gmladenov

Няма никакъв спор, че е по-хубаво да живеем в справедлив свят, в който всички държави спазват международното право. Въпросът е какво правим когато варварска Русия не се съобразява с никакво право, а Китай и Индия (заедно ~3 млрд души oт общо ~8 млрд) поддържат и финансират Русия? Колкото и да ревем, международното право реално не се спазва от двете най-големи по население държави в света - плюс комплексираните руснаци с мания за величие. В тази днешна реалност аз предпочитам Америка и Европа да демонстрират сила, а не да реват като ощипани невести, че международното право не се спазва.

От мрежата: Казват, че се въвеждат някакви нови правила за световен ред. Какво ново? Тези правила са стари колкото човечеството - те са на същата възраст като нас. Новите правила бяха тези, които човечеството, в паниката си, се опита да установи след Втората световна война. Сега те са свалени и Путин, Си и Тръмп, ръка за ръка, ни връщат към смелия стар свят. Тръмп реабилитира силата в западния сегмент на културата. Той възстановява значението ѝ там, където е загубила най-голяма тежест. Той не е против закона, но го признава само за силните. Едно е сигурно: светът няма да бъде по-безопасен след днес. Но вероятно ще стане много по-предпазлив. Всички сме били научени на два урока. Урок първи: бъдете истински силни, не просто изглеждайте силни. Не се надуйте на паради, а бъдете готови да разкъсате цялата планета на парчета във всеки един момент. Това е единственият начин да се спасите от някой, който е готов да ви „скочи“ във всеки един момент. Урок втори: ако не сте готови да бъдете силни, намерете си силен господар, закълнете му се във вярност и се придържайте към глутницата си. Изглежда, че на тази планета вече няма място за слабите, без надзор. В близко бъдеще, изглежда, ще бъде възстановен малък, ексклузивен клуб на силните, които ще подредят слабите помежду си и ще седнат да преговарят. Алтернативата е да се избиват взаимно. Членството в този клуб най-вероятно ще бъде платено с ядрено дарение. Да бъдеш малък и независим ще излезе от мода за дълго време. Или малък, или независим - трябва да избираш.

За сведение, аз не защитавам действията на САЩ. Но също така не виждам проблем в мръсна игра да се играе мръсно. Не може да оставяме едни играчи да играят мръсно, а на другите да им четем морал, че играят мръсно. Това също е лицемерие.

Китайските социални медии ентусиазирано приветстваха превземането на Мадуро от САЩ като модел за действие срещу Тайван, отбелязва Блумбърг. Операцията на Тръмп срещу венецуелския диктатор оглави китайската платформа за социални медии Weibo, събирайки близо 440 милиона гледания. „Предлагам да използваме същия метод, за да си върнем Тайван в бъдеще“, написа един потребител в отговор на публикация, събрала над 700 харесвания. „Тъй като САЩ не приемат международното право сериозно, защо да ни е грижа?“, добави друг. „Светкавичният набег на американските империалисти срещу Венецуела за залавяне на Мадуро и съпругата му е перфектният план за нашите военни да започнат изненадваща атака на Жабешкия остров и да заловят Лай Чинг-те“, написа един човек, използвайки пренебрежителен термин за Тайван. Лай е президент на Тайван. Според политически анализатори, нарастването на националистическите настроения в Китай не означава, че Си Дзинпин ще промени стратегията си спрямо Тайван. Ударът на Тръмп обаче може да даде възможност на Пекин да ескалира военната си агресия. „В частен план очаквам Пекин да подчертае пред Вашингтон, че очаква да му бъдат предоставени същите привилегии по отношение на изключенията от международното право, каквито Съединените щати си предоставят“, казва Райън Хас, бивш американски дипломат и старши сътрудник в Института Брукингс.

Хмм. Не си неправ, но твоето твърдение повдига някои неизбежни въпроси. Например, Русия спазва ли международни норми с войната си в Украйна? А Китай и Индия спазват ли международни норми като финансират войната в Украйна чрез покупките на руски петрол? И ако Русия, Китай и Индия не спазват международни норми, САЩ и Европа ли са баламите да ги спазват? Нормите са норми докато всички ги спазват. Иначе всеки се спасява поединично.

"САЩ не се нуждаят от венецуелски петрол, но Вашингтон не може да позволи петролната индустрия на Венецуела да бъде контролирана от противници на САЩ", заяви държавният секретар на САЩ Марко Рубио. Упражнявайки контрол върху венецуелския петрол, САЩ на практика ще имат контрол върху ОПЕК и световните цени на петрола.

Тръмп нарече конфликтът в Украйна е „примитивен“ в сравнение с операцията на САЩ във Венецуела: Не можехме да пропуснем шанса да направим това невероятно нещо. Трябва да го направим отново, можем да го направим отново. Никой не може да ни спре. Никой няма възможностите, които ние имаме. Когато гледам тази война в Русия, която продължава и продължава, и всички умират, това е примитивно. Примитивно е. Ужасно е. Ако венецуелските власти останат лоялни на Мадуро, бъдещето за тях ще бъде много, много лошо. Бих казал, че повечето от тях вече са дезертирали към САЩ.

Заявление на френския външен министър Жан-Ноел Баро: Като завзе властта от венецуелския народ и го лиши от основните му свободи, Николас Мадуро сериозно наруши достойнството и правото му на самоопределение. Франция последователно работи, особено чрез посреднически усилия, за защита на суверенитета на венецуелския народ, чийто глас трябва да бъде чут. Военната операция, довела до залавянето на Николас Мадуро, нарушава принципа за неупотреба на сила, който е в основата на международното право. Франция отново заявява, че не може да бъде наложено трайно политическо решение отвън и че само суверенните народи определят собственото си бъдеще.

От мрежата: Свалянето на Мадуро подчертава интересна морална дилема. Малцина биха се усъмнили, че Мадуро е абсолютно отвратителен диктатор, който е узурпирал властта и е довел до бедност милиони венецуелци. Той е нелегитимен и нямаше морално право да управлява Венецуела. Всеки, който сложи край на този режим, заслужава поздравления. От друга страна действията на САЩ нарушават международните норми. Международните норми, въпреки спорния си статут, все още са много важен инструмент за поддържане на сътрудничество и мир. И проблемът тук се крие в критериите за легитимност. Международното право не може да постановява, че само демократично избраните правителства, следващи добри политики, са легитимни. Иначе изведнъж ще стане ясно, че повече от половината свят е извън границите на международното право и следователно е в състояние на война срещу всички. Така че подобни „действия за поддържане на реда“ могат да подкопаят самия този ред, демонстрирайки на другите играчи, че никакви правила не съществуват.

От мрежата: Американската военна операция във Венецуела, която завърши със смяна на режима и арест на Николас Мадуро, е сериозен удар по репутацията на Кремъл, като се има предвид, че Москва губи още един важен съюзник в Латинска Америка. Първо, свалянето на режима на Мадуро драстично намалява способността на Москва да влияе на ситуацията в Латинска Америка. Венецуела се разглеждаше като ключов център за руското присъствие в региона и подкрепа за Куба и Никарагуа, а загубата на този път се възприема като геополитическо поражение, вероятността за което вече беше оценена като висока. Второ, руските петролни и газови интереси във Венецуела са поставени под въпрос. Контролът на САЩ върху венецуелския енергиен сектор засилва способността на Вашингтон да влияе на световния пазар на въглеводороди, създавайки значителна точка на влияние, включително в отношенията с Русия. След като загуби Сирия, само година по-късно руският елит губи втората си инвестиционна зона в петролни проекти. Друг риск са показанията на Мадуро за участието на Русия в съмнителни проекти за пране на пари, включително участието на отделни руснаци в трафик на наркотици и продажба на оръжие. Информационното и политическото въздействие на американската операция също привлича сериозно внимание. Бързата и ефективна специална операция без загуби сред американските войски създава нежелани сравнения и прогнози в общественото съзнание относно ефективността на руската СВО в Украйна. Този фактор се разглежда като потенциално проблематичен от гледна точка на вътрешния дневен ред и обществените настроения. Очаква се напрежението в руския елит да се повиши. Смяната на властта във Венецуела засилва опасенията, свързани с лоялността и евентуалното предателство в обкръжението на Путин. Това от своя страна може да доведе до засилена истерия, демонстративна лоялност и взаимно подозрение в елита, с дългосрочни последици за системата на управление. И накрая, поредният отказ да подкрепи стратегическия си съюзник, след инцидентите с Армения, Иран и Сирия, потвърждава липсата на реален капацитет на Москва да подпомага активно съюзниците си. Това ще доведе до ограничени съюзнически контакти и изтласкване на Русия в периферията на китайските интереси. Кремъл се оказва в сериозен геополитически проблем.

Руският олигарх Олег Дерипаска се опасява, че като завземат контрола върху венецуелските петролни резерви, американците биха могли да опустошат бюджетните приходи на Русия. „Ако нашите американски "партньори“ се докопат до венецуелските петролни находища (а те вече са стигнали до тези на Гвиана), те ще контролират повече от половината от световните петролни резерви. И очевидно планът им е да гарантират, че цената на нашия петрол няма да надхвърли 50 долара за барел“, смята олигархът.

Предприемачите в Русия масово затварят бизнесите си или преминават "в сянка" поради увеличението на ДДС до 22% и понижаването на прага на приходите до 20 милиона рубли. Кафенета, барове, търговия на дребно и бизнеси за доставки в регионите са особено засегнати, където намаляващото търсене заедно с нарастващите наеми, комунални услуги и данъци правят работата на границата на рентабилност норма. През 2026 г. допълнителната тежест най-накрая ще ерозира дори минималните маржове.

Лагерът на Демократическата партия на САЩ призовава Зеленски да не се съгласи с предложения от Тръмп мирен план. Детайли: Бившият съветник по сигурността на Камала Харис, Филип Гордън, пише, че Тръмп няма да приложи ключовия елемент от тази сделка - гаранции за сигурност за Украйна, еквивалентни на член 5 от Хартата на НАТО. „Същността на предложената сделка изглежда е, че Украйна ще се откаже от територия в спорния регион Донбас в замяна на надеждни гаранции за сигурност от Съединените щати, гарантиращи, че Русия никога повече няма да атакува Украйна“, пише Филип Гордън в колонка за Ню Йорк Таймс. Той обаче твърди, че подобна сделка за Украйна „е стратегически нецелесъобразна по простата причина, че всякакви гаранции за сигурност, предоставени от президента Тръмп, не биха били надеждни по никакъв начин“. Гаранции, издадени на хартия без реална материална подкрепа, „никога няма да бъдат повярвани на никого - и със сигурност не и на руския президент Владимир Путин“. Авторът основава съмненията си относно готовността на Тръмп да спази американските гаранции на факта, че президентът на САЩ „никога не е показвал и най-малкото желание да се конфронтира директно с Русия, със сигурност не и военно“. „Напротив, през последната година от президентството си Тръмп значително намали военната и финансовата подкрепа за Украйна“, пише Гордън. Той също така заявява, че проектът на споразумение ще приложи гаранциите към „значително, умишлено и продължително“ въоръжено нападение от страна на Русия. „Тези клаузи биха позволили на Тръмп да се откаже от гаранциите, ако сметне ново нападение за незначително, случайно или временно“, пише бивш съветник на Камала Харис. Като пример той цитира изявлението на Тръмп от септември, че нахлуването на руски дронове в Полша „може да е било грешка“. Това „беше още един пример за това колко лесно би било за него да намери начин да избегне изпълнението на ангажиментите си към сигурността на Украйна“. Следователно, според Гордън, би било наивно и безразсъдно Зеленски да размени ценни стратегически територии за такава съмнителна гаранция. Вместо това, той трябва да съсредоточи усилията си на масата за преговори върху реални активи, които наистина ще помогнат на отбраната на Украйна. Експертът посочи големи военни пакети от САЩ и прехвърлянето на замразени руски активи на Киев като такива активи.

Голяма каша с това новогодишно обръщение. В мрежата вървят спекулации, че то е генерирано с ИИ. За официалното видео не мога да кажа, но видеото с черната вратовръзка наистина изглежда такова. Гледайте двете видеа и забележете, че в това с черната вратовръзка Путин примигва по-бавно и почти не си клати главата наляво-надясно. Бавното примигване изглежда като в електронна игра. Така че за голямо съжаление то май е фалшиво.

От мрежата: Какво очаква Русия през 2026? Ключовата логика на следващата година е рутинизирането на войната като основа на управлението. Това не е просто продължение на конфликта, а умишлено преструктуриране на елитарната архитектура и социалния договор, за да се впишат в „военната норма“. Политическият дневен ред за 2026 г. ще бъде изграден около управлението, а не около развитието. Гражданските реформи (образование, здравеопазване, инфраструктура) се отлагат или ще бъдат много целенасочени (дори не локални) – където се изисква „цена за лоялност“. В същото време репресиите ще се засилят: колкото по-дълго трае конфронтацията, толкова по-строго се филтрират елитите и се потискат всякакви признаци на несъгласие – политическата система се страхува от разцепление отвътре повече, отколкото от външен натиск. Във външната политика Кремъл ще продължи курса си на пазарлък „до максимум“: декларира се готовност за преговори, но само ако са изпълнени „условията на причините за конфликта“, което на практика означава поддържане на конфронтационна рамка. Залогът е върху разцепление в западната коалиция, изолирани сделки и умора от външни противници. Дори и да се отворят прозорци за преговори, не си струва да се очаква стратегическо разведряване през 2026 г.: войната се превърна в твърде важен елемент от легитимацията на властта в страната. Основното напрежение на годината е разривът между „военните“ и „цивилните“ контури на икономиката, политиката и просто живота. Колкото повече ресурси се изразходват за отбрана и сектора на сигурността, толкова по-слаб е гражданският сектор: бизнесът се задушава от високи лихвени проценти, инвестициите намаляват, а недостигът на работна ръка расте. В политически план това означава нарастващ вътрешен конфликт на интереси между тези, които се възползват от мобилизационния модел (военно-промишленият комплекс, силите за сигурност), и тези, които губят (малки и средни предприятия, гражданският публичен сектор, региони без достъп до договори за отбрана). Ако приходите от петрол намалеят допълнително или натискът от санкциите се засили, стресът ще се измести от икономически към политически. Най-вероятният път през 2026 г. е контролирано забавяне: нисък икономически растеж, строга парична политика, преориентация на персонала на елита към военна логика и продължаваща конфронтация със Запада със спорадични преговори, които не дават резултати. Алтернативен сценарий на стрес е срив в бюджетната математика поради петрола/санкциите, което рязко ще увеличи социалната умора и конфликтите на интереси в рамките на елита. 2026 г. ще бъде годината на окончателното институционализиране на „военното време“ като нова норма, а не временно изключение. Метафорите за героизъм, жертвоготовност, контрол върху информацията и технологичен суверенитет ще бъдат активно интегрирани в обществения дневен ред, разширявайки пропастта между държавния наратив и реалността на живота за по-голямата част от обществото. Икономическата криза, която всички очакват през 2026 г., също ще допринесе за тази пропаст. Въпросът е до каква степен на социална умора може да издържи политическата система, преди вътрешните противоречия да започнат да я трансформират.

Известният украински блогер Анатолий Шарий, считан за про-руски пропагандист, публикува следния постинг в Телеграм по повод предполагаемата украинска атака в Херсонска област, при която уж са загинали 24 човека, а десетки са били ранени: Според моите източници на място, мястото, което на снимките се представя като място на атаката, "не е свежо". Продължавам да наблюдавам. Не е трудно да се разбере значението на всичко това. Те се подготвят за някаква атака. И подготвят обществеността за необходимостта от тази атака. Лошо https://t.me/ASupersharij/49844 -- Публикувам този постинг на Шарий, защото отдавна се опасявам, че Путин иска да удари Киев с Орешник или нещо подобно. Такъв удар неминуемо ще доведе до големи жертви сред цивилното население и затова на руснаците им трябва претекст, за да оправдаят зверството си. И ето, информационната кампания за това изглежда е започнала. Първо изфабрикуваха атаката срещу резиденцията на Путин, а сега явно почват да изфабрикуват и украински атаки срещу цивилни.

Войната ще приключи когато Путин свърши парите. Ето последните новини за руските нефтени продажби: Цените на руския петрол паднаха до критично ниско ниво – малко над 40 долара за барел, най-ниското ниво за цялото време на СВО. За три месеца цената се е сринала с 28%, а отстъпката на суровия петрол Urals спрямо бенчмарка Brent се е приближила до исторически връх от над 25 долара за барел. Причините са две: глобалният спад на цените на Brent (под 60 долара за първи път от шест месеца) и специфичният натиск, наложен от санкциите на САЩ срещу Роснефт и Лукойл, които представляват повече от половината от добива на страната. Просто казано, те забраниха не самия добив, а продажбите – което се оказа далеч по-болезнен инструмент. Бедата се усилва от поведението на главните купувачи. Индия обяви намаляване на вноса до 800 000 барела на ден (по-малко от ноември), докато китайските рафинерии си осигуриха рекордни отстъпки за суровия петрол ESPO – до 5-6 долара за барел под бенчмарка, в сравнение с премията преди шест месеца. Дори с нарастващите обеми на износ, печалбите на продавачите падат – танкерите се превръщат в плаващи складове, оставяйки товарите си в открито море, тъй като разтоварването става все по-трудно. В същото време разходите се увеличават: разширената верига чрез посредници, сенчести схеми, застраховки и логистика намаляват маржовете. Резултатът е видим в бюджета: приходите от петрол и газ през ноември са спаднали с почти една трета на годишна база. Сега Министерството на финансите се опитва да компенсира падащите постъпления чрез данъци и резерви, но това не е нещо повече от лейкопласт. Системата е станала зависима от цената на барел и от международната конюнктура, които са извън контрол. Дори отслабването на рублата, което би трябвало да смекчи удара, вече не работи с пълна сила, защото отстъпката е толкова голяма, че никой валутен курс не може да я компенсира напълно.

Руската академия на науките прогнозира влошаване на икономическата ситуация в Русия през 2026 г. Всички ключови рискове за развитието на руската икономика са се материализирали през 2024–2025 г., според експерти от Института за икономически прогнози (ИИП) на Руската академия на науките. Поради неблагоприятните демографски тенденции, недостигът на пазара на труда се влошава, технологичната разлика с развитите страни и Китай се разширява, приходите от износ на въглеводороди и рентата от ресурси намаляват, тежестта на отбраната се увеличава, а санкционният натиск се засилва, отбелязват те. В тази ситуация бюджетът може да бъде балансиран само чрез ограничаване на разходите. Последните, в комбинация с високия ключов лихвен процент, „предопределят влошаване на икономическата ситуация през 2026 г.“, пишат експертите на ИИП. Те смятат, че периодът на „управляемо икономическо охлаждане“ е приключил. От януари до септември се наблюдава стагнация и през септември икономическият растеж се забави до нула на годишна база. В промишлеността растаст само производствата, свързани с военно-промишления комплекс, докато производството на потребителски стоки с трайна употреба и инвестиционни стоки постоянно намалява. Същевременно инвестициите намаляват: с 1,7% през второто тримесечие спрямо предходното тримесечие и с 1,4% през третото. „В логиката на икономическата криза спадът в инвестиционната активност ще доведе до още по-голям спад на производството, последван от спад в заетостта и потребителското търсене, и увеличение на просрочените задължения сред домакинствата и бизнеса. Най-лошият сценарий може да бъде криза с неплащанията“, заключава ИИП.

Руската металургична промишленост спира да изплаща заемите си – вторият основен сектор на руската икономика (след въгледобивния), който е поискал помощ за обслужване на дълговете си към банките. Според Централната банка проблемите на металурзите се оценяват на до 600 милиарда рубли. Това е увеличението на необслужваните дългове за компаниите в сектора към третото тримесечие. Металургичните компании са засегнати от спада в търсенето и цените на продуктите си, съобщи Централната банка. Кризата в металургичната индустрия, която е загубила западните пазари и една трета от износа си в сравнение с нивата отпреди войната поради санкциите, е сравнима с тази, която беше през 90-те години на миналия век, оплака се през септември главният изпълнителен директор на „Северстал“ Александър Шевелев. Ключови предприятия в индустрията са регистрирали рязък спад в производството. Магнитогорският металургичен завод, един от най-големите в Европа и вторият по големина в Русия по обем, отчете 18% спад в производството на стомана и 9% спад в производството на чугун за второто тримесечие. Мечел отчете 11% спад в продажбите на стомана за първата половина на годината. ТМК, най-големият производител на стоманени тръби в страната, отбеляза спад в продажбите на стоманени тръби с 18%, а на продажбите на безшевни тръби - с близо 22%. Северстал претърпя трикратен спад в печалбите и отрицателен паричен поток от 21,2 милиарда рубли за периода януари-септември.

Вместо евро - левро.

Русия значително е увеличила военните си разходи: от януари до септември 2025 г. те са достигнали 11,854 трилиона рубли - с 30% повече от предходната година и почти четири пъти по-високи от нивото от 2021 г. Според анализатори, Кремъл е отделил 44% от всички данъчни приходи и 39% от федералните разходи за военни цели и производство на оръжия, като и двете цифри достигат рекордно високи нива. На фона на нарастващите военни разходи, делът на социалните разходи през 2026 г. ще падне до 25,1% - най-ниското ниво за последните 20 години.

Новините от руската икономика са много добри. Металургичната индустрия завършва 2025 г. с една от най-продължителните кризи в историята си. Индустрията по същество функционира на ниво оцеляване. Рускините масово изоставят маникюра, миглите и веждите си – търсенето на козметични услуги е спаднало с 20-40%. Заради падащите доходи и икономическата тревожност, жените мислят не за „как да бъдат красиви“, а по-скоро за „как да задоволят основните си нужди“. Декември е златен месец за козметичната индустрия, но този месец се превърна в най-слабия в последните 10 години. Козметиците губят до 30% от доходите си. В Русия също така се опасяват от кредитна криза заради заеми на населението. Октомври 2025 г. постави рекорд, принуждавайки икономистите и регулаторите сериозно да се замислят за реалното финансово благополучие на гражданите. Дългът на домакинствата към банките се увеличи с колосалните 335 милиарда рубли за един месец, достигайки астрономическа сума от 38,3 трилиона.

Европейският съюз се съгласи на безсрочно замразяване на активите на Руската централна банка, което ще бъде ключов елемент от „репарационния заем“ за Украйна. Очаква се решенията да бъдат взети на срещата на върха на ЕС следващата седмица. По този начин ЕС блокира активите си под своя юрисдикция за обозримо бъдеще, опасявайки се, че Съединените щати биха могли да получат контрол над съответните средства и да ги използват в бъдещи споразумения с Москва.

САЩ имат проблем с Европа по две причини: в Европа на власт са либерали, които Тръмп мрази неистово. Другото е, че Европа не играе по свирката на САЩ спрямо Китай и това вбесява Тръмп. С НАТО пък "проблемът" е изцяло създаден от американците: те досега искаха са водещата сила в НАТО, а сега изведнъж обърнаха палачинката и искат Европа да поеме водещата роля. И се цупят, че Европа не е готова. Ама нали се сещаме, че когато Европа е готова, САЩ няма да имат думата. В крайна сметка Европа наистина трябва да поеме водеща роля за сигурността си. Русия колкото и да се пени е по-слаба от обединена Европа. То затова руснаците искат да я разединят - и точно затова пък Европа не трябва да се разединява.

Според колумниста на Bloomberg Марк Чемпиън, Русия подкрепя новата американска стратегия за национална сигурност, защото тя призовава за разрив на трансатлантическия съюз. Към това са се стремили всички лидери на Кремъл – с изключение на Михаил Горбачов и Борис Елцин – от 1945 г. насам. Авторите на американската стратегия смятат, че интересите на САЩ сега съвпадат с тези на Москва по въпроса за Европейския съюз. По-добре е ЕС да бъде атомизирана група от малки и средни държави, които могат да бъдат манипулирани и експлоатирани за икономическа изгода, отколкото един-единствен икономически гигант с БВП над 30 трилиона долара и способност за отпор, особено по търговски въпроси. Вторият интерес, който Доналд Тръмп и Владимир Путин споделят в Европа, е може би по-малко очевиден: отстраняването на либералните лидери, които продължават да управляват повечето европейски страни, тъй като те представляват заплаха за вътрешнополитическия наратив, от който и двамата зависят, за да останат на власт. Казано по-директно, когато става въпрос за културни войни, Тръмп и Путин са съюзници, а либерална Европа е техен враг. -- Аз лично смятам, че дълбокото презрение на тръмпистите към либералните ценности е водещата причина за техните атаки срещу Европа. За мен ще е учудващо ако Ванс стане следващият президент на Америка, така че е много вероятно сегашната американска злост към либералните ценности да е временно явление.