gmladenov

От мрежата: Китай очевидно не иска да ескалира отношенията си със Съединените щати, въпреки факта, че Доналд Тръмп с един удар през януари на практика пое контрола над Венецуела, основен бастион на Пекин в Латинска Америка, а от края на февруари извършва ракетни атаки срещу Иран, бастион на китайската политика в Близкия изток. Днес на пресконференция в Пекин, главният китайски дипломат Уанг И се изказа подходящо за необходимостта от прекратяване на войната и осъди „всякакви едностранни действия, политики на сила и сплашване“. Той обаче подчерта, че Китай подхожда към отношенията със Съединените щати от „проактивна и открита“ позиция. В Токио това очевидно беше възприето като израз на желанието на Пекин да избегне създаването на ненужни проблеми в отношенията си с Вашингтон. И, разбира се, не се говори за отмяна на предстоящото посещение на президента Тръмп в Китай от 31 март до 2 април, въпреки безпрецедентното убийство на иранския аятолах Али Хаменей, приятел на Китай. Почти всички наблюдатели в Токио смятат, че операциите във Венецуела и Иран са до голяма степен част от американската подготовка за предстоящите преговори на Тръмп с китайския президент Си Дзинпин. Съединените щати загубиха първия кръг от търговската война с Китай миналата година. Тръмп се надяваше бързо да постави Китай на колене, като драстично увеличи тарифите върху всички стоки от Китай. Пекин обаче беше подготвен за подобен блицкриг: той обяви рязко ограничение върху доставките на редкоземни елементи за Съединените щати, глобален пазар, който китайците ефективно контролират. Това създаде сериозни проблеми за ключови американски индустрии, включително военната. Тръмп беше принуден да направи отстъпки, да намали тарифите и да обяви прекратяване на военните действия на търговския фронт. Надвисна перспективата той да отиде на преговорите в Пекин без силна ръка. Блицкригът във Венецуела, със залавянето и експулсирането на нейния лидер Николас Мадуро в Съединените щати, и настоящата мащабна въздушна операция срещу иранския режим, според логиката на Тръмп, драстично засилват позицията му в преговорите в Пекин. Той иска да пътува до Китай като президент на най-мощната военна сила, такава, която никой в света не може да оспори. Той също така очевидно се надява да получи контрол върху износа на ирански петрол, който почти изцяло се продава евтино на Китай. На този фон Тръмп разчита на благоприятни икономически сделки с китайците. Си Дзинпин, според Токио, също се нуждае от посещение от американския президент – китайският президент иска да се демонстрира като световен лидер, който се отнася към САЩ като към равен. Китайската икономика не се представя добре, като някои сектори са в продължителна криза. Почти цялото висше ръководство на въоръжените сили е репресирано по обвинения в корупция. Разбира се, никой в Китай не може да оспори другаря Си, но той все пак се нуждае от успех – поне на дипломатическия фронт и в разрешаването на търговските напрежения със Съединените щати, където държи асове. Според японските медии Китай смята, че войната на Тръмп в Иран ще приключи преди посещението му в Пекин. Американецът, повтаряме, очаква да пристигне там триумфално във военната си форма. Ако това не се случи и иранците упорито се съпротивляват, преговорната позиция на Си Дзинпин ще бъде по-силна, отколкото си представя американският президент в момента.

От мрежата: Операция „Будапеща“. В навечерието на парламентарните избори в Унгария Москва тайно е изпратила специален екип в Будапеща, натоварен със задачата да поддържа властта на Виктор Орбан. Операцията се ръководи от Сергей Кириенко, зам-шеф на руската президенска администрация. Кириенко е главният архитект на руската инфраструктура за политическо влияние както на вътрешния, така и на международния пазар. В Молдова, година по-рано, оперативни лица под негово командване управляваха мрежи, създадени за купуване на гласове на избори, „ферми за тролове“ за дезинформиране на населението и офлайн кампании за влияние, насочени срещу прозападния президент Мая Санду. Операцията не успя да доведе до желаните резултати, но подобен сценарий ще бъде използван в Унгария през 2026 г. Разузнавателните агенции на ЕС и НАТО вече са запознати с тайната мисия на Москва. Американското ЦРУ също сподели разузнавателна информация с Европа, съдържаща подробни досиета за емисарите на Кремъл и описания на техните задачи. Група от трима души пристигнаха в руското посолство в Будапеща преди няколко седмици под дипломатическо прикритие. Западните разузнавателни агенции вече са установили истинската им самоличност.

На тях не им пречи, но на света му пречи - и в един момент ще има натиск върху САЩ да спрат.

Така е, но опитът с Ирак и Афганистан показва, че това ще е изключително трудно и САЩ едва ли ще успеят. По всичко изглежда, че заради цените на петрола САЩ и Израел ще трябва да спрат с офанзивата до седмица-две. Така че на този етап нищо няма да бъде разрешено.

Не съм несъгласен с това твърдение. Но е факт, че арабите на този етап не се карат с Израел - независимо от евентуалната историческа несправедливост. Иран е последната държава, която продължава идеологическата война с Израел.

Принципната разлика е в това коя е жертвата на агресията и каква е същността на конфликта. Иран не признава Израел като държава, а унищожението на Израел е официалната държавна политика на Иран. Иран също така обучава и спонсорира Хамас и Хизбула за удари по Израел, така че Иран и Израел на практика са в постоянна война един с друг от доста време. Текущият цикъл на насилие започна с отвличането на израелските заложници от Хамас на 7-ми октомври 2023. Очевидно решен да разреши проблема един път завинаги, Нетаняху започна войната срещу Хамас, Хизбула и Иран, с която война Израел изкоренява "първопричините" за техния конфликт. САЩ в случая се явяват помощник на Израел, възползвайки се от ситуацията за постигнане на свои собствени геополитически цели. Като цяло, Иран е реална екзистенциална заплаха за Израел. И може да се спори, че настоящата война не е точно агресия срещу Иран - нищо че така изглежда - а нов епизод на ескалация в тлеещата от години война между двете страни. Израел в същност отговаря на насилието, започнато от Иран и неговите посредници. При другата войната положението е доста различно: Украйна признава Русия като държава, няма държавна политика за унищожението на Русия и не спонсорира въоръжени групировки, които да нанасят удари срещу Русия. На всичкото отгоре Украйна е по-малка и по-бедна страна от Русия и няма ядрен арсенал, за разлика от Русия. Каквито и да си ги говори Путин, Украйна не е (и няма как да бъде) заплаха за Русия - камо ли екзистенциална, както Путин го изкарва. Та това са основните разлики: в единия случай имаме реално заплашена държава, която отговаря на насилието срещу нея (по особено брутален начин, няма спор). В другия случай имаме нападение на голяма ядрена държава срещу по-малка и по-бедна неядрена държава, която реално няма как да е заплаха за агресора - независимо какво тръби пропагандата. (Именно по тази причина Путин воюва уж срещу Запада, а не срещу Украйна: никой няма да го вземе насериозно, ако той твърди, че Украйна е заплаха за Русия.) САЩ се възползват от ситуацията с Иран и Израел, за да "извадят Иран от играта", най-общо казано. Те ще нанесат такива щети на Иран, че той няма да е фактор в Близкия изток за поне 10 годии напред. И това се прави с мълчаливото съгласие на монархиите там. Арабите също не искат войнствен Иран.

От мрежата: Хората не могат да разберат защо Тръмп не се обижда от това, че Путин предоставя разузнавателна информация на Иран. Защото това е нормално (дори посвоему честно) отношение между големи бандити – „кръстниците“ на съвременната геополитика. Всичко е симетрично: САЩ предоставят разузнавателна информация на Украйна, а Путин предоставя на Иран. Това са отношения 1:1. Всичко е наред, никой не е обиден. Оправданието на Путин за Тръмп е просто: „Братко (голям братко), ако прецакаш Зеленски (спри да споделяш разузнавателна информация), аз ще прецакам Пезешкиан.“ Засега е по-изгодно за Тръмп да продължи да предоставя разузнавателна информация на Украйна, тъй като руската помощ за Иран не го вълнува достатъчно, за да преговаря за нея – което беше дословно съобщено. Просто извън контекста никой не го разбра.

Иранският президент Пезешкиан направи важно изявление: Иран няма да нанася удари по никоя държава, освен ако Иран не бъде ударен от там. Дали това е отстъпка от страна на Иран към арабските страни? Не, защото всички арабски страни имат американски военни бази, от които се извършват удари срещу Иран. Обръщениете на иранския президент не е към арабите, а към тюркските държави, които днес провеждат извънредна среща след ударите на Иран срещу Турция и Азербайджан. В съвещанието уавстват Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан. Иран иска да запази техния неутралитет и затова се обръща към тях с апел: никога повече няма да ви ударим, дори случайно.

Дори мащабна война е „малко вероятно“ да свали иранския режим, предупреждава американското разузнаване в класифициран доклад — Вашингтон Пост. В доклада на спецслужбите се изразява съмнение, че иранската опозиция ще дойде на власт след военна кампания на САЩ, независимо дали тя е кратка или дълга. Докладът, изготвен от Националния съвет за разузнаване и завършен приблизително седмица преди началото на войната, очертава сценарии за приемственост на властта, произтичащи или от целенасочена кампания срещу иранските лидери, или от по-широка офанзива. И в двата случая разузнавателната агенция заключава, че иранското духовенство и военното ръководство ще отговорят на убийството на върховния лидер Али Хаменей като следват протоколи, предназначени да запазят приемствеността на властта. В същото време перспективата фрагментирана иранска опозиция да завземе властта в страната е описана като „малко вероятна“, според източници, запознати с доклада. Експертите смятат, че тъй като иранският духовен и военен елит все още контролира страната, способността на Тръмп да диктува политически условия е ограничена. „Да се преклонят пред Тръмп би било в противоречие с всичко, зад което те застават“, каза Холи Дагрес от Вашингтонския институт за близкоизточна политика. „Висшите ешелони на духовния елит са идеологически настроени, така че техният начин на действие е съпротива срещу американския империализъм.“

От мрежата: Иран продължава умишлено да атакува страните от Персийския залив, включително тези, където присъствието на САЩ или Израел е или несъществуващо, или минимално. Днес удар попадна по гражданското летище в Дубай. По същество това е директен международен тероризъм, въпреки че, както всеки терорист, Иран има определена логика – поне такава, която е логична за самия него. Целта е класическа терористична по природа: да се принудят страните от Персийския залив да окажат натиск върху САЩ и Израел да прекратят операциите си. Един вид ситуация със заложници – Иран по същество заплашва да убие заложниците, ако исканията му не бъдат изпълнени. Поемайки този хлъзгав път, Иран рискува същото: не се водят преговори с терористи. Дори само за да се избегне насърчаването им да извършват подобни действия в бъдеще. Парадоксално, тактиката на Техеран може да се окаже изгодна за Съединените щати – Съединените щати формално са агресорът, но ако Иран продължи да се държи като терорист, се появява убедителен аргумент, че военната операция е била необходима, за да се осигури сигурността на региона от него. Допълнителен аргумент може да бъде не по-малко очевиден: как може човек да си затваря очите за ядрените експерименти на терористична организация? Чрез безразборно насилие срещу страните в региона, Иран си създава капан, от който ще бъде доста трудно да се измъкне.

Протестиращи в подкрепа на българския лев блокираха за час Орлов мост. Със сигурност без разрешение от общината: Щом законът е нарушен, значи имаме неетичност. Протестиращите срещу еврото са нарушили закона - следователно, техният протест е неетичен. Не може едни гражданаски неподчинения да са неетични, а за други да се прави изключение.

Правото на протест противоречи на правото на придвижване. За да се разреши това противоречие, демократичните страни имат законодателства, които налагат спечифични ограничения на протестите, така че те да не нарушават прекомерно правото на придвиждане. Така двете противоречащи едно друго права могат имат съвместно съществуване. На теория, всяко нарушение на закона е неетично. Но за по-голям обществен отзвук, протестиращите понякога нарушават закона. Пример за това е протестът за еврото, който неправомерно блокира центъра на София. Съгласяване ли се, че протестът за еврото беше неетичен?

Да кажем, че имаме гражданско право на протест и гражданско право на придвижване. Когато протестиращи блокират Орлов мост, те нарушават правото на придвижване на онези, които не учавстват в протеста - и ти смяташ това за неетично. А етично ли е да нарушим правото на протест в полза на правото на придвижване? Нещо друго: когато Орлов мост е блокиран заради ремонт, това неетично ли е? Ремонтът нарушава правото на придвижване на гражданите и следователно би трябвало да се счита за неетичен - но има ли някой, който сериозно счита ремонтинте дейности за неетични (ако те са смислени, качествени и завършени в срок). В същото време ако фирмата, извършваща ремонта на Орлов мост, разкопае пътната настилка и изчезне, изоставяйки ремонта, то със сигурност ние ще считаме тези действия за неетични. В крайна сметка етичността е свързана не с нарушаването на правата, а с мотивите за това нарушение. Оценката на мотивите, обаче, е субективна/относителна.

Ясно, ти имаш предвид граждаско неподчинение като специфична форма на протест - а не като нещо по-общо. В статията, която си цитирал, пише следното: Гражданското неподчинение е използвано в ненасилствените съпротивителни движения в Индия (движението на Махатма Ганди за по-добър живот и движението за ускоряване на независимостта от Британската империя), в борбата срещу апартейда в Южна Африка и при Американското движение за граждански права. Аз лично не мога да се съглася, че подчертаните примери са неморални. Неморални ли е да се бориш срещу апартейда, например? А когато протестиращите срещу еврото блокираха центъра на София, това неморално ли беше? Спроред мен основно гражданско право е правото да протестираш срещу управляващите - било то с насилие или без - и е неморално властите да отнемат това право на гражданите. Властите, които отнемат това изконно гражданско право, са авториратарни/тоталитарни.

Руските църкви и иконописни работилници са започнали да изобразяват ветерани от бойните действия върху православни икони. Експертите казват, че това не е просто нова иконография; това е опит за интегриране на образа на войната в религиозната традиция и символично „канонизиране“ на нейните участници. Опити за сакрализиране на „специалната военна операция“ са правени многократно, но подобно целенасочено възхваляване на войниците от агресорската армия никога не се е случвало досега, отбелязват експертите. Това, твърдят те, е доказателство не толкова за държавна намеса в църковните дела, колкото за раждането на „нова религия“, основана на руското православие.

Значи партизаните, които са се борили срещу фашизма, са незаконни и неморални. А какво да кажем за Ботев, Левски и патриотите от Априлското възстание. Виж Майданът в Украйна със сигурност е незаконен и неморален.

Списание Ню Йоркър: С тези удари Президентът изпраща мощен сигнал към света. Ние ще ви уведомим когато разберем какъв е този сигнал.

Тръмп: синът на Хаменей е неприемлив за мен; искаме някой, който ще донесе хармония и мир в Иран. Очевидно е, че Тръмп не е очаквал сериозно падането на режима от самото начало, освен може би като мечта, максималистичен план. В действителност Белият дом се надява, че убийството на Хаменей и елиминирането на останалите радикални лидери ще доведат до възхода на по-компромисна фигура, която ще сключи сделка при условията на САЩ. Моджтаба, като протеже на Корпуса на гвардейците на ислямската революция и човек, загубил цялото си семейство - майка си, баща си, съпругата и детето си - при обстрела, със сигурност не е подходящ за тази роля. Axios съобщава, че Тръмп всъщност иска лично да участва в избора на нов аятолах, както направи във Венецуела. Това не е вътрешна информация; американският президент го заяви в интервю за изданието.

От мрежата: Все повече медии съобщават, че Тръмп всъщност няма ясен план за Иран, няма резервни опции и разчита на интуицията си, когато взема решения. „Ню Йорк Таймс“ пише, че съюзниците на САЩ не разбират какво се опитва да постигне Белият дом. Един висш арабски дипломат заяви, че правителството му няма реална представа за плановете на администрацията. По време на посещението си Мерц също се опита да разбере от Тръмп условията, при които войната може да приключи, но не е ясно дали е научил нещо. Bloomberg потвърждава това и дори в Пентагона има съмнения относно ефективността на действията на САЩ. Някои служители са поставили под въпрос тази стратегия [за пазене на целите в тайна] на фона на нарастващите опасения относно изчерпването на вече ограничените запаси от ключови боеприпаси и несигурността относно целите на операцията. Белият дом и Пентагонът също така не са очаквали такова ниво на съпротива от Иран. Axios съобщава за друго интересно развитие: Израел е поискал САЩ да потвърдят или отрекат дали са в ход отделни преговори с Иран. Тръмп отрече това, твърдейки, че няма преговори, но това е сигнал, че Нетаняху или се страхува, или дори е получил сигнали от своите разузнавателни служби, че САЩ може би вече преговарят за излизане от войната, нещо, от което Тел Авив силно се страхува. Иран все още не е потвърдил, че е проведен изборът на нов Велик аятолах и че е назначен Моджтаба. Няколко западни медии са съгласни, че информацията за назначението е невярна и че макар Моджтаба да е водещият кандидат, той не е единственият. Окончателно решение все още не е взето и гласуването може да се проведе през следващите дни.

Стармър: Тръмп няма осъществим план за войната в Иран Доналд Тръмп няма осъществим план за войната си в Иран. Това заяви британският премиер Киър Стармър, цитиран от "Телеграф". Запитан защо не би разрешил на Кралските военновъздушни сили да предприемат офанзивни действия срещу Иран, Стармър отвърна: "Това, което не бях готов да направя в събота, беше Обединеното кралство да се присъедини към война, освен ако не бях убеден, че има законно основание и осъществим, добре обмислен план. Това остава моята позиция". https://news.bg/int-politics/starmar-tramp-nyama-osashtestvim-plan-za-voynata-v-iran.html -- Тръмп като че ли следва "стратегията" на Путин: започва военна операция и се надява нещата да се наредят от само себе си. Както и в Украйна, обаче, нещата може и да не се наредят. Американците със сигурност ще нанесаят сериозни щети на Иран, но в крайна сметка властта там може да си остане същата. Съответно и политиката. Апропо, Тони Блеър на времето бързо се присъедини към американсата операция в Ирак - и това му струваше главата. Стармър явно не иска да повтори същата грешка.

От мрежата: Рейтингът на одобрение на Доналд Тръмп падна до рекордно ниско ниво, тъй като по-голямата част от американците се обърнаха срещу президента заради войната му в Иран. Според социологически проучвания одобрението на президента вече е 44%, което е с четири пункта по-малко от петък и е най-ниският рейтинг от началото на президенството на Тръмп. Резкият спад идва на фона на нарастващото безпокойство на американците от ескалиращия конфликт в Иран. Само 24 процента от избирателите вярват, че убийството на върховния лидер на Иран ще направи Америка по-безопасна, докато 55 процента смятат, че рискът от терористични атаки на американска земя се е увеличил поради американските удари срещу Иран. Като цяло 40 процента от избирателите казват, че мнението им за Тръмп е станало по-негативно през последната седмица, в сравнение с 26 процента, които казват, че мнението им се е подобрило. На въпроса за основната причина, поради която мнението им за Тръмп се е влошило, 59 процента посочват войната с Иран. „Цените са твърде високи и сега той е започнал война“, каза един от анкетираните. „Той каза, че ще бъде президентът на мира. Две войни за няколко седмици?“, написа друг. Един от акцентите на президентската кампания на Тръмп през 2024г беше, че той няма да въвлича САЩ във войни в Близкия изток.

Пак от мрежата: Изглежда, че след като е изчерпал противовъздушната отбрана на съседните държави, Иран е преминал към следващия етап: той директно атакува производството на енергия. Днес рафинерията Рас Лафан и други съоръжения в Катар бяха атакувани, което накара QatarEnergy да обяви спиране на производството на втечнен природен газ (LNG), което е причината за рязкото покачване на цените на газа. Ударът засегна най-големия терминал за втечнен природен газ, който сам по себе си представлява приблизително 20% от световния износ. След това Иран атакува рафинерия в Саудитска Арабия. Bloomberg съобщава, че най-голямата рафинерия на Saudi Aramco е била затворена след ударите. Техеран очевидно следва стратегия да потопи региона в хаос и да направи войната много скъпа за съседните страни и световната икономика като цяло, така че тези страни да окажат натиск върху Тръмп да прекрати войната и да преговаря. Новата стратегия на Иран явно работи. Сега когато иранскире безпилотните летателни апарати се изстрелват в различни посоки поотделно или на малки групи - а не на вълни - противовъздушната отбрана на арабските страни не е в състояние да се справи с тях. В Катар например днес от страх бяха свалени три американски изтребителя F-15, а Стармер поиска помощ от Украйна в борбата с безпилотните летателни апарати над Персийския залив. Конфликтът започва да се разширява, но за Иран това не е особено страшно. Израел и САЩ нямат проблем с броя на самолетите, така че не се нуждаят толкова от помощта на съюзниците си. Те имат проблем, подобен на този на Русия: нуждаят се от цели. Ако войната се води под парадигмата „ние се борим с режима, а не с народа“, тогава целите винаги ще бъдат проблем. В същото време, ако обикновените иранци започнат да бъдат атакувани, това само ще помогне на режима.

От мрежата: Въздушните удари на САЩ и Израел, които убиха върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, създадоха най-големия вакуум във властта след революцията от 1979 г. В продължение на близо четири десетилетия на власт аятолах Али Хаменей избягваше да назначава наследник, страхувайки се от създаването на конкуриращи се властови структури в рамките на режима си. Но по време на ракетните удари Хаменей беше съставил списък с трима наследници, които да представи на Асамблеята на експертите, органът, натоварен със задачата да направи окончателния избор. Имената не са публично оповестени, но се смята, че сред тях са Голам-Хосеин Мохсени-Еджей, председателят на Върховния съд на Иран; Али Асгар Хиджази, началник на кабинета на Хаменей; и Хасан Хомейни, умерен духовник и внук на Хомейни. Хиджази, който вече е мъртъв, според израелските военни, е бил убит при същите въздушни удари като Хаменей. Друг, Мохсени-Еджей, беше избран в тричленен временен съвет за управление на Иран. Ефективната власт сега е концентрирана в ръцете на Али Лариджани. Той вероятно е сформирал коалиция с новия ръководител на Корпуса на ислямската гвардия (КСИР), генерал Вахиди. Той принадлежи към фракцията на КСИР, която отдавна се стреми да отмени така наречената фетва на Хаменей срещу ядрените оръжия. Има сериозни основания да се смята, че фракцията на КСИР ще се стреми да завземе властта и да улесни назначаването на слаба фигура за върховен лидер. Най-влиятелният син на Хаменей, 56-годишният Моджтаба, също се смята за негов наследник, въпреки че баща му се противопоставя на идеята за династия поради свалянето на наследствената монархия в резултат на Ислямската революция. Последователите на Моджтаба остават неясни и той няма теологичния авторитет на баща си. Той обаче е също толкова радикален и контролира милицията Басидж. Моджтаба е твърд противник на фракцията на КСИР. Но се говори, че и той е загинал. Настоящият ирански президент Пезеншкиан, работещ с умерения аятолах Арафи, ще се опита да свали радикалите и КСИР.

От мрежата: Ударите на САЩ и Израел срещу Иран биха могли да повлияят на хода на войната в Украйна и на руската политика като цяло, но естеството на това влияние ще стане ясно едва след като стане ясен резултатът от кампанията в Близкия изток. На фона на ескалацията в Близкия изток, в руското информационно пространство се засилиха дискусиите за широк спектър от сценарии, вариращи от нова вълна на мобилизация до „сделка“ и ограничаване на военните действия. Този разширяващ се набор от сценарии е свързан с действията на САЩ и Израел срещу Иран. Ако САЩ и Израел постигнат решителен успех, се очаква администрацията на Доналд Тръмп да засили усилията си за изтласкване на Русия от световните енергийни пазари. В такъв сценарий Москва би имала значително по-малко място за маневриране, главно поради засилената зависимост от Китай като ключов купувач на енергия. Следователно в момента е изгодно за Кремъл да поддържа текущи преговори с Вашингтон. В момента няма признаци за значителен напредък в преговорите между Русия и Украйна. Въпреки постигнатите по-рано споразумения по редица технически въпроси в Женева, страните възприемат подход на изчакване. Съобщенията за евентуално отменяне на следващия кръг от преговори в ОАЕ се отхвърлят като неверни, но самият факт, че те се разпространяват, отразява общото състояние на несигурност. Настроението в Москва и Киев остава предпазливо и очакващо. Междувременно общите турбуленции и тревожност се увеличават, което ще се отрази на вътрешната политика.

Още от мрежата: На Иран е нанесен съкрушителен удар. Върховният лидер Али Хаменей, министърът на отбраната, командирът на Корпуса на ислямската гвардия, секретарят на Съвета за отбрана и няколко други високопоставени военни и цивилни служители са убити. Засега тяхното място ще бъде заето от тричленен Съвет за лидерство, състоящ се от президента реформатор Пезешкиан, главния съдия Мохсени-Еджей (консерватор) и факих (експерт по ислямско право) от Съвета на пазителите. Плюс координаторът Али Лариджани - един от най-авторитетните лидери на Иран, довереник на покойния Хаменей и лидер на „иракския клан“ на власт. Иран отговори с удари по американски бази в Персийския залив и съюзническите столици. Два американски радара бяха ударени и се водят дискусии за затваряне на пролива. Това не ни дава увереност, че Техеран има конкретен военен план или желание да го приложи. Атаките досега изглеждат символични. Изглежда, че обезглавяващият удар, планиран от американците, е предназначен да служи на същата цел като отвличането на Мадуро: сигнал към неговите наследници, че същото може да се случи и на тях и следователно те трябва да действат според американските инструкции - и тогава властта ще остане. Това не е опит за промяна на режима, а по-скоро за поемане на контрол над него. Прякото сваляне на режима и инсталирането на негово място на диктатор Пахлави е много рискован ход. Страната е разделена между ислямистки поддръжници и врагове, различни служби за сигурност, плюс сепаратисти в етническите покрайнини. Неспособността на Пахлави да се справи с това ще доведе до колапс, по-лош от този в Ирак. Американците разбират всичко това. При Тръмп те са готови да сключват сделки с онези, които могат да се задържат на власт без външна помощ. В Сирия, след падането на Асад, те работят с терориста Джулани. Във Венецуела те не се опитаха да свалят боливарите, а просто ги принуждават да правят това, което САЩ изискват. С други думи, те не искат да разрушат съществуващите структури на управление и да поемат произтичащите от това проблеми, а вместо това поемат контрола над съществуващите институции. Сега е напълно възможно Ислямската република да си остане на място. Ще се променят само нейната външнополитическа ориентация и степента на суверенитет за ключови решения. Единственият въпрос е доколко новият Съвет на лидерите и структурите на КСИР са склонни да сключат подобна сделка.