gmladenov

Брояч = абстракция.

Ти смесваш време и скорост ... което е най-естествено, след като времето е въведено именно за да се даде количествено измерение на скоростта. В наше село казваха "много бяга" за кола или мотоциклет, което е доста описателно, но и много неточно, естествено. Именно затова ние хората сме въвели времето, с което съвсем точно да определим смисъла на "много бяга". И как го правим: като си измислим някакъв периодичен процес, който да ни служи за брояч (или аршин). После с този брояч (аршин) отчитаме колко бързо протича някакъв друг процес - като например преместването на една кола от точка А до точка В. Според сегашният стандарт за брояч, ~9,2млрд електро-магнитни вибрации на цезиевия атом се равняват на една секунда. Значи когато говорим, че една кола "хвърчи" със 180км/ч (50 м/с), ние в същност имаме предвид, че докато колата измине 50м, един цезиев атом ще извибрира ~9,2млрд пъти. Така по броя на вибрациите на цезиевия атом ние съдим дали една кола наистина много бяга или не чак толкова много. Също така ако едно време са казвали, че дадено събитие се е случило "преди 12 луни", сега казваме, че същото това събитие се е случило преди ~29030400млрд вибрации на цезиевия атом. Всички това показва, че времето в същност е един постоянно-действащ брояч, който ние хората сме измсилили, за да може да определим колко бързо бяга една кола или колко отдавна се е случило дадено събитие. Ако този брояч извенъж спре, животът ще си продължи все едно нищо не се е случило, но ние хората ще изгубим способността да кажем с голяма прецизност колко бързо бяга една кола. Вместо това ще трябва да се върнем към по-примитвивни методи - като този с Лазар от известния виц. Това по повод връзката между времето и пространството.

Грешно допускане, колега. Явно не си бил в ситуация, в която си прав ... и въпреки това никой не те чува.

Има по-прости начини да се обори СТО . Освен това частните клубове наистина не са добра идея. Домакинът може да ти изтрие постингите както той прецени - което за мен не работи.

Естествено, че си прав. Това не е шега .

Ако наистина вярваш, че часовниците са измервателни уреди, ти си повече от неспасяем .

Съгласен. Същото се отнася и за пространството. Ако няма вещество, значи няма и разстояния. Разстоянието като концепция съществува само ако във вселената съществуват поне две тела. Едва тогава става смислено да се говори за разстояние като мярка за това колко са отдалечени тези тела едно от друго. Значи щом имаме (поне) две тела, неизбежно имаме и разстояние между тях. Ако обаче тези тела не се движат едно спрямо друго - и не се забелязва никаква друга промяна - то за време пак не може да се говори. Тоест, дори да имаме вещество, времето пак е 0. В крайна сметка какво се оказва: Щом имаме материални тела, задължително имаме и разстояния - но не е задължитено да имаме време.

На теория би трябвало да е така, но на практика се оказва, че никой не ти поглежда сметките, защото автоматично се приема, че не си прав. Така че дори да имаш правилните сметки, консенсусът пак няма да те чуе. Хората вече са решили, че ще слушат Айнщайн и няма да чуят някой, който спори с консенсуса. Аз лично ни най-малко не съм разочарован от това. Така че не говоря от позицията на неразбран гаражен гений (пак консенсусна реакция в тези ситуации). Но пък наистина говоря от опит, че консенсусът не трябва да се следва сляпо.

Там е работата, че много хора са посочвали грешката на Айнщайн, но по консенсус тези хора са обявявани за лунатици и за не-квалифицирани. Именно така консенсусът се само-съхранява: ако се опълчиш на експертите, ти автоматично си дискредитиран като лаик. Така излиза, че ти никога не си квалифициран да се опълчиш срещу консенсуса. Това е фалшива логика, естествено, защото как въобще се опровергават научни неистини, освен като с експертиза се опълчиш на консенсуса.

С това съм напълно съгласен. Времето наистина е субективно и относително спрямо наблюдателя.

Това е така. Времето е относителна мярка и има смисъл само когато съществува отправно събитие, спрямо което изчисляваш време. Като цяло става ясно, че пространството е обективно-съществуващо и абсолютно, докато времето е измислено и относително. Все пак Нютон не се бърка, че времето е абсолютно, защото след като времето е измислено, ние можем да му придадем и абсолютност.

Виж сега къде бъркаш: Когато наблюдаваш дадено събитие, ти неизменно се намираш на някакво разстояние от мястото на събитието. Разстоянието е обективно съществуващо. Това, че метърът ти е счупен, означава само, че ти лично не можеш да измериш (обективно-съществуващото) разстояние ... а не, че то не съществува. Времето, от друга страна, не е обективно-съществуващо. Ако беше, то щеше да е физически измеримо - само че както всички знаем, физическа величина "време" не съществува и не може да бъде измерена с нищо (часовниците не са измервателни уреди). Значи ако ти е спрял часовника, времето на дадено събитието става безсмислена концепция. Именно това е разликата: разстоянията са физически съшествуващи, докато времето не е. Ако наистина съществуваше, времето щеше да е абсолютно, а не субективно/относително.

Става въпрос за хронологоия. Какво значи, че времето съществува - ако не можеш да кажеш кога се е случило дадено събитие? Това е хронология ... за която явно ти трябва памет. Без памет няма хронология и съответно няма и време.

Няма нужда (пак) да отвличаме темата, но грешката на физиците по отношение на теорията на Айнщайн много лесно може да се покаже. Това също е интересна тема за разговор сама по себе си: какво правим, ако се покаже, че експертите грешат? Експертите също са хора и естествено имат проблем с това да признаят, че са допуснали грешка. Така една научна грешка може да остане непризната с години, че и с векове. Това в същност е историята на научното познание: нещо се приема за истина ... докато не се опровергае. Ако всички вярваха сляпо на консенсуса, как може една (научна) неистина въобще да бъде опровергана?? Фалшивите "истини" се опровергават именно от тези, които се съмняват в тях и се противопоставят на консенсуса.

Именно.

Въпросът е да не се доверяваш ... сляпо ... на експертите, а не въобще да не се доверяваш на никой. Погрешните лекарски диагнози, например, са често срещано явление. Затова винаги търсиш втора, че и трета експертиза. Миналата година на мой близък му казаха, че има проблем с бъбреците. Той веднага потърси второ мнение и се оказа, че в същност имал проблем с един от прешлените на гръбнака. Мога да разправям такива истории до зори. От всички тях изводът е само един: не се доверявяай сляпо на експертите, защото стават достатъчно грешки.

Това означава, че за частицата винаги е "сега". Тоест, за нея време няма, защото за време се изисква памет. Нещо друго. Ако времето е физическо, то неизменно ще бъде абсолютно. Щом приемаме, че законите на физиката са еднакви навсякъде, значи времето също ще бъде еднакво навсякъде - ако то е физическо. Това е неизбежното следствие от физичността на времето. Физическата реалност е една единствена и обективна. Ако времето също е физическо, значи и то ще едно единствено и обективно - тоест, абсолютно, каквото е според Нютон. Няма две добри - хем времето да е физическо, хем да не е абсолютно.

Друг пример за липсата на време, за който се сетих. Нека на малък атол в Тихия океан да има метеорологична станция. Станцията е необитаема, но един път годишно се посещава от техник, който извършва поддръжка на оборудването. При тазгодишното си посещение, техникът забелязва, че часовникът на оборудването е спрял само три дни след миналогодишното му посещение. Значи в продължение на почти цяла година станцията е правила измервания и събирала информация, която не е датирана. Така ако попитаме кога са правени измерванията, ние може да дадем приблизителен интервал - но не и точна дата. В по-общ план този пример показва, че едно събитие може да се случи и без да знаем неговото време на случване. Това събитие неизбежно се случва някъде във вселената, така че то задължително има пространствен координат (спрямо нас, да кажем). Щем-нещем, този координат съществува физически. Времевият координат, от друга страна, може да е напълно недефиниран. Ние можем да наблюдаваме случването на дадено събитие и без да знаем кое време е.

За да може времето да съществува, наистина се изисква памет. Без такава няма как да кажем кога се е случило дадено събитие (или дали въобще се е случило). Частиците нямат памет. Ти не можеш да кажеш на каква възраст е един атом, например, или една елементарна частица. А щом това в така, времето няма как да съществува физически.

Именно. И информацията в случая е, че между звездите съществува празно пространство. Ако такова не съществуваше (или ако баба ти беше мъжка), вселената нямаше да е това, което наблюдаваме. Ако между звездите нямаше нищо, те щяха да са нагъчкани една до друга. Само че те не са: между тях има празно пространство. Колкото и надълбоко да си заровиш главата в пясъка, то е там и съществува (без твоето одобрение).

Да, точно така. Наблюдаваме звезди (нещо), както и празно пространство между тях (липса на нещо). Наблюдаваната "липса на нещо" е космическото пространство. Ако то не съществуваше, между звездите нямаше да има празно пространство и вселената щеше да е съвсем друга. А щом между звездите наблюдаваме празно пространство, то явно съществува. Не можеш да наблюдаваш нещо, което не съществува. Чат ли си, уважаеми Всезнайко.

Нека да цитирам руската Википедия: Первоначально слово «аксиома» имело значение «истина, очевидная сама по себе» ... «очевидность, ясная по себе и бесспорная истина, не требующая доказательств» "Очевидно" е нещо, което наблюдаваме с очите си: оче-видно. Значи наблюдението е факт, който ние приемаме за очевидна истина ... или аксиома, както са го дефинирали хората. (От твоята лична дефиниция няма нужда, след като вече имаме консенсусна дефиниция. Както винаги спориш излишно.) А по силата на горната дефиниция, пространството очевидно същесвтвува, защото го виждаме с очите си: това черното между звездите, което се вижда с просто око всяка вечер, като погледнем към звездите. Щем-нещем, то е там и ние се намираме в него.

Търсиш под вола теле, ако смяташ, че това трабва да установява или доказва. Самата СТО просто приема, че пространството е Евклидово - като го прави с едно единствени изречение, без никакви пояснения и доказателства. Защо на Гения не му държиш сметка за това?? (Това е реторичен въпрос. Аргументите са ти празни. )

Както знаем, всеки закон на физиката се базира на някакво наблюдение, което не се доказва, а се приема като аскиома. Никой не доказва, например, че скоростта на светлината е постоянна. Това е наблюдение, което просто се приема за вярно и не се доказва. Същото важи и за космическото пространство. Светлината не се разпространява в абстракнти отправни системи или пък в абстрактни 163-измерни математически пространства, а именно в 3-измерното физическо пространство на космоса. Това показва наблюдението. Значи ето дефиниция на физическо пространство: там, където се наблюдава физическо разпространение на светлинни вълни. Вас релативистите явно Вторият постулат на СТО ви обърква, защото според него излиза, че светлината се разпространява в отправни системи - а това, естествено, не е така.