baiGANIO

Хайде стига с твоите палячовщини. Не виждаш ли какво съм им писал по рано. "И при нулева фазова разлика и при всякаква друга фазова разлика, всички фотони, преминаващи през поселдния сплитер не изчезват, но обикновено той има два изхода (при вас 2-ри изход изобщо липсва), а съответно фазовата разлика определа фотоните от кой изход ще „излезнат“. "

„Сигналът, излъчен от източника на светлина 1, се разделя от входящия сплитер 3 в две рамена. Когато няма фазова разлика двата пристигащите сигнали в изходния сплитера 4 се рекомбинират и тъй като са кохерентни, те се усилват. Но когато има фазова разлика между пристигащите сигнали сега вече те са в противофаза и се рекомбинират така, че в известна част или цялата оптична мощност се губи, защото сигналите интерферират деструктивно, т.е. ако фазовата разлика е 180 градуса, изходният сигнал трябва да е минимален.“ Няма такова нещо при светлината, това автоматично нарушава закона за запазване на енергията, а той е фундаментален. Деструктивната интерференция е факт само за механични въли (примерно вълни върху водна повърхност). При светлината, квантите енергия (наричани фотони), се преразпределят по екрана, образувайки интерференчни максимуми или минимуми, но нито един фотон не се губи (което е различно от механичните вълни). „Но ако фазова разлика няма, светлината ще премине с много малки загуби. Следователно хибридния на Мах-Зеддер интерферометъра преобразува промяната на фазата в промяна на амплитудата на изходния сигнал, която промяна може да се регистрира от измерителя на оптична мощност 2.“ И при нулева фазова разлика и при всякаква друга фазова разлика, всички фотони, преминаващи през поселдния сплитер не изчезват, но обикновено той има два изхода (при вас 2-ри изход изобщо липсва), а съответно фазовата разлика определа фотоните от кой изхот ще „излезнат“. Ако все пак, измервате някаква промяна на мощността в приемника, то това се дължи на шум от технически характер, но все пак е похвално, че се предлагат и извършват експерименти. И ще завърша с думите на А. Айнщайн. „Всичко започва и завършва с експеримента.“

Демонстрираш пряко доказателство за вредите от пишман релативиззма, колко пъти да ти казвам, преди да пишеш глуподти първо мисли. Глупост- 1. И тази неравнопоставеност се дължи на това, че единият не е в една и съща инерциална система през цялото пътуване. Абе Гери, то и тримата близнаци също са в различни ИС. Но когато се завърнат двамата пътуващи, те ще са на еднакви години, а по твоите глупост следвайки плътно пишман релативиската СТО (ПР-СТО), всеки от тримата ще трябва да е на различни години, ахъ. Глупост -2. Този термин измукан от пръстите „неравнопоставеност дължаща се на смяна на ИС“, няма никакаъв физичен смисъл. Научи най после какво гласи първия постулат на СТО. „Физичните закони не се променят независимо от избора на отправна система (т. нар. инвариантност на физичните закони.“А според твоята ПР-СТО искаш да пробуташ някаквая „неравнопоставеност“, без да се собразяваш с 1-вия постулат, само с мерак не можеш да бутнеш първия постулат. Нали като те чуе А. Айнщайн ще се обърне три пъти в гроба, ахъ. И научи най-после, че различния ход на времето при парадокса на близнаците, е функция на скоростта и изминатото разстояние на движещата се ИС, спрямо покояща се ИС. А смяната на ИС няма абсолютно никакво значение. То всяко ходене на пътуващия близнак, до хладилника и естествено тоалетната е смяна на ИС. То и Земния няма да стои гладен и т.н. Дано ми остане малко та да пусна една тема как Айнщайн се обръща в гроба.

Нищо не от отговаряш само философстващ по надолу, ахъ.

Брей, берй и от кога науката забранява да се разглеждат трима близнака или други примери неотърващи на СТО. Като единия си остава покоящ се, а двамата си пътуват (ускоряват и т.н. по един и същ начи) към съзвездията Лебед и Кукумявка. Нали като се приберат, покоящия може и да е покойник, докато двамата ще са младоци. Но проблема е, че за всеки от пътуващите преди да се приберат у дома, по акълите на СТО, ще наблюдава (пресмята), че за него и покоящия (както и другия пътуващ -важното в случая), трябва да имат различни години. Което явно няма да бъде така, тъй като и двамата пътуващи ще са извършили едни и същи ускорения, скорости (равнопоставени та дрънка) и всичко за което се сетиш, и ще са еднакво млади напук ма СТО, ахъ.

Именно, като се сложи и втори близнак, като и двамата извършат пътувания едновременно и еднакво. То за 1-вия пътуващ примерно до съзвездието Лебед, разглеждащ покоящия се и втория (чрез ЛТ) и двамата ще са остарели различно от него. Но пък 2-рия, който пътува към съзвездието Кукумявка, като се върне едновременно с 1-вия при покоящия се, ще са на еднаква възраст, ахъ.

Просто имаме две неподвижни една спрямо друга пръчки, които в това си неподвижно състояние - т. е. намиращи се в една и съща ИС - са с абсолютно еднакви дължини. Краищата на двете пръчки в тази Инерциална система съвпадат: -З--------------------------С С2--------------------------Б Обаче в един момент - т.е. мигновено, както е прието в СТО (Кой го е приел, кога?)- пръчката С2 - Б се озовава в друга ИС, която се движи спрямо предишната ИС с относителна скорост "V=0,86С с посока от Б към З.", както е отбелязал Ники. И въпросът му е: "Къде ще се намират крайщата на С2-Б в ОС на З-С?" Най-добре да си го представим, че С2-Б и З-С са два влака и релсите на двата са успоредни. Като по този начин тази мигновеност на ускорението и скоростта не е нужна, а и противоречи на всички закони. -З-------------O-------------С С2------O‘-------Б - E геометричния център на ИС. И когато О и О‘ съвпадат то вече С2 – Б се движи със скорост "V=0,86С , съответно се е скъсил наполовина. Това е така,- „Не ни интересува, че след този момент пръчките ще се раздалечат, отлетят и прочие. Интересува ни къде ще се намират краищата на С2-Б в ОС на З-С точно в този момент.“

Виж предния пост, и ако има нещо не ясно питай.

Но времето на регистрация t2 при двамата ускорително движещи се ще е различно, демек СТО се дъни СТО нали не разглежда "ускорително движещи се" По принцип да, не разглежда "ускорително движещи се" ИС. Но в случая, това ускорително движение няма да разсинхронизира предварително синхронизираните часовници (това е тънкостта на такова разглеждане, ако можеш да го разбереш). И както ти писах по рано, времето на регистрация t2 при двамата ускорително движещи се ще е различно (както и ти твърдиш). Като времето на регистрация t2 при двамата ще е различно, дори когато преустановим ускорението, т.е. и когато пак са инерциални (това е същността на цялата постановка). Ускорението не разсинхронизира часовниците (за двамата, „когато започнат заедно да се ускоряват“ – както пишеш в по раншния пост), но времето на регистрацията t2 при двамата ще е различно и при ускорението и при преустановяването му когато и двамата са инерциални. „Глупости, има значение само движението на приемника - телескопа, ( чети постовете на Ниkи, той го е схванал ) Никога не съм взимал страна в движението, сигурно не си ме разбрал. Аз дори твърдя, че и ускорението е относително „ За - „че и ускорението е относително“, не си прав изобщо, сложи един акселерометър и не ти трябва нищо друго за да измерваш ускорението (дори и в затворена - закрита система), т.е. всяко спрягане спрямо какво е относително или неотносително става излишно. За движението на приемника – телескопа (телескопа сега го допълних, че под написаното приемник както е останало от предишните постове не е ясно и разбираемо). Та ако телескопа не се движи заедно с Земята (по точно, променя скоростта си през 6 месеца, съгласно постановката на Брадли), то и измерване на променения ъгъл на самия телескоп няма да има. А източника на светлина – далечните звезди и галактики се разглеждат като неподвижни, както по времето на Брадли, така и по наше време. Защото, дори и далечните звезди да се движат нанякъде, то това движение е толкова малко, че и сегашните астрономи не могат да го измерят, т, е, няма никакво отношение към измерване на променения ъгъл през 6 месеца от самия телескоп. Интересен е експеримента на shtyrkov, виж линковете дето съм дал, като и в този случай няма движение между източника на светлина –лазерното петно (върху сателита) и телескопа на Земята, но има изместване на лазерното петно през 12 часа със стойност еднаква със закономерностите на аберацията. А това, че сателита, върху който се наблюдава лазерното петно, е ускорително движеща се ИС – въртяща се ИС заедно със телескопа на Земята, също няма никакво отношение за случая, тъй като закономерностите на ускорително движеща се ИС ще „влияят“ и върху сателита и върху телескопа 24 часа, докато при измерения от shtyrkov ефект максимума на изместване се получава на всеки 12 часа. Т.е. това „влияние“ върху ускорително движеща се ИС е в сила през цялото денонощие -24 часа, а измервания ефект се получава на всеки 12 часа, но това се премълчава - прескача от пишман релативистите, визирам скенер от по раншните му постове, и се пробутва само факта, че при shtyrkov ИС сателит –Земя е ускорително движеща се, демек имат си „някакво“ обяснение без да разглеждат всички факти. Съжалявам, че се намесиха няколко поста, но който иска да разбере за какво се хортува може да проследи повдигнатите казуси от този и другите постове. Но е и възможно и да не съм те разбрал цялостно, както пишеш по горе. Изхождам от факта, че обясняваше на Младенов, грешната му представа, че Брадли не е можел да измери скоростта на светлината. Всъщност наистина е можел, като я измерва с значителна точност за времето си. От твоите постове разбрах, приех тази представа: 1. Брадли знае височината на телескопа, т.е. едната страна на триъгълника. 2. Измерва ъгъла на фокусираната наблюдавана звезда, който се променя на 6 месеца (като приемем, че телескопа първоначално е вертикално насочен нагоре), т.е. може да измери максималното изместването на светлото петно - фокусираната звезда по втората страна на правоъгълния триъгълник, демек измерваме - знаем и втората страна. 3. Съответно можем да пресметне и хипотенузата на правоъгълния триъгълник. 4. Но условието, светлото петно на фокусираната звезда да попада точно в определената точка (оптическия център на телескопа), при максимална аберация. Е свързано, е изпълнено само за точно определена скорост на светлината минаваща по хипотенузата, което вече е елементарно да се пресметне. Та, в крайна сметка, за наблюдение – измерване на аберацията задължително е нужно само движението на ИС телескоп-Земята, което мислех, че и ти твърдиш, та затова те намесих. Но ако не е така извинявай за създаденото безпокойство.

Честотна модулация. С някава периодичност. Общия анализ на периодичноста говори по-скоро за изкуствена честотна модулация а не щум, девиациата е значителна, поне споре картинката детом си дал.

Силно си пресолил и преиначил същността на успехите и неуспехите, ахъ.

Правилно си го казал, право в десетката. Проблема е, че на местата на „старите пушки“, които явно имаха и знанията и заслуги, се намърдаха „младоци“ които само трупат звания пред имената си за да могат да разпределят „усвояването“ на бюджета. И резултата е видим, на реално работещите в космическия отрасъл - ракетите вече летят, при това са много по евтини. Докато на усвояващите бюджета - ракетите ще се разработва, разработват, докато има кой да им плаща.

Щом има едене и пиене и аз възприемам всичко, съгласен съм. Наскоро с един дето ме кандърдисваше, че котката на Шродингер била само наполовина жива и за туй усвоявали парите по грандове и т.н. Малко ми се поразсърди от извода, че само трошат народна пара, както казваше Жорж Ганчев.

Има щото сменя скоростта си на всеки 12 часа.

Да ама не. Аберация има. «Тц. Аберацията която обсъждаме е при равномерно и праволинейно движение, когато източник и приемник са в две инерциални системи» Така е. «(и ако са в една такава, няма съответно аберация).» Глупости, експеримента показва друго. „А цитираните статии се отнасят за въртене на спътник около земята, което е съвсем друг процес - тук взаимният покой на източник-наблюдател не е инерциален, и законите при него са като в неинерциална система.“ Глупости, има значение само движението на приемника ,( чети постовете на Ниkи, той го е схванал ) а то е постоянно в случая, и освен това през 12 часа променя скоростта си поради въртенето на Земята, което именно се измерва. „Но това вече май сме го обсъждали“ Помня, дори си спомням как се беше изказал на времето за shtyrkov, как бил добър даскал, като си бил в СССР но „кривнал“ от правия път и започнал да резели пишман релативизма (според теб де).

«Да, и аз за това говоря. Подвижният (с източника) наблюдател гледа в посока на източника, но вижда светлина тръгнала от източника когато е бил на друго място. Нещо като "обратна аберация" Светлината, която вижда не идва от там на където гледа //////////////////////// Тук, вече главната роля поема "ускорението". Движат се заедно, но когато започнат заедно да се ускоряват, един на друг виждат как времето започва да тече по-бавно. А се движат заедно, но се ускоряват. „ Вярно е и за двете разглеждания. Пишман релативистите ряпа да ядат. Но да продължа разглеждането по второто: Когато започнат да се ускоряват, в момента преди ускорението (тъй като и двамата са в една ИС- съответно могат да имат синхронизирани часовници), то те бележат – модулират поредна ЕМВ и съответно другия може да я отличи от не модулираните. И вече времето на ускорението t1 което е едновременно за двамата. Но времето на регистрация t2 при двамата ускорително движещи се ще е различно, демек СТО се дъни, като сравним двете стойности на времената, t1- t2 за единия ще е различно от t1- t2 за другия. Пиша го накратко (има го в една стара тема от преди доста време по подробно), но мисля че ще го схванеш и така.

http://bourabai.narod.ru/shtyrkov/velocity.pdf http://bourabai.kz/shtyrkov/thesises.pdf http://bourabai.kz/shtyrkov/publications.htm Да ама не. Аберация има.

Може да са и 10, но мога да проверя.

Щом казваш сигурно е така, а и нямам нищо напротив. Но аз говоря за друг клуб и друго време, той гери си знае.

Пробутваш друга картина, тази няма отношение по спора ви. Тази е изчистена умишлено във връзка с друго разглеждане, отстранили са червения и синия участъци разположени срещуположено. В така наречената дълга тема Младенов, ако не бъркам, даваше точната картина по въпросния казус. И аз съм ти я показа преди много години, както и, че при реликтовото излъчване се мери ДЕ.

(Ще я караме със запетайки, онова е много пипкаво и става манжа с грозде като се обърка, пък и чета и пиша от дъжд на вятър, все пак благодаря за разясненията. ) „В това видео даскала подвеждащо изменя втория постулат. Лъже децата, а вероятно и него са лъгали, че втория постулат е: Скоростта на светлината във вакуума е еднаква във всяка ИС;“ „Скоростта на светлината не зависи от скоростта на източника - това е вторият постулат. Сега направи следващата стъпка - скоростта на източника зависи от отправната система (но скоростта на светлината не зависи от тази скорост). Следователно, скоростта на светлината не зависи от взаимната скорост на отправните системи, „ До тука е вярно. „тя ще е еднаква във всички отправни системи.“ Но това е глупост на търкалета, ти си типичен пример на захранен с грешната лъжичка. Скоростта на светлината е константа във вакуума. И не е обвързана към никоя ИС, та да е константа във всички, чети оригинала на Айнщайн, даскала лъже.

В това видео даскала подвеждащо изменя втория постулат. Лъже децата, а вероятно и него са лъгали, че втория постулат е: Скоростта на светлината във вакуума е еднаква във всяка ИС; Виж, 37 : 50 от видеото https://www.youtube.com/watch?v=U9-2r7dnKiU&feature=emb_logo Той първо им предоставя оная лъжичка с лайна за която пиша във поста към Tahev loren, от което така захранени (децата) вече не е учудващо че има толкова много напористи пишман реалтивисти. Това е извод на някакво следствие от ябълки и круши обслужващ само част от СТО, но не и постулат. В оригиналната статия на Айнщайн http://ivanik3.narod.ru/linksAESNT.html подвеждащото твърдение на даскала го няма. « Дальнейшие соображения опираются на принцип относительности и на принцип постоянства скорости света. Мы формулируем оба принципа следующим образом. 1. Законы, по которым изменяются состояния физических систем, не зависят от того, к которой из двух координатных систем, движущихся относительно друг друга равномерно и прямолинейно, эти изменения состояния относятся. 2. Каждый луч света движется в «покоящейся» системе координат с определенной скоростью V, независимо от того, испускается ли этот луч света покоящимся или движущимся телом. »

„Докато според Лоренц, ЛТ са валидни и в ИС в която е наблюдателя, т.е. надлъжното скъсяване на интерферометъра на М-М е реално а при завъртане на интерферометъра рамената сменят местата си, съответно има компенсиране на ефекта и скъсяването не може да се измери с М-М. При този случай има неверен първи постулат на СТО, че всички инерциални системи са равноправни, и че има абсолютна прилегирована отправна система чрез която един инерциален наблюдател може да открие своето инерциално движение или покой.“ Компенсиращите ефекти не оборват първия постулат на СТО, мака и първосигнало да изглежда така. Измерването на скоростта на Земята чрез подходящ експеримент, примерно с реликтовото излъчване където се мери ДЕ в двете посоки едновременно (а не както при М-М на отиване и връщане) също не оборват първия постулат на СТО. Представата, М-М обяснява всичко, или при експеримент доказващ движението на Земята и връщане към класическата механика, са две крайности разглеждани погрешно когато сложим на масата всички експерименти и логика. ( Коментирай целия ми пост към Младенов, за да знам с кое си съгласен и с кое не.) „Галилей първи постулира принципа на относителноста на движението и покой.“ И какво от това, че постулира първи, както и абсолютното пространство на Нютон (както пишеш във втория пост, пространството само на локално ниво е Нютоново но тука се намесва и ОТО), те си работят добре в тяхната област, при тях няма релативни скорости и ефекти и по никакъв начин не могат да са аргумент по въпроси относно СТО, освен като историческа последователност но и това по никакъв начин не оборва първия постулат на СТО. Не съм съгласен с двете крайности които се разглеждат, или липсва всякакъв етер изхождайки само от М-М, или връщане към класическата механика когато експериментално може да се докаже движението на Земята. И СТО придобива следния вид: 1. Верен първи постулат. 2. Верен втори постулат, че скоростта на светлината е константа във вакуума. 3. Не е вярно, че скоростта на светлината е константа във всяка ИС (което се пробутва и за постулат понякога). Това се изисква само от М-М и затваряне на очите за други експерименти и факти. От което автоматично следва, че сверяването на часовници в две ИС със светлинни сигнали не може да се извърши коректно и т.н. Т.е. ако се махне 3-та точка, СТО на съвременния етап на точност на експериментите, може да мине и за вярна, но 3-та точка е лъжичката с лайна която сложена в кацата с мед опорочава всичко.