К.ГЕРБОВ

Много е агресивен мускусния мъжкар. Другата патица също се е прехвърлила отсам, където традиционно хората хвърлят храна. Днес успях да заснема как мускусната патица гони останалите, без да се интересува от хвърления хляб. агресивна патица.AVI

Предполагам, че темата се посещава не само от чалгаджии-чревоугодници, а и от ценители на автентичната природа, доколкото още я има в големия град. Затова ще продължа да показвам какво става в езерото в Южния парк. Новините са актуални. Патицата с червения клюн продължава да е негов обитател. Вече се държи дружелюбно към хората и се приближава до брега. Всъщност тя не е сама, защото тази година езерото отново се обитава от немалко зеленоглави патици. нова патица 8.AVI Плуват си те заедно, докато в езерото не падне парче хляб. Първата задача на голямата патица е да разгони устремилите се към храната други патици. Едва тогава се насочва към хляба. Естествено, ако е успяла да разгони конкурентките и хлябът все още не е попаднал в нечия друга човка. Преди два дни се появи още една бяла патица. Тя обаче е от друг вид. Според мен е обикновена юрдечка. още една патица 2.AVI Езерото е разделено от порасналия в него папур на две. Докато първия ден двете патици пребиваваха в единия край на езерото, вчера гледам, че новодошлата си е избрала да обитава другата част. Днес положението определено е същото. Горната снимка е от деня, когато се появи юрдечката. И тогава двете патици държаха дистанция. Интересно дали те са от един пол или имат расови предразсъдъци, та не общуват помежду си?

Георги Данчов е печатал с такава техника. Запазените копия са много лоши. Изготвянето на печатната форма изглежда е голяма играчка, особено когато образите се изграждат с точки.

В темата „Излюпиха се патенцата в Южния парк!” Warlord беше написал: „Супер, дано само мангалите да не разберат за тази находка.” http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6586&p=53397 Е, разбраха. Даже искат патиците да бъдат печени.

Васко Кръпката и Тодор Колев - Комунизмът си отива (1995) Поздрав за вярващите в светлото капиталистическо бъдеще. Едно време като симпатизант много харесвах тази песен. Васко Кръпката бе пионер в протестните песни от по-ново време. Чувам, че сега пак пеел на протестиращите. Не знам защо, но протестните песни от 1990-1991 г. днес ми се виждат по-наивни и от песните за комунизма, които се пееха на фестивала „Ален мак”. Особено това: "Спете спокойно, деца!" Интересно, че за нас, по-старите хора, комунизмът така и не дойде. Кой знае защо, днешните млади си мислят, че комунизмът не си е отишъл. Не съм чул скоро да излъчват „Комунизмът си отива”. Това е оригиналът на първата протестна песен, която звучеше през 1990 г.:

Гъски в парка отдавна няма. Направих справка и установих, че последната ми снимка с тях е от ноември 2011 г. Всъщност в основата на гъшето присъствие в парка през 2009-2011 г. бе един гъсок, който явно много харесваше езерото до строящата се църква. Съвсем обяснимо е, че той не искаше да му се любува сам и от време навреме изчезваше за някой и друг ден, после се появяваше с приятелка. Това го наблюдавах два-три пъти. Приятелките, обаче, изглежда не обичаха самотата или езерото (което през последните години доби и за хората непривлекателен вид), та отлитаха. Мисля си, че самотният гъсок е умрял по някое време, затова и вече няма гъски. Най-вероятно увеличаването понякога на броя на гъските е било заради „приятелките”, които са били последвани от своите приятели. Освен че ги гонеше по брега, гъсокът грачеше срещу тях и когато летяха над езерото. Един път се учудих, когато гъсокът навири шия нагоре и почна да грачи. Погледнах и видях две гъски да прелитат над езерото. Беше ги усетил, макар че летяха доста нависоко. Когато кацнеха други гъски, веднага ги подгонваше. Не знам дали ревнуваше приятелката си или си беше „заплюл” езерото като своя територия. Аз тук съм показал снимки, които по някакъв начин са включени в някаква интрига, затова не всички притежават фотографски качества. Може би трябва да подбера по-представителни фотоси и да ги пусна във „фотография”. Поводът да продължа темата всъщност е появата на нова патица в същото езеро. Онзи ден я видях за първи път и я снимах, но реших, че може да е кацнала, прелитайки на някъде. Вчера и днес обаче, пак е там. Вижда ми се самотна и едва ли ще остане задълго. Първо си помислих, че патицата е дошла от зоологическата градина. След като погледнах в интернет ми се стори, че й миде реч за т. н. неми мускусни патици. А те се отглеждат и при домашни условия. Така че може и да е избягала от някое лично стопанство или птицеферма. нова патица 6.AVI

Раклата с мощите на св. Петка вероятно са пренесени в църквата, която е в очертанията на двореца, по време на турското нападение на Цариград. Там обаче са се намирали и мощите на св. Михаил Воин от Потука. В т. н. „дворцова църква” е намерен още един надпис . Ако първият от долните надписи се приема, че от саркофага на света Параскева, то вторият - значи е от саркофага на свети Михаил от Потука. Църквата, произволно наречена „Света Петка”, всъщност е била патриаршеската църква „Свето възнесение Господне”. На мястото на издигнатата днес нелепа постройка на върха на Царевец, наречена „Патриаршия”, е имало само наблюдателно-сигнална кула с камбана. Затова по турско време това място се е наричало Чан тепе. Ако е имало църква там, тя нали си има камбанария, защо е трябвало да се издига втора кула с камбана? На тази илюстрация от унгарската илюстрована хроника не личи на върха на Царевец да е имало голяма църква, каквато е била тази на патриаршията. Отделно там е трябвало да има и помещения за патриарха, зала за посрещане на високи гости и пр. Колкото до погребения на праведници, ами нали в статията споменавам за погребения на такива. Например гроба на невръстното дете, вероятно син на Йоан Александър. В църквите е било разрешено да се полагат мощи на духовни лица: патриарси, епископи. Само че те първо били погребвани в гроб и след време изравяли тленните им останки и ги препогребвали. На практика нищо не знаем за погребението на българските средновековни владетели и приемаме някои неща със съвременните си виждания и акъл. Ето тук един интересен материал как е бил погребан Петър Първи. http://www.funeralassociation.ru/ru/newspaper/new/1702/?PHPSESSID=a2ff75035e69aa3f93ed91bf85743074 Ако тръгне човек днес да го измисля, няма да може.

Недей да преиначаваш. Комар казва, че в историческите извори пише за кутригури в Причерноморието, а не за българи и той не открил следи от кутригурите, а не от българите. Това че някои все още считат кутригурите за българи (почитател на тази теория бе и Рашо Рашев) си е техен проблем. За българи в Причерноморието няма никакви сведения, освен престоят на Аспарух в Онгъла. Комар по този повод специално посочва, че „разтягането на границите на прикубанската „голяма България”, се основава на невярна интерпретация на източниците. Комар на едно място посочва колко бързо бил пресякъл Синдилх Северното Причерноморие и стигнал до Дунав. „Създава се впечатление за пълно обезлюдяване на района”, казва той. Не е ли било същото и с Аспарух. Тръгнал от Дон, пресякъл Днестър и Днепър, без явно да срещне някаква съпротива по пътя си. Багренодорни също пише, че и в 10 в. западно от Днепър земите били пусти и имало разрушени крепости и църкви. Колко варвари са минали по тези места!

Мисля че в статията си бях написал, че изрично в православните църкви е забранено погребения там, където се извършва богослужението. Иначе до църквите винаги са се погребвали видни лица, най-често духовници. Твърдението, че свети Сава бил погребан също в църквата „Свети 40 мъченици”, аз също го възприемам като погребение до самата църква. Вероятно където после е направена западната пристройка. Целият двор около църквата е бил непрекъснато разрастващ се некропол. Прави ми впечатление, че търсейки сензация, Николай Овчаров не признава археологическите факти, които са станали достояние, без той да има участие при откриването им. Заявява: „това ще бъде първият намерен гроб на български средновековен владетел”. Тази му позиция може да се обясни с факта, че той явно като баща си не признава, че гроб 39 при търновската църква „Свети Четиридесет мъченици” е на цар Калоян. В този гроб бе намерен скелет, който е бил облечен в богати дрехи и е имал пръстен, от който се вижда, че е принадлежал на Калоян. „Гробът не е на цар Калоян”, казваше обаче Димитър Овчаров. На пръстена не пишело „цар”. Изглежда такава позиция е заел и синът му Николай Овчаров, щом „откритието” му щяло да бъде първият открит гроб на средновековен владетел. Същият Николай Овчаров, обаче, днес ни кара да повярваме, че едно намерено от него парче мрамор било от „предполагаемият мавзолей на големия български цар Петър”. „Това е фрагмент от покривната плоча на саркофаг, виждат се само ръбовете, покривната част и има нещо като нимб - а знаем, че Цар Петър е канонизиран за светец", казва Овчаров младши. И това са доводите му. Значи, за да се съгласим, че е открит „мавзолея на цар Петър”, трябва да бъдем коректни и да изчакаме Николай Овчаров да намери и останалата част от плочата, където да пише „цар Петър” или поне „Петър”, както е при Калояновия пръстен. Критериите към другите трябва да важат и за издигащият ги!

Няма смисъл да спорим. Веднага ще ти дам пример, че цар Калоян е бил погребан не в църквата, а до нея. Ти пък ще кажеш, че не е доказано, че гробът е на царя, а е на друг Калоян… Все пак, защо няма намерен друг гроб на български владетел? В църква той би бил по-добре запазен, отколкото в гробище. Щеше да се запише някъде, знак да се постави.

Аз съм скептично настроен към търсенето на гробове на български владетели в църкви. В темата „На кого са били гробовете в църквата „Св. 40 мъченици” съм прикачил PDF със статия по този въпрос. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3677 За да не си губите времето прикачвам файла и тук. мощите в св. 40 мъченици.pdf Оттогава не съм се занимавал с темата и съм позабравил някои неща. Но мисля, че не съм си променил съществено мнението по този въпрос. Между другото да спомена, че по-късно открих, че Йордан Андреев и Мария Долмова – Лукановска също считат, че мощите на света Параскева са били положени първо в "Свети Четиридесет мъченици".

Аз при такива умопомрачаващи случаи на фантазиране се сещам за една карикатура на Херлуф Бидструп, където жена намира женски косъм по дрехите на мъжа си. И се почва една…

http://bnt.bg/bg/news/view/111221/prof_ovcharov_grobyt_na_car_petyr_e_v_preslav БНТ 06.11.2013 Мраморният саркофаг на цар Петър, син на цар Симеон, се намира в Преслав. Това твърди археологът проф. Николай Овчаров, който показа и мястото, където е бил положен българският цар. Ако хипотезата му се потвърди, това ще бъде първият намерен гроб на български средновековен владетел. Хипотезата на проф. Овчаров, че именно в Преслав, в основите на кръстокуполната църква, е положен саркофагът с тялото на наследника на цар Симеон, се гради на базата на дълъг анализ на факти, събирани в продължение на 30 години. Едно от доказателствата е фрагментът от покривната мраморна плоча на саркофага. "Виждат се само ръбовете. Има нещо като нимб и още тогава на мене ми е хрумвало, но сега вече след годините на размишления и на работа по това нещо, аз съм почти сигурен. Ние се намираме в един своеобразен мавзолей, под пода, на който е погребан саркофагът с мощите на виден човек", обясни археологът. Друг аргумент, потвърждаващ, че това е гробът на Цар Петър, е, датировката на църквата – от средата на Х век. Това е времето на царуването на наследника на Симеон. Следвайки хронологията на тези събития, проф. Овчаров е сигурен, че е попаднал на гроба на средновековния владетел. "Аз ще искам да сложим една табелка, че тук е предполагаемата църква, предполагаемият мавзолей на големия български цар Петър", каза още ученият. Археологът показа и първия християнски стенопис, изобразяващ ангел, намерен в кръстокуполната църква, изградена в константинополски стил. http://www.shum.bg/index.php?item=100297&PHPSESSID=jptm11p86f30u9nikp08cb0oa2 ШУМ.БГ 05.11.2013 Проф. Николай Овчаров смята, че вече има достатъчно доказателства, че е ясно мястото на гроба на Цар Петър I сред руините на старата столица Преслав. Археологът днес заведе там журналисти, като подчерта, че ще настоява да се постави и указателна табела.Най-сериозното доказателство на хипотезата, е открития до кръстокуполната църква фрагмент от мраморен саркофаг, на който се вижда изсечен ореол. “Това е фрагмент от покривната плоча на саркофаг, виждат се само ръбовете, покривната част и има нещо като нимб - а знаем, че Цар Петър е канонизиран за светец", каза археологът. Той обясни още, че датировката на гробното място съвпада със смъртта на царя през X-ти век. Овчаров се похвали и с откритите при разкопки наскоро монети, коланни апликации и богослужебен инвентар.

Никой сериозен историк няма да се заеме с каквото и да е изследване на произхода на прабългарите. По една проста причина: липсват древни извори. Спор може да се води откъде е дошъл Аспарух. За времето преди него и баща му, обаче, писмени свидетелства няма. Затова напоследък „приносите” в търсенето на произхода на българите идват от филолози, генетици, гностици, мистици и пр. хора, които намират начин да се изявят по медиите, поради некомпетентност на журналистите, редакторите, читателите и зрителите. Бъркотията напоследък е пълна, защото всеки има достъп до интернет и само добре запознатите с даден проблем, могат да преценят кое от пуснатото там действително е принос в науката и кое е плод на увлечение по фантастиката.

Кадри от филма „Адмирал” са използвани за направа на много клипове с руска музика. Но съчетанието с песента „Шопен” на Елена Ваенга, създава прекрасно настроение. Поне у мен. Преди и у нас пишеха и изпълняваха песни за душата…

Ние го рушихме през 1989 г., ама се намериха вълци в овча кожа, които отново го издигнаха.

Съдейки по номера на диапозитива А-673, от който е взета снимката за отпечатване на картичката, тъдява ще е. На някои картички е записано на гърба и годината на издаване на картичката, но на тази няма.

Ти не виждаш, ама току виж като се „събудиш”, може да се окаже, че произходът ти е китайски. Гледай що народ се е подписал под петицията: "Като представители на неправителствени организации, свързани с културно-историческото ни наследство и представители на суверена, изискваме по повод Деня на Будителите - 1 ноември, да се събудите и да изпълните едно от основните си задължения - отдаване на почит към вечния Български дух", пише в писмото на двете сдружения, подкрепено от над 50 патриотични организации, специалисти по сигурността и учени от различни области. Сред тях Световният парламент на Българите, Културният център на българите в Сърбия, ГС "Защита на гражданите", Организацията на националната конференция "България - в световната история", НИСИ, Клуб "1 ноември", АЗКОН, КООСО, ББР, проф. Боян Лалов, проф. Бончо Асенов, проф. Евгений Сачев, доц.д-р Евгени Велев, АСВБ, СБНБ и много други. „Изискваме да се издадат след 100 години забвение писмата на цар Калоян до папата с финансиране от държавния бюджет - това е един безценен български източник и светъл поглед върху хилядолетната ни история.” Че той Гюзелев ги издаде наскоро. Какво има писано за произхода на българите там?

Ако продължаваме да спим, сигурно след това ще ни почнат с тоягите. Абе днеска сума ти и народ ни прозовава да се събудим! Много демократ, много нещо се нарои в България. И какъв ще ни бъде за напред произхода?

Днес със сигурност на „Щъркелово гнездо” деца, които да учат, няма. Вместо чинове, има маси за хапване и пийване. Както виждате местото днес е много шумно, пълно е с автомобили. Където се влива река Искър в язовира, обаче, има щъркели. Навремето ходех за риба там, и често виждах кацнали по края на реката щъркели - ловят жаби или риби. Но тогава цветната фотография беше трудно и скъпичко дело, затова аз обекти, които ги имаше на пощенски картички, не ги снимах. Като колекционер си купувах картички, а снимки правех на студентската група, в която бях участник, после на семейството, на приятелите, колегите и т. н. Но както казах, съпругата ми е виждала щъркели на комина на ресторанта. Но това е било по времето, когато не всяко семейство имаше личен автомобил. На тази снимка, чието време на направа можете да определите по вида на автомобилите, се вижда гнездото, което и аз съм виждал. То си беше направено от щъркелите. Така че възможно е това да е станало, докато сградата е била още училище.

Българският Halloween е през лятото „В сезона, когато дини се продават и подаряват под път и над път, с Наско направихме една бърза загрявка за празника Вси светии (който е само след няколко месеца). Тук е мястото да отворя една малка скоба, че когато бях дете, такова животно Хелоуин нямаше. Но пък имаше голееееми бостани и ученически лятни бригади, в края на които не искаш и да помиришеш диня. Тогава фенери се дялаха от дини, а не от тикви. Затварям скобата. Един такъв приветлив фенер си направихме и ние.” http://dvamasmama.blogspot.com/2011/08/watermelons-memories.html Още от „Halloween... посред лято” http://detstvoto.net/index.php?newsid=879 Първият мой динен фенер го направи баща ми – за да ми покаже. После един или два пъти съм си правил сам. На дъното му се слага парче от свещ. Привързва се с гайтан или лентичка и така се носи из махлата. Навремето дините бяха 4 ст. килограм. По селата пък ги даваха пред общината без пари. Като изядеш динята и видиш, че е хубава, събираш семките и ги предаваш за посев. Днес при 60-80 ст. килограм едва ли някой би си направил динен фенер, защото сърцевината на динята се изгребва с лъжица, пък кой яде диня с лъжица. Така че съдържанието на динята просто се изхвърля. Съвети „как да си направим динен фенер”: http://www.az-jenata.bg/a/12-semeystvo/19490-kak-da-si-napravim-fener-ot-dinia/; http://krokotak.com/2010/09/dinen-fener/ ; http://mdoneva.com/2012/09/23/fenerotdinia/

За Хелоуин събитията в България: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2405969 http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2284725

Не знам, имали ли критерии за отделяне на римско от гръцко изкуство за първите векове от новата ера. Тук има нещо представено по въпроса http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9535&p=111705 Орелът от Вознесенка, обаче, определено е по-близо до легендата за създаването на Константинопол и статуята на Хиподрума в Константинопол, описана от Никита Хониат : "Был еще в ипподроме медный Орел – изобретение Аполлония Тианского и великолепное создание его волшебства. Некогда византийцы, пользуясь приездом к ним этого волшебника, обратились к нему с просьбою унять змей, от укушения которых они жестоко страдали. Вследствие того, совершив разные заклинания, придуманные демонами и нечестивыми служителями их, он поставил на столпе изображение орла – восхитительное произведение художественного искусства, любуясь которым нельзя было оторвать глаз и поневоле приходилось остаться прикованным к месту, подобно тому, кто, начав слушать пение сирен, хотел бы уйти от них прочь. Орел расширил крылья, как будто желая взлететь, между тем под его ногами лежал свившийся в кольца Змей, который не пускал его подняться вверх и, уткнув голову в егo крыло, по-видимому, хотел его ужалить. Но усилия ядовитого животного были напрасны. Стиснутый острыми когтями, Змей потерял свою силу и, казалось, скорее готов был заснуть, или испустить дух, чем впиться жалом в крыло победоносной птицы. Таким образом, умирая, он уносил с собою и свой смертоносный яд. Со своей стороны Орел, с гордо величавым взором и только что не раздающимся криком победы, решился поднять его и вместе с ним унесться в воздушное пространство, как это легко было заметить по его торжествующему взгляду. Невольно представлялось затем само собою, что омертвевший в его когтях Змей, лишившись силы своих сокрушительных колец и своего губительного жала, как будто хотел своим безнадежным положением внушить всем прочим византийским змеям, чтобы они ужаснулись его примера, собрались в кучу и убежали в норы. Сверх того, что мы описали, это изображение Орла было замечательно еще в том отношении, что в светлую погоду, когда лучи солнца не закрывались облаками, оно весьма ясно показывало людям, которые смотрели на него с разумением дела, часы дня посредством нарезанных на крыльях Орла двенадцати линий." http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/Xoniat/2_6.htm Хониат е писал бележката си доста късно и не е знаел кога е сложена скулптурата – затова предполага, че тя е дело на Аполоний Тиански, който е бил съвременник на Исус Христос. Тогава още не е съществувала легендата. Възможно е и легендата да е инспирирана от статуята или пък от друго изображение на орел и змия.

Затъмнението на 27 февруари 1877 г. изглежда е предизвикало интерес в цяла Южна Европа. В The Grafic от 17 март 1877 г. е показана гравюра с наблюдаване на затъмнението край кулата на Галилей във Флоренция.

Новият “Правец” ще мисли на български. "Ремонтирането на лаптопи ми помогна много, защото съм отворил вече хиляди преносими компютри и съм запознат с технологията им. Разбрах, че за да създам нова марка, трябва да знам какво точно да съдържа, така че да работи надеждно, да бъде здрав и хората да са доволни от него", разкрива Вучев. .. "Нито една машина не е вечна, трябва да може да се отваря и ремонтира", подчертава Вучев. http://www.blitz.bg/news/article/228748 Значи ще е български, няма да е тайвански! Към компютъра сигурно ще върви и комплект с лулички, кръстати отвертки и френски ключове.