gmladenov

Путин се опитва да компенсира слабостта на фронта с ракетна ескалация: През последните дни Путин явно ескалира войната в Украйна. Или по-точно той ескалира въздушната война - и още по-точно ракетната война. Защото, видимо, ракетите (особено балистичните ракети) са мястото, където Русия все още запазва предимство и където може да води малко или много едностранна война. Повод стана ударът на украинските въоръжени сили по колежа в Старобелск, където вероятно са били убити цивилни. Но това беше именно този повод, който позволи на Путин да започне ракетен терор. Плюс цял комплекс от заплахи: мащабни стратегически ядрени учения, връщане към реториката от 2022г за нацистката хунта и ясни намеци, че войната скоро може да се разпространи в балтийските държави. Истината е, че точно както Путин не успя да извика героично "ура“ в Кремъл (този кадър дори бе изрязан от телевизионните новини), така и заплахите вече не изглеждат по същия начин както през 2022г. На терен Русия не може да напредва; губи войната с дроновете, рафинериите горят, бензинът вече е в недостиг, икономиката е в спад, има недоволство сред елита, а сега и цените на петрола падат... Дори единият от "Орешниците“, както се оказва, не е стигнал съвсем там където е трябвало. Накратко, получава се един вид "мърмореща“ ескалация. Но за съжаление ракетите, експлозиите и гибелта на хора са напълно реални. Дори един грохнал режим все още може да причини много беди както на съседните страни, така и на собствените си граждани.

Дугин е много кисел, че руските удари по Киев не са постигнали символичен ефект: Съдейки по настроението на обществото, нашият нощен удар не убеди никого в нищо. Уви. Това всъщност е лошо. Може би беше много успешен и задълбочен. Това не може да се изключи. Но символичната му страна... Къде е тя? Определено трябва да се покажат сателитни снимки, димящите руини на къщата на Зеленски, ушите на Миндич... каквото и да е, но трябва. А оплакванията на всички просто се трупат - целенасочено, почти лазерно. И не само на Запад и при преките врагове. От нашата страна те виждат (както вярват) нашата нерешителност. От нашата страна... И то е, то е недопустимо. Народът чака много твърда и решителна ръка. Много по-твърда. Крайно време е да се елиминират главатарите на нацистката хунта. Поне няколко от тях. Съвременната война - това е повече от всякога война на символи. Ако някой не се справя, намерете някой, който се справя, дори само да опита. https://t.me/Agdchan/26096

Темпото на настъпление на руските въоръжени сили в зоната на бойните действия се е забавило рязко през май и в последната актуализация е отрицателно. Между 17 и 20 май руските войски загубиха 0,7 кв км контрол, докато общото настъпление за месеца, завършващ на 21 май, беше 95 кв км. През април настъплението се оценяваше на близо 329 кв км, а през януари - на 560 кв км.

В руското информационно пространство се засилват гласовете, че Русия вече не може да води войната както досега. От началото на 2026г броят на "договорняците" е спаднал с 20% в сравнение с 2025г, като и качеството на новите попълнения също е намаляло. В същото време икономиката е достигнала предела си по отношенине на способността си да генерира военна мощ. Така през есента Путин ще трябва да решава или да намали военните си цели, или да промени подхода си към икономиката и обществото. Казано по-просто, ще трябва или да прекрати войната по някакъв начин, или да извърши мобилизация и да постави икономиката изцяло на военни релси.

Сратегически погледнато, за Европа и Русия е най-изгодно да са първи приятели. Но това няма как да стане докато Русия продължава да се изживява като велика сила, която диктува условия на Европа и света. След десетина години Путин няма да го има, а тогавашните руски управници евентуално ще са наясно, че "безграничното" приятелство с Китай си има цена. Така че те сами ще молят Европа пак да купува руски нефт и газ. И ако те имат правилно разбиране за мястото на Русия в света, Европа на драго сърце ще се съгласи.

Темата за украинските удари с дронове на руска територия се превръща в една от най-чувствителните теми за властите. Реакцията на правителството на зачестилите атаки срещу енергийна, гражданска и военна инфраструктура в европейската част на Русия е систематично затягане на информационния контрол. Според източници, властите ще ограничат количеството информация за последствията от атаките и ще сведат до минимум общественото обсъждане на темата. На 13 май Московската комисия за борба с тероризма наложи безсрочна забрана за публикуване на материали за последствията от атаките с дронове. Забраната включва снимки и видеоклипове на местата на ударите, на разрушена инфраструктура и жилищни сгради, както и кадри на работата на системите за ПВО. Публикуването на такава информация вече е разрешено само след официални съобщения от Министерството на отбраната или регионалните власти. Нарушенията се наказват с глоби от 3000 до 5000 рубли за физически лица и до 200 000 рубли за юридически лица. Видеоклиповете на атаки с дронове генерират висок интерес и силна емоционална реакция сред аудиторията - предимно тревожност, страх и чувство за уязвимост. В същото време мобилизационният ефект от подобни удари е минимален. Докато през 2022–2023 г. властите все още разчитаха на консолидирането на провоенни поддръжници около темата за атаките, този ефект сега практически не съществува. Дори най-радикалната провоенна аудитория, според източника, преживява криза. Именно затова държавата се фокусира не върху мобилизацията, а върху ограничаването на разпространението на информация. Кремъл разглежда темата за ударите с дронове като крайно нежелателна за обществено обсъждане, тъй като подкопава чувството за сигурност в страната и противоречи на официалната логика за продължаване на войната. Властите обръщат особено внимание на Telegram, който остава относително нерегулирана платформа.

По логиката "нападнатият има право да затори Ормузкия проток", Израел също имаше право да го затвори след 7-ми октомври 2023г. Тогава щяхме да говорим, че Иран, Хамас и Хизбула са причината за затварянето на Ормузкия проток. Не е ли така. Иран напълно заслужава да бъде избомбен до дупка, но лошото е, че това няма да реши проблема. Само ще станем свидетели на още по-големи поразии от тяхна страна. Ще видим какво ще стане. Накрая сигурно ще се разберат да отворят Ормузкия проток без ядрена сделка.

От мрежата: Колкото и неприятно да е за противниците на Тръмп, всички действия на Иран от началото на войната доказват, че той е бил прав. Практиката за вземане на цели държави за заложници (удари по съседи, основани на принципа "който не е с нас, е против нас“), затварянето на Ормузкия проток за корабоплаване, а сега и заплахата за прекъсване на подводните комуникационни кабели - всичко това, заедно с много други неща, разкрива същността на Иран като терористична държава, вътрешно подготвена да атакува цялото човечество ако е необходимо. Притежаването на ядрени оръжия от такава държава, контролирана от група религиозни фанатици, е наистина неприемливо. Ако всички средства за политически и икономически натиск са изчерпани, а необратимото създаване на иранско ядрено оръжие е само на месеци разстояние (което самият Иран не отрича), тогава все някой е длъжен да прибегне до военна сила. Така че няма какво да хвърляме камък по Тръмп за това, че го е направил (как го направи е тема за друг разговор). Някой ще възрази, че Иран се защитава от агресия, която представлява екзистенциална заплаха за него, и че всички средства са добри когато се защитаваш от агресия (заплахата за Иран ли е обаче, или за сегашния режим). Но именно по това как се защитава можем надеждно да преценим какво би се случило, ако Иран се сдобие с ядрени оръжия (тук Тръмп отново е прав). За някой, който няма ограничения в защитата, няма да има ограничения и в нападение. Това води до едно просто, но неприятно заключение за хуманисти от всякакъв вид: войната в Персийския залив е обективно необходима. Тя беше неизбежна и нейното продължаване също е неизбежно. Единственият способ тя да бъде предотвратена е Иран да бъде "обсаден" и принуден доброволно да се откаже от ядрените си оръжия. Надяваме се Русия и Китай да разбират това. Но ако това не се случи, Тръмп ще трябва да се бие отново. И не само той.

От мрежата: Най-печалните за руснаците новини често не изглеждат толкова драматични, колкото например вчерашната украинска атака срещу Москва, но от стратегическа гледна точка са далеч по-негативни. Днес стана известно, че Словакия - един от последните крупни клиенти на Газпром в ЕС - е готова да подпише дългосрочен договор за закупуване на газ с Азербайджан. Войната ще приключи и дори санкциите ще бъдат отменени, но загубените пазари никога няма да се върнат. И тук е моментът да си спомним ролята на Газпром. Не е преувеличено да се каже, че в най-трудните времена на 90-те години бюджетът на страната се спасяваше само от присъствието на руския газов гигант, продаващ газ на Европа. Скоро от него ще остане само спомен...

Не бях чувал за Тъмната триада. По интуиция, нарцисизмът е психическо разстройство, докато макевиализмът е по-скоро модел на поведение. Нарцисите са импулсивни, докато макиавелистите са премерени и методични. На мен лично Калушев ми прилича повече на нарцис. Имаме ли примери за макиавелисти-самоубийци? Струва ми се, че самоубийството противоречи на тяхната природа.

Иранските медии съобщават за отговора на САЩ на последното предложение за мирно споразумение на Техеран. Подобно на Иран, САЩ са поставили пет условия. Подробности: Условията, поставени от Вашингтон, включват следните точки, според информационната агенция Fars: САЩ няма да плащат никакви компенсации или репарации. 400 кг уран от Иран ще бъдат изнесени от Иран и прехвърлени в САЩ. Само едно иранско ядрено съоръжение ще остане в експлоатация в Иран. Дори 25% от замразените ирански активи няма да бъдат върнати. Прекратяване на военните действия на всички фронтове ще бъде условие за преговори. Дори ако Иран се съгласи с тези условия, заплахата от нападение от САЩ и Израел ще остане, тъй като споразумението не включва гаранции за сигурност. Междувременно Иран продължава да настоява за своите пет точки: Прекратяване на военните действия на всички фронтове, особено в Ливан. Отмяна на санкциите срещу Иран. Деблокиране на замразени ирански активи. Обезщетение за щети, причинени от войната. Признаване на суверенното право на Иран върху Ормузкия проток.

От мрежата: Спомняте ли си термина „дивите 90-те“? Чудя се как ще нарекат настоящата епоха – „кървавите 2020-те“? Всички критикуват онзи алкохолик Борка, но при него Москва не беше бомбардирана, Белгород не беше фронтов град, а небето над руските градове не беше замъглено от черен дим от горящи нефтопреработвателни заводи. Да, имаше война в Чечня, но, знаете ли, дори е малко неловко да си я спомняш, гледайки СВО. Да, имаше нападения на бойци на руска територия – но, извинете, какво се случи в Курска област през 2024 г.? Да, имаше терористични атаки – но те все още се случват днес; просто вижте атаката на Crocus. Да, при Елцин имаше фалит и заплатите не се плащаха – но сигурни ли сте, че настоящото правителство би се справило по-добре с нещата, ако цената на петрола беше паднала до 10 долара за барел, както през 1998 г.? Борис Николаевич, въпреки значително по-малкото ресурси, все пак гарантираше държавната сигурност и предотвратяваше въздушни нападения над столицата. При него имаше поне някаква стабилност и увереност в бъдещето. И само си представете, при Елцин лесно можехте да отидете на митинг в центъра на Москва и да крещите „Елцин е крадец!“ И никой нямаше да ви вкара в каравана за това. И в Думата имаше опозиционна партия. И Елцин беше ругаен по телевизията ден след ден. Но Борис Николаевич не се страхуваше от нищо от това. Така че, в сравнение с неговия наследник, дори той сега започва да изглежда като силен, волеви и компетентен лидер.

По каквото чета, фенобарбиталът освен за друго е бил предписван и за тревожност. Ако Калушев наистина е бил силно засегнат от смъртта на баща си (както пишеше по-горе), той със сигурност е бил в състояние на тревожност - и се борил с нея с фенобарбитал. Защо точно с него, а не с друго лекарство, не е ясно. Може би просто е имал достъп до фенобарбитал. Все спекулации, разбира се. Истината няма как да се знае.

Андрей Пионтковски: Какво очаква Русия на финала? Светът е замрял в очакване на финала. Но докато диванните експерти спорят за замразяване на конфликта, в сянка протичат процеси с исторически мащаб. Путинска Русия попадна в троен капан: военен, от страна на Въоръжените сили на Украйна, технологичен - от НАТО 2.0, и геополитически - от страна на Пекин. Днес ще разгледаме анатомията на този крах. Как обкръжението на Путин започна собствена игра за оцеляване? И защо главната заплаха за Кремъл вече не е Брюксел, а по-големият брат от Поднебесната? Старото НАТО беше създадено за защита на Европа от американците, но днес виждаме фененомен, който Андрей Пионтковски нарече НАТО 2.0. Тук няма бюрократи, но има реална сила. Украйна е мечът, а Европа - ковачницата. Харесва ми формулировката, която използвах в една статия и която стана много популярна в Киев в английския сегмент. Тя се казва: „НАТО умря. Да живее НАТО 2.0“. Пропагандистите на режима вече открито крещят, че Русия губи. Те фактически искат от Путин примирие по линията на фронта. "Сега е именно преходен период, когато може би Украйна все още би се съгласила на примирие по линията на огъня, което за Путин би било огромно практическо поражение. Докато Путин воюва за руините на украински села, той предава на Китай цели региони. Но Пекин е жесток партньор. Васалната зависимост от Китай стана тотална. Си Дзинпин просто чака плодът сам да падне в ръцете му без нито един изстрел. Какво очаква Русия на финала? Пионтковски е уверен: социален взрив вътре в страната и мощният натиск на НАТО 2.0 отвън ще се превърнат в двоен удар, който ще срути путинската вертикала в близките месеци. Украйна днес е нещо повече от щит на Европа. Тя се превърна в ключов играч, който диктува правилата на новата световна политика. Целият шантаж на Кремъл се разби в несъкрушимото украинско мъжество.

Руски пропагандист: Противникът започва в определена степен да ни налага своята воля. В какъв смисъл? Рязко се засили активността на безпилотната авиация — както в нашия тил, чак до Урал, така и по линията на бойното съприкосновение. Генералната линия на украинското военно ведомство е чрез действията на дроновете да ни нанася максимални загуби в жива сила и техника, да проваля всяко наше настъпление и така да ни налага волята си във въпросите на воденето на войната. И трябва честно да се каже — до известна степен това им се получава. Но ние не можем да разтягаме този конфликт до стогодишна война. Той трябва да приключи възможно най-скоро, защото ситуацията се развива така, че възможностите на Въоръжените сили на Украйна в някои сфери непрекъснато се увеличават благодарение на военно-техническото сътрудничество с европейските държави и политиката, която се формира, включително с помощта на крал Чарлз III, който призовава Съединените щати да се включат в пълен мащаб в оказването на помощ за Украйна. Срещу нас по същество е обединена Европа с целия си военен, икономически и финансов потенциал. И при тези условия да се протака конфликтът означава предварително да се поставим в губеща позиция, защото нямаме възможност да го водим дълго време — до 2027-а, 2028-а година, не дай Боже.

Руската Служба за външно разузнаване (СВР) заяви, че украинските разузнавателни агенции се опитват да купят руски "патриотични“ и военно ориентирани Telegram канали, за да разпространяват дезинформация и да дискредитират армията и правителството. Според СВР подобни оферти са започнали да постъпват до авторите на Z-каналите още в края на април. Анализаторите оценяват изказването като стъпка към бъдещи репресии на онези Z-патриоти, които се осмеляват да критикуват властта. Който критикува винаги може да бъде обявен за подкупен украински агент.

Да си диктатор само по себе си вече е патология. Изисква се да си напълно лишен от емпатия нарцис, който е готов на всичко, за да постигне целите си. Нормалните хора имат емпатия към другите и се съобразяват с тях. Имат социални задръжки. Психопатите мачкат наред. Путин няма да е там където е, ако не беше психопат.

Ами да. Нормалните хора не убиват. Дори убийствата от ревност и убийствата на честта пак са патология. Нормалните хора просто не убиват; убиват само психопатите и лудите.

Като чета анализаторите (^^^), руснаците май не разчитат вече на уговорките от Анкоридж, а и принципно на САЩ като посредник. Вместо това те може би почват да се готвят за евентуални преговори с ЕС и съответно се връщат към максималистичните си изисквание, като начална точка на тези преговори.

От мрежата: Руските официални говорители започнаха да повтарят буквално всеки ден, че войната ще приключи само ако украинските въоръжени сили изтеглят войските си от Донбас, сякаш се опитват да спрат информационната вълна, предизвикана от една небрежна забележка на Путин. Нещо повече, днес Песков изрази нова позиция: "За да настъпи прекратяване на огъня и да се отвори коридор за пълномащабни мирни преговори, както президентът вече заяви през юни миналата година, [...] президентът Зеленски трябва да нареди на украинските въоръжени сили да прекратят огъня и да напуснат Донбас, да напуснат руските региони." Речта на Путин, която Песков припомни, съдържаше искане за прехвърляне на четирите региона. В същото време Тръмп беше попитан дали е имало споразумение между него и Путин, че Русия трябва да получи целия Донбас, на което президентът на САЩ отговори отрицателно. Това е отговорът за всеки, който смята, че Тръмп би могъл да поеме подобен ангажимент в Анкъридж. Фаиненшъл Таймс (FT) публикува статия с анонимна вътрешна информация както от Банкова, така и от Кремъл: И двете страни смятат, че дори след войната в Иран, преговорите с посредничеството на САЩ няма да се възобновят; Путин се надява да завземе Донбас със сила и да разшири исканията си, докато Украйна, след като е постигнала повратна точка в небето и е спряла руската офанзива, е по-малко уязвима от натиска на Тръмп. Позовавайки се на няколко източника, FT пише, че командването е убедило Путин във възможността за завземане на Донбас до есента, след което Москва ще може да повдигне исканията си в преговорите. Като цяло много анализатори и служители смятат, че Путин не е изоставил фантазиите си да контролира или цяла Украйна, или значителна част от нея. Анонимните източници винаги будят скептицизъм, но засега Путин продължава да действа според посочената логика: руските въоръжени сили продължават офанзивата си, без да се опитват да преминат в отбрана или да променят стратегията си, което означава, че целта на командването остава завземането на квадратни километри. Песков също така потвърждава твърденията на FT, че Русия всъщност иска да увеличи исканията. Излишно е да се казва, че при сегашните обстоятелства мирът изглежда малко вероятен. От гледна точка на Украйна е ясно защо Киев може да се противопоставя на мира: парите за продължаване на войната са осигурени, "малкото небе“ е спечелено, руската офанзива все повече зацикля, а икономиката на противника е в упадък. Но защо Путин продължава да настоява за отдаването на Донбас няма рационално обяснение, след като той не може да го завземе поради пълното изчерпване на ресурсите на държавата и поради технологичната изостаналост. Руският президент най-много прилича на хазартен наркоман, който вярва, че с едно последно разиграване най-накрая ще си възстанови загубите. Всеки нов залог обаче в крайна сметка само увеличава цената на излизането от войната. Путин е инвестирал твърде много в нея и сега не може да спре. Това обаче не обяснява напълно поведението на руския президент, който винаги е бил смятан за предпазлив политик, нежелан за високите залози и рискове. Напротив, дори говорейки за Путин преди десет години, беше трудно да си представим, че той би довел ситуацията до такава задънена улица. Може би самият Путин се е променил, или може би околните са се променили, което обяснява откъсването от реалността, която за Русия се влошава с всеки изминал ден. Но тези на върха не осъзнават това и се държат така, сякаш все още е началото на 2022г.

Според Института за изучаване на войната (ISW): Иран ясно заяви, че няма да преговаря без гаранции или надеждно възпиране срещу бъдещи военни атаки, включително суверенитет над Ормузкия проток. Журналист от Ал Джазира, позовавайки се на добре информиран източник, запознат с преговорите, съобщи на 12 май, че иранският преговарящ екип е инструктиран да настоява за пет предварителни условия, преди да започне ядрени преговори: пълно прекратяване на войната на всички фронтове, отмяна на всички санкции, освобождаване на замразени ирански активи, обезщетение за щети и загуби, свързани с войната, и официално признаване на суверенните права на Иран над Ормузкия проток. https://understandingwar.org/research/middle-east/iran-update-special-report-may-12-2026/ Това са исканията на победител във война към победения. Значи иранците се виждат като победители в конфликта. Според анализатори в Иран са убедени, че САЩ е колос на глинени крака, който всеки момент ще се сгромоляса. Оттам и твърдата позиция на иранците.

От мрежата: Руското настъпление, която набираше скорост в края на миналата година, най-накрая се изчерпа. Докато руската армия окупира 505 кв. километра през ноември 2025г, до януари тази година настъплението се забави до 245 кв. километра, а до пролетта ситуацията се обърна напълно: през април Русия загуби 113-116 кв. километра контролирана територия. Инициативата, която Москва поддържаше в продължение на много месеци, окончателно се изпари. Проблемите имат фундаментален характер. Потокът от новобранци, желаещи да подпишат договори, пресъхна, което създаде остър недостиг на жива сила. Технологичният пробив на украинските въоръжени сили, "стената от дронове“, направи всяко движение на техника и пехота смъртоносно опасно. Това се утежнява от деградацията на управлението. Руската военна машина остава заложник на съветската вертикала: докато полеви командир чака одобрение от щабните офицери в Москва, минава един ден. Тази бавност, съчетана с опитите да се води битка по модели от миналия век, води до безсмислено разхищение на ресурси без териториален резултат. По тези причини фронтът за Русия не само спря, но и започна бавно да отстъпва.

Чат GPT си говори наизуст.

Тя отива малко далеч в психоанализата, но според мен нейната интуиция е вярна. След като Калушев е "изпаднал в депресия и поведението му се променило рязко в следващите месеци", значи смъртта на баща му наистина е имала голямо влияние върху него. Това свидетелства за голяма роля на бащата в живота на Калушев. Несъразмерно голяма за един порасъл човек (не дете). Аз довчера не бях чел за бащата, но сега нещата си идват на мястото. За мен лично това решава казуса. Калушев явно е загубил чувството си за сигурност; баща му явно му е бил психическа опора и "гръб". Съответно след като бащата умира, Калушев се загубва и дейностите му тук на земята започват губят смисъл. Следва идеята за преминаването в другия свят. И толкоз.