Borova gora

Аз имам да вметна и още нещо, прочетох доста от статиите в книгите, в някои от тях има позоваване на в. Дунав и в. Византис. Става ясно, че двата вестника са се ползвали с голям авторитет и до ден днешен са смятани за надеждни източници на иформация. Това по повод на нашия анализ на материалите на двата вестника за смъртта на Ангел Кънчев. "Ще се поразровя из мрежата за сръбски източници за Каравелов и Добродетелната дружина, мисля, че оттам ще излязат интересни данни." - Прочетох също и за Христо Георгиев, за Добродетелната дружина, ама много непълна статия. При Георгиев има огромен интерес към политическите промени в българско, но те сякаш започват едновременно с нарастващите търговски интереси с Русия, а после е потвърдено, че е получавал и пари за тази дейност. Бих допълнила, че в него е имало и громен негативизъм към всеки, който не е бил изпратен или упълномощен от него, включително Левски и Теофан Райнов - писмото му до Найден Геров, всичко трябвало да се случва под неговия контрол. Всеки, който не се е държал като негов подчинен е срещал гнева му. Цитирано е и писмо на дипломат, че и той е виждал себе си като български княз. Това вероятно е причината да e искал подчинение от всички, за да управлявал авторитарно целия процес на Освобождението. Имал е и медия - вестник, поддръжници в няколко Влашки градове, контакти с други страни, с една дума - богат и влиятелен, ДА... Имал е много чуждестранни високи-политически връзки, получавал е добри пари и за дейността си на патриот - съгласно статиите във в. Византис и в. Дунав, защитавал е българските църковни интереси, в някои моменти и политически, въпреки уклоните към един или друг дуализъм. Но принципно, искал е всичко да е под неговото командване. Затова своеволстването на Левски може да му е било в повече, както и отказа му да събере оня списък с имена и подписи, изпълнен накрая и провален от Кънчев... Много е възможно да е стоял зад гърба и на онези, написали на Апостола "Знаеш ли ти кои сме?", да ги е подмушвал да напишат онова писмо. След смъртта на Христо Георгиев, безкрайно амбициозно Каравелов се опитал да заеме мястото му, като нагласил да стане председател на БРЦК. Но от доклада на Саиб паша и другите документи се вижда, че вестникарят останал никой за властта, дори не го удостояват с внимание освен да маркират сребролюбието му, докато Христо Георгиев е изглеждал истински опасен лидер, дългогодишен. Само Раковски и Левски са могли да премерят ръст с него. Но те са били безсребреници, независимите... Плюс, Левски искал обединението на всички, младите и старите, в името на голямата цел. С друго мислене, враждуване с инакомислещите са били Христо Георгиев, Каравелов и т.н.

Не вдигам лесно бялото знаме, намерих материал по темата и мисля, заслужава си да бъде прочетен: https://fakel.bg/сам-в-света-и-сам-пред-бога-за-последни/ Един наш познат, Иван п. Хр. Кършовски е в списъка на тези, търсили истината за последния ден на Левски. Тук малко по-различен е разказа на Михаил Буботинов: https://www.168chasa.bg/article/895688 Макар да има едни чудесии за погребение от страна на поп Тодор... Но попът никога пред никого не е твърдял това, а с много хора е говорил за Апостола още след първите дни на Освобождението. Не може да му се вменяват измислици с късна дата. Не е разкрил и тайната на изповедта, която е била кратка, съобщил, че малко време останал и си тръгнал, за да не виждат присъстващите, че плаче, не е стоял до края. Разказал къде и кога е изповядал Левски, при какви обстоятелства на настоятелно питащите го, но нищо от тайнството на самата изповед... Това е. Отделно Хаджи Пенчович пък водил Стоян Заимов до мястото, където е било бесилото след години.

Това е въпросът, ДА, защото от първа ръка нямаме информацията, Стоян Заимов уж бил говорил със сина на изповедника, с не знам кой си... Захари и той разпитал, май и Вазов бе проучвал последния ден на своя герой, но да сверим колко са сигурни източниците на преразказа на разказа на свещеноиконом Тодор Митов, когото всяка година съвсем уверено и авторитетно цитират историци и журналисти през февруари...

Да, сега гръцките архиви също са достъпни за нас и има доста българи, на които да се разчита за превод. Няма какво да се лъжем, Димитър от Дяково е бил революционер колкото кърджалиите са били народни закрилници. Хитов е знаел това... ама на чужда заплата и трябвало да си заслужи 14 жълтици на месец, та всякакви ги е вършел за сметка на ВРО и българското освобождение... Жалко за героизирането му, излишно и фалшиво... Дано откриете повече от сръбските източници, техния архив също е ценен, а според мен и Каравелов е знаел всичко, но и той на две заплати плюс комитетски пари от Левски... Аз все забравям, но отдавна искам да поставя тук въпроса с изповедта на Апостола пред бесилото. Нямаме пряк източник, спазена е била тайната на изповедта, но доколко да вярваме какво точно е казал на последващите свидетелства и в кой от тях е истината? За гроба му няма да пиша, аз не вярвам в дузината хипотези и предположения, нормално всички са се страхували тогава, никой не е отишъл да поиска тялото му от властите, иначе името му щеше да остане и в турските доклади. Това как някой тайно го бил изровил в тъмнината на Софийското заледено поле, защото февруари се стъмвало и се стъмва рано, са си легенди. Нали първо, а и после трябвало да мине с каруца, втория път с тялото му, пред самите турски казарми, в които той самият е бил държан затворен, за да го пренесе в населената част на града, откъде такъв кураж в някого и защо да го прави? Ако го спрат и проверят, кое би било много вероятно, ако го вземат за шпионин, гарантирал си е мъчения, не само смърт... Дали ще минел през предните врати на казармите или покрай задната стена, все тая, физическа охрана е имало от четирите стени, никой българин не е бил луд при слуховете дето са се носели за арестуваните, разпитваните, обесените комитаджии, да предприеме такива действия за да погребе някого по християнски, някой, който дори не му е бил роднина. Но и колко са чули, че е имало обесване накрая на София в онзи студен, зимен ден и кой би се вдигнал да студува по пътищата, за да провери за някой напълно непознат? Но за изповедта... все ми се струва, че стигналите до нас думи са истински, но Вие със сигурност също сте прочели всичко възможно по въпроса, та да сверим...

Пропуснах, честит празник! Този ми е от любимите, защото сами сме го постигнали, било си е българска работа, добра работа. Иначе да кажа за Димитър от Дяково, гърците твърдят, че на остров Крит са се били напълнили с разбойнически групи, които изпълзявали след всяка битка като хлебарки и обирали от мъртвите ценности - някоя монета, кесия, нож, пръстен...В изоставените домове са правели същото, хората със семейства, деца, избягали от сраженията, шайките нахлували и задигали всичко преносимо. Нямали никаква чест, морал, идеали, разбирания за свобода.. Обирали домовете на тези, които са давали живота си за освобождаването на земята си, интересувала ги само плячката. За да се отърват от тези крадци и мошенници, а нямали и храна, за да ги държат в затворите, след края на военните действия гърците ги изпратили с малко пари, паспорт и под строй натоварени на кораби, само и само да осигурят напускането им на острова, без да се скрият, за да останат и без да се бият при опит за залавяне от местните, които започнали да ги преследват. Може и грамоти да са давали, за да се отърват. Може на Дяковчанина и в Белград да са му ги изготвили, печатници са имали. Димитър си е бил точно мародер, изпратен от Крит с малко пари, с паспорт, натоварен на кораб, ни признателност, ни военен орден за бойни заслуги... Защото е бил обирджия. Лъгал, че се е бил 3 години, а при проверката в гръцките архиви - само 53 дни е бил на Крит, не три години. Веднъж извадил една кесия от скъпа коприна пред Пъшков и последния години по-късно все още му завиждал за нея, писал в спомените си, но така и не се сетил, че някой като Димитър може да има такава кесия само ако я открадне, такива не раздавали на бойното поле, на гарибалдейците давали пушки, патрони, саби, не копринени кесии... Не ми остана капка уважение към Хитов. До Апостола сложил за помощник мародер... поне като му натрапил свой човек доа го следи, да бе българин, да бе верен на ВРО. Но Хитов е просто още един фалшив герой в нашата история, който претендирал за войводски прерогативи, обаче отишъл да сади свое лозе с хъшовски пари, предназначени за оръжие, буквално повторил тарикатлъка на Дяковчанина, които взел пари, излъгал българи, че ще им купи пушки и ще поведе чета, а ги изял и изпил по кръчмите... Хитов последвал примера му само след две-три години. И след Арабаконак Хитов дрънкал глупости, срамота за човек на неговото положение и възраст, ала мишкувал, очаквал номерата му да минат, в тогавашната преса никой, особено Каравелов, не би писал срещу него, мнозина и не знаели да четат, дори и някой да напишел нещо историята с Димитър е щяла да се забрави с времето, но... Никой не забравил Левски... Между другото, излезнаха два подкаста с проф. Митев, но са платени, не съм ги гледала още:

Да, така е разбирал народната работа, Хитов. Изпраща на Левски бивш обирач на къщи докато другите са се борили за свободата на остров Крит, като претендира, че този ще помага на делото... Нямам думи... Много болно... Най-интересно ще е ако същият шифър е ползван и от Ангел Кънчев за неговия списък с подписите... Час-два да е трябвало на турската власт за да го дешифрира, вероятно отдавна са имали и ключа към шифъра и данни кой го ползва и защо. Иначе Христо Георгиев и Найден Геров са имали изключително добра комуникация, обменяли са в писма всичко, което е достигало до тях. Но връзката между Хитов и Христо Георгиев е важно дали е останала непокътната в следващите няколко години, защото Кънчев като Общия също е минал през Белград и получил пари от Хитов преди да бъде парашутиран при Левски като помощник без никога да е вършил работа на терен. Това би обяснило задачата със списъка и доставянето му точно на Христо Георгиев, не на Каравелов, по-точно недоставянето му и коментарите в тази връзка на Византис... Вестникът в голямата част е написал истината. Аз имам три от книгите, за втора и трета ми казаха, че очакват допечатка. Общо са пет в поредица плюс тазгодишния отделен сборник т.е. шест. Оказа се, че почти от всяка статия има какво да вземем, за да запълним и най-малките парченца от пъзела. Истински полезна е тази поредица, не са само новите документи, макар че са супер значими, които хвърлят светлина. Малко късно исторически, но много факти излизат наяве, защото и повече историци са работили по отделни теми в дълбочина в последно време, не се концентрира всичко в едно-две-три имена от университети и ограничен кръг теми, което ни помага да свържем събитията и обстоятелствата, както не са могли да го направят преди стотина години... Отделно, че не са и искали да видят по-надалече отвъд мантрата "поп Кръстьо", защото поне там нещата са били проверими.

Има разлика между: "надявайки се да се възползват от подобен смут" и "надявайки се делото им да спечели от подобен смут". Написано в първия вариант, добре обмислено, защото е предназначено за Султана, наистина внушава намерение за лично облагодетелстване от ситуацията, от обстоятелствата. Ако бъдем честни, има такъв елемент и при Христо Георгиев, получавал сандъци с жълтици, за да бъде патриот, но пък поне брат му Евлоги успял да направи нещо ценно за новата държава. По-важно е заключението, че свидетелство за това е вестник "Свобода" и конкретно главния му редактор. Излиза, че без материално поощрение, от Каравелов патриот също не ставало, макар и само на думи, никога на дело. Допълнително, все искал такива поощрения и от Дякона, все не му стигало още и още, накрая прокарал и идеята си на Събранието в Букурещ да грабят пладнешки от българските чорбаждии дори с цената на живота им, съвсем изкористяване на идеала за свобода... Със сигурност и криминалния Арабаконашки обир, както го нарича Апостола, е бил проведен от Общия с благословията на вестникаря. Впечатлих се и как всичко са разузнали за Хитов, при това не препоръка, а Пълномощно бил дал той лично ва Общия, в качеството на какъв? На Войвода на лозето си в Белград, което посадил с парите за въоръжаване на хъшовете, както разказва Захари Стоянов. Знаехме за препоръка, но то било нещо повече, пратил го с Пълномощно. Най-вероятно и това Пълномощно е преведено и част от документите, приложени към Доклада. Отделно и Общия добре си е харчел комитетски пари, и той бил и на издръжка на ВРО, както и на Белград. Добре е щял да си поживее ако не е разчитал само на късмета си и на позицията си на най-важен доносник за властта, която би искала всяка информация от него в случай на залавяне. Затова се е стремял да запомни всяко място, дата, човек, не е бил писмовен да води дневник, но разчитал на добрата си памет, която да предостави доволно данни за организацията, за да се откупи. Нищо, че лъгал в очите дузина как ще се прави, че не ги познава и не ги е срещал никога. Обаче в този доклад е отбелязано, веднага започнал да издава, още преди разпит да започне. Когато четох показанията, протоколите на Извънредната Комисия бях впечатлена колко паметлив е бил. Но сега фактите си идват на мястото, ето защо му е трябвало да внимава за всеки детайл и да запомня, да запомня имена на ханове, на селища, на комитетски хора... за да има какво да сложи на масата срещу живота си в случай на залавяне. Подготвен за предател! И Хитов е знаел това. Тъжно. Имали са го за голям войвода, за български войвода... а Общия е разчитал не само на парите, имало е и обещание да го спасяват, последните му думи са били: "Ах, те ме излъгаха"... И не е бил Общ, Димитър от Дяково си е бил платен...

"Значи тези преводи съществуват някъде в османските архиви и могат да дадат ясен отговор какво е станало с архива на Каравелов и кои писма от заловените са минавали през Русе. Работа за архивисти е." - към това бих добавила, че изречението му за Каравелов също е ключово, дали не е имал информация за получено възнаграждение от вестникаря срещу предоставените архиви на Сърбия? Акцентът наистина е върху меркантилността на Каравелов, нищо друго не е забелязал в него, чак пренебрежително малко се спира на дейността му като председател на БРЦК. Всъшност вестникът му не е бил и широко разпространен, до малко места е стигал, плюс че се е конкурирал с издаваните в Цариград вестници на Петко Славейков, не по-малко ценни и може би от повече българи четени. Всъшност Славейков се оказва победител в две битки, черковната и политическата за освобождението на българско без да влиза в интриги, предателства, безпочвени обвинения и без да има амбициите за власт на Каравелов. Отделно, аз мисля че с Левски са опитвали да говорят задкулисно, но е друго като го видим написано, че са получили само празни приказки от него. Но пък ако се намерят приложените писма, ще знаем с кого си е кореспондирал в чужбина и какво е подозирал и планирал.

Благодаря При мен доклада на Саиб паша наистина доведе до дузина нови въпроси, един от тях не искам да пропусна. Когато пише за Димитър Общи, той споменава присъдата му и това, че е заслужена. За присъдата на Левски ни дума. Определя го като находчив, хитър и т.н. Протоколът със смъртната присъда на Апостола останал неподписан от него, Хаджипенчович и другите, изпратили само телеграма, съгласно която Султанът да даде смъртна присъда. Става ясно, че за него е било огромно постижение да заловят Левски и да го розпитва очи в очи и лице в лице. Изключително подробно се е запознал в биографията му, знаел е детайли, ключови действия и т.н. Пред него Апостола напразно е криел възрастта си, Саиб паша се е информирал за участието му в Легията, работил ли за други държави, с кого е имал вземане-даване. От самият доклад е очевидно, че Левски е бил централната фигура за пашата и най-важният, този, заради когото намерил за необходимо да опише социалните проблеми на българите в доклада, по начин, по който не присъстват в други документи. Тук срещаме мисъл и дълбаене защо се е стигнало до идеята за такава организация в Империята, защо е намерила благодатна почва на толкова места, какво не е било наред за българите. Затова се питам дали Саиб паша наистина е искал смъртна присъда за Левски и е вярвал в смисъла й или е отчитал като възможност да седне на преговори с лидера. Дали тези в Цариград биха го разбрали, опитвал ли е всъщност... Но не вярвам след всичко, което по-късно, не много по-късно се случило, да не се е връщал милион пъти към този момент. Взимат главата на ВРО, би трябвало тя да престане да функционира, поне в това всички искали да вярват и с увереността на победители напускат София, но на нейно място излизат още дузина, тези на апостолите от Гюргевския комитет. Саиб паша остава на власт, заема високи позиции, управлявал преди смъртта си целия аскер, от доклада личи, че е бил умен, с широки интереси, не просто войник. В крайна сметка не се е проявил като авторитарен шеф на Софийската комисия, да подпише смъртта на Апостола и да наложи подписването от другите членове. Защо? Дали наистина е бил готов да преговаря, но Мидхат паша и Рушди паша са му дали съвсем други указания в Цариград преди да действа на терен?

Чета, чета публикуваното от Вас и си мисля, Раковски, Левски са се появили съвсем навреме, позакъсняли са дори, за да се чуе онова "Разберете! Решили сме се вече!…" /Из писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година/. Малко още да се бяха забавили да вземат водещата роля на историческата сцена и други щяха да се възползват от обстоятелствата, и свои, и чужди. Все за интереси, които не са били българските. От тази гледна точка, доста агресивен и пресиращ след тях е бил и Бенковски, за което и днес е критикуван, но той може би е разбирал по време подготовката, а и на самото въстание, че ползва последните исторически възможности, че не му е дадено достатъчно време... Не че на финала не го е боляло за жертвите, описанието на Захари си остава ключово за финалните му часове. За историята на Апостола с Раковски... Не е бил сам, дузина са се вдигнали срещу кумира да защитят Караджата, също в Легията, който пък не обичал и не разбирал показността и парадността на Раковски, плюс че накрая всичко се провалило... Но за Хитов не успявам да си спомня случая, да помоля за малко детайли, защо е вадил пистолет на Левски?

Бях любопитна дали поне веднъж Каравелов е проявил смелост Не е неговото качество. Както се казва, революционер, ама пишман революционер. Отно супер интересния текст, аз съм чела, че през 60-те години на 19-ти век е имало споразумение между гърците и сърбите чак за територии, на които са живеели българи. Накратко, всеки е искал да ни освобождава, но... за свои интереси . Въпросът е защо малцина, Раковски, Левски са виждали това. Защо е убягвало на другите, защо са правили други сметки нашите хора? Защото са получавали пари от чуждите? Ако ДА, почти всички ли са били платени? И... опитвал ли е някой да купи и Апостола? Преди края му Али Сааб пише в доклада, че е очаквал смъртна присъда и не е приел никакви сделки, но 2-3-4 години по-рано дали са го оценили като достоен да бъде купен? Достоен да бъде затворен, в Зайчар например, но купен?

Изключително непрагматични действия са предприемали, огромна загуба на време и ресурси, при това на най-първите от първите на България. Неадекватни и несмислени начинания, но нали са получавали пари от чужди държави, намерили как да отчитат някакви стъпки, за да ги заслужат. Раковски се е чувствал безкрайно чужд на глупостите им и се ядосвал на загубата на ценно време, през което истински народна работа е могла да бъде свършена. В замяна те пък се опитвали да го изолират от начинанията им. След него Левски ще бъде не само изолиран, но и заплашван: "Знаеш ли ти кои сме?", а накрая с тяхно съдействие и предаден. Аз обаче се сетих за нещо любопитно, Каравелов е бил арестуван за съучастие в плановете за убийството на Сръбския княз. Знам, че е държан няколко месеца в затвора. По характер е бил изключително страхлив, Христо Ботев е оставил незабравими текстове по въпроса. Затова се питам дали сте прочели повече от мен, наистина ли е участвал в заговор или само са му приписали актив... После консулите са го спасили.

Не мога да не сравня тези документи с Наредбата на Левски, всичко е част от българското Възраждане и само няколко години разстояние ги делят. Нямам думи как са разбирали някои възрожденци освобождението на България, пък и връзки търсили, тайни срещи правили, дружения създавали ту с едни, ти с други... и всичко това за какво? Като им прочетеш документа и оставаш без думи какво са наричали освобождение, каква им е била представата за свободата. Най-шокиращото, вярвали са си, че народът това ще приеме и това е, което иска. Добре, че сме имали Апостола, за да каже ясно какво е свободата и какво е най-доброто за хората... Никога не трябва да се чете единия документ без другия. За да е ясно кои са били онези, които му размахвали важно-важно пръст: "Знаеш ли ти кои сме..." и прибирали добри думи от чужди държави, но в българско не стъпили да чуят хората, да видят живота там, да свършат работа на терен... И И на Каравелов устава от Събранието, и той по същия начин следва да бъде оценяван, нищо народно или демократично няма в него.

Това наистина е ценно и дава връзката между героите, която търсех. Благодаря! Хитов също е ходил в Одеса и може и от него директно да са поискали списък с имена и подписи. Не е изключено да има и договорка такъв списък да бъде предаден на Христо Георгиев, защото Хитов е бил в Белград и изпращане до него би забавило работата. Хитов се е съгласил и възложил задачата на Кънчев, а Христо Георгиев го е очаквал. Най-сетне има светлина в тъмното, без този списък Христо Георгиев оставал с вързани ръце, нямало с какво да подкрепи искането си от Руския император.бЕто защо Кънчев не искал да се бави в Русе, за да не го заловят междувременно със списъка. Затова не посмял да отиде да си като тескерето. Аако са го предали арестуваните от комитета за убийството на Пенев, можело още в паспортното да го заловят. Няма да пропусна и Каравелов, писал каквото си иска върху текста на Хитов. Нищо ново под слънцето, новото е, че посмял да го направи и на най-дълго годишния си съмишленик.

В статията на Дора Чаушева не е споменат Хитов изобщо. Но почерка му се разпознава от първо четене. Наистина да си бе садил лозя само и да не се бе месил в българската съдба. Но е получавал месечна сума и не е могъл да се спре. Чудя се кога е направил нещо от чисто български интерес, зашото равносметката показва друго - четата му, с която се разходил по Стара планина, е била финансирана и от Белград, Общия е препоръчан от него, интригантствал в Сливенско, за да гласуват за Каравелов на Събранието, мътил водата на Левски, а пък тези две чети, на Никола и Фердинанд, направили труден живота не само на ловчанлии, без нищо смислено да направят. Накрая взел добра сума и от Букурещките нотабили, излъгал ги, че ще се бие и ...отишъл да сади лозе... Лозар да си бе останал. Но патриот и войвода за някои историци, които дължат обяснение каква е дефиницията им за патриот, както и каква е за революционер по въпроса за Каравелов. И да, имам основание да предположа съревнование от страна на Обретенов спрямо Кънчев както написах в предишен пост, а всъщност и спрямо Левски. В един момент се правил и на Драсов, въртял русенския комитет в негов стил, имал обаче и помощници към които се отнасял като към момчета за всичко, Драсов никога не е постъпвал така. Не пропуснал да натрупа капитал от обесването на Апостола и разгрома на ловешкия комитет като си присвоил името "Главният Централен Комитет в България...", което сам си е дал и на този комитет той бил начело. Тези текстове историците ни не ги показват, доста са нелицеприятни и противоречат на представите, които ни създават за него. И за да няма своеволстване, директно всичко минавало през чуждите очи и ръце, цялата им кореспонденция и намерения... Но връзката Кънчев-Каравелов-Христо Георгиев или Каравелов-Кънчев-Христо Георгиев е все още загадка. Тази връзка обаче има значение. Защото след смъртта на Христо Георгиев не друг, а Каравелов се опитвал да заеме мястото му като най-важен лидер на поборниците за освобождение. Разединяващ лидер на стари-и-млади, съгласно кореспонденцията на Апостола, но със зъби и нокти драпащ да бъде лидер, платен от чужди държави лидер.

Захари Княжевски е бил търсен от Кънчев според една от статиите в книгата в последната си вечер, вероятно по всякакъв начин е търсил път без редовно тескере да премине Дунава... Но по темата Хитов, пропуснах да коментираме още една статия, на Дора Чаушева, за една малка чета от шестима, водена от Никола, преминала през 1871г. в българско от Сърбия, не от Влашко. Не е ясно защо го е направила, какво е търсила, на какво е разчитала, но... минала през най-верните места на Левски, с неговите най-задружни комитети в Пловдив, Стара Загора, Габрово..., а после при издирването на съучастниците на Никола специално бил уведомен Сливенския санджак. Впечатлих се, напомни ми преминаването на Фердиданд с малка чета след смъртта на Апостола, изпратени от Хитов за да проверят работят ли комитетите... Тази четица на Никола странно е свързана със Сливен и изглежда също е била нещо като външен одитор, на проверка, да се уверят в дейността на Апостола, дали наистина е създал голяма огранизация или само така приказвал, или пък да чуят доколко са му верни хората, дали и колко от тях биха могли да дръпнат към себе си Хитов и Каравелов, ако го отстранят. Много любопитни съвпадения има между двете чети, не е като Хаджи Димитър и Стефан Караджа да преминат през Дунава или Ботев с четата, тази четица била тайна дори за хъшовете във Влашко, няма я и в писмата, стигнали до нас, следите от нея са само в турските телеграми. Вместо да свършат полезна работа, влезнали беля да правят и да привличат вниманието на властта... Плюс, че и децата ще кажат, че шестима въстание не биха вдигнали, нито пък стават за народни закрилници. Каква работа са имали освен някак разузнавателна, нещо проучвателно, но изпратени от кого? Не от Левски, той сам си е вършел работата, а и не е ясно дали е разбрал за четата, която му вървяла в дирите. Накрая пък властта, явно имайки някаква информация, наредила в Русе, Одрин, Пловдив да търсят ятаците им и специално в Сливен... Някак по същият път около две години по-късно преминава Фердинанд с чета и губи живота си, за него поне официално знаем от кого е бил пратен и защо, пак не за да свърши работа в полза на българите, а беля, но шефът му си е гледал интереса, а не народната работа. По-добре да си бе гледал пръчките в лозето както пише Захари, отколкото да участва в съдбата на изстрадалото население, заради всички бели, които успял да сътвори и да навреди, включително препоръчвайки Общия, Фердинанд и т.н.

Малкият фал му е струвал и приятелството с Кърджилов и Ради Иванов, повече не са искали да бъдат в отбор с него, осъзнали са нещо. Но ДА, ето я по-различната история, поборникът Обретенов, героят Кънчев, революционерът Каравелов, баш-войводата Хитов не са това, което са в учебниците... Много трудно стигнахме до истината, но помогнаха много и новооткритите документи. Пределно ясно е, че не можем да се крием зад заучени фрази и митологеми от миналото. Има все още недоизяснени моменти, които заслужават анализиране, защото истината е в детайлите. Спирайки се на Обретенов и Кънчев трябва да отбележа, че връзката със смърта на Христо Георгиев, направена от Византис, със сигурност на някакво основание, не е съвсем видима. Шифрованият списък с подписите и имената на първенците най-вероятно е трябвало да стигне до него, преди това Тошков от Одеса искал такъв от Апостола и му било отказано. На Каравелов такъв списък каква работа би му свършил? На дузина непознати не би могъл да пише или да ги брои някак си, списъкът си е бил за Тошков, за да бъде част от петицията, която подготвяли. Въпросът е как от Ангел Кънчев би стигнал до Христо Георгиев? Връзката на Ангел в Букурещ е бил Каравелов или поне така си мисля. Съгласно историческите извори, Ангел е казал на охраната на руското консулство, че след Букурещ най-вероятно ще отиде в Русия, възможно да е очаквал самият него да пратят да носи списъка до Одеса. Това обаче променя информацията ни, представите ни за връзката Каравелов-Христо Георгиев, която уж беше скъсана...

Нямам нито един извор като доказателство, но все си мисля, че Пенев е искал да пре даде писмата на Кънчев, за да стигнат до Левски. Самите писма не е ясно къде са изчезнали, но ако ги имаше, Обретенов дори лъжа да е, щеше да ги спомене. Явно Пенев ги е бил скрил добре. Горе съм написала погрешка, че дякон Паисий е предател, пропуснала съм "не"-то, не е бил той предателя, по-скоро допускам, че това е Обретенов. Той е бил куриер поне шест-седем-осем месеца, преди да го заловят за убийството. През това време кореспонденция, подписана от Драсов до Каравелов и сие трябва да е минавала през него, няма как да не е, както и от Влашко до Ловеч, по спомени не мога да посоча конкретно писмо, но Обретенов си е бил пълноправен куриер. Драсов дори е пишел някои от писмата на Апостола под негова диктовка, той сам го твърди, въртял е комитета, а и Левски му го признава в разпитите, без него всичко се разтурило. След случая Попхинов, макар и нямащ право да чете писмата, Обретенов не е бил идиот когато ги получавал да не научавал от приносителя, че са от Ловеч, че са от Драсов... Затова първият удар не поел Марин, председателят, който бил и на Събранието с Никола, а Драсов. Просто издаването на Ловеч и Драсов се е случило по-рано във времето, преди Събранието, още когато Обретенов е приел да сътрудничи, за да се спаси от обесването за убийството, март-април. Все си мисля, дали е имал дял и в смъртта на Кънчев, доста неща е знаел за делата му, дали не се е откупил с него, а после му приписал убийството на Пенев, твърде подло... Но ако Костаки е издал Пенев, че чака Кънчев, за да му предаде писмата, а това си е било вид предателство спрямо боса Каравелов, тогава смъртта и на тримата е била предсказуема и свързана, отиват си само с разлика от ден-два, за да се запази тайната, съдържанието и подателите на тези писма, азиатския департамент и Белград, получаваните от вестникаря суми и от двете места. В Протоколът на русенския комитет има споменаване на посредник между убиеца и убийците, Костаки не е бил на местопрестъплението, очевидно не е искал смъртта на приятеля си, затова не са го взели със себе си, а когато научил, най-вероятно ги е издал, защото за часове, не за дни са арестувани. Бандата приключила и с него. Значи Обретенов е минал през Белград... там са разпределили ролите, Кънчев да отива при Левски, а Никола да докладва на Каравелов, нещо като личен куриер, нещо като личен революционен комитет е бил русенския, изпълняващ смъртните му присъди без да информира Апостола. Затова съгласно новите документи толкова често Ловеч-Русе, Русе-Ловеч се срещат в тескерето на Ангел. Докладвал е на място и на място е получавал инструкции, зад гърба на Левски, никакви писма и следи... Няма писма от Кънчев до Каравелов, а той е бил писмовен човек за разлика от Общия. Но всичко е минавало през Обретенов, който може да го е усещал и като съперничество, като съревнование. Работата на Ангел пораснала, получил Пълномощно от Ловеч, затова при задачата за убийството на Пенев гледал да се докара пред Каравелов и я изпълнил. Имал какво да издава срещу живота си в конака през март-април. При него е била информацията за Ловеч и Драсов, всичко, което Кънчев му е разказвал за тях, за събранията, за Пълномощното, което получил от привременната столица и вероятно унищожил в последните минути на живота си, защото за него не споменава Византис, само за шифрования списък с имената и подписите, това трябва да е хвърлил в Дунава, хартиите, които са видели да плават... Общият по това време не се споменава пред властта, Обретенов в Белград е научил, че за него трябва да мълчи, а ловешкият изайник съобщил само ловчанлии като се надявал с това да се размине, да не забравяме че списъка на Хамди паша е писан с месеци т.е. допълван и с данни от Събранието, и със списъка на последвалите убийства... Жалко, че "Проф. Иван Стоянов отбелязва, че убийството на Стоян Пенев е първото от поредицата терористични актове с убийства извършени от ВРО. Първото!" - защото не е извършено нито със знанието и одобрението на Апостола, нито на шефа на тайната му полиция Христо Иванов-Големия. Не е точно ВРО. Но пък е по искане на Каравелов, който явно подкрепял такива акции и така започнало...

"... и опасявам се към пренаписване на историческия разказ за онези събития." - Събитията са се случили, историята на героите и предателите е написана, единствен въпрос е колко от нея ние искаме да знаем. За историците в университетите важи същото, колко от историята ни искат да е видима и колко да остане в тъмната част, като айсберг под водата. Докато някои истини не започнат да изплуват както в случая с поп Кръстьо. Да припомня, че и името на Общия го няма в списъка, а той ловчанлии е знаел добре и ги издал пред Извънредната Комисия, точно тези, които му осигурили Пълномощното, каква благодарност!, липсата на името му не е случайна. Аз не съм променила мнението си за случая на Драсов, сигурна съм, че е заминал спешно, под предлог да учи, за да не стане доносник... С него напуснал и Иван Колев, името му също го няма в списъка. Драсов е търсил предателя през целия си живот след това, подозрителен е бил и към Хитов, и към Каравелов, от които се дистанцирал категорично около 1874-1875 и останало така до края на живота му. Той не се включва в Гюргевския комитет, което също си е въпрос за анализ, тъй като принципно е бил активен и зад граница. Благодарение на него обаче през юли 1872г., е убийството на дякон Паисий, който имал голяма уста и я ползвал в грешното време, когато някой наистина започнал да издава. Но дякон Паисий е бил предателят. За Чолака съм сигурна, че по-скоро би издал пострадалите първенци, обраните, той от обир се е страхувал, но няма как да е знаел петдесетина членове на целия комитет, които после без шум са били разпитани. За Марин предполагам, че не се е дал лесно, ако бе поддал от ден първи, до три-четири дни с Пъшков да са били пратени към София, затова си разсъждавах, че заради него са ги държали две седмици в конака. Иначе ни Пъшков, ни той са имали кой знае какво са издаване, властта вече е знаела твърде много, от месеци е търсела Дякона. Но разликата в арестуването им, Марин в окови воден през централните улици, а Димитър поканен като на гости говори и издава много за отношението на властта към двамата. За Обретенов - трудната тема, защото в паниката си Каравелов изискал убийството на Пенев, но... то било отложено поне с петнадесетина дни, значи в Русе не го приели като задача на живот и смърт. По-скоро са се колебаели или търсели гръб за пред полицията, ако се насочи към тях, да имат защита. Пенев по своя воля или насочен от някого взел писмата, между тях може да е имало и писма от Ловеч, подписани от Драсов, но това не му е било трудно, Симидов твърди, че Каравелов си е бил разпилян и разхвърлян, виновен отвсякъде за лесния достъп до документите му. Обретенов препоръчал Пенев в печатницата на Каравелов, а както видяхме по-горе от изворите, бил е също член на тайния русенски комитет преди ВРО, следователно от шефа му, поръчителя се очаквало и да го накаже. Следват смъртта на Кънчев, попадането на неговия списък с подписите в ръцете на властта и... неизвестността какво се случва с откраднатаот Пенев кореспонденция на Каравелов. Това е любопитно, плюс, че от новите документи вече знаем и за около 60 писма на и до Апостола от Влашко, Сърбия, Русия, попадали преди самия процес в ръцете на Извънредната Комисия. Това означава, че през 1872г. имало невероятно голямо изтичане на кореспонденция, трябва да има обяснение за този провал. Самият Обретенов пък според мен е искал да заеме мястото на Ангел Кънчев като пръв помощник на Апостола. В унисон с тази амбиция е бил изтласкван напред от Каравелов, който без препоръки го взел на Събранието. Тук обаче има едно НО, Обретенов е единствения, който не е минал през Белград и Хитов, за разлика от Кънчев, Общия, Фердинанд, вероятно не е и получавал суми оттам... Затова не съм сигурна, че е бил провален съзнателно. Всъшност и сам има дял в провала си, Пенев е клан като животно, нямало как полицията да си затвори очите, нямало начин ложата да му се притече при такова убийство и да съдейства да ги освободят. За съзнателен провал, по-скоро при Кънчев вероятно да има, това и Захари го е предполагал, заради списъка, Христо Георгиев, подписите, шифровките... Може и да е подучула за този списък полицията, много лица са участвали и подписвали, а пък Обретенов пробвал да стовари убийството на Пенев върху Кънчев, та съвсем навързал събитията и насочил властта в посока към организацията, никакъв опит да го изкара криминално деяние. Точно в стил Общия, все едно са минали една школа. Общият също от криминалния обир на Арабаконак извърта всичко в посока ВРО, по думите на Саиб паша още с първите минути на ареста му. За Драсов, ако в полицията са видяли името му в писма от Ловеч, част от откраднатите писма от Каравелов, а с този град кореспонденцията е била усилена, нормално да са разпитвали Обретенов за него и да са се насочили право към Ловеч. Драсов просто е извадил много късмет, че е бил съсед на Али Чауш и са били в добри отношения, от него получил и тескере, а Иван Колев и пари... Другите се досетили и обмисляли как да избягат, особено след убийството на слугата на Денчо Халача и бастисването на тайните къщи. Никола Сирков се отказал от бягство, защото имал семейство и така Мария Сиркова научила детайлите, за да ги разказва след години. Не съм сигурна, че Драсов би издал имената и тайните къщи, той е бил човек на честта, затова избягал, затова след години казал, че оставя честното си име, не пари и имоти, по-скоро подозирам Иван Колев на този етап... И после Пъшков, заради начина по който е арестуван, а и около Яким Шишков също има незивестни, знаел е всичко, щом след ареста на Пъшков с когото били ортаци отишъл да изгори документи в дома му. Но все си мисля относно Ловеч... бил е столицата на Левски, Драсов е пишел в писмата, че неговата дума тежи, това е вадело очите във Влашко и остава отворена вратата да са искали да бъде издадена, съвсем съзнателно, предателство истинно, не от страх...

Да, щеше да е много хубаво Левски и Райнов да бяха работили добре заедно до самия край, но... друг създава пукнатините там в 1871-1872г. Аз се връщам често и към случая Ловеч, градът, който най-много присъства в доклада на Саиб паша, за съжаление без детайли за заслугите на Мустафа Джеми ефенди. Сигурна съм, че има друг доклад, който да подкрепи неговото повишение, каквото й е получено през в1874г., но все още чака да бъде открит в архивите, предполагам в архива свързан или със Саиб паша или с Джеми ефенди, не е в този на Левски. Около две седмици са държани Марин и Димитър в конака без да задържат други. Другите петдесетина са разпитани без шум и пратени обратно в къщи. Но защо биха държали Марин и Димитър цели две седмици когато са очаквани с четири очи в София? Според мен Марин е този, който не се е дал от първата среща, трябвало е да го убеждават, затова и сестра му, и баща му са влезнали в играта. Затова и са позволили на Пъшков да го види в тоалетните, съгласно Спомените му, за да му повлияе и като знае, че не е сам, а с Димитър по този път, да се съгласи да сътрудничи. Оттук и непрекъснатото влияние на фамилията върху Марин, пътуването на сестра му до София, възможността да говори с баща си по пътя и т.н., за да го накарат да се погрижи за себе си и да се откаже от Левски. Наистина, преди Къкрина са Марин и Димитър, единствените задържани задълго, оставането им с дни в конака без изтезания е било план да пречупят Марин по по-фин начин, така че да им съдейства, за да заловят главатаря на организацията. Двамата ловешки комитаджии е нямало кой знае какво неизвестно на властта да й кажат, затова инквизиции не са им прилагани, единственото, с което са могли да бъдат полезни е да съдействат за залавянето на Апостола. И те, и близките им. Ако ги пуснат, фамилията Поплуканови не би участвала и не би съдействала с нищо...

По-горе исках да кажа, че дори Обретенов да е направил някое пълно признание накрая, възможно е проф. Михаил Арнаудов да го е съкратил или изтрил по ред негови си причини. Абсолютно го допускам за него, сам е споменал, че е редактирал сериозно някои части. За Свищов разследвам, търся, с идеята, че можеше и оттам някое от двете писма да е преминало или и двете. Но сега не мисля, че Каравелов или в Гюргево са знаели за тези куриери на Левски и са ги ползвали. Вероятно дори никога не са пращали нищо през тях до Апостола. Прегледах всичко намираемо за двамата, не бих допуснала, че препис на онези две писма в началото на ноември би минал през някой от тях, плюс имам съмнения, че са знаели на кого да ги доставят във вътрешността на българско. Предполагам, Левски си е държал информацията за тях в себе си, за да са незаподозрени, чисти пред властта, когато удари часът на пренасянето на иглянките. За Русе знаем със сигурност, че писмата са стигнали до Обретенов. То там и друг не би могъл да ги вземе, прочете и задържи, Ради Иванов и Кърджалиев са били в други части на българско. Драгостинов не помня къде е бил, но най-високопоставения от русенския ЧРК, който да приеме пощата в онзи момент е бил Обретенов, плюс че Икономов директно адресирал изречение до него да побърза. Самият Обретенов предава това писмо с надписа от Икономов в националния архив. Така че няма как да грешим и за историята ни няма полза да замазваме и да продължаваме да си измисляме какво ли не, още малко и през Одрин ще изкарат, че са преминали тези писма, само за да остане герой Никола Тихов Обретенов, нито е ок за децата след нас, които ще я намразят когато открият един ден лъжите в нея и ще няма да имат ценности и герои след това... И една пропусната статия: https://transportal.bg/zheleznitzite-i-komitetskoto-delo/ "След като се уверява, че русенският железен път вече се контролира надеждно от българите, Васил Левски насочва вниманието си към завземане на железница от Пловдив за Белово. Участъкът Одрин до Пловдив Успешно е преминал под денонощното наблюдение на комитетите. Редица постове се намират в ръцете на доверени лица. Проблемът остава отсечката до Белово. Левски настоява Теохан Райнов да замине за Цариград и чрез своите връзки там да успее да бъде назначен като главен управител на железния път от Пловдив за Белово. Райнов наистина успява да постигне това. Още щом се завръща в Пловдив, той пристъпва към завземане на ключови позиции в ръководството на железница . Първата заповед, която той издава, е за назначаването на Тодор Каблешков. Последва назначаването на Захари Стоянов, Ради Иванов, Георги Икономов, Тома Кърджиев, Иван Цанков." Все съм си мислила, че Иван Ведър е бил водещ в железничарските назначения, а то Тоефан Райнов по искане на Левски... Нашите русенски герои са в списъка, само Обретенов не е, сигурно за да има куриер в Русе...

Само забравяме редактора на Обретенов, проф. Арнаудов, който си е позволявал по собствените му думи да редактира и дори съкращава някои части от Спомените, а баща му е бил с Кънчев в последното му пътуване към Русе и малко тайни е имало за него относно русенския комитет. Не знаем доколко и каква е била неговата намеса, но със сигурност опитите му да изкара Обретенов героичен поборник при сравняване на факти и документи със събитията и твърденията в книгата, тотално издишат. Защо обаче в следващите сто години не го опровергават е загадка, историята трябва да се чете критично, а не литературно. Стана ми интересно за отношението му към Големия, дали не е бил заподозрян най-накрая в нещо? Няма да научим, защото и Големия не му отделя прилично място в своите Спомени... Но най-много ми се искаше Ради Иванов да е разказал своята история, не е посмял... Има опити и за реабилитиране на Христо Георгиев, обаче не бива да забравяме, че той е бил платен лидер на българската емиграция, платен повече и от Каравелов, за да се изживява като патриот, нищо общо с безсребреник като Левски и останалите истински поборници... Нещо любопитно, в една от статиите е написано, че Раковски купил от белгийска компания 1500 пушки, за да въоръжи първите ни легионери, не им се полагало дори оръжие... За нас е важно, че компанията е била белгийска, може би същата, към която в крайна сметка десетина години по-късно се насочил и Апостола. Значи, пътят към нея е бил утъпкан и сделката е била възможна, нашите не са били непознати за белгийските търговци, имали са някакво доверие по между си. Мостра от техните пушки изпратил Данаил Попов по майка си, да пренесе през Дунав за Левски, години по-късно е разпозната при сверяване на номерата в тефтера му и на самото оръжие в националния-военно исторически музей. Откупена е като колекционерска и дарена... Открих и къде е била къщата на Иван Хаджипенчович, на мястото на днешната руска църква, дъщеря му се предполага, че е дарила земята за църква. Наистина е съвсем близо до някогашния конак, после царски дворец, където са се разиграли събитията, също е близо до храм-паметника, където са били казармите, в които Левски е бил затворен, всъщност на около пет-шест минути от паметника му. Интересен избор за дом на човек, който е бил част от събитията и е знаел Левски преди и по време на процеса. Но още не съм напреднала с информация кой е бил верният на Левски в Свищов. Пренасянето на оръжие, документи с лодка през този канал обясняват забавянето му във Влашко до 1-ви юли, 1872г. Данните от доклада на Саиб паша изглеждат безспорни, макар нищо да не знаем по въпроса, а това е бил и един от каналите, определени за пренасяне на иглянките. Значи някой наистина верен е участвал като куриер. Всъщност, въпреки, че се срещнали лично в печатницата на Каравелов, Левски не гласувал доверие на Обретенов, Русе не е сред градовете упоменати за пренос на оръжие. Плюс, самият Саиб паша искал да продължи разследването точно по Дунава след последното заседание на Комисията, да разкрие кои са били комитите там, очевидно научил важни неща за този регион от разпитваните, неща, които официално ги няма в протоколите, но от Цариград го спряли. Щял да навлезе в правомощията на валията на Русе и... да го засенчи вероятно.

За да бъдем точни, те пропускат и фактите около смъртта на Ангел Кънчев, правят се, че в. Византис не съществува, изобщо не свързват списъка на Кънчев с искането година по-рано от Левски да направи списък с подписи на големци... Като цяло, работят на парче, което пречи да се види цялата картина и да се даде реалистична оценка на хората и събитията без патетика, славославене и т.н. Иначе за мен е смислено поне по два канала да се е пращало съобщение до Левски, вероятността поне едното да стигне до него е била по-голяма. Плюс, че той е изисквал по принцип от Данаил Попов да прави преписи на кореспонденцията, за да има архив един ден. Колко е бил ценен архивът по онова време става ясно, когато осъзнаем, че заради ловешкия архив и парите от комитетите Апостола рискува да влезне в града и е предаден. Ради Иванов се е дистанцирал от русенската банда още след убийството на Пенев, при излизането от затвора веднага е заминал за Влашко да си търси работа там, а после идеята за Плевен е била добре дошла, за да се отдалечи от Обретенов и комитета. Направил го и официално, което му прави чест. Никога повече не работил заедно с някого от тях. Но си вършел работата като куриер на ВРО и Левски. Принципно, знам, че е имало и трети канал, през Свищов, в доклада на Саиб паша от 1873г. пише, че Левски прекарал през там с лодка оръжие и документи, по памет през юни 1872г., но кой е издал това на властта не е ясно, научили са явно при задкулисните разпити, защото тази информация я няма в официалните Протоколи от разпитите, от снощи проверявам. Също така няма и данни преписи от двете писма на Левски да са минали през Свищов, нито кой би бил куриера в случая през ноември 1872г. Единствената информация за тези писма идва първо от Левски, от Протокола от втория му разпит, от доклада на Хамди паша, от спомените на Михаил Греков, Обретенов и Големия, от самия оригинал на второто писмо, но при сглобяването по кой канал са минали, за мен Вие сте прав, че само в Русе е могло да има пробойна. Там е получен преписа от Гюргево, отгоре с надпис от Георги Икономов да побърза Обретенов, да се задейства веднага...

Аз също се изненадах на странната статия на Кета Мирчева, защото говорим само за два преписа на писмата, трети или четвърти препис, който да обикаля Пловдив-ско просто няма. Тези два преписа са лесно проследими, ясно е по коя верига от куриери са минали. Затова са странни съчиненията, които прави, някак всичко възможно, нагласено, за да оневини Обретенов. Толкова ли е страшно да се напише, че той не е поборникът, за който е създадена грешна представа, не е герой, както са свикнали да го наричат. Интересното е, че самият Обретенов не е съобразил, че има още един канал, по който ще тръгне препис на същите писма към Левски. Знаел е защо Ради Иванов е отишъл в Плевен, но защо не се е сетил, че и през него ще тръгне писмо? Смятал е, че е основен и най-важен куриер за Каравелов и само на него се разчитало в онзи момент или нещо друго? Защото тръгването на писмата и през Плевен обезсмислило задържането им в Русе. На практика стигнали до Левски и той самият заявил това през Извънредната Комисия. Интересното е, че вместо те да го попитат дали е виждал тези писма, най-вероятно защото са сигурни, че той не ги е получил, Апостола сам обяснява, че не вдигнал въстание, въпреки, че така му наредили: ПОВТОРЕН РАЗПИТ НА СПОМЕНАТИЯ ВАСИЛ ЛЕВСКИ 5 ЯНУАРИ 1873 Къде отиде при второто ти връщане в Букурещ, какво прави и кога мина пак отсам? При връщането ми в Букурещ, тоя път, по силата на необходимостта, четири-пет месеца не минах отсам. Малко преди обира на хазната заминах през Цариград по суша за Пловдив. Когато пристигнах там, от Букурещ дойде едно писмо, в което беше казано: „Хазната, която отивала за София, била обрана; поради това задържан бил някой си Димитър; ако по тоя случай се заловят и комитетските хора, ти дай знак за повдигане на общо въстание, ние ще пишем на всички войводи [и] те ще ти се притекат на помощ.“ След като прочетох това писмо, аз размислих: поради това, че обирът на тая хазна е разбойничество, не намирах за подходящо да се повдигне въстание. Затова писах на намиращите се в цяла България комитети, за идването от Букурещ на такава заповед, и че понеже в случая се касае за разбойничество, няма основание за въстание. В същия смисъл отговорих и на Букурещкия комитет. След тоя отговор Букурещкият комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа. Сетне аз реших да отида в Цариград, да потърся големи личности като вас и, признавайки престъплението и грешката, да поискам прошка и да разправя от начало до край с всички подробности положението. Какво ти попречи да изпълниш това си намерение? Възнамерявах, щях да отида в Русчук, а оттам щях да отида в Цариград, обаче между това ме раниха и ме заловиха. 18 зилкаде 1289 - 6 януари 1873 година. Подписал: Дякон Васил Левски И... чета няколко пъти превода на доклада на Хамди паша, къде пише, че тези писма са иззети едновремено, а не в разстояние на ден-два например? Пише, че са взети от един приносител, но не и едновременно двете или преводът не е точен...

Според мен е схващано като революция в историографската общност да отхвърлят досегашния имидж на поборника Обретенов и да обявят предателството му. Иска се истински кураж историците ни да направят това. Същото е било и с поп Кръстьо и Къкрина, дори да е издал някога някому нещо попа, за Къкрина той не е имал никаква информация, че Левски ще нощува там, нито един исторически извор не подкрепя това, но на историците ни им трябваше век за да отхвърлят ужасното обвинение на позорния за сериозната журналистика текст на Каравелов. Нищо не ги оневинява за написаното в старите учебници, защото е било лесно да проследят случая още преди 40-50-60-70-80 и прочее години и да "вдигнат" обвиненията от него. Както и преди писах, наследниците на попа са имали пълно право да осъдят Каравелов и сие, за клеветата и щетите, които са им причинили лъжливите твърдения за предателство. Каравелов е чувал името на попа, знаел го е от писмата на самия Дякон, които са стигнали и до нас, поп Кръстьо е човекът, съгласил се през 1972г. да отиде и да печати от името на Левски т.е. този, който щял да го измести като печатар от първа необходимост за Апостола. Е, при първа възможност вестникарят се разправил с него, с конкуренцията си, по най-грозния начин с недоказани, но зловещи обвинения от страниците на вестника си, съчинил си подло историята на издаването, злоупотребил, само защото имал медия, която можел да използва, без да се съобразява с факти, истина, етика, морал... Това и Ботев ни го е отбелязал, Каравелов бил скаран с тези принципи. Същото е и когато упорито в текстовете си наричат вестникаря "революционер", но никой не смее да си напише дефиницията за революционер и да даде поне три примера от нашата история, които отговарят на нея, за да знаем защо е приравняван до Хаджи Димитър, Панайот Волов, Караджата, Каблешков и сие... Точно този, за който проф. Иван Стоянов, а и докладът на Саиб паша от 1873г. разкриват, че е бил на платени служби при две чужди държави и никога не e работил на българска земя, нито пък я е защитавал с оръжие, но си повтарят като мантра "революционера Каравелов", всъщност шарлатанина от събранието в Букурещ, който за да се докопа до поста председател измошеничествал избора благодарение на Хитов. Та така и с Обретенов, нямат куража на възрожденците ни за да кажат, че няма откъде другаде, но от комитета в Русе, от убийството на Стоян Пенев и последвалата смърт на Кънчев започнал проломът в организацията. Двете писма помня, че бяха минали през Гюргево, оттам един препис до Русе, един до Плевен, за трети препис не зная да е имало. Самият Обретенов признава, че ги е получил... И... ги няма в нито един архив, ни ловешки, ни търновски, ни старозагорски... седяли са си е в неговия, наблюдението Ви е абсолютно коректно , а докладът на Хамди паша направо посочва, че от един, само един по веригата, са стигнали до властта "по подходящ начин"...