gmladenov

В класическата физика няма парадокс. Там двата наблюдателя виждат един и същи интензитет на светлината. (В класическата физика, обаче, светлината също така достига едновременно до двете стени на вагона.) Признай, че различният интензитет е парадокс в СТО, и ще ти покажа решението на класическата физика.

Престани с този трети наблюдател. Говорим какво виждат двата наблюдателя: вътрешният вижда еднакъв интензитет при двете стени външният вижда различен интензитет при двете стени Парадоксът тук е, че двамата виждат различни неща. Къде виждаш трети наблюдател в тази случка? Никой не спори, че светлината достига неедновременно до двете стени на вагона. Защо тогава е проблем да се признае, че нейният интензитет също е различен ??

Да, точно така. Ето обяснението на руската Уикипедия за относителността на едновременността: С другой стороны, для наблюдателя, стоящего на платформе, задняя часть вагона приближается к точке, в которой произошла вспышка, а передняя часть вагона удаляется от нее. Ето какво казва и американската Уикипедия по въпроса: ... the light headed for the back of the train will have less distance to cover than the light headed for the front. Thus, the flashes of light will strike the ends of the traincar at different times. Превод: "светлината пътуваща към задната (лявата) част на вагона ще измине по-малко разстояние ...". Значи имаме относителност на едновремеността, защото според наблюдателя на гарата светлината изминава различно разстояние до лявата и дясната стени на вагона. А щом светлината изминава различно разстояние, тя неизменно ще има различен интензитет. Това е законът за обратните квадрати: различно разстояние => различен интензитет Не ти ли допада това обяснение ?? Какво не ти харесва ??

Ще кажа, когато признаеш, че относителността на едновременността води до описания парадокс с интензитета на светлината. Ако не мислиш, че това е парадокс, аз нямам нищо за казване.

Значи приемаме за нормално, че интензитетът е различен за различните наблюдатели. Ти това ли казваш?

Да, различни пътища в отправните системи, но еднакъв път вътре във вагона. За пореден път: пътят вътре във вагона е важен, а не в отправната система.

Нека първо да преговорим: Според вътрешния наблюдател, светлината достига едновременно до лявата и дясната стени на вагона. Следователно, светлината изминава еднакво разстояние. Според външния, наблюдател, обаче, светлината достига не-едновременно до лявата и дясна стени на вагона. Това означава, че светлината изминава различно разстояние. Последното се потвърждава от руската и американската Уикипедии, така че не си струва да се оспорва. По закона за обратните квадрати, щом светлината е изминала различно разстояние до лявата и дясна стени на вагона, тя естествно ще има и различен интензитет. Тук трябва да е ясно, че е физически невъзможно и двата наблюдателя да са прави. Ще дам пример: ако аз виждам моята глава в огледалото като квадратна, а ти отстрани я виждаш като кръгла, няма как и двамата да сме прави. Не може моята глава да стане от квадратна кръгла ... само защото ти си я погледнал отстрани. Не работят така нещата. Същото важи и за интензитета на светлината в примера: той не може хем да е еднакъв, хем да нее - в зависимост от това кого питаш. Потвърди, че се съгласяваш с този ред на мисли, преди да продължим нататък. Ако не се съгласяваш, нямаме разговор.

Според етърната теория и според СТО, светлината изминава различно разстояние между геометричния център на вагона и двете му странични стени: до лявата стена то е по-късо отколкото до дясната. Това е грешно и проблем, както за СТО, така и за етърната теория. Според класическата физика, от друга стана, светлината винаги изминава еднакво разстояие между геометричния център на вагона и двете му странични стени, независимо от отправната система. Така че класическата физика няма проблема на СТО и етърната теория.

Под "класическа физика" ти явно разбираш етърната теория - и в такъв случай си прав, че според етърната теория светлината също изминава различно разстояние вътре във вагона. (Това е причината за различиния интензитет при двете стени.) Етърната теория, обаче, също е грешна. Аз никога не съм казвал иначе. Има съвсем валидно класическо описание за това как интензитетът е еднакъв за всички наблюдатели, но още не сте готови за него. Първо трябва да приемете, че СТО не отразява действителността. След като го приемете това, тогава ще говорим за валидното описание. Засега само ще кажа, че в СТО има съвсем явна грешка, според която скоростта на светлината в подвижни системи е различна в хоризонтална и вертикална посоки. Показва се по най-елементарен начин. Ще е голям смех да ви гледам как ще спорите на тази грешка . Нали уж според СТО скоростта на светлината е само едно ... пък после пак споерд СТО се оказва, че не била само една.

Значи хората (на два езика) са написали, че светлината изминава различно разстояние и затова имаме относителност на едновременността. И пак хората са измислили закона за обратните квадрати. Но понеже на Скенер не му изнася, тези закони не важат в случая. Те важат само ако не противоречат на СТО. Защото СТО винаги трябава да е вярна ... дори когато не е вярна.

Пълни глупости. Лъчите тръгват в момент (t=0), когато началата и на двете отправни системи съвпадат. Ето обяснението на руската Уикипедия за относителността на едновременността, откъдето съм взел картинките: Для наблюдателя, сидящего на поезде, передняя и задняя часть вагона находятся на фиксированных расстояниях от источника света и значит, по мнению этого наблюдателя, свет достигнет передней и задней части вагона одновременно. С другой стороны, для наблюдателя, стоящего на платформе, задняя часть вагона приближается к точке, в которой произошла вспышка, а передняя часть вагона удаляется от нее. Ето какво казва и американската Уикипедия по въпроса: ... the light headed for the back of the train will have less distance to cover than the light headed for the front. Thus, the flashes of light will strike the ends of the traincar at different times. Превод: "светлината пътуваща към задната (лявата) част на вагона ще измине по-малко разстояние ...". Значи имаме относителност на едновремеността, защото според наблюдателя на гарата светлината изминава различно разстояние до лявата и дясната стени на вагона. Това го казват и братушките, и американците. А щом светлината изминава различно разстояние, тя неизменно ще има различен интензитет. Това е законът за обратните квадрати и тук няма мърдане! Така че не се опитвай да шикалкавиш и да увърташ. Нямаш никакъв аргумент в случая.

Да, но лъчите наляво пътуват по-кратко от лъчите надясно. Значи интетнзитетът на тези лъчи ще бъде различен когато достигнат до съответната стена. Нали точно затова имаме и относителност на едновременността. Ако лъчите изминаваха еднакво разстояние, те щяха да достигнат едновременно и до двете стени на вагона ... за всички наблюдатели. Тогава за каква относителност на едновременността говорим?? Ти продължаваш да не разбираш какъв проблема.

Колега, на теб известна ли ти е концепцията, че ако имаш две различни измервания на една и съща величнина, едното от тях със сигурност не е вярно? Ако наблюдателят във влака измерва един интензитет, а този на гарата измерва друг, значи едното от тези измервания е грешно. Което и да избереш за грешното, СТО пак е грешна, защото според нея излиза, че и двете измервания са вярни ... а това е логически абсурд. Не може напрежението в мрежата хем да е 220 волта, хем да е 110 волта. Избери си кое от двете е вярното, защото не може и двете да са вярни.

Според класическата физика лъчите пристигат едновременно до двете стени за всички наблюдатели. Така че интензитетът е еднакъв за всички наблюдатели. Това, което е различно за различните наблюдатели, е скоростта на светлината. Тя е относителна, както всички останали скорости - а не е изключение, както е според СТО.

Разликата между нас е, че ти нерационален човек, който като няма аргументи започва да си измисля своя физика ... защото не може да признае, че не е прав. Кажи пак как светлината се разфокусира по посока на движението. Не можеш да решиш парадокса и почна с глупостите.

И каква е тази пълна идиотщина бе, колега ?? Какви са тези идиотски свойства на светлината, които току що измисли ??

Е да де. И както се разичава редът на случване на събитията, така се различава и интензитетът на светлината. Първото не го броим за парадокс, защото сме приели, че е редно да имаме не-едновременност. Значи сега или трябва да приемем, че е редно да имаме и разлика в интензитета на светлината - или имаме парадокс. Само че ако този парадокс го приемем за истина, значи приемаме за най-нормално двата наблюдателя да "виждат" две различни реалности - а не една реалност. В едната реалност имаме едновременост и еднакъв интензитет на светлината при двете стени на вагона - а в другата реалност имаме не-едновременост и различен интензитет на светлината. При това положение се поставя генералния въпрос: колко глупости на търкалета трябва да приемем за истина, за да изкараме СТО за вярна??

Откъде я изсмука тази промяна на разходимостта? Говорим за най-обикновена крушка, чиято светлинна сфера има еднакъв интензитет навсякъде.

Защо допускаш паралелни лъчи? Аз съм написал, че източникът е крушка, а не лазер. Картинката е подвеждаща, защото тя не показва всички лъчи. Само че това е едиствената картинка, която успях да намеря - а не че лъчите са паралелни. Пак допускаш паралелни лъчи. Говорим за светлинна сфера, за която ти лично си доказвал, че се запазва и за външния наблюдател. Имаше спор по въпроса с колегата Екземус и ти лично му доказа, че сферата се запазва и за двата наблюдателя. Само времената са различни. Но по условие щом светлинната сфера се запазва - и щом имаме относителност на едновременността (сферата удря лявата стена на вагона преди дясната), значи ще имаме и различен интензитет на светлината в двете стени на вагона. За да няма парадокс, светлинната сфера трябва да удря двете стени на вагона едновременно ... за всички наблюдатели. Само че тогава забрави за относителност на едновременността. Значи ти разбираш ли, че парадоксът е вграден във философията на СТО? Разликата в интензиета се причинява от относителността на едновременността. Ако искаш интензиетът е еднакъв, ти трябва да се откажеш от тази относителност. Хайде да те видим как ще го направиш.

Разбрах ти мисълта от вчера. Разстоянията във вагона (уж) се променят, а това не се личи на картинката. Това е точно така, но парадокъст си остава, защото дори с променени растояния, светлината пак изминава различен път наляво и надясно.

Не го слушай Скенер. Парадоксът е нерешим, но условието не е зададено ясно. Трябваше ясно да упомена, че става дума за крушка (точков източник), която излъчва равномерно във всички посоки, и че крушката се намира в геометричния център на вагона. Скенер си измисля някакви лъчи, че и втори източник. Глупости. Парадоксът е нерешим, защото по условие интензитетът на източника зависи от разстоянието (стига да не е лазер) - и пак по условие растоянието, която светлината изминава вътре във вагона, е различно в двете посоки. Така е според СТО. Значи имаме вградено противоречие. Релативистите, обаче, ще опитват всячески да дискфалифицират парадокса. Те са религиозни хора и на тях аргументи не им минават.

За какаъв трети наблюдател сънуваш?? Вътрешният наблюдател вижда еднакъв интензитет при двете стени на вагона, а външният вижда различен. Това е парадоксът. Къде видя трети наблюдател ??

Защо да изминава различен път и в двата случая? Този пример се дава като илюстрация на относителността на едновременността. Спрямо влаковия наблюдател, светлината достига едновременно до двете стени, докато спрямо гаровия наблюдател тя достига не-едновременно. Ако светлината и в двата случая изминаваше различни разстояния, значи за нито един от двата наблюдателя тя нямаше да достигне едновреммено до двете стени. Тогава как този пример би показвал относителност на едновременността??

Ето един парадокс и от мен. Нека разгледаме известния пример с влака и гарата, който обичайно се използва за илюстриране на относителността на едновременността. Според наблюдател вътре в един от вагоните на влака, влакът е в покой, а гарата се движи. Така ако вътре във вагона светне крушка, светлината от крушката ще достигне едновременно до лявата и дясната стени на вагона: Според наблюдател на гарата, обаче, влакът е този, който се движи, а гарата е в покой. Следователно, светлината от крушката ще достигне първо до лявата стена на вагона - и чак след това до дясната. Причината е, че светлината изминава по-кратко разстояние до лявата стена отколкото до дясната: Проблемът тук е, че интензитетът на светлината е обратно-пропорционален на разстоянието до източника (по закона на обратните квадрати): Тъй като от гледна точка на вътрешния наблюдател светлината изминава еднакъв път до лявата и до дясната стени на вагона, тя ще има еднакъв интензитет когато достигне до тях. Според наблюдателя на гарата, обаче, светлината изминава различни разстояния докато стигне до лявата и до дясната стени. Следователно, тя ще има и различен интензитет когато достигне до тях. Не знам дали това е един от "официалните" парадокси на СТО и какво е неговото разрешение (ако въобще има такова). За мен истинският парадокс тук е, че ние приемаме за най-нормално двата наблюдателя да виждат две алтернативни реалности ... въпреки, че тук говорим за наблюдение на една и съща реалност. Това не е проблем само с този пример, а с всички подобни примери. Защо това се счита нормално?? Това е истинският парадокс тук.

Физическо количество е количество, което можеш да измериш с физическо измерване. Един триизмерен куб, например, можеш да го измериш с физически аршин. Как, обаче, ще измериш един хиперкуб с физически аршин? Хипекубът няма физически смисъл: нито можеш да построиш такъв от физически материал (да кажем бетон), нито пък да го измериш с физически аршин. Триизмерният куб, от друга страна, хем можеш да го построиш физически, хем да го измериш физически. Същото се отнася и за разстоянията. Евклидовото разстояние можеш го измериш с физически аршин, докато пространствено-времевия интервал не можеш. Няма такъв аршин, с който можеш да измериш такъв интервал. Това е разликата между двете. За едното има аршин, а за другото няма. Щом нямаш аршин, значи говорим за нефизическа величина.