Изчезнал

Прав си, разбира се, но в момента имам под ръка само бележките, които съм си правил навремето, та ще ми вземе време да възстановя кой беше точно източника. Броят на евреите в Добруджа е няколко стотин, може би хиляда - не са били много, но забележи - част от тях са бивши български поданици. Румъния през 1918-та въобще не дава поданство на евреите, живеещи на територията на страната. Изключение има само за служилите в армията. Чак през 30-те години признава евреите за румънски поданици под натиска на организацията за малцинствата за коята вече стана дума. Ясно е, че спогодба за обмяна на територия се съпровожда с регулации за обмен на население. Доколкото разбирам, за евреите не е имало специална клауза, тъй като са били съвсем незначителен брой. Така че генерал-губернаторът е можел да реши въпроса по свое усмотрение. От казаното по-горе е ясно защо Добруджанските евреи са искали да бъдат български, а не румънски поданици и са се обърнали за помощ към един от най-влиятелните по онова време еврейски лидер. Извадили са късмет, защото в Румъния щяха да са първи на транспорта.

Прав си - точно този момент липсва във филмчето. По принцип никоя държава не изпълнява автоматично международните закони. Та историята е следната - 1940 г. след крайовската спогодба за генерал-губернатор на Южна Добруджа е назначен ген. Георги Попов. Първоначалното му решение е да екстрадира евреите в Румъния. По молба на полк. Таджер организацията на малцинствата оказва натиск и ген. Попов променя решението си. В резултат на това евреите от Южна Добруджа получават българско поданство . Та не точно автоматично, почти автоматично. От филма става ясно защо Таджер има влияние в организацията на малцинствата и организациите на българските малцинства в чужбина и защо ходатайството му е прието. Без него добруджанските евреи са щели да бъдат почти автоматично екстрадирани.

Достойният Не е автоматично! Виж 19:40 и нататък https://www.youtube.com/watch?v=_zboROT30qo полк. Аврам Таджер моли приятелите си от дружеството на добруджанските българи да ходатайстват за даване на българско гражданство на добруджанските евреи. През 1943 г. полк. Аврам Таджер е вече г-н Никой в царство България.