Warlord

Строежа на големи джамии в Османската империя, първо е заимстван от модела на Св. София и буквално копи-пействан без почти никакво развитие през вековете, относно дворците - не е по-различно. Трудно е да си изкривиш душата, че са по-красиви от европейските храмове и дворци от същата епоха, просто откъм архитектурна разчупеност и орнаменти са едни от най-бедните в целия ислямски свят, без тези в Сахара и на юг, по обясними причини. За поезията - подобно, вярно всеки може да има субективни вкусове, но отново мисля, че на широкия свят са по-известни примерно арабските и персийските писатели, отколкото турски такива. За сравнение със западните, какво да говорим. Можеш ли да сравниш Гьоте със... ами не знам с кой, не съм чувал за нито един известен османски поет Но да оставим субективността за стойностното в литературата - измислят ли се нови жанрове, идеи и течения в литературата при османците, както е в Европа? А в изобразителното изкуство. С кого да сравним Микеланджело? Ами няма с кой, най-малкото исляма им забранява да изобразяват хора и животни, затова техните скулптури и художници плетат единствено безкрайно еднотипни върволици от стилизирани растителни мотиви и толкоз. Няма евроцентризъм (поне при мен) в тази преценка. Във всички тези отношения мога да намеря равни или превъзхождащи Европа примери от Китай, Япония или Индия да кажем, но не и от Османската империя. А именно в тая империя се е налагало да живеем ние точно в най-важния от развитието на човечеството момент. Дори само сянката й, както е с разглеждания случай с Румъния е била достатъчна за да помрачи всякакъв лъч на прогрес.

Разбира се, много от старите традиции и вярвания се абсорбират и остават в новата религия малко или много видоизменени. Но за разлика от Христос и Заратустра, Мохамед е агресивен пророк водещ армии и войни, насърчаващ разпространението на "правата" вяра с каквито и да било средства и тн. Не мисля, че при алтернативния ни сценарий днес в Близкия Изток би се пръкнало нещо като Християнска държава или Зороастрийска държава която да направи толкова поразии.

Едно "Хвала" поне да беха казали.

Така. Промяна в плана. Няма да предлагаме десант в Беломорска Тракия, а вместо това нападаме италианците, изхвърляме ги от Албания и чакаме там съюзническия десант. По този начин ще си вземем и Струга, Дебър иТетово и евентуално част от Албания, областта около Корча да кажем След като това стане, немските окупационни части в Гърция ще се окажат изолирани, няма да могат нито да се изтеглят, нито да получат подкрепления и припаси. Ще е доста по-лесно да ги очистим, ние ще помагаме, като за услугата може да изчакалеем и още нещо допълнително, Солунската област (която и в РИ получаваме от германците след капитулацията на Италия), без Солун разбира се, айде няма да сме безкрайно нагли След като приключим с героичното освобождаване на Гърция, предлагаме на съюзниците съвместна сухопътна операция срещу Румъния за да вземем нефтените полета на Плоещ. За целта ще мобилизираме цялата армия, съюзниците ще продължават да стоварват подкрепления, вече и през Албания и през Гърция. Румънската армия по това време е на Източния фронт и вече е претърпяла катастрофални загуби при сталинград. Тъй че и те ще клекнат за норматив. А за тази услуга пък ще си искаме Северна Добруджа, както ни се е предлагало от ВС още преди Крайовската спогодба В краен случай, ако това срещне яростна съпротива, ще настояваме минимум границата да е по линията Мангалия - Расово както е по Санстефанския. И тъй, последната добрина, която може да направим след това е да опитаме да освободим и Унгария преди РККА да я е налазила, айде там няма да искаме нищо за услугата, да видат че сме ора И накрая - оптималния варянт. Благодаря. Няма нужда да ръкопляскате.

Ами ето как

Възможно е и в този район с предимно стръмни крайбрежия съществени разлики в бреговата ивица да не е имало. Но реално газенето на триремите да кажем е едва метър и половина, т.е. достатъчно е съвсем малко по-високо да е било морското ниво за да не притесняват никого споменатите съвременни плитчини около входа Но както и да е, това всъщност няма особено значение - при всички положения за да прегради северния подстъп към залива и входа на канала Антоний трябва да заеме линия от поне 20-ина км, което значи по над 100 м разстояние между всеки кораб. Ама това ако е по права линия, а ние знаем че всъщност е била дъгообразна, което още повече я разтегля. Просто няма как.

Е за Тасос може, там вече си трябва ферибот и това спира тия с пълните багажници дето искат по-тънкана да минат Тия времена, за които говориш, явно са били по време на ембаргото, тъй че - и това нормално

Не партизаните, а българската армия.

Е Русия е съвсем друга бира, няма как да я слагаме в кюпа с балканските страни. А Османската империя - при нея подема е до ХVІ в. и то само във военно-политическо отношение, иначе технологически прогрес, икономически растеж, културен разцвет - йок.

Така е, ние винаги сме били своеобразен Shield wall за Запада против нашественици, което определено дърпа назад. Единственото изключение са викингските рейдове, макар че те и дотук стигат. Османското обаче е най-фатално защото покрива най-важните две епохи - Ренесанса и Технологическата ера, като ги държи далеч оттук. Тогава разликата става крайно драстична.

Не във самия вход на залива естествено, а някъде в откритото пространство пред него. Той действително е доста тесен, но оттам до канала има поне 10-ина км, как си представяш 170-те кораба на Антоний да заемат цялото това пространство и отделно да обхванат и северния подстъп към залива. Оказва ли изрично Плутарх, че канала е зад Созий или това е твое предположение? Изчисленията добре си ги направил, но струва ми се си пропуснал факта, че през Античността нивото на морето е било с до 15 м по-високо от днешното (справка - виж как изглеждат днес Термопилите, колко навътре днес се намира Троя и тн.). Така че споменатите плитчини тогава са били с достатъчна дълбочина и проблем с газенето не би трябвало да има, единствения фактор с който е трябвало да се съобразяват е силата и посоката на вятъра.

Не се подвеждай от тая карта, тя е съвсем схематична, мащаба на заеманите позици не отговаря на реалните размери, а и самото им разположение - също, изнесено е доста по-навътре в морето за да се поберат фигурите и надписите. Иначе реално входа на въпросния канал не е бил зад линията на Созий, Лурий му е препречвал пътя за натам, а битката се състои непосредствено пред входа на Амбракийския залив.

Какъв друг път? Корабите на Октавиан блокират залива от край до край. Иска-неиска трябва да мине през тях. А атакува именно десния им фланг защото от там се открива най-удобния път за изтегляне към Египет.

До колко е истина не се наемам да кажа, но ще се разбере тия дни.

Вчера открих, че не само Северна Гърция, ами и Източна Сърбия е окупирана от българите и икономиката й се крепи на нашия туризъм Сутринта от Ал.Невски тръгнаха цели конвои от автобуси за Фестивала на сръбската скара в Лесковац (Рощилиада). Гигантска опашка на Калотина и 2 часа висене на ГКПП-то докато се източат всичките. В Лесковац на всички чейнджове (менячници) пишеше отстрани в скоби "LEV", а на повечето места направо приемаха и с левове да им плащаш. Освен че срещнах и познати хора там, въобще навсякъде, дори и на опашката пред тоалетните се чуваше българска реч, доколкото въобще я има езиковата бариера де, нито веднъж не ми се наложи да използвам английски, съвсем като у дома си е

Може да е изчаквала удобен момент.

Стартирам нова рубрика в БгНаука. Тя е посветена на нашите съседи и на това какво се случва у тях докато ние сме под османско владичество. Така ще изследваме и донякъде въпроса защо балканските страни са били и си остават по-изостанали спрямо тези от Централна и Западна Европа, въпреки стратегическото си местоположение, ресурси и потенциал. Но и този – защо въпреки, че България първа пада и последна се освобождава, в края на ХІХ в. останалите балкански страни не са по-напред от нея. В тази тема ще започнем с Румъния, защото с тях в момента сме сравнително на едно ниво, заедно влязохме в ЕС и обикновено с тях ни сравняват, защото винаги ние търкаме дъното на всички класации в Европа. Макар и напоследък те да вървят по-добре от нас и в последното десетилетие да ни изпревариха решително по повечето показатели. Но да се върнем от началото. Най-същественият фактор за балканската изостаналост естествено се корени в османското нашествие, което европейците успяват да спрат чак при Виена и то столетия след като балканите вече са потънали в мрака на азиатския ранен феодализъм. Докато в Западна Европа откриват нови светове, култури, философии, изкуства и изобретения тук ние се разправяме с ходжи, девширмета и башибозуци. Единствено Румъния обаче от балканските държави избягва пряката османска власт, запазва своята държавност и в рамките на собствените си вътрешни дела е свободна да води своя живот както тя пожелае. А също и да попива от влиянието на Западна Европа. Този невероятен шанс се дължи най-вече на геополитическата обстановка и благоприятното й в случая местоположение, което се намира встрани от основните направления на османските интереси. Въобще тези земи се оказват в един геополитически вакуум между три големи империи – на Османците, на Хабсбургите и на Романовците, за всеки от които в известна степен Румъния е удобно да бъде буфер над който да се упражнява само влияние и индиректна власт. Но поради ред причини румънците не успяват да се възползват от този шанс, какъвто останалите балканци са нямали. Въобще румънската държавност започва да се заражда тъкмо в момента когато османците стъпват на Балканите и започват тяхното покоряване. Възможността Влахия и Молдова да се обособят и затвърдят като независими княжества отново се дължи на изолираното им местоположение считано за второстепенно външнополитическо направление от съседите им, както и за проблемите и разпадът у самите им съседи – Унгарското кралство, Българското царство и Татарската орда. Но тази им независимост изпълнена с вътрешни размирици и борби за власт между боерите сумарно не продължава повече от век. Защото след смъртта на Мирча Стари през 1418 г. съпротивителните сили на Влахия рязко спадат и тя изпада във васална зависимост и сюзеренитет от Османската империя. 50 г. по-късно и Молдова я последва. Княжествата се задължават да плащат годишен данък на империята, както и да й изпращат свои отряди за военни кампании в близост до тях. Независимо от това те остават единствените християнски държавни образувания на Балканите, разполагащи с пълна вътрешна автономия. И въпреки това те не успяват да хванат нищо от Европейския Ренесанс и напълно го проспиват. Въпреки че във вътрешните си дела румънците разполагат с относителна независимост, външната им политика и икономиката им е изцяло блокирана от падишаха. Те се задължават да снабдяват армията на империята с войски и продоволствие когато има военни кампании в района, да й плащат годишен данък, плюс още един куп други данъци, бакшиши и „подаръци” за султанския двор по време на големи празници и други събития. Също така изхранването на многолюдната столица Истанбул до голяма степен се опира на влашките реколти – жито, мед, дървен материал. Княжествата на теория търгуват с империята и й продават продукцията си, но на практика стоките им са купувани на силно занижени цени. И на всичкото отгоре в един момент Високата порта решава да се намеси директно във властта на княжествата назначавайки за воеводи удобни на нея хора, без да се съобразяват с мнението на боерския съвет. При това воеводата трябва да си плати за тази услуга на Портата, не само при назначаването си, но и при ежегодното си преназначаване въведено пак от Портата. Разбира се всичките необходими средства за това се извличат от селското население на княжествата. Силата на господарите постепенно нараства, но така и не се стига до развит феодализъм като в Западна Европа, нито пък до нейния икономически подем. Изпълнявайки всичките им наложени задължения към портата княжествата са оставени изцяло на собствено вътрешно самоуправление, в което турците не се месят, не настояват дори в тези земи да се строят джамии или да се държат османски военни контингенти. Въпреки това и ХVІ и ХVІІ в. преминават в застояли феодални отношения без никакъв напредък и честа смяна на воеводи. Хабсбургите успяват да сложат ръка върху Трансилвания и Банат, населени предимно с етнически румънци вече и въпреки, че те са предадени предимно под властта на унгарски феодали не може да се каже, че положението им е по-тежко отколкото на „свободните” им събратя във Влахия и Молдова. Малко след започването на Австро-турските се завързват и Руско-турските войни. С което блясва и положителна искра на надеждата у някои по-прогресивно мислещи воеводи да се възползват от геополитическата ситуация за да извадят страната си от това забвение. Тази искра обаче много бързо угасва, а с угасването си довлича и нови проблеми в земите на княжествата. Портата решава да сложи край на антиосманските заигравки на воеводите, прогонвайки молдовския Димитрие Кантемир в Русия (1711 г.) и екзекутирайки влашкия Стефан Кантакузин (1715 г.) по обвинения в съюз с австрийците. На тяхно място Портата назначава богатия грък от истанбулския квартал Фенер – Никола Маврокордатос. С това започва т.нар. Фанариотски период от историята на княжествата, чак до 1821 г. Фанариотите се включват в политическия им живот още доста преди това покрай интриги и подкупи, чрез които посредничат на воеводите за всякакви въпроси между тях и Портата. Множество фанариотски фамилии директно се заселват в княжествата и постепенно се румънизират. Много от тях завземат и властта за серии от кратки периоди. Рекордьор по царуване е сина на Никола – Константин Маврокордатос, който през 40 годишната си политическа кариера успява да събере общо 10 царувания (6 пъти във Влахия и 4 в Молдова). Най-фамозното е, че в един момент във властта успява да се намърда и рода Гика, който е от албански произход. Стига се до там, че албанци управляват Румъния, експлоатирайки населението й под фанариотски режим. А по същество този режим малко се отличава от организирано разбойничество. Средновековния феодализъм и през този период еволюира съвсем бавно и недоброкачествено. Обществото общо взето представлява един малък слой от едри земевладелци и огромно бедно и неграмотно население под него. 95% от населението продължават да живеят в селата, като само 1/3 от него са свободни селяни, а останалите практически – крепостни. Въпреки, че земите са им наследствени, те нямат право да ги напускат и макар и ангария на теория вече да няма то на практика тя се плаща в пари, отделно от силно завишения десятък и останалите данъци. И тъй въпреки плодородието и обширните обработваеми земи, заливащи с пшеница и натурални стоки пазарите на Цариград, но изкупувани на символични цени, Влахия и поданиците й си остават бедни. Освен че с финансовите си спекулации фанариотските князе съсипват икономиката, успяват да съсипят и армията до колкото я има. По тяхно време тя се свежда едва до няколко гарнизона следящи за вътрешния ред и за охрана на границите. Всичко това подтиква боерството да търси помощта на Австрия или Русия за да се избави от фанариотите. След като Австрия показва враждебна и завоевателна политика спрямо княжествата, дори окупира Олтения за известно време, то избора пада окончателно на Русия. Руската политика се стреми да си осигури път към проливите, а княжествата стоят точно на този път. Поради което и успяват да извлекат ползи за себе си покрай грандоманските проекти на Екатерина Велика, които така и не се осъществяват. След поредната Руско-турска война и мирния договор в Кючук Кайнарджа (1774 г.) Русия успява да извоюва някои привилегии за княжествата и да урегулира отношенията им с Портата. Фиксира се точен данък и вече се плаща не ежегодно, а на две години, също така и се увеличава мандата на князете на най-малко 7 години, стоките им вече се изкупуват на нормални пазарни цени в Истанбул и др. Малко от тези неща са изпълнени от Портата, но все пак те проправят път за руското влияние изместващо османо-фанариотското, както и за бъдещото укрепване на княжествата и борбата им за независимост.

Ами явно толкова си могат немързеливите ни скулптури. Показаха и проектите класирани на 2-о и 3-о място. Навсякъде резултатите от анкетите по различни сайтове показваха, че все пак най-удачен от тях е този, който комисията е избрала и който сега е тъй стръвно критикуван.

Никъде не съм твърдял, че е имало нещо като доктрина за (самоцелно) избиване на мегафауна. Процесът е естествен, просто така се получава (възниква такава нужда), независимо дали ни харесва или не.. Интересно - къде точно си противореча според теб?

Пускаме ли кепенците?! Хайде оставяме го на твоята преценка. )От една страна е забавно, от друга - наука отдыхаэть

Ами нормално, защото както вече се спомена групата изцяло абсорбира улова си - месо, мас, кости, козина, бивни. Всичко им влиза в употреба и нищо не оставят ей така да се търкаля за бъдещите палеонтолози Цяло чудо е, че имаме и тези няколко находки, защото трябва да е голям късмет, като в миналия пример - животното да е потънало в блато след като е било ранено и да не са могли да го извадят, после природните сили да действат достатъчно благоприятно за да го съхранят и накрая да имаме невероятния шанс да го открият хора (ама не бракониери или обикновени селяндури, които да го затрият, а такива които да го запазят за науката. И при всичките тези нищожни шансове, все пак имаме такива находки какво говори това?

Ами тезата за бацили, вируси и епидемии се срива след химическия анализ на бивните. Не е малко.

По-интересния въпрос в случая е как така тая титла я има и при прабългарите и при всички славяни, не само тези в близост до тях, ами дори и при моравците и поляците. Говори всякаш като да е приета от славяните но пък титлата жупан при сърбите и хърватите явно е възприета от прабългарите защото е от по-късен период и я няма при останалите славяни.

Някои извадки от статията на Нешънъл джиографик покрай откриването на замръзналото бебе-мамут Люба през 2007 г. ... Относно хипотезите, че климатичните промени или вирусни епидемии били избили мамутите: Та така, ясно е че точни данни за избиването на популациите никога няма да имаме и всеки ще си го интерпретира както му изнася този въпрос. Но поне за мен картината на случилото се е достатъчно ясна.

След като Арунций вбива клин между десния и централния фланг застрашава от изолиране корабите на Антоний от останалите - т.е. от обкръжаване откъм морето от три страни и сушата от 4-а, но тази суша, която я контролират хората на Октавиан.