gmladenov

Не бях чувал за Тъмната триада. По интуиция, нарцисизмът е психическо разстройство, докато макевиализмът е по-скоро модел на поведение. Нарцисите са импулсивни, докато макиавелистите са премерени и методични. На мен лично Калушев ми прилича повече на нарцис. Имаме ли примери за макиавелисти-самоубийци? Струва ми се, че самоубийството противоречи на тяхната природа.

Иранските медии съобщават за отговора на САЩ на последното предложение за мирно споразумение на Техеран. Подобно на Иран, САЩ са поставили пет условия. Подробности: Условията, поставени от Вашингтон, включват следните точки, според информационната агенция Fars: САЩ няма да плащат никакви компенсации или репарации. 400 кг уран от Иран ще бъдат изнесени от Иран и прехвърлени в САЩ. Само едно иранско ядрено съоръжение ще остане в експлоатация в Иран. Дори 25% от замразените ирански активи няма да бъдат върнати. Прекратяване на военните действия на всички фронтове ще бъде условие за преговори. Дори ако Иран се съгласи с тези условия, заплахата от нападение от САЩ и Израел ще остане, тъй като споразумението не включва гаранции за сигурност. Междувременно Иран продължава да настоява за своите пет точки: Прекратяване на военните действия на всички фронтове, особено в Ливан. Отмяна на санкциите срещу Иран. Деблокиране на замразени ирански активи. Обезщетение за щети, причинени от войната. Признаване на суверенното право на Иран върху Ормузкия проток.

От мрежата: Спомняте ли си термина „дивите 90-те“? Чудя се как ще нарекат настоящата епоха – „кървавите 2020-те“? Всички критикуват онзи алкохолик Борка, но при него Москва не беше бомбардирана, Белгород не беше фронтов град, а небето над руските градове не беше замъглено от черен дим от горящи нефтопреработвателни заводи. Да, имаше война в Чечня, но, знаете ли, дори е малко неловко да си я спомняш, гледайки СВО. Да, имаше нападения на бойци на руска територия – но, извинете, какво се случи в Курска област през 2024 г.? Да, имаше терористични атаки – но те все още се случват днес; просто вижте атаката на Crocus. Да, при Елцин имаше фалит и заплатите не се плащаха – но сигурни ли сте, че настоящото правителство би се справило по-добре с нещата, ако цената на петрола беше паднала до 10 долара за барел, както през 1998 г.? Борис Николаевич, въпреки значително по-малкото ресурси, все пак гарантираше държавната сигурност и предотвратяваше въздушни нападения над столицата. При него имаше поне някаква стабилност и увереност в бъдещето. И само си представете, при Елцин лесно можехте да отидете на митинг в центъра на Москва и да крещите „Елцин е крадец!“ И никой нямаше да ви вкара в каравана за това. И в Думата имаше опозиционна партия. И Елцин беше ругаен по телевизията ден след ден. Но Борис Николаевич не се страхуваше от нищо от това. Така че, в сравнение с неговия наследник, дори той сега започва да изглежда като силен, волеви и компетентен лидер.

По каквото чета, фенобарбиталът освен за друго е бил предписван и за тревожност. Ако Калушев наистина е бил силно засегнат от смъртта на баща си (както пишеше по-горе), той със сигурност е бил в състояние на тревожност - и се борил с нея с фенобарбитал. Защо точно с него, а не с друго лекарство, не е ясно. Може би просто е имал достъп до фенобарбитал. Все спекулации, разбира се. Истината няма как да се знае.

Андрей Пионтковски: Какво очаква Русия на финала? Светът е замрял в очакване на финала. Но докато диванните експерти спорят за замразяване на конфликта, в сянка протичат процеси с исторически мащаб. Путинска Русия попадна в троен капан: военен, от страна на Въоръжените сили на Украйна, технологичен - от НАТО 2.0, и геополитически - от страна на Пекин. Днес ще разгледаме анатомията на този крах. Как обкръжението на Путин започна собствена игра за оцеляване? И защо главната заплаха за Кремъл вече не е Брюксел, а по-големият брат от Поднебесната? Старото НАТО беше създадено за защита на Европа от американците, но днес виждаме фененомен, който Андрей Пионтковски нарече НАТО 2.0. Тук няма бюрократи, но има реална сила. Украйна е мечът, а Европа - ковачницата. Харесва ми формулировката, която използвах в една статия и която стана много популярна в Киев в английския сегмент. Тя се казва: „НАТО умря. Да живее НАТО 2.0“. Пропагандистите на режима вече открито крещят, че Русия губи. Те фактически искат от Путин примирие по линията на фронта. "Сега е именно преходен период, когато може би Украйна все още би се съгласила на примирие по линията на огъня, което за Путин би било огромно практическо поражение. Докато Путин воюва за руините на украински села, той предава на Китай цели региони. Но Пекин е жесток партньор. Васалната зависимост от Китай стана тотална. Си Дзинпин просто чака плодът сам да падне в ръцете му без нито един изстрел. Какво очаква Русия на финала? Пионтковски е уверен: социален взрив вътре в страната и мощният натиск на НАТО 2.0 отвън ще се превърнат в двоен удар, който ще срути путинската вертикала в близките месеци. Украйна днес е нещо повече от щит на Европа. Тя се превърна в ключов играч, който диктува правилата на новата световна политика. Целият шантаж на Кремъл се разби в несъкрушимото украинско мъжество.

Руски пропагандист: Противникът започва в определена степен да ни налага своята воля. В какъв смисъл? Рязко се засили активността на безпилотната авиация — както в нашия тил, чак до Урал, така и по линията на бойното съприкосновение. Генералната линия на украинското военно ведомство е чрез действията на дроновете да ни нанася максимални загуби в жива сила и техника, да проваля всяко наше настъпление и така да ни налага волята си във въпросите на воденето на войната. И трябва честно да се каже — до известна степен това им се получава. Но ние не можем да разтягаме този конфликт до стогодишна война. Той трябва да приключи възможно най-скоро, защото ситуацията се развива така, че възможностите на Въоръжените сили на Украйна в някои сфери непрекъснато се увеличават благодарение на военно-техническото сътрудничество с европейските държави и политиката, която се формира, включително с помощта на крал Чарлз III, който призовава Съединените щати да се включат в пълен мащаб в оказването на помощ за Украйна. Срещу нас по същество е обединена Европа с целия си военен, икономически и финансов потенциал. И при тези условия да се протака конфликтът означава предварително да се поставим в губеща позиция, защото нямаме възможност да го водим дълго време — до 2027-а, 2028-а година, не дай Боже.

Руската Служба за външно разузнаване (СВР) заяви, че украинските разузнавателни агенции се опитват да купят руски "патриотични“ и военно ориентирани Telegram канали, за да разпространяват дезинформация и да дискредитират армията и правителството. Според СВР подобни оферти са започнали да постъпват до авторите на Z-каналите още в края на април. Анализаторите оценяват изказването като стъпка към бъдещи репресии на онези Z-патриоти, които се осмеляват да критикуват властта. Който критикува винаги може да бъде обявен за подкупен украински агент.

Да си диктатор само по себе си вече е патология. Изисква се да си напълно лишен от емпатия нарцис, който е готов на всичко, за да постигне целите си. Нормалните хора имат емпатия към другите и се съобразяват с тях. Имат социални задръжки. Психопатите мачкат наред. Путин няма да е там където е, ако не беше психопат.

Ами да. Нормалните хора не убиват. Дори убийствата от ревност и убийствата на честта пак са патология. Нормалните хора просто не убиват; убиват само психопатите и лудите.

Като чета анализаторите (^^^), руснаците май не разчитат вече на уговорките от Анкоридж, а и принципно на САЩ като посредник. Вместо това те може би почват да се готвят за евентуални преговори с ЕС и съответно се връщат към максималистичните си изисквание, като начална точка на тези преговори.

От мрежата: Руските официални говорители започнаха да повтарят буквално всеки ден, че войната ще приключи само ако украинските въоръжени сили изтеглят войските си от Донбас, сякаш се опитват да спрат информационната вълна, предизвикана от една небрежна забележка на Путин. Нещо повече, днес Песков изрази нова позиция: "За да настъпи прекратяване на огъня и да се отвори коридор за пълномащабни мирни преговори, както президентът вече заяви през юни миналата година, [...] президентът Зеленски трябва да нареди на украинските въоръжени сили да прекратят огъня и да напуснат Донбас, да напуснат руските региони." Речта на Путин, която Песков припомни, съдържаше искане за прехвърляне на четирите региона. В същото време Тръмп беше попитан дали е имало споразумение между него и Путин, че Русия трябва да получи целия Донбас, на което президентът на САЩ отговори отрицателно. Това е отговорът за всеки, който смята, че Тръмп би могъл да поеме подобен ангажимент в Анкъридж. Фаиненшъл Таймс (FT) публикува статия с анонимна вътрешна информация както от Банкова, така и от Кремъл: И двете страни смятат, че дори след войната в Иран, преговорите с посредничеството на САЩ няма да се възобновят; Путин се надява да завземе Донбас със сила и да разшири исканията си, докато Украйна, след като е постигнала повратна точка в небето и е спряла руската офанзива, е по-малко уязвима от натиска на Тръмп. Позовавайки се на няколко източника, FT пише, че командването е убедило Путин във възможността за завземане на Донбас до есента, след което Москва ще може да повдигне исканията си в преговорите. Като цяло много анализатори и служители смятат, че Путин не е изоставил фантазиите си да контролира или цяла Украйна, или значителна част от нея. Анонимните източници винаги будят скептицизъм, но засега Путин продължава да действа според посочената логика: руските въоръжени сили продължават офанзивата си, без да се опитват да преминат в отбрана или да променят стратегията си, което означава, че целта на командването остава завземането на квадратни километри. Песков също така потвърждава твърденията на FT, че Русия всъщност иска да увеличи исканията. Излишно е да се казва, че при сегашните обстоятелства мирът изглежда малко вероятен. От гледна точка на Украйна е ясно защо Киев може да се противопоставя на мира: парите за продължаване на войната са осигурени, "малкото небе“ е спечелено, руската офанзива все повече зацикля, а икономиката на противника е в упадък. Но защо Путин продължава да настоява за отдаването на Донбас няма рационално обяснение, след като той не може да го завземе поради пълното изчерпване на ресурсите на държавата и поради технологичната изостаналост. Руският президент най-много прилича на хазартен наркоман, който вярва, че с едно последно разиграване най-накрая ще си възстанови загубите. Всеки нов залог обаче в крайна сметка само увеличава цената на излизането от войната. Путин е инвестирал твърде много в нея и сега не може да спре. Това обаче не обяснява напълно поведението на руския президент, който винаги е бил смятан за предпазлив политик, нежелан за високите залози и рискове. Напротив, дори говорейки за Путин преди десет години, беше трудно да си представим, че той би довел ситуацията до такава задънена улица. Може би самият Путин се е променил, или може би околните са се променили, което обяснява откъсването от реалността, която за Русия се влошава с всеки изминал ден. Но тези на върха не осъзнават това и се държат така, сякаш все още е началото на 2022г.

Според Института за изучаване на войната (ISW): Иран ясно заяви, че няма да преговаря без гаранции или надеждно възпиране срещу бъдещи военни атаки, включително суверенитет над Ормузкия проток. Журналист от Ал Джазира, позовавайки се на добре информиран източник, запознат с преговорите, съобщи на 12 май, че иранският преговарящ екип е инструктиран да настоява за пет предварителни условия, преди да започне ядрени преговори: пълно прекратяване на войната на всички фронтове, отмяна на всички санкции, освобождаване на замразени ирански активи, обезщетение за щети и загуби, свързани с войната, и официално признаване на суверенните права на Иран над Ормузкия проток. https://understandingwar.org/research/middle-east/iran-update-special-report-may-12-2026/ Това са исканията на победител във война към победения. Значи иранците се виждат като победители в конфликта. Според анализатори в Иран са убедени, че САЩ е колос на глинени крака, който всеки момент ще се сгромоляса. Оттам и твърдата позиция на иранците.

От мрежата: Руското настъпление, която набираше скорост в края на миналата година, най-накрая се изчерпа. Докато руската армия окупира 505 кв. километра през ноември 2025г, до януари тази година настъплението се забави до 245 кв. километра, а до пролетта ситуацията се обърна напълно: през април Русия загуби 113-116 кв. километра контролирана територия. Инициативата, която Москва поддържаше в продължение на много месеци, окончателно се изпари. Проблемите имат фундаментален характер. Потокът от новобранци, желаещи да подпишат договори, пресъхна, което създаде остър недостиг на жива сила. Технологичният пробив на украинските въоръжени сили, "стената от дронове“, направи всяко движение на техника и пехота смъртоносно опасно. Това се утежнява от деградацията на управлението. Руската военна машина остава заложник на съветската вертикала: докато полеви командир чака одобрение от щабните офицери в Москва, минава един ден. Тази бавност, съчетана с опитите да се води битка по модели от миналия век, води до безсмислено разхищение на ресурси без териториален резултат. По тези причини фронтът за Русия не само спря, но и започна бавно да отстъпва.

Чат GPT си говори наизуст.

Тя отива малко далеч в психоанализата, но според мен нейната интуиция е вярна. След като Калушев е "изпаднал в депресия и поведението му се променило рязко в следващите месеци", значи смъртта на баща му наистина е имала голямо влияние върху него. Това свидетелства за голяма роля на бащата в живота на Калушев. Несъразмерно голяма за един порасъл човек (не дете). Аз довчера не бях чел за бащата, но сега нещата си идват на мястото. За мен лично това решава казуса. Калушев явно е загубил чувството си за сигурност; баща му явно му е бил психическа опора и "гръб". Съответно след като бащата умира, Калушев се загубва и дейностите му тук на земята започват губят смисъл. Следва идеята за преминаването в другия свят. И толкоз.

Уважаеми господа Администратори, Уважително ви моля да преместите постингите за Калушев в отделна тема, защото някой потребители тук изпадат в душевен дискомфорт, че пишем за Калушев в тема за серийни убийци. Първият постинг от "съживената" стара тема е следният; всички постинги след него са само за Калушев: https://www.forumnauka.bg/topic/17953-model-na-seriynite-ubiystva/page/9/#findComment-638313 Предварително ви благодаря.

Страхотно интервю (^^^), но прекалено дълго, за да го копирам в цялост. Йекер залита във Фройдистка посока, но нейната псиохоанализа в случая изглежда оправдана. Мощта на детските травми и техните последствия по-късно в живота не бива да се подценяват. Ето и завършекът на интервюто, който според мен е важен: „Петрохан/ Околчица“ не е само криминален случай или поредната история за култ. Това е пример колко лесно една група – водена от нарцистично‑параноиден лидер и подкрепена от уязвими, доверчиви и безкритични хора– може да се отдръпне от общата действителност и да заживее в собствена, фоли‑подобна вселена. Утешителното в случая на това трагично разширено самоубийство е, че в собственото си преживяване Калушев е останал за себе си героичният, готов на саможертва баща/герой Ботев, а убитите от него и тримата самоубили се са се възприели едновременно като „спасени“ и „отведени“ от този свят, който са смятали за „едно чудовищно място“. Утешително е също, че в момента на смъртта си не са изпитвали смъртен страх или ужас. Отишли са си със съзнанието за съзвучие със себе си и с вселената, в желанието си да се слеят с една могъща бащина фигура, от която всички са имали нужда в земния си живот. С всичко останало от тази трагедия, близките на жертвите трябва да намерят сили и начин да продължат да живеят...

И още от интервюто на Евелина Йекер (^^^): През лятото на 2024 г., 80‑годишният Калушев‑старши умира. Това е точката, в която вътрешният пейзаж на сина започва да се срутва. „Ивайло Калушев трудно преживял смъртта на баща си през лятото на 2024 г., изпаднал в депресия и поведението му се променило рязко в следващите месеци", пишат медиите. „След това синът му радикализирал духовните си практики." Често говорел за баща си. „Започнал да обсъжда с приятелите си смъртта и вярвал, че след нея човек отива в друго измерение." Психолозите допускат, че „е искал да види баща си там, където е отишъл с последователите си от сектата". Това е пример като по учебник за патологична скръб при една нарцистично‑грандиозна личностова структура. Със загубеният идеализиран обект не може да се извърши сбогуване – защото сбогуването изисква разделяне, а разделянето би разрушило вътрешната конструкция на величието. Затова обектът бива погълнат, а след това (тъй като вграденото вече е мъртво), и собственото (селфът) трябва да бъде умъртвено, за да последва обекта. Така самоубйството представлява и акт на ново съединение с бащата (по класическата схема на Фройд „Скръб -и- меланхолия", допълнена в случая с будистката реинкарнационна идиоматика „преселване в друго измерение"). Между бащата и сина е съществувало обаче и още нещо много важно, което в крайна сметка се оказва и смъртоносно: т.нар.нарцистично огледало. Бащата е отразявал грандиозността на сина, без да я коригира; синът е продължил функционалния модел на бащата, без да го преосмисля. Когато огледалото се разбива през лятото на 2024 г., синът остава сам пред собственото си изображение – и в продължение на осемнадесет месеца тихо подготвя присъединяването си към обекта, който вече не може да го отразява. Между лятото на 2024 г. и февруари 2026 г. лежат осемнадесет месеца на тиха психическа декомпенсация, а в кемпера под Околчица синът не само се самоубива, но и довършва, в окончателна форма, едно прекъснато бащино отражение. Убивайки двамата си млади последователи, и склонявайки другите трима мъже от хижа Петрохан към самоубийства, Ивайло Калушев строшава всички свои нарцистични огледала, защото без бащиното огледало, те губят значение. Искайки да се слее отново с баща си в отвъдното, той обаче ги взима като свои нарцистични удължения със себе си. След смъртта на бащата, под натиска на опасността от разследвания, рискът от публично разобличаване с тежки обвинения, крехкият баланс в психиката на Ивайло Калушев се срива напълно. Появяват се депресивни елементи (чувство за пълна безизходица, суицидна крайна логика) и вероятно психотични моменти (налудни представи за специална мисия, параноидно тълкуване на средата). В тази ескалация разширеното самоубийство се превръща в отчаян опит непоносимата вина, срамът и безсилието да се преведат в драматичен разказ за жертва и „изкупление“.

Психиатърът Евелина Йекер: Над трагедията Петрохан/Околчица виси сянката на биологичния баща на Ивайло Калушев Признавам, че интересът ми към случая се събуди, едва след като в българската електронна преса излязоха съобщения затова, че предсмъртно, Ивайло Калушев е публикувал на стената си във фейсбук стихотворението „Борба“ от Христо Ботев, а няколко дни след това е бил намерен кемперът с неговия труп и труповете на младите му ученици в близост до лобното място на Христо Ботев, на връх Околчица. За мен от този момент нататък беше ясно, че става дума за три подстрекани самоубийства (на Петрохан) и за разширено самоубийство (под Околчица). Спомням си, че тогава си казах: „Господи, каква тежка нарцистична проблематика лъха от акта на това мащабно разширено самоубийство! Не е за вярване, каква сериозна личностна проблематика е имал този човек, за да злоупотреби нарцистично дори с Христо Ботев.“ Защото, оттук нататък, младите поколения вече едва ли ще свързват връх Околчица с гибелта на Христо Ботев. Ще го свързват с разширеното самоубийство на Ивайло Калушев... Хората, които са запознати с мои предишни текстове, вероятно са забелязали, че професионалният ми интерес е насочен към нарцисизма в неговите патологично- деструктивни форми. Така е и в този случай. С всеки материал, който изчитах, изслушвах или изглеждах, хипотезата ми, че за Ивайло Калушев може да се мисли като за човек със злокачествено нарцистична патология (по критериите на Кернберг), злоупотребявал нарцистично наистина с всичко, което му се е предоставяло като възможности за печалба и изгода, се подкрепяше от все повече факти. Оказва се, че този човек е злоупотребявал до такава степен нарцистично (а с някои и сексуално) с поверените му малолетни и непълнолетни момчета, с родителите им (индоктринирайки и инструментализирайки ги за собствени користни цели), с будисткото учение, със званието “Лама”, с държавата, с материални ресурси от дарители, а най-накрая и с Ботев, че психоаналитично мислещият терапевт логично си задава въпроса - дали със самия Ивайло Калишев не е било (нарцистично) злоупотребено в детството и юношеството му така, че в поведението му на възрастен злоупотребата с другите да се е превърнала в едно постоянно несъзнавано реинсцениране на една детско/юношеска травма? От психоаналитична гледна точка изборът на Околчица и публикуването на Ботевото стихотворение „Борба“ на личната стена във фейсбук като вид предсмъртно писмо, може да се тълкува като силно концентрирана, символична инсценировка на вътрешен сценарий от фантазии за жертва, извършител и спасител, при това чрез силно нарцистично идентификационно сливане с фигурата на националния герой Ботев. За мен съществува неоспорима връзка между смъртта на бащата на Ивайло Калушев през 2024 година и разширеното самоубийство в началото на 2026 година. Към разширеното самоубийство на Ивайло Калушев при Околчица причислявам и самубийствата, към които той е склонил тримата мъже, стоящи на по-ниско йерархично ниво в деструктивния му култ и намерени мъртви пред хижа Петрохан. Допускам, че синът не успява да преработи загубата на влиятелния си баща и изпада в депресивно състояние, което се е засилвало с времето до кулминационния пункт на трите подстрекани от Калушев самоубийства и неговото разширено самоубийство. Психоаналитично погледнато, е възможно смъртта на бащата – фигура, която е въплъщавала скрита власт, връзки и „застраховка“ срещу наказателните органи, да е допринесла за усещането на предстоящо срамно разкритие, страх от наказателно преследване и заплаха за изобличаване, при една нарцистично‑грандиозно структурирана личност. Така смъртта на бащата може да се приеме като дългосрочен дестабилизиращ фактор, но не и като непосредстевен отключващ момент за трагедията „Петрохан/Околчица“. https://faktor.bg/psihiatarat-evelina-yeker-nad-tragediqta-petrohan-okolchica-visi-sqnkata-na-biologichniq-bashta-na-ivaylo-kalushev

Калушев взел успокоителното заради колебания дали да извърши убийствата? В интервю пред bTV адвокатът Людмил Рангелов заяви, че обвинението е изяснило почти всичко с изключение на мотива. "Прокуратурата отговори на всички въпроси, с изключение на въпроса защо. И този въпрос ще остане сткрит и по-нататък във времето, в неговата детайлност", прогнозира той. Според него е малка вероятността да бъде намерено писмо или свидетелство, което да обясни мотивите. "Когато всички са мъртви, може само да се предполага. По останалите факти да се правят някакви изводи. Но те никога няма да са прецизни, никога няма да са точни", допълни Рангелов. По повод информацията, че Ивайло Калушев е употребил фенобарбитал, психиатърът д-р Веселин Герев заяви, че това го навежда на мисълта, че този човек е имал някакви вътрешни съпротиви и за да може да пребори това напрежение, тревога и безпокойство от факта, че ще извърши това действие, той е взел успокоително средство. По думите му това може да означава, че извършителят доста време се е колебал дали да го направи, или не. Герев също така отбеляза, че отговорът на въпроса "защо" трябва да се търси в патопсихологията. "Във всеки от нас дреме по един психопат. Освен това трябва да ви кажа от практиката, че най-настъпателни, най-агресивни са интелигентните психопати", изтъкна той. Според него в затворена общност подобно развитие не е трудно, особено "когато има един водач или тартор, човек, който определя правилата и задължава всички останали да му се подчиняват". "Тогава той обикновено избира хора внушаеми, хора подчиняеми, такива, върху които може да въздейства психологически. И както виждате, тарторът на групата, водачът или ламата там, както го наричат, е бил голям психологически манипулатор", обобщи Герев. https://news.bg/crime/sluchayat-petrohan-kalushev-vzel-uspokoitelnoto-zaradi-kolebaniya-dali-da-izvarshi-ubiystvata.html

Съществото рамус да си гледа работата и да не учавства в теми, които го дразнят. P.S. След всичките словоизляния на съществото рамус, то все още не е казало нищо по темата.

Колегата "съживи" тази стара тема с допускане, че Калушев се вписва в профила на серийните убийци. От там тръгна разговорът и затова обсъждаме Калушев тук. А вие защо продължавате да пъдарите темата? Пак да попитам, който ви е назначил за пъдар?

Случаят Калушев не е първият в историятя, в който манипулативен лидер на група/култ/секта/чета се самоубива и повлича със себе си своите последователи. Напротив, подобни случаи са вече изучавани. Аз не си измислям нищо. Просто преразкавам изводите и заключенията от вече извърпените прочвания. Така че пак не си прав да ме обвиняваш - независимо колко заядлив и кисел си днес.

Във видеоматериалите също така няма нищо, което да подсказва, че групата се готви за самоубийство - пък ето на, те това направиха. Така че аргументът ти е доста слаб.

Унгария, доскоро "независима" държава по отношение на еврото, иска да се присъеди къмк Еврозоната до 2030г: Унгария възнамерява да се присъедини към еврозоната и да приеме еврото до 2030 г., обяви кандидатът за министър на външните работи Анита Орбан на парламентарно изслушване. Тя заяви, че новото правителство е поела ангажимент да изпълни критериите от Маастрихт, необходими за приемане на единната европейска валута. https://trud.bg/a/articles/анита-орбан-унгария-вече-няма-да-изнудва-ес-с-правото-си-на-вето