gmladenov

От мрежата: Настоящият развод между САЩ и Европа – който беше де факто фокусът на Мюнхенската конференция по сигурност през 2026 г. – е напълно логичен и естествен. Тъй като САЩ официално се отказаха от по-нататъшното изграждане на Вавилонската кула и доктрината за американоцентричен свят, ние трябва, с цялата си неизбежност, да помним, че... Самият брак между Америка и Европа съществува едва от 1945 г., времето на пълното (само) поражение на Европа в една-единствена голяма световна война, продължила (с прекъсвания) от 1914 г. Нещо повече, това беше очевидно неравноправен брак. В него САЩ бяха водещата и насочваща сила, докато Старият континент беше зависим и подчинен младши партньор. Слабостта и ограничените възможности на Европа в този съюз не са проблем, а характеристика. Самото възникване и развитие на Европейския съюз като лек римейк на Западната империя на Карл Велики вече дразнеше Вашингтон и от определен момент изглеждаше токсично и враждебно. Нещо, което Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс формулират открито, докато професионалисти като Марко Рубио изразяват евфемистично и цветисто. Америка се формира чрез отхвърлянето на Стара Европа. Чрез отхвърлянето на нейната аристократична йерархия и религиозна несвобода. А освен това тя винаги е била бенефициент на всякакви европейски нещастия и беди. И докато упрекват Европа за сегашното ѝ трудно положение, американските лидери забравят да споменат, че то до голяма степен се дължи на политиките на глобалния хегемон и модератор – самите Съединени щати – от 1945 до 2025 г. А могат ли Америка и Европа да се обединят отново в някое бъдещо време? Да, разбира се. При три условия. 1. Пълен преход към доктрината за мултицивилизационен свят. 2. Постигане на общо разбирателство, че Съединените щати и Европа са неразделна част от единна, обединена, християнска цивилизация. Това не отрича вътрешноцивилизационнате борби, които те са водили през целия си (не)съзнателен живот, но със сигурност не изключва тяхното преодоляване и премахване. 3. Изграждане на основата за (повторно) обединение под формата на постсекуларен синтез. Кога ще се случи всичко това е неизвестно. Според принципа на неопределенноста, човек може да разбере или съдържанието на една историческа тенденция, или графика на нейното прилагане - но не и двете едновременно. -- На конференцията в Мюнхен присъстваше и Гавин Нюсъм, евентуалният демократичен кандидат за следващите президенстски избори в САЩ. Пред журналисти той заяви, че Европа трябва сама да поеме своята сигурност. Изказването на Нюсъм показва, че сегашната американска политика не е приумица на Тръмп, а трайна нова тенденция в американската политика. Ако Нюсъм стане президент, той едва ли ще критикува Европа за нейната либералност - след като той самият е демократ/либерал. Но е ясно, че Европа вече не може да разчита на военния чадър на САЩ.

В руските Т-г канали пишат, че засега това е само прототип. Тепърва трябва да се внедрява на практика - което не се знае колко време ще отнеме.

Ген. Луков герой ли е? Очевидно има хора, които го смятат за такъв. А уместно/редно ли е външна сила да дойде и да ни "освободи" от тези хора?

Пак в Мюнхен, генералният секретар на НАТО Марк Рюте разкритикува кандидатурата на Владимир Медински за преговарящ на Русия. „Путин пак изпраща този историк на преговорите в Женева, където той ще чете лекции на украинците за Швеция или нещо подобно.“

Зеленски в Мюнхен по повод териториалните отстъпки: Американската страна предложи свободна икономическа зона. Казахме, че сме готови да разгледаме подобни предложения. Това е нашата територия. Тя трябва да остане наша територия. Не можем просто да си тръгнем. 200 000 украинци живеят там. Това е нашата земя. Не можем просто да избягаме. Не избягахме в първия ден на тази война, така че защо да го правим днес? Готови сме да обсъдим свободна икономическа зона. Може би това би било важно за компромис и за възстановяването на Украйна. Готови сме да предприемем стъпки. Въпросът е какво са готови да направят руснаците? Не сме чули никакви компромиси от руска страна. Искаме да чуем нещо от тях.

Следващият кръг от мирните преговори е насрочен за 17-18 февруари в Женева. От мрежата: Като се има предвид, че украинците от седмица разпространяваха слухове за възможността за размяна на Абу Даби с Маями, появата на Женева беше напълно неочаквана. Особено след като Швейцария, поради придържането си към антируски санкции, се смята от Москва за недружелюбна държава, а не за неутрална, каквато беше някога. И така, какво е провокирало този избор? Очевидно е, че посещенията на швейцарския външен министър, ръководството на ОССЕ и съветника на френския президент в Москва не са останали без последствия – чрез тях някои европейски елити вероятно са успели да преговарят с Русия за започване на диалог, който да се проведе зад кулисите, в кулоарите на руско-украинската среща.

Още примери за героизъм: спартанците, които не прекланят глава пред многобройните перси. Също и украинците, които не прекланят глава пред ордите на агресора. Но ако мразиш украинците, тяхната съпротива не ти се вижда особено героична. Значи героичното има и силен субективен компонент.

Типични примери за героизъм в ежедневния живот: да се влезеш в горяща къща - рискувайки живота си - за да спасиш баба там. Или пък да скочиш в ледени води - пак рискувайки живота си - за да спасиш паднало там дете. Тук няма висша идея, а човешка емпатия и съпричастност. Виж Ботев се вписва в идеята да отдадеш живота си за висша идея. Ние имаме нашите си герои. Тия дето се гръмнаха въобще не трябва да се споменават в разговор за геори. Съвсем друга баница.

Научни изследвания не веднъж са показвали, че по-високите хора имат по-голям професионален успех и по-високи доходи - често поради обществените възприятия за височината като знак за лидерство, интелигентност и увереност.

От мрежата: Много бизнеси в момента изпитват сериозни затруднения поради икономическата ситуация в страната и агресивните данъчни политики. Броят на фалитите се увеличава, въпреки че властите се опитват да ограничат растежа им. Банките не допускат много фалити. Ако преди са започвали две или три процедури на месец, сега са една или две на тримесечие. Очевидно е в ход някакво изкуствено потискане на фалитите. Банките предлагат преструктуриране на дългове, предлагат изкупуване на загуби. Това не е пазарно обусловена ситуация. Веднъж като изкуственото регулиране отслабне и законите на пазара надделеят, ще има вълна от фалити.

Руските власти започнаха пълно блокиране на YouTube, използвайки суверенната интернет инфраструктура. Според технически специалисти и експерти, Роскомнадзор е активирал руската Национална система за домейн имена (НСДИ), която се използва за намиране на интернет-адресите на различните сайтове в интернет. Сайтът YouTube е премахнат от тази система, поради което потребителските устройства не могат да намират нейния интернет-адрес и съответно сайтът е недостъпен. Съобщава се за недостъпност в няколко региона. Експертите отбелязват, че достъпът до YouTube остава възможен чрез специализираните частни мрежи VPN.

От мрежата: Опитът за убийство на генерал-лейтенант Алексеев няма да стане повод за прекратяване на преговорите. Москва ще продължи диалога, дори ако цялото военно ръководство бъде елиминирано. Работата е там, че преговорите днес са единственият относително безболезнен начин за прекратяване на войната, при който властта може да "запази лице" и да продаде резултата на вътрешната публика като приемлив. Алтернатива съществува, но е силно нежелателна за властите. Пълното преминаване на страната на военни релси би означавало драстично преструктуриране на икономиката и обществото, което е доста опасно за управляващия режим. Междувременно времето за постигане на споразумение намалява. Икономиката постепенно се сдухва, което засега се смекчава от натупаните резерви, но като цяло тенденцията е ясна. Всъщност затова украинците не бързат да подписват мирен договор. Надвисналата вълна от фалити и последващият рязък спад и дори загуба на доходи за милиони хора – това е най-краткият път към социални вълнения. Именно затова Москва е заинтересована от продължаване на преговорите на всяка цена. Кремъл е готов да игнорира всякакви провокации от Киев, тъй като това е единственият начин за разрешаване на конфликта без да се предизвика мащабна вътрешна криза.

+1

Федералният бюджет на Русия започна годината с рязък спад. През януари дефицитът възлиза на почти 1,7 трилиона рубли, което е близо половината от планиратите за цялата година 3,8 трилиона рубли. Според Министерството на финансите, бюджетните приходи през януари са спаднали с 11,6% на годишна база до 2,36 трилиона рубли, докато приходите от петрол и газ са се сринали с почти 50%, достигайки петгодишно дъно. В резултат на това дефицитът за януари е със 17% по-висок от миналата година, а кумулативният дефицит от началото на войната достигна 17,4 трилиона рубли. Източник, близък до правителството, заяви пред Ройтерс, че поради падащите цени на руския петрол и проблемите с износа, дефицитът за 2026г може да се увеличи значително и да достигне 10 трилиона рубли.

Още за спирането на Старлинк: След като терминалите на Starlink, използвани от руските войски, бяха блокирани, интензивността на руските атаки намаля, а в някои участъци те са напълно прекратени, съобщава Радио Свобода, позовавайки се на източници в Генералния щаб на украинската служба. Според Сергий Бескрестнов, съветник на украинския министър на отбраната, руските войски изпитват сериозни проблеми с командването и контрола: „Врагът е в катастрофално положение – цялото командване и контрол на войските е прекъснато“, написа той в социалните мрежи.

От мрежата: Според доклади на терен, руските щурмови операции са преустановени, а системата за командване и управление на подразделенията претърпява сериозни прекъсвания. Това се дължи на спирането на Starlink за руските войски след въвеждането на задължителна предварителна регистрация. От няколко дни компанията на Илон Мъск на практика забрани използването на своите сателитни комуникации от руска страна, докато украинските въоръжени сили продължават да използват системата след оторизация. Ситуацията е близка до критична. През двете години на активно разполагане на Starlink почти цялото оперативно командване и управление – комуникация между подразделенията, координация на огъня и предаване на данни от безпилотни летателни апарати – е било обвързано с американската сателитна инфраструктура. Няма алтернатива, сравнима по стабилност и скорост. Според източници, ситуацията е особено вбесяваща за някои високопоставени военни офицери. В затворени разговори те настояват Кремъл публично да обясни на войниците в окопите защо в петата година от войната държавата харчи милиарди рубли за разработване и популяризиране на военно безполезни проекти като месинджъра MAX, вместо да създаде собствена пълноценна система за сателитна комуникация. Във военните среди все по-често се чува суров и опасен извод: приоритетите на държавата са се променили. Според офицерите властите инвестират не в осигуряване на армията и победа на бойното поле, а в инструменти за тотален контрол над гражданите. Резултатът е зависимостта на фронта от чужда инфраструктура и колапс на управлението в най-критичния момент.

От мрежата: Януари 2026 г. ще остане в историята като месецът, в който рентите от нефт и газ, които бяха в основата на цялата постсъветска руска държавност, официално се сринаха. Министерството на финансите отчете 393,3 милиарда рубли - половината от сумата от предходната година. В относително изражение това представлява около 2% от БВП - антирекорд за цялата ера на Путин. Данъкът върху добива на полезни изкопаеми се срина с почти 60%, а износните мита - с 44%. Суровият нефт Urals се търгуваше около 40 долара през януари (с отстъпка до 27 долара спрямо Brent), а цената на барел в рубла беше 3073 рубли вместо планираните 5440. Бюджетната „дупка“ лесно може да набъбне до 8-10 трилиона рубли вместо обещаните 3,8 трилиона. Увеличаването на ДДС и данъците за малкия бизнес е като чаена лъжичка срещу океана. Но основната драма не е дори в януарските цифри, а в това, което се случва след това. На 2 февруари Доналд Тръмп обяви търговско споразумение с Индия: тарифите върху индийски стоки ще бъдат намалени от 50% (или 25% плюс 25% санкция за руски нефт) на 18%, а в замяна Моди уж обеща да спре да купува руски нефт и да премине към американски и евентуално венецуелски. Индия не е потвърдила официално това, а Кремъл (Песков, Захарова) се преструва, че нищо не се е случило, но данните на Kpler и Argus вече показват рязък спад: доставките за Индия през януари варираха от 436 000 до 1,1 милиона барела на ден, в сравнение със средно 1,76 милиона през 2025 г. Индия е вторият по големина купувач след Китай – и си тръгва. Путин спешно се обажда на Си Дзинпин: „стратегическо партньорство“, „тясна координация“, оплаквания от „лек спад“ в оборота. Китай наистина увеличи леко вноса през 2025 г., но няма да абсорбира целия обем, който Русия губи. И ако го направи, ще бъде на цени, които той диктува. Когато „стратегически партньори“ станат ликвидатори при продажба на несъстоятелност, това вече не е партньорство; това е пазарна капитулация. Цялата „путиномика“ е изградена върху един прост, негласен договор: високи нефтени ренти → свръхпечалби → величие (военно, геополитическо, олимпийско), лоялност на елитите и трохи за населението в замяна на мълчание. Формулата данък върху добива на минерали + мита = стабилност. Сега тя се разпада. Санкциите със сигурност изиграха роля, но ключът е загубата на свобода на действие. Русия вече не диктува цени и обеми; тя приема това, което е дадено. Отстъпка от 27 долара вече не е просто отстъпка; това е данък върху амбициите, които икономиката не може да плати. Русия се връща към състоянието от началото на 90-те години на миналия век – но без същото доверие, без надежди за западна интеграция и без еуфорията от първите пазарни реформи. Тогава нефтът можеше да купува време. Сега това време изтече и нефтът дори не купува лоялността на собствените си одиторски камари. Финалните надписи на ерата, в която бензиностанцията беше синоним на власт, вече са отминали. Остава да видим колко дълго ще издържи ценовата дъска на Urals.

Моята лична теория е, че хората в една постоянно пренаселена Земя полека-лека ще се смаляват. В далечното бъдеще ще сме пигмеи.

Анкетите в Украйна отразяват нарастваща готовност за териториални отстъпки, пише Ню Йорк Таймс. През май 2022 г. проучване на Киевския международен институт по социология (КМИС) установи, че 82% от украинците смятат, че отстъпването на територия на Русия не трябва да се прави при никакви обстоятелства. Според последното проучване на КМИС, 40% от анкетираните са заявили, че биха подкрепили отстъпването на Донбас в замяна на гаранции за сигурност. Тези две цифри не бива да бъдат директно сравнявани, подчертава вестникът, тъй като гаранциите за сигурност не са били споменати във въпроса за териториалните отстъпки в началото на войната. В същото време получените резулатти са в съответствие с други анкети, демонстриращи нарастваща готовност за отстъпване на територии. Въпреки това, мнозинството от украинци остават против отстъпките.

Това е едно на ръка. Главата причина е, че никое национално правителство не може да поеме политическия риск да изпрати войски. Вътрешната опозиция веднага ще скочи, че правителството предава националните интереси. Една общо-европейска професионална/наемна армия няма да има този проблем, защото тя ще бъде над-национална. Съответно на никое национално правителство няма да се налага да поема политически рискове. НАТО е съюз на отделни национални армии, така че проблемът остава.

Да, така е - но в историята има достатъчно примери и за обратното, където разединена опозиция губи сблъсъка си с монолитен и мотивиран враг. Изказванията на Марио Драги от горната статия очевидно отразяват сегашното международно положение. А то е такова, че нито една страна от така наречената "коалиция на желеащите" не желае да изпрати военни в Украйна, докато Путин въобще не иска да преговаря с ЕС и ни нарича "подсвинки". Значи на теория ние вече сме съюз като този, който е отблъснал османците и е победил нацистите - но на практика Путин не преговаря с нас, защото ни брои за подсвинки на Главния (САЩ). И то при положение, че ЕС има повече население от САЩ и войната е на нашия континент, а не на американския. В тази ситуация ние трябва да предприемем стъпки ние също да сме Главни, а не посвинки. И една от тези стъпки е да се организираме така, че Орбановците и Фицовците на съюза да не могат да ни саботират.

Марио Драги: Европа трябва да се превърне в истинска федерация Бившият италиански премиер и бивш президент на Европейската централна банка Марио Драги предупреди, че Европейският съюз рискува едновременно подчинение, разпад и деиндустриализация, ако не предприеме решителна стъпка към по-дълбока политическа интеграция, цитира думите му Euronews. В реч, произнесена в понеделник в белгийския университет Лойвен (KU Leuven), Драги заяви, че Европа трябва да се превърне в "истинска федерация", тъй като досегашният глобален ред на практика е рухнал. "Силата изисква Европа да премине от конфедерация към федерация", подчерта Драги, като описа международната система като "дефектна и разпадаща се". Той посочи като ключов фактор промяната в поведението на Съединените щати, които по думите му налагат мита върху европейски стоки, застрашават териториалните интереси на Европа и за първи път открито дават да се разбере, че разглеждат политическата фрагментация на ЕС като свой интерес. В този контекст Драги призова за т.нар. "прагматичен федерализъм", който да позволи на ЕС да излезе от сегашната институционална задънена улица. Според него самото обединяване на малки държави не създава автоматично силен геополитически субект. Той отбеляза, че в сферите, в които Европа вече е "федерализирана" - търговия, конкуренция, единен пазар и парична политика - Съюзът е възприеман като сила и може да преговаря от позицията на единен играч. Като пример Драги посочи сключените търговски споразумения с Индия и държавите от Латинска Америка. Обратно, в области като отбраната, индустриалната политика и външните отношения, Европа остава "разхлабено събрание от средни по размер държави", които лесно могат да бъдат противопоставени една на друга. "Група държави, които само координират действията си, си остава група държави - всяка със свое вето и собствена сметка", предупреди той. По думите му предложеният модел не подчинява никого и позволява гъвкаво участие - държавите могат да се включват поетапно, подобно на създаването на еврозоната. "Не е нужно да жертваме ценностите си, за да имаме сила", заяви Драги. В заключение той постави стратегически въпрос пред Европа: дали ще остане просто голям пазар, зависим от приоритетите на други сили, или ще предприеме необходимите стъпки, за да се превърне в самостоятелен глобален фактор. "Европа, която не може да защитава интересите си, няма да може дълго да запази и ценностите си", подчерта Драги. https://news.bg/int-politics/mario-dragi-evropa-tryabva-da-se-prevarne-v-istinska-federatsiya.html

От мрежата: Голяма част от коментарите за чистката сред висшите военни в Китай свързват тази чистка с нежеланието на генералите да воюват за Тайван, което навежда на извода за неизбежността на китайска военна инвазия на острова. Или най-малкото за повишената вероятност за подобно развитие. Въпросът е, че исторически погледнато китайската армия (НОАК) е била - и все още е - структура с почти равна вътрешнополитическа тежест на ККП, а фактът, че ръководството на НОАК се е състояло от второто поколение основатели на КНР, е направил военния елит не само недосегаем, но и влиятелен, практически достигайки нивото на най-висшето политическо ръководство. Си Дзинпин е нарушил съществуващото негласно споразумение, че висшият партиен лидер може да заема поста си два мандата, и следователно неизбежно се е сблъскал с недоволство сред управляващия елит. Логиката тук е очевидна: всеки тип геронтокрация възпрепятства социалната мобилност и прави последващите преходи на властта по-спорни, отколкото биха били в противен случай. Разумно е да се предположи, че Си Дзинпин, след като си е поставил за цел узурпиране на властта, е бил просто длъжен да започне да елиминира фигури и структури, които биха могли да повдигнат въпроси относно недопустимостта на подобна узурпация. А армията, която се радва на почти равнопоставено положение в апарата с партийния елит, неизбежно е била обречена да стане обект на чистки за засилване на лоялността. Тайван изобщо няма отношение към процеса тук – това е чисто вътрешна борба за власт в рамките на избрания модел на доживотно лидерство, който Си Дзинпин очевидно насърчава и който все повече ще провокира разногласия на най-високо ниво.

Броят го, че в окупираните територии са живяли 8млн души.