plamen_starbov

Zbelsrud, това да не би да е Дельо Хайдутин?

Галахад, извинявай, не съм те разбрал правилно. Моля да ме извиниш. Но ако Григорий Цамблак и Киприан са племенник и чичо, то може ли да се каже, че Киприан е имал някаква приемственост между тях или те са избрани за митрополити на Киев случайно.

Галахад, но разликата в годините между Иван Шишман и Киприан не е ли много голяма, та те да бъдат братя. Доколкото четох в уикипедия, там се казваше, че Свети Киприан е роден през 1336 година. Иван Шишман, поне по мои спомени, които може би не са съвсем верни е роден някъде около 1354 година. Може би бъркам. Моля, поправи ме, ако греша.

Не съм запознат детайлно с дейността на Свети Киприан - митрополит на цяла Русия и затова реших да попитам нещо. Днес търсех информация за него и покрай това реших да пусна тема за този известен светец. В Уикипедия срещнах следното: Та именно тези думи ме накараха да ви попитам, съфорумци, дали това, което цитирах, е така. Между другото се сещам и още нещо - можем ли да сравним Свети Киприан с патриарх Евтимий през погледа на книжовната дейност? Ще ми бъде интересно да чуя мнения.

Тук не съм съгласен. Ако цар Борис I е тръгнал до Венеция, това означава, че той се излага на опасност. Смятам, че е един владетел няма току така да се разхожда. Лесно може да бъде пленен, макар и да мине през приятелски настроена страна. Пък и само преди 20 години е имало бунт против християнството, то не е укрепнало и може да има пак някакви вълнения. Знам, че е малко шеговито казано, но все пак.

Йончев, да ти кажа честно, доста сбърках с формулировката на темата. Съгласен съм с теб. Нямало е къде да идат. Пък и щом тръгват на изток, към България, значи са се надявали на добро посрещане. Може би това е още едно доказателство, че учениците са българи. Според мен има още една възможност - към Хърватско, но тя отпада веднага поради 2 причини - далече е и е във влиянието на Византия. Но ще задам друга насока на темата, защото така тя се изчерпва и, може би, няма какво друго да кажем. Много от учениците вероятно са българи, защото тези, които са продадени като роби във Венеция, се насочват към българските предели.

Момичето, по втори въпрос има една хубава, според мен книга, Падането на Константинопол от Стивън Рънсиман. Там е описан този период на униите. Само тук мога да ти помогна.

През 885 година папа Стефан VI издава була, с която забранява славянското богослужение във Великоморавия. Много от учениците на Светите братя Кирил и Методий са затваряни или изгонени. Сред изгонените са Климент, Наум и Ангеларий. Те тръгват към България като минават през Белград. Там са посрещнати от българския боритаркан, който веднага изпраща учениците в Плиска при цар Борис I. Българският владетел решава Наум да остане в Плиска, а Климент - да отиде в Кутмичевица. Знам, че много въпроси задавам, но пак искам да попитам нещо. Според вас възможно ли е учениците на Кирил и Методий да са се свързали с цар Борис I, та така да бъдат радостно приети в България или те просто е нямало друга страна, която да ги приеме добре (имам предвид Византия).

Йончев, не искам да прозвуча нахално, но искам да те попитам нещо. Ти каза, че това не е религиозна мисия. Но можем ли да наречем тази мисия успешна, като нейна цел е да покръсти тамошните гранични племена. Цел ли е било да бъдат върнати например някои мощи на някой светец.

Да, Турция наистина е нападана най-вече от север, това много страни са го забелязали сигурно. Но зададох въпроса поради друг повод. Венеция е водела война срещу турците по море. По Пожаревацкия мирен договор обаче тя получава Пелопонес. Според мен това е стратегическо географско положение за търговия тогава. Да се върнем през XV век. Пелопонеското деспотство е далеч от турците и е покорено най-късно от европейските територии на Византия. Можем ли да кажем, че турците не обръщат внимание на тази държава, не защото късно са решили да се насочат към него, а понеже са искали да направят Пелопонес опора срещу венецианските градове там. Те са малко, но за да се стремят натам, значи според мен ако не друго то поне полуостровът е можел да играе поне снабдителен пункт за една експедиция.

Да, точно така. Zbelsrud, ти си на ред.

Историк, не е това. Ще подскажа, че изобразеният светец е живял някъде III-IV век и е мъченик за християнската вяра.

Ето сега и от мен една картинка. Вероятно всички ще се сетите, но ще я задам като загадка: Кои е християнският светец до нашия Бог Исус Христос? Ще подскажа, че картинката е от Египет.

Галахад, предполагам, че това е Наполеон. Според мен е изобразен в горящата Москва. Прав ли съм?

Преди време бях публикувал една тема за Черна гора като плацдарм срещу турците. Но сега се реших да направя тема за Пелопонеското деспотство като плацдарм. Знам, че ще кажете, че е спорно това, но бих искал да предложа тази тема за дискусия. В Пелопонес на практика има малки държави, които воюват с турците, но имат малка връзка с василевсите. Могат ли тези земи в южната част на Балканите да играят роля на място, от което да нахлуят войски от Запада, тоест нещо като двоен удар от Дунав и Пелопонес или и те, като Черна гора, нямат толкова стратегическо място. Според мен донякъде могат да бъдат използвани като място за презапасяване на войските на Валеран дьо Ваврен. Или бъркам...

Галахад, може ли да кажем за тази мисия, че цели Византия, ако сключи мир с арабите, да прехвърли войски срещу България. По това време държавата ни става трета сила в Европа, Византия намалява територията се в Европа, а връзката по суша между Солун и Константинопол става трудна. Но иначе мисията на Светите братя ми се струва нещо като подготовка за мисията при хазарите, защото Византия изпраща двама от най-добрите си дипломати. Рицар, съгласен съм с теб. Арменците имат малка държава, но затова пък има много арменци във византийския двор. Сърбите ми се струва, че са традиционен съюзник на Византия.

Галахад, но нали японците атакуват Алеутските острови. Те са американска територия. Наистина, японците може би правят грешка като атакуват Пърл Харбър. Правилно ли е да кажем, че една блокада на базата ще свърши повече работа, отколкото директна атака.

Пускам тази тема поради следния повод: всички сме гледали филма "Пърл Харбър". За него е казано много, хвален и не толкова. Та там един от героите каза след японското нападение над Пърл Харбър следното: "Ако сега японците ни нападнат, ще ги спрем чак при Чикаго". Затова аз реших да ви попитам - има ли нещо вярно в това или е измислица от филма, целяща да покаже неподготвеност на САЩ?

За тази мисия на Светите братя Кирил и Методий е казано много. След като Кирил завършва Магнаурската школа той е изпратен на мисия заедно с брат си при сарацините. Това става през 851 година. Но бих искал да попитам: дали тази мисия цели да бъдат освободени византийски пленници или цели друго - да се установи траен мир и, може би, разпространяване на християнството и сред арабите. Може би е малко странно, но така мисля. Има ли основания наистина тази мисия да бъде квалифицирана като успешна?

След края на Първата световна война, партиите, които са довели България до поражение, търпят поражение на изборите. Издигат се други партии, като управлението попада в ръцете на БЗНС. Тази партия управлява първо в коалиция, а след това - самостоятелно. Провеждат се много реформи. Но аз искам да попитам: Тези реформи, и изобщо - управлението на БЗНС, спомагат ли за извеждането на страната от кризата след Първата световна война или спомагат за започването на една, както се изразяват днес много автори, гражданска война, продължила 20 години?

Императоре, нали мога да те наричам така, разбирам думите ти. Но имам предвид наистина авторитетни учени. Не казвам, че цялата история трябва да се пише на базата само на тези учени, които си изброил. Имам предвид само тези факти, които са спорни. Но ние разбира се трябва да се опираме и на старите хроники. Просто според мен трябва да има баланс между сегашните и тогавашните историци. Смятам, че нещата трябва да се решават донякъде и чрез спор, дискусия. Затова има и форуми. Както е казано - "В спора се ражда истината". Извинявам се за отклонението.

КГ, този текст беше от едно помагало, по-точно, за среден курс и студентски теми. Там процесите са описани така - по по-остарял начин. Просто исках да ви покажа как днес учим историята и е ясно, че някои факти трябва да бъдат коригирани. Съжалявам, че се получи така с теб, Рицар, но още веднъж го казвам някои факти трябва да се пренапишат. Що се отнася до комунизма - не следя особено сегашната политика, по ми е интересна политиката до пред 60 години.

Вижте, не съм комунист, нито искам да насаждам мое мнение, защото то е съвсем различно. Не ме разбирайте погрешно. Просто умишлено пуснах статията, мисля, че май това не беше правилният раздел, за да видите как някои автори описват тази епоха, автори на кандидат-студентски теми, които твърдят остарели (да кажем) неща. Още веднъж го казвам - не насаждам никакви мнения. Честно казано и аз не съм съгласен с тези твърдения, ала исках да видя дали има все пак някаква истина в статията.

Още със създаването на българската държава през 681 година се оформят два основни етноса – славяни и прабългари. Те обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – племенни, етнически, културно-религиозни, битови. Такова сливане би станало възможно, само ако има единна религия и за двете етнически общности, която да наложи общи норми и ценностна система. Друга причина е необоходимостта от християнството за обяснение на задълбочилите се социални различия – „божественият произход на всяка земна власт” и „непротивенето на земните владетели”. Християнският монотеизъм, с идеята си за единен Бог, укрепва самодържавието и единовластието, заложени и в религията на българите. Към средата на 9 век България е могъща държава, но и липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя се излага на международна и културна изолация. Тя е считана за варварска държава и страна на езичници и варвари. Нуждата от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура, изградени върху християнството налагат приемането на новата вяра. Непосредствено преди покръстването княз Борис I има предложения да приеме юдаизма или исляма, но той предпочита християнството, тъй като той осъзнава неговите предимства.Преди да се покръсти обаче той е имал и битки със съседите-франки,сърби и византийци,които не били с щастлив край за него. Това още повече убедило Борис да приеме християнството. Кан Борис се прекръстил на Михаил. Предпоставки Не само външнополитическата ситуация предопределя решението на българския владетел. Както сочат изворите и съвременните изследвания, християнството е отдвана разпространено из българските земи. Тук проповязват Светите апостоли Павел и Андрей Първозвани (52 и 65 година). След налагането на християнството като господстваща религия през 4 век, то прониква и сред траките. Не без значение е и проведеният през 343 година голям събор в Сердика. Важна роля за християнизацията на тракийските племена играе проповедническата дейност на Свети Никита Ремесиански (363-414). Постепенно се изгражда стройна църковна организация като по-голямата част от Балканите е под духовната юрисдикция на константинополския патрирах. До 8 век западните земи (диоцеза Илирик) е под управлението на римските папи. По време на иконоборческия период тези земи са предадени на константинополските патриарси, което става причина за противоборство между Рим и Константинопол. Процесът на християнизация на местното население в империята е временно спрян от славянските набези и заселвания. С времето новата вяра започва да прониква и сред славяните. Знае се, че през период 766-780 година управлява патриарх Никита I, който има славянски произход. Християнството не е непознато и на бъгарите. През 528 година българският вожд Грод става християнин в Константинопол, а негов кръстник е император Юстиниан I. В началото на 7 век се покръства и кан Кубрат. Някои историци предполгат, че преди да бъде удостоен с титлата кесар през 705 година е покръстен и кан Тервел. Проникването на християнството сред българите през първата половина на 9 век е засвидетелствано сред византийски и западноевропейски източници и както става ясно не отминава и владетелския род. Енравота – първият син на кан Омуртаг, става първият български мъченик за Христовата вяра. Сестрата на княз Борис I Ана, която е пленена от ромеите, също е покръстена. Появяват се и първите монашески обители в пограничните области. Разширението на България включва и присъединяване на християнизирано население в Македония и Тракия, което увлечива християните в България. Така към средата на 9 век в България са налице всички предпоставки тя да бъде приобщена към семейството на християнските държави в Европа. Конкретните политически обстоятелства преди покръстването определят начина, по който става то – от страна на Византия, макар първончално българският владетел да изявил желание да приеме християнството от Рим. Покръстване на българите През 862 година Великоморавия се възползва от вътрешните междуособици в Немското кралство и постига значителни успехи във войната. Тя укрепва позициите си в земите по средното течение на Дунав, което застрашава позициите на България там. По тези причини през същата година се изгражда военен съюз между Людовик Немски и кан Борис I срещу великоморавския княз Ростислав. Освен това българският владетел се задължава да приеме християнството от Римската църква. През 863 година немският крал, подпомогнат от българите от изток, навлиза във Великоморавия. При това положение княз Ростислав е принуден да търси помощ от Византия. Тя решава да подпомогне съюзника си и се възползва от неблагоприятни за България обстоятелства. През август 863 година на Балканите и в българските земи започва силен земетръс, продължил 40 дни. Освен това годината е неплодородна и българското население страда от природни бедствия, болести и глад. В началото на септември Византия успява да отстрани временно арабската заплаха и цялата армия, по суша и море, се отправя на поход към България. Заети на северозапад, българските войски не могат да окажат отпор. Още през есента на същата година започват преговори е сключен така нареченият „дълбок” мир между България и Византия. Българският владетел е задължен да разтрогне съюза с немския крал срещу Великоморавия и да се покръсти с целия си народ. В замяна българите получават областта Загоре без Месемврия, Анхиало и Девелт. Пратениците на кан Борис I, които отиват в Константинопол, за да сключат мирния договор, са покръстени непосредствено след полагането на клетвените обещания. Заедно с тях в България идва внушителна мисия от византийски духовници, начело с епископ, които масово започват да покръстват народа. Българският владетел по известни верски и вътрешнополитически съображения приема тайно християнството в началото на 864 година (най-вероятно). Той се опасява от бунтове. Той изоставя стария си тюркски титул и приема славянската титла княз, а заедно с това получава името на кръстника си – византийският император Михаил III. Заедно с владетеля са покръстени и много знатни български родове. По време на покръстването в България се разпалват религиозни страсти. Улеснява се достъпът на други религии и ереси. Наред с византийските духовници идват и други лица, които безразборно покръстват населението. Поради настъпилия хаос по-късно княз Борис I известява папа Николай I, че в бълагрия има християни от разни места, които своеволно разправят много и различни неща. Дори се появяват и арабски проповедници, които предлагат на владетеля да разпространяват исляма. През този период прониква и павликянството. Покръстването е последвано от подпомагане на започналата християнизация от страна на Византия, като особено значение има „Посланието на патриарх Фотий до княз Борис от 864-865 година”. Удивителен е стремежът на патриарх Фотий за разкрие пред българския владетел идейните корени на християнството и неговата философска същност. Патриархът дава на българския княз уроци как да ръководи държавата и да се отнася към поданиците си. Фотиевото послание е своеобразен наръчник, който трябвало да служи на княз Борис I в бъдещата му дейност. Скоро обаче се надигат и недоволните боили срещу княза. Те искат да се върнат старите богове и обвиняват владетеля, че „отстъпва от бащината си вяра и чест”. Бунтът скоро е потушен. Спорове около покръстването Дълго време за безспорно се счита становището на Васил Златарски относно 865 година като година на покръстването. Той се аргументира с Балшенския надпис – „покръсти се от Бога владетелят на българите Борис, преименуван Михаил, с дадения му от Бога народ в годината 6374 (866)”. Но тъй като горният край на каменната плоча, върху която се намира посоченият надпис, е отчупен, текстът „покръсти се от Бога владетелят на българите” всъщност е въведено от големия български медиевист. Впоследствие някой автори (Г. Цанкова-Петкова) изказват предположение, че може би липсващата част е указвала граничен надпис от типа на Наръшкия надпис на цар Симеон I. Други изследователи приемат 866 година. Повечето автори считат, че логиката на събитията и сравнителният анализ на различните източници сочат покръстването на българите през 864 година. Значение на покръстването С покръстването на българския народ той се приобщава към ценностите на християнската цивилизация. Започва изграждането на собствена християнска култура, за което способства въвеждането на славянската писменост и въвеждането и в страната след 885 година. Започва строителството на църкви и манастири, което показва, че започва да се развива християнската култура. Благодарение на покръстването започва формирането на българския народ, въвежда се ново законодателство, България се утвърждава като високоразвита средновековна държава. Същевременно обаче в страната прониква византийското влияние, което заплашва устоите на българската държава. България става член на „византийското семейство на народите”, в което българскията владетел е считан за духовен син на византийския василевс. Чрез византийски мисионери прониква чуждото влияние. Но благодарение на създаването на самостоятелна българска църква и въвеждането на славянска писменост, държавата запазва самостоятелността си и в немалка степен подготвя Златният век на българската държава.

Този васалитет много прилича на византийския по отношение на обсадата на Филаделфия. Брат срещу брата.