Borova gora

Моята идея е, че ако турската полиция си е свършила добре работата, обискирала е читалището, намерила е протоколите и др. скрити комитетски документи, Чорапчиев е бил не по-малко под подозрение отколкото останалите. Заради комитетската дейност, не за убийството. Как се е откопчил, той си знаел, но повече не се върнал в настоятелството. Кънчев узнал от Арнаудов по пътя към Русе за убийството на Пенев, не би останал при баба Тонка, страхувал се е за собствения си живот от довчерашните си приятелчета, той е препоръчал Пенев... Съгласна съм с Вас, че Плоешката група е действала като авангард на Одеската. Изпълнила заръката, свързала се с Ангел, убедила го да остави Табор и да тръгне след Левски, защото само той имал организация, която да бъде използвана за целта - събиране подписи и имена на големци от българско, от повечко градове. Ето и моята хипотеза, все още подлежаща на пълно доказване, но все пак да споделя. Кънчев не е бил Левски и това е било ясно на възложителите на задачата, бил е прекалено млад, неопитен и амбициозен. Трябвало е да го държат под око, под контрол. Няма вариант с толкова важна мисия да не го контролират какви ги върши, ни Кишелски, ни Плоешката група биха оставили така ситуацията. Затова и Райнов е чакал не веднъж Кънчев в Гюргево при всяко преминаване във Влашко. Ето защо си мисля, че Обретенов ни води за носа като твърди, че основал комитета по искане на Каравелов в Букурещ. Каравелов с месеци е бил в Белград. Между писмото на Големия за куриерстването и създаването на комитета има точно шест месеца. Значи и Големия с пощата не е бил причина за създаването. Да погледнем от този ъгъл, причината да е необходимостта на Кънчев от back-up, от подпомагане, от читалищната банда се искало да му го осигури. В такъв случай, заради него създават комитета. Доказателството - бързат да го финансират, той е първият, получил суми от тях и то сериозни, след като се заклеват, той два пъти им издава квитанции. После ще разпределят суми и на себе си. Някой им писал-Хитов, Каравелов, или друг, наредил им да станат част от ВРО, за да не е Кънчев сам, станали комитаджии заради него, финансирали го, а пък той така или иначе предавал тайните на организацията на Обретенов още от есента, без да имал право, защото те още не били комитет в нея. Няма вариант да не е предавал и на драгомана, иначе не би заслужил доверие - план Б със снимки на руски офицери. Всъщност трябвало е да го подпомагат всячески, но и да го следят и докладват. Най-сетне имам обяснение и как са послушали вестникаря да убие Пенев. Толкова странно ми изглеждаше някой да приеме такава поръчка просто така. Излъгал ги е. Казал им е, писал им е, че Пенев провалял голямата мисия с подписите за императора и те са се наострили срещу него, клали са го като зверове. После може и да са унищожили писмата или са ги върнали на Каравелов по Икономов, дето уж убиец, уж ранен, но пък после на Големия съобщили, че Ради Иванов бил убиеца, но съм сигурна, преди това са ги прочели. Обретенов е схванал играта, усетил, че Пенев, препоръчан от Кънчев е работел за него и прехвърлил на Кънчев убийството му, а после и изнудил Каравелов да го пусне на Събранието през май. Икономов не е бил жив когато писал мемоарите, за да потвърди или отрече, че ранен минал Дунава, а не с мисия да върне кореспонденцията на Каравелов и така да му даде доказателство, че са изпълнили задачата. Съмненията са заради писмото до Големия, посочващо Ради, а петдесет години по-късно, посочил Икономов... Филип Тотю се провалил с мисията да получи помощ от Левски, затова потърсили дубльор. Кишелски се сетил за талантлив младеж, но трябва да е заръчал не само на Хитов, но и на Одеското настоятелство, а те на някой в Русе да го наглежда, както и да го е препоръчал на руското консулство. Разбира се, Добродетелната дружина, всички, знаели благодарение на Тошков, а може и от Христо Георгиев да е поискано по-специално съдействие от руска страна. Оттук и вълненията му около смъртта на Ангел. Статията с упоменаването на Плоешката група и аз виждам по нов начин, следени са били от самото начало от турските шпиони или поне някои от групата, всички са били прозрачни през 1872г. за турското разузнаване. Оттук не е сигурно как е починал Христо Георгиев, отровен, за да бъде провалена акцията, водеща до война, или от естествена смърт, подозренията са заради онази статия, която разисквахме...

Опитвам поне структурирано, по дати, да подредя събитията, за да намеря някаква достоверност в тях при липсата на достатъчен исторически материал: 1871 април 18 или около 26, България, препис на писмо от Васил Левски до Филип Тотю в Одеса: "За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне!" През 1870 година по предложение на русенския първенец Петър Златев Акиф паша, главен управител на Дунавския вилает отпуща правителствена стипендия на Ангел Кънчев, за да продължи учението си в земеделско-индустриално училище в гр. Табор – Чехия. В това училище Ангел Кънчев следва само една учебна година -1870/1871 година, напуска Табор и на път за България се отбива в Белград. Ангел Кънчев пристига в България към средата на месец август и се установява за кратно време при родителите си в град Русе. Ако "Мисията на Кънчев е била програмирана още преди да се появи в Белград при Хитов и вероятно, много вероятно, Райчо Попов е бил посветен в нея." - има логика, защото отказът на Левски е април, а Кънчев напуска Табор най-вероятно през май-юни, два месеца е в Белргад и от средата на август вече е в Русе. Значи, някой съзнателно издърпва Кънчев от Табор, за да свърши задачата. Друг е въпроса, Табор не е избор за някой като Кънчев с военно образование и няма много какво да му даде, по-скоро и там е имал някаква мисия, може би между българските момчета, учили по същото време. Той оттам пише на Обретенов да даде информация за училищата в Цариград, било му е под нивото, вземал две години за една. Но за нас е важно, че Кънчев от средата на август е в Русе, ето тук трябва да е станала цялата подготовка, план А, план Б, затова не са го изстреляли веднага към Левски, а са изработили детайлите. През този месец и половина е взел активно участие в просветната дейност на читалище „Зора“ т.е. регулярно е виждал и Чорапчиев, и Обретенов, и сие. "БРЦК определя Ангел Кънчев за помощник на Левски и в края на септември 1871 година той заминава за град Ловеч." -http://tryavna.org/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%BA%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-1850-1872-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80/ Това изречение много ми боде очите, как точно БРЦК в 1871г. определило Кънчев за помощник на Левски? С протокол? С писмо? С Пълномощно? Как? Кога се е събрал БРЦК, 1871г. да определи това и Апостола не е участвал, не е бил и поканен да участва? Оставям настрана, че първата нощ в Русе Кънчев е прекарал в хан, където е оставил и коня си, затова се учудвам, че е спал при Чорапчиев, който е бил председател на настоятелството на читалище Зора и съответно поредния под подозрение заради убийството на Пенев. Това за момента не ни е важно, търсим кукловода на Кънчев. Затова проверявам всички, Чорапчиев, Райчо Попов, други, защото някой от тях трябва да е имал също връзка с този кукловод и е помагал на Кънчев как да се справи със задачата, не са го оставили съвсем сам...

Знам, ама вече започвам да се питам кой е стоял зад Чорапчиев, бил ли е на нечия служба, бил ли е масон, мъжът при който Ангел е спал в последната си нощ в Русе, вместо в дома на баща си. Според Захари Стоянов, „Ангел бил на гости у благодетеля си [Иван Чорапчиев], който, възползуван от съня на Ангела, започнал да му вади куршумите от револвера. Ангел се събудил и взел револвера от ръцете му, но само с два куршума, които той не прегледал. Ето защо, когато той се обърнал да гърми на заптиите, не му хвана револверът.“ Има също интересно съвпадение, Чорапчиев е познавал и Пенев от редакцията на в. Дунав, единият е бил словослагател там, а другият преводач. Плюс, Иван Чорапчиев е бил председател на настоятелството на читалище Зора и в дните след арестуването на четиримата вероятно са били тежки за него. Но да започнем отначало, някак един 17, 18-годишен хлапак толкова да грабне вниманието измежду всички, че да го протежират, финансират и т.н. не звучи реалистично, търся причината, плановете. Плюс, въпреки сръбското поданство, по-късно той обръща гръб на всичко и хуква за Табор. Обаче остава близък с Хитов, значи с негова благословия е поел по новия път. Каква е уловката, за да останат Хитов и Каравелов с него, въпреки, че нямало да стане офицер? Някъде там успял да стане и масон, в Русе това явно не е било трудно. Но, ако Кишелски или друг от Плоешката група е бил замесен в житейските му избори, защо училище в Табор би попаднало в полезрението им за него? Много по-смислено би било да стане офицер. Тук наистина подозирам нещо свързано с ложата, Митхад и т.н., но е трудно да бъде нареден пъзела, кога кой му е влияел. Последният приемаме, че е бил Тошков или Стоил Попов, който може би го препоръчал до консула в Русе, защото са били заобиколени и Христо Георгиев, и Каравелов, дал му пряка връзка с драгомана, с който се виждал достатъчно често в 1871г. Накрая очевидно влязъл план Б в сила с дадените снимки на руските офицери. Стоил Попов, другият редактор на Дунав: "Смята се дори, че Ст. Попов е имал тайна връзка с руското консулство в Русе и е изпращал кореспонденция на емигрантските вестници в Румъния." https://ntffpu.uni-plovdiv.bg/wp-content/uploads/2024/03/007_Nadka-Nikolova-Miyryam-Salim-22_3.pdf https://utroruse.com/article/746635/ - в тази статия са посочени близките връзки на Иван Чорапчиев с Теофан Райнов, Иван Гешов, Иван Касабов и др. благодарение на брат му Рашко, който пък се познавал и с Апостола. https://www.gotryavna.bg/?viewtr&10&02.03.2010 - "двамата са работили заедно и у Ангел Кънчев са намерени компрометиращи записки." Истината е в детайлите, Чорапчиеви не промотирали собствените си деца, а Кънчев с години, буквално до последната му утрин... Дано успеем и тази част от пъзела да сглобим със стари и нови документи.

Ето я връзката между Кънчев и Райнов, Левски я е създал: Към края на ноември 1871 г. Левски вместо да отиде сам при Каравелов в Букурещ, изпраща Ангел Кънчев с тази мисия. На 25 ноември 1871 г. Левски пише на Теофан Райнов в Гюргево: "Намясто писмо ето ви А.К., наш брат и работник, с упълномощно писмо иде там за работа. Каквото сме, ще ви каже. Дайте му и вашите бележки какво мислите и какво работите." (Васил Левски. Док. Насл. С. 122). file:///C:/Users/borislava.borisova2/Downloads/mitev_nedoprocheteni_stranici.pdf Тази статия е ценна със забележката, че Легията има и други възпитаници на Болградската гимназия. Значи не е рикрутван един Кънчев, а дузина момчета от българско и който можел са се отзовал на поканата да отиде да се учи в Белград. Така историята на Кънчев звучи нормално. Възможно е Кишелски и други да са ги мотивирали да сменят Болград с Белград: https://www.ndb.md/връзките-на-левски-с-българите-от-молд/ "Също по времето на Втора легия Левски се запознава с бъдещия свой помощник Ангел Кънчев, който щом е пристигнал от Бесарабия, където бил следвал повече от една година в известното Болградско училище. М. Греков утвърждава, че в Легията има и други възпитаници на това учебно заведение." - Относно Белград, предполагам, че след като и Втората Легия се е разтурила, Ангел вече не е бил склонен да остане там. Той сам търсел къде да се премести, в писмо разпитвал Обретенов какво знае за някои училища... Сега остана да открием кой му посочва училището в Табор, а после го извиква и оттам. Припомних си Стоян Заимов, ето каква е била представата за революционер на Хитов и Каравелов и накъде трябвало да бъзе водена ВРО, към терор и убийства, прав е бил проф. Иван Стоянов, че тази линия не е на Левски, който трудно се вписвал в нея, предпочитал с писма да иска подкрепа и пари: "– Браво, Общи, юначуга; аз казвах на Левски, че той, Общи, е едничкото лице, комуто могат да се възложат политическите убийства и обири. Още при първа среща с него в Белград разбрах, че той е човекът, комуто могат да се възложат тежките длъжности на Централния комитет – говореше рунтавият човек на хубавеца момък. – Войводата Хитов отбирал от хора, право ми казваше той, че Димитър е човекът, комуто могат да се поверят убийствата и сплашванията. Само с такива хора ще докажем пред света силата на комитетското съзаклятие – каза рунтавият човек." Да, такава е била идеята им, убийства и сплашвания, Димитър за друго не ставал, ама за обири-да, повел разбойници, не комитаджии към Арабаканак, а къде останали народното просвещение, идеалите, свободата, независимостта, заради които създал Апостола комитетите? вестникарят затова и не намерил нов Левски, критериите му били други, Дяковчанинът се вписвал в тях. Левски не ставал за тая работа, та му пратили Димитър...

Какво чудо изринахме покрай истината за Левски... Но докато не открием на кого от 17-годишен служи Кънчев до смъртта си на Дунава, който го включва в толкова сериозни задачи, един хлапак, носещ неимоверни отговорности докато хъшовете си пият виното по кръчмите и само на приказки освобождават България, няма да сме си свършили работата. Защото някои процеси в най-острия си период за ВРО и лидера й се завихрят около или от Кънчев. Плюс, как е стигнал изобщо и до Болградската гимназия, колко българчета в този период са чули за откриването й и колко са могли да си позволят пътя дотам и квартирата? Но докато търся за него, намерих две-три важни статии по подтеми, които сме разглеждали тук: https://ndb.md/wp-content/uploads/2014/06/България-метрополия.pdf "Според Кр. Шарова, Иван Кършовски, Теофан Райнов и Г. Живков в края на 1870 г.- началото на 1871 г. вече твърдо проявяват недоволство от водената политика от Л. Каравелов в БРК. В резултат те оформят групата на „дуалистите” в средите на революционната организация в Букурещ. Тогава Л. Каравелов ги обявява за врагове на революционното движение, във в. „Свобода” ги обвинява за връзките им с турския шпионаж. През март 1871 г. Г. Живков,Т. Райнов и Ив. Кършовски напускат БРК и оформят своята „Плоешка група” - Ето как Каравелов си нарочвал врагове и ги оплювал, които не са с мен, са против мен... И как имал права над цялото ревоционно движение, та обявявал кой е враг и кой не. Как пък не са му отвърнали да обвинят него за враг, колко несериозно се взел след като Левски, не той, а Левски, създал организацията. Ето и как фаталното писмо за вдигане на въстание е стигнало до Апостола: https://www.zabukvite.org/newspapers/ZaBukvite-51bg.pdf "На другия ден след заминаването на Васил Левски, председателят на тукашния революционен комитет Кольо Ганчев, по нарочен пратеник, от председателя на Великотърновския комитет получи писмо, с което му се изпращаше друго, адресирано до Левски, с препоръка да му се предаде, ако е в града или да му се препрати твърде бързо, ако е заминал, защото било с много важно съдържание. Без„да се губи време и веднага се изпрати по дирите на Левски търговецът Иван Мачев, със заповед да не жали коня си, да застигне Апостола и да му съобщи за полученото писмо, изпратено от Централния революционен комитет и заедно с него да се завърне в Стара Загора. Мачев застигнал Васил Левски на ханчето при с.Папазлий /дн. Поповица/ на пловдивското шосе и заедно с него се завърнал в Стара За[1]гора. Щом прочел изпратеното му писмо, Левски останал смаян от неговото съдържа[1]ние. С него Любен Каравелов като му съобщаваше..." https://rndc.bg/wp-content/uploads/2021/06/Конференция-Раковски-27-05-2021.pdf "Христо Иванов-Големия е категоричен, че инцидентът не е свързан с Лев[1]ски. В писмо до Захарий Стоянов с бележки към книгата му за Апостола Големия пише: „Дето казоваш, че Левски гръмнал връв Раковски, то не е Левски, но е С.[Стефан] Караджата. Нека Г-н Рашко си припомни добре, че Г-н Раковски държа Караджата затворен в Батал джамия, и Караджата избега оттам. Караджата иска да убива Раковски, защото не ги пуска Раковски да идат за България да образуват там чети, но [в]се от Сърбия да излизат. Че Раковски каза, че ще ви затворя чрез полицията и нема да ви пусна. Нека си припомни г-н д-р Рашко добре.“; "Без съмнение Левски е повлиян достатъчно силно от Раковски, а това се допълва и от собствения му горчив опит по отношение на политиката на Сърбия и Руската империя по българския въпрос." - Обаче Каравелов, Хитов и други не са споделяли това мнение...

Дали е същият Арнаудов, с когото пътувал Кънчев от хана в Бяла до Русе и който му съобщил за смъртта на Пенев? Каравелов не успял да играе прикриваща роля, никакви конспираторски умения нямал, на два пъти викал Левски чрез вестника си, писахме по-горе за тези публикации, издал го всякак си, за да го угоди на господарите си, само Апостолът си знаел на какви преследвания е бил подложен заради вестникаря, един пример: "Пишете на Каравелов, моля го за последен път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някои думи като ми казват: „Братле Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде!“ Ето какво: в 20-ти брой в „Свобода“, където беше писал за мен и ме викаше да се срещнем в Букурещ, произведе тайна буна пак между турците. И българи шпиони, преоблечени с български дрехи, търсят, запитват, спират по конаците, по хановете..." ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ, Плевен, 1871, 28 декември. Отделно, ако не бе интригант, щеше да работи за делото и да обединява хората, а не да си измисля клевети срещу Георги Живков, съвсем лични и доказано неоснователни, за да му навреди, да прави зло, но и оставил ВРО без вестник за месеци. Печатницата... безплатен обяд няма, в изпращането на Дяковчанина и на Кънчев при Левски, са замесени и той, и Хитов, и пенсиите, и услугите, които получавали. Трябвало е да си ги заслужат дори и с цената да пратят къртицата в организацията, а Кънчев поне не е бил предател, загинал достойно. Теофан Райнов дали сам е можел да определи кога какъв е бил, турски шпионин, български поборник, платен руски агент, хъш, който "за пари и баща си продава"... Предполагам, бил е и масон. Предполагам също, познавал се е Тошков, може и до Одеса да е пътувал. Хитов също бил замесен, но той със сигурност e изпълнявал поръчка. Не е бил масон, а след като се върнал с четата вече нямал причини да се оглежда за бъдещи четници, радвал се на пенсията си т.е. нямал нитерес да се замесва, участвал, защото със сигурност са го помолили за услуга. Но как някой като Кънчев, а и защо само той, защо не и други, попаднал в полезрението на Плоешките българи? Да предположим, че някой от тях е бил в Белград по време на двете български легии, с това би започнал отговорът на последния от въпросите около Ангел, как станал част от голямата игра, кой е бил в Белград, където е учел, за да го въведе в нея?

За мен целият цирк, разиграван от Каравелов на Христо Георгиев, от когото и пари взел, за да бъде редактор на вестника му, и шум вдигнал, за да го забележат поборниците, че започва работа при него, е бил заради споделеният интерес да следват линията на Русия. Но... "Сърбите, в лицето на Блазнавац, по това време са подготвяли война с Турция, в която българското въстание да блокира турските гарнизони в Дунавски вилает, докато русите са искали проформа въстание и чети, които да им позволят да оказват дипломатически натиск върху Султана." В този момент Русия не е била подготвена за война или поне не я планирала в близко време. /Да припомня, не е била готова и през 1876г., затова когато получава съобщението за Априлското въстание, Стамболов реагира, че жертвите са били нахалост, но отзвука от въстанието в цяла Европа инспирира преразглеждането на позицията й./ В този момент, 1869г., Каравелов е бил на кръстопът, да следва като Христо Георгиев руската политика или да тръби за война, за каквато се подготвяла Сърбия. Върнал се в Белград, за да осигури пренасянето на вещите си в Букурещ, както и да запази някои връзки и за в бъдеще. Повлияли му, взел сръбската страна и като се върнал във Влашко с изфабрикувани обяснения уредил развода си с Добродетелната дружина. Но... не върнал парите взети като предплата от Христо Георгиев, който пък като истински търговец го отбелязъл. Отделно, Каравелов е получавал и пари, и печатница от сърбите, така че няма как да не им е служил поне в известен смисъл. През 1869г. заради тях почти рискувал да изгуби другият си благодетел. Левски е този, който тръгвайки на първата си обиколка и съответно търсейки съюзници, му дал възможност да се върне в играта на Азиатския департамент и вестникаря се залепил за него. Играл игри, правил интриги, крил се от отговорност, мишкувал, но до бесилото не посмял да се разграничи от него, защото ВРО е била единствения му шанс да си върне и да запази благоволението на граф Игнатиев. Графът получавал от извора информация за създаваните комитети. Но този извор представял себе си като важния, моторът на всичко, а Левски нещо като негова марионетка, слуга. Затова и подценили Апостола... Каравелов обаче имал огромен късмет, попаднал на съвестен и смел партньор, който се появил в точното време в живота му. "Кънчев си е бил свой човек в руското консулство, още преди да дойде в Ловеч." - Добре, но все пак много отрано е бил идентифициран като "свой", някой трябва да го е препоръчал и на Тошков в Одеса, и на Хитов после, а и го парашутирал при Левски да събира имена и подписи. Не се сещам кой може да е бил този някой...

Пропуснах нещо изключително важно, Вашето заключение: "Има съвпадение между руските и сръбските планове, но има и големи разлики. Сърбите, в лицето на Блазнавац, по това време са подготвяли война с Турция, в която българското въстание да блокира турските гарнизони в Дунавски вилает, докато русите са искали проформа въстание и чети, които да им позволят да оказват дипломатически натиск върху Султана. През 1869-та те са накарали Добродетелната дружина да пише мемоар за дуалистична държава между турци и българи, палачинката се е обърнала в сравнение с 1867-ма, когато инициират същата Дружина да иска сърбо-българска държава." - и статията на Виктор Комбов за Каравелов в сборника на Националния музей, книга 5. Цялата изменчивост, двуличност, непостоянство на вестникаря може да се обясни с думите, написани от Вас. То е суперпатетика как никога не е бил "чуждо оръдие, не е предавал българския народ", Комбов точно го е цитирал, но всичките силни думи са били, за да прокара сръбската позиция в случая, защото е била по-различна от руската точно в тези месеци на 1869г. Христо Георгиев и Добродетелната му дружина останали на руска страна и Каравелов с измислени оправдания скъсал с тях и то след като вече бил дал дума. Един път поне мъжка дума не могъл да удържи, като палачинка в тиган се мятал накъдето му бил интереса. Точно той, който редактирал тежко всеки свой дописник, включително Левски и Ботев, претендирал за независима журналистика... смях в залата... Но... кога точно е започнал да служи и на сърбите, след като в ситуация "слуга на двама господари" през 1869г. избрал тях?

Имали са интерес Найден Геров, Христо Георгиев и др. да подценяват Левски, за да изпъкват на преден план те самите. Христо Георгиев дори не е криел, че иска да вземе той властта, ако и когато България се освободи. Относно Каравелов, който навсякъде се провалял, на изпити, на бизнес начинания и т.н., гледали са на него като на "кухо момче, ама наше момче", защото живял и учил в Русия. Освен това им вършел работа, бил е послушко, каквото му кажат, това е изпълнявал. Кишелски - и той е искал да стане български княз, абе опашката от кандидати и излизала извън вратата. Но ми се струва, че той е оценявал Апостола и връзката между двамата е интересна. От руските възпитаници само той е имал реална представа кой е истинския лидер в българско и какви са били истинските планове за въстание, продължително и водещо до независимост, до признание от цяла Европа, а не до война. И някъде там, между Букурещ, Париж и Белград пропаднал един от най-ценните архиви за България. Кънчев - мисиите му са две, не една. Едната е на Панайот Хитов, който го праща по този път, да шпионира Апостола и да бъде готов да му превземе организацията. Левски все по-настойчиво бил преследван, изморен от обиколките и наистина се оглеждал за някой, на който да повери част от работата си, но знаем мнението му за Кънчев, поне 4 години народна работа му липсвали, а и най-малко очаквал някой като Ангел да седне да си съчинява Устава без да познава терена и хората. Тук следва и още нещо, накрая организацията се оказва в ръцете на Каравелов, фалшив председател, ама председател, при това с помощта на гласовете на сливенци. Обаче Хитов не отива на място, скрива се като плъх в Белград... Каравелов пък се изживял като голям бос, водил ги на вечеря, на изпращане на Лясковския представител… всички да го видят, най-вече шпионите. Обретенов е отбелязал, че Апостола не харесвал тези Каравелови работи и оставал в печатницата. Има и една статия, която не е редно да пренебрегнем: https://www.168chasa.bg/article/8719406 Но, за втората мисия на Кънчев, допълнително възложената, с шифрованите имена и подписи, не съм сигурна, че Хитов е бил посредника. Ангел е имал големи очаквания от тази мисия, дори среща с руския Император, но... Отговорът, който наистина още търся, след анализите и изводите, които направихме е, кой му е дал поръчката, кой е направил връзката между него и руското консулство, препоръчал го е като надежден, после вече е ясно, портретите на руските офицери са били в дрехите му...

Да, точно това се опитвам да кажа, Гюргевската седянка са имали себе си за Апостоли, но... не са били изобщо в обувките, в решенията и в идеите на най-първия ни Апостол на свободата. Малко приличали на Каравелов, да се вдигне въстание та да се вдигне... ама ако никой не дойде на помощ? Не се обявява война туко-така, ако никой точно в този момент не поиска да ни подкрепи, ако жертвите останат съвсем непопулярни и никой в Европа не ги отрази? Мисъл, план, ясна концепция нямало в тези момчета, които просто убедили част от хората, че с черешово топче ще съборят империя... Каравелов е бил същия, плюс че не е имал никакви лидерски качества, той вместо да обединява е разединявал, както и все влизал в интриги, все с някого враждувал. Ботев какво е изпонаписал в писмата срещу него, цяло чудо как не се е сетил, че вестникарят е бил на две чужди сили подчинен. Това ми е странно, но може би след случая Пенев, в печатницата много скрити-покрити започнали да бъдат действията му, документите, писмата... Така ме е яд, че и Ботев не го е заподозрял, макар да усетил нещо гнило в ума и действията на вестникаря, та надумвал Бенковски да го стреля. Но едно е да пишеш, друго е да издаваш смъртни присъди - на Пенев, вероятно и на Кънчев, да обвиняваш невинни в най-тежкия грях - предателството, включително поп Кръстьо. За да прави това, означава, че доста жесток по характер е бил, колкото и да не сме подозирали. Но... моята идея защо точно той е останал любимец на граф Игнатиев е... Левски. Левски и неговата ВРО. Нямаме кореспонденцията между графа и вестникаря, но и без нея вече се досещам в каква светлина Каравелов е представял Апостола и създаването, разширяването, укрепването на неговата организация. Да припомня, няколко пъти е твърдял, че ще дойде нов Левски през 1873г. и убеждавал всички, че това е въпрос на малко време т.е. Левски и Левски, и Левски той си ги създавал сякаш печател брой след брой от вестник. От този ъгъл погледнато, няма какво друго да е проповядвал, освен, че Дякона е негова кукла на конци и изпълнява всичките му нареждания, които той, умния, интелигентния, училия в Одеса му давал. Трябва да го е твърдял и пред всички в Букурещ, защото е запазено писмо на Левски, в което изразява учудване, че всички смятали, Каравелов го командорел и без негова заповед нищо не се случвало: "Пишете ми още, че „Свобода“ умряла и Каравелов отишъл не знам де си? И по причина на неговите луди работи оттеглил се Попович и Д. Ценович. Пишете ни пак за неговите луди работи кои са и имаме ли ги в действие тук, в Българско? Приписвате ни, че уж от него чакаме програма, закони, печат и не знам какво си! С една дума, [че] от него се водя. Отворете си очите хубаво в писмата ни- по кой ред искаме тия работи, па и от кого и да било там от вас? И по одобрението само на Каравелова, Ценова, Райнова, Живкова, Кършовски и от Д. Хр. Попов ли, или по одобрението на тукашното вишегласие, па тогава да се върнат и печатат. Тъй кьорава недейте стъпва и [недейте] да дрънкате…" Левски до кръг дейци във Влашко, 20.06.1871 г. Ако на хъшовете Каравелов такива верли-некипели е разправял, то можем само да си представим как се славохвалел и превъзнасял пред Игнатиев. С Левски и организацията му, Каравелов излизал гърди напред пред Христо Георгиев, Иван Касалов и др. Никой от тях не стигнал до там да има цяло българско в една организация и лидера й в кухнята си от време на време. Граф Игнатиев си е мислел, че Каравелов наистина държи в бойна готовност голяма организация и щом му дадат знак, безпрекословно ще я подчини на заповедите им. Единственият с дуцина комитети в българско, ето защо с такава страст се втурнал да стане председател на ВРО и всякак опитвал, чрез Общия, Кънчев и др. да я изземе от създателя й. Вестникарят се е представял е като надминал очакванията и на руски консули, на Геров, на Игнатиев, а на тях не им е хрумвало, че Каравелов е бил прът в колата на Левски, който съвсем независимо си действал. Кънчев е бил наистина по-хитър от всички, не е повярвал на това, което вижда и което му се разказва като народна приказка в Белград и Букурещ, внедрил Пенев да подложи на проверка истории и твърдения...

Не ни е темата за Стамболов, макар да е искал да бъде наследник на Апостола, но има един текст, който демонстрира колко далече са били всичките ни Апостоли от истинския Левски. Стоян Заимов по повод „Записките” на Захари Стоянов пише: „Прочее, напразно З. Стоянов се люти, та гади Сливенци, Търновци и Врачени, че не въстанали като Панагюрци, Перущенци и Клисурци. Бе време, когато „наша милост”, пишущият тия редове се ядосваше на себе си, гдето не успя да дигне на оръжие V революционно окръжие в такъв размер, в какъвто Бенковски, Икономов и Волов можаха да повдигнат ІІІ революционно окръжие (Пловдивското). Бе време, когато се ядосваше на себе си, а сега благодари на дявола, който му побърка (тогава) плановете и се радва, гдето гр. Враца с по-малко жертви откупи разорението и опустошението си. Повтаряме: сто Враци да бяха изклани и опустошени, резултатът щеше да бъде такъв, какъвто бе и без разрушаванието на Враца от императорските войски и башибозушките тълпи; сиреч, достатъчно бе пролятата кръв в ІІІ революционно окръжие... Гонимата цел на апостолите от Гюргевския Централен комитет се достигна с по-малко жертви, отколкото се предполагаха в Гюргево за предизвиквание намесата на великите държави в разрешавание въпроса за българското политическо освобождение.” Това Апостолът, истинският, не би го позволил. Имаме не само думите на Левски, но и действията му, отказал да вдигне въстание по заповед на председателя Каравелов, поискал и комитетът в Стара Загора да го подкрепи, да се застрахова с висшегласие зад гърба си. Окръжният революционен център – Стара Загора, писал на Окръжния революционен център – Сливен да не се вдига въстание. Защо точно на сливенци, защо не на търновци, на пловдивчани? Знаел е нещо, Апостола, подозирал е, че сливенци не са командвани само от него и могат да вдигнат бунт без смисъл и да идат на заколение за сляпо следване на безрасъдни водачи... Има и още един факт, който не ми дава покой, Каравелов писал срещу Георги Живков пре3 1871г., причинил му грижи и тревоги, коментирахме ги, а в крайна сметка опрял и до него да изпълни волята му да вдигне въстание: "1872 ноември, 2 – Л. Каравелов – Букурещ, пише [до Г. Живков – Гюргево] за състоянието на организацията в България и назрялата необходимост народът да се вдигне на въстание. Призовава Живков да събере по-скоро дружина и да мине в България; информира го, че е писал и на Левски да обяви въстание." https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/ Аз не съм чела Живков да е вдигнал въстание, с една дума, никой не е отговорил положително на Каравеловите напъни да прати хората на смърт, докато той да си седи на топло и уютно в печатницата, но как е посмял след всичко, което му е причинил, да му заповядва да отива на въстание? Плюс, ако всеки някъде сам си вдига въстание, къде и кой е централният орган, който командва и ги обединява? Какъв е смисълът от разпиляно, некоординирано въстание?

"У Каравелова има документи, които могат да повредят много на народа ни, ако той някой път,движим от своя гняв или подъл интерес, се реши да ги изпрати отсреща, както изпрати онези документи преди 2 години, които обесиха Дякона!“, - писмата на Ботев до Иван Драсов съм чела много пъти, но подчертаният от мен текст го няма в тях, не е ок претендент за историк да съчинява Ботев и допълва писмата му, историята не е роман, а наука, но иначе в статията личи добро познаване на Каравелови... https://litclub.bg/library/bg/botev/pisma/drasov7.htm https://litclub.bg/library/bg/botev/pisma/drasov5.htm

Малко да допълня по темата Каравелов, който би имал дълго шанса да е министър-председател, ако граф Игнатиев бе станал български княз. "На всичкото отгоре на 26 декември свиква ново събрание, вкарва в него свои хора и отново иска да бъде избран за председател, но вече с диктаторски пълномощия – сам да влиза в споразумения с други държави и правителства и еднолично да управлява администрацията и финансите на Централния комитет. А за капак – седалището на комитета следва да се премести в Белград, за да е пълна зависимостта му от сръбското правителство!" https://www.desant.net/show-news/60812 Има спорни моменти в статията т.е. някои изводи са съмнителни, не е сигурно на кои извори се основават, специално цитатът надолу от Ботев не ми е познат откъде е, но си заслужава да бъде прочетена. Плюс, няма да имам покой докато не открия какво е харесвал графа в Каравелов. При толкова българския студенти в страната му, защо точно него е избрал... И още един щрих, граф Игнатиев е поредният мечтател на опашката да стане български княз, но за разлика от Раковски, Христо Георгиев, Стефан Богориди и др., той наистина е бил предложен от Стефан Стамболов за български княз по време на заседанията в Първото Велико народно събрание. С една дума, когато се гледат делата им, трябва да имаме предвид и амбициите им, не са били само народни или по-точно не са били винаги народни, повечко лични.

Единственият, който граф Игнатиев поканил в Сан Стефано на подписването на договора е бил Каравелов. Никой друг от всички поборници. Явно за нещо му е бил любимец, голям любимец, имал е заслуги, ама не с работа на терен, не и на бойното поле... Аз лично много се радвам за темата на Киров, точно навреме с откриването на новите документи. Никога не съм подозирала колко далече ще стигнем, но да, исках да зная, исках истината. Ако той реши да пише монография, има пълната ми подкрепа Но тук, във форума, има още въпроси, които да изясним...

Не само за Каравелов, но и за Обретенов, и за Кънчев е необходимо да се анализират изворите вместо да се потретват стари мантри. Относно таланта на публицист и писател, за мен публицистта с дълбочина от този период е Ботев, а писателя - Вазов. Дори сръбските литератори са отхвърлили Крива ли е судбина като най-схематичната им книга от онзи период. Каравелов е част от авторите, които сме имали, част от историята...

След Обретеновите лъжи, сега следва да нагазим дълбоко в Каравеловите лъжи. "Последните шест месеца" - преди това бе писал три-четири месеца бил Пенев на работа при него. Много му е било трудно на Каравелов да пише истината. "Расим паша го повикал в конака си..." - Расим паша има полиция за тази цел, няма посочена нито една причина, поради която на Расим паша да му хрумне да си губи времето лично с Пенев. Ако Стоян му е казал нещо, много преди първи март следваше да се случат други събития, ясно е, че не е предал нищо и не е смятал да предава. Щеше да има дума за такива разговори в доклада на Расим паша до Великия везир. "но Расим паша бил недоволен от неговите отговори" - а защо изобщо би бил викан Стоян в конака и какво толкова биха го питали? Не викали всеки, който се прибирал в Русе право в конака на разпит. Плюс, за Сливен, как ще му хрумне на пашата да си говори с Пенев за Сливен, като нито познати имал Пенев там, нито имал работа в онзи район, по същия начин би могло да му хрумне за Несебър, за Одрин... Ама пък Обретенов Сливен бе намесил, толкова пластове лъжи и от двамата, за да не видим истината. За Сливен е била открадната кореспонденция, затова и сливенци били замесени. "по сигнал на Каравелов, че е турски шпионин." - то ако всички турски шпиони бяха убивани само защото са шпиони... Знаем от Филип Симидов, онези писма... "Пето, Каравелов лъже за възрастта на задържаните, нарича ги деца на по 15-16 години, а те всички са по над 20-годишни мъже." - аз от Каравеловата статия съвсем се обърквах, защото в началото наистина са арестувани дузина, според австрийския консул последните арестанти са пуснати чак през септември. Няма данни да е имало деца между тях, я и такова клане дали е по силите на дете? За Обретенов и компания имало свидетел, ама като се споминал свидетеля, вече нямали доказателства. Но... Обретенов е пуснат преди Събранието, как при дадени показания на свидетел срещу него? Е, знаем на каква цена... "Което ме навежда на мисълта, че Пенев е бил разкарван от убийците си с файтон и файтонджията е станал свидетел на съвместното им пътуване до дестинацията на убийството." - в един от изворите пишеше, че е изхвърлен на улица, а изтезаван на друго място, защото на улицата нямало кръв. Но как четиримата ще пренасят труп по улиците без файтон под носа на нощната стража в столицата на вилаета? Наели са файтон... Петраки Златев и Иван Чорапчиев трябва да са били врагове на Каравелов, за да ги напада така, но няма как те да са знаели кои са дописниците на вестника му, той не ги е информирал лично, нито са работили в печатницата му, затова цялото му обвинение срещу тях издиша отвсякъде. "Расим паша твърде добре знаял, че това момче е убито от комитета..." - имало е свидетел, някой от комитета, Костаки, намерили са и компрометиращи материали в читалището, заформали комитет без Левски и съответно без уроци по конспирация, ето резултата... То и Кънчев, който им създал комитета, толкова бил конспиратор колкото тях, съобщил на всеки в хана Бяла, че пътувал за Русе... Ама и той голямата работа, как смеел Левски да му каже, че още четири години му трябвали, за да почнел добре да върши народната работа... Да давал Пълномощното и да мълчал, щото нямало кой да го слуша... Накрая и той и аверите му провалили самата организация.

Странно е, на някои са ползвали за инициали фамилиите, на други първите имена. Никаква подредба и логика. Полу-протоколи на ТБЦК, полу-протоколи на ВРО. Твърдение, че от август до 11-ти януари Ангел не е стъпвал в Русе. Това е лъжа, от изворите, а днес и от тескерето му знаем, че на 22-ри декември е бил в града, когато не успява да премине Дунава заради карантината. Изводът е, че Кънчев не всеки път когато е бил в Русе е намирал за необходимо да срещал Обретенов, по-скоро е срещал регнаем със сигурност,улярно драгомана да докладва какъв е прогреса му със списъка. За лъжата, свързана с валията, вече имаме доказателство, че е лъжа, докладите на валията до Великия везир. Не е познавал и никъде не е пращал Пенев, най-малко пък би повярвал, че Пенев ставал за шпионин в непознат град, където да търси какво? Няма и намек в доклада му, че е бил техен човек или че е бил по следите на нещо си... Мотивът им за убийството, смайващо със своята жестокост: "веднага съобразихме, че е шпионин...", то за такова съображение колко невинни трябва да убият и то по толкова зловещ начин... Всякак извъртал думите Обретенов, за да скрие истината, че убийството е било поръчково, иначе ако само по съображения се убиваха хора... Коланите на Кърджиев най-вероятно са оставени нарочно, за да заблудят следствието. Не намерили доказателства срещу тях, а свидетелят се поминал, та ги освободили... точно преди Събранието в Букурещ. Кой би им повярвал, дори консулите пишат, че са изтезавани. "Някой казал..." - категорично са знаели, че не е дошла случайно полицията при тях, направили са им и очна ставка със свидетеля, който не издържал на погледите и изтърсил, че не били четири, а било 4 часа по турски, но как това би заблудило полицията? Защо не е написал името на този свидетел? За да не бъде разкрито убийството на Костаки? Очи в очи е бил с него и не споменал в книгата си кой е...

Съгласна съм, че Костаки е бил член на комитета от по-рано. Това което имам като идея е, че той може да е присъствал на събранието, взело решение за убийството, но да е отказал да подпише протокола и да се е опитвал да убеди другите да не го правят. Да, той е основният заподозрян за издаването на четиримата и бързо-бързо си е отишъл след тях, видях датата 3-ти март, ако е вярна, това е денят, в който в Русе пристигнал Кънчев. Излиза, че са направили всичко възможно Кънчев да не срещне нито Пенев, нито Костаки, който би му разказал всичко. Относно зловещото убийство, освен че са били способни на такова, знаели са, че въжето е около вратовете им ако ги хванат, затова оставам със съмнението, че нещо им е обещано или платено, за да се съгласят да го направят изобщо. Веднага след това са приключили и с Костаки, отрова например, защото е останало съвсем безшумно и без внимание от вестници, писма и т.н. Изглеждало е като почти естествена смърт. Имали са отрови, за тях Захари пише, че са били в мазето на къщата на баба Тонка. Защо са се зареждали с отрови и интересно, какво ли им е хрумвало, за да го правят, не са били заплашени от никого в този период, не знаем и колко пъти са ги използвали преди и след началото на март. Да, затварят ги в кауша, но е имало достатъчно авери на свобода, включително братът на Никола, които биха отмъстили на Костаки. На практика на 15-ти февруари 1872-ва правят протокол за смъртта на Пенев и на 1-ви март успяват да го убият. Пенев и Кънчев се разминали с два дни през февруари, но Пенев не се върнал в Букурещ, останал да го чака в Русе и Ангел скоростно се запътил към града. Между смъртта им наистина има връзка, колкото и Обретенов да се опитвал да скрие това зад фалшиви дати и думи...

Иска ми се да обобщим: "Той беше дошел в Русчук на разходка за няколко деня," - така твърди Захари за Стоян Пенев. Според мен обаче Пенев не би могъл да бъде на разходка, да има планове за връщане в Букурещ, може би в друг град... Костаки не е бил сред учредителите на комитета, може да са го приели с цел да изкаже всички тайни за Пенев. По спомени, в един от протоколите се споменаваше за информация от посредник. "Ето решението на заседанието, в което е решено да се убие Стоян Пенев: Февруарий 15, 1872. 1-о. Решава се: по причина на препятствията, които са предвидени от дохожданието в градът ни на познато едно лице, което по подлото си поведение туря в опасност народното дело, да се изтреби час по-скоро това лице, ако и без знанието на Ц. Б. Р. К." - няма и ред за предателство, а за подло поведение т.е. не е опасността донос в полицията, а предаването на писмата на Кънчев. В опасност народното дело - ето как им е представил Каравелов задачата и ги е мотивирал с убийство да прикрият шашмите му с Хитов... "След дълги изпитвания в Русчук той открил на няколко млади патриоти своята тежка мисия, които и поканил да се запишат членове на революционния комитет. Тия младежи били: Никола Обретенов, Ради Иванов, Т. Кърджиев, Иванаки Икономов и пр. Тия съставили частен комитет и първо заседание станало в къщата на баба Тонка Обретенова. Това се случило през 1870 година." - Годината изобщо не е точна, Захари греши, още едно доказателство, че не трябва да му се вярва за всичко, но... интересно е съобщението, че Кънчев информирал комитета за своята тежка мисия, за коя мисия, събирането на подписи, използвайки ресурса на организацията на Левски? "И понеже имената на тия момчета А. Кънчев имал записани на книга, което писмо при всичко, че никой не можел да разбира, но като се боял с мъки да го не принудят да изкаже истината, той решил да се убие, отколкото да изгори толкова хора." - тук съм ОК, точно за списък с имена става въпрос, какъвто Левски никога не е разрешавал по конспиративни причини да се създава, а никой не можел да разбира, защото било шифровано... Можем да си представим колко приказки е чул по въпроса Захари от Обретенов по тази тема, въпросът е, че е безполезен, защото не е можел да даде какво е чул през пролетта на 1872г., после всичко се е смесило в спомените му, а на нас само най-първата информация би ни свършила работа. „Бай Колйо, на 29. IX. аз пристигнах в Ловеч, видях се с няколко души: но с оногова още не съм срещнал, за когото знаеш че дойдох, защото го няма тук#. Тия дни го чакам да дойде Каквото свърша, ще ти явя. Ако е дошло някое писмо за мене в Русе, проводи ми го на тоя адрес: Danail Poppov in Turno-Magorele за Ангел Кънчев. Поздрави нашите башибозуци## в Табор, Лайпциг, Мюнхен и Прага и им кажи да ми пишат на същия адрес: но недей им казва определено в кой град съм. Поздрави Тома, Радя, Ганча и пр. Твой А. Кънчев.“ (# Левски) (## Българи, ученици в поименованите градове.)" Да, не е искал да бъде обикновен член на някой комитет, русенски, тревненски, за да върши комитетска работа, да бъде полезен. Право при лидера с претенции да му бъде заместник на цялата организация, ей така, без никакъв опит, без никаква сигурност, че ще се справи, че не си играе с живота на 7 милиона българи... "но недей им казва определено в кой град съм" - значи Обретенов е знаел в кой град е, в Ловеч, научил е всичко за столицата на Апостола и първо това е издал, Драсов и сие... "Любен Каравелов цели четири години е проповядвал със своя вестник балканска федерация между българи, сърби, румъни, па даже и гърци. А към руското могущество ни той, ни Левски, ни пък друг наш патриот е апелирал. „Защо ни е нам Русия, когато и в нея бият така също, както и в Турция?“ — говореше той постоянно." - Колко двуличен е бил, колко манипулативен... Защото в същото време е получавал пари от азиатския департамент и изпълнявал нарежданията му, статиите на проф. Иван Стоянов са достатъчни... Колко е трябвало да се пази Левски от тариката, който с дар слово баламосвал всички.

Излиза, че според Обретенов, ние трябва да вярваме, турската полиция ги е пуснала за честните им очи четиридесет дни след като са намерили присменото им самопризнание? Може, но при определени условия, а тези условия няма какви други да са, освен свързани с предателство... Колко далече стигнахме, а бяхме в Ловеч когато започнахме да търсим най-първия предател... Ето отговорът, защо първо е издаден Драсов, а не Марин, с когото Обретенов е бил в къщата на Каравелов. Защото издаването е започнало в кауша, до този момент от кореспонденцията е знаел името на Драсов, който въртял комитета в столицата на Левски. За мен има още един тежък въпрос, как са се съгласили да изпълнят такава поръчка, как са повярвали на Каравелов за кражбата на писмата, да накажат свой приятел по толкова жесток начин? Как са били способни на описаното във Византис? Единственото ми обяснение е, че не е било за първи път, че и друг път са участвали в някакви улични боеве, отмъщения, иначе нормален човек не би направил каквото са направили те... Костаки най-вероятно е трябвало да покани и да заведе Пенев в квартала с леките жени, където пишат, че е бил изхвърлен трупът му, но ужасните мъчения и краят на приятеля му, усещането, че е бил използван следва да са довели до издаването на четиримата. В един от Протоколите е записано, че са имали посредник т.е. Пенев се е пазил две-три седмици от тях, някой им е помогнал спешно да го хванат на пусто място, защото Кънчев идвал и трябвало да предотвратят размяната на кореспонденцията на Каравелов между тях.

"Обещава да мълчи, да не пише" т.е. да не изпусне случайно някоя дума, която ще издаде за всичко, което замислили с Каравелов и с други... "защото аз му рекох да мине през този път...", а Левски му казвал при опасност да се връща навътре в българско, ама Кънчев си слушал Хитов и по този път срещнал смъртта... Колко интересно, не възлагал големи надежди на Апостола, създал цялата ВРО, а на Кънчев, този, на когото възложили да събира имената с подписите на големците за прошението... Хитовска му работа... Чорапът да не се разплете - всичко е знаела властта... Мисля, че последния, Тома Кърджилов е държан като заложник в кауша, за да докаже Обретенов, че изпълнява задълженията си към полицията. Има един ключов момент, Обретенов научавал вестите от майка си и брат си в затвора всеки ден. Казали са му, че Кънчев е видян в Русе, ходил в дома му. Това е бил шансът му да накаже и него, но... ако е споменал на полицията за Ангел, тук се е сбогувал с шанса да се представя като участник в криминална банда, а убийството на Пенев като криминално сбиване, поредното в квартала на леките жени... Заради документите заловени в Кънчев, шифъра, проследяването на срещата му с драгомана, на 18-ти март вече е квалифициран в писмото на валията като "опасен руски шпионин", при тази ситуация Обретенов, ако е издал Кънчев, вече нямало как да мине за член на улична банда... Изобщо Обретенов се оплел в лъжи в полицията като и приписал на Кънчев убийството на Пенев, защото повярвал, че Ангел наистина нямал тескере, по което да се види кога е влезнал в града. След разкритията около Ангел изобщо не му се е разминало, сам натопил и себе си, и приятелите си. При обиска на читалището също е имало за какво да отговаря. С една дума, почти сам си окачил въжето или... започнал да издава. За издаването, имахте добър аргумент по-горе. Единственото, което не сме разплели е как толкова бързо са ги хванали, кой ги е посочил, буквално часове след като е бил намерен трупа на Пенев, без съвременните детективски средства, четиримата вече са били в кауша. Какво ги е издало или кой?

Днес, с новите документи се вижда, че валията никъде не е пращал Пенев, щеше да напише до Великия везир, че някаква негова акция се е осуетила, но нищо такова няма, изобщо не познава убития. Лъжите на Обретенов засветиха наистина. Към Вашите аргументи прибавяме и сериозни документи между валийството и Великия везир. Прочетох ги неведнъж, за да съм сигурна, че някъде нещо не пропускам. За Обретенов е било ключово да няма връзка между убийствата на Пенев и Кънчев, затова ги е разграничил във времето, да изглеждат напълно отделни. Но... ще се повторя, от новите документи се вижда, че са едно след друго и всички наблюдатели, валия, консули, дописници отбелязват връзката между тях. Това обаче компроментира самия Обретенов, че е замесен в смъртта на Кънчев, който е герой за русенци и не само. Трябвало е да осуети злото, предателството, успял е да вземе писмата на Каравелов и да ги унищожи, наказал е крадеца, но е трябвало да накаже и този, който го е внедрил в печатницата и го подучил да открадне такива документи. Кънчев си знаел кога и как би използвал такава информация. Той също през цялото време участвал в някакви задкулисни игри, не е съвсем ясно каква е била неговата с промотирането на Пенев да души около Каравелов. Но Обретенов за да изпълни докрай задачата и да накаже и Кънчев, е прибягнал до издаване на полицията. Да, няма данни, че е издаден, но няма и че не е, просто това са детайли от полицейската работа, които явно не са били за писмо до Великия везир, рутинни. Не като случая с лидера на ВРО, когато са искали награди. За обикновена полицейска работа нямало за какво да искат награди, освен това са се провалили, Кънчев хвърлил документите в Дунав и за тях останал само шифъра. За съществуващо предателство обаче е писал зетят на Обретенов, Захари Стоянов, а той не би твърдял това, ако не го е чувал достатъчно пъти в къщи. Едва ли би написал публично нещо, което би предизвикало конфликт между него и Никола. Самата му книга е четена и продавана после от зет му. Ако разкажел всичко, Обретенов щял да изложи себе си, семейството си, както и Каравелов, който имал реноме на поборник след смъртта си, също и Хитов. Може и редакторът му Арнаудов да е преценил да махне някои пасажи, имаме признанието му, че спомените са тежко редактирани. В цялата история, само сливенци се вълнували, че злото се предварило, на тях първият пуснат от бандата се отчел, но нито дума не пратил на Левски, на Големия, че изпълнили задача от името на организацията, която Каравелов им възложил. Оставили ги в тъмнина за случилото се. За да имат интерес само сливенци и Хитов да знаят, ясно е защо. Вие много добре сте го обобщили, опити за въстание в сливенско и фалшифициране на изборите за председател. Без този фалшив председател, нямало е да мине на гласуване и новия Устав, щеше да остане в сила Наредата на Апостола... Всъщност някъде прочетох, че не са пуснати едновременно, а през няколко седмици, Тома Кърджилов последен излязъл от кауша. Не знаем кой е бил първи, Ради Иванов или Обретенов. Вземайки предвид, че е закъснял да се организира навреме за Събранието, не е изключено да е пуснат специално, за да участва в него, а благодарният Каравелов му отворил вратите, залостени за други...

Проверих статията на Дора Чаушева за новооткритите документи относно самоубийството на Ангел Кънчев, всички те потвърждават датата 5-ти март. И в документите е споменат Стоян Пенев, твърдо и категорично убит на 1-ви март. Дори да е имало съмнения, изворите вече са намерени от Виктор Комбов, преведени от проф. Орлин Събев, за нас датите са ясни. Защо би излъгал Обретенов? Имам предположение, за да не бъде допуснато, че е имал среща с Ангел Кънчев, че е бил негов човек, че са обменяли информация. Ако Пенев е убит на 16-ти февруари например, а Кънчев пристигнел в Русе на 2-3-ти март, никой не би заподозрял, че всъщност Пенев е чакал Ангел да се видят и в убийствата им има нещо общо. В онези години не са разполагали с днешните документи и лъжата на Обретенов е приета за истина. Като нас в началото са повярвали, че е предотвратено предателство за турската полиция, никой не би се досетил, че без одобрението на ВРО, на Левски, на Големия-шеф на тайната полиция, са изпълнили такава задача като комитет, защото ставало въпрос за предаване на откраднатите от Каравелов писма в ръцете на Кънчев. Никаква полиция не е била на дневен ред. ВРО изобщо не е участвала, макар да съчинили протокол като комитет на организацията и излъгали Захари Стоянов, че имали статут на тайна полиция. Не са имали, никой не им го е дал и никакви правила и Нареди на ВРО не са спазили, когато са взели решението за тази задача. Но се ръководели от мисълта, че им я е възложил големия бос в Букурещ, вестникаря, затова претендирали, че са взели решение като комитет на ВРО. Предотвратили са предателство, да, вероятно и са изгорили тези писма, мисля, че никога нито Кънчев, нито Левски са ги виждали, защото Обретенов ясно написал, че са предотвратили. За мен това предотвратяване означава физическото унищожение на кореспонденцията. При тези зверства, на които е бил подложен Пенев, почти е изключено да не е проговорил къде я е скрил. Но понеже той е бил протеже на Кънчев, наказали са и самия Ангел. Той обаче е бил име в Русе сред поборниците, останал такъв с годините, бил е герой дори когато Обретенов писал мемоарите си, затова не посмял да разкрие цялата истина и настроенията на вестникаря срещу него, заповедите, които издал. Много удобно сложил друга дата на протокола, така че да изглежда сякаш нямало връзка между Пенев и Кънчев и никой да не се досетил да рови там. Е, новите документи са факт, в тях-докладите от валията, но и докладите на чуждите консули, си пише, не е само вестник Византис, че между смъртта на Пенев, Кънчев и Христо Георгиев имало сериозна връзка. Да допълним - смъртта на Костаки Симеонов е част от тази история. Куп панагерични статии са посвещавани през годините на Кънчев, на Обретенов и т.н., а на мен ми се иска историци и журналисти да не повтарят мантри папагалски, а да четат изворите. Затова и Райнов-Ведър са разпръснали читалищната банда по гаровите станции, след освобождаването й от затвора. Не е изключено да са им искали ходатайстване, за да бъдат на свобода, ложата все пак е имала влияние, и да са били наясно с целия случай. Повече никога не им позволили да се съберат и работят заедно. Останал сам в Русе, Обретенов не би могъл да заформи такова престъпление още веднъж. Но предателство, в документите пише за изтезания, заплахи в кауша, това би могъл да направи...

Каравелов си е бил злопаметен и не знаел мяра в отмъщенията си, поп Кръстьо трябвало да го замести, изпратен от Левски, след което той отмъщава на попа с ужасни обвинения в предателство. Жалко, че навремето не са съдели за клевета, не им е било до това, заслужавал си е и за клеветите за Пенев, за Кънчев, а може би и за друго/и е клеветил... Задължително добавям и клеветите му към Чорапчиев, не по-различни от тези към Георги Живков, безпочвени. Чорапчиев е бил един от малкото, подали ръка на Кънчев в труден момент и не е имал интерес да го предава, напротив, очаквал е да го убеди да започне работа в Образцов чифлик, закъдето му е бил гарант пред Валията. Издаде ли го, ще стреля в собствения си крак, ще излезе, че е гарантирал за враг на Отоманската империя, знаел за незаконната му дейност, но гарантирал. По-чисто е било винаги да твърди, че нищо не е подозирал за делата на Кънчев и да не го предава никога. Просто интригите и сплетните на Каравелов са били достойни за дузина съдебни дела срещу него, в други времена не биха му се разминали. Наистина ми се иска Левски да е бил като Кънчев, да се бе усъмнил, да бе пратил поп Кръстьо или друг уж да помага в печатницата, но и да слухти за него, да му пази гърба... Тук трябва да спомена, че в някоя от статиите на проф. Генчев бе споменато, Икономов няма как да е убил Пенев, ако убийството се е случило на 1-ви март. От средата на февруари Икономов е бил в Гюргево при Димитър Горов, т.е. убиецът най-вероятно наистина е бил или Ради Иванов, както писал на Големия, или самия Обретенов. Икономов би убил Пенев само ако убийството се бе случило в средата на февруари, както е и в Протокола им, но знаем, че датата на този Протокол е фалшива. Вероятно се е замесил в улични боеве, те са си били известна банда, където е пострадал и са го прехвърлили отвъд Дунава да не могат да му отмъщават. За съжаление не успявам да открия изворите, които са довели проф. Генчев до тези изводи, трябва да се поровя повече, но никога не съм мислила, че ще ровя всичко около Кънчев, за да открия най-първите предатели на Левски, началото на предателството...