К.ГЕРБОВ

„Христос Воскресе“- започна тази сутрин експозето си ген. Мутафчийски.- За деня имаме 19 потвърдени случая... Има един починал в „Пирогов“. Блондинка предава новината на приятелката си: „Генералът каза, че имало 19 заразени, един починал и един възкръснал.“

Интервю на Диана Янкулова с д-р Антония Първанова в предаването ''Нещо повече'' "Епидемиологията е изключително точна наука - тя е математиката на медицината, въобще на здравеопазването. Ще станат ясни абсолютно всички числа - както колко души са се заразили, как точно са се заразили, колко са преболедували, колко от тях са били асимптомни, колко са починали, защо са починали, с какви видове усложнения, какво се случва след това с вируса. Това ще се случи със сигурност. Както и ще започнат да се правят и изчисления какви средства са заделени - защо този път са толкова, а предишен път са били различни. И ще се търси отговорност". Това каза пред БНР д-р Антония Първанова - работила като експерт в европейски епидемиологични организации, бивш депутат и евродепутат, в коментар на позицията на Доналд Тръмп, който обвини СЗО в провал в тази пандемия. Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп обяви, че спира вноските на страната към Световната здравна организация заради "многото допуснати грешки" по време на пандемията от коронавирус. Първанова коментира, че не е изненадваща позицията на президента на САЩ и уточни, че сме свикнали той да прави каквото си поиска, а аргументите му не винаги почиват на реални факти: "Тръмп просто използва тази ситуация, за да постигне своята икономическа, политическа и геостратегическа цел". Антония Първанова изказа съмнение в прогнозите на математическите модели за развитието на епидемията от Covid-19 в България и каза, че нищо от това няма да се случи. Според нея е важно обаче да се носи отговорност. Тя коментира, че балансът между надценяването и неглижирането на една опасност се постига с базиране на науката и на опита: "Никой не може да ме убеди, че решенията са адекватни и че заради това, че всички сме затворени вкъщи, затова има толкова малко починали от коронавируса. Не, не е заради това!", категорично заяви тя. В предаването "Нещо повече" д-р Първанова припомни, че СЗО не посмя да обяви пандемия през 2009-а година за епидемията от свински грип, която тръгна от Мексико: "Тогава се заразиха някъде около 1,5 милиарда души в цял свят, а починалите са над 575 хиляди души. В пъти е разликата със сегашното положение". По думите ѝ тогава имаше сътресения в СЗО, защото не успя да представи убедителни аргументи, но беше направен опит за натиск върху страните от ЕС, а и в цял свят, правителствата да се запасят с ваксини и с Тамифлу. "Епидемията премина и тези, които се презапасиха, изтече срокът на годност на дозите Тамифлу и някои министри си отидоха, включително и българският. Също си отидоха и хора от ръководството на СЗО", коментира д-р Първанова. Според нея мерките на СЗО сега са като компенсация за неадекватната реакция през 2009-а година. Цялото интервю на Диана Янкулова с д-р Антония Първанова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл. https://bnr.bg/play/post/101259664/antonia-parvanova-epidemiologiata-e-tochna-nauka-matematikata-na-zdraveopazvaneto

Германците са вече уморени от бедствието Covid 19 https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/germancite-sa-veche-umoreni-bedstvieto-covid-19 Едно от мненията под статията: Това на снимката не е нарушение на правилата както си мислят сигурно 90 процента. Това е с п а з в а н е на правилата. Те варират в различните провинции но в Баден Вюртемберг една от трите най-засегнати са: Разходките и спорта на открито са разрешени при спазване на следните правила: Събирана заедно на хора които са в едно домакинство (семейство) общежитие независимо от броя са разрешени. Спазване на дистанция от отделни групи или хора по два метра. Детските площадки са затворени. Носенето на маски е препоръчително но още не е задължително. Забранени са партита и събирания в жилища на повече от 5 човека и тн. Сега относно тези дето изпитват скука. Това са млади и активни хора дето спорта не им стига и им трябват партита Преди да затегнат положението те си правеха корона партита в гората - грил, бира, твърд алкохол, и после си кашляха в лицата. Това докато не почнаха да умират хора и не схванаха че не е някакъв модерен тренд. Естествено е равнището на тревожност да спада, пък и никой не се опитва да го задържа високо. Иначе ще има вълна от инфаркти и депресии. И без това по новини и телевизия само това се слуша и гледа.

Съжалявам, че съм подвел четящите, но съм пропуснал изречението преди приведения цитат, което фигурира в статиятяа, а то е: "Въ Западна Европа и Балканския полуостровъ заслужава да се отбележи следното, отнасяще се до епохата следъ основаването на българската държава." Май си чел статията ми „Чий е бил Калояновият пръстен?“, след като излагаш това мнение. Калоян е пленил Балдуин Фландърски и е логично да се предположи, че сред взетите и пренесени в Търново трофеи, са попаднали и някои семейни реликви. За съжаление не може да се докаже кога е изготвен пръстена. Той май вече не и налице в някой от българските музеи. Основите на хералдиката се приемат, че са поставени през 11 в., а се твърди, че фландърските графове са първите, приели изображението на лъва за свой хералдичен знак. Животното на пръстена може и да е барс, а за целите на хералдиката фландърските графове да са приели по престижната фигура на лъва. Пръстенът е доста очукан, вероятно е бил семейна реликва, предавана през годините от граф на граф . По принцип предпочитам да пиша за неща, които могат да се докажат документално. За пръстена се изкуших да направя някои предположения. Все пак те са на основа на мнение, изказано от специалист за някои особености на самия пръстен и допълнителната обработка, на която е бил подложен. Животното може да е станало барс след обработката му, когато е добавен надписът. При хералдиката точки се поставят, за да се покаже, че това място има златен цвят. Така черният фландърски лъв е станал златен. И от пръстен на Балдуин е станал пръстен на Калоян. Разбира се това са предположения, ама напоследък какви ли не исторически съчинения се появяват.

Споредъ едни източници, най-старата монета съ лъвъ е отсѣчена въ Венеция при дука Йоанъ Партитиакусъ (827-829), споредъ други — въ о. Критъ, отъ латинския му владѣтель (1285-1342), а споредъ трети—въ днешна Фландрия и Холандия. Мненията за Фландрия и Холандия се двоятъ,— едни смѣтатъ, че се явява въ 1282-1294 г., а други — въ 1339 г. Следъ това монети съ лъвъ има въ Брауншвайгъ презъ 1345 г. и въ България при Иванъ Шишмана (1371-1393). Hugh III of Cyprus (1235 – 24 March 1284) https://en.wikipedia.org/wiki/Hugh_III_of_Cyprus Jean Ier de Hainaut, né Jean II d'Avesnes vers 1248, mort à Valenciennes le 22 août 1304 https://fr.wikipedia.org/wiki/Jean_Ier_de_Hainaut (Ено е в Холандия) За съжаление в интернет не успях да открия по-голямо изображение на билоновата монета на Иван Шишман. http://www.euro2001.net/issues/5_2001/5br51.htm

Извадки от изследването на Иван Кр. Стойчев „За лъва върху нашия герб и за названието на монетната ни единица“, отпечатано в списание „Родина“, г. 1940, март, кн. III. Изображението на лъва върху монети, преди установяването на гербоветѣ въ държавния и общественъ строй, не трѣбва да се смѣта, освенъ като украса или стремежъ за отличие, обикновено дължими на случайность или подражание. Появяването на лъвско изображение върху монети се наблюдава вѣкове преди Христа. Въ Западна Европа и Балканския полуостровъ заслужава да се отбележи следното, отнасяще се до епохата следъ основаването на българската държава. Споредъ едни източници, най-старата монета съ лъвъ е отсѣчена въ Венеция при дука Йоанъ Партитиакусъ (827-829), споредъ други — въ о. Критъ, отъ латинския му владѣтель (1285-1342), а споредъ трети—въ днешна Фландрия и Холандия. Мненията за Фландрия и Холандия се двоятъ,— едни смѣтатъ, че се явява въ 1282-1294 г., а други — въ 1339 г. Следъ това монети съ лъвъ има въ Брауншвайгъ презъ 1345 г. и въ България при Иванъ Шишмана (1371-1393). Тъкмо преди заробването на България, пари съ лъвъ е сѣкълъ сръбскиятъ деспотъ Вукъ Бранковичъ (1389-1398), а следъ това, въ Смедерево, и Георги Бранковичъ (1427-1456). На Балканитѣ нашата аспра отъ Иванъ Шишмана (медна, посребрена, тегло 0.96-1.72 гр.) е първа монета съ лъвъ, защото до това време такива не са били сѣчени отъ околнитѣ владѣтели — въ Солунъ, Цариградъ, Никея, Трапезундъ и Дубровникъ. Отъ по-близкитѣ страни, съ които България е имала връзки, монети съ лъвъ е имала Вене­ция, както се спомена вече. И такива, до нашето заробване, били сѣ­чени отъ 1343 до 1400 г. отъ дуковетѣ Дандулусъ, Целзусъ, Контаренусъ, Мауроценусъ и Венериусъ (IX, с. 169). Монети съ лъвъ е имало изобщо грошове, талери, фениги и аспри. Б ъ л г а р с к и и ч у ж д и м о н е т и с ъ л ъ в с к о и з о б р а ж е­ н и е, у п о т р ѣ б я в а н и у н а с ъ и о к о л о н а с ъ д о т у р с к о т о р о б с т в о. Прави впечатление, че въ стопанския животъ презъ срѣднитѣ вѣкове, ако и по-примитивно устроенъ, а може би тъкмо за това, чуждестраннитѣ монети са били приемани навсѣкъде много по-леко, отколкото днесъ. Тѣзи улеснения са били особно голѣми за странитѣ, съ които са се поддържали търговски връзки и за онѣзи монети, чиято стойность е била обезпечена отъ солидна държава или са имали ценно съдържание. Проличава дори известно изравняване въ названието на монетитѣ на разни страни и подражание въ външния видъ. Подобно нѣщо се наблюдава и въ нашето отечество. Отъ българскитѣ царе пръвъ почва да сѣче монети Иванъ Асенъ II (1218-1241 г.). До падането на второто българско царство върху нашитѣ монети се наблюдаватъ изображения на Исуса Христа, на царя самъ или съ царицата, сетне, царьтъ на тронъ, на конь, също кръстъ, орелъ и най-после — лъвъ. Отъ друга страна, явно се чувствува влиянието на Венеция и Дубровникъ, безъ да може да се изключи съвсемъ и византийското. Мушмовъ пише (XXXII г., с. 82, 84, 89), че подъ влияние на венецианскитѣ образци са сребърнитѣ монети на Иванъ Асена II, на жена му и сина му Михаила, а изобщо неговото монетно дѣло е подражание на византийското, дубровнишкото и венецианското. Поради това, до скоро, ученитѣ мъчно различаваха нашитѣ монети отъ тѣзи на странитѣ, на конто сме подражавали. Тъкмо въ това се крие, може би, причината, щото царь Иванъ Шишманъ да постави на аспрата второто отъ идеализиранитѣ животни — лъва вмѣсто орела, тъй широко употрѣбяванъ отъ други (макаръ че лъвътъ се е употрѣбявалъ и въ Венеция, но тя бѣ по-далечъ, а и нейниятъ лъвъ бѣ съ крила). Царь Шишманъ не е сѣкълъ грошове; предполага се — по липса на сребро. Но затова пъкъ български аспри съ лъвски об­разъ е имало много въ обръщение въ България и съседнитѣ страни, съ конто сме търгували, особено въ Дубровникъ. Поради голѣмитѣ връзки съ Венеция и Дубровникъ, у насъ сж били приемани тѣхнитѣ сребърни монети, както и нашитѣ — у тѣхъ. Върху монетното дѣло у насъ са имали влияние и кръстоноснитѣ походи, които почнаха въ 1096 г. и продължиха до 1270 г. Презъ това време много западноевропейски монети бѣха посипали тѣхнитѣ пжтища, които често минаваха и презъ нашето отечество. Естествено е, че най-много пари са оставяни въ Палестина. Когато турцитѣ настъпиха къмъ Европа, тѣ също носѣха отъ тѣзи чужди пари. Така че западноевропейскитѣ монети са се явявали на Балканския полуостровъ, внасяни както отъ изтокъ, така и отъ западъ. Заедно съ това, довѣрието къмъ западноевропейскитѣ пари е откривало пътя и на по-новитѣ, между конто е и холандския талеръ, имащъ лъвско изображение. За широкото разпространение на чуждитѣ монети косвено са помагали, както ненавистьта къмъ завоевателитѣ, тъй и вжтрешната слабость на турската монета. Но нека се върнемъ и уточнимъ съ дати и факти това, което току-що изложихме. Тъй като французскиятъ грошъ е създаденъ около 1250 г., а холандскиятъ löwentaler (талеръ съ лъвъ) между 1285-1294 г. (IX, с. 397), а въ XIV вѣкъ намираме „грошове" въ Румъния, нѣма никакво съмнение, че и въ България ще е имало отъ всички тѣхъ, а главно отъ холандскитѣ. Така че, ако пожелаемъ да намѣримъ образеца, на който.може да е подражавалъ царь Иванъ Шишманъ (1371-1393 г.), за да постави лъвско изображение на българскитѣ аспри, трѣбва да се спремъ и на фламандския грошъ и на холандския талеръ вънъ отъ по-новитѣ отъ тѣхъ венециански монети, както и античнитѣ съ лъвъ; че желанието да се избѣгне орела е било ръководенъ мо­тивъ, остава известно съмнение. Появяването на лъвъ върху монетитѣ на Бранковичитѣ, може да се обясни съ следнитѣ предположения: 1. Бащата на краль Душана Велики е Стефанъ III Дечански (1284-1322), бѣ внукъ на българския царь Тертеръ отъ дъщеря. Стефана го наследяватъ Бранковичитѣ. Едно подражание на нашата аспра не е изключено отъ страна на Вукъ Бранковича (1389-1398), тъкмо когато България загиваше и аспрата трѣбваше да изчезне. Нѣма съмнение, че за това присвояване е играла роля и роднинската връзка. 2. Георги Бранковичъ (1427-1456) е усвоилъ неоформения още български гербъ за своитѣ монети, и въ знакъ на предявяване претенции върху българ­скитѣ земи до Искъра, защото той, въ 1443 г., въ съюзъ съ Яна Хуниади и Владислава Варненчикъ, отблъсна турцитѣ чакъ до София. Х о л а н д с к и я т ъ т а л е р ъ в ъ Т у р ц и я, Р у с и я и р у м ъ н с к и т ѣ к н я ж е с т в а о т ъ XIV д о XIX в ѣ к ъ. Преди да установя съществуванието и названието „левъ", привързано къмъ монета, употрѣбявана въ нашитѣ земи презъ време на турското владичество, ще кажа, че то се отнася тъкмо до холандския талеръ. Необходими са предварително нѣкой сведения относно разпространението и мѣстото на тази монета въ нѣкой близки и по-далечни страни, съ които сме поддържали връзки. Изключвамъ Бесарабия, за която важи казаното за румънскитѣ княжества и Русия. 1. Т у р ц и я. Задоволявамъ се тукъ само съ сведения отъ единъ трудъ, макаръ и старъ, но цитиранъ въ сериозни съчинения. Отъ него ще се е ползувалъ и Ихчиевъ (XXVI). Авторътъ на този трудъ (IV), М. Белинъ, пише че въ турската държава покрай националната монетна система (основна единица „акче" или „османи") е съществувала и чуждестранна или търговска, основана на гроша. Като подходяще поддѣление или металическа равностойность (въ разно количество) се е приспособявало акчето, докато се е обезличило като монетна единица. Грошътъ е ималъ узаконена размѣнна стойность въ Турция още при Баязида I, който въ берата на Влашкия воевода Мирчо (1393 г.) казва: „Князътъ ще внася всѣка година въ нашето императорско съкровище три хиляди казълъ-грошове (имало е и бейязъ грошове — б. м.) отъ Влашко или 500 отъ нашата мо­нета-. Белинъ заема това отъ Джевдетъ (XVI и IV, по-точно ч. 3 отъ XVI, с. 295), който пояснява, че грошоветѣ, за които се говори тукъ, са били „аслани" или „еседи" — пари съ изобразенъ лъвъ, внасяни отъ Европа подъ име écu ghorcut (отъ франц. écu — гербъ). Тази монета е била предпочитана въ Турция и получила за­коненъ характеръ. Въпросътъ се отнася тъкмо до холандския та­леръ, холандското „екю", наричано въ Турция само „еседи" (на арабски то означава „лъвски" или „еседи-гурушъ", а преведено на турски — „арслани-гурушъ" (популярно „асланъ"), т. е. лъвски грошъ). Поради разпространението на „гроша", като монетна единица въ голѣмата часть на Европа, той се затвърдилъ и въ Турция не само като название, но по силата и на това, че отоманското акче, отъ дълго употрѣбление (създадено съ монархията), изгубило отъ вътрешната си стойность, а една замѣстваща монета била нуждна; понеже всички били вече свикнали съ арслани-гуруша, той замѣстилъ напълно турс­ката монетна единица подъ името „асланъ-гурушъ" или само една отъ дветѣ думи. Това ставало толкова по-лесно, че грошътъ съ лъвъ се ценѣлъ по-високо отъ другитѣ грошове — 40 акчета вм. 35, както пише Солакъ Зааде въ XVI вѣкъ (IV, с. 156 и ХLІХ,с.34б). Положението на холандския талеръ се поколебава едва при появяването на германския, който билъ по-тежъкъ (9 драма, а холандския ималъ 8 ½ , драма). Следъ това, макаръ измѣстенъ отъ изключителното му положение, арсланскиятъ грошъ е продължилъ да сжществува до половината на XIX вѣкъ, та и споменътъ за лъвския грошъ по този на­чинъ е продължилъ да живѣе по-дълго време. 2. В л а ш к о и М о л д о в а. Да се запознаемъ съ сведения и за монетитѣ на близкитѣ северни страни, съ които сме поддържали всѣкога връзки и които сж имали въ употрѣба холандския талеръ, но само онова, което непосрѣдствено ни интересува и тъй както ми се из­ложи писменно отъ председателя на нумизматическата секция при Румънската академия на наукитѣ, г. Моисилъ. Той пише следното: „Името на румънската монета лей (левъ) е произлѣзло отъ холандскитѣ талери, които сж имали изобразенъ, на лицето и на гърба, лъвъ, стоящъ на двата си крака (холандски гербъ). Тѣ се наричали въ другитѣ страни талеръ леонесъ (löwentaler), а въ Турция — арсланъ-грушъ. Отначало въ Румъния, Молдова и Ардялъ се наричали просто талери, но отъ 1650 г. документитѣ съдържатъ обикновено употрѣбяваното „лей". Въ това време названието талеръ се е употрѣбявало най-вече за империалитѣ, полски, германски, арделенски, а „лей" е останало за холандския талеръ. Следъ като, въ втората половина на XVIII вѣкъ, холандскитѣ талери били измѣстени отъ употрѣбление отъ австрийскитѣ (Мария Терезия) и испанскитѣ (colonazi, stalpari), леятъ е почналъ да се употрѣбява само въ смѣткитѣ и се валоризиралъ по 40 пари. Това е било до за­кона за монетитѣ отъ 1867 год. Въ Буковина срѣщаме названието лей до австрийската окупация (1775 г.), а въ Бесарабия — до руската окупация (1812 г.); следъ тѣзи дати въ завладѣнитѣ провин­ции били въведени монетитѣ на държавитѣ-владѣтелки". Макаръ г. Моисилъ да не съобщава, кога най-рано са се появили холандски талери въ румънскитѣ предѣли, ние знаемъ това отъ берата на Баязида I до Мирча Вода отъ 1393 год. Интересно е и съвпадението, че на северъ отъ Дунава талеритѣ започватъ да се наричатъ лей отъ срѣдата на XVII вѣкъ, точно както и у насъ (XXIV а и XXXV), та макаръ и съ турското „асланъ". Наричането на австрийскитѣ талери „германски", вѣроятно се дължи на дълговременното оспорване на германската корона отъ австрийска страна. По-важно е да знаемъ, че холандскиятъ талеръ презъ втората половина на XVIII вѣкъ почва да се измѣства, но названието левъ все повече се срѣща. 3. Р у с и я. Понеже връзкитѣ на българския народъ съ руситѣ не са се прекъсвали, а къмъ XVII вѣкъ биватъ и засилени, трѣбва да се спомене нѣщо и за пари въ Русия, сходни съ употрѣбяванитѣ въ нашитѣ предѣли. Н. Н. Головинъ помѣства глава (XI) за рускитѣ монети, гдето се казва: „Въ течение на XV вѣкъ Русия се освободила отъ татарското иго. Освенъ сребърни пари, въ упо­трѣба сж били и медни пули, а освенъ това и голѣмо количество чужди пари, а именно: холандски и ливонски червонци (златни—б.м.) и други разнообразии сребърни пари, познати подъ общото име пенези. Макаръ Головинъ да не съобщава подробности, но трѣбва да се предполага, че холандскиятъ талеръ („асланъ-грушъ" въ Турция), който е билъ въ употрѣба въ Влашко, Молдова, Ардялъ и Бесарабия, не се изключва. И наистина, Schrotter (ХLѴІ) ни казва, че въ Русия този талеръ се е наричалъ левокъ или лёвковое серебро. Нѣщо повече. Той ще е билъ цененъ добре въ Русия и затова узаконенъ въ Бесарабия съ указа отъ 29. XII. 1819 г., т. е. дори седемь години следъ присъединяването на тази область къмъ Русия, станало въ 1812 година. Л е в ъ — н а з в а н и е н а м о н е т а н а Б а л к а н с к и я п о ­л у о с т ро в ъ д о О с в о б о ж д е н и е т о. Съществениятъ фактъ, конто предизвика предприетото изследване, е установяването на название левъ за монета, употрѣбявана въ нашето отечество презъ време на робството и преди освободена България да е имала своя монета. Извънредно важно е да се запознаемъ съ фактическия материалъ, дори въ този малъкъ обемъ, въ който можахъ да го установя, главно въ българската книжнина и доку­менти. Изброявамъ това, приблизително, хронологически. 1. Въ „Отчетъ о дѣятельности Русскаго археологическаго института въ Константинополѣ въ 1898 году" (XXXV, с. 146), се казва, че въ митрополията на градъ Корча се намиралъ кодикъ, писанъ отъ киръ Михали Милингеръ въ 1777 г., посветенъ главно на Мосхополския манастиръ „Св. Йоанъ Кръститель". Въ този кодикъ било отбелязано, че въ 1662 г. игуменътъ далъ на заемъ на архонтитѣ на Мосхополя 1,000 аслана (т. е. лева) съ 10 % лихва. Това е от­белязано и отъ проф. Ив. Снѣгаровъ (ХLѴШ, с. 496). 2. Герхардъ Корнелиусъ Дришъ, пътувалъ презъ България въ 1718 г., е написалъ на латински трудъ, въ връзка съ това си пътуване (XIII). На стр. 132 той пише, че българскитѣ селяни плащали на султана по 10 сре­бърни лева, за да използуватъ земята за засѣване и пасища (ruricolse nummos leonios argenteos decem partae annutium pendunt). Това заемамъ отъ Милетичъ (XXXI в.). 3. Капитанъ А. Петровъ (ХХХѴІІІ) като говори за събитията, станали презъ февруарий 1769 г., възъ основа на автентични документи, пише (с. 142): „Въ Яссахъ набирали для конфедератовъ гусаръ, которыхъ успѣли собрать только 1000 челов. изъ разнаго сброду, платя въ мѣсяцъ по 7 левовъ (4 рубля 20 ко­пѣекъ ассигнаціями) на человѣка". Я за по-после, къмъ м. априлъ същата година, бележи: „Мостъ для перехода арміи черезъ Дунай, у Исакчи, на который издержано 250,000 левовъ, не былъ еще готовъ . . .“ Тѣзи извадки се отнасятъ за Молдова, но тѣ со­чатъ, че въ срѣдата на XVIII вѣкъ названието левъ е било познато въ Русия. 4. Между надписитѣ и бележкитѣ, конто проф. Йорд. Ивановъ е намѣрилъ въ Света гора, той е обнародвалъ една подъ № 130, съществувала въ Хилендаръ, съ дата 1808 г. (ХХІVа, с.272). Тази бележка е била открита въ печатно евангелие и тя гласи: „Сіе толковное евангеліе есть на проигумена Пантелеймона Хилиндарца, купилъ его за двадесеть и пять лева изъ село Тревна Турновска епархия от іконома киръ папа Николая въ лѣто 1808. Дим. Стоjанъ № 8978“. 5. А. Скальковский ни съобщава (ХLѴІ1, с. 18-23), че на 19 декемврий 1819 г. генералъ Инзовъ направилъ докладъ предъ руския императоръ, щото на българитѣ въ присъединената презъ 1812 год. къмъ Русия Бесарабия да се признаятъ права, каквито иматъ другитѣ чужди преселници. На 29 декемврий с. г. предложенията на Инзова били одобрени и, съ указъ отъ същия день до Сената, били облѣчени въ формата и силата на законъ. Пунктъ 9 отъ указа гласи : „По истеченіи льготныхъ лѣтъ, ... съ начала 1820 года, обязаны съ каждаго семейства вносить ежегодно по 70 левовъ". Подъ линия на стр. 23 се казва: „Левъ или асланъ — тоже что турецкій піастръ, серебренная монета, стоилъ тогда до 20 к. с... Въ ръкописното „Житие и мучение святаго мученика Иоанна Новаго Терновскаго", отъ 1822 г. (XXIX), също се срѣщатъ пари съ име левъ. Това житие е подарено отъ Пан­телей Кисимовъ на Народната библиотека въ София, а той го е получилъ къмъ 1850 год. отъ търновския житель Никола Дончевъ. Житието и следващитѣ два документа (т. т. 7 и са писани отъ светогорскитѣ монаси Никифоръ и Йеротей. Като оставямъ всичко друго, ще приведа отъ това житие точно само следното обръщение къмъ Св. Йоана отъ духовникъ, служилъ въ негово време въ Търновската митрополия. „Но по неколикихъ дны прилучился тому духовнику нужда за новаци (подъ линия: „у Болга­рию новаци називается пари"), понеже билъ долженъ неколико купцима и помислилъ о блаженнаго Іоанна, яко аще би ималъ онъ новци, да изище отъ него взаимъ. Сего ради паки призовалъ его въ свою килію и рече ему: брате Иоанне, имаши ли да най­детъ ми ся до четиристотинъ лева (а подъ линия : „Лева есть российска речь, а по болгарски сказуется грошове") взаимъ до не­колико дны, дондеже придобию отъ преосвященѣйшаго митропо­лита; азъ имамъ едну котию сребренну, яже есть четиры литри сребра: но стидимся отъ народа да ю продамъ, сего дамъ ти ю тебѣ вмѣсто залога" (с. 10). „Левъ" срѣшаме въ „Повѣствованіе о плѣненій святѣй Атонстѣй горы отъ агаряновъ" и пр. (XXIX, с. 30): „Потомъ же паша заиска отъ всѣхъ монастыровъ да дадутъ ему восемь стотенъ хиляди лева" (подъ линия, за лева е озна­чено „грошове"). Думата левъ се срѣща и въ „Повѣствованіе за страданіе Болгаріи отъ агаряновъ, и за неколико благочестиви христіяни иже избиени бяху по мѣстамъ и по градове отъ руки нечестивихъ, паки у оно смещеніе и у оно лѣто 1821, якоже явихомъ у святогорское повѣствованіе". Тамъ четемъ (XXIX, с. 34): „У село зовомое Габрово Терновскій предѣлъ, нѣкій богатъ человѣкъ и славенъ именемъ хаджи Христо, онъ имаше дадени у патріаршею Цареградскою сто хиляди лева (подъ линия „грошове") и егда слиша убиеніе патриарховъ, утрови себе и умре“ (вж. и LХѴ, с 77). Въ „Нѣкоторыя свѣденія о правомъ берегѣ Дуная", събрани въ 1826 г. (LХІѴ с., 32) се говори за селищата на запорожцитѣ при устието на Дунава — въ сегашнитѣ села Горни и Долни Дунавецъ, следъ като некрасовскитѣ казаци отишли да живѣятъ другаде. Тамъ се казва: „Запорожцы не платятъ никакой подати. Порта отводитъ имъ земли подъ селенія, даетъ на каждый курень по 300 левовъ (170 рублей) и по 200 окъ (6000 фун­товъ) муки . .. Передъ симъ порта давала только по 200 левовъ ..." На с. 41 се говори за некрасовцитѣ, населяващи с. Саръ-кьой (на езерото Разелмъ), описва се странното право, щото въ случай на убийство убиецътъ да не се осъжда на смърть, „.. а взыскивается съ него пени 1200 левовъ, называемой плата за кровь..." Въ единъ свой трудъ (LIѴ, с. 336-338) проф. Б. Цоневъ описва ржкописа № 355 подъ заглавие „Сборникъ отъ първата половина на XIX вѣкъ, съ образи", намѣренъ въ село Околъ (Горни), Самоковско. Въ края на 27 листъ на този ръкописъ е написано „цѣна совсѣмъ пять лева 1839 г. Серафинъ видарскій". Проф. Цоневъ бележи удивенъ: „Забележи, левъ като монетна единица отъ 1839 г.“. П. Успѣнски (LII, с. 115) ни разказва, че монаситѣ въ Атонъ вѣрвали, че въ християнскитѣ времена тамъ са живѣли цакони (или лакони), изселени отъ Константина Велики, когато той решилъ да даде Атонъ на монаситѣ. И продължава : „Въ 1845 год. начальникъ Керасійскаго скита Іеромонахъ Неофитъ говорилъ мнѣ, что тотъ госу­дарь пригласилъ атонскихъ Цаконовъ служить въ полкахъ съ жа­лованіемъ по три лева въ день и когда они сошлись, отправилъ на 60 судахъ въ Анатолію, а другихъ въ Морею". Петъръ Динековъ (XVIII, с. 211) помѣства извадки отъ писма и дневникъ на Сава Филаретовъ, писани въ София. На 21 мартъ 1859 г. Филаретовъ е отбелязалъ въ своитѣ „записки": „Свещ. [енникъ] потерялъ треб­никъ и вл.[адика] за наказание собралъ съ него 1500 левовъ". Отъ будния духъ на Раковски нищо не можеше да избѣгне, макаръ тълкуването на фактитѣ често пъти да е погрѣшно, но винаги е съ родолюбивъ уклонъ. Така е и въ случая. Той ни дава описание и сведения за десеть стари български монети (ХLІѴ). На страници 103 и 104 четемъ: „Много българскы пѣнязи ся сохранили по коимъ отъ една страна са вижда изобразенъ народный Българ­скы знаменъ разиреньій левъ увѣнчянъ съ вѣнецъ славы. Азъ съмъ ви­дѣлъ нѣколико си срьбьрный и златны у частны лица, нъ не успѣхъ тогава да гы снема и изслѣдовамъ. Види ся, че този пѣнязъ съ лъвъ билъ твърде много разпространенъ по Българія и другадѣ. Турци после привзетия Българии за много время са употрѣблѣли българскьі пѣнязи отъ дѣ сж останали имяна въ употрѣбление имъ и до сега: грошъ, рупъ и рубе, пѣнязъ, нѣгли и други. Тии кога продаватъ нѣщо си за общо тържище, кликачъ имъ вика: биръ асланлъ, онъ асланлъ и др., т. е. излѣзло за цѣна за единъ лъвскы пѣнязъ, за десятъ лъвскы и пр. Въ Влашко и Богданско тукъ же ся съхранило да броятъ: унъ леу, дой леи и пр. и къти леи — колко лъвски грошове. Въ южни же страны Руссии народъ употрѣбляеше тойзи брой сколко левовъ или сколко левъ казватъ. А то е знайно, чи Влашко и Богданско, какъ-то южны страны Руссии са были обитаеми отъ Болгары и принадлежѣли са Бьлгаръмъ". Прави впеча­тление, че Раковски не взема подъ внимание, че тогава, когато той е чувалъ „асланлъ" и „леу“, то не се е отнасяло до българска монета, а до чужда, съ лъвско изображение. Нашитѣ нумизмати подтвърждаватъ думитѣ на Раковски само въ смисъль, че въ България, до поробването й, е имало само една монета съ лъвско изо­бражение — аспрата на Иванъ Шишмана. Отъ нея сж познати 11 разновидности (ХХХІІб, с. 144-146). Вѣрно е и друго, — че аспрата, като малка размѣнна монета, ще е била въ голѣмо количество. Но дали тѣзи български аспри не са били измѣстени скоро следъ поробването съ турски мангъри и равнитѣ имъ пулове и други, това не може да се твърди съ положителность. В. Ив. Келсиевъ (XXVIII) възпроизвежда раз­говора си съ Гончаръ, водачъ на некрасовцитѣ около Бабадагъ и Тулча (с. с. Саръкьой, Журиловка и Слава), станалъ презъ 1862 г. въ Цариградъ. Между другото Гончаръ му казва (с. 192): „Чрезъ тотъ самый Босфоръ переѣзжаю я это: на каикъ сѣлъ, взялъ, вотъ какъ теперь помню, за три лева (пиастра)"... Несъмнено е, че ще има още писмени указания за употрѣбата на думата левъ, като название на монета у насъ или тур­ската арсланъ (популярно „асланъ"). Еднакво съ тѣхъ е употребявана, споменатата вече, арабска дума еседъ (XXIII), отъ тукъ — „еседи", т. е. левъ и левски — друго название на същата монета. Коя е тази монета, ще видимъ по-долу. Сега може да се каже, че тя е била равна по стойность съ турския сребъренъ (беязъ) грошъ, по-късно пиастръ — най-разпространената и най-употрѣбяваната за обикновени нужди. Тукъ е мѣсто да се направятъ нѣкой изводи. Откъмъ половината на XVII вѣкъ до половината на XIX названието левъ или левски (турското „асланлж" и арабското „еседи") се употрѣбяватъ въ земитѣ отъ Бесарабия и Добруджа презъ Търновско и Софийско, та до Света-гора и Корчанско. Едва ли може да се съмняваме, че това явление (тъкмо за „левъ") е било ча­стично, т. е. само въ споменатитѣ мѣста, а не почти всеобщо... У с т а н о в я в а н е б ъ л г а р с к а м о н е т н а е д и н и ц а — у з а к о н я в а н е н а з в а н и е т о й л е в ъ. Отъ сведенията, конто се дадоха за монетитѣ презъ времето отъ XV до XIX вѣкъ въ Турция, Русия и Румъния, е ясно, че образътъ на лъва и думата левъ не са били забравени отъ българския народъ презъ време на робството. За това са способствували, главно, употрѣбата на холандския талеръ и българ­скитѣ аспри.докато тѣ са били въ обръщение, а също и на румънския лей, следъ 1867 г. Ето съ какво трѣбва да си обяснимъ, че когато следъ освобождението се е замислило за установяване на българ­ска монетна система, названието левъ за единицата се е нало­жило доста естествено, главно по навикъ и по подражение на румънския, подпомагано отъ съвпадението съ образа на лъва върху герба ни. Първо сведение, че нашата монетна единица ще се нарича левъ, намираме въ в. „Цѣлокупна България" отъ 7 юлий 1879 г. Тамъ се казва, че Петербургскиятъ дописникъ на в. „Post" съобщилъ, че паричната българска единица ще бъде левъ — равна на франкъ. За първъ пъть въпросътъ за установяване на монетната система и названието на разнитѣ монети у насъ се разглежда въ II Обикновенно народно събрание, въ заседанието му на 27 май 1880 г. (LХІІ). Трѣбва да се съжалява, че разискванията въ парламентната комисия и мотивитѣ къмъ законопроекта не са достигнали до насъ; а тъкмо тамъ би се очаквало нѣщо, което би ни обяснило по-подробно и мотивирано, защо се приема левъ като название на монетната единица. Остава да се задоволимъ само съ едно съкратено изложение на даннитѣ, конто се намиратъ въ стенографскитѣ дневници на Народното събрание. При разглеждане на законопроекта за българскитѣ монети до­кладчикъ е Тодоровъ. Чл. 2 се докладва така : „Монетна единица въ България е левътъ, който се подраздѣля на 100 стотинки (сантими)“. Министърътъ на финансиитѣ, П. Каравеловъ, и докладчикътъ обясняватъ, че „сантимъ" е пояснителна дума, защото на нѣколко пъти вече по данъцитѣ се решавало съ сантими. Вѣрно е, че вече два бюджета бѣха гласувани въ франкове. Нѣма да се спирамъ на подробноститѣ, но ще отбележа, че Ст. Стамболовъ е за „франкъ" вмѣсто „левъ" и за „сантимъ" вмѣсто „стотинка" — изобщо той е противъ побългаряванията — иска названията, приети въ Франция. Йосифъ Ковачевъ смѣта, че чисто народно название е левъ или асланъ, макаръ втората дума да е турска. Той добавя: „Ако вземемъ думата „левъ", съ това не ще се унижи стойностьта на нашитѣ монети, а ще бъде повече честь за народа ни, ако употрѣби историческото си название, което има тоже на герба си . . . Това название употрѣбяватъ и самитѣ власи". Следъ обяснението на до­кладчика, че присъединяването на България къмъ латинската кон­венция не ни задължава да заемаме и френскитѣ названия, както не са го сторили и други държави, чл. 2 се приема и названието левъ получава своето юридическо основание. Иречекъ бележи на 27 май 1880 г. (XXV б, с. 199): „Въ 10 ч. 10 минути се почнаха разискванията върху Начовичевия проектъ за монетитѣ. Тодоровъ докладва отъ трибуната... Стамболовъ за франкъ, сантимъ. Много се говори по филология; другитѣ бѣха за народнитѣ изрази. Йос. Ковачевъ иска златна монета Асенъ, умалително каже, отъ Александъръ (II). А Цаневъ и Баларевъ приканватъ къмъ „благоприличие", името на царствуващия господарь; ако се приеме Асенъ, ще има нужда отъ дисертация по това. Много се говори за алегоричнитѣ емблеми.. . За сега се приеха само медни и сребърни пари по 2 фр. Изцѣло взето приветливо и тихо заседание". Заслужава да се знае, че и въ съседна Румъния, при установяване името на монетната единица са възникнали въпроси отъ същия характеръ, както и у насъ. Пакъ на г. Моисилъ дължимъ следното осветление: „Когато Куза Вода се опита да насѣче народни монети (1860), пред­ложило се е, щото единицата да се нарича вече не лей, а ромънъ или романатъ; —опитътъ не е успѣлъ. По този начинъ, чрезъ закона отъ 1867 година, монетната единица остава лей, което се поддържа и до сега". За да завърша, ще трѣбва да отбележа още единъ фактъ въ духа на горнитѣ стремежи. С. Радевъ (ХLІІ) ни съобщава, че дѣдо Богоровъ предвиждалъ добавка въ чл. 8 на конституцията следното: „За погазване тоя законъ: първо плаща се глоба единъ слободникъ (левъ), втори пъть петь слободника и т. н." ... Любопитенъ е въпроса: нашата монетна единица би ли носила име левъ, ако на българския гербъ нѣмаше лъвско изображение? Привличамъ вниманието на онова, което стана въ Румъния тринадесеть години по-рано: макаръ че държавниятъ гербъ бѣше двуглавъ орелъ, монетата се нарече лей, въпрѣки предложенията, продиктувани отъ родолюбието — да се приеме дума отъ корена на названието на народа и държавата — ромънатъ или нѣщо подобно. Назва­нието лей, макаръ съществувало напоследъкъ само въ смѣткитѣ, се налага. Подобно нѣщо би станало и у насъ. „Асланъ грушъ" и лъвскиятъ гербъ се съвпадатъ случайно. Така че, лъвското изо­бражение на герба е само една причина повече да се приеме названието левъ на монетната ни единица, и нѣма защо да се съмняваме, че това би станало и въ случая, ако на нашия гербъ би било изобразено какво да е друго освенъ левъ.

Христофор Жефарович от кои славяни е? Ти имаш ли някакъв отговор на новоформулирания си въпрос "Защо Левски се подписвал с руския облик на думата, а не с българския?" Това заключение направо кърти мивки. Предполагам, че имаш икона на Свети Васил Левски, каквато алтернативния синод показваше навремето. И кой е бил "българският облик" на името на лъва по време на Възраждането?

Ь, ь (современное название: мя́гкий знак[1]) — буква большинства славянских кириллических алфавитов (28-я в болгарском, где называется «ер малък», рус. маленький ер), 29-я в белорусском, 30-я в русском[2] и 31-я в украинском (перемещена на нынешнее место в 1990 г., а была последней); из сербского исключена в середине XIX века, в македонский, построенный по образцу нового сербского, не вводилась). Самостоятельного звука не обозначает, может рассматриваться как диакритический знак, модифицирующий значение предыдущей буквы. В украинском также используется в сочетании ьо, соответствующем русской букве Ё после согласных; в современной болгарской орфографии только так и используется. В русском языке мягкий знак используется после большинства согласных для обозначения их мягкости (граб — грабь, кров — кровь, лад — ладь, вяз — вязь, мол — моль, лом — ломь, кон — конь, цеп — цепь, жар — жарь, вес — весь, бит — бить, граф — графь); В церковнославянском языке система использования буквы Ь в целом такая же, как в русском. В болгарской письменности до реформы 1944 мягкий знак использовался по традиции в тех словах, где когда-то было смягчение (например, царь). Ныне они пишутся без мягкого знака, а следы смягчения остались в словоизменении (цар — царя, царят, в отличие от двор — двора, дворът). https://ru.wikipedia.org/wiki/Ь При львъ е настъпило изменение в лев или лъв.

Къде виждаш русизъм? Твърдението ти, че Левски се е подписвал като Лъвски не е вярно. Невежо е. И отговорите, които съм дал не си разбрал. А и както се вижда и други не са разбрали как се е подписвал Левски. Но се подведоха по въпроса ти, и оцениха последвалите отговори като "има нещо русофилско в тази работа".

На първия ред се вижда как Левски е изписвал името си, а на предпоследния ред (бѣше) и шест реда по-нагоре (двѣ) – как е пишел ѣ. Факсимилето от руския старославянски словар посочва, че львъ е отбелязано в Супрасълския сборник, който според не знам кой точно академик, е български ръкопис.

Герб на България в Стематография на Христофор Жефарович от 1741 г. Езикът, на който е написана “Стематографията” е църковнославянски. Архиепископът и печки патриарх Арсений IV Йованович осигурява издаването и разпространението на книгата в границите на своя диоцез, в който влизат сръбските и западнобългарските епархии, включително Кюстендилско, Рилския манастир, Мехомия и Самоков. https://bg.wikipedia.org/wiki/Стематография Търновска конституция от 1879 г.. Глава IV, чл. 21: Българский държавенъ гербъ е златенъ коронованъ левъ на тъмночървенъ щитъ. Надъ щита Княжеска корона. 4Глава IV. За гербътъ на Княжеството, за печата и за Народното Знаме.

Според чехския старославянски речник в оригиналното житие на Константин Философ, запазено в преписи в Русия и Сърбия, е посочен такъв израз: „В сулунстем же граде в муже некоим...именем Лев...“ В съвременния вариант на житието четем: „В град Солун имаше един благороден и богат мъж на име Лъв. “ Левски е бил дякон и е познавал църковнославянския език. Даже е участвал в църковни песнопения. И явно е произнасял львъ, като лев, което се вижда и от двата му подписа. „Церковнославя́нский язы́к — традиционный славянский язык употребляемый Православной церковью в Болгарии, Сербии, Черногории, Польше, России, Белоруссии и на Украине. В большинстве Церквей используется наряду с национальными языками.“ https://ru.wikipedia.org/wiki/Церковнославянский_язык „Най-широко разпространен и нормативно установен е руският църковнославянски, началото на чието съществуване може да се търси в Киевска Рус през 11 век, когато възниква и руската редакция на старобългарския език. Първоначално руският църковнославянски е стил в руската редакция на старобългарския, но постепенно се обособява като отделен книжовен език, поради неподатливостта си към промени.“ https://bg.wikipedia.org/wiki/Църковнославянски_език Аз лично имам резерви към използването на понятието „старобългарски език“, тъй като той ни е познат от литература, която включва главно първите църковни преводи на Кирил и Методий и неговите ученици, правени в Гърция и после във Великоморавия. Приема се, че те са били на основа на езика на солунските славяни, които са определяни като „български славяни“, оттам идва и класификацията „старобългарски“. Освен наличието на тази тенденциозна и неправилна трактовка, трябва да се има предвид, че когато се оформя църковнославянския език, православните монаси, които са щъкали по манастирите в България, Сърбия, Хърватия, Атон и Русия и са правели преписи, са създали всъщност интернационална православна литература. Опитите да се дели тя на българска, сръбска, руска и пр. са условни. По обясними причини съчиненията на църковнославянски език са били дело главно на руските книжовници. „Русизмите“ проникват в езика на южните славяни още от Средновековието и е трудно да се определи дали те са истински русизми или са попаднали в старославянските съчинения от друго място.

В руския словар на старославянските думи е отбелязано, че львъ се среща и в Супрасълския сборник, който се води старобългарски ръкопис от 10 в. Как са произнасяли българите тази дума тогава?. В чешкия старославянски речник при львъ е даден и пример въздроу акы левъ, като се посочва, че изразът също е от Супрасълския сборник.

В Речник на българския език от Найден Геров, том 3 Л-О, отпечатан през 1899 г. е записано: „Львъ. Левъ, животно Felis leo, арслан; левъ.“ Също и: „Львскый, пр. от львъ. Левскый; левскiй. -скый, нар. Като львъ, левскы.“ Пишело се е Львъ, Львскый, но изглежда се е произнасяло лев, Левский. А Львъ идва от църковнославянското льв. То в началото се е изписвало с титла отгоре. Левски се е подписвал Левский, но и Львскiй. По въпроса защо българската валута е "лев" трябва да сканирам какво се е говорело в парламента на 4 юни 1880 г. при приемане на Закон за рязане монети в Княжество България. Пък и то не е предадено пълно в книгата "Историята на българските книжни пари". Все пак накратко ще цитирам какво е казал министърът на финансите П. Каравелов: "Колкото до образа дали ще бъде лев или друго някое животно, това си остава все равно. Това е най-проста работа...." Стамболов обаче предлага, монетите да отговарят на Латинската конвенция и "да бъдат същите, каквито са във Франция". Възразяват му, че названието тябва да бъде "чисто народно": "Чисто народното название е ЛЕВ или АСлан... Ако земем думата лев, с това не ще се унижи стойността на нашите монети, а ще бъде повече чест за народа ни, ако употреби историческото си название, което има тоже на герба си... Пари значи въобще "деньги"..., а ако имат название "лев" аз ще кажа : дайте ми толкова лева..." След спорове се приема наименованията лев и стотинка. Отсечени са обаче, пробни монети с номинали в сантими. Тук има повече подробности http://sndbvt.com/bglev.php

«Левът е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Едва ли има българин, който не знае, че неговото име произхожда от левъ - остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19 век.» https://www.economic.bg/bg/news/6/otkade-proizliza-imeto-na-balgarskiya-lev.html Ти българин ли си?

Покрай «сивата» икономика има риск да изчезне и «светлата», дребния бизнес. Поне за известно време. И може да се получи така, че хората да няма нужда да си мият ръцете, ако няма да има нищо на масата за ядене. Преди, като можех да се разхождам в парка и виждах как броят на кучетата, разхождани от стопаните им, непрекъснато нараства, си мислех, че ще дойде момент, когато Южен парк ще се превърне в Кучи парк. Не вярвах, че това ще настъпи толкова скоро.

Една лоша и една добра новина, които дойдоха от интернет. Лошата новина е идеята на правителството да увеличи предвижданият заем за годината, който беше гласуван от Народното събрание да бъде до 2,2 млд. лева. В контекста на предлаганото увеличаване на дефицита (3,5 млрд. лв.) и осигуряването на допълнителен капитал за ББР (700 млн. лв.), което общо възлиза на 4,2 млрд. лв., както и за гарантирането на достатъчно ликвидни фискални буфери в случай на по-негативен от очаквания сценарий, се предлага увеличаването на лимита за поемане на нов държавен дълг по чл. 68, ал. 1 от ЗДБРБ за 2020 г., като текстът „2,2 млрд. лв.“ се заменя с „10 млрд. лв“. http://epicenter.bg/article/Pravitelstvoto-predlaga-promyana-na-byudzheta-za-2020-g--iska-pravo-da-tegli-do-10-mlrd--lv-zaemi-/211855/2/0 Добрата новина е идеята да си направите маска от мъжки слип.

В первый период русско-турецкой войны — до начала сентября 1877 г. Игнатьев находился в императорской Главной квартире (ставке), дислоцировавшейся вначале в Румынии, а после перехода в середине июня русскими войсками Дуная — в Болгарии. Русское командование ожидало, что Турция, ввиду превосходства России в военной силе, не сможет долго сопротивляться и обратится с просьбой о мире еще до наступления осени. Игнатьев был вызван в Главную квартиру для подготовки и проведения переговоров о мире. Однако вопреки ожиданиям после первоначальных успехов русские встретили неожиданное сопротивление турок, сумевших перебросить в Болгарию крупные силы из западных провинций. Неудачные штурмы крепости Плевна в июле и августе опрокинули первоначальные планы. Война затягивалась, и русскому командованию уже пришлось думать о ее завершении на более или менее почетных условиях, но менее выгодных. Находясь более трех месяцев в императорской Главной квартире, Игнатьев, помимо дежурств при императоре, не имел других определенных занятий. Он выполнял отдельные поручения: вел переговоры с различными иностранными делегациями, беседовал с дипломатическими агентами европейских держав, встречался с иностранными корреспондентами. Его кипучая, жаждавшая деятельности натура не могла мириться с невостребованностью, пассивностью существования, тем более, когда рядом развертывалась драма войны. Однако Игнатьев, похоже, не стремился к участию в военных действиях, он не имел никакого военного опыта, тем более в командовании крупными боевыми соединениями. Мелькнувшая было у [11] Д. А. Милютина мысль поручить Игнатьеву дивизию или корпус осталась нереализованной. Игнатьев имел много времени для наблюдений и размышлений, тем более, что он, будучи в центре событий, располагал сведениями о ходе военных действий на различных участках фронта. Как хорошо знакомому с историей различных военных кампаний, к тому же знавшему местные условия, ему с особой ясностью были видны стратегические и тактические ошибки командования, благодаря которым план «молниеносной» войны — быстрого похода на Константинополь и разгрома турок — был сорван. Затягивание войны делало пребывание Игнатьева в армии бесцельным, к тому же ухудшившееся после тяжелой болезни состояние здоровья побудило его вернуться в начале сентября в Россию. Но через два месяца он вновь был вызван в Главную квартиру. К началу зимы положение на балканском театре военных действий изменилось в пользу русских. Осада Плевны, измученный гарнизон которой терял последние силы, близилась к концу. Горные проходы Балкан удалось отстоять от турок. Армия готовилась к переходу через Балканы, и на ее пути не было сколько-нибудь значительных сил противника. Командование Действующей армии, ожидая обращения турок о мирных переговорах, решило разработать условия мира и сообщить их главам союзных держав — Германии и Австро-Венгрии. Для этого требовались опытные дипломаты. В середине ноября Игнатьев вновь приехал в Болгарию. Он был свидетелем падения Плевны, о чем красочно рассказал в письмах к жене. Составив краткие наброски условий мира и получив одобрение Александра II, Игнатьев в начале декабря вернулся в Россию, где работал над более подробным проектом текста мирного договора. Написанный им документ по своему содержанию отличался от решений Константинопольской конференции. Военные победы окрылили командование. Основными статьями предварительного проекта явились решения о предоставлении независимости Сербии, Черногории и Румынии, а также создание Болгарского княжества на условиях политической автономии. Административная автономия, предполагалась и для Боснии и Герцеговины. В проекте договора отчетливо просматривалась мысль о том, что балканские государства должны обладать не только политической, но и [12] экономической независимостью, дававшей им возможность противостоять австрийской экономической экспансии. Составленный Игнатьевым проект был в начале января обсужден на совещании у царя и одобрен, впоследствии он лег в основу Сан-Стефанского мирного договора. И хотя Берлинский конгресс, состоявшийся в июне 1878 г., пересмотрел и урезал ряд важных решений, принятых в Сан-Стефано, все же он вынужден был согласиться с образованием на Балканах независимых Сербии, Черногории и Румынии, а также Болгарского княжества (Северной Болгарии). Южная Болгария получила административную автономию. В 1885 г. обе части разделенной Болгарии соединились. http://militera.lib.ru/db/ignatyev_np/index.html

Това е съобщението на руския консул в Русе за приключване на работата на следствената комисия в София, което е дало повод на Игнатиев да напише доклада до Горчаков от 18 януари 1873 г.. Публикувано е в "Българско национално-революционно движение 1868-1874. Чуждестранни документи 1872-1874. Том 2", с. 329-331 1873 януари 12/24, Русе. — А. Н. Мошнин до Н. П. Игнатиев в Ца­риград за приключване работата на правителствената комисия в София; В. Левски заловен; относно мнението на Мошнин за преувеличеното значение на БРЦК и неговите ръководители от страна на турските власти и привържениците на Мидхат паша, както и на ролята на Л. Каравелов в българското националноосвободително движение 12 януари 1873 г. Секретно № 6 Между тукашния генерал-губернатор (1) и Константинопол, Шумла, Адрианопол и София от 1 до 10 януари се водеше усилено преда­ване на шифровани телеграми. Работата, разбира се, не би могла да се отнася единствено до елинските църкви в Русчук и в Шумла и за това сметнах за свои дълг да засиля вниманието си и по възможност да събе­ра сведения относно причината за тази дейност. При това узнах както от самия генерал-губернатор, така и от други лица следното: Намиращата се в София знаменита комисия, която изчаква, както изглежда, промени в Константинопол (2), е получила от великия везир (3) телеграма да привършва по-бързо и да не усложнява работата. За това тя сметнала за необходимо да изпрати Димитрий Общи (4) и 15 други лица (5), принадлежащи уж към Каравеловата партия, за Константинопол за препращането им на изгнание в Анатолия.(6) Турците обвиняват Д. Общи в ограбването на орханийската поща, а той пък дава пока­зания, че го е направил под подстрекателството на Букурещкия коми­тет! Българите пък говорят, че Д. Общи е дал показания, че е таен агент на Каравелов, за да се избави от наказание за грабежа.(7) Други твърдят, че той е подкупен от партията на Мидхат.(8) Изобщо сега му приписват това, което приписваха на сърбина Стоян Батур(9), т. е. че е агент на Мидхат. Който познава нещастната политика на Мидхат в този край през 1867-8 г., той лесно може да повярва на последното, още по­вече че сега сякаш е забравен предводителят на бандата Стоян Батур, който се ползува със специалната защита на Масхар паша. Докато пък Димитрий от Яково, участвувал също в ограбването на Орханийската поща и, изглежда, признал убийството на ловчанския дякон (10) в лодката [?] и че е агент на Белградския комитет (11), е осъден на смърт. Комисията, завършила по този начин напълно своята дей­ност, се връща обратно и сега е в Тетевен.(12) Тя ще мине през Тирново и Филипопол (13), тъй като работата й се усложни от разкриването на нова разбойническа шайка, която миналата година ограбила между другото и евреина часовникар в Ески Джума.(14) Дейният Хамди паша е заловил крадците, които се оказали жители на Сливно и за това са изпратени във Филипопол. Няма съмнение, че партията на Мидхат паша ще на­мери в това политически оттенък и ще припише обикновения грабеж на влиянието на Каравеловата партия. По този начин благодарение на Мидхат (15) малко по малко Каравелов става народен герой, нещо от рода на Стенка Разин и знаменитият преди Букурещки комитет във връзка с мястото на пребиваването на Каравелов в Белград се нарича сега Бел­градски.(16) Между другото пишат от Тирново на един мой познат, че там уж са заловени двама каравеловци и знаменитият дякон Василий Левский (17), агент на Каравелов, преоблечен в дрехите на сеид. Докато младежта, споделяща повече или по-малко увлеченията на Каравелов, ме уверява, че Василий Левский отдавна вече е преминал Дунава и се намира уж в Одеса! Кое от тези сведения е вярно, ще покаже само времето, тъй като, ако от една страна, младежта може и да греши в своите сведения, то пък турските власти са поставени пред необходимостта да заблуждават и себе си, и своето началство. Един телеграфен чиновник ми съобщи под секрет, че шифровани­те телеграми се отнасят до сръбските дела, т. е. за Зворник и за плаща­ния от Сърбия данък, а също така за пребиваването на Каравелов в Бел­град. Тъй като на В[аше] пр[евъзходителст]во е известно, че Каравелов винаги е проповядвал в „Свобода“ за съюз със Сърбия (18), затова турско­то правителство, като обвинява него и партията му в политически ин­триги в България, с това обвинява сега и Сърбия. (19) В това естествено може да се види австрийската политика, чиито действия и интриги сега са съсредоточени върху Сърбия и България. Вече писах на В[аше] пр[евъзходителст]во за неуспехите на нищожната на практика партия на Каравелов (20), която не намира нито парична нито нравствена подкрепа сред самите българи, живеещи в Букурещ (21), тъй като, доколкото ми е известно, Каравелов съвсем не съответствува нито по своите способности, нито по своя характер на значението, кое­то му придават естествено с друга цел турците и техните сегашни по­кровители германците и особено австрийците, т. е. ролята на някакъв български или славянски Мадзини.(22) Между другото една от главните грешки на Каравелов е: събирайки пари за „Свобода“, той издава раз­писки от името на Революционния български комитет, имащи за герб лъв. Наистина само това е достатъчно да компрометира българската младеж, малка част от която се увлича от революционните идеи, но затова пък много и може би не без основание смятат, че Каравелов прави това нарочно, за да обърне вниманието на турците върху себе си и по този начин действува в полза на потисниците на България.(23) Аз по­знавам напр[имер] много млади българи, които след като дали извест­на сума на Каравелов и получили подобни разписки, са ги изгорили от страх да не бъдат компрометирани и прекратили всякакви връзки с този агент...(24) за тях човек. Този факт, изглежда, не е известен на турците, тъй като в противен случай много млади хора биха били задър­жани. Публ. по: АУ.НПРД, № 4, с. 80—81 (на рус. ез.). Препис, рус. ез. в: АВПР, ф. ГА У- А2, 1873. д. 764, л. 11—14. 1. Хамди паша. 2. Пресилено. Смъртната присъда за Д. Общи е издадена още на 14 дек. 1872 г., от 1 ян. 1873 г. — и за другите участници (вж. ВЛТС, с. 232 сл.), а едновремен­но с това подлага на няколко разпита заловения в края на дек. 1872 г. Левски. 3. Махмуд паша . 4—6. Може би Мошнин отново обърква Д. Общи, осъден на смърт чрез обесване, и Стоян Пандур — на заточение. До края на разпитите на Левски обаче (12 ян. 1873) осъ­дените на заточение били задържани в София и викани на очни ставки с него (вж. ВЛТС, с. 186—210). 7. Недоверието, с което Мошнин се отнася към сведенията, установени при разследването, отразяват неточната му информираност и убеждението му, че българска революционна организация не съществува реално. 8. Липсват доказателства за такова твърдение. 9. Т. е. Стоян Пандур, за когото твърдението, че бил агент на Мидхат паша, също не се потвърждава от известните ни данни. 10. Паисий. 11. За обяснението на Мошнин за това наименование вж. по-долу в текста. 12, 13. Такива слухове били разпространявани от турските власти, но всъщност комисията се завърнала в Русе и оттам — в Цариград — вж. тук док. № 506, 515. 14. Последният случай според протоколите от следствието не е занимавал комисията. 15. Популярността на Каравелов сред българите и не само сред тях датира далеч преди 1872 г. и не се дължи на Мидхат паша. Мошнин я свързва с Мидхат, ръководейки се от погрешното убеждение, че по свои съображения турският държавник играе главна роля за преувеличаване на резултатите от разкритията за съществуването и дейността на революционната организация в България. 16. Поредно объркване на различ­ни данни от Мошнин. 17. В. Левски е арестуван не в Търново, а в Къкринското ханче бли­зо до Ловеч заедно с Христо Цонев—Латинеца и Никола Цвятков—Бакърджията. 18. Не­точно. Каравелов пропагандира революционно сътрудничество между българското и дру­гите южнославянски освободителни движения, а евентуалната война на Сърбия с Турция смята за благоприятен фактор за успеха на тези народни дрижения. 19. Това е тактика на Портата, която винаги подозира, че Русия дирижира поведението на Сърбия и борбата на българите. 20. Българските и известните ни турски протоколи от следствието показват тъкмо обратното — че БРЦК за няколко години израства като най-действената и влия­телна политическа партия сред българите. 21. Това е вярно само за богатите българи око­ло БДД, но не за всички емигранти, голяма част от които принадлежат към революцион­ното течение и подкрепят БРЦК. 22. Т. е. Дж. Мацини. Тук особено ярко се проявява враж­дебността на Мошнин към революционното движение и необективността, която го довежда до отричане дори на несъмнените и разностранни способности на Каравелов. 23. Напълно абсурдни твърдения — вж. бел. 20—22. 24. Неразчетен текст. Така е в публикацията.

Спекулира се със съдържанието на писмото на Игнатиев до Горчаков. В него изобщо не се споменава за Левски. Казано е: „Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук. Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.“ Има и други мнения за това писмо. Например това, че намесата на Игнатиев била „ефикасна“ и е спасила българското революционно движение от пълен провал. http://www-old.ihist.bas.bg/sekcii/CV/_private/Ilija%20Todev/IT_Levski-Proces.htm Разбира се „намесата“ на Игнатиев е спорна: казва се, че великият везир „изглежда“ се е съобразил с дадената му препоръка „Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.“ Руският посланик не е определял членовете на следствената комисия, както твърдят някои. В министерски доклад до султана от 27 ноември 1872 г. задачата на нарочната комисия в Софиа е описана така: „Целта, от една страна, е да покаже силата на правителството, като се накажат истинските бунтовници и подстрекателите, и на подстрекаваните се отворят очите, а от друга страна, категорично да не се допусне, щото въпросът ненужно да се раздуха и разшири вън от рамките и с това да се развълнуват духовете на населението. Изобщо да се вземат умерени и разумни мерки.” В доклада си до граф Андращи от 14 февруари 1873 г. австро-унгарския консул в Русе Монтлонг потвърждава това. Тогава през Русе минала завръщащата се в Цариград нарочна турска комисия. От членовете ѝ Монтлонг разбрал, че: „Комисията изпратена от Портата в София, имала ограничени пълномощия. На нея ѝ било възложено само дознанието и осъждането на вече задържаните до момента на нейното пристигане на място лица, но не й е било разрешено да се разпростира върху целия вилает и върху лица, които бъдат уличени като компрометирани в хода на разпитите.“ Няма никакви сведения, че чуждите дипломати и политици са се вълнували от политическата дейност и съдбата на Левски. Отношението към него и организацията му не е било, каквото е днес у нас. Английският консул Р. Далиел в доклада си е отбелязъл: „Дякон Левски е ръководел политическите убийства... Димитър и Дякон Левски, и двамата замесени в убийства, били осъдени на смърт от Комисията...“ На времето англичаните са ръкопляскали на произнесените присъди, каква вина търсите у руснаците? Те самите тогава не са били наясно относно „тайният комитет“ на Левски. В писмо до Евлоги Георгиев Найден Геров пише, че „бившият дякон Васил Левски 3-4 годин ходи из България да проповядува, че уж има някакъв комитет, който приготовлява освобождението на българите, и е излъгал мнозина да му се повярват“. Съставът на «нарочната» съдебна комисия е бил определен преди Левски да бъде заловен. Тя не е имала специални указания как да процедира спрямо него. Съществуват даже сведения, че самата комисия си е направила отвод и затова от Цариград е изпратена специална заповед да проведе разпити и на Левски, да обследва действията му и да определи степента на вината му. Иванчо Хаджипенчович в писмо до Марко Балабанов от 31 дек. 1872 г. е написал, че с издаването на присъдата на Димитър Общи членовете на нарочната комисия смятали работата си за приключена, но се наложило да я продължат поради залавянето на Васил Левски.

Напоследък в тази тема се спами на ангро. Чели-недочели се опитват да заиграват с логически построения относно неща, за които е станало вече дума във форума. Ще се самоцитирам: „Известни са писма на сръбския министър на външните работи Йован Ристич до сръбския депломатически агент в Цариград Филип Христич, от които се вижда, че сръбското правителство през 1872 г. не се е интересувало от българските революционни движения и няма сведения какво става в Орхание, Тетевен и София“ Ето ги и писмата:

Знаме на Карловски революционен окръг, за което се твърди, че било поръчано от Васил Левски още през 1872 г.

За Черна България в руското издание на „За управлението“ е дадено следното обяснение: „Черная Булгария известна также по Повести временных лет: согласно договору Игоря 944 г. с Византией, русский князь обязывал защищать "Корсунскую землю" (округ Херсона) от черных болгар... Локализация спорна: область Кубани (Ласкин Г. Сочинения Константина Багрянородного. М., 1899. С. 76; Златарски В. История. Т. I. Ч. 1. С. 114) или междуречье Днепра и Дона (Westberg F... В материалах Комиссии АН СССР "Константин Багрянородный" высказано, однако, другое мнение: "Видно, что лежала (Черная Булгария) по соседству с Хазарией и притом ближе к Руси. Нельзя отождествлять (ее) с Волжской Булгарией (Брун Ф.К. Черноморье. I. С. 31, 100) и с территорией Кубани, занятой аланами (=Иловайский (Д.И.)) Розыскания о начале Руси. (С.) 290; Ласкин (Г. Сочинения). (С.) 76). Вернее думают Вестберг и Маркварт: (она находилась) между Днепром и Хазарией, занимая часть старинной области кутигуров или котрагов к западу от Танаиса. Ср.: Середонин (С.М.) Лекции. С. 86" (Архив АН СССР. Ленинградское отд-ние. Ф. 126. Oп. 1. N 10). Действительно, как явствует из сообщений Константина, русы, направляясь в Таврику, проходят от Днепра путь через Черную Булгарию и Хазарию, что делает уязвимой волжскую локализацию Черной Булгарии Константина.“ Това мнение изцяло се потвърждава от идентификацията на некрополите край Донецк. Тяхното местонахождение напълно подкрепя сведението, че Котраг е минал Дон на запад, гонен от хазарите. С него е минал и Аспарух, но той продължил към Дунав. Авторът на първичния разказ е пропуснал да напише това, а е продължил с „най-сетне Аспарух като преминал Днепър и Днестър...“. Всичко става напълно логично, като се приеме, че Велика България се е намирала източно от Азовско море и Дон. Започнали са нападения на хазарите откъм Волга, братята (вероятно са били само трима) са се разделили. Батбаян останал при Кубан, другите двама са минали Дон. Котраг останал там, срещу Баян, а Аспарух продължил към Дунав. Волжка България се е формирала по-късно. Вероятно след като хазарите са завладели поселенията на българите край Донецк, последните са се изтеглили на север. Според Плетньова Волжка България се е появила 100 години по-късно. Това дето пишат, че Волжка България била създадена от Котраг са измислици.

Като сложиш Куфис-Кубан, картинката ще добие съвсем реални очертания, къде са живели българите: между Дон, Волга, Азовско море, Фанагория и Кубан, която извира от Кавказ. Според ГИБИ Некропилите било залив, намиращ се близо до устието на Дунав. Него имах предвид, като споменах, че Аспарух всъщност е стигнал до там. Според Багренородни, обаче, Некропилите е заливът, където се е вливал Днепър. (Мироки ме е изпреварил, докато си завърша мнението.) Но тогава е било много по-добре Теофан направо да посочи, че българите са живели около Днепър. Днепър обаче, e твърде далеч от „заобикалящата география“, която е изцяло източно от Азовско море, а Некропилите стоят на запад от него.. В наименованието Некропили има грешка. Никифор е забелязал това и не цитира „географската справка“, приведена от Теофан. По крайбрежието на Азовско море, близо до мястото, където се е вливал Кубан е имало селище, наречено Никопс. Възможно е то да е сбъркано, а после неправилно разчетено от Теофан. Константин Багренородни пише, че така наречената Черна България воюва с хазарите. Което означава, че е била враг. Докато Батбаян е бил васал на хазарите и си е плащал данъка. Пак Багренородни отбелязва, че когато русите отивали на Таврическия полуостров (Крим), след Днепър минавали през Черна България и Хазария. Това насочва към предположението, че българските селища покрай Донецк може и да не са били присъединени към Хазарския хаганат. Поне до дадено време.

Останал в земята на прадедите си и станал данъкоплатец на хазарите, които и до сега получават данък от него. Какво противоречие има в това? Васалитетът е зависимост на един владетел от друг. Данъкът, който е плащал, васалът го е събирал от подчинените си. Така е според Теофан. Друг е въпросът дали в действителност отношенията между българи и хазари са били точно такива. Княжество България също е било васално на султана и му е плащало данък. Теофан споменава, че местообитанията на българите се намирали край Танаис, Ател, Меотидското езеро, Кавказките планини, Кимерийския Босфор, Фанагория, които са далеч, далеч от Некропилите, които ти визираш – всичките ли те са погрешно посочени? И що за логика е това: Аспарух тръгнал от земята, където се намират Некропилите, преминал през Днепър и Днестър и пристигнал, къде? Пак при Некропилите! Не се ли усещате, че в желанието си да противоречите, се излагате?