К.ГЕРБОВ

И откъде взе „текст”? Няма такава дума в оригинала. В официалния руски превод е: „Когда же (братья эти) пришли, - начали они составлять славянскую азбуку и перевели Апостол и Евангелие.” http://www.old-russian.chat.ru/01povest.htm

Периодът на социализма все пак е време, траело 45 години. Нямам впечатление, че през 1967 г. абитуриентската вечер беше нещо отдавна чакано и шумно и атрактивно проведено, както е днес. Абитуриентската вечер на гимназия „Кирил и Методий” в Търново, се проведе в новооткрития тогава ресторант „Полтава” . Той бе до днешната Съдебна палата. Сега там има студентски стол. Тогава конфекцията още не бе силно развита, затова костюмът ми го уши шивач. Не си спомням дали имаше съученици, които дойдоха с кола или по двойки: дама с кавалер. Тогава се обръснах за първи път, тръгнах си сам от Асенова махала и си пристигнах пеша до ресторанта. Имах току що порасли мустаци. После благодарение на бръсненето се сдобих по едно време с доста прилична брада. Може да е имало близки и познати пред ресторанта, но тълпа нямаше. Също мога да кажа, че никой по време на вечерята не запали цигара. Никое от момчетата на снимката не пушеше. Както казах, не си спомням дали дамите бяха с кавалери. Имаше танци по двойки и малко туист. Нямаше още нито хард рок, нито метъл, нито рап. Абитуриенти от Търново в ресторант „Полтава”, 1967 г.

Те изглежда са трима още в най-ранната версия на Панонската легенда. Коцел се споменава в житието на Методий, но не в началото, а по-нататък в изложението. Доста е попълвано и преправяно това житие, докато придобие последния си вид. Но каквото и да пише в историческите книги, в България има историци, заемащи високи постове като ръководители на национални институции, които от екраните на Националната телевизия разказват нескопосани апокрифи за Кирил и Методий. http://vbox7.com/play:5f447713 Екипът, създал филма, явно не е разбрал, че използваното изображение на иконата „Кирил и Методий с азбуката”, е огледално. Обърнете внимание как изглежда кирилицата. * * * Интересно е сведението в Пространно житие на архиепископ Методий, предадено и в ПВЛ: „Като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, [Методий] най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота.” Имаме основания да свържем този епизод с петимата ученици на Кирил и Методий, които са дошли в България. Трудно е да се каже кои точно са били тези двама „добри скорописци” (в оригиналния текст е „борзописца зѣло”), но сведението и изобразеното на четвъртата миниатюра, са неделима част от българското продължение на историята за „делото на солунските двама братя”. (Интересно, но за четвъртата миниатюра изглежда не е осъзнато, че тя също се отнася към Сказанието за Константин и Методий. В Кирило-Методиевската енциклопедия, в История на България, а и във филма от Памет българска, тя не е показана.) Едва ли „бързописците” са били само технически лица. Престараване има в твърдението, че Кирил и Методий сами превели църковните книги на славянски език. Дори и да не е почивало на някаква документална основа, но Паисий Хилендарски съвсем логично твърди: „Събрали се петима философи от българския род, знаели елинските премъдрости и писанието. Климент, Сава, Наум, Еразъм, Ангелария – това са всичките свети пет мъже на българския народ, и така с Кирил и Методия станали седем учители, изкусни и премъдри. Така събирали избрани и прави думи от българите, от сърбите, от русите, от московите, от словените, от леховите. Много време събирали думи от тия народи, докато съставили псалтира, евангелието и други книги.”

Не е Мария, а Саломея. Точно тя е без риза в иконата на Рубльов, но не се споменава да е блудница. Съблякла си е ризата, за да не се намокри, като извършва "Окъпване на младенеца". http://ru.wikipedia.org/wiki/Саломея-повитуха Сцената не е канонична и в нея има много наслоявания.

На тази икона, рисувана от Андрей Рубльов в 1410 г., има сходен детайл.

Това не е ли дойката с коритото за новороденото?

Журавли - Музыка: Ян Френкель, Слова: Расул Гамзатов (русский текст: Н. Гребнев), Исполняет: Марк Бернес За песента „Жерави (Журавли)” може да се каже, че е японско-дагестанско-руска. Всъщност „японски” в нея е поводът да се появи реминисценцията „жерави – джигити”, която е подтикнала дагестанския поет Расул Гамзатов да напише на родния си аварски език стихотворението „Жерави”. Бил в Япония през 1965 г., разчувствал се от идеята за книжните жерави и направил асоциация с дагестанските джигити. През 1969 г. в „Нов мир (Нов свят)” стихотворението било отпечатано в превод на Наум Гребнев. То започвало с думите: “Мне кажется порою, что джигиты, с кровавых не пришедшие полей…” („Понякога ми се струва, че незавърналите се от кървавите полета джигити…”) Стихотворението направило впечатление на известния певец Марк Бернес и той се обърнал към известния композитор Ян Френкел да напише по него песен, като помолил Гамзатов да замени думата „джигити”. „Песента трябва да бъде близка на всички, нали с фашистите се сражаваше целият съветски народ”, обосновал се певецът. Расул Гамзатов уважил желанието на Бернес и вместо „джигити”, написали „солдати (войници)” Работата по написването на музиката дълго време не потръгвала, докато на Френкел не хрумнала идеята песента да започва с встъпителна вокализа. За Марк Бернес това било „лебедовата му песен”. Той я записал тежко болен и скоро починал. Клипът с песента, вървящ на фона на кадри от класическия съветски филм „Летят жерави” на режисьора Михаил Калатозов с Алексей Баталов и Татяна Самойлова е една голяма находка. Днес видях и друга версия на песента, пак с монтаж на кадри от „Летят жерави”. Неправилно обаче е пояснението „Песня из кф Летят журавли – Журавли”. Песента не от е от филма. Той се появи по екраните през 1957 г., а „Жерави” е от 1969 г. Жерави Музика: Ян Френкел Текст на аварски език: Расул Гамзатов (руски текст: Наум Гребнев) Мне кажется порою, что солдаты, С кровавых не пришедшие полей, Не в землю нашу полегли когда-то, А превратились в белых журавлей. Они до сей поры с времен тех дальних Летят и подают нам голоса. Не потому ль так часто и печально Мы замолкаем, глядя в небеса? Летит, летит по небу клин усталый - Летит в тумане на исходе дня, И в том строю есть промежуток малый - Быть может, это место для меня! Настанет день, и с журавлиной стаей Я поплыву в такой же сизой мгле, Из-под небес по-птичьи окликая Всех вас, кого оставил на земле. Мне кажется порою, что солдаты, С кровавых не пришедшие полей, Не в землю нашу полегли когда-то, А превратились в белых журавлей... В песента не са включени: Сегодня, предвечернею порою, Я вижу, как в тумане журавли Летят своим определенным строем, Как по полям людьми они брели. Они летят, свершают путь свой длинный И выкликают чьи-то имена. Не потому ли с кличем журавлиным От века речь аварская сходна? Оригинален текст (на аварски език) Къункъраби Дида ккола, рагъда, камурал васал Кирго рукъун гьечIин, къанабакь лъечIин. Доба борхалъуда хъахIил зобазда ХъахIал къункърабазде сверун ратилин. Гьел иххаз хаселаз халатал саназ Нилъее салам кьун роржунел руго. Гьелъин нилъ пашманго, бутIрулги рорхун, Ралагьулел зодихъ щибаб нухалда. Боржун унеб буго къункърабазул тIел, Къукъа буго чIварал гьудулзабазул. Гьезул тIелалда гъоркь цо бакI бихьула — Дун вачIине гьаниб къачараб гурищ? Къо щвела борхатаб хъахIилаб зодихъ ХъахIаб къункъра лъугьун дунги паркъела. Гьелъул гьаркьидалъул ракьалда тарал Киналго нуж, вацал, дица ахIила. 1969

Аз си мисля, дали е редно тази тема да продължи в полето на българската музика или да прескочим и до някои чужди страни. Имам конкретна идея, разбира се пак от моето детство. Засега обаче, ще остана на българска фолк вълна и ще посоча, че за чалгата казват, щото в нея освен цигански, турски, български и гръцки ритми, имало и латино такива. В това парче ясно се долавя фламенкото. Чудех се в коя тема да го пусна, но то май само си намери мястото. Софи Маринова & Устата - Отнесени от вихъра (Official Video)

Михов, благодаря ти за подкрепата. Не си струва тук да се разправям на парче. В момента подготвям третата част на историята на БРЦК и Левски. В нея всичко ще бъде изложено последователно и с детайлно посочване на изворите. Повечето от материала съм събрал, сега го редактирам. Аз тук пуснах някои неща именно от там. Малко бях „олабил” фронта, но ти сега ме стимулира да продължа и довърша започнатото.

Повесть временных лет (ПВЛ) е едно от най-ранните летописни съчинения в старата руска литература, съставено около 1113 г. от Нестор, монах в Киево-Печьорския манастир. Известна е и като Несторова хроника, а в превод на български език е Повест за изминалите години. Съдържанието на ПВЛ е запазено в преписите на две по-късни нейни редакции. Тази от 1116 г. е дело на Силвестър, игумен на Михайловския манастир във Видубиц до Киев. Преписи на тази редакция са влезли в състава на Лаврентиевския летопис от 1377 г., в Радзивиловския и Московско-Академическия летопис от XV в. Препис на другата редакция от 1118 г. е включен в Ипатиевския летопис от XV в. Приема се, че ПВЛ е съставена въз основа на руски домашни и чужди писмени историографски източници (Древнейший Киевский свод от 30-те - 40-те г. на XI в., Никоновский свод от 1073 г., Начальный свод от 1095 г., Хрониката на Георги Амартол, хипотетичната Хроника на цар Симеон). Използвани са били и някои византийски, старобългарски и староруски агиографски съчинения, а също множество фолклорни предания и легенди (за заселването на славяните, за идването на апостол Андрей по руските земи, за основаването на руската държава и първите руски князе и др.). На свой ред ПВЛ става неотменна съставна част на повечето по-късни руски летописи. В повестта са включени две известия за дейността на Константин-Кирил и Методий. Първото, условно обозначавано като Сказание о преложении книг, е записано под годината 6406 (898) и представлява кратка история на създаването на славянските книги. Второто известие, поместено под годината 6494 (986), по съдържание представлява „поучение“ на гръцки мисионер към руския княз Владимир Светославич (969-1015) и е известно като Речта на философа. Сред съществуващите славянски писмени извори не са открити преки паралели на текста на Сказанието, което в същността си предава историята на създаването на първите славянски книги. Но приведените сведения отчасти съвпадат с Пространното житие на Константин -Кирил и Пространното житие на архиепископ Методий или имат паралели в по-късни южнославянски източници, а също и в паметници от западнославянски произход. Поради тези причини въпросите за източниците на Сказанието, за времето и мястото на възникването му, се третират различно. Времето на появата му се определя в хронологическите граници от края на XI до XIV в., а източниците му се търсят сред реално съществуващи и предполагаеми латински и славянски писмени паметници от западнославянски или старобългарски произход. Съществува и становище, според което първоизточниците на Сказанието трябва да се търсят в старобългарската историографска традиция. Някои специалисти виждат неговите корени в хипотетичната Симеонова хроника (Л. Боева), а други смятат, че като основно градиво са използвани житието на Кирил и житието на Методий с добавки от някои по-късни български извори и патриотични предания (К. Мечев). Като отдава особено голямо значение на факта, че Сказанието „органично“ се вписва в тъканта на летописа, А. И. Рогов отхвърля както тезата за западнославянски, така и становището за българските източници на Сказанието, като се присъединява към мнението на Д. Лихачов, че в него по памет е предадено съдържанието на Пространните жития на Кирил и Методий. Горните сведения са взети и цитирани със съкращения от том III (П-С) на българската Кирило-Методиевска енциклопедия (изд. 2003, с. 166-169). По-надолу е представено въпросното Сказание и е направен опит за допълнителен анализ на текста на произхода му. Текстът на Сказанието за Константин и Методий в Радзивиловския ръкопис На практика различията в текста на Сказанието за Константин и Методий, предаден в Лаврентиевския, Радзивиловския, Московско-Академическия и Ипатиевския летопис са минимални. Като изходен за статията тук е избран Радзивиловския, наричан още Кьонигсбергски летопис, защото той е илюстрован със 617 цветни миниатюри и четири от тях са свързани със Сказанието. Някои от тях са отпечатани в Кирило-Методиевската енциклопедия, т. 2 и многотомната История на България, т. 2, но поясненията към тях не са съвсем точни. Двете имена на летописа идват от името на литовския велик хетман, виленски воевода и княз на Свещената Римска империя Януш Радзивил, на когото е принадлежал ръкописа през XVII в. и от името на град Кьонигсберг, където ръкописът се е съхранявал през XVIII в. В хода на Седемгодишната война, през 1758 г. като трофей Радзивиловския летопис попада в Петербургската академия на науките. Текстът на Сказанието в посочения летопис гласи: „В 6406 (898) г. славянският народ бе неделим: славяни, които живееха по Дунав, покорени от угрите (маджарите), и моравци, и чехи, и поляци, и поляни, които днес се наричат руси. Първо за моравците бяха създадени буквите, които се нарекоха славянско писмо. Същото писмо е при русите и при дунавските българи. Когато славяните живееха вече покръстени, техните князе Ростислав, Святополк и Коцел изпратиха [пратеници] при цесар Михаил (византийския император Михаил ІІІ), които казаха: „Нашата страна е покръстена и няма учител, който да ни наставлява и поучава, да ни изтълкува (обясни) светите книги. Не разбираме нито гръцкия език, нито латинския - едни ни учат по един начин, а други - по друг, затова не разбираме нито смисъла на книгите, нито тяхната сила. Изпратете ни учител, който може да ни преразкаже словата в книгите и техния смисъл.” Чувайки това, цесар Михаил извика всички философи (учени) и им каза реченото от славянските князе. И казаха философите: „В Селун (Солун) има мъж, на име Лъв. Той има синове, разбиращи славянския език. И двамата му сина са мъдри философи.” Чувайки, цесарят изпрати за тях при Лъв в Селун, казвайки: „Изпрати при нас своите синове Методий и Константин.” Чувайки това, Лъв бързо ги изпрати. Като пристигнаха при цесаря, той им каза: „Славянската страна е изпратила при мен [пратеници], молещи за свой учител, който може да им изтълкува светите книги, това те искат.” И цесарят ги уговори и заминаха те в славянската страна при Ростислав, Святополк и Коцел. Когато двамата [Константин и Методий] пристигнаха, започнаха да съставят буквите на славянската азбука и преведоха Апостола и Евангелието. Радостни бяха славяните, че слушат за божието величие на своя език. След това бяха преведени Псалтира и Октоиха (Осмогласника) и останалите книги. Някои започнаха да хулят славянските книги, казвайки: „Нито един народ не бива да има своя азбука, освен евреите, гърците и латинците, съгласно надписа, който Пилат е написал върху кръста Господен [само на тези езици].” Чувайки за това, римският папа осъди тези, които роптаят срещу славянските книги, казвайки: „Да се изпълни писанието: „Да възхвалят Бог всички народи", и на друго място: „Всички ще възвестят на различни езици божието величие, според както Дух Свети им е дал да говорят.” Който напада славянското писмо, да бъде отлъчен от църквата, докато се поправи; това са вълци, а не овце, те трябва да се познават по плода им и да се пазим от тях. Вие, чеда, послушайте божието учение и не отхвърляйте църковното наставление, което ви е дал вашият учител Методий.” Константин се върна обратно и се отправи да учи българския народ, а Методий остана в Моравия. След това княз Коцел постави Методий за епископ на Панония, на престола на светия апостол Андроник, един от седемдесетте [апостоли], ученик на свети апостол Павел. Методий постави двама свещеници, добри бързописци, и преведе напълно всички книги от гръцки език на славянски за шест месеца, започвайки през март и завършвайки на 26 ден на месец октомври. Като завърши, въздаде достойна възхвала на Бога, който даде такава благодат на епископ Методий, приемник на престола на Андроник; понеже учител на славянския народ е апостол Андроник. В Моравия е ходил също и апостол Павел и учил там; там се намира и Илирик, до който стигнал апостол Павел и където били славяните първоначално. Затова учител на славяните е апостол Павел, от този славянски народ сме и ние - русите; затова и на нас, русите, учител е апостол Павел, тъй като е учил славянския народ и е поставил Андроник за епископ и свой наместник сред славянския народ. А славянският народ и руският са едно. От варягите са назовани русите, а преди те били славяни; макар и да са се наричали поляни, но речта им била славянска. Наречени били поляни, понеже пребивавали в полето [равнината], а езикът им бил общ, славянски.” Миниатюрите към Сказанието за Константин и Методий в Радзивиловския летопис Текстът с историята на Константин и Методий е придружен с четири миниатюри. Първата миниатюра № 30 представя две събития. Вляво е показана срещата на цесар Михаил с пратениците на Ростислав, Святополк и Коцел, които помолили: „Изпратете ни учител, който може да ни преразкаже словата в книгите и техния смисъл.” Вдясно императорски пратеник доняся на Лъв в Солун: „Изпрати при нас своите синове Методий и Константин.” Сцената, представена на миниатюра № 31, също е двойна. Тя е разположена под текста „Когато двамата [Константин и Методий] пристигнаха, започнаха да съставят буквите на славянската азбука и преведоха Апостола и Евангелието.” Репродукцията на тази миниатюра в руски и български издания е обяснена като сцена на създаване на славянската азбука и превеждане на славянски език на основните църковни книги. Ако погледнем по-внимателно обаче фигурата вляво, която се отъждествява с Константин, ще видим, че това, което прилича на лист с букви, е дорисувано. Константин всъщност държи също такъв изписан лист, като брат си Методий. Което означава, че художникът на оригиналната миниатюра вероятно е представил и двамата да записват правените от тях преводи. Като пропуск на миниатюристът трябва да се посочи липсата на книгите, които се превеждат. Миниатюра № 32, която е на гърба на листа с първите две сцени (л. 13), следва веднага след текста: „Княз Коцел постави Методий за епископ на Панония, на престола на светия апостол Андроник, един от седемдесетте [апостоли], ученик на свети апостол Павел.” Сцената има тържествен и иносказателен характер. Съоръжението в средата трябва да е апостолската катедра, т. е. престола на апостол Андроник, който е наследен от Методий. Портретната характеристика на новия епископ на Панония е същата като на предходната сцена. Облеклото и то е същото: синьозелена дреха горе и розова отдолу. Човекът с червените дрехи и шапка е княз Коцел, придружен от свои приближени. Неизяснена докрай остава фигурата на свещеника вдясно. Възможно е, когато е рисувана миниатюрата през XV в., вече да е бил известен текста от житието на Методий, в което се казва, че Коцел направил Методий епископ, като поискал разрешение от папата. Последният пък изпратил специално послание. Вероятно групата вдясно са пратеници на папата, а епископа отпред държи въпросното послание. Последната миниатюра № 33 макар и отдалечена от текста „Методий покани двама свещеници, добри бързописци, и преведе напълно всички книги от гръцки език на славянски за шест месеца”, по всичко изглежда илюстрира именно този момент от дейността на епископ Методий. И тук художникът е успял да повтори облеклото и портретните му черти от предишните миниатюри. Анализ на текста на Сказанието за Кирил и Методий в ПВЛ Констатацията е, че Сказанието за Константин и Методий в Радзивиловския ръкопис, а така е и в останалите преписи на ПВЛ, съответства на изложеното в глави V, VI, VIII и XV на Пространното житие на архиепископ Методий. В руския летопис са направени някои допълнения и уточнения, отнасящи се до изпращането на братята от Византия, които очевидно са взети от други източници. На някои места текстът от житието е редактиран при въвеждането му в Сказанието, на други - вероятно съзнателно е пропуснат. Но историята за поканването на Константин и Методий в Моравия и дейността им там, е предадена, както е в споменатите глави. По-долу е цитирано съдържанието им, като с плътен шрифт са посочени пасажите, които са влезли в Сказанието: "V. Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Моравия [пратеници] до цар Михаила, които казаха така: „Ние, с божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от италианците, от гърците и от немците, които ни учат различно. Но ние, славяните, сме прости хора, и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла [на Писанието], затова, добрий господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда." Тогава царят каза на Константин Философ: „Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски." Тогава те не посмяха да откажат нито на Бога, нито на царя – според думите на апостол Петра, който казва: „Бойте се от Бога, почитайте царя", но като изслушаха височайшото слово, отдадоха се на молитва заедно с други, които бяха със същия дух като тях. И тогава Бог яви на Философа славянските писмена и той, като устрои буквите и състави [евангелската] беседа, пое пътя към Моравия, взимайки и Методия. И той отново започна покорно да се повинува и да служи на Философа и да поучава заедно с него. И като изминаха три години, те се върнаха от Моравия, след като изучиха ученици. VІ. Като узна за тия мъже, папа Николай прати да ги повикат, понеже искаше да ги види като ангели Божии. Той благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на [храма] „Свети апостол Петър"; и посвети блажения Методий в духовен сан. Имаше обаче мнозина други, които хулеха славянските книги, като казваха, че никой друг народ не може да има своя писменост освен евреите, гърците и латинците – според надписа на Пилата, който той поставил над кръста Господен. Но папата ги прокле, като ги нарече „пилатовци” и „триезичници”, и заповяда на един епископ, който беше заразен от същата тази триезична болест, да ръкоположи от славянските ученици трима свещеници и двама четци. VІІІ. А Коцел, като проводи [пратеници] при папата, помоли го да му отпусне Методия, нашия блажен учител. Папата рече: „Не само на тебе, но и на всички онези славянски области аз го изпращам за учител от Бога и от свети апостол Петър, първопрестолника и ключодържеца на царството небесно." И го изпрати, като написа следното послание: „Адриан, епископ и раб божий, до Ростислава, Светополка и Коцеля. Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение. Чухме за вашите духовни дела и сега жадуваме с желание и с молитва за вашето спасение. [Виждаме], че Господ е въздигнал вашите сърца да го търсите и ви е показал, че на Бога трябва да се служи не само с вяра, но и с добри дела; защото вярата без дела е мъртва и загиват ония, които мислят, че познават Бога, а пък с делата си се отмятат от него. Затова вие поискахте учител не само от този светителски престол, но и от благоверния цар Михаил. И той ви изпрати блажения философ Константин заедно с брата му, докато ние не успяхме. А те, като узнаха, че вашите страни принадлежат към апостолския престол, не извършиха нищо противно на каноните, а дойдоха при нас, като донесоха и мощите на свети Климента. Ние добихме [от това] двойна радост и решихме, след като изпитаме, да изпратим във вашите страни Методия, нашия [духовен] син, мъж съвършен по разум и правоверен, като го ръкоположим заедно с учениците му, да ви поучава, както вие поискахте, и да ви обяснява на ваш език книгите на целия църковен ред в пълнота, заедно със светата меса, сиреч литургия, и с кръщението – както беше започнал философът Константин с божията благодат и с молитвите на свети Климента. Също тъй ако и някой друг би могъл достойно и правоверно да ви поучава, нека това да бъде благословено от Бога, от нас и от цялата вселенска и апостолска църква, та да свикнете добре с божиите заповеди. Спазвайте само това единствено правило: на литургията апостолът и евангелието да се четат първом на латински, а след това на славянски, та така да се изпълнят думите на Писанието: „Да възхвалят Господа всички народи", и на друго място: „Всички ще възвестят на различни езици божието величие, според както духът им даде да говорят." Ако ли пък някой от събраните при вас учители, които ви гъделичкат слуха и ви отклоняват от истината към заблуждения, дръзне, та започне да ви развращава другояче и да хули книгите на вашия език – такъв да бъде отлъчен не само от причастие, но и от църквата, докато се поправи. Защото те са вълци, а не овци; тях трябва да ги познаваме по плода им и да се пазим от тях. А вие, възлюблени чеда, слушайте божието учение и не отхвърляйте наставленията на църквата, за да станете истински божии поклонници на нашия небесен отец с всички светии. Амин!" Коцел прие Методия с големи почести и пак го изпрати при папата заедно с двадесет души почитани люде, да му го ръкоположат за епископ на Панония – на престола на свети Андроник, апостол от седемдесетте, което и стана. ХV. След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на свети Димитър. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието с Апостола и избрани църковни служби. А сега преведе и Номоканона, сиреч църковните правила, и Отеческите книги." http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14815&Level=1 Прави впечатление, че в ПВЛ са налице доста различия спрямо текста на житието на Методий, както и промяната на някои обстоятелства. В руския летопис изобщо не се споменава, че Константин и Методий са поканени от папата в Рим, че славянските книги са осветени там и че именно папата е посветил Методий в свещенически сан. Отбелязано е обаче, противопоставянето на папата на догмата, че църковната служба трябва да се води само на три езика: еврейски, гръцки и латински. Друго различие е, че според житието славянската азбука е била съставена преди Константин Философ да поеме пътя към Моравия, взимайки и Методий. Докато в ПВЛ двамата братя заминали за славянската страна и след като пристигнали, започнали да съставят буквите на славянската азбука. В самото житие има непълнота, като се казва, че след като изминали три години двамата братя се върнали от Моравия. И не се споменава, че преди смъртта си Константин е станал католически монах, приемайки името Кирил. Вероятно не знаейки тези подробности, руският хронист е написал: „Константин се върна обратно и се отправи да учи българския народ.” Така в Сказанието Константин не става Кирил и не е правилно текстът в ПВЛ и придружаващите го миниатюри в Радзивиловския летопис да се свързват с това име. Всичко показва, че Нестор е ползвал един много ранен вариант на житието на Методий и не е познавал житието на Константин-Кирил. Пропускът на част от посланието на папата до княз Коцел е един любопитен момент. Едва ли тази част е липсвала в извора, който е послужил за съставяне на Сказанието в ПВЛ. Възможно е на руската църква да не се е понравила близостта на двамата братя до католицизма. На практика Методий е бил ръкоположен за католически свещеник и после епископ. Особено дразнещ факт в пропуснатото, е инструкцията службата при славяните да се извършва първо на латински език, а след това на славянски. Неспоменаването на тези факти в ПВЛ, като че ли е проява на църковна цензура. В илюстрациите е представена една необяснена даденост: от тях излиза, че Константин и Методий са имали още от началото на своята мисионерска дейност свещенически сан и то висш. На миниатюра № 31 в Радзивиловския летопис и двамата братя носят малък омофор. Това са ленти с изобразени на тях кръстове. Този елемент от богослужебните одежди са носели служителите на църквата с ранг от епископ нагоре. Относно предположенията, че източникът на Сказанието е старобългарски, например някаква хроника, писана по времето на Симеон, трябва да отчитаме, че тогава са знаели, че в България е дошъл не Константин, а неговите ученици. Но вижда се, че в руския летопис все пак има „българска следа”. Сказанието за Константин и Методий в ПВЛ е любопитно с твърдението, че след завършване на мисията в Моравия, Константин се върнал обратно и се отправил да учи българския народ. Тук имаме ситуативна връзка с т. нар. Солунска легенда, където се отбелязва, че Кирил пристигнал при българите в град Равен на река Брегалница. Там той им създал 32 букви и ги учил на православна вяра и християнство. Дали има някаква пряка връзка между Сказанието за Константин и Методий в ПВЛ и преданието, разпространявано през вековете, че създателят на славянската азбука Константин-Кирил е проповядвал сред българския народ е въпрос, който трябва да бъде решен от по-добре запознатите с изворите за двамата братя, първи славянски просветители. Целта на тази статия не е да изясни този въпрос, а да представи един малко познат извор за Константин-Кирил и Методий и да обърне внимание, че в него се споменава и българският народ.

Айде, стига смешки де! Пълномощното на Левски е издадено на 16 юни 1872 г. Кой е успял да го отмени в 1871 г., още преди да е написано?! Не знаеш даже, кога се е провело общото събрание на БРЦК! Ще се възползвам от препоръката на Хайдут. Повече няма да вземам отношение по темата – тя все пак е за възхвала на Левски. Така че пишете каквото си искате. На мен ми омръзна да се разправям с измислиците за Левски и многото негови познавачи. То и файда няма. Пишещите тук спорят за безспорни неща. Даже, някои си признават, че са попаднали по погрешка. Да се знае все пак, че повечето от това, което пуснах в рамките на тази тема, или трудно ще го намерите на друго място или няма да го намерите. Така че прочетете още веднъж какво съм написал, ако искате да имате полза от посещението си във форума.

Ами нали вече обясних, че след като Марин поп Луканов се е уплашил и е написал на Левски да не се вясва в Ловеч, значи явно е от ония, за които се говори в писмото от 7 октомври: „Сичкити ся изплашили от една топурдия, а по нататък не зная що ще бъде.” А този, който е написал писмото от 7 октомври е поп Кръстьо, защото както се вижда от спомените на Боцка Павлова, той е получил отговора на писмото си, писан от Левски на 12 декември и е изпълнил каквото последният е искал. Поп Кръстьо може и да не е бил истински председател, а да е замествал титуляра поп Луканов, който на практика, също като Пъшков, е престанал да се счита член на комитета. Това беше логическото обяснение. Има и визуално. Според мен почерците от дописката до вестник „Марица”, писана от поп Кръстьо и от писмото от 7 октомври са идентични. Не позна. Ползвал съм сведенията от тук http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11782 Писал си, че Левски е "отчел" пари на Каравелов, което показва, че и ти не си чел нещо по-сериозно за Васил Левски. Левски е бил най-върховния, единствен вожд на БРЦК и не се е отчитал на никого. Абе много аджамии взеха да се изявяват като върли познавачи на биографията на Васил Левски. Новаците! Ами първо разгледайте какво е писано във форума, пък тогава се опитвайте да продавате краставици на краставичаря (за кой ли път го пиша последното?!).

Аз бях истински запалянко като студент. Имах приятел, съученик от Търново, който също следваше. Та с него ходех на мачове. След като приятелят ми се прибра в Търново, спрях да ходя, но гледах все пак чат-пат мачове по телевизията. Аз и сега се считам за привърженик на ЦСКА, макар че не знам даже на кое място са, нито пък съм гледал техен мач в последните 15 години. Привърженик съм и на Етър. Особено горд бях, когато станаха шампиони. На мача с боя не съм бил, но бях на мача, когато Левски би ЦСКА със 7:2. Голям резил беше! ЦСКА беше си осигурило първото място и играеха като дървета. Двамата с приятеля ми така и не осъзнахме кога головете станаха седем. Та Гунди съм го виждал как играе на живо. Много елегантен играч беше. Мачът с Англия го гледахме по телевизията в кварталния ОФ клуб. Голямо скачане и викане беше, когато Аспарухов вкара гола на Бенкс.

Това направо ме утепа! На мен ми се струваше, че сериозно гледаш на историята. При наличие на такова сведение, занимаващите се с проучване на историята на Васил Левски и отричащи поп Кръстьо да го е предал, направо трябва да се гръмнат. И понеже и аз съм един от тях, ще те запитам: ти за будали ли ни мислиш? Аз пък да те питам: според теб как са научили въпросните Цветкови този факт? Напили са попа и той си е признал. Така ли? Пълна тъпотия! Текстът на Обретенов е: „Поп Кръстя били оставили свободен, без да го запрат. Като се срещнал Левски с поп Кръстя, тоя му признал, че има у него комитетски пари 35 000 гроша, че щял да му ги предаде, след като си прегледат по-свободно сметките, за което могли да отидат в с. Къкрина, на комитетското ханче.” Въпросите са: кога поп Кръстьо се е срещнал с Левски за да се уговорят за ханчето; и на кого Левски е казал за уговорката си с попа? Поп Кръстьо в своята дописка до в. „Марица”, която след подаването й е иззета от пощата в Ловеч по заповед на тогавашния окръжен управител Марин поп Луканов, е написал: „При тия явни шарлатании нашите подвижници, без да ги е срам; ако не от хората, поне от съвестта им, и, без да помислят, че коги да е правото ще излезе на лице, дозволяват са още да говорят тук там (между простите хора, разбира се, за да потвърдят шарлатаниите си), че у п. Кръстя имало не знам колко хиляди гроша комитетски пари, които останали тогава у него. Чудно защо не обнародваха и това, но то ся види, тии, като виждат, че прилича да излезе наопъко, не ся решават да го обнародват, и само дето им уйдисва го говорят.” Поп Кръстьо намеква, че не е той човекът, който е взел комитетски пари „за ден-два”. Към дописката е имало приложени документи, които са прибрани от конфискувалите писмото и са изчезнали. Въпросът с председателството на комитета в Ловеч не е изяснен докрай. Повечето от участниците в него сочат, че Марин поп Луканов е бил официално председател. В протокол № 1 от 14 декември 1872 г. на извънредната следствена турска комисия в София е записано, че председател на Ловчанския комитет е Марин поп Луканов. Това, че поп Кръстю вероятно е поел функциите на председател, само доказва, че след убийството на слугата на Денчо Халача, извършено от Васил Левски, не само Димитър Пъшков, но и Марин поп Луканов са се отказали от комитетска работа. От писмото от 7 октомври се вижда, че всички комити в Ловеч са се изпокрили и комитетът там на практика се е бил разпаднал. Пъшков и поп Луканов са били прави, когато на разпитите са отричали да са членове на революционния комитет в Ловеч. То и поп Кръстьо може при арестуването си да е излязъл с твърдението, че в Ловеч революционен комитет тогава няма и е бил прав. За това и са спрели по-нататъшните затваряния на членове на комитета. Марин поп Луканов присъства на общото събрание на БРЦК като представител на Ловеч и Троян, именно като председател на Ловешкия ЧРК.

Обикновено в такива случаи се казва: „Направил от мухата слон”. В критиката на писаното от Иван Унджиев условните обозначения са: Ун – 47 е биографията на Левски от 1947 г.; Ун – 80 е преработената биография на Левски от 1980 г.

Навремето бях от ЦДНА, после от ЦСКА. Но след като двата отбора се сбиха през 1985 г. и ги разтуриха, престанах да се интересувам от футбол. http://www.sportal.bg/news.php?news=381943 През 1994 г. гледах националната ни гордост в САЩ, но после пламъчето у мен пак изгасна. Въпреки че Георги Аспарухов беше от „Левски” той беше уважаван от всички. Днес се навършват 70 години от рождението му. http://sport.actualno.com/70-godini-ot-rojdenieto-na-Gundi-news_423406.html 1968 г.: голът на Аспарухов за България на стадион „Уембли” срещу английския тим, воден от Боби Чарлтън.

Боцка Павлова казва, че поп Кръстю, понеже получил писмо от комитета, дошъл една вечер при Николчо Сирков да пита дали е дошъл Левски. Останал до късно и разговаряли. Попът дошъл и втора вечер, тогава „носил тефтери”. Пак стоял до късно и разговаряли. След това не е идвал. Учителите Петко Владов и Иван Войников от Угърчин, са записали спомени на Марийка Сиркова, когато тя е живяла там няколко години при дъщеря си. Според тях Левски е дошъл за последен път у Марийкини на Бъдни вечер. Там той имал дълъг разговор с Николчо Сирков и Христо Латинеца. На Марийка поръчали, като отиде на черква, да се срещне с Величка и да й иска да донесе подправените писма, за да ги види Левски. Величка й предала писмата, увити в кърпа, пред тяхната порта. От Николчо после Марийка, узнала, че като видял писмата, Левски казал, че не са писани от попа и че са „лъжовни”, тъй като и почеркът, и печатът на комитета са подправени. На другия ден Левски и Николчо зашили в самара на дядовия Иванов кон всички комитетски книжа и тефтери. Никола Цвятков споменава, че докато пътували заедно с Левски след залавянето му, той им казал, че турците му взели кимера (кесията): „В кимера му имало 3000 гроша на комитета от Ловеч за оръжие и 1500 гроша негови - за харч”. Това са фактите. Според мен поп Кръстю е изпълнил заръчаното му от Васил Левски. Опис на предаденото от поп Кръстю на Никола Сирков не съм виждал досега. Не съм виждал и приходно-разходната книга на БРЦК, за да разбера как са се движили парите на комитета. След отчета, направен от Левски при завръщането му от Букурещ, не съм попадал на други такива сметки. Единствен, който може да отговори на въпроса горе, е бил Никола Сирков. За съжаление той умира през 1873 г. и не е оставил никакви спомени.

В писмото на Левски до Алилаа Селевли от 12 декември 1872 г. не се споменава конкретно „председателят” да му предаде „ония” пари. Написано е: „У председателят има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своята работа. Той не е ли чел в уставът?! На комитетски пари минутата се не знае кога ще се поиска. Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мен у Николча да оставя: оттам ще и получава.” Левски подмята за парите, но не е бил сигурен дали те вече не са били възстановени, защото не е бил в Ловеч при всички случаи от 7 октомври до 12 декември. Едва тогава е успял да отговори на изпратеното два месеца преди това писмо. Взелият парите, казал, че ги употребил за ден-два и може вече да ги е бил върнал на съответното място. Затова искането на Левски е обобщено: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови. След като не е повдигнал при пристигането си в Ловеч въпрос за парите, значи той не е стоял на дневен ред.

Аз съм почитател на старата поп музика. След като се появи хард рока, все по-малко песни почнаха да ми харесват. Има песни от по-новите, на които може да се танцува, но не се запомнят като мелодия. Така наречените "латиноритми", понеже са танцувални, отдавна са навлезли в музиката и на другите народи. Затова е трудно да се определи кое е точно латиномузика. Например това изпълнение, макар да е анголско, т. е африканско, на практика е португалско и според мен е латино. То между другото в Латинска Америка няма ли смесване между испански и африкански ритми?

Това последното го няма в писмото от 7 октомври: И къде пише, че попът си отишъл с тефтерите. Това са също такива свободни съчинения, като: „Левски разбрал, че косъмът на попа не е чист и не го е потърсил”. На 1 юли 1872 г. Васил Левски прави отчет на получените пари, за които е издал квитанции и установява, че от 25 януари (тогава се появяват първите самоделни квитанции, които обаче са дадени и за сумите, приети от ноември 1871 г.) до 1 юли той е получил и отчел с квитанции сумата 24456:15 гроша. Това са суми, събирани от всички комитети. И всичките тези пари Левски ги е похарчил. На 2 юли 1872 г. той пише писмо до Кирияк Цанков, в което го уведомява: „Днес останал съм без жълтичка и съм в големи мъки”. Разбрали какви ги е сторил Апостолът, от района контролиран от Димитър Общи престават да изпращат пари в Ловеч. Може ли два-три месеца след това в Ловешката каса да са постъпили 50 000 гроша и попа да ги използва всичките? Та нали именно липсата на парични постъпления кара Левски да започне репресията над чорбаджиите. Даже сам провежда провалилия се обир у Денчо Халача. Никой не знае колко пари е взел поп Кръстю. Отишъл е, както му е било писано у Никола Сирков и е предал каквото се е искало от него или каквото е можел. Какво значи „Левски разбрал, че косъмът на попа не е чист и не го е потърсил”? Толкова голямо шубе ли е обхванало безстрашния Апостол? Тук е ставало дума за пари и то много пари, ако са били 50 000. Защо Левски не е потърсил попа, ако той не се е издължил? Най-малкото щеше да спомене нещо по този повод на Никола Сирков или на Никола Цвятков. Значи е останал удовлетворен от това, което е получил. Откъде са тези „3000 гроша на комитета в Ловеч”. Няма откъде да ги е получил Левски освен от Никола Сирков, а той от поп Кръстю. Съществува вариант поп Кръстю да е дал част от сумата и да е обещал, че скоро ще даде и другата. Възможно е и председателят, взел парите, да е старият председател Марин поп Луканов. Поп Кръстю е станал председател след арестуването му. Спомените на Боцка Павлова показват, че поп Кръстю не се е скрил. Отишъл е, както му било казано при Никола Сирков, нещо е говорил, нещо му е дал. Какво точно, Боцка явно не е разбрала и е влязла и тя в интригата за предателството на поп Кръстю. Щом и Каравелов е повярвал? След залавянето на Апостола всички, които са можели да попаднат под подозрение, че са го предали, са започнали да ковладят поп Кръстю. В спомените си Боцка, дъщерята на Мария, споменава, че след като дошъл с тефтерите, поп Кръстю не е търсил Левски. И Левски като идва, не е търсил попа. Димитър Пъшков обаче е написал, че същата Мария Николчова му разказала, че след като той и Марин поп Луканов били арестувани и откарани в София, Левски се завърнал от Стара Загора в Ловеч и се установил в нейната къща в Дръстене, в която имал среща с поп Кръстя. Разговорът бил доста разпален и Марийка чула, че „Левски казал на поп Кръстя да додиш утре вечер в Къкрина при Христа Латинеца да си разчистим сметките.” Мисля, че изнесеното от Боцка Павлова, разбира се критично и логично прочетено, дава допълнителни сведения около историята със залавянето на Васил Левски.

На 12 декември 1872 г. Васил Левски пише до Ловешкия ЧРК: „Колкото писма, пари, вестници и всичко, каквото има оставено във вас и у председателят тайни работи, да се пренесат у Николча, че или аз ще премина да ги взема, или други ще проводя да ги отнесе дето събираме вече всичките работи, защото ни времето заповядва. У председателят има пренесени от други комитети пари, по-напред ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа… Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови…” На 24 декември вечерта Левски пристига в Ловеч и отсяда в дома на въпросния Николчо, т. е. Никола Сирков. Какво е станало преди това, разказва Боцка Павлова. Тя е дъщеря на Мария и Никола Цвятков Бакърджията, който съпровождал Левски до Къкрина и е арестуван заедно с него. Мария е била омъжена първо за Никола Сирков, за който ще стане дума по-долу. След смъртта на Сирков, се омъжва за Цвятков. Разказът на Боцка Павлова: Това сведение трябва да се прочете много внимателно. Боцка, която е била баба, когато го е съобщавала, е подчертала накрая: „Левски разбрал, че косъмът на попа не е чист и не го е потърсил. Той също се е съмнявал, че попът се е предал на турците.” Само че, дали така е мислил Левски или това си е добавка на Боцка, пък може и на майка й. Едва ли е вярно и твърдението, че Николчо Сирков се е усъмнил в поп Кръстю. Някои моменти в разказа насочват към едно по реалистично развитие на нещата. Та може ли Левски, който е дошъл в Ловеч да вземе именно това, което е поискал от председателя на комитета - необходимите му писма и пари, да си тръгне без тях? Това му е трябвало на него, а не лична среща с поп Кръстю. Писмото подсказва, че среща на Левски с поп Кръстю не е имало и едва ли последният е знаел, че на Коледа Апостолът е бил в Ловеч и на 26 декември ще спи в Къкринското ханче. Боцка изрично е подчертала, че попът идвал няколко вечери да пита за Левски и след като в едната вечер стоял до по-късно, повече не се появявал. В тази последна вечер, обаче, има един интересен момент: попът носел тефтери. Т. е. попът е донесъл отчетната приходно-разходна книга на Ловешкия комитет. И както се оказва, предал е на Сирков и парите, отчетени в нея. За да не иска Левски да се среща с поп Кръстю причината не са били съмненията, че не му бил чист косъма, а защото попът е предал всички искани документи и е възстановил липсващата сума. Никола Цвятков споменава, че докато пътували заедно с Левски след залавянето му, той им казал, че турците му взели кимера (кесията). „В кимера му имало 3000 гроша на комитета от Ловеч за оръжие и 1500 гроша негови - за харч”, са думите на Никола. Което означава, че председателят на Ловешкия комитет поп Кръстю се е издължил. Това е станало няколко дена преди Левски да пристигне в Ловеч. Изпълнил задължението си, поп Кръстю е престанал да се интересува повече от Левски. Когато няколко дена след това поп Кръстю видял в конака заловеният Левски, останал учуден и го попитал: „Как стана тая работа?” Левски отговорил: „Стана, каквото стана, то се мина вече.” Това е предал сам Левски на Никола Цвятков, без какъвто и да е коментар. Вижда се, че отговорът му е бил гузен. И не е обвинил поп Кръстю, нито че го е предал, преди да го хванат, нито пък че го е разпознал при сгледата и е казал на турците, че заловеният е Левски. Както представя нещата Стефан Каракостов.

Тъй като не ми се рови из оригиналните документи, ще използвам два цитата от Иван Унджиев. Вижда се, че още в идейната фаза на обира, Димитър Общи е „отсвирил” Васил Левски, който след завръщането си от Букурещ, се оказва, че е похарчил всички пари на комитета, които били събрани дотогава, без да пита никого. Затова Общи и тетевенските първенци решават въобще да не вземат мнение нито от Васил Левски, нито от другите комитети, а парите от обира да бъдат занесени директно „отсреща” на Любен Каравелов в Букурещ. Като подминем тенденциозните подхвърления на Унджиев за „благоразумните хора” и „отговорния водач, който искал да избегне катастрофата” и прочетем по-внимателно по-важните редове, ще стигнем до мнението, че под „да се види с какви хора трябва да се бастиса”, Левски най-вероятно е разбирал такива, които да не пращат парите отсреща на Каравелов, а да ги дадат на него.

Сведението за „предателството” на поп Кръстю Любен Каравелов изглежда е получил от Данаил Попов. А източникът на известието на Попов е сестра му. Както са се изказвали такива мнения до сега, мълвата, че поп Кръстю е издал Левски, тръгва от сестрата на Марин п. Луканов по старата максима: Най-добрата защита е нападението. „От Величка тръгва мълвата , която обвинява поп Кръсто в предателство.” http://bg.wikipedia.org/wiki/Величка_Хашнова

Вижда се, че освен, че нямаш познания по биографията на Левски, но си и страшно нахален. Ако ще се опитваш да продаваш краставици на краставичаря, спазвай правилата и когато твърдиш нещо, посочвай документите, от където си взел въпросното сведение. Конкретно обясни, къде е споменато, че Левски е организирал Арабаконашкия обир. Искам да ти кажа, че когато се пуска нещо, което е взето от друго място, се посочва от къде е взето. Картината със залавянето на Левски от твоето мнение от 16 април е взета от форум БГ Наука, тъй като в този вид с пояснителния текст, тя е пусната за първи път тук. Същото изображение е публикувано и в http://pateshestvenici.blogspot.com/2013/02/blog-post_17.html . Авторката е ученичка, обаче добросъвестно е написала накрая, че е ползвала сведения от http://www.nauka.bg.Учи се и ти на културно поведение, особено когато гостуваш някъде.