gmladenov

Да се смее ли човек или да плаче.

Ти май не си чувал за закона на Вилхелм Вин. Ако знаеш температурата, значи знаеш и честотата ... и обратното. Става дума за спектъра на черно тяло и съотвенто за червено/синьото изместване на този спектър. Ти искаш да го докараш, че този спектър не може да се измести. Защо ли не се учудвам. В необикновената Физика на наш Сканерчо всичко е възможно. Питай и Шпагата. Тя също като теб много е чела и ги знае тия неща. Също като теб бърка синьото с червено, но кой държи на тези подробности.

Ами целият свят така му вика ... но наш Сканерчо и неговата пасмина от почитатели не се съгласяват. Но иначе много са чели и много знаят. По закона на Вилхелм Вин, четотата и температурата на спектъра на едно черно тяло са (обратно) пропорционални. Ако имаш температурата, значи ти имаш честотата ... и обратното. Ако случайно не си го чел това питай Шпага или другите от пасмината. Такива начетени хора като вас няма как да не ги знаят тези неща. Е да де, и аз това казвам. Само че нали ти избираш прото-плазмата за отправна система. Пък след това казваш, че не можело. Ти нали си чел как им викат на тези, дето казват две противоположни неща едновременно.

Вие цялата пасмина съвсем го подкарахте през просото. На синьото викате червено и избирате разширението на вселената за стационарна отправна система. Но иначе сте много начетени и големи разбирачи. Лудите на стадиона. Ами веселете си, щом ви е весело. То и на мен ми е весело да гледам такива палячовци.

Това е измерен Доплер, който няма нищо общо с разширението на вселената. Но явно сте се събрали пасмина лаици тука. Чули, недочули ... но спорят.

Както Стелян каза: ако беше така, щяхме да имаме само "по-тъмно" червено и "по-светло" червено. Синьо отместване въобще нямаше да има - а то е там и е симетрично на червенеото. Тоест еднакво. Така че твоят аргумент е невалиден. Но ти като на синьото почнеш да му викаш червено, какво повече да се каже. Стелян и затова е прав. Остава само да спориме дали черното е бяло.

???

Хехехе. Виж сега, Сканерчо. Диполната анизотропия се нарича "диполна" защото има два полюса: червено отместване и синьо отместване. Синьото отместване е приближаване, а не отдалечаване. Щом разстоянието между спътниците и прото-плазмата се променя (както ти твърдиш) ... и щом синьото отместване е приближаване, значи спътниците хем се отдалечават, хем се приближават към прото-плазмата. Тоест, те едновременно удължават и скъсяват разстоянието до миналото. Така излиза според теб. Пак си измисляш физика. Не за първи път го правиш, завалията. Всякаква глупост ще кажеш, само и само да не загубиш аргумент.

Движение между тялото и светлинните вълни има ... но само в класическата физика. Според СТО наблюдателите винаги са в покой спрямо светлинните вълни.

Лаик .

И променя ли се това разстояние от движението на спътниците?

"Лъч" не е физическо явление. В оптиката използуват понятието "лъч" за проследяване на пътеката на светлинните вълни. Физическото явление в случая са самите светлинни вълни. Тъй като светлинните вълни се намират в същото пространството като материалните тела (тоест, те "делят" пространството с тях), движението на едно тяло винаги е относително спрямо вълните. Тялото е или в покой, или се движи спрямо вълните (срещу тях или заедно с тях). Във всеки случай движението е относително. Същото като движението между две тела. Е как да не може. Скоростта на спътниците във вакуума се извежда от измереното отместване (червено или синьо). Ако изведената скорост е v, то скоростта на светлината спрямо спътниците е c ± v. Всикчи това, разбира се, е според класическата физика. Според СТО наблюдателите винаги мерят скоростта на светлината като c. Нали това постулира вторият постулат. Така че според СТО наблюдателите винаги са в покой спрямо светлинните вълни.

Ти май си далтонист, Сканерчо. Или просто не се чуваш какви ги говориш?? Измъкваш се, Сканерчо, да не казвам като какво. Нали за движение ти трябва отправна точка. Ти избираш прото-плазмата от миналото за такава - не аз. Та какво е разстоянието между спътниците и прото-плазмата от миналото? И променя ли се това разстояние от движението на спътниците? Ако не се променя, значи имаме ли движение? Ако се променя, как изчисляваш промяната? Ето това отговори, Сканерчо ... без да се измъкваш.

Право в десятката. Ето и от мен един въпрос в тази посока: Как хипотетичната/измислена отправна система на прото-плазмата от миналото е различна от отправната система на вакуума? Според доктрината на релативизма, всяко движение изисква материална отправна точка. Причината е, че за едно тяло в космоса (уж) не може да се каже дали то е в в движение или в покой. Съответно на нас ни трябва друго тяло за отправна точка, за да може да кажем дали има движение: ако разстоянието между двете тела се променя, значи те са в относително движение ако пък не, значи двете тела са в относителен покой (едно спрямо друго) Какво става, обаче, ако изберем прото-плазмата от миналото за отправна система. Първо, може ли да смятаме прото-плазмата за материална отправна точка? Може би да, но все пак. По-важното: колкото ... и на където ... да вървят спътниците , променя ли се разстоянието между тях и прото-плазмата? Синьото отместване на диполната изотропия ознава, че спътниците се приближават към прото-плазмата. Но червеното отместване означава точно обратното. Значи променя ли се разстоянието между спътниците и прото-плазмата от миналото? За рационалните хора (което автоматично изключва нашто Сканерче ;), този въпрос е безсмислен. Как може да се говори за скъсяване/удължаване на физическото разстояние на едно тяло до миналото?? Това разстояние е физически недефинирано и няма как да се променя. Така че основният критерий за движениние в релативизма ... че разстоянието между две тела се променя когато те са в относително движение едно спрямо друго ... не важи, ако изберем прото-плазмата от миналото за отправна система. На теория, спътниците в същност би трябвало да са в покой спрямо прото-плазмата от миналото ... защото разстоянието между тях и прото-плазмата не се променя. На практика, обаче, спътниците са в движение. Значи какво се получава: Да се избере прото-плазмата от миналото за отправна система е напълно излишно. Разстоянието между спътниците и тази отправна система е недефинирано и няма как да се променя. Така че ние не може да съдъм за тяхното относително движение по промяната на разстоянието между тях. За това движение ние съдим само по измерената от спътниците диполна анизотропия. Абсолютно същото се получава ако изберем вакуума на пространството за отправна система. За движението на спътниците ние пак ще съдим само по измерената от тях диполната анизотропия. Само дето няма да се преструваме (мижи да те лажем), че сме избрали отправна система. В крайна сметка да изберем една фиктивна отправна система, разстоянието до която е недефинирано, е еквивалентно на това да изберем вакуумът на пространството за отправна система. Тогава за какво въобще ни трябва измислената отправна система на прото-плазмата?

Не е спрямо нищото, а във нищото ;). Нищо не ни пречи да изберем вакуумът на пространството за отправна система ... освен идеята, че движението изисква материална отправна точка. Това изискване, обаче, е наложено от доктрината на релативизма. В доктрината на Нютон няма такова изискване. Ето как би изглеждал вакуумът като отправна система (само че без вдлъбнатините на картинката): Ако изберем вакуума за отправна система, движението дефакто се дефинира като движение спрямо светлината. Това напълно отговаря на критерия за инерциална отправна система, дефиниран от Людвиг Ланге ... но вместо материална отправна точка, ние използваме не-материална: светлината. Ще ги обясня по-подробно тези неща, но все нямам време. Сигурно ще отворя отделна тема.

НАСА се излагат като кифладжии. Нал тъй, Сканерчо.

Ами НАСА го смята като 600 км/ч, а наш Сканерчо го смята като 1000х скоростта на светлината. Съжалявам, Сканерчо, но в случая аз съм с НАСА.

Ами явно не можеш да смяташ.

Изчислил си само със релативистичн доплер. Ако изчислиш без, ще получиш друг резултат.

Не, пич. Това е формулата за релативистичен Доплеров ефект. Дефакто ти пак обясняваш диполната анизотропия със СТО. А аз хиляда пъти посочих, че не може да обясняваме движението на спътниците със СТО, след като СТО смята това движение за неоткриваемо. Нали това е е проблемът. Но ти като невменяем пренебрегваш този слон в стаята и продължаваш да напираш да обясниш движението на спътниците със СТО. Това също ти го казах: ти си толкова индоктриниран в СТО, че не искаш да признаеш какво става. А за да имаме смислен спор, ти първо трябва да може да признаеш, че доктрината на релативизма не е единствената доктрина за движение.

Хайде да видим. Освен това аз съм дал формулата принципно ... само да покажа, че от измерванията на спътниците се извежда скорост. Дори не съм си правил труда да смятам конкретни цифри. Диполната анизотропия е Доплеров ефект ... който мериш когато се движиш. Няма шест-пет. Значи спътниците мерят собственото си движение в космоса. А както хилядократно повторих и потретих, цялата доктрина на релативизма се базира на допускането, че движението на едно тяло в космоса е неоткриваемо. Ти явно не разбираш за какво става дума тук. Имаме слон в стаята: факти, които оборват не само СТО, а цялата доктрина на релативизма. Ти пренебрегваш този слон ... и като удавник за сламка си се вкопчил в технически подробности. Нали ти казах, че трябва да си смениш чипа, колега.

Според НАСА, 600 км/ч спрямо реликтовото излъчване. Ти не питаш, а ни изпитваш. И явно не се сещаш че а) все някой ще е сметнал скоростта и б) аз мога да гугълна резултата. Освен ти трябва да разбереш, че самата цифра не е важна за нашия спор тук. Нас ни интересува само дали спътниците откриват собственото си движение ... и те наистина могат. Ти си единственият луд, който съм виждал да твърди, че спътниците са в покой, а тяхното собствено минало (прото-плазмата на вселената) се движи спрямо тях.

Ами гугълни си го. Може да научиш нещо.