gmladenov

Празен аргумент колега. Ти дефакто казваш, че щом Лоренцовата трансформация е линейна, значи СТО е вярна. Нищо подобно. Както сто пъти поясних, парадоксът тук е, че в зависимост от това кой от два наблюдателя е избран за стационарен, имаме два различни изхода на една и съща ситуация. Това, естествено, е нереално.

За тези, които изглежда още не са разбрали парадокса от първоначалния постинг, ето още едно обяснение. Надявам се то да е от помощ. Нека първо да направим една аналогия. Представяме си, че задаваме следния въпрос на два наблюдателя: снощи имаше ли заря? На този въпрос единият от тях отговаря с "да, имаше", докато другият отговаря с "не, нямаше". Ако това е единствената информация, с която разполагаме, ние естествено не може да кажем дали снощи е имало заря или не. Очевидно е физичиски невъзможно снощи хем да е имало заря, хем да е нямало. Значи единият от наблюдателите явно не казва истината. Както се оказва, СТО ни представя една съвсем аналогична ситуация. В примера от първоначалния постинг имаме два наблюдателя - стрелец и мишена - които се намират в движение един спрямо друг. По правилата на СТО, всеки един от тези два наблюдателя може да бъде избран както за стационарен, така и за подвижен. Това, обаче, води до следния парадокс. Както се вижда на долната анимация, ако изберем стрелецът за стационарен (лявата половина на анимацията), то той не успява да уцели подвижната мишена. Но ако изберем мишената за стационарна (дясната половина), то подвижният стрелец успява да уцели стационарната мишена. Така ако задедем въпроса "стрелецът уцели ли мишената", получаваме същия противоречив отговор от двата наблюдателя както и в аналогичната ситуация със зарята по-горе. Ако стрелецът е стационарен, той не успява да уцели мишената. Но ако е подвижен, той успява. Парадоксът тук е, че в зависимост от това кой от двата наблюдателя сме избрали за стационарен, ние завършваме с две различни ситуации. Това, разбира се, е напълно нереално. Мишената не може хем да е уцелена, хем да не е ... в зависимост от това дали стрелецът се смята за подвижен или за стационарен.

Вече обясних: няма теория, която изрично декларира, че дадено събитие трябва да се случва във всички отправни системи. Но това се подразбира, защо подобна декларация е еквивалентна на това да декларираш, че реалността е вярна и че самата теория е вярна. Не знам да има теория, която изрично да декларира подобни очевидности.

Много уместно. Без такъв мениджър как обясняваме, че дадено събитие хем се случило, хем не е. На Скенер много му пасва да ги обяснява тези неща.

Хехе, вече не можеш да си редактираш постинга, така че те имаме на запис, че това са твои думи. Да, никоя теория не декларира изрично, че във всяка отправна система трябва да се случват едни и същи събития. А причината е, че на никой не му и хрумва, че събитията може да са различни. Отправните системи по принцип са вид "обогатена реалност": Значи имаме една единствена реалност, върху която "наслагваме" отправните системи ... с цел да водим счетоводсто на координатите. Това в същност е единствената роля на отправните системи: да обогатят реалността с времеви и пространствени координати, въз основа на които ние можем да правим нужните за нас изчисления. С тези обяснения целя да покажа, че е пълен абсурд едно събитие да се е случило в една отправна система, но не и в друга. Тъй като реалността е само една, това би означавало, че или реалността е грешна (събитието хем се е случило, хем не е) - или по-вероятното: че не всички отправни системи отразяват реалността. Във всеки случай няма нужда изрично да се дефинира, че във всяка отправна система се случват едни и същи събития, защото това е еквивалентно да дефинираш, че реалността не е грешна - и че твоята теория също не е грешна. Тези неща очевидно се подразбират и няма нужда изрично да се декларират. Представи си обратното: теорията сама обявавя, че е грешна ... или пък че реалността е грешна. Как да сложим такава теория в учебниците.

Сега ще ти го обясня нагледно. Представи си, че мишената в горния пример си ти самия. Значи в едната отправна система стрелецът не те уцелва и ти си жив. Но в другата система стрелецът е точен и ти вижда сметката. На това му се вика "ни жив, ни умрял" и в класическата физика такова нещо няма (определени примери с котки не важат в случая).

За механичен експеримент си прав, но за електромагнетичен не си. Диполната анизотропия е електромагнетичен експеримент, който открива собственото движение на спътниците в космоса.

Стига си се заяждал. Скоростта на едно тяло с маса се запазва заради неговата инерция. И двамата с колегата посочихме, че това е Първият закон на Нютон. Значи инерцията е тази, заради която един куршум "наследява" скорост от "източника" си. А освен наследената скорост, на куршума му е дадена и негова собствена скорост при изстрелването. Така скоростта на един куршум е векторната сума от наследената скорост на движение плюс собствената скорост при изстрелването. Тук масата никъде не фигурира. Заради масата имаме инерция - но с това нейното участие в скоростта на куршума се изчерпва. Така че забрави за масата. Само се заяждаш.

Лазерът се движи само по у. Представи си, че става дума за светлинен куршум. Може би това е най-точната аналогия.

В условието на задачата няма протоворечие. Противоречието е в решението ... което е условие . Нали показваме парадокс в СТО все пак.

Да, така е - но това няма значение. Съвпадането на системите е само по оста х и само това се гледа, защото движението променя само х-координатите.

Двете системи нямат общо време ... освен момента на излъчване на импулса. След този момент времето няма значение, защото ние не сравняваме времена, а гледаме какво се случва във всяка система ... независимо от времето. На анимацията двете системи изглеждат синхвонизирани, но това в същност не се изисква.

Приема се, че когато началата на двете отправни системи съвпадат, това е "синхронизационна точка", в която времевите и прострнствени кординати и на двете съвпадат.

Двете системи наистина нямат общо време - но се приема, че когато техните начала съвпадат, това е обща точка в пространството и времето и за двете. Момента на излъчване на лазерния импулс се случва именно в този общ момент. След този момент различните времена на двете системи вече няма значение, защото това, което гледаме, е че в едната се случва едно, а в другото друго. В задачата не се сравняват времена, а се гледа, че след общия момент във времето и пространство, в двете системи се случват различни събития.

Оказва се, че огледалата на луната са ретрорефлективни (каквито са пътните знаци и габаритните рефлектори). А за диаметъра на отразеното светлинно петно на земята се оказва, че е 20км.

Луната се намира на разстояние ~1,3 св. секунди от земята. Относителната скоростта на луната спрямо земята е ~1 км/с. А според Уикипедия, диаметърът на "лазерното петно" на луната е ~6,5 км. Какво означава всичко това: Лазерът стига до луната за ~1,3 сек. През това време луната се е преместила на разстояние ~1,3 км спрямо земята. Лазерното петно, обаче, е ~6,5 км. Значи дори мерникът на лазера да е неточен с повече от километър, лазерът пак ще уцели огледалото на луната. Не съм чел какви са огледалата на луната, но няма да се учудя ако светлинното петно на отразената светлината е дори по-широко от 6,5 км на земята. Така по най-груби сметки излиза, че лазерът от земята няма как да не уцели огледалото на луната ... без да има никакво значение дали сме избрали земята за стационарна или пък луната.

Точно това е парадоксът, колега. Не би трабвало да има значение кой се движи и кой не ... а както се показва, това има значение. Земята и луната се движат бавно една спрямо друга и разстонието между тях е само 1,3 светлинни секунди. Така че няма проблем лазер на земята да уцели огледалото на луната. Както казах от самото начало, парадоксът е теоретичен: защо има значение кой наблюдател е стационарен и кой е подвижен? Нали според СТО и релативизма избираме произволно. Защо тогава описаната ситуация има различни изходи, в зависимост от това кой наблюдател сме избрали за стационарен и кой за подвижен? Това е проблем на теорията - а не че на практика никога не знаем кой се движи и кой не.

Благодаря за уточнението. Нека да е ясно, че лазерният импулс в горните анимации е съставен от фотони и естествено няма маса - нито пък инерция.

Откога бе, майна?

Първият закон на Нютон.

Светлината няма маса и инерция, естествено. Дадох примера с инерцията само за да покажа, че изборът на наблюдателна роля е произволен ... само ако светлината имаше инерция. Само тогава няма значеное кой наблюдател е избран за стационарен и кой за подвижен. Само че светлината няма инерция. В такъв случай се показва, че изборът на наблюаделна роля има значение ... иначе се стига до парадокс.

"Наследяването" на скоростта е заради инерцията на телата с маса. Това и децата от прогимназията го знаят.

Както жена ми казва: "ако нещо не го разбираш, какво да ти го обяснявам". Колкото си разбрал, толкоз.

Ами ще почакаш, защото не мисля да губя време за това. Ето още една анимация, обаче, която илюстрира концепцията. Авторите са я кръстили Самолетът и Пакетът. В случая вертикалната скорост се увеличава от гравитацията и затова траекторията на пакета е парабола вместо права. Но концепцията е същата: пакетът наследява хоризонталната скорост Vx от самолета и затова х-координатите на самолета и пакета са еднакви. Значи очевидно не си измислям. Източник: ЦЪК.

Търсиш по вола теле, батка. Това е базова физика и ако се разтърся, ще ти намеря формулите за инерцията и векторното сумиране на скоростите. Нали именно това е причината инерциалното движение да е неоткриваемо с механичен експеримент. Ако не беше така, какво ни пречи просто да изстреляме един куршум напречно на движението - и хоп, движението е откриваемо. Да се чуди човек как никой не се е сетил за това от Нютоново време насам ... и вместо това броим движението за неоткриваемо.