
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10117 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Нека да те цитирам пак, че ти не се слушаш какви ги говориш: Светлината тръгва от една точка, и се движи с еднаква скорост във всички посоки, според вторият постулат. И това се случва във всяка система, и на гарата, и на влака. От къде ще се вземе някаква несиметричност? Последно: имаме ли симетрия във всяка система (От къде ще се вземе някаква несиметричност??) или само в системата на влака? Двете твърдения си протоворечат ... а и двете са твои. Така че единият от вас двамата не е прав. Кой не е правият, Сканерчо?
-
Сканер се обърка, но не може да признае. Затова сега уточняваме кой разбира от линейни трансформации и кой не ;). Иначе с Лоренцовата трансформация няма как две едновремненни събития в една отправна система да се транслират към не-едновременни в друга отправна система. До толкова поне линейните трансформации ги разбирам.
-
Ти не внимаваш, колега. През цялото време аз обяснявам, че ако две събития са последователни в една отправна система, те ще бъдат последователни и в другата. Или ако те са едновременни в едната, те ще бъдат едновременни и в другата. Тоест, няма как да имаме (t1 = t2) в едната система, а да имаме (t1' != t2') в другата. За това иде реч. Иначе естествено може да имаме t1' < t1. Тоест, транслираното събитие да се е случило преди "оригиналното". Нищо не пречи и аз никога не съм казвал нещо различно.
-
Колега, да не се сменя реда/хронологията на събитията означава, че: ако ( t1 < t2), то (t1' < t2') ако ( t1 = t2), то (t1' = t2') ако ( t1 > t2), то (t1' > t2') Ако едно от тези не беше в сила, значи трансформацията променя реда на събитията и не може да е линейна. Лоренцовата трансформация по дефиниция е линейна. Същото важи и за пространствените координати, естествено. Ако Лоренцовата трансформация не беше линейна, щяхме да имаме не само разместване на събитията между различни системи, но инерциално движение в една система щеше да се транслира към ускорително в друга.
-
"Отностителност на едновременноста" означава, че едно събитие се случва в различни моменти в различни отправни системи. В горния пример, светването на крушката настъпва в различни моменти в отправните системи на влака и на гарата. Същото и за момента, в който светлината достига до стените на вагона ... което пак се случва в различни моменти в двете системи. Това е смисълът на "отностителност на едновременноста". В същото време редът/последователността на две събития в една система не се променя при транслация в друга система. Ако това не беше така, има шанс да загубим причинно-следствената връзка между събитията. Като например светлината от крушката да достигне стените на вагона преди крушката да е светнала. Лоренцовата трансформация е линейна и не разрешава смяна на реда/последователността на събитията. Затова няма как две събития, които са едновременни в една система, да са НЕ-едновременни след транслация в друга система. Иначе Лоренцовата трансформация нямаше да е линейна. Това е принципно положение и ако някой го смята различно, този някой да си провери сметките.
-
Няма противоречие, колега. Както вече казах, разликата между СТО и Нютон е само в това, че при Нютон имаме абсолютно време, кеото е еднакво във всички отправни системи. При СТО, от друга страна, всяка система си има собствено време. Иначе последователността на събитията в една система не се променя при транслиране на тези събития в друга система. Лоренцовата трансформация нали е линейна. Така че няма как да смениш реда на събитията с тази трансформация.
-
Казах ти. Разстоянията х' и -х' ще са еднакви (но ще са скъсени). Ако имаш еднакви разстояния - а различни времена - значи имаш различна скорост на светлината. Значи или трябва да изкараш, че разстоянията х' и -х' също са различни - или времената ще трябва да са еднакви. След няколко часа ще ти го сметна като хората, за да не спорим.
-
Същото важи и за скоростта v в случая. Иначе в отправната система на гарата ще завършиш с еднакви разстояния (х' и -х'), но различни времена (t' и t"). Това означава различна скорост на светлината в двете посоки ... което не е разрешено в СТО. Помисли и ще видиш. Трябва най-накрая да го науча този Латекс. Затова не ги изписвам формулите.
-
А това вече не е вярно. Може да се престрашите да опитате. Имаме две събития, едното с координати (t,x), другото с координати (t,-x). Пробвайте с Лоренц и ще видите че се получават два различни момента за всяка от стените на влака, t'=/=t". Ти се изказа, колега. Да, имаш две събития - (t,x) и (t,-x) - и като ги транслираш с Лоренц пак ще получиш две събития - (t',x') и (t',-x'). Времето и на двете транслирани събития ще бъде (t') - тоест, те пак ще излязат едновременни. Аз няма да споря повече за тази глупост.
-
Колега, наблюдателят във влака е в покой в неговата отправна система. Така че светлината от крушката достига едновременно до двете стени на вагона. Тоест, в един и същи момент t. Като транслираш този момент с Лоренц, пак получaваш един момент - t' - а не два момента (например t' и t"). Естествено t != t', но и в двете отправни системи светлината от крушката достига едновременно до двете стени на вагона. Тоест, в един и същи момент ... само че този момент е различен в двете сиетеми (t != t').
-
Явно и ти не четеш какво съм написал. Примерът с вагона горе не е по-различен от примера на Ексхемус със светлинната сфера. И двата наблюдателя виждат сфера ... тоест, как светлината от крушката достига едновреммено до краищата на вагона. Ако това не беше така, то единият наблюдател ще види светлинна сфера, а другият - елипсоид или не знам какво. Както самият ти показа на Ексхемус, обаче, и двата наблюдателя виждат сфера. Така че и двата наблюдателя виждат как светлината от крушката достига едновреммено до краищата на вагона. Само че моментът, в който светлината достига до краищата на вагона, е различен в двете системи (според СТО). Това е "относителността на едновременноста" в случая - а не че светлината от крушката достига двата края на вагона неедновременно.
-
И двата наблюдателя виждат едно и също нещо: Светлината от крушката в центъра на вагона достига краищата на вагона едновременно. СТО и класическата физика, обаче, се различават по това как описват този резултат. Според класическата физика, наблюдателят на гарата вижда скоростта на светлината вътре във вагона като c ± v. Според СТО, обаче, това е невъзможно. Вместо това, времето вътре във вагона изглежда забавено на наблюдателя на гарата, а самият вагон изглежда скъсен. Това е трикът на СТО, с който скоростта на светлината никога не надвишава c.