Джереми

Сега да разнищим още един казус. Според класическата механика, движение без да се действа със постоянна сила на тялото, е движение по инерция, като тялото се движи праволинейно и равномерно. Това е инерциално движение. Всяко движение по крива траектория е не инерциално движение, дори и да не се действа с постоянна сила на тялото, демек нарушава се първото твърдение.

Мерси, ето какво копирам от материала: Как и в ньютоновой механике, в теории относительности масса тела не меняется при переходе от одной инерциальной системы отсчета к другой. 5. Масса релятивистски движущегося тела не является мерой его инертности. Более того, единой меры инертности для релятивистски движущихся тел вообще не существует, поскольку сопротивление тела ускоряющей его силе зависит от угла между силой и скоростью. 6. Масса релятивистски движущегося тела не определяет его взаимодействия с гравитационным полем. Это взаимодействие определяется выражением, зависящим от энергии и импульса тела Превод: Както в механиката на Нютон, в теорията на относителността масата на тялото не се променя при преминаване от една инерционна референтна система спрямо друга. 5. Масата на релативистично движещо се тяло не е мярка за неговата инерция. Освен това няма единна мярка за инерция за релативистично движещи се тела, тъй като съпротивлението на тялото на ускоряващите силата му зависи от ъгъла между сила и скорост. 6. Масата на релативистично движещо се тяло не определя взаимодействието му с гравитационното поле. Това взаимодействието се определя от израз, който зависи от енергията и импулса на тялото

О кей, тогава защо се твърди че масата на частиците в колайдера нараствала.

Квантите излъчват само в системи, атоми , трептящи кръгове, циклотрони, сам квант не може да излъчи нищо. Електроните в атомите са в система ядро-електронен облак. Една система излъчва когато е неустойчива и поглъща когато е устойчива. Атома е устойчива система, като се изключат само радиоактивните атоми, които са в система ядро електронен облак, или химичните реакции в които има неустойчивост на системите атам-атом.

И по нататък, да го разгледаме как става в релативистките формули, в едната, масата-енергията са пропорционални в другата не.

Да де, ама разбира ли от енергии

Как тъй, всяка движеща се система е в относително движение, така че движещата се кола , е покояща се за пътниците в нея

Аз го знам, но ти не отговаряш как тъй в едната формула са пропорционални, а в другата не, макар втората да е по обобщена формула. Такъв казус в математиката няма, а ти се опитваш да го проправиш

А как тъй в едната има пропорционалност а в другата не, сигурно само за инвариантната маса, т.е масата на покой важи пропорционалност с енергията, а в релативистката маса или енергия не важи пропорционалност с енергията.

Защо , магнотното поле си е с определени тесли, защо да го променяме с промяната на скоростта на електрона, отклонението ще е за сметка на магнитното поле на електрона а не на магнита.

Какво да чета, аз го знам, а ти бягаш от неудобни въпроси. А тази формула е само частен случай на моята която ти дадох - когато импулсът е нула, т.е. системата е неподвижна (скоростта и е НУЛА) Пак бягаш от неудобни въпроси, кажи къде виждаш непропорционалност, и също не е вярно че тази формула е частен случай на тази за импулса, двете формули нямат нищо общо.

Защо, ако заряда на електрона се промени стане по малък, тогава траекторията на електрона ще е друга. В уравнението за силата на Лоренц, фигурира и елементарният електрически заряд, щом той намалява тогава и Лоренцовата сила ще намалява. Да, и какво от това, тези взаимодействия ще имат други стойности от очакваните, при положение че зарядът на релативистки електрон намалява. Трябват експерименти.

Ти ми даваш некоректна формула , естественно в нея няма връзката маса-енергия защото е предназначена за да обясни друго. А сега по същество, кажи къде виждаш в тази формула E=m.C^2 че енергията не е пропорционална на масата, или в тази m=E/c^2

Щяха да излъчват кванти, ако има по-ниска свободна орбита. А то няма... А тези в горните орбити като се движат обикалят ще излъчват и ще падат в най долната орблита, и така няма да има други орбити освен най ниската а то има и други орбити. Може да се сметне че електрона обикаляйки изпуска фотон но после си го поема обратно, и така не излъчва нищо извън атома от собственото си движение. Движението по кръг е някакъв аналог , пътят не е нулев но преместването става нула когато въртящото се тяло застане в изходната точка от своето въртене.

Заменили са "релативистичната маса " със "Релативистичната енергия" , тоест маса и енергия не са едно и също но са пропорционални. Така че с нарастване на скоростта нараства и теглото, но електроните в колайдера не пропадат в земята.

Благодаря отново за изчерпателният пост, може много да се научи от теб Аз мисля че не е логично да намалява само зарядът на електрона, ако въобще е вярно че зарядът на частиците намалява със увеличение на скоростта. Зарядът на протоните и електроните е абсолютно идентичен и симетричен, няма защо да се променя само зарядът на единият от двата носителя, при релативистки скорости. Прав си, ако се изменя заряда и на електрона и на протона с еднакъв коефицент, то структурата и размера на атома ще се запазят, но според моите заключения, при поглъщане на фотон от такъв атом, електроните ще придобиват по голяма енергия, понеже ще се преодоляват кулоновските сили по лесно т.е с по малко енергия, а останалата енергия на фотона или ще остане в него или ще ускори електрона. Така смятам може и да не съм прав, ако има начин да се провери заряда на релативистки електрон, нещата ще се изяснят. Например ако се пропуска релативистки електрон покрай магнит, и ако заряда му наистина намалява от скоростта, не следва ли траекторията му да е по различна от тази на обикновен не - релативистки електрон?

Дали, тогава кое нараства със нарастване на скоростта, някаква извънземна маса ли.

Значи и електромагнитните сили се променят, значи си съгласен че заряда зависи от скоростта.

Мерси за изчерпателната информация. Сега четох в някакъв научен труд, хипотезата за намаляване на електрическият заряд на електрически заредена частица следствие нейната релативистка скорост. Цитат... Зависимост на масата на електрона от скоростта. Още в началото на 20 в. измервания извършени на електрони с много високи скорости показали, че специфичният електричен заряд на електрона намалява с увеличаване на неговата скорост, което означава че при това или зарядът или масата на електрона се изменят. Тъй като електричният заряд на електрона е една фундаментална природна константа, която определя електромагнитните взаимодействия между телата, трудно е да се допусне, че зарядът на електрона зависи от скоростта. Поради това било изказано предположението (което било в съгласие с резултатите от опитите), че масата на електрона зависи от неговата скорост съгласно закона: m=sqrt m0/1-v2/c2 Източник https://sciopus.eu/phys/ae1.pdf Все пак не е изключено и заряда на електрона да намалява следствие от скоростта, масата на електрона също е константа, и определя също като заряда много свойства. Да кажа нещо важно, никой не е измерил нито масата нито заряда на електрона при неговата релативистка скорост в колайдерите. Хипотезата за намаляване на заряда на електрона е на един руснак но сега не мога да я открия.

Релативистката маса не е същинска маса, частиците в колайдера ако натежаваха толкова щяха отдавна да съ на дъното на земята. Има една хипотеза според която зарядът на електроните или протоните намалява като се доближат до скоростта на светлината в колайдерите, та затова трябва все по голяма мощност за да се дооускори частицата.

Като се доближи до скоростта на светлината, обемът на водата трябва да изчезне или да стане необичайно малък а водата с огромна плътност, следствие на което ядрата на водорода трябва да се слеят и да стане термоядрен синтез.

Водата има ниска компресуряемост.

От гледната точка на ненаблюдаващият е неопределен, но всъщност тази неопределеност има друго значение чисто физическо , може наистина да представлява суперпозиция от състояния и взаимодействия, вземи например холограмата, всяка нийна част съдържа цялото. Тази неопределеност сигурно се проявявя само на микроскопично пространственно и времево ниво, многоизмерност, съществуване едновременно във всички измерения.

Добре де, скритият полюс къде ще бъде на повърхноста като там навсякъде е другият. Интересна ситуация, никъде не съм виждал така намагнитени топчета. Май че технически е невъзможно. Като "размесваш" два магнитни полюса не се ли получават множество от магнитни диполи, малки отделни магнитчета.

П.С, при този вариянт, магнитнвото поле трябва да се самоунищожи, подобно на два електрически заредени полюса когато протича ток между тях. При унищожението на магнитното поле ще се появи електрично, за да се спази ЗЗЕ. Но технически сигурно не е възможно намагнитване на такива топчета, може би токовете на фуко имитират този процес.