gmladenov

Ами не е. Точно тук се бъркаш. Вакуъмът във вагона е отделна оптическа среда от тази, в която се намира външния наблюдател ... независимо коя е тя (друг вакуум, вода, стъкло, въздух, т.н.). Ето това го схвани и евентуално ще имаме смислен спор.

Вагонът по условие е закрит. Така че външния наблюдател не вижда тази светлина ... физически. Скоростта на светлината в неговата отправна система е ефективна скорост, не физическа скорост.

Галфончо, помисли малко вместо да се правиш на интересен. Коментарите са ти наизустени и кретенски.

Виж по-горе. Осъвремених си коментара с допълнително обяснения.

Хехе, гласът на разума ... който никой не слуша (включително и аз). Затова темата вече има 1500+ коментара.

За да се увлича, трябва да взаимодейства. Нищо подобно. Тук става въпрос за най-елементарна геометрия. Нека да дам за пример пак закрития вагон с крушките (червена и синя), за който стана дума преди време. Нека си предстявим, че вагонът е "пълен" с вакуум: След като светлината е излъчена във вакуума на вагона, тя се разпространява с изотропна скорост, тъй като вакуумът е изотропна среда. Движението на вагона по никакъв начин не променя изотропността на вакуума. Така че дали вагонът се движи или не няма никакво значение за скоростта на светлината вътре във вагона. Нека сега си представим, че вагонът се движи със скорост v спрямо външен наблюдател (не този на картинката - това е вътрешният наблюдател). Тъй като движението на вагона не променя изотропността на вакуума вътре във вагона, светлината вътре се разпространява с изотропна скорост с. Това е скоростта, която ще бъде измерена от вътрешния наблюдател. За външния наблюдател, обаче, скоростта на светлината вътре във вагона ще бъде с ± v. Това се показва по следния начин: Нека светлината от червената крушка достига до дясната стена на вагона за време t и нека означим това разстояние с L. За същото време t, обаче, вагонът се е преместил надясно. Нека означим преместването на вагона с D. Получава се така, че в отправната система на външния наблюдател, светлината изминава разстояние L ± D за време t. Разстоянието L± D е ефективното разстояние, което светлината изминава в отправната система на външния наблюдател. Съответно ефективната скорост на светлината в същата тази система е с ± v. Тоест, за външния наблюдател вакуумът във вагона "увлича" светлината. Това "увличане", обаче, е само привидно. Физичекси, светлината изминава разстоянието L със скорост с. Но поради движението на вагона, ефективното разстояние, което светлината изминава е L± D със скорост с ± v. Това ефективно разстояние съществува само в отправната система на външния наблюдател; то не е реално/физическо. За да се разбере по-добре този пример, трябва се знае следното: Движението на светлината вътре във вагона и движението на самия вагон са две независими събития. Светлината вътре във вагона се разпространява (с изотропна скорост) независимо от това дали вагона се движи или не. В същото време, самият вагон може да се движи или да е в покой независимо от това дали вътре има светлина или не. Връзката между тези две независими събития се прави само от външния наблюдател. Той е този, който съчетава тези две независими събития в една отправна система; тоест, ги слага "под един покрив". Сами по себе си, обаче, тези две събития са независими. Затова на външния наблюдател му изглежда, че вакуумът във вагона увлича светлината. Това увличане, обаче, е само привидно.

Спътниците за картографиране на космическия фон са по същество експеримента на ММ в космически условия.

Много благодаря. Аз се чудех какво точно да кажа .

Да, но не съм съгласен с теб за гравитацията ;).

По това, че това са две различни оптически среди. Едната е вътре лабораторията, а другата е открития космос. Когато светлината се разпространява във вакуума на лабораторията, тя не се разпространява в космоса. За теб тези две среди са еднакви, а това не е вярно.

Няма страшно, нищо не си пропуснал ;). Колегата Сканер обича да се прави на важен, а аз не обичам такива като него.

Прав си. Но гравитацията на земята е много слаба. Това е проблемът, за да се обясни "нулевия" резултат опита на ММ с влиянието гравитацията. Освен това в момента няма измервания, които да показват връзката между силата на гравитацията и "изкривяването" на светлината.

Ами не, тъпанарчо. Вакуумът в лабораторията е вакуум в някакъв затворен съд, от който са изсмукали всички газови/водни молекули (доколко са могли). Този ваккум не е същата оптическа среда като вакуума на пространството. По същия начин както един закрит басейн е различна водна среда от океана. Не очаквам да го разбереш това нещо, но то е факт.

Може и това да е фактор, но не ми се вярва. Все пак гравитацията на земята не е толкова силна. С опита на Майкелсън и Морли проблемът е друг. Те правят измерваниятя си в атмосферата, а си мислят, че ги правят в космоса (в етъра). Там е недоразумението и от там идва грешното тълкувание на "нулевия" резултат от опита.

Явно съм те надценил като казах, че имаш кокоши мозък. Твоят мозък е още по-малък. Аз говорех за уреди в лабораторията, а не във вакуума на космоса. Специално го уточних. Но то е ясно, че ти няма да разбереш. Какво може да се очаква от един идиот.

Да, Идиотчо. И според твоето кокошо мозъче това какво значение има? Ти имаш опитна установка вътре в лабораторията, в която измерваш скоростта на светлината. Твоите уреди са в покой спрямо оптическата среда - независимо дали това е вакуум, вода или въздух. Как сезонът определя дали твоите уреди са в покой или не? Би ли ми обяснил тази връзка, защото явно само идиот като теб я вижда.

Няма, Лапландец. Ако се разтърсиш ще видиш, че опитната установка в нито един опит ... който някога е правен ... не е била в движение спрямо оптическата среда. Опитът на Физо от 1851 симулира движение, защото той измерва скоростта на светлината в движеща се оптическа среда (вода). Дефакто спътниците за картографиране на космисческия фон са единственият опит, в който опитната установка е в движение спрямо оптическата среда - и този опит веднага измерва анизотропна скорост на светлината.

В случая имам предвид, че светлината вътре в мехура се движи заедно с него. Така че ако мехурът се движи със скорост v спрямо външен наблюдател, скоростта на светлината вътре в мехура ще бъде с ± v спрямо същия този наблюдател. Това е смисълът на илюстрацията.

Не, Тъпанарчо. Никога не съм казвал подобно нещо. Ти си толкова тъп, че дори не можеш да разбереш какво казвам.

Да, Кретенчо. Знам и за ЛИГО също. Всички тези опити ... без изключение ... са проведени в покой спрямо оптичесаката среда, независимо дали тя е вакуум или нещо друго. А както самия Айнщайн казва, "лудост е да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати...".

Точно така. И в класическата физика третата отправна система е абсолютната отправна система (на пространството). Така че в класическата физика винаги знаем скоростта и на двете ракети по отделно. В СТО не е така, защото имаме само две отправни системи, едната от които винаги е в покой. Такаче в СТО имаме само обща относителна скорост; индивидуални скорости няма. Нали се извиних няколко пъти, че светлината не изисква преносна среда ;). Атмосферета е изотропна оптическа среда, така че скоростта на светлината в нея също е изотропна (еднаква във всички посоки). Ако си в покой спрямо атмосферата (както е била опитната установка в опита на Майкелсън и Морли), ти ще измериш изотропна скорост на светлината. Това е "нулевият" или "отрицателен" резултат от опита ... а той всъщност е очакваният/положителен резултат. Ако повториш същия опит във вакуум ... и пак си в покой във вакуума ... пак ще имериш изотропна скорост. Цялата работа е там, че всички опити, които уж потвърждават СТО, за извършени в покой - независимо дали във вакуум или в друга оптическа среда. Дефакто всички опити, които някога са направени, повтарят една и съща грешка: те мерят скоростта на светлината докато са в покой. Само опита на Физо от 1851 и спътниците са в движение ... и те съответно измерват анизотропна скорост на светлината. Значи какъв е извода: Ако мериш скоростта на светлината докато си в покой, ти мериш изотропна скорост. Но ако не си в покой, ти мериш анизотропна скорост. Тогава защо се смята, че скоростта на светлината е еднаква за всички ... като тя явно не е.

Наполеончо, тия като теб ги пращаме в изгнание и ги тровим с арсеник или отрова за мишки или хлебарки. А за теб не си струва да хабиме арсеника, така че не се надувай много.

Горкото Сканерче има Наполеонов комплекс и участва в тези дискусии само за да покаже колко е велик. Просто пренебрегвай кухата му реторика.

Това е едно ограничено виждане, Кретенчо. Ти си зациклил, че движението е задължително относително. Ако някога успееш да отпецнеш от това зацикляне, (може би) ще разбереш, че не си прав ... макар че се съмнявам. Така че засега просто приеми, че си тъп и ограничен и не разбираш за какво става дума. По-добре разкажи пак историята как Нютон "намеквал" за "някакво си" абсолютно движение. Умирам да се смея на тази смешка.

В природата също така няма значение дали се движиш или не. За какво въобще са ни теории тогава.