Warlord

Или по-скоро от хората описвали житието му в последствие

О не е била непобедима, всеки си има майстора. Чувал ли си за волжските българи и т.нар. "Овчата битка"?

Е ясно е, че рано или късно римските легиони ще смажат бунта на робите. Те може и в някои случаи да са постигали временни успехи и превес в двубоя, но Рим е една добре смазана машина, която не спира да се върти и в краяна сметка меля всичко, което й се опълчи. А и Спартак е разполагал, не с армия, а със сбирщина от роби и мизерници, само малка част от тях са били гладиатори като него и са можели да се мерят с редовната римска войска. Пък и точно преди последното сражение с Крас голяма част от силите му се оттеглят поради противоречия. Ех, сега си спомних преди няколко години когато се снимах като статист във филма "Спартак", който снимаха в България. На кастинга изискванията бяха да си дългокос, грозен и брадясал. И поради това веднага ме избраха за галски воин от армията на Крикс, който беше съюзник на Спартак и участвах предимно в битки срещу римляните - беше неква лудница, абе голямо шоу

Само защото са по-слаби, тогава расизма още не е бил развит. Той се появява по-късно и то най-вече като опит за оправдаване на властта на белите над черните, смятани за по-нисши. Иначе робство в Африка си е имало много от одавна. Самите негри са били робовладелци. В голямата си част търговията с роби се е провеждала като белите пришълци просто са търгували с африкански големци, които са им продавали роби от своите земи. По-късно като виждат, че им е доходоносно започват да отвличат още повече роби и да ги продават на белите. А те от своя страна ги откарвали оковани във вериги за да им прислугват или да работят в плантациите и мините, където работата е изключително тежка. Най-голямата част от негрите-роби е изселена в двете Америки. Робството по принцип официално вече е отменено, но практически продължава да съществува и днес на много места по света, включително и в Африка.

Швейцария 1954 Световното в Швейцария преминава под знака на превъзходството на големия унгарски тим, който обаче стига само до сребърните медали. На финала маджарите губят изненадващо с 2:3 от по-малко поетичните, но по-прагматични немци. Унгария практикува системата "WM" в защита, но в атака стилът й е по-разкрепостен. Шандор Кочиш, Ференц Пушкаш, Нандор Хидегкути са истинска машина за голове. Унгария от 1954 г. прилича донякъде на Холандия от световното през 1974 г. - големи майстори, събрани в един отбор, но достигнали само до второто място. Един отбор отдаден изцяло на атаката, какъвто е маджарският, контрастира ярко със съперника му на финала. Германия (тогава ФРГ) практикува тактическа система от рода на "катеначото". Здрава защита с персонални задачи за играчите, много халфове, а напред - каквото стане. Освен това - твърде малко футболисти от "звездна" категория. Така може да бъде окачествен тимът на Сеп Хербергер. Унгарците помитат всичко, попаднало им на пътя преди финала. Разгромени са Южна Корея с 9:0, Германия (!) с 8:3 (в предварителната група), после Бразилия с 4:2 и Уругвай с 4:2 след продължения. Идва денят на финала - 4 юли на стадион "Ванкдорф" в Берн. Сутринта Ференц Пушкаш се събужда с твърдото убеждение да играе. Глезенът му със сигурност не е в най-добро състояние, но желанието на унгарския капитан е да излезе на всяка цена на терена. "Полковникът" иска от старши-треньора Шебеш да го пусне с класическия №10 на фланелката му. Наставникът е пред дилемата дали да използва контузената си звезда, или да пусне друг играч, по-малко известен, но поне по здрав. В крайна сметка Шебеш решава, че не може да откаже на капитана да участва в най-важния мач и евентуално да вдигне купата над главата си. Всички прогнози от навечерието на финала са в полза на унгарците. Те не познават вкуса на загубата в продължение на повече от 4 години. И наистина в началото унгарците показват, че не случайно специалистите са ги определили за големите фаворити. В 8-ата минута Унгария вече води с 2:0. Първо Пушкаш, а след него Цибор реализират два лесни гола за тях. В този момент мачът изглежда решен. Немците, както е известно, обаче никога не се предават. Традиционната психическа устойчивост на германците отново излиза на преден план. В 10-ата минута Морлок намалява на 1:2. В 18-ата резултатът вече е равен след попадение на Ран. В този момент Сеп Хербергер осъзнава, че е направил добре сметките си. В предварителната група той е оставил унгарците да се налудуват с 8-те гола. Наставникът на немския тим обаче е пуснал в игра доста от резервите си и усилено изучава тактическите тънкости от играта на прехваления съперник. Същевременно той е отнел възможността на унгарския си колега Шебеш да разузнае неговия тим. Унгарците на пръв поглед не изглеждат твърде стреснати от скорошното изравняване и веднага след втория немски гол Цибор пропуска стопроцентов шанс за ново попадение. Контузеният глезен на Пушкаш обаче започва лека-полека да се изморява. Въпреки това именно той изниква на два пъти сам пред немската врата, но последствията от травмата оказват влияние и капитанът пропилява шансовете. След това златно положение пропуска и Кочиш. Поредицата от грешки на унгарците дават криле на съперниците им, чиято увереност нараства от минута на минута. От пейката Шебеш установява, че слабият пункт на неговия отбор е левия фланг, където Закариаш не изглежда в добра форма, а Тот е напълно разконцентриран. Междувременно над Берн започва да се сипе дъжд и по-недодяланите, но по-здрави физически немци се чувстват все по-добре срещу техничарите в противниковия тим. В защита се усеща солидното присъствие на Либрих и Посипал, напред блести Фритц Валтер. И ето, че тимът на Хербергер накланя везните в своя полза и само гредите на два пъти спасяват съперника. В една ситуация Божик подхожда несериозно и Шефер му отнема топката. Пасът на последния към Ран намира неподготвена защитата на Унгария. Минутата е 84-та, Германия вече повежда с 3:2. Унгарците се хвърлят в атака през глава, до края обаче остават само 6 минути. Пушкаш открива у себе си неподозирана енергия. Изскача сам пред вратата, но е в засада, макар и милиметрична.

Ами още от преди Втората световна война е измислен синтетичен бензин. В момента се разработват много проекти за горива на други основи различни от нефта, дори и с вода. Чувал съм, че някакъв българин измислил метод за задвижване на колите с вода, само, че арабите като узнали и той съвсем случайно веднага бил убит преди да изложи плановете си на някоя фирма и още по-случайно домът му бил изпепелен от пожар, в който изгоряли разработките и чертежите му. Остава също така и алтернативата превозните средства да се задвижват с ток или слънчеви батерии. Но и това няма да е пълноценен заместител на петрола. А най-сложното е движението на цивилизацията с помощтта на нефта да бъде вкарано в друг ритъм. Само за един ден ако спрат доставките на петрол пред бензиностанциите в Запада се образуват километрични опашки пред всяка бензиностанция. Иначе според очакванията световния запас на нефт би се изчерпал до 50-тина години, но става дума за разработените находища и предполагаемите такива. Може да се открият и още, а може да се измисли и начин за 100% експлоатация на всяко находище. Защото не винаги може да се извлече чрез сонди целия нефт от сложно нагънатите земни кухини. Иначе арабите не ги мислете, те вече са натрупали такива пари по банките, че само с тях и лихвите може да си живеят неопределен период от време.

Португалците не правят никакво изключение от останалите колонизатори. Именно те обезлюдяват африканските крайбрежия на Гвинейския залив отвличайки в робство милиони негри. Също така няма никаква разлика между отношението на арабите към негрите и на европейците към негрите. Белите просто завземат арабските колонии и установяват там своя контрол, което с нищо не подобрява положението на местното население.

Животинският свят на материка е до такава степен своеобразен, че е обособен в отделна Австралийска област. Австралийската зоогеографска област обхваща континента Австралия, островите Тасмания, Нова Гвинея, Соломоновите острови, Молукските острови, Тимор и др. от по-близките Малки зондски острови. Тази област лежи в пределите на тропиците и субтропиците и само на остров Тасмания в умерения пояс. Австралийската област се дели на две подобласти - Папуаска и Континентална. В Австралия отсъстват висши бозайници (дивото куче Динго е било докарано от човека), но са се съхранили двуутробни и други представители на фауната от Терциера и Кредата. Особено типично е разнообразното кенгуру, обитаващо както горите, така и пустините. Около 150 вида торбести бозайници. От плацентните бозайници (освен доведеното от човека куче динго) има само летящи мишки и мишевидни гризачи.двуутробни гризачи - (вомбати, кускуси), двуутробна мечка (коала). На югоизток се срещат примитивни еднопроходни бозайници (птицечовка, ехидна, проехидна), в реките на североизток - белодробна двойно дишаща риба цератод. От птицити ендемични за Австралия са папагалите какаду, райски птици, черен лебед, големоноги кокошки (на север), щрауси (ему и казуари). Гущери, мухи, скорпиони и отровни паяци. Животинският свят на Австралия е най-древния комплекс от фауна на сушата имаща някои черти от мезозоя и ранния терциер. Това се дължи на факта, че Австралия представлява огромен остров, отдавна обособен, поради което по-висшите форми на живот - бозайниците не могли да проникнат тук. Този животински свят е силно изменен от човека. Изчезнали са редица видове кенгуру, коалите са се съхранили само в резерватите. Доведените от европейците домашни зайци силно се размножили (поради липсата на хищни бозайници на континента) и в един момент се превърнали в голяма заплаха за стопанството, по-късно са доведени и лисици. В краищата на населените пунктове местните видове птици са изместени от европейските (особено от скорците и врабчетата). Настанала е "европеизация" на фауната.

Всичко това и още куп фактори.

Нефтът е големия проблем, Запада никога няма да се откаже от нефта, с който разполага ислямския свят, защото е зависим от него.

Да и аз се присъединявам към твоето мнение. Дизайнът е страшен. Много ми харесва и поредицата за еволюцията на човека със снимков материал, ако можете да разширите и информацията към него ще е още по-добре.

Мда и той е свързан с асеневата династия.

Не тия вече са абсолютни олигофрени, аз говоря за морския шах все пак - там има 9 полета само, не е трудно да помниш къде си карал и къде противника.

Бразилия 1950 На 1 септември 1939 г. в 6 часа сутринта Вермахта пресича границата с Полша, с което започва Втората световна война. По тази причина между 1938 и 1950 г. не се провеждат световни първенства. Три са кандидатурите за домакинството на 4-то световно първенство - Бразилия, Швеция и Аржентина. "Кариоките" се чувстват ощетени от участието си в предното издание на Мондиала и правят всичко възможно, за да си осигурят домакинството. Бразилците искат от ФИФА да модифицира формулата на първенството, като отпадне прякото елиминиране и се въведат 4 предварителни групи и финална група за победителите в тях. Първоначално предложението се отхвърля, но след бурната реакция на домакините то е прието. Първенството обаче започва не с 16, а с 13 отбора. Австрия, Франция и Индия се отказват от участие и се налага две групи да са с по 4 отбора, една с 3 и последната - само с два - Уругвай и Боливия. Още преди да бъдат определени 16-те финалиста, от участие са се отказали страните от Източна и Централна Европа заради тежкото си икономическо състояние след войната.По тази причина отсъстват две големи сили - Унгария и Чехословакия. В Бразилия не участва и Аржентина заради голямата стачка на футболистите в тази страна, която със сигурност би намерила място върху почетния подиум на призьорите. Трябва обаче да се отбележи първото присъствие на Английския национален отбор на най-големия футболен форум. До финалната четворка достигат четирите най-добри отбора - Бразилия, Уругвай, Испания и Швеция, които се срещат по системата всеки срещу всеки. В първия кръг "кариоките" и скандинавците, другата двойка е Уругвай - Испания. Бразилците буквално помитат шведите със 7:1. Много по-оспорван е мачът между иберийците и уругвайците., който завършва 2:2. Според формулата на финалното каре във втория кръг трябва да се срещнат бразилците и уругвайците, но организаторите правят разместване в програмата и оставят южноамериканското дерби за десерт. При това положение във втория кръг един срещу друг се изправят Бразилия и Испания, а другата двойка е Уругвай - Швеция. Бразилците отново са във вихъра на своята футболна самба и помитат и испанците с 6:1. Уругвайците от своя страна успяват да обърнат мача с шведите от 0:1 до 3:2. Всичко това се случва в последните минути, а при една скандинавска победа в този мач сметките вече щяха да бъдат уредени и бразилците вече щяха да са шампиони. В създадената ситуация Бразилия - Уругвай се превръща в истински финал на шампионата. На бразилците е достатъчен и равен за титлата. След разгромните победи над Швеция и Испания обаче целият свят очаква само победа от "кариоките". Между 13 и 16 юли цялата страна се подготвя за големия празник. Приготвени са 11 лимузини за героите, като отстрани е изписано името на всеки от играчите - от Барбоса до Чико. И в най-малките детайли е организирано дефилето по улиците на Рио де Жанейро, което трябва да се превърне в истински футболен карнавал. Започва и психологическата война спрямо гостите. Където и да се обърнат уругвайците трябва да виждат цифрата 4. Толкова гола са си наумили бразилците, че трябва да им вкарат... Шефовете на уругвайската федерация също са повлияни от натиска на домакините и заявяват, че ще бъдат доволни и на загуба с два гола разлика. Двама обаче се опълчват срещу пораженските настроения в уругвайския лагер - старши-треньорът Хуансито Лопес и шефът Обдулио Варела. И двамата са тънки психолози, способни да измъкнат максимума от всеки един играч. Уругвайците отиват напълно спокойни на легендарния стадион "Маракана", където от сутринта ги очакват 200 000 фанатизирани фенове, облечени в жълто-зелено. Но въпреки това гостите са дотолкова спокойни преди мача, че Гамбета заспива в съблекалнята един час преди началото на двубоя, а останалите убиват времето в близкия парк. Излизайки на терена уругвайците твърдо решават, че ще се борят с всички сили за купата. Още в началото Мигес удря гредата на бразилската врата, но "кариоките" не могат да осъзнаят надвисналата опасност. Домакините все пак повеждат в нчалото на втората част чрез Фриаса, но уругвайците протестират пред съдята за валидността на попадението, просто за да създадат впечатлението, че този ден всичко е против тях. В този момент 400 000 ръце на стадиона са протегнати към небето и към купата. В 66-ата минута обаче нещата се обръщат. Скиафино изравнява резултата. Равенството 1:1 все още устройва бразилците, но те продължава да търсят победата. Всяко едно нападение на Уругвай обаче носи опасност за вратаря Барбоса. В 79-ата Гиджа затваря очи и бие с все сила към бразилската врата. Когато ги отваря, вижда топката в мрежата - 2:1 за Уругвай. Домакините хвърлят всичко, за да изравнят, но непоправимото за тях вече се е случило - Уругвай става един от най-изненадващите шампиони в историята на световните първенства.

На 17 март 2005 правителството на Сакскобургготски реши да направи покупка на стара фрегата от Белгия за 23 млн. евро (около 10 пъти по-ниско от реалната му стойност). Белгийската фрегата тип "Вилинген", която на 6 ноември 2005 г. беше кръстена "Дръзки", е първият натовски кораб, който влиза на въоръжение у нас и първата стъпка за модернизация на флота по стандартите на алианса. Предвижда се покупка на още два такива кораба от Белгия. Фрегатите "Вилинген" (с екипаж от 160 души) са изградени по концепция от 1971 г. Проектирани са като експортни съдове на НАТО в Атлантика. Те не са предвидени за кораби от първа бойна линия. Дори по време на войната в Залива (1991-1992 г.), не участват в операции, а изпълняват патрулни функции. Те са привлечени и в операцията на НАТО в Средиземно море "Актив Индевър", в която дори екссъветската ни фрегата "Смели" действа вече втора година. Ресурсът на "Вилинген" е 30 г. и изтича след 3 г., като потенциалът за удължаването му е ограничен. Изчислено е, че модернизацията на оръжията им ще струва около 75 млн. евро на фрегата. Това ще отнеме 36 месеца, като след това ще могат да се използват още 6 г. За времето си фрегатите "Вилинген" са били добре въоръжени, но оръжейните им системи днес са на границата на експлоатационния си живот. Торпедата L-5 и противокорабните ракети "Екзосет" вече не се произвеждат, а от 2007 г. производителят им няма да осигурява тяхната подръжка и сервиз, което ще ги направи неизползваеми. Подобна е ситуацията и с противоподводните бомби "Бофорс", с ПВО ракетите "Сий Спероу", чийто ресурс е до 2008 г., и 100 мм-вото оръдие. Обзорният радар DA05 и този за управление на огъня WM25 не са от най-модерните. Нова е само комуникационната система. Преди да ни я предадат белгийците направиха известни модернизации по фрегатата. Монтираха нови двигатели и дизел-генератори, ремонтираха турбината, сложиха и нови системи за опресняване на морска вода и биореактор за обработка на отпадните води.

... а знаете ли, че даже стигнах до там, че да го играя без да гледам в квадратчетата - само ми казват къде е карал противника, аз казвам къде карам аз и помня всичко.

И всичко това изградено върху пясък и солена вода... от петрол!

Тц тц тц страшен си. Аз пък още от малък дотолкова съм се осъвършенствал в морския шах, че ги знам наизуст всичките комбинации и мога да завърша или равен или да победя.

Не, точно обратното - да се спре всякаква миграция на мюсюлмани в Запада и обратното - на християни и юдаисти в ислямския свят. И по възможност да се изолират по някакъв начин мюсюлманите живеещи вече в Запада.

Според вас възможно ли е да се приложи изложеният по-горе модел за поне временно предотвратяване на конфликти, при сблъсък на Исляма със Запада, като се избягва допир между двете цивилизации?

Да, наистина са много хубави и подробни. Браво Nike

"Иск" - като най-кратко и точно.

А лудница отсекъде беше, още ме болат раменете и краката от блъскане и дивеене, а и си ходих пеша. Ама съм много доволен - екстра беше!

Ами и според мен е така. А може ли този, който е отговорил с "не" да обясни защо?

За криминалета аз препоръчвам - Джеймс Хадли Чейс - класика.