RIZAR

Грегорианс, аз не повдигам никакво личностно укорение, ако и да се чуствате ''схоластик''. Но вие се солидаризирате с Ицата, така както в Бойна слава., където тя се изразяваше в перманентен бан на събеседника. Никой не ви пречи да си вадите хляба. Само моля недейте да създавате у хората разни митологии, защото те не могат да се оправят с бан. За Нова година , да сте живи и здрави и вие и Еньо .

Kачо, не съм бягал от никакъв въпрос. Казха ти, че не мога да ти удовлетворя на момента желанието за точна препратка към извора. Изворите са летописите на брой три за които , проф. Добрев ти писа - Йоакимовски, Ипатиевски и Бгарянородни. В Багрянородния пише ,че Елена дошла с придворния си свещеник. Отвори си и руските летописи и историографията дадена от Добрев и ще намериш изворите. За свещеника Григорий пише и българския епископ Нестор в един от броевете на ''Духовна култура'', от там имам информацията . Когато намеря списанието , което в момента не мога да сторя, тъй като подреждам цялото течение на изданията му , които започват през 1927 г. , ще ти открия източника и посочката за него. Дали ми държи влажно за кутригурите. Ами ти що не постъпиш така, както аз го направих по отношение на Съботинов ??? Ако си мислиш ,че професора и аз те заблуждаваме , разгледай си историографията по този въпрос и тогава се категоризирай.

Знаеш ли какъв им е проблемът на тия ''попове'' - пишат в съгласие с ''духа на времето'' и именно това се забелязва в руските летописи, които крият произхода на Олга. На север , където се намира и локализацията на Йоакимовския и Ипатиевския летопис, обаче не са достигнали ,антибългарските пипала на ромейския истаблишмънт са имали свободната възможност да напишат истината. А какъв му е бил кяра на архимандрит Леонид да изкарва Олга българка ???

Още нещо в добавка , някой ще обвинят мен и професора в манипулиране на събитията ,защото действително внукът на "Игор'' - Владимир , преди да вземе престола в Киев е зибягал на север. Ами, първо да почнем с ""Игор'', ако той е роден през 70-те -80-те години на IXв. , то към 912 е вече 20-25 годишен, и какво се получава ,че женейки се за Елена- Олга имат първороден син роден ЧАААК КЪМ 940Г. И 30 -ТА ДА Е, ПАК НЕ СЕ ВРЪЗВА. Явно е ,че Елена не е била женена за оня "Игор". Инъче би родила собствения си син на 50 годишна възраст. Така ,да минем към Владимир. Той не може да дойде да иска помощ от роднините си на юг, защото те самите имат нужда от помощ. Да не говорим, че никой не би му дал помощ , при условие ,че баща му Светослав разказва играта на България. Но това си е в сферата на фантастиката. Все таки, автори, като Успенски , казват, че Симеон- Роман и Самуил са имали помощта на руските отрдеи при Ихтиманската битка през 986г. , година само преди това Владимир води една война с българите, наречени серебрянни, но неуточнено кои. Ас. Чилингиров , възоснова на детайлно разясняване на фактите и събитията , утвърждава ,че тази война е между Киевска Рус и България. Тази война и сключения на нейна основа договор , поставят на една основа в руско-българсите отношения, която ще бъде действена повече от 1000 години. Рефрена е - "Толи не будет между нами мир , оли камен начнет плавати, а хмел почнет тонути ".

Качо, не се заяждай ,че не знам, какво означава извор. Ти ми кажи, като дам конкретен извор, как ще го намериш ??? Сигурно ще хванеш самолета за Москва и ще влезеш в архива за пет минути и ще се убедиш в неговата не/ достоверност ??? Ето конкретните летописи за българския произход на княгиня Олга - 3. Поправената след изнесените данни от архимандрит Леонид ,някой е ''бърникал'' там и е накарал арх. Леонид, да промени своята позиция на 180 % - Иакимовската летопис подтвърждава произхода на Олга от знатен славянски род от Изборск (днес в Псковска област): «Когда Игорь возмужал, оженил его Олег, выдал за него жену от Изборска, рода Гостомыслова, которая Прекраса звалась, а Олег переименовал её и нарек в своё имя Ольга. Были у Игоря потом другие жены, но Ольгу из-за мудрости её более других чтил.» 4. Любимата на подръжниците на българската теза - Нова Владимировска летопис: «Игоря же ожени [Олег] въ Болгарехъ, поятъ же за него княжну Ольгу» Цитат от Житието на Олга на Макарий: "Сын Рюрика, потешаясь княжескою ловлей в пределах Псковских, пришёл однажды на берег реки Великой, недалеко от селения Выбуцкого, где была родина Ольги; не было ладьи для князя, чтобы переплыть реку, и вот он видит юного пловца, плывущего на малом челноке. Кликнул ему Игорь, чтоб принял в ладью свою и перевёз через реку; когда же во время плавания взглянул на лицо гребца, узнал Игорь в мнимом юноше красную девицу, и страстно воспламенилось сердце князя; но старческий разум дан был сей юной деве, и целомудренным словом удержала она страстный порыв своего князя. Изумился Игорь мудрости девичьей, и, хотя скрылась от взоров на берегу реки, глубокое оставила она впечатление в его сердце, и уже не мог он более забыть девы Псковской. Ако Олег е оженен за ''лодкарка'', то няма за какво да търсим, аргументите за убийството на баща му (настойника му). Човек който пренебрегва царските и княжевските дъщери и жени престолонаследника за лодкарка, едва ли може да управлява един каганат , лодкарат може ,но каганат - никога !!!! Да не говорим , как тази лодкарка през Xв. ще си пробие път със зъби и нокти в конкуренцията с останалите княгини и жени на Игор (ако ги е имал) ???? Това обаче е малък проблем за историографите. Правете си сами сравнения. Перекраса Прекрасная , най-накрая я надокаросаха от кой славянски род да я вземат. А пък ,че Гостомисъл няма нищо общо с Псков или ,че Псков е своего рода Сибир за Киевска Рус и изобщо влизал ли е в границите й е отделен въпрос. Аз не знам разбирам ли от извори, историография, но за Качо съм сигурен , че не е в час . Професор Добрев му е дал 50 тома литература - където има сравнения, уточнения, несъгласия, възможни корелации , обаче наш Качо го обвинява в некоректност към извоирте или историографията. Това ,че имаме различни мнения от събеседника или заставаме на принципно различни страни, не трябва да ни дава право да нямаме уважение един към друг. вж. - означава съгласие, приемане, споделяне и дори заимствуване срвн. - при цитираната литература означава несъгласие, неприемане и дори отричане и отхвърляне, а при примерите – само сравняване или съпоставяне

Време му беше и на тоз проект ! Отлично , Иванко сега им кажи на минтиливците подвизаващи се в този форум , как би изглеждала България ,ако на север от Дунав имаше една "Романия'', и на юг от Солун се беше образувала една "Романия'' с претенции за контюниитет с Римската империя. Щото само балама не знае, че като казваш "РОМАНИЯ", това означава контюниитет със Римската империя, която е просъществувала до 1453 г. , но търкаляща се по историографските друмища с измисленото схоластичното име - "Византия" . Иванко, за източници ще си припомниш един българин от Котел . Аз мога да ти дам , сведение за Поморие (Анхиало ) - за някой , който си мисли , че то е имало гръцко население много муй здраве от арменсакия поп. Интересно защо тези ''гърци'' отиват не гръцки манастири на поклонение , а баш в най-българския хилендарски манастир с български игумен и над 150 български монаси. През 1807 г. манастира е бил посетен от няколко анхиалски поклонници . Тъпото парче, което цитира Поименника на Хилендарския манастир от 1767 г, микрофилм, съхраняван в Археографската комисия на НБКМ - София , си мисли ,че всички тези хора са били на поклонение . Това няма как да стане, защото жени не са били допускани до Света гора. Съответно мъжете им , които са отишли там, са записали за здраве имената на своите близки -жени , майки и дъщери . Та ето едно имениче на ''славяногласните елини'' - Момчила, Сева, Нико, Цону, Георги, Афендира, Коста, Злато, Куцар, Неделко (не Кирияк Стефчов) , Стано (не Константин) , Стоян, Люцо, Стефа, Елена, Дончо, Велика(не Мегалка) , Мишо, Крайне , Недю, Мира, ,Мария, Кераца, Пометко, Коли, Славо, Раде,Чубро, Калица, Момчил, Славо, Карю, Смарагда, Стойка, Пуло, Комне, Йово, Ноне, Желка и т.н. около 150 души сред които се мъдрят един Елефтерий ,Василопула, Димитраки и Теодор, при това коментара е ,че май са от Бургас. Та отклоних се малко, но Анхиало през 1829 г. е наброявал -"... 2300 гръцки къщи, 300 турски ,4 чешми, голямо количество кладенци ... " - Г. Енехолм, Бележки върху градовете оттатък Балкана, Архив на поселищни проучвания, т. 1., кн. 1 ,С. , 1938, с.124 Една година по-късно френския капитан Дюгамел ще отбележи , че от над 5-хилядното Анхиалско население са останали 2 872 души. Града е напуснат от 93 турски семейства , като са останали само 64-ма турци. Тази корелация не е неточност на сведенията = над 2000 анхиалци са напуснали града и са тръгнали към Влашко, Молдова и Южна Русия, впоследстиве около 120 души се връщат. Питам аз кои ''гърци, елини,ромеи" ще напуснат Анхиало и ще тръгнат не към освободена Елефтерия Гърция (Елада) , а към роднините си във Влашко, Молдова и Южна Русия ???? В Анхиало е имало гърци не споря, по времето на Иречек са били и болшинство, но са станали такива, именно след дори не 1829 , а чак след 1856г. след Кримската война, когато нови изселници българи са напуснали Анхиало и са се отправили на север.

И като ти дам цитат от Йоакимовската, Ипатиевската или Лаврентивевата летопис, гаче ще се хванеш и ще отидеш в РАН и оттам ще ти изкарат книгата за пет минути и ще вденеш за какво иде реч. Не се заяждам ,Качо. Обясних ти , че тези летописи съдържат сведения за българското участие в руското кръщение. И Михайлов който последен писа за българо-руските отношения не ги цититра, обаче , защо ????

Орева оратлъка, а ??? Проф. Добрев за колко летописа ти ПОТВЪРДИ ,ЧЕ Е УКАЗАНО ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗХОД НА ПОП ГРИГОРИЙ ??? Май ,че бяха четири !!!! Никой не ти отрича ,че не е имало езически ритуали, а църквата е погребала св. Елена по църковен обичай. Чети житието й . Какво е казала Елена на поганите ???

Ами , май ти не си погледнал и нито ред от написаното от проф. Добрев ??? После и нищо не ни пишеш. Предполагам ,че след като и Ем. Георгиев е написал връзката на Борис и Глеб с българите, няма да има антагонизъм поне по този въпрос, което не е изключено. Но, както ти казах, темата е друга, така ,че не е зле да я погледнеш

Златко, тук не е тема за българското участие в християнизацията на Киевска Рус. Темата си беше конкретно за княгиня Елена. Някъде беше пуснал пост, че съм интерпретирал стратегията на Елена с заравяне на живи хора и палене на славянски къщи с птици .... Това се нарича тактика. Както и минаването на Светослав и дружината му не през степта на Днепър и Дон към Волга, а през Волкжа България , по течението на Волга и в гръб на основната хазарска армия. Под стратегия разбирам цялостната преориентация на Киевска Рус, която от един нестабилен каганат , васален на Юдейска Хазария се превръща в стабилна и силна държава, която въпреки всичките си трансформации и падения, ще устои на всички исторически събития от X дo XXв.

Малко въпросчета с отговори - Прочие откъде и по кое време е утвърден този ''славянски'' език във Влашко ??? А/ В.От учениците на св.Кирил и Методий???-О.- Гаче , по това време нямаше ли '' впървом'' глаголица, пък после се пръкна кирилицата , която възлезе на хоризнота след идването на славянските ученици в България ??? Б/ Ако е дошла от Русия през XI-XIIв. ,защо няма никакви оротграфски или граматически особенности, които да ни подскажат някаква връзка /??? В/ От Унгария - От Унгария е дошло славянско писмо??? Г/. От ''икуменистическия'' Константинополски патриарх, който обособил първите влашки и молодвоски митрополии ??? - И откъде апропо, ги е взел тези ''славянски'' книги ромейския патриарх ???Че той с помощта на гръцкото духовенство не гори ли български книги цял XI и XII век ??? Д./ От Патагония - прелетели с прелетните щъркели Е./ От учениците на св. Кирил , които предоставили на българската църква и администрация българския църковен език Уважаеми, моделирате си глобални модели, чиито механизми , дори не знаете как работят. Великата порта е имала задачи, но дали ги е изпълнявала докрай на 100 % , това май е абсолютно недоказуемо. Точно си съпсостави не само Влахия , но и Трансилвания и Молдова в цялата схема и ще добиеш, далеч по ясна представа ,за контюниитета на българския модел(българска администрация, църква и етнос) в трите държави и яростните опити от Изток(Османците) и от Запад (папата, Унгария ,а след това Австрия и Австро-Унгария) да унищожат този модел. Че, не сте запознат с ''ръмънската'' история, го доказахте , отдавна, но за това ,че не познавате нито идеите на папския прозелитизъм , Екатериновската идея и управлението на фанариотите и техните концепции за развитие на влашките княжества няма кой да ви го допълни, като дупка във вашите праволинейни разбирания.

Рождество Христово – история на празника Автор Венцислав Каравълчев събота, 19 декември 2009 4Древната Църква не е запазила в паметта си датата на Христовото раждане, въпреки че дори до ХVІІІ в. мнозина са считали 25 декември за точния ден на Христовото Рождество. Истината обаче е, че рождената дата на Христос не е била известна на първите християни и не съществувало никакво авторитетно предание нито за деня, нито за месеца, в който това се е случило. Езическите народи отбелязвали с особена тържественост раждането като ден на радост и щастие. Юдеите, напротив, считали раждането за начало и извор на скръб и страдание (виж: Пс. 50:7, Йов 14:4). За първите християни, подложени на ежедневни гонения в Римската империя, за рожден ден се считал денят, в който някой загивал мъченически за Христа и тези дни се наричали „dies natales” – "рождени дни", тоест дни, в които се раждаме за небето. Те буквално изпълнявали написаното от апостола: „Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме” (2 Кор. 5:16), като не придавали никаква важност на раждането по плът. Странно ли е тогава, че две от общо четирите Евангелия започват не с раждането, а с кръщението на Спасителя? Случаен или не, този факт се е отразил върху богослужебния живот на ранната Църква. Празнуването на Рождество Христово се възприема от Църквата много по-късно отколкото честването на Богоявление. След установяването на празника Рождество Христово в един продължителен период от време то не се чества самостоятелно, а заедно с Богоявление и други празници, като основният акцент е бил върху Кръщението Господне. Тоест, в първите векове Църквата ни е чествала т. нар празник на Божиите явявания – Теофания (букв. Богоявление) или Епифания (букв. явяване, подразбира се - на земята), като празникът обединявал в едно Рождеството и Кръщението Господни, както и Поклонението на влъхвите. Рождество Христово и Поклонението на влъхвите обаче е оставало в сянката на Богоявлението. Нещо повече, дори до 5 век е липсвало единодушие, кога трябва да се празнува Рождество. Както ще видим, различните църкви считали, че Христос се е родил в различно време - в периода от март до януари, като според предположенията си чествали и празника. Първото споменаване на 25 декември като дата на Христовото Рождество срещаме в един откъс от св. Теофил Антиохийски (+183 г.), който е достигнал до нас само в своя късен препис на латински. В него се казва, че галите празнували Рождество Христово на 25 декември, независимо какъв ден от седмицата се пада, и поради този факт винаги празнували Пасха на 25 март, също независимо от това, в какъв ден от седмицата се случва. Автентичността на документа обаче е оспорвана от мнозина, ето защо той не може да служи като сигурно доказателство. Интересно е, че Тертулиан (+220 г.) не споменава Рождество измежду празниците, чествани от африканските църкви. Климент Александрийски (+215 г.) в края на своя земен път изброява редица предположения, които се били утвърдили сред различни групи християни, отхвърляйки ги същевременно като несериозни. Любопитно е, че той споменава за някаква група християни в Египет, които празнували Рождество на 20 май. Вероятно става въпрос за гностиците на Василид. Сам Климент Александрийски се спира на 17 ноември, в третата година от новата ера, като дата, на която се е родил Христос. През 221 г. Секст Юлий Африкан (един от първите християнски историци) изказва предположението, че Христос е заченат по време на пролетното равноденствие, с което се популяризира идеята, че Той се е родил на 25 декември. Св. Иполит Римски (+235 г.) в коментарите си към книгата на св. прор. Даниил казва, че Христос се е родил на 25 декември – сряда, във Витлеем, в 42 година от царуването на Октавиан Август. Според изследователите обаче този пасаж от текста на св. Иполит със сигурност се явява късна интерполация. Авторът на труда „De Pascha computus”, написан през 243 г. в Африка, посочва 28 март за деня на Христовото Рождество, като подробно излага и своите библейски съображения за това. Там, между другото, акцентът е върху слънцето и неговото греене, което е причина за разцъфтяването на всичко след студената зима. От тази аналогия следва, че Христос, Който е „Слънце на правдата”, също трябва да е роден на 28 март. По-късно на запад, на базата на това отъждествяване на Христос със „Слънцето на правдата”, установеният вече празник, който, както споменахме, се е чествал заедно с Богоявление на 6 януари, се премества на 25 декември. Това честване е трябвало да замести празнувания в този ден от езичниците празник, посветен според някои автори на бог Митра. На друго място в „De Pascha computus” се споменава, че това е бил празникът „Natalis invicti solis” – раждането на непобедимото слънце. В Рим съществувал култ към слънцето, а привържениците на този култ отбелязвали в края на декември периода на зимното слънцестоене, когато денят започва отново да нараства. Поклонниците на слънцето възприемали това като победа на светлината над тъмнината. Точно тази промяна започнали да отбелязват християните като Рождество на истинското Слънце, като влизане на света в духовната светлина на Бога. 6.jpg Св. Киприан Картагенски нарича Христос „Слънце на вярата”, а св. Амвросий Медиолански „нашето ново Слънце”. Известно е също, че римляните празнували в края на месец декември Сатурналиите (Крони) - празнични дни, посветени на бог Кронос. Може да предположим, че и поради невъзможността тези чествания да бъдат заличени от народната памет, малко след Миланския едикт (313 г.) Рим въвежда честването на Рождество Христово на 25 декември. Според Дж. Тейлър това е станало преди 336 г. Това негово твърдение обаче изглежда малко пресилено, тъй като св. Амвросий Медиолански в своето „De virginibus ad Marcellinam” (За девствениците до /своята сестра/ Марцелина) пише, че дори до времето на папа Либерий (352-356 г.) Рождеството Христово се е чествало заедно със Сватбата в Кана Галилейска. Сватбата в Кана древната Църква също е чествала на 6 януари (по-подробно виж тук). През 245 г. Ориген в осма омилия върху „Левит” с насмешка споменава, че „само грешниците (като Фараона и Ирод) празнуват своите рождени дни”, с което изказва своето мнение, че е недопустимо християните да празнуват раждането на Христос. През 303 г. християнският автор Арнобий се подиграва с езичниците, които празнували рождените дни на своите богове, което индиректно указва, че празнуването на Рождество Христово е все още чуждо на християнството като цяло. Най-ранното сигурно упоменаване на датата 25 декември като ден на Христовото Рождество имаме в Римския хронограф от 354 г., но там не се споменава за някакво определено честване. Вероятно много скоро след 354 г. Рождество Христово започва да се чества от почти всички църкви, като всяка една запазва собствената си традиция на установяване на датата на празника. Повод за това твърдение ни дава фактът, че докато на запад църквите първи са разделили Рождество от Богоявление, на изток двата празника продължават да се честват заедно на 6 януари. Св. Василий Велики (+379 г.) е първият архиерей, който възприема на изток западния начин на празнуването на Рождество и църквите в Кесария в периода 360-370 г. започват да празнуват на 25 декември. В Константинопол Рождество Христово се чества на 25 декември за първи път в годината след смъртта на императора-арианин Валент, който е убит от готите при Адрианопол (Одрин) в 378 г. Това кара някои изследователи да свързват разделянето на празника Рождество Христово от празника Богоявление с необходимостта от противопоставяне на придобиващото популярност арианство. Възможно е подобно твърдение да е вярно, но то едва ли е основната причина за отделянето на честванията. Св. Григорий Богослов е този, който въвежда в Константинопол празнуването на Рождество Христово да става на 25 декември. След като обаче св. Григорий напуска катедрата в Константинопол, празнуването е преустановено. Западният император Хонорий (395-423 г.) в писмо уведомява своята майка и брата си Аркадий (395-408 г.), които са във Византия, за това, как се чества празникът Рождество Христово в Рим, отделно от Богоявлението на 6 януари. В писмото между другото се споменава, че празникът има свои отделни стихири и тропари. Източният император Аркадий и майка му препоръчали на св. Йоан Златоуст, който бил вече предстоятел на катедрата в Константинопол, да се съобрази с това писмо. Св. Йоан Златоуст веднъж вече бил въвел честването на 25 декември на изток, по времето на своето светителство в Антиохия – през 386 или 388 г. С пламенна проповед той успял да убеди антиохийците в правотата на Рим и да притъпи антиримските настроения. Трябва да отбележим, че до тази забележителна проповед на св. Йоан Златоуст, произнесена на 20 декември 386 или 388 г., антиохийците обвинявали Рим в идолопоклонство заради това, че чествали Рождество на 25 декември - празненство, което според тях било измислено от последователите на еретика Церентий. В тази своя проповед св. Йоан Златоуст споменава, че църквите на запад, от Тракия дори до Гадис (днешния Кадис в Испания – най-древния град в Западна Европа, на атлантическия бряг), честват празника на 25 декември. В Константинопол св. Йоан Златоуст около 400 г. въвежда честването на Рождество Христово да става на 25 декември. Постепенно и другите източните църкви възприели практиката на западната църква. Това обаче не станало веднага, а в един по-продължителен период от време. В Александрийската църква това става около 440 г. Йерусалимската църква също съхранила още близо половин век старата практика на съвместно честване на Рождество Христово и Богоявление и пристъпила към тяхното разделяне едва в периода 430-440 г. Въпреки че най-накрая представителите на Йерусалимската църква се съгласяват да празнуват Рождество Христово на 25 декември, те продължават да изчисляват честването на Сретение Господне (влизането на Богородица в храма с младенеца, което става на 40-ия ден след раждането, според предписаното от закона) не от 25 декември, а от 6 януари и да го честват на 14 февруари. Останалите църкви постепенно започнали да честват Сретение Господне на 2 февруари. Йерусалимската църква обаче останала непреклонна пред увещанията на предстоятелите на другите църкви да промени честването. Наложило се дори през VІ в. император Юстиниан Велики (537-565 г.) със сила да влезе в Йерусалим и да принуди местната църква да започне да празнува Сретение също на 2 февруари. 6_1.jpgАрменската църква напълно съхранила източното предание и продължава и до днес да отбелязва Христовото рождение на 6 януари, но не по някакъв стар стил, а по старата традиция - едновременно с Богоявление. Константинополският патриарх Прокъл (436-446 г.) изпратил писмо до католикоса на Армения Сахак в периода около 440 г., в което го информирал за новото честване. Писмото обаче било предадено от недоброжелатели на персийския цар, който обвинил католикоса в сътрудничество с гърците и го отстранил от престола. Въпреки това има писмени сведения, които указват на факта, че ако не всички арменци, то поне тази част, която се е намирала в пределите на Византия, приела да чества Рождество Христово на 25 декември. Това обаче било за много кратък период от около 30 години, след което се върнали към старата си практика, която съхраняват и до днес да празнуват на 6 януари. Много автори в периода 375-450 г. като св. Епифаний Кипърски, св. Йоан Касиан, св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, Астерий Амасийски и др. защитават нуждата от подобно разделяне на празниците, тъй като Рождество чества „раждането по плът”, докато Богоявление чества раждането в Св. Дух. В Рим малко след 400 г. е издаден специален императорски едикт, според който театрите трябва да бъдат затворени по време на честването на три празника: Възкресение Христово, Рождество Христово и Богоявление. Трябва обаче да отбележим, че нито Рождество Христово, нито Богоявление получават официален празничен статут от империята. Това става едва в 534 г., както се вижда от един достигнал до нас фрагмент на арменския географ и историк Анания от Ширак (Ананиа Ширакаци). Никифор Калист (ХІV в.) в своята църковна история пише, че император Юстиниан наредил Рождество Христово да се чества „по цялата земя”. От приведената дотук информация можем да обобщим, че едва от VІ век нататък е възможно да говорим за едно всеобщо, унифицирано и официално санкционирано от страна на империята празнуване на Рождество Христово и свързаните с него празници от цялата Църква. Въпреки че празникът Рождество е бил разделенен от Богоявление преди повече от петнайсет века, до нас е достигнала една далечна реминисценция от времето, през което са се празнували заедно. Споменът за това общо празнуване се е съхранил в последованието на празника Рождество Христово, където се е запазила структурата и редица общи елементи с празника Богоявление. Предпразнеството на Рождество започва на 21 ноември. Отданието на празника е на 31 декември, но с него не приключва рождественският празничен богослужебен цикъл. През пети век Константинополският патриарх Анатолий написва едни от първите песнопения за празника. Няколко века по-късно песнопения към тържественото честване на Христовото Рождество ще продължат да добавят Йерусалимските патриарси Софроний и Андрей, св. Йоан Дамаскин, св. Козма Маюмски, Константинополският патриарх св. Герман, преп. Касия, преп. Роман Сладкопевец и много други, чиито имена не са достигнали до нас, но чрез словата на които и до днес продължаваме да възхваляваме раждането на нашия Господ и Спасител. Не по-малко интересен и контрастен е и постът, предшестващ Рождество Христово, който понякога се нарича Филипов, защото започва след деня, в който се чества паметта на св. ап. Филип. Рождественският пост също не се е появил изведнъж и в продължителността, която имаме днес. Неговото оформяне е продължило много по-дълго, отколкото отделянето на Рождество в самостоятелен празник. Първоначално различните църкви предписвали различен пост за своите пасоми преди празника. Докато били чествани заедно Рождество и Богоявление, общият празник бил предшестван от пост, който впоследствие бил разделен. Днес спомен за този някогашен Богоявленски пост се явява еднодневният строг пост (на 5 януари) преди самия празник Богоявление. В течение на няколко столетия се оформя днешният Рождественски 40-дневен пост, който предшества празника. В първите години Рождество Христово вероятно е бил предхождан от еднодневен пост, който в някои църкви е могъл да бъде и с по-голяма продължителност - 3-5 дни. Такова предположение прави известният руски литургист И. Мансветов, като се основава на предписанията на Типика. За съществуването на пост преди Рождество Христово споменават св. Амвросий Медиолански, блаж. Августин, Филастрий и др. Св. Йоан Златоуст в своето „Слово в деня на паметта на мъченик Филогоний” говори за това, че на 20 декември започва пост, предшестващ Рождество Христово. От това свидетелство разбираме, че на изток, в Константинополската, а много вероятно и в Антиохийската църква, в края на ІV - началото на V век рождественският пост е бил петдневен. Папа Лъв Велики (440-461 г.) прави първия опит за богословско осмисляне на поста: „Рождественският пост е жертва към Бога за събраните плодове. Както Господ е щедър към нас с плодовете на земята, така и ние по време на поста трябва да бъдем щедри към бедните". Близо десет века по-късно св. Симеон Солунски ще даде нова трактовка на символиката на Рождественския пост, която показва и новата му продължителност: "Постът на Рождественската четиридесетница напомня за поста на Моисей, който, постейки 40 дни и нощи, получил каменните скрижали, на които били начертани Божиите слова. А ние, постейки 40 дни, съзерцаваме и приемаме живото Слово от Девата, начертано не на камък, но въплътило се и родено, и се приобщаваме с Неговата божествена плът". През ІХ век преп. Теодор Студит пише, че в Студийския манастир Рождественският пост започва на 14 ноември, тоест там вече се бил оформил 40-дневният пост, който пази днес Църквата. Това съобщение на св. Теодор Студит обаче визирало само неговия манастир и не засягало Църквата като цяло. С малки изключения петдневният (на места седемдневен) пост се запазил до ХІІ век. 40-дневен става постът за цялата Православна църква едва през 1166 г., когато Константинополският патриарх Лука Хрисоверг с подкрепата на император Мануил І Комнин го въвежда официално. Около половин век по-късно Антиохийският патриарх Валсамон ще каже по този повод: „Сам светейшият патриарх каза, че въпреки че тези пости не са определени с правило, следвайки неписаното църковно предание, сме длъжни да постим от 15 ноември”. Историята на този светъл църковен празник свидетелства за свободата, с която Църквата развива своя празничен цикъл – съобразно с богословското осмисляне на събитията от земния живот на Христос, според потребностите на църковния живот във всяка епоха, водена от учителството на Светия Дух според евангелските думи: „А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил” (Йоан 14:26).

Иванко , един от известните тракийски градове не носеше ли името -Бесапара или някои хора имат много къса историческа памет и се опитват да си припишат наследство , което не им се полага по етнонимологична линия ???

1. Когато ми изчислите точно съотношенията между еврейско, арабско, римско и прочие време ще ти отговоря и аз на въпроса. Много добре знаеш ,че изчисленията на Християнското време са направени от Св. Дионисий Малки през VI в. сл. н.е., скитски (или готски, както ти е удобно ) монах от съвременна Добруджа , дали е абсолютно точен в изчисленията, това като неспециалист , не смея да твърдя. . За корелацията на +4 или -6 години си има доста изписана литература. Христос се ражда по времето на кой кесар . Направи амбивалентна връзка с Ирод Велики и с други посочени източници и ще си изчислиш времето в определения от мене обхват. 2. От Евангелието е известно, че Христос е бил много добре познат от своите близки, съседи и съграждани, т.е. той не е бил възприеман , като някой , който дълго време е бил някъде извън ойкуменето . Диаметралното учение на Христос в сравнение с близкоизточните, персийските или индийските учения , доказват ,че той не е бил никъде извън Назарет. 1. Спрямо персийския дуализъм , имаме много ясни концептуални различия; 2. За ''прераждане'' в Евангелията ,само някой куку , като Калки от "Медикус", може да си измисля, затова нямаме допир с Тибет или Индия. Когато Далай Лама се ''преражда'' в Тибет, никой не го смята за ''бог'' в нашия смисъл. Той е преродения БУДА- ''просветлен'' ,а не прероден бог . Има някои тънкости в индийската религия, които не могат да се схванат от пръв поглед от религиозните анализатори. Индийската религия е пантеистична. За индийците ''Бог'' се разтваря със същноста си в творението (т.е. в света). В Юдейския контекст, Бог е ''СЫЙ ''- Вечносъществуващ, Неизменен, Личност. Малко хора знаят ,че когато Каиафа задава прекия конкретен клетвено-съдебен въпрос към Иисус Христос- Стига ни мъчи , кажи Кой си ти ??? Христос не отговаря - месията, христос или човека . Той отговаря - АЗ СЪМ - на юдейски - ЯХВЕ. Най-точната интерпретация у Марка - "Първосвещеникът пак го попита и Му рече : Ти ли си Христос, Синът на Благословеният??? Иисус му рече: Аз съм ;... / Марк 14: 61-62/ 3. На въпроса на колко години е бил , отговарям недвусмислено 33 год. Някои конкретни паралели могат да се потърсят с годините на Йоан Кръстител ,който е по-голям с 6-месеца от Иисус. Когато се ражда Йоан е бил убит първосвещеника Захария, защото се сещате, че Иродовите войници търсят и Йоан Кръстител за да го погубят наред с другите младенци , но Захария е укрил предварително сина си и те го убиват в Светая Светих между жертвеника. Събитията в Евангелията са много добре вътрешно-исторически подплътени. Факитчески ,ако направим critica interna, няма да можем да обвиним в нищо съществено Евангелистите.

Някой може да не е живял по каноните на вярата си , но за индеферентност , едва ли може да става въпрос. Формално и неформално , един Бог знае, какво е в човешкото сърце. 1. Когато по цялата Балканска земля, включая -Албания, Гърция, Ръмъния,Сърбия, България се намери и едно топонимче, произлязло от етнонима ''славяни или словени'' ,ела и ми се обади. Щем ти повярваме, че ония ''славяни'' , нямали нищо общо с тези българи, ако кажете в кои ''славянски'' езици се намират думи като "Чемшир'' , ''бъз'', бръшлян , къщици и др. Дотогава отпада някакъв вариант на етноразличие. Впрочем ,кое ти пречи да вярваш , например, че при онези ''славяни'' и ''обри'' не е имало от тези българи, които пък да са оставили следните топоними. Има и други доказателства , например, като ''земеделски'' топоними, които са оставени в житницата на Елада - Тесалия. За керамика, чирепчета и гробове Качо, изцяло ви предоставям думата. Само да не излизате с номера, че ''славяните'' , моменталически се латинизирали или елинизирали, щото от VIв. до IX-X -тив. има известен период на времево пространство ???Нали .??? Ако ми посочиш арменски епископ на Византийски събор след IV-тия вселенски , може и да те предложа за член кореспондент. Аналагочино готски или персийски. Отеделен въпрос е ,че за времето около 7-мия В.С. отношенията между Б-я и Византия са меко казано антагонистични. При това независимо от конфесията на Посеркото или на неговите приемници (вкл. на царица Ирина и нейния още по-калпав синок, която е жена на сина му Лъв Хазар.) Да не говорим, че ако трябва да бъдем коректно позитивистични, точно иконоборческите императори са в основата на перманентните войни срещу България ( тук включвам и узурпатора Никифор, който е индикиран , като формален ''иконопочитател'', но с опция , всъщност във всеки момент да повдигне ново гонение срещу иконите, при дадени фактори). Другите стълкновения са на доста по различна основа. Ако пък в контекста на провиденциалната средновековна история , добавим фактите ,че не в едно житие или църковен източник има случаи , които се порицават войните срещу българите (конкретно на Никифор му скачат няколко светци, които го предупреждават за опасния изход от неблагочестивите му намерения за поход към България) , можем да излезем на други историософски меридиани и да преразгледаме детерминираната история от Златарски и сие на Българо-Византийските отношения от дадения период. Апропо, карти в случая са излишни, защото , освен всичко изказано, не можеш да ми определиш южната и югозападната граница в този исторически период. А при все това ти приведох няколко сведения за македонски и илирийски епископи. Ако ти пък си направиш съответната равносметка, ще прецениш, че за Мизия ,участието на Доростолския и Одесоския епископ са били напълно достатъчни.

Ако не пишеше , че е българин, нямаше да има такава суетня в руско-съветските изследователи. Сега какво по-ново критическо вълнение ще изтъкнеш ??? Че , Олга е варяжка и скандинавка. Ами ще ти кажа, че Григорий , който е от България ,всъщност е етнически ''гот'' , което ще рече чистокръвен расов арийски немец ,паднал от Марс (пардон - Скандинавия) в степите на Малка Скития, по времето на "Великото'' арийско преселване на немските готи, понеже Волофрид Страбо , абат на немски манастир , в началото на IXв,. казва, че в района на Томи има инидкация на скитско (готско) население , което извършва богослужението си на собствен език следователно - Григорий е гот и е чел на варяжки молитви на Олга срещу гняв, които не са помогнали особенно, щото Олга е направила на пух и прах разни древлянчета и полянчета ... и прочие /./// С което готината теза, че е покръстена наново в Цариград, може и да излезе полувярна, тъй като готите са полуариани, а пък византийците искат пълна конфесия и това е наложило Порфирородения дъртак да прекръсти баба Олга и да й поиска 60- годишната ръка. Удовлетворение за това стига ли ти ??? А накрай да допълним, че на нито един франко-немски извор не е известно прочие за някаква си севернонемска принцеса в руските предели, макар ,че по заръка на папата не един или двама немски мисионера са опитали късмета си в необятната древно езическа руска шир. Още фантастични разсъждения на готско-варяжко-скандинавска тема да мислим ли ??? Достатъчни са абсолютните доказателства ,че Нестор е интерполиран (или той е интерполатор) , съответно ,никакви северни народи не са основавали Киевска Рус. Всички нормални ( в смисъла , който вие схоластиците влагате в него) руски и всякакви различни от платено германско-шведски драскачи са установили като фактическа действителност, а не като фиксирана абстракция, лъжите и премълчаванията в литературното произведения на летописеца Псевдо- Нестор !!!!

Прочети статията друже, има го засегнат вътре тоя въпрос . Защо и как. Недей бърза със заключенията ,преди да развиеш психологическите процеси на анализ, сравнение и синтеза.

Като сменим името , ''ръмънци '' с българи , всичко си идва на мястото . Няма никакви ромеи на север от Дунав и на юг също са се църковноославянчили. Прочее Иванко, трябва да съберем последните парчета от мозайката и да поставим кръст на измислената и тиражиран ''ръмънска'' история.

Едно леко и бързо, отговорче от моя приятел Боби Маринов, което ще излезе и в новия брой на списание ''Християнство и култура". За ''неяснотите, нередностите и изкривяванията'' в живота на Иисус няма какво да коментирам . Досега няма античен '' герой на когото с такава точност и подробност да са описани - родословието , времето и мястото на събитията . Но прочее да дадем думата на автора -

Ами , след изчерпателния отоговор на професор Добрев и най-големите критици и обвиняващи ни в баснотворство критици , трябва да замлъкнат ида приемат логичната ,сигурна и най-естествена теза за българския произход на княгиня Олга- Елена !!!!

Не знам, по каква логика, Съботинов е пратил ''хуните-кутригури'' в Апри ( БЛАГОДАРЯ ,ЗА НАПЪТСТВИЯТА, ЩЕ ТРЯБВА ДЕЙСТВИТЕЛНО ДА ПРЕГЛЕЖДАМ ПРЕДВАРИТЕЛНО ВСЕКИ ИЗВОР ДАВАН ОТ ДАДЕН АВТОР, В ИСТОРИОГРАФИЯТА БЪКА ОТ НЕКОРЕКТНИ ЦИТАТИ) , но е факт, както виждаш ,че имаме българи християни на територията на бъдещата Българска държава, не само от 514г. , но и от средата на VIв. Относно славяните в ''Елада'' , можеш да си отвориш ,една много коректна по отношение на изворите книга - Vasmer, M., Die Slaven in Griechenland [mit eine Karte], Leipzig, 1970 . Изводите да си ги прави всеки сам. Сега конкретно за Доростолския епископ от 7-мия ВС. Пет пари не давам за френския лигльо Дарузе, който отхвърля участието на Доростолския епископ Урсус в този събор. Той се основава на голия факт ,че доростолския епископ, a priori , е трябвало да бъде подчинен на Адрианополския митрополит (!??!). По тази изоглавена логика един църковен историк, прати Ираклийския епископ за глава на автономната българска църква след 870г. ... Аз няма да обвинявам, прочее Манси в некоректност, но докато не локализирате измисления Варитианорум (Даритианорум) приемам за вярно твърдението на А.Аунер , че на VII Вселенски съобр е присъствал епископ Урсус Доростолски. Протоколите на 7-мия ВС , както и на някои други събори са интерполирани. Според К. Илски на събора присъства и епископа на Одесос - K. Ilski Korespondencja biskupoz Mezyjskich - In ; Studia Moesiaca. Poznan, 1994, с. 133 ; А с тебе вместо се ''джафкаме'', по-добре да намерим общи точки в изследването на възможната хипотеза за транслацията на ''Хоногурската" епископия от Крим на Балканите ??? Капиш???

Одринска тракия си е българска, там не са живеели и гърци, ако мислиш ,че можеш да излезеш с този номер. Тези земи са били винаги български етнически, но през Средновековието и особенно след заселването през XVI-XVI в. на видни византийски родове са ''елинизирани'', което ще рече ,че поселниците на крайморксите градове не са етнически гърци, елини или римляни , а траки които говорят елински. През 20-ти век. пък на тези ''елини '' са останали само сандалите им или казано по-точно на слугите на елините, техните слуги и т.н. За Солун, Епир и дори до Пелопонес можеш да си отвориш готиния Фасмер ида понаучиш туйцък-онуйцък за славяногласните руси елини или за елиногласните руси славяни и да разбереш ,че XVIII-XIXв. района е ''славянски'', каквото и за Бога да означава това . Не казваш, обаче, кои са тези ''хуни" . За Апри признавам си ,явно съм се подвел по А. Съботинов. Имаш късмет ,че форума не е ''Сороски'' и за такава обида, можеш да си изпросиш голям бан. При следващата ти , обаче ще сезирам модераторите. Семенария ( освен, ако не си бързал) се пише с ''и''- Сем-и-нария.

И кой има полза от това представяне ??? Сигурно незанимаващите с конспирация глобални мозъчни центрове, чиято цел е просперитета и величието на България ????

Специално за търсещите истината около фалшиментарния надпис за ''мнимото'' покръстване на българите може да се прочете тук - Бъчваров, В. За надписа от Балши и за времето на покръстването на Българите .- ГАМ - Пловдив, кн. IX, 1999, с. 198-205

Има такъв извор, нема да си го изсмуквам от пръстите я ..??? Като ти казах, че в никой извор извън Русия не са и чували за измислена княгиня "Олга", нещо стана ли ??? Не си взема поука. Няма никаква Олга - според руските историци "Хлгу"- означава конунг или някаква там скандинавска титла. След дълги компаративни изследвания , всички нови руски историци , се изказват по мнението , че след 944-945 г. е сменена управляващата ''варяжка'' династия. А, че Елена, не може да е нито псковитянка, защото - 1. Няма такъв град през 900-950 г. 2.Много е на майната си и въобще не може да става въпрос за някакво включване на Псков в управлението на Киевска Рус, все едно цар Симеон да ожени сина си за дъщерята на Ханко от село Асеня ... 3. Нито един стар извор не индикира руския произход на Олга, а говори за ''довеждане'' и то от бая далеч ; Като искаш извора от мен, конкретно ,ще те помоля да бъдеш малко търпелив, ще ти дам посочка. Ето и ''българските '' извори за Олга - "Летописец руских царей" : "Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд." "Родословец на руских князей": "Игоря же (Олег) жени в Болгариях, поят за него княжя именем Олгу. И бе мудра велми."