Warlord

Ами ето как

Възможно е и в този район с предимно стръмни крайбрежия съществени разлики в бреговата ивица да не е имало. Но реално газенето на триремите да кажем е едва метър и половина, т.е. достатъчно е съвсем малко по-високо да е било морското ниво за да не притесняват никого споменатите съвременни плитчини около входа Но както и да е, това всъщност няма особено значение - при всички положения за да прегради северния подстъп към залива и входа на канала Антоний трябва да заеме линия от поне 20-ина км, което значи по над 100 м разстояние между всеки кораб. Ама това ако е по права линия, а ние знаем че всъщност е била дъгообразна, което още повече я разтегля. Просто няма как.

Е за Тасос може, там вече си трябва ферибот и това спира тия с пълните багажници дето искат по-тънкана да минат Тия времена, за които говориш, явно са били по време на ембаргото, тъй че - и това нормално

Не партизаните, а българската армия.

Е Русия е съвсем друга бира, няма как да я слагаме в кюпа с балканските страни. А Османската империя - при нея подема е до ХVІ в. и то само във военно-политическо отношение, иначе технологически прогрес, икономически растеж, културен разцвет - йок.

Така е, ние винаги сме били своеобразен Shield wall за Запада против нашественици, което определено дърпа назад. Единственото изключение са викингските рейдове, макар че те и дотук стигат. Османското обаче е най-фатално защото покрива най-важните две епохи - Ренесанса и Технологическата ера, като ги държи далеч оттук. Тогава разликата става крайно драстична.

Не във самия вход на залива естествено, а някъде в откритото пространство пред него. Той действително е доста тесен, но оттам до канала има поне 10-ина км, как си представяш 170-те кораба на Антоний да заемат цялото това пространство и отделно да обхванат и северния подстъп към залива. Оказва ли изрично Плутарх, че канала е зад Созий или това е твое предположение? Изчисленията добре си ги направил, но струва ми се си пропуснал факта, че през Античността нивото на морето е било с до 15 м по-високо от днешното (справка - виж как изглеждат днес Термопилите, колко навътре днес се намира Троя и тн.). Така че споменатите плитчини тогава са били с достатъчна дълбочина и проблем с газенето не би трябвало да има, единствения фактор с който е трябвало да се съобразяват е силата и посоката на вятъра.

Не се подвеждай от тая карта, тя е съвсем схематична, мащаба на заеманите позици не отговаря на реалните размери, а и самото им разположение - също, изнесено е доста по-навътре в морето за да се поберат фигурите и надписите. Иначе реално входа на въпросния канал не е бил зад линията на Созий, Лурий му е препречвал пътя за натам, а битката се състои непосредствено пред входа на Амбракийския залив.

Какъв друг път? Корабите на Октавиан блокират залива от край до край. Иска-неиска трябва да мине през тях. А атакува именно десния им фланг защото от там се открива най-удобния път за изтегляне към Египет.

До колко е истина не се наемам да кажа, но ще се разбере тия дни.

Вчера открих, че не само Северна Гърция, ами и Източна Сърбия е окупирана от българите и икономиката й се крепи на нашия туризъм Сутринта от Ал.Невски тръгнаха цели конвои от автобуси за Фестивала на сръбската скара в Лесковац (Рощилиада). Гигантска опашка на Калотина и 2 часа висене на ГКПП-то докато се източат всичките. В Лесковац на всички чейнджове (менячници) пишеше отстрани в скоби "LEV", а на повечето места направо приемаха и с левове да им плащаш. Освен че срещнах и познати хора там, въобще навсякъде, дори и на опашката пред тоалетните се чуваше българска реч, доколкото въобще я има езиковата бариера де, нито веднъж не ми се наложи да използвам английски, съвсем като у дома си е

Може да е изчаквала удобен момент.

Стартирам нова рубрика в БгНаука. Тя е посветена на нашите съседи и на това какво се случва у тях докато ние сме под османско владичество. Така ще изследваме и донякъде въпроса защо балканските страни са били и си остават по-изостанали спрямо тези от Централна и Западна Европа, въпреки стратегическото си местоположение, ресурси и потенциал. Но и този – защо въпреки, че България първа пада и последна се освобождава, в края на ХІХ в. останалите балкански страни не са по-напред от нея. В тази тема ще започнем с Румъния, защото с тях в момента сме сравнително на едно ниво, заедно влязохме в ЕС и обикновено с тях ни сравняват, защото винаги ние търкаме дъното на всички класации в Европа. Макар и напоследък те да вървят по-добре от нас и в последното десетилетие да ни изпревариха решително по повечето показатели. Но да се върнем от началото. Най-същественият фактор за балканската изостаналост естествено се корени в османското нашествие, което европейците успяват да спрат чак при Виена и то столетия след като балканите вече са потънали в мрака на азиатския ранен феодализъм. Докато в Западна Европа откриват нови светове, култури, философии, изкуства и изобретения тук ние се разправяме с ходжи, девширмета и башибозуци. Единствено Румъния обаче от балканските държави избягва пряката османска власт, запазва своята държавност и в рамките на собствените си вътрешни дела е свободна да води своя живот както тя пожелае. А също и да попива от влиянието на Западна Европа. Този невероятен шанс се дължи най-вече на геополитическата обстановка и благоприятното й в случая местоположение, което се намира встрани от основните направления на османските интереси. Въобще тези земи се оказват в един геополитически вакуум между три големи империи – на Османците, на Хабсбургите и на Романовците, за всеки от които в известна степен Румъния е удобно да бъде буфер над който да се упражнява само влияние и индиректна власт. Но поради ред причини румънците не успяват да се възползват от този шанс, какъвто останалите балканци са нямали. Въобще румънската държавност започва да се заражда тъкмо в момента когато османците стъпват на Балканите и започват тяхното покоряване. Възможността Влахия и Молдова да се обособят и затвърдят като независими княжества отново се дължи на изолираното им местоположение считано за второстепенно външнополитическо направление от съседите им, както и за проблемите и разпадът у самите им съседи – Унгарското кралство, Българското царство и Татарската орда. Но тази им независимост изпълнена с вътрешни размирици и борби за власт между боерите сумарно не продължава повече от век. Защото след смъртта на Мирча Стари през 1418 г. съпротивителните сили на Влахия рязко спадат и тя изпада във васална зависимост и сюзеренитет от Османската империя. 50 г. по-късно и Молдова я последва. Княжествата се задължават да плащат годишен данък на империята, както и да й изпращат свои отряди за военни кампании в близост до тях. Независимо от това те остават единствените християнски държавни образувания на Балканите, разполагащи с пълна вътрешна автономия. И въпреки това те не успяват да хванат нищо от Европейския Ренесанс и напълно го проспиват. Въпреки че във вътрешните си дела румънците разполагат с относителна независимост, външната им политика и икономиката им е изцяло блокирана от падишаха. Те се задължават да снабдяват армията на империята с войски и продоволствие когато има военни кампании в района, да й плащат годишен данък, плюс още един куп други данъци, бакшиши и „подаръци” за султанския двор по време на големи празници и други събития. Също така изхранването на многолюдната столица Истанбул до голяма степен се опира на влашките реколти – жито, мед, дървен материал. Княжествата на теория търгуват с империята и й продават продукцията си, но на практика стоките им са купувани на силно занижени цени. И на всичкото отгоре в един момент Високата порта решава да се намеси директно във властта на княжествата назначавайки за воеводи удобни на нея хора, без да се съобразяват с мнението на боерския съвет. При това воеводата трябва да си плати за тази услуга на Портата, не само при назначаването си, но и при ежегодното си преназначаване въведено пак от Портата. Разбира се всичките необходими средства за това се извличат от селското население на княжествата. Силата на господарите постепенно нараства, но така и не се стига до развит феодализъм като в Западна Европа, нито пък до нейния икономически подем. Изпълнявайки всичките им наложени задължения към портата княжествата са оставени изцяло на собствено вътрешно самоуправление, в което турците не се месят, не настояват дори в тези земи да се строят джамии или да се държат османски военни контингенти. Въпреки това и ХVІ и ХVІІ в. преминават в застояли феодални отношения без никакъв напредък и честа смяна на воеводи. Хабсбургите успяват да сложат ръка върху Трансилвания и Банат, населени предимно с етнически румънци вече и въпреки, че те са предадени предимно под властта на унгарски феодали не може да се каже, че положението им е по-тежко отколкото на „свободните” им събратя във Влахия и Молдова. Малко след започването на Австро-турските се завързват и Руско-турските войни. С което блясва и положителна искра на надеждата у някои по-прогресивно мислещи воеводи да се възползват от геополитическата ситуация за да извадят страната си от това забвение. Тази искра обаче много бързо угасва, а с угасването си довлича и нови проблеми в земите на княжествата. Портата решава да сложи край на антиосманските заигравки на воеводите, прогонвайки молдовския Димитрие Кантемир в Русия (1711 г.) и екзекутирайки влашкия Стефан Кантакузин (1715 г.) по обвинения в съюз с австрийците. На тяхно място Портата назначава богатия грък от истанбулския квартал Фенер – Никола Маврокордатос. С това започва т.нар. Фанариотски период от историята на княжествата, чак до 1821 г. Фанариотите се включват в политическия им живот още доста преди това покрай интриги и подкупи, чрез които посредничат на воеводите за всякакви въпроси между тях и Портата. Множество фанариотски фамилии директно се заселват в княжествата и постепенно се румънизират. Много от тях завземат и властта за серии от кратки периоди. Рекордьор по царуване е сина на Никола – Константин Маврокордатос, който през 40 годишната си политическа кариера успява да събере общо 10 царувания (6 пъти във Влахия и 4 в Молдова). Най-фамозното е, че в един момент във властта успява да се намърда и рода Гика, който е от албански произход. Стига се до там, че албанци управляват Румъния, експлоатирайки населението й под фанариотски режим. А по същество този режим малко се отличава от организирано разбойничество. Средновековния феодализъм и през този период еволюира съвсем бавно и недоброкачествено. Обществото общо взето представлява един малък слой от едри земевладелци и огромно бедно и неграмотно население под него. 95% от населението продължават да живеят в селата, като само 1/3 от него са свободни селяни, а останалите практически – крепостни. Въпреки, че земите са им наследствени, те нямат право да ги напускат и макар и ангария на теория вече да няма то на практика тя се плаща в пари, отделно от силно завишения десятък и останалите данъци. И тъй въпреки плодородието и обширните обработваеми земи, заливащи с пшеница и натурални стоки пазарите на Цариград, но изкупувани на символични цени, Влахия и поданиците й си остават бедни. Освен че с финансовите си спекулации фанариотските князе съсипват икономиката, успяват да съсипят и армията до колкото я има. По тяхно време тя се свежда едва до няколко гарнизона следящи за вътрешния ред и за охрана на границите. Всичко това подтиква боерството да търси помощта на Австрия или Русия за да се избави от фанариотите. След като Австрия показва враждебна и завоевателна политика спрямо княжествата, дори окупира Олтения за известно време, то избора пада окончателно на Русия. Руската политика се стреми да си осигури път към проливите, а княжествата стоят точно на този път. Поради което и успяват да извлекат ползи за себе си покрай грандоманските проекти на Екатерина Велика, които така и не се осъществяват. След поредната Руско-турска война и мирния договор в Кючук Кайнарджа (1774 г.) Русия успява да извоюва някои привилегии за княжествата и да урегулира отношенията им с Портата. Фиксира се точен данък и вече се плаща не ежегодно, а на две години, също така и се увеличава мандата на князете на най-малко 7 години, стоките им вече се изкупуват на нормални пазарни цени в Истанбул и др. Малко от тези неща са изпълнени от Портата, но все пак те проправят път за руското влияние изместващо османо-фанариотското, както и за бъдещото укрепване на княжествата и борбата им за независимост.

Ами явно толкова си могат немързеливите ни скулптури. Показаха и проектите класирани на 2-о и 3-о място. Навсякъде резултатите от анкетите по различни сайтове показваха, че все пак най-удачен от тях е този, който комисията е избрала и който сега е тъй стръвно критикуван.

Никъде не съм твърдял, че е имало нещо като доктрина за (самоцелно) избиване на мегафауна. Процесът е естествен, просто така се получава (възниква такава нужда), независимо дали ни харесва или не.. Интересно - къде точно си противореча според теб?

Пускаме ли кепенците?! Хайде оставяме го на твоята преценка. )От една страна е забавно, от друга - наука отдыхаэть

Ами нормално, защото както вече се спомена групата изцяло абсорбира улова си - месо, мас, кости, козина, бивни. Всичко им влиза в употреба и нищо не оставят ей така да се търкаля за бъдещите палеонтолози Цяло чудо е, че имаме и тези няколко находки, защото трябва да е голям късмет, като в миналия пример - животното да е потънало в блато след като е било ранено и да не са могли да го извадят, после природните сили да действат достатъчно благоприятно за да го съхранят и накрая да имаме невероятния шанс да го открият хора (ама не бракониери или обикновени селяндури, които да го затрият, а такива които да го запазят за науката. И при всичките тези нищожни шансове, все пак имаме такива находки какво говори това?

Ами тезата за бацили, вируси и епидемии се срива след химическия анализ на бивните. Не е малко.

По-интересния въпрос в случая е как така тая титла я има и при прабългарите и при всички славяни, не само тези в близост до тях, ами дори и при моравците и поляците. Говори всякаш като да е приета от славяните но пък титлата жупан при сърбите и хърватите явно е възприета от прабългарите защото е от по-късен период и я няма при останалите славяни.

Някои извадки от статията на Нешънъл джиографик покрай откриването на замръзналото бебе-мамут Люба през 2007 г. ... Относно хипотезите, че климатичните промени или вирусни епидемии били избили мамутите: Та така, ясно е че точни данни за избиването на популациите никога няма да имаме и всеки ще си го интерпретира както му изнася този въпрос. Но поне за мен картината на случилото се е достатъчно ясна.

След като Арунций вбива клин между десния и централния фланг застрашава от изолиране корабите на Антоний от останалите - т.е. от обкръжаване откъм морето от три страни и сушата от 4-а, но тази суша, която я контролират хората на Октавиан.

За у кофата са тия книжлета вече професоре Пределно ясно ми е, че никога няма да признаете грешките, които през цялата си кариера сте лансирали в книгите си. Но безпристрастната генетика вече категорично ни показва пълна липса на алтайски гени. Тъй че хората за в бъдеще много по-лесно ще си вадят много по-правилните заключения

И къде беха всичките тия непредубедени специалисти скулптури по време на конкурса за проекти? Драпаха си макарите, а сега мрънкат. Същото като с жалката избирателна активност и енергичното следизборно мрънкане.

Според мен - по-скоро положителен. И основна роля за това играе бездействието на египетския флот до този момент, който не само че блее, ами и е застанал на кофти място в тила на десния фланг на Антоний където му пречи да се изтегли към залива заедно с левия за да предотврати опита за обкръжаване от врага. Тъй че предварителен план за бягство в главата на Антоний не се е въртял, той е твърдо решен да се бие, най-малкото и Крас не е бил уведомен за подобно нещо и до последно го е чакал да се върне. Побягва чак когато вижда, че Клеопатра се изнизва от залива през пролуката в югозападния сектор на блокадата, и че нещата вече си вървят към сигурен провал. Виж бездействието на Клеопатра, бягството й при първата удобна възможност и цупенето на Антоний в дните след битката, говорят за това, че в нейната глава определено се е била затвърдила тази идея още от самото начало и тя не я е споделила с него. Антоний най-вероятно е бил подведен нарочно от нейните съветници или просто е направил грешни преценки с оглед на това, че морските битки не са му стихията, за разлика от далеч по опитния в това отношение Агрипа.

Най-вероятно причината да избере морско сражение е, че си е представял лесно да протарани с тежките си квинкереми октавиановия обръч от биреми и триреми.