gmladenov

Условията са същите !! Моментът е един и същ и за двете системи: t=t'=0. Точката на излъчване също е една и същ: х=х'=0. Посоката на излъчване също е една и съща: вертикална. Кое според теб е различно?

Ти явно още не разбираш какво е показано на двете анимации.

Не сменям координатите. В СТО си избираш произволно коя система е стационарната. Въз основа на това се смятат ответните координат в подвижната система. Тогава имаш промяна на координатите. А като гледаш само стационарни системи, няма смяна на координатите.

Първо показвам какво се вижда в стационарната система на източника. След това "завъртам масите" и показвам какво се вижда в ... стационарната система на ракетата. В СТО обикновено се прави следното: избираме кой наблюдател е стационарният гледаме какво се случва в неговата отправна система прилагаме Лоренцовата трансформация гледаме какво се случва в подвижната система (тази на другия наблюдател) Аз нарушавам този ред и показвам: избираме кой наблюдател е стационарният гледаме какво се случва в неговата отправна система сменяме избора на стационарен наблюдател гледаме какво се случва в неговата отправна система

Няма Х', колега. Аз показвам само стационарни системи: първата анимация е собствената система на източника, която е стацонарна втората анимация е собствената система на ракетата, която също е стацонарна Това са две стационарни системи. Така че тук никъде няма място за примови координати. Примовите координати са в подвижни системи - а тук гледаме само стационарни системи.

Не е така. Излъчването се държи точно както трябва. Скенер се бърка, защото той през цялото време мисли: стационарна система -> подвижна система А горните анимации показват две стационарни системи: първо стационарната система на източника след това аз обръщам ролите и показвам стационарната система на ракетата Значи аз въобще не показвам какво се получава в подвижните системи, а само в стационарните.

Как да няма значение. Нали точно затова Vx=0. Именно защото няма маса (и съответно няма инерционен момент), импулсът не наследява хоризонталната скорост Vx на източника.

Ето как изглежда векторната скорост на куршум с маса (лилавата стрелка): Vx е скоростта, наследена от движението на източника. Vу с скоростта, получена от изстрелването. Като ги съберем векторно, излиза наклонената скорост v.

Лазерният импулс можем да го броим за виртуален куршум. Нормалният куршум има маса и като се изстреля от източника, неговата скорост ще има два компонента, Vx и Vy, както Скенер обясни в друг постинг: Vx е хоризонталният компонент, който куршумът наследява от източника. Vу е вертикалният компонент, който куршумът получава от изстрелването. При това положение скоростта на куршума е векторната сума (Vx + Vy) и куршумът ще се движи под ъгъл спрямо стацинарната ракета. Това е показано на анимацията горе, в която импулсът не уцелва ракетата. Лазерният импулс, обаче, няма маса и неговият хоризонтален компонент на скоростта е нула: Vx = 0. Затова импулсът върви вертикално към сътациоопнарната ракета и я уцелва. Втората анимация. Това е разликата между двете анимации горе.

Именно в това се състои парадоксът/абсурдът, който аз показвам. Твой проблем, че ти отказваш да видиш къде е проблемът.

Тц. Няма такова нещо.

Как да няма. Ето пак анимациите за сравнение. 1. Ако светлината имаше маса, лазерният лъч щеше да наследи инерционен момент от подвижния източник и щеше да лети "под ъгъл" спрямо стационарната ракета. В този случай парадокс няма. 2. Парадоксът на лазерния импулс се получава именно защото светлината няма инерция и лети вертикално ... дори когато е излъчена от подвижен източник.

Не колега, ти каза следното (има те на "запис" Опита на Майкелсон Морли не е да открие движение на Земята спрямо "светлинна среда" ... Значи ти първо казваш, че "светлинната среда" не е етъра, а след това спориш, че не си казал това. Освен че си сополанко поплювко, ти също така си и фурнаджийска лопата.

И аз това казвам, колега. Много благодаря. А младият колега със сложното име се тръшка, че не било така.

Прав си.

Не, сополанко. Цялото изречение е: ... заедно с неуспешните опити да се открие движението на земята спрямо "светлинната среда" ... Това цитат от увода на СТО, в който Айнщайн обяснява мотивацията за създаването на СТО. А именно, че движението на земята в "светлинната среда" (етъра) е неоткриваемо ... според тогавашните опити. Значи "светлинната среда" = етъра. Това е смисълът, койт аз и Айнщайн влагаме във фразата "светлинната среда". Аз я използвам в кавички, защото цитирам Айнщайн. Не знам ти и другите сополанковци какво имате предвид. Аз предлагам като обсъждаме СТО, да се придържаме към Източника, а не към преразказите на сополанковци и поплювковци.

За съжаление точно това се получава когато държавния дял в икономиката е голям. Доколкото знам това не е проблем само за малки страни като нашата, но и за по-големи икономики - като например тази на Бразилия, която е най-голямата икономика в Латинска Америка.

Значи Айнщайн използва думата "светлинна среда", но за сополанковци като теб това е "някаква" светлинна среда. Просто исках да подчертая колко лошо зубриш като безмозъчен дрон, без въобще да разбираш за какво става дума.

светлинна среда = светоносеща среда В реферата си от 1905г, Айнщайн използва думата lichtmedium, което се превежда буквално като "светлинна среда".

реликтов фон = светлинни вълни

Това е абсолютно вярно. Хайде сега ти се замисли какво се получава, ако светлинните вълни са преносими: Ако измериш скоростта на светлината вътре в стъкления глобус от картинката, ти ще измериш вътрешната скорост на светлината вътре в глобуса. Тази скорост е относителна спрямо глобуса и не ти казва абсолютно нищо за това дали той се движи или не. И ако се замислиш, точно това е опитът на Майкелсон и Морли: те мерят скоростта на светлината вътре в глобуса (атмосферата на земята) и решават, че движението е неоткриваемо. А спътниците за картографиране на космическия фон мерят скоростта на светлината извън атмосферата на земята ... и веднага откриват диполната анизотропия, причинена от движението на земята в космоса. Значи както ти казваш: от вътрешната скорост на светлината вътре в глобуса не може да се каже дали той се движи или не. За целта трябва да се измери външната скорост на светлината. От нея вече може да се каже дали глобусът се движи. Отправната точка на движението в случая е вакуумът на пространството. За релативистите това е неразбираема концепция, но е точно така. Ако ще им е по-лесно да я раберат, нека на вакуума да му викат "етър".

Проблемът с откриваемостта на движението е следният. Още от Нютоново време се е знаело, че няма механичен експеримент, с който да откриеш инерциалното движението на едно тяло в космическото пространство. Значи не в затворено пространство, а в открития космос. Това, естествено, а напълно вярно. Такъв ескперимент няма. След откриването на електромагнизма се поставя въпроса дали движението не може да се открие с електромагнитен експеримент - и опитът на Майкелсон и Морли (ММ) е именно това: ЕМ експеримент, целящ да открие движението на земята в "светлинната среда". Земята очевидно не се движи в затворено пространство, така че тук пак става дума за движение в открития космос, а не в затворено пространство. Опитът на ММ не успява да открие движението на земята в космоса, което затвърждава идеята, че движението принципно е неоткриваемо. От там и концепцията на Релативизма, че наблюдателите не знаят дали се движат или са в покой. Диполната анизотропия, обаче, напълно оборва тази идея. Както пише в Уикипедия, диполната анизотропия е Доплеров ефект, който ти дава скоростта на приемника спрямо светлинните вълни. И ако подходиш непредубедено към въпроса ще разбереш, че тя ти дава точно това, което Майкелсон и Морли са искали да измерят на времето. Един буквалист винаги може да спори, че диполната анизотропия не е същото като опита на ММ - и това е така. Освен ако не качим установката на ММ горе в космоса, нищо друго няма да е същото. Но на концептуално ниво, диполната анизотропия и опитът на ММ са еквивалентни: и двете ти дават разликата в скоростта на светлината в различни посоки, предизвикана от движението на измервателния апарат в космоса. Именно затова диполната анизотропия опровергава Релативизма: тя показва, че движението на земята в космоса в същност е откриваемо ... по същия начин, по който Майкелсон и Морли са искали да го открият. ММ не успяват на времето, защото техният опит мери вътре в атмосферата - а така не става. Спътниците, обаче, откриват въпросното движение без никакъв проблем, защото те мерят в космоса, а не вътре в атмосферата. Така че движението си е напълно откриваемо ... стига да мериш както трябва. Разбира се щом движението на земята в космоса е откриваемо, то СТО и Релативизмът очевидно грешат като приемат, че движението е неоткриваемо.

Уикипедия категорично отхвърля фанатичните ти глупотевини: Этот факт интерпретируется как следствие эффекта Доплера, возникающего при движении Солнца относительно реликтового фона со скоростью примерно 370 км/с в сторону созвездия Льва. Не е да кажеш, че аз споря. Според научния консенсус диполната анизотропия е Доплеров ефект, с който откриваме движението на Слънчевата система в космоса. А според СТО това е невъзможно.

Не съм съгласен .