gmladenov

Според украински Telegram канали, ракетата „Орешник“ е ударила територията на авиоремонтен завод в покрайнините на Лвов, както и съседното летище и паркинг. Ударът е повредил сграда с обща площ от приблизително 2000 квадратни метра. Газовата инфраструктура на Лвовска област не е била обект на атака от „Орешник“ и не е претърпяла критични щети. Атаката е била насочена към друго съоръжение, несвързано с газоснабдяването, заяви украинският депутат Нагорняк. Единствените щети по съоръженията на газовата инфраструктура са от ударната вълна.

Руски коментар по повод снощния удар с Орешник в Украйна: Ракетата „Орешник“ беше използвана без бойна глава; това по същество беше повторение на инцидента в Днепър. Кинетичен удар. На 80 км от полската граница. Ударът „Орешник“, от една страна, затваря вратата за „отговор на дроновете над Валдай и задържането на плавателния съд“. Ситуацията е неприятна за Запада, но не е точно критична. Според слуховете, ударът е поразил газово хранилище. Изглежда, че това е начинът на Кремъл да сложи край на „критиката към неговата толерантност“. Цената на ракетата „Орешник“ се оценява на между 40 и 80 милиона долара. Толкова струваше нашият психологически отговор.

Я помисли ти колко пъти си ми го казвал това на мен за моите писания - пък сега се цупиш.

СМИ съобщават за масови протести и стрелби в Техеран. Междувременно неформалният пица-индекс на Пентагона рязко се покачи. Смята се, че увеличаване на поръчките на пици в близост до Пентагона е знак, че там кипи активна работа и евентуално се планира военна операция. Поръчките в няколко пицарии близо до централата на ведомството се увеличиха с 200% или повече. Наскоро президентът на САЩ Доналд Тръмп обеща да „удари силно“ Иран, ако правителството смята да убива протестиращи.

От мрежата: Танкерът „Елбус“, плаващ под флага на Палау, беше атакуван точно до бреговете на Турция. Ударът беше извършен с дрон и в момента корабът се тегли до пристанището. Мисля, че не е трудно да се досетим чий е бил танкерът, кой го е атакувал и защо. Интересното е, че имаше дълга пауза в ударите срещу танкери. Последният танкер в Черно море беше атакуван на 10 декември, последван от атака срещу танкер в Средиземно море на 19 декември и това беше всичко. И тази пауза приключи след като САЩ задържаха танкер, плаващ от Венецуела, и Тръмп се съгласи да подпише законопроект, налагащ санкции на купувачите на руски петрол. Това не изглежда като съвпадение. По-скоро на Путин все по-ясно му се показва, че преговорите са приключили и че каквото и да е в папката на Дмитриев, ще трябва да бъде подписано. В случай на отказ Вашингтон изглежда готов да лиши Москва от световния петролен пазар.

От мрежата: След танкера „Маринера", поне пет други танкера край бреговете на Венецуела са се пребоядисали в руски, но САЩ веднага са заловили друг, M Sophia, без преследване, качвайки се на него в Карибско море. Като цяло, пребоядисването не проработи; Вашингтон не е впечатлен от криво нарисуваното трицветно знаме върху танкерите. Въпреки че руското външно министерство изрично нарече „Маринера“ „руски петролен танкер“, Белият дом отговори, че той не принадлежи на никого и нарушава санкциите. След това външното министерство поиска екипажът да бъде третиран, а не бит (екипажът включва руснаци), и след това да бъде върнат у дома. Прессекретарят на Белия дом Левит отговори, че екипажът на кораба може да бъде доведен в САЩ и съден за нарушаване на санкциите. По-късно главният прокурор потвърди това, като написа в Twitter, че екипажът е под пълно криминално разследване и че правителството следи няколко други кораба и може да предприеме подобни мерки срещу тях. Това означава не само задържане на кораба, но и арестуване и последващо задържане на техните екипажи. Руското външно министерство, наблюдавайки ситуацията с тревога, отбеляза: "Междувременно, по неизвестни за нас причини, руският кораб получава засилено внимание от страна на военните на САЩ и НАТО, очевидно непропорционално на мирния му статут." Нека Захарова или Лавров ми пишат, ако не разбират. Ще обясня, че това беше демонстрация на сила от страна на Тръмп и очевидно успешна. Ето какво трябва да помислят „тези на върха“: ако САЩ са заловили руски танкер, плаващ под руски флаг и с руски екипаж, без никакви последствия или реакция, тогава как Русия ще защити своя сенчест флот? Не че флагът помага, но те дори нямат такъв. Целият сенчест флот е просто „ничии“ кораби, де юре нямащи връзка с Русия, което означава, че няма причина дори за дипломатически ноти. И така, какво пречи на САЩ да ги заловят и, най-важното, да се качат на екипажите им? Това би могло да бъде „сигналът“ към Путин, че сделката, която Дмитриев скоро ще му донесе, трябва да бъде подписана и че Москва всъщност няма голям избор. Или по-скоро има, но воденето на война без износ на петрол по море ще бъде много трудно за Путин.

Реакцията на Европейския съюз на военната операция на САЩ във Венецуела и залавянето на президента Николас Мадуро разкрива, наред с други неща, страха на общността да се противопостави на американския президент Доналд Тръмп, пише испансклият El País. Според автора на статията, ЕС за пореден път се е оказал изолиран в един от онези ключови моменти, които определят чии гласове имат тежест на международната сцена. Позицията на ръководството на ЕС и неговите 27 държави членки, на които им отне повече от ден и половина, за да излязат със съвместно изявление, което не критикува действията на Вашингтон и просто призовава за спазване на международното право, разкри разделението на ЕС по отношение на Венецуела и Тръмп. „И това показва, че съюзът се ужасява от конфронтация с ненаситния обитател на Белия дом“, отбелязва статията. Според вестника, възходът на републиканеца на власт и неговата външна и търговска политика са превърнали ЕС във второстепенен геополитически играч: твърде плах и слаб. Публикацията също така обръща внимание на страха на общността да не загуби окончателно подкрепата на Вашингтон за Украйна.

Тайван разглежда ареста на Мадуро като възпиращ фактор за Китай — Bloomberg. Тайванските власти разглеждат залавянето на венецуелския лидер Николас Мадуро, наредено от Доналд Тръмп, като мощен възпиращ фактор за Пекин и лично предупреждение към китайския президент Си Дзинпин. Тайпе смята, че операцията е демонстрирала готовността на САЩ да използват военна сила, за да защитят основните си интереси. Според тайвански служители по сигурността, действията на САЩ са демонстрирали способността на американските военни да неутрализират въоръжените сили, оборудвани с оръжия, произведени в Китай и Русия, за броени часове. Това, отбелязва Тайван, засилва фактора на възпиране на Китай, особено на фона на напрежението около острова. Тайпе отхвърля аргумента, че потенциално нарушение на международното право от страна на САЩ би могло да окуражи Пекин.

Коя е най-важната цел във външната политика, която британското правителство се опитва да постигне в момента? — The Financial Times. Отговорът е прост: опит да убеди Доналд Тръмп да не дава на Владимир Путин победата, която последният досега не е успял да осигури на бойното поле в Украйна. Всичко, което това правителство прави в контекста на отношенията между САЩ и Великобритания, е словесна еквилибристика около това какво в същност мисли Великобритания за действията на администрацията на Тръмп във Венецуела. Мълчанието на Лондон и британското правителство като цяло след американските атаки е подчинено преди всичко на тази цел.

От мрежата: Как се възприема СВО в руското обществено съзнание През 2025 г. бяха регистрирани забележими промени в обществените настроения, което показва нарастващо искане за край на войната. Подкрепата за армията остава висока, но в общественото съзнание това до голяма степен отразява лоялността към държавата, докато продължаващите военни действия все повече се възприемат като източник на разходи, а не на ползи. Това е така, защото в четвъртата година на СВО обществото все още не е получило отговор: защо беше необходимо всичко това? И струват ли си разходите заради териториалното разширение в Донбас и заради южната зона за сигурност на Крим? При това както обществото, така и елитът вече са се съгласили, че Украйна няма да бъде нито съюзник, нито приятелска страна за Русия през следващите 50 години. Според анкети на Левада-център, делът на анкетираните, които подкрепят започването на мирни преговори, непрекъснато се е увеличавал през цялата 2025 г., достигайки 66% до края на годината. За сравнение, тази цифра е била 61% през януари 2025 г. и около 50% през август 2024 г. Така че търсенето на мир очевидно и ускоряващо се променя. В същото време общественото мнение се е променило в оценката си за дългосрочните последици от СВО. В момента броят на тези, които вярват, че операцията ще причини повече вреда на Русия, е приблизително два пъти по-голям от дела на анкетираните, които очакват предимно положителни резултати. Делът на тези, които подкрепят продължаването на военните действия, въпреки интензивното медийно отразяване, се оценява на 25-27%. Значителна част от тази група се състои от мъже в пенсионна възраст. Като цяло можем да наблюдаваме постепенна ерозия на тези със силни ястребови настроения сред широката общественост. Обществото до голяма степен се е адаптирало към условията на продължителен конфликт, демонстрирайки или искане за неговия край, или отстъпление от обсъждането на самия въпрос. Темата за СВО е все по-малко интересна за обществото, като не генерира нито търсене на героизъм, нито на герои, нито на патриотични модели. От 2024 г. насам СВО все повече се възприема като безкрайно продължителен, практически „вечен“ конфликт. Риториката за бързото постигане на заявените цели губи своята актуалност, а умореното общество продължава да се връща, под една или друга форма, към въпроса за датата на приключване на операцията. Кратковременно увеличение на очакванията за бърз мир се наблюдаваше в края на 2024 г. и началото на 2025 г., на фона на завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. До лятото на 2025 г. обаче „миротворческият ефект“ на този фактор в общественото възприятие на практика е изчезнал. В момента мнозинството руснаци все още се надяват СВО да приключи, но тези очаквания са от фонов характер, като се има предвид, че руските власти не дават никакви сигнали. Само малка част от анкетираните очакват военните действия да приключат през следващите месеци; по-често срещана оценка е времевият хоризонт от шест месеца до една година. Същевременно се регистрира нарастващо безразличие към темата за СВО, особено сред по-слабо образованите жители на регионалната периферия. Общата тенденция на обществените настроения е, че обществото се е адаптирало към живот във военни условия, възприемайки СВО като продължителна и неопределена реалност. Все по-често се изразява мнението, че войната е станала част от социално-политическия живот и е заменила визията за бъдещето. Въпреки нарастващото търсене на мир, то не може да бъде артикулирано публично поради съществуващите ограничения и репресивни практики. В резултат на това мнението на мнозинството не се трансформира във формализирано обществено искане към властите. Потенциалът за това искане обаче остава и е вероятно да нараства. Значителна част от анкетираните свързват евентуалното завършване на СВО с подобряване на собственото им финансово състояние, което според експертите отразява по-скоро наивни очаквания, отколкото реалистична икономическа прогноза.

В същото време руснаците се подиграват на Европа, че приема мигранти.

Русия осъжда акта на международна агресия на САЩ срещу Венецуела, заяви постоянният представител на Русия в ООН Николай Небензя. Той отбеляза, че нападението срещу Мадуро е предвестник на завръщане към ерата на беззаконието. Няма оправдание за престъплението, цинично извършено от САЩ в Каракас. Мадуро и съпругата му трябва да бъдат освободени, добави дипломатът. -- Ето заради тези гадни наглеци акцията на САЩ има смисъл в днешния момент. Да знаят с кой си имат работа. Иначе акцията естествено е неправомерно вмешателство в чужда държава.

Няма никакъв спор, че е по-хубаво да живеем в справедлив свят, в който всички държави спазват международното право. Въпросът е какво правим когато варварска Русия не се съобразява с никакво право, а Китай и Индия (заедно ~3 млрд души oт общо ~8 млрд) поддържат и финансират Русия? Колкото и да ревем, международното право реално не се спазва от двете най-големи по население държави в света - плюс комплексираните руснаци с мания за величие. В тази днешна реалност аз предпочитам Америка и Европа да демонстрират сила, а не да реват като ощипани невести, че международното право не се спазва.

От мрежата: Казват, че се въвеждат някакви нови правила за световен ред. Какво ново? Тези правила са стари колкото човечеството - те са на същата възраст като нас. Новите правила бяха тези, които човечеството, в паниката си, се опита да установи след Втората световна война. Сега те са свалени и Путин, Си и Тръмп, ръка за ръка, ни връщат към смелия стар свят. Тръмп реабилитира силата в западния сегмент на културата. Той възстановява значението ѝ там, където е загубила най-голяма тежест. Той не е против закона, но го признава само за силните. Едно е сигурно: светът няма да бъде по-безопасен след днес. Но вероятно ще стане много по-предпазлив. Всички сме били научени на два урока. Урок първи: бъдете истински силни, не просто изглеждайте силни. Не се надуйте на паради, а бъдете готови да разкъсате цялата планета на парчета във всеки един момент. Това е единственият начин да се спасите от някой, който е готов да ви „скочи“ във всеки един момент. Урок втори: ако не сте готови да бъдете силни, намерете си силен господар, закълнете му се във вярност и се придържайте към глутницата си. Изглежда, че на тази планета вече няма място за слабите, без надзор. В близко бъдеще, изглежда, ще бъде възстановен малък, ексклузивен клуб на силните, които ще подредят слабите помежду си и ще седнат да преговарят. Алтернативата е да се избиват взаимно. Членството в този клуб най-вероятно ще бъде платено с ядрено дарение. Да бъдеш малък и независим ще излезе от мода за дълго време. Или малък, или независим - трябва да избираш.

За сведение, аз не защитавам действията на САЩ. Но също така не виждам проблем в мръсна игра да се играе мръсно. Не може да оставяме едни играчи да играят мръсно, а на другите да им четем морал, че играят мръсно. Това също е лицемерие.

Китайските социални медии ентусиазирано приветстваха превземането на Мадуро от САЩ като модел за действие срещу Тайван, отбелязва Блумбърг. Операцията на Тръмп срещу венецуелския диктатор оглави китайската платформа за социални медии Weibo, събирайки близо 440 милиона гледания. „Предлагам да използваме същия метод, за да си върнем Тайван в бъдеще“, написа един потребител в отговор на публикация, събрала над 700 харесвания. „Тъй като САЩ не приемат международното право сериозно, защо да ни е грижа?“, добави друг. „Светкавичният набег на американските империалисти срещу Венецуела за залавяне на Мадуро и съпругата му е перфектният план за нашите военни да започнат изненадваща атака на Жабешкия остров и да заловят Лай Чинг-те“, написа един човек, използвайки пренебрежителен термин за Тайван. Лай е президент на Тайван. Според политически анализатори, нарастването на националистическите настроения в Китай не означава, че Си Дзинпин ще промени стратегията си спрямо Тайван. Ударът на Тръмп обаче може да даде възможност на Пекин да ескалира военната си агресия. „В частен план очаквам Пекин да подчертае пред Вашингтон, че очаква да му бъдат предоставени същите привилегии по отношение на изключенията от международното право, каквито Съединените щати си предоставят“, казва Райън Хас, бивш американски дипломат и старши сътрудник в Института Брукингс.

Хмм. Не си неправ, но твоето твърдение повдига някои неизбежни въпроси. Например, Русия спазва ли международни норми с войната си в Украйна? А Китай и Индия спазват ли международни норми като финансират войната в Украйна чрез покупките на руски петрол? И ако Русия, Китай и Индия не спазват международни норми, САЩ и Европа ли са баламите да ги спазват? Нормите са норми докато всички ги спазват. Иначе всеки се спасява поединично.

"САЩ не се нуждаят от венецуелски петрол, но Вашингтон не може да позволи петролната индустрия на Венецуела да бъде контролирана от противници на САЩ", заяви държавният секретар на САЩ Марко Рубио. Упражнявайки контрол върху венецуелския петрол, САЩ на практика ще имат контрол върху ОПЕК и световните цени на петрола.

Тръмп нарече конфликтът в Украйна е „примитивен“ в сравнение с операцията на САЩ във Венецуела: Не можехме да пропуснем шанса да направим това невероятно нещо. Трябва да го направим отново, можем да го направим отново. Никой не може да ни спре. Никой няма възможностите, които ние имаме. Когато гледам тази война в Русия, която продължава и продължава, и всички умират, това е примитивно. Примитивно е. Ужасно е. Ако венецуелските власти останат лоялни на Мадуро, бъдещето за тях ще бъде много, много лошо. Бих казал, че повечето от тях вече са дезертирали към САЩ.

Заявление на френския външен министър Жан-Ноел Баро: Като завзе властта от венецуелския народ и го лиши от основните му свободи, Николас Мадуро сериозно наруши достойнството и правото му на самоопределение. Франция последователно работи, особено чрез посреднически усилия, за защита на суверенитета на венецуелския народ, чийто глас трябва да бъде чут. Военната операция, довела до залавянето на Николас Мадуро, нарушава принципа за неупотреба на сила, който е в основата на международното право. Франция отново заявява, че не може да бъде наложено трайно политическо решение отвън и че само суверенните народи определят собственото си бъдеще.

От мрежата: Свалянето на Мадуро подчертава интересна морална дилема. Малцина биха се усъмнили, че Мадуро е абсолютно отвратителен диктатор, който е узурпирал властта и е довел до бедност милиони венецуелци. Той е нелегитимен и нямаше морално право да управлява Венецуела. Всеки, който сложи край на този режим, заслужава поздравления. От друга страна действията на САЩ нарушават международните норми. Международните норми, въпреки спорния си статут, все още са много важен инструмент за поддържане на сътрудничество и мир. И проблемът тук се крие в критериите за легитимност. Международното право не може да постановява, че само демократично избраните правителства, следващи добри политики, са легитимни. Иначе изведнъж ще стане ясно, че повече от половината свят е извън границите на международното право и следователно е в състояние на война срещу всички. Така че подобни „действия за поддържане на реда“ могат да подкопаят самия този ред, демонстрирайки на другите играчи, че никакви правила не съществуват.

От мрежата: Американската военна операция във Венецуела, която завърши със смяна на режима и арест на Николас Мадуро, е сериозен удар по репутацията на Кремъл, като се има предвид, че Москва губи още един важен съюзник в Латинска Америка. Първо, свалянето на режима на Мадуро драстично намалява способността на Москва да влияе на ситуацията в Латинска Америка. Венецуела се разглеждаше като ключов център за руското присъствие в региона и подкрепа за Куба и Никарагуа, а загубата на този път се възприема като геополитическо поражение, вероятността за което вече беше оценена като висока. Второ, руските петролни и газови интереси във Венецуела са поставени под въпрос. Контролът на САЩ върху венецуелския енергиен сектор засилва способността на Вашингтон да влияе на световния пазар на въглеводороди, създавайки значителна точка на влияние, включително в отношенията с Русия. След като загуби Сирия, само година по-късно руският елит губи втората си инвестиционна зона в петролни проекти. Друг риск са показанията на Мадуро за участието на Русия в съмнителни проекти за пране на пари, включително участието на отделни руснаци в трафик на наркотици и продажба на оръжие. Информационното и политическото въздействие на американската операция също привлича сериозно внимание. Бързата и ефективна специална операция без загуби сред американските войски създава нежелани сравнения и прогнози в общественото съзнание относно ефективността на руската СВО в Украйна. Този фактор се разглежда като потенциално проблематичен от гледна точка на вътрешния дневен ред и обществените настроения. Очаква се напрежението в руския елит да се повиши. Смяната на властта във Венецуела засилва опасенията, свързани с лоялността и евентуалното предателство в обкръжението на Путин. Това от своя страна може да доведе до засилена истерия, демонстративна лоялност и взаимно подозрение в елита, с дългосрочни последици за системата на управление. И накрая, поредният отказ да подкрепи стратегическия си съюзник, след инцидентите с Армения, Иран и Сирия, потвърждава липсата на реален капацитет на Москва да подпомага активно съюзниците си. Това ще доведе до ограничени съюзнически контакти и изтласкване на Русия в периферията на китайските интереси. Кремъл се оказва в сериозен геополитически проблем.

Руският олигарх Олег Дерипаска се опасява, че като завземат контрола върху венецуелските петролни резерви, американците биха могли да опустошат бюджетните приходи на Русия. „Ако нашите американски "партньори“ се докопат до венецуелските петролни находища (а те вече са стигнали до тези на Гвиана), те ще контролират повече от половината от световните петролни резерви. И очевидно планът им е да гарантират, че цената на нашия петрол няма да надхвърли 50 долара за барел“, смята олигархът.

Предприемачите в Русия масово затварят бизнесите си или преминават "в сянка" поради увеличението на ДДС до 22% и понижаването на прага на приходите до 20 милиона рубли. Кафенета, барове, търговия на дребно и бизнеси за доставки в регионите са особено засегнати, където намаляващото търсене заедно с нарастващите наеми, комунални услуги и данъци правят работата на границата на рентабилност норма. През 2026 г. допълнителната тежест най-накрая ще ерозира дори минималните маржове.

Лагерът на Демократическата партия на САЩ призовава Зеленски да не се съгласи с предложения от Тръмп мирен план. Детайли: Бившият съветник по сигурността на Камала Харис, Филип Гордън, пише, че Тръмп няма да приложи ключовия елемент от тази сделка - гаранции за сигурност за Украйна, еквивалентни на член 5 от Хартата на НАТО. „Същността на предложената сделка изглежда е, че Украйна ще се откаже от територия в спорния регион Донбас в замяна на надеждни гаранции за сигурност от Съединените щати, гарантиращи, че Русия никога повече няма да атакува Украйна“, пише Филип Гордън в колонка за Ню Йорк Таймс. Той обаче твърди, че подобна сделка за Украйна „е стратегически нецелесъобразна по простата причина, че всякакви гаранции за сигурност, предоставени от президента Тръмп, не биха били надеждни по никакъв начин“. Гаранции, издадени на хартия без реална материална подкрепа, „никога няма да бъдат повярвани на никого - и със сигурност не и на руския президент Владимир Путин“. Авторът основава съмненията си относно готовността на Тръмп да спази американските гаранции на факта, че президентът на САЩ „никога не е показвал и най-малкото желание да се конфронтира директно с Русия, със сигурност не и военно“. „Напротив, през последната година от президентството си Тръмп значително намали военната и финансовата подкрепа за Украйна“, пише Гордън. Той също така заявява, че проектът на споразумение ще приложи гаранциите към „значително, умишлено и продължително“ въоръжено нападение от страна на Русия. „Тези клаузи биха позволили на Тръмп да се откаже от гаранциите, ако сметне ново нападение за незначително, случайно или временно“, пише бивш съветник на Камала Харис. Като пример той цитира изявлението на Тръмп от септември, че нахлуването на руски дронове в Полша „може да е било грешка“. Това „беше още един пример за това колко лесно би било за него да намери начин да избегне изпълнението на ангажиментите си към сигурността на Украйна“. Следователно, според Гордън, би било наивно и безразсъдно Зеленски да размени ценни стратегически територии за такава съмнителна гаранция. Вместо това, той трябва да съсредоточи усилията си на масата за преговори върху реални активи, които наистина ще помогнат на отбраната на Украйна. Експертът посочи големи военни пакети от САЩ и прехвърлянето на замразени руски активи на Киев като такива активи.