
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10119 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Глупости на таркалета. СТО има два физически ефекта, които уж трябва да наблюдавяме: съкращение на дължините и забавяне на времето. И какво се оказва ... съкращението на дължините никога не е наблюдавано малкото опити, в които уж се наблюдава забавянето на времето, са трагични и нееднозначни (могат да се тълкуват иначе) Значи от два възможни ефекта, единият никога не е наблюдаван, а за другия не се знае какво точно е наблюдавано. Така че забрави ако си мислиш, че СТО е опитно потвърдена. Това е фалшива новина, пробутвана за факт.
-
Тц. Това не са два отделни въпроса. СТО е физична теория и като такава тя трябва хем да описва добре реалния свят, хем да е логически непротоворечива. СТО е логически непротоворечива ... но само ако приемем за истина нейното базово допускане, че скоростта на светлината винаги е с за всички. Това допускане, обаче, не отговаря на реалността. Така се получава, че СТО хем е логически издържана, хем е физически нереална. Аз споря за последното и ние затова не се разбераме. Когато аз кажа, че СТО не описва добре реалния свят, ти спориш, че СТО е логически непротоворечива. А както самата СТО показва, една теория може хем да е логически издържана, хем да не описва действителността. Ако можеше да проявиш малко самостоятелна мисъл - вместо като покорен послушник само да козируваш на учебниците - щеше да го разбереш това. Същото се получава и за Лоренцовата трансформация (ЛТ). В учебника пише, че тя е (хиперболична) ротация в пространството на Минковски (което не е Евклидово). Но ако направиш сметките, ЛТ се показва като мащабираща в Евклидово пространство. Значи в крайна сметка и двете са верни: ЛТ наистина е (хиперболична) ротация и наистина е мащабираща. Но понеже в учебника не пише, че ЛТ е мащабираща, ти зацикляш и спориш, че тя е само ротация.
-
Нека да ти разкажа една притча. Надявам се да я разбереш. Вървя си оня ден и срещам Гравити: - Гравити, защо си така навъсен? - Остави се. Казаха ми, че имам рог на челото - като еднорог. - Гравити, ти погледна ли се в огледалото? Аз не виждам рог. - В учебника пише, че имам рог - значи имам рог. - Добре, Гравити. Щом в учебника пише, че имаш рог на челото, значи наистина имаш. Сега като каза и аз го виждам.
-
Ще чакаме да ни кажеш отговора, макар че от сега е ясно какво ще направиш: ти ще ни покажеш, че понятието дължина има смисъл само ако времената в двата края на стрелата са еднакви. И като направиш стъкмистиката с времената ще излезе, че в с същност нямаме условия за късо съединение. Проблемът е, че твоята стъкмистика с времената прикрива факта, че според СТО времето в подвижната отправна система е нехомогено: различно във всяка точка. Именно нехомогеността на времето е причината в двата края на стрелата да имат различни времена. И вместо да признаеш, че нехомогенното време е пълна нелеопост, ти ще не покажеш как тази нелепост се поправя, за да не изглежда като нелепост. Не съм се задълбочавал много, но най-вероятно това е "разрешението" на парадокса.
-
Точно като разсъждаваш разбираш колко безсмислени и трагични са опити като този с мюоните или пък този на Хефеле Кийтинг. И че те не са никакви доказателства, че СТО е вярна. Пак с разсъждения разбираш и колко дърварска е прецизността на опита на Физо от 1851. А Айнщайн смята този опит за ръководен за разработката на СТО. Значи само ако Геният беше разсъждавал като хората, щеше да разбере, че не може да има доверие на опита на Физо. Ама кой да разсъждава.
-
Казах ти, че се бъркаш. Представи си, че лаборантът, който изследва уранът на земята, не е чувал нищо за СТО. Така той няма обяснение защо пътуващият уран има забавен разпад. От неговата гледна точка, някаква сила или влияние е променило периода на полуразпад на урана. Той не знае за какво става дума, но вижда с очите си, че разпадането на урана е забавено. Значи от гледната точка на лаборанта, обичйният период на полуразпад на урана е бил променен. Ако това не беше така, уранът щеше да е нормално разпаднат, а не по-малко разпаднат. Не може уранът да се е разпаднал по-малко от очакваното - но периодът му на полуразпад да е същият. Не знам защо не го вдяваш това. Забавянето на времето е само обяснение за промяната на периода. Но фактът е, че перидът е променен.
-
"История на етера" от Уитъкър го четох дотолкова, че да се запозная за мисленето за етъра на времето. Едно от нещата, които ми направи голямо впечатление е, че на времето са смятали, че прозрачността на различните материали се определя от концентреацията на етър в тях. Ти можеш ли да ми покажеш откъде мога да го знам това, освен от "История на етера". А ако отвориш книгата, ще видиш, че това го пише там (вече съм я изтрил от моя компютър, за да ти кажа на коя страница). Иначе естествено, че не съм проследил всичките формули в книгата. Не ми беше това целта. Също така цялият реферат на Gerald Holton (70 странци) обсъжда твоята теза, че опитът на Майкелсън не е повлиял на Айнщайн. Излючително информативна статия за историята на СТО ... която в същност опровергава самата себе си, защото показва, че Майкелсън в крайна сметка доста е повлиял на Айнщайн. Тази статия определено е златен стандарт за научен реферат. За всяка една от останалите книги/статии горе на списъка мога да ти дам резюме. Така че недей да си толкова самонадеян. Говори зле за теб.
-
Точно това означава. Ти там се бъркаш. Значи ти качваш едно парче уран на една ракета и след 10г в космоса го прибираш на земета. Ако то не се е разпаднало толкова, колкото се очаква на земята, значи се наблюдава промяна в периода на полуразпад. Дали тази промяна е причинена от забавяне/забързване на времето или от Силата на джедаите, няма никакво значение. Фактът си остава, че щом имаш неочаквано състояние на разпад, значи периодът на полуразпад е променен - поне временно, ако не постоянно. Ако ти това не го броиш за промяна, това е твой проблем. Пак да кажа: щом измерваш неочаквано състояние на разпад, значи нещо се е случило, което е повлияло на обичайния период на полуразпад и той е станал необичаен - тоест, той се е променил.
-
Обясняват ми, че разходката в космоса хем не променя периода на полуразпад на урана ... хем периодът на пътуващото парче се е променил като се върне на земята. Ти способен ли си да схванеш, че ако периодът не се променя, той няма да е променен когато пътуващото парче се върне на земята (в сравнение със стационарното парче). Няма две добри: периодът хем не се променя, хем се е променил. Чат ли си, батка.
-
Чета на английски, защото има повече литература: On the electrodynamics of moving bodies, A. Einstein Relativity: The Special and General Theory, A. Einstein Special Relativity, P. Harris Einstein, Michelson, and the "Crucial" Experiment, Gerald Holton On the Law of Inertia, James Thomson Spacetime Physics, Wheeler and Taylor The Geometry of Special Relativity, Tevian Dray Това е само част от личната ми (електронна) библиотека. Да не говорим за многобройните статии от интернета, които ги прочитам и въобще не се хабя да ги запазвам на компютъра. Ти продължаваш да мислш, че аз не разбирам за какво говоря и затова споря. Толкова ти е акъла, да ти кажа. Покрай спора дали Лоренцовата трансфорация е ротация или не, реших да се образовам и на тази тема. И познай какво открих: Лоренцовата трансформация е хиберболична псевдо-ротация във въображаемата равнина (x, ct). Значи ако ти имаше малко познания и акъл, може би щеше да уточниш за какво става дума. Хиперболичната ротация е ротация само по име. Но понеже си назубрил като папагал, че Лоренцовата трансформация е ротация, ти това си повтаряш ... без да разбираш за какво говориш. Пък после аз съм неукия. Егаси нахалството.
-
На челото ти е написано какво то е мнението за мен. Хич не си дискретен. Само ще каза нещо друго. СТО ми е хоби от последните две-три години. През това време съм изчел сигурно десетки статии и учебници - ако не стотици. Значи по СТО съм далеч по-напред от теб с материала. А като те слушам, ти си гола вода на тази тема. И въпреки очевидната ти неадекватност по темата, ти си напълно убеден, че аз съм необразован лаик - без въобще да можеш да прецениш каква е моята екпертиза. Ти си клишето защо на консенсуса не трябва да се вярва сляпо. Доверяваш се сляпо на експертизата на Сканер и компания ... без да си имаш и идея какво е еспертиза в конкретния случай.
-
Значи слагаме едно парче уран в движеща се отправна система - все едно го слагаме в машина на времето - и като го върнем на земята, неговият период на полуразпад се е променил ... все едно парчето е било в машина на времето. Ако мислиш, че говоря глупости, моля дефинирай разликата между движеща се отправна система и машина на времето. Едно е фантастика, а другото е реалност ... но крайният ефект от двете върху полуразпада на урана явно е абсолютно еднакъв. Тогава каква е разликата между двете ??
-
Ами точно това е проблемът. Значи според всички вас излиза, че разликата във времевите персперктиви между два наблюдателя може да промени периода на полуразпад на урана (както и твърдостта на стоманата - защо не). Помислете малко върху това, което съм написал: Разликата във времевите персперктиви между два наблюдателя причинява промяна на материална характеристика. Значи връщам си часовника с два часа назад - и хоп, твърдостта на стоманата се е променила. Вие това казвате.
-
Хубаво. Но както поставих условието на задачата, двете парчета уран накрая се събират на едно място в лабораторията и се сравняват. Значи измерваме "на място" и двете. Ако това физическо имерване открие разлика в разпада, значи имаме реална промяна на материалната характеристика на урана "период на полуразпад". Щом имаме такава реална промяна, е редно да зададем въпроса: може ли тя да бъде причинена от разликата в перспективите на двата наблюдателя? Разликата в перспективите е логическа разлика, а не е физическо въздействие (просто единият наблюдател гледа от една перспектива, а другият от друга). Значи може ли таза логическа разлика да промени периода на полуразпад на урана? Ти наистина ли вярваш, че това е физически възможно?