gmladenov

Интересен постинг във ФБ по темата. Според него Радев през 90-те години е бил в едни кръгове с Луканов: "Румен Радев е бил съдружник със скандален приватизатор-съветник на Андрей Луканов, част от "Топенерджи" и руското енергийно лоби!" https://www.facebook.com/groups/bblichenizbor/posts/4286400108299162/

Референдумът за еврото и цялостната позиция на Радев спрямо войната в Украйна говорят за силна проруска позиция. Ако има някакви мозъци зад него, това трябва да са същите мозъци, които стоят зад Възраждане. Защо две проруски партии, обаче? Що за игра е това (ако има такава).

Според New York Times, речта на Тръмп вероятно ще бъде запомнена с уверението му, че „няма нужда да използвам сила“, и обещанието му да не прибягва до военни действия за завземане на Гренландия. Реалността обаче е, че той никога не е обмислял сериозно подобен ход: единственото реално военно присъствие на острова принадлежи на Съединените щати – голяма база на Космическите сили на САЩ на северозападния бряг, която, под различно име и предназначение, съществува от Студената война. Вместо инвазия, най-лесният път на Тръмп към военен контрол над Гренландия би бил да се позове на договор от 1951 г., позволяващ на Съединените щати да отворят отново отдавна затворени бази и след това да разположат хиляди американски войски на острова. Това ефективно би възстановило военната конфигурация от 50-те години на миналия век.

Станиславе, задължително да приложиш тази твоя мисъл към самия себе си и да престанеш да обиждаш хора, с които не си съгласасен.

Ура. Успехи и на теб!

Старият световен ред „няма да се завърне“, заяви канадският премиер Марк Карни — The Financial Times. Канадският премиер Марк Карни отново призова за създаването на нов световен ред, заявявайки, че светът е в състояние на „разрив, а не на преход“. „Всеки ден ни се напомня, че живеем в епоха на съперничество между велики сили, че редът, основан на правила, отслабва, че силните правят каквото могат, а слабите са принудени да търпят“, каза Карни в речта си на Световния икономически форум. „Знаем, че старият ред не се завръща и не бива да го скърбим“, заключи канадският премиер.

Станиславе, с това си изказване ти твърдо се самоопределяш като активен борец срещу научниците.

От мрежата: Ако Тръмп не успее да си осигури Гренландия, той може да промени позицията си относно собствеността на Крим. Той все още не настоява Путин да го върне на Украйна, но след евентуално Гренландско фиаско е напълно възможно да го направи. Във всеки случай Тръмп може да каже, че няма официално да го признае за руска територия, както е намеквал по-рано. Би завидял: защо Путин може да направи това, а той да не може? Особено ако руският президент продължава да го дразни с ината си относно прекратяването на войната.

Коментирайки ситуацията в Гренландия на заседание на Европарламента, датският евродепутат Андерс Вистисен каза следното: „Ще го кажа на вашия език, президент Тръмп: fuck off (разкарайте се)“. Малко по-късно председателят на парламента прекъсна депутата и го помоли да не се изразява по този начин, независимо от „политическата му чувствителност“, тъй като това противоречи на парламентарните правила.

Руското правителство започна рекордна разпродажба на злато и чуждестранна валута от Фонда за национално благосъстояние. Според Интерфакс, от 16 януари до 5 февруари Министерството на финансите ще продаде юани и злато на стойност 192,1 милиарда рубли - 12,8 милиарда рубли на ден, което представлява максималният обем на транзакции съгласно бюджетното правило. Експертите отдават това на загубите на приходи от нефт и газ. Заради нарастващите ценови отстъпки на руския нефт, през декември цената на Urals падна до 39 долара за барел, в сравнение с планираните в бюджета 59 долара.

Очаквано Радев подаде оставка. Иска да участва в предстоящите избори. Президентът е надпартийна фигура (на теория) и може да намери широка подкрепа, но на парламентарните избори Радев ще представлява партия с определена насоченост. Така че ще е интересно колко процента ще вземе с неговите проруски възгледи. Аз лично му предричам студен душ. Ще дели гласове с Възраждане.

А така. Сега да видиш как на твой гръб и сто тояги са малко.

Украйна не е част от НАТО, така че чл.5 не важи. Освен това е видно, че никой на Запад не иска да се бие пряко с Русия и затова сме на това дередже с Украйна.

Географски, Гренландия е част от северна Америка; тоест, в задния двор на САЩ - и според мен апетитът на Тръмп към Гренландия е чисто империалистически. Той просто иска да притежава собствения му (по негово виждане) заден двор. Аз лично не виждам някаква друга реална причина Тръмп да иска Гренландия. САЩ вече имат военно присъствие там и не вярвам някой да попречи на американските компании, които биха искали да добиват минерали или каквото било там. Китай и Русия едва ли ще тръгнат завземат територии в задния двор на САЩ, така че реално няма други причина Тръмп да иска Гренландия освен личен империализъм - точно както войната в Украйна е личен проект на Путин. Ето нагледно къде се намира Гренладния.

Две седмици след отвличането на Николас Мадуро, Москва все още е в шок. Руските власти не са очаквали военната намеса на САЩ, нито че един от най-стабилните символи на външнополитическата структура на Владимир Путин ще се срине толкова бързо, пише Михаил Зигар в колонка за Der Spiegel. Основната причина за шока е нефтът. На фона на война и санкции приходите от нефт остават централен източник на доходи за руската икономика. Всякакви радикални промени на световния нефтен пазар се възприемат в Москва като непосредствена заплаха. Ситуацията за руския нефтен износ вече е неблагоприятна. Според източници на автора, през последните седмици Русия е продала партида нефт на Индия на цена около 22 долара за барел - почти три пъти по-ниска от средната световна цена. Това на практика означава продажба на или близка до себестойност. Именно затова събитията във Венецуела бяха възприети като лоша новина в Москва от самото начало, дори преди да станат ясни реалните им икономически последици. В същото време източниците са съгласни: незабавен колапс не се очаква. Събеседници в Москва подозират, че ситуацията ще става все по-неблагоприятна за Русия, макар и бавно и постепенно. Това означава, че ресурсите за продължаване на войната постепенно ще намаляват, но Путин ще може да продължи войната поне още две години.

Руската наука продължава тихо да изчезва от световната карта. В последната класация на Лайденския университет (Leiden University), която оценява научната продуктивност и въздействието на цитирането на изследванията, нито един руски университет не е попаднал дори в топ 200. Московският държавен университет (МГУ) има най-добър резултат, но е едва на 227-мо място. През последната година водещият университет в страната се е спуснал с още 12 места, а в сравнение с нивото преди COVID 2021 г., това са почти тридесет места. Останалите водещи руски университети са още по-надолу. Ситуацията е особено показателна в дисциплините, които са фундаментални за всяка съвременна икономика. Във физиката нито един руски университет не е сред първите 50. В математиката най-добрият резултат е извън първите 300. Това вече не са „временни трудности“ или „специален път“, а системна деградация. На фона на разговорите за технологичен суверенитет и научни пробиви, реалността е различна: изтичане на мозъци, изолация, спад в качеството на изследванията и загуба на международно присъствие. Университетите все повече се фокусират върху отчетността, а не върху науката – и глобалните класации безмилостно документират това. Науката не се срива за една нощ. Тя просто престава да бъде видима. И точно това се случва с руското висше образование.

Европейските страни се колебаят да се противопоставят открито на претенциите на Доналд Тръмп към Гренландия заради ролята на Вашингтон в предоставянето на гаранции за сигурност на Украйна, съобщава Politico. Според изданието, основната причина Европа да „се въздържа от агресивна реторика“ е подкрепата на Тръмп за надеждни гаранции за сигурност на Украйна във всяко мирно споразумение с Русия. Като цяло европейските дипломати отбелязаха, че мнозина „не могат да си представят свят, в който САЩ завземат Гренландия със сила“. „Може би просто си пожелаваме. Така че трябва да сме подготвени за това“, обясни един от тях. Дипломатите заявиха, че Европа обсъжда евентуален отговор на Вашингтон в Гренландия. Разглежданите варианти включват тактики на забавяне, лобиране за европейската гледна точка в Републиканската партия, изпращане на европейски войски на острова и медийна кампания в САЩ. Най-радикалният вариант изглежда е прекратяване на подкрепата за американското военно присъствие в Гренландия, включително прехвърляне на контрола върху американските военни бази на острова към Европа. Освен това, според официални лица, Европа все още не е психически подготвена за ескалацията, която нейният отговор на евентуални действия на САЩ в Гренландия би могъл да предизвика.

От мрежата: Кремъл оценява негативно разрушителните действия на САЩ във Венецуела и Иран и е загрижен за непредсказуемия активизъм на Вашингтон. Геополитическата ситуация стана значително по-сложна и изисква нови подходи. На днешна среща с чуждестранни посланици Путин заяви, че "Русия е готова да възстанови необходимото ниво на отношения с европейските страни“. Това е значителна промяна в посоката, предвид коригираните позиции на Франция, Италия и Германия. Кремъл би искал да поддържа баланс между Америка и Европа; той не е заинтересован от значително отслабване на ЕС, тъй като това би довело до американска хегемония в бъдеще, според дипломатически източник. -- Путин явно е много кисел, че Тръмп не го пита как да си разиграва коня и сега ще му се противопоставя. И след като миналия месец нарече европейците "подсвинки", Путин сега ще установява отношения. Слава богу европейците хич не сме глупави и знаем с кого си имаме работа.

Как Русия помага на Иран да потуши протестите Москва няма да спаси Иран чрез пряка военна намеса – това би прекрачило „червената линия“, към която Русия се е придържала от десетилетия. Вместо това Кремъл прави това, което многократно е правил през последните две десетилетия когато неговите авторитарни партньори са се сблъсквали с вътрешни заплахи: укрепва инструментите за репресии, споделя поуки от собствения си опит в управлението на протестите и изолира режима от външен натиск. По привичка Кремъл публично осъжда „чуждестранната намеса“, предупреждава срещу дестабилизация и потвърждава уважението си към иранския суверенитет. В частен план обаче Москва доставя ключово военно оборудване и сложни технологии за потискане на интернет, които иранският режим използва днес.

От мрежата: В продължение на няколко десетилетия бяхме свидетели на американска външна политика, основана на „ценности“. Мнозина не го харесваха, но сега имат база за сравнение. Новият курс на Тръмп е обвързан не с „ценности“, а с „цена“ – предимно цената на нефта. Това има много необичайни последици. Една от тях е изборът на онези, с които Америка е приятел. Случаят с Венецуела подчертава „новия прагматизъм“ на американската външна политика. Екипът на Тръмп решава проблема с „неприятелските“ страни не като замени неприятелския режим въз основа на идеология, а като замени неприятелския „кучи син“ с друг „кучи син“ - абсолютно същият, но техен. Това все още не е факт, тъй като ситуацията все още се развива. Но ако тази тенденция се потвърди, онези, които се борят с диктаторските режими – включително тези в Иран или Русия, например – ще трябва да преосмислят стратегиите си. Трябва да се признае, че привързаността на съвременна Америка към авторитарните „кучи синове“ не се е появила от нищото, а е отражение на противоречивия опит на „цветните революции“, които рядко са водили до дългосрочни положителни резултати. Ирак, Либия, Афганистан – всички те бяха повече главоболия, отколкото ползи. И най-важното – огромните разходи, които глобалната империя вече не иска (или не може) да понася. Точно този урок изглежда е в основата на новата стратегия на Тръмп: „Майната му на демокрацията! Просто ни дайте контрол (предимно върху ресурсите).“ Тази гледна точка, разбира се, е много варварска, но вярна... В известен смисъл това е завръщане към по-проста и по-справедлива игра: от неоколониализъм с претенции за хуманизъм към примитивен колониализъм без претенции. Ако тази тенденция се консолидира (четете: ако Тръмп и Ванс запазят властта), тогава послушните членове на елита на Путин ще имат много по-голям шанс да бъдат „назначени“ да управляват ситуацията след Путин, отколкото представители на „опозицията в изгнание“. Отделни членове на последната обаче биха могли да бъдат назначени към наследниците на Путин като комисари - стига разбира се да постигнат споразумение с Вашингтон.

От мрежата: Докато в началото на СВО доминираше убеждението за нейния скорошен край, до началото на 2026 г. в общественото съзнание се затвърди усещането за продължителен конфликт. Повече от половината граждани очакват той да продължи безкрайно. Сред критично настроените членове на обществото е широко разпространена идеята за поредица от войни и „кратки отсрочки“ вместо устойчив мир. Наративът за „мир по наши условия“ формално остава доминиращ, но социологическите изследвания показват, че обществото като цяло е готово да приеме практически всеки резултат, който правителството представя като победа. Междувременно потенциалът за повишена лоялност към СВО е практически изчерпан. Икономическите последици от войната стават все по-очевидни, а локалните военни успехи не са в състояние да променят общата динамика на обществените настроения. Дори хипотетичният край на операцията не гарантира положителен ефект върху общественото мнение; напротив, той би могъл да предизвика вълна от въпроси относно целите, разходите и резултатите от конфликта. При тези условия системата на власт все повече функционира в рамките на логиката на „военен кабинет“, където продължаването на дейността на СВО се превръща не само във външнополитически фактор, но и във вътрешен за поддържане на статуквото.

От мрежата: Утре СВО ще надмине по продължителност Великата отечествена война. Москва искаше да повтори резултата, но съвпадение имаше само с времевата рамка – 1418 дни. Сравняването на резултатите е безсмислено, защото самите събития нямат нищо общо. Резултатът също ще изненада всички. „Нова Ялта“ е възможна дори днес. Ако имате самолет, ако той може да излита и да каца, ще стигнете до Ялта - няма да е трудно. Но какво и с кого ще подпишете там? Светът е загубил предишните си контури; днес няма нов формат. Американски журналист Сиймур Хърш, носител на наградата „Пулицър“, наскоро написа, че следващата цел на САЩ след Каракас ще бъде Техеран, друг основен доставчик на петрол за Китай. Свидетели сме на разпадането на руската енергийна империя, която загуби пазарите си в Европа, а санкциите и тарифите ще убият всичките ѝ сенчести експортни маршрути. Създаването на подмолни търговски и платежни механизми беше голям успех за Москва и рецепта за икономическо оцеляване. Но до началото на 2026 г. ситуацията се промени. Цените на петрола претърпяха най-рязкия си спад от войната насам, отстъпките от Brent надхвърлиха 40%, обемът на доставките падна под 3,5 милиона барела на ден, а приходите от износ на петрол намаляха с 22,4%. Русия беше спасена от колапс благодарение на пазарния характер на икономиката и частния сектор, но именно частният сектор сега е под натиск от фискалния и силовия блок. Няма време за губене. Няма пари, инвестиции или технологии. Фондът за национално благосъстояние е почти изчерпан. Танкерите ги взимат на абордаж. Според WSJ, Доналд Тръмп иска да намали световните цени на петрола до 50 долара, като същевременно увеличи военния бюджет на страната до 1,5 трилиона долара до 2027 г. Това е нова надпревара във въоръжаването. Предишната беше финалният акорд на СССР. Режимът на „обсадената крепост“ не спаси страната в края на 80-те години; напротив, ускори нейния колапс. Колкото по-силно се затягат винтовете, толкова по-слаби стават обществото и пазарните модели. До началото на 2026 г. Русия напълно се е превърнала в „държава в сянка“. Преди това чиновници от всякакъв вид криеха чуждестранната си собственост и сметки в офшорни сметки; днес цяла държава крие петрол под чуждестранни знамена. Преетикетирането на санкционирани стоки с двойна употреба и схемите за сив внос се превърнаха в отделен проект на националната икономика, чийто дял в света все още не надвишава 2%. Във външната орбита вече няма съюзници; точно обратното. Европа се въоръжава, Сирия и Венецуела са загубени, Иран е на път; от всички бивши съветски републики само Лукашенко играе на приятелство с Москва, докато все по-често преговаря с Вашингтон. Времето на силните настъпи, както Кремъл желаеше. Но има ли Русия билет за този клуб? За да претендира за сфера на влияние, човек трябва да може да влияе, а не да воюва.

Според украински Telegram канали, ракетата „Орешник“ е ударила територията на авиоремонтен завод в покрайнините на Лвов, както и съседното летище и паркинг. Ударът е повредил сграда с обща площ от приблизително 2000 квадратни метра. Газовата инфраструктура на Лвовска област не е била обект на атака от „Орешник“ и не е претърпяла критични щети. Атаката е била насочена към друго съоръжение, несвързано с газоснабдяването, заяви украинският депутат Нагорняк. Единствените щети по съоръженията на газовата инфраструктура са от ударната вълна.

Руски коментар по повод снощния удар с Орешник в Украйна: Ракетата „Орешник“ беше използвана без бойна глава; това по същество беше повторение на инцидента в Днепър. Кинетичен удар. На 80 км от полската граница. Ударът „Орешник“, от една страна, затваря вратата за „отговор на дроновете над Валдай и задържането на плавателния съд“. Ситуацията е неприятна за Запада, но не е точно критична. Според слуховете, ударът е поразил газово хранилище. Изглежда, че това е начинът на Кремъл да сложи край на „критиката към неговата толерантност“. Цената на ракетата „Орешник“ се оценява на между 40 и 80 милиона долара. Толкова струваше нашият психологически отговор.