Специално за Маке:
В анонимното арабоезично съчинение „Моджмал ат-таварих", съставено около 1126 г. ("Сбор от истории", Техеран, 1939., с. 98-105), присъства една легенда за Рус, Славянин, Хазар и Кимари.
На арабски славяните ги изписват „ас-сакалиба“, като тази дума има и по-разширено значение (В. Тоган), сочещо изобщо северни, спрямо арабите, хора. „Кимари“ на арабски е същото, което в асирийските клинописи, в арменски, грузински и на „Бехистунския надпис“ означава „гимери“, а в гръцките сведения – „кимери“.
Още Милер извежда произхода на дума „кумир“ от названието на кимерийците (Миллер В.Ф. Осетинские этюды. - М., 1881., с. 125).
Кимерийски произход на абхазо-адигите търси Л.И. Лавров (О происхождении народов Северо-Западного Кавказа // Сборник статей по истории Кабарды. - Вып.3. - Нальчик, 1954., с.198–199). Хотко също е убеден, че адигите имат кимерийски произход (С. Хотко "История адыгов в средние века V-XV").
За кимерийско произхождение на черкезите настоява Ф.А. Щербин (Щербина Ф.А. История кубанского казачьего войска. - Т.1. - Екатеринодар, 1913., с.166–248; Т.2., с.4). Лавров също смята, че черкезите/керкетите са народ с кимерийски произход, но допълва списъка на народите с кимерийски произход, като включва също така таврите, меотите, зигите, ахейте и синдите (О происхождении народов Северо-Западного Кавказа // Сборник статей по истории Кабарды. - Вып.3. - Нальчик, 1954., с.198–199). Шилов също причислява меотите към кимерийците (Шилов В. П. О расселении меотских племен // Советская археология. - 1950., №15. , с.110–111). Подобно е мнението и на етнографа Сергей Токарев (Токарев С. А. Этнография народов СССР., М., 1958., с.221).
Според М. Артамонов, синдо-меотите са „остатъци от кимерийския съюз, ако не са собствено те кимерийците“ (Артамонов М.И. К вопросу о происхождении боспорских Спартокидов // ВДИ. - 1949., №1. с .34). Що се отнася до боспорско-кимерийската династия на Спартокидите, Артамонов смята, че „не е изключено Спарток да не е бил тракиец, дори по име“. Той смята че боспорската династия на Спароток е кимерийска.
Произхода на името на кимерийците (гимер) е също предмет на дебат.
Трубачев извежда името „кимер“ от тракийското „kir(s)mar-io“ («черноморски») [Трубачев О.Н. К вопросу о языке индоевропейского населения Приазовья // Античная балканистика. - М., 1975. - С.42].
Етимологията не е успешна, предвид факта, че само на гръцки името на кимерийците е с „к“. Етимологията на Трубачев с основа («крсмр») игнорира този факт. В арменски, в грузински, в еврейски, на Бехистунския надпис в Персия и в асирийските клинописи името на кимерите е с „г“.
Според В.И. Абаев на името на кимерийците съответства осетинската дума „goumiri=gumeri“, а така също грузинското „gmiri“, което означава „герой“. [Абаев В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. - Т.1. - М.–Л., 1958. - С.530]. Според осетинският фолклор „goumiry“ били „великани“ и живеели в Осетия още преди легендарните нарти от Нартския епос.
Древността на името на кимерийците е съхранена и в българската дума „кумир“, а така също в производните на корена й - „кумин“, „кумис“, „кум“ и т.н.
Според В. Иванов името на кимерийците може да се изведе от хетската дума „gimra“ («степ»), а според И. М. Дяконов името им произхожда от авестийското „gwa-m-ira>gam-ir(a)“, със значения: „тези, които се движат“, „преден, подвижен отряд“…[Иванов В. К лингвистическому и культурно-антропологическому аспектам проблем антропогенеза // Ранняя этническая история народов Восточной Азии. - М., 1977. - С.11; Дьяконов И.М. К методике исследований по этнической истории («киммерийцы») // Этнические проблемы истории Центральной Азии в древности. - М., 1981. - С.97–98].
Значението на самоназванието на кимерийците, т.е. *gam-ir(а), което И.М.Дяконов тълкува чрез ирански като „преден, подвижен отряд“, Асколд Иванчик допълва, като обръща внимание, че такъв „преден отряд без обоз и жени“ трябва да включва корена „bal“, ако се вземе предвид скитския език. Превода на „конен отряд“ на скитски e засвидетелствуван в ономастиката (οὐαδτόβαλος) като „бал“ (А. Иванчик), освен това е съхранен и в осетинския, като „балц“ (Иванчик А. И. Об этнониме „киммерийцы“ //Acta Associationis Internationalis. Terra Antigua Balcanica VІ, Sofia, 1991).
Тази разработка на Иванчик бе приета от Дяконов. Тоест, значението на името на кимерийците на ирански, на скитски език звучи като „бал“. Изводът на Иванчик се потвърждава и от Прокопий Кесарийски от VІ в., който изрично пише, че „балан“ означава на варварски „боен кон“.
Сиреч, още от 1991 г. се знае много ясно, че същите *gam-ir(а), известни в VІІІ/VІІ в. пр.н.е. чрез асирийските клинописи, на иранският диалект на онези скити, които са преобладавали на територията на по-късните осетинци, са известни като „бал“, просто защото „балц“ на осетински е „преден подвижен отряд, без обоз и жени“.
Що се отнася до произхода на етнонима „българи“, за нас е видно, че значението на самоназванието на кимерийците (*gam-ir(а)), е съхранено в скитския език и дори можем условно да посочим откога скитите наричат „*gam-ir(а)“ с името „bal“. Тоест, откога името на „кимерийците“ и името „балгар“, са синоними.
Тази синонимност я откриваме и в легендата на анонимния арабски трактат от ХІІ в. «Моджмал ат-Таварих»: „… И Славянин пришел к Русу, чтобы там обосноваться; Рус ему ответил, что это место тесное; такой же ответ дали Кимари и Хазар. Между ними началась ссора и сражение, и Славянин бежал и достиг того места, где ныне земля славян. Затем он сказал: «Здесь обоснуюсь и им легко отомщу»“ [Новосельцев А.П. Восточные источники о восточных славянах и Руси VI–IX вв. // Древнерусское государство и его международное значение. - М., 1965. - С.391.].
Онова, което логически следва от горното сведение е, че липсва името „Булгар“ и вместо него анонимното арабоезично съчинение от ХІІ в. „Моджмал ат-таварих" употребява името „Кимари“.
За роднинска връзка между Кимер и Булгар пише през ХV в. и Мухамед ибн Хавендшах (1433-1493), известен повече сред арабоезичните историци като „Мирхонд”, който е автор на съчинение от 7 тома „Градина на чистотата” (Роузат-ас-сафа фи сират-ил-анбия вел-мулук вел-холаф), в което дава сведения от по-стари източници.
В своята книга от 1841 г. „Гюлистан-и Ирам” (вж. изд. Баку., 1991) Аббас-Кули-ага Бакиханов, дава подробни сведения от изворите на Мирхонд от ХV в., в които четем: „Камари, когото наричат още Кемак, бил ловец на зверове, човек с весел нрав. Той се заселил на това място, което впоследствие нарекъл по името на своя по-голям син Булгар, а по-малкия му син, се казвал Партас. Те двамата станали родоначалници на много племена.“
К.М
Маке, а Мадарския конник? Конкурс ли е обявявал Тервел, пленници ли?
