Borova gora

Каравелов си е бил злопаметен и не знаел мяра в отмъщенията си, поп Кръстьо трябвало да го замести, изпратен от Левски, след което той отмъщава на попа с ужасни обвинения в предателство. Жалко, че навремето не са съдели за клевета, не им е било до това, заслужавал си е и за клеветите за Пенев, за Кънчев, а може би и за друго/и е клеветил... Задължително добавям и клеветите му към Чорапчиев, не по-различни от тези към Георги Живков, безпочвени. Чорапчиев е бил един от малкото, подали ръка на Кънчев в труден момент и не е имал интерес да го предава, напротив, очаквал е да го убеди да започне работа в Образцов чифлик, закъдето му е бил гарант пред Валията. Издаде ли го, ще стреля в собствения си крак, ще излезе, че е гарантирал за враг на Отоманската империя, знаел за незаконната му дейност, но гарантирал. По-чисто е било винаги да твърди, че нищо не е подозирал за делата на Кънчев и да не го предава никога. Просто интригите и сплетните на Каравелов са били достойни за дузина съдебни дела срещу него, в други времена не биха му се разминали. Наистина ми се иска Левски да е бил като Кънчев, да се бе усъмнил, да бе пратил поп Кръстьо или друг уж да помага в печатницата, но и да слухти за него, да му пази гърба... Тук трябва да спомена, че в някоя от статиите на проф. Генчев бе споменато, Икономов няма как да е убил Пенев, ако убийството се е случило на 1-ви март. От средата на февруари Икономов е бил в Гюргево при Димитър Горов, т.е. убиецът най-вероятно наистина е бил или Ради Иванов, както писал на Големия, или самия Обретенов. Икономов би убил Пенев само ако убийството се бе случило в средата на февруари, както е и в Протокола им, но знаем, че датата на този Протокол е фалшива. Вероятно се е замесил в улични боеве, те са си били известна банда, където е пострадал и са го прехвърлили отвъд Дунава да не могат да му отмъщават. За съжаление не успявам да открия изворите, които са довели проф. Генчев до тези изводи, трябва да се поровя повече, но никога не съм мислила, че ще ровя всичко около Кънчев, за да открия най-първите предатели на Левски, началото на предателството...

"Отишъл е в дома на Обретенов, но не се е възползвал от нелегалния канал с лодкарите на баба Тонка, по който се е изнесъл Икономов." - защо не допуснем, че в един момент се е уплашил да не го ликвидират по този канал, без шум и следа? Никой нямало да разбере... Затова категорично е отказал да търси помощ от някой от комитета. Не е единственият, комуто би хрумнала такава мисъл, Бенковски непосредствено преди въстанието забранил на друг да му вари кафето, само неговия доверен човек, защото решил, че могат да го отровят. Но търсенето на помощ от Никола Живков от стария ТБЦК, говори, че самият Кънчев, това го подозирахме, е бил член на ТБЦК още като много млад, второ, тук вече е рискуквал Левски да научи, знаем от историята защо, освен ако не е заклевал Живков да мълчи. Кънчев е отишъл е да разпита баба Тонка, бързото им разкриване и арестуване е било изненада, наместил детайлите от пъзела и си тръгнал. Но си мисля дали това посещение не е задействало предателството му. Обретенов е имал свиждания от майка си и брат си всеки ден, научил е от тях, че Кънчев е в града. Така или иначе и на него имало да отмъщава за откраднатите писма, може и задача от Каравелов да е получил след Пенев да се разправи и с Ангел, който му пратил Пенев и стоял на дъното на всичко, изпълнил я дори от затвора е като съобщил на полицията. Плюс, ако са се видели с Пенев 13-15-ти февруари, това означавало, че е получил кореспонденцията на Каравелов, прочел я е и е станал опасен за неговите планове... "гаранти за неговото назначение на работа в Образцов чифлик са били Златев и Чорапчиев, и двамата членове на градската управа, хора с авторитет пред османската власт..." - не са знаели с какви списъци се занимава. Но съм изумена как 20-годишен е успявал добре да скрие от Левски, другите комитаджии, големците тайната си дейност, хладнокръвно седмици наред да се владее и да мълчи, може би добре е бил инструктиран от шефовете си, а в същото време не е познавал достатъчно принципите на конспирацията и по хановете съобщавал на всеки закъде пътувал, дори ако имало шпиони наоколо...

"заминалия шпионин за Сливен" т.е. заминал за оня свят... Защо точно сливенец е бил уведомен за смъртта на Пенев, за превареното зло? Категорично писмата са били свързани с Хитов. "Злото се е преварило" за радост в Сливен, значи откраднатите писма са били наистина свързани със Сливен, с изборите на Събранието, с плановете за въстание, всичко зад гърба на Апостола, но вероятно и зад гърба на неговия помощник Кънчев. Оттук Пенев, който е трябвало да му пази гърба, преценил, че е най-добре да изчезне от печатницата, където се кроели всички интриги, възможно и интрижка спрямо неговия бос и приятел Ангел, като вземе и доказателства от първа ръка със себе си, за да покаже защо е приключил с Каравелов, с вестника му и с комитета. "Топалов осведомява С.Кършовски, а чрез него и Панайот, че народа го очаквал със златни венци." - прилича на Стоян Заимов, дето твърдял, че врачанци само чакали четата, за да хукнат с нея в планините... Но... какъвто войводата, такъв и довереника му, "пияница и човек неможещ да пази тайни". Цялата история на Ангел Кънчев сега е в по-различна светлина от познатата и получаваме отговори за куп пренебрегвани детайли от историците досега. Най-сетне имаме обяснение и за предателството на Обретенов, направил го е с "чиста съвест", въпреки дългогодишното приятелство, защото ги подвел с Пенев. Не препоръчал обикновен словослагател, верен на комитета, а верен на самия него, на Ангел, негови очи и уши. Как ми се иска Левски да бе направил същото по-рано, да се бе усъмнил, да бе пратил поп Кръстьо или друг уж да помага в печатницата, но и да слухти за него, да му пази гърба... Предположили са, че Кънчев е внушил на Стоян да вземе писмата, важните, да му ги предаде, за да види Ангел черно на бяло в какво се е бил забъркал Каравелов, който в Белград му показал едно лице, а после се оказало, че има много лица. Пенев трябва да е пишел на Ангел, както и са се виждали, знаем, защото му дал печатарски букви, които да занесе в Ловеч. От наученото от своя доносник, Кънчев трябва да е бил силно разочарован от вестникаря и предпочел със снимки на руски офицери сам да носи списъка. Той също си е давал сметка, че малко въстание, примерно в Сливен-ско, щяло да има ефекта на някоя чета, я се разчуе, я не. Трябвало всички комитети да се вдигнат, за да имало смисъл, идеята на Левски. Но не били готови... Поставен между ВРО и Каравелов с информацията, идваща от Пенев, Кънчев избрал трети път, да занесе списъка и да чака например при Тошков въстание, война...

Изборите на комитета на сериозна организация, обхващаща цяло българско си е било сериозна работа, спечелил ги този, който искал въстание на всяка цена, без да покаже грижа за жертвите... Но като цяло, изводите ни дотук подкрепят моята хипотеза, че важният човек в Русе е бил Кънчев, не Обретенов и сие. Изисквал Обретенов да му изпраща информация за училищата в странство, за училищата в Истанбул, изисквал да имат комитет, а този комитет да го захранва със средства, 10 жълтици, които са му дали накуп, не са малка сума. За кой друг биха го направили? Дори за Ради Иванов искат ОК от Големия за далеч по-малка сума. Оттук идеята, че Пенев извървял твърде бързо пътя до печатницата на Каравелов с благословията на Кънчев, няма на кой друг да е. В замяна обаче трябвало да му служи и да му докладва за големия бос в Букурещ. Левски също е трябвало да направи нещо такова, но твърде късно се сетил, че поп Кръстьо можел да иде и да диша във врата на вестникаря, да го следи какви ги върши. По друг път Вие стигнахте до същия извод, също с важни аргументи: "допускам с голяма вероятност Кънчев да е бил гарант за Пенев, т.е. Пенев е бил негово лично протеже..." Когато e откраднал кореспонденцията Пенев, нормално е било да заподозрат, че го прави за Кънчев, че ще предаде писмата на Кънчев. За Каравелов нещата са били ясни, Кънчев му е сложил къртица, докопала се до важна информация и го очаквали сериозни проблеми, плюс провал на дейността му към азиатския департамент ако Кънчев го разкрие на ВРО. Така е задействал всичко и най-сетне имаме отговор защо и ложата обърнала гръб на Ангел. Обретенов е взел страната на вестникаря и като масон повлиял на другите. Още като е научил за жестокото убийство на Пенев, който вероятно е признал за кого са били предназначени писмата, Кънчев е разбрал, че няма да му се размине. В очите на всички поръчителя на кражбата на документите ще е той. Не можел да послуша Апостола да се върне във вътрешността, защото ако го направи и потърси закрилата му, както и тази на организацията, ще трябва да признае за много неща. Вече е знаел, че ще го следи не само властта... и повече не заверил тескерето. Никой да не знаел закъде пътувал. Никой освен драгомана в Русе... Да подчертаем и още нещо, емисаря на Хитов в Сливен защо се е вълнувал от съдбата на Пенев и Кънчев, защо не се е интересувал от друг от комитетите на ВРО, какво е знаел, за да каже думите "злото се е предварило", което не са знаели и не биха казали в Ловеч, Търново, Гложене, Пловдив и т.н.? Ясно е, че се е разчуло за кражбата и значението на откраднатите писма, а и Пенев не би откраднал просто така нещо, което не си заслужавало...

Аз също мисля, че след като е разбрал, че е следен, това е трябвало да усети много по-рано в предходните седмици, Кънчев се е притеснил за пренасяните документи, ще пропадне мисията му, ако го заловят с тях, затова е продължил да се придвижва нелегално, задвижвайки план Б. През цялото време е знаел, че няма да остане да работи във ВРО, но... искал Пълномощно, да работи в свой окръг с комитети, претендирал за права, подкрепял интригите на Дяковчанина вътре в организацията за сметка на Левски... и всичко това с идеята, че би хукнал във всеки един момент навън. Както и се случва. Трудно е да се каже доколко е бил полезен. Плюс, писането на Устав, който бил далече от Наредата на Левски и крил това от него. Проф. Генчев наляга на този факт, че буквално до последната вечер преди Събранието, Апостола не е очаквал какво да му приготвили. Относно убийството на Пенев, още вестник Византис, а след него при препечатката и вестник Дунав, съобщават, че тялото му е изхвърлено на улицата. Ползвала съм нашите източници, от тази тема, за да си направя изводите: https://bgrech.eu/archiv-bg/godina-2022-xxviii/broy-1-2-2022/putyat-na-tabloidnostta-suobseniata-za-smurt-v-bulgarskia-periodichen-pechat-prez-vuzrazdaneto "Когато се преглежда, видя се, че няма никакъв знак от кръв, че e заклан от шията," https://botevgrad.com/news/46527/Prof-Ivan-Stoyanov-Vasil-Levski-e-edna-lichnost-pri-koyato-dumite-i-delata-se-slivat-izcyalo/ и др. Коланът може и да е оставен нарочно, за заблуда, но може и да са забравили да го свалят от ръцете на жертвата, вързали са го с него, за да го измъчват. Не съм първата, която има съмнения, че освен на Пенев, Каравелов е искал смъртта и на Кънчев, freeservers бяха писали за това. Но моята логика е, че Пенев може да е пращал писма на Кънчев, изгорени в последната му нощ, да му е споменал за Сливен, изборите, Събранието и вестникарят да е бил силно притеснен от последствията. Някои детайли сега наистина виждам в друга светлина, а това означава, че са били оспорими, след като позволяват и друг анализ.

"Пенев е свързан с шпионска мисия в Сливен както от Обретенов в неговите Спомени, така и от довереното лице на Хитов във Сливен, който пише за убийството му "слава богу злото се предвари", т.е. "злото" е било изпращането му в Сливен. В Сливен става манипулацията на вота на събранието на БРЦК и вероятно, според мен, тези писма на Каравелов са били във връзка с тази манипулация, т.е. Пенев е бил опасен за Каравелов и с възможността да разкрие игрите му за допълнителни гласове оттам пред Левски." - Оттук ако може да продължа аз. Четиримата от читалището са предотвратили предателство /израз от техния Протокол/, но ние все си мислехме, че става въпрос за издаване на турската власт. Всъщност предателството е означавало нещо друго, Пенев да издаде на Кънчев шашмите и манипулациите на Каравелов, под чиято кожа бързо влязъл и научил всичко за него, с доказателство задигнатите писма. Това е било очакваното предателство, да издаде на Кънчев, не на турската полиция. Такова обвинение без доказателство не е можело да бъде хвърлено, затова е рискувал да задигне кореспонденцията. Надявал се е, че като я получи, Кънчев ще го защити пред всички. Пенев с препоръката на Кънчев може да е започнал работа в Букурещ и затова скорострелно да се е оказал любимец на шефа си, вестникаря. Но в замяна на това да е бил задължен да докладва на Ангел всичко. Колко хитър е бил Ангел, подценили са го старите емигранти, пазел си е гърба да не му спретнат нещо, както правели на Апостола. Заради манипулациите им към Левски, в които участвал, нямал им е грам доверие. Пенев имал какво да докладва и с откраднатите писма си седял две седмици в Русе, да чака Кънчев. Чак когато в читалището получили известие, че Кънчев пристига, схванали схемата и убили Пенев. Иначе цялата идея на Каравелов за спечелване на председателското място и насочване на ВРО накъдето той искал, пропадала. Пропадала и репутацията му, и тази на Хитов. Вярвам, че Пенев е бил убит, за да не предаде писмата на Каравелов и Хитов на Ангел Кънчев, писмата относно бъдещите избори на Събранието. Това е предателството, за което пише Обретенов, че са успели да предотвратят, без чувство за някаква вина. Успели са. За тези писма са измъчвали Пенев толкова жестоко. Но има едно НО, в изворите е посочено, че там където е измъчван е неразкрито място, после трупът е хвърлен на улицата, но нямало кръв, затова всички били сигурни че е умъртвен другаде. По едни галоши на улица, на която не е умъртвен, не може да се съди кой е убиецът. Всеки минувач преминал с галоши преди или след изхвърлянето на трупа, би могъл да остави следи. Галошите: Едва ли са единствени, дузина по онова време са носили галоши Кънчев не е имал изключителен номер обувки-галоши, какъвто да няма никой друг на света Не е изключено един то четиримата да е ходил със същия тип галоши и да е имал близък до неговия номер Ако Кънчев си е оставил галошите в читалището, някой от бандата може редовно да ги е ползвал в лошо време, докато собственика им отсъства Следите от галоши може да са били там когато изхвърлили тялото Обретенов научил детайлите за самоубийството на Кънчев от брат си още същата вечер и ги използвал, за да се спаси, включително за следите от галоши. Обаче не знаел, че в него е намерено тескерето му, нищо че не е било заверено, то си е било в самия Кънчев, който просто първоначално излъгал заптиетата, че го е забравил в паспортното. Намирането на тескерето в самия Кънчев е осветило лъжата на Обретенов и той е останал още четиридесет дни в кауша до Събранието... за което вече знаем как е заминал и кой го е пуснал да заседава от лична благодарност...

Ангел трябва да е бързал за Русе, за да получи указания от драгомана, неговото лице за свръзка, какво да прави с акцията събиране на подписи, да заминава ли към руско или да се връща назад при Левски. Затова не се е спрял в гр. Бяла, въпреки риска. Отношенията му с Пенев също са странни, дали Пенев е свършил услуга на Кънчев когато е откраднал важна кореспонденция от Каравелов? Дали думата предателство не се е отнасяла за полицията, а за Кънчев, да издаде на Кънчев? Две седмици Пенев се е разхождал в Русе и нищо, изведнъж опасност от предателство и накълцан жестоко. Дали опасността от предателство не е била точно пристигането на Кънчев, на когото е щял да предаде откраднатите писма? Онзи Протокол от събранието, "по причина на предателство", предателството не е сигурно, че е било издаване на властта. Предателство е било и да даде писмата на Кънчев, защото нещата на Каравелов не са били чисти... Фактът, че точно Обретенов е задържан за убийството на Пенев трябва да е изненадал силно Кънчев, който е побързал след това да тръгне за руско, след като предварително е уговорил с драгомана как да действа и взел снимките на руските офицери. За Трявна знам, там всяка година го чувстват, но в 1871г. и 1872г. семейството му е било в Русе т.е. било е добро оправдание защо често отскача до този град, ако е събудил подозрения. Относно "подготвяли са го за началник на чифлика край Русе, гордостта на Мидхат, такъв пост не се дава на сульо и пульо." - това със сигурност е било по масонска линия, протежирали са го всички, давали са му невероятен гръб, получавал е и невероятно кариерно развитие като в подходящия момент се е оказал подходящия човек за изпълнение на важни задачи. Самият факт, че Расим паша в началото е забъркал името на Кънчев с убийството на Пенев, за мен означава, че някой, Обретенов или друг е проговорил и го е намесил, за да спаси себе си от въжето. По тескерето на Кънчев после са видели, че е пристигнал в Русе два дни по-късно. Това е доказателство, че някой от арестуваните наистина е проговорил. Лъжата обаче бързо са я хванали и не са ги освободили, а са ги държали още четиридесет дни, докато не започне поне един от четиримата напълно да сътрудничи на полицията... Според мен Левски не е разбрал истината, не е имал детайлите, за да види цялата картина, но днес когато търсим логиката на случилото се, с новите документи, включително за Кънчев, изводите натежават в полза на един по-различен Кънчев от наложения в историографията.

Ето ги и отговорите защо Кънчев не се е върнал навътре в българско, както го е посъветвал Левски, както и защо не се е спрял по пътя, а продължил за Русе, макар вече да е бил информиран за убийството на Пенев от Петър Арнаудов, с когото се засекли в един хан в град Бяла. Но поел риска, защото трябвало да направи среща с някой от руското консулство. Имал чести периодични срещи и не можел да пропусне. Как е обяснявал тези чести пътувания до Русе на Апостола? Най-правдоподобно звучи да се е оправдавал със семейството си, да ги види, да се погрижи за тях, близките му са били в града. Остават въпросите защо Каравелов и Христо Георгиев на финалната права са били извън играта. Няколко са възможните отговори, Вие сигурно бихте прибавили още: имали са съответно руско и сръбско поданство, нямало смисъл те да ходят в Одеса, за да представят каквото и да било, трябвало да е българин с български паспорт, при това Кънчев е живял последната година в българско Всеки от двамата, Каравелов и Христо Георгиев, би поискал възнаграждение за направеното, получавали добри суми, за такава акция биха искали още по-добри, вероятно и постове, отличия Вече са имали Кънчев, който е действал и на терен, и с готовност да бъдел представител, другите не са им били необходими, а текста на прошението може вече да е бил изготвен За самия Кънчев - акцията му е давала изключителен шанс да се отличи, не е могъл да пропусне други отговори? Сръбският паспорт в него е все още загадка за мен, вероятно е очаквал при арестуване като го намерят в него и да бъде съобщено и на сръбската власт, за да получи някаква закрила от тях... Предателството... едва ли е очаквал някой от неговите русенски авери да му забие нож в гърба, но четирима от тях са били в кауша, и четиримата го познавали, достатъчно е било един да проговори и градът да станел опасен за него... Това трябва да е изговорил с драгомана след като научил за арестите и за убийството на Пенев. Не си е давал сметка, че отдавна са го следели, че турската полиция и без ареста на четиримата му е лепнала етикета "опасен руски шпионин" и ако не го е заловила до момента, то е било за да видят докъде ще стигне, да го хванат за нещо голямо. Добре го е съветвал Левски, че поне четири години му трябвали в работата, но твърде наперен и самоуверен е бил. Мошнин не се обезпокоил когато арестували един Обретенов например, но за Кънчев се притеснил като за никой друг, което подкрепя подозренията ни. Тук е интересна и ролята на Тошков, голямото му самочуствие от "знаеш ли ти кои сме...", идвало точно от увереността, че тази задача го водела към среща с руския Император и към решение, намерено от самия него!!!, как да бъдела освободена България. Главозамаял се е доста. Остава да подредим докрай пъзела, предаден ли е Кънчев или си е бил следен като "опасен руски шпионин"? Както и дали Пенев го е очаквал, какви ли документи би му предал, откраднати от бюрото на Каравелов? Стана интересно, дали не са били нещо, с което би разчистил Каравелов от пътя си, за да стане лидер в очите на руската страна? Или пък са били писма, свързани с прошението?

"Но както и да е, фактът че Ангел Кънчев е избрал да премине в Гюргево нелегално, а е имал възможност да го направи с редовно заверен паспорт, за мен говори, че той е отивал във Влашко с някаква мисия различна от тази на ВРО и Левски." Защото е използвал базата от комитети на ВРО, за да си събере подписите, без да им съобщава целта на събирането, най-вероятно като касиер е твърдял, очи в очи с всеки подписващ, че това е за внесената сума. Фактът, че искал да остане в тайна пътуването и спирките по пътя означава, че е подлъгал и крил всичко и от Левски, и от ловчанлии... В новата книга на Националния музей е публикувана снимка на тескерето на Кънчев, бях изумена колко често се е връщал в Русе. Дестинацията Русе-Ловеч-Русе изминавана нон-стоп през последните му три месеца, но причината не е била само, за да докладва на Обретенов, а той на Каравелов. Докладвал е и на руското консулство, затова е попаднал в полезрението на турската полиция, която го е нарекла един от най-опасните "руски шпиони". Докладвал е в консулството всичко, включително как напредвал със задачата с подписите. Кънчев е действал по познатия начин да се отличи пред висшестоящите и да трупа актив пред тях. Затова идеята не е била да носи списъка на Каравелов или Христо Георгиев, които да го изпращат на Тошков, а сам го е изработил, сам щял да го пренесе, сам щял да го представи на Императора. Ако това не е така, намирането на снимките на руските офицери в него е съвсем безсмислена история, кой и защо би му ги дал, а пък и точно тях да носи в дрехите си, минавайки през Влашко... Това никой друг поборник не е правил. Тук вече един известен факт, арестуването на русенския комитет има и друга страна. Събирането на подписи да е стопирано поради голямата опасност Кънчев също да бъде арестуван. Трябва да му е казано, каквото събрал, събрал е, да отива да го пренесе. Защото един обикновен драгоман няма как сам и без по-висшестоящо разрешение да измисли за една вечер целия план, да му даде снимките на офицерите, които също трябвало да бъдат информирани за евентуална среща с Ангел и да го праща през Дунава. Това си е план Б, замислен от по-рано. Идеята на този план Б е била да събира подписи Кънчев докато не го заподозрат, а после бързо да потегля да занесе документа. Неслучайно чуждите консули са отбелязали в кореспонденциите си, че за първи път между Дунавския валия и един консул, руския е имало скандал и размяна на лоши думи на мястото на събитието. Руският консул пристигнал при трупа на Ангел почти наравно с валията. Няма случайни неща. Не е тичал така за друг. Историята наистина започна да се разплита пред очите ни. Задвижили са този план Б, Кънчев е събрал достатъчно подписи, станало е по-опасно за него от всякога заради ареста на читалищната банда, дали са му нареждане да тръгва. Каравелов и Христо Георгиев в тази част изобщо не са били в плана, списъкът не е бил предвиден да им бъде доставен, от тях се е искало само да прокарат идеята, да напишат прошението и да намерят този, с български паспорт, който ще свърши работата, ще стигне и до Тошков в Одеса.

Леопардът, 2025 - 6 серии по книгата на Джузепе Ди Лампедуза, но класиката на Висконти е по-добра. И съм на новия, 5-ти сезон на Куци коне, Slow Horses, английски сериал, струва си всеки сезон да бъде изгледан...

От тази снимка се вижда, че има предходно писмо от същия дописник или шпионин, или сътрудник, както и да го наречем, на вестник Византис, който е писал нещо специално за тези обвинителни-съгласителни документи, но в преходен брой. Нямаме броя преди 29 март 1872г. с най-първото му донесение по случая Кънчев, за да разберем повече каква информация е имал за тези документи. Обвинително - наличието на тези документи е щяло да послужи за тежко обвинение към Кънчев, една от причините за самоубийството му. Самите документи може да са съдържали и обвинения към Отоманската Империя, които да водели до искането за подкрепа на правата на българите в нея. Но пълна информация за тези документи нямаме, освен, че става въпрос за подписи на първенците Българи, а не за подписи от комитаджии, за Събрание и т.н. Този текст подкрепя силно моето подозрение, че това са били исканите от Тошков подписи, които да бъдели прикрепени към Прошението, за да натежи то пред властта в Русия.

Може ли конкретния цитат, свързан с „Обвинителните съгласителни документи“, защото не съм убедена, че става въпрос за имена и подписи на съгласните за Събранието. Подготовката за него е била в ръцете на Левски, а ой е бил строго конспиративен и никога не е събирал подписи. За Събранието решението е било негово да бъде в Букурещ и да не бъде единствен представител, има го в писмата му. Той поканил представителите на комитетите, дал им и пароли за Букурещ. Това с „Обвинителните съгласителни документи“ някак не съответства на действията по подготовката на Събранието, затова нека да видим от самия цитат какво се има предвид...

Ако Кънчев е имал планове да премине във Влашко без знанието на Левски, който не го е пращал на такава мисия съгласно собствените му твърдения в Трявна, за да уговорят и прошение, и плановете за Събранието с Каравелов и Христо Георгиев, то това се е променило с информацията за убийството на Пенев и арестите на русенския комитет. Иначе при нормална ситуация, Обретенов би пренесъл документи или Ангел би преминал Дунава с редовно тескере. Тук бе най-голямата загадка за мен, каква е била причината да не го завери и да бърза презглава да премине, защото е могъл да го завери и да не си причинява проблеми, да не рискува важни документи. Плюс, че не изглежда мъж на емоциите, бил е хладнокръвен на обиколките с Дякона и на срещите в Ловеч, по-скоро на желанията, преследвал си е амбициите, затова не можем да му припишем някакъв емоционален опит за преминаване на реката. Най-сетне се сетих защо не си е оправил тескерето, имал е време, колкото и да е бързал, знаел е законите, но не е искал, защото в тескерето се отбелязвала дестинацията или причината на пътуване, при регистрирането ставало ясно за напускането на българско. Щяло е да се види и от ВРО, и на ложата, а може би и на Букурещ, ще останела следа и можело да се провери и след време, просто намират вътрешен човек, за да го проследи. Съзнавал е това. Тук е ключът, защото Тошков като Христо Георгиев е бил с руско гражданство и съответно нито един от двамата не би могъл да представи Прошението и списъка с подписите, Каравелов пък е бил със сръбски паспорт, а им трябвали подписи от български големци, представени от българи като Кънчев т.е. техен човек, за да не изглеждало фалшификат всичко. Накратко, Кънчев е работел не за въстанието на Левски, а за бързо, недоподготвено въстание, което да служело само за повод за обявяване на война. Относно снимките на руски офицери и промяната в плановете му, напълно съм абсолютно съгласна с Вас: "Тогава отива до драгомана на руското консулство, откъдето са го насочили да премине в Гюргево, там са му дали и фотографии на техни офицери за свръзка, според мен или в Русия, или в консулството в Букурещ. Според мен, драгоманинът го е посъветвал да премине по този начин, когато му е дал снимките на руските офицери, тези хора са щели да го заведат до канцеларията на Императора, за да се стигне до нея се е минавало през няколко министерства и купища формалности." - точно драгомана е цитиран в донесението на полицията, че Кънчев последно смятал, че ще тръгне за руските земи. Затова трябва да е горил старите документи предната вечер, сбогувал се с миналото си, нямало да му трябват, отивал на друго ниво в процеса по променяне на държавността на Балканския полуостров, вероятно е очаквал да бъде зачислен като офицер към руската армия при война. Да допълня, след Кънчев, Обретенов, Каравелов идва Райнов като служител на много господари. Уникални са били нашите възрожденци в замесването си във всякакви , най-лошото е, че в повечето случаи е било за лична полза и/или за парична изгода, отколкото за народната работа. Най-тъжното е ако се окаже прав Христо Георгиев, че Райнов за пари и баща си продавал...

Благодаря за Райнов, който според Христо Георгиев за пари и баща си продавал, та затова и за Апостола мислел същото, защото му е бил приятел и му пишел писмата, фалшивите... Левски все още е вярвал, че Райнов е комитетски човек когато научил за назначението му в железницата. На нас е дадено да се съмняваме... Предполагам също, Райнов е помогнал на Ведър ако не за назначенията на русенци по станциите, то за оставането им на работа по тях... Гледах не един път географската карта при Дунава, но писах по-горе така, защото се чудех как да споделя лудата си идея. През Гюргево може да се мине и за половин час, може и за три дни. Наистина смятам, че може Райнов да е чакал Кънчев, да научи има ли няма ли списък, това му е било важно и информацията щяла да бъде от извора. Можело и да го прикрие от другите в Плоещ и Букурещ, ако Ангел е бил решил или се уговорил с драгомана към руското консулство да пътува право към Одеса. Кънчев е бил в Русия, не е изключено да е срещал, познавал Тошков лично. За първи път ми хрумва още една причина за неизправното тескере, може да не е отишъл да му сложат печат, защото в него щяло да бъде упоменато къде заминава. Ако е искал да скрие това от всички, дори от комитаджиите, от ложата, дори от Каравелов и Георгиев, никой не трябвало да знае закъде пътува и през кои градове минава, тогава е трябвало да рискува. Опитал се е да се качи на корабчето между куп пътници, ако не е бил предаден, вероятно номерът е щял да мине. От тази гледна точка не е сигурно, че е очаквал предателство, изгорил е документи предната вечер, защото повече нямало да му трябват, оставил си е само важните, заради които щял пътува. Разбрал, че е предаден едва когато го поканили да отиде в паспортното, за да видят кой му е издал билета. Тогава чак извадил пистолета и го насочил към заптието, но оръжието не гръмнало. Не можел да позволи да го заловят. Заради документите, които е имал в себе си нямало да се отърве с обикновен разпит, бил си е със смъртна присъда и в двата варианта, и при самоубийство, и при залавяне с този списък, с ключа към него от цифри и знаци и т.н. Остава и варианта да са го застреляли, би било позорно ако им избягал. Разглеждам всички за и против на този вариант на събитията... Защото отказът му да отиде да си оправи тескерето му е струвал живота и остава въпросът защо не го е направил като си е давал сметка за цената, макар да не е очаквал да бъде предаден според мен, а е бил следен. Една от идеите е тази, никой да не знаел, включително властта, ВРО, онези в Букурещ, закъде се е запътил. И някак в цялата работа е забъркан с убийството на Пенев, със стария си приятел Обретенов...

Да, усещането, че стигаме до изводи, стоящи на твърда земя, както биха казали моряците, дава смисъл на всичко, което прегледахме, анализирахме, написахме досега. Изглеждат доста коментарите, но историята си иска сериозна работа, не отгоре-отгоре, а и сверяването на мненията е отлична възможност. Радвам се, че този форум го има, за да обменяме идеи, но и заедно стигнахме до ключови изводи Забравих да напиша защо ми е трудно да тълкувам едно от твърденията на проф. Генчев. Прочела съм няколко версии по случая, ето една от тях: https://www.168chasa.bg/article/21446570 "Нещо повече - в Букурещ отива френският император Наполеон III, богатите българи се срещат с него и го молят да се застъпи за родината им. Тогава дори му казват, че скоро ще се организира чета, но императорът отговаря, че това е занимание напълно безсмислено. Той обаче предава чутото на своя посланик в Букурещ, а той - на валията на Дунавския вилает в Русе Мидхат паша." Искам да кажа, в някои версии не изглежда съзнателно предателство, с цел да навреди на четата, но ако е така, не прави чест на Христо Георгиев... За Николай Райнов не съм си изчистила картината, чела съм куп материали, а не са ми достатъчни. Но и за Кънчев не знаем дали към Гюргево или към Букурещ е щял да замине. Самият драгоман е съобщил, че Ангел очаквал да тръгне към руските земи. Възможно е Гюргево да е била следващата му стъпка по пътя към Одеса, по причина, че вече се познавали с Райнов, вероятно е да е имало завера между тях зад гърба на Апостола, особено ако е разчитал сам да стигне до Тошков и да заобиколи Каравелов и Христо Георгиев. Изобщо, Кънчев е тайнствал изключително успешно, както и е влизал под кожата на всеки свой шеф, концентрирал се върху висшестоящите и винаги им правел добро впечатление. Обретенов се опитвал да прилича на него, а и да заеме мястото му в организацията по време на и след Събранието, но му е липсвала неговата харизма и интелект.

Дори не става въпрос колко големи са Димитър Страшимиров, Николай Генчев, а затова, че не можем сляпо да ги следваме, ще повторим грешките им, особено за поп Кръстьо председател, поп Кръстьо предател и т.н., а то дори един Пъшков е достатъчно да бъде прочетен... Но като за последно, бих добавила още нещо, свързано с темата тук от проф. Генчев. В своята книга той е изчислил, че всички най-близки 12-13 другари на Апостола са били на средната възраст 32-33 години през 1872г. т.е. той да е бил на 25-26г. в същата година е малко вероятно. Днес е почти сигурно, че е роден 1840г., но без да е имал точни извори, той е приложил подход, довел го до истината. Идеята ми е, че и ние можем да прилагаме такъв подход, когато изворите не стигат поне за момента, в бъдеще може да се открият още, логиката ще ни отведе до истината. Кънчев - изглежда ми много объркан млад човек, не знаещ кому и как да служи, накрая дори не е прикривал следите си, можел е да прати писмо на Левски с някакво обяснение поне от куртоазия, не знаем и защо го е чакал Стоян Пенев в Русе. Възможно е да е бил убит точно за да не се срещне с Ангел и да не му предаде документи. Не знаем и как Ангел е приключил отношенията си с ложата, защото не са му помогнали в последните му дни, точно обратното, в деня на погребението му всички отишли заедно на сбирка във във Видин, за да бъде ясно, че няма да му окажат почит. Някакво поведение на вълк единак е имал при толкова организации, в които членувал. Отделно, ако бе успял да бъде представен от Тошков на руския Император, щеше да мине с едни гърди напред пред Христо Георгиев и Каравелов, тогава вероятно щеше да срещне същите вътрешни сили, които е срещнал и Апостола, за да го спънат, защото това са били много амбициозни, манипулативни мъже с висока себеоценка. Плюс, навсякъде ходил където го пратили, стоял малко и не е пуснал корени, дори и в Русе, неговият град, не е имал сигурни приятелства, на които да разчита, просто личностните му характеристики говорят в полза на постигане на индивидуални, не общи вкл. народни цели. Най-странното е, че е имал доверие и споделял с Обретенов, точно този, който най-вероятно го е предал.

За мен част от написаното за Левски от проф. Генчев е морално остаряло, няма достатъчно исторически анализ, пренебрегнати са ключови детайли, има разказване на част от историята вместо исторически тълкувания, да напомня, че е написал за поп Кръстьо - "председател на Ловешкия комитет", а като историк е бил длъжен да провери детайлите и е било лесно да даде отговор на публиката бил ли е председател попа или не, както и още много мантри преповтаря. Проф. Генчев по-скоро обобщава написаното преди него и дотам. Но някои негови заключения са безспорни, като извадените от мен по-горе, особено как буквално до последната вечер в Букурещ Апостола не е подозирал какво му сe готви, плюс следното: "Далновидността на В. Левски в този критичен момент става още по-очевидна, като се вземе предвид, че след разкриването на ВРО посланиците на западните държави побързали да предложат на Високата порта военна помощ, ако конспиративната българска организация започне въстание." "Раковски, въпреки трите му проекта, не успя да създаде нито Тайна канцелария (1858), нито Привременно началство (1861), нито Върховно гражданско началство (1867). Неговата организация, доколкото в отделни благоприятни моменти се е проявявала, нямаше връзки с вътрешността на страната (въпреки че самият Раковски предвиждаше създаването на революционни комитети в България, които да пропагандират идеята за въстание). Въздействието на Раковски беше по-скоро публицистично и пропагандно..." - така е, Раковски е давал идеите и чакал друг да ги осъществи с работа на терен. "...във входящия и изходящ регистър на комитетската кореспонденция, воден от Левски, се казва следното за подготвяно писмо, което не е запазено: «8 януари. Из Българско: писмо срещу работите им във Влашко — на г-н Каравелов, на Д. Ценов, Райнов, Живков, Кършовски; копието ми е в три коли (книги сини); оттук всеки ще разбере ясно и истинно как мъчно се е работило в Българско, като не е имало кой да ни помогне в нищо и йоще са и бъркали работите ни, според техните лъжливи обещания, па (и) бъркотии»." "Към лятото на 1871 г. емиграцията, както БРЦК, така и Плоещката група от бивши привърженици на Тайния комитет, обвиняват Левски, че правел програми, печати и по същество създавал нова организация. Така двата центъра заявяват окончателно намеренията си да наложат себе си начело на движението. Това особено ясно проличава в поправката, която Каравелов прави към искания от Левски печат, където към текста «Привременно правителство» прибавил «I отд. на БРЦК». " "той решава бързо да замине за Букурещ, за да защити пред БРЦК своите разбирания, да поиска от него да отмени паролата за незабавно въстание." - това е различно от мнението в подкастовете на проф.Митев и проф. Павлов. "Преди всичко «Наредата» предвижда ръководният център на революцията да бъде пренесен вътре в страната, за да се отскубне освободителното дело от чуждите влияния и да се постави на принципно нова демократическа основа." Ако има нещо, което ми е трудно да тълкувам от неговите книги: "Все поради зависимостта си от чужди сили, дори с тяхното активно противодействие бяха ограничени и действията на подготвяната през 1868 г. от «Българско общество» най-голяма българска чета на X. Димитър и Стефан Караджа. П. Хитов в угода на сръбското правителство действуваше против четата, а Христо и Евлоги Георгиеви в полза на Русия дори я предадоха на турското правителство." Историята с Кънчев с подписите пък тотално е пропуснал. Допълнително, за мен е меродавно мнението на проф. Иван Стоянов, че линията за ограбване дори с убийства на българските чорбаджии е на Каравелов, не на Левски, прокарана на Събранието от вестникаря. Левски не е бил враг на чорбаджиите, той е искал да ги използва, да се включат в борбата, но нещата стигнали до пладнешки обири и убийства за пари. "да се изпратят до Настоятелството в Одеса трима специално упълномощени лица, които Тошков щял да представи на императора." - дали Кънчев е щял да бъде едно от тези лица? Това би обяснило почти всичко... Кънчев, ако бе останал жив, дали би участвал във въстание, защото едно е да молят Императора за помощ и не е сигурно дали той би се съгласил, друго е да поведеш успешно хората, да не я свършиш като Заимов на лозето. Това май са очаквали да го направи Апостола, не те на терен, не дори и Кънчев, който подкрепял Димитър от Дяково и не си е давал сметка за резединението, което последният целял, дори гласувал за неговото получаване на Пълномощно. На практика той е щял да ги остави с окастрена организация и намалени комитети, ама ни в Каравелов, ни в Хитов, ни в Кънчев мисъл по въпроса.

Нека да си кажем в прав ред, Кънчев е подвел Левски, Ловешкия комитет, цялата ВРО, използвал ги е за друга цел и изгода, извън техните собствени. Той направо си ги е повел по път, по който те не са дори обсъждали дали искали да тръгнат. Имам предвид, че най-вероятно е представял искането за подписи от големците в градовете и големите селища като идея и искане на ВРО, за комитетите. 99% съм убедена, че не им е продумвал за пдобавка съм прошение до руския Император и т.н. Най-вероятно Христо Георгиев е получил онези 50 000 жълтици, за да въоръжи комитите за въстание. Това също не се е случило. Парите наследил Евлоги Георгиев и те потънали в неговите каси, в Априлското хората участвали буквално със сопи, секири и единствено черешово топче Мисълта ми е, че работата е била сериозна, щом са изпратили такава значителна сума, но няма оправдание за начина, по който са я свършили, като тук включвам поверяването на цялата реализация на 21-годишен шпионин и оставяйки го без никаква подкрепа по пътя му... За Кънчев още нещо, не се е върнал да завърши школата, макара според Апостола да са ни били необходими квалифицирани военни кадри. Изобщо нито веднъж не го е послушал, а му е бил формално шеф. И пак да подчертая, не всеки българин е бил приет за школник, не на всеки са давали сръбски паспорт, някой е дал препоръка за него, някой от ранга на Хитов например... "Не е отишъл в паспортното, а е имал редовно тескере, което по принцип е трябвало да му осигури паспорт без проблем." - очаквал е предателство, затова и вечерта горил документи, допускам, че баба Тонка може да му е отказала съдействие ако така са я подучили синовете й. За фотографиите, по-скоро да разпознае кому да даде документите, не можел да си позволи да сгреши, а просто така не можел и да се довери някому, очевидно са му трябвали отвъд Дунава, във Влашко или на руска земя. Но това подкрепя теорията, че е бил шпионин, кой друг поборник се е разхождал с фотографии на руски офицери из българско в джоба си? Документите, свързани с Виенска кантора, е възможно да са отишли в огъня, не са му трябвали повече, не е имал намерение да се връща, както отбелязах и по-нагоре. Очакванията му са били да бъде изпратен в руско и там при започване на война да върви с армията към България, както постъпили част от нашенците в чужбина през 1877г. Но за каквото и да ставало на въпрос, не се чувствал отговорен пред Апостола, не му изпратил и ред с някакво обяснение и т.н., макар преминаването на Дунава да не било съгласувано изобщо с него, било е моментно решение заради арестуването на куриера Обретенов. Може да не е било и негово, а на драгомана към консулството... Ето и цитатите от проф. Николай Генчев, които ще ми е интересно да коментираме, той пък е виждал събранието в Букурещ като консултативна среща, но за мен резултатът не е такъв, друг Устав на мястото на Наредата, Каравелов за председател довели до лош резултат, въпреки че Левски свършил огромна работа и изхабил много ресурс за подготвителна работа по Събранието и т.н.: https://electronic-library.org/books/Book_0016.html "В хода на започналите преговори Левски провежда огромна дейност да докаже и наложи ръководното положение на БРЦК в България. В началото на следващата 1872 г. той разпраща проектоустава и пише серия писма до емигрантските дейци от различните групи и направления, които имат един и същ смисъл — БРЦК е в България, това е върховното ръководство на революцията. В едно такова писмо до П. Хитов той отново му обяснява: «Тук в Българско съществува Ц[ентрален] комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети, които подлежат под Централния комитет и се управляват според закона». Левски забранява на войводата да общува с когото и да било без знанието на ЦК и го предупреждава да изложи своето становище на общото събрание(36). Същото Левски обяснява и на Ф. Тотю в Одеса, като иска от него да не пречи на делото. «Ако не можете направи, недейте разваля.»(37) Ясно е, че първоначално Левски е разглеждал общото събрание в Букурещ като една консултативна среща между емигрантските дейци и представителите на Вътрешната революционна организация, като до самото навечерие на събранието е смятал, че «съдбата на българския народ» може да бъде решавана само от БРЦК в България." "През ноември 1871 г. Левски и БРЦК в България упълномощават Данаил Попов и Ангел Кънчев да разговарят с Л. Каравелов. В случая обаче, държейки за стриктно изясняване на отношенията между двата центъра, Левски нарежда на своите пълномощници: «И каквото говорите, ще искате от него писмено, за да го поднесете тук»(34). Тази среща не се е състояла. И тъй като очевидно Каравелов е искал да ускори преговорите, се осмелява да покани Левски публично, чрез в. «Свобода» да отиде в Букурещ. Левски е дълбоко възмутен от неловката постъпка на Каравелов и съобщава на Д. Попов: «Пишете на Каравелова, моля го последний път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някой си на думите, дето ми казват: брате Лъвский, без да се усетиш, Каравелов ще те предаде»(35)."

Има няколко важни момента, Кънчев е бил със сръбски паспорт, какъвто не са получили нито Дякона, ни Големия, ни Латинеца и т.н. Това води до идеята, че е вербуван точно в Белград по време на втората легия, дали от Хитов или друг, няма значение. Предполагам паспортът му е помогнал да остане да учи във военното училище, след като легията била разпусната и българите трябвало да напуснат града. Но не се получавало така лесно сръбско поданство. От Русия се върнал в Букурещ със сръбския паспорт, оттам го пратили в българско, тук липсва тескерето, което е имал при това завръщане в българско, може да го е загубил или по някаква причина, например за да не се вижда докъде е пътувал, да го е скрил и извадил ново през декември 1871г., когато Левски го е пратил във Влашко. Накрая в него е било само последното му тескере, старото може да е изгорил предната вечер. В него сигурно е имало нещо подозрително, или дестинациите, или фалшиви печати е слагал, правили са си тескерета, наистина. Неизвестно е и кога е бил в Цариград, нито кога в Русия. В поместената от Гербов статия е ясно написано, че Христо Георгиев се е притеснил за откриването на документи в Ангел, от които щяло да се види плановете му "от страна на имперското правителство", вероятно става въпрос за правителството на Русия. Значи стигнахме наистина до истината, че за прошението става въпрос. Написано е и за списък с имена на големци и подписи от България, нищо за имена и подписи извън нея, от Букурещ, Гюргево, Белград и т.н., очевидно не са вършели работа. Ще се повторя, но да, това прошение, искащо война от руския Император, е мотив, за него биха отровили Христо Георгиев, за да няма прошение, въстание и съответно да няма война. Пропаднал е сериозен план, в който и Найден Геров бил замесен. Няма друг поборник, в делата на когото да са били замесени дузина руски представители. Няма как да е друга причината, освен прошението, просто няма какво да е друго. Плюс, във Влашко Кънчев наистина е имал среща с Теофан Райнов, независимо дали е знаел за нея Апостола или не. Какви ли съвети е получил от двойния шпионин? Това, което е впечатляващото, как всички всичко са стоварили на гърба на 20-годишен и са вярвали, че ще се справи, докато те си стояли на завет. Задачата си е била супер отговорна, невероятно е защо не са имали друг план, резервен и друг избор, по-опитен шпионин. Още нещо, за Христо Георгиев е написано, обещали са му да стане български княз, но на Кънчев какво са му обещавали, за да играе игра пред всички, включително пред момчетата от ВРО? Спрямо тях и тяхното чувство за независима народна работа неговото е било нечестно...

Не са измислица, за тях споменава Захари години по-късно, че всеки навремето е говорил за тях, а Каравелов в типично свой стил разкрил, че в Ангел е намерен лист с цифри и букви. Всички са се притеснявали какво са намерили в дрехите му, интересували са се както за никой друг, никой не е питал какво са намерили в дрехите на Караджата например. Отделно, защо ще пишат валия до Велик везир, кореспонденти на вестници и т.н. по темата, ако е нямало нищо. Тази история с прошението и подписите си е истинска, знаем я и от писмото на Филип Тотю до Левски. Но... ако са го следили отрано и са разследвали случая, много преди Русе е трябвало да заловят Ангел. Някак всичко е в последния момент, в последните дни на февруари Ернест ефенди, шефът на полицията в Русе, отишъл да разследва нещо в Букурещ, най-вероятно около Христо Георгиев, в негово отсъствие има предателство, съобщено е за Кънчев и списъка. Някой е знаел и е съобщил още преди пристигането на Ангел в Русе, защото той със стъпването си в града е бил следен, от властта е информацията, че се е срещал с драгомана на руското консулство. На тази среща трябва да е получил снимките на руските офицери и да му е казано, че Букурещ ще е само спирка по пътя му, няма да даде всичко на Каравелов и Христо Георгиев, но обратното, ще вземе прощението и ще продължи, дали за Одеса или за друга руска част, където да разпознае офицерите от снимките и да им предаде документите. Със сериозна задача е бил натоварен, както се оказало, конкурент на Теофан Райнов в умението за шпионаж, а едва 21 годишен... Няма как да е участвал в убийството на Пенев, както се опитал да го набеди манипулативния Каравелов, защото полицията щеше да знае. Въпросът е, че Каравелов е знаел кои са истинските убийци, но безсрамно лъжел. Лъжите и за Пенев, и за Кънчев, и за поп Кръстьо, не го правят нито революционер, нито герой, какъвто го изкарват някои историци. Главното, Кънчев не е следен за този списък преди да стигне до Русе, иначе полицията по-рано щеше да го арестува, да върви след него. Властта научила за прошението, за Христо Георгиев и без Обретенов, защото Ернест ефенди напуснал Русе за Букурещ и едва след това те убили Пенев. Но Обретенов пътувал до Букурещ за среща с Каравелов, а може би и с други, полицията е имала какно да го разпитва за Русе-Букурещ-Русе печатите в тескерето му. При разпитите трябва да е издал, че и Кънчев е бил замесен, за да спаси живота си. Кънчев е бил очакван в Русе, следен е и затова вероятно не е получил подкрепа почти отникъде. Ако баба Тонка му е отказала да премине през тайния канал, няма кой друг освен синовете й да са я подучили да стои настрана от него... И да, това прошение, искащо война от руския Император, е мотив, за него биха отровили Христо Георгиев, за да няма прошение, въстание и съответно да няма война... Затова е бил този зор за ненавременно въстание, след предаването на прошението при положителен отговор, трябвало въстание, което само Левски е можел да им осигури, за да започне войната... Левски обаче останал извън орбитата им, народът нямал въоръжение, подготовка, нямало дори военна идея как да протече, хората щели да бъдат поведени като животни към кланница, а той не би го позволил... ----- Мемоарът на Иванчо Хаджипенчович е от януари 1872г., доста е изчакал преди да разкрие какво знае, интересното е, какво го е подбудило да го напише точно в декември 1871-януари 1872г. Няма някакво събитие, с което да си обясним постъпката му освен предстоящия избор за български екзарх. Но пък и той е предал мемоара преди изборите, преди Ловченския митрополит да бъде принуден да "абдикира". При Хаджипенчович също има необясними неща.

Нищо не пише за отравяне на Христо Георгиев, най-вероятно е било слух навремето, не биха пропуснали да се похвалят и да искат награда ако бе работа на полицията на Дунавското вилаетство. "в споменатия Ангел може да се намерят опасни документи" и "което твърди, че в подписалите български големци прошението до руския цар, много са от неговия град, т.е. от Цариградските българи." - точно така, прошение до руския цар, това са опасните документи. Зашифрован списък с имена и подписи е носел Кънчев, който да бъде добавен към такова прошение. Каравелов също е бил вътре в работата, няма млади, няма стари, всички са били забъркани, защото точно той отбелязал в своя вестник важен детайл, че имало лист с цифри, който властта нямало да прочете... на всичкото отгоре съобщил това публично, плюс, че прехвърлил върху раменете на Ангел вината за убийството на Пенев. Но "от Цариградските българи"... това не съм сигурна дали Кънчев е взел лично тези подписи или са стигнали по друг канал до него навътре в българско или в Русе, за да ги прибавят към неговите и всичко да е на едно място. Не съм чела Ангел да е минавал през Цариград, за Левски - да. Вече е ясно кой е бил големият шеф на Кънчев, другите, Христо Георгиев, Каравелов, Хитов, ложата, са му били подшефове. На 21 години и вече е бил главен шпионин, уникално бърза и отличителна кариера. Сега като се вглеждам в детайлите на статията, никой не би писал на Великия везир, че Кънчев е един от главните руски шпиони ако е нямал категорични сведения за това. Както и за участието му в Добродетелната дружина. Доста са били размити границите на участниците в Добродетелната дружина и БРЦК, кога враждували, кога се обединявали... Тъжното е, че са се обединили срещу Апостола, за да му вземат организацията и да водят хората от комитетите накъдето те искат. Левски останал неподатлив на всяка власт над себе си освен висшегласието. Това обединавяне срещу свой, срещу Апостола е било супер недойстойно, но и причина за внезапното самочувствие на Каравелов, за жаждата му да бъде председател на БРЦК без да е стъпвал в българско. След смъртта на Христо Георгиев останал единственият лидер на българските поборници в Букурещ и със сигурност поне устно е получил някакви уверения от тях, още повече, скрито от Апостола се приобщил и им съдействал да подписите... Много подмолен и коварен е бил, тайно на издръжка и на азиатския департамент, и на Белград, и на ВРО, и все с кроежи, интриги, сплетни забъркан, вероятно се е мислел за по-хитър от всички след като не са го разкрили с години. Само кроял как да използва другите, докато той си седи на завет, на сигурно и раздава смъртни присъди - на Пенев, и обвинения в престъпления - на Кънчев за убийството на Пенев, на поп Кръстьо... ---------- Днес си припомних текст от проф. Николай Генчев с доста интересни заключения, които също не трябва да пренебрегваме. Тези дни ще дочета и обобщя, точно са по въпроса за Събранието, за битката на Левски всичко да се командва от българско и т.н.

Намерих статия за Левски в Цариград при Стефан Чомаков, но има съмнения, че е бил с Кънчев: http://www-old.ihist.bas.bg/sekcii/CV/_private/Ilija Todev/IT_Levski-Sreshta.htm Извън интересните моменти в нея, да кажа, че "и издебнем събитията, които биха позволили обявяване на общото всестранно въстание." - подчертава точно неговото мислене, не когато другите искат или ни подканят, а когато се прецени, че е смислено... И да, ще се повторя, но някак странно в цялата ни историческа наука липсва анализ на цели страници от историята на Възраждането, някак не можеш да даваш оценки и мнения, без цялата картина да е пред теб и пред читателите ти. За следенето на Христо Георгиев, това е 100%, защото не са искали война с Русия, а неговите усилия са били насочени натам. За Кънчев-член на Добродетелната дружина, само на нея не е бил, както бях сигурна, той е имал повече господари от всеки друг поборник. Но Кънчев като руски агент... ще рече, че не е завършил училище, защото са го пришпорили да тръгне към Балканите и отблизо да следи, а и да служи.

Това е истината за мен, това е, което виждам като причинно-следствени действия от страна на главните герои в тези ситуации. Тук като сигурно имате предателството на Обретенов, но той пък наистина може да е издал и по масонска линия, бил подчинен на валията на Русе, също масон, а и пред полицията също е нямал с какво друго да се откупи освен с предателство след задържането си за убийството. Иначе източниците посочват, че той е изхвърлил нещо в Дунава, не е успял обаче да изхвърли и портфейла си с шифровките, проехтял е изстрелът. Има и още нещо, намерих цитата от Каравелов в една статия: "В бр. 44 редакцията на в. „Свобода“ се обръща към главния редактор на русенския вестник „Дунав“, където е публикуван материал с твърдението, че „уж Христо Георгиев умрял за това, защото се убил Ангел Кънчев, т.е. че те са работили заедно и че у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева. Как не ви е срам да говорите в един официален вестник такива глупости! Ние не сме из числото на вашите валийски чиновници, но знаем твърде добре, че у Ангела не се е намерило нищо повече, освен един портфейл (из който нищо не можете да извлечете, защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове, един револвер и една паралия (шапка). Нашето известие не е официално, но то е верно“. Тази информация Каравелов откъде я е получил? Русенският комитет е бил в кауша, но някой бързо-бързо му е доставил в Букурещ информацията и за убийството на Пенев, и за това какво властта е намерила в Кънчев в Русе. Плюс, не отрекъл изобщо, че Христо Георгиев и Ангел Кънчев са работили заедно. Отрекъл само какво е намерено в Кънчев. "у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева"- значи сме прави, че Ангел е носил записки, свързани с Христо Георгиев, а не само документи на ВРО. Имало е връзка между Кънчев и Христо Георгиев, която родната историография обича да подценява, да заобикаля, но тя е важна за нас и е отговор на куп въпроси... Истината наистина е в детайлите...

Не е моят автор Яна Язова, но съм я прочела... Потърсих из нет-а в. Свобода от 11 март 1872г., но не успях да намеря, исках да си припомня някои детайли. Помня, че и от пистолета на Кънчев някой бе извадил патроните, за да е сигурен, че няма да се измъкне от полицията в стрелба. Нарочен си е бил, само дето няма доказателства кой го издава. Просто като се зарових в статиите за Добродетелната дружина и истината изплува, а заедно с нея се наместиха и детайлите, които преди все ме учудваха. Според мен Левски не е знаел за събраните имена и подписи от Кънчев, иначе би го спрял, не би му дал да тръгне за Русе, не е бил съгласен да си играят със съдбата на седем милиона българи за своя собствена изгода и полза. Кънчев е измислил някакъв предлог за пред него, да се види с Каравелов за проектоустава, за Събранието... Той все си е отскачал до Русе, вижда се от печатите в тескерето му, защо пък да не отскочи и до Букурещ, макар че вече в Русе е предполагал, че ще бъде изпратен в руско. И Каравелов замесил името му с убийството на Стоян Пенев, за да отърве Обретенов, а Кънчев е имал вяра във вестникаря... Ако бъдем точни, за Димитър от Дяково историци винаги са предполагали, че е бил на чужда служба. Е, сега имаме доказателство, документа на Саиб паша, но те са нямали. Искам да кажа, че дори още да не са открити нови документи около Кънчев, логически пак можем и стигаме до истината.

Най-сетне обаче от пъзела "ВРО" се изясниха два факта, които никой досега не бе обяснил в нашата историография. Първо, защо Великият Везир на Империята е поискал да му бъдат изпратени в Цариград всички вещи, намерени в един обикновен Ангел, един от многото загинали в онези години. Такова искане не е имало дори за Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Заради списъка. Заради всичко-документално и предметно, което би могло да бъде свързано със списъка и което местната полиция би могла да пропусне. Категорично заради списъка е бил предаден, това e искала турската власт да вземе от него, защото, след смъртта му, с вещите му се занимават в самата столица. На кого са му притрябвали панталоните и портфейла на Ангел, ако в тях не е имало нещо ценно за цялата Империя? Какво друго би било това ценно? Ако ставаше въпрос за някое и друго поредно комитетско писмо, Валията в Русе и сам е щял да се оправи. Изключителното, пренасяно от Кънчев е бил само списъка с имената, с подписите, него не е посмял да изгори предната вечер, нали заради него щял да пътува. Горил е, обаче, комитетска архива, защото не е очаквал скоро да се върне, споменал е, че ще пътува до руско. Оставала зад гърба му ВРО, Левски, народната работа..., но от Русе не е писал писмо на Апостола, за да го информира за това. Не се е чувствал длъжен? Второ, защо така небрежно се отнесъл към мнението и съветите на Левски, странно за младок без никакъв опит. Апостола преценил, че на Ангел му трябвали поне четири години да се търкаля в народната работа, но Кънчев се обидил. Сега е ясно защо, избрали го за изключителна задача, да изготви списък за руския Император, а някой си Левски не можел него, избраника на Хитов и Каравелов, да го оцени... По-късно Левски ще отбележи в писмо до ловчанлии от 12 декември 1872г., че и за Русе не го е послушал, давал му е съвет ако има нещо нередно, да се връща веднага навътре в българско. Но младокът искал да се отличи, да се покаже пред господарите си отвън със срочното изпълнение на мисията, нали била спешна, както е написано в писмото по-горе. Още нещо, възможно ли е самият Ангел Обретенов да е бил очевидецът на пристанището и да е разказал на Захари, после и на брат си?