Warlord

Дуръс, Албания, днешно време. При всеки по-сериозен порой градът се превръща в Балканската Венеция.

За (поредно) съжаление Стефан Тошев пък вече се е бил скарал с Макензен заради общата стратегия на Северния фронт, което е нажежило отношенията и съответно командването го препраща на някаква скатана длъжност за да потуши страстите и разкола между щабовете.

Разузнаването определено има информация за подготвяната от французите офанзива, дори са знаели, че ще е в този участък. За съжаление точно преди това да стане главнокомандващия ген. Никола Жеков се налага да замине на лечение във Виена, Както казва Морис Дрюон: "Когато нещастието разпери криле над някоя страна всичко се съюзява с него". Току що назначеният и определено не толкова способен Г. Тодоров явно не е успял да отреагира адекватно или навреме. Все пак за около седмица няма възможност да се извършат кой знае какви укрепителни дейности точно в този район, нито пък да се разместят позициите или командването на 2-а и 3-а дивизия. А също не мисля, че една дивизия, макар и с общо командване би успяла да удържи при Добро поле. Рачо Петров макар да е връзкарче, определено си е кадърен кадър и щеше и той да е добър избор за назначение в тази ситуация, за съжаление съдбата и него го изплъзва като възможност, защото той вече е минал в запас по собствено желание още предната година... п.п. накъде са изтеглени батареите през август? Имай предвид, че голяма част от тежката артилерия е немска и точно в тоя период германците почват да изтеглят масово части от Македонския към Западния фронт, може да е свързано с това.

Албански партизанки, 1943 г.

Засегнал съм го с 1 изречение в текста. Накратко - имало е подобно предложение в щаба, но целта му по-скоро е била да обърка настъпващите по Вардар сърби и французи с оголен фланг и евентуално да ги принуди да се върнат да помагат на англичаните пред Солун. Само че и българския и немския щаб почти веднага го отхвърлят поради липса на сили и възможност за такава операция. Въобще след настъплението към Лерин и Воден повече няма въобще сили за мащабна офанзива на този фронт. А за влизане в самия Солун никой не си е мислел, поне не и през 1918. Да не говорим и че това не само нямаше с нищо да промени изхода от войната, но такъв опит щеше да доведе до много допълнителни безмислени жертви в края на привършващата война и само щеше да разгневи още повече съглашенците, мотивирайки ги да са по-строги към нас на мирните преговори, а гърците - още по-отмъстителни в егейска Македония и Тракия към българското население.

Краят на Великата война Въпреки голямата дефанзивна победа при Дойран, ген. Вазов получава заповед от командването да се изтегли на север. Появилата се идея за контраофанзива към Солун с включването и на 2-а армия на ген. Луков е единодушно отхвърлена и от щаба и от правителството като ненужно и безперспективно усложнение на нещата. Което единствено би могло да доведе до още по-големи жертви и още по-тежки последствия. Дошлото на власт правителство на А. Малинов, с обещания най-накрая да прекрати бъркотията в страната предизвикана от световната война, има за цел незабавното излизане от нея и стартиране на мирни преговори с Антантата. Поради което е решено Дойран да бъде използван като коз на предстоящите преговори, а българската армия да се оттегли достойно и с победа, изпреварвайки предстоящото пълно разпадане на фронта след Добро поле. А там с пробива и напредването на врага, войските в Източна Албания и Западна Македония (1-а Шопска, 6-а Бдинска и 302-а дивизия) стават все по-изолирани и надвисва опасност скоро пътя им към България да бъде изцяло отрязан. Макар и българите да се изтеглят организирано на север по долината на Вардар, давайки множество отпорни сражения, в крайна сметка френската конница достига до Скопие на 29 септ. През това време 3-те изолирани на запад дивизии се придвижват към Тетово. На 30 септ. техният авангард от 25-и п. полк и части от 19-и п. полк заедно с няколко тежки батареи се разполагат пред падналия на предния ден г. Скопие приготвяйки се директно да го атакуват и вземат обратно. При тях, преди да са открити огън, бързайки пристигат френски, сръбски и италиански парламентьори с бели знамена за да им съобщят, че в Солун е било сключено примирие. Това показва, че българската армия не само не е разбита, но отстъпва в ред и готовност да води още битки, както и показва нежеланието на противниците да се бият повече срещу нея. От своя страна германците пък до последно настояват, че трябва по някакъв начин настъплението да бъде спряно преди да пресече връзката им с България и Турция. Българското командване изисква от тях незабавно да му бъдат изпратени поне 6 немски дивизии за да може да бъде постигната подобна цел. Това което германското обаче може да обещае е само една бригада и една австро-унгарска дивизия, която така и не пристига. Безкрайно недостатъчната една немска бригада от 217-а дивизия, прехвърлена от Севастопол, също не сварва да стигне до фронта, но поне взима участие в потушаването на т.нар. Войнишко въстание при Владая. Въпреки че мащабите, ролята и значението на този бунт против властта и войната често са доста преувеличавани, той все пак е израз на отчаянието и недоволството обхванали войниците и обществото. Вече на всеки отдавна му е станало ясно, че Германия няма как да спечели войната на Западния фронт, така че при всички положения накрая и ние неминуемо ще загубим. Единственото което може да се направи оттук нататък е възможно най-скоро да се прекрати огъня и да се сключи примирие преди нещата да се влошат още повече. Примирието влиза в сила от 30 септ. 1918 г., в момент когато все още всички български войски са отвъд границите на предвоенна България и по трите фронта на които сме водили бойни действия... След като България пуска съглашенските войски да минат през нейната територия, по този начин се прекъсва връзката на Цетнтралните империи с Турция и отделно се отваря нов фронт против тях и против Турция, което води до скорошния крах и на останалите държави от Централните сили. Турция излиза от войната месец след нас - на 30 окт., а Австрия - на 3 ноем. След като и подводната война водена от Германия в Северния Атлантик не успява ефективно да прекъсне доставките и комуникациите на съглашенците, умират и последните надежди, че те може по някакъв начин да бъдат заставени да искат мир. Докато САЩ, Япония и англо-френските колонии се превръщат в неизчерпаем източник на суровини и жива сила за Антантата, то Централните сили се оказват един огромен обсаден лагер. При войските на ген. Фош вече пристигат средно на месец по 230 000 нови войници само от САЩ. Така че той вече разполага с предостатъчно сили за започване на планираната от него тройна офанзива на Западния фронт. Първото настъпление на 28 септ. е спряно от германците, но въпреки упоритата им съпротива при второто са изтласкани назад и заемат укрепената линия "Херман Хундинг". Тази позиция, отбранявана от 900 000 германци, е атакувана от 1 400 000 съглашенци и след двуседмични боеве с променлив успех все пак накрая германците са изтласкани и от там. Междувременно на 8 ноем. кайзер Вилхелм абдикира от престола и заминава за Холандия. Три дни по-късно на 11 ноем. германските дипломати подписват капитулацията в личния вагон на ген. Фош в една гора край Компиен. На 13 ноем. последни я подписват унгарците, с което се слага край на Първата световна война, ако не броим сраженията на източните съглашенски войски срещу болшевиките приключили чак на 27 май 1919 г. с битката при Бендер. Предстои сключването на официалните мирни договори с победените и нищо хубаво не ги чака във Версай... Делегатите пред вагона на Фердинанд Фош след подписването на капитулацията. На 22 юни 1940 г. германците ще заведат французите в същия вагон за да подпишат своята капитулация

"Да дадем Цариброд на Сърбия е като например да дадем Кент на Германия" Джеймс Баучер в английската преса, 1919 г.

Божо като цапне 2 ракии и нулите почват да му се виждат двойни и тройни. За точни данни на загубите по битки - само в архива във Велико Търново. Иначе из мемоарите точността за такива цифри е условна, примерно Недев да кажем споменава ~ "след отбиването на атаката войниците преброиха 2300 трупа пред позицията и ок. 500 души бяха взети в плен." В по-късното издание на военно-историческата комисия "Българската армия в световната война" има разбивка по дни и даже и по часове за действията на отделните части, само че там са ІХ тома, всеки от по 800-900 стр. суров материал от монотонни очерци. Не че и така не са ми интересни, но в момента физически нямам време да ги изчета. Може все пак да им дръпна един диагонален поглед дали няма някъде цифри за загуби

Щурм след щурм Насреща българската артилерия мълчи. Острият дефицит на снаряди налага да се пестят само за краен случай. Такъв настъпва на 18 септ. в 5 часа сутринта, когато англичаните и гърците се впускат в атака. Позициите на 33-и Свищовски полк са щурмувани от 66-а английска бригада и 3-и гръцки полк, друга английска бригада напада 57-и пехотен полк. Североизточно от езерото 1-а бригада от 11-а дивизия е атакувана от цялата Критска дивизия. Няма място по линията на сблъсъците, където врага да не е със смазващо числено превъзходство. На левия участък от фронта ожесточеният огън на британската артилерия избива всички наблюдатели, преди те да успеят да предупредят навреме българската за прииждащите вражески вълни. Поради закъснялото изстрелване на сигналните ракети, на този пункт артилеристите откриват преграден огън по врага чак когато той се врязва в разрушените телени мрежи, а на участъка пред 4-а рота успява да ги преодолее и се изсипва в окопите от първия ред. Там вече артилерията не може да помогне на оредялата шепа защитници, разполагащи само с една картечница. Те посрещат многохилядния противник с пушечен и картечен огън, гранати и щикове но скоро поддават под напора силно назад, губейки позицията си. Овладян е и опорния пункт на 17-и п. полк, откъдето също плъзва вражески поток през окопите и така заеманата от 1-а рота позиция се оказва обградена. До тогава ротата от 200 души с 3 картечници и 4 минохвъргачки успява сама да спре и удържи целия 3-и гръцки полк от 2500 души. Но когато пробилите през окопите англичани я удрят и по двата фланга отбраната им рухва и врага напредва още през отбранителните линии. В 6:00 гърците са вече пред телените мрежи на третия и последен ред окопи. Постепенно близо 4000 вражески войници достигат до там, а зад тях напират още. Преградния огън не успява да ги спре и на местата където защитниците са избити те влизат и по окопите. Струпалите се там остатъци от Свищовския полк се налага да отбраняват тази последна полоса водейки свирепи ръкопашни боеве с многобройните врагове. Майор Васил Манолов събира и организира група от ок. 50 войници, с която не само успява да удържи масираната атака на гърците, но и започва контранастъпление срещу тях преди на участъка да се струпат прекалено много врагове и да ги пометат с числеността си. Те се добират чак до изоставените минохвъргачни гнезда на предната линия и с бой на нож ги заемат отново изтласквайки врага обратно зад първия ред окопи! Един подвиг на шепа бойци изглеждащ невъзможен и на практика и на теория. Но макар майор Манолов, заедно с повечето от последвалите го войници, да загиват в тази вихрена контраатака, ефектът от нея е поразителен. А освен това и съвсем не е безпрецедентен за този ден. И на още няколко пункта от поддалата отбранителна позиция български офицери вдигат взводове от по 30-50 души сами срещу цели вражески батальони. Макар това да са отчаяни атаки на български офицери следвани от по неколцина войници, със своята безумна ярост те объркват и разстройват гъстите гръцки редици. А след като флангът на гърците започва да се оголва те вкупом се вдигат в отстъпление. Виждайки това, малко подир тях и англичаните тръгват да отстъпват под прикритието на мощната си артилерия, предполагайки че шепата нападащи пред тях са само авангард на една мащабна контраофанзива, в която тепърва ще бъдат вкарани и резерви. Зад тях обаче няма никой. В този критичен момент всичко буквално увисва с цялата си тежест на един съвсем тънък конец, който като по чудо издържа докрай благодарение на невероятната воля и саможертва на защитниците. Няколко часа след изтеглянето си британците започват наново да обсипват българските позиции с бомби и тежки снаряди в опит да доразрушат отбранителните съоръжения с укриващите се там, за да могат да настъпят без притеснение от самоотвержените им контраатаки. Укритията и този път издържат и защитниците им остават невредими и твърдо решени да посрещат новите поредици от атаки. През нощта артилерийският огън от хаотичен преминава в барабанен, често и с бойни отровни газове. Към 3 часа сутринта барабанният огън стихва и пехотата, с батальон зуави (колониални части от Индия) в авангард, се впуска в атака срещу свищовци. За разлика от предния път сега откъм българските позиции на момента еква унищожителен преграден огън без да се пестят снаряди, който помита зуавите и обръща в бягство и настъпващите зад тях части. След поредното оттегляне веднага е открит пореден барабанен огън, концентриран по предните опорни пунктове на 33-и полк. В 3:15 наново гъсти колони от англичани, гърци и зуави настъпват напред, като преминават линията на преградния огън без да държат сметка за жертвите, които трябва да дадат за това. Там те са посрещнати от свищовци с бомби, щикове и приклади в крайно ожесточени ръкопашни боеве продължили близо 5 часа чак до 8:00 сутринта. По време на които врага на три пъти изтласква българските войници от окопите им и те на три пъти след това си ги връщат наново с безспирни контраудари. След тази поредна кървава и безрезултатна офанзива противника наново се прегрупира, обсипва позицията с хиляди снаряди и хвърля пехотата си в още една масирана атака в 8:30 часа. Изглежда обаче умората и отчаянието натежават повече над атакуващите. За пореден път защитниците стоически посрещат нападащата ги маса с мощен преграден огън на артилерията, а след това с картечници, пушки, минохвъргачки и огнепръскачки. Страшния брой жертви които падат пред българските дула и при този налет, разколебават силно противника и след около час отделни групи започват несигурно да заотстъпват. В този момент, без да чака повече, неуморно и за пореден път поручик Георги Катранов повежда ротата си в контраатака на нож. След него от окопите едни след други изскачат още роти и взводове и с рев се понасят с щиковете напред. Завръзват се още веднъж изтощителни ръкопашни боеве в продължение на още 50 минути преди остатъците от противника да се отчаят тотално и вкупом да се разбягат назад. Пълното отчаяние обхваща не само войниците, но и командването им. Англичаните се оказват практически разгромени. Загубите им, особено тези на 22-а и 26-а дивизия, са направо катастрофални. Отделните им части са напълно небоеспособни, а и няма повече с какво да бъдат попълнени. При това положение вече единственото, което им остава е да се изтеглят от бойното поле на юг към Солун, оставяйки хиляди безжизнени тела сред димящата разорана от снаряди земя. При тази атака само англичаните губят 3 155 войници и офицери, според собствените им данни. Като в боевете при Дойран през 1917 г. дават 5 024 жертви, а общо за цялата война на Солунския фронт пред позициите на българите падат убити 9 424 английски войници и офицери, ранените са 16 888 души, а 1194 британци са взети в плен от българите.

Унгарското име на Белград е Nándorfehérvár.

Ами описал съм в по-горните постове. Ударната групировка, която прави пробива е съставена от 2 френски дивизии (едната от които е 17-а колониална дивизия - сенегалци, алжирци, индокитайци; демек 50/50 горе долу са метрополийци на колониални) и 1 сръбска дивизия. Като се има предвид, че цялата артилерия, снаряди, муниции, самолети, снабдяване и т.н. са френски. Въобще сърбите са екипирани, въоръжени и организирани по френски образец, все едно още 1 колониална дивизия Ами вдействителност загубите на англичаните при Дойран през 1917 са доста по-големи отколкото тези през 1918 според собствените им данни. Така че не е невъзможно. А шотландци действително са били докарани там и действително са яли пердах. Междувпрочем през 1915 и 10-а дивизия съставена от ирландци ядат пердах западно от Беласица. А пък при първата атака на Дойран на 18 септ. най-дълбоко чак до последния ред окопи достига британски полк съставен от войници от Южен Уелс, които след мощна контраатака на свищовците са били сринати обратно зад първия ред. Тъй че май няма етнос от Албиона дето да не е ял пердах тука Ето и снимка на няколко пленени шотландци при Дойран с ген. Вазов (втория отдясно наляво):

Действително мащабите на Западния и Балканския фронт са несравними. Но кой знае, може войниците да са считали, че позицията е непревземаема и в някакъв момент командването ще се принуди да ги принесе в жертва на нея и са решили да се пробват на друг фронт, може и да не са им казали, че точно във Фландрия ще ги прехвърлят

Мълния в Бг Наука: https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/03/09/3143446_trump_prie_pokanata_za_sreshta_s_kim_chen-un/

Дойран – борба докрай Източния сектор на участъка от Македонския фронт, щурмуван от Антантата през септември, е с дължина 21 км от Вардар до Дойранското езеро и още няколко км източно от езерото до Беласица. Той се отбранява единствено от войниците на 9-а Плевенска пехотна дивизия и части от 11-а пехотна дивизия, с 2 полка в резерв (общо ок. 30 000 души).Срещу тях нападат английските 22-а, 26-а, 28-а и 83-а пехотни дивизии и гръцките Серска и Критска пехотни дивизии (общо ок. 75 000 души). Но трябва да се отбележи, че изградената под прекия надзор на ген. Вазов и полк. Нейков фортификация е значително по-надеждно устроена отколкото тази при Добро поле. Окопните системи тук са от по 3 реда на повечето места, по-дълбоко вкопани и с повече ходове за съобщения между тях, със силно укрепени галерии за укриване от тежки снаряди и авио бомби, а телените заграждения пред тях са от 2 до 5 реда. На този участък се водят боеве още от 1915 г., но сега предстои най-крупния и най-решителния. На французите реално им се налага да изразходят колосални количества бомби, снаряди и жертви за да пробият отбраната при Добро поле. Те обаче са нищо в сравнение с апокалиптичния огън, който британците изсипват по българите при Дойран и камарите от трупове, които оставят пред позициите им, без да успеят да ги помръднат от там. Едноврененен залп на всички британски оръдия разцепва сутрешната тишина на 12 септ. 1918 г. Оглушителният им грохот тресе цялата земя от Дойран до Вардар в продължение на шест кошмарни денонощия без заглъхване. Огъня е най-концентриран по участъка на 33-и Свищовски пехотен полк, заемащ командните височини от двете страни на в. Дуб. През дните разрушителният артилерийски огън е непрекъснат, като преди атаката, на 17 септ. е съпроводен и от масивни въздушни бомбардировки на британските самолети. През нощите огъня е на ураганни пориви през къси интервали, като се редуват картечни и артилерийски канонади, целящи да пречат на българите да поправят пораженията по траншеите и телените заграждения. А на моменти те се сливат в общ масиран обстрел, имитиращ артилерийска подготовка преди атака, което да държи постоянно артилеристите нащрек пред заплахата от нощна атака и въобще да прави съня на войниците невъзможен. По свищовци, заемащи участък от едва 900 м фронт и 500 м в дълбочина, през тези 6 дни падат над сто хиляди британски снаряда. А по време на артилерийската подготовка преди атаката интензитета на залповете започва рязко да нараства в пъти. Само за последното денонощие (17-18 септ.) по тях британската артилерия и авиация изсипват още близо сто хиляди бомби и снаряди. Освен плътната огнена стихия над главите на войниците се разнасят и облаци от бойни отровни газове. Сред черната пушилка на този ад едва се различава дори ярката светлина на сигналните ракети. За щастие дълбоките и стабилни галерии на отбранителната линия издържат на масирания обстрел. При строежа на линията ген. Вазов подлага войниците на продължителен и тежък, почти каторжен труд, докато издълбаят солидните укрития, но това впоследствие спасява както позицията така и животите им. Български войник с противогаз пред тунел към укритията на Дойранската позиция

А това автоматичен калкулатор ли е? Всмисъл нещо като екселска таблица, в която задаваш параметри и изкарва резултатите (пораженията)?

Тикви са и всички съвременни обитатели на бюрм или там както занапред ще се нарича, които наново и наново разръчкват старата купчина тор (лъжи) на българофобската пропаганда.

Утре вечер в 'Mixtape 5'

Най-вероятно това е причината. Но не е лошо всеки път когато вардарските тикви повдигат темата, да ги питаме: А вие какво направихте за спасяването на вашите евреи?

Ами отваряй ги една по една и всеки ще пуска мнения и материали, ще се заформи дискусия и за всеки все ще излезнат интересни неща, които не знае по темата.

Реституционните искове в България превишават двойно площта на страната.

Интересна разработка. Често съм си мислел за разработване на по-мащабна симулация за патаклама по цялата линия Крали Марко, с пристигане и на американски и съветски подкрепления впоследствие. Ама отде време и нерви за занимавка. Спомням си че в БС преди време щяхме да изпробваме подобна форумна игра (НРБ vs Турция), но както обикновено приключи преди да е почнала. Тука как са калкулирани резултатите от удара? И най-вече как отбраняващите се успяват да изпотрошат толкова танкове, с какво разполага артилерийския дивизион?

Атакама си е една от най-мъртвите пустини в света. Затова перуанците не са предполагали, че 'страхливите чилийски кучета' ще успеят да преминат от там с все обозите, оръдията и логистиката. А и с оглед на досегашните бойни действия, развиващи се по море са били заели рубеж за отбрана с фронт към крайбрежието и съответно спипани по бели гащи

Това е в подфорума на Клуб "Военна история", т.е. предполага се тук да се разглеждат повече военно-техническите аспекти отколкото военно-политическите.

През месец февруари 1879 г. избухва така наречената Селитрена война между Перу и Боливия – от една страна, и Чили – от другата. Целта на войната е заемането на областта Антофагаста – богата на находища на селитра. В хода й перуанският монитор „Huascar”, командван от контраадмирал Мигел Грау (Miguel María Grau Seminario), в течение на шест месеца тероризира чилийското крайбрежие, нападайки транспортните кораби и бомбардирайки пристанищата. През това време „Уаскар” обстрелва и причинява разрушения на пристанищата Кобиха, Токопиля, Патильос, Мехилонес, Уанилос, Пунта де Лобо, Чанярал, Уаско, Калдера, Кокимбо и Талтал, потапя 16 чилийски транспортни кораба, поврежда сериозно чилийските бойни кораби „Blanco Encalada”, „Abtao”, „Magallanes” и „Matías Cousiño”, пленява в качеството им на трофеи транспортите „Emilia”, „Adelaida Rojas”, „E. Saucy Jack”, „Adriana Lucía”, „Rímac” и „Coquimbo”, като на „Римак” пленява 260 кавалеристи с конете, оръжието и снаряжението им. Освен това връща на перуанците пленените по-рано от чилийците транспортни кораби „Clorinda” и „Caquetá” и разстрелва брегова батарея в Антофагаста. Така мониторът се превръща в сериозно препятствие за успешното настъпление на чилийските войски на суша, а Мигел Грау достига звание адмирал. На 21 май 1879 г. „Уаскар”, заедно с броненосеца „Independencia”, блокират пристанище Икике. В същото време натам се отправя чилийски конвой състоящ се от корветата „Esmeralda”, шхуната „Covadonga” и транспорта „Lamar”, с общо 2500 войници на борда. В хода на разразилото се сражение „Уаскар” се сближава с „Есмералда” и успява три пъти да я тарани. В момента на тарана командирът на „Есмералда” Артуро Прат (Agustín Arturo Prat Chacón) издава заповед монитора да бъде взет на абордаж. В шума на боя обаче го чуват едва двама човека, и скоро тримата загиват на палубата на „Уаскар” в ръкопашен бой. Скоро „Есмералда” потъва. В боя чилийците губят 135 убити и 62-ма ранени. Перуанските загуби възлизат на един загинал и седмина ранени. Въпреки загубата на „Есмералда” при Икике, в Чили 21 май се празнува като Ден на морската слава (El Día de las Glorias Navales). Освен героичната постъпка на Артуро Прат, в този ден при опит да тарани „Ковадонга” засяда на риф, а впоследствие е изгорена от екипажа си „Индепендесия”. За чилийците обаче става ясно, че докато „Уаскар” действа по техните комуникации, настъплението по суша ще им излезе прекалено скъпо. Затова всички сили са хвърлени в издирването и залавянето на неуловимия монитор. Факт е, че след битката при Икике, Мигел Грау връща на чилийското правителство тленните останки, писмата до любимата му жена, униформата и сабята на Артуро Прат, а също така и парче от дъска от палубата, на която загива чилийския офицер, който Грау дава за пример на перуанските офицери "Битката при Икике". Картина на британския маринист Томас Сомърскейлс.

Централните сили не нападат Гърция, защото в кралския й двор има силно немско лоби (краля е женен за сестрата на кайзер Вилхелм) и германците докрай се надяват, че могат да я привлекат на тяхна страна. Дори и когато всички подобни надежди угасват отново по заповед на немците българите са възпряни да атакуват Гърция през Солунския фронт, защото този фронт задържа значителни сили на Антантата, които при падането му автоматично биха ги прехвърлили на Западния фронт, където положението на немците е вече и без това критично. Турците тогава все още не са имали обща граница с Гърция, а и самите те са били твърде заети в собственото си критично положение биейки се в Кавказ срещу руснаците, в Месопотамия срещу англичаните и в Сирия срещу французите (това без да броим и отбиването на мащабния десант при Галиполи), та с други думи толкова им е било спечено положението в този момент, че последното нещо, което би им хрумнало тогава е да тероризират гръцки градове и села Същото се отнася и за нас в това отношение. Има едно малко изключение, което българите успяват да изкопчат от немците - с оглед на стабилизирането на Солунския фронт и по-лесната му отбрана българските войски все пак настъпват в Гърция и заемат територията между долните течения на Струма и Места (Серска област) - така че армията заема за отбрана рубежа на р. Струма с фронт на югозапад. Но и при тази офанзива няма никакви подобни филми като тероризиране на гръцки селища, бягане по море и т.н., ако има са си чиста гръцка фантазия. 7000-ния гръцки корпус в тази област се съгласява да я сдаде без бой при единственото условие, че му се осигури безпрепятственото извозване до Германия. Така че в случая не е произведен нито един изстрел и нито едно село не е било запалено. Така че колкото и да ги търсиш с лупа подобни случки просто не е имало. Точно обратното след края на войната гръцката армия извършва гонения и погроми в етническите български територии, които попадат под нейна власт. А за тези случки доказателства не ти е и нужно да търсиш, има над 200 000 бежанци от тези земи, които и днес живеят сред нас в България.