 и сл.)

Една от основните хипотези за произхода на думите е ирански - вост.-осет. хоrz «хороший», зап.-осет. хvаrz — то же, авест. hvarǝz- «благодетельный»

Осетинците приемат думата за тяхна заемка в руския език: хорш, хорж - от хорз "хорошо, хороший".

Тоест имаме поредната иранска дума в българския.

 

Маке, маке. Проверявай си информацията преди да я пишеш. Хорошо има толкова общо с хорз, колкото море с магаре. Хорошо е съкратено на хоробрый "храбър"

Преди 1 час, cven said:

В списъка с думи, които според Геза Фехер за заети в унгарски от прабългарски, има три, които съществуват и в съвременния български език - бик, юница и коч.

коч–заемка от османотурски  قوچ‎ "овен"

Юница и бик са славянски думи

Преди 3 минути, tantin said:

Ако погледнеш записа: "хѫдожьство " - втората буква се чете като "ан" . Това прави думата художник съставена от 2 части: ханд + дожьство = ръка + правено..   Ръко-делие. Най-вероятно това се е отнасяло за резбарите. После това понятие се е прехвърлило и към художниците, рисуващи с бои.  И аз доста се чудих защо са ползвали тази буква на втора позиция, не можех да си обясня смисъла докато не погледнах германската етимология.  Относно втората част: дожьство може да е от правя- do  или дълбая - dig.  (за дърворезба). Получава се нещо като ръчно дълбаене (по дървото). Вижда се че "н" бързо е отпаднало и е останало носово А, което пък после е минало в Ъ или У.  И затова от пръв поглед е много трудно да си представим как да прочетем тоя звук . Без познаване на етимологията всеки би се затруднил  на тази дума. 

Айде, продължаваме с измислиците, първо е Хондожьство, второ няма нищо общо с hand "ръка", която има съмнения че въобще е индо-европейска дума.

Преди 2 часа, makebulgar said:

Моите любими думички са АЗ, ХУБАВ и КУЧЕ. Можеш да се заемеш ди изследваш.

Също хубави думи със староиански (авестийски) произход в старобългарския език са ХУДОЖНИК, ДАТИ (създавам, давам, раждам), КЪДЕ...

Никоя от посочените думи не е иранска

Преди 2 часа, tantin said:

Задавам въпрос към участващите: дайте пример за една единствена дума, за която всеки от вас по свое лично убеждение да е сигурен че това е "прабългарски" термин. За предпочитане да не е от "Именника". Коя е вашата предпочитана прабългарска дума? Тези, които не знаят нито една "прабългарска" дума едва ли биха могли да участват ползотворно в такава дискусия, предвид липса на мнение или познания по въпроса.

Няма такива думи

Преди 1 минута, tantin said:

Няма ги за теб, щото не си се задълбавал в тях. За връзката с животните - няма смисъл да влизаме в спорове да се оборваме.  Премного е изписано. 12-годишния цикъл вече сме го позиционирали и знаем с голяма увереност кога се е случило всяко едно от изброените събития. Изказваш се неподготвен.

Животински календари използват само народите имали контакт с Китай, българите нямаме контакт с китайци. А и китайския оригинал има различни цикли: 10-циклен, 12-циклен, 60-циклен. И за допълнение има стихии – дърво, огън, метал и др. За допълнение няма доказателства тези термини да присъстват в незапазения оригинал.

Преди 48 минути, Stoned said:

Също на десния бряг на р. Аму-Даря в района на скалните комплекси Кара-Тюбе и Челпик са открити знаци с преки аналози в българския ранносредновековен знаков материал. Между тях е и най-разпространения български знак, сигурен белег за българско присъствие - ипсилона "Y". Типичен за българите знаков материал е открит и в керамиката от Кангюи, а тамгите естествено се вписват в използуваните като родова символика от масагето-сармато-аланските племена знаци

IYI се среща в Европа още преди 2000г.пр.н.е 

Иначе при българите се среща едва в раннохристианския период.

On 14.03.2021 г. at 15:09, makebulgar said:

Не са предположения, а са точни календарни изчисления. Верени се пада годината на дракона не заради лингвистиката, а защото следва по 12-годишния цикъл датировките на Безмер, Курт, Гостун, Ирник и Авитохол.

Тоест в единия случай с превода бьор "вълк" имаме голи лингвистични тълкувания, а във втория случай с верени = "дракон" имаме резултат от написаното в извора. И съответно онези, които приемат този вариант и търсят етимологии във варан или паран "книжен дракон" (М. Москов, П.Добрев) са правите. 

Няма доказателства че тези термини, означават животни. Колкото до цикъла, по-голяма глупост до сега не бях цел.

Преди 8 часа, tantin said:

На арабски думата произлиза от думата ج ب ب‎ "покривало", и не във всички езици в които е заета думата има същото значение като в българския, например в италиански, френски и руски означава "пола"

Преди 1 минута, makebulgar said:

Е не може да се отрече, че Аз е иранска дума. Има я в иранските езици. Въпросът е когато са се срещнали склавинът Радомир използващ славянската дума Язе и прабългаринът-сармат Аспарух, използващ иранската дума Азъ, когато са си говорили на какъв език са говорили...

В прото-славянски е yaz, и като отпадне съгласния звук "й" се превръща в аз, в други езици е отпаднала съгласната "з" и се получава Я. Сега на уроци по български ли ще трябва да ходим заедно с теб?

Ех, добре че е тук брата Булгар, че да напъха славянска дума в иранския речник.

Много ми е забавно как критикуваш метода на Георгиев, а ти: "АЗ е 10000000000000% иранска дума". Нещо имаме двойно стандардче, а? 

Преди 52 минути, tantin said:

Защо пък реши че това било арабско? Арабите въобще не носят палта. Там е горещо.

Палтото не е нужно да е зимно.

Ето какво наричат арабите юба "палто"

Преди 24 минути, Евристей said:

Хм...дай малко инфо, че нещо нещата не пасват....Мамелюците са ....кипчаци,  които именно бягат от монголите....и стават тюркски наемници , които накрая девалвират властта на халифа и издигат тази на главнокомандващия  им ....същото се случва и в Багдад ...

Мамелюкският султан Байрбас 1260 - 1277 г. е с кумански произход , светъл и синеок....

От къде на къде те на ...майната си ще ислямизират монголската държава със столица Сарай Бату някъде по Волга...? 

 

Мамелюк значи "роб" и не са задължително кипчаци, имало е и черкези като Баркук 1382-1389 и 1390-1399. Юз бег хан приема Исляма за да получи помощ от мамелюците против Илханидите в Персия.

Преди 2 часа, tantin said:

Част от думите ги знаете от Именника: Етх, Давшан, Кой - Коч. Ат си е почти влязла в езика ни. Белик / балик , балък - за рибата не е тайна. Сахат - за часовника.  Гъската си е гъска, синджира си е синджир. Ха познайте кой е този език по-горе?

Чайник си е също чайник, Juwa -  това си е старата българска дуба Джубе - чубе - откъдето се ползва и в съвременния си вид - шуба. Гюл - няма нужда от превод. Йоу - - би трябвало да е производно от Аул. 

Шуба е от арабско: جبة(jubba) "палто". Чайник е руска заемка в уйгурски. Балък си чист османизъм. Гъска е славянска заемка у уйгурския. Шир е заемка от хинди, но там означава тигър. Иначе аул е гръцка дума, виж αὐλή "къща, зала".

.