baiGANIO

Но времето на регистрация t2 при двамата ускорително движещи се ще е различно, демек СТО се дъни СТО нали не разглежда "ускорително движещи се" По принцип да, не разглежда "ускорително движещи се" ИС. Но в случая, това ускорително движение няма да разсинхронизира предварително синхронизираните часовници (това е тънкостта на такова разглеждане, ако можеш да го разбереш). И както ти писах по рано, времето на регистрация t2 при двамата ускорително движещи се ще е различно (както и ти твърдиш). Като времето на регистрация t2 при двамата ще е различно, дори когато преустановим ускорението, т.е. и когато пак са инерциални (това е същността на цялата постановка). Ускорението не разсинхронизира часовниците (за двамата, „когато започнат заедно да се ускоряват“ – както пишеш в по раншния пост), но времето на регистрацията t2 при двамата ще е различно и при ускорението и при преустановяването му когато и двамата са инерциални. „Глупости, има значение само движението на приемника - телескопа, ( чети постовете на Ниkи, той го е схванал ) Никога не съм взимал страна в движението, сигурно не си ме разбрал. Аз дори твърдя, че и ускорението е относително „ За - „че и ускорението е относително“, не си прав изобщо, сложи един акселерометър и не ти трябва нищо друго за да измерваш ускорението (дори и в затворена - закрита система), т.е. всяко спрягане спрямо какво е относително или неотносително става излишно. За движението на приемника – телескопа (телескопа сега го допълних, че под написаното приемник както е останало от предишните постове не е ясно и разбираемо). Та ако телескопа не се движи заедно с Земята (по точно, променя скоростта си през 6 месеца, съгласно постановката на Брадли), то и измерване на променения ъгъл на самия телескоп няма да има. А източника на светлина – далечните звезди и галактики се разглеждат като неподвижни, както по времето на Брадли, така и по наше време. Защото, дори и далечните звезди да се движат нанякъде, то това движение е толкова малко, че и сегашните астрономи не могат да го измерят, т, е, няма никакво отношение към измерване на променения ъгъл през 6 месеца от самия телескоп. Интересен е експеримента на shtyrkov, виж линковете дето съм дал, като и в този случай няма движение между източника на светлина –лазерното петно (върху сателита) и телескопа на Земята, но има изместване на лазерното петно през 12 часа със стойност еднаква със закономерностите на аберацията. А това, че сателита, върху който се наблюдава лазерното петно, е ускорително движеща се ИС – въртяща се ИС заедно със телескопа на Земята, също няма никакво отношение за случая, тъй като закономерностите на ускорително движеща се ИС ще „влияят“ и върху сателита и върху телескопа 24 часа, докато при измерения от shtyrkov ефект максимума на изместване се получава на всеки 12 часа. Т.е. това „влияние“ върху ускорително движеща се ИС е в сила през цялото денонощие -24 часа, а измервания ефект се получава на всеки 12 часа, но това се премълчава - прескача от пишман релативистите, визирам скенер от по раншните му постове, и се пробутва само факта, че при shtyrkov ИС сателит –Земя е ускорително движеща се, демек имат си „някакво“ обяснение без да разглеждат всички факти. Съжалявам, че се намесиха няколко поста, но който иска да разбере за какво се хортува може да проследи повдигнатите казуси от този и другите постове. Но е и възможно и да не съм те разбрал цялостно, както пишеш по горе. Изхождам от факта, че обясняваше на Младенов, грешната му представа, че Брадли не е можел да измери скоростта на светлината. Всъщност наистина е можел, като я измерва с значителна точност за времето си. От твоите постове разбрах, приех тази представа: 1. Брадли знае височината на телескопа, т.е. едната страна на триъгълника. 2. Измерва ъгъла на фокусираната наблюдавана звезда, който се променя на 6 месеца (като приемем, че телескопа първоначално е вертикално насочен нагоре), т.е. може да измери максималното изместването на светлото петно - фокусираната звезда по втората страна на правоъгълния триъгълник, демек измерваме - знаем и втората страна. 3. Съответно можем да пресметне и хипотенузата на правоъгълния триъгълник. 4. Но условието, светлото петно на фокусираната звезда да попада точно в определената точка (оптическия център на телескопа), при максимална аберация. Е свързано, е изпълнено само за точно определена скорост на светлината минаваща по хипотенузата, което вече е елементарно да се пресметне. Та, в крайна сметка, за наблюдение – измерване на аберацията задължително е нужно само движението на ИС телескоп-Земята, което мислех, че и ти твърдиш, та затова те намесих. Но ако не е така извинявай за създаденото безпокойство.

Честотна модулация. С някава периодичност. Общия анализ на периодичноста говори по-скоро за изкуствена честотна модулация а не щум, девиациата е значителна, поне споре картинката детом си дал.

Силно си пресолил и преиначил същността на успехите и неуспехите, ахъ.

Правилно си го казал, право в десетката. Проблема е, че на местата на „старите пушки“, които явно имаха и знанията и заслуги, се намърдаха „младоци“ които само трупат звания пред имената си за да могат да разпределят „усвояването“ на бюджета. И резултата е видим, на реално работещите в космическия отрасъл - ракетите вече летят, при това са много по евтини. Докато на усвояващите бюджета - ракетите ще се разработва, разработват, докато има кой да им плаща.

Щом има едене и пиене и аз възприемам всичко, съгласен съм. Наскоро с един дето ме кандърдисваше, че котката на Шродингер била само наполовина жива и за туй усвоявали парите по грандове и т.н. Малко ми се поразсърди от извода, че само трошат народна пара, както казваше Жорж Ганчев.

Има щото сменя скоростта си на всеки 12 часа.

Да ама не. Аберация има. «Тц. Аберацията която обсъждаме е при равномерно и праволинейно движение, когато източник и приемник са в две инерциални системи» Така е. «(и ако са в една такава, няма съответно аберация).» Глупости, експеримента показва друго. „А цитираните статии се отнасят за въртене на спътник около земята, което е съвсем друг процес - тук взаимният покой на източник-наблюдател не е инерциален, и законите при него са като в неинерциална система.“ Глупости, има значение само движението на приемника ,( чети постовете на Ниkи, той го е схванал ) а то е постоянно в случая, и освен това през 12 часа променя скоростта си поради въртенето на Земята, което именно се измерва. „Но това вече май сме го обсъждали“ Помня, дори си спомням как се беше изказал на времето за shtyrkov, как бил добър даскал, като си бил в СССР но „кривнал“ от правия път и започнал да резели пишман релативизма (според теб де).

«Да, и аз за това говоря. Подвижният (с източника) наблюдател гледа в посока на източника, но вижда светлина тръгнала от източника когато е бил на друго място. Нещо като "обратна аберация" Светлината, която вижда не идва от там на където гледа //////////////////////// Тук, вече главната роля поема "ускорението". Движат се заедно, но когато започнат заедно да се ускоряват, един на друг виждат как времето започва да тече по-бавно. А се движат заедно, но се ускоряват. „ Вярно е и за двете разглеждания. Пишман релативистите ряпа да ядат. Но да продължа разглеждането по второто: Когато започнат да се ускоряват, в момента преди ускорението (тъй като и двамата са в една ИС- съответно могат да имат синхронизирани часовници), то те бележат – модулират поредна ЕМВ и съответно другия може да я отличи от не модулираните. И вече времето на ускорението t1 което е едновременно за двамата. Но времето на регистрация t2 при двамата ускорително движещи се ще е различно, демек СТО се дъни, като сравним двете стойности на времената, t1- t2 за единия ще е различно от t1- t2 за другия. Пиша го накратко (има го в една стара тема от преди доста време по подробно), но мисля че ще го схванеш и така.

http://bourabai.narod.ru/shtyrkov/velocity.pdf http://bourabai.kz/shtyrkov/thesises.pdf http://bourabai.kz/shtyrkov/publications.htm Да ама не. Аберация има.

Може да са и 10, но мога да проверя.

Щом казваш сигурно е така, а и нямам нищо напротив. Но аз говоря за друг клуб и друго време, той гери си знае.

Пробутваш друга картина, тази няма отношение по спора ви. Тази е изчистена умишлено във връзка с друго разглеждане, отстранили са червения и синия участъци разположени срещуположено. В така наречената дълга тема Младенов, ако не бъркам, даваше точната картина по въпросния казус. И аз съм ти я показа преди много години, както и, че при реликтовото излъчване се мери ДЕ.

(Ще я караме със запетайки, онова е много пипкаво и става манжа с грозде като се обърка, пък и чета и пиша от дъжд на вятър, все пак благодаря за разясненията. ) „В това видео даскала подвеждащо изменя втория постулат. Лъже децата, а вероятно и него са лъгали, че втория постулат е: Скоростта на светлината във вакуума е еднаква във всяка ИС;“ „Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника - това е вторият постулат. Сега направи следващата стъпка - скоростта на източника зависи от отправната система (но скоростта на светлината не зависи от тази скорост). Следователно, скоростта на светлината не зависи от взаимната скорост на отправните системи, „ До тука е вярно. „тя ще е еднаква във всички отправни системи.“ Но това е глупост на търкалета, ти си типичен пример на захранен с грешната лъжичка. Скоростта на светлината е константа във вакуума. И не е обвързана към никоя ИС, та да е константа във всички, чети оригинала на Айнщайн, даскала лъже.

В това видео даскала подвеждащо изменя втория постулат. Лъже децата, а вероятно и него са лъгали, че втория постулат е: Скоростта на светлината във вакуума е еднаква във всяка ИС; Виж, 37 : 50 от видеото https://www.youtube.com/watch?v=U9-2r7dnKiU&feature=emb_logo Той първо им предоставя оная лъжичка с лайна за която пиша във поста към Tahev loren, от което така захранени (децата) вече не е учудващо че има толкова много напористи пишман реалтивисти. Това е извод на някакво следствие от ябълки и круши обслужващ само част от СТО, но не и постулат. В оригиналната статия на Айнщайн http://ivanik3.narod.ru/linksAESNT.html подвеждащото твърдение на даскала го няма. « Дальнейшие соображения опираются на принцип относительности и на принцип постоянства скорости света. Мы формулируем оба принципа следующим образом. 1. Законы, по которым изменяются состояния физических систем, не зависят от того, к которой из двух координатных систем, движущихся относительно друг друга равномерно и прямолинейно, эти изменения состояния относятся. 2. Каждый луч света движется в «покоящейся» системе координат с определенной скоростью V, независимо от того, испускается ли этот луч света покоящимся или движущимся телом. »

„Докато според Лоренц, ЛТ са валидни и в ИС в която е наблюдателя, т.е. надлъжното скъсяване на интерферометъра на М-М е реално а при завъртане на интерферометъра рамената сменят местата си, съответно има компенсиране на ефекта и скъсяването не може да се измери с М-М. При този случай има неверен първи постулат на СТО, че всички инерциални системи са равноправни, и че има абсолютна прилегирована отправна система чрез която един инерциален наблюдател може да открие своето инерциално движение или покой.“ Компенсиращите ефекти не оборват първия постулат на СТО, мака и първосигнало да изглежда така. Измерването на скоростта на Земята чрез подходящ експеримент, примерно с реликтовото излъчване където се мери ДЕ в двете посоки едновременно (а не както при М-М на отиване и връщане) също не оборват първия постулат на СТО. Представата, М-М обяснява всичко, или при експеримент доказващ движението на Земята и връщане към класическата механика, са две крайности разглеждани погрешно когато сложим на масата всички експерименти и логика. ( Коментирай целия ми пост към Младенов, за да знам с кое си съгласен и с кое не.) „Галилей първи постулира принципа на относителноста на движението и покой.“ И какво от това, че постулира първи, както и абсолютното пространство на Нютон (както пишеш във втория пост, пространството само на локално ниво е Нютоново но тука се намесва и ОТО), те си работят добре в тяхната област, при тях няма релативни скорости и ефекти и по никакъв начин не могат да са аргумент по въпроси относно СТО, освен като историческа последователност но и това по никакъв начин не оборва първия постулат на СТО. Не съм съгласен с двете крайности които се разглеждат, или липсва всякакъв етер изхождайки само от М-М, или връщане към класическата механика когато експериментално може да се докаже движението на Земята. И СТО придобива следния вид: 1. Верен първи постулат. 2. Верен втори постулат, че скоростта на светлината е константа във вакуума. 3. Не е вярно, че скоростта на светлината е константа във всяка ИС (което се пробутва и за постулат понякога). Това се изисква само от М-М и затваряне на очите за други експерименти и факти. От което автоматично следва, че сверяването на часовници в две ИС със светлинни сигнали не може да се извърши коректно и т.н. Т.е. ако се махне 3-та точка, СТО на съвременния етап на точност на експериментите, може да мине и за вярна, но 3-та точка е лъжичката с лайна която сложена в кацата с мед опорочава всичко.

Чел съм и в дългата тема, чета понякога когато има време и от постовете ти които съм чел съм напълно съгласен с това, че чрез реликтовото излъчване може и се измерва скоростта на Земята. А чрез М-М не може. „Аз съм "класик" (от класическа физика ), но според мен и етърната теория е грешна. Просто да изясня каква ми е позицията.“ Грешна е естествено, механичен етер и съответно изисквания вятър няма, М-М само това доказва и нищо повече. Много е важно да се разбере кой експеримент какво доказва и какво отхвърля. П.П. в по първия пост пробвах нова техника, но стана манджа с грозде, затова е втория.

Чел съм и в дългата тема, чета понякога когато има време и от постовете ти които съм чел съм напълно съгласен с това, че чрез реликтовото излъчване може и се измерва скоростта на Земята. А чрез М-М не може.

Първо да си зададем въпроса, какво казват ЛТ и как се съгласуват с експерименталните резултати и наблюдения. Всъщност ЛТ са един коефициент (релативистичен Лоренцов коефициент- както обикновено се нарича, корен квадратен ot V^2/ C^2, който всъщност математически не е на Лоренц ), който се съгласува с наблюдаваните експериментални факти: 1. Промяна на хода на времето за релативистично движещите се елементарни частици в ускорителите (примера с мезоните, но не тези от космоса защото при тях не е ясно на каква височина се образуват), където средното време на „живот“ е по голямо от време на „живот“ за покоящи се частици – експериментален факт. 2. Промяна на масата, инертността, от m на - mr, на релативистично движещите се елементарни частици спрямо покоящи се частици – експериментален факт. 3. Скъсяване на надлъжната дължина (надлъжното рамо в интерферометъра на Майкелсон) на движеща се инерциална система (ИС), спрямо покояща се ИС. (Този експеримент е интересен, но ще го разгледам по надолу. ) В случая трябва да отбележим, че и трите закономерности се описват от един и същ коефициент на ЛТ, като имат една и съща стойност за определена релативистична скорост на ИС, т.е. или и трите закономерности са верни или нито единната. Ако допуснем, че дори и само едната закономерност е невярна, то инвариантността на законите отива на кино, а и цялата физика става още по забатачена. Т.е. инвариантността на законите, която е фундаментална закономерност и също експериментално доказан факт изисква верността на ЛТ (Земята разглеждана като ИС, променя скоростта си с 30 км/с през 6 месеца защото се върти около Слънцето, но няма наблюдавани различни експериментални резултати през 6 месеца влизащи в противоречия с горните 3 точки). Не отписвай ЛТ така елементарно (проблема е другаде), че без тях физиката влиза в още по голям батак, или казано „заради наш Иван да не намразваме и свети Иван“. Но основания въпрос е кой как използва ЛТ. Според Айнщайн, ЛТ – съответните закономерности, са валидни (действащи) само за наблюдателя от другата инерциална система (ИС), примерно надлъжното скъсяване на рамото ма интерферометъра на Мекелсон - Морли (М-М) е реален факт само за наблюдателя от другата ИС. Но в това няма никаква логика, защото всеки реално наблюдаван факт е факт и във всяка друга ИС (независимо след колко време се извършва наблюдението), този казус вбесява пишман релативистите и ако ти се слушат глупости можеш да пробваш. (Това основно е свързано с изсмуканата от пръстите представа, че скоростта на светлината е константа във всяка ИС (като и ти разглеждащ в постовете си), в противоречие със самия втори постулат на СТО, че скоростта на светлината е константа във вакуума (пространството, пустошта както казва Айнщайн) и е независима от скоростта на източника си). (Получава се смешен казус, светлината хем е константа във вакуума и независима от източника си, хем е константа във всяка ИС за да има някакво си обяснение на М-М през онези ранни години.) Докато според Лоренц, ЛТ са валидни и в ИС в която е наблюдателя, т.е. надлъжното скъсяване на интерферометъра на М-М е реално а при завъртане на интерферометъра рамената сменят местата си, съответно има компенсиране на ефекта и скъсяването не може да се измери с М-М. По въпроса как физично да се използват интерпретират ЛТ, а не само математично, двамата са спорили, три пъти за гърлата са се хващали и един път нож са вадили като на Чирпанска сватба. Шегувам се с табиетите на Чирпанската сватба, но спор е имало навремето. За да се реши спорния казус е предложено да се използва несиметричен интерферометър на М-М, като по този начин при завъртане на интерферометъра няма да има пълна компенсация. Лоренц умира някъде 1928 година, но двама пишман релативистки разбирачи правят експеримента с несиметричния интерферометър около 1932 година и „доказват“, че прав е Айнщайн, демек хващат се за шлифера на Айнщайн, само че в последствие самия Айнщайн донякъде помага да се види, че двамата разбирачи най елементарно са лъгали. (Единия от разбирачите се казва Кенеди или нещо подобно беше, а другия съм го забравил, има ги в оня пишман релативистки сайт дето скенер често цитира, както и информация за статията с въпросния експеримент.) И тука започва интересното. Майкелсон, във връзка с извършването на М-М експериментите, разглежда и определя закономерностите на работа на интерферометрите използвани и досега, като въвежда термина контраст – видимост на интерференчната картина (ИК), времева кохерентност на източника на светлина и дължина на кохерентност. Той използва най добрия за времето източник на светлина, спектрална линия на живачна лампа и успява да наблюдава много размазана с лош контраст ИК едва до несиметричност на рамената от 30 см. Но с такава размазана ИК, не може да се наблюдава изместване на максимум с точност от хилядни от разстоянието между два съседни максимума, както се изисква и се прави при нормалните – симетрични интерферометри. Така, че двамата познавачи са поизлъгали за какъвто и да е получен резултат от проведения от тях експеримент, като вероятно не са били в час за изследванията на Майкелсон на параметрите и закономерностите на работа на интерферометрите, или най вероятно са си мислели ако мине номера мине, щом се държат за шлифера на гурото. Но номера не минава, за което по-някакви страни закони на парадоксалността, самия Айнщайн спомага за доказването, че двамата „познавачи“ и газа си да одерат реален резултат не са могли да покажат навремето. Айнщайн във връзка с външния фотоефект разглежда и индуцираното, стимулирано излъчване на фотони (някъде около 1918 г), наречено по късно лазер. Като без така наречените и спрегнати три коефициента на Айнщайн, лазера не може да тръгне (да се направи), като коефициентите използвани в лазерната техника са отговорни за кохерентноста на лазерното излъчване, т.е. за наблюдаваната контрастна ИК, която вече може да се осъществи и при несиметричен интерферометър, тъй като съвременните лазери имат дължина на кохерентност надхвърляща една светлина секунда, т.е. многократно повече от изискваното. Но въпросния експеримент, на двамата „познавачи“, не е повтарян едно към едно с лазери, има кавър версии които наподобяват въпросния експеримент и „опитите“ от страна на пишман релативизма те да се пробутат за експеримент едно към едно за въпросния експеримент на двамата. Всъщност, ако се върнем към изреченията ти написани като изводи (които цитирам в началото), грешно слагаш ЛТ на Айнщаин и Лоренц в един кюп. Това, че Айнщайн използвал ЛТ е някакъв пишман релативистки мишмаш (за да има уж някакво обяснение на М-М), който и ти по някаква причина си възприел, но кавър версията на ЛТ която използва Айнщаин няма нищо общо със самите идеи на ЛТ. Много е писано през тези 115 години, от много автори, но явно не си чел каквото трябва. За да схванеш цялата същност на СТО, проблеми грешки и т.н. Намери сайта на проф. Дамянов, руски теоретик и експериментатор има много статии за СТО и извършените от него експерименти. Както и експеримента на проф. Стефан Маринов, българин но работещ в Австрия, където експериментално измерва скоростта на Земята, което измерване е извършено по рано дори от измерването с реликтовото излъчване и за което всеки българин трябва да знае, особено тези разглеждащи СТО.

Разглобявай но внимателно, ако искаш да го запазиш автентичен, ако не държиш да има колекционера стойност. Но едва ли вътре ще има някакви надписи, според мен. А това , че е в луксозна кутийка и не разпознаваем лесно, прави уреда по интересен.

Разбра ли се какво е? Но го пази, във всички случаи има колекционерска стойност, може и някой лев да изкараш, не съм колекционер - просто любопитство. Оня ден когато писах, тръгнах по думата "координотограф" но нищо не се откри. Има някакви шила за забиване в камъни, бетони които се използват за репери, картография, но само обща прилика.

Не по темата! И как става това със накъсването на твоя пост (в отделни прозорци), без да използвам кавичките? Хелп не намерих, пробвах да налучкам, не се получи. Може и да отменим едното от наказанията на канибалите!!, при съдействие

„Примерно, тръгваш на момента от Земята за звезда в съзвездието Лебед, която се намира през 9 галактики в 10-та, която не се движи заедно със Земята в същата посока и скорост. Посоката която ще избереш чрез наблюдение с телескоп, без да използваш РИ (на пишман релативистите – (ПР) не е позволено), ще те отведе не до Лебед, а другаде примерно в съзвездието Патка, а там били канибали.“ „Аз дори да не съм ИС, пак мога да смятам по физическите закони, така хората изстрелват спътници и нацелват Марс, без да ползват РИ и други простотии.“ Тъп си бе сканер, тът като галош. Марс се намира в Слънчевата система и има същата скорост и посока както и Земята, Млечния път и т.н. Тука РИ не ти пречи. Но ти искаш да ходиш в съзвездието Лебед, която се намира през 9 галактики в 10-та, която не се движи заедно със Земята в същата посока и скорост. И тука без РИ не можеш да минеш, а като стигнеш съзвездието Патка, ще е радост за канибали щото скоро заблуден ПР- пишман релативс не били яли и е....

Мисля, че нещо с което се очертава като се почуква по шилото, то шилото е с форма на пирон и отгоре има легло за почукване. Може и мастило да се е слагало, гъсто за да не тече много. А очертаването да е върху мрамор, дърво, за скулпторки или фино строителство. Възможно е да са го използвали бижутери, щото е малко а и те използват такива луксозни кутийки. Питай някой стар бижутер.

Като ръсиш глупости вярваш ли си? И каква е тази „всяка друга система“, не ти стига вътъка да дадеш пример ли? Или не искаш да си конкретен за да можеш после по лесно да се извъртиш като чамова дъска. То единствената ИС в големия космос, която може да се използва е спрямо звездите, но те се движат, не са неподвижни. Освен това и ние на Земята се движим. И просто няма ИС за която да се хванеш, освен за големите палци, ако искаш да направиш някакво далечно космическо пътешествие. Тъп си бе приятел, без РИ не можеш да определиш скоростта и посоката си, а без точна скорост и посока ще се изгубиш, като всяко пътешествие ще е гибелно за теб. Защото скоростта измерена с РИ, трябва да се отчита за да се коригира посоката която наблюдаваш с телескоп (има и частни случаи, но това е за друга тема). Примерно, тръгваш на момента от Земята за звезда в съзвездието Лебед, която се намира през 9 галактики в 10-та, която не се движи заедно със Земята в същата посока и скорост. Посоката която ще избереш чрез наблюдение с телескоп, без да използваш РИ (на пишман релативистите – (ПР) не е позволено), ще те отведе не до Лебед, а другаде примерно в съзвездието Патка, а там били канибали. Да ти го обясня и по просто, та да го разбереш и не станеш вечеря на канибалите (виж как мисля за тебе, ти ако беше знам къде щеше да ме пратиш). Намираш се на определено разстояние до два острова в морето, на единия са канибали, а на другия вегани (както сега е модерно). Нагласяш посоката на морския си кораб, някакъв автомат (компютър) и повече нищо не правиш. Ако няма течение ще стигнеш където си насочил първоначално кораба. Но ако има течения (подходящи), които ти не ги знаеш (аналогично на РИ), веднага ставаш вечеря на канибалите. Така, че не спрягай ИС на Галилей там е друго, а при светлината е бамбашка, друга бира както се казва, ПР без РИ е бита карта, канибали ги яли.