К.ГЕРБОВ

Абе, хора, вие от ирония явно не разбирате. Ситуацията има различни гледни точки. За вас, че и за мен това е животинка, но за много хора е „гад”. Аз минах оттам, снимах змията и си заминах. Със надпис или без надпис, най-вероятно някой ще убие смока. Вижда се, че нищо не може да се направи, за да се спаси. Само с призиви „не убивайте животните!”, природозащита не се прави. Колкото до това, чия е средата, спор няма. Първи на този свят са се появили влечугите. Така казват.

От там минават разни хора - майки с деца, само деца - може да се уплашат. Да сложат поне надпис: „Смокът не хапе”.

Това дърво се намира някъде по средата на участъка на улица „Бяла черква”, между входа на Южния парк и плувния комплекс „Спартак”. Още по-точно: на метър от тротоара. Вижда се, че не е и буренясало. Аз идвах от другата страна, когато видях дългото тяло на змията (мисля, че е смок) да се плъзга между отделните стволове. Докато се наглася да снимам змията, главата се скри между тях и реших, че като отида отпред ще снимам по-добре. Прецених, че змията няма къде да избяга и ще я снимам в подробности. Тя като ме видя, спря да се изтегля. Аз я снимах веднъж и като тръгна пак - още веднъж, и реших да я изчакам да видя накъде ще се движи. Изведнъж обаче главата на змията изчезна. Беше се навряла в някаква дупка, която не се виждаше дотогава (няма я ясно очертана и на по-ранните снимки). Почнах да снимам вече без да се старая да фокусирам прецизно. Предварително си мислех, че снимката с края на опашката на смока ще е ефектна, но за малко да го изпусна този момент. Вижда се обаче и това. Дупката вече я снимах спокойно, но пак не е станала ясна. Там осветлението беше „шарено”, даже контрастно и за съжаление „аутото” на фотоапарата не е докарало добре рязкостта. Все пак във фоторазказа се вижда за какво иде реч. Тя, дупката, и сега си е там. Не съм почитател на змиите и няма да стоя до нея, и да чакам за да снимам, примерно, как смокът излиза. По едно време, докато гледах тялото как се плъзга в дупката (стори ми се бая дълго стана това) и има още да влиза, се запитах какво ли ще стане, ако го хвана за опашката и го дръпна. Но си спестих изживяването. Стига ми, че успях да направя любопитни снимки. Изглежда в корените на дървото има нещо като бърлога, където се крие змията и прави „завой”, за да излезе отново. Тези черупки на охлюви трябва да са останки от трапезата на смока. Всъщност този фоторепортаж идва да покаже, откъде е дошъл изразът: „потъна в дън земя!”. Той не се ли отнасяше пак за змия? Интересно ми е, какво накара змията да влезе в дупката. Животните обикновено избягват да показват своите скривалища. Така мисля, може и да не съм прав. Дали змията, като ме видя, се уплаши и се скри в дупката. Или след като аз минах отпреде й, но спрях да се движа, тя продължи спокойно да се прибира в дупката? А дали пък тая дупка не е нещо за заблуда и змията да е продължила под земята и да се е появила отново на повърхността на друго място? Ето и мястото, където снимах змията. (Червеното кръгче с бяла точка). Вече има във форума теми за змията, но реших, че си заслужава фотонаходката, която е в репортажен стил и се отнася за определено място, да се отдели самостоятелно. Надявам се, че не съм объркал нещо. Темите станаха напоследък повече змийски, но сега е сезона на тази порода. Все пак възниква и въпросът: трябва ли този смок да бъде премахнат оттам? Местото е оживено.

Действително „уловът” от оня ден прилича на цихлидата, и то като че ли напълно. Но „рибето”, което снимах, беше не по-малко от 20 см. Предполагам, че рибарят бая се е зарадвал, като е засякъл нещо тежко. Все пак за Южния парк това си е голяма риба. Интересно е обаче, гледат ли се в аквариум хищни риби? Бая голям трябва да е и аквариумът, за да може рибата да се разполага свободно в него. Наскоро гледах в един ресторант стена-аквариум, ама и там едни дребни рибки, не можеш да ги откриеш. И аз поддържах едно време едно аквариумче. Рибите в него бяха къде по-малки от цихлидата, но пак го чистех на три-четири дена. Ако пък не е аквариумна въпросната риба, как ли е попаднала в блатото? Да не би пък да е била сред рибите, които пуснаха в средата на април? Значи се е била развъдила там, откъдето са донесли тези риби. В скоро време май ще видим какво е останало в това, доскоро бая пълно блато. Тая риба, дето я пуснаха в средата на април, се излови. Това пък дето се излюпи от хайвера, патиците го изядоха и отпрашиха нанякъде да си търсят друга храна. Сега се въртят двайсетина патици, но нивото на блатото така е намаляло, че се виждат камъните в него и патиците кацат по тях. Отдавна не съм виждал и костенурка. Дали пък и тях не ги изловиха. Риболовът в Южния парк е изнасилена работа - водоемите са малки. Ако спрат да ги зарибяват, рибарите ще се откажат да идват и тогава животът на фауната може би ще стане по-естествен. Вероятно няма да има и толкова патици напролет. Определено тази година много птици се излюпиха. Какво ли ще стане наесен, ако отново решат да се върнат тук?

Рибата е непозната за мен и за рибаря, който я улови. Иначе някой може да каже, че в тяхната рекичка се плацикат такива. От снимката се вижда, че рибата е голяма колкото дъното на една торбичка, според мен някъде към 20-25 см. Беше хваната в близкото езеро преди около час и нещо. Възникна спор. Аз предположих, че пак става дума за аквариумна риба, пусната в езерото. Изглежда това е станало отдавна и рибата е успяла бая да порасне, но може това да е от породата и - да наддава бързо. За сметка на малките рибки, които затова и изчезнаха. Рибарят възрази, че едва ли е аквариумна, защото имала зъби, т. е. била хищна. Току що я беше хванал, когато аз минах от там. Беше тръгнал да я носи в „аквариума”. Не го попитах къде е този аквариум, но видях, че отива към спирката. Ако го видя пак ще го питам разбрал ли е нещо за вида на рибата. Според мен не е нашенска. Не разбирам от аквариумни риби, но от доста години съм рибар и такова животно не съм виждал в наша река. Може пък да са пуснали напоследък такива да се развъждат.

Откъде сте били сигурни, че е било пепелянка? Едва ли от два метра сте видели рогчето, а като сте размазали главата на животното, съвсем нищо не сте могли да установите. Вместо да мерите после, това два метра, онова - три, нам кое - десет сантиметра, е трябвало да огледате по-добре тялото на животното. Може би е имало дегенерирали елементи на крила, защото най-вероятно сте убили дракон или змей - по нашите места дракони няма. Точно змеят като го убият става огненочервен. Като сте му смазали главата, огънят вътре в него е нямало накъде да излезе и тялото се е нагорещило до червено. Точно така е изглеждал змея, когато го убива свети Георги.Тогава фотоапарати не е имало, но са запазени рисунки, като тая, която показвам. Не са прави тези, които се възмущават от това, което сте сторили. Вие не сте убили змия, а змей и сте спасили сума ти тинейджърки, които е можело да минат от там след това. Със светигеоргиевските работи у нас се занимава министърът на отбраната и е редно за заслуги да ви повиши в чин. Е, Даскала, Бог да го прости - посмъртно. Вий може и да не сте ходили в казармата, ама той и министърът не е ходил. А Лили Иванова как стана офицер? Полага ви се, както казваше едно време старшината в казармата.

Рибарите - в конфликт с костенурките. Нали имаше на времето един смешен филм за един зоодетектив. Е, и аз напоследък май се изживявам като такъв. Но да си призная, че съм в конфликт на интереси, както е модерно да се казва. Защото и аз съм рибар. На въдицата ми се закачи втора костенурка, по-скоро костенурче, червенобузо. Беше нагълтало цялата кукичка и доста се изморих, докато го откача. Изчаках го да си извади по-напред шията и го хванах зад главата. Дори и така дълго се мъчих. Кукичката се беше закачила за езичето на костенурката. То е розовочервено за сведение. И аз не можах да разбера как се откачи въдицата. Помислих, че може да съм задушил костенурката, но тя веднага си прибра главата. Сложих черевенобузестата на земята и докато мислех дали да я снимам, тя пъргаво се шмугна във водата. (Там, където ловях, брегът плавно влиза във водата, а аз бях досами нея). Не съм сигурен обаче дали животното е преживяло случилото се. Възможно е езикът му да се е наранил и то да не може да се храни. Снимах тази мъртва костенурка на брега. Гледката не ми хареса и не разгледах по-добре костенурката. Може да е била хваната, наранена и умряла. А може и да е захвърлена от хванал я рибар, след като я е умъртвил. Беше навътре на брега. Едва ли е дошла там сама да умре. На другия ден след последния инцидент с уловената костенурка, реших да питам рибарите, които ловят на това място, дали улавят костенурки. „Улавяме” - казаха. - червенобузести”. „Как ги откачате и какво ги правите - пак попитах. - Аз вчера хванах една блатна костенурка. Голям зор видях докато я откача и я пусна.” Тук рибарите се умълчаха и престанаха да ми обръщат внимание. Усетих, че си приказвам сам, казах им „извинявайте” и си тръгнах. След няколко крачки помислих, че рибарите са гузни, но не съвсем. Мястото, където ловяха, бе на пет метра от мястото, където видях убитата с камък костенурка. Реших, че тези рибари, които ловят редовно на това място, са я убили. Останах и с впечатлението, че те считат червенобузите костенурки за вредни, защото се изненадаха, че имало и блатни костенурки (или че се закачат на въдицата такива?). Не ми казаха, ако хванат такава костенурка, какво ще я правят, защото не ги попитах. Но нали в същност диалогът се прекъсна, как да ги попитам? Никой рибар не е застрахован, че на въдицата му няма да се хване каква да е костенурка. Но дори и да има добри намерения и да се опита да я освободи и върне във водата, пак има риск тя да бъде физически повредена и да не оживее след това. Така мисля, може и да греша. За тези рибари на снимката не знам улавяли ли са костенурки и какво ги правят след това. Налице е един конфликт между рибарите и костенурките, който вероятно ще се реши по вечния закон на природата: каквото оцелее - оцелее. Мисля, че трудно могат да се регулират отношенията между хората и природата в парка. Вижте едни други рибари как хитруват. Най-горното езеро се оттича в улей, от който следва канал към следващото езеро (снимката горе). Напоследък, като почнах да минавам по-често от там забелязах, че в началото на улея се събират тръстикови стъбла и запират водата, стичаща се надолу. Почнах да ги чистя, но няколко дни след това видях, че някой е сложил счупени клони с листа, пак за да намали изтичането и така да повдигне нивото в езерото, защото то в сушата намаля. Умник-рибар, нали! Май и тръстиките преди това не са дошли естествено до входа на улея? Като почистих клоните, реших да снимам улея, понеже снимам по-интересните места в парка, но него не бях. Видях обаче после на компютъра, че снимката не е излязла добре и нали обектът си е там, още на другия ден се сетих, че пак трябва да го снимам. Каква беше изненадата ми, когато установих, че обектът не е в същия вид. Някой беше сложил голям бетонен блок в улея! Е, намерих си майстора а и нищо не можах да направя - много е голям и тежък блока. Откъде ли обаче са го довлекли - на по-ранната снимка не се вижда наблизо такъв? И до сега блока си е там, няма кой да го махне, защото е някъде 60 на 60. След улея има канал, който отива до следващото езеро. Все ми се струва, че риболовът в парка трябва да се забрани. Увлечени в хобито си рибарите въобще не се съобразяват с нищо. На местата, където стоят, не никне растителност (виж снимката горе с рибарите). Пълно е с пластмасови шишета, опаковки от вафли, фъстъци и др., има цигарени кутии, угарки. При това рибарите не си поплюват. Докато на другите места в парка шишетата са от 500 мл, по брега на езерата те са от 2 литра. Като духне вятър, всичко отива във водата - плува или се заплита в тръстиките. Може да съм краен, но едва ли рибарите ще станат по-културни, каквато и кампания да им направиш. Като ни надуваха сутрин ушите, как да се внимава по пътищата - какво стана? За подобряване на настроението показвам на края още една блатна костенурка. Снимал съм я в едно езеро, където не ходя редовно,защото трудно се стига до водата. И друг път съм минавал от там и съм я виждал тази костенурка да се препича на дървото, но щом си покажа главата, за да заема по-добра позиция за снимане, костенурката бързо слиза и се шмугва във водата. Този път изглежда беше заспала, защото нагазих във водата и бая се доближих до нея, а тя не реагира. Имаше и едно пате на дървото, но то като ме видя, влезе във водата. То също се вижда на едната снимка.

Аз написах "странни", защото не съм виждал такива охлюви в България, нито по суша, нито по вода. А че мястото не е най-подходящото за живот на тези охлюви, личи от факта, че не са оцелели. Те даже не са успели да се ръзвъдят в двата съседни водоема, единият от които е на два-три метра отгоре и в него и сега има вода. Иначе, ако са аквариумни, е интересно все пак къде живеят по света. Аз в аквариуми съм виждал само рибки.

И на нашите поляни има охлювченца, ама приличат само на външен вид на черупките. Иначе са в съвсем друг мащаб. Освен в "Дружба" да ги храните с нещо специално и да са станали по-големи.

Необичайното място е Южния парк в София. За мен тези черупки са необичайни и странни и по отношение изцяло на българската фауна. По форма изглеждат познати, но са много големи. По храстите и по-твърдите растения се лепят бели охлювчета с такива форми, но те са малки - примерно около сантиметър и нещо. При това са сухоземни. А тези черупки аз открих на дъното на пресъхнало малко езерце. През пролетта малкият водоем беше пълен и в него имаше патици. Постепенно обаче водата пресъхна и се появява само в средата около тръстиката, след дъжд. Иначе почвата в средата продължава да бъде влажна. Голяма бе изненадата ми, когато слязох в пресъхналото езеро да търся стръв (червеи). Тогава констатирах, че по края на дъното има десетки черупки от двата вида. Направих си труда и преброих към стотина черупки на площ около не по-вече от два квадратни метра. А черупки се виждаха и навътре, в калта, която явно е затрупала също много черупки, като се е наслоявала отгоре им. Големината на черупките е около 3,5 - 4 см за кръглите, и към 6 см - за роговидните. (Снимал съм ги до водна чаша от 200 мл, за да се добие визуална представа за големината им). Не знам дали съм се ориентирал правилно, но в интернет открих такива охлюви, определени като сладководни. В един австралийски сайт има подобни. Очевидно имаме поредния случай да видим последствията от „почистване на личния аквариум”. Предполагам, че някои любител на водната фауна е отглеждал охлювите в аквариум и като са тръгнали те да се размножават, се е видял в чудо и ги е изхвърлил във водоема. Времето ще да е било благоприятно и охлювите се размножили, но малкото блато не е било подходящо за по-дълготраен живот на колонията от мекотели. Водата или е пресъхнала, или замръзнала и охлювите са измрели. Аз нямам предположения кога е станало това.

Задружният живот на малките водни кокошки. Някои различия в анатомията на дивата патица и дивата кокошка са довели изглежда и до различията по начина, по който те живеят. Например зеленоглавата патица плува плавно, защото краката и са като гребла. С тях обаче като ходи по сушата се клати, както казваме: „като патица”. Зеленокраката кокошка плува като единично кану - на тласъци, защото краката и са като клечки. С тях обаче тя бяга бързо по края на брега. Веднъж видях как една кокошка така се ядоса на една патица, която и взе парчето хляб пред нея, че се изправи на единия крак, а с другия блъсна патицата като каратист. За съжаление нямам подобна снимка засега, но тук показвам две, каквито не може да бъдат заснети със зеленоглави патици по обясними причини. Различия има и при отглеждането на малките. Още след раждането малките патета и на зеленоглавите, и на зеленокраките пернати, могат да плуват. Зеленоглавата патица тръгва с малките да обикалят водоема и да се хранят. Тя ги води и наблюдава, като гони останалите малки и големи да не вземат от храната на нейните чеда. На зеленокраката кокошка патенцата трудно ще ги забележите. Освен ако не са гладни и непредпазливо излязат от тръстиките, в които се крият. Майка им обикаля целия водоем и като намери нещо за хранене го носи в човката си на чедата си. Те поемат храната не като врабчетата - с широко отворено гърло, а сами кълват хлебните трохи от човката на майка си. Това патиците не го правят, явно защото не могат. Когато малките поотраснаха и от черни почнаха да посивяват, човката им от червена също стана сива, а черните им крачета затвърдяха, източиха се и почнаха да позеленяват, майката им пак продължаваше да им дава в човката, макар че отрасналите вече обикаляха езерото и сами се хранеха. С изненада един ден видях, че поотрасналите кокошчици също носят хляб в човките си и влизат в тръстиката. А там имаше още една черна голяма кокошка, която беше със счупен крак и много трудно плуваше. Такава солидарност между пернатите не знаех, че съществува. Преди месец изведнъж отново се появиха малки черни патенца. При почти всяка колония водни кокошки (обикновено тя е една в даден водоем) се появиха по две-три патенца, някои от които бяха по-миниатюрни от излюпилите се по-рано. Черните кокошки отново защъкаха да търсят и носят храна на новите си рожби. (Не можах да направя своевременно хубава снимка с малкото пате-джудже. Може би догодина.) Поредната за мен изненада дойде, когато видях, че по-старите новоизлюпени патета също носят храна и хранят малките си родственици! Удивително е да гледаш как от единия край на езерото тръгват една след друга черната кокошка и сивите и поотрасли дечица, всички носещи нещо в човката си за новоизлюпилите се техни родственици и за кокошката-инвалид. (На снимката се вижда как всички хранят новоизлюпеното патенце, а към групата се прокрадва млад представител на другата порода. Тук той боязливо гледа, но има случаи когато няколко от „другите” разгонват кокошките да им вземат хляба.) Ясно ми стана и как дивите животни са се приобщили към човека и са станали домашни. Всичко идва от насъщния. Такива предпазливи птици, като водните кокошки, вече не се смущават да идват до брега и даже да се качват по него, без да се притесняват от хората. Дори кокошката-инвалид, когато е гладна, идва наблизо и с надежда чака късчето хляб да падне до нея. А понякога, когато малките писукат особено силно, майка им съвсем забравя наученото от природата да се бои от човека и приближава съвсем до него, очаквайки да я забележи и й хвърли нещо. (На тази снимка дивата водна кокошка е на метър от обектива, застанала без боязън, очакваща хляб, за да го занесе на подрастващите и инвалида, от родата си.) (Кокошката-инвалид не се предава и се разкършва, макар и само на един крак).

СЪДЪРЖАНИЕ Съединението на Източна Румелия с Княжество България и Сръбско-българската война през 1885 г. Медалите за участие в Сръбско-българската война от 1885 г. Медалът за управлението на княз Александър І Батенберг Кой е дал идеята за герба на Южна България? Герб на Южна България, а не на Източна Румелия Автентичните символи на Съединението Съвременният символ - Паметникът на Съединението в Пловдив Чети и гледай в прикачения файл:simvoli_saedinenie.pdf (изтегля се след регистрация)

Нов гост или заселник - черна патица От два дена виждам тази патица в езерото с многото костенурки. Не знам патица ли е или паток, сама е. Вчера дойде до брега да се храни с хляб и разгони останалите патици около себе си. Тъй като бе в непрекъснато движение само една-две снимки ми излязоха долу-горе добри. По-едно време патицата излезе на брега, но „филмчето” ми беше вече свършило. По-късно минах пак. Заварих боричкане за хляб и пак успях да направя май само една успешна снимка. Докато снимах, черната патица се нахрани и се прибра в тръстиката. Направените вчера снимки не са достатъчно резки, защото на брега, откъдето хората имат достъп до езерото, до обяд няма слънце. Днес патицата кой знае защо обикаля далеч около тръстиката. При краткия круиз, който направих в интернет, не открих такава патица. Има някаква подобна патица-хибрид, но тя е черна само отгоре. Мернах и някъде съчетание „пестициди-черна патица”, но статията бе дълга и може би сърча на Гугъл е комбинирал неща, които не са пряко свързани в статията. Тъй като лаптопа ми предава черните изображения като синкави, не знам как ще изглеждат снимките на монитора ви. Затова да уточня: перата, клюна и краката на патицата (вижда се на тази снимка) са дюс черни. Интересно е петното на гушата, което е чисто бяло. Последната снимка я направих защото бялото изпъкваше отдалеч. Оставам знаещите да кажат нещо повече.

Не знам РИОСВ с какво се занимава. Днес цялата администрация предизборно се е впрегнала да ни обяснява колко добре живеем. Може би като костенурки? Но два дена след като бе убита костенурката, мъртвото и тяло се плацикаше, изплувало до брега. Днес го няма. Или е потънало, или се е забутало в тръстиките, или някой го е махнал защото е почнало да мирише. Едва ли обаче в това има пръст държавен чиновник. Възможно е костенурката да е убита от някой рибар. Ядосал се е, че се е закачила на въдицата, видял е зор докато я измъкне на брега и после си е отмъстил. Преди няколко дена и аз хванах една по-малка костенурка. Беше обикновена блатна. Видях зор, докато откача кукичката от устата й. Можех да срежа влакното, но реших че кукичката ще пречи на костенурката. Едни опитни в процедурата младежи се притекоха на помощ и много сръчно извадиха кукичката. Именно те коментираха, че червенобузите изяждали малките „чужди” костенурчета. Не се сетих да питам как ги разпознават от своите? В суматохата около закачената костенурка успях да я снимам само веднъж. Бях притеснен и снимката се получи размазана, но на нея се вижда влакното от въдицата на „големия рибар”, хванал костенурка. Едно момиче реши, че костенурката е нейна и искаше да я носи в къщи. Реших бързо въпроса, като след откачването на костенурката веднага я пуснах във водата. Тогава се сетих да я снимам и как отплува. Това обаче стана толкова бързо, а и фотоапарата щрака със закъснение, та на снимката се виждат само задните крачета на костенурката, казващи ми „чао”. Май същата костенурка обаче съм снимал по-рано. На тази снимка, правена на същото място, костенурката ми изглежда същата по големина. Изглежда и блатните европейски костенурки не са малко в Южния парк. Вчера снимах такава в другото езеро, където има най-много костенурки. Вижда се, че двата вида костенурки си съществуват съвместно. РИОСВ би следвало да се занимае обаче с обитателите на езерата в Южния парк, защото в тях става пренаселено. Вероятно през зимата много животни няма да оцелеят, но като техен почитател много ме интересува дали нашата държава се интересува също от тях.

Почнаха да избиват костенурките! Който има намерение да види костенурките в Южния парк ще трябва да побърза. Защото почнаха да ги убиват! Костенурката, която видях тази сутрин, е убита с камък (едва ли е с чук). Не ми изглежда действието да е на някои малчугани-пакостници, които отвреме-навреме се навъртат и дразнят животните. Преди няколко дена, изглеждащи ми на запознати с въпроса младежи, коментираха, че червенобузите костенурки изяждали малките на нашите блатни костенурки. Не съм компетентен по случая, но съм смутен и не знам такова действие трябва ли да се оценява като правилно. Това, че костенурката бе сложена там, където минават много хора, ми се вижда преднамерено действие.

Любовта при животните Голямата стара американска костенурка от малкото блато отскоро си има приятелка. При това май от друга порода. По-малката костенурка изглежда е местна блатна костенурка, защото няма червена ивица зад окото и е на жълти точки, а не на ивици. И само какво местенце са си избрали за да прекарат медения си месец! Това е един дънер, на който сякаш специално за случая, са пораснали и млади тревички. Приятелка или младоженка? Ами ако е само приятел, споделящ самотата? А наоколо избуяват високо зелени тръстики и през тях трудно проникват любопитни погледи. Даже фотографът на тези снимки доста обикаля, занича, снишава се, прикляква - за да направи някакви що-годе прилични снимки. Животните са плашливи, слънцето свети от определено място, не отвсякъде и по всяко време може да се направят успешни фотографии. Надявам се тези да се харесат. Поне са поучителни: живот си живеят костенурките в блатото! Пък и предпочитат красиви местенца, не си стоят само в тинята.

Не съм виждал воден бик във водоемите на Южния парк. През февруари-март се появяваше двойка египетски гъски, но изчезнаха. Може и малкият воден бик да е бил само на гости. Иначе колониите от зеленоглави диви патици и зеленоноги водни кокошки тази година нараснаха значително. Използвам случая да покажа как контактуват хората и птиците в Южния парк. Под снимките има нещо като коментар. Виж, мамо, патето и направи „ам”! Добре че са патиците, та да излезем малко от къщи! Езерцата в Южния парк са свързани едно с друго хидравлически, но трябва да се следи водата в тях, тъй като понякога мястото на притока се запушва от пръст, дървета и др. Напоследък паркът се поддържа добре - редовно се коси тревата, почиства се също редовно, въпреки че посетителите си хвърлят пластмасовите чаши, където изпият съдържанието. Необходимо е обаче специалист да наблюдава и състоянието на езерата (те също са пълни понякога с шишета и чаши) и по възможност да поддържа наличието на вода в тях. В момента някои от малките водоеми пресъхват, а доскоро там плуваха патици.

СЪДЪРЖАНИЕ Как е изглеждал Христо Ботев през годините Първият художествен портрет на Христо Ботев Най-популярният портрет на Ботев и оспорването му Първият паметник на Христо Ботев Бележки Чети и гледай в прикачения файл: Ликът на Христо Ботев.pdf (изтегля се след регистрация)

Защо си приличат снимките на ботевите четници? Защото са снимани в две-три ателиета, с един и същ реквизит (масичка, килимчета отдолу). Еднакви са и униформите, сабите и карабините. В езерото, където има най-много костенурки, реквизитът също е един и същ - два три плаващи дънера и две паднали до брега дървета. Все пак съм подбрал някои интересни снимки. Във въпросното езеро или действително има най-много костенурки (мисля към 10) или те изглеждат много, защото има къде да се покажат, покачени на дърветата. Първите две снимки са на един и същ дънер. Първо се виждат две от най-големите костенурки. На втората снимка костенурката е снимана в момент, когато се катери по дънера, освободил се временно. Костенурките действително се катерят по дърветата когато пече слънце - пише, че те от слънчевата светлина растели. При мрачно време никакви не се виждат. Тук пък съм снимал преди три седмици най-малката костенурка. На първата снимка е сама и изглежда сива. Повече костенурка с такава големина и цвят не видях - изглежда бързо е порасла и почерняла. На втората снимка от същото време като първата, костенурката-майка храни малкото. То е същото от предната снимка. Определено снимките във водата не са много ефектни. Не знам доколко е възможно това съчетание в реалната природа - червенобуза костенурка и зеленоглава патица, но ашладисаните на българска територия американски костенурки се съвместяват добре с патиците. На първата снимка костенурката, впечатлена от патицата, която си подрежда тоалета, се движи към нея. Патицата не издържа на това ухажване и скочи във водата. На втората снимка обаче атмосферата е по-спокойна. Може би защото патицата е мъжка?

„Във всички възпоменателни или надгробни надписи от времето на Омуртаг името на лицето, в чиято памет е издълбан известен надпис, започва с О-, напр. ОКОРСИС, ОТУРДАЧИС и пр. До неотдавна се приемаше, че това О принадлежи към началото на съответното лично име. Оказа се обаче, че то е всъщност гръцкият член за мъжки род при лични имена и че напр. буквеното съчетание ОКОРСИС трябва да се раздели на О и Корсис. Следователно името гласи Корсис, а не Окорсис. Причината за тази грешка се дължи на обстоятелството, че въпросните лични имена се срещат за пръв път и тяхната точна форма е неизвестна. „(В. Бешевлиев. Прабългарски епиграфски надписи. С. 11). Надписите в миниатюрите горе са: о Симеон, о Делеан, о Теихомирос.

Цитат от проф. Атанас Божков: „Съгласно същия трактат (К. Багренородни, „За церемониите”), „Приятелите, които идват...сядат от лява страна”. Илюстраторът очевидно е имал пред вид този задължителен ред и затова Симеон е изобразен почти в профил, отляво на императора, към страната на стената (тук С. Естопанан допуска грешка, като приема, че императорът стои вдясно, под първото междуколонно пространство. Освен това той не отчита и факта, че императорът в момента е още малолетен, а фигурата вдясно представлява зрял мъж със светла брада).” Аз съм съгласен с писаното, което се постарах да намеря. Иначе това за брадата винаги ме е водило, когато съм гледал въпросната миниатюра. Надписът към миниатюрата - ситният текст вдясно на двореца, гласи: „Симеон Български...” (вторият ред не можах да прочета). Логично е той да се отнесе до най-близкото до надписа лице. Всъщност позите на всички участващи в сцената лица, са вперени благочинно именно към фигурата в злато и няма съмнение, че това е гостът, споменат в надписа.

Новини от парка. Най-многолюдните патешки фамилии тържествено посрещат сутрин хранодателите. По-нетърпеливите май вече искат да поплуват, но предпочитат все пак първо да закусят. Този приятел е много немирен. Той е единственият на тате и мама, но непрекъснато се дели от тях, особено ако види някой, който носи нещо за хапване. Както е на втората снимка. На нея обаче майка му го следи изкъсо. Ето и среща на героите от двата сериала за патетата и костенурките. На първата снимка те любопитно гледат към фотографа от брега. На втората - първоначалното любопитство е преминало. Интересно на какъв език общуват?

Първото си изложение допълних с миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, посветена на битката при Катасирти.

Като ги снимах тези костенурки за първи път преди три седмици, ми направиха странно впечатление. Не бях виждал такива - черни и толкова големи. И толкова много на едно място. Хващал съм водни костенурки на въдица. Даже два пъти в един ден. Може и да е била една костенурка, хванала се два пъти. Аз и двата я пусках обратно в блатото. Виждал съм и сухоземни костенурки като малък, тогава живеехме в къща и в двора понякога се появяваха такива. Като се преместихме в апартамента синът хвана такава костенурка в парка и я гледаше цял месец на балкона. А тя седеше все в ъгъла, който е към парка. Навих сина и той я пусна. Мисля, че не на всички „домашни любимци” мястото е в апартамент. Вчера реших все пак да видя в интернет, що за костенурки съм снимал. И се оказа, че те са от вида червенобуза блатна костенурка - Trachemys scripta! В един зоофорум има цяла тема за нея - била именно домашен любимец. Какво обаче правят такива костенурки, живеещи в Америка - в Южния парк в София? В едно от езерцата има цяло семейство (първите две снимки). По-нагоре в друго езерце има една самотна костенурка (следващите две снимки). На по-едрата снимка със самотната костенурка ясно личи червената ивица, която тръгва от окото й. Успях да я снимам от близо метър разстояние. Изглежда е била заспала, защото после когато я видя и искам да я снимам от друга позиция, тя бърза да се шмугне във водата. Някой трябва да си е пуснал домашните костенурки в парка. Едва ли са тук отдавна. Казват, че температурата на водата, в която живеели, не трябвало да пада под 5 градуса. През зимата езерата бяха замръзнали, така че едва ли тези костенурки са презимували в тях. Интересно, на колко ли години е голямата костенурка? Аз първо мислех именно по такъв повод да пусна снимките, преди да разбера що за животни съм снимал. След като заснех в парка египетска патица, а сега американски костенурки, си мисля, дали няма да щракна някой ден и някой алигатор. Естествено, ако е заспал и не ме види пръв.

Действително на водната кокошка краката са зелени, но на малките патенца са черни. Човките обаче на малките и големите са все червени. На втората снимка има отблясък, но в отражението във водата се вижда, че са червени. (Благодаря за поздравленията!)