Borova gora

"Целият комитет в Ловеч е бил известен и компрометиран пред османската власт в Ловеч още на другия ден след убийството на слугата." - Не, не след убийството, а преди това. Водещите членове са били преди това поднесени на тепсия на Хамди паша, преди обира, но не е предприел мерки, защото е чакал да му дадат повод и причина, за да ги арестува. Пише го в документа за останалите, да се следят и като дадат повод, да бъдат заловени. Защо? Вероятно защото самата власт се е стреснала каква голяма организация е създадена под носа й и публичния шум и арести около нея само биха навредили, но и привлекли вниманието на чуждите представители в Империята. Никола Сирков също е бил сред имената. Това, което не е знаела ловешката полиция през август след убийството е, че Левски все още е бил в града, не е знаела и в коя къща е бил. Тогава той е предаден за пореден път, директно. Не от конака, не от заптие, а от свой човек. Или тя го е издала, или Величка е научила от свой, че скривалището и Апостола са предадени и той трябвало да бяга от къщата на Сиркови незабавно. Вариант е, Димо и баща му да са се откупили като го посочили, но и Марин, Величка, Пъшков, Латинеца в онзи момент са знаели, че Левски е в Сиркови. Кой от тях е проговорил не знаем, но е бил предаден от някой от тях, няма кой друг, те са знаели къде е в този момент нощува лидера. Той обаче не е знаел дълбочината на предателството и затова се е чудел в писмото до Каравелов от 25-ти август на реакциите на комитаджиите от едни бастисвания... не е имал информация какво наистина се е случвало. Нямал е до края, иначе не би стъпил в Ловеч или в Къкрина, някой би му изнесъл архива извън града да му го даде или някой би му го пренесъл на друго място, но той не би стъпил, а би очаквал и парите от Поплуканови, които така и не взел... Защо са провалили самият обир в Денчо? Ако някой е искал Левски да бъдел заловен още преди обира...

Така е, но това все още не означава, че Величка не е била арестувана и разпитана след обира в дома на Денчо Халача заради хвърлената в нейния двор кесия с пари. Другите къщи са бастисани, но никъде Мария Сиркова не казва, че Никола Сирков е бил арестуван. За Величка обаче знаем, че е била разпитвана, защото после влязла в дома им и предупредила, че следващата къща за проверка е тяхната, на Сиркови т.е. последната издадена, най-сигурната, пазената за зъл случай, дали пък не я е издала самата тя? Затова да е знаела, че предстои и при тях да дойдат, но нямали готовност същия ден, защото до този момент може да не са знаели всичките му тайни къщи... Едно съм сигурна, първият издайник е натопил ловчанлии още преди обира на Денчо, самият Хамди паша е написал, че данните в доклада му са събрани в период от два месеца и половина и тактиката му е била всеки от разпитваните да признава какво знаe за посочените имена в списъка на ловчанските комитаджии, които пък са били и следени. Да, тогава още не са намерили архива в нейната къща, иначе тя щеше да бъде задържана, както е била след конфискуването му. През декември, след писмото на Левски, точно тя е трябвало да предаде парите и писмата на Левски в дома на Сиркови, но не са били в нея. Парите така и не предава, макар Левски последно да минава покрай къщата й на път за Къкрина, но по спомените на Сиркова, предната вечер предава на нея увити в кърпа писма. Ако полицията е конфискувала целият архив, вероятно ДА, защото Саиб паша съобщава в доклада си, че поради липса на време част от документите са останали непреведени, какво ли е било обяснението й за липсващите писма когато Дякона влезнал да пита и за липсващите пари? Левски не може да не е видял, че е получил само няколко хартии. Този, който е отчел всичко на Сирков е бил поп Кръстьо, Величка до идването на Апостола нищо не е отчела, чак при поискването, с което пък е научила, че той е в Ловеч. Според мен има немалка вероятност тя да е попаднала на мушката на властта още след обира на Денчо заради кесията с пари, която взела, което би отговорило на част от въпросите... С второто й арестуване вече нещата и за самата нея са станали драматични, не само за брат й.

Намерих текста, припомних си, малко по-надолу съм го снимала. Имало е задържани и разпитвани и през септември, още преди Арабаконак. По-скоро след обира в Денчо много имена са били издадени, повече от описаните от Хамди паша, който явно споменал само тези на водещите комити, макар Димо Драсов например да е бил освободен само след ден. Хамди паша ясно посочва, че и когато пише доклада, септември, има в този момент разпитвани лица, които да потвърдят дали посочените имена са членове на комитета като информация за тези имена събирал от два месеца и половина, значи не ги е издал Димо. Тук вече не съм сигурна кога за първи път е разпитана Величка, защото след обира в Денчо Халача тя скрива кесия с пари, хвърлена от Апостола в двора й, ако са я видяли съседи, натопили са я. Това най-сетне би обяснило защо е разпитвана и затваряна и тя, а не само главата на семейството, Гечо Хашната, при условие, че в онези години мъжът в семейството е отговарял за всичко пред властта. Това би дало отговор и на въпроса защо толкова се е уплашил Марин от една топурдия и хвърлял документи в заода, а той не е бил от най-страпливите, след като и на Събранието ходил, и с Левски пътувал по селата в региона под носа на полицията... Това е интересна възможност, Величка да е била разпитана преди Арабаконак, заради подхвърлената кесия с пари, поне месец преди брат й да бъде задържан, но тук вече не знаем кога са конфискували архива от нейната къща. След Арабаконак ясно, тя е държана в къщата на поп Кръстьо, но преди това?

"Стамболов и Левски са съвършено различни като качества, но това е общото, което ги свързва." - О, не, има още нещо, което ги свързва, ВРО, Стамболов лично е бил заклет от Левски заедно с приятеля си Филип Симидов. Симидов, който много хубаво разказва в спомените си как молили Големия да повлияе на Апостола. Дяконът накрая се съгласил и извършил церемонията специално за двете 16-годишни момчета, като ползвал своите лични пистолети "Свети Илия" и "Свети Никола", кръстосани на две за целта. Вероятно е имало и други общи неща, но тогава, когато Стамболов е бил съвсем млад, тепърва е имало да израства, да променя характер и възгледи... Е, значи съм права като наричам резултата от усилията ни "пъзел", защото това е нашият пъзел за Възраждането, но куп учени все още имат друг Макар че ако младите ни прочетат, особено тези, които са в университетите, накрая ще имат наистина готова пътна карта, по която да тръгнат... Относно лидерството... този въпрос ме замисли за Иван Драсов, защо от него не станало лидер, а е имал качествата, бил е такъв докато е вършел народната работа в Ловеч, без него комитета се разпаднал, но после по никакъв начин не се върнал към обичайния си лидершип. Обяснението ми е предателството, което по-скоро дълбоко го е наранило, а по-малко уплашило, защото цял живот след това искал информация от Пъшков, търсел издайника, не го открил, но го търсел, а в 1873г. и Данаил Попов позахапал... Тук, някъде в първите страници на темата прочетох как Стаски уверено е написал, че архивът на Ловеч е бил скрит в дома на Величка Хашнова, не е бил изхвърлен както архива на Марин, а пазен от нея, но точно този архив е бил заловен при бастисването на тайните къщи на Поп Лукан, на Драсов, на Сиркови и на Хашнови, при второто претърсване през октомври, не при първото през август т.е. след залавянето на Арабаконашките обирджии, включително Димитър. За съжаление Стаски не е представил изворите, на които е базирал твърдението си. Аз също подозирам, че е така, че от нея са иззели тези 50-60 писма, за които пише Саиб паша, вероятно и Гечо Хашната е бил разпитан, а после пуснат, но не се сещам за преките доказателства...

Райчо и сие понеже стъпили на терен, та знаели какво е да захванеш работа в българско, та си позволявали да съдят... Те български въздух не помирисали, ама голямата работа да съдят другите без да са работили и един ден народна работа. На мястото на Апостола аз щях да съм много по-рязка с тях, но той е искал обединение на всички сили, за да има по-голям ефект борбата за свобода. Дотам им бил и поривът за независимост, до възможността да получат облаги откъдето и да било... Ей, наистина малцина са били като Левски в онази епоха, трудна, ама пък е била време на истини, лъсват всички лъжи, измами, подлостти и низости... Не знам какво е очаквал лично за себе си Данаил Попов, за да върши това, което вършил, но със сигурност след обесването на Апостола изгубил връзка с поборниците, защото не са го искали и малко по-късно открито показали, че не искат и Каравелов. След Освобождението е нямало за какво да се връща, постове и заслуги не би получил, щели първо да прегледат миналото му, а там е имало изчезнал архив, изпращане на Димитър и Ангел, въпроси, на които щяло да му бъде трудно да отговаря. "Данаил Попов обаче е бил упълномощен да разпечатва, чете и прави преписи на писмата до Левски от външни кореспонденти, следователно и това писмо до Левски е било прочетено и копирано от него." - така копирано, че ни оригинал, ни копие е видяло бял свят, търговец е бил, кой знае и той как е изтъргувал своя архив, след като точно на Левски писмата и документите никога не е предал на страната си. Е, така както си стояли отстрани, респективно Плоещката група останала извън борда. Гюргевската завера надделяла, но пък била на терен, Бенковски доста се потрудил, а Стамболов е бил куриер през войната, имало защо да оставят другите след себе си. Но поне наредихме пъзела, българска работа е била идеята за въстание с подкрепата на съседите, никой не ни е лъгал за нищо в онези години... Освен това паднаха маските на Ангел, на Данаил, На Каравелов... не е малко.

Аз не съм чела Тотю да споделя нещо за прошението в писма до Плоещките българи, но да разпитва подробно за Левски само седмици преди да му пише, ДА. Въпреки това нямам съмнение, че на някакъв етап са научили, както е бил информиран и Христо Георгиев. Наистина мисля, че е очаквал новини от или около Ангел когато му е станало зле. Плоещката група е имала голямото самочувствие след срещите на Райчо и Теофан с Мацини, обаче, в писмото до тях има нещо специфично: 1871 юни, 20 – пише [от Българско] до Р. Попхристов и други дейци – Плоещ: укорява българската емиграция в Румъния и другаде, че разчита повече на чужда помощ за извоюване свободата на народа." - това писмо е отговор на тяхното "знаеш ли ти кои сме", по-нагоре дадох линк към пълният текст. Ключовият момент е, че те би трябвало да са най-близо до него по въъзгледи, обаче... Двете писма на Райчо ме притесняват, защо точно в онзи момент са написани, защо с такъв текст, веднага след отказа на Апостола да съдейства за прошението? Подозирам, научили са по някакъв начин и са се присъединили към общия хор срещу него. Освен това само след два месеца Кънчев напуска Белград и се връща в Русе след... дълга обиколка във Влашко, включително места, където членове на Плоещката група са били. Чак толкова случайности... Голямата ми загадка е Данаил Попов, няколко пъти Левски поканва Плоещката група да се поразговори с него, защото това е неговият човек. Но изведнъж се оказва, че Попов е имал две лица. С едното подкрепял Левски в мечтата за независимост, с другото написал препоръки на Димитър и Ангел и ги изпратил в Ловеч, знаейки отлично, че задачите, поставени на всеки от двамата водели в съвсем други посоки. Това все още не съм си изяснила защо го е правил. Защо не е бил последователен като Апостола? След смъртта му пък изобщо не останал на полето на борбата за освобождаване... И на Събранието не присъствал, изпратил упълномощен, пълният архив от преписи на писмата на Левски го няма и до днес, само броени писма оставени на Кириак Цанков, а защо на него и защо не всичко...

Проф. Пламен Митев участва в подкаст, където разказва, че в Дяково е имало сериозна българска диаспора и Димитър Николич произхождал от нея. Много рано трябва да я е напуснал, защото имал затруднения с българския език на терен, пришили му даскал Васил Бушаранов за личен писар. Относно Плоещ... уф, да бе само този пропуск, случва ми се да препрочета старите ни писания и хващам всички правописни грешки, които съм правила, но са чисто технически, от бързане, понякога защото пиша в ограничен отрязък от време, за съжаление не мога да си ги оправя с толкова закъснение. Но принципно, не Ви ли се струва, че Плоещката група е била като авангард към българско, а Одеското настоятелство е зад нея? Някак отношенията им биха могли да бъдат описани по този начин. Плюс, че Филип Тотю искал информацията, предварителната, февруари, за Левски точно от тях, да му опишат и напишат всичко. После иска и директна връзка с Дякона... От моя гледна точка, за Одеското настоятелство голямата фигура е бил Христо Георгиев. Той вероятно е уточнил, че няма свой кръг от хора в българско, на които да разчита, тогава или са искали Каравелов да повлияе на Дякона или да подпомогне внедряването на вътрешен човек около него, в организацията му. Пробивът с Димитър още не се е състоял, така че Ангел останал в подготовка и изчакване. След като Димитър останал на работа около Апостола, вече изстреляли и втория, по-важния за тях патрон-Кънчев. Идеята за такова внедряване на някой към Левски може да е дошла от различни хора, от Одеса, от Плоещ, от Добродетелната дружина... Въпросът е, че ограничен кръг от хора са можели да го внедрят, Данаил Попов, Каравелов, Хитов, а Ценович и да е можел, най-вероятно е отказал... Каравелов не е имал друг избор, тичал е през глава към Белград да подготви Кънчев, така че Левски да го приеме, а според мен Ангел дори не положил някъде клетва като член на организацията...

То има предистория, Филип Тотю първо опипал почвата, за да научи има ли организация в българско, докъде е стигнал Дякона, успял ли е или се е провалил: 871 февруари, 20 – Ф. Тотю – Одеса, отправя писмо [до Ив. Пишмишев ?] чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле, в което изказва недоволството от отношението на някои букурещки българи към делото и заявява, че е готов да съдействува на Левски. За него пише следното: „ За Лъвский напишете ми точни известия: за неговите дела, доколко е успял в предприятието си ; към къде Лъвский повече действува. Чак след като получава отговор от Апостола, уверен, че има организация, покриваща територията, тогава, през април, вече дава заявка за искането: “\1871 април, 8/18 – отправено е до него в Българско писмо от Ф. Тотю – Одеса, чрез Д. Попов и Ив. Пишмишев – Турну Мъгуреле. Ф. Тотю уведомява Левски за идеята си да се изпрати подписано и подпечатано с печати изложение от българи от цяла България до руското правителство; пише му и за подготовката на въстание в България." И... най-сетне имаме отговор защо Плоешките българи викали само него, без председателите на местните комитети, за да се разберат... Това бе изключително странно, тяхното писмо нямаме, нищо ново под слънцето, имаме неговия отговор и искането им звучеше необяснимо. Защото не им трябвал за друго, а за събиране на подписи на този етап, един Левски им бил достатъчен, макар той да напъвал да им води главните от комитетите като на събрание. Това обаче подкрепя мнението ми, че на този етап Каравелов още не е бил посветен в тайната, чак след отказа на Левски прибягват до него и до Добродетелната дружина. 1871 април, преди 11 – очаква писмо от Ив. Кишелски – Одеса [?], в отговор вероятно на негово писмо. - Левски вероятно веднага е искал да научи от Кишелски за какво става въпрос, преди да даде отговор на Филип Тотю. Писмото на Кишелски закъснява или е било задържано, а после и отворено от Анастас Попхинов през май месец, но в средата на април Апостола е бил готов със своя отговор и не го забавил повече: "1871 април, 18 – пише „из Българско“ до Ф. Тотю – Одеса: подлага на съмнение предложението за изготвяне на изложения, подписани и подпечатани от името на българския народ, които да се изпратят до руския император с молба за помощ. Критичното отношение към тази инициатива изразява с думите „Дай боже да помогне и да подпише бар за нашата република, ако техните републиканци гони и наказва до смърт в окната“. Съгласен е, че в името на започнатото дело трябва да се търсят съюзници..." Ето така започнала историята, последвана първо от онова Плоешко писмо "знаеш ли ти кои сме" - https://jorosavov.blog.bg/history/2014/10/03/dokumentalnoto-nasledstvo-na-vasil-levski-dokument-28.1301944, изключително бърза реакция на дейците там след отказа му, явно са били мнозина в Одеса и Плоещ посветени, а после и от ефекта на лавината... ----- Забравих да подсетя, при получаваните пари от Димитър - 14 жълтици на месец, не се посвенил да ограби нашенци като ги излъгал, че ще ги снабди с оръжие и ще поведе чета...

Аз наистина мисля, че Филип Тотю е бил прав, по времето, по което са искали Левски и неговата ВРО да се включмат в мисията за събиране на подписи, едва ли са били контактнали Каравелов. Не им е трябвал. Влезнал е в играта по-късно, но понеже никога не е бил успешен, вкарали са и Христо Георгиев, който пък починал когато научил за провала на Кънчев. Но принципно, Каравелов е бил вкаран в тайната едва след отказа на Левски, категоричен и прям. Думите му не повлияли на Кишелски и Тошков, те не се борели за независимост, далече били от разбирането за независимост на Дякона. Одеската дружина просто се втурнала към следващата възможност, Добродетелната дружина, Каравелов, за да си осигурят успех поне от едните. По тази причина на вестникаря му е било толкова драматично да успее, не че е щял да бъде представен на Императора, не, а защото окончателон е щял да бъде изхвърлен зад борда. Заради страхът, че е на ръба на провала, той издал и смъртна присъда на Стоян Пенев, а и имал някак двояко отношение към Кънчев, плюс, че и посмъртно го изкарал убиец на Пенев, защото Ангел му го е препоръчал, та му отмъстил. Но дали е имал дял в издаването му? В тези две седмици от кражбата на писмата в петаницата до убийството на Пенев е могъл да се свърже с русенци и да им даде команда и за Кънчев. За аферата с гласовете, осигурени от Хитов, бай Ганьо прави избори , належащо му е било да стане председател на ВРО, дори и с фалшиви гласове, за да може да изкомандва за въстание, иначе от ВРО нямало смисъл в неговия случай, а и той ставал безполезен на господарите си, за смях, ако при такава организация не можел с нищо да й повлияе. Тотално е щял да бъде отхвърлен, конкурент му е бил Христо Георгиев за първенство пред руската страна, а той е бил фигура с тежест. Поради това Каравелов би станал второстепенна, излишна фигура, „дубльор“ на вече предпочетения авторитет. Тази ситуация го лишавала от перспектива за реално влияние, място, уважение, награди и в бъдеще. Все си мисля, ако Христо Георгиев бе останал жив, той щеше да бъде гост в Сан Стефано. Граф Игнатиев е нямал повече креатури сред българските поборници, затова поканил Каравелов. Брат му, Петко Каравелов е малко по-друг продукт. Любен Каравелов трябва да е бил изключително късоглед и глупав, след като не осъзнавал колко силно позициите му са били зависими от партньорството с Левски и благодарение на него е бил на повърхността, интересен на всички, важен не толкова, интелигентен-не, повтарял идеите на Кишелски, публикувани няколко години по-рано, само защото трябвало да се харесва на "младите". Но вместо да държи на Дякона, случай след случай гледал да го измести, да му навреди, да му прати помощници, които вярвал, че може да го заменят, а през 1873г. разправял, че няма проблем случилото се, обесването, той щял и трети, четвърти Левски да намери... Наистина си е повярвал, съвсем главозамаян, че той създавал Левски след Левски... Знаем как свършили и Узунов, и Фердинанд, а повече с вестникаря никой и не искал да работи, бил прозрачен с предателствата и интригите, изтъргуването на архива, та Ботев му пратил Бенковски да го убива...

От всичко обаче излизат два много важни факта, Каравелов и Хитов са пропагандирали съвместно въстание с Босна, но е написано помощ "в случай на въстание", а не че ще се вдига въстание, за да се изкарат важни, за да изглежда, че са посредници между ВРО и външни сили, за да претендират, че и те свършили работа като външен център. Не е започнало всичко, защото някой велик мозък измислил този вариант да разгроми отвътре ВРО с неподготвено въстание, това би било твърде рисков и несигурно осъществим план, а защото Каравелов трябвало да поддигне локално въстание към прошението, защото трябвало с Хитов да бъзат важни. Те били тези, които били приети както Раковски някога от дипломати и политици, голяма работа станали. Филип Тотю им го написал, с големци говорели, но цървулите на Левски не били достойни да вържат. Омотали и Данаил Попов в това. Съгласно Спомените на Големия, Апостола толкова им изгубил доверие, че Ценович станал неговият човек в Букурещ, да му донася какво планирали тези: През 1894 г. Захари Стоянов пише биографичната си книга за Васил Левски и изпраща ръкописа си на Христо Иванов — Големия. Към страница 55-та той дава следната бележка:„Казваш чие бил Л. Каравелов не е Ценович и каквото са вършеши в Букореш то известяваши Ценович тайно на В.Л., а от България В.Л. явяваши на Ценовича и Ценович е бил за В.Л. най-верния в Букореш, щото по часни каприции /лични капризи/ вършеха се много работи, както пичати(?) едно касчи от Л. Каравелова." Обаче Ценович нямал връзки с външни сили и нямало как да знае кое е истина и кое не и не успял да помогне. Лъжите на българския Пинокио, с които да бъде вдигнато бързо локално въстание, спомогнали за разгрома на ВРО, защото никакво въстание в Босна не е било планувано. /Нещо в скоби, относно прошенията, наистина са били модерни, сетих се, че в архива на Тодор Каблешков е намерена чернова на негово прошение до султана, изготвена месец-два преди Априлското.../ https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/12650 - Левски се срещнал и с П. Р.Славейков, с когото се споразумял дописниците на революционните комитети в страната да изпращат сведения за всички по-важни събития в района си както до в. "Свобода", така и до неговия в. "Македония", срещу услугата уговаря Петко Славейков да не навлиза в публицистическото поле, в което Каравелов работи, двата вестника да не се критикуват и да не си влизат в териториите-църковна за Петко и политическа за Каравелов. Това осигурило на Каравелов уникална позиция на единствен силен изобличител на българските обществени проблеми, без конкуренция от други влиятелни издания. Тази „монополна“ медийна среда допринесла значително за популярността му, макар и неголяма, защото 3 процента е било грамотното население тогава. Иначе Каравелов срещу Петко Славейков трудно би издържал и нямаше днес да е сочен като виден публицист и не знам кво си... Левски подложил гръб да го носи, да му осигури среда без конкуренция, ама страхливо, толкова страхливо, нашите историци пропускат това, все едно не е исторически факт...

"И изведнъж през зимата на 1870-71 идва с категоричното искане при Хитов да го препоръча на комитета в Ловеч и на Левски." - този, който го е изпратил и издръжка му е обещал, 14 жълтици на месец доколкото помня... https://fliphtml5.com/eiueg/sgig/150_години_Вътрешна_революционна_организация/ - Аз се извинявам, че се връщам малко назад в темата, но писахме по повод твърдението на Никола Сирков, че председателя и подпредседателя са били арестувани, че арестуваните са били само Пъшков и Марин, другите само разпитани без шум. Обаче, на този сайт има интересни статии, съвременни, от 2021г., а на страница 67 пише, че подпредседател е бил Анастас Цочев-Хитров. За него в момента много не си спомням, но едва ли е отбелязан като подпредседател без основание. Освен Поплуканов, Сирков, също и Димо Драсов е придружавал Левски в обиколки из района. Това разширява кръга на възможния доносник на Хамди паша. Иванчо Колев е споменат като член на ЦК. На стр. 87 е посочено, че Драсов на този ден прекратява търговската си дейност заради подготовка за заминаване за учене. Съвпада с моето усещане, че е предаден преди Събранието...Точно е отбелязано, че на 8-ми август е напуснал страната. Също, коментирахме защо Левски е избрал Ловеч за столица, обикновено той е бил активното лице да търси съмишленици, но в случая ловчанлии го изненадали приятно, сами го търсили, за да разгърнат дейността, пратили Поплуканов да го издирва... Кънчев е бил почетен караул на погреблението на сръбския княз, е, трябва да е имало причина за такова фаворизиране отрано, много отрано. Предполага се още тогава е бил избор на Хитов. Уникален е финалът на статията за Ангел, споразумял се с Обретенов да направи комитет... съвсем в тон с предположението ми, че комитетът е създаден, за да му служи. С Гюргево-Плоешката група пък ловчанлии, наистина момчета с характер, са били сложили забрана на кореспонденцията. - 70 стр. Прикачвам и един файл без конкретна цел, информативно. Levski-plus.pdf

Аз обаче имах предвид как Плоешката група през 1877г. отива при Императора, взимат ги за онези с прошението и подписите, приемат ги доволно, а после, когато научават, че искат независимост не по-малко от Левски, отдавна покойник, ги изгонват навън... Доказателство е, че по върховете изобщо не са знаели кой кой е и докъде изобщо са стигнали с подписите в българско, а само че Императорът и хората му са дали благословия за акцията с прошението и последващо въстание. Не оспорвам това, което сте написали, но според мен то засяга изпълнителите на едно по-ниско ниво, е, сред тях някой може да се е почувствал обиден на Левски, а пък нашите са му и написали "знаеш ли ти кой сме?", но не вярвам това да е довело да опити от тяхна страна да го убият. Следите и при Вас, и при мен водят в другата посока. Друг въпрос идва тук, дали Каравелов е бил доволен от смъртта на Ангел или е била удар за него. От една страна, Кънчев би се оказал негов конкурент в битката за овладяване на организацията, чиито членове вестникарят изобщо не познавал. Може и да си е давал сметка за това. Ангел също може да се е страхувал от такъв обрат и затова заклел Пенев да следи Каравелов и да му донася. От друга, за вестникарят пропадало изпълнението на задачата с прошението. Но трябва да е бил и ядосан, че Кънчев му е пратил човек, който го е следил и му откраднал жизнено-важна кореспонденция. Питам се кое е било на преден план, защото то може и да е довело до натопяването на Ангел за убийството на Пенев и издаването му... "Но Плоещката група едва ли е мишкувала да прави капани на Левски, предателството, според мен, идва от Русе, от провалилия се с убийството на Пенев, Никола Обретенов, който е бил личен избор на властолюбеца Каравелов, заповядал от параноя това безсмислено и жестоко убийство..." - тук обаче не знаем какво му е било наредено от азиатския департамент. Ако му е казано, че това е последният му опит да остане към тях, ако се провали дори и граф Игнатиев не би могъл да го спаси този път, защото е пълно разочарование и ще търсят друг да им върши работа вместо него, тогава Хитов с неговите сливенски шмекерии е бил последната му надежда по някакъв начин да се спаси, а и да вземе властта. Затова провал не би могъл да допусне и Пенев, открадналият писмата му за Сливен, е платил жестока цена. Нещо странично, помня как Обретенов описва, че по време на Събранието, всеки път когато Дякона изпеел някоя народна песен, Каравелов ставал и го целувал. Прилича точно на целувката на Юда, да прикрие всичко, да замаже всичко, за което Апостола се досещал... Както е написал проф. Генчев, до последната вечер Дякона не е знаел, но на другия ден при гласуването, разбрал и бил наясно какво трябвало да очаква... Обобщено, дотук анализът на тази част от Възраждането, ни води до следните изводи: Кишелски, Тошков, Тотю и прочее не са замисляли разгрома на ВРО. Идеята за фалшиво въстание съвместно с Босна е прокарвано от другата група, Хитов-Каравелов-Попов... На последните целта не е била прошението и след него въстание, те изпълнявали поръчка за бързо и ненавременно въстание, за да бъде разгромена организацията и да няма кой да защити българите в земите, обикаляни от Димитър от Дяково... Доказателството е писмото на Каравелов от ноември, 1872г. където той пак замесва сръбски подкрепления и т.н. когато такива изобщо не са били налични. Тази лъжа наистина не се среща в документи и писма на хора извън неговия кръг, но той я поддържа докрая пред Левски, защото това е бил мотив, на който Апостола държал. Наистина мисля, че е един от авторите на идеята за фалшивото въстание, прекарал доста време в Белград през 1871г. и 1872г., най-малкото прегърнал е идеята да лансира фалшивото въстание, защото познавал Дякона и знаел, че това е от малкото неща, които можели да му въздействат за някои решения.

Не е много сигурно, че по върховете от руска страна са знаели в детайли какво правят нашите. Не са били само българите, с които да се занимават. По-скоро са оставили логистиката за уреждането на въстанието на своите хора сред тях, на Кишелски, на Тошков, а те не били глупави, осъзнали, че един Филип Тотю например с някоя четица няма да свърши работа. Изборът на Дякона е бил техен, с неговата организация много по-бързо и лесно щели да свършат и двете части на задачата, да съберат подписи и да вдигнат въстание. Иначе ако разчитали някой друг да започва от нулата, щели да чакат с години... Затова първо пробвали пряка връзка с него чрез Тотю. Какво се случвало по веригата надолу едва ли руските власти са искали да знаят в детайли. Да припомня, че от това се възползвал граф. Игнатиев, който си провеждал своя игра на Босфора и дори се опитал да стане български княз с промотиране от страна на Стамболов пред българското Народно Събрание, а не на собствения му Император. Как е свършило всичко с Берлинския договор знаем... Това, което не знаем е, дали m,ep 1871г. са разбрали за отказа на Левски, може даже нашите да не са им съобщили, а чак когато са вкарали Кънчев като резервен вариант и то много бързо, буквално на следващият месец, май месец, тогава Юрдан пише на Обретенов да чака след три месеца Ангел увит в хартия, да са рапортували, че по плана се работи. Истината е, че опити за издаване на Левски е имало, особено от страна на Каравелов, но чак през декември, 1871г., преди това му пращат Димитър и Ангел уж за помощници. Едва когато Ангел посъбрал подписи, дошло нареждането да издадат Дякона и вестникарят го прави чрез вестника си. Не е ясно обаче дали в тези опити е била замесена и Плоешката група или само Каравелов е получил такова наставление. Точният удар обаче започва малко случайно, след като Обретенов си спасява кожата с издаването на Ловеч и Драсов. Но по-нататък издаването вече трябва да не е било случайно, а осигурено от някой присъствал на Събранието, най-вероятно Обретенов. Подозирам благословията на Каравелов, защото в следващите седмици големият председател не помръднал да свърши комитетска работа, всичко бавел, всичко омотвал и не отговарял изобщо на писмата на Апостола какво прави, защо бави и не работи. Според мен е очаквал залавянето на Левски, знаел е, че някой е издавал през юни, подозирам неговия човек от Русе, и просто е чакал... Но моята цел в момента е да изчистим имената на Кишелски, Тошков, Христо Георгиев с помощта му за Кънчев и сие или да ги сложим под подозрение. За Каравелов-Хитовата групичка е ясно, но доколко онези в Одеса и Плоещ са били близо до тях по предателство?

За нас обаче е важно дали Одеските и Плоешките българи са тръбяли за война в Босна или Сърбия, за да знаем къде са били Кишелски, Тошков и сие в голямата игра. Нека изчистим въпроса. Допускам, въпреки недоволството им от Дякона, отказал събирането на подписи, че са невинни по отношение на мантрата за въстание и то да бъдело едновременно със съседите. Не изглежда техен планът да провокират ВРО да вдигне сама бунт за да бъде разрушена от турската власт. Поне така изглежда в момента, без да имаме допълнителни източници, архиви, които за излезнат отнякъде. Трябвало им въстание към прошението и нищо повече. Мантрата идвала от Данаил Попов, Хитов, Каравелов, а протежето му Димитър от Дяково не млъкнал по въпроса при обиколката на комитетите, той обаче не е бил изпратен от Плоещ или Одеса. Затова по-скоро Кишелски, Тошков нямат вина за разгрома на организацията. Те имат за случая Ангел Кънчев. 21-годишен младеж оставен да носи сам толкова отговорна и сложна задача... Нямам думи за егоизма им...

Да, прошението е струвало живота на Ангел Кънчев, на Христо Георгиев... Каравелов работил пряко с Левски и виждал неговата жертвоготовност, обаче... няма такава меркантилност, дори в българските чорбаджии няма, каквато във вестникаря... Препрочетох писмо след писмо на Апостола, няма ни едно, в което да не пише какви пари му изпраща, колко ще му издължи, докато Каравелов 1 грош не дал от себе си за народното дело, все искал да му пращат още и още, въпреки заплатите, които получавал от другите две страни, но все още го имат за поборник, революционер и не знам кво си... Критериите за поборник са супергрешни на нашата историография. Към Вашето изложение бих допълнила краткия, но многозначителен коментар за него на Саиб паша. Но ако се насочим основно към сръбска страна, това оневинява Одеската група за промотиране на въстание в съседни страни. Те играят роля в искането за подигане на въстание в българско през ноември, 1872г., Каравелов пред Греков заявява: "Това бе руска работа". Но идеята, че Босна или Сърбия, Черна гора ще участват, струва ми се, не идва от тях, а и не това им е било необходимо, искали са локално въстание към прошението, а не целия полуостров пламнал, тогава и без тях биха спечелили бунтарите... Това е важно, за да знаем как да поставяме оценката на Кишелски, Тошков и сие. Но пък през 1875г. когато Босна въстава, вземат отношение и към нейния бунт...

Така е, но пък Хитов спретва "вътрешен бунт" във ВРО, осигурявайки гласове от Сливен за председателското място на Каравелов, доста подмолно и недостойно за един войвода, ама... Ние пък и помним, че това е струвало живота на Стоян Пенев. Забелязах и аз, че винаги когато споменат въстание, ползват хитрости, че или Босна, или Сърбия и Черна гора ще помагат. Демек, да яхнат вълната... Обаче, това не е случайно, някой е наредил да ползват тази мантра, някой, който е измислил целия план, защото съм убедена, че е планирано да се повтаря това, за да сгреши ВРО, да се вдигне неподготвена все още и да бъде съсипана, след което други да се разпореждат с територията и управлението й. Опитвам да обясня, че за мен няма случайности, някой е седял и обмислял всичко, включително как да извади ВРО и своеволстващият й лидер от играта. Да, ще кажем някой доста умен, но истината е, че е бил някой, имащ достъп до поборниците ни Каравелов, Хитов, Димитър от Дяково, можещ да им повлияе, имащ и възможността често да общува с тях, за да ги подсеща, да ги уверява, да му вярват на него, а не на очите си, които не виждали никаква подготовка някъде... Тошков не ми изглежда от този ранг, Христо Георгиев е бил покойник когато този процес се развихря, Кишелски е бил на някакво разстояние, за да им го напомня регулярно т.е. все още не съм открила първоизточника. Но го търся :)

Хитов дори се е уговорил да се бие за друга страна... Предлагам да не му посвещаваме повече време. Не че той, или Каравелов щели да поведат народа, ако въстание бе вдигнато, това е друга тема, големи в думите и мишкуващи в делата, но първи на опашката за облагите... Като четох колко мисъл и време Апостола посветил на Димитър от Дяково вместо да си гледа народната работа, заради тях точно, които му го изпратили почти с наложен платеж, та си мисля, не заслужават и наполовина нашето време и усилия, ясни са. Но, на важната тема, въстание ДА, прошение без въстание не струва, но никой не искал да чака Дякона да подготвя години народа си и да го вдигне от четирите краища на българско сам да извоюва свободата си. Въстанието, което им трябвало е било по друг начин мислено, по-малко, с по-безпомощни хора, които да имат нужда от Великите сили отвън. Такова въстание е могло да бъде вдигнато локално, нещо като Старозагорското, нямало нужда от преговори и сделки с други. Ако се вдига всенородно въстание, смислено е да бъде когато и други вдигат бунт. Но за локално въстание се губи логиката защо трябва да съвпада с това на съседите? Защо е била тази мантра, Босна ще се вдигне, с нея и ние? Бъдете готови, лятоска нещо ще става... - да цитирам Димитър от Дяково. Кой го е замислил първо, след като Босна изобщо не въстава и не е имало усилена подготовка 1871-1872г., и другото, не е било необходимо да въстава някой друг, за да спретнат нещо, което да привлече внимание, каквато е била целта на Хитов, Каравелов и сие. За Левски ясно, неговата цел е била независимост, а не привличане на внимание, но за тяхната фалшивата новина за въстание в Босна е била излишна. Оттук въпросите са два, кой първи внушава на нашите, че Босна ще въстава и вижда в това начин да пострада ВРО преди да е станала още по-многобройна и силна и второ, защо е изобщо тази идея да въстават заедно с някой друг, след като на тях по-камерно изпълнение им е било необходимо, а не размаха на Апостола?

Хитов така или иначе го прави, бие се за друг народ, а от своя взема достатъчно пари, излъгва, че ще води чета и отива да сади лозе в Белград... По това време Левски отдавна е бил покойник. Така че изнудването и манипулирането на Хитов изобщо не вършат работа, за кого ще се биеш е личен избор и зависи само от теб самия. Отделно, защо пък като е бил толкова голям войвода, сам не заформил някое въстание? Защо не подигнел народа той самия, а давал акъл отстрани, като Каравелов, как другите да вършат тази работа, пък и оценки им слагал... Левски има един ядосан отговор до него и като подреждам пъзела на събитията, с пълно право му се е ядосвал. /"Пѝшете, че ми се радвате на работата ми, като ме съветвате да се варда да не би [да] направим някаква погрешка..."/ Но все още търся как е хрумнала и как е била разработена фалшивата идея за въстание, която в крайна сметка провалила ВРО и лидерът й. Защото съвсем последователно е била прокарвана, методично и упорито, иска ми се и това да зная... Паралелно с нея е вървяла идеята за прошението, събирането на подписи от Кънчев и други процеси. Самата идея за въстанието е от 1871г. и търся как е станала лайт-мотив на всичките ни поборници. Левски планирал и писал в едно писмо, че иска да има няколко години за народна работа, отделно и тук виждаме с прошението му за обучаване на български офицери, че си давал години, /"Само ни трябва още мъничко време да поработим [няколко] години. Но [само] тогава [след като поработим]..."/, не седмици т.е. мантрата за въстание не е негова, а идва отвън и то систематично. Той най-добре е виждал и знаел от работата на терен, колко неподготвени са били българите...

Затова ми се иска да завършим работата по темата, голямата тема за Левски, за да няма пак пропусната, подмината информация, а оставена лъжливата. Малко по малко излизат прикривани, неоткривани, новонамерени факти. Ето и финалният ми прочит на Кирияк Цанковите документи, във втората част има писмо-доказателство на предположението ни, че Каравелов не е изпратил изобщо прошението на Левски до сръбското правителство: По-надолу са доказателства кои писма са били в ръцете на вестникаря, изпратени му от Апостола, но те никога не виждат бял свят, нито пък архивите на комитетите, занесени за Събранието през май, въпреки опитите на някои историци да го реабилитират за липсата им. С писма с такова съдържание никога не е работила историографията ни, затова въпросът къде е архивът на Каравелов изобщо не търпи мишкувания, увъртания, фалшиви оправдания, с които повече от век опитват да го оневинят: Е, сега може да опитаме да направим резюмето на новите факти, анализи и изводи, свързани с Апостола, на които посветихме 105 страници дотук, с участието и на други колеги от време на време

Относно разпознаването, винаги съм се учудвала на дълголетието на мантрата, че бил разпознат в София, или в Орхание, или в Търново... Но историческите извори казват друго. Левски е заловен в Къкрина призори на 27-ми декември. През деня е закаран в Ловеч. Стр. 155 от книгата на Никола Обретенов, публикувана 1943г.: "Още на 28 декември рано сутринта комитетският работник Петър Аргиров, телеграфист в Русе, дойде у дома и каза, че през нощта минали много телеграми до валията, в които се казвало, че Левски е заловен в Какрина." Левски е откаран по-късно през деня, същият 28-ми декември, при мютесарифина в Търново по няколко причини, но не за разпознаване, защото още от сутринта всички в столицата на вилаета, включително валията, са били уведомени, че има заловен и кой е той. Мютесарифинът в Търново е бил шеф на каймакамина в Ловеч и е искал да се увери, че не пращат трети фалшив Левски в София, но също и да изкопчи лично информация от него, за да има и той заслуги към успеха. Апостола след срещата с него, разказал през нощта на Никола Цвятков докато пътували обратно към Ловеч, как мютесарифинът опитвал да го разпитва, искал помощ и от Стефан Карагьозов и зет му Джорджо Момчев, за да накарат баш-комитата да проговори, задал му дузина въпроси, а подозирам, било му е и интересно да срещне лично враг номер 1 на Империята... Това, че са знаели кого са обградили около ханчето подробно разисквахме доста страници назад, много детайли потвърждаваха това. Плюс, че Али Чауш се е връщал от Къкрина когато срещнал Левски на Пази мост, а в Къкрина от дни ханчето не е било отваряно, има го в спомените на Мария Сиркова, съпругата на Никола Сирков и после на Никола Цвятков, Латинеца го отворил само по искане на Левски. Вариант Али Чауш да не е забелязал отвореното ханче и да не е проверил какво става... Съгласно доклада на Хамди паша, заповедта е била всичките четиридесет комити да бъдат разпитани тайно и без шум, един по един през септември-октомври, за да видят как могат да заловят лидера, а името на Латинеца е сред първите в списъка на Хамди паша, заедно с имената на Никола Сирков, поп Лукан и фамилията му и т.н.

Здравейте, излезнаха съвсем нови документи, публикувани в последните година-две от Националния музей "Васил Левски" - Карлово, открити от Виктор Комбов в Истанбул и преведени от проф. Орлин Събев. Изключително интересни и разбиващи дузина митове. Проф. Павлов и проф. Митев дадоха интервюта, че трябва да преосмислим учебниците по история и работят по въпроса, но ние пишем тук, защото не можем да ги чакаме, а може и да видим някои неща, които биха останали пропуснати. За поп Кръстьо, ясно, Каравелов, който публикувал измишльотината, че е предател, да си носи греха, много пъти тук писах, ако аз бях наследник на Ангел Кънчев, на поп Кръстьо, на Стоян Пенев и други, щях да съдя вестникаря за вредите и на набедените, и на семействата им, наследниците им. Но е починал веднага след войната и не е могло да му се потърси отговорност в български съд. Относно предателствата - повече са от едно, за съжаление, но е имало предателства няколко пъти и на няколко нива, е, единият от капаните е щракнал. Има новооткрито донесение на Хамди паша до Великия везир със забележката, че всички факти вътре са събирани между юни и септември 1872г. т.е. доста преди Къкрина, доклад на Саиб паша до Великия везир от 1873г. и т.н., но темата стана 105 страници докато анализираме наново цялото Възраждане и излезнат неочаквани връзки между пренебрегвани от историографите събития. Затова си мисля не само за Вас, но и за всички, на които им се иска да знаят повече, в някакъв момент ще успеем да направим кратко обобщение, може би още тази седмица, да остане като подтема, защото е ясно, че не всеки може да отдели време за всички източници, документи и прочие, а всеки има право да знае. И ДА, конкретни предателства има, и външни, и вътрешни. Не само на Левски, първо е предадена столицата му Ловеч и човекът въртял комитета от над четиридесет членове - Иван Драсов, който забягва в чужбина, Арабаконак изобщо не е бил обир за пари и т.н.

Но Данаил не предоставя преписите от писмата дори и посмъртно... Плюс, много удобно Кирияк публикува писмата, свързани с Анастас Попхинов след смъртта му, през 1900г. Изобщо дали е публикувал всичко, което е имал в себе си? Но пък един от текстовете днес ми говори повече отколкото в миналото. Съгласно писмото на Апостола, в Марин имало пари, които му поискал, но не получил. Марин отговорил, че ги употребил за малко по свои работи. Да, но днес знаем, не са били употребени, получавал е от тях в Диарбекир, брат му в Одеса, а през 1877г. са били заровени. Накратко, Левски е бил излъган, парите са си били в Марин, неупотребени, но защо не му ги е предал при всички неприятностти, които логично следвали за него? Много странно и нелогично до момента, в който долните редове не дават очевадната причина, а тя е била настояването на Димитър да събират парите накуп, за да ги заведе да ги предадат на големия бос Каравелов. Той е бил в това време около Ловеч за да убие дякон Паисий, имал е пряка връзка с ловчанлии и изглежда думите му са им повлияли. Марин е направил това, което и Тодор Пеев, скрил народните пари от Апостола, за да стигнат зад гърба му до Влашко, още тогава предал принципите на Левски, защото: В писмата има и отговор на въпроса дали Ангел Кънчев е стигнал през зимата 1871-1872г. в Букурещ. Каравелов поканил Левски чрез вестника си по предателски начин, но той писал на Данаил да отидат двамата с Кънчев и да вземат отговорите на вестникаря писменно. През декември 1871г. не преминал Дунава заради епидемията, но през януари трябва да го е направил със сигурност, както подозирахме. Ето в писмото му до Попхинов, Апостола потвърждава, че Ангел е успял да отиде там, където е бил викан Левски, като отишъл с упълномощаване от негова страна:

За Данаил Попов това е така заради много неизвестни около него. Изпратил Кънчев, а после и Димитър от Дяково при Левски без да има неговото съгласие, писал им сам препоръки, как ги препоръчал като не ги познавал??? Само защото Каравелов и Хитов му наредили и той послушно изпълнил. Дал на Димитър печата да пренася ей така, без да има данни, че изобщо е заклет да бъде част от някой комитет на ВРО. Писмата на Кишелски ги няма, минавали през него и брат му... "Всъщност Левски установява архива си именно в Търну Мъгуреле при Данаил Попов, а не в Букурещ при Каравелов и не позволява документацията да е мести, а само да се пращат преписи от кореспонденцията, и то единствено когато е абсолютно наложително. Друга задача на Попов е да държи под контрол хъшовските среди в Румъния и да набира нови членове. Подарява документи, вещи и снимки на комитетски дейци на Плевенския музей и Народната библиотека в София." - Добре, къде е архивът на Левски, преписите на писмата, които е правил? Само избрани неща е дарил, но архивът на "най-добрия ни българин" е бил в него и го няма... За да не се върне повече в българско и изведнъж да се откаже да участва в съдбините на България, след като се правил на поборник няколко години, трябва да е имал грях или грехове, които щели да излезнат наяве ако опитал да заеме пост, служба, затова си останал там, на брега на Дунава... Относно Вашето предположение за измислено, но добре рекламирано въстание, ето подкрепящ факт от писмо на Левски, как Димитър е бил надъхан да говори на хората за въстание, съвсем близко въстание, лятоска още, да им повтаря, че лятоска ще става нещо, те да са готови /а след като въстанието не избухнало т.е. нямало провал в организацията, организирал Арабаконак и я разгромил отвътре както изследвахме в скорошни постове/:

Аз бих допълнила, че статистиката винаги има значение. Когато разследват комитетите след Арабаконашката афера, Ловешкият е над четиридесет, които да бъдат разпитани без шум, но... всеки един от тях разпитан. В същото време Русенският има няма 5-6 членове, Етрополският петнайсетина, Троянският горе-долу също толкова... По-сериозният брой хора означавало повече възможности за свършване на много и различна комитетска работа. Избраните в ръководния състав са били наистина избрани, хора с качества, а не самоизбрали се като русенци дето сами гласували за себе си. Ентусиазмът им е бил безспорен, защото работели здраво, поръчали пистолети, които успяли да пренесат и разпределят между дузина други комитети без да има провал и без да ги хванат. Рзнасяли и вестника, обикаляли в първата година богатите, четохме, Левски с Драсов, Поплуканов и Пъшков искали или пари за делото от големеца, или ако го е страх, тогава да финансира учението в чужбина на някое бедно, но талантливо дете. Васил Радославов получил така стипендия след една тяхна обиколка на богатите къщи. Двама български министър-председатели са свързани с дейността на Левски лично, Стамболов, когото заклел заедно с Филип Симидов в Търново по молба на Големия и Радославов, когото от родния му Ловеч изпращат в Писек, а затам тръгва и Драсов. Това е преди Събранието в Букурещ, на което председателят Каравелов промотира идеята си да убиват чорбаджиите за пари и за да не ги издадат, след като вземат парите. Но сумарно, ловчанлии извършвали непрекъснато комитетска работа покрай своята собствена и то спазвайки конспиративните правила. По думите на Пъшков, Драсов увлякъл всички да участват в борбата за самостоятелна българска църква, затова и бил сред първите, които били представени на Апостола при първото му отиване в Ловеч. Будни момчета, смели, дузина, а не трима-четирима, готови за народната работа и без много-много убеждения, тръгнали с него заедно към турските бесилки, да цитирам Пъшков отново. Нищо чудно, че бързо се превърнали в неговите хора, жалко за предателството на комитета им, не дошло от тях. След всичко, което разследвахме, за мен ги е посочил Обретенов след убийството на Стоян Пенев, а така или иначе бос му е бил Каравелов, който декември, 1871г. написал дописката, че чака Дякона в Букурещ, неуспешно предателство, но ако е нахъсал вярното му куче Никола, той направил второ предателство, хем да отърве въжето, хем да изпълни поръката на боса... По същата причина, предателството, иска ми се да влезнем по.дълбоко в случая Данаил Попов. Не помня да е продължил комитетска дейност след смъртта на Апостола, което е странно, повечето продължили и участвали и във войната, не съм намирала и материали да е служил някому, защо ли се обвързал с Каравелов и Хитов?

Ясно е, че съм заради същото в темата. Левски не е единственият ни герой, но с лидерските си качества е безспорният, ще дам пример, за мен и Дебелянов, и капитан Списаревски са герои, но при тях не можем да търсим лидерство. Другото е независимостта, тръгва първи да подготвя отвътре въстание, след него има и други, Узунов, Фердинанд, след това и Гюргевските претенденти за водачи, но той е с откровено и ясно съзнание за независимост. По тази линия е предаван най-много пъти и от най-много хора. Някой все е служел някому и независимият лидер непрекъснато е бил пречка на мътрвите души, Филип Тотю добре ги описва вкопчени страстно в домогване до пари, титли, положение... Тук си е мястото за още една интересна подтема, знам че са останали с дълг към него заради парите, архива, Къкрина... но по много критерии комитаджиите от Ловчанския комитет са били по-чисти хора, които не тичали да бъдат част от ложи, завери, потайни срещи с чужди служби... Смелите работници на терен отвътре, различните интригантите и келепирджиите отвън, те са имали наистина близко разбиране до неговото за свобода и за независимост. Затова исках да стигнем до най-първите предатели, защото предаден не е бил само той, предадена е и столицата на Привременното му правителство, а с нея и истинските ценности, които по-скромни, но по-стойностни хора искали да положат в основите на държавата. За съжаление в историята печеливша се оказала Гюргевската седянка... доста подли хорица, мизерни душици сред тях... Искаше ми се Ловешкият комитет да бе основал новата България. Не случайно през цялото време Апостолът се борил центърът на властта да си е в българско, не в Букурещ, не в ръцете на Каравелов, Хитов и сие. С болка трябва да кажа, Данаил Попов е бил в техния кръг, това не съм го и помисляла. За Хитов и Каравелов знаем, но какво ли е обещано на Попов, какво ли е очаквал в замяна на двойната игра, която е играел?