RIZAR

Разбира се Романе, че са митологии, но кое чуждо население ще се хване на митологията на чужд нему и неизвестен цар ??? Днес , ако кажеш на един манго ,че ти си правнук на Мазепа той ще тръгне ли след теб в Украйна ???

Йончев, да разбираме ли от "изворите" ,че - - от 988 г. до 1037 няма нито едно известно име на духовник ,точно когато е трябвало да се спукат от съобщения, кои са били първите "апостоли" на тези земи ??? - с какво доверие да се отнасям към папска история написана-съчинена през 16 в. , след като нито едно от тези събития не упоменати от разхвърляните из цяла Европа папски листи не може да се потвърди от археологията на земите от IX-X в ??? - вярвате ли, че архиепископ Методий е погребан в Микулчице с "с препасан меч" след като в цялата история нямаме подобни инциденти или просто някои учени , не са чували за стриктното изпълнение от Източната Църква на 7,8, 9 и 20 канони от Сердикийския събор (343-347) ??? След като отговорите на тези въпроси ще ви отговоря и аз какво точно разбирам под поданици на България през IX - X в.

Повече от ясно е, че изниква един доста голям ХИАТУС от 40 г. примерно, 988 (от официалната дата на покръстването) на Русия до 1037 г. в която византийски "официален" извор благоволява да ни съобщи за предстоятеля на Киевската митрополия , който бил "грък". В същото време имаме много сериозен източник, който ни съобщава, че епископа(митрополита) на Киев през 988 г. е бил родом "блъгарин" с лъвско име. Нещата много се натягат, когато става ясно, че има сериозни проблеми между българската официална църковна власт и византийската, която е подкрепена, пряко от руския киевски княз. В същото време около. 1000 г. княз Болеслав , който е за пръв път коронован от папата за "Крал" на Полша (Ляхия) изгонва последните "източноправославни схизматични" духовници, за чиято по-натътъшна съдба ние не знаем нищо. Малко, но не много преди това, а точно след първото падане на Преслав 971г. , на следващата година през 972г. папската курия създава свой викариат за пръв път в град Прага , според който " не трябва да бъде според схизматичния български или руски обряд". Руснаците през през 70-те години на X в. все още не са официално покръстени и буди недоумение, какво желае да каже папата в своята була. Единствено и само, че до момента в който той създава за пръв път своя подопечна епископия в Прага, то църковната власт, църковно Богослужение и всичко нему съпътстващо е било Българско! Разделението на България през 970-971 - Гражданската война между Северна , Източна и Преславска България води до разпадане на териториалната цялост и отнемането на исконни български църковни канонични територии от БПЦ и разпадането на отделни държавни формирования скъсали или в процес на откъсване от Българската конфедеративна система и корона. От разделянето на Франската империя се родиха новите Западноевропейски държави, така и от някое подред разделение на Българската конфедеративна империя в униоционни връзки с Римската империя се отделиха - нехристияни (руси, печенеги, маджари, секели, част от отвъдунавските българи и др.)., проримски - Чехия, Полша и анти-ромейски - Източно Българско царство създадено от комитопулите.

На тебе може да ти се вярва точно толкова, колкото , ако покойния М. Джексън говореше за космонавтика.

Интересно би било да продължим тази хубава старичка темичка - Когато "даките'' отдавна се изпарили - уж, още след Траяновите войни и офейкването им към сарматските земи в Скития (дн. Украйна) и тъкмо по време на кампаниите на готите на конунга им Книва през 249-251г. , всъщност само десетина години по-късно в Сердика избухва въстанието на Регалиан , считан за потомък на не кой да е , а на царя на "ИЗЧЕЗНАЛИТЕ" ДАКИ - ДЕЦЕБАЛ, чиято историческа памет е не само изчезнала за тези 150г., но превърнала се в легендарна и служеща, като знаме за борба. Тази борба е наречена Де Белум Сердиценс - De Bellum Serdicense !

Всъщност никъде преди това На север от Дунав няма споменаване на някакви обособени племена, такива, каквито ще ги установим по-късно На юг от Дунав. Опитите да се докаже някакъв контюниитет било то по писмен, археологически и т.нат. път засега са незадоволителни. Особенно впечатления правят напъните да се докаже някакъв етнонимен контюниитет между савири и севери. Но това е цяла тема. Фактите са, че дори опита за търсене на племето севери в Дунавска България с хипотетична негова ''славянска" прародина в земите на днешна Украйна не може да се увенчае с успех и липсват катафатични доказателства за тази теза. А фактите се основават на честния български археолог М. Даскалов, който защитава своя докторат за Северите, без да може да установи тяхната "Покраинската родина" в земите на бившия СССР, откъдето трябва да са се пръкнали славяните.

Киев, Краков и Прага са били в каноничните територии на БПЦ http://populiarnaistoria.blogspot.com/2014/03/blog-post_3412.html Остава само да се намерят "визите", които са подпечатвали българските царе Михаил, Симеон, Петър и Самуил на "византийските" мисионери, зидари, мазачи и зографи , "транзитно" преминаващи през България на път за християнските земи на Централна и Източна Европа. Ще ми бъде интересно, когато намерят печат на българския архиепископ в Киев, подобно на намерения в столицата на измисленото Блатненско княжество - Залавар, където е намерен печата на българския архиепископ Георги.

Българския исторически Реализъм - премери, съди и отсъди ! Низвергва неприемащите истински факти за Българската история - казионни историци и активисти идеолог-пропагандатори, които продължават да се правят на ощипани, че България, това било Мизия, Тракия и Македония- лъжа, пропагандирана за пръв път през 17в. по време на залеза на Българското царство от Папищашката институция и репродуцирано по-късно от останалите т.нар. Велики Сили целящи изключване на Българската империя от своя кръг. На 1 април 1519 г. Унгаро-Чешко-Полско-Литовския крал Лайош ІІ Ягелон или Ягелонски, или Лудвиг (Людвик) ІІ Ягело (1516-1526) сключва мирен договор с Османския емир Селим І (1512-1520), в който се потвърждава автономията на “Страната на Цар Шишман” (“terra cesaris Sysman”) или Царство България (“Regnum Bulgariæ”), простираща се от Белградска област и Дунавския праг Железни врата до Черно море с устието на Дунав и Бесарабия, и от Трансилвания до южните предпланини на Балкана и на Средна гора (това е фиксирано в картите от 1444-1452 г., от 1550 г. и др.). Обаче този акт не е случайно събитие, а само препотвърждава по-старо фактическо положение и договор. Още на 8 декември 1496 г. Унгарският крал Уласло ІІ Ягелон или Ягелонски (1490-1516), който е и Крал на Бохемия (Чехия) под името Владислав ІІ Ягело, в присъствието на “господата прелати и барони на Нашето кралство”, обнародава грамота на латински език, утвърждаваща герба на прогласеното “Кралство Склавония” (Словения), в която той се титулува: “По Божията милост Крал на Унгария, на Бохемия (Чехия), на Далмация, на Кроация (Кроатия, Хърватия), на Влахия*, на Сърбия* (? или Сервиа*), на Галиция* и Лодомерия (Галичко-Волинското кралство*, Южна и ЮЗ Литовия), на Кумания* (Половците*, между Днепър и Дон, Comania regio в картата от 1448 г.) и на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (Regnum Bulgariæ); а също Княз на Силезия и Люксембург и Маркиз на Моравия* и Лозация”. Вижда се, че под общото управление на християнския Унгаро-Чешки крал Уласло II или Владислав II Ягело са обединени българските земи, народ и аристокрация от Галиция, Седмоградско (Трансилвания), областта Банат с река Тимиш и владението Липа, областта Влахия – включваща и заемащите източната ѝ част Влашко войводство и Молдова, областта Сервиа (и заемащото най-югозападната част от нея бившо княжество Сърбия или княжество на Лазар), Бесарабия и поне Команиа-регио (Половците) – западната част от района Кумания с Крим, и Българското царство (Никополското царство) с тъй нар. Видинско царство или по-точно Белграско-Видинско царство и заедно с Добруджа или Загоре. Предполага се, че местните християнски владетели и управляващите феодите си по-нисши велможи във Влахия, Молдава, Бесарабия, Сервиа, Кумания и др., а изглежда и на Галиция (независимо от принадлежността си към Литовия), били васално подчинени на владетеля на “Българското царство” Шишман, както се вижда и от картата на Европа от 1526 г.; За повече конкретни факти вижте съответните статии, включително за отделните феоди и области, както и за Унгарската династия Арпатиди (вж. Арбат) и за Полската династия (вж. Виола), в сайта www.azbuchnaistoria-na-bulgarite.bg На картата е Унгаро-Чешко-Полско-Литовското кралство, включващо Крим с региона му, а също включващо от преди 1490 г. до 1426 г. и след това Българското царство. Според действащите в Европа феодални закони и статута на Българския владетел, който резидира в Никопол, нему са подчинени княжествата и владетелите на Влашко, Молдова, Бесарабия и някои области в Унгария (Банат, региона на река Тимеш с владението Липа, Трансилвания и др.); вижте подробности в сайта www.azbuchnaistoria-na-bulgarite.bg

Пруски (след 1870г. германски) , австрийски (след 1866г. и унгарски) и руски (след 1918г. съветски )...

Кога най-сетне ще излезе един - едничък нормален учен с китаб да признае, че всички фалшиви документи начевайки със "Слово о полке Игореве", през фалшификатите за славяните от папските документи от 16век. до Именника на българските князе са абсолютни МЕНТЕТА ЕДИНСТВЕНО ОБСЛУЖВАЩИ интересите на Великите Сили на Тримата Императори, готвещи се да преразпределят Османското наследство ??? Всичко на Запад, което е писано след 15 век. (появата и завладяването на Югоизточна Европа от османците) , както и на Изток след 16-17век. е пълна и груба манипулация и фалшификация на Историята.

Съгласен съм с колегата Черното вълче! Няколкогодишните ми наблюдения върху религията на българите доказват, че те не са еднородна(хомогенна) маса , а обединения и то конфедеративни на множество групи и племена, които са водени от една династия, като надолу в стълбицата всички отделни племена и разнородни групи са равни по права и задължения. Затова обичам и да използвам термина конфедеративни. "Склавите'' са друга работа - те са роби и тем не принадлежат някакви особени права, като при все това българите са били много по-толерантни към тях, отколкото византийците. Специално за предаването на Б. Димитров в което участват проф. Г. Атанасов и д-р Т. Чобанов, мога да кажа следното. - съгласен съм с религиозните постановки на Чобанов относно неговото виждане на религията на българите (всъщност на оногондурите, водени от Аспарух ) , защото географското разпространение на тяхната религия и съответно на оставените от тях религиозни паметници са в рамките на Североизточна България. Това доказва, че другите българи (за онези , които се знае, че още през 5 век. са били в Илирик) са били или християни, или от различен конфесионален състав спрямо оногондурите на Аспарух. - разпространеното през средата на X в. сред българите новоманихейство(богомилство), показва, че религията на българите е била близка с тази на павликяните , които са заточени в Тракия още по времето на Kонстантин VII . -Наличието на Оногондурска и Оногурска епископии сред българите в Крим, създава и предпоставки за нейната транслация ( за която има отделна тема на сайта - "Транслацио Патриа Оногура") или за признаването на българския управляващ елит правото на християнска група, която да има свой духовен водач или право на religia licita в Българския каганат . За да не съм голословен ще потвърдя последното си мнение със следните разсъждения и доводи - На този фон не е изненадващо , фиксираната действителност за индикация на епископски престол в самите земи на България[1]. Открития печат на Исая епископ на България хвърля нова светлина върху състоянието на християнството в България преди Покръстването. Изследователят на печата – най-добрият български сфрагист проф. Йорданов,променя своето мнение, но в крайна сметка, доказва ,че неговата датировка е доста преди 864г. Апропо, да предоставим на него разсъжденията, които го довеждат до тази теза – „Въпреки тези ми наблюдения, когато трябваше да включа този печат в Корпуса на българските печати и съответно да го ситуирам във времето, то единствената възможност, която ми изглеждаше логична е времето след покръстването до появата в България на латинската мисия, т.е. 864-866 г., когато начело на българската църква е стоял епископ. Сега, когато на вниманието ни се предлага приемлива хипотеза за съществуването на християнски общини в България по времето на българските владетели Крум (803-814), Омур-(814-831) и пр., и които общини несъмнено е трябвало да имат своя епископ - в случая на България, то датировката на печата на Исая може да се постави в рамките на първите десетилетия на IX в., към която дата насочва и иконографския преглед. С направата на този печат нменно в България би могло да се обясни неудачното изписване на Θ в средата на кръстооб-разния монограм.”[2] Кръстообразния монограм със сигурност е изработен преди Неделя на Православието (843г.) , като доказателство за това е липсата на някакво изображение ( по-точно лик на Иисус или Богородица) , което сведочи за направата му във времето на иконоборческия период или сред неортодоксална среда. Извинявам се за схоластиката, но ще бъде очудващо след 865г. да имаме каноничен български епископ, който всъщност да бъде "иконоборец"... малко нелогично би било... [1] Йорданов, И. България при Борис I (852-889,+907).Приносът на сфрагистиката .– Християнска култура в Средновековна България ,В. Търново, 44-47. [2] Пак там , с. 47.

Любима тема ... а всичко е омазано ... до интересна палитра от мнения и хипотези. Само едно малко въпросче, ако може... приема ли се за достоверно от Наука-та, че т.нар. "масагети" през IVв. пр. Хр. воюват с армиите на Александър Македонски, като единия край на фронта е в земите на дн. Афганистан, а другия някъде в земите на онези българи за които уж Вигенин ходи до Мегдана ???

913-2013 г. -1110 от Български император на Византийския престол = Император Симеон Ι Мизиец - ако патриарх Николай Мистик е чел нещо над Симеон и след това се оправдава пред византийския узурпатор Роман Лакапин - "Ама, аз четох нещо, възложих и епитрипарий , ама не прочетох еди коя сакрална формулировка! '' Глупости на търкалета, щом цар Симеон е дошъл да му се прочете акламацията, то значи вече не е проблема в него, какво , че той уж не е император, а че патриарх Николай има проблем. Юридически и фактически акта е извършен, а нашия Симеон не е някаква шматка, че да не знае, как да го ръкоположат. Не е учил във БАН-ята, а в Магнаурската школа и е на "ти" с християнското право . После Константин VII за да дозамаже работата пише цял трактат, как се "ставало" император !!! Това е допълнителен argumentum a sillentio , κойто потвърждава, че и Роман, и Константин са имали големи комплекси от Симеон истинския законен император. А хората белким не са виждали императорско ръкоположение. Но за историята остават каламбурите, а не правдата. А тя не е написана, а трябва да бъде достигната по дедуктивен път, а не със сляпа детерминация към оцелялата хартия, която търпи всичко, вкл'чително и лъжите на успелите да добията власта с обходни маневри, а не със силата на оръжието, истината и мъдростта на един император постигнал в държавата, може би единствен през т.нар. Средновековие, цялостен завършен християнски културен апогей на нов писмен език. Дано отново се появи такъв човек, който да поведе българския народ към същите духовни и материални величини.

Спандьо, а няма ли възможност асрийските пари да не са използвани, поради факта, че Александър е превзел почти целия известен свят и просто е нямало стоки , за купуването на които са били нужни тези злата ??? По времето на Александър е станала една от поредните големи световни финансови кризи, ако мога така да се изразя, а по времето на 7 -8 век. сл. Хр. парите са "изчезнали" поради големата криза очертала се по времето на византийско-персийския конфликт и последвалия го византийско-арабски. Затова смятам, че българите са използвали византийски монети , достатъчно скъпи и малко на брой за които са търгували освен оръжия, навярно и някои неща с Хазарския и Аварските каганати.

За да може българите да сключват договор със Зенон и да во'ват с готите, да са във войската на Виталиан в началото на VI в., да нападат "всекидневно" дунавските земи е по-ясно от слънцето, че те не се намират в някакъв си Кавказ, защото при това положение, нямаше да нападат Балканите, а "голяма" Армения или най-общо Мала Азия. А се намират северно, северо-източно , а след 505г. и на юг, но не от Кавказ, а от Дунав.

Обобщенията на приетата от мен "автохтонна" теза са следните - Има няколко "апофатични" доказателства за липса на пряка съпричастност на българите към тюрските племена - 1.Тъй като българите се споменават в съвременните на епохите извори, като народ още през 479-482 г. по силата на сключения договор между тях и византийския имп. Зенон- подробно ГИБИ III , с. 32 ,то те не могат да бъдат съпричастни към по-късно появилия се туркски племенен съюз. 2.Дедуктивния метод, доказва, че българите не са номадски народ или поне техния елит, тъй като дори при техните отношения с други племенни съюзи както в Източна Европа , така и с основния балканско (склавински) народ, не се стига до етапа протекъл в почти всички номадски съюзи от източнохунския до Печенежкия или Куманския хаганат, който по терминологията на Л. Гумильов ще бъде определен, като “етническа химера” или колизия между управляващ етнос и подчинени народности. Което пък е показателно, че принадлежи към групата европейско-ирански народи създали трайни държави – англо-сакси, франки, готи , руси , алани и др. 3.Българите нямат антропологичните черти на тюрките; 4.Доказателствата за хипотетичния произход на българите от тюрките се градят на дискусионни предимно филологически хипотези, които са в пряк разрез с изворите, археологическите данни, културната антропология и не на последно място религиите и общественото развитие на българите; Българите са народ възникнал следствие на големи социологични, културни,религиозни и обществени промени , разиграли се в географското пространство между Азия, Европа и Северна Африка. Както. изворите запазени от Арабския халифат, Византия и Китай ни говорят за една колосална социална промяна, извършила се през периода IV-VII в. не само етническо- държавна или преселническа, в общественото развитие и законите на държавите, така може да се каже, че българите не са продукт на формиране на някакви номадски етноси, а са държавите – Дунавска, Волжска и Кубратова, които са възникнали временно или за доста дълго време, в резултат на договорни отношения на свободни (федеративни) племенни групи , които имат пъстър етнически състав. До колкото най-ранния субстрат на това население е бил гето(дако) –аланския (сарматския) , то в някои собствени извори е заложен пиетет към техния стар епос. Към средносарматско-скитския състав на племената, участващи във формирането на българския народ по-късно ще бъдат не само присъединени или наложили собствения си елит племена , както от европейски, така и от ирански, угро-фински и тюркски произход. С други думи , подобно и на “сакалибите” познати и от арабски извори и в отличие с общи наименования давани от различните китайски канцеларии на номадски народи в Източна Азия, “българите” не са племенно формирование изградило квазидържавна формация, а надетническо конфедеративно обединение , което има свободен юридически статус и свободно и несубординативно е влизало в отношение с държавните формации претендиращи за супремацията нацялата “Ойкумена” – Китай, Персия, Арабски халифат, Византия. Това е и съществената разлика между “сакалиби” и “българи”. Тези мои разсъждения, разбира се с недооформен окончателен формат се градят на базата, както на методите на езикознанието, археологията и историята познати ни, като науки или по-точно методология, като такива още от 19-ти век, така и на всички съвременни методи на историософията, и конкретно на културната антропология, обществената социология и позитивистика, и не на последно място на източната (руска) наука за етногенезиса,разработена от Л. Гумильов. С други думи ние не оперираме с някакви по-специфични или конкретни само и единствено вътрешно професионални обосновки , но и най-общо казано с по-дълбоки епистемологични критерии.

Хронологичните проблеми не са толкова голям кахър професоре. Големия проблем е, че докато българите са народ известен не само на византийските хронисти, но и на константинополската публика, която към края на V в. е имала възможност да гледа репрезантантивния вид на българина с вол на един от големите си площади, то някои тука люде се опитват да ни убедят, че те са късно дошли турки едва в края на 7-ми век.

Виж специално за измислената "Греко-Бактрия" не споря, колко хиляди колонисти е имало. Мога да направя паралел обаче с Палестина и Египет, където бройката заселени "скити" въобще не е малка. Това за Б.Д. беше просто леко подмятане. Естествено е, че е имало и походи на западни племена към Централна Азия било то масагети, даки или фриги, но за времето 500 г. пр. Хр. просто не може да се конкретизира за някакъв етнос. Ако могат да се докажат някакви фригийски заселвания би било интересно. Инъче просто отиваме в областта на раннозаселените в Индия арии, които не можем да дефинираме в нещо по-различно от "протоиндо-европейци".

... Physically the Pushtun are basically a Mediterranean variant of the greater Caucasian race and speak several mutually intelligible dialects of Pashtu; some also speak Dari. Both Pashtu and Dari belong to the Iranian branch of the Indo-European language family. Pushtun are generally Hanafi Sunni Muslims, but some are Ithna Asharia Shia (see Ithna Asharia, this ch.). http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+af0037) Препоръчвам също: N H Dupree., Cultural Heritage and National Identity in Afghanistan. William Trousdale., Dr. Brydon's Report of the Kabul Disaster and Documentation of History. ... Мансур A, Mazhar K, Халик S, и др. (април 2004 г.)."Изследване на гръцкия произход на населението от северната част на Пакистан". Hum Жьоне 114 (5): 484-90. А в кои хроники се споменава за "прабългари" блондини или с "такива червени коси"? Имаше едно книжленце на Б. Димитров от преди десетина години. за трако-македоните в Афганистан. Дали пък медитериан типа в Памир и Хиндукуш не е занесен там именно от македонските войници ???

Грешите по отношение на Тервел и Аспарух . Тервел не може да стане "цезар" без да е християнин. Хазареца Глиаван, който е шурей (брат) на жената на Юстиниан Ринотмет макар да е гост в Константинопол, никога и никъде не е обозначаван, като "кесар". Тервел обаче ще бъде Кесар и никога на никой нехристиянин няма да бъде присъдена такава титла. Самото покръстване на Кубрат доказва, че за да си "патриций" или въобще, който и да е във Византия , трябва да минеш през обреда "Кръщение". Да не говорим за факта, че досега не е познат някой magister millitum , praetor или caeser да е бил езичник, поне от времето на Юстиниан I . В момента не са ми под ръка, но по-късно ще пусна колани от "хунски" тип с ясна християнска принадлежност и надписи на гръцки език.

Масагетите са обозначени от Овидий на Балканите още през I в. Те заедно с апойкисти от хазари, угри и местните скити (гетите) са племенните общности влезли в състава на българите. Много по-късно през VII в. към гето-сарматския масив ще се влеят разни късни азиатски тюрки, оногури и онугондурите на Кубрат и Аспарух. До VI в. на Балканите не може да бъде срещнат нито един въпросен МОНГОЛОИД. Всички разни примесни племена ще дойдат яхнали с кривокраките си крака разните кончета чак след като Византия през VIв. ще се полакоми да търси в лицето на племето на Ашина верен съюзник, който веднъж за винаги да реши персийския проблем. Обсъждали сме го и на други места по форума, че точно тогава става една малка световна война с участието на всички големи и малки играчи на световната арена от испанските гетоалани (каталани) през етиопци, араби, перси, тюрки до Китай. Тогава ще бъде времето от Източна Азия да се сформира и прехвърли жълт ресурс към Европейския театър на бойни действия. Именно до това време жълтата раса няма да има и едно краченце стъпило на Изток от Алтай.

"Оксижирани" - неоксижирани и до днес в Персия има много светли хора със сини очи. Ако не бяха арабелите, всички персийци щяха да са като този "оксижениран" индивид.

Koeтο доказва участието на български войници в Ираклиевата армия и сериозните договорни положения, които е имала Кубратовата империя с Византия.

Зитко , провери , ако обичаш има ли някаква семантична връзка между "капа", "кап", "глава", все пак да не говорим празни приказки и да не ставаме за смях на хората.

Raven, on 01 Nov 2013 - 08:31, said: Досега не съм виждал нормален, академичен туркофилски учен, който да не използва целия сбор от софистика и манипулация, от която да излезе що годе някаква добра спекулация, визирайки конкретно тюркския произход на българите. Гумильов просто се отказа накрая и обяви българите за угро-фини.