plamen_starbov

Галахад, поздравления за темата. Да си призная честно, от теб научих за този син на цар Калоян. Но да не се отклонявам. Нека изкажа едно мое становище. Този цитат, малко е странно, но ме навежда на една мисъл. Никой българин не знае латински език. Значи е трябвал на цар Калоян за някоя важна задача. Затова искам да попитам дали е възможно синът да е повторил съдбата на бащата, тоест да е станал заложник в латинската столица, цар Калоян е искал мир с Балдуин. Обаче след провала на това какво е станало? Тоест Витлеем да е бил подготвян за знатен заложник. Втора версия - има ли вероятност Витлеем да е бил убит в битка с латинците. Така поне мисля аз.

Иванко, но възможно ли е тогава това всъщност да е война с хазари. Знаем, че те имат много стара вражда с българите. Възможно е обаче и книжката да бърка. Не съм много запознат, но може би е имало война и с някои южни славяни. Или бъркам.

Тук обединявам две теми, пък дано да има нещо общо между тях. Доколкото съм чел през 920 година се създава Германия, което срещнах в учебника ми по история преди 5-6 години. Но от други източници съм срещал, че тази държава се създава през 843 или 800 година, но под името Свещена Римска империя. Имам своя версия по въпроса, но бих искал да попитам коя е точната година (имам предвид като признаване и мисля, че такъв е случаят и с България). Скоро след това е създадена и имперската църква, която е подчинена на немския император. Можем ли да я сравним с цезаропапизма или това е само единичен случай на проява. Ще ми бъде интересно да чуя различни мнения.

Като по-малък четох в Енциклопедия България за деца, че през 864 година край река Днепър се е състояла битка между българи и източните славяни, но не се съобщаваше за това кой е победил и сключен ли е бил траен мир. Потърсих в интернет, но там нищо не излезе. Може ли малко помощ? И за да не прилича темата само на въпрос бих искал да дам следната насока - ако има такава война, то можем ли да търсим намеса на Византия или това е опит на българския владетел да подчини и част от източните славяни.

Warlord, с други думи се разделят както феодалите, така и обществото, ако правилно съм те разбрал. Но може ли да сравним ситуацията тази във Франция през управлението на Шарл VI. И там кралят има психически проблеми и страната е водена от друг човек - Жана д'Арк. Наблюдава се поражение в предходните години. Има ли нещо вярно?

През 1455 година започва война на Британския остров, която омаломощава английската държава. Бият се Ланкастъри срещу Йорки. Но накрая побеждават Ланкастърите. Бих искал да попитам следното обаче - всъщност тази война не завършва ли с нещо като компромис между двете династии, брак между техни представители. Можем ли да търсим предпоставките за нея още по време на Стогодишната война и предотвратима ли е тя. Ще ми бъде интересно да чуя вашите мнения.

Рицар, прав си, ние днес не можем да си представим IX век. Тогава времената и нравите са били други. Извинявам се за отклонението.

Йончев, извинявай, пропуснал съм това твое мнение и го видях чак сега. Точно това имах предвид. Но искам да попитам нещо, на което ме наведе твоето мнение, Галахад. Борис I е водил преговори с папата, но възможно ли е да е имало пратеничество и при патриарх Игнатий и изобщо от представители на него, който може да признае независимостта на българската църква. Може би не съм точен, но това е малко странен въпрос и все пас ми се върти в главата.

Да, за натиск се говори в социалистическите книги и енциклопедии. Но можем ли да кажем, че Фридрих Барбароса е могъл да направи един друг настъпателен план - към земите на днешните словенци и хървати. Знам, че звучи малко особено, но само унгарците ли спират тези намерения или стремежите към Римска империя не позволяват това да се случи. Все пак районът е по-близо до Средиземноморието.

По енциклопедии от социалистическо време там е по-известен този процес като "Дранг нах Остен", а днес като "натиск на Изток". Доколкото ми е известно този процес започва през XI-XII век с насочването на немската агресия срещу поляци, лужишки сърби, чехи. Но бих искал да попитам на какво се дължи това - на слабостта на западните славяни или на немската агресия, която не може да бъде насочена на запад, където е Франция, и на юг срещу папата. Това явява ли се причина за приобщаването, което се усеща и днес, на западните славяни към Католическия запад, а не към Православния Изток? С други думи - тази агресия играе ли ролята на поход срещу самото славянство.

Така е, КГ и можем само да съжаляваме. Отива си наследница на една голяма империя.

Просто и самата византийска държава е много разпокъсана - Епир, Трапезунд, Византия, кръстоносните държави по островите и в Пелопонес. Но имам един въпрос - използвана ли е тактиката "разделяй и владей" по време на връщането и падането на Константинопол в големи размери.

Йончев, има доста логика в твоето мнение. Но искам да попитам нещо. Може би ще се стори странно, ала щом са минали през Великоморавия установили ли са контакт със Светите братя Кирил и Методий, които по това време са били при княз Ростислав. Знам, ще кажете, че това са небивалици, но може ли да се направи такова предположение. Рицар, аз не отричам напълно пратениците да са минали през Виена, просто ми се струваше прекалено лесно и затова предполагах други пътища. Може би не съм прав, но, сега се сещам, че да са минали през Великоморавия необезпокоявани, значи двете страни - България и Великоморавия не са били чак толкова неприятелски настроени една към друга. Но, виж, през Хърватско да са минали ми се струва по-малко вероятно. Може би българският цар Борис I е искал да установи повече мирни отношения с моравците.

КГ, ако пратениците наистина са пътували с кораб, би трябвало, поне така мисля, да е с папски кораб, защото по този начин папа Николай I иска да покаже, че е готов на преговори с българския цар. Както бихме казали днес: "Ето папата е съгласен, дайте да започнат преговори."

Благодаря, КГ. Но Византия като че ли се е концентрирала повече в Европа, отколкото в Мала Азия. Така тилът е изоставен. Може би е грешка на Михаил VIII, че воюва прекалено много - имам предвид с България и антивизантийските коалиции на Шарл Анжуйски. Така той не дава достатъчно мирни години на своята страна.

Което е и днес за жалост. Така си е, КГ. Галахад, доколкото си спомням една част от урока за падането на Константинопол под латинска власт беше озаглавена "борбата за византийското наследство". Според мен така може да наречем и ситуацията, която се получава след възстановяването на Византия - има много малки държавици, които ромеите искат да си възвърнат, наблюдава се и криза, както по-рано в държавата, която е завладяна. Съгласни ли сте с мен? Малко извън темата. Тези опити на този латински император - приличат и на едно подобно явление 150 години след това - обикалянето на западните кралски дворове от император Мануил II Палеолог и Йоан VIII.

Рицар, нали мога да те наричам така, можем ли да говорим за нещо като съюз между Византия и Аксум срещу Сасанидите, въпреки религиозните разногласия. Правилно ли е, ако кажем, че Аксум е нещо като опора на Византия в Африка.

RIZAR, да си призная честно, слушал съм много малко за епископ Йоан. Предполагам, че той е минал през Хърватско, сърбите и е стигнал до нашата страна. Като папски пратеник, той би имал защита срещу възможни нападения на д него. Извинявай, ако бъркам, но толкова съм чел. Йончев, искам да попитам нещо. Възможно ли е, както казах по-горе, пратениците на цар Борис I да са отишли заедно с пратениците при немския крал заедно, тоест маршрутите им да са едни и същи. Наистина, много е обиколен пътя при тази възможност, но сигурността е малко по-голяма.

Иванко, сега се сещам за Чивидалското евангелие, в което българският болярин казва името си, за да бъде четена молитва за неговото здраве като минавал покрай Чивидалския манастир в Северна Италия. Въпросът е обаче дали той е минал покрай манастира на отиване или на връщане. Може би има и трети вариант - пратениците да са минали през Германия, но пътят е много обиколен.

Може би е странно, но открай време ми се върти един въпрос. Знаем, че през 865-866 година цар Борис I праща пратеници до папа Николай I. При завръщането си те носят отговори на въпросите на българския цар. Искам да ви попитам, съфорумци, по кой път са минали те. По море или през Хърватско и Великоморавия. Но тези страни са били враждебни на България. Възможно ли е да е сключен някакъв договор, който да позволи на пратениците да минат през изброените държави. Може ли малко помощ?

Thorn, искам да те попитам нещо. Ти казваш, че Аксум завладява Йемен. Това означава ли, че са установени някакви културни влияния и изобщо имало ли е опити за покорянване на страната от Сасанидите.

Йончев, но единичен случай ли е готвеният кръстоносен поход срещу цар Калоян от унгарците в началото на XIII век? Нали той е насочен срещу християни. Но бих искал да попитам още нещо. Може би този въпрос е разискван, но все пак. Доколкото съм учил в Константинопол е имало квартал с генуезци. То тогава каква е ролята на тези хора в обсадата на града през 1204 година, че и през 1261 година. Предполагам, че са се били срещу венецианците и в периода 1204-1261 година привилегиите им са отнети от латинците. Абсолютно съм съгласен, КГ. Защо тогава не е намерен съюз с някой град държава. Това си остава въпрос. Галахад, но били ли са заселвани масово рицари от Западна Европа, както донякъде става с Йерусалимското кралство. Тогава колко войници са се били за Латинската империя, ако не са заселвани западняци.

Йончев, може ли да направим аналогия с превземането през 1453 година от турците. Може би е неточно, но на същото ли място влизат и османците. Но прави впечатление, че първите опити за възстановяване на Латинската империя са на Шарл Анжуйски, брат на Луи IX. Знам, че 1274 година (Лионската уния), папата позволява създаването на антивизантийска коалиция, ала преди това, поне по моите учебници, папата не прави кръстоносен поход срещу възстановената Византия. Може би, пак аналогия, е възможно да се сравнят Йерусалимското кралство и Латинската империя (все пак и двете са създадени като държави от кръстоносците).

В училище ние учихме, че завладяването на Константинопол е станало по следния начин: венецианците тръгнали на някакъв поход, изоставили града и бдителните никейци си го върнали. Това станало през юли 1261 година, а след месец е бил посрещнат триумфално Михаил VIII Палеолог. Може би не съм пръв, но искам да изкажа малко съмнение по въпроса. Константинопол е важен център на държава, на която е бил столица, намира се на благоприятно географско положение, трудно се превзема. Не допускам, че този център ще бъде изоставен и превзет толкова лесно. Все пак и западните рицари са заинтересувани да го задържат. Кой бърка - аз или учебника? Може ли малко помощ? И бих искал да задам още един въпрос - това ли е последната бляскава страница от византийската история или това бележи началото на края на ромейската държава.

Галахад, доколкото си спомням докъм Седемгодишната война Луизиана е френска, но след войната става испанска, а от 1800 година отново френска, за да бъде най-накрая част от САЩ. Възможно ли е испанците да са искали да я продадат Луизиана на САЩ в края на XVIII век, за да се отърват от една не толкова богата колония. Предполагам, че са заселени и много френски колонисти, та да няма такова голямо въстание.