К.ГЕРБОВ

Какво се разбира под „изцяло създадена кирилица“? В Кирило-методиевската енциклопедия, като вече патриотично се говори за „старобългарска кирилица“, се казва: „Старобългарската кирилица се състои от 24 букви, заимствани от византийското унциално писмо и от още 12 букви, създадени, за да бъдат отбелязани онези звукови особености на старобългарския език, които не са били присъщи на гръцкия език. Буквеното разнообразие на старобългарските кирилски ръкописи обаче не се изчерпва с тези 36 знака, които са задължителни за всички паметници от X и XI в. с изключение на едноеровия правопис в Листовете на Ундолски, Македонския кирилски лист и Енинския апостол. Има кирилски буквени вариан­ти и буквени съчетания, които се срещат в едни старобългарски ръкописи, а не се срещат в други, или пък се срещат навсякъде, но употребата им не почива на едни и същи правила. Част от тези буквени варианти и буквосъчетания са заети от византийския устав, а друга част са били изобретени за нуждите на славянското писмо.“ Съвсем естествено е от тази противоречива констатация (хем буквите били задължителни, хем имало изключения) да се направи извода, че през първите години, когато започва да се употребява кирилицата, не е съществувала някаква строго определена азбука. На практика началната кирилица е била нещо като днешната „шльокавица“. За която се казва: „Шльо̀кавица“ (назовавана също майму̀ница) е начин на изписване на български език, при който се използва несистематизирана комбинация от латински букви, цифри и други символи, намиращи се на клавиатурата на компютър, мобилен телефон или друго електронно устройство. Аналогично явление съществува в трите източнославянски страни, чиито официални езици използват кирилица – Русия, Украйна и Беларус... Шльокавицата няма точно установени правилан за транслитерация или транскибиране.“ В статията за кирилицата в Кирило-методиевската енциклопедия се дава обстойно описание какви знаци и правила са използвани в различните запазени ръкописи, което потвърждава заключението, че дълго време така наречената кирилица е била прилагана, без да бъдат използвани някакви строги правила, определящи вида на буквите. „Азбука“ приета за някакъв стандарт, каквато има днес във всеки буквар, навремето не е имало. В статията на Уикипедия „Старобългарска азбука“ (не че може да бъде меродавна, но случаят е показателен) е отбелязана следната констатация: „От момента на създаването си старобългарската азбука започва да търпи влиянието на различните народни говори, на чиято територия влиза в употреба. Така тя се адаптира за конкретните или моментни държавно-политически нужди, развивайки върху първоначалната си основа, нови вариации, които, заедно с вариациите на езика, са наричани редакции – съобразени с различията между отделните говори (виж сръбска редакция на старобългарския език, хърватска редакция на старобългарския език и руска редакция на старобългарския език)“. https://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарска_азбука Коя от тези „редакции“ следва да се определи като „изцяло създадена кирилица“? А и в Кирило-методиевската енциклопедия е посочено, че има кирилски буквени вариан­ти и буквени съчетания, които се срещат в едни старобългарски ръкописи, ане се срещат в други. За кой от ръкописите трябва да приемем, че е употребена кирилица, която е приета за официална? И какъв е този „старобългарски език“? Вчера БАН е излязла със становище, в което се казва, че „Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век“. Какви българи е имало в Солун през IX в.? И защо Кирил и Методий е трябвало да превеждат книгите на диалекта на българите, след като заминават не за България, а за Велика Моравия? В писмо на папа Йоан VIII до моравския княз Светополк от юни 880 г. се отбелязва, че Константин Философ изнамерил „склавинско писмо“ (Litteras Sclaviniscas), а архиепископ Методий четял евангелието, преведено на „склавински език” (Sclavinica lingua), за да бъде чуто от народа, който не разбирал латински език (ЛИБИ 2, с. 173-176). Значи преводът на евангелието, направен от Константин Философ, е бил на език разбираем във Велика Моравия. Какъв е бил този език: български или на славяните от Солун? След като е бил разбираем за жителите на Велика Моравия, които според папата говорели склавински, значи този език трябва да се нарича склавински, или както е прието: старославянски. А това, че е бил разбираем в България означава, че българите също са говорели на този език. Българите са говорели на славянски език, а не славяните на български!

Именит, означава известен, прочут. https://bg.wiktionary.org/wiki/именит Чарли Чаплин също е прочут, но колко е висок? https://truthsnitch.com/2017/11/08/mystery-nephilim-analysis-theories/#sthash.JLyMdUvk.qDxmZfIA.dpbs В статията „Мистерията на Нефилимите: Анализ на теориите“ авторът поставя въпроса: какво означава думата „нефилим“? И пише (преводът е на Гугъл): „За да разберем кои са нефилимите, първият логичен въпрос е, какво означава думата? В това се крие първият ни проблем - има дори дебат за това какво означава самата дума. Тим Чафи от отговорите в Битие посочва в статията си „Битката за Нефилим“: „Много хора са се опитали да го свържат с еврейския глагол naphal, което означава „да паднат“. Въпреки това, строго погледнато, причастието за множествено число ще бъде или nophelim или nephulim, а не нефилим. Така някои учени посочват, че сродният арамейски език има съществително име, което би било нефилин в множествената си форма, а на иврит това е нефилим. Тази арамейска дума означава „гиганти“ и е също така арамейска дума за съзвездието Орион, големият ловец от митологията.“ Трябва да се отбележи, че много преводи от Библията всъщност заменят думата „нефилим“ с „гиганти“. Някои от тези преводи са: Septuagint, KJV, NKJV. Ако забележите, описанието в Битие 6 на Нефилимите не казва нищо за това, че те са гиганти, но описанието на Числата 13 прави. Както посочва Чафи, терминът нефилим ни оставя с повече въпроси, отколкото отговори: „Дали те са потомството на съюзите от Битие 6 или са били на земята преди тези бракове? Дали след наводнението нефилимите са възникнали по същия начин като тези преди Потопа, или не са били свързани по никакъв начин? Гиганти ли бяха заради изключително родителство или просто притежаваха генетична информация за голяма височина и сила, която вече не е в нашия генофонд? “ Отговорите на тези въпроси зависят от това, което се свежда до централния въпрос на дебата, който е: кои бяха „синовете на Бога?“ По-нататък авторът игнорира значението на нефилим като „пропаднал“, а се спира на дилемата: исполини (великани) или паднали ангели. И достига до заключението, че „няма достатъчно информация за Нефилимите в Библията, за да се стигне до окончателно заключение... Всяко от тези два възгледа има библейска подкрепа и блестящи теолози, които ги подкрепят.“ И се обръща към читателя с въпроса: „Коя теория има най-голям смисъл за вас?“ Та съвсем ясно се вижда, че става дума за точния превод на думата Nephilim. Разбира се стои и въпросът дали тя е правилно записана или преписана.

Толковая Библия, или коментарий на все книги св. Писания Ветхаго и Новаго Завета, том первый, 1904, с. 46 „В то время были на земле исполины“ ... Предпотопное человечество именуется „исполинами“, в подлинном nepfilim – „нефилим“. Хотя, действительно, в Писании этот термин иногда и служить обозначением великанов или гигантов (Числ. XIII, 33), но основное значение этого корня „разрушать, ниспровергать“, а в форме ниф. – „заставить падать, соблазнять, развращать“. Отсюда, гораздо правильнее будеть в этих первобытных „нефилим“ видеть не столько людей, отличавшихся необикновенной физической силой и ростом, сколько лиц, сознательно попиравших всякую правду и дерзких тиранов. Существовали подобныя личности среди каинитов и раньше, вероятно с эпохи Тувалкаина, изобретшаго оружие, и Ламеха, воспевшаго ему победный гимн; со времени смешения сититов с каинитянами эти „нефилимы“ особенно размножились, вследствие разращения и падения всех нравственных устоев.

https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Zashto-ne-mogat-da-sashtestvuvat-velikani_4924.html

Забелязахте ли как участниците в ИСТОРИЯ БГ се отнасят скептично към доводите на своите колеги. Но всички бяха единодушни, че кирилицата е българско изобретение. И че руснаците са я взели от нас. Нещо повече: твърди се, че ние сме им я дали. Да ама няма никакви доказателства нито за едното, нито за другото. Ето до какъв извод са стигнали литературните историци от БАН. Това е отпечатано в „Кирило-методиевска енциклопедия“, т. 2, 1995 г., с. 309. Днес по-актуално е мисленето в посоката, към която насочва Стефан Дечев: Предстои едно доста трудно разбирателство още около началата на славянската писменост. Етнизирането със задна дата на братята Кирил и Методий като "българи" и "македонци" в двете историографии – и още повече в популярната историческа литература в двете държави – е проблематично. Създадената от тях глаголица също нито е българска, нито е македонска. А и строгото етнизиране на средновековния стар писмен славянски език като "старобългарски" и "старомакедонски" е също в немалка степен лишено от основания. Създадената по-късно кирилица (при това в представите на средностатистическия българин това е днешната българска азбука, която е творение на Кирил и Методий) е станало в държава, носеща името "България", но целият процес на случването ѝ демонстрира преплитания на личности, намерения, действия, каузи и политики, които едновременно обвързват поне Византия, Великоморавия и България (с включена в нея териториално Македония), и далеч надхвърлят мисленето в днешните ни две национални държави.http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/europe/3272-da-se-ostavi-istoriyata-na-istoritzite-no-na-koi Към споменатите държави трябва да причислим и Русия. В нейната история също е писано за проникването на славянската книжнина там, като се прави директна връзка не с България, а с Византия. В ПВЛ за 988 г. е отбелязано покръстването на великият княз Владимир. То било извършено от гръцки свещеници в Херсон. Добавено е още: „И поставил церковь во имя святого Василия на холме, где стоял идол Перуна и другие и где приносили им жертвы князь и люди. И по другим городам стал ставить церкви и определять в них попов и приводить людей на крещение по всем городам и селам. Посылал он собирать у лучших людей детей и отдавать их в обучение книжное. Матери же детей этих плакали о них, ибо не утвердились еще они в вере и плакали о них как о мертвых. Когда отданы были в учение книжное, то тем самым сбылось на Руси пророчество, гласившее: „В те дни услышат глухие слова книжные, и ясен будет язык косноязычных“. Не слышали они раньше учения книжного, но по Божьему устроению и по милости своей помиловал их Бог; как сказал пророк: „Помилую, кого хочу“. Ибо помиловал нас святым крещением и обновлением духа, по Божьему изволению, а не по нашим делам.“ По-нататък за година 6499 (991) се казва „После этого жил Владимир в христианском законе, и задумал создать каменную церковь пресвятой Богородице, и послал привести мастеров из Греческой земли. И начал ее строить, и, когда кончил строить, украсил ее иконами, и поручил ее Анастасу Корсунянину, и поставил служить в ней корсунских священников, дав ей все, что взял перед этим в Корсуни: иконы, сосуды церковные и кресты.“ На тази база руските историци разсъждават така: „Начало книжной образованности в Киевской Руси не освещается какими-либо точными и ясными известиями. Приходится воссоздавать этот процесс путем аналогий, косвенных данных и в разной степени вероятных предположений. Книжность в том виде, какой представляют дошедшие ее образцы, явилась на Русь в конце X — начале XI в. как одно из положительных следствий правительственного введения на Руси христианства в оформлении византийской церкви и при посредстве славянской церковной книжности Болгарского придунайского государства. Именно Болгария была византинирована устойчивее других стран и уже целое столетие разрабатывала византийское церковное наследство на славянском языке, сравнительно близком к языку восточных славян Руси. Аналогия византийского миссионерства в других славянских странах свидетельствует о том, что первые греческие миссионеры, хорошо знавшие по-славянски, брали себе в сотрудничество учеников из местного населения. Эти славянские выученики миссионеров и являлись преимущественно учителями славянской грамоты и славянской книжности, причем обучали и индивидуально и организовывали, вероятно, некий вид общей школы, как это было в Вышеграде чешском, где в конце X и начале XI в. процветало „знаменитое учение славянскому языку. Итак, первыми учителями славянской церковной грамоты и книжности на Руси могли быть и греки, знавшие по-славянски, и болгарские их выученики, а через некоторое время и русские, обученные церковниками индивидуально или в общих школах при церквах, что допустимо, если правительство способствовало школьной организации. А что центральное правительство Руси было заинтересовано в скорейшем распространении книжной славянской грамоты, видно из сообщения русской летописи под 988 г.“ (Орлов А. С. Образованность и литературный язык Киевской Руси http://feb-web.ru/feb/irl/il0/il1/il120402.htm) Интересно е, че руската императрица Екатерина II, която се е интересувала от руската история и си е правила записки по нея, е отбелязала, че „в 990 году пришли от Греческого царя послы возобновить мирные договоры, и с ними митрополит Михаил и четыре епископа от славян, и ремесленники к созданию каменных церквей.“http://ekaterina-ii.niv.ru/ekaterina-ii/sochineniya/zapiski-rossijskoj-istorii/velikij-knyaz-vladimir-i.htm

Попреслушах записа на прескок, но не ми направи впечатление в него да има песнички. И на плочата е указано, че има само музикално оформление, направено от Владимир Минчев. Няма автор на оригинална музика и текст. https://gramofonche.chitanka.info/prikazki/pepeliashka--baa10355/ Музикалният откъс, който се появява на места, изпълнен от оркестър и женски вокал, е началото на „Лунната соната“ на Бетовен.

Киров, ти си бил голям майтапчия. Поп Кръстьо също е бил участник в организацията на Левски, също е бил радетел за свободна България, но е имал друга гледна точка към събитията. Написал е: „Тия като бяха чисти и мъдри хора и като знаеха разумно да вършат работата си, защо вършиха такива глупости и варварства, та доведоха работата до там? Кой и защо уби дякон Паисия, когато той беше невинен човек и, който и при издъхването си не изказа убийците ако и да ги знаеше кои са? Кой и защо уби невинното младо момче в Лович (в Денчовата къща) и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива? Всичките тези глупости докараха работата дотам, според Евангелието: „имже мераго мерите возмерится вам.“ Ако тези народодвигатели се наемаха да събудят народа на въстание, то, с обиране на къщи и хазни, и с убиване невинни хора ли трябваше да бъде? Или тия мислеха че с това щат можат да набавят потребните на въстанието? Това може и едно малко дете да разбере че е глупост, или пък че, под булото на народно движение, се криеше нещо частно интересно, което е и очевидно – благодарение на късогледството и глупавщината на тогаващното правителство, което не можеше да отличи бялото от черното, но го разбираше все едно. Разумният човек може да нарече народно движение, само ония дръзновени юнаци, като Х. Димитър, Ботя, Панайота и др. които ги последваха и излизаха да се бият с тиранското правителство и загинаха за отечеството си; както и толкова братя в Тракия, а не такивато съмнителни потайности; които се вършеха по явна посока към съсипителни следствия. – Щът кажат че, така ако не станеше, другояче не можеше да стане. Да, но тогава невинните хора каква грешка имаха и, ако и тъй, но тогава с какво оправдание другиго наричат издадник? Такивато глупави работи имаха и такъв край...“ Не искам да давам оценка, кой крив кой прав, но сам Левски е обяснил защо е убил момчето. Историята не трябва да се преиначава.

Левски разказва историята, като поставя малко по-друг акцент на мотивите си да убие калфата: „…тайно, през друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха искали помощ за заточениците в Диарбекир, а това куче не дал ни пара, напсувал ги и укорил ги, че били разваляли спокойствието им - на шкембетата?Аз исках да го... и парите му..., но както правих смет­ката си в къщи, на пазарят не излезе така, а да видиш как­ва! Фамилията му отишла беше на Троянския манастир, според както изпитах. Изпочупил бях врати, сандъци и не намерих повече освен 1400 гроша. Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той, нямаше да стане никакъв шум, но 3 часа по европейски дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза, посрещна го другарят ми, нададе вик: тичайте, хора! - вика и се бори с другарят ми, пристигнах, ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласът, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, захвана да вика повече, ръгнах го още веднаж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били. Жално за невинното момче, но ако не беше така, инак беше оцапано на много страни... Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица доста.“ Момчето било невинно, но понеже почнало да вика, работата щяла да се оцапа. "Целта оправдава средствата" е била философията на Левски. Всъщност именно убийството в къщата на Денчо Халача е причина да се оцапа работата на Левски. След убийството, членовете на Ловчанския комитет са шокирани, а Марин п. Луканов и Д. Пъшков дори се отказват от активно участие в работата на комитета

Според Димитър Панчовски в сборника „Ловеч и Ловчанско“, т. IV, Стоянка Добрева Вангелова публикувала бележка за баща си, в която се казва: „Малък Добри от Дръстене е издал тескере на Левски да отпътува до Търново... Домът му е бил винаги отворен за Левски и случвало се е, че Добри Койнов в малката си кръчмичка е черпил и забавлявал със своите шеги турците.“ Добри Койнов е бил добре познат на Левски. Бил е бакърджия, но е имал „кръчмичка, в която е черпил и забавлявал“. Преди години у нас имаше мода, тези които имаха къща, да уреждат в мазата „механа“. Беше престижно да канят там гостите си. Вероятно „Малък“ е уточнение. Големият Добри трябва да е бил Добри Механджията. Христо Иванов в спомените си пише: „[Левски] като дохажда в Ловеч, отива при Николча Сирков и разпитова за всичко. Но като видял, за по-добре премина във Величка п. Луканова. Като били затворили Марин п. Луканов и претърсили вред; и иска да се срещне с попа (председателя) на комитета, който беше избран от ловчалии, за да си прибере всичките писма и пари, които били у него. Но като му напомнили, че е сомнителен за предателството, което го издал Димитър [Общи]… и той [поп Кръстю] е явен шпионин... Васил Левски… му писал едно писмо пространно и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца. В същото време му обадил и на кое място като проводил писмото на попа. Като се абстрахираме от някои „детайли“ ясно се вижда, че Васил Левски „написал пространно писмо на поп Кръстю и му искал сметката и всичките писма които биле в него и колкото пари е събрал от заминуването му (отсъствието му от Ловеч) на 4 месеца.“ Т. е. писмото на Левски до Ловеч от 12 декември е получено от поп Кръстю и както се разбира от сведенията на Н. Иванов, той предава книжата и парите, които е имал като касиер, на "Николчо", т. е. на Никола Сирков, както е указано в писмото. Значи той е бил получателят. Сирков по спомените на Н. Иванов казал: "Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те били на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, защото не знаех къде се намира, а като пристигна у дома, му предадох всичко." А защо получател на писмото от 12 декември е бил поп Кръстьо, отговор дава Парашкев Стоянов. В „Материали за историята на град Ловеч“ той е записал след срещата си с Тодор Луканов: „За поп Кръстя знае, че пратил писмо на Левски, че уж бил потребен. Левски питал: „Защо ме викат?“ (друго лице питал). Комитетът запитал поп Кръстя защо го викал; той отговорил, че имал нещо тайно да му каже. Комитетът не успя да му пише и Левски дойде в къщата на Сиркова.” Разбира се и тук има мъгляви добавки, но се вижда, че поп Кръстю е написал писмо на Левски (това от 7 октомври) и в него ясно е посочено защо вика Левски. Фактически писмото от 12 декември е отговор на това писмо. И след като Левски е получил от Сирков книжата и парите, не е било необходимо да се среща с поп Кръстьо.

Димитър Страшимиров. Васил Левски – живот, дела, извори. № 544. Д. Пъшков до автора Справки за името на Пано Бонджора. Подробности върху Добря механджия... ........... 2) Добре механджият в Дръстене, той се е казвал Добре Ненчов приселен от Панагюрище. Добре Ненчов правеше добри сюджуци (луканки) много вкусни, приготвяше добро вино и мастика и това е привличало мнозинството, та се е прочул, а особено махалата Дръстене в онова време беше гордостта на Ловеч. Великденските хора и увеселения там се правеха...“ № 549. Д. Пъшков до автора Подробности върху личността на П. П. Бонджора, както и на Добря Механджия... .......... Добри Ненчов Кръчмаря от Панагюрище, неговата кръчма се е посещавала и от турци и българи. Кръчмата му е в махалата Дръстене на десния бряг на р. Осъм... Кръчмата в петък се е посещавала от турци вечер като Исмаил Ефенди чиновник по Емляка (описване на сградите), Реджеб Чауш, Юсеин Чауш Бошняк, Али Чауш и много други, на които имената не се помнят... Дъщерята на Добря Кръчмаря Мария Добрева по мъж Трифонова, 55 годишна, разправя, че Гечо Сирков, брат на Никола Сирков, в къщата на когото Левски се е крил, утишъл презнош с няколко души да убият Добря. Пробиват стената на спалнята за да влязат при същия Добря, но в момента когато почнали да влизат, стената се разтресала и окачената торба – кожена – с орехи пада на пода и от силното сгромолясване на орехите Добри се сабужда и като видял пробитата стена, почнал да вика за помощ, че живота му е застрашен, надава вик. Гечо Сирков и другарите му избягват и убийството се усоетило. Това е станало в 1875 г. пролетта.

Ти нали искаше да разберещ откъде тръгва приказката за покръстения Тервел? Какво се правиш сега на луд и ми показваш цитати в които сам признаваш, че не е споменато за кой владетел става дума. В този форум се изказват сериозни мнения, няма място за тарикати!

4. Нечестието на хората 6, 1-3 „И бысть егда начаша человецы мнози бывати на земли, и дщери родишася имъ; видевше же сынове Божии дщери человечи, яко добри суть, пояша себе жены отъ всехъ, яже избраша. И рече Господь Богъ: не имать Духъ Мой пребывати въ человецехъ сихъ во векъ, зане суть плоть; будутъ же дние ихъ летъ сто двадесять.” („Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и си взимаха от тях за жени, кой каквато си избереше. И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.”) Според светоотеческото разбиране „сынове Божии” са били потомците на Сит, избраният народ, които е трябвало да запазят себе си в добродетелност. Те живеели на височините, до райските предели. Те били наричани „сынове Божии”, защото чрез тях е трябвало да дойде Христос. „Дщери человечи” били потомци на Каин. Те били хора отхвърлени, изгнани. Божиите синове е трябвало да пазят себе си в чистота и не трябвало да сключват бракове с потомците на Каин. (По-късно тази заповед е била дадена на иудеите, които не е трябвало да се смесват с никого.) Божиите синове е трябвало да бъдат отделени и да пазят чистота, за да станат достойни предшественици на Спасителя. Преп. Ефрем твърди, че преобладаването на дъщерите в потомството на Каин показва измирането на рода на Каин, а тяхното желание да сключват бракове със синовете на Сит се обяснява със стремежа им да съхранят рода си. Синовете Божии, движени от влечението на плътта, нарушавали Господнята заповед да не се смесват с тези, които са от Каиновия род. Те се улавяли в тази клопка и целият човешки род започнал да става нечестив – ставали „плът” или плътски. Св. ап. Павел казва: „Сущии же во плоти, Богу угодити не могутъ” (Рим. 8, „А ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу.”). „Летъ сто двадесять” се отнася не за продължителността на човешкия живот, а за времето, оставено за покаяние до потопа – тук още веднъж се посочва Божието милосърдие. Някои правели предположения, че „сынове Божии” са небесните създания или ангелите. На светите Отци са били известни тези тълкувания, които те отхвърляли, посочвайки, че ангелите не могат да раждат човеци. Както древните идеи за ангели, съвъкупляващи се с хора, така и съвременните - за космически пришълци, разбира се, са празни басни, в основата на които лежат празни фантазии. 6, 4 „Исполини же бяху на земли во дни оны; и потомъ, егда вхождаху сынове Божии къ дщеремъ человеческимъ, и рождаху себе. Тии бяху исполини, иже отъ века, человецы именитии.” („В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.”) Под исполини не следва да се разбират хора с невероятни размери. Според преп. Ефрем, потомците на Сит, избраният род, били с развито телосложение, високи, докато потомците на Каин, носещ на себе си печата на проклятието, били с неголям ръст. Когато двата рода се смесили, преобладавал високият ръст на Сифитите. „Исполинското” телосложение на хората – потомците на Сит – преди настъпването на потопа, било едно от качествата на човечеството, което било изгубено в новите климатични условия след всемирния потоп. Може би тези „исполини”, с техните необикновени прояви на сила (проявяващи се, може би, във войни с потомците на Каин), са послужили за прототипи на „боговете” от легендите от по-късни периоди в Гърция и други страни.http://pravoslavna-vyara.blogspot.com/2009/06/vii.html l –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– В цялата история с нефилимите, които били исполини, има нещо от рода на „изгубени в превода“. Отделно идват и неяснотите, които съществуват в библейските писания и се тълкуват по различни начини. Исполи́ни или нефили́ми било на иврит ‏נפילים‏‎. Руснаците го превеждат като „падшие“. https://ru.wikipedia.org/wiki/Исполины. Но в руския език „падший“ има и значение на „пропаднал в нравствено отношение“, „грешен“. https://kartaslov.ru/синонимы-к-слову/падший Значимостта на този разказ е, че той дава обяснението на потопа. След смесванеето на „божиите синове“ с „човешките дъщери“ се появили „пропаднали, грешни хора“, човешкият род почнал да става „нечестив“. Объркването идва от това, че божиите синове станали нефилими, т. е. грешни спрямо бог. 1 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, 2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха. 3 И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години. 4 В ония дни се намираха исполините (нефилимите) на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже. 5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, 6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. 7 И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох. 8 А Ной придоби Господното благоволение. 9 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.

Ето какво е написал Кацев-Бурски за поп Георги Антипов: "Негово Преосвещ[енство] епископ Максим Браницки, ми съобщи: – Поп Георги не е бил никога аргосан и дори до днес служи, като духовник и получава заплата като енорийски свещеник. Представен е за пенсиониране. Ползва се с много добро име. Тоя, който ви е казал, че поп Георги е бил аргосван, не ви е казал право. При мен идва г. Димитър Пъшков и ме моли да въздействувам на поп Георги Антипов да престани да говори глупости – че поп Кръстю не бил предал Левски и, че знаел имената на истинските предатели. Това аз не направих. Поп Георги сигурно има основание, затова и говори. Как ще мога аз да му се бъркам в неговия частен живот. В архивите на митрополията няма никъде споменато името на поп Кръстю в смисъл да е бил наказван или пък провинен в нещо. Назначаван е от Негово Блаженство екзарх Йосиф за орханийски архиерейски наместник. Яким Шишков е бил голям приятел на Негово Блаженство и Илариона Ловчански. Добре е да се срещнете с поп Георги. Бих ви придружил, но съм зает. Поздравете го. Придружен от учителя историк г. Гено Иванов, Петър Шишков и адвоката Ц. Стоянов, посетихме свещеник Георги Антипов. Той е едър, 85 год. старец, с бистър и буен орлов поглед. Още с влизането неговите будни остри очи под бели гъсти вежди се впиха в нас и ни анализираха. Той се мъчеше да отгатне дали сме дошли с добри намерения или не. След поздравленията, седнахме. Той се оплака, че краката му не могат да се стоплят – болят го. Измръзнали, като ходил пеш до Пловдив през Балкана да печата учебника си Закон Божи. Гласът му е ясен и мощен. Годините не са отнели нищо от неговата войводска осанка... - Ние дойдохме да ви попитаме за някой работи, по залавянето на дякон Игнатий – Левски. - Нищо не зная – буйно извика той и ме погледна изпитателно. - Отче, ние сме с добри намерения. Идем с поздрав от дядо Максима. Той ни изпрати до теб. Не можа да дойде поради работа да те види. Желае ти всичко, най- хубаво. - Остави ги тях. Те ме мразят. Отнеха ми вече и енорията. - Не, Отче, епископа каза, че е поискал пенсионирането ти, за да бъдеш по-спокоен. Видял те с болни крака. Оставя ти изповедничеството като най-стар и опитен. - Ех благодаря на Бога ... не съм бил забравен. Бог да ги поживи... Така сгрешава човек. – След това той стана приказлив и ни разказа за своето войводство и нанесения му побой в търновския затвор през 1876 год. – Смазаха ме проклети кучета... Мислех, че няма година да изкарам, като изляза из затвора, а то човешка душа не излизала лесно... Па и тогава бяхме млади, буйни... - Отче, ние сме си свои хора, искаме да знаем истината... Кажете ни каквото знаете по предаването на Дякона. - Виж това не бива... Аз съм духовник... След моята смърт... тогава... - Имаш ли всичко записано. - Имам си го ... - Защо не дадеш бележките на съхранение в Окръжния съд? - На никого не вярвам... Ядат се като кучета... - Ами знаете ли да е отровен поп Кръстю чрез причастието? - Знам... Тровиха го... видял потиря зеленясал и се беше изплашил. - Верно ли е, че Марин П[оп]луканов пращал клисаря чак в Русе да донесе отровата? - Не е само той! Не е!.. Има и други! ... Проклети да са!... – и се сети, че ще издаде тайната си, той по-скоро грохна върху леглото и замислено додаде: – Ето това е тук... после ще ти го дам да го прочетеш. Мини на връщане от монастира да се видим пак. Ще ти покажа много, много работи... Аз имам голяма библиотека ... редки книги... ръкописи... - Как си живеехте с поп Кръстя? - Отначало не твърде добре. Ловчанските свещенници ме мразеха. Селски свещеник бях, па ме назначиха за градски, да деля мегдан с тях. Поп Цоко ми надупчи расото със свещ на 38 места; оплаквах се. Расото вися цели три месеца в митрополията. Но Бог да им даде царство небесно. Той ще съди всекиго според делата му. Но колкото за истината тя винаги си е истина. Поп Кръстю не е предател... Това знайте. Той умре беден, болен и чист...“ (Поп Георги Антипов имал среща с г. Д. Страшимиров и за тая среща, пред всички присъствующи каза: – Както дойде Страшимиров да се кара с мен и да ме разпитва, така си отиде, без да научи нещо. Слуховете на улицата са повече отколкото знае той и аз – нека вярва тях... Нека слуша тоя на когото гостува... Той на много душички е зачернил дните... И х[аджи] Мичо ми троши на времето прозорците... Кой им е виновен, като нямат българска кръв в жилите си и съвесть в главата...“ Тия редове помествам тук, за да се види, че писаното от г. Страшимиров във в. „Мир“, в подигравателен тон за п[оп] Георги Антипов е несъвместимо с животрептущия въпрос за предаването на Левски. Често пъти тия, които са питали попа да каже истината са ставали жертва на неговите двусмислени отговори и умишлено забъркане на факти и събития и струва ми се, че г. Страшимиров е изпаднал в същото положение, иначе нямаше да пише, че тоя бъбрив старец изкарал предаването на Левски нещо като cherchez la femme. Ако г. Страшимиров беше изучил по отблизко живота на дейците от това време и беше турил в основата на своите исторически изследвания техните характери и морален облик, вярвам, щеше да има по-друго мнение.- Бел. ДКБ.) След като се върнах от Троянския монастир, аз само за малко се срещнах с него. Дойдоха му някакви гости, пред които той не искаше да говорим. Загатна ми, че е изповядал не само клисаря, а и друг един. Загатна ми също, че от пощата били задигнати документи по заповед на Марин Поплуканов. Стоян Куюмджията ги взел. Затова и поп Кръстю не можал да се оправдае и от това той и умрял. Показа ми двете тевтерчета. Те са обикновени търговски тевтерчета с цветни корици. Едното [от] придружаващите ме лица видеяха, когато той искаше да се справи за някаква дата по съденето на Стефана Пешев и Бачо Киро... Каза ми, че ще допише още нещо в тях и когато мина през май, за да отида в монастиря да пиша неговата история, той ще ги даде да ги отнеса някъде на съхранение, та след смъртта му да бъдат използувани. Говорих му, че има заинтересовани лица, които всеки момент могат да го издебнат и когато той не е в къщи, да ги задигнат, и това ще бъде много голяма загуба за историята. – Аз повече от 40 години съм ги пазил, та сега ли?... Ти виж за Добре и Бонжора, поразпитай ... Бог да ти помага ... Сбогувах се с него и обещах през май да се видим; но не биде. Когато дойдох в Ловеч в началото на юни всеки от познатите ми, офицери и учители, вместо поздрав, ми казваха: – Късно пристигаш... Дядо поп Георги напусна всички ни. Това беше за мене като гръм от ясно небе. Аз бях натирил работата си в Букурещ само и само да се срещна с него. А толкова много чакаха търсачите на истината от тая ми втора среща. И прави бяха те, като съжаляваха, че бележките му няма да видят бял свят. – Отиде си ... отнесе всичко. Не е имало никой да ги прибере. Син му учител в София и зет му, тe сигурно знаят участта на тия записки и в името на истината и светата памят на баща си трябва да ги изяват пред обществото, иначе, аз с право бих ги обвинил, ако разбира се те са прибрали тевтерчетата, в съучастничество с предателите и те ще трябва да понесат презрението на народа. Обществото иска тия бележки да излязат на бял свят, за да се не злоупотребява повече, с един въпрос, който не тегни само върху Ловеч, а върху целия български народ. Добре ще направят наследниците на Жълтешкия войвода поп Георги Антипов да съобщят чрез пресата, какво е оставил след смъртта си и дали определената за някакво селско читалище негова библиотека е предадена."

Този дали не е бил потомък на нефилимите? https://dnes.dir.bg/svyat/nivisokiat-ovek-nezhniat-gigant-26904405

Отбелязахме Деня на Европа и Деня на победата (ОБЗОР) 09 май 2020 | 20:44 София. На 9 май обединена Европа отбелязва своя празник, посветен на мира и единството в чест на първата стъпка към създаването на Европейския съюз, направена на 9 май 1950 година. В същото време в Русия и част от бившите съветски републики, датата се празнува като Деня на победата над нацистка Германия във Великата отечествена война през 1945 година. Тази година България отбеляза Деня на Европа и 75 години от края на Втората световна война в Европа в условията на извънредно положение, но това не попречи да отдадем почит към жертвите на най-кръвопролитната война в историята на човечеството. Честванията започнаха с ритуал по поднасяне на венци и цветя пред паметника на Незнайния войн в столицата и продължиха с церемония по издигане на знамето на ЕС пред президентската институция. http://m.focus-news.net/?action=news&id=2772171

По новините на НОВА пък обясняват, че английската кралица направила обръщение към нацията за Деня на Европа. https://www.vbox7.com/play:2fa94a20c9 Не владея английски език, но доколкото разбрах от други места обръщението е било по повод Деня на победата.

https://ivblagochinie.ru/amulety/nefilimy-ispoliny-v-biblii-kto-takie-mifologiya-padshie.html

Корона музика за различни вкусове.

https://eknigi.org/zhivopis_i_risovanie/187858-risovanie-golov-i-ruk.html

В Калифорния, САЩ, лекарите Дан Ериксън и Артин Масихи дават брифинг, на който изнасят скандални факти за COVID-19 и преиграния цирк с „пандемията“. Телевизията 23ABC News записва брифинга с двамата лекари, а първата част от него, качена във видеоклип в YouTube, достига над 5,46 милиона гледания. Видеоклипът обаче скандално и без никакви обяснения е свален от YouTube, очевадно за да не се чуе истината за лъжите около COVID-19, а телевизията поискала обяснение защо клипът е свален, не получава отгово Това е малка част от интервюто, в която д-р Ериксон казва: „Притискат ни да добавяме коронавируса като причина за смъртта на хората“..

Изпълнението на Стефка Съботинова е някакъв неин вариант. Не може да се изпълни от всеки. Певецът трябва да има някаква вокална школовка. Напоследък в шоу програмите има опити за изпълнение на песента. По-популярен е вариантът „Притури се Шар планина“.

НОЩ ни опази и от тревоги по радиацията Националният оперативен щаб (НОЩ) даде най-странния си брифинг тази вечер. По традиция той се проведе в 23 часа, но темата бе повече от изненадваща - да се разсеят притесненията на хората от радиация заради пожара в Чернобил, който бушуваше десетина дни. Този път не генерал, а главен комисар бе в основната роля - шефът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Николай Николов. Той съобщи, че поискал разрешение от премиера Борисов за брифинга - за да информира населението за липсващата радиация. А поводът за всичко това били тревоги в социалните мрежи и обаждания лично до него с въпрос ще навреди ли стихията в Украйна на България. "Прословутият пожар в Украйна вече е погасен. Стойностите на радиационния гама фон са в нормалните за страната граници”, отчете Николов. Освен него, на брифинга се явиха ген. Венцислав Мутафчийски и директорът на НИМХ проф. Христомир Брънзов. Срещата с журналисти продължи не повече от 6-7 минути. Така и не стана ясно откъде е дошла информацията, че българите се тревожат от радиация. Но най-голямата енигма бе какво общо има темата с коронавируса, заради който съществува НОЩ. https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/nosht-ni-opazi-i-trevogi-po-radiaciyata

„Христос Воскресе“- започна тази сутрин експозето си ген. Мутафчийски.- За деня имаме 19 потвърдени случая... Има един починал в „Пирогов“. Блондинка предава новината на приятелката си: „Генералът каза, че имало 19 заразени, един починал и един възкръснал.“

Интервю на Диана Янкулова с д-р Антония Първанова в предаването ''Нещо повече'' "Епидемиологията е изключително точна наука - тя е математиката на медицината, въобще на здравеопазването. Ще станат ясни абсолютно всички числа - както колко души са се заразили, как точно са се заразили, колко са преболедували, колко от тях са били асимптомни, колко са починали, защо са починали, с какви видове усложнения, какво се случва след това с вируса. Това ще се случи със сигурност. Както и ще започнат да се правят и изчисления какви средства са заделени - защо този път са толкова, а предишен път са били различни. И ще се търси отговорност". Това каза пред БНР д-р Антония Първанова - работила като експерт в европейски епидемиологични организации, бивш депутат и евродепутат, в коментар на позицията на Доналд Тръмп, който обвини СЗО в провал в тази пандемия. Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп обяви, че спира вноските на страната към Световната здравна организация заради "многото допуснати грешки" по време на пандемията от коронавирус. Първанова коментира, че не е изненадваща позицията на президента на САЩ и уточни, че сме свикнали той да прави каквото си поиска, а аргументите му не винаги почиват на реални факти: "Тръмп просто използва тази ситуация, за да постигне своята икономическа, политическа и геостратегическа цел". Антония Първанова изказа съмнение в прогнозите на математическите модели за развитието на епидемията от Covid-19 в България и каза, че нищо от това няма да се случи. Според нея е важно обаче да се носи отговорност. Тя коментира, че балансът между надценяването и неглижирането на една опасност се постига с базиране на науката и на опита: "Никой не може да ме убеди, че решенията са адекватни и че заради това, че всички сме затворени вкъщи, затова има толкова малко починали от коронавируса. Не, не е заради това!", категорично заяви тя. В предаването "Нещо повече" д-р Първанова припомни, че СЗО не посмя да обяви пандемия през 2009-а година за епидемията от свински грип, която тръгна от Мексико: "Тогава се заразиха някъде около 1,5 милиарда души в цял свят, а починалите са над 575 хиляди души. В пъти е разликата със сегашното положение". По думите ѝ тогава имаше сътресения в СЗО, защото не успя да представи убедителни аргументи, но беше направен опит за натиск върху страните от ЕС, а и в цял свят, правителствата да се запасят с ваксини и с Тамифлу. "Епидемията премина и тези, които се презапасиха, изтече срокът на годност на дозите Тамифлу и някои министри си отидоха, включително и българският. Също си отидоха и хора от ръководството на СЗО", коментира д-р Първанова. Според нея мерките на СЗО сега са като компенсация за неадекватната реакция през 2009-а година. Цялото интервю на Диана Янкулова с д-р Антония Първанова в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл. https://bnr.bg/play/post/101259664/antonia-parvanova-epidemiologiata-e-tochna-nauka-matematikata-na-zdraveopazvaneto