
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10264 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
41
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Космически апарат LISA, търсещ гравитационни вълни Може би не е новина, защото статията е на години, но все пак: https://bg.great-spacing.com/publication/9992/ Спътниковата мисия LISA e космическа версия на обсерваторията LIGO за откриване на гравитационни вълни. Концепцията е същата като на ЛИГО, но лазерните "рамена" на космическия интерферометър ще бъдат много по-дълги. По тази причина се очаква ЛИСА да бъде много по-ефективна от ЛИГО за откриването на гравитационни вълни. Интересното на тази мисия е, че тя е базирана на Специалната Теория на Относителността (СТО). Учените явно допускат, че скоростта на светлината е еднаква за всички и следователно лазерните рамена на ЛИСА ще бъдат еднакво дълги. На учените, обаче, няма да им излязат сметките, защото СТО е базирана на грешка. Мисията ЛИСА е насрочена за 2034г, така че до тогава я камилата, я камиларя. Но ако мисията не бъде отменена - и учените до тогава не се усетят, че СТО е грешна - ЛИСА ще бъде пълен провал и ще се превърне в едно изключително скъпо потвърждение на това, че СТО е грешна. Искам да ме има "на запис", че за тези неща се е знаело 15г преди мисията. Затова публикувам този коментар. Пълен текст на цитираната статия Тъканта на пространството-време постоянно се разтяга и свива поради движението на небесните тела. Тези флуктуации са гравитационни вълни, те се изучават в земни комплекси, наречени обсерватории-интерферометри на гравитационни вълни с безпрецедентна точност. Въпреки това, астрономите биха искали да видят гравитационни вълни с още по-висока резолюция, за които те изискват два спътника, разположени на милиони мили. Дори на такива значителни разстояния влиянието на гравитационните вълни върху изкривяването на пространството-време ще бъде минимално и ще изисква ултра-прецизни измервания. За щастие на науката, Европейската космическа агенция ще пусне голяма обсерватория на гравитационните вълни през 2034 г., въпреки че нейното развитие все още не е завършено. Предишните концепции, Лазерната космическа антена-интерферометър (LISA) и Новата обсерватория за гравитационни вълни (НПО), бяха разгледани подробно, но не бяха одобрени. Тук идва редът на Pathfinder LISA. Той няма да търси гравитационни вълни, но ще има големи задачи за следващите няколко десетилетия. И двата старта ще включват Пол Макнамара, водещ учен в проекта. "Това, което наистина исках да направя, е астрофизиката на гравитационните вълни", казва Макнамара Дискавъри Нюз, добавяйки, че той започва да работи на LISA на 21-годишна възраст през 1994 година. Така, когато корабът се откъсне от Земята през 2034 г., той ще бъде почти пенсионер. Устройството LISA трябва да бъде невероятно тих и стабилен кораб. На борда ще бъдат два килограма от ценен товар - тестов слитък от сплав от злато и платина - който той ще трябва да защити от претоварванията при излитане, от налягането на слънчевата радиация и от екстремните условия в пространството. В допълнение, дизайнът не може да използва никакви магнитни материали, това е едно от изискванията. Необходимо е също така да се поддържа постоянна орбита, така че Земята и Луната да не засягат товара. Корабът ще обикаля около зона, наречена точка на Лагранж, L1 е един и половина милиона километра или 932 000 мили по-близо до Слънцето от орбитата на Земята. Това ще изисква седмична корекция на маршрута. Следващият кораб от 2034 г., за щастие, ще обиколи Слънцето и няма да изисква никакви изменения по време на петгодишната си мисия. Блоковете ще бъдат на разстояние 38 сантиметра (15 инча), като това разстояние ще се измерва с лазерен интерферометър. В идеалния случай изследователите очакват, че няма да настъпят промени. Периодът на измерване ще продължи 90 дни с прекъсвания само за коригиране на орбита. Ако всичко върви добре, горивото трябва да трае една година. "Разширената мисия (ако бъде одобрена) ще наблюдава поведението на блоковете при условията на по-сложни маневри на апарата", казва Макнамара. Планирано е LISA да пристигне на старта в Гвиана, Франция, през септември, като очакваната дата на пускане ще бъде през последната седмица на ноември.
-
Като че ли падате от небето. Още в началото на тази страница ви го обясних, може би за трети път вече. Ама предразсъдъците ви не позволяват да схванете за какво става дума. Е, надявам се вече да сте го чули. Сканерчо, в СТО ... по условие ... няма абсолютно движение (в Нютонов смисъл). Ти нещо съвсем се обърка. Добре ли си?
-
Явно въобще не си подготвен: https://archive.org/details/newtonspmathema00newtrich/page/n81 На страница 77 оп Принципията се намия Схолията. Тя се намира след "Въведение на Автора" и след "Дефиниции", така че тя не е никаква притурка, както ти безпочвено спориш. Напротив, Схолията е неделима част от Принципията. Та, в точка "II" (римско "2") от Схолията, Нютон казва: Абсолютното пространство, по природа и без отношение към нищо външно, остава винаги подобно и неподвижно. Така че в най-прав текст Нютон постулира (а не намеква), че абсолютното пространство е неподвижно. А на следващата страница, в точка "IV" (римско "4"), Нютон казва следното: Абсолютно движение е преместването на едно тяло от едно абсолютно място на друго. Същината на това, което Нютон постулира тук, е че абсолютното движение е преместването на едно тяло от едно място на друго в абсолютното пространство. Ако на някой това не му харесва, нека да си направи собствена физика и да обори Нютон. Когато говорим за Нютонова физика, обаче, трябва да се знае, че абсолютното пространство е неподвижно и че абсолютното движение е преместването на едно тяло в абсолютното пространство. Това са думите на Нютон, цитирани буквално. На Айнщайн явно не му е допадала идеята за абсолютното пространство, защото още в увода на СТО той "скъсва" с тази идея: ... възгледите, които ще бъдат развити тук, не изискват "абсолютно стационарно пространство" със специални свойства ... Нека сега насочим вниманеито си върху въпроса кое дава основание на Айнщайн да премахне абсолютното пространство на Нютон - и съответно абсолютното движение. Никой тук (освен мен) не е отговорил на този въпрос. Досега имаме само някакви увъртания без конкретен отговор. А отговорът на този генерален и принципен въпрос би трябвало да е железен и да не търпи никакви възражения. Не може 26-годишният Айнщайн да пре-дефинира физиката без да има много ясна и очевидна причина за това. Дайте да я чуем най-накрая тази ясна причина. Стига сте го увъртали.
-
Виж сега. Питай Айнщайн защо е използувал израза "не изисква" вместо "отхвърля". Както и да го е казал, Айнщайн премахва абсолютното пространство на Нютон (и съответно абсолютното движение). Това е съществената разлика между СТО и класическата физика: в класическата физика имаме абсолютно движение, докато в СТО такова нямаме. Ти се правиш на луд в момента, а в същото време удобно пропускаш да отговориш на съществения въпрос: Кое дава основание на Айнщаин да премахне абсолютното движение? Ти се захващаш за буквата, а на този принципен въпрос не си отговорил. Ако искаш да водим рационален спор, отгори на този въпрос ... и то без да се захващаш за буквите и без да се правиш на луд. Иначе най-естествено ще се обиждаме.
-
Нека да цитирам Айнщайн: ... възгледите, които ще бъдат развити тук, не изискват "абсолютно стационарно пространство" със специални свойства ... Тоест, Айнщайн в най-пряк текст отхвърля Нютоновото абсолютно пространство ... още в увода на СТО. Както виждаш, Айнщайн цитира "абсолютно стационарно пространство" в кавички, за да се знае, че това е препратка към Нютон.
-
Шпага, нека да поставим въпроса по следния начин: Кое дава основание на един 26-годишен патентен чиновник да отхвърли Нютовата концепция за абсолютно движение? Ако той нямаше най-железното основание да направи подобно нещо, всички щяха да се подиграват на този сополанко. А вместо това всички приемат неговата концепция за стриктно-относително движение и го признават за гений. Значи, кое е това желязно основание, което дава повод на СТО да премахне абсолютното движение на Нютон?
-
Това, което ти описваш, е Галилеевата относителност. Вътре в каютата на един Галилеев кораб ти не можеш да прецениш дали кораба се движи или не. На ако излезеш на палубата - или погледнеш през прозореца - движението на кораба веднага се забелязва. Земята и нейната атмосфера представляват един Галилеее кораб, който "плува" в космоса. Съответно вътре в амтосферата движението земята не може да бъде открито; атмосферата е все едно каютата на кораба. Но ако излезеш извън атмосферата, същото това движение веднага се открива - както установяват спътците. Измерванията на спътниците показват, че движението на земята в космоса е откриваемо. За това, обаче, трябва да се излезе извън атмосферата. Не може "от отвътре". А какво правят физиците на времето: Те се опитват да открият движенито на земята в космоса, но го правят "от отвътре" на атмосферата. Тоест, те се опитват да устяновят дали кораба се движи ... вътре в каютата на кораба. Естествено не успяват. Но вместо да се усетят какво става (че те търсят да открият движението на кораба вътре в каютата), физиците решават, че движението на земята в космоса е неоткриваемо по принцип. Според Анри Поанкаре, например, неоткриваемостта на това движение е природен закон. Въз основа на този предполагаем природен закон, СТО отхвърля абсолютното движение на Нютон и постулира, че движението е само относително; тоест, че абсолютно движение няма. Казано накратко, СТО отхвърля Нютоновата физика въз основа на допускането, че движението на земята в космоса е неоткриваемо ... по закон. Но както показват спътниците, това движение си е напълно откриваемо - само че трябва да знаеш къде да го откриеш. От отвътре на атмосферата това движение наистина не може да бъде открито; това е физичски невъзможно. Физиците на времето, обаче, точно това се опитват да направят - след което решават, че движението на земята в космоса е неоткриваемо по принцип ... без въобще да се замислят, че извън атмосферата то е напълно откриваемо. Чат ли си сега .
-
Много благодаря. Значи спътниците в крайна сметка откриват собственото си инерциално (с много добро приближение) движение в космоса. Следователно, това движение е откриваемо. Тогава Айнщайн защо твърди, че същото това движение е неоткриваемо? Явно нещо се е объркал човека. Това движение е наистина неоткриваемо вътре в атмосферата. Но един път като се излезе извън атмосферата, то веднага става откриваемо. По всичко изглежда, че Айнщайн точно от това се е объркал. И не само той, а всички на времето. Иначе защо Айнщайн да твърди, че това движение е неоткриваемо ... след като то е откриваемо??
-
Добре де, в етъра - който на времето се е смятал за абсолютната отправна система. Как това не е същото като космоса? Айнщайн казва следното: ... неуспешните опити да се открие каквото и да били движение на земята спрямо "светлинната среда" показват, че явленията в електродинамиката и механиката нямат свойства, отговарящи на идеята за абсолютен покой. Ако "светлинната среда" не същесвува, за кое движение на земята говори Айнщайн?
-
Напълно съм съгласен. Светлината не може да бъде избрана за отправна система. Ама кой казва да я избираме за такава? Това, което аз казвам, е че вакуумът на пространството е абсолютната отправна система. Ако държиш да имаш физическа отправна точка за описание на абсолютното движение в космоса, ето какво можеш да направиш: Слагаш една космическа шамандура във вакуума на пространството. Тази шамандура непрекъснато мери собственото си движение и непрекъснато го корегира, така че тя винаги измерва изотропна скорост на светлината. При това положение може да се каже, че шамандурата е в покой във вакума на космоса. Ако тя се движеше, тя нямаше да измерва изотропна скорост на светлината - точко както спътниците. Само че тя измерва изотропна скорост и явно не се движи. Ето ти една стационарна отправна точка в космоса, ако държиш да имаш такава. Задължителното условие в тази задача, обаче, е шамандурата да може да открие собственото си движение. Ако тя не може, как знаем дали тя е в покой или не? Естествено, че не знаем. Но ако шамандурата може да открие собственото си движение (и да го корегира), защо да не я изберем за стационарна отправна точка?
-
Нютон постулира (а не намеква), че пространството е абсолютно и неподвижно - и това е аксиомата, върху която е построен неговия модел за движение. Тя отразява физическото наблюдение, че всички космически тела "висят" в "празното" пространство на космоса. Съответно движението на тези тела се описва математически като движение в абсолютната отправна система на космоса. Отправна точка за това движение не се изисква по условие; такава се изисква само за относително движение. Айнщайн постулира точно обратното на Нютон: че абсолютно движение няма. Това пък се базира на физическото наблюдение, че движението на земята в космоса е неоткриваемо. Както показват спътниците, обаче, движението на земята в космоса в същност е откриваемо. Значи прав ли е тогава Айнщайн да намеква, че намеците на Нютон са неуместни?
-
След откриването на реликтовото излъчване през 1964г, досега е имало три спътникови мисии за неговото картографиране. Процесът на картографиране се състои в това да се измерят интензитета и честотата на това излъчване в 360°/3D. И трите мисии за картографиране на реликтовото излъчване откриват така наречената диполна анизотропия в своите измервания. Тази анизотропия е причинена от движението на спътниците през космоса и предстявлява доплерово-изместената честота на излъчването в права и обратна посока на движение. Това изместване може да се визуализира по следния начин: В посока на движението, измерената честота на реликтовото излъчване е синьо-изместена, а в обратна посока тя е червено-изместена. По формулата за Доплеровия ефект ние може да изчислим скоростта, с която спътниците се движат през космоса. В нашия случай: f0 - честотата на реликтовото излъчване f - измерената отместена честота; тоест, диполната анизотропия vs - скоростта на излъчвателя/източника на реликтовото излъчване (самата вселена) vr - скоростта на приемника; тоест, на спътниците Източникът на реликтовото излъчване е самата вселена, а като се има предвид цялостната изотропия на това излъчване, може да примем, че скоростта на източника е нулева; тоест, vs = 0. При това положение, горната формула става: В случая f0 и f са известни/измерени и търсим vr. По формулата намираме: Това е скоростта на спътниците във вакуума на пространството, изведена от измерената диполна изотропия. Както се вижда от формулата, скоростта на спътниците vr е независима от отправна система (по подобие на скоростта на светлината), при което възниква въпроса как да се тълкува тази скорост. Интерпретация на класическата физика Нека първо разгледаме как скоростта на спътниците се интерпретира от Нютоновата физика, а след това ще разгледаме и как Специалната Теория на Отностителността (СТО) интерпретира тази скорост. Нютоновата физика като цяло разглежда движението като преместване на едно тяло от едно място на друго в пространството. За разлика от СТО, в класичесата физика няма задължително изискване за отправна точка, за да може да се опише движението на това тяло. Това е така, защото в класическата физика ние винаги можем да изберем абсолютната отправна система на пространството като стационарна отправна система. По дефиниция, тази отправна система е в покой (и не може да бъде движеща се), така че на нас не ни се налага да избираме стационарна отправна система; тя вече е предварително избрана. В исторически план, абсолютната отправна система на пространството е била отъждествявана с абслоютното пространство на Нютон, а през целия 19-ти век тя е била отъждествявана с етъра (хипотетичната среда за разпространение на светлината). В случая аз ще предложа една нео-класическа интерпретация и ще избера вакуума на пространството като абсолютната отправна система. На пръв поглед това изглежда странно - особено за тези, които са свикнали с идеята, че движението задължително изисква отправна точка. Ако движението изисква отправна точка, как може вакуумът да служи като такава? Да, вакуъмът наистина не може да служи за отправна точка. В същото време, обаче, не всяко движение изисква отправна точка. Като например абсолютното движение, както е дефинирано от Нютон. Абсолютното движение е преместването на едно тяло в абсолютното пространство - и за това движение не е необходима отправна точка. Тъй като вакуумът на пространството е изотропен и безкраен (по сегашните ни виждания за вселенета), той преспокойно може да бъде избран за абсолютна отправна система. При това положение движението на спътниците ще изглежда така: Казано накратко, ако изберем вакуумът за абсолютна отправна система, изведената по-горе скорост на спътниците ни дава количествена мярка за бързината, с която спътниците се преместват от едно място на друго във вакуума на пространството (или в космоса, за по-удобно). Тъй като говорим за скоростта на спътниците в абсолютната отправна система, това е тяхната абсолютната скорост. Но както се вижда от формулата, тази скорост в същност е отосителна спрямо скоростта на светлината. Тоест, ние изчисляваме тази скорост използувайки скоростта на светлината като еталон - и в този си смисъл тази скорост е относителна. Това е класическата интерпретация на скоростта на спътниците, изведена от измерената диполна анизотропия. Ако си представим, например, че пътуваме в космоса, тази скорост ни дава идея колко бързо и в каква посока се движим из космоса. Така че тази скорост има и чисто практическо приложение, а и съвпада с нашата интуитивна представа за движение в космоса. Интерпретация на Специалната Теория на Относителността (СТО) За разлика от класическата физика, движението в СТО е стрикто относително. Това означава, че движение винаги се дефинира спрямо някаква отправна точка/система. Тъй като за спътниците се знае, че са в движение, ние трябва да изберем стационарна отправна система, според която те се движат. По условие, вакуумът на пространството не може да избран за такава, така че ние трябва да изберем друга отправна система за стационарна. Източникът на реликтовото излъчване е самата вселена на "млади години" ... или поне така се смята от съвременната наука. Научните доказателства, които поддържат тази хипотеза са много - но колкото и да е достоверна, това все пак е само хипотеза, а не установен факт. И това е първият проблем, с който се сблъскваме когато трябва да изберем стационарна отправна система за движението на спътниците. Следващият проблем е, че в СТО всяка отправна система може да бъде избрана както за стационарна, така и за движеща се. Така че ако изберем младата вселена за стационарна система, тя трябва да може да играе и ролята на движеща се отправна система. Следователно ние би трябвало да може да кажем, че спътниците са в покой, а младата вселена е в движение спрямо тях. Това, естествено, няма никакъв физически смисъл: получава се така, че спътниците се движат срещу прото-плазмата, от която те самите са произлезли. Като цяло, каквато и стационарна отправна система да изберем за движението на спътниците, тя неизбежно ще бъде или хипотетична, или въображаема. Тя няма как да е реална, защото измерената от спътниците диполна анизотропия не съответства на никаква реална отправна система. А ето и същинския проблем за описването на движението на спътниците със СТО. Концепциата за стриктно относително движение се основава на допускането, е че наблюдателите не могат да открият собственото си движение. СТО приема това допускане като аксиома и още в увода си "скъсва" с идеята за аболютно движение на класическата физика: ... неуспешните опити да се открие каквото и да било движение на земята спрямо "светлинната среда" показват, че явленията от електродинамиката и механиката не притежават свойства, отговарящи на идеята за абсолютен покой. Проблемът е, че тази аксиома се базира само на опити и измервания, извършени вътре в атмосферата на земята. Спътниците за картографиране на космическия фон са първият опит, извършен извън атмосферата, за откриване на движението на земята в космоса - и той веднага открива това движение. Следователно, допускането на СТО, че наблюдателите не могат да измерят своето движение, в същност е погрешно. По тази причина опитите да се опише движението на спътниците със СТО водят до следния абсурд: Ние се опитваме да опишем откриваемото движение на спътниците в космоса с теория, която по условие приема това движение за неоткриваемо. Това е и обяснението защо реална отправна система за това движение не съществува. Такава просто няма. Заключение Общоприетото мнение е, че СТО се подкрекепя от безброй опити и измервания. Колко от тези опити, обаче, са извършени извън атмосферата? Например, колко от "неуспешните опити да се открие" движението на земята в космоса са извършени извън атмосферата? Концепцията на СТО за стриктно относително движение е базирана на тези опити ... а нито един от тях не е извършен извън атмосферата. А в момента, в които подобен опит е извършен извън атмосферата, той веднага открива движението на земята в космоса. Става дума, естествено, за спътниците за картографиране на космичексия фон, които обикалят в орбита около земята. Както показахме, движението на тези спътници се описва тривиално и интуитивно с класическата физика. А спред СТО, това движение е неоткриваемо. Тогава защо някой въобще би се опитал да опише това движение със СТО, след като теорията го смята за неоткриваемо? Той не знае ли, че това движение е неоткриваемо по условие. Не е ли това първият въпрос, на който би трябвало да се отговори преди да се изфабрикува въображаемата стационарна отправна система, спрямо която уж се движат спътниците. По подобие на погрешно тълкувания опит на Майкелсън и Морли, спътниците за картографиране на космическия фон показват, че светлината като физическо явление се подчинява на законите на класическата физика. Вече сме в 21-вия век и е крайно време това да се признае.
-
Лекарят му казал, че е шизофреник ... а той чул физик. На мама идиотчето! Да се обяснява движението на спътниците със СТО е дълбоко иронично. Както хилядократно посочих, СТО приема модел на стриктно-относително движение. Този модел се базира на допускането, че наблюдателите не могат открият собственото си движение. Съотвенто всяко движение задължително изисква отправна точка. Спътниците за картографиране на космическия фон, обаче, успешно откриват собственото си движение ... без отправна точка. Това означава, че допускането на СТО е погрешно: тя допуска, че наблюдателите не могат открият собственото си движение ... а спътниците го откриват. Ако разсъждаваме логично и не-тенденциозно, би трябвало да признаем, че допускането на СТО е грешно. Вместо това, обаче, нашите колеги идиоти използуват СТО, за да обяснят ситуация ... която според СТО е невъзможна. Ето това е дълбоката ирония, за която говоря. Естествно да се хване подобна ирония е далеч над възможностите на едно кокошо мозъче. Така че физиците-менте не спират с идиотските си обяснения. Как да ги виниш, обаче, след като получават и ръкопляскания за идиотщините си. Уважаеми администратор, моля да затвориме тази тема, защото освен да се обиждаме един друг, тя отдавна се е изчерпала.
-
Аз лично се надявам да я затворят най-накрая тази тема. Сканерчето спори, че светлината може да е отправна система и че абсолютната отправна система може да се движи. И след тези псевдо-научни нелепици, този физик-менте (кух позьор) получава БЛАГОДАРНОСТИ ... от кухите му последователи. Има и една друга поговорка: събрали се хърбел и щърбел и си благодарили един на друг ... за нищо. Уважаеми администратор, моля спрете това безумие!
-
Виж сега колко си зле, Сканерчо. Дори най-умните хора се объркват от време на време. Но след това си признават грешката и научават от нея. Но понеже ти не можеш да признаеш, че си направил грешка, сам се набутваш в миша дупка. И завършваш да спориш, че светлината може да е отправна система и че абсолютната отправна система може да се движи. Аз вече съм приключил да споря с теб за физика. Ти сам се дискредитира. В момента ми идва да те обиждам ... но само ще кажа, че ти не си никакъв физик, а кух позьор и инфантил.