gmladenov

Не искам да звуча като Сканерчето, но наистина не е лошо да знаете какво пише в книгите, за да не говорите глупости. Джеимс Максуел, на който дължим теорията на електромагнетизма, е вярвал в етъра. Също и Лоренц, който е Нобелов лауреат.

Етърът също е бил научна теория. А както аз твърдя, СТО също е грешна. Така че нямаме никаква гаранция, че една научна теория е отражение на действителността.

Няма спор. Въпросът е, че източникът е хипотетичен. Колкото и да е достоверна хипотезта за прото-плазмата, тя си остава хипотеза, а не факт. Съществуването на етъра също е хипотеза, а не факт.

Това е хипотеза, колега. Не факт. Съществуването на етъра също е било хипотеза, в която физиците са вярвали в продължение на цял век. И къде е този хипотетичен етър?

Няма такова нещо.

Аз приемам, че ти не си прав ;).

Хипотеза != факт.

Фактът е, че това е хипотетичен източник. Ти твърдиш, че "няма кой друг" ... но нямаш никакви факти (а не хпотези) да подкрепиш твърдението си. Спътниците откриват собственото си движение в космоса, а не движението на хипотетичен измислен източник на реликтовото излъчване. Ти пробутваш хипотези и лични виждания като факти.

Отправната система е проблемът да се изкара това движение относително. Ние имаме само хипотеза (а не факт), че източникът на реликтовото излъчване е прото-плазмата на ранната вселена. Ако броим прото-плазмата за отправна система, то тогава това е изсмислена/фабрикувана/хипотетична система. Това не е реална отправна система. И да не забравяме базовия въпрос: Защо се опитваме да опишем откриваемото движение на спътниците в космоса със СТО, която по условие приема това движение за неоткриваемо. Както хилядократно съм посочвал, концепцията на СТО, че движението е само/винаги относително се базира на "наблюдението", че движението на земята в космоса е неоткриваемо - а спътниците най-спокойно откриват това уж "неоткриваемо" движение.

Според СТО абсолютна отправна система не съществува. А според класическата физика абсолютната отправна система е самото пространство. Значи твоите възгледи се различават както от СТО, така и от класическата физика.

Реликтовото излъчване материална отправна точка ли е?

Самата светлина спрямо какво се движи?

Няма как да се съгласим. Съгласен. Не съм съгласен. В примера с открития вагон, детекторът (наблюдателят) и източникът са в покой един срямо друг. Според теб в този случай детекторът ще измери изотропна скорост на светлината. В действителност, обаче, измерената скорост ще е анизотропна, защото детекторът се движи спрямо точката на излъчване на светлината. И ти, и Айнщайн пренебрегвате това движение ... и двамата не сте прави ;).

Ако приемем вакуума за материална среда ... както е според КМ ... тогава защо вакуумът да не е валидна отправна система? Или пък да имаме отправни точки във вакуума?

Съгласен. Нали уточнихме, че вакуумът не е преносна среда. В същото време, обаче, той е среда за разпространение на светлината; тоест, оптическа среда. Твоето твърдение е противоречиво. Пак си противоречиш. Първо казваш, че вакуумът не е среда, а след това казваш обратното. По принцип нали изяснихме, че изотропията е тази, която създава впечатлението за "увличане"; истинско увличане няма. За да имаме истинско увличане на светлината, то тогава вакуумът наистина трябваше да е преносна среда. Само че вакуумът не е преносна среда, а и увличането е само привидно. Както изяснихме, "увличането" е въпрос на проста геометрия: Ти ще измериш анизотропна скорост на светлината ако си в движение спрямо точката на излъчване на светлината. Ако си в покой, обаче, ти ще измериш изотропна скорост. Така че ти това гледай: дали наблюдателят се движи спрямо точката на излъчване или не. Проблемът е, че за теб движението винаги изисква материална отправна точка. Затова ти отхвърляш идеята, че точката на излъчване на светлината може да е точка във вакуума. Това е твой проблем, обаче . (Пак да кажа: това е констатация, а не критика или обида.) Фактът е, че ако направиш една карта на видимата вселена, нашата слънчева система ще бъде една мъничка точка във вакуума на вселената ... дори ако картата е голяма колкото футболно игрище.

Ако абсолютното пространство го заградиш или "вградиш в нещо", то ще спре да е абсолютно и също ще стане относително. Относителността като цяло е йерархична. Можеш да си вграждаш до безкрай. На вакуума на пространството, обаче, не му се знае края. Така че той играе ролята на абсолютно пространство ... от наша гледна точка. Тоест, абсолютността също е относителна ;).

Думата пространство е общо понятие, Тъпанарчо. Шуплите в метал или сирене са пространство ... и се движат със съответния материал, а не отделно. Една пещера в недрата за земята е пространство ... и се движи заедно със земята, а не отделно. Мога да ти дам хиляди примери за движещо се пространство, но за какво да се хабя за лумпен като теб.

Да, в този случай опитът на ММ ще покаже анизотропна скорост на светлината ... поради движението. Трябва да е материална преградата. Ако не е материална, значи нямаме преграда. Точно. Като заградиш едно пространство, то става вътрешно/локално спрямо преградата. Съответно то е в покой спрямо нея. Спрямо един външен наблюдател, от друга страна, това пространство се движи заедно с преградата. Тоест, то е относително.

Ами много просто: като се движиш в изотропния вакуум. На това нещо от 1842г насам му викат Доплеров ефект. Разбира се малоумници с Наполеонов комплекс като теб нямат капацитет за тези неща. Затова си пий отровата за мишки и спри да досаждаш, психопат такъв.

Ами защото спътниците се движат в този вакуум. Космическият вакуум естествено е изотропен, както и скоростта на светлината в него. Съответно като се движиш в този вакуум, ти ще измериш анизотропна скорост на светлината. Точно това е "етърният вятър", който опитът на ММ се е опитвал да установи. Също така диполната анизотропия, измерена от спътниците. Аналогичен пример е това да летиш в атмосферата: ти мериш съпротивление на въздуха (вятър) само ако летиш. Ако не летиш, никакъв вятър не мериш (стига да няма естествен вятър). Самолетите мерят съпротивлението на въздуха с "тръба на Пито". Забележи къде е монтирана тръбата. Нали се сещаш какъв вятър ще измериш, ако монтираш тръбата вътре в затворената кабина на самолета ... дори да летиш.

Напълно съм съгласен. Но от предишния ти коментар останах с впечатлението, че ти си на друго мнение. Няма увличане; има само изотропия на относителната среда. Но на един външен наблюдател това му изглежда като увличане. Така че "увличането" е само привидно. Право в десятката. Ако опитът на ММ се проведе вътре в затворен спътник или вътре в космическата станция, той пак ще даде нулев резултат ... защото пак ще мери изотропия в относителна среда. За даде не-нулев резултат, опитът на ММ трябва да се проведе на открито в космоса. Не може на закрито. Ти като затвориш едно пространство, то автоматчно става относително ... независимо каква е средата вътре в него (въздух, вода, вакуум). Затварянето на простраството е това, което го прави относително. Точно като трюма на пословичния Галилеев кораб.

Благодаря аз линка. Не съм взаимствал идеята за жабката от там. Но явно това е популярна аналогия за светлинни вълни ... и с право.

Кретенчо, пак си измисляш твоя си Физика.

Не знам за какво говориш. Дай линк.

Ами с гюрук само няма да стане. И не става по магически, а по най-естествен начин. Но иначе си прав. Според теб въздухът вътре в един летящ самолет относителен ли е или не? И според теб какво остава вътре в този самолет, ако изсмучеш всичкия въздух в него? Космос ... или "пространство, свободное от вещества"?