gmladenov

Според Wall Street Journal, надеждите за вътрешно възстание в Иран на практика са изчезнали: Израел и Съединените щати смятат, че иранският режим запазва устойчив контрол над ситуацията. На този фон Израел, според изданието, е прекратил атаките срещу вътрешните силови структури и се фокусира върху отслабването на способността на Иран да възстанови военния си потенциал.

В Иран се засилват призивите за създаване на ядрени оръжия на фона на продължаващите удари на САЩ и Израел, съобщава Ройтерс. Според агенцията, влиянието на Корпуса на гвардейците на ислямската революция в страната е нараснало след смъртта на Али Хаменей, а хардлайнерите все по-често призовават за излизане от Договора за неразпространение на ядрени оръжия.

Интересно Имане Хелиф каква ще излезе от този тест. Тя не е родена с мъжки полови органи, но знае ли се какъв и е SRY-гена. Във всички случаи браво на МОК. От това да не се дискриминират джендърите се стигна до това да се дискриминират жените - и е хубаво да се види МОК да заеме принципна позиция.

Международният олимпийски комитет забранява на транссексуални спортисти да се състезават в женската категория, считано от Олимпийските игри през 2028 г. Международният олимпийски комитет (МОК) обяви днес политика, която забранява на транссексуални спортисти да се състезават в женската категория на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г. и след това. Политиката обяснява, че за всички дисциплини в спортната програма на събитие на МОК, включително Олимпийските игри, както и за индивидуални, така и за отборни спортове, допустимостта за която и да е женска категория е ограничена до биологични жени. Допустимостта за женската категория се определя първо чрез скрининг на поло-определящия ген SRY, за да се открие неговото наличие или липса. SRY-генът се намира в Y хромозомата и е определящ за типично-мъжко полово развитие. Въз основа на научни доказателства, МОК счита, че наличието на гена SRY е фиксирано през целия живот и представлява много точно доказателство, че спортистът е преживял развитие на мъжкия пол. Освен това, МОК счита, че скринингът на гена SRY чрез слюнка, тампон от бузата или кръвна проба е неинвазивен в сравнение с други възможни методи. Спортисти, които са дали отрицателен резултат при скрининг за гена SRY, трайно отговарят на критериите за допустимост на тази политика за състезания в женската категория. Освен ако няма причина да се смята, че отрицателното отчитане е погрешно, това ще бъде тест, който се прави веднъж в живота. Говорейки за политиката, президентът на МОК Кърсти Ковънтри заяви: „Като бивша спортистка, аз страстно вярвам в правото на всички олимпийци да участват в честна конкуренция. Политиката, която обявихме, се основава на науката и е ръководена от медицински експерти. На Олимпийските игри дори най-малките разлики могат да бъдат разликата между победата и поражението. Така че е абсолютно ясно, че не би било честно биологичните мъже да се състезават в женската категория. Освен това, в някои спортове това просто не би било безопасно.“ https://www.olympics.com/ioc/news/international-olympic-committee-announces-new-policy-on-the-protection-of-the-female-women-s-category-in-olympic-sport

След като преди два дни най-голямото руско пристанище за износ на руски петрол по море Приморск спря работа, сега същото направи и руското пристанище Уст-Луга, също на Балтийско море. А причината е отново украинска атака с дронове - при това в този случай е имало модифицирани в безпилотни летателни машини леки украински самолети А-22, които са пускали бомби. Такова нещо Ленинградска област, където се намира Уст-Луга, не е виждала от Втората световна война насам. https://www.actualno.com/economy/vtoro-pristanishte-za-iznos-na-ruski-petrol-sprja-rabota-bombi-nad-rusija-za-pryv-pyt-ot-vtorata-svetovna-vojna-video-news_2573226.html Така изглежда Уст-Луга в момента:

Ню Йорк Таймс: 1. През февруари нещо се промени в Кремъл. Путин внезапно започна да обръща внимание на отслабващата икономика. Имаше дори признаци, че може да промени решението си относно преговорите с Украйна, евентуално търсейки изход от конфликта. 2. През февруари изглеждаше, че Путин е готов да промени курса и да преструктурира екипа си за преговори. Според съобщенията, Кирил Дмитриев, главният представител на Кремъл, смятан за второстепенна фигура без реален мандат, е бил на ръба на уволнението. Водещият кандидат за негово място беше Игор Сечин, ръководителят на държавната петролна компания „Роснефт“. Смятан за дясна ръка на Путин, Сечин преди това отговаряше за отношенията на Русия с Латинска Америка и поддържаше тесни връзки с американски петролни магнати. Това беше знак, че Путин може би ще започне да приема преговорите насериозно. 3. Започнаха да се разпространяват слухове за предстоящо голямо разместване в руското правителство. Ако Путин искаше да участва правилно в преговорите и да търси мир с Украйна, то би му се наложило да промени изцяло структурата на властта. Според близки до Кремъл, това би могло да включва оставката на настоящото правителство. Облаци вече се събираха над премиера Михаил Мишустин. 4. След това започна войната в Иран. С един замах условията за помирение бяха нарушени. На фона на високите цени на петрола, разкола на Запад и прекомерното вмешателство на САЩ, натискът върху Путин да постигне споразумение отслабна. По странно стечение на обстоятелствата, избухването на войната в Иран спря перспективата за прекратяване на войната в Украйна. Изведнъж икономическите проблеми, които измъчваха Русия, сякаш се изпариха. 5. Мнозина в Москва очакват войната в Иран да приключи до май и санкциите срещу Русия да бъдат възстановени. Няма трайно спасение за борещата се с трудности руска икономика. 6. Нивото на обществено недоволство, което доскоро беше немислимо, сега се превърна в част от ежедневието. Изглежда, че Путин скоро ще бъде принуден да направи решаващ избор: или да се съгласи на някаква форма на деескалация в Украйна, потенциално включваща прекратяване на войната, или да се движи в обратната посока - повсеместно да ожесточи контрола, дори до степен на нова мобилизация. Какво решение ще вземе Путин е невъзможно да се предвиди.

Представител на иранския Генерален щаб се изказа категорично против преговори и споразумение със САЩ: „Стигнаха ли вашите вътрешни конфликти дотам, че да преговаряте сами със себе си? Нашата първа и последна дума е била неизменна от първия ден и си остава същата: такива като нас никога няма да се договорят с такива като вас“. Това заяви подполковник Ебрахим Золфагари, говорител на Централния щаб на иранските въоръжени сили „Хатам ал-Анбия“, пред иранските държавни медии.

Иран заплаши да завземе територии в ОАЕ и Бахрейн, ако САЩ започнат сухопътна операция: „Ако Съединените щати допуснат грешка, иранските въоръжени сили са готови да завземат бреговите линии на ОАЕ и Бахрейн и да променят региона“, заяви иранската държавна телевизия IRIB. Отделно иранският телевизионен канал Press TV съобщи, че Иран ще прекрати войната само при свои собствени условия и няма да позволи на Доналд Тръмп да диктува датата на нейния край. Според канала, първото условие за прекратяване на боевете в Техеран е прекратяване на атаките и убийствата. Иранските власти също така са сметнали мирните предложения на САЩ за прекомерни.

Настроенията в руската промишленост достигнаха точка, отвъд която започва не стагнация, а системна перестройка. Съставният индекс на промишлен оптимизъм на Института за стопански прогнози към Руската академия на науките падна до -20 пункта през март. В цялата история на наблюденията ситуацията е била по-лоша само три пъти: в разгара на кризата през 2008 г., по време на ковида през 2020 г. и по време на хаоса на 90-те години. Но докато преди това това бяха шокови сценарии, днес сме свидетели на 16 последователни месеца на устойчив песимизъм – бизнесът е загубил вяра във възстановяването на търсенето. Индексът на оптимизъм се е сринал под нивата на пандемията и това не е дъното. Логиката зад това е проста: предприятията се сблъскват с нещо, което не се случвало дори по време на кризата от 2014-2015 г. – пълно спиране на вътрешното търсене. Според методологията на Сергей Цухло, през март индексът на търсене обнови ковидния минимум, падайки до -35 пункта. Предприятията вече не се жалват от лихвения процент на Централната банка или от логистиката като абстрактна заплаха. Те подчертават конкретен факт: тяхната продукция е спряла да намира купувачи. В условия, когато ръстът на заплатите се изчерпал, а реалните печалби на предприятията продължават да спадат, промишлеността е притисната между скъпи кредити и препълнени складове. Показателно тук се явява състоянието на металургията - сектор, който традиционно служи като „канарче във въглищната мина“ за цялата индустрия. Магнитогорският металургичен завод, който представлява 20% от пазара, току-що публично призна, че капацитетът му е използван само на 60%. Компанията не просто намалява инвестициите; тя е затворила мина и се готви за масови съкращения на управленски персонал. Генералният директор Шиляев открито заяви, че капацитетът е два пъти по-висок от потребностите на пазара. При това оживление на търсенето не се очаква дори в края на 2026 г. Като се има предвид, че групата вече отчете нетна загуба от 14,9 милиарда рубли миналата година, това не е анти-кризисно управление; това е борба за оцеляване. Докато металурзите все още се опитват да балансират загубите си чрез вътрешните пазари, въгледобивната промишленост вече е в състояние на тежка криза, сравнима с тази от 90-те години на миналия век. Според Росстат, резултатите за годината: 408 милиарда рубли кумулативни загуби. Обърнете внимание на пропорциите: всеки тон добивани въглища е донесъл на икономиката почти хиляда рубли загуба. Делът на печелившите компании се е сринал до 33,9%. Това е най-лошият показател сред всички отрасли. Свидетели сме не просто на цикличен спад, а на структурен колапс на модела, който е работил през последните 20 години. В страната няма търсене на суровини и метали в обемите, които са били заложени в предишни инвестиционни цикли. Докато индексът на промишления оптимизъм се намира на ниво 90-те години, от бизнеса не може да се очакват инвестиционни програми или наемане на персонал. https://t.me/razrussia/12#

САЩ са определили 9 април за крайна дата на конфликта с Иран, съобщава израелската агенция Ynet, позовавайки се на израелски източник, който отдава това на евентуалното посещение на Доналд Тръмп в Израел за Деня на независимостта. Според изданието, американският президент е отложил и идеята за 48-часов ултиматум, заплашващ с удар по иранската енергийна инфраструктура, но не се е отказал напълно от нея.

Сега те разбирам, но ще те поправя. Проблемът не е липсата на частна собственост, а липсата на неприкосновеност. Положението в Русия е точно както го описваш. Там вождът ти дава - и ти взима - богатството. Чел съм, че това е азиатският модел: собствеността и богатството идват от властта. Западният модел е обратният: частната собственост е неприкоснована и властта идва от богатството.

Знае се. Не е възможно.

Соцът се разпадна най-вече защото не предлага жизнен икономически модел. Плановата икономика работи за първоначално изграждане на индустрия и материална база, но след това вече не работи. Днешните индустрии са прекалено сложни, за да се управляват планово. Затова всяка планова икономика днес неизбежно ще изостане спрямо саморегулиращи се пазарни икономики. А диктатурите изискват планова икономика; нали трябва да я контролират. Така че горната статия според мен е напълно вярна. Диктатурите наистина се самообричат с желанието си да контролират икономиките си.

В диктатурите и автократичните режими всяка критика се възприема като предателство срещу властта. Затова там няма реална обратна връзка; или хвалиш великия и безпогрешен вожд - или си предател. Няма средно положение. Днешна Русия е учебников пример за това. При демокрациите този проблем не съществува. Там лидерите непрекъснато биват критикувани, с основание или без.

И Тръмп като Путин затъва в блатото на безперспективна война.

Иранските атаки са унищожили 17% от капацитета за производство на втечнен природен газ на Катар, заяви пред Ройтерс главният изпълнителен директор на QatarEnergy Саад ал-Кааби. За възстановяването на капацитета ще са необходими от 3 до 5 години.

Наборът от инструменти на Белия дом за ограничаване на цените на петрола фактически е изчерпан, пише Bloomberg. Въпреки твърденията на Доналд Тръмп, че покачването на цените ще е от полза за Съединените щати, ситуацията се приближава до повратна точка: или конфликтът ще бъде бързо завършен, или Вашингтон ще бъде принуден да го направи под натиска на стремително покачващите се цени на енергията. -- Интересно ми е какво ще стане ако (или след като) САЩ и Израел решат да спрат атаките си срещу Иран. Защо Иран да отблокира Ормузкия проток или пък да спре да бомби страните от Залива. Където се е стигнало в момента, Иран може да си изнудва света както си поиска.

Ройтерс: Източници от Персийския залив предупреждават, че ако САЩ не завършат ударите си, Иран ще се превърне в трайна заплаха за петролните маршрути. „В целия Персийски залив е разпространено усещането, че Иран е прекрачил всяка червена линия с всяка страна от него“, каза Абдулазиз Сагер, председател на базирания в Саудитска Арабия Изследователски център за Персийския залив и запознат с мисленето на правителството. „В началото ги защитавахме и се противопоставяхме на войната“, каза той. „Но щом те започнаха да насочват удари по нас, те се превърнаха във враг. Няма друг начин да бъдат класифицирани.“ Арабските държави от Персийския залив не са искали от САЩ да воюват с Иран, но мнозина сега ги призовават да не се спират, за да не оставят Ислямската република все още способна да заплашва петролния жизненоважен път на Персийския залив и икономиките, които зависят от него, съобщиха трима източници от Персийския залив пред Ройтерс. В същото време тези източници и петима западни и арабски дипломати заявиха, че Вашингтон оказва натиск върху държавите от Персийския залив да се присъединят към войната между САЩ и Израел. Според трима от тях президентът Доналд Тръмп иска да покаже регионална подкрепа за кампанията, да засили нейната международна легитимност, както и подкрепата у дома. Иранските атаки засилиха опасенията на страните от Персийския залив, че оставянето на Иран със значителен капацитет за офанзивни оръжия или производство на оръжие би могло да го насърчи да държи енергийния ресурс на региона за заложник когато напрежението се повиши. Спред източник от Персийския залив, преобладаващото настроение сред лидерите е безспорно: че Тръмп трябва всеобхватно да намали военния капацитет на Иран. Алтернативата, според източника, е да се живее под постоянна заплаха. Освен ако Иран не бъде сериозно отслабен, той ще продължи да държи региона като заложник. https://www.jpost.com/middle-east/iran-news/article-890221

От мрежата: Иран все още не потвърдил, но не и отрекъл новината за Али Лариджани. Лариджани беше реалният ръководител на Иран, назначен още докато Али Хаменей беше жив. Настоящата иранска политика, насочена към продължаване на войната, произлиза от него. Ако той действително е убит, тези, които го наследят, може да имат различни възгледи за това как трябва да се води войната и дали изобщо трябва да се води.

От мрежата: Затварянето на Ормузкия проток в момента е най-ефективната стратегия на Техеран, тъй като атаките срещу американски военни бази в региона и ударите по петролна, финансова и друга инфраструктура в държавите от Персийския залив, както и по жилищни сгради, предсказуемо се провалиха. Успехът на Иран в затварянето на Ормузкия проток обаче може бързо да приключи, ако Тръмп или Нетаняху бъдат притиснати в ъгъла и принудени да възприемат тактиката на Техеран. Ако иранските танкери, пътуващи към китайски, индийски и пакистански пристанища, започнат да бъдат атакувани от неидентифицирани дронове или ракети, а доставките на петрол и газ бъдат спрени, натискът върху Иран от неговите съюзници ще се увеличи рязко, бюджетът на страната ще загуби останалите си приходи от износ и Техеран ще бъде принуден да вземе трудно решение. Доналд Тръмп е притиснат в ъгъла; той е планирал да посети Пекин след две седмици, където не може да отиде като молител. Следователно, пълното затваряне на Ормузкия проток за ирански танкери може да е единственият начин да се принуди Техеран да вдигне блокадата. А степента на „освободеност“ на Тръмп не бива да се подценява...

Не само това ^^^. Тръмп тотално подценява колко идеологизиран е Иран. Във Венецуела му се получи, защото там властта явно не е идеологизирана и управащите нямат проблем да сменят курса. В Иран, обаче, това не може да стане. Те няма да станат приятели на Америка само защото лидерът им е бил убит. Напротив, убийството само ще сплоти цялата властова структура срещу общия враг. Така че Тръмп няма полезен ход в момента. Ще нанесе огромни материални щети на Иран, което в дългосрочен план евентуално би могло да помогне за преосмисляне на сегашната иранска политика на "смърт на Израел, смърт на Америка". Но в краткосрочен план сегашните удари само засилват ислямската власт там.

От мрежата: През уикенда се появиха множество вътрешни информации, че Тръмп е недоволен от напредъка на операцията. Въпреки че Белият дом отрича това, изглежда, че наистина не са очаквали бедствие от такъв мащаб, очаквайки повторение на 12-дневната война. Разбира се, те все още не са го казали директно, но ако президентът на САЩ изисква международна коалиция за деблокиране на пролива, като едновременно с това заплашва тези, които не се присъединят, това е ясен знак за проблеми. Коалицията обаче се разпадна, преди да може да бъде сформирана. Великобритания, Германия, Италия, Япония и Австралия отказаха да изпратят войски. Разбираемо е защо Тръмп е бесен, но е разбираемо и защо никой не иска да участва в тази коалиция, след като самата Америка не участва. Американският флот е избягал от Ормузкия проток, дори самолетоносачи са изтеглени от Иран, а миночистачите USS Tulsa и USS Santa Barbara, разположени преди това в Близкия изток, бяха блокирани в Малайзия. Следователно, Тръмп иска съюзниците му да се изложат на атака, въпреки че собствените му генерали не са склонни да поемат такъв риск, особено във война, която почти никой от съюзниците му не подкрепя. Тръмп създаде проблеми и настоява други да ги разрешат. Axios съобщава, че Белият дом обмисля завземането на иранския остров Харг като мярка, ако Иран не отблокира пролива. До 90% от целия ирански износ на петрол преминава през терминала и завземането или унищожаването му би нанесло сериозен удар на иранската петролна индустрия, но има два проблема. Спадът на иранския износ означава по-нататъшно покачване на цените на петрола, което противоречи на целта за понижаване на цените на петрола. Вторият проблем е географията. Остров Харг е само на 30 километра от иранското крайбрежие. Ако САЩ дебаркират пехота там, тя вероятно ще претърпи същата съдба като руските войници на Змийски остров. Това включва съдбата на крайцера „Москва“, който се опита да контролира морето близо до острова. Въпросът за финансирането на войната също може скоро да се изостри. Белият дом официално потвърди, че операцията срещу Иран вече е струвала 12 милиарда долара. Засега парите се теглят от вече отпуснати средства, но се смята, че Тръмп ще бъде принуден да поиска допълнително финансиране от Конгреса, където гласуването едва ли ще бъде еднозначно. Нещо повече, това ще изтласка темата „къде отиват парите на данъкоплатците“ на първите страници на американските медии. И накрая най-смешното: Тръмп поиска Ормузкият проток да бъде деблокиран не само от съюзниците му, но и от Китай, заплашвайки да отмени планираното си пътуване до Пекин за края на март. Иронията е, че Тръмп започна войната заради пътуването си до Китай. Той искаше бързо да победи Иран през март, да контролира износа му, подобно на Венецуела, и да отиде в Китай като победител, за да извие ръката на Си. Но сега той няма какво да вземе със себе си в Китай и изглежда, че Тръмп просто подготвя почвата, за да обяви отмяна на посещението.

От мрежата: Досега уверенията на Тръмп, че 90 процента от ракетната инфраструктура на Иран е унищожена, не изглеждат достоверни. Изстрелванията на ракети срещу Израел и страните в региона, както и ударите с дронове, продължават, макар и с намалена интензивност. Въпросът е колко дълго могат да продължат ответните удари на Иран, но е ясно, че оптимизмът на Тръмп е силно преувеличен. Като цяло, картината на тази война изглежда доста противоречиво. Унищожаването на висшето ръководство на страната очевидно е разрушило (поне на този етап) единното централизирано командване - до такава степен, че иранските власти не са в състояние да представят един-единствен публичен лидер с реална власт, която би била ясна за всички. Политически не е ясно с кого въобще може да се води разговор. От военна гледна точка също не е ясно. Иранската отбрана изглежда фрагментирана и действа до голяма степен хаотично. Не е ясно Иран съпротивлява ли се по някакъв единен и координиран план или различните фрагменти на неговата отбрана водят своя собствена война в рамките на предишните си планове и настоящи възможности? Тази фрагментация на врага създава сериозни проблеми: съпротивата на Иран реално продължава, докато способността за стабилизиране на ситуацията и принуждаване към капитулация намалява. За да намали съпротивата на фрагменти от иранската военна машина, на коалицията САЩ/Израел се налага да ескалира своите действия. В същото време не е постигнат никакъв резултат за прекратяване на военните действия - например преговори или приемане на обвързващи документи за Иран. Даже не е ясно с кого въобще могат да се водят подобни преговори. Формално структурите съществуват, но нивото им на легитимност и способността им да контролират вътрешната ситуация остават неизвестни. В този формат понятията „победа“ за коалицията и „поражение“ за Иран (както и обратните оценки) губят смисъла си – става неясно какво представлява победа и какво представлява поражение в тази война. И се появява доста странна политическа конструкция: Иран определено загуби тази война, но коалицията също няма реални възможности да я спечели.

Войната в Близкия изток ще продължи поне още няколко седмици, според Уолстрийт Джърнъл. Според източници, някои от съветниците на Тръмп по външна политика го призовават да намери изход от конфликта възможно най-бързо, но президентът няма планове незабавно да прекрати войната, а вместо това настоява за продължаване на ударите срещу иранската армия и нейните марионетни сили. Критиците на Тръмп твърдят, че затварянето на Ормузкия проток и последвалият икономически хаос демонстрират липса на планиране и обмисленост в седмиците преди войната. Само малка група хора, включително вицепрезидентът Ванс, държавният секретар Рубио и министърът на отбраната Хегсет, са участвали в подготовката за атаката срещу Иран. Това е стеснило обхвата на съветите, информацията и идеите, достъпни за Тръмп. Според американски служители въпроси като евакуацията на американски граждани на фона на ескалиращ конфликт или способността на следващия ирански лидер да осигури приятелски отношения между Техеран и Вашингтон, остават без отговор. Някои висши помощници и дипломати, специализирани в делата на Близкия изток, не са знаели почти нищо за военните планове. Те са научили за началото на бомбардировките от социалните мрежи и новинарски репортажи.

Близък съветник на Тръмп призова САЩ да „обявят победа и да напуснат“ Иран — Файненшъл Таймс. Изявления на Дейвид Сакс, ръководител на Службата за изкуствен интелект в Белия дом и крипто ентусиаст, бяха първият публичен сигнал за недоволство от войната от висши служители в администрацията на Тръмп и показват антивоенни настроения в коалицията MAGA. „Сега е моментът да обявим победа и да напуснем“, каза Дейвид Сакс в подкас, в който той е съводещ с колеги. Според него подобен ход е „ясно в съответствие с пазарните очаквания“. Сакс изрази особена загриженост относно последиците от по-нататъшни американски атаки срещу енергийната инфраструктура на Иран, включително потенциала за ядрена война. В отговор „те биха могли да продължат да атакуват нефтената и газовата инфраструктура в страните от Персийския залив, което би могло да направи залива практически непригоден за живот“, каза Сакс, цитирайки по-специално Саудитска Арабия. „Това би бил наистина катастрофален сценарий“. Сакс е близък и до вицепрезидента Джей Ди Ванс, когото Тръмп определи като „може би по-малко ентусиазиран“ относно ударите срещу Иран в рамките на неговата администрация.