plamen_starbov

Интересна информация ми давате, но, Галахад, под проблеми при преминаването на турците на река Дунав май трябва да разбираме, че те са с открити флангове - от запад Иван Срацимир, а от изток - деспот Иванко. Сърбите, имайки предвид, че не водят военни действия по това време срещу турците, изглеждат са изпаднали във васално положение. Жалко, че те следват такава линия и по-късно.

Галахад, можем ли да кажем в случая, че унгарците са закъснели в случая, имам предвид бавно придвижване, да помогнат на Мирчо. Не съм запознат детайлно с периода, но могло ли е турците да бъдат отрязани от възможност за отстъпление. И от там нататък да бъдат разгромени.

По много книги съм срещал информация за битката при Ровине. Но срещам противоречива информация - че Мирчо Стари побеждава, че губи, че битката завършва без победител. Погледнах и в английската версия на уикипедия, но и там редакторите подлагат на съмнение изхода на битката или по-точно - кой е победил. Затова аз реших да се обърна за помощ. Може ли малко да ми помогнете, съфорумци? И накрая искам да вметна нещо. Ако прецените, че има такава тема, нямам нищо против темата да бъде слята или затворена.

Галахад, донякъде съм съгласен. Но нали папата помага за организирането на унгарците и поляците за поход. Все пак, за да бъде направен такъв поход папата е имал някакво влияние.

Иванко, много хубава лекция. В шегата може би е отразено и точно това - че много духовници са дошли от Изток. Това може би говори, че Йоан VIII е имал немалко привърженици, които правилно са осъзнали, че опит за уния може да доведе до спасение на Византия. Но разбира се императорът е имал и немалко противници. Предполагам, че това дели донякъде защитниците на Константинопол и води до падането на Византия.

Иванко, и аз така мисля, че обхваща най-малко тези две някогашни царства. Но има ли данни за подкрепа от страна на някой, който да се е обявил за потомък на добруджанските деспоти. Те все пак формално са се смятали за част от България (Търновското царство) и може би не биха пропуснали да се включат. Галахад, но ако Тодор Балина е бил, предполагаемо, Шишман III, то би трябвало да е приет добре от някой царски двор и да му е дадена земя, както с Фружин по-рано. Но след края на въстанието Тодор Балина отива в чужбина и данните за него след това се губят.

Дълго се чудех дали да пусна темата или не, но най-накрая се реших. През XV век Византия е в тежко положение - държавата е малка, няма голяма армия, заплашена е от турски нападения. Двама византийски императори обикалят Европа, за да търсят помощ - Мануил II и Йоан VIII Палеолог. Вторият се обръща към Папството за помощ. Папа Евгений IV се съгласява да помогне, но при условие, че Православната църква мине под върховенството на папата. Но не всички ромеи са съгласни с това. За целта е свикан събор, на който да се изгладят противоречията и да се стигне до уния. Съборът заседава първо във Ферара, а после - във Флоренция. Стига се до уния. Папата организира кръстоносен поход срещу османците. Но моят въпрос е малко по-различен. Не търся информация, а искам да попитам следното - според вас кой е губещият от неуспеха на тази уния - повече Византия или повече Рим? Ще се радвам да чуя ваши мнения.

Иванко, благодаря за информацията! Искам обаче да попитам нещо (както винаги). Добре, въстанието е голямо. Тогава обаче е логично да се предположи, че на бунт са се вдигнали много българи. Можем ли да говорим за числото 9-10 000? Но нека се аргументирам. Предполагам тази цифра, защото Тодор Балина обикаля много български селища и вероятно е създал много комитети, да речем. Както Галахад каза, по това време е имало много бунтове и за да бъдат разгромени турците е трябвало да има някаква организация.

Иванко, прав си. Извинявай за глупавия въпрос, просто обърках Шишман III с Ростислав Стартимирович. Но позволи ми да попитам нещо - знае ли се истинското име на този цар. Предполагам, че щом е потомък на Иван Шишман, би трябвало той да се нарича така. Само ще вметна, че това дали е успешен владетел Иван Шишман е доста спорно, а ти направи тема по въпроса.

Иванко, но щом е била отхвърлена зависимостта, би трябвало да е избран и един истински потомък на последните ни царе, тоест можем ли да предположим, че Шишман III наистина е бил с царски произход. Галахад, честно да ти кажа и на мен ситуацията ми напомня Априлското въстание. Но както ти каза, има една разлика: Русия не се намесва пряко. Само неукрепналата руска държава (имам предвид, че е малка по територия) ли е причина за това или има и още един фактор - на България и липсват военен елит и се залага само на малки отряди. Предполагам, че само Влашко реално оказва някаква помощ, и то користна.

Темата е много дискусионна, но бих искал да попитам нещо. Участвали ли са васали срещу нашите защитници в обсадата на Търново. Имам предвид дали това не е Крали Марко и Константин Драгаш. Те са васали на турците и участват по-късно в битката при Ровине. Правилно ли е да кажем, че по този начин, с участие срещу българите, те да са целели да вземат земи на югозапад.

Както е известно, през 1598 година в Търново е вдигнато въстание против турците. Обстановката е благоприятна - има война с Австрия, нахлува и влашкият войвода Михаил Храбри. Не търся информация за това въстание, но бих искал да попитам нещо друго. През същата тази година е свален охридският архиепископ. Възможно ли е във въстанието да е имало и българи от югозападните земи. Питам, тъй като не срещнах много сведения от този въпрос. И бих искал да попитам още нещо - предателство ли е осуетило този опит за свобода или слаба организация. Може ли малко помощ?

Рицар, но имало ли е войски, които да отбият евентуална атака на Иван Срацимир. Звучи невероятно, но все пак възможно ли е това.

КГ, виж, може би е неточно или нещо като небивалица, но може ли да изразя предположение. След 1204 година папа Инокентий III е в съюз с цар Калоян. Когато унгарците искат да организират кръстоносен поход срещу цар Калоян, папата ги спира. Можем ли да кажем, че мисията на Витлеем е успешна, щом като този поход е спрян. Предполагам, че синът се е издигнал в двора на папата. Правилно ли е това мое твърдение или пак бъркам?

Може би е неточно запитването ми, но не пропускаме ли Филипопол? Този град не е ли бил с голямо значение както от стратегическа, така и от демографска гледна точка, имайки предвид, че е на пътя за Константинопол.

Благодаря, съфорумци, за изяснението, което ми дадохте. Наистина, за мен този въпрос беше труден преди. Даже съм слушал, че византийците не са знаели, че живеят в държавата Сандански, което е както казано на шега, така и истина. Когато четох една книжка за историята на Византия, там се споменаваше, че през 476 година е пожертван Запада за сметка на Изтока. Това обяснява може би факта, че Византия се смята за единствен наследник на Рим. Но бих искал да попитам нещо. Много пъти е разделяна Римската империя, но някой византийски император не се ли е бил титулуван - например Юстиниан, като "възстановител на света" подобно на Аврелиан. И при двамата има разделяне на държавата, и двамата превземат Рим. Дотук ли свършват приликите и, изобщо, има ли нещо вярно в това мое твърдение.

Нямаше да отварям тази тема, но тъй като срещнах противоречиви данни я отварям. Вероятно ще си кажете, че това е маловажен въпрос, но все пак. Когато четох лекции по история на Византия срещнах твърдение, че Византия е създадена през 330 година, когато столицата на Римската империя е преместена в Константинопол. Но се запазва (това от други източници) Сенатът в Рим. Тогава излиза, че една държава има две столици. Освен ако не е разделена. Вярно, тя на практика е разделена на изток и запад, но я управлява по това време еднолично Константин I (претендентите са отстранени). Друга възможна година, която срещнах - 395 година. Тогава император Теодосий I разделя окончателно Римската империя на Източна и Западна между синовете си. Двете части заживяват собствен живот. Разделението е окончателно, но когато Одоакър изпраща знаците на властта при император Зенон, той казва, че както слънцето е едно на земята, така и императорът е един. Това предполага и трета възможна година на създаване на Византия - 476 година. Срещал съм и други години, но все пак искам да попитам вас, съфорумци, през коя година е основана Източната Римска империя (Византия) или и трите са правилни. Може ли да ми дадете някаква насока.

Галахад, това наистина е сложен процес. Преминава се от разпад към централизация на дадена държава. Но можем ли да кажем, че в Англия не е в чак такава степен развит, защото има Парламент, пък и Магна Харта, която дава малка свобода на хората. Вярно, има народно събрание и във Франция, например, но там абсолютизмът твърдо се налага.

Виж, Торн, изглежда от думите ми едно, но искам да кажа друго. А то е: не съм голям познавач на историята, но Солун е втори център на Византия. Наистина, признавам, излиза, че от думите ми градът е втора столица, но искам да кажа, че той е вторият по значение град. Съжалявам, че така излиза, но така се случва. А дали е могъл да стане столица, имаше тема във форума. Що се отнася до Апамея: Съгласен съм, че градът не е известен толкова, да си призная - научих от форума, че има такъв град. Но за да има той представител на Шестия Вселенски събор в Цариград в лицето на презвитер Константин, значи не е чак толкова маловажен.

Йончев, забравил съм да посоча периода, а той е ранно средновековие-късна античност. Предполагам, че тези градове, които изброи са създадени от гърците и са били важни пристанища. Но искам да попитам нещо - защо ролята на нещо като втора столица е изпълнявана от Солун, а не например от Апамея, тъй като тя е доста по-близо до Средиземно море.

Йончев, предполагам, че по този начин се издига служебна аристокрация, а не родова, прав ли съм. Все пак много от аристократите са избити вероятно. Доколкото си спомням, Хенри VII като че ли идваше от Ирландия и стъпва на английския трон. Но Ирландия няма ли шанс с тази война, която отслабва Англия, да се откъсне от нейната опека.

Да, Иванко, това му е лошото. А темата за сина на цар Калоян е интересна. КГ, resavsky, но какво е станало с другите деца на цар Калоян? Имал е дъщеря, която се е омъжила за латинския император Анри. На база на този брак латинците не са ли имали претенции към българския трон по времето на Борил.

Иванко, благодаря за информацията. Но имам един въпрос. Има ли вероятност Византия, която е нападната през 860 година от варяги, да е сблъскала двата свои противника с цел да спре варяжките набези срещу своята територия.

Много от нас са чували за блясъка на Константинопол и другите византийски градове. Знаем, че те са били големи и важни центрове, но бих искал да ви попитам нещо - кои са били големите градове във Византия освен Цариград, Солун, Сердика, стигали ли са поне 400-500 000 души въобще и изобщо може ли да ги сравним с останалите европейски, а и български градове. Ще се радвам да чуя мнения.

Иванко, прав си. Но имам едно друго предположение. Не искам да развалям темата, но нали е сключена уния с папата. Възможно ли е синът на цар Калоян да е, малко прилича на мнението на Галахад, да е бил ръкоположен за свещеник в Рим.