Thorn

Ако имаш предвид момента на идване на българите на Аспарух, няма християнизирани маси. Аварите, българите и славяните са им видели сметката. На Балканите са се паднали най-лошите варвари. Монголците не са били толкова геноцидно настроени. Накратко, няма селище във вътрешността на полуострова, което да е преживяло "аваро-славянските нашествия". Има ли християни сред славяните? От някакъв момент да. Но не ми е известно да е уловено археологически. И да е имало, не са намерени останки от функциониращи църкви, църковна утвар, енколпиони и т. н. за двата века от избиването на местното население до борисовото покръстване. Селища има намерени, Гарван и Попина се сещам, за други ще проверя. Но има и обективни причини да не се намерят. Представи си колиби и землянки на брега на реките. Никакви трайни материали - само дърво, плет и слама. Незначително население - максимум няколко десетки души, редовни пожари, трудна за осъзнаване бедност и убожество. Почти няма метални предмети, ужасяващо примитивна керамика, правена на ръка от лошо пречистена глина. А сега представи си няколко поредни пожара, реката, която си е променила коритото 15-20 пъти и е отнесла повечето от селото и десет века оран отгоре, от които половин век дълбока, с трактори. И като планираш разкопки, предварително знаеш, че няма да намериш нито злато, нито статуетки, само няколко строшени гърнета. А сега, кажи ми, къде да са селищата наистина? Защо смяташ, че общата култура носи предимно български черти?

Там етимологията е друга.

Влах е германското наименование за романоезични. От там идва уелсци (welch) и валонци. За поляците до ден днешен италианците са влохи.

Абе хора, вие по кръчми не ходите ли?

Ще ти се. Ама писмото от Къмпулунг не е от 1830. Между другото през 1830 княжествата се управляват директно от руснаците.

Може Саланчо да не бил много френдли към християните.

Ми не си я чел. Лоборчи е управител на някаква незначителна гранична крепост. Разбиват го, бяга, хващат го, бесят го. Салан му е шеф. Опитва се да преговаря, явно е имал доста самостоятелност. После дава бой, разбиват го. После българският владетел идва на помощ, пак разгром. Менуморут се опитва да блъфира, Гелу никой не го бръсне за слива. Просто унгарците са били много силни. Питайте василевса на ромеите Симеон как се е чувствал докато се е укривал от тях в Мундрага.

Фружин, нещо от край време не ти харесва гестата, но не знам защо. Сигурно защото в нея българите ги бият като маче у дирек, но това не може да е сериозна причина. Единственото неясно в гестата е абсолютната хронология и епизода с Глад, дето бил васал на константинополския император. Всичко друго си е много логично. Та къде авторът казва, че историята има малко общо с реалността? Напротив, казва че пише историята си именно за да избегне унгарците да слушат за деянията на предците си само от бабини деветини и песнички. Колкото до гепиди, никакви гепиди няма през 9 век. Има евентуално в ранноаварско време, но не и чак тогава. Има власи, недвусмислено свързани с римляните. quam terram habitarent Sclavi, Bulgarii et Blachii ac pastores Romanorum

Има ги в Геста Хунгарорум. Самата тя е от 12 век, но се говори за събития от 9 век.

Според унгарците в момента на идването им в Трансилвания в 9 век, там има власи.

И исландския е такъв.

Със сигурност са говорели староунгарски. Може да са говорели и някакъв тюркски.

На мен въпросът ми беше за "тюркски език" и то в Европа. Вие го избихте на детайли на лъкове.

Т. е. склавините са говорели варваризиран латински. Впечатляващо. А Мавър знае латински и варваризиран латински!

Това е важно.

Нарича се експериментална археология.

Историк, Калин Йорданов въобще не е човекът, който би имал желание да се прави на интересен. Със сигурност повече ще вярвам на него, отколкото на лъжливото овчарче. И ако не знаеш, Калин освен страхотен музикант, вече е и доктор по история.

Айдеее. Забележете - за Микулчич не е чувал, не направи и най малък опит да се пообразова кой е той и защо аджеба го уважават в България, сега се оказва, че и Омелян Прицак не е чувал.

Ресавски, не те разбирам напълно? Искаш да кажеш, че маджарите са били тюркоезични ли? Сори, но това е глупост. Те са си угри. Угрофини по език. Но понеже както почти всички степни групи и те са били хетерогенни, в състава им е имало група наречена кавари, които май са хазари, неприели юдаизма и съответно загубили гражданската война в Хазарския каганат. Е те са наистина тюркоезични.

Браво на Калин!

What do we know about the language of Attila the Hun? 1 Answer Thomas Wier, linguist and Caucasologist Written 6 May 2015 The short answer is almost nothing, but what little exists suggests the Huns were an Altaic group from Central Asia. Almost all of our ancient sources were written by late Roman/Byzantine authors who maintained an aloof disdain of the barbarian world with which they interacted, and so recorded very little of their culture. We have handed down to us precisely three words that have been claimed to be Hunnic: medos, an alcoholic drink akin to mead; kamos, a drink made from barley; and strava, a funeral feast. Which only tells us what we already knew: the Huns were heavy drinkers. These were recorded in classical sources like Priscus and Jordanes, the former of whom actually was an ambassador to the Hunnic court in the mid 5th century and so presumably heard some Hunnic spoken. Each of these words was given a Greek ending (-os, -a) and appears to have a solid Indo-European etymology. so one possibility is that the Huns spoke some form of Indo-European language, either Proto-Slavic, some form of Indo-Aryan such as Scythian or Sarmatian, or another unattested IE language on the satem-branch. But three words is rather little to go on. The other source of data comes from the onomastic study of Hunnic names. Now, naming conventions are not always a good indication of the language a people speaks: ethnic groups under powerful foreign influence often adopt the naming conventions of that influence while maintaining their own language among themselves, e.g. Spanish names among Amerindians in Latin America, or French and English names in Sub-Saharan Africa. Contrarily, a conquering people might maintain their ancestral naming conventions while adopting the language of the conquered, such as the Normans in medieval England or the Indo-Aryan Mittani in Hurrian-speaking Syria of the late Bronze Age. In the case of the Huns, we cannot distinguish between these possibilities and the possibility that the Huns continued to speak some Central Asian language. What is totally clear however is that the naming conventions they used drew on a specifically Altaic language, related to Chuvash, Mongol and Proto-Turkic, but identical to none of these. Here are some examples: Attila [Αττίλα in the original sources] probably goes back to Proto-Altaic *es- 'great, old' and *til- 'sea, ocean', plus a nominative suffix -a (also found in attested Danube-Bulgar sources), with assimilation of the /s/ to the following /t/. Cf. the Pecheneg ruler Kurya (kür- 'universal' + ä). Naming of rulers aspiring to ruling 'all under heaven' or something similar was common among Central Asian warrior aristocracies. Balamur/Balamber, the name of the oldest attested Hunnic name ca. 375 AD and an ancestor of Attila's, probably consists of a root meaning 'fierce, wild, crazy' plus a nominalizing suffix -ma 'the greatest among' plus a pluralizing suffix -r. Cf. West Mongol bala-mu-d, which means the same. Uldin [also Ὀυλδην and Huldin] was another predecessor of Attila, ca. 395-410 AD. Cognate with Proto-Altaic *öl- 'lucky, auspicious', plus two suffixes -di- and -n. Cf. the Mongolian Ilkhan ruler of Iran's name, Öljeitü (ruled 1304-1316) > öl+je+i+tü (Mongol -je goes back regularly to -di). Mundzuc or Mundio [Μουνδίουχ or Μουνδίο], Attila's father, goes back to munjuq 'jewel, pearl, bead' or 'flag'. This name continued in common use in central Asia into almost recent times: Qizil Munchuq, a Mongol commander in Afghanistan (ca. 1223); Munchuk Ilchikeev, a Bashkir leader of the 18th century; and Monchak, a Kalmuk leader of the 17th century. In some cases, the names that have been handed down to us about members of the Hunnic court appear not to have been their given names, but rather were their titles at court. For example, one Adamis [Άδάμις] was the name of a steward whom the Roman ambassadors met when they dined with Queen Krekän. This name is cognate with a Turkic word that means 'gelding', and indeed the steward was a eunuch. In some cases, this was even extended jokingly, as Attila's court jester, a dwarf named Zerkon [Ζέρκων], had a name cherkü 'inner [residence] official', that was probably literally given in jest to sound humorously pompous. Hunnish horse bridal mounts encrusted in jewels So all this leads one to think that the Huns were indeed a Altaic tribe from Central Asia. But what do we think of the non-Turkic words preserved in the ancient sources? These probably illustrate an important aspect of Hunnic society, namely that their empire was multi-ethnic: they ruled over Germanic, Slavic, Iranian and Uralic tribes in addition to their own Turkoid ruling classes. Probably these words represent borrowings into Hunnic from one of these sources, or are simply a misunderstanding on the part of the Roman sources, and are in fact not Hunnic words at all. Work Cited Pritsak, Omeljan. "The Hunnic Language of the Attila Clan." Harvard Ukrainian Studies (1982): 428-476.

Не склави, а серви. Въобще не е същото.

Кубер е водач не само на българи, а и на сермисианите. А сермисианите не са българи.

Через некоторое время этим сербам вздумалось вернуться в свои места, и василевс отослал их. Но когда они переправились через реку Дунай, то, охваченные раскаянием, возвестили василевсу Ираклию через стратига, управлявшего тогда Белеградом, чтобы он дал им другую землю для поселения 9. Поскольку нынешняя Сербия, Пагания, так называемая страна захлумов, Тервуния и страна каналитов 10 были под властью василевса ромеев, а страны эти оказались безлюдными из-за аваров (они ведь изгнали оттуда римлян, живущих в теперешней Далмации и Диррахии), то василевс и поселил означенных сербов в этих странах". [143] Они были подвластны василевсу ромеев, который, приведя пресвитеров из Рима, крестил их и, обучив их хорошо совершать дела благочестия, изложил им веру христианскую

Кои са първите носители на тюркски езици в Европа? Първите възможни са българите още през 4 век?, но теорията е силно оспорвана. Хуните мъничко по-късно - също оспорвано. Аварите? По-вероятно, но несигурно. Печенегите? Май първите сигурни. Узите и куманите?