Джереми

Лявото и дясното на наблюдател е относително, зависи от коя страна на другият наблюдател стои.Също по голямото и по малкото, ако наблюдателя е по малък от наблюдаваното, то за него е по голямо, отколкото за наблюдател по голям от наблюдаваното. Младенов е приел за абсолютно пространствовреме и затова му се получават парадоксите, в една абсолютна ос, няма парадокси но ако се приеме относителна ОС парадоксите възникват от гледната точка на този който е приел ОС за абсолютна.

Парадоксът възниква когато гледаш на времепространството като абсолютно, ако гледаш на времепространството като относително, няма парадокс. Няма обаче доказателства на практика нито за едното, нито за другото, и се приемат за такива само аксиоматично.

По въпроса за парадоксите в ТО, парадокса за неедновременото стареене на близнаци тризнаци и т.н, също и за парадоксите с линейноста на пространствени измерения по посока на движението и т.н които са давани много примери тук в форума. Смея да покажа едно мое твърдение което отменя всякакви парадокси. Например парадокса на близнаците или хайде да вземем тризнаци че е по добре. Имаме двама неподвижни наблюдатели (А) и (В) единият на земята другият на венера, и трети (С), летящ на ракета в космоса движещ се със 99% от скоростта на светлината във вакуум. Според СТО часовника му се забавя спрямо другите двама, а дължината му се съкращава по направление на движението му. Идентично се наблюдава и от негова гледна точка, часовниците на двамата се забавят и дължините им се скъсяват по направлението на движение на ракетата (все едно двамата се движат заедно спрямо ракетата в едно направление а ракетата е неподвижна, респективно и космонавтът в нея) Възниква парадоксът кой старее действително от тризнаците, този в ракетата или тези на земята и венера, при все че в СТО движението и покоят са относителни, можем да изберем както двамата така и летящият тризнак в ракетата за покоящ се или движещ се. Като се има в предвид че стареенето е строго индивидуален биологичен процес, излиза че всички стареят еднакво но за различно време., погледнато от двете инерциални системи, земя заедно със венера и ракетата с космонавтът в нея. За скъсяването на дължините по направление на движението, от гледна точка на двамата, ракетата с този в нея търпят скъсяване на дължината по направление на движението, и обратното от другата гледна точка. В това не виждам парадоксален проблем, защото когато този в ракетата вземе да я обхожда по направлението и, ще го прави за по кратко време, точно в унисон със забавеното му време, и обратното единият ако рече да прехвръкне от земята до венера, ще е за по кратко време, заради скъсеното растояние, точно в унисон и със забавеното време на земята и венера.

Не те разбирам, за каква симетричност става на въпрос.

Ами едно и също е, несигурноста произтича от някъкъв фактор, но той не е известен поне в КМ. А за снимките на единичен атом, поразрових се в нета и открих че има снимка която естественно е косвена , като казвам косвена, се има в предвид че зримата информация не е пряко заснета и е обработвана допълнително за да се "изрисува" картината. : "Когато рентгеновите лъчи (в синьо) попаднат върху железен атом (червената сфера в центъра на молекулата), се възбуждат електроните на ядрото. След това възбудените от рентгеновото лъчение електрони преминават в тунел към върха на детектора (в сиво) чрез припокриващи се атомни/молекулни орбитали, които предоставят елементарна и химична информация за железния атом." И самата статия , https://nauka.offnews.bg/fizika/tova-otkritie-shte-preobrazi-sveta-parvata-v-sveta-rentgenova-snimka-199177.html

Ми да.

Няма въздействие а само откриване, например спиново или полярно, установява се спин 1 на електрон, сдвоен с друг, и автоматично другият има обратен -1. Няма и достатъчно физическо основание да се твърди че "едно е две", а само философски (и то не във всяка филос.школа). А как се правят тези снимки, снимаш ги с фотоапаратче и готово , пак ти казвам, това не са директни снимки, а косвени, ти видя ли точно атома или само някакви полу сенки. Има неопределеност, защото не се знае точното място на звездата, но тази неопределеност е следствие на крайната скорост на разпространение на светлината. Така че напълно е възможно и квантовата неопределеност да е следствие от несъвършенството на приборите за мерене на кватнови параметри, а не вътрешно иманентно своство на квантите. Та това ми е мисълта.

Мисля че не, квантовото сдвояване не предава информация, самото сдвояване и корелациите между отделните "двойки" е подобно да чифт обувки лява и дясна, макар и разделени на милиони светлини години една от друга, като се установи лявата, става и мигновено установяване на дясната. Остави ги тези снимки, те не са истински фотоснимки, те са изображения които са не преки, има мехурчести камери които изобразяват траектории на елементарни частици, но самите частици са невидими. Частици и атоми се наблюдават само по косвен път, как ще наблюдаваш примерно фотон, след като чрез него става наблюдението, все едно да се измъкнеш от блато като си дърпаш косите. Контекстът на двата ни поста е за различни мащаби. При мен е в контекста на микрокосмоса, а при твоя - за макрокосмоса. Не е добре да има грандиозни подскоци между мащабите - това съм го отбелязвал като забележка към Станислав, ама той го игнорира всеки път. Исках да обясня нещата само принципно, дали неопределеноста в КМ е присъща иманентна характеристика, на квантовият свят, или се явява само следствие от несъвършенството и грубостта на приборите на измерване, които са макроскопична система, а с тях се мерят микроскопични системи.

Защо, една звезда само видимо е там където я виждаме, защото светлината и пътува твърде " бавно " относно големите разстояния между нея и наблюдателят. Да, квантовите системи са твърде чувствителни спрямо измерванията, ако хванеш да мериш температура на термодинамична система, изменението и от въздействието на измервателният прибор ще е твърде пренебрежимо малко за да повлиае същественно на системата, която е по монолитна от един квант например. Също когато мериш механични параметри например ускорения с акселометър, ако масата на акселометъра е твърде голяма, ще повлиае на ускорението и ще се получат различни резултати с различна маса на акселометърът. И какво излиза на практика, че неопределеността във КМ не е присъщо свойство на квантовите обекти, а е следствие от несъвършенството на измерването и измервателните прибори. Когато атомите са в комплект, те образуват наблюдаем монолит. Защо досега няма снимка на единичен атом. И отделно от темата, нали в спора се ражда истината, не виждам лошо в спора, освен ако не е с цел софизъм.

Това означава надсветлинни скорости на движение. Което е в противоречие със ТО.

На отделен атом няма снимка, ако има покажи я, тези снимки са на кристалните решетки на атомите, само когато са свързани. атомът си остава ненаблюдаем за сега.

Планетарният модел си е само удобен модел и не е отхвърлен, той е само модел на това което според КМ представлява атома, размазани вълнови частици, вибриращи около солидно ядро което също е с неопределеност. Въобще откъде се пръква тази неопределеност в КМ, дали не от несъвършенството на приборите на измерването или просто такава е природата на микросвета, още не е установено. Що се касае до снимките на атома, извинявай но това с някакви силуети за мен не са същински снимки на които се вижда всичко с подробности.

"Предпочитана ОС" е само тези които се смятат от СТО за равноправни и относителни. А привилигирована/преференциална отправна система, означава такава която има преимущество по някои показатели, като нулева или абсолютна, и може да се ползва като зародиш на отправните системи. Самото пространствовреме е абсолютно.

Структурата на атома също не е известна, има само атомарен модел наподобяващ на планетарния, последният обаче е пряко наблюдаван, а преки наблюдения на атоми за сега са невъзможни.

Хубаво ама господ може да мисли по различно.

Обаче критерият за всяка теория са експерименталните доказателства. За сега няма експерименти които да потвърждават или отричат съществуването на планковси дължини, следователно те са само хипотеза. Това също са плаващи хипотези Как си представяш да спре времето, няма такава опция.

Всяко измерение е разтегаемо, без това свойство то не може да бъде измерение. А на практика никой не е установил минимална планковска дължина, била тя пространственна или времева.

Как си представяш измерение било то времево или пространственно, без да е разтегаемо във времето и пространството, ако няма разтегливост няма и измерение. Хипотези много, но реалността си е реалност.

В двумерно пространство например, кулоновата и гравитационната константи, ще имат различна стойност, силното ядрено взаимодействие сащо. Законите се променят според обстоятелствата които ги характеризират. Но на практика за сега са засечени само 3D пространственни измерения. Времето обаче няма пространственни измерения, то измерва само движение в пространството, едно и също движение в пространството може да трае различно време и обратното, едно и също времетраене на движение може да бъде в различни дължини от пространството. Времето и пространството са различни понятия, обаче са взаимносвързани.

Ами точно това е , ако се приеме че ПВ е относително, изглежда парадоксално но само за тези които смятат че ПВ е абсолютно. Ако реално се докаже абсолютна ОС, ПВ става абсолютно, двата близнака стареят еднакво, няма скъсяване на пътища и времеви интервали и т.н. Демек релативизма е заблуда. Обаче до сега не е доказано нито че ПВ е относително, нито че е абсолютно, е да, има експерименти които според релативистите доказвали че ПВ е относително, но според мен тези експерименти не са твърдо убедителни, може да се дължат на нещо друго, например мюоните с по дълъг живот или гравитационите лещи, доказващи уж релативизма, да са следствие от неизучени явления и т.н.

Какво имаш предвид, да се определи единия за ОС? Това не го разбрах. Да нямаш предвид, целта на пътуването да е в едната или другата ОС? Ами взима се един от двамата за ОС. Примерно близнака на земята е отправна система за определяне на този дето лети, и обратното. Отправните системи са по избор, само инерциалните в СТО, в ОТО и неинерциалните са по избор, свободен избор.

Към Ники, относно парадокса на близнаците. Работата е там че пространството и времето могат да се тълкуват както като абсолютни, така и като относителни, въпрос на гледна точка, и няма експеримент с който може да се докаже категорично кое от двете е вярно. Затова ако се приеме че ПВ е относително и зависи от скоростта-енергията и масата на обекта, то сигнал може да пропътува от точка А до точка В, движейки се със скоростта на светлината, за по малко време от гледната точка на наблюдател намиращ се в ОС на движещата се ракета, което е аналог на пътуване до същото растояние със скорост надвишаваща скоростта на светлината обаче в абсолютно ПВ. В абсолютното ПВ, растоянията и времевите интервали са константни и неизменни и за двата наблюдателя, покоящият се и движещият се, в една инерциална система. В относителното ПВ, растоянията и времевите интервали са различни за двата инерциални наблюдателя, подвижният и неподвижният. Парадокса кой е по стар и по млад в предвид че и двата наблюдателя са равноправно инерциални, изчезва, като се определи един от двата за отправна система.

https://nauka.offnews.bg/fizika/sapfirena-kotka-na-shriodinger-pokazva-che-kvantovite-efekti-mogat-199024.html, тогава къде стои този кристал във времепространството. При новия експеримент изследователите разклащат част от сапфирен кристал по такъв начин, че атомите му се движат едновременно в две посоки. Това е поведение, което "улавя духа" на котката на Шрьодингер, отбелязва Чу.

В статията се споменава че физичните модели се подчиняват на математиката, тоест те престават да бъдат модели описващи физична картина а чисти математически абстракции . Това дали е правилен подход във физиката.

Плужек къде видя масата в уравнението да е константа.