К.ГЕРБОВ

Изданието е от 1983 г. От с. 241 до 343 е отпечатано „Историческо сказание от премъдрия летописец Манасий, което започва от сътворението на света и достига до царуването на господаря Никифор Вотаниат. Тази книга беше преведена от гръцки език за цар Александър“. Виждам, че книгата би следвало да може да се изтегли от https://www.twirpx.com/file/2646588/

Бинго!

В „Ашхарацуйц” се казва, че името „българи” идвало от имената на реките Купи булгар, Дучи булкар, Огхондор блкар и Чдар болкар. Явно, нито едно от тях не е точно „българи”. Но „блкар“ кореспондира с няколко факта: 1. Българите от Първото Българско царство са се наричали „блъгари“. Цар Йоан Владислав е написал през 1016 г.: „† Въ лѣто Ѕ ҃Ф ҃К ҃Г ҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс ҃тыѧ влад ҃чицѧ нашеѧ Б ҃чѧ ї възстѫпенїе І ҃В ҃ i връховънюю ап ҃лъсъ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на сп҃сенѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м ҃ца окто ҃вра въ К ҃. Конъчѣ же сѧ м ҃ца ... исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц ҃рѣ самодрьжавьнаго iаже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ ц ҃рѣ Васїлїа кде же взѧто бы злато ... фоѧ съжев ... ц҃рь разбїенъ бы ц҃рѣмь Васїлїемь Ѕ ҃Ф ҃К ҃В ҃ г. лтѣ оть створенїѧ мира ... їѹ съп() лѣтѹ семѹ и сходѧщѹ.“ https://bg.wikipedia.org/wiki/Битолски_надпис „Блъгар“ и „бльгар“ е много близо до „блкар“, както са го чували арменците. 2. В столицата Търново, по време на Второто българско царство цар Йоан Асен е написал: „В(Ъ) ЛѢТО Ϛ•Ѱ•Л•И [6738; 1230 г.] ІНД(ИКТА) •Г• [3] АЗЪ ІѠ(АННЪ) АСѢНЬ ВЪ Х҃(РИСТА) Б҃(ОГ)А ВѢРНЫ ЦР҃Ь И САМОДРЪЖЕЦЪ БЛЪГАРОМЪ С(ЪІ)НЪ СТАРОГО АСѢНѢ ЦР҃Ѣ СЪЗДАХЪ ѠТЪ ЗАЧѦЛА И ПИСАНИЕМ(Ъ) ѸКРАСІХ(Ъ) ДО КОНЦА ПРѢЧ(Ь)СТНѪѪ СІѪ ЦРЬКѠВЬ ВЪ ИМѦ С(ВѦ)ТЪІХЪ •M• [40] М(Ѫ)Ч(Ь)Н(И)КЪ ИХЖЕ ПОМОЩИѪ.“ https://bg.wikipedia.org/wiki/Търновски_надпис_на_цар_Иван_Асен_II И по това време се е казвало „блъгари“. 3. В „Български старини от Македония“ Йордан Иванов привежда текста на Зографска сводна грамота от XV в. (с. 35). В нея се казва, че благочестивия и христолюбив цар Стефан Сръбски, владеел и „БЛЪГАРКѦѪ ЗЕМЛЮ“ (така е написано). Българите, попаднали под турско робство, продължавали да се наричат „блъгари“. 4. В т. н. Волжка България се приема, че главният град се е наричал Болгар. Но в „Повест за нашествието на Тохтамыш“ се казва: „Бысть въ третие лето царства Тахтамышева, царствующу ему въ Орде и в Сараи. И того лета царь Тахтамыш посла слуги своя в град, нарицаемый Блъгары, еже есть на Волзе...“ http://drevne-rus-lit.niv.ru/drevne-rus-lit/text/povest-o-nashestvii-tohtamysha/povest-o-nashestvii-tohtamysha-original.htm Значи и във Волжка България са живеели „блъгари“.

Това е писмо, прието и съхранявано в Държавния архив (Български исторически архив към Националната библиотека). Щом съм го публикувал в своя статия, значи съм приел, че е оригинално. Ако някой има съмнение, че е фалшиво, нека се обърне към архива и си изясни отношенията с него. И трите писма на Левски от 25 август 1872 г. – до Л. Каравелов, до Д. Попов и до членовете на ЦК на БРЦК - са подпечатани. Дали са частни или комитетски, не мога да взема отношение.

Писмото на русенския валия до великия везир дава основание за една любопитна констатация. Налице е едно голямо несъответствие между представата, която имаме за събитията от онова време и тогавашната действителност. Всеки, който прочете, че Левски става известен на турците още преди да са започнали арестите по повод Арабаконашкия обир, ще предположи, че турците (които според писанията уж и преди това са го дирили под дърво и камък) ще започнат незабавно акции за неговото залавяне. Нищо такова обаче не се случва. Валията знае имената на някои членове на комитета, знае и къде живеят, но не ги арестува. Чака свидетел, който да ги обвини, че са замесени в някакво криминално деяние! Чак като се установи, кои са лицата, заподозрени за погубване живота на убитите, те ще бъдат подложени на разпит, е решението на валията. Излиза, че турците са преследвали най-вече криминалните, а не политическите престъпници. Страхували са се, не от това, че комитите са искали да съборят държавата, а защото щели да извършат подривни дейности и да създадат размирици сред населението. „Опасните и забранени неща, които [комитетските дейци] са обявили в позивите си, ще доведат до изключително големи безредици и насилия, които ще засегнат мирните и по‐изтъкнати люде, които не са съгласни с тях и не ги подкрепят*, но за да опазят живота си, ще бъдат принудени да влязат в съглашение със съзаклятниците и да им съдействат, а по този начин революционният комитет ще разшири [влиянието си] и ще подсили подривната си дейност.“ (*за тях се отнася прословутото „Народе????“)Турците са се опасявали не от въстание срещу властта, а от размирици между населението. Затова търсенето на Левски не започва след 16 септември, когато русенският валия докладва за него в Цариград, а след 16 ноември. Тогава Мазхар изпраща в Русе съобщение, че Вутьо Ветьов признал пред специалната комисия, че заедно с Дякон Левски нападнали една българска къща в Ловеч и Дякона наранил появилият се 20 годишен слуга, който впоследствие починал. На 25 ноември Ахмед Хамди докладва на великото везирство, че „преди няколко дни“, отправил молба до Одринското областно управление за издаване на заповед за залавянето и задържането на Левски.

Като казах, че украинската карта не е точна, имах предвид, че тя не сответства напълно на резултатите от археологическите проучвания в Русия на поселенията на българите. Въз основа на последните е изготвена тази карта. Както се вижда, картата е за периода 8-9 век, т. е. точно за времето след разпадането на Велика България и разселването на българите. Едни са се преселили в Дунавска България, други (по-късно) – във Волжка България. Българи са останали и в старата България – те са източно от Азовско море и Дон. Това са наследниците на Баяновите българи. Българи са преминали Дон и са се настанали западно от него и в поречието на Донецк. Това са наследниците на Котраговите българи. Контакти с руснаците трябва да са имали българите западно от Азовско море и Дон и вероятно именно те са визирани като черни българи. На тази карта, пък, са показани съответните поселения. Българи в Северното Причерноморие не са живели

За черните българи има две съобщения относно мястото на пребиваването им. Едното е на Константин Багренородни и то е: „В это Меотидское море впадает много больших рек; к северной стороне от него - река Днепр, от которой росы продвигаются и в Черную Булгарию, и в Хазарию, и в Мордию.“ В случая става дума, че от Днепър русите се придвижвали към Черна България и от там към Хазария. Но не става дума, че това става с лодки. Второто съобщение е от ПВЛ. В него се казва: „В год 6453 (945). Прислали Роман, и Константин, и Стефан послов к Игорю восстановить прежний мир. Игорь же говорил с ними о мире. И послал Игорь мужей своих к Роману. Роман же созвал бояр и сановников. И привели русских послов и велели им говорить и записывать речи тех и других на хартию.“ И в сключения договор било записано: „... если придут черные болгары и станут воевать в Корсунской стране, то приказываем князю русскому, чтобы не пускал их, иначе причинят ущерб и его стране.“ Черните българи, отправяйки се към Херсон, минавали през руска територия и затова гърците са искали княз Игор да ги спира и да не ги пуска, тъй като щели да плячкосат и руснаците. Тази карта, също не е точна, но показва, че черните българи са били близо до Азовско море, а не до Днепър. С пунктир са означени походите на руснаците към Цариград и към Черна България и Хазария.

Руснаците са се спускали от Киев по Днепър и след това по море са се движили към Цариград. Черна България се е намирала на изток от Днепър. Руснаците с еднодръвките са минавали покрай днешните български земи след ръкава Сулина на Дунав. http://promacedonia.org/gibi/5/gal/5_200.html Черна България не е Велика България и Йорданес не е вземал отношение по нея.

Не се прескачат, те си следват след българите. Йорданес: „Отвъд тях над Понтийско море, се простират местата, обитавани от българите... Оттук следват хуните...“ Арменска география: „На север [от Дербенд] близо до морето се намира царството на хуните, на запад към Кавказ – града на хуните, Вараджан, а също и градовете Чунгарс и Семендер." Хуните си следват точно след българите. Българите са до Хипийската планина и Кубан, хуните са на юг, покрай Каспийско море и Западен Кавказ.

Азиатска Сарматия е над Черно море (Евксински понт). Там е и Меотидското езеро, реките Танаис и Куфис, Хипийските планини. Нали от там избягал Аспарух, според Арменската география. А според Теофан, след като братята се разделили, „излязъл големият народ на хазарите от най-вътрешните части на Берсилиа в Първа Сарматия и покорил цялата отвъдна земя до Понтийско море. И първият брат Батбаян, владетелят на първата България станал техен данъкоплатец.“ Първата България се е намирала в Първа, т. е. Азиатска Сарматия, която пък била над Понтийско море.

Покрил се е Левски, а Общи е продължил дейността си по подготовка на обира. В документалния летопис за Левски, след неточното като дата сведение, че Левски посещава Голям извор около 28-29 август (посочено е все пак, че тази дата е приблизителна), следва съобщение, че „Левски тръгва отново да обиколи частните комитети из страната, което отбелязва в писмо от 16 септември“. Цитираш избирателно "на утрешния ден вече го не видях досега". Сам преди това си дал целия пасаж: Той каза, че ще дойде, и на утрешня ден вече го не видях досега. Там в затвора му останаха и сметки, и разправии за всичко досега. Все тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не напада засега и пощата, докато наредим работата си и видим с какви хора трябва да се нападне. Това казах на Стоян Пандурина да го каже на Д.Общи, но като за всичко, [така] и за това не [ме по]слуша." Това вече е по повод срещата, която е станала непосредствено преди Общи да замине, за да оглави четата, подготвяща се за обира на пощата.

Във „Васил Левски – документален летопис 1837-1873“, изд. 1987 г., на с. 150 е записано: „1872, август, след 15 – укрива се в Тетевен, в Правешкия хан и свиква събрание, на което донася и раздава за разпространение между членовете в селата „книжа“ – „червените книги“ [уставите на БРЦК]. Информира присъстващиге и за извършеното от него „Ловчанско нападение“ [на 14 с. м.]. Излага и обосновава идеята си за създаване на окръжни центрове. Тук получава предупреждение от Ловешкия комитет да не се връща в Ловеч, където властите го търсят усилено след нападението.“ За съжаление източникът, откъдето е взето това, е посочен погрешно в летописа. Написано е: „Пак там, с 202-203 и с. 210.“. В предшестващата справка като извор е посочен ВЛНСТС, но в този сборник на страници 202 и 203 е разпита на Левски в присъствието на Вутьо Ветов. Т. е. става дума как е станало „Ловчанското нападение“. Стр. 210 също няма отношение към написаното в летописа за 1872 август, след 15. Отбелязаното всъщност е взето от разказа на Димитър Общи на разпита му на 11 декември 1872 г., който се намира във ВЛНСТС с. 109-110: „23 шеввал [13]89 [11 декември 1872] година. — Какво прави в Тетевен? (След убийството на дякон Паисий на 22 юли – бел. К. Г.) — Престоях два дни в къщата на Дочо Мръвков, бях малко неразположен. Оттам се дигнах и отидох в хана на хаджи Ивановите синове и престоях там тринадесет-четирйнадесет дена, Ето, по това време свиках събрание. Попитаха ме: „Стана ли, свърши ли се работата, сиреч уби ли дякона?". А аз им отговорих: „Убих го.“ И те останаха доволни. По това време Дякон Левски дойде от Ловеч в Тетевен. Свика се пак събрание, на което дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. С тях се устрои голямо съвещание. [Левски] донесе книжа. Бяха от червените книги. И тия книжа бяха за разпространяване из селата. Той разказа събитията по ловчанското нападение. — Как ви разказа той случката по ловчанското нападение? — Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари на комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. Те го хванали, той извикал. Ударили го с нож и го убили. После те влезли в къщи, намерили около три - четири хиляди гроша пари, взели ги, излезли и отишли. Ето, толкова зная. — Какво друго още разисквахте на това събрание? — Дякон Левски каза: „Да направим от тия места едно голямо окръжие от Тетевен до София, в което да влизат Враца и Берковица. За негов център да определим Извор, защото Ловеч е далече и съобщенията са трудни.“ Аз казах, че е село, там не може, Етрополе е град, ако стане там, е по-добре. Ако и да се попрепирахме по тоя въпрос, за център той пак определи Извор. И той отиде в Извор, обиколи околността му и нареди да признаем Извор за център. Оттам с изворския куриер той изпрати отсреща едно писмо и макар да е наредил да вземе отговор, какво е станало — не зная.“ Съставителите на документалния летопис за Левски приемат, че въпросното посещение на Левски в Тетевен е било непосредствено след Ловчанското нападение. Това за предупреждението към Левски, че властите го търсят усилено, не ми е ясно откъде е взето. Може и да не е вярно, а да става дума за усилено търсене на извършителите на престъплението. Иначе „да не идва в Ловеч“ му пише Марин Поплуканов, но не е ясно кога точно. Левски пише за това в писмото до Каравелов от 16 септември. В архива на Левски са запазени негови бележки „Разноски, направени след 1-й юлия 1872“. В тях е записано: „От Деривишооглу Мех[мед] Кърд[жалъ] до Сюлейманоглу Дауд – кон с един човек – ав[густ] 26 гр. 8“. Над този запис, който е с молив, е написано с мастило: „Пощенски разноски Сюлейманоглу Даудова поща гр. 45.“ Макар и написани по различно време, двата текста явно са свързани. На 26 август 1872 г. Левски е отпътувал от Тетевен (Деривишооглу Мехмед Кърджалъ) за Извор (Сюлейманоглу Дауд). Там е предал на „изворския куриер“ или „Сюлейманоглу Даудова поща“ - Дидьо Пеев, не едно, а три писма, писани предния ден от "Българско". Сред тях е и това, в което Левски разказва на Любен Каравелов за Ловчанското нападение. Явно, след като е разказал на комитетското събрание какво се е случило в Денчовата къща, е решил да запознае с него и председателя на БРЦК. Не е ясно дали Левски сам е поел инициативата да разкаже пред събралите се за нападението или това е поискано от него. Парите, дадени на Дидьо Пеев явно са били за разноските по куриерската му мисия с пренасяяне на писмота до Никопол, откъдето са предавани на Данаил Попов.

Нямаме на разположение всички протоколи с разпити на заловените по Арабаконашкия обир. Първите разпити, които са били придружени и с мъчения, не са протоколирани. За разпитите в София, проведени през ноември, няма никакви протоколи. Вече в протокола на специалната комисия от 14 януари 1873 г. е записано: „Дякон Левски... като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от някакви хора с червени дрехи, а в последствие другарят му установи, че той е отишъл с червени дрехи, за да не бъде познат... е искал един човек, и в Ловеч е бил изпратен на Дякона Вутьо Ветьов, което се вижда също от показанията на комитетските хора във Видраре, и въобще неговият другар е знаял, че в Ловеч има подобно лице, без да знае нещо за него.“ Имало е и други свидетелства, или по-скоро улики, тъй като не са на преки участници в събитието. Но решенията на съда не искам да коментирам. Правистите могат да си дискутират по този въпрос.

На 30 януари 1873 г. „Д. Ясенов“ (Иван Драсов) пише от Белград на „господин Владимиров“ (Данаил Попов), че „вчера заранта“ се намерил с „Карамустафа“ (Любен Каравелов): „При дългите ми разговори ми каза, че имал от В. Левский писмо от 6 януаря, а според вашето писмо оня човек е уловен още свършяк декемврий. Сега не знам как да мисля, защото и тук се разчуло, че бил уловен.“ Страшимиров е публикувал писмото без коментар, но в изданието на писмата на Иван Драсов от 2007 г. е посочено: „Такова писмо не е намерено досега, а и не може да има на тази дата.“

В Чехия се проведе парти, което да даде на коронавируса “символично сбогуване”, информира “BBC”. Хиляди гости седнаха на 500-метрова маса (1640 фута) на Карловия мост в Прага във вторник и споделяха храна и напитки, които бяха донесли от дома си. Гостите бяха окуражавани да споделят всичко свое със съседите си и нямаше социално дистанциране – нещо, което хората в затворени държави трудно ще приемат. Към момента в Чехия има по-малко от 12 000 инфекции – страна с население от 10 милиона. Загинали са около 350 души. Организаторът на събитието заяви, че празникът е възможен поради липса на туристи в известния очарователен град. Ондрей Кобза, организатор на партито и собственик на кафене в града, каза за агенция AFP: “Искаме да отбележим края на коронавирусната криза, като оставим хората да се срещнат и да покажат, че не се страхуват да комуникират, че не се страхуват да вземат парче сандвич от съседа си.” https://topvesti.bg/c/YnHpCXMBSd2VWSbwhSvo/2020-07-01/v-praga-izpratiha-pandemiyata-s-proshalno-parti-na-karloviya-most

ЕКОЛОГИЯ Добивът на въглища по открит способ неизбежно е съпроводен със значителна техногенна намеса в околната среда. Това налага своевременно, в хода на технологичния процес, възстановяване на нарушеното равновесие и формиране на нова среда, съобразена с екологичните изисквания. За „Мини Марица-изток” ЕАД една от приоритетните задачи е опазването на околната среда. В Дружеството стриктно се спазва действащото законодателство в областта на опазването на околната среда, както и изискванията на Системата по околна среда в съответствие с доброволно приетия Стандарт ISO 14001-2004 - част от ИСУ. Дружеството си дава сметка за своята отговорност пред бъдещите поколения и стриктно спазва всички екологични предписания и норми при воденето на минните работи, така че след приключване на добивната дейност плодородието и ландшафта да бъдат възстановени. През 2016г. Комисия, назначена от Министъра на земеделието и горите, предстои да приеме терени на които е извършета техническа рекултивация в предходни години на общо 685 дка за ССП (селскостопанско ползване). По този начин рекултивираните терении в Дружеството ще станат 46 364 дка в т.ч. 30 976 дка за земеделско и 15 088 дка за горско ползване. Тази комисия ще определи и нови площи за последваща рекултивация. Пред фронта на минните работи на територията на Дружеството са предвидени за събиране и съхранение за последваща рекултивация около 1 100 000 м3 хумус. „Мини Марица-изток” ЕАД притежава две Комплексни разрешителни /КР/– № 398-Н0/2010 г. за експлоатацията на „Обединени северни насипища” и № 403-Н0/2010 г. за експлоатацията на „Насипище Медникарово” на които се насипват производствени отпадъци от ТЕЦ и които са със статут на депа за неопасни отпадъци. През 2015 г. при стриктното спазване на условията в КР са насипани общо над 4 025 000 т. производствини отпадъци от ТЕЦ, съвместно с 47136 000 куб. метра откривка. Управлението на отпадъците, генерирани от дейността на Дружеството като цяло, кореспондира с „Програма за управление дейностите по отпадъците на „Мини Марица-изток” ЕАД за периода 2011 г. – 2016 г.” През 2015 г. няма случаи на разливи или други аварии, свързани с непосредствена опасност за хората и околната среда. Непрекъснат мониторинг се извършва и на изпусканите руднични води. При необходимост те се неутрализират схидратна вар, преди тяхното изпускане в гравитиращи водни обекти. Съгласно действащата екологична нормативна база е въведена практика за разделно събиране на генерираните битови, строителни, производствени и опасни отпадъци с цел последващата им употреба или преработка. На лица и фирми, притежаващи съответните документи се предават отработените масла, излезли от употреба акумулатори и аумулаторни батерии, лумисцентни и др. лампи, старо електрическо и електронно обурудване, пластмаси, хартия и др. https://www.marica-iztok.com/page/ekologiia-12-1.html

Ето за това става дума Защо Европа ползва руската, а не българската кирилица? В БЪЛГАРИЯ, РОДИНАТА на кирилицата, развитието на писмеността е прекъснато от османските завоевания. В Русия Петър І въвежда единна писменост с цел да помогне за бързото европеизиране на империята си. Новите шрифтове, изработени от холандски майстор, са представени с декрет през 1710. Руската кирилица продължава развитието си, като използва графичните достижения на латинската антиква, а в азбуката на Русия, наречена “гражданска”, се въвеждат и малки букви. През Средновековието и в началото на Възраждането малкото книги, издавани на български, използват църковнославянската писменост. Едва в средата на XIX век започва внасянето на граждански шрифтове от Русия и Европа. След няколко езикови реформи в България се установява окончателно количеството графични знаци – 30 на брой, и започва да се работи за тяхното графично усъвършенстване. Във втората половина на XX век, благодарение на усилията на редица български художници, се достига до съвременния вид на българската форма на кирилица. https://www.bgonair.bg/a/10-magazine/70942-zashto-evropa-polzva-ruskata-a-ne-balgarskata-kirilitsa

Не съм филолог, но както виждам се прави разлика във вариантите на кирилицата: „Масово използван в България до първата четвърт на 19 век е традиционния вариант на кирилицата, в който спорадично са използвани и буквите Ћ и Џ, добавени през 14 – 15 век. Ключов момент в историята на българската азбука е преминаването от традиционната кирилица към руската гражданска азбука през 1830-те.“ https://bg.wikipedia.org/wiki/Българска_азбука

Гражданският шрифт (на руски: Гражда́нский шрифт), или както е по-популярен като Руска азбука или Руска кирилица, е модификация на кирилицата, въведена от руския цар Петър I в периода 1708 – 1710 г. Целта на реформата е била да се доближи външният облик на руските книги до западноевропейските книги от онова време, тоест раннобароковата френско-италианска антиква. През януари 1707 г. по чернова, съставена вероятно от самия Петър I, армейският щабен художник Куленбах съставя чертежи на тридесет и две малки и четири главни (А, Д, Е, Т) букви. Пълният комплект на шрифта по рисунките на Куленбах е поръчан в Амстердам в печатницата на беларуския майстор Иля Копиевич. На 1 януари 1708 г. Петър подписва следния указ: „(...)с изпратената от холандската земя, от града Амстердам азбука, съставена от изкусни в печатното дело люде, да се напечати книгата Геометрия на руски език… и другите граждански книги също да се печатат със същата азбука.“ По същество новият шрифт е типографско адаптиране на използваната дотогава славянска писменост към латинското писмо използвано тогава (антиква). ........ Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука и на кирилицата като цяло. Развитието на кирилицата прескача ренесансовия период от развитието на типографията в Западна Европа и от средновековния етап, на който се намира дотогава, е изравнено с къснобароковата латинска типография. Премахната е генетичната връзка на кирилицата с гръцката азбука, в резултат на която в продължение на векове кирилските следват гръцката типографска традиция. https://bg.wikipedia.org/wiki/Граждански_шрифт Гражда́нский шрифт (амстердамская азбука; гражданская азбука или «гражданка» — шрифт, введённый в России Петром I в 1708 году для печати светских изданий в результате первой реформы русского алфавита (изменения состава азбуки и упрощения начертания букв алфавита). https://ru.wikipedia.org/wiki/Гражданский_шрифт Та каква кирилица използваме днес: българска, руска, холандска...?

Идеята, че кирилицата се е появила като шльокавицата, ми хрумна като четях писаното за кирилицата в Кирило-Методиевската енциклопедия. Ако и ти си изказвал мнение по този въпрос, значи сме единомишленици. Аз лично не си спомням да съм чел нещо за такава връзка, което не значи, че не е правена. Синдромът „открил топлата вода“ напоследък е ежедневие. По телевизията имаше цяло предаване за Арабаконашкия обир и повечето от изображенията, които бяха показани, са от моята статия за обира, обаче това не бе споменато. Все пак гледам в една статия Пламен Павлов отбелязва писаното от мен за името на Левски. Показвам аз на жена ми: виж тук пише за „изследователя К. Гербов“. А тя ми отвръща: да ама само ти и аз знаем кой е Гербов. Така че този, който се занимава с история, трябва да се примири, че и други могат да направят открития в нещо, което е станало преди години. Славата на историка е преходна. След като другите научат за изворите, които е използвал, почват да ги цитират, все едно, че те са ги открили.

От БАН нещо не са разбрали добре. В писмото си до Светополк папа Йоан VIII пише: ... по право възхваляваме славянското писмо, изнаме­рено някога от Константин Философ, за да прозвучат на него дължимите на бога молитви, и заповядваме на този език да бъдат разказвани проповедите и деянията на нашия господ Христос; защото да славим бога не само на три, но на всич­ки езици ние сме подбуждани от свеще­ната власт, която предписва, казвайки: „Хвалете господа, всички племена, въз­хвалявайте го, всички народи“5. И апо­столите, изпълнени със свети дух, гово­реха на всички езици за великите божии дела. Затова и възвишеният Павел тръби, съветвайки: „И всеки език да изповяда, че Исус Христос е господ за слава на бога отца“. За тия езици достатъчно и ясно ни поучава той в Първото посла­ние до коринтяните — като говорим на езици, да изграждаме църквата божия. За вярата и учението естествено никак не е препятствие това, дали литургиите се служат на славянски език и дали светото евангелие и божествените четения от Но­вия и Вехтия завет се четат и всички други служби се слушат добре преве­дени и изтълкувани на този език, тъй като този, който сътвори трите главни езика, именно еврейски, гръцки и латин­ски, създаде сам и всички други езици за своя възхвала и слава. При все това ние повеляваме във всички църкви на вашата земя за по-голямо почитание евангелието да се чете на латински език и след това, преведено на славянски език, да се известява, за да бъде чуто от на­рода, който не разбира латинските думи, така, както изглежда се върши и в някои други църкви. А ако на тебе и на твои­те велможи се харесва повече да слу­шате литургиите на латински език, по­веляваме литургиите да се служат за тебе на латински език. Евангелието е преведено от Константин Философ на славянски език, какъвто е говорел и разбирал народа във Велика Моравия. Папата е обявил за свещен език славянският, а не българският! Преди това вече е имало три свещени езика: иврит, латински и гръцки. Славянският се ява по ред най-малкото четвърти. http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_175.html http://www.promacedonia.org/libi/2/gal/2_176.html

Какво се разбира под „изцяло създадена кирилица“? В Кирило-методиевската енциклопедия, като вече патриотично се говори за „старобългарска кирилица“, се казва: „Старобългарската кирилица се състои от 24 букви, заимствани от византийското унциално писмо и от още 12 букви, създадени, за да бъдат отбелязани онези звукови особености на старобългарския език, които не са били присъщи на гръцкия език. Буквеното разнообразие на старобългарските кирилски ръкописи обаче не се изчерпва с тези 36 знака, които са задължителни за всички паметници от X и XI в. с изключение на едноеровия правопис в Листовете на Ундолски, Македонския кирилски лист и Енинския апостол. Има кирилски буквени вариан­ти и буквени съчетания, които се срещат в едни старобългарски ръкописи, а не се срещат в други, или пък се срещат навсякъде, но употребата им не почива на едни и същи правила. Част от тези буквени варианти и буквосъчетания са заети от византийския устав, а друга част са били изобретени за нуждите на славянското писмо.“ Съвсем естествено е от тази противоречива констатация (хем буквите били задължителни, хем имало изключения) да се направи извода, че през първите години, когато започва да се употребява кирилицата, не е съществувала някаква строго определена азбука. На практика началната кирилица е била нещо като днешната „шльокавица“. За която се казва: „Шльо̀кавица“ (назовавана също майму̀ница) е начин на изписване на български език, при който се използва несистематизирана комбинация от латински букви, цифри и други символи, намиращи се на клавиатурата на компютър, мобилен телефон или друго електронно устройство. Аналогично явление съществува в трите източнославянски страни, чиито официални езици използват кирилица – Русия, Украйна и Беларус... Шльокавицата няма точно установени правилан за транслитерация или транскибиране.“ В статията за кирилицата в Кирило-методиевската енциклопедия се дава обстойно описание какви знаци и правила са използвани в различните запазени ръкописи, което потвърждава заключението, че дълго време така наречената кирилица е била прилагана, без да бъдат използвани някакви строги правила, определящи вида на буквите. „Азбука“ приета за някакъв стандарт, каквато има днес във всеки буквар, навремето не е имало. В статията на Уикипедия „Старобългарска азбука“ (не че може да бъде меродавна, но случаят е показателен) е отбелязана следната констатация: „От момента на създаването си старобългарската азбука започва да търпи влиянието на различните народни говори, на чиято територия влиза в употреба. Така тя се адаптира за конкретните или моментни държавно-политически нужди, развивайки върху първоначалната си основа, нови вариации, които, заедно с вариациите на езика, са наричани редакции – съобразени с различията между отделните говори (виж сръбска редакция на старобългарския език, хърватска редакция на старобългарския език и руска редакция на старобългарския език)“. https://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарска_азбука Коя от тези „редакции“ следва да се определи като „изцяло създадена кирилица“? А и в Кирило-методиевската енциклопедия е посочено, че има кирилски буквени вариан­ти и буквени съчетания, които се срещат в едни старобългарски ръкописи, ане се срещат в други. За кой от ръкописите трябва да приемем, че е употребена кирилица, която е приета за официална? И какъв е този „старобългарски език“? Вчера БАН е излязла със становище, в което се казва, че „Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският диалект на българския език през IX век“. Какви българи е имало в Солун през IX в.? И защо Кирил и Методий е трябвало да превеждат книгите на диалекта на българите, след като заминават не за България, а за Велика Моравия? В писмо на папа Йоан VIII до моравския княз Светополк от юни 880 г. се отбелязва, че Константин Философ изнамерил „склавинско писмо“ (Litteras Sclaviniscas), а архиепископ Методий четял евангелието, преведено на „склавински език” (Sclavinica lingua), за да бъде чуто от народа, който не разбирал латински език (ЛИБИ 2, с. 173-176). Значи преводът на евангелието, направен от Константин Философ, е бил на език разбираем във Велика Моравия. Какъв е бил този език: български или на славяните от Солун? След като е бил разбираем за жителите на Велика Моравия, които според папата говорели склавински, значи този език трябва да се нарича склавински, или както е прието: старославянски. А това, че е бил разбираем в България означава, че българите също са говорели на този език. Българите са говорели на славянски език, а не славяните на български!