gmladenov

Много си нахален и неприятен. Първо цитираш книга, в която пише, че "движението на някакво тяло може да се открие само по отношение на друго тяло" ... след което спориш, че в същност можело и без друго тяло. Ти явно не си релативист, а лукова глава. И никога не забравяй следната анимация. Тя показва, че доктрината на Релативизма е грешна. Така че не се прави на много важен. Губеща кауза защитаваш.

Съвсем очевидно това е страница от Наръчника на Младия Релативист. От втория параграф: Очевидно да се открие преместване на тяло в такова пространство е невъзможно. Авторът явно не е чувал за диполната анизотриопия. Или може би съзнателно е решил да подведе Младия Релативист.

Чакай сега. Ти си този, който иска да използва нематериална точка за отправна система (вече-несъществуващия източник на реликтовото излъчване), след което някак излезе, че аз не разбирам какво говоря ... а аз вече половин ден споря, че в СТО не можеш да използваш нематрериална точка за отправна система. Както и да е. Сега вече наясно ли си, че вече-несъществуващия източник на реликтовото излъчване не може да бъде избран за отправна система. Това е важното. Хайде сега го обясни това на твоя приятел Скенера, че той още напира.

Хехе. Пак не мислиш, колега. Това, което ти наричаш "мястото където се е намирал" източника, е точката на излъчване на светлината. В класическата физика това е напълно валиден избор за отправна система. Това в същност е отправната система на ... пространството. А както знаем, в СТО пространството не е валиден избор за отправна система. Защо? Една не-материална точка в пространството стационарна ли е или се движи? Ако е стационарна, значи говорим за специална/привилигирована отправна система. Ако не е стационарна, тогава как се дефинира движение на нематериална точка. Дай цитат от литературата, ако обичаш. Лични локуми по темата не се приемат.

Нищо подобно. Рецитираш глупотевини наизуст, без въобще да мислиш. Защо според Релативизма само материални тела могат да бъдат отправни системи? Ами защото след като инерциалното движение на телата принципно е неоткриваемо, само промяната на разстоянието между две тела дава индикация за движение между тях. По вашата логика със Скенер: Ако изберем вече-несъществуващия източник на реликтовото излъчване (РИ) за стационарна система, кое разстояние се променя между подвижните спътници и тази система, за да кажем, че спътниците се движат? И те скъсили ли са това разстояние - или са го увеличили? Ако си релатививист-джихадист, ти със сигурност ще измислиш някаква нелепост за отговор. Но ако си рацинален човек, то е ясно, че тези въпроси нямат отговор. Никой не знае координатите на вече-несъществуващия източник на РИ, за да можем да изчислим дали спътниците са съкратили или увеличили разстоянието между тях и източника. Същото нещо важи за всяко друго материално тяло: не може някога съществувало тяло да служи за отправна система, тъй като ти няма как да измериш промяна на разстоянията между това тяло и всяко друго. Тогава за какво движение говорим ?? Всичко това важи за Релативизма и СТО, които изискват отправно тяло за движение (защото собственото инерциално движение в космоса се смята за неоткриваемо). И пак да кажа, моите аргументи важат за рационални хора. Иначе просто вадиш релативистичния ятаган, извикваш "Айнщайн акбар!", и това ти дава право да избереш каквото си поискаш за отправна система. Един път като си извикал "Айнщайн акбар!", СТО винаги е вярна ... дори когато не е.

Несъществуващият източник на РИ е оставил след себе си само вакуум и остатъчна радиация. Ти избираш този вакуум за отправна система и го наричаш "несъществуващият изтчочник на РИ". А аз го наричам вакуум. Разликата е, че ти явно имаш нужда от въображаем приятел, докато аз се стремя да наричам нещата с истинските им имена.

Щом ти избираш вече-несъщетстуващия източник на реликтовото излъчвяане (РИ) за отправна система, значи вакуумъът на пространството също може да служи за такава. Логиката е абсолютно същата: Вакуумът е мястото, където някога се е намирал вече-несъществуващия източник на РИ. Следователно, вакуумът на простанството е валидна отправна система. Айнщайн очевидно е сгрешил да премахне пространството като отправана система.

Реликтовото излъчване някога е имало източник, но в момента такъв не съществува. Това по никакъв начин не ни спира да измерим Доплеров ефект, когато се движим в космоса ... заедно с микровълновите вълни на реликтовото излъчване.

Пълни глупости. Няма изискване източникът да съществува в момента, в който мериш Доплеровия ефект - и горната дефиниция по никакъв начин не го изисква.

От нашата Уикипедия: Доплеров ефект е промяната на приеманата от наблюдателя честота и дължина на вълната, когато източникът и/или наблюдателят (приемникът) се движат по направление един към друг. Тоест, това е наблюдаватаната промяна на честототата и дължината на вълната ... а не движението на източника и/или приемника. Абсолютно нищо грешно не съм казал, а ти явно си изключително кисел, за да се заяждаш за такива неща. Споко, колега.

Тц. Светлината (и вълните по принцип) са независими от източника. Така че Доплеровият ефект е спрямо вълните, а не спрямо източника. Не се прави на по-тъп отколко си .

Е да де ... и когато се говори за реликтовото излъчване, такъв обект няма. Източникът на реликтовото излъчване отдавна го няма (от 13,8млрд години). Имаме само остатъчна радиация, която спътниците измерват. И това, което те измерват, е синьо-отместема радиация в едната посока и червено-отместена радиация в другата посока: Значи спътниците мерят Доплеров ефект, без източникът да съществува. Тоест, те мерят собственото си движение в космоса ... без каквато и да било отправна точка, както е показано на картинката. И нека да е ясно: светлината никога не е в покой, така че тя не може да бъде използвана за стационарна система. Стационарната система в случая е самото пространство, спрямо което светлинние вълни се движат със скоростта на светлината.

Грешка на езика. Диполната анизотропия показва, че едно тяло може да открие собственото си движение в космоса. Това е нещо, което уж е невъзможно (според доктрината на Релативизма), а то се оказва напълно възможно.

Да, наистина, диполната анизотропия отдавна е обяснена: тя е Доплеров ефект, причинен от движението на спътниците в космоса. Значи движението на материални тела в космическото пространство е откриваемо.

Тц. Диполната анизотропия какво е? Тя показва, че спътницте са тези, които се движат из космоса, а не обратното. От Укипедия: Этот факт интерпретируется как следствие эффекта Доплера, возникающего при движении Солнца относительно реликтового фона со скоростью примерно 370 км/с в сторону созвездия Льва.

Няма значение каква е причината. Важното е, че етърът по условие е стационарен и не се приема за подвижен. Значи движението спрямо етъра е абсолютно, а не относително - защото етърът не може да е подвижен. Ами не. Това е стационарна система, а не абсолютна система. Абсолютната отправна система е специална с това, че тя не е подвижна. Затова говорим за специална/преференциална система. Тя винаги е стацонарна и никога не е подвижна. Айнщайн елиминира тази система и затова в СТО всички системи са равноправни. Те могат да са както стационарни, така и подвижни ... заради което се стига до описания в тази тема парадокс/абсурд. Да, абсолютна скорост е скоростта спрямо абсолютната отправна система.

Етърът по принцип се приема за стационарен (например от Лоренц), но ти явно знаеш по-добре.

С това съм съгласен. Стори ми се, че казваш друго.

Това е спорно .

Ето ги пак анимациите, за да не се забравя за какво е тази тема. 1. Ако светлината имаше инерция, ролите на стационарен и подвижен наблюдатели са симетрични и няма никакво значение кой наблюдател е избран за стационарен и кой за подвижен. Симетрията на наблюдателните роли е фундаментален принцип на Релативизма: 2. Светлината, обаче, няма инерция. По тази причнина траектороията на светлината е различна в зависимост от това кой наблюдател се води за стационарен и кой за подвижен. Това нарушава базовия принцип на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли. Извод: принципът на Релативизма за симетричност на наблюдателните роли е несъвместим с постоянството на скоростта на светлината. Това е теоретичен проблем за Релативизма. Релативизмът работи само за механичо движение и е принципно несъвместим с движението на светлината.

Много си оргинален ... а не разбираш, за какво точно е спора. Когато на времето са вярвали, че етърът е абсолютната отправна система на пространството, движението се е смятало за абсолютно. Така че докато ти си лежиш "видимо неподвижно" на дивана, ти в същност се движиш спрямо етъра. Така са смятали на времето. Това е дефиницията на абсолютно движение: движение спрямо абсолютната отправна система на етъра/пространството. Днес се смята, че такава система няма. Съответно ролите на стационарен и подвижен наблюдател се смятат за взаимозаменяеми. Тоест, ти произволно избираш кой от два наблюдателя е стационарният и кой е подвижният. Значи докато ти си лежиш на дивана, ти си избрал ти да си стационарен спрямо слънцето, а то да се движи. От гледната точка на слънцето, обаче, то е стационарно, а ти си подвижен. Според Релативизма, тези два избора на стационарен/подвижен наблюдатели са еднакво валидни. Хубаво, но ако вникнеш в това, което показват горните картинки, ще разбереш, че свободната избираемост на ролите води до неразрешим парадокс.

Това го покрихме вече: относителното движение спрямо абсолютното пространство е абсолютно движение. Ето също така какво казва Уикипедия за опита на Майлексон и Морли: Ориентация интерферометра изменялась в пространстве, поэтому при отсутствии увлечения эфира Землёй появлялась возможность по разности времён определить абсолютную скорость движения Земли относительно системы отсчёта, связанной с эфиром. С други думи: абсолютна скорост = скорост спрямо абсолютната отправна система на етъра абсолютно движение = движение спрямо абсолютната отправна система на етъра

Неуспешните опити да се открие движението на земята спрямо "светлинната среда" са опити да се открие абсолютното движение на земята в етъра. Самият Айнщайн го казва в увода на СТО: Примеры подобного рода, как и неудавшиеся попытки обнаружить движение Земли относительно «светоносной среды» ... Съжалявам, че не ги знаеш тези неща.

Хубаво. И какъв е този "абсолютен покой", срещу който Айнщайн протестира, и каква е тази абсолютна отправна система, която той премахва ?? Нали СТО е известна с това, че тя премахва абсолютната отправна на етъра и въвежда равенство/симетричност на отправните системи. А сега вие, само за да спорите с мен, пренаписвате историята на физиката и се правите, че преди СТО движението не се е смятало за абсолютно. Айде гле'йте си работата.

Тц. Това, което лъсва, е че ролите на стационарен и подвижен наблюдател не са симетрични. Значи не можеш по твой избор да нарочиш кой наблюдател е стационарен и кой подвижен. А според Релативизма (уж) можеш.