Джереми

Да ама, не, като се скъси става дебел, така че тежко им на релативистите.

Тиквата се обадила , с тиква се правят само тиквенници.

Обадил се кретена, със сплеснатата глава

Това са си някакви твои мисловни неразбории Забавят се часовници, те са физически обекти. А кривината е вътрешна характеристика на геометрията, която е инструмент за построяване на модели. Усукването също е такава характеристика. Но да си представяш визуално изкривяване или усукване на пространството - това са калпави представи. Представяй си кривината подобно на цвят, или като температура, по-близо е до ума Има много да учиш. Ааа, значи обекта часовник се забавя а не времето, значи СТО базирана на относителността на времето и пространството като обективна реалност, а не като измислица, не е вярна защото времето не се забавя а се забавят само процесите. Кривината била пък вътрешна характеристика на геометрията, глупости съчинени от един изкуфялник като теб. Той този кипен и ти сте един и същ изкуфялник пишещ по форумите и представящ се с два ника. Изкуфялници от ента степен, размножили се кат хлебарки

Извинявай но моделите са за да моделират реалността. Кажи сега как ако времепространството било модел, абстракция, на действителността, ще има свойството на физически обект да се криви или забавя.

Ти май не си в час. Човече ти нормален ли си, или се правиш на улав. Няма да си хабя клавиатурата с теб

Ти смяташ ли че абстрактното може да бъде реално. Една абстрактна картина описва сю реализъм, той обаче не съществува реално и е плод на фантазията. Ако пространствовремето са абстрактни, значи те не съществуват и са въображаеми, как може тогава нещо не реално да се криви или забавя.

И рибар съм и ловец съм, кой кат мен.

Айде де, не се прави на толкова велик, Айнщайнскенер.

В СТО отправните системи са относителни, всяка отправна система може да бъде еталон, а този еталон търпи забавяне на времето и скъсяване на дължина, следователно не може да бъде абсолютен еталон. Той сканер го знае ама се прави на ударен.

Повтарям - когато има някой друг срещу тебе, вече си в отношение с него. Но именно защото дясното е избран поо конвенция, то не е ляво, и това положение е абсолютно - по същата конвенция. Както и при магнита - полюсите му са наречени по конвенция, но само северният се ориентира на север. Научи каква е разликата между относително и абсолютно, да не ги бъркаш друг път. Отношенията нищо не променят, който стои отсреща ти, за него твоето дясно става негово ляво, ако беше абсолютно дясното или лявото нямаше да е така, винаги дясното щеше да остава от дясно а лявото отляво. Магнита е друга бира, по конвенция можем да наречем южният му полюс северен и обратното. Да, и В става по-малко от А Без значение дали В е аршина или не. Отношението A>B е еквивалентно на B<A, независимо какви са А или В. Или не си съгласен? Тука няма мърдане, и СТО не влиза в противоречие с това. Но трябва да се усвои това просто правило, за да се разбере как се дънят антирелативистите. Да ама аршина не е абсолютен според СТО, точно затова отношенията са еквивалентни.

А това с "аршина" е заблуда, в която и аз без да се усетя попаднах преди време. Обърках "еталона" с "измерения размер"! Разликите в дължините се проявяват при измерване с еднакви еталони в различни ИОС - това е важното, което не трябва да се пренебрегва. Еталонът не може да бъде еднакъв, нали ако е неподвижен спрямо даден обект, спрямо друг се движи и търпи ЛТ. СТО не допуска никакви еднакви еталони, това е абсолют че еталоните могат да бъдат еднакви, а СТО абсолютизира само скоростта на светлината.

Това е вече отношение между двама. Отношенията винаги са относителни, от името идва. Но за всеки дясната ръка е от дясно, абсолютно положение, Дясното е от дясно защото така е по конвенция, в природата няма дясно и ляво. А че са относителни са относителни, защото ако от дясната ти страна има предмет, този който е срещу теб с лице към теб, предмета ще му стои от ляво, и той ще каже "предмета стои отляво на мен", а ти ще кажеш че ти стои от дясно. Няма никакво значение. Важнна е връзката - ако А е по-малко от В, то В е по-голямо от А. И това е абсолютно, както и да го гледаш. Проста математика, застанала в основата на логиката. Ако обаче В е аршина, и търпи скъсяване поради някакви условия тогава А става по голямо от В. И СТО го потвърждава.

Значи не е доизчислил напълно, но щом казва сметките излизат точно както казвам, значи до момента сметките му са прави. Но да видим като ги изложи. Той нещо се смущава или затруднява, а ти май се страхуваш данеби сметките му да са прави.

Нали каза че не е готов още със сметките, значи в момента изчислява.

Парадоксалното е, че доста хора вярват че това твърдение е в пълен синхрон със СТО, а то не следва от СТО. Кое твърдение е в синхрон със СТО.

За всеки наблюдател лявото и дясното се различават, в този смисъл не са взаимозаменяеми, тоест са абсолютни. Не е така, ако стоя от твоята страна, мое ляво е твое ляво, ако стоя срещу теб, става обратното. ляво и дясно са относителни а не абсолютни Това отношение също е абсолютно. Никакво приемане не може да го промени. Също грешиш, ако мериш по малко с по голям аршин, това е по малко, ако мериш с малък аршин по голямо от аршина, тогава е по голямо. Скъсяването на дължините в СТО го потвърждава, в покояща се система аршина примерно е по голям от измеримото, в движеща се система аршина става по малък от измеримото и то става по голямо за наблюдател.

Да но на нещо вярно и потвърдено емпирично, иначе става фантасмагория на енти квадрат Е, айде сега, ще се надприказваме. Покажи сметките, да видим Да ги покаже когато сметне че е готов, той много отдавна се кани да ги покаже, но много се бави нещо с тия сметки.

Лявото и дясното на наблюдател е относително, зависи от коя страна на другият наблюдател стои.Също по голямото и по малкото, ако наблюдателя е по малък от наблюдаваното, то за него е по голямо, отколкото за наблюдател по голям от наблюдаваното. Младенов е приел за абсолютно пространствовреме и затова му се получават парадоксите, в една абсолютна ос, няма парадокси но ако се приеме относителна ОС парадоксите възникват от гледната точка на този който е приел ОС за абсолютна.

Парадоксът възниква когато гледаш на времепространството като абсолютно, ако гледаш на времепространството като относително, няма парадокс. Няма обаче доказателства на практика нито за едното, нито за другото, и се приемат за такива само аксиоматично.

По въпроса за парадоксите в ТО, парадокса за неедновременото стареене на близнаци тризнаци и т.н, също и за парадоксите с линейноста на пространствени измерения по посока на движението и т.н които са давани много примери тук в форума. Смея да покажа едно мое твърдение което отменя всякакви парадокси. Например парадокса на близнаците или хайде да вземем тризнаци че е по добре. Имаме двама неподвижни наблюдатели (А) и (В) единият на земята другият на венера, и трети (С), летящ на ракета в космоса движещ се със 99% от скоростта на светлината във вакуум. Според СТО часовника му се забавя спрямо другите двама, а дължината му се съкращава по направление на движението му. Идентично се наблюдава и от негова гледна точка, часовниците на двамата се забавят и дължините им се скъсяват по направлението на движение на ракетата (все едно двамата се движат заедно спрямо ракетата в едно направление а ракетата е неподвижна, респективно и космонавтът в нея) Възниква парадоксът кой старее действително от тризнаците, този в ракетата или тези на земята и венера, при все че в СТО движението и покоят са относителни, можем да изберем както двамата така и летящият тризнак в ракетата за покоящ се или движещ се. Като се има в предвид че стареенето е строго индивидуален биологичен процес, излиза че всички стареят еднакво но за различно време., погледнато от двете инерциални системи, земя заедно със венера и ракетата с космонавтът в нея. За скъсяването на дължините по направление на движението, от гледна точка на двамата, ракетата с този в нея търпят скъсяване на дължината по направление на движението, и обратното от другата гледна точка. В това не виждам парадоксален проблем, защото когато този в ракетата вземе да я обхожда по направлението и, ще го прави за по кратко време, точно в унисон със забавеното му време, и обратното единият ако рече да прехвръкне от земята до венера, ще е за по кратко време, заради скъсеното растояние, точно в унисон и със забавеното време на земята и венера.

Не те разбирам, за каква симетричност става на въпрос.

Ами едно и също е, несигурноста произтича от някъкъв фактор, но той не е известен поне в КМ. А за снимките на единичен атом, поразрових се в нета и открих че има снимка която естественно е косвена , като казвам косвена, се има в предвид че зримата информация не е пряко заснета и е обработвана допълнително за да се "изрисува" картината. : "Когато рентгеновите лъчи (в синьо) попаднат върху железен атом (червената сфера в центъра на молекулата), се възбуждат електроните на ядрото. След това възбудените от рентгеновото лъчение електрони преминават в тунел към върха на детектора (в сиво) чрез припокриващи се атомни/молекулни орбитали, които предоставят елементарна и химична информация за железния атом." И самата статия , https://nauka.offnews.bg/fizika/tova-otkritie-shte-preobrazi-sveta-parvata-v-sveta-rentgenova-snimka-199177.html

Ми да.

Няма въздействие а само откриване, например спиново или полярно, установява се спин 1 на електрон, сдвоен с друг, и автоматично другият има обратен -1. Няма и достатъчно физическо основание да се твърди че "едно е две", а само философски (и то не във всяка филос.школа). А как се правят тези снимки, снимаш ги с фотоапаратче и готово , пак ти казвам, това не са директни снимки, а косвени, ти видя ли точно атома или само някакви полу сенки. Има неопределеност, защото не се знае точното място на звездата, но тази неопределеност е следствие на крайната скорост на разпространение на светлината. Така че напълно е възможно и квантовата неопределеност да е следствие от несъвършенството на приборите за мерене на кватнови параметри, а не вътрешно иманентно своство на квантите. Та това ми е мисълта.