gmladenov

А така. И като знаем, че прецизността на Физо е дърварска, а тази на ММ е много висока, очевидно Физо е грешен и ММ е верен. Значи имаме пълно увличане.

Ако твоите сметки излизат за всяко разстояние между подвижния източник и стената, значи интензитетът не зависи от разстоянието. Твоите сметки за всяко разстояие ли важат (между крушката и стената)? Ако не, значи имаме парадокса, който аз посочих. Ако да, значи интензитетът не зависи от разстоянието. Кой от тези два парадокса избираш за "верния" парадокс ?

Или може би въздух под налягане, не е сигурно.

Последно ми помогни със следното. Според твоите сметки горе излиза, че когато един подвижен източник се отдалечава, неговият интензитет се запазва. Така в примера с влака и гарата няма парадокс (началото на темата). Хубаво, но тогава изникава въпроса как въобще интензитетът на повдвижни иточници намалява ?? Защо интензитетът на източника в примера с влака и гарата не се променя с разстоянието ... но иначе интензитетът принципно зависи от разстоянието. Ей този парадокс ни го обясни, за да посмеем.

Според теб излиза, че интензитетът на един подвижен източник никога не мени. Просто правим едно векторно събиране на скоростите - и хоп, интензитетът на източника се запазва, независимо колко далеч е той. Аз с тази глупост няма повече да споря. Егаси физика.

Диполната анизотропия е този експеримент. Затова аз само за нея говоря. В смисъл, че тя потърждава "класическото" поведение на светлината, а не това на СТО.

Грешката на физиците на времето е тяхното убеждение, че етърът е абсолютен. От там идва цялото объркване. Опитът на ММ показва пълно увличане на етъра. Но понеже на времето са били абсолютно убедени, че етъртът е абсолютен и че не увлича пълно, нулевият резултат на опита се тълквува погрешно. А той е очакваният резултат. Ако има светлоносещ етър, той не е абсолютен. Това показват всчики опити, някога правени. И въпреки това етърът до ден днешен се смята за абсолютен. А пълното увличане в опита на ММ е от атмосферата (или от етъра в нея, ако има такъв).

Заблудил си се. Не са едни и същи фотони, а са други фотони.

Той наистина си мисли, че това са същите лъчи ... и не вижда, че разтоянието е по-голямо и че това в същност са други лучи. Заблудил се е.

Нека да е ясно, че това ти го твърдиш. Тоест, тук не говорим за общоприет факт, а за твое лично мнение. Цялата ти постановка може да се обобщи така: Заради аберацията, лъчите от по-далечния (подвижен) източник М достигат до същата точка H на стената на вагона както лъчите от по-близкия източник R. По тази причина, енергията и интензитетът на светлината в точка H са същите, независимо от източника. Какъв е проблемът тук: Дори 1) да е вярно, от него по никакъв начин не следва 2). Фактът, че светлинният лъч попада в същата точка, по никакъв начин не означава, че интензитетът е същият. Интензитетът на светлината зависи от разстоянието до източника и на твоята собствена диаграма е повече от видно, че (МH > RH). Следователно, интензитетът на лъчите от източника М ще е по-нисък в сравнение с лъчие от R. Тук за никакво фокусиране не може да става дума, защото няма какво да ги фокусира тези лъчи (както е видно на схемата). Аберацията сама по себе не фокусира и след като лъчите идват от по-далеч, техният интензитет естествено ще е по-нисък. Ето я твоята формула за интензитета, изразена в стерадиани: Пак на същата страница е ясно показано, че стерадианите ... и така интензитетът на светлината ... зависят от разстоянието до източника (в случая това е радиусът r на светлинната сфера). Аберацията по никакъв начин не намалява това разстояние: Извод Цялата ти постановка, че аберацията някак си запазва интензитета на светлината същия, е невалидна. Единственото нещо, което ти си показал, е че заради аберацията лъчите от по-далечен източник попадат на същото място като лъчите от по-близък източник. Дори да е вярно, това по никакъв начин не запазва интензитета на светлината. Както самият ти си показал, лъчите от по-далечния източник М изминават по-дълъг път. Следователно, техният интензитет естествено ще е по-нисък, след като не са фокусирани. А ти по никакъв начин не си показал, че аберацията магически е способна да фокусира светлината. В крайна сметка ти се опитваш да ни пробуташ една напълно фриволна и невалидна теза за истина ... просто защото нямаш други аргументи срещу очевидния парадокс на СТО, който аз съм показал. И както аз също съм показал, този парадокс важи не само за интензитета на светлината до стените на вагона, но и за честотота на светлината (външният наблюдател "вижда" доплеров ефект, докато вътрешният не вижда). Казано накратко: нямаш никакъв аргумент, драги Скенерчо.

Не се съгласявам, но ти приемам/уважавам позицията.

Не знам ... но всеки опит някога правен показва точно това. Моето обяснение е, че едно затворено пространство по природа е относително. Затова не е случайно, че вътре в такова пространство по никакъв начин не можеш да кажеш дали то се движи инерциално или е в покой. Но може и да има и друго обяснение все пак. Не знам. Във всеки случай всички опити някога правени това показват. Изебери си който и да е опит и неговият резултат може да се обясни с преносимост на светлината (ефектът на Саняк е изключение).

Точно това показват анимациите горе. СТО е тази, която има грешна представа за реалността и точно затова парадоксите на СТО не свършват. СТО приема, че само скоростта на светлината е постоянна за всички наблюдатели, а всичко останало е променливо. А в действителност е точно обратното: само скоростта на светлината е променлива за различните наблюдатели, а всички останало е еднакво. В крайна сметка до това се опира. Скорсостта на светлината е относителна както всяка друга скорост в Нютоновата физика. Лоренц и Айнщайн това не са разбрали на времето. Не са се усетили, че светлината е преносима.

Тук е тънкостта. Има разлика между двете. Всички физични опити, които оборват етрърната теория, в същност показват, че светлината в затворени пространства е преносима. Виж анимацията горе.

Според СТО това наистине е така ... но в реалността не е. Именно това е физическата грешка на СТО. Тя не прави разлика между разпространението на светлината в отворени и затворени пространства. А такава разлика има: горе: СТО долу: класическа физика Едно затворено пространство пренася със себе се светлинните вълни, разпространяващи се вътре в него (преносимост на светлината).

А твоето въздухарство и головодие се неизличми. Много съжалявам.

Добре, предавам се. Хайде сега покажи формулата, да те видим. Уж имало формула, пък се оказва, че и ти не я знаеш.

Ами аз погледнах учебниците и такава формула няма !! Значи ти говориш пълни глупости. Въздух под налягане.

Да, на един самозабрабил се луд-самозванец все му струва, че другите не мислят. "Откакто на жената и купих мобилен телефон, тя все си е в къщи." И ти така.

Празноглавци аз със сигурност не слушам и не чета. Не може някакъв самозабрабил се луд-самозванец да ти разтяга локуми. Иди на Хайд парк и там си намери слушатели. На мен или ми показваш формулата, или траеш. Ти естествено нямаш формула да покажеш. Головодник и въздухар едновременно.

За пореден път: къде е формулата, която показва зависимостта на интензитета от аберацията? Няма да стане с празни приказки, Скенерчо. Дай формулата, батка. Иначе трай.

Виж сега, Скенерчо. Цаката е, че вътре във вагона няма как да сложиш неподвижни датчици. На теб това ти убягва: външен наблюдател не може да направи измервания вътре във вагона. Това е физически невъзможно. За да направиш инзмервания вътре във вагона, ти трябва да сложиш датчици вътре във вагона. Не може отвън. Но като сложиш датчици вътре, те естествено се движат заедно с вагона, а не са стационарни. Така стационарното имерване пропада. Разбираш ли я тази уловка? Принципно, когато става въпрос за физика, на човек му трябва малко инженерно мислене (което ти нямаш), защото работиш с физически обекти и явление. Съответно трябва да се съобразяваш с физиката на нещата. Като например, че измервания на светлината вътре в едно затворено пространство няма как да бъдат направени от отвън.

+1000 Това е ключът от бараката. Релативизмът не прави разлика между отворени и затворени пространства и затова няма конценпция, че е физически невъзможно за външни наблюдатели да правят измервания на светлината вътре в заторени пространства. Но съм сигурен, че определени познавачи ей сега ще намерят обяснянение, което магически ще разреши това явно недоглеждане на СТО.

И така (по твоите думи) се стига до поредния парадокс на СТО : Двата наблюдателя не се съгласяват за това каква е честотата на светлината вътре в двата края на вагона. Според вътрешния наблюдател честотата е еднаква и в двата края, а според външния наблюдател тя е синьо/червено отместена (доплеров ефект). И пак като с интензитета, "виждането" на вътрешния наблюдател е обезпечено с физически измервания, докато "виждането" на външния не е, защото той няма физическата възможност да направи измервания вътре във вагона. Тоест, получава се абсолютно същият парадокс като с интензитета (защо ли): единият наблюдател мери едно, а другият не се съгласява ... въпреки, че той е неспособен да извърши физически измервания. Щом има пространствено преразпределение на фотоните, значи тяхната бройка е различна в предната и задната части на вагона. Броят на фотоните определя ... интензитета на светлината. Така ти вече втори път признаваш, че интезитетът е различен. Не знам защо тогава я вееш Скенеровата кръгло-идиотна аберация. Как така хем фотоните са пространствено преразпределен, хем интензитетът е еднакъв. Само идиотите успяват да съчетаят подобни протовиречия в главата си. Рационалните хора я нямат тази дарба. И последно, ти измисли ли формулата на Скенеровата кръгло-идиотната аберация? Хайде покажи я, де. Не става само с празни приказки, Скенер. В науката като казваш нещо, го обосноваваш с езика на математиката. Иначе явно си празноглав пишман релативист.

Виждат я по различен начин: според вътрешния тя достига едновренно до стените на вагона, а според външния - неедновременно. Това не реално. Реално е каквото става според класическата физика: светлината достига едновременно до стените на вагона и за двата наблюдателя. Но ако то допада СТО, това също е ОК (стига да не спориш, че си прав ).