Джереми

Напълно си прав. Айнщайн само декларира че времето е динамично - забавя се относително, без да обясни какво е времето и неговата динамика. Ако се забавят процеси, забавя ли се времето, ами че изглежда е така, значи времето е всеки един процес около нас и в нас.

Ти правиш ли разлика от расъждения и реални обекти физически или други, както и съпътстващите ги процеси. Физическите обекти и процеси във вселената не са формални, за разлика от числата и буквите изобретени от човека, за да може да обяснява и изучава физическата реалност. Така също и времето е някакъв формализъм макар и по фундаментален от числата например, защото чрез времето се обясняват и някои хуманитарни науки но това е друга бира. Защото всъщност всичко се движи докато дремя, планетата се върти, атоми и молекули взаимодействат и т.н. Това за да се опише се сравнява с други циклични процеси тиктакания на часовници и т.н, но реално времето не тече, аз бих го нарекъл скалар скала върху която се описва поредността и продължителността на процесите и явленията от заобикалящата ни действителност.

Математиката не е природна наука а формална, затова може да си представя математически какви ли не фантасмагории. Математиката е възникнала защото света около нас, е не само качествено описуем но и количествено описуем. Ако времето беше физически реално като например водата, електричният ток, бетона, нефта, живака ит.н вещества обекти и процеси и движения, то трябва да може да се регистрира директно като нещо течение или друго,когато кажем че е изтекло време една година, всъщност това са поредица премествания на земята по небесната сфера, иначе какво тече време ли тече, къде е реката по която тече. Ако си представим хипотетично едно истински празно пространство, в него няма кординати, няма места за пребиваване, така че пространството също не е същина реалност, то е форма на съществуване на реалноста материята, която има свойствата протяжност. Местоположението на тяло или времетраенето на процес е само информация за състоянието на материята. Пространството не е интуитивно понятия, то е извлечено от наблюденията на околният свят и правенето на умозаключения за него. Когато мерим скорост на процес, ние го мерим като го сравняваме с друг процес например, движението на часовниковата стрелка по циферблата на часовника, или падането на пясъка в пясъчните часовници, или пък трептенето на цезиевите атоми в атомните часовници и т.н процеси и движения на материята. Когато пък мерим пространство-разстояние, ние сравняваме едно пространство с друго. Измерването обаче не дава отговор на въпроса за същността на измеримото, така че времето и пространството са само форми на съществуване на материята. Ако има нематериална същност то тя трябва да е извън пространството и времето.

Виж сега ти даже и със СТО не си добре запознат а си тръгнал да се пуйчиш. Подминавам те с пренебрежение защото не си струва да си хабя клавиатурата, виж със другият тъпунгер сканиращият поне е по забавно.

Даже и СТО забранява пътуване във времето, нарушава се причинно следствената връзка. Можело да се пътува само в бъдещето според СТО, но пак се явяват сума ти парадокси, като тези с близнаците единият космонавт другият стоящ на земята.

Глупави аналогии с тръба, защо си толкова тъп с извинение. В пространството можеш да се движиш безпрепятственно и по 3 те му измерения, друга бира е че може да има материално препятствие по пътя на тялото, така че да пречи на предвижването му в пространството, но това не означава че е невъзможно пътуване в тази посока, тялото може да бъде заобиколено или отместено. Във времето обаче няма материални препятствия но не можеш да пътуваш в него разхождайки се из младините или старините си.

Ако времето е 4 пространствено измерение, то трябва да може да се пътува в него както при 3 пространствени измерения може да се пътува във всяко едно от 3 те измерения, напред - назад. Във времето обаче не може да се пътува напред - назад както в пространствените измерения, следователно идеята на Минковски която разглежда времето като 4 пространствено измерение е несъстоятелна и е изкуствена приумица за въведена за удобство в СТО. А плазмодият сканер остава да се тръшка само.

Също като зомба сканер и Минковски е зомби.

Не съм запознат, ти как мислиш. Май няма такъв.

Сканиращият сайдер се обадил че не съм се бил обосновал с твърдението си че " времето не е реално защото не може да се пътува в него", а той твърди че бил се обосновал защо това не е така. Да ама не, да виждате драги съфорумници такова нещо, е лайното си е лайно и мерише.

Същото важи и за теб. Значи ти искаш друг да доказва а ти не доказваш, това е бягане по тъч линията.

Защо комптънов ефект, при фотоефекта показва че се поглъща на отделни порции електромагнитна вълна..

Спиране на такси е събитие, но не е задействано с махане на ръка а с натискане на спирачка

Ако времето не е четвърто измерение на пространството, не е по минковски, тогава в ЛТ дали то ще търпи забавянето си.

Аз искам първо ти да се обосновеш.

Само декларираш че е така, без всякаква обосновка. Също както и във вторият постулат, ма за зомбирането няма лек.

Времето не спира съвсем в черните дупки, клони към безкрайно забавяне.

Ти как ги различаваш.

Ако я поглъща как ще действа, нали действа чрез нея, тя е устроена така че създава свръхсилна гравитация.

Ако времето беше реално то тогава защо да не може да се пътува в него, да речем че тече като река, в течаща река може да се ходи по течението или в обратна посока, във времето не може да се пътува, още едно доказателство че то реално не съществува. Ще кажат че ентропията го забранявала, да но ако ентропията беше прогресираща нямаше да има вселена а то я има, значи ентропията може да влиае само на някои процеси на други не, примерно възобновяемите процеси. Миналото и бъдещето са понятия които задават посоката на времето, от настоящето, защото само в настоящето се пораждат минали и бъдещи събития. Стрелата на времето я задава ентропията, демек посоката от минало към бъдеще, но в квантовите системи няма ентропия няма и стрела на времето ТТ симетрията го показва, там времето няма значение, ето защо времето е само конструкт породен от нашата вселена.

Няма ограничения - скоростта му зависи от средата (а не от енергията му), в която се разпространява, и в дадена среда скоростта му може да е нула. Забавянето на светлината в среда всъщност не е забавяне, а преизлъчване на атомите на средата вследствие на което се получава вътрешна интерференция, и все едно пътят на светлината вътре в средата се увеличава, неправилно тълкувание е също и спирането на светлината в среда, например фотолуминисценцията също може да се тълкува като спиране на светлината в средата на луминофора и пускането и, когато той започва да излъчва на тъмно. Фотонът не може да бъде никога в покой, понеже представлява редуващи се и разпространяващи се в пространството промени на електричния и магнитният интензитет Е и Н, единичен фотон може да предизвика фотоефект, щом енергията и честотата му са достатъчни за избиване на електрон. Електричният и магнитният интензитет се променят синусуидално перпендикулярно на разпространението си в пространството, ако страничен наблюдател се изравни със скоростта на тези напречни трептения, се оказва че трептенията в неговата отправна система си остават, а според законите на електродинамиката, всяко трептене на електромагнитното поле, си се разпространява със скоростта на светлината във вакуум, така че за страничният наблюдател трептенията си продължават да се разпространяват със скоростта на светлината във вакуум.

Да, за всяка продълговата стружка устойчивото положение ще е полегнало а не настръхнало ако полето нямаше линейна структура. Полето обаче има явна линейна структура и това го показва всеки опит с магнитче и малко иглени стружки по него, те настръхват. Но е възможно това тяхно разположение да се обясни и със сили на отблъскване между тях възникнали от едноименно намагнитване на краищата на всяка стружка, демек застават като железни колчета едно до друго с намагнитени краища SS долу и NN горе, едноимените полюси се отблъскват и "изправят" стружките да не стоят полегнали а настръхнали. Второто ми изглежда по вероятно как мислиш, но тогава това означава че полето на магнита е чисто хомогенно а не със структура.

Защо се събират в линия а не безразборно, линейното подреждане е по неустойчиво от аморфното, това не показва ли структура на полето.

Точно в трудовете на Майкал Фарадей се обясняват как той описва електромагнитното поле като напрегнати линии на енергия, но не мога да ги намеря сега. Нагледно може да си ги представиш като струна на китара, като я търкаш не издава звук, а като я опънеш и пуснеш издава. Те тва е и аналогията която в момента се опитвам да обясня и ако си достатъчно схватлив ще схванеш и без детински обяснения от А до Я.

Кибик, ти казваш че светлината се разпространявала като вълна, но ето че има опит в който се говори за това че при разпространението си светлината се държи и като вълна, и като частица едновременно. Това може да стане само ако класическа частица създава "ореол" от поле около себе си, подобно на планета. ето и експеримента