К.ГЕРБОВ

Колко бързо тече патешкият живот! Месец след излюпването си патенцата вече са оперени (буквално) като абитуриенти и абитуриентки. От тази снимка не може да се разбере майка им пази ли ги, контролира ли ги или им се радва. Като правило патенцата са групирани около една квачка. Тази групичка обаче прави изключение (единствено от около 12-те, които виждам). Майките са две и групата ми изглежда като детска градина. Още едно изключение - единственото семейство. За съжаление малодетно. Патенцето е едно, но го гледат като писано. От една седмица се появиха и три групи черни патенца (водна кокошка).Трудно се снимат. Едно че са черни и малки, много са плашливи, а и непрекъснато мърдат. Трябва телеобектив, за да се получи нещо по-сериозно.

СЪДЪРЖАНИЕ Полагане на основите на българския военен Черноморски флот Крайцерът „Надежда” пристига от Бордо в България „Надежда” - учебен кораб „Надежда” - представителен кораб на българския държавния глава Епизоди с крайцера до Балканската война „Надежда” по време на войните 1912-1918 г. Бунтът на „Надежда” Още информация Използвана (и препоръчвана) литература Чети и гледай в прикачения файл: nadezda (крайцера).pdf (изтегля се след регистрация)

Рикардо ди Сан Джермано, 1230 г.: “Eodem mense Aprilis in grecorum imperio factum est prelium inter grecos, in quo Commiano captus est et untroque lumine orbatus”. В превод: “В същия месец април в гръцката империя стана междуособица между гърците, при която Комнин е хванат и двустранно лишен от светлината”. Битката е станала на гръцка територия. Погрешно е определено (от Златарски, естествено), че Колокотинидза на Акрополит е днешната Клокотница до Хасково. Йоан Асен обаче е хванал Комнин недалече от Одрин. Самият Й.А. пише: „излязох на бран в Романия”, а не „излязох да браня България”.

Приетите „исторически факти” са, че „За буквите” е съчинение от края на ІХ - началото на Х в. В някои негови преписи, е споменато, че „още били живи тези, които са виждали Кирил и Методий”. Но в най-ранния текст тези думи ги няма. Няма ги и в текста в „Православието”. Така че защо да не разглеждаме „За буквите” като съчинение от ХІV в. (най-ранният ръкопис е от 1348 г.)? Още повече, че в него Борис се споменава наравно, даже е преди Ростислав и Коцел. Ето края на „За буквите”: „Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: "Кой ви е създал буквите и превел книгите, или в кое време?", то рядко измежду тях знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета (?), като речеш: "Кой ви е създал азбуката или превел книгите?", всички знаят и в отговор ще рекат: "Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий." И ако попиташ в кое време, то всички знаят и ще рекат, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 - (855 г.?) от създаването на света.” Ами това може да го напише даже някой възрожденец! А ето и какво е записано в „Пространно житие на Климент Охридски”, т. 17: „Естествено, че той (Методий) не само не преставал ежедневно да поучава тогавашния моравски княз Ростислав и да възпитава душата му с божествените заповеди, но и възпитавал и напътствувал владетеля на цяла Панония. който се казвал Коцел, за да има страх от господа и възпиран и въздържан от него като от някаква юзда, да отбягва всякаква злина. Освен това великият Методий тогава непрекъснато дарявал с благодеянията на словото си и българския княз Борис, който живял през времето на византийския император Михаил и когото по-рано бил направил свое духовно чадо и бил привлякъл чрез прекрасния си във всичко език”. Който е писал „За буквите” е знаел какво пише в житията на Климент Охридски. И е преписал някои неща от там. Те обаче са неверни, докато много наши „изследователи” приемат „За буквите” като доказателство за истинността на по-рано написаните неистини. Даже и нелогичната година 855-та я обясняват с александрийската система. Защо такива мастити автори на „Симеоновия Златен век” като Константин Преславски и Черноризец Храбър, ги няма в Светославовия сборник от 1073 г.? Като го е съставил Симеон защо не е включил и Книгите Атанасиеви, нали уж той поръчал превода им, както се хвали преписвача им, черноризец Доксов? Може би защото, последният горкият е бил толкова неграмотен, че даже посочените от него години и индикти не си съответстват. Явно Симеон пак е бил някъде на война, а съставителите на сборника му са мразели Константин и Черноризците, и го издали в отсъствието на Симеон без техните съчинения.

Открийте къде е цветето! Уважаеми музиканти, вашите гости очевидно не са научени на културни обноски. Затова бъдете така добри след концертите си да правите „уборка на плаца”, както казваха старшините едно време в казармите.

Първите патета поотраснаха доста. А това е най-младото поколение - на три, четири дена. Тези са от "средното" поколение. Почиват си след закуска.

Едва ли и най-калпавия гравьор би "издялал" бувите по този начин. Можеше да се постарае да ги заглади, а и нямаше да пресече линията на три пъти при "О". На пет ракии трябва а е бил за да стори това.

Борис на руски се произнася Барис. Ето няколко казахски и украински примера с Барис. Ці ведаеш Ты, Барыс, хаця б аднаго бацьку, які лёг на шляху, ... А ці разумееш Ты, Барыс, што было б з тым салдатам, які адказаўся напісаць рапарт? (някакъв текст, на не знам какъв си език) Пісьменніка Барыса Пятровіча будзе ахоўваць паганскі бог мастацтваў и т. н.

Съвършено си прав. Тогава славяните са пишели с „чертами и резками”.

Титлата действително може да е „кънязьивиги” или "кънязьибиги". Нещо като „княз на князете” или „велик княз”, както е по-късно в Киевска Русия. Нали по едно време „ювиги” се приемаше за „велик”.

Тази снимка е от вчера сутринта. И майката и малките са гладни и не бягат, когато им хвърлиш хляб. Патенцата лапат на разсипия, отвреме на време и майката клъвва, и тя е гладна. Крият се в тръстиката, която бързо прораства, обаче им е намаляла бройката. Някои може и да са се забутали в тръстиката. Тия диви патици от доста време си живеят в езерата тук и вече са почти като домашните. Само дето вечер не се прибират в курник, а спят навътре в езерото, явно да не ги изненада някой от брега. Много е мръсно езерото и бутилките се виждат в кадрите.

Защо да е „канасюбиги”, а не да речем „кънъзивиги”? С гръцки букви е „ичиргубоила”, но на кирилица е „чръгубъила”. Ганчо Ценов доста се е объркал в изводите си, но определено има добри попадения при проучване на изворите. Ето какво е написал той в 1937 г. в „Кроватова България и покръстването на българите”: „В. Златарски приведе пък други доказателства за турцизма на българите. В писаните на гръцки каменни надписи в памет на някои български князе, старобългарската (старославянската) титла „кънезъ" или „къньазъ", по липса на буквите ъ, ь, з, в гръцката азбука, е транскибирана с тази азбука по този начин: Златарски обявява тези титли за турски, като ги преиначи в хан и с това „доказа", че българите, собствено славяните, били турци.” (с. 19) „Умните” съвременни издатели на Ценов, като са отпечатали книгата му в 2004 г., са съкратили текстовете на гръцки. Затова в горния текст няма написано, какво следва след двоеточието, преди второто „Златарски”. Аз предполагам, че там е стояло началото от първия ред на Чаталарския надпис. Бях написал една статия тук във форума на тази тема. Едва наскоро видях, че Ценов ги е писал тия работи още преди 70 години. Ето и още от неговия коментар по темата: „Освен това в споменатата моя книга аз обнародвах доказателството ми, че титлите „каннас" и „канес" не са нищо друго, освен старославянските титли „кънезь" и „къньазь", което се разбира и от това, че Аспарух е титулуван кнзь, пък и от факта, че според Теофан и Никифор Аспарух е наричал мястото, в което бе спрял, онглосъ и оглосъ, т.е. ъгъл, което е славянска дума. От тези факти се виждаше, че българите нито са късни пришълци, нито са турци. Златарски, обаче, без да ги опровергае, продължи да предава чуждите мнения, че българите били късно дошли турци. Аз отдавах това на българския егоизъм и инат: българинът не търпи друг българин да докаже нещо. Софийски професор, който беше чел посочената по-горе моя книга, ми каза: „Вие имате право — „каннас" и „канес" не е „хан", а е старославянското „къньазь". Добре, но професорът не пожела публично да изкаже това мнение. Публично той поддържаше и поддържа титлата хан! Скоро след това настана спор из вестниците между мене и Георги Баласчев. Баласчев беше писал, че първоначално българските държавни глави са титулувани х а н, а после ц а р. Аз му възразих, че титлата „хан" никога не е давана на българските държавни глави и че най-старата титла е г е х. Още под година 531-а Теофан говори за два български регес (крале) в Мизия. Баласчев ми възрази, че това не е вярно, и за да разбере обществото, че аз говоря неверни работи, той предложи анкета и посочи двама професори като анкетьори, от които единият беше оня, който ми каза, че имам право, е „каннас" не е „хан", а е „къньазь". Аз се съгласих. Професорите направиха анкетата, но като видяха, че аз имам право, отказаха да съставят протокол. Ако тези професори бяха съставили протокол, ако те бяха казали, че още в 531 г., т.е. преди Аспарух, е имало български крале в Мизия, които са титулувани „регес", а не „ханове", ако бяха казали, че „канес" не значи „хан", а „кънезь", още тогава щеше да изчезне мнението, че българите са късно дошли турци. Тук ние имаме пример, където българският професор съзнателно не е искал да каже истината. И понеже професори и днес продължават да защитават тезата, че българите са късно дошли турски ханове, можем да кажем, че те през цялото време на своето професорстване съзнателно са заблуждавали учащите се. Какво доверие може да има министърът на образованието в мненията на подобни професори?”(с. 149-150) Не мога да коментирам случаят с „кралете” - не съм го проучвал. Че част от завареното население след време е почнало да се нарича българи не означава, че те по потекло са били такива. Но и този въпрос не искам да го коментирам. За „канес - княз” си стигнах по собствен път, но това в случая е без значение. А че "българинът не търпи друг българин да докаже нещо" личи и от бележките по-долу. Като чета как ми обясняват, че където пишело Михаил, трябвало да се чете Борис, ми става ясно колко хората въобще имат желание да прочетат нещо новонаписано, а направо си карат с науменото. С приписката на Тодор Доксов от ХV в. мисля да се занимая по-нататък. Макар че отсега са ми ясни коментариите. все пак се надявам, че това което пиша тук се чете и от други, освен от коментиращите.

Зеленоглавки са, аз само тях познавам. Преди две-три седмици мъжките си пазеха женската и се гонеха. На тази снимка са три мъжкара и една женска, ама кой ли е таткото на малките патенца? Те са няколко женските, две вече са със пиленца.

СЪДЪРЖАНИЕ Митът за св. цар Борис върху икони и пари Името, с което в ІХ в. Покръстителят на българите е останал в историята на Европа Каква титла е имал владетелят, покръстил българите Под какво име Покръстителят на българите е възприеман като светец Образът на Михаил, свети български цар, в манастира Зограф Образът на цар Михаил в манастира „Св. Наум” в Охрид Кой е свети Борис от руското „Поучително евангелие” Бележки Съдържанието на изследването е в прикачения файл: Съществувал ли е през Средновековието „Свети Борис Български”.pdf (изтегля се след регистрация)

Ето ги Великденчетата. Вчера ги нямаше, затова ги кръстих така. Трябва да са се излюпили снощи. Кога се научиха да плуват!

Да разбирам ли, Иванко, че според тебе на балчишкия кръст пише: „Благословен си, Христе боже наш, ти който се нахендри”? Думите са от евангелието, Иванко. Не си първият, който чете евангелието от позицията на дявола. Извинявай, ама нямам време за майтапи. И аз съм атеист, ама чак така да кощунствам с религията не си позволявам.

Разчитането на монограмите на Балчишкия кръст е перфектно! Друго си е когато вземе отношение човек запознат със семантиката на този тип кръстове. Аз самият виждах противоречие в присъствието на кръста на името на Мирчо, защото изображението на герба на Влашко е във форма, която вече е отработена в този вид по-късно. При Константин Бранковяну, например, се вижда нещо подобно. А той е чак в 1689 - 1714. Може и гербът да е по-ранен, но някой трябва специално да се е занимавал с румънската хералдика. Моята задача беше да обърна внимание, че кръстът е румънски и с него да се занимават хора специалисти. Все пак за последните два реда никой не е предложил нещо убедително - дори и аз. Колкото до съчетанието: отгоре текст на старославянски, отдолу на влашки. Ами отгоре текстовете са църковни. На Балчишкия кръст имаме текст от църковен тропар, монограмите са на евангелисти и т. н. А богослужението в Румъния до средата на 19 в. май, е било на старославянски. Ходжите в България и до сега си пеят на арабски защото това, което пеят, го няма преведено.

По повод на 130-та годишнина от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция в Народното събрание беше пуснато в употреба пощенско-филателно издание на тема „130 години възстановена българска държавност”. То се състои от блок с две пощенски марки (ил. 1), илюстрован плик и специален пощенски печат. Както съобщават в сайта на парламента, първодневният печат на изданието е поставен лично от председателят на Народното събрание Георги Пирински на церемония в Клуба на народния представител. В сайта има и снимка, на която председателят Георги Пирински показва поставения от него печат (ил. 2). До него е председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) Пламен Вачков, който бил казал: „За нас е чест, че пускаме филателното издание в най-престижната сграда на държавата в присъствието на депутати и членове на правителството”. Случилото се всъщност е гаф - споменатите депутати и членове на правителство въобще не са разбрали, че Г. Пирински официално е сложил печат върху герб, около който през 1998 г. се разгоря шумен скандал между Георги Чапкънов и скулптора на „Бояна филм” Руси Дундаков. Тогава се оказа, че Георги Чапкънов е изработил пластичен герб на България, който да бъде поставен в Народното събрание (ил. 3), и който герб не съответства на черно-бялото и цветното графични изображения , отпечатани в „Държавен вестник” бр. 62 от 5.08.1997 г., като приложения към публикувания там Закон за герб на Република България (ил. 4). Различията са на много места. Например, на герба в Държавен вестник лъвът върху щита няма кичури непосредствено над извитата част на опашката, кичурите на опашките на лъвовете-щитодържатели са два, на долните им лапи са три, а гривите им стигат почти до опашката. В герба на Чапкънов лъвът в щита има три допълнителни кичура, щитодържателите имат един кичур в повече на опашката и един по-малко на краката, гривата на лъвовете-щитодържатели е по-къса. Различия има и в короните, горната част на щита, разположението на желъдите (ил. 5). Най-добре се виждат различията във фалшивия герб спрямо официалния му вид, отпечатан в Държавен вестник, на цветните им варианти. Изображението на фалшивия герб по някакъв начин е попаднало в няколко интернет-сайта (най-малко са четири), без поставилите го там да са разбрали, че рисунката не съответства на законоприетата. Даже на две места този герб е показан заедно с текста на Закона за държавния герб на Република България от 1997 г., цитира се Държавния вестник и се създава впечатление, че фалшивото изображение е взето от там. В пресата не се появи снимка как Г. Чапкънов сваля своя герб от залата на Народното събрание, но сега там има друг пластичен герб, съобразен с Държавен вестник. Вижда се, че и в Президентството е така (ил.6). Учудващо е, че издателите на филателния блок „130 години възстановена българска държавност”, които в началото на март бяха уведомени за допусната грешка в проекта на едната марка, не си мръднаха пръста да я поправят. През януари министър Николай Василев се закани, че ще въведе ред в хаоса с държавните символи. Е, стигна се до там, шефът на парламента да пуска в употреба марка с фалшив български герб. Едва ли някой ще поеме прословутата „политическа отговорност”. А друга естествено едва ли ще има. Поне да бъде изтеглен въпросният блок от употреба. Резил е все пак.

Едно от постиженията на демокрацията е, че почнахме да честваме историческите дати по преценка на отбелязващите ги. Например, денят на обесването на Васил Левски се отбеляза във Велико Търново на 18 февруари, докато в останалата част на страната това стана на 19 февруари. Чакаме търновци да отбележат и смъртта на Христо Ботев на 1 юни. Дали ще пуснат и сирените? Трифон Зарезан отдавна си го честваме и по стар и по нов стил, а е редно и учениците да вземат пример и да празнуват освен 24, но и 11 май. Тя и държавата си прави, каквото си иска. Отбелязва дните на Съединението и Независимостта по стар стил - на 6 и 22 септември, но Освобождението на България си е по нов стил, на 3 март. В разстояние на няма две седмици отново сме свидетели на поредното разделение на „стари” и „нови”. Столичният съвет реши, че 130 годишнината на обявяването на София за столица - 22 февруари 1879 г., ще бъде отбелязан по нов стил на 3 април. Той така се отбелязваше и по времето на тоталитаризма. Всъщност празниците, които отбелязвахме по календарите на Партиздат и Работническо дело, и сега си ги празнуваме на същите дати. А те са изведени по правилото: историческата дати плюс 12 дена за събитията от ХІХ в., и плюс 13 дена за събитията от ХХ в. до края на март 1916 г. Докато новообявените празници вече си ги честваме на историческите дати. Независимостта и Съединението ги нямаше в споменатия календар и ето, реши се те да се честват на самите дати. Датата на подписването на Търновската конституция я нямаше в официалния календар на НР България, защото конституцията беше царска. И сега, когато вече се чества този ден, Народното събрание за разлика от Столичния съвет, реши да си го чества по стар стил. Така днес Народното събрание отбелязва денят 16 април 1879 г., когато в Търново е подписана конституцията на Българското княжество. Интересно търновци и те ли честват този ден днес или ще сторят това след 12 дена? Няма ли историческата общност да излезе с единно мнение, кога да се честват историческите дати и да се възстанови старата практика, в началото на годината да се издава календар по дати за цялата година, в която за всеки ден да се отбелязва най-важното събитие, особено ако се навършва кръгла годишнина? Не ли редно БАН да поеме инициативата за такъв календар, и той да бъде издаван официално със съдействието на Народното събрание, Президентството и т. н.?

СЪДЪРЖАНИЕ Раждането на идеята Изработването на топовете Първото топче гръмнало в Петрич Батареята на Зли дол при каменна Клисура останала безмълвна Дървени топове срещу оръдия Круп при Панагюрище И в Батак гърмял въстанически топ Най-добре дървената артилерия била организирана в Брацигово Топчета и в І революционен окръг в Ново село (Априлци) Краят на черешовата артилерия на априлци Използвана литература Бележки Чети и гледай в прикачения файл: Черешовата артилерия на Априлското въстание.pdf (изтегля се след регистрация)

Дневници на Първото учредително н. събрание в Търново по изработването на Българската конституция. С. 1890.

Благодаря за информацията! Тази снимка я кръстих: „Братовчедът от Кайро ми е на гости”. Дали обаче на снимката не е братовчедката?

Преди около месец при езерото в Южния парк, покрай което минавам всяка сутрин, се появи екзотична двойка пернати. Иначе езерото (това е едно от дванайсетината, които са в Южния парк) се обитава от полудиви патици, които не си правят труда през зимата да си ходят на юг, а се пръскат по рекичката, която минава през парка. На другия ден шарените птици ги нямаше, но след три дена се появиха пак и така идват-отлитат. Не знам каква им е породата, откъде идват и къде отиват. Първия път си помислих, че може би са дошли или от север или от юг, от място, където им е станало студено. Птиците обаче се държат много благородно. Идват почти до тебе, когато им подхвърляш хляб, не гонят местните патета, ако те първи се затекат към къшея. (Тукашните патици, когато са гладни, излизат на брега, при тебе, ако им хвърляш хляб). Затова си помислих, че гостите вероятно прелитат от Зоологическата градина. Не съм ходил скоро там, не знам има ли такава порода в зоопарка. Също си помислих, че когато ги няма, вероятно прелитат до друго езеро в парка или може би до някой по-голям водоем. Интересно ми е да знам биографията на моите нови познайници.

В началото на новооткрития и широко рекламиран сайт kingsimeon.bg може да се прочете: „Царят поздрави екипа, създал интернет-страницата, като изтъкна, че по този начин се дава възможност всеки сам да чете информация за историята на неговото семейство и да си състави мнение, без да се влияе в тиражираните митове през последните години.” Както често става, изглежда царедворците обаче са подвели величеството. Понеже не видях там място за мнение, пиша бележките си тук. Който се интересува, вероятно ще открие написаното навреме, докато още не е тръгнала да се разпространява неистината. Защото нали е ясно, че на мястото на старите митове не бива да си съставяме нови, колкото и дребни наглед да изглеждат те. Пък и в случая става дума не за частната история на бившия цар Симеон ІІ, а за историята на Третото българско царство. В раздела „Гербове и вензели” на сайта „Цар Симеон” , има пет герба, но пояснение за принадлежността им се дава само за два: за единия герб се сочи, че е личен на Н. В. цар Симеон ІІ, а за другия пък погрешно пише, че бил на Орлеанската династия. В раздела „История”, който всъщност е за историята на родовете, от които произхожда Симеон ІІ, също има гербове. Пиарите на царя, дето са направили сайта, добре са решили най-отгоре на дадената родова справка да сложат и съответния родов герб. (Справки има за Сакс-Кобург-Готската, Орлеанската, Бурбон-Пармската и Савойската династии). Проявена е обаче вопиюща некомпетентност относно гербовете на Орлеанската и Бурбон-Пармската династии. Не са сложени тези гербове, които трябва. От което се създава впечатлението, че Симеон или не е разглеждал сайта си, или не познава добре символите на прадедите си. За Орлеанската династия е сложен гербът, който го има и в „Гербове и вензели”, но той не е на Орлеаните, а на Бурбон-Пармската династия. Като герб на Бурбон-Пармската династия пък е показан чисто бурбонски герб. Абсолютно същото изображение в Уикипедия се води като герб на френските крале (виж например статията „Louis XVIII of France”). Едно рутинно влизане в темата „Орлеанска династия” на френски и английски език (House of Orléans и Maison d'Orléans), защото на български език нея я няма самостоятелно обособена, ни показва истинския герб на въпросната династия. В сайта heraldique-europeenne.org на Arnaud Bunel пък е даден конкретно гербът на последният френски крал Луи Филип І, бащата на княгиня Клементина, който е от рода на Орлеаните. Вижда се, че гербът на Орлеаните и в частност на прапрадядото на Симеон ІІ, е: три златни бурбонски лилии с турнирна врата над тях, на синьо поле. Всъщност не е необходимо да търсим по този заобиколен път истината за хералдичната символика на родовете, от които произхожда Симеон ІІ. Неговата прабаба княгиня Клементина, майката на цар Фердинанд І и дъщеря на крал Луи Филип І, сама е оставила свидетелства за родовете към които е принадлежала. По повод на 90-годишният рожден ден на княгиня Клементина в 1907 г. е отсечен възпоменателен медал, на който тя сантиментално е показала семейния си герб. А той е съставен от герба на съпруга й Август херцог Саксонски (гербът на Саксонското херцогство) и нейния герб като херцогиня Орлеанска (гербът на Орлеанското херцогство, всъщност по-правилно е френското понятие дукатство). На медала Орлеанският герб е с три лилии с турнирна врата. Колкото до герба на Бурбон-Пармската династия, той е същият, който в сайта на Симеон погрешно е даден за герб на Орлеанската династия. Въпросният фотос е на герба върху луксозната обложка на музикалната творба „Сватбен валс”, написана от Йохан Щраус и посветена на княгиня Мария Луиза Бурбонска-Пармска по повод сватбата и с княз Фердинанд І. Същият герб на Бурбон-Парма с трите лилии и мидени черупки околовръст, и до сега стои на източната фасада на Двореца в София, където е част от сватбения герб на двойката княз Фердинанд - княгиня Мария Луиза. Интересно дали Симеон ІІ знае, че в личния му герб пряката френска родова линия на княгиня Клементина е пропусната? Защото от изложеното в семейния му сайт се създава впечатлението, че Симеон приема герба с лилиите в своя герб (който е Бурбон-пармски) за герб на Орлеаните. Иначе гербът на Орлеаните фигурира в герба на цар Фердинанд І, който герб в 1916-1917 г. се припознава като официален за Царство България и е отпечатван върху българските банкноти и пощенски марки. Именно защото е част от българската история, Орлеанският герб заслужава да бъде представян в точния му вид и точното му място.