К.ГЕРБОВ

Интересно, че редом с „орела на Аспарух” на корицата са сложили „мечът на Кубрат”, а не пръстените?

Ресавски, не знам къде Георги Монах пише за берсили. При Теофан има: „излязъл големия народ на хазарите, от най-вътрешните части на Берсилия в първа Сарматия и покорил цялата отвъдна земя чак до Понтийско море”. При Никифор е: „племето на хазарите, понеже живеело близо до сарматите, поради това почнало да напада безпрепятствено от вътрешността на така наречената земя Берсилия. Хазарите опустошили всички тези селища от земите на Евксинския понт и достигнали до морето. Заедно с това подчинили и Баян и го накарали да плаща данък”. В Ашхарацуйц хазарите са си хазари, но берсилите са басили. В книгата на М. Артамонов „История на хазарите” се привеждат текстове, където те се споменават като барсили, барсели, берсула, басили. http://gumilevica.kulichki.net/AMI/ami133b.htm В сирийската хроника Псевдо Захарий Ритор са барзелк. В статията ми за Велика България съм ги дал направо берсили, за да е видна връзката с Берсилия: „При достигането до Хипийската планина, от нея [Ра] се отделя ръкав към река Танаис, която се влива в Меотийско море (?). Останалата част (на Ра) завива на изток при Кераунската планина. След това в нея се вливат две реки, извиращи от североизточната планина Римика (Rhimnici moutes) и тя (Ра) става река със седемдесет ръкава, която турките наричат Атл [Итил]. В средата на тази река се намира остров, на който народът на берсилите се крие от силните народи на хазарите и бушхите, когато те пристигат на зимна паша и се разполагат източно и западно от реката. Наричат го Черния остров, защото той изглежда черен, когато многото берсили го населят заедно със своите стада.” Това го четете като гледате картата, която пуснах по-рано. В арменската хроника е казано, че берсилите се криели на остров в устието на Волга. Значи те са живеели на левия бряг и като идвали хазарите от североизток, бягали на острова. Земята североизточно от Волга трябва да е въпросната Берсилия. Така тя съответства на определението „от най-вътрешните части на Берзилия в първа Сарматия”. Последното означава: преминали от Берзилия отвъд Волга, в Азиатска Сарматия отсам Волга. И понеже гръцките хронисти не са знаел какви племена са живеели в първа Сарматия, ги наричат сармати. Сред тях е бил и Баян. Хазарите първо завладяват Берсилия, после завземат и цялата земя между Азовско и Каспийско море и стигат до Черно море. Съвременна карта на земите, наричани в миналото Азиатска Сарматия: 1. Черно море (Pontus Euxinus); 2. Азовско море (Meotis palus); 3. Керченски проток (Bosforus); 4. Кавказ (Kaukasus mons); 5. Западен Кавказ (Соrax mos), 6. Ставрополски възвишения (Ceraunij motes); 7. Възвишение Ергени (Hippici motes); 8а. Възвишение Донецки кряж (Ripfеi montes); 8б. Приволжко възвишение (Ripfеi montes?); 9. Урал; 10а. Долно течение на река Волга (Rha fl, Атл, Ател); 10б. Средно течение на река Волга (Rha fl.); 11. Река Дон (Tanais fl); 12. Река Кубан (Vardanus fl.); 13. Абхазия; 14. Берсилия; 15. Град Болгар

Не е в украинските територии. Много ясно е казано, че въпросните планини, както и да се наричат те - Конски, Хипийски, Шантайин или Дзианакан, както ги превежда Голийски (не знам кое от тях е "конски")- се намират в Азиатска Сарматия. А за нея се уточнява: „Осемнадесетата страна на Азия, азиатската половина на Сарматия, граничи с източните покрайнини на планината Рипия, реката Танаис, Меотийско море, пролива, съединяващ го с Евксинския понт; по-нататък на изток с бреговете на същото море (понта) до вливането в него на реката Коракс, т. е. Врана; по-нататък с Кавказката планина, прилежаща покрай Грузия и Албания до Каспийско море и до вливането в него на реката Соанас...” Ако не приемате, че Хипийските планини са Конските планини, все пак не разводнявайте нещата. Никифор споменава Азовско море и Кубан. Теофан споменава Азовско море, Дон, Волга и Кубан. В Ашхарацуйц се сочи Азиатска Сарматия. Концентрирайте се тук и си харесайте някакво място. Иначе, не се позовавайте на изворите. За гърците някои понятия са условни. Много се спори, че Йорданес бил написал, че българите били над Черно море и се приема, че това означавало Северното Причерноморие. На картата се вижда, че въпросните Хипийски планини, Дон и Волга действително се намират над Черно море. По онова време не е имало карти като днешните. Теофан се е опитал да обясни къде точно се намира Велика България, ама се е оплел, защото не е имал карта.

Снежни човеци Идеята да покажа снежни човеци я имам отдавна. Но все ми се струваше, че снимките, които съм направил с такъв сюжет, не са толкова художествени като предишните. Днес обаче, като прочетох, че скоро няма да има сняг, реших да си направя труда, да подбера най-доброто и да го форматирам за интернет. Доста работа е. Снежните човеци са снимани през 2011 и 2012 г., когато в София имаше повече сняг. За съжаление майсторите на снежните човеци, също като майсторите на много паметници в София, не са се съобразили и представителната страна на фигурата не е обърната на юг, та когато има слънце, да се направят „брилянтни” снимки. Нашего брата днешният българин-демократ, пък, много го избива на критика. И като не хареса нещо, счита че има демократичното право да го унищожи. Затова и снежните човеци имат приличен вид до няколко часа след направата им. Понеже минавам всеки ден през парка, успявам все пак да заснема доста фигури, преди там да се появи някой критично настроен. Лошото е, че когато него ден няма слънце, снимката не се получава ефектна. На другия ден може и да има слънце, но няма снежен човек. Колебаейки се, все пак започнах, подбрах, форматирах и реших да покажа по-добрите снимки, с уговорката, че става дума не толкова за художествена, а за репортажна фотография. Затова съм подбрал по-любопитните сюжети. Първата снимка е на най-големия, сниман от мен снежен човек, втората - на най-малкия. Не съм сигурен даже дали е снежен човек. Следващият обект е свързан с една интрига. Видях, че големи момчета се въртяха около един снежен човек, явно току що го бяха довършили. Като се доближих с фотоапарата, обаче, те избягаха. Остана само този господинчо с пощенската шапка, който се опита да ми попречи да снимам, обяснявайки ми, че това не е снежен човек. След големи увещания, се дръпна встрани и направих снимка на цялата снежна творба. Като я гледам сега и на мен ми се струва, че не е снежен човек. Следващите пет снимки са правени на 26.12.2011 г. Вероятно тогава е имало организирана проява за масово правене на снежни човеци. Но може и хората спонтанно да са се заразили и те да направят снежна фигура, като гледат ентусиазма на другите. Аз видях вече завършените работи. Тогава нямаше слънце и затова снимките изглеждат като черно-бели. За съжаление снегът тогава беше малко и при търкалянето на снежните топки по тях е полепнала пръст, та фигурите изглеждат малко мръснички. А това е вече снимка от 27.12.2011 г. Пак нямаше слънце… Исках да покажа как се правят снежните човеци, но не успях да присъствам на такова мероприятие. За тази снимка съм закъснял и съм пристигнал, когато вече налагат шапката на направената фигура. Както се вижда, в делото е участвало цялото семейство. 2012 г. действително валеше често и много сняг, та затрупа и снежният човек при лунапарка.

Тази територия е била природно защитена от три страни – реката, морето и планината. Не е защитена само от запад. Така е било и в родината на Аспарух, намираща се между Волга, Дон и Конските планини. На север също има някакви планини. В своята си хроника, унгарците пишат, че тръгвайки да се преселват на запад, предварително са знаели къде отиват. Твърде е възможно и аспаруховите хора да са имали такива предначертания. И от гръцките хроники и от Ашхарацуйц се създава впечатлението, че дружината на Аспарух не се е мотала много по пътя. В арменската хроника той е засечен веднъж как избягал, после се оказва, че вече е на о-в Пюки. Е, в хрониката е обратно, но това е заради реда на представяне на страните. Хазарския каган Йосиф пък пише, че прадедите му преследвали в-н-н-т-р чак до Дунав. Т. е. не са ги оставили никъде да пребивават по-дълго време на едно място.

http://bolime.net/aromatnite-borovi-vrahcheta-lekuvat-anemiya-i-prostuda/ Ароматните борови връхчета лекуват анемия и простуда: Сироп от борови връхчета, Чай, Отвара от борови връхчета , За бани

Подготвил си бях нещо, но не си спомням дали съм го представил тук. С риск да се повторя, ще кажа: Напоследък в руските славянобългарски речници няма дума „цар”, има „цесар”. У нас също има подобен стремеж, но все още се пояснява, че „цесар” е „цар”. За разлика от преди, когато „цар” се обясняваше, че било „цесар”.

Не си разбрал дискусията, както трябва. Прочети пак. Няма да почваме отначало и да повтаряме същото. Ако някой може да ти го обясни накратко, нека да го стори.

"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция. Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.” Манифест на цар Фердинанд I Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан-Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета.[2] Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ. Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Виж какво сега. Като ще отваряш теми, в които ще питаш нещо, за което трябва да ти отговаряме с „да” или „не”, напиши си всички въпроси на едно място. На първия ти въпрос на практика изобщо не трябваше да ти отговарят. Това „категорични доказателства” е относително понятие. Видя се, че едни казаха „не”, ама при други отговорът беше обратен. Гогов, аз оценявам от първия филм от поредицата най-вече анализа на омуртаговия надпис – доста труд е хвърлено за това. Все се каня да гледам и останалите филми, ама са много дълги и в момента предпочитам да довърша една тема, която съм захванал и да не се разсейвам. И аз усетих, че заглавието подсказва нещо като „лъжата за славянството”. Но това, че съм харесал нещо от даден автор, не означава, че харесвам всичко от него.

За тези, които ще влязат в темата и няма да разберат за какво се е водил спора, ще насоча към може би най-доброто изследване за изключителната липса на някакъв Тангра по българските земи на юг от Дунав.

Това е докладът за освобождаването на София.

Не е точно така. Виж доклада на главнокомандващия до императора: Т. н. Софийска част действително е командвана от Осман Нури паша, но той явно не е Осман паша от Плевен. В справочника, който ползвам, първият е споменат без подчертаване, т. е. няма статия за него. А за плевенския паша има статия „Осман (Гаази Осман Нури) паша”. Гаази е титла, дадена му при втората атака на Плевен.

The Graphic, 16. февруари 1878 г. Илюстрации в английската преса, от кореспондента на изданието.

Починал е Фил Евърли от дуета Евърли Брадърс (The Everly Brothers). Една от известните песни на дуета е „Довиждане, любов” (Bye Bye Love). Bye bye love Bye bye happiness Hello loneliness I think I'm-a gonna cry Bye bye love Bye bye sweet caress Hello emptiness I feel like I could die Bye bye my love goodbye There goes my baby with someone new She sure looks happy, I sure am blue She was my baby till he stepped in Goodbye to romance that might have been Във филма си „Ах, този джаз” (All that jazz) Боб Фос използва песента във финала, но със заглавието „Довиждане, живот” (Bye Bye Life). Bye bye life Bye bye happiness Hello loneliness I think I'm gonna die Bye bye love bye bye sweet caress Hello emptiness I feel like I could die Bye bye your life goodbye There goes my baby with someone new She sure looks happy I sure am blue He sure is blue

Ще ме извиняват от БГ радио, ама на мен българска класация, в която в топ 10 не фигурира името на Лили Иванова, ми се вижда повече от тенденциозна.

Честита Нова година! И както се казва в една песничка: Не падайте духом! Песните повдигат настроението!

В середине XIV века Добруджа почти полностью была заселена печенегами, узами, кыпчаками, татарами и анатолийскими сельджуками. Ни одна внешняя сила не в состоянии была контролировать этот край, где успешно развивалось зерновое хозяйство, имелись тучные пастбища и богатые портовые города. Византия и Болгария были слишком слабы, а Золотая Орда находилась далеко за Черным морем. К тому же в 1341 -1347 годах в столице Византии вновь вспыхнула ожесточенная борьба за власть. Не лучше была политическая обстановка в Болгарии. Плановый же захват византийских земель, находившихся в Европе, османы начали лишь в 1352-1353 годах. В этих благоприятных условиях в Добрудже было создано фактически независимое Гагаузское государство (1346-1417 гг.). Оно называлось «Огузская держава», «Добруджанското деспотство» (в болгарских источниках), «Узиеалет» (узи-узы - огузы, которые в первой половине XI в. через Волгу, Дон, Днепр, Днестр откочевали на Балканы; eyalet - арабск,- страна, край, губерния). Первой столицей Гагаузского государства был Балчик (Карвун, Карбон), а затем - Варна. http://istoriagagauz.com/category/kniga-ocherki-istorii-gagauzov-2/12-gagauzskoe-gosudarstvo-dobrudzha/

Единствено ще спечелят съставителите на пътеводители. Ако става дума за смяна на градове и улици, печелят и тези, които правят табелите. Иначе, ако отидете в някое село и питате за някое преименувано място наоколо, нищо чудно първоначално да ви кажат, че не са чували за него. През 60-те години в Асенова махала в Търново, казваха Хисаря и Къз хисар, вместо Царевец и Момина крепост. Има такива поетични произведения, които преплитат старите и нови наименования като това „Момата на Къз-хисар”. В него се споменава Търново и Къз хисар, а не Момина крепост. http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=898&elementID=274670889&sectionID=5 Вазов като е печатал произведението си, е използвал тогавашното име. Днес, ако не знаеш какво е Къз хисар и искаш да разбереш, например от Уикипедия, ще си останеш на сухо. Там се споменават Трапезица, Царевец и Момина крепост. Не върви пък, да се поправи името в стихотворението. Примерите за нерационалността от смяната на добили популярност имена са много.

Не разбирам за какво се пее, но действа релаксиращо. Beautiful Chinese Music【31】Traditional【The Red Plum Blossoms

На практика се виждат едновременно текстове от три скъсани страници. На едно място се чете: "И памят светаго и бла[женого Григор]ия Паламы.” За Григорий Палама виж тук http://bg.wikipedia.org/wiki/Григорий_Палама Чете се също: „Свети Павел Александрийски”. Но трите думи са по една на всеки лист. Такъв светец явно няма. Има астролог Павел Александрийски.

Колебаех се дали да направя статия за събора в Копривщица през 1981 г. Гледах снимки в интернет от събора през 2010 г. Разбира се, че дигиталната техника, с която са правени, определя по-доброто им качество. Попаднах обаче на едно съобщение, че се събира фонд от автентични свидетелства за десетте провеждани досега събори в Копривщица от годините 1965, 1971, 1976, 1981, 1986, 1991, 1995, 2000, 2005 и 2010. Та си казах, че това, което го имам и съм го заснел лично, може би също ще намери място в този фонд. Най-малкото посетителите на форума поне ще имат възможност да видят една автентична фолклорна проява от 1981 г. Те българските танци и носии са едни и същи може би от век-два насам. Но показаното тук е заснето конкретно на събора от 1981 г. Тогава за съборите в Копривщица знаех това, което е записано в българската енциклопедия: „Националният събор на народното творчество в Копривщица се устройва от 1965 г. на 5 години. Главни организатори са Комитетът за култура, Центърът за художествена самодейност, ЦК на ДКМС и др. В събора участват индивидуални изпълнители (певци, свирачи, танцьори, разказвачи), фолклорни групи и колективи за автентичен фолклор (певчески, инструментални и танцови групи, групи за изпълнение на народни обичаи и др.). Специално жури осъществява предварителен подбор на участниците от различните окръзи на събори, празници и др. Основно изискване към репертоара е да не е изпълняван по радиото и телевизията и да не е записван на грамофонни плочи. Освен разнообразните музикално-фолклорни прояви по време на събора се организира показ на носии и накити. Представят се и образци от детското народно творчество. Отличилите се изпълнители се награждават със златни, сребърни и бронзови медали. Националният събор разкрива стиловото и жанровото богатство на съвременното народно творчество, очертава приемствеността във фолклорната традиция и новите й черти, стимулира изследователската и събирателската дейност, популяризира млади изпълнители. Музеят утвърждава художествената самодейност като основна форма за развиване на фолклорните традиции в съвременността.” Любопитно е, че петгодишната цикличност на провеждане на съборите в Копривщица е нарушена през 1995 г. Тогава е създадена някаква фондация, която май не развива вече дейност. В интернет има сведения за съборите, проведени през 2005 и 2010 г. Сочи се, че са участвали 18 000 човека, на седем естради. На първите събори участниците били 4000. Вече се плащало вход и отделно за правото да снимаш. През 1981 г. пари се даваха само за бира и кебапчета, и както ще видите на една снимка с маси, хората не налитаха чак толкова на яденето и пиенето. Естради нямаше, мястото на провеждане на мероприятието си беше поляната в местността Войводинец. Някои си тропаха и свиреха долу в града. Понеже съм филателист, едно от планираните от мен мероприятия беше да си взема от пощата в Копривщица съответния илюстрован плик и да го подпечатам със специалния пощенски печат, посветен на събора. Такива пликове и печати са издавани за всички събори, така че ентусиастите от фонда е хубаво да ги опишат и тях. Както се вижда от плика, аз бях в Копривщица на 7 август 1981 г. (съборът се е провел на 7, 8 и 9 август) За съжаление не през целия ден имаше слънце. Затова снимките в града са по-хубави, тъй като тогава слънцето пробиваше през облаците. Зърнестата структура на снимките, особено на тези правени без слънце, идва от лентата. Тя е съветска СВЕМА. При една от командировките в Москва си бях купил две филмчета, та трябваше да ги използвам и явно редът им е дошъл тогава, когато съм бил в Копривщица. Иначе ОРВОКОЛОР на ГДР бяха по-качествени.

Тази карта е поместена към статията на Рашо Рашев „Единство и различия в ямния (български) погребален обряд на салтово-маяцката култура”, публикувана в сборника „Българи и хазари през ранното средновековие”, издаден през 2003 г. В статията се казва, че южния (степен) ямен погребален обряд от салтово-маяцката култура имал българска етническа принадлежност. Зоната на картата, където са посочени тези погребения обаче, е изцяло на запад от река Дон. Т. е. ако това са българи, те са тези, които са преминали реката, изтласкани от хазарите. Не случайно салтово-маяцката култура се датира след VIII век. Интересно е, че зоната очертана с находки от вида могилни гробове, е именно тази за която аз мисля, че е т. н. Велика България. Може би това е бил погребалният обичай на българите преди да дойдат хазарите и преди част от тях да се преселят на Долния Дунав. Колкото до керамиката, която определя културата – все пак тя се появява в един момент, когато са се появили грънчарите.

Българска национална история Том 2: Древните българи - старата Велика България. Автор: Р. Рашев, Г. Атанасов, Ж. Войников, Г. Владимиров, Н. Хрисимов. През последните години в модерната наука все повече се утвърждава мнението, че в изграждането на древната, забележителната сама по себе си българска държавна традиция фундаменталната роля принадлежи не на славяните или на завареното население на Балканите от античната епоха /на първо място древните траки, обект на обстойно изложение в том I на "Българска национална история"/, а преди всичко на древните българи. http://www.mobilis.bg/mobilis/balgarska-nacionalna-istorija-tom-2-drevnite-balgari-starata-velika-balgarija.html Исках да прегледам тази книга, но и в двете книжарници, в които влязох беше опакована в целофан. Авторите очевидно под древните българи разбират притежателите на съкровищата от Малая Перешчепина и Вознесенка. Доколкото си спомням тази поредица се издава от алтернативния БАН.

Недей да си съчиняваш! Не съм писал, че всички са били против Левски. Особено след Освобождението се оказва, че комитетите, създадени от него били стотици, а членовете им хиляди. Нещо такова стана и с партизаните след Девети септември. Аз само посочвам факти, които кой знае защо са убягнали от вниманието на писалите за Левски: Иван Унджиев, Мерсия Макдермот, Николай Генчев и пр. Не съм виновен аз, че тези факти не са видени, прикривани са или тенденциозно са изтълкувани. Като се съберат повече факти, се вижда и тенденцията и тогава няма как на бялото да се казва черно. Понеже тези невидени или повратно изтълкувани факти са нелицеприятни, излиза, че съм черногледец. Аз обаче гледам на историята като на документално описание на събитията. Едва като получа по-достоверна представа, тогава евентуално давам своята оценка. За съжаление историята за Левски е политически обагрена и спорът преминава не само в достоверността на фактите, но им се дава и морална оценка. А тя е пристрастна, разбира се. Колкото до въпросите, на които не съм отговорил. Аз не съм имал цел да отговарям. Пуснал съм доста неща за Левски и използвах случая да добавя някои нови моменти. Така ще направя и сега. Сега се занимавам с други теми и връщането към това, което съм писал преди време ми тежи. Позабравил съм някои работи, а припомнянето ме отвлича от сегашните ми занимания. Ако ти имаш някакво свое мнение, напиши си го. Нямам никакво намерение да споря с тебе, особено като прочетох за „еспертизата на Еврев” на писмото, което уж бил писал Марин поп Луканов. Моето мнение го изразих и то се е формирало на основа на самото съдържание на писмото. Тук съм дал и своята „експертиза”: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15039&p=267590 Моето мнение за Левски съм го казвал в темите. Левски е създал БРЦК и това е било вътрешната организация. Работил е в началото успешно, но се е провалил, защото целта му е била да събере пари, а това в България не е можело да стане. Парите е събирал с благородната цел да закупи оръжие. Тъй като обаче това не става, някои от членовете на комитета остават разочаровани, а в един момент настъпва безиизходица, която води до Арабаконашкия обир. На събранието в Букурещ Левски е трябвало да си направи заключението, че не е възприеман положително от всички. И да си остане за известно време във Влашко. Не случайно, когато започват търканията с Общи, от Букурещ го призовават да се върне там. Иван Фурнаджиев най-точно е описал основните моменти от дейността на организацията на Левски по време на своя разпит пред турския съд. Напоследък виждам, че и други историци са почнали да гледат критично на революционната ни история. http://www.fakel.bg/index.php?t=2415