plamen_starbov

Всеки е чел за хан и впоследствие княз Борис I. Но аз имам въпрос не около управлението му, а около един друг момент. Той е следният - цар или княз е? Сигурно се досещате кое ме подтикна да задам този въпрос, а именно - книгата на Божидар Димитров за 12 мита. Там той го титулува като цар. Негов аргумент е, че не може голяма България по негово време след Покръстването да се нарича княз. Тук бих искал да вмъкна един подвъпрос. Ако той може да се нарече цар, има ли аргументи и от гледна точка на това да е владял и други народи, освен славяни и прабългари. Изхождам от това, че цар е равно на император, ако не всякога, то поне по времето на Борис I. Така поне мисля. Но от друга страна Православната Българска църква го е канонизирала като Свети цар Борис I с оглед на великото дело, което е извършил. Затова реших да ви попитам, съфорумци, как би трябвало да се нарича Борис I - цар или княз, и дали изобщо има документ, в който да се е подписал като цар, без да броим титлата архонт, както го наричат ромеите. какво мислите по въпроса?

Галахад, но този документ запазен ли е до днес или е от по-късен препис. От името му правилно ли е да кажем, че той е съставен повече като средство, с което византийците да разберат бита на славяните и, ако могат, по такъв начин по-късно да опознаят слабостите на врага с цел подчиняване или е по-скоро някакъв исторически документ. Йончев, онзи ден в университета чух, че славяните са нахлули в империята (поне така разбрах) около Сингидунум, от там че е дошла основната вълна славяни. Но помое му предполагам, че донякъде и високомерието изиграва лоша шега на Маврикий. Той нарежда на армията да остане на север от Дунав, поне така си спомням, и идва бунтът на Фока. Тоест той сякаш се чувства сигурен в тези земи, защитен, но крушението идва от самите му хора. Може би именно това презимуване е и още една причина за бунта.

Алогоботур, харесва ми темата. Съгласен съм с теб за преместването на България на юг от Дунав. Днес така си върви в учебниците - 681 година основаване на Българската държава. Но бих искал да попитам и аз нещо - колко е било населението на България преди и по време на идването на юг. Знам, че не може да се каже със сигурност, но някакви предположения има ли. За да тръгнат да се разселват синовете на хан/кан Кубрат по други земи, значи, че те не са били малък народ. Ако бяха, нямаше три години да удържат нападенията на хазарите.

В уикипедия преди време четох за този Псевдомаврикий. Поразтърсих и из интернет, но намерих само това, че той е издал "Стратегикон", чийто автор се спори точно кой е. Някои учени предполагат, че това е именно император Маврикий, но това така ли е? Доколкото видях в едни мои книги, там авторът описва добре бита на славяните, особено интересен ми беше факта как той описва бита на славяните. Според мен това предполага авторът на книгата да бъде някой човек, който е бил в досег със славяните. А императорът е малко далече от набезите на славяните. Може ли да дадете някаква насока за размисъл. Ето един адрес по темата: http://www.aldarion.yix.org/index.php?showtopic=636. Бих искал да задам и един страничен въпрос. Какво не достига на Маврикий да изтласка славяните от Балканите? Бунтът на Фока или това е една илюзия, че могат да бъдат отблъснати славяните. Има ли някаква логика в тия мои мнения или не. Може ли малко помощ.

Ресавски, за три морета може би си прав. Но за две морета не съм съгласен. Нали поход през 837 година прави хан/кан Пресиян точно в Беломорието срещу смоляните, документиран от надписа при Филипи. Сещам се и за времето на цар Симеон I, когато, пак от надпис - при Наръш, границата между България и Византия е само на 20 километра от Солун. Има ли нещо вярно в думите ми?

Преди известно време четох една статия във вестник, в която професор Димитров твърдеше, че и при цар Самуил България е била на три морета. Това ме накара да се замисля изобщо в тази насока колко пъти границите са на три морета. Всички знаем със сигурност, че такива граници българската държава е имала при царете Симеон I и Иван Асен II. Но за други владетели? Срещал съм още две такива твърдения за три морета, може би и вие сте ги срещали - при Пресиян и цар Борис I. Може ли да ме насочите към някакви доказателства за това верни ли са тия твърдения за царете Самуил и Борис I и хан Пресиян. Предлагам, ако искате, да обсъдим и въпроса за появата на този идеал за три морета.

Моят ник е разбираем - идва от името ми.

Още когато бях ученик срещах различна информация за това кога християнството става официална религия в Римската империя. Според едни автори това става през 381 година, или 391 - когато е Константинополският събор, през 395 година (разделянето на империята) или дори през 313 година с Миланския едикт. Може ли малко помощ? И в по-разширен контекст предлагам да разгледаме дейността на Втория Вселенски събор. Ще се радвам, ако чуя мнения.

bggeneral, и аз съм срещал нещо подобно - че император Йоан Кантакузин (не съм много сигурен за името) е проводил пратеници при цар Иван Александър за съюз срещу турците, но той не приел съюза тъй като мислел, че това е поредната клопка на византийската дипломация. Императорът използва турците, но в същия момент пък предлага мирен договор срещу тях. Но така всъщност май иска да скара двамата си големи врагове.

Историк, добре, ще почакаме. Йончев, вярно е, и аз съм срещал този вариант. Даже, сега се сещам, съм срещал дори и описания в учебниците по история като "прабългарите са една от последните вълни на преселението на народите". Това понятие "Великото преселение на народите" май го е използвал за пръв път един византийски хронист. Не знам дали ще се съгласите с мен, но това ме кара да мисля, че за средновековните византийски автори то е продължило докато Византия е изпитвала трудности в защитата на европейските и владения, тоест - до установяването на унгарците, куманите и другите племена на северните и граници. Но за другите средновековни автори - тези на Запад, преселението е продължило и по-късно - визирам норманските нападения в Южна Италия, Франция и Англия. Стигам до извода, че това преселение е с различна продължителност за отделните племена и народи.

Галахад, съгласен съм тук с теб. Но има ли вероятност да има документация за въстанието в архивите на Австрия. Все пак Второто Търновско въстание съвпада и с войната на Свещената лига срещу турците. Може би е имало документи и в архива на Охридската архиепископия, но те сигурно са били заличени.

Всички сме слушали за Великото преселение на народите. Историците спорят кога точно започва - III или IV век. Но аз бих искал да попитам - кога завършва? Има няколко варианта - със славянското заселване, с българското, с норманските нашествия или с нападенията и, в крайна сметка, усядането на маджарите в днешна Унгария. Може би има и още варианти, но тези са най-известни. Сега, ще кажете, че по тая логика може и татарите да ги броим за край на преселението или пък турците. Но, не знам дали ще се съгласите с мен, това вече е ислямска инвазия и тогава процесите на преселение засягат повече Азия. Според вас може ли да "сложим" края на преселението с унгарската инвазия?

Галахад, извинявай, че ще се отклоня от темата, но тази битка не се ли е състояла през 1411 година (имам предвид Чамурли) или това са две отделни битки. Иначе темата ти е хубава. Браво!

Много пъти по книги и документални филми съм срещал изписани на щитовете на византийските войски буквите Хи и Ро от гръцката азбука (мисля, че така се пишат). Доколкото ми е известно, знам че те произлизат от името на нашия Бог Исус Христос. Но моят въпрос е: още от времето на Константин Велики, когато той вижда Божия знак преди битката с Максенций, ли е използван този символ. Изобщо тези букви такава ли история имат.

Йончев, прав си. Но ако Кормесий е от рода Дуло, то той продължава мирната ли категорично мирната политика на Тервел. Имам предвид една тема за битката при Акронион, публикувана от Ресавски. Питам, за да направим малко паралел между двамата владетели. Ала която и книга да отворя все пише едно и също - продължава мирната политика на баща си. Може ли да се доверим на тази информация за Кормесий.

Момчета, вече следя дискусията. Наистина, според въпрос. Но прави впечатление, че тези двама владетели, като не са един и същ човек, заедно с хан/кан Севар, не се знае много. Тогава сигурно не са запомнени с някакви важни политически действия. Това ли е единствената причина те да не са толкова добре известни. Може би е глупаво от моя страна, но това малко сходство в имената означава ли, че единият е искал да подражава в политическите действия на другия, ако е имало все пак такива.

Като по-малък, ми подариха една поредица от книжки "Детска енциклопедия България". Четох я, докато не стигнах до владетелите Кормесий и Кормисош, между чието управление е управлението на хан Севар. Срещал съм и други издания, в които Кормесий и Кормисош са представени като един владетел - син на хан/кан Тервел. Понякога е изписван като Кормисош, а в периода 754-760 година е управлявал Винех. Та затова искам да попитам дали може да ме насочите към категорична информация различни владетели ли са Кормесий и Кормисош. Аз ли нещо не съм схванал правилно информацията или това е дискусионен въпрос?

Ресавски, поизбързах малко като казах така. Но не можем според мен да кажем и че е особено успешна - ако беше така ние, българите, щяхме да присъединим сръбските княжества. Правилно ли ще е, ако кажа, че войната завършва без победител, паритет.

Йончев, точно там прочетох за тази война и попитах. Но тази война определено е грешка за българските владетели. Но това е съвсем друг въпрос и да не се отклонявам.

Йончев, хубава тема. Но бих искал нещо да вметна. През IX век има водена война (мисля че през 40-те години по времето на хан Пресиян) със сърбите. Възможно ли е българският владетел да е водил и война с Византия, която е подбула сърбите за военни действия срещу нас, паралелно или бързо е сключен договор.

Ресавски, все пак някакви предположения. Според мен областта е някъде малко на север, за да се изгради нещо като буфер пред Солун. Но бих искал да попитам нещо, а именно - защо има такава неяснота около тази област?

Може би забелязвате, че се интересувам много от живота и делото на Светите братя Кирил и Методий. Вероятно този въпрос, който ще задам е бил дискутиран, но ми се иска да го задам. Бях провокиран за това, поради следния повод. Днес в уикипедия четох за Методий статията и се натъкнах на следния факт: Та затова искам да задам следния въпрос: има ли данни, които да дават информация къде точно се е намирала областта, където е бил управител славянският просветител? Публикувам темата, защото този въпрос ми е интересен и ще се радвам да чуя мнения.

Ресавски, прав си. Но няма ли да свърши работа и пристанищен град на Черно море. Имах предвид и точно това (или по-скоро исках да го кажа) в предишното ми мнение, че със Солун шансовете за успех са по-големи.

Момчета, така е. Това е Свети Киприан, давайте следващата загадка.

Галахад, според мен може би и цар Симеон би се намесил в едно такова спасяване. Това е според мен, защото българският владетел се интересува от Солун след арабското нашествие - икономически център на Византия, пък и там има много славяни в околността, което, дотук, говори в полза на Симеон. Но там може би има голяма ромейска армия, което помага на византийците в запазването на града във техни ръце. Но, не знам. Това е само хипотеза. КГ, Ресавски, виждам, че вие се насочихте и към въпроса дали сме владели някога излаз на три морета и дали Беломорието или Адриатика е по-важно. Тук бих искал да попитам дали някога ние сме правили някаква военна акция срещу византийските владения в Италия по море, защото поне аз не съм слушал за такова нещо. Това донякъде говори в полза на факта, че може би е имало някаква форма на васалитет по бреговете на Адриатика. Но пък цар Симеон вместо Солун стига до Драч, тоест превзема земите в днешна Албания. Или поне не така, както го представят по картите, по на север да е границата. Относно въпроса за Беломорието или Адриатика - според мен по-добре е излаз на Егейско (Бяло) море, отколкото излаз на Адриатическо море, тъй като това стеснява обръча около Константинопол. Съгласни ли сте с мен?