gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10802 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
61
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
А така. И като знаем, че прецизността на Физо е дърварска, а тази на ММ е много висока, очевидно Физо е грешен и ММ е верен. Значи имаме пълно увличане.
-
Ако твоите сметки излизат за всяко разстояние между подвижния източник и стената, значи интензитетът не зависи от разстоянието. Твоите сметки за всяко разстояие ли важат (между крушката и стената)? Ако не, значи имаме парадокса, който аз посочих. Ако да, значи интензитетът не зависи от разстоянието. Кой от тези два парадокса избираш за "верния" парадокс ?
-
Или може би въздух под налягане, не е сигурно.
-
Последно ми помогни със следното. Според твоите сметки горе излиза, че когато един подвижен източник се отдалечава, неговият интензитет се запазва. Така в примера с влака и гарата няма парадокс (началото на темата). Хубаво, но тогава изникава въпроса как въобще интензитетът на повдвижни иточници намалява ?? Защо интензитетът на източника в примера с влака и гарата не се променя с разстоянието ... но иначе интензитетът принципно зависи от разстоянието. Ей този парадокс ни го обясни, за да посмеем.
-
Според теб излиза, че интензитетът на един подвижен източник никога не мени. Просто правим едно векторно събиране на скоростите - и хоп, интензитетът на източника се запазва, независимо колко далеч е той. Аз с тази глупост няма повече да споря. Егаси физика.
-
Диполната анизотропия е този експеримент. Затова аз само за нея говоря. В смисъл, че тя потърждава "класическото" поведение на светлината, а не това на СТО.
-
Грешката на физиците на времето е тяхното убеждение, че етърът е абсолютен. От там идва цялото объркване. Опитът на ММ показва пълно увличане на етъра. Но понеже на времето са били абсолютно убедени, че етъртът е абсолютен и че не увлича пълно, нулевият резултат на опита се тълквува погрешно. А той е очакваният резултат. Ако има светлоносещ етър, той не е абсолютен. Това показват всчики опити, някога правени. И въпреки това етърът до ден днешен се смята за абсолютен. А пълното увличане в опита на ММ е от атмосферата (или от етъра в нея, ако има такъв).
-
Заблудил си се. Не са едни и същи фотони, а са други фотони.
-
Той наистина си мисли, че това са същите лъчи ... и не вижда, че разтоянието е по-голямо и че това в същност са други лучи. Заблудил се е.
-
Нека да е ясно, че това ти го твърдиш. Тоест, тук не говорим за общоприет факт, а за твое лично мнение. Цялата ти постановка може да се обобщи така: Заради аберацията, лъчите от по-далечния (подвижен) източник М достигат до същата точка H на стената на вагона както лъчите от по-близкия източник R. По тази причина, енергията и интензитетът на светлината в точка H са същите, независимо от източника. Какъв е проблемът тук: Дори 1) да е вярно, от него по никакъв начин не следва 2). Фактът, че светлинният лъч попада в същата точка, по никакъв начин не означава, че интензитетът е същият. Интензитетът на светлината зависи от разстоянието до източника и на твоята собствена диаграма е повече от видно, че (МH > RH). Следователно, интензитетът на лъчите от източника М ще е по-нисък в сравнение с лъчие от R. Тук за никакво фокусиране не може да става дума, защото няма какво да ги фокусира тези лъчи (както е видно на схемата). Аберацията сама по себе не фокусира и след като лъчите идват от по-далеч, техният интензитет естествено ще е по-нисък. Ето я твоята формула за интензитета, изразена в стерадиани: Пак на същата страница е ясно показано, че стерадианите ... и така интензитетът на светлината ... зависят от разстоянието до източника (в случая това е радиусът r на светлинната сфера). Аберацията по никакъв начин не намалява това разстояние: Извод Цялата ти постановка, че аберацията някак си запазва интензитета на светлината същия, е невалидна. Единственото нещо, което ти си показал, е че заради аберацията лъчите от по-далечен източник попадат на същото място като лъчите от по-близък източник. Дори да е вярно, това по никакъв начин не запазва интензитета на светлината. Както самият ти си показал, лъчите от по-далечния източник М изминават по-дълъг път. Следователно, техният интензитет естествено ще е по-нисък, след като не са фокусирани. А ти по никакъв начин не си показал, че аберацията магически е способна да фокусира светлината. В крайна сметка ти се опитваш да ни пробуташ една напълно фриволна и невалидна теза за истина ... просто защото нямаш други аргументи срещу очевидния парадокс на СТО, който аз съм показал. И както аз също съм показал, този парадокс важи не само за интензитета на светлината до стените на вагона, но и за честотота на светлината (външният наблюдател "вижда" доплеров ефект, докато вътрешният не вижда). Казано накратко: нямаш никакъв аргумент, драги Скенерчо.
-
Не се съгласявам, но ти приемам/уважавам позицията.
-
Не знам ... но всеки опит някога правен показва точно това. Моето обяснение е, че едно затворено пространство по природа е относително. Затова не е случайно, че вътре в такова пространство по никакъв начин не можеш да кажеш дали то се движи инерциално или е в покой. Но може и да има и друго обяснение все пак. Не знам. Във всеки случай всички опити някога правени това показват. Изебери си който и да е опит и неговият резултат може да се обясни с преносимост на светлината (ефектът на Саняк е изключение).
-
Точно това показват анимациите горе. СТО е тази, която има грешна представа за реалността и точно затова парадоксите на СТО не свършват. СТО приема, че само скоростта на светлината е постоянна за всички наблюдатели, а всичко останало е променливо. А в действителност е точно обратното: само скоростта на светлината е променлива за различните наблюдатели, а всички останало е еднакво. В крайна сметка до това се опира. Скорсостта на светлината е относителна както всяка друга скорост в Нютоновата физика. Лоренц и Айнщайн това не са разбрали на времето. Не са се усетили, че светлината е преносима.
-
Тук е тънкостта. Има разлика между двете. Всички физични опити, които оборват етрърната теория, в същност показват, че светлината в затворени пространства е преносима. Виж анимацията горе.
-
Според СТО това наистине е така ... но в реалността не е. Именно това е физическата грешка на СТО. Тя не прави разлика между разпространението на светлината в отворени и затворени пространства. А такава разлика има: горе: СТО долу: класическа физика Едно затворено пространство пренася със себе се светлинните вълни, разпространяващи се вътре в него (преносимост на светлината).
-
А твоето въздухарство и головодие се неизличми. Много съжалявам.
-
Добре, предавам се. Хайде сега покажи формулата, да те видим. Уж имало формула, пък се оказва, че и ти не я знаеш.
-
Ами аз погледнах учебниците и такава формула няма !! Значи ти говориш пълни глупости. Въздух под налягане.
-
Да, на един самозабрабил се луд-самозванец все му струва, че другите не мислят. "Откакто на жената и купих мобилен телефон, тя все си е в къщи." И ти така.
-
Празноглавци аз със сигурност не слушам и не чета. Не може някакъв самозабрабил се луд-самозванец да ти разтяга локуми. Иди на Хайд парк и там си намери слушатели. На мен или ми показваш формулата, или траеш. Ти естествено нямаш формула да покажеш. Головодник и въздухар едновременно.
-
За пореден път: къде е формулата, която показва зависимостта на интензитета от аберацията? Няма да стане с празни приказки, Скенерчо. Дай формулата, батка. Иначе трай.
-
Виж сега, Скенерчо. Цаката е, че вътре във вагона няма как да сложиш неподвижни датчици. На теб това ти убягва: външен наблюдател не може да направи измервания вътре във вагона. Това е физически невъзможно. За да направиш инзмервания вътре във вагона, ти трябва да сложиш датчици вътре във вагона. Не може отвън. Но като сложиш датчици вътре, те естествено се движат заедно с вагона, а не са стационарни. Така стационарното имерване пропада. Разбираш ли я тази уловка? Принципно, когато става въпрос за физика, на човек му трябва малко инженерно мислене (което ти нямаш), защото работиш с физически обекти и явление. Съответно трябва да се съобразяваш с физиката на нещата. Като например, че измервания на светлината вътре в едно затворено пространство няма как да бъдат направени от отвън.
-
+1000 Това е ключът от бараката. Релативизмът не прави разлика между отворени и затворени пространства и затова няма конценпция, че е физически невъзможно за външни наблюдатели да правят измервания на светлината вътре в заторени пространства. Но съм сигурен, че определени познавачи ей сега ще намерят обяснянение, което магически ще разреши това явно недоглеждане на СТО.
-
И така (по твоите думи) се стига до поредния парадокс на СТО : Двата наблюдателя не се съгласяват за това каква е честотата на светлината вътре в двата края на вагона. Според вътрешния наблюдател честотата е еднаква и в двата края, а според външния наблюдател тя е синьо/червено отместена (доплеров ефект). И пак като с интензитета, "виждането" на вътрешния наблюдател е обезпечено с физически измервания, докато "виждането" на външния не е, защото той няма физическата възможност да направи измервания вътре във вагона. Тоест, получава се абсолютно същият парадокс като с интензитета (защо ли): единият наблюдател мери едно, а другият не се съгласява ... въпреки, че той е неспособен да извърши физически измервания. Щом има пространствено преразпределение на фотоните, значи тяхната бройка е различна в предната и задната части на вагона. Броят на фотоните определя ... интензитета на светлината. Така ти вече втори път признаваш, че интезитетът е различен. Не знам защо тогава я вееш Скенеровата кръгло-идиотна аберация. Как така хем фотоните са пространствено преразпределен, хем интензитетът е еднакъв. Само идиотите успяват да съчетаят подобни протовиречия в главата си. Рационалните хора я нямат тази дарба. И последно, ти измисли ли формулата на Скенеровата кръгло-идиотната аберация? Хайде покажи я, де. Не става само с празни приказки, Скенер. В науката като казваш нещо, го обосноваваш с езика на математиката. Иначе явно си празноглав пишман релативист.
-
Виждат я по различен начин: според вътрешния тя достига едновренно до стените на вагона, а според външния - неедновременно. Това не реално. Реално е каквото става според класическата физика: светлината достига едновременно до стените на вагона и за двата наблюдателя. Но ако то допада СТО, това също е ОК (стига да не спориш, че си прав ).
