Borova gora

Драсов е правил изпращане в Ловеч, има извори, които го твърдят. Вероятно се е сбогувал и с роднините от Тетевен, но какво им е казал, внушил, няма да узнаем. Знаем само, че те стават изключително верни на Общия, участват с него в Арабаконашкия обир, крият го успешно когато Левски го търси, за да го накаже. Пак да си кажа мнението, Анастас Попхинов по същата причина според мен е включен в доноса, при арест толкова много би говорил срещу Апостола, че никой не би потърсил зад гърба му да види първият издайник там. На Фурнаджиев е могло да се разчита за същото. Самият Фурнаджиев пропуска да спомене Драсов, да го издаде, макар Драсов да е бил познат на всички комитетски дейци в Тетевен, а някои са му били роднини по майчина линия. Това не съм чела и не знаех, че имало такава книга: "М. Поплуканов е уличен в спомените на своя брат Христо, който в публикуваната си "Кратка автобиография" е посочил, че по-големия му брат Марин е бил председател на комитета. Това потвърждава през 1926 г. и друг член на комитета - Д. Пъшков. Още при арестуването на Левски в няколко български вестника в Румъния се популяризира революционната му дейност. Пише се подробно за задачите и целите на БРЦК, за нейните мащаби, дори за структурата й. Недопустима и граничаща с предателство е дописката на органа на БРЦК "Свобода" от 2.12.1870 г., където нейният автор, председателят на БРЦК Л. Каравелов (?!) информира подробно читателите, респективно и турските власти за "големия авторитет на българските революционни комитети и техните действия." Той даже с гордост подчертава, че вече две години правителството търси Левски" - главният организатор на борбата". Нещо повече, Л. Каравелов подчертава, че "… турците кого де срещнат и тежко на тогова, на когото името е Васил Иванов…" Такива лековерни публикации и хвалби за големите успехи на БРЦК (ВРО) с пряко назоваване на нейия ръководител с истинските му имена и псевдоними е недопустимо и не може да бъде оправдано по никакъв, защото е предприето в съдбоносен момент, когато революционната организация е засегната от разкрития и арести на стотици нейни членове." https://faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/-levski-e-obesen-zashtoto-otkazva-da-bade-ruski-shpionin-i-vsyakakav-rob-67440

След Освобождението обикаля цяла България, но не се задържа в Ловеч. Но като първи кмет на града е можел да направи голяма чистка на архиви и документи. Наистина мисля, че Левски се е досещал, знаел е повече от нас каква е била ситуацията отвътре в неговата организация, донасяли са му много, имал е време за размисъл. Само Никола Цвятков му е бил недостатъчно познат а и много млад, та към него проявил някакво доверие по пътя. Величка го спасява заедно със Сиркови през август, тогава все още не са предполагали, че има пробойна. Но когато се налага да спасява брат си, тогава всичко се обръща и за нея. Срещу него. Както и ние, и други подозират, предателят не е един, има поредица от предателства. Най-лошото е, че това на Драсов изглежда е свързано с Каравелов и поставя на преоценка неговата дейност. Двамата всъщност си приличат, крият се зад думите, никога нищо на дело... Обаче и Драсов е човек, и той е можел да сгреши. Ако можем да открием нещо пропуснато от него...

Наистина е имал дълбоки корени в Тетевен, където скрили Общия от Левски след обира: "Народен представител от Тетевен във II обикновено народно събрание." Познавал е целия комитет там, ама измислил Пуйо за член на въпросния комитет. Само за Големия не се сещам защо е в Габрово, дали от вълнение не е объркал? Някъде бях чела, само да си спомня къде, че на Общия е бил показан списъка т.е. откога властта знаела... Дали е показан и на Левски? Защото при разпита той скрива много имена, но две повтаря няколко пъти, Ваньо терзията и Марин кафеджията, Марин ясно защо, парите, които между другото не били употребени за собствени нужди, а събрани и скрити, век по-късно ще ги намерят, и последната му безрезултатна среща с Величка и т.н., но за Ваньо какво е научил, какво го е накарало да не го прикрива? Да, Драсов е бил в чужбина, но като го издаде, не можел да се върне, оставал и наистина останал до освобождението навън, защото полицията би следвало да го търси. Какво Апостола е научил или предположил преди Ловеч, в Ловеч, в София, за да му ползва името отново и отново пред специалната Комисия? Трябва да се досетим...

Да, не мисля, че е искана смъртта на Левски в онова лято, затова и в доноса е подчертано, че от известно време пребивава във Влашко т.е. не могат да го хванат, на това се е надявал издайника, а като поотшуми ефекта на разкритието ще позабравят за него, още повече наречен е "лице на име Левски", а не главатар, за да бъде омаловажена работата му и да отърве присъда, по това време още няма убийство на негова сметка и никой не предполага близост до бесило. Другите издадени и полу-издадени комитаджии най-много арест и бастисване на къща да ги е заплашвало, но пък се разтуряла работата с въстанието, а и с проверката на комитетските пари... Покрил е приятелите си от детинство Пъшков и Иван Колев, прикрил Марин като един от синовете на поп Лукан, за роднинския Тетевен не позволил нищо да знаят, по-късно се биел в гърдите, че бил председател, но тогава и своето председателство и това на Марин премълчал. Много косвени факти, че е той, а по-късно и начинът, по който опитал да стовари вината на Хитов за провала на Старозагорското въстание, скрупули и задръжки явно нямал, за да бъде той самият име в организацията, нищо, че оръжие не хванал никога. В Ловеч посмял да се върне чак след Освобождението, преди това не, явно се е страхувал от нови срещи в конака... За Величка писах, най-вероятно Яким Шишков й е съобщил, след като научил от брат си, работещ в конака. Ако пък не е отишла да предупреди, после Шишков можел да й държи сметка, че е знаела, а не направила нищо. Пъшков е арестуван по много подозрителен начин, той или вече е имал писмо от Драсов или по друг начин е знаел, а може и в самия конак да е научил защо така меко са се отнесли с него. Властта не е искала да се разчува, та всякак му е подсказвала, че хем иска да знае, хем после трябва да мълчи, за да отърве присъда. Кореспонденцията му, вероятно и тази с Драсов, е изгорена точно от Шишков след залавянето му, пише го в Кацев-Бурски, били са партньори, направил се, че го търси, влезнал, запалил огъня и изгорил документите точно преди да влязат заптиетата. Марин е бил в паника при бастисването на къщата му, от него са започнали, би го очаквал, ако е знаел, че са предадени и предварително всичко би отишло или в заода, или в огъня. По-късно имало писмо до него от Гложенеца, което Пъшков отворил, уведомявал ги, че Общия изказал всички. Двамата изпаднали в паника. Тогава трябва да е първата им договорка при разпит какво да говорят. Втората е в конака, след като научили, че някой в Ловеч преди Арабаконак изпял всичко, направили втора договорка. Този някой е знаел за планираните убийства, защото е участвал в заседанията на централния комитет на Левски, пишел и получавал кореспонденцията му, вероятно ги е съобщил на властта като предстоящи. Не е трябвало полицията да открива топлата вода за да знае, че са комитаджйски, не разбойнически, още на следващия ден след обира у Денчо заиздирвали не арнаутин, а Дякона. От винтовки разбирал, нали Ловеч трябвало да участва в купуване-пренасяне както било с револверите... Списъкът с тайните къщи знаел също както и имената на петдесетимата членове, нали той завеждал касовата книга с платените такси. Залавянето на Левски е било на преден план едва когато Величка отишла в София и им съобщила за онези писма, първите, съгласно спомените на Пъшков. Марин е бил искрен като писал на Апостола, че няма място за него в този град, но после като го изпратили в София започнало обратното, да измислят как да го примамват. Затова и Марин се катерел да гледа през прозорчето на тъмницата всеки път като довеждали заловени, познал Левски с превръзка на главата, не бил поредния фалшив Левски, истинския бил, и го съобщил вътре, вероятно с облекчение. Параскев Стоянов съобщава този детайл, че Марин лично през прозорчето го разпознал. За Латинеца, от Кацев-Бурски: Никола наклал печката и седнал да яде и пие докато стане време. Към 5 часа пак ги събудил. Христо отишъл за кон. Той излязъл през задните врата. Никола Цвятков затворил вратата и се върнал при Левски, който отишъл по нужда в яхъра през същата врата. Драсов наистина е бил много талантлив в измамите, но трябва да има поне една пряка, не косвена следа. Нормално би трябвало да се покрие в Писек и да приключи с комитаджийството с или без доноса т.е. да се посвети на ученето, както заявявал. Но направил точно обратното, забърквал се във всичко и следял всеки и всичко, а най-вече вървял след Каравелов, това не е случайно, очаквал е потупване по рамото за свършената работа, явно нещо съгласувано под някаква форма това издайничество е било. Много минимални биха били щетите, затова може и да не е било трудно да го направи, но последвало убийството на слугата и Арабаконак... И любопитствал толкова за залавянето на Левски за да прецени дали могат да го издадат в процеса пред Комисията. Твърденията за поп Кръстьо пак без свян и срам били мултиплицирани от него.

Ако е било предатество от страх, Драсов повече не би се занимавал с революционна дейност оттам-насетне, като Пъшков би претендирал, че се оттегля. Но той прави точно обратното, тича до Букурещ, тича в Белград при Каравелов, трябва да си олихви направеното до момента. Вероятно три години по-късно "вади ножовете" за Каравелов и Хитов, защото не са искали да "пуснат кокала", а той е смятал, че заслужава нещо специално от тях. В крайна сметка ловчанлии са имали самочувствие на център, техния глас и вишегласие са тежали пред всички други, при тях за пристигали парите за оръжие, идвала всяка информация... и изведнъж студен душ в Букурещ, трябвало е да се сработят с новия голем шеф и да приемат неговата цена. Приел е, но е очаквал награда и т.н. Въпросът е, че не излиза конкретна следа, водеща към Драсов, иначе по много завоалирани начини той е най-подходящия. Мисля също, че е предупредил Пъшков за стореното, прекалено близки са били, за да не го направи. Марин ако е знаел в онзи момент, би наредил веднага да хвърлят всичко в заода, много преди да бастисат дома му. И наистина е след смъртта на дякон Паисий, защото след това в обира на Денчо не участват, а той, Пъшков и Марин са участвали навсякъде с Левски. Но понеже Общия излязъл герой с убийството, Левски го приел като предизвикателство и лично поел следващия случай без да отчете негативите... Мисля, Пъшков е пуснал жълтица в ръката на заптието и е отишъл да му каже точно това в тоалетните на конака, че ще чуе от каймакамина, че вече всичко е издадено, че няма смисъл да крие, че в конака знаят всичко..., но им остава една възможност да се спасят, да предадат лидера.

"след убийството на владишкия наместник дякон Паисий е информирана, че това е комитетска работа" - тук кой е издал комитета? И защо само Драсов е предупреденият? Тук нещо не е така... ще потърся в архива по въпроса.

Точно, Тетевен е можел да бъде пощаден само от някой, който искал или имал интерес от това. Случайно открих, че Драсов имал в комитета родини по майчина линия, той е сирак, отгледала го майка му, тези роднини са му важни, други комитети не са бил пощадени.

"пътуването на Ив. Драсов до Белград в края на м. януари 1873 г., чиято цел била среща с намиращия се там Любен Каравелов. Изтъква се, че основната причина Драсов да предприеме това пътуване било желанието му да научи какво точно се е случило с В. Левски." - Денис Иванов. Драсов не само е писал, вървял е по петите на Каравелов буквално. Имал е информация от Ловеч, от Данаил Попов, но и това не му било достатъчно. А уж отишъл да учи... В какво ли са се убеждавали един друг с Каравелов? Денис е отбелязал и още интересни факти: "Ив. Драсов да има принос за развитието на комитетската идея сред жителите на гр. Тетевен, от който произхождал неговият род по майчина линия." - Тетевен отива в отбора на Общия, дали това му е повлияло? "с част от сведенията, които дал на д-р П. Стоянов, Ив. Драсов допринесъл за популяризирането на две твърдения – 1) В. Левски е заловен в резултат на предателство, извършено от поп Кръстьо Никифоров; 2) Част от архива на БРЦК е попаднала в ръцете на османските власти по вина на Л. Каравелов." "Предполага се, че за появата на тези съмнения са допринесли сведенията, които Ив. Драсов е получил от Киро Тулешков, а може би и от М. Поплуканов." - много е бил успешен в медийното пространство, наистина мисля, че отговаря на профила на издайника, защото се пъхал навсякъде, да знае всичко и защото би искал да блесне пред каймакамина като буден, умен, отракан, а не като поредното селянче, та се опивал от красноречието си, плюс защото никога той самият не отишъл да се жертва, само подканял другите към саможертви, не би участвал във въстание в 1872, не го направил никога...

Най-вероятно защото Левски "без бой" сдава властта на Каравелов, а с това и Ловеч спира да е център на революцията. Те са държали на това: "тогава ний в Българско ще си учредим комитет централен и ще действаме независимо от тях. Тъй като всеки българин хвърляха един другиму вината и ние констатирахме печалния факт, че от тия хора ние не трябва да очакваме нищо, а ще трябва сами да се заловим за работа. Всичко що узнахме, доложихме след завръщането си на Левски, който ни причака в Плевен, в къщата на Анастас поп Хинов и заедно заминахме за Ловеч. Съгласихме се тогава, че всичко лежи на нашите плещи и, че ние ще трябва ДА СЕ ЗАЛОВИМ ПО-ЕНЕРГИЧЕСКИ ЗА УЧРЕДЯВАНЕТО НА ЧАСТНИ КОМИТЕТИ И СЛЕД КАТО СИ ВИДИМ ДОСТАТЪЧНО СИЛНИ ДА СИ УЧРЕДИМ ЦЕНТРАЛЕН КОМИТЕТ, който да влезе в сношение с разни видни лица в Румъния, Русия, Сърбия и другаде”. https://www.lovechpress.net/Article/Index/51 Губят тази възможност. И скоро вземат твърдо страната на Каравелов, на победилия и Общия: "Д. Об. да са отреди по Орханско, и да му са даде упълномощие таквос, решихте сички Вий, като повече даваше гласът си Анастас [Попов, брат на Д. Хр. Попов от Т[урну] Могурели. – Бел. ДКБ] от Плевен, Ваню [Драсов – Бел. ДКБ] и Пъшков и отпосле малко, читехте против него писма от ония стьрни. Сами Пъшков, и др. от ония стърни усно колко го нападаха, като предвиждале, че според лудите му работи скоро щяло да пропадни работата по ония стьрни! " „1872, дек[ември] 12-й Бъл, Левски Може и други причини да има, въздействието на другите комитаджии, с които ходили на вечеря д се сближат по спомените на Марин...

Все си мислех, че това разногласие трябваше да се е случило една година по-рано, но истината е, че и тогава са можели да го предадат. Но има един момент, Каравелов е знаел, че Ловеч е крепостта на Левски, намери следва да е обърнал голямо внимание, за там е скроено нещо специално, за да му отнемат най-важния комитет. Няма вариант Каравелов да вземе властта докато Ловеч е верен на Апостола. Поне част от удара е замислен в Букурещ. Каравелов не е герой никакъв революционер, а вътрешен интригант. Той не е можел да е големия шеф докато на терен Ловеч е с Левски. Идеята ми е, че е изработен специален план за Ловеч и е влезнал в действие. Разбира се, никой не е предполагал докъде ще стигнат по този път, до бесилото, но няма как Марин, Драсов, който е водел кореспонденцията да не са били обект на специално отношение и разговори, защото Каравелов Ловеч най-вече е трябвало да спечели на своя страна. Издаването не е било следствие на просто вишегласие, а може би стратегия, обсъждана във Влашко.

Каравелов е криел много от тях, те са предполагали честност. Имали са нужда от вестник... Но за да остане два месеца след събранието в Букурещ, значи е имал много неща да изяснява с всички, преди да се върне да работи в българско. Засилва се право към своята столица, Ловеч, но там вече имало пробойна, използвали са неговото отсъствие, за първия донос в конака. Не е бил достатъчен, Хамди изчакал, убийствата се случили и започнал: "преди два-три месеца"... Значи завръщането на Марин инспирирало всичко...

И твърде дълго вярвал на думата на Каравелов, докато усети, че делата му са други.

Обаче не е спазвано, и Драсов и Пъшков са отваряли писмата до Марин, а никой от тях не е бил председател. И Попхинов не е бил Левски, но отварял... А пък Драсов и пишел вместо Марин...

Брей, и на игри с вота е бил готов Каравелов, за да си осигури текуща и бъдеща власт. Бай Ганьо прави избори е глава започнала много отрано в българката история.

т.е. може да е Големия. На мен друго ми хрумна, хаджи Станьо е бил голям чорбаджия, няма сам да седне да пише писма, да води протоколи, да праща до Ловеч... Затова друг е посочен в списъка на Хамди, този от Тетевен, с когото е имал вземане-даване издайника. Тук повече прилича да е бил Драсов, Марин трябва да е срещнал хаджи Станьо Врабевски в Букурещ, него не би сгрешил или пропуснал.

Значи е възможно книговезецът да е представлявал Търново. Само идея...

Левски е бил представител на три комитета в Букурещ по мои спомени, но кои бяха те? Карлово? Пловдив? Търново?

Сетих се, Общия може сам да е разправял за заповедта за самоубийство от Букурещ, всички може да са чули историята от него. Ето по Параскев Стоянов къде са били заедно Левски и Марин: "След няколко дни Левски придружен от Марин Луканов и Сава Младенов (тетевенец) през Гложене, оттука с Васил Йонков всички отидоха за Тетевен и кондисаха у Иван Кифалов (ловчалия)." Скоро след това Левски заедно с Марин Луканов посетиха Търново, дето се срещнаха с Христа Иванов Крачула (Ловчалия, книговезец); сетне в Габрово, Габровския манастир и Дряново." "На 1 май 1872 г. Марин Луканов заседаваше в Букурещ в общото събрание като делегат от Ловеч; там беше и Левски и Хр. Иванов, като делегати от други области. " - ето къде съм прочела, че Големия е бил в Букурещ.

Да, комитетът се разпаднал след заминаването на Драсов, значи той наистина е въртял цялата дейност, а Марин е бил председател и като такъв пътувал с Левски един-два пъти при дузина комитети, двама лидери са изглеждали по-авторитетно. Но затова си мисля, че Марин не е прекия издайник, познавал е председателите, а не обикновени членове на мнозина комитети в околността, трябва да сверя тези, при които е придружавал Апостола, с тези в списъка на Хамди, в който петима не са реално главатари, макар и наречени такива. Драсов е кореспондирал, получавал писма от секретарите, познавал куриери, а точно обикновени членове са били издадени. Сега си мисля, че парите може да са били употребявани и от двамата, но хванат натясно, Марин казал, че ги употребил за лични нужди, защото Драсов не бил там да потвърди или отрече и своето участие. Четох няколко писма от Драсов до Попов, силен натиск да знае всичко, което е стигнало до Попов, за Левски, за Букурещ, за Каравелов. Не съм чела друг да е чувствал като свое право да бъде информиран подробно за всичко. Нямало конспиративни тайни от него. Явно се е чувствал много вътрешен човек. Данаил наистина го е взимал насериозно и за съжаление и му е доверявал твърде много. Драсов трябва да е бил уведоменият за пътя на Левски към българско, защото е получавал и следял неговата поща, плюс сам е кореспондирал с Данаил, а може би и с Каравелов т.е. знаел е, че Апостола е още във Влашко ако и когато е влязъл в конака. Както и е съобщил, че комитетът от Букурещ затягал редиците, а това е точно след събранието, чиято цел наистина е пропагандирана като затягане на редиците за въстание, а не като издърпване на властта от Апостола на най-широкомащабната вътрешна организация. Не само Анастас, за всички, които са издадени се чудя защо. Но за Анастас виждам и друг мотив, при негов арест е бил сигурен, че ще пропее срещу Левски, не срещу Общия, комуто е бил приятел, т.е. ще потвърди казаното от самия него за лидера, въстанието, организацията. Изглежда наистина е искал удар по самата организация, за да предотврати възможно въстание. Отделно, никакъв интерес нямало този път от комитета в Ловеч да се снабдят с винтовки, въпреки голямата мотивация в Букурещ, докато година преди това вземат дейно участие по прехвърлянето на револвери.

Проблемът е, че пряко доказателство не излиза, иначе минавайки по околни пътища, ясно е, или Марин или Драсов, защото са знаели това, което е описано в доклада на Хамди. Един от двамата и по-вероятния ми се струва Иван, защото неговата къща не е била бастисана, това че го нямало в града, не значи, че Левски не би се укрил вътре за някакво време и не биха проверили, защото имал по-здрави нерви при разпит в конака, не познавал Апостола от години, може да не е знаел, че е от Карлово, докато Големия, поп Кръстьо, Латинеца са знаели, като водещ кореспонденцията е знаел, че Левски е останал в Букурещ за известен период, за него Ловеч все още е бил център сред комитетите, защото продължавал да получава сведения и пари за оръжие отвсякъде, а е подчертано в документа, че Ловеч бил определен за център, скрил приятелите си от години Пъшков и Колев при разпита, плюс може да е бил бърборко по принцип... Лесно бил определен да пише протоколите, писмата, явно му се отдавало, бил е душата на компанията, имал много приятели, затова Марин завел Левски при него и в къщата на Драсов е учредено първото събрание, затова си мисля, трябва да е бил много комуникативен, повече от необходимото е издадено в конака... Издадени са и тайните квартири, което май изненадало Марин, който изплашен искал всичко да иде в заода. Но издайникът принципно е отишъл и докладвал, за да спре въстанието, много подробно описал и винтовки, и пренасяне на оръжие, приет устав, дори Хамди е разполагал с копие, заплахите за убийства, само вишегласието не стига обаче, има и нещо инспирирано от Влашко в случилото се, така е направено, че на БРЦК и Общия да не се навреди. Но удрят по други комитети и по конкретни хора, затова се иска сериозно основание... Ролята на Иван Колев ми е неясна за момента.

"Революционните работници са се делили на три – едни, които са били приближени на Левски и той им е доверявал; втори, които са знаели за работата на комитета и трети, които са само членували, т. е. били са посветени, но си остават оглашени. Съгласно наредбата членовете не са знаяли кой участва в комитета. Това непознаване един другиго ми дава право да мисля, че известни лица са могли да злоупотребят с доверието не само на членовете, а и с това на самия Левски." - от вишегласието е издайникът...

Аз затова казвам, че около Каравелов също битуват много митове, но всъщност въпросът е какво се е разбрал с Марин, какво му е казал за Ловеч, който вече е сведен до обикновен комитет, какво за Апостола, който изведнъж е никой в БРЦК и се налага да му измислят пълномощното... Със сигурност Марин се е сбогувал и с двамата в Букурещ и може би Левски му е подхвърлил кога да го очакват в Ловеч. Очаквали са го, бързо свикват събрание за да вземат решение за убийството на дякон Паисий... Така че Марин, за Драсов не знаем, но поне Марин е знаел, че е оставил Левски в Букурещ. Марин не го познава от легии, от стари времена, той е един от тези, които може да не са чували за родния му град. Даскал Иван Фурнаджиев обаче знаел, че е от Карлово, най-вероятно Общия на своите комитети е съобщил всичко, което знаел за Дякона напук на конспиративните правила. В докладната на Софийския мютесариф до Великия везир от 8/20 ноември 1872 има загадъчно твърдение: че Димитър Общи "по заповед, получена от Влашкия комитет (б.а. - БРЦК), тетевенските чорбаджии хаджи Станьо и Петко Мильо, както и от други трима души, се опитал да се самоубие". Това по нашата тема за връзката на Каравелов с Общия през главата на Левски, чак в тъмницата в София да стигне съобщение от Букурещ до Общия звучи невероятно... И: "Преди два и половина-три месеца (юни-юли 1872г.) комитетът е призовал и привлякъл някои съмишленици в околиите Ловеч, Севлиево, Плевен, Търново, Габрово и Орхание (Ботевград), както и в Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе и Видраре... Ловеч е бил определен за център, а лице на име Васил Левски..." За издайникът Ловеч си е център или поне някой в Букурещ му е обещал да остане така.

Но пък са описани убийствата, явно Хамди е почакал с натрупването на информация месец-две-три преди да занимава Високата порта с проблема. Информацията за подготовката за бунт обаче я предава така, както е била съгласно най-първия извор, издайникът, който в онзи момент, верен на своята детайлност е съобщил, че Левски е във Влашко. Колко хора са знаели, че е там и е останал там извън другите присъствали на събранието? Според мен никой, само Никола Сирков, който го е изпратил до Никопол и Марин/Драсов, който го е очаквал в Ловеч. Издайникът също е знаел, че Левски вече не е главатар, има друг избран... "лице на име Левски"... Някой, който е знаел много за Букурещ, но е спестил информацията за БРЦК, съсредоточил се е върху организацията в българско.

Можем да приемем и още една опорна точка: "Лице на име Васил Левски, който е българин от Пловдивско, но от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено. С негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат следните лица от Ловеч: Поп Лукан и поп Христо (вероятно поп Кръстю), членът на местната управа Христаки, Димитри, Цонко Златаря, още един Лукан Цачо, Христо Цони, Добри Механджията, Никола, Мирко, синовете на поп Лукан и други". Цитатът е от документа на Хамди, когато издайникът започва да пее в конака, възможно е Левски да е бил все още във Влашко, той е там до 1-ви юли. Преди него се е завърнал Марин. Както е описано в този "много подробен доклад" /изразът е на Дора Чаушева, дори тя е забелязала необичайно детайлното осведомяване на властта/, изчакват да бъдат извършени престъпления, за да заловят организаторите на въоръжен бунт. Левски извършва такова на 14-ти август и неговите тайни къщи веднага са бастисани, преди това не, трудно ще го осъдят на смърт само заради няколко прокламации... Но пък са описани убийствата, явно Хамди е почакал с натрупването на информация месец-две-три преди да занимава Високата порта с проблема.

Нищо не е забравено, въпросът е че са много митологемите, оказва се, че са не по-малко около Каравелов отколкото около Левски. Драсов също е превърнат в герой, Тодор Пеев и той, както е написал поп Кръстьо, революционери и не знам кво си, обаче никой от тях оръжие не е хващал, никого не са сборили. Но много патетика около имената им, много нещо до ден днешен и не е лесно да бъде отхвърлена когато с години е натрупвана. Левски е бил против обира да се състои в 1872г., смятал е най-вероятно, че преди непосредствено въстание е ок, но по-рано не. Сега, от моята късна гледна точка, всичко, което е предприел е трябвало да направи година по-рано, в 1871г., но е влезнал в капана на Каравелов, който по-рано е осъзнал, че Левски е политик, революционер, който може да управлява народ, а не обикновен ентусиаст като мнозина хъшове, готови да изпълняват заповедите на някой войвода, но без войвода не тръгват никъде и нямат идеи как да постигнат целта. Апостолът си е носил лидерството в себе си, бил е куражлия, мислещ човек и е теглел напред, отхвърляйки много чужди внушения. Все пак моята цел сега е да открия нещо, което да води към издайника на Хамди, защото това е наистина драматична постъпка и ударът й не само по Левски. Дотук съм сигурна, че е един от ръководството, защото в изворите я има добре описана йерархията в комитета, за да не познават оглашените всеки един т.е. само ръководител би могъл да ги познава и да издаде всичките петдесетина. В ръководството са Поплуканов, Драсов, поп Кръстьо, Цвятко Хаджипавлов, Левски, а Пъшков не знам да е заемал длъжност, но е бил осведомен за всичко.