Borova gora

Само дето Миларов после сменя възгледите си и отива в другата посока... Благодаря за цялата синтезирана информация На пръв поглед изглеждаше, че Георги Живков е трябвало да тръгне да изгражда комитетската мрежа, не го е направил, при отчета, на събранието 1869г. е станал Левски и е казал, че той е готов да тръгне и да изпълни това, което първият поканен за Апостол не е направил. Аз се изненадах, че почти са били дублирани пътищата им - градовете, обаче Живков най-много два-три комитета да е създал. Освен Мацини, има още един, който е писал за комитети, организация... Кишелски. Вложих много мисъл в следното, по Вашият голям въпрос за фалшивото въстание, всъщност сме подценили Христо Георгиев. Докато той е бил жив, при всичките му контакти с дипломати, банкери, политици от Сърбия, Румъния, руска страна, никога не е допускал фалшива информация, не си е играел с огъня, както се казва. Едва след смъртта му, в опит да заемат неговото място и да влезнат в неговите обувки, Каравелов и Хитов си позволили всичко, защото те тогава станали централни за тези политици, дипломати и т.н. Главозамаяни, създали цялата бъркотия и допринесли за удара върху ВРО, с право Ботев, Драсов, Стамболов ги гонели да им искат отговорност...

"1869 г. декември, 13/25 Св. Сапунов – Гюргево, осведомява Дж. Биадискини – Цариград, за дейността на Г. Живков, който се опитал да състави комитети в Русе, Търново, Габрово, Трявна, Тулча, Плевен, Сливен, Лом, Видин и Свищов," - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1869-временно-заглавие/ Попитах, защото дейността ми се вижда съвсем близка до тази на Левски, знам всичко изписано за него, къде кога и какво, комитети, писма и прочие, но от този пасаж ми изглежда, че Георги Живков е бил виждан като другия Левски, още един Левски и то когато старите комитети не съществували вече, защото основата им била зле изградена. Какво им е било зле изграденото не зная, по-скоро са били съвсем малко, обхващащи ограничен кръг хора и неразвиващи конкретна дейност. Но като виждам колко комитети е трябвало да състави Живков, питам се защо не ги е основал, хем ги имал като конкретна задача, защо не е действал, така както започнал да действа Апостола, който с времето обходил тези градове. Поне аз не зная да е основал освен този в Русе, а и денят на документа е декември 1869г., оттам-нататък си е седял в Русе до емигрирането заради Каравелов. Или греша? Кънчев се е страхувал от бившите си приятели, можел е да бъде убит от тях като Стоян Пенев, заради Пенев, когото препоръчал. В момента, в който разбрал от баба Тонка и от други някои факти, повече доверие не е имал, иначе не би тръгнал по този начин да преминава Дунава, без печат в паспорта, за да не го арестуват в паспортното и да му вземат списъка с подписите. Ако го нямаше списъкът, един разпит е щял да преживее, но първо ще му вземат списъка, второ, заради тези подписи нямало да му се размине както на други. Издаден е бил, но все още не съм напълно сигурна от кого...

Случаят със спиране на работата на русенския комитет през 1872г., ни протоколи повече, ни развиване на дейност, при условие, че Обретенов търчал по Събрание и друго, само подкрепя подозрението ми, че първоначално комитета е бил съставен да подпомага работата на Кънчев и затова ни Левски, ни друг ги заклел, ни имали церемония, ни развиване на дейност, само едни протоколи с грешни дати. "Да, точно за такъв подход става дума, не да си "нарисуваме картинка" и после да я "нарежем на парчета от пъзел" и да ги сглобяваме с произволно използване на извори или части от извори "пасващи" на "картинката" като при това игнорираме "непасващите", а преди да имаме картина, да я реконструираме от известните източници такава, каквато е била, а не каквато искаме да е била." - Много ми се искаше да останат герои, голям риск е било да правят комитети в онези времена, преди това не са и чували за такова нещо, само за чети, оценявам високо това. Обаче влезнеш ли веднъж в такава организация, трябва да пазиш живота и на другите, не само своя собствен. Около Иванчо Колев е имало нещо, всички са се съмнявали в него, не случайно Мария Сиркова е изплюла тази информация. Той не се е съгласил да бъде интервюиран от Параскев Хаджиев след Освобождението. "След Арабаконашкото приключение и провала във ВРО емигрира във Влашко. Работи като словослагател в печатницата на Любен Каравелов (Букурещ)", тичал е при Каравелов, но за да вземе пари от турската полиция, без да му пука за мнението на останалите комити, явно се е чувствал недосегаем. Звучи обаче като да е трябвало да шпионира във Влашко, особено вестникаря, който пък издал заповед за въстание и избягал през Париж в Белград. Никакъв опит сам да влезе в българско и да подигне бунт като му трябвал толкова, другите да се жертват, другите в огъня, той само давал команди. Но, за да предприеме този ход с Иванчо Колев, турската полиция го е имала като агент от известно време и го е вкарала в действие когато й е трябвало. Въпросът е откога е започнал да доносничи и какво го е провокирало? Не е бил заплашен, не е бил на сбирката в лозята с Димитър от Дяково... Има още нещо, което ми се иска да зная, в някои извори пише, че през 1869г. не само Левски е бил подготвян да тръгне на обиколка в българско. Било е казано и на Джура - Георги Живков, да тръгне на обиколка и да основава комитети в редица градове. Не съм чела да го е изпълнил, не ми е ясно и защо не го е направил, но изглежда българско е било разделено на няколко части още преди Априлското и определено всеки да работи в някаква част, Левски явно е бил в подбалканската при първата си обиколка. Когато никой друг не поема работата, при втората и третата разширява обсега навсякъде. Драмата с клеветата на Каравелов в шпионство се разиграва след първата обиколка на Апостола.

За раздвоеното съзнание - твърде много ще е на нашата история, един Каравелов е достатъчен. При него пък дори и разтроено е било, българско, сръбско, руско... Всъщност началото на издаването започва неволно, но едва сега го установихме. Тескерето на Кънчев и договорът с Пъшков са насочили полицията към Ловеч. Паднало им е от небето, на тепсия, а заради убийството на Стоян Пенев пък са им били подръка Обретенов, Иванов и Кърджилов в кауша, изобщо не е било необходимо някой да изпусне думата Ловеч, комитет и т.н. Принуден да им каже нещо, което не знаят, за да се отърве от бесилото, Обретенов е дал името на Драсов. И... се е съгласил да бъде доносник. Бил е той, защото после само той отива на Събранието и само той е притежавал новите документи за разпространение оттам. Екземпляри от тях бързо-бързо се оказали в ръцете на полицията, а Кърджилов и Иванов дори не са били чули още новините от Букурещ. Като цяло спряла съвсем и работата на комитета, Кънчев вече го нямало и спрели събранията, Протоколите и т.н., а през август направо и се самозакрили. Останал Обретенов да бъде куриер. И той раздвоен, разтроен, като в неговия случай прибавяме и турската полиция. Анализирам още веднъж, за последно тази част от събитията, защото сега си идват на място някои факти. Знаем със сигурност, че Али Чауш е помогнал на съседа си Драсов, паспорт му осигурил, бил е и на изпращането му, с една дума нещата и по-зле са можели да бъдат за ловчанлии, ако в началото не им е било ударено рамо. Но убийството на дякон Паисий ги навряло в очите и ръцете на властта. Ето, тук мисля, че са се отказали да участват повече в обири, сплашвания и т.н., включително да придружават Левски както са го правели преди, защото им е било подсказано, най-вероятно от Али Чауш, че са на мушката. Драсов хукнал съвсем съзнателно ицвън българско, както много пъти сме коментирали, доста по-рано от започване на учебната година. Целял е да не бъде в Ловеч по време на обира на Денчо. Пъшков също се е покрил въпросният ден. Сега вече дойдоха и отговорите на детайлите. Опитали са се да увъртат, доносникът на Хамди паша е твърдял, че съвсем наскоро е бил съставен комитета в Ловеч и още не били избрали ръковоство, но на властта й е било достатъчно да има подръка имената на първенците в този комитет. Защо са посочили на първо място поп Лукан и поп Кръстьо? Вероятно са разчитали, че имат някаква закрила като духовни лица. Малко по малко фактите се подреждат по пътя на логиката, били са там, в изворите, но е трябвало да ги свържем...

Знам, но сега става ясно, че е имало и един трети външен, неволен издайник, Кънчев, което пак е рефлектирало в комитета в Ловеч. Обретенов тогава е бил в кауша, при разпитите директно е бил провокиран да изкаже какво знае за Ловеч и ловчанлии, за търговец Пъшков и др., като е решил, че знаят всичко, а и бесилото до врата му, издал е каквото е чул от Кънчев. Вариант турската полиция да е проучила и да не е разбрала за приятелството между двамата, при условие, че Ангел висял в Читалището с дни когато бил в Русе, няма и няма. Не са могли да задържат Пъшков затова, че е имал договор за покупко-продажба с Ангел, такива сигурно е имал с няколко парньори, но договора го е направило силно подозрителен на властта. Дал им е бързо повод да го притиснат. Бяхте публикували писмо между Драсов и Пъшков след Освобождението, чудехме се каква връзка е имало между тях, та Пъшков бил задължен да му докладва всичко, такива отношения са нямали с Марин например. Такава не бяхме срещали между други поборници. Сега намерихме отговор, заедно са участвали в искането и логистичното осигуряване на убийството на дякон Паисий и вероятно Драсов е научил, че в конака Пъшков е разпитван за Кънчев и мисията му. За Иванчо Колев, ако някак научим на коя дата е напуснал Ловеч, преди или след убийството на Стойчо Гиргинов, ще имаме по-добра идея дали той не е подшушнал нещо на Денчо Халача. Е, никога не бях броила предателствата в Ловеч, изненадана съм колко много опити е имало... Жалко, че Левски не ги е осъзнал по този начин, не е имал информацията, че някой е предал Ловеч, Драсов и т.н. Тъжното също е, че за няколко гроша на Денчо е бил принуден Левски да убие слугата му, а в същото време Марин скрил много, много повече от него, за да ги носи с Димитър от Дяково на Каравелов... Левски обири правил за пари, а Марин после криел парите от него.

Имаме още едно потвърждение на подозрението, че Ангел е казал ДА на идеята за подписите още в Табор, иначе не би бил приет ни във Виена, ни в Белград. Ето как е бил "опакован в книга", като търговец на кожи звучало тежко и представително. Ето и как Райчо Попов се почувствал велик, за да търси сметка на Левски с онова писмо... Вършел сериозна работа с един договор от една кантора, ще рече някой, че цяла година водил чета по Балкана... Райчо и Хитов са знаели според мен за мисията, няма вариант да не са. На Димитър от Дяково всички други му свършили работата, по логистиката, по намирането на хора за подкрепа... на практика никакъв организатор не е бил, а и за Арабаконак Тодор Бръмбара му подсигурил своите хора. Въпросът е, че Драсов и Пъшков искали смъртта на дякон Паисий, защото мислели, че той е издал ловешкия комитет, така се държал, така приказвал, нямало как да научат, че е Обретенов... Обаче и за двамата властта само е чакала да стапят накриво, Драсов защото бил посочен поименно, Пъшков защото името му е било в джоба на Кънчев при самоубийството му. Иванчо Колев пък защо е побягнал не е ясно, но е възможно той да е предупредил Денчо Халача и да е побягнал от страх от своите. 40 са и споменатите от валията ловчански дейци в доклада до Великия везир, разпитани тихо, без шум. Толкова са си били и Димитър с феноменалната му памет е запомнил числото. Да кажем направо, след убийството на Стойчо Гиргинов, каймакаминът в Ловеч вече е имал и 40-те. Но не е пратил имената на валията, защото са били дребни риби, концентрирал се е върху лидера. В Къкрина се оказва петият опит за предателство в ловешко. Онези на Обретенов, Каравелов и сие не ги броя в момента. Броя ловешките. Пъшков първи, защото издава самия комитет като прикрива приятелите си Драсов и Колев, а донякъде и Марин с председателството му, с обобщението "синовете на поп Лукан", после е съобщилия на Денчо за обира, след обира са Димо Драсов и баща му, след бастисването на къщите Поплуканови и Латинеца издават Сирков, след три месеца е петият опит за предателство, в конака в Ловеч, последвано от финалното предателство на Латинеца в ханчето на село Къкрина.

"Стига да има желание за това, в противен случай ще си редим пъзели по красиви картинки за герои и случайности, варианти много за такива картинки." - О, в момента нашата история си е пъзел и Пъшков, Поплуканов са герои в нея. Официалният злодей доскоро бе поп Кръстьо. Така че сме точно в ролята на "богоборци" като Прометей срещу мантрите за признатите и тачени герои. Ето и моят дял в богоборството на историческите лъжи, докато си припомнях Параскев Стоянов, излезнаха пропуснати неща: "За Ангел Кънчев знае, че е идвал в 1871 год. и че Пъшков му издал контракт, че продават ярешки кожи и този контракт го намерили у Кънчев в Русе при самоубийството му на 5.3.1872 г." https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 - Представеното е истинно, защото самият Пъшков го разказал на Параскев Стоянов. Значи все пак в Ангел Кънчев са намерени документи, въпреки дивотиите, написани от Каравелов, въпреки че това е пропуснато от вестниците Дунав и Византис. Пъшков е попаднал под подозрение още преди убийството на дякон Паисий. Заради този договор, на който е било написано името му. Документ, който Кънчев предната вечер не изгорил. Ангел си е бил ключов враг заради подписите. Всеки, който е работил с него в последните седмици е бил под подозрение. Е, чакали са Пъшков да направи нещо, за да им даде повод да го разпитат. Хамди паша ясно е написал, че тактиката му към всички комитаджии е да ги следи и да чака повод за арест. Информацията, че властта знае за този договор, Пъшков е нямало откъде другаде да получи, освен в конака. Дал им е повод с убийството на дякон Паисий, сам разказал как ги повикали пред властта. Тогава е бил пречупен, на Карагьозов и Симидов им се разминало, но на него НЕ, защото вече им е бил известен, не биха му повярвали за каквото и да било. Със сигурност е бил разпитван и за мисията на Кънчев, за подписите... Тогава се е уплашил и е поддал. След Драсов през март-април, той е бил следващия от ловешкия комитет, попаднал на мушката. Ето какво ги е свързвало двамата до края, та дори години по-късно в писмата си говорят по начин, сякаш имало специална завера между тях. Плюс, било е лесно на каймакамина да ги пречупи, след като вече е знаел достатъчно. Изреждал им информацията, донесена от Обретенов, за да им е ясно, че са предадени и трябвало само да потвърдят казаното, никакъв шанс да отричат, били са разкрити: "Пъшков му обадил още в затвора (в нужника), че нищо не разправил, как го лъгал каймакамина, че уж Марин обадил всичко и Марину, че Пъшков обадил всичко." Денчо Халача - трябва да му е съобщил някой, на когото е вярвал, повярвал напълно, за да прати семейството си на манастира, той да опразни къщата откъм пари, да прати слугата и да го инструктира да крещи за помощ, ако има обирджии, за да дойдат заптиета. С поп Кръстьо не е бил близък, Драсов е бил близък със слугата му, но с него самия едва ли. От комитета всички са знаели за предстоящия обир, знаел е и Сирков, най-вероятно и Анастас Хитров, Цвятко Хаджипавлов, които отказали участие, та извикали някой извън Ловеч, Вутьо Ветов. Преди това с Апостола навсякъде ходели местните: "ходили Левски, Тодор Хинов (+) и А. Хитров; от Цвятко Х[аджи]павлов поискали пари и той им дал. Също искали пари от Митю Хаджидойчинов, но той не дал от страх и обещал, че ще поддържа в странство едного от момчетата и изпратил Васил Радославов." "ходили с Левски у Денчо Памукчията, за да искат пари за комитета насила, защото не искал да дава, даже е искал да предаде комитета. За същата цел са ходили М. Лук[анов], В. Левски, Ив. Драсов и Д. Пъшков у Тодор Стратиев. Той пари не дал, но обещал, че ще даде, и после даде, също и Митю Дойчинов." За Денчо Халача само един от Ловеч се съгласил да бъде с него: "Левски решил да отиде заедно с Христо Цонев Латинеца (вече също от комитета), минали през къщата на Димо Петров Драсов." Поплуканови останали в спомагателна функция, ясно че са наблюдавали, иначе Величка не би видяла кесията, за да я вземе. И само нещо любопитно, Марин отричал да е получил пари от Арабаконашката афера, но Димо Драсов помнел друго: "След обира донесли някои пари (една торба меджидии), но не знае какво са станали тези пари."

Трудно доказуема е тази конструкция от изворите, но има детайли, които подкрепят: https://fliphtml5.com/eiueg/sgig/150_години_Вътрешна_революционна_организация/ - Драсов на 1-ви май прекратява търговската си дейност заради подготовка за заминаване за учене. На практика първият издаден още преди Събранието в Букурещ, там е бил Марин Поплуканов. Имал е занаят, терзия, и стабилна клиентела, но... Дори не е завършил, но не се е и върнал в българско, макар никой от Ловеч след обесването на Левски да не е бил преследван. Това говори много... Издаден е преди 1-ви май, Обретенов го е знаел по име, знаел е и ролята на Ловеч като център на организацията. Според мен е бягал точно за да не стане доносник. Той единствен преди смъртта си заявява: "Пари и имот не оставям, оставям честното си име", на никой друг от бившите поборници не хрумва да каже такива думи и изобщо да мисли по този начин. Димо Драсов не е знаел тайната къща на Сирков, но на Марин - ДА, защото има в спомените, че в деня на сватбата му в къщата на Марин е бил Левски, където Димо му изпратил бохча с храна да се почерпи. Димо е могъл да издаде Марин и Латинеца, които са участници в обира по един или друг начин. Марин е могъл да посочи като председател. Оттук и последвалия силен страх в Поплуканов, защото са влетяли като при най-големия престъпник, може да са очаквали там да намерият самия Левски. Не го заварили, но за да се отскубне от въпросите, от затваряне в кауша, Марин, поп Лукан или Латинеца е издал Сирков, да търсят Апостола там. Като се е успокоило обаче, осъзнали, че не е ОК Сирков да увисне на въжето заради тяхното издаване, ако хванат Левски в дома му, затова или са изпратили или се е самоизпратила Величка да предупреди. Вариант като се е върнал, защото излезнал с Апостола извън града по думите на Сиркова, няма вариант Никола да не е повикан в конака и разпитван. Пъшков - начинът му на арестуване е показателен, точно като към информатор, Али Чауш го поканил да пие кафе в конака. В същият ден Марин е разкарван през централните улици с белекчета на ръцете като виден престъпник. С какво е бил по различен за властта Пъшков от него? Комитаджии и двамата, натопени от Димитър от Дяково... Но... за Димитър дори не се разбрало веднага, че е задържан. Братът на Яким Шишков работел в конака, научил, казал му и Яким Шишков отишъл в дома му, изгорил каквото намерил за компрометиращо. Така ли някой ще влезне в чужд дом да гори, особено ако го хване полицията на място, вътре? Историята на Пъшков е особена. Освен това за агонията и смъртта на дякон Паисий знаем от неговите спомени, от друг не. Петдесетина години по-късно е могъл да каже каквото прецени, нямало е и живи да го оспорят, дори Марин е бил починал. Но признал в тези спомени, че е бил викан при каймакамина и разпитван заедно с Карагьозов, значи се е бил заподозрян отвсякъде. Първият предател, предупредилият Денчо Халача е неизвестен. Не вярвам да е бил поп Кръстьо, нищо че е бил против обира. Това все още не го прави предател, макар хипотетично да е възможно. За вторият - баща и син Драсови са най-близо до ролята на издайника. Третият - Поплуканови или Латинеца, някой от тях посочва Сиркови...

Да, думите на Сирков са дадени най-скорошно след събитията и няма причина да не са достоверни, а са казани и пред свещенник, това е имало сериозно значение в онези времена. Но пък Сиркова напада само Величка, никой друг от хората, за които разказва. По логиката на събитията, след Обретенов и бягството на Драсов, идва първият предател в Ловеч, който явно е бил против обирите, убийствата, включително на дякон Паисий и т.н. Той трябва да е предупредил Денчо Халача. Този предател не е от най-близките на Апостола, защото къщата на Сиркови му е била неизвестна като негово скривалище. Не мисля, че е съобщил в полицията, иначе къщата щеше да бъде обкръжена, тези на съседите на Денчо също и заловен не само Левски... Вторият предател, след обира, е от близкия кръг на Величка, това е гарантирано, защото тя е узнала, че е казано и изтичала да предупреди, че още едно бастисване на къща ще има, този път на Сиркови. Тази къща се оказала предпоследна, след нея е била къщата на Никола Цвятков, но може би защото са били съседи със Сиркови и да не са скрили нещо у тях. Толкова да не са вярвали, че са издадени, та Левски и Никола Сирков буквално останали през нощта и тръгнали на другата сутрин, Мария Сиркова посрещнала сама огледа. В онези дни Никола Сирков още не е бил викан в конака и разпитван, иначе не би се разхождал с Левски извън Ловеч на 19-ти август, докато тършуват в дома му, случило се е след това, когато тихо, незабележимо около четиридесет комитаджии са били привикани. Тези потайни разпити на ловешкия каймакамин са приключили по-рано от 16-ти септември, датата на доклада на Хамди паша. Част от имената в този доклад може да са влезнали и след обира в дома на Денчо Халача, включително името на Сирков може първоначално да не е било там, но пък има интересна особеност. Къщата на поп Лукан и Марин е бастисана, на Гечо Хашната също, но само името на поп Лукан е вътре. Гечо липсва, а синовете на поп Лукан не са упоменати поименно, макар единият от тях да е бил вторият баш-комита. Това води до интересни размисли... Третият предател... предатели... между тях може да е и втория...

Намерих цитата: https://artdialog-bg.com/васил-левски-180-години-от-рождението-144-го/ - "В скривалището на Апостола на свободата не позволяваше да идва никой. Знаеха го само Лукановци и Величкини." - под "скривалище" става въпрос за Сирковата къща. Когато удари първата камбана, дойдоха Левски и Николчо и Левски ми каза: - Като минавате край Величкини, отбий се у тях и насаме ù кажи, че съм пристигнал и съм наредил по тебе да ми изпрати писмата, които са били подхвърлени в нейния двор. Да ги свие в една кърпа, а ти ще ги сложиш в пазва и ще ги донесеш. Извикай я настрана, кажи ù това и ù съобщи утре да си бъде в къщи през целия ден, тъй като ще отида у тях. Кажи ù също да бъде у тях и поп Лукан, с когото искам непременно да разговарям." "Като дойде Левски знаехме само аз и Николчо Цвятков, Христо Цонев, Величка и Гечо, поп Лукан и син му Христо." "Така без да подозира никой, той отиде у Величкини, където остана и преспа през нощта у тях. И така, Левски осъмнал на Коледа в дома на Величка Хашнова. Там се бе срещнал с поп Лукан и го разпитвал за откарването му в София и за срещата с Димитър Общи – продължава в спомените си баба Марийка. На другия ден Николчо Цвятков си изважда тескере за Търново. Изважда едно и за Левски на името на Малък Добри [Добри Койнов от кв.Дръстене в Ловеч], който бе също бакърджия и по всичко приличаше на Дякона." В един друг спомен съобщава, че още една къща е била претърсена, но не е ясно защо, Левски в дома на Цвятков не е спал никога: "Търсили и у Никола Цветков и вече заградили къщата, т. е. тайно я вардели отдалеч." https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Чела съм и трети неин вариант, в който не е спал във Величкини, а само минал покрай нея на излизане от Ловеч на път за Къкрина... В спомените й обаче има много общи неща, на които можем да вярваме. Е, разликата е съществена, нощувал ли е в дома на Гечо Хашната и Величка или не...

Левски е отсядал и в къщата на Латинеца, има доста материали по въпроса. Ако Латинецът бил заподозрян и викан на разпит, няма начин да не се проверили и къщата му. Но при него потайността е била най-голяма. Той не оставя следа и след Къкрина, никой не го споменава, Никола Цвятков не оставя ни един диалог между Латинеца и Левски да е чул, а бил с двамата до София, не е бил заговорен и той самия от ханджията през целия път. Латинецът го няма и в спомените на роднините му, никой не съобщава какво е разказал за залавянето, за ханчето ни то на своите, нито на някой останалите комитаджии. История не записали нито Кацев-Бурски, нито Параскев Стоянов и т.н., дори Пъшков не отронва да е говорил с него поне веднъж след 1872г., да го е разпитвал какво се е случило, а по думите на Цвятков, Пъшков и Латинеца били затворени в един кауш в София... Така че, информация нямаме, но това не значи, че бастисване не е имало, просто е станал най-потайния след обира на Денчо. Все пък, излиза, че не са били предадени наведнъж всичките четири тайни къщи, последната, Сирковата, е предадена по време или малко след обира във Величкини. Това означава втори предател, различен от първия. Първият предател не е знаел Сирковата къща и не я е съобщил от самото начало. https://artdialog-bg.com/васил-левски-180-години-от-рождението-144-го/ - "В скривалището на Апостола на свободата не позволяваше да идва никой. Знаеха го само Лукановци и Величкини." Относно Гечо Хашната, за него Мария Сиркова е казала, че е знаел за нощуването на Левски в дома й, последната нощ на Дякона в Ловеч. Под отиване в конака имам предвид съпругата му да го е пратила, или да е пратила баща си, или брат си Христо, не е задължително Величка сама жена да е тичала при каймакамина да доложи за Къкрина. Тя може да е научила от Сиркови или жената на Латинеца, но какво пречи да го е съобщила в къщи и друг да е изтичал от домашните й в тъмното, в студеното. Подозирам баща й, би спасил децата си и би поел товара върху себе си, защото бил възрастен, дори да му отмъстели комитаджии, поживял е, а пред децата му имало още път в живота. Латинецът е бил в Къкрина, Сиркова не признава тя или съпругът й да са ходили в конака, остават Величкини, някой от тях да е изтичал при напускането на Ловеч от Левски. Величкини са знаели, че е там, защото предната вечер били поискани писмата и парите от Величка. Не е задължително първото предателство преди обира, второто след обира и третото в Къкрина да са на един и същи човек. Възможно е, но несигурно. Написах защо мисля, че първият и вторият не са един и същ. Въпросът е, че преди обира някой е съобщил не за планирано криминално деяние, за обир на пари, а за дело на комитаджии, за комитет, организация... По онова време най-сериозно би си изпатил Левски, другите биха се отървали с няколко години затвор. Преди Къкрина обаче неколцина са вървели към турските бесилки. Но така или иначе, някой истински е искал да го предаде в средата на август, може би защото не е бил съгласен с убийството на дякон Паисий, а и с цялата политика на последващи убийства и като хванели Апостола, тази тенденция щяла да спре. Но изложил на риск и помагачите му. После вторият предател издал и Сиркови… И без Арабаконак, дузина от Ловеч са били заподозрени през септември, повече като имена и от списъка на Хамди паша. Но третият, Къкринският издайник няма общо с първия. Защото под булото на третия са неколцина роднини, но всеки от тях си изпатил при първия, августовския провал. Някой ги посочил, някой който добре ги е знаел, но не им е бил роднина.

Там е въпросът, че когато съм чела, учила и после... все съм си мислила, че Левски е имал лош късмет при обира, все ми се е струвало, че има някаква случайност или така са писали историците, или така е преподавано и съм го приела за чиста монета. Едва сега, след доклада на Хамди паша, осъзнавам, че в тези няколко августовски дни, Апостола пряко и целенасочено е бил предаден два пъти, случайности не е имало, имало е две предателства и си е било чист късмет да се изплъзне. Може би и от писмото му до Каравелов да съм била повлияна и да ми се е струвало, че просто така се е случило. Едното предателство е било когато са предупредили Халача и който го е предупредил е очаквал Левски да бъде заловен вътре в къщата му. Това си е било чисто предателство от свой човек. Къщите ги броя пет, тази на Иван Драсов, Левски е правел събрания на комитета там и тя също е била бастисана след обира, нищо, че Иван е бил заминал, после на поп Лукан и Марин, на Величка, на Латинеца, на Сирков. Второто предателство е когато е посочена последна, къщата на Сирков. Не са я знаели, не са били подготвени за обиск в нея и са отложили за следващия ден. Тогава Величка е изтичала и е съобщила, че къщата ще бъде претърсена, да бяга Левски оттам. Тук му е спасила живота. На практика все едно, че е казала, че има предателство, кой както я е разбрал. Но... как е научила, че някой е издал? Трябва да го е направил баща й или брат й, или съпругът й, така да е чула... Къкрина всъщност е третият опит за предателство в ловешко. Планирани, целенасочени предателства, няма кой друг да е освен някой от неговия вътрешен кръг. Но първият и вторият ловешки предатели са различни от третия, къкринския освен ако поп Лукан или Гечо Хашната не са били издайниците и трите пъти. Е, търсейки най-първите стигнахме и до Обретенов и Каравелов, но тях сега оставям настрани, защото Къкрина е по-късно, след Арабаконак, след натиска върху всички. Обаче още в средата на август някой просто го е пожертвал и то два пъти, преди и след обира, когато все още е можело да им се размине с някой разпит и обещание да сътрудничат, не е било опряло въжето на бесилото до гърлата им...

"Целият комитет в Ловеч е бил известен и компрометиран пред османската власт в Ловеч още на другия ден след убийството на слугата." - Не, не след убийството, а преди това. Водещите членове са били преди това поднесени на тепсия на Хамди паша, преди обира, но не е предприел мерки, защото е чакал да му дадат повод и причина, за да ги арестува. Пише го в документа за останалите, да се следят и като дадат повод, да бъдат заловени. Защо? Вероятно защото самата власт се е стреснала каква голяма организация е създадена под носа й и публичния шум и арести около нея само биха навредили, но и привлекли вниманието на чуждите представители в Империята. Никола Сирков също е бил сред имената. Това, което не е знаела ловешката полиция през август след убийството е, че Левски все още е бил в града, не е знаела и в коя къща е бил. Тогава той е предаден за пореден път, директно. Не от конака, не от заптие, а от свой човек. Или тя го е издала, или Величка е научила от свой, че скривалището и Апостола са предадени и той трябвало да бяга от къщата на Сиркови незабавно. Вариант е, Димо и баща му да са се откупили като го посочили, но и Марин, Величка, Пъшков, Латинеца в онзи момент са знаели, че Левски е в Сиркови. Кой от тях е проговорил не знаем, но е бил предаден от някой от тях, няма кой друг, те са знаели къде е в този момент нощува лидера. Той обаче не е знаел дълбочината на предателството и затова се е чудел в писмото до Каравелов от 25-ти август на реакциите на комитаджиите от едни бастисвания... не е имал информация какво наистина се е случвало. Нямал е до края, иначе не би стъпил в Ловеч или в Къкрина, някой би му изнесъл архива извън града да му го даде или някой би му го пренесъл на друго място, но той не би стъпил, а би очаквал и парите от Поплуканови, които така и не взел... Защо са провалили самият обир в Денчо? Ако някой е искал Левски да бъдел заловен още преди обира...

Така е, но това все още не означава, че Величка не е била арестувана и разпитана след обира в дома на Денчо Халача заради хвърлената в нейния двор кесия с пари. Другите къщи са бастисани, но никъде Мария Сиркова не казва, че Никола Сирков е бил арестуван. За Величка обаче знаем, че е била разпитвана, защото после влязла в дома им и предупредила, че следващата къща за проверка е тяхната, на Сиркови т.е. последната издадена, най-сигурната, пазената за зъл случай, дали пък не я е издала самата тя? Затова да е знаела, че предстои и при тях да дойдат, но нямали готовност същия ден, защото до този момент може да не са знаели всичките му тайни къщи... Едно съм сигурна, първият издайник е натопил ловчанлии още преди обира на Денчо, самият Хамди паша е написал, че данните в доклада му са събрани в период от два месеца и половина и тактиката му е била всеки от разпитваните да признава какво знаe за посочените имена в списъка на ловчанските комитаджии, които пък са били и следени. Да, тогава още не са намерили архива в нейната къща, иначе тя щеше да бъде задържана, както е била след конфискуването му. През декември, след писмото на Левски, точно тя е трябвало да предаде парите и писмата на Левски в дома на Сиркови, но не са били в нея. Парите така и не предава, макар Левски последно да минава покрай къщата й на път за Къкрина, но по спомените на Сиркова, предната вечер предава на нея увити в кърпа писма. Ако полицията е конфискувала целият архив, вероятно ДА, защото Саиб паша съобщава в доклада си, че поради липса на време част от документите са останали непреведени, какво ли е било обяснението й за липсващите писма когато Дякона влезнал да пита и за липсващите пари? Левски не може да не е видял, че е получил само няколко хартии. Този, който е отчел всичко на Сирков е бил поп Кръстьо, Величка до идването на Апостола нищо не е отчела, чак при поискването, с което пък е научила, че той е в Ловеч. Според мен има немалка вероятност тя да е попаднала на мушката на властта още след обира на Денчо заради кесията с пари, която взела, което би отговорило на част от въпросите... С второто й арестуване вече нещата и за самата нея са станали драматични, не само за брат й.

Намерих текста, припомних си, малко по-надолу съм го снимала. Имало е задържани и разпитвани и през септември, още преди Арабаконак. По-скоро след обира в Денчо много имена са били издадени, повече от описаните от Хамди паша, който явно споменал само тези на водещите комити, макар Димо Драсов например да е бил освободен само след ден. Хамди паша ясно посочва, че и когато пише доклада, септември, има в този момент разпитвани лица, които да потвърдят дали посочените имена са членове на комитета като информация за тези имена събирал от два месеца и половина, значи не ги е издал Димо. Тук вече не съм сигурна кога за първи път е разпитана Величка, защото след обира в Денчо Халача тя скрива кесия с пари, хвърлена от Апостола в двора й, ако са я видяли съседи, натопили са я. Това най-сетне би обяснило защо е разпитвана и затваряна и тя, а не само главата на семейството, Гечо Хашната, при условие, че в онези години мъжът в семейството е отговарял за всичко пред властта. Това би дало отговор и на въпроса защо толкова се е уплашил Марин от една топурдия и хвърлял документи в заода, а той не е бил от най-страпливите, след като и на Събранието ходил, и с Левски пътувал по селата в региона под носа на полицията... Това е интересна възможност, Величка да е била разпитана преди Арабаконак, заради подхвърлената кесия с пари, поне месец преди брат й да бъде задържан, но тук вече не знаем кога са конфискували архива от нейната къща. След Арабаконак ясно, тя е държана в къщата на поп Кръстьо, но преди това?

"Стамболов и Левски са съвършено различни като качества, но това е общото, което ги свързва." - О, не, има още нещо, което ги свързва, ВРО, Стамболов лично е бил заклет от Левски заедно с приятеля си Филип Симидов. Симидов, който много хубаво разказва в спомените си как молили Големия да повлияе на Апостола. Дяконът накрая се съгласил и извършил церемонията специално за двете 16-годишни момчета, като ползвал своите лични пистолети "Свети Илия" и "Свети Никола", кръстосани на две за целта. Вероятно е имало и други общи неща, но тогава, когато Стамболов е бил съвсем млад, тепърва е имало да израства, да променя характер и възгледи... Е, значи съм права като наричам резултата от усилията ни "пъзел", защото това е нашият пъзел за Възраждането, но куп учени все още имат друг Макар че ако младите ни прочетат, особено тези, които са в университетите, накрая ще имат наистина готова пътна карта, по която да тръгнат... Относно лидерството... този въпрос ме замисли за Иван Драсов, защо от него не станало лидер, а е имал качествата, бил е такъв докато е вършел народната работа в Ловеч, без него комитета се разпаднал, но после по никакъв начин не се върнал към обичайния си лидершип. Обяснението ми е предателството, което по-скоро дълбоко го е наранило, а по-малко уплашило, защото цял живот след това искал информация от Пъшков, търсел издайника, не го открил, но го търсел, а в 1873г. и Данаил Попов позахапал... Тук, някъде в първите страници на темата прочетох как Стаски уверено е написал, че архивът на Ловеч е бил скрит в дома на Величка Хашнова, не е бил изхвърлен както архива на Марин, а пазен от нея, но точно този архив е бил заловен при бастисването на тайните къщи на Поп Лукан, на Драсов, на Сиркови и на Хашнови, при второто претърсване през октомври, не при първото през август т.е. след залавянето на Арабаконашките обирджии, включително Димитър. За съжаление Стаски не е представил изворите, на които е базирал твърдението си. Аз също подозирам, че е така, че от нея са иззели тези 50-60 писма, за които пише Саиб паша, вероятно и Гечо Хашната е бил разпитан, а после пуснат, но не се сещам за преките доказателства...

Райчо и сие понеже стъпили на терен, та знаели какво е да захванеш работа в българско, та си позволявали да съдят... Те български въздух не помирисали, ама голямата работа да съдят другите без да са работили и един ден народна работа. На мястото на Апостола аз щях да съм много по-рязка с тях, но той е искал обединение на всички сили, за да има по-голям ефект борбата за свобода. Дотам им бил и поривът за независимост, до възможността да получат облаги откъдето и да било... Ей, наистина малцина са били като Левски в онази епоха, трудна, ама пък е била време на истини, лъсват всички лъжи, измами, подлостти и низости... Не знам какво е очаквал лично за себе си Данаил Попов, за да върши това, което вършил, но със сигурност след обесването на Апостола изгубил връзка с поборниците, защото не са го искали и малко по-късно открито показали, че не искат и Каравелов. След Освобождението е нямало за какво да се връща, постове и заслуги не би получил, щели първо да прегледат миналото му, а там е имало изчезнал архив, изпращане на Димитър и Ангел, въпроси, на които щяло да му бъде трудно да отговаря. "Данаил Попов обаче е бил упълномощен да разпечатва, чете и прави преписи на писмата до Левски от външни кореспонденти, следователно и това писмо до Левски е било прочетено и копирано от него." - така копирано, че ни оригинал, ни копие е видяло бял свят, търговец е бил, кой знае и той как е изтъргувал своя архив, след като точно на Левски писмата и документите никога не е предал на страната си. Е, така както си стояли отстрани, респективно Плоещката група останала извън борда. Гюргевската завера надделяла, но пък била на терен, Бенковски доста се потрудил, а Стамболов е бил куриер през войната, имало защо да оставят другите след себе си. Но поне наредихме пъзела, българска работа е била идеята за въстание с подкрепата на съседите, никой не ни е лъгал за нищо в онези години... Освен това паднаха маските на Ангел, на Данаил, На Каравелов... не е малко.

Аз не съм чела Тотю да споделя нещо за прошението в писма до Плоещките българи, но да разпитва подробно за Левски само седмици преди да му пише, ДА. Въпреки това нямам съмнение, че на някакъв етап са научили, както е бил информиран и Христо Георгиев. Наистина мисля, че е очаквал новини от или около Ангел когато му е станало зле. Плоещката група е имала голямото самочувствие след срещите на Райчо и Теофан с Мацини, обаче, в писмото до тях има нещо специфично: 1871 юни, 20 – пише [от Българско] до Р. Попхристов и други дейци – Плоещ: укорява българската емиграция в Румъния и другаде, че разчита повече на чужда помощ за извоюване свободата на народа." - това писмо е отговор на тяхното "знаеш ли ти кои сме", по-нагоре дадох линк към пълният текст. Ключовият момент е, че те би трябвало да са най-близо до него по въъзгледи, обаче... Двете писма на Райчо ме притесняват, защо точно в онзи момент са написани, защо с такъв текст, веднага след отказа на Апостола да съдейства за прошението? Подозирам, научили са по някакъв начин и са се присъединили към общия хор срещу него. Освен това само след два месеца Кънчев напуска Белград и се връща в Русе след... дълга обиколка във Влашко, включително места, където членове на Плоещката група са били. Чак толкова случайности... Голямата ми загадка е Данаил Попов, няколко пъти Левски поканва Плоещката група да се поразговори с него, защото това е неговият човек. Но изведнъж се оказва, че Попов е имал две лица. С едното подкрепял Левски в мечтата за независимост, с другото написал препоръки на Димитър и Ангел и ги изпратил в Ловеч, знаейки отлично, че задачите, поставени на всеки от двамата водели в съвсем други посоки. Това все още не съм си изяснила защо го е правил. Защо не е бил последователен като Апостола? След смъртта му пък изобщо не останал на полето на борбата за освобождаване... И на Събранието не присъствал, изпратил упълномощен, пълният архив от преписи на писмата на Левски го няма и до днес, само броени писма оставени на Кириак Цанков, а защо на него и защо не всичко...

Проф. Пламен Митев участва в подкаст, където разказва, че в Дяково е имало сериозна българска диаспора и Димитър Николич произхождал от нея. Много рано трябва да я е напуснал, защото имал затруднения с българския език на терен, пришили му даскал Васил Бушаранов за личен писар. Относно Плоещ... уф, да бе само този пропуск, случва ми се да препрочета старите ни писания и хващам всички правописни грешки, които съм правила, но са чисто технически, от бързане, понякога защото пиша в ограничен отрязък от време, за съжаление не мога да си ги оправя с толкова закъснение. Но принципно, не Ви ли се струва, че Плоещката група е била като авангард към българско, а Одеското настоятелство е зад нея? Някак отношенията им биха могли да бъдат описани по този начин. Плюс, че Филип Тотю искал информацията, предварителната, февруари, за Левски точно от тях, да му опишат и напишат всичко. После иска и директна връзка с Дякона... От моя гледна точка, за Одеското настоятелство голямата фигура е бил Христо Георгиев. Той вероятно е уточнил, че няма свой кръг от хора в българско, на които да разчита, тогава или са искали Каравелов да повлияе на Дякона или да подпомогне внедряването на вътрешен човек около него, в организацията му. Пробивът с Димитър още не се е състоял, така че Ангел останал в подготовка и изчакване. След като Димитър останал на работа около Апостола, вече изстреляли и втория, по-важния за тях патрон-Кънчев. Идеята за такова внедряване на някой към Левски може да е дошла от различни хора, от Одеса, от Плоещ, от Добродетелната дружина... Въпросът е, че ограничен кръг от хора са можели да го внедрят, Данаил Попов, Каравелов, Хитов, а Ценович и да е можел, най-вероятно е отказал... Каравелов не е имал друг избор, тичал е през глава към Белград да подготви Кънчев, така че Левски да го приеме, а според мен Ангел дори не положил някъде клетва като член на организацията...

То има предистория, Филип Тотю първо опипал почвата, за да научи има ли организация в българско, докъде е стигнал Дякона, успял ли е или се е провалил: 871 февруари, 20 – Ф. Тотю – Одеса, отправя писмо [до Ив. Пишмишев ?] чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле, в което изказва недоволството от отношението на някои букурещки българи към делото и заявява, че е готов да съдействува на Левски. За него пише следното: „ За Лъвский напишете ми точни известия: за неговите дела, доколко е успял в предприятието си ; към къде Лъвский повече действува. Чак след като получава отговор от Апостола, уверен, че има организация, покриваща територията, тогава, през април, вече дава заявка за искането: “\1871 април, 8/18 – отправено е до него в Българско писмо от Ф. Тотю – Одеса, чрез Д. Попов и Ив. Пишмишев – Турну Мъгуреле. Ф. Тотю уведомява Левски за идеята си да се изпрати подписано и подпечатано с печати изложение от българи от цяла България до руското правителство; пише му и за подготовката на въстание в България." И... най-сетне имаме отговор защо Плоешките българи викали само него, без председателите на местните комитети, за да се разберат... Това бе изключително странно, тяхното писмо нямаме, нищо ново под слънцето, имаме неговия отговор и искането им звучеше необяснимо. Защото не им трябвал за друго, а за събиране на подписи на този етап, един Левски им бил достатъчен, макар той да напъвал да им води главните от комитетите като на събрание. Това обаче подкрепя мнението ми, че на този етап Каравелов още не е бил посветен в тайната, чак след отказа на Левски прибягват до него и до Добродетелната дружина. 1871 април, преди 11 – очаква писмо от Ив. Кишелски – Одеса [?], в отговор вероятно на негово писмо. - Левски вероятно веднага е искал да научи от Кишелски за какво става въпрос, преди да даде отговор на Филип Тотю. Писмото на Кишелски закъснява или е било задържано, а после и отворено от Анастас Попхинов през май месец, но в средата на април Апостола е бил готов със своя отговор и не го забавил повече: "1871 април, 18 – пише „из Българско“ до Ф. Тотю – Одеса: подлага на съмнение предложението за изготвяне на изложения, подписани и подпечатани от името на българския народ, които да се изпратят до руския император с молба за помощ. Критичното отношение към тази инициатива изразява с думите „Дай боже да помогне и да подпише бар за нашата република, ако техните републиканци гони и наказва до смърт в окната“. Съгласен е, че в името на започнатото дело трябва да се търсят съюзници..." Ето така започнала историята, последвана първо от онова Плоешко писмо "знаеш ли ти кои сме" - https://jorosavov.blog.bg/history/2014/10/03/dokumentalnoto-nasledstvo-na-vasil-levski-dokument-28.1301944, изключително бърза реакция на дейците там след отказа му, явно са били мнозина в Одеса и Плоещ посветени, а после и от ефекта на лавината... ----- Забравих да подсетя, при получаваните пари от Димитър - 14 жълтици на месец, не се посвенил да ограби нашенци като ги излъгал, че ще ги снабди с оръжие и ще поведе чета...

Аз наистина мисля, че Филип Тотю е бил прав, по времето, по което са искали Левски и неговата ВРО да се включмат в мисията за събиране на подписи, едва ли са били контактнали Каравелов. Не им е трябвал. Влезнал е в играта по-късно, но понеже никога не е бил успешен, вкарали са и Христо Георгиев, който пък починал когато научил за провала на Кънчев. Но принципно, Каравелов е бил вкаран в тайната едва след отказа на Левски, категоричен и прям. Думите му не повлияли на Кишелски и Тошков, те не се борели за независимост, далече били от разбирането за независимост на Дякона. Одеската дружина просто се втурнала към следващата възможност, Добродетелната дружина, Каравелов, за да си осигурят успех поне от едните. По тази причина на вестникаря му е било толкова драматично да успее, не че е щял да бъде представен на Императора, не, а защото окончателон е щял да бъде изхвърлен зад борда. Заради страхът, че е на ръба на провала, той издал и смъртна присъда на Стоян Пенев, а и имал някак двояко отношение към Кънчев, плюс, че и посмъртно го изкарал убиец на Пенев, защото Ангел му го е препоръчал, та му отмъстил. Но дали е имал дял в издаването му? В тези две седмици от кражбата на писмата в петаницата до убийството на Пенев е могъл да се свърже с русенци и да им даде команда и за Кънчев. За аферата с гласовете, осигурени от Хитов, бай Ганьо прави избори , належащо му е било да стане председател на ВРО, дори и с фалшиви гласове, за да може да изкомандва за въстание, иначе от ВРО нямало смисъл в неговия случай, а и той ставал безполезен на господарите си, за смях, ако при такава организация не можел с нищо да й повлияе. Тотално е щял да бъде отхвърлен, конкурент му е бил Христо Георгиев за първенство пред руската страна, а той е бил фигура с тежест. Поради това Каравелов би станал второстепенна, излишна фигура, „дубльор“ на вече предпочетения авторитет. Тази ситуация го лишавала от перспектива за реално влияние, място, уважение, награди и в бъдеще. Все си мисля, ако Христо Георгиев бе останал жив, той щеше да бъде гост в Сан Стефано. Граф Игнатиев е нямал повече креатури сред българските поборници, затова поканил Каравелов. Брат му, Петко Каравелов е малко по-друг продукт. Любен Каравелов трябва да е бил изключително късоглед и глупав, след като не осъзнавал колко силно позициите му са били зависими от партньорството с Левски и благодарение на него е бил на повърхността, интересен на всички, важен не толкова, интелигентен-не, повтарял идеите на Кишелски, публикувани няколко години по-рано, само защото трябвало да се харесва на "младите". Но вместо да държи на Дякона, случай след случай гледал да го измести, да му навреди, да му прати помощници, които вярвал, че може да го заменят, а през 1873г. разправял, че няма проблем случилото се, обесването, той щял и трети, четвърти Левски да намери... Наистина си е повярвал, съвсем главозамаян, че той създавал Левски след Левски... Знаем как свършили и Узунов, и Фердинанд, а повече с вестникаря никой и не искал да работи, бил прозрачен с предателствата и интригите, изтъргуването на архива, та Ботев му пратил Бенковски да го убива...

От всичко обаче излизат два много важни факта, Каравелов и Хитов са пропагандирали съвместно въстание с Босна, но е написано помощ "в случай на въстание", а не че ще се вдига въстание, за да се изкарат важни, за да изглежда, че са посредници между ВРО и външни сили, за да претендират, че и те свършили работа като външен център. Не е започнало всичко, защото някой велик мозък измислил този вариант да разгроми отвътре ВРО с неподготвено въстание, това би било твърде рисков и несигурно осъществим план, а защото Каравелов трябвало да поддигне локално въстание към прошението, защото трябвало с Хитов да бъзат важни. Те били тези, които били приети както Раковски някога от дипломати и политици, голяма работа станали. Филип Тотю им го написал, с големци говорели, но цървулите на Левски не били достойни да вържат. Омотали и Данаил Попов в това. Съгласно Спомените на Големия, Апостола толкова им изгубил доверие, че Ценович станал неговият човек в Букурещ, да му донася какво планирали тези: През 1894 г. Захари Стоянов пише биографичната си книга за Васил Левски и изпраща ръкописа си на Христо Иванов — Големия. Към страница 55-та той дава следната бележка:„Казваш чие бил Л. Каравелов не е Ценович и каквото са вършеши в Букореш то известяваши Ценович тайно на В.Л., а от България В.Л. явяваши на Ценовича и Ценович е бил за В.Л. най-верния в Букореш, щото по часни каприции /лични капризи/ вършеха се много работи, както пичати(?) едно касчи от Л. Каравелова." Обаче Ценович нямал връзки с външни сили и нямало как да знае кое е истина и кое не и не успял да помогне. Лъжите на българския Пинокио, с които да бъде вдигнато бързо локално въстание, спомогнали за разгрома на ВРО, защото никакво въстание в Босна не е било планувано. /Нещо в скоби, относно прошенията, наистина са били модерни, сетих се, че в архива на Тодор Каблешков е намерена чернова на негово прошение до султана, изготвена месец-два преди Априлското.../ https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/12650 - Левски се срещнал и с П. Р.Славейков, с когото се споразумял дописниците на революционните комитети в страната да изпращат сведения за всички по-важни събития в района си както до в. "Свобода", така и до неговия в. "Македония", срещу услугата уговаря Петко Славейков да не навлиза в публицистическото поле, в което Каравелов работи, двата вестника да не се критикуват и да не си влизат в териториите-църковна за Петко и политическа за Каравелов. Това осигурило на Каравелов уникална позиция на единствен силен изобличител на българските обществени проблеми, без конкуренция от други влиятелни издания. Тази „монополна“ медийна среда допринесла значително за популярността му, макар и неголяма, защото 3 процента е било грамотното население тогава. Иначе Каравелов срещу Петко Славейков трудно би издържал и нямаше днес да е сочен като виден публицист и не знам кво си... Левски подложил гръб да го носи, да му осигури среда без конкуренция, ама страхливо, толкова страхливо, нашите историци пропускат това, все едно не е исторически факт...

"И изведнъж през зимата на 1870-71 идва с категоричното искане при Хитов да го препоръча на комитета в Ловеч и на Левски." - този, който го е изпратил и издръжка му е обещал, 14 жълтици на месец доколкото помня... https://fliphtml5.com/eiueg/sgig/150_години_Вътрешна_революционна_организация/ - Аз се извинявам, че се връщам малко назад в темата, но писахме по повод твърдението на Никола Сирков, че председателя и подпредседателя са били арестувани, че арестуваните са били само Пъшков и Марин, другите само разпитани без шум. Обаче, на този сайт има интересни статии, съвременни, от 2021г., а на страница 67 пише, че подпредседател е бил Анастас Цочев-Хитров. За него в момента много не си спомням, но едва ли е отбелязан като подпредседател без основание. Освен Поплуканов, Сирков, също и Димо Драсов е придружавал Левски в обиколки из района. Това разширява кръга на възможния доносник на Хамди паша. Иванчо Колев е споменат като член на ЦК. На стр. 87 е посочено, че Драсов на този ден прекратява търговската си дейност заради подготовка за заминаване за учене. Съвпада с моето усещане, че е предаден преди Събранието...Точно е отбелязано, че на 8-ми август е напуснал страната. Също, коментирахме защо Левски е избрал Ловеч за столица, обикновено той е бил активното лице да търси съмишленици, но в случая ловчанлии го изненадали приятно, сами го търсили, за да разгърнат дейността, пратили Поплуканов да го издирва... Кънчев е бил почетен караул на погреблението на сръбския княз, е, трябва да е имало причина за такова фаворизиране отрано, много отрано. Предполага се още тогава е бил избор на Хитов. Уникален е финалът на статията за Ангел, споразумял се с Обретенов да направи комитет... съвсем в тон с предположението ми, че комитетът е създаден, за да му служи. С Гюргево-Плоешката група пък ловчанлии, наистина момчета с характер, са били сложили забрана на кореспонденцията. - 70 стр. Прикачвам и един файл без конкретна цел, информативно. Levski-plus.pdf

Аз обаче имах предвид как Плоешката група през 1877г. отива при Императора, взимат ги за онези с прошението и подписите, приемат ги доволно, а после, когато научават, че искат независимост не по-малко от Левски, отдавна покойник, ги изгонват навън... Доказателство е, че по върховете изобщо не са знаели кой кой е и докъде изобщо са стигнали с подписите в българско, а само че Императорът и хората му са дали благословия за акцията с прошението и последващо въстание. Не оспорвам това, което сте написали, но според мен то засяга изпълнителите на едно по-ниско ниво, е, сред тях някой може да се е почувствал обиден на Левски, а пък нашите са му и написали "знаеш ли ти кой сме?", но не вярвам това да е довело да опити от тяхна страна да го убият. Следите и при Вас, и при мен водят в другата посока. Друг въпрос идва тук, дали Каравелов е бил доволен от смъртта на Ангел или е била удар за него. От една страна, Кънчев би се оказал негов конкурент в битката за овладяване на организацията, чиито членове вестникарят изобщо не познавал. Може и да си е давал сметка за това. Ангел също може да се е страхувал от такъв обрат и затова заклел Пенев да следи Каравелов и да му донася. От друга, за вестникарят пропадало изпълнението на задачата с прошението. Но трябва да е бил и ядосан, че Кънчев му е пратил човек, който го е следил и му откраднал жизнено-важна кореспонденция. Питам се кое е било на преден план, защото то може и да е довело до натопяването на Ангел за убийството на Пенев и издаването му... "Но Плоещката група едва ли е мишкувала да прави капани на Левски, предателството, според мен, идва от Русе, от провалилия се с убийството на Пенев, Никола Обретенов, който е бил личен избор на властолюбеца Каравелов, заповядал от параноя това безсмислено и жестоко убийство..." - тук обаче не знаем какво му е било наредено от азиатския департамент. Ако му е казано, че това е последният му опит да остане към тях, ако се провали дори и граф Игнатиев не би могъл да го спаси този път, защото е пълно разочарование и ще търсят друг да им върши работа вместо него, тогава Хитов с неговите сливенски шмекерии е бил последната му надежда по някакъв начин да се спаси, а и да вземе властта. Затова провал не би могъл да допусне и Пенев, открадналият писмата му за Сливен, е платил жестока цена. Нещо странично, помня как Обретенов описва, че по време на Събранието, всеки път когато Дякона изпеел някоя народна песен, Каравелов ставал и го целувал. Прилича точно на целувката на Юда, да прикрие всичко, да замаже всичко, за което Апостола се досещал... Както е написал проф. Генчев, до последната вечер Дякона не е знаел, но на другия ден при гласуването, разбрал и бил наясно какво трябвало да очаква... Обобщено, дотук анализът на тази част от Възраждането, ни води до следните изводи: Кишелски, Тошков, Тотю и прочее не са замисляли разгрома на ВРО. Идеята за фалшиво въстание съвместно с Босна е прокарвано от другата група, Хитов-Каравелов-Попов... На последните целта не е била прошението и след него въстание, те изпълнявали поръчка за бързо и ненавременно въстание, за да бъде разгромена организацията и да няма кой да защити българите в земите, обикаляни от Димитър от Дяково... Доказателството е писмото на Каравелов от ноември, 1872г. където той пак замесва сръбски подкрепления и т.н. когато такива изобщо не са били налични. Тази лъжа наистина не се среща в документи и писма на хора извън неговия кръг, но той я поддържа докрая пред Левски, защото това е бил мотив, на който Апостола държал. Наистина мисля, че е един от авторите на идеята за фалшивото въстание, прекарал доста време в Белград през 1871г. и 1872г., най-малкото прегърнал е идеята да лансира фалшивото въстание, защото познавал Дякона и знаел, че това е от малкото неща, които можели да му въздействат за някои решения.

Не е много сигурно, че по върховете от руска страна са знаели в детайли какво правят нашите. Не са били само българите, с които да се занимават. По-скоро са оставили логистиката за уреждането на въстанието на своите хора сред тях, на Кишелски, на Тошков, а те не били глупави, осъзнали, че един Филип Тотю например с някоя четица няма да свърши работа. Изборът на Дякона е бил техен, с неговата организация много по-бързо и лесно щели да свършат и двете части на задачата, да съберат подписи и да вдигнат въстание. Иначе ако разчитали някой друг да започва от нулата, щели да чакат с години... Затова първо пробвали пряка връзка с него чрез Тотю. Какво се случвало по веригата надолу едва ли руските власти са искали да знаят в детайли. Да припомня, че от това се възползвал граф. Игнатиев, който си провеждал своя игра на Босфора и дори се опитал да стане български княз с промотиране от страна на Стамболов пред българското Народно Събрание, а не на собствения му Император. Как е свършило всичко с Берлинския договор знаем... Това, което не знаем е, дали m,ep 1871г. са разбрали за отказа на Левски, може даже нашите да не са им съобщили, а чак когато са вкарали Кънчев като резервен вариант и то много бързо, буквално на следващият месец, май месец, тогава Юрдан пише на Обретенов да чака след три месеца Ангел увит в хартия, да са рапортували, че по плана се работи. Истината е, че опити за издаване на Левски е имало, особено от страна на Каравелов, но чак през декември, 1871г., преди това му пращат Димитър и Ангел уж за помощници. Едва когато Ангел посъбрал подписи, дошло нареждането да издадат Дякона и вестникарят го прави чрез вестника си. Не е ясно обаче дали в тези опити е била замесена и Плоешката група или само Каравелов е получил такова наставление. Точният удар обаче започва малко случайно, след като Обретенов си спасява кожата с издаването на Ловеч и Драсов. Но по-нататък издаването вече трябва да не е било случайно, а осигурено от някой присъствал на Събранието, най-вероятно Обретенов. Подозирам благословията на Каравелов, защото в следващите седмици големият председател не помръднал да свърши комитетска работа, всичко бавел, всичко омотвал и не отговарял изобщо на писмата на Апостола какво прави, защо бави и не работи. Според мен е очаквал залавянето на Левски, знаел е, че някой е издавал през юни, подозирам неговия човек от Русе, и просто е чакал... Но моята цел в момента е да изчистим имената на Кишелски, Тошков, Христо Георгиев с помощта му за Кънчев и сие или да ги сложим под подозрение. За Каравелов-Хитовата групичка е ясно, но доколко онези в Одеса и Плоещ са били близо до тях по предателство?