Warlord

Я виж ти, имаме си вече и посетител от самия Татарстан. Здравей Ще ни разкажеш ли повече за себе си и за това как ти виждаш тези проблеми, като жител на Казан и Татарстан?

Ха, това учудва ли те, точно тия двамата ако се бяха родили така както изглеждат сега, щяха от родилния дом директно да ги засилат към кофите за буклук, хахаха

"Атака" няма да я коментирам, само ще заявя, че нямам доверие на педофили, мутри, психично болни др. субекти съставляващи тази сбирщина. Относно събитията след влизането им в парламента виж "Приказка за стълбата", раздел Литература". За БНС също ми е омръзнало да слушам. Ще отбележа само, че по една тяхна инициатива се събрахме някои националистически организации, които заедно да отпразнуваме Априлското въстание с планински поход, но накрая се оказа, че не празнуваме годишнина от въстанието, а рождения ден на фюрера!!! Така, че прави си изводите Фружине, това което Галахад каза, че повечето са неофашисти преструващи се на националисти е факт. Участвал съм в не една или две националистически организации, знам и как стоят нещата с по-големите останали. Положението не е на добре. Може би наскоро създадената "Целокупна България" е най-добрата алтернатива, познавам отпреди време проф-Велев и някои от колегите му и мога да заявя, че са сериозни, което естествено не означава, че задължително ще бъдат успешни или справедливи политици (виж отново "Приказка за стълбата" )

А какво ще кажете за Кръглата църква от Преслав - тя не е заимствана от никъде и няма аналог сред византийските, може да се каже, че си е чиста проба архитектурна иновация.

:!!!: Излизате извън темата, а и трябва да имате в предвид, че политизацията и пропагандата са нежелателни тук :!!!:

Всичко от първия пост е компютърна графика

Братче, направо немога да повярвам, че съм направил някои верни изводи в тази област Какъв е бил обема и каква точно материя са засмукали тези създадени от учените черни дупки? Чувствам се като в 25 век като задавам този въпрос на някой, който може да ми отговори... честно, хич не съм в час. До скоро си мислех, че учените са докарали само компютърни симулации и математически изчисления на черните дупки, но не и да ги създадат на практика в лабораторни условия. Шашнат съм! :!!!:

Това значи, че моят извод е верен!? Така ли? Е, виж тук ще трябва да разясниш малко като за индианци Чакай малко! Това не беше ли формулата на общата теория на относителността? Каква връзка има тя с нашия проблем? Ами материята може да отделя енергия чрез прилагане на един вид натиск с друга енергия. Но от друга страна, ако вземем в предвид посоченото по-горе от мен (материя изградена от енергия) излиза, че наистина са трансформиращи се едно в друго, или едва ли не са едно и също нещо в различни състояния.

Тези инспирирани черни дупки погълнали ли са някаква материя, колкото и микроскопична да е била? Коя е най-близкостоящата до Слънцето черна дупка и на какво разстояние? Черните дупки увеличават ли своята маса, респективно способността си с по-голяма сила да поглъщат други тела? Има ли такива зависимости?

Телепортацията е отделна тема. За да телепортираш едно тяло трябва да го разрушиш физически и да го изградиш на друго място, ако е човек - заедно със съзнанието му. Пожелавам успех на ентусиастите. :banana: Интересува ме повече, това може ли материята да се разглежда като съвкупност от енергия. По принцип и светлината се води вид материя, но и за нея важи моя въпрос.

Специално за "бат" се изказва и мнението, че означава "по-висш", "старши". Ако се замислиш "батко", "бате" го има само в българския език и в никой от другите славянски езици, което навежда на мнението, че може да е само прабългарско. Бат Баян - защо? Защото е най-възрастния брат! Логично. п.п. Кубрат е бил под хазарско, а не под аварско подчинение.

Не съм съвсем наясно с това, което искам да изложа и още не съм го осмислил. Незнам и дали е точно за този раздел. Но може да пробвам под формата на един въпрос: Съществува ли материята? Физически? Ако раздробим до максимум материята на най-малките й съставни части: атоми, протони и неутрони - какво ще получим? Частици енергия организирани по определен начин и зависимост, съвкупността, от които образува материя. Извод: Материята не съществува! Съществува само енергия! --------- Ако може хората, които са по-наясно да се изкажат по-въпроса и съгласни ли са с това становище, ако да - защо, ако не - защо?

Какво е оптималното количество материя, която може да бъде струпана около общ гравитационен център? Коя е най-голямата открита досега такава... явно трябва да бъде звезда, знам че "Антарес" е една от най-големите (според по-старите енциклопедии ) И може ли посредством анализи и изчисления да се определи колко е максимумът. Ако е вярна теорията, че Черните дупки се зараждат в резултат на претрупване на маса и получаване на гравитационен колапс, то значи трябва да има бариера до достигането, на която да се водят звезди-свръх гиганти, а от там нататък - Черни дупки?

Муртагон мисля, че беше наречен Омуртаг - близо са. Но Батай си е чиста грешка, макар и да не знам точно от какво може да е породена.

Мъдри са тези думи, но недостатъчни за да разбереш живота, за да го овладееш и да бъдеш щастлив...

http://zull.org/chernorizec/ От тук можете да си изтеглите и чуете някои неща на тази българска хеви-рок-фолк група. Величествено епични лирики и звук примесен с народни мотиви и твърдо звучене. На мен лично много ми допаднаха

Ами нещо подобно е, тук вече сме качвали една схема на битката: Червеното кръгче е резерва воден лично от цар Симеон. Плътно оцветените квадратчета са пехота, наполовина оцветените - конница.

Аспарух е син на Кубрат - какъв е проблема? Що се отнася до 680 - това е годината в която българите преминават Дунав, преди това те си имат държава и след това продължават да си я имат, само че просто териториите й се променят. През 681 пък Византия, вече победена, официално признава правото на българите над отнетите й земи. Това е. А иначе България си съществува от 632 г. Ако не броим предишните български държавни образувания, за които имаме съвсем откъслечни и оскъдни сведения. п.п. Фружине много се радвам, че си по-добре

Ако става въпрос за тази в Одрин - тя не беше ли строена от български майстор, който издигнал минаретата на 70 метра височина, не мога да се сетя името му в момента. Но си спомням, че след това го затвори на върха на едното, той сглобил някаква машина, с която смятал да полети и да се приземи успешно, само че се размазал на земята. Имаше някаква такава история (дали е легенда незнам), която екскурзовода ми я разказа когато бях при въпросната джамия в Одрин, но всъщност освен височината на минаретата, нищо друго не успя да ме впечатли - украсата беше постна, 5-6 растителни елемента и толкова.

Абе в Алпите му е било доста трудно да се снабдява с корабчета , пък и те са били заснежени тогава, храна трудно се е намирала... въобще това е невероятен поход, може по принцип да се намерят много подробни книги за кариерата на този пълководец, ама верно все нема време

Има и гръцко влияние както казах. За Болгар аз лично не намирам прилики, най-вече ми прилича на арменските църкви. Мисля, че въпросния град Йолфа е съвсем близо до границата с Армения.

...едно яйце и лъжица мед за времето на Петър І ставаше въпрос, но това е от по-късен български източник от византийското владичество, който има за цел да възвеличае времената, когато България е била независима А иначе тези реквизиции по време на война също са си били почти грабеж, ама карай. При турците например, през Балканската война е било съвсем нормално и често войници да спрат обикновен селянин, да му реквизират коня срещу някакви хвърчащи квитанции, с които после да ходи при Високата порта да си го получи обратно, а колко са му го връщали... И така се е процедирало в самата столица Истанбул, представете си какви са ги вършели по Анадола в същото време Но определено и аз се придържам към мнението, че макар и съпроводено с доста трудности не е невъзможно начинанието за събиране на 50 и повече хилядни войски и тяхното изхранване, поне на своя територия. Ако погледнем обаче Ханибал например колко време е обикалял с огромна армия и е осигурявал снабдяването на чужда територия, че и бойни слонове е мъкнел

Преди или след '44?

Много често ми се случва да се сещам за това гениално произведение на Смирненски, често го давам и като пример и като поука, друг е въпроса опонентите до колко са запознати и до колко му обръщат внимание. Но просто толкова точно, ясно, кратко и право в целта е написано от този изключителен автор, че няма нужда от никакви думи или допълнения. Такова е винаги и навсякъде положението с властта и хората!

Приказка за стълбата "Кой си ти?" - попита го Дяволът. "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!" Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие. "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..." Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци. "Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка. "О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!" Дяволът се усмихна: "Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам." "Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си." Дямолът пак се усмихна: "О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!" "Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ." "Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!" Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна: "Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!" Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря: "За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!" Момъкът отчаяно махна ръка: "Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!" Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!" Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни: "Виж голите им кървави меса!" "Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ." През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си! "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ." "Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!" Момъкът махна ръка: "Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!" Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: "Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици." Юношата погледна зелените иронични очи на дявола. "Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!" "Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?" Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: "Да бъде! Вземи ги!" . . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. "Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. "Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!" Посвещава се на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Христо Смирненски