Borova gora

Абсолютно съм съгласна с Вашето откритие и анализ, плюс че точно това писмо е посочено в доклада на Хамди паша като иззето по подходящ начин и варнато на притежателя. Забавено връщане, за да не бъде вдигнато въстание. Но ние стигнахме до още важни изводи по пътя до Обретенов и колкото повече косвени и директни доказателства намерим, толкова по-добре. Според мен с думите от доклада за Ловеч, че е избран за център е донесено и за Драсов, който от ловчанлии пръв побягва. Но вероятно преди това срещу тескерето също е добавил информация, той повече от Обретенов е познавал членовете на своя комитет. Аз също отбелязвам, в списъка с другите комитети в доклада, Сливен и Русе ги няма, а те са в централни градове в онова време, не са някакви селски комитетчета. Има още какво да се анализира от изворите, които имаме...

Арестуваните са били много за убийството, съгласно писмата на консулите, но някои са останали в ареста до септември, а точно Обретенов е пуснат преди събранието, след само четиридесет дни и остава неясно по каква причина е бил освободен. Най-интересното е дали са били пуснати и тримата му съучастници тогава, или по-късно, защото ако са освободени по-късно на основание, че той е започнал да се отчита с информация на полицията, тогава Протоколът от 28-ми април е фалшив. Те не биха могли да участват и да сложат подписи от кауша. Другият важен въпрос е, защо със закъснение е приет да участва в събранието, как са допуснали това след като нямал ОК от Търново документално и след като е пропуснал разискванията. Бенковски по-късно ще връща всички от събранието на Оборище ако им липсва дори един легитимен реквизит. Излиза, че е бил прав да внимава толкова за уж дребните детайли. Плюс, че Обретенов е бил поканен направо в дома на Каравелов да спи, другите не са... по-късно съчинява и баснята как Наталия Каравелова пренесла пушката на Левски и им останала на гости няколко дни. С това само издава, че между него и Каравелов е имало необичайна близост, която трябва да се е дължала на нещо... Заел е мястото на самия Стоян Пенев като най-доверено лице на Каравелов, но на какво основание... Това е било достатъчно на Левски да започне да се пази от него и да не излиза с него никъде, усетил е нещо. Отделно, ние знаем от извора, че пушката е пренесена от майката на Данаил Попов. По-късно, след Арабаконак, Димитър Пеев Пощата ще издаде Ваньо, Марин, Никола Халача и домовете им като тайни къщи на Левски, толкова са пазили тайна всички, че и по селата всичко са знаели, резултатът е ясен. Но май-юни 2025г. имаме издайник, който давал важна за Хамди паша информация, някой съобщил, че лице на име Левски е още във Влашко и уговаря пренасянето на иглянки през три канала. Някой също съобщил, че дузина други комитети, поне аз така прочетох за десети път доклада, са устроени в последните месеци. Така е съобщено на валията, сякаш тези комитети преди 1872г. не са съществували, не само Ловешкия. За Русенския обаче и дума няма. Затова е важно да установим доколко можем да вярваме на Обретенов, на Каравелов също, защото издайничеството започва някъде от тях. Разплитането на историята около Стоян Пенев и Ангел Кънчев доказва, че кредит на доверие на основание техните думи не можем да им дадем. Делата им говорят друго. Още нещо, излиза че Обретенов е излъгал или Големия, или Захари, а може и двамата, ако убиецът е самия той. На Големия написал, че Ради е убил Пенев, а Захари твърди, че го е направил Икономов, неговия източник е шуреят му, същия Обретенов. Помня, когато прочел Записките и биографията на Левски, Големия намерил доста несъответствия в тях, отбелязвал ги отстрани на страниците и пратил книгата на Захари да си коригира. Заменянето на Ради с Икономов е един от фактите, които следва да са учудили Големия, но на Обретенов май не му е пукало... Но защо му е трябвало да лъже? Плюс, ако Обретенов не е създал комитета през декември, Каравелов не би могъл да го покани на събранието, за да гласува от името на Русе за него, всеки глас в повече е имал значение. Не би имал и право да му предава кореспонденцията, тайните писма за вътрешността на страната, с които било редно само посветени да разполагат. Всеки друг би могъл да отвори, прочете, изхвърли и с нищо не е бил задължен да ги достави. Така че нещата си идват на мястото, бавно, но ги подреждаме

Аз имам странното мнение, че Обретенов не би съставил комитет и не би влезнал във ВРО, ако Каравелов не му е казал, че трябва. Четох, че е съставен комитет по внушение на Каравелов. От писмото до баща му, което дадохте, личеше, че не е типа революционер, към който причисляваме жадните за свободата. По-скоро е приел като необходимост да бъде в още една организация, освен масонската и е бил далече от смисъла и идеите на организацията на Левски. Липсват и самия тип внушения, които Левски е правил, Каравелов си е прокарвал своите. Просто една момчешка банда изведнъж нарича себе си "комитет", "тайна полиция" и не знам какво си, само за да изпълнява задачите, които големия бос в Букурещ й е поставил, прехвърляне на поща, на оръжие, срещу заплащане както прочетохме. Част от тази банда със сигурност е бил Стоян Пенев, в нея влезнал и Костаки, него вероятно са го приели само за да измъкнат информацията за откраднатите писма, която му е споделил Пенев. Това поне го има черно-на бяло, има някой, изиграл роля между двете страни, пише го в Протокола. Стоян Пенев обаче трябва да е започнал да разбира за какво иде реч, за какво се борил Левски, за какво Каравелов, докато е бил в печатницата на Каравелов и както също знаем черно-на бяло, познавал се е с Ангел Кънчев, създал е връзка с него, някакъв канал. Освен това Захари ясно съобщава, че Пенев е знаел всички тайни на Каравелов, някак много му е влезнал под кожата, означава обаче, че е знаел и за комуникацията му с Хитов, с Плоещ, с Кишелски, с Белград, и най-вече и за подготовката за изборите през май. Взел е страна и тя не е Каравеловата. Това му е струвало живота. Шпионирал е, но в полза на ВРО и Левски, не на турската полиция. Това Обретенов петдесет години по-късно се опитвал всячески да прикрие когато е писал спомените си, защото по това време оценката за Апостола и неговата организация са били много различни и за поколенията той не е бил "Дякончето", а Каравеловата концепция, също и Хитовата, историята е отхвърлила. Така че Обретенов много внимателно е трябвало да завоалира своята служба при Каравелов и изпълнението на поръчките му, докато е съчинявал миналото. Но е започнал да пише с ясното съзнание, че трябва, иначе някой друг ще запълни липсата и докато изследва документите, ще разкрие истината... Той се е възползвал да я замъгли.

"тайната полиция в Русчук" - със сигурност не назначена от Левски тайна полиция в Русчук, за такава в Русчук данни в изворите, касаещи ВРО няма. Много удобно са си направили Протокол за събрание на комитета, за да изглежда дело на членове на организацията, когато и да е съчинен този протокол, но разрешение от висшестоящ, от Големия, от Левски са нямали. По-скоро убийство извършено от банда, разчистваща сметки, под булото на народното движение. В крайна сметка комитет ли са били или първо и преди всичко тайна полиция? Освен всичко друго, никакви доказателства не представят, че Пенев бил шпионин и кое му е било шпионското... Единственото, което научаваме е, че е знаел всички тайни на Каравелов. Това е невъзможно, без самият Пенев да е бил член на комитета, последното обаче прикриват, защото тогава и ВРО следвало да ги накаже за убийство без разрешение на неин член. Защо му е имал такова доверие Каравелов е отделен въпрос. Може да са се познавали отрано, докато Пенев е работел в "Дунав" може да е отскачал до Букурещ да разказва на Каравелов там за конкурентния му вестник преди да му стане словослагател. Но думите на Захари са по-достоверни, писани са малко след Освобождението и е казал това, което е чул лично от Обретенов, като е знаел, че има и много живи свидетели, които да потвърдят или отрекат написаното. Съчинявани петдесет години по-късно спомените на Обретенов са белетристика, не историко-документална проза. Относно Сливен, любопитно е, че по-късно и Драгостинов, и Георги Обретенов са отишли да работят за въстание в Сливенския регион-част от Втори революционен окръг, изпратени от Гюргевския комитет. От Русе са тръгнали към другия край на българско, в Сливен, не в друг град и в друг окръг, но явно е имало нещо, на което да разчитат, някакви връзки, познати, основа, на която да започнат. Може би препоръки от Хитов за тях до местните младежи?

Но и Левски е бил предупреждаван, че докато се усети, Каравелов ще го предаде... Трябвало е да върне ОБщия обратно още като му е бил изпратен, трябвало е да не се съгласява събранието да бъде в Букурещ... но му е трябвало печатницата... и е искал да вярва, че поне 1 % достойнство има в тези хора... Аз си припомних съобщението на Гербов за Стоян Пенев, на 71 страница е, чак през септември са били пуснати някои младежи след като не са намерили доказателства, че са убили Пенев. Но е имало и по-ранно писмо, от 6-ти март, т.е. само ден след смъртта на Кънчев, впечатляващо бърза реакция на руския консул, със списък кои са били арестувани за убийството на Пенев, Никола Тихов е сред тях, както и приятелите му. Те обаче са държани само четиридесет дни и дали са били освободени поради липса на доказателства? Ако е това, трябваше да ги държат и тях по-дълго, но специално Обретенов, за другите четирима не знаем кога са освободени, е пуснат точно преди събранието в Букурещ. Важно е, че само за тях се появил свидетел, който обаче очи в очи с тях се уплашил и казал, че имал предвид четири часа по турски. Отворих и Захари отново: "Първият от тия осъдени, Стоян Пенев, млад и развит момък, служеше в печатницата на Л. Каравелов в Букурещ, на когото знаеше всичките тайни, както и кореспондентите му на вестника из България. Той беше дошел в Русчук на разходка за няколко деня, в разстояние на което време тайната полиция в Русчук се извести от вярно място, че Стоян Пенев прави вече условия с арменеца Ернест ефенди да започне предателството си. Страх и трепет облада всичките съзаклятници в Русчук. Същия ден още стана извънредно събрание, което реши да се накаже шпионинът. Георги Икономов, родом от Сливен, за когото ще да говоря по-нататък, извърши това убийство с помощта на други още лица сред улицата в Русчук. Убийството бе така дързостно, щото и сам вали-паша заедно с руския консул отидоха да го видят." Дали това е причината толкова съзнателно и толкова дълго турската полиция да е търсела убиеца на Пенев? Убийство дързостно т.е. касапница... Има още нещо около Пенев, което пропускаме. Как е станал бързо-бързо толкова доверен човек на Каравелов? И точно сливенчанина Икономов го убил... дали не е трябвало Икономов да вземе писмата и да ги пренесе до Сливен, до комитетите, но не ги получил и... ------ По по-късното предателство, Димитра, мухтар на Голям Извор знаел какво е говорел Иван Чолака на турската полиция в Ловеч, уникални комитаджии сме имали: За този Иван Чолака пише и Хамди паша...

"Без тези 10 гласа Каравелов нямаше да бъде избран за председател на БРЦК." - аз нямам съмнение в това, въпросът е защо толкова го е искал, защо се е вкопчил в председателското място, което дори не заслужавал и е бил готов смъртни присъди да издава на честни момчета и да ги залива с кал, да подлее водя на истинския Апостол, само и само да се добере до поста. Много ми е интересно дали месеци по-късно Драсов не започва да го подозира за издайничество за сплетни, защото той знаел, че е имало издайник, бил е разпитван в Ловеч в резултат на това и тогава да е започнал кампанията си срещу Каравелов, за да го изхвърли успешно от организацията. Но по това време вече и Ботев е бил настроен срещу него, и Стамболов... Защо ли му е трябвало толкова да бъде големия шеф? Такава жажда за позиция, която как не си е давал сметка, че не би могъл да задържи като не познава българско и хората... ----------------- Да добавя към дългия списък с предателства, има още едно, но се е случило по-нататък във времето, на Иван Чолака. Съобщено е на Извънредната комисия от един от разпитваните от Голям Извор, че Чолака, племенник на владишкия наместник, е издал на властта каквото знае - председателите на Ловешкия комитет, къщите им и всичко, каквото знаел за тях. Дали го е направил самоинициативно или по заповед на вуйчо си... В докладът на Хамди пък има записано, че е извършен опит за покушение над Чолака, вероятно свързано с предателството...

Полицията си е имала доста по-добри шпиони, опитни, на които и по-малко пари са давани за мисии, тотално издиша теорията за мисията в Сливен... Но това означава, че следва да изчистим името на Стоян Пенев като турски шпионин, нямаме доказателства освен голите лъжи-обвинения на Обретенов. На практика Пенев не би могъл да започне работа в печатницата, ако не е бил част от организацията. Затова допускам той да е бил и пощата, куриера между Каравелов и Обретенов, който пренасял тези и други писма от време на време, а после Обретенов ги препращал навътре в страната. Оттук и информацията, която имал за съдържанието на голямата част от кореспонденцията, просто са го имали за свой. Въпросът е, че този път не предал писмата на Обретенов да продължат към Сливен и Каравелов изпищял, че са откраднати и да го проверят дали ги е дал в полицията. Не ги е дал. По-скоро Пенев е изпратил съобщение до Ангел Кънчев, че го чака в Русе да му предаде важна кореспонденция, която да стигне до Апостола, а това съобщение не е останало в тайна. Може и новопокръстеният комитаджия Костаки Симеонов да е изиграл роля, той да е издал, че Пенев се готви да ги предаде на Кънчев и вместо да бяга другаде, Пенев всъщност чакал Кънчев в Русе, който също влезнал в града-клопка вместо да избере по-сигурен път през Никопол или Свищов. Знаем, общ, доверен и на двете страни приятел е съобщил на четиримата, с което присъдата на Пенев е била осигурена. Всъщност, някъде четох, че били банда млади обирджии, известни в Русе, затова изправен срещу тях свидетелят на уговорката им за среща с Пенев веднага се отказал от показанията си, започнал да твърди, че имал предвид четири часа по турски, а не четирима русенци, уплашил се, че когато ги пуснат, ще му отмъстят. Защо е кълцан толкова жестоко Пенев? Защо им е трябвало да го връзват с колан, който после не си прибрали, вместо един удар с нож и край? За да издаде къде е скрил писмата, за да му ги вземат и препратят към Сливен, това им е била задачата. Няма как обаче да проверим дали през март 1872г. сливенци са получили дузина писма от Букурещ, това би потвърдило предположенията ми, но само Апостола си е водел записки какво изпраща и получава. Протоколът може да е съчинен и по-късно заедно с други, когато трябвало да носи архива на събранието в Букурещ като всички други участници. Още по-недостойното е, че в града случилото се е било представено като предателство от страна на Пенев и на Кънчев, съответно всички комитаджии и масони се отдръпнали от тях щом са предатели. Така оставили Кънчев сам на пристана, предаден от тях, но пък стояли да гледат залавянето му или смъртта му, да бъдат сигурни, че няма да се изплъзне на властта. Дори на погребението му не отишли, за ден избягали във Видин, за да било очевидно, че никой от тях нямало да се мерне на гробищата, нито публично, нито в по-късни часове. Обретенов се врял навсякъде, откъдето би имал полза, вътрешен човек сред масони и революционери, думата му се чувала, той е бил много убедителен в PR-а срещу двамата и очевидно са му повярвали, а Костаки се постарал да бъде забравен. Имало е причина Данаил Попов да не е искал след Освобождението да се върне да живее в България. Нарекъл част от бившите поборници хора без чест и съвест, визирал Поплуканов, Симидов и др., а в писмото с доставеното оръжие на Левски тотално оборил думите на Обретенов като пълни измишльотини. Жалко, че това пренасяне на пушката бе влезнало в учебниците и по телевизията го гледахме в Записките, хората масово повярваха... Въпросът е защо четиримата са били арестувани и държани около четиридесет дни, какво е накарало полицията толкова сериозно да ги разследва, не винаги е била така непреклонна за убийства на българи, та при всички масонски и други връзки, на които са разчитали, не могли лесно да ги откопчат от кауша...

Не мога да премълча още една изключително нагла лъжа на Обретенов, в която вярвахме мнозина, защото се отнася до Левски, твърди, че Наталия Каравелова пренесла пушката му, майка му убеждавала каякара, че Наталия обичала права да гледа и т.н., голяма белетристика в тези спомени., дори са филмирани в Записките... Но Данаил Попов твърди, че това е направила неговата майка, попадията: https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/blog-post_22.html "После прекарването през Никопол за Плевен на В. Левски успях, че прекарах, ако и с голям риск, едната пушка за В. Л., която биде прекарана от самата ми майка - баба Попадия. Пушката биде разглобена на 2-3 части и наконец прекарахме я благополучно и я занесе майка ми в Плевен, и оттам брат ми я препроводил за Ловеч, гдето беше Комитетът." На кого да повярваме? Моят избор е този, който я е платил, крил и знае по кого накрая я е изпратил...

Аз обаче наистина преглеждам по два пъти всичко, което имам в архива за Обретенов, защото всъщност никъде не се казва, че откраднатите писма са на ВРО, може да са писма от Белград, от Кишелски, от другаде, писма, които Стоян Пенев да е задигнал, за да ги предаде на Ангел Кънчев, а той на Васил Левски: Бографична статия от “Поборник-опълченец” на Филип Симидов: “В 1872 г. пишущия тези редове са случих при Л. Каравелов в Букурещ, когато той яростно викаше, че му липсват писма от масата и, че тряба да ги е взел някой... Това беше в пролетта празничен ден. В същия ден са узна, че словослагателя, що бил при Каравелов, някой си Стоян, заминал за Гюргево със сутрешния трен... Веднага са съобщи на Руссенския бунтовен комитет, че Стоян Пенев задигнал някои тайни писма от печатницата на Л. Каравелов и избягал с тях в Руссе.” Каравелов открива в някакъв момент, че му липсват писма, дори не знаел кой ги е взел, някой, но понеже Пенев тръгнал за Русе сутринта, та трябва да е бил той... Пенев не задигнал целия архив, а само избрани писма, явно ги е прочел и знаел какво да вземе и защо го прави. Цяло чудо, че при хаоса, в който работел, Каравелов бързо разбрал за липсващите му писма, защото можел да открие липсата им и след дни. Не знаем датата, на която се е случило, но Симидов твърди: "Това беше в пролетта празничен ден." Февруари не е пролет дори в нашия век при глобалното затопляне. На Обретенов за датите върху протоколите не може на сто процента да се вярва. От думите в протокола можем да съдим, че лицето е било някакво време в Русе преди те да се съберат и да обсъдят. В никакъв случай в същия ден на пристигането на съобщението от Каравелов не са се втурнали да го убиват. Пенев може да им е бил приятел, един от тях и искането на Каравелов да е било неубедително. Изпитвали са го да разберат за какво става въпрос докато Пенев не е поддал, издал се пред един близък приятел. Явно това е струвало живота и на приятеля му. Тогава се събират, решават и оставят решението в протокола доста неясно и неубедително, използват думи като "препятствия", но не и предателство. Тук идва и съобщението на Сливен, валия, 50 лири, които са били много пари за каквато и да е акция... Но... единственият източник е Обретенов и то повече от петдесет години по-късно заявено. Странно, защото валията е бил доста високопоставен, за да можел всеки деветнадесет-годишен просто така да влиза при него, прескачайки цялата йерархия преди това. Той е имал и доста подчинени в Сливен, би следвало на тях да даде указания за каквото и да е било, както непрекъснато пишел на Ловчанския каймакамин без да праща някой на мисии в региона му, ако бе пратил, щеше да иска награда и за него. Какви връзки имал Пенев в Сливен, за какво биха му се доверили сливенци, че да има смисъл да го изпраща и то с толкова пари? Висока позиция в комитета не е заемал, масон също не знаем да е бил. Това за валията, шпионската мисия в Сливен е най-неправдоподобната част от спомените му. Вероятно затова е бил убит/починал общия приятел, наистина е логично да е Костаки както пишете, за да не разкрие истинските мотиви за убийството, иначе би трябвало да е жив, един от тях, преборилите Пенев. Жалко, че за него пък изобщо не е писано как е починал, имало ли е разследване и т.н. Подозирам, бил е отровен, за да изглежда естествена смърт, което значи, не са били арестувани денят след убийството на Пенев на 1-ви март, а по-късно, дори след убийството на Ангел Кънчев, с предаването му на властта са се обвързали и после е нямало мърдане, или става поне един от тях доносник за да изкаже всичко около Кънчев, или остават в кауша. Другото, Захари описва отбрана, голяма публика на смъртта на Кънчев, никой не си бил по домовете, в учрежденията, на друго място, как пък всеки се случил да бъде на пристана в часа на заминаване на пътниците без да има някакво събитие там в този ден. Дали е случайност, че повечето от тях са били масони? Кой им е казал да отидат, да очакват нещо? После, ако ставало въпрос за писма на Левски, от комитети, не е било проблем да му се иска разрешение за убийството, а не всичко да бъдело в тайна от него. Най-вероятно става въпрос за писма, които не е трябвало точно до него да стигнат. Самите писма са наречени "тайни", нищо друго, до Каравелов тайни писма не идвали само от българско, той е поддържал доста връзки. Единственото, което знаем за тези писма е, че са били важни, били са тайни, толкова много, че Стоян Пенев да бъде осъден на смърт за кражбата им без Левски да разбере. Като капак е замесен и Ангел Кънчев, който пътувал към Русе за среща с Пенев...

Ето още информация, за да не пропуснем нещо, това е от ФБ: Издателство "Распер" ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА МАСОНА НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ „Историята ще покаже коя е Тиховата фамилия...” Според Уикипедията Никола Тихов Обретенов е български националреволюционер, деец на БРЦК, ВРО и Гюргевския революционен комитет, участник в Ботевата честа и свидетел на гибелта му. Роден е на 28 май 1849 г. в Русе в семейството на Тихо Обретенов и Тонка Обретенова. Братята му Ангел и Петър са четници в четата на Хадижи Димитър и Стефан Караджа, по-малкият му брат – Георги, е убит като четник в Сливенската чета на Стоил Войвода през 1876 г. Според друга версия той е набеден революционер, масон, фалшификатор на събития, злоупотребявал със средства и служебно положение, екзекутор. Заради масонството му историците приемат лъжите му в „Спомени по българските въстания” за истина и не разследват ролята му в убийствата на словослагателя Стоян Пенев, Войводата Христо Ботев и Ангел Кънчев. Не е изследвана нито ролята му като член на русенския комитет, нито като апостол в БРЦК, нито като четник в Ботевата чета. Според някои твърдения Никола Обретенов е свързан с различни чужди дипломатически мисии и най-вече с турските тайни служби, но не е оставил никакви следи; той се е погрижил всичките уличаващи го документи да бъдат унищожени и купувал мълчанието на свидетелите с шантаж, заплахи и служебното си положение, може би и с физическо унищожение, дискредитиране и подкупи. Захари Стоянов, също масон, е женен за сестра му Анастасия, и той полага усилия да утвърди историческото му алиби. Поведението на Никола Обретенов може би е логическа последица от убийството на баща му, който вероятно е ликвидиран от тайния комитет в Русе за предателство и злоупотреби. Не е точно изяснена от историците ролята на майка му Баба Тонка и братята му като участници в българското освободително движение, не е изяснена и смъртта на някои от тях. Членството им в масонските ложи може да обясни нещата донякъде. Обретенов получава основно образование в Русе, но не го завършва. На 15 години баща му го урежда за учител в Исакча, Добруджа. Никола прави безуспешен опит да учи във Военното училище в Одеса и вероятно в Лицея на Мидхат паша в Галата Сарай през 1869 г., но не е приет. По това време баща му изпада в немилост поради финансови злоупотреби и е отровен. По това време в Русе е създадена тайната полиция на Али паша. Обретенов постъпва като „читалищен слуга” в читалище „Зора”, основано от Драган Цанков, със заплата 300 гроша на месец. Читалището е една от тайните квартири на БРЦК. По това време между Букурещ-Гюргево-Русе се разработва нелегален канал за пренасянето на поща, печатни материали и оръжие. По разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на Ангел Кънчев, Н. Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов основават Русенския частен революционен комитет на ВРО на 10 декември 1871 г. в къщата на Тонка Обретенова. През юни 1872 г. Обретенов е делегат на събранието в Букурещ с участието на частните революционни комитети от България и Влашко; на събранието приемат новия устав на БРЦК, преизбират Каравелов за председател на комитета в Букурещ и упълномощават Левски да образува Привременното правителство в Българско. През август 1874 г. Обретенов участва в заседанието на БРЦК в Букурещ (според някои версии не е участвал в това заседание), което преизбира председателя Каравелов и за секретар – Христо Ботев, утвърждава Стефан Стамболов за главен апостол в България и заместник на Левски. През август 1875 г.Обретенов участва в заседанията на БРЦК, под председателството на Ботев, на които е взето решението за въстание в България през септември 1875 г. Тази информация също се подлага на съмнение. След потушаването на Старозагорското въстание през ноември 1875 г. започва да заседава Гюргевският революционен комитет, с председател Стефан Стамболов. Решено е да се подготви въстание, което да избухне на 11 май 1876 г. Дали Ангел Кънчев е участвал в създаването на русенския комитет с председател Н. Обретенов? Има данни, че Кънчев няма доверие на Обретенов, затова пощата не минава през него , а през канала през Турну Мъгуреле. Така че Обретенов лъже, че след 29 юни пощата минавала през него. Освен това лъже, че се е срещал в Букурещ с Каравелов на 29 юни, тъй като Каравелов вече е в Белград след спирането на един от вестниците му. Цялата история с пренасянето на оръжие от семейството му е измислица. Оръжие по това време не се е купувало и пренасяло по този начин. Лъжа е и историята с учредяването на комитета по поръчение на Каравелов и Кънчев. Ако това беше вярно, комитетът щеше да бъде съставен още през август, когато Кънчев се намира в Русе. Христо Иванов – Големия, натоварен от Левски да уреди поща през Русе и да създаде комитет, не е добил приятно впечатление за Обретенов, а Левски не е бил склонен да рискува, без да го провери. Кога, от кого и защо са писани русенските „протоколи”? В специален списък лицата, членове на комитета, фигурират със специални номера – 54, 80, 104, 91... За някои от тези номера се знае кои лица стоят. Обретенов твърди, че е 54, Тома Кърджиев бил 104, 80 бил писарят Ради Иванов, а 91 – касиерът Георги Икономов. Захари описва в „Записки по българските въстания” и в статията „Любен Каравелов и неговите клеветници” предаването на А. Кънчев и Левски, които според някои дейци били жертви на Каравелов. З. Стоянов цитира целия протокол точно. Оригиналът му се пази в Русенския музей, но той „греши” псевдонимите на присъстващите, които са взели решението и са извършили убийството на А. Кънчев. От 28 август 1872 г. всичките членове на комитета са привлечени от английския масон Иван Ведър и се разпръсват на работа по негови препоръки: Иларион Драгостинов става чиновник по железниците Русе-Варна, Ганчо Карамаджаров става секретар на турския комисар по железниците, Ради Иванов, Захари Стоянов и Никола Табаков – чиновници по линията Цариград-Одрин- Пловдив, Одрин-Търново, Сеймен-Харманли. Тома Кърджиев отива в Червена вода и става учител. Само Никола Обретенов остава в Русе, опитвайки се да се довнедри в организацията на Левски и да се докопа до кореспонденцията му. Левски е заловен след няколко месеца. Т.нар. протоколи на русенския комитет са единствените, които са се „запазили” от комитетската мрежа на Вътрешната комитетска организация до наши дни, но върху оригиналните документи са добавени лъжи и поправки, които стигат до нас, с цел да се фалшифицират събитията и участието на „видни” лица в тях. Спомените на участниците се манипулират с манипулирането на авторите им. Пътят на архивите е доказателство за това кой е „писал” историята ни. Единият от авторите й е З. Стоянов, другият е Обретенов; той знае силата на документа и затова използва всеки случай да записва кога какво е станало, за да може по-късно да го използва за свои цели. В спомените си обаче Обретенов допуска грешки и макар че е притежавал протоколите и да е присъствал на повечето събрания, в писанията му веднъж писар на комитета е 80 – Ради Иванов, друг път – 91 – Аспарух (Георги Икономов), трети път сочи, че № 80 си е подал оставката... Дали е вярно, че Ради Иванов си е подал оставката? Кога напускат Русе Иванов и Георги Икономов и защо? Кога на Икономов е даден псевдонимът Аспарух? В протокол №11 от 11 февруари 1872 г. пише, че комитетът в Русе дал пари на Ангел Кънчев срещу разписка. Присъствали 54, 80 и 104. Номер 91 – касиерът Аспарух, не присъствал. Когато членовете се отбелязвали с букви, под буквата „И” може да се крие Иванов (Ради), Икономов (Георги), И. Драгостинов или някой друг, дори Иван Ведър. „К” е Кърджиев (Тома), Кънчев (Ангел), но и Костаки Симеонов (номер 5). Той е онзи, който се „поминал неотдавна”... Но е записан на 1 март 1872 г. в регистъра на мъртъвците заедно с Ангел Кънчев и Стоян Пенев – тримата умрели за една седмица! Кънчев се самоубива или го разстрелват на 5 март, а на 1 март в протоколите вече фигурира като мъртвец! Някой е взел решението да бъде ликвидиран! Дали е бил Никола Обретенов представител на Русе в Букурещ? Ако Обретенов е пуснат от затвора и е бил в Букурещ на събранието, той не е бил одобрен от Търново, тъй като Русе е имало друг представител – Иларион Драгостинов, който не присъства в протоколите на Обретенов като член. В спомените си, писани години след това, той изведнъж дава на Драгостинов номер 45 ½, но протокол за изпращането и приемането на Драгостинов за член на Обретеновите протоколи няма. Той пише на 1 май 1872 г.: „Като не можахме да се споразумеем с Търново... решаваме да отиде 54 в Букурещ... да вземе участие в Народното събрание. Подписали: 91, 104, 114, 54 и 80.” Как Икономов е подписал протокола под номер 91, като по това време би трябвало да бъде в Гюргево?! Излиза, че на 1 май 1872 г. Обретенов още е в Русе и без пълномощия отива в Букурещ, където би трябвало да пристигне най-рано на 2 май. Остава да се види кога е подписал протокола в Букурещ, но няма данни за това, защото подписът му е вмъкнат допълнително. Може и да е подписан след Освобождението. Обретенов и „комитетската” му дейност в Русе „Спомени за българските въстания” „През 1869 г. се издаваха в Букурещ българските вестници „Народност”, „Свобода” и „Отечество”... В. „Дунавска зора” ... излизаше в Браила. Макар всички тия вестници да бяха забранени в България от правителството, аз ги получавах тайно. От тях се виждаше, че става нещо в България, но ние в Русе не го разбирахме. Когато през 1870 г. Хр. Г. Данов, който имаше книжарница в Търново, взема от Русе за управител на книжарницата си Велко Абаджиев, един от другарите ни в читалището, аз поръчах на тогова да забележи какви са отношенията между младежите в Търново и да ми яви...” От едно писмо на Христо Иванов – Големия, от 7 юни 1871 г. до Обретенов става ясно, че пратеният от Левски Иванов да проучи кой става за комитета в Русе, след разговори с Обретенов е преценил, че от него революционер не става, защото следва духа на „старите”, които са против революцията. Едва когато протежето на Иван Ведър, Велко Абаджиев, „ходатайства” за него, без какъвто и да е изпит, Христо Иванов му се доверява въпреки заповедта на Левски всеки да се изпитва всеки, дори и вече да е бил член на комитета от по-ранни години. В едно писмо на Големия до Левски от 4 май 1872 г. става ясно, че Русе вече има представител в Букурещ – Иларион Драгостинов. След четата на Ботев „... заловен жив, но по застъпничеството на чужди консулства наказанието било заменено с вечно заточение в същата крепост – Сен Жан Д’ Акр, където бил затворен брат му още през 1866 г.” Като масон Обретенов не вярва в Бога, не желае причастие на смъртния си одър, въпреки че е споделил, без да се разкае, делата си с православен свещеник; последното му желание било да бъде изгорен и прахът му да бъде пръснат в Дунав.

Аз много се "боря" с фалшивата информация около Стоян Пенев, защото да се справиш с Обретеновите лъжи е мъка-мъка... Но пък вече имам идеи как и защо са се случили част от събитията. Значи, не всеки би се похвалил на всеки, че можел да окачи на въжето дописниците на в. Свобода. Никой не би реагирал спокойно на такива думи в онези времена. Отделно, че никой повече не би станал дописник на този вестник, ако ще го окачат на въжето... Значи, Пенев трябва да го е казал на свой доверен човек, не би признал на цяло Русе, че са му дадени 50 лири, не малко пари, и мисия в Сливен от властта. Ако междувременно някой от Русе напише това до Сливен и им съобщи, мисията му пропада. Значи, на много сигурен, верен приятел е споделил. Е, имали са общи приятели, защото приятелят е хукнал към Обретенов и сие да им каже. Тук е изненадата, кой би го направил и как са му повярвали четиримата веднага. Вероятно е бил някой от организацията или масон. Присъдата убийство Каравелов ли е произнесъл първи и им пратил хабер или те сами са решили, гласували... Обретенов твърди, че го убили на 16-ти и веднага ги вкарали в кауша, нито се скрили, нито заминали някъде да поутихне случая, защо ли? Защото всъщност е удобна лъжа години по-късно създадена, за да има извинение защо не е помогнал на Ангел Кънчев да премине Дунава, а е бил задължен като член на комитета. Пенев си е убит на 1-ви, а доказателства кога са арестувани четиримата няма. Може да са били на свобода и на улицата да са гледали смъртта на Кънчев, да са били там за да следят дали ще го хванат, затворят, да са разправяли после на Захари Стоянов, та той го описал все едно лично е гледал... Захари е мъртъв, както и мнозина други, когато Обретенов съчинявал свободно миналото на Русенския комитет. Ако броим 40 дни в кауша, колкото Обретенов твърди, че са били запрени, от 27-ми април назад, на 27-ми ги свикал на събрание да го пратят в Букурещ, арестите им следва да са били на 16-ти март, а не на 16-ти февруари. Това означава, че са били свободни, навън, но са оставили Кънчев без подкрепа, без тескере и сигурен канал, което най-сетне обяснява защо той усетил предателство и цяла нощ горил документи от джобове, от багаж съгласно спомените на слугинята на Чорапчиев. Те са го оставили сам, безпомощен и години е трябвало да прикриват това. Обретенов не му е помогнал и по масонска линия, затворил и този канал за него, така че Кънчев накрая разчитал само на късмета. Не е очаквал, иначе би изгорил документите дни, седмици по-рано и изобщо не би стъпил в Русе. Левски също би го спрял да не минава през града. Но е влезнал и се оказало, че е влезнал в капан. Щракнал е както ще щракне за Апостола в Къкрина. Чакали са го, за да го предадат. Не са го оставили просто да премине Дунава както знае, имало е предателство. Разбрал го е, когато вечерта тръгнал да унищожава в огъня следите от своята дейност. Въпросът е защо. Освен откраднатите писма, за които пише Симидов, явно има и още. На този сайт се твърди, че Пенев и Кънчев са имали среща, но няма яснота какво толкова е имало да се случва на тази среща, какво щяло да бъде казано, което май е било във вреда на Каравелов, а ако Кънчев научел, щял да узнае и Левски: http://zora.freeservers.com/stojanpenev.htm Плюс: "На 14(21) февруари 1931 г. вестник "Отечество", орган на запасното офицерство, публикува статията на "Макдъф" - "Любен Каравелов или Ангел Кънчев" , където Каравелов е посочен като причина за смъртта на Кънчев." - тази статия не успях да открия. Но самото заглавие подсказва, че не е била свята паметта на Каравелов, нито чиста съвестта на Обретенов в 20 век. Ако са набедили Кънчев за убиец на Пенев пред властта, нямало е причина да бъдат арестувани четиримата. Но те са били заловени и държани четиридесет дни, защото полицията е можела да провери тескерето му и да види кога е влязъл в града. Оттук наистина е ясно, че всички спомени на Обретенов издишат. Въпросът е на каква цена са ги освободили. ---- Нещо отделно, за възрастта на Левски вярвам да е била друга, вярвам на намерените документи свързани с преброяването на Карлово, около 1840г. е роден. Защо се е представял за по-млад? Поп Кръстьо, Каравелов, Христо Иванов Големия, Латинеца и др. са знаели за участието му в Легията. Но властта не е знаела, трябвали са му документи, тескере с по-млада възраст, за да не могат да го свържат с Раковски, Белград и т.н.

Много, много благодаря. Изключително ценна информация. Съгласно сайт, който ползвам, Левски е бил най-много в Ловеч през януари, 1872г. и Драснов е писал куп писма под негова диктовка: https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/ Ако е отскочил до Букурещ, то е било за броени дни, има наистина пролука между 16-17-ти и 21-ви, но дали си е заслужавало пътуването за съвсем кратко време? Като чета писмата му, излиза, че е правил и изисквал да правят преписи, за да ги ползва като доказателство. Наистина е била кошмарна обстановката, в която е работел, нестига, че е бил сам в българско, но трябвало да се отбранява и срещу подмолните псевдородолюбци, които на приказки много, на дела никак: "А какво по-гламаво от това ви: там да са сабирате 20-50 нека и 500 души?, пък из Българско дето ше са пролива кръв, викате мене един, та да решавам работи?" Толкова ме е яд, че не е останал верен на решението си събранието да бъде в българско, в Букурещ по всякакъв начин успяват през май да го прецакат. Защо се е оставил да го подлъжат... "тук в Българско ви бележим досега вашити работи - убийство за народат ни ! Тежко ни и горко от вашата там помощ досега!" - защо само той е бил способен да прави трезви оценки? Защо са били толкова малко трезвомислещите, истински мислещи за народа си? А тук виждам утъпкване на път: "Пишити ми йоще, че свобода умрела, и Каравелов отишел незнам де си? И по причина на неговити работи луди, отеглил са Попович и Д. Ценович?" - Същата ситуация после ще я разиграят срещу него, неговите работи били луди, соеволничил и видиш ли, Анастас Попхинов и Пъшков се оттегляли заради него... Кой и откъде е дърпал конците на Каравелов та първо скроил този номер на него, а след това успешно го ползвал срещу Левски, внесъл разединение в организацията му... "Д.Т.Страшимиров в първи том от "Изворите" пише много определено, че Левски е пребивавал в Букурещ при Каравелов през януари 1872; тоест по времето, когато Пенев е бил на работа като словослагател в печатницата." - тук е момента на истината. В Цариград Хаджипенчович пише Мемоар срещу ВРО, а в Букурещ турската полиция е спечелила шпионин, който да й предаде документи, за да има поглед върху организацията на Апостола. Няма вероятност просто така Стоян Пенев да е задигнал писмата и да му е хрумнало да изтича в полицията. Преди това трябва да е бил спечелен за доносник на властта и подучен, че има закрила и затова може смело да открадне документи, плюс обещана награда. Той е бил сред хора, хъшове, които лесно вадели ножове, абсурд да го е направил без предварителна уговорка с турската власт, на която е започнал да сътрудничи. Как и защо? Каравелов рядко имал чисти сметки, никога не плащал навреме и нито пък всичко дължимо, справка отношенията му с Христо Ботев. Най-вероятно не се е издължил и на Пенев, който пък е виждал, че се размятали пари в ръцете на шефа му, идващи от българско, а и от сръбско, не е като да нямал Каравелов. За отмъщение го е натопил пред някой, но оттам последвало задължението да докаже с документи, с писма това, което твърди. Тук идва въпроса как е научил Каравелов, че Пенев е крадеца та тези писма, не друг, че възнамерява да отиде в полицията и т.н. Има нещо, което печатарят гузно-гузно не признава т.е. как е разбрал в хоса при него, че има откраднати писма и че Пенев ще извърши предателство, както и че планира да ги пренесе през Дунава, а няма да ги предаде на друг шпионин за по-сигурно. Започвам да мисля, че Пенев вероятно след като ги е взел се е опитал да изнуди Каравелов, да му ги върне срещу сума, да си издължи парите за работата или ще ги предаде на турската полиция. Заплахата не е подействала, защото Каравелов е разчитал, че точно в Русе той има момчета за всичко, негов си личен комитет във ВРО и те ще причакат Пенев още на брега. Дори нямало нужда да уведомяват Левски за това и да искат разрешението му за убийство, скрили от него, което показва, че Каравелов е имал тъмна, доста тъчна страна, която прикривал, не е работил чисто и честно за свободата. От Русе са излъгали, че още на 16-ти са го убили, защото са искали Каравелов и хората му да вярват в това, за да изглежда, че са се справили и не са допуснали да изтече информация, иначе щели да бъдат обвинявани в малодушие, провал. Но на практика Пенев им се е изплъзвал до 1-ви март, Русе в крайна сметка е бил и негов град, имал е приятели, роднини да се скрие и в тези две седмици следва да е успял да представи на властта писмата. Но след това послушният изпълнител Обретенов е трябвало да проговори в полицията, ако е искал да се спаси, особено след като разбрал, че там вече знаели за Левски, за Букурещ и т.н. от получените от Пенев документи. Самите членове на комитета отбелязали, че Обретенов изведнъж много започнал да разпитва за Левски специално... Друг е въпросът за меко казано странностите на Каравелов, тайни писма, до които обаче оставил всеки в печатницата да има достъп. Това е било направо престъпно в онзи период. Същото ще направи той и по-късно като избягва през есента в Белград, оставяйки архива след себе си като залог и този залог бил на добра цена изтъргуван с турските власти за българска сметка. Има един важен момент за потвърждение, да не излезе, че съчинявам, чела съм много пъти Захари Стоянов, в Русе хората не са се разхождали въоръжени с ками, с ножове, с револвери посред бял ден по пазари и улици. Правели са го когато пътували от едно населено място в друго заради несигурността на пътищата, но в самия град не... Пенев обаче е бил въоръжен когато го нападнали, успял сериозно да рани Икономов, значи е очаквал в някакъв момент да му бъде потърсена сметка т.е. извършил е извършил нещо драматично, иначе защо ще бъде подготвен за нападение и навсякъде е бил с кама... Така излиза, че първия директен издайник е Пенев, индиректен Каравелов, след него директен - Обретенов, защото от писмата властта научила за Апостола най-много, за столицата му Ловеч, откъдето Драсов пращал писма от името на Левски точно в този период, за подготвяното събрание за вдигане на въстание, а на това събрание внезапно освободеният от тъмницата Обретенов драпал да отиде дори и срещу думата на Големия, както и на целия комитет в Търново...

Може да има нещо ново, което да не знаем все още: ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ ТОМ 5 ОТ ПОРЕДИЦАТА "НОВИ ДОКУМЕНТИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ" Преди пет години Национален музей „Васил Левски“ започна да издава поредицата „Нови документи и изследвания“, от която вече излязоха четири тома. Всеки от тях съдържа материали от проведена от музея национална научна конференция на различна тема, но все свързана с личността, революционната дейност на Апостола и неговото време. Настоящият пети том включва представените документи и изследвания на конференцията „Васил Левски, българската емиграция и освобождението на България“ в Карлово през ноември 2024 г., организирана от Национален музей „Васил Левски“ и Национален музей „Христо Ботев“ с подкрепата на Фондация „Васил Левски“. Повече от 30 изследователи – учени, академични преподаватели, музейни и библиотечни специалисти, архивисти, краеведи и студенти, участваха с доклади и съобщения, както непосредствено свързани с личността на Васил Левски и комитетското дело в периода 1869 -1875 г., така и с различни аспекти на широко формулираната тема за българската емиграция. Изследвания, пряко свързани с идеите и дейността на Апостола и комитетската организация, представляват текстовете на доц. Тодор Радев, доц. Светла Атанасова, проф. Пламен Павлов.

От името на Общия обаче са писани писма, но може би на по-късен етап. Значи остава Пенев да е предал писма, а съгласно линк, който поствах тук, Каравелов е пищял, че са откраднати от него и да го хванат, ако ги е взел и предал на полицията... ясно как започва края на Букурещкия комитет и началото на Гюргевския. Това наистина прави Пенев много възможен най-първи издайник и обяснява и предателството на Ангел Кънчев, от него Каравелов е получавал писма, може тези писма да са го издали, но пък Хамди паша с дума не го споменава в доклада. Затова пък скоро властта е била добре осведомена какво се случило на събранието и, че лице на име Левски все още се намира във Влашко, а Обретенов отбелязва, че го оставил там, в дома на Каравелов... Някъде по същото време Ловеч и Драсов са влезли в полезрението на властта, вероятно заради писмата, но Драсов според мен е мислел, че дякон Паисий ги е предал...

Според мен целта да даде фалшиви дати на протоколите е, за да твърди, че те са изпълнили заповедта за убийството, може би в онези години са се чувствали герои, че са помогнали да има един предател по-малко и са демонстрирали това. Освен това ако не е било убийството на Пенев, те нямало как да обяснат за какво са в затвора, защо не са помогнали на Ангел Кънчев, ако изобщо са били в затвора в този момент. Но за нас най-важното е кой е издал Ловеч, Драсов, излиза че тази информация са имали и Пенев, и Обретенов, като от един от двамата става разплитането на организацията. Ако Обретенов и сие са закъсняли с убийството и са го оставили да доносничи, това е още една причина да твърди, че са го убили по-рано от фактическото убийство, за да прикрива, че са допуснали предателството. Точно залавянето им може да е било причината-потвърждение, че Пенев издава, че е предател. Навън е имало хора и от Русенския, и от Гюргевския комитет, повече доказателства не са им били нужни. Но пък ако убийците не са Обретенов и компания, защо са ги държали 40 дни и защо са ги пуснали? Пенев е проговорил според мен, затова Ангел Кънчев е очаквал предателство и е горил документи, прекалено голям комита е бил... Ако Пенев е най-първия предател, издал е Левски, издал Кънчев, издал е столицата на Левски, но защо не е издал Общия? Полицията след като загубила Пенев е вербувала Обретенов, пуснали са го да отиде на събранието срещу доносничество, една идея, която не бива да изключваме.

Ако Пенев ги е издал и наистина са ги задържали? Ако е издал и Ловеч, и Драсов? Тогава всичко започва от него... Но има и възможност датата на Протокола да е сложена от Обретенов по-късно. За убийството на Пенев, в същата седмица има още едно убийство на член на комитета, а има и голяма масонска сбирка в града, на погребението на Ангел Кънчев не отива нито един, напускат заедно за ден Русе и се връщат да си продължат заседанията. Това са странни неща, но към тях и тримата, Пенев, Кънчев и Обретенов са имали отношение, мисля, че и тримата са били масони от всичко, което съм изчела. Като капак и Антим Първи се появил там в същите дни да започне обиколка на българско...

Ако е убит на 1-ви, значи на следващия ден са арестувани Обретенов и сие, броим 40 дни, ако наистина са били 40, ни повече, ни по-малко, и точно преди събранието в Букурещ много удобно ги пускат. Мислех си за Кънчев, че може да е научил когато е пристигнал в Русе за смъртта на Стоян Пенев, наистина зловеща и кървава, прилича на лично отмъщение, за арестите, затова да се е уплашил, горил документи... но защо не се е върнал назад във вътрешността на българско е загадка. Русе е бил в пъти по-опасен за него и въпреки това е останал. Явно на всяка цена е искал да пътува. Трябвало е да се върне при Левски с цялата информация, която е имал, но за 21-годишен, твърде много тайни е криел и не е знаел как да се справи. Въпросът е, че съдбата му и тази на Стоян Пенев са ключ към предателството на Обретенов. Четох, четох да видя може ли Общия да е посочил Ловеч в този период, може ли друг, но не съвпадат като събития, информация и последствия освен Обретенов...

Кънчев не е могъл да ползва е масонските канали, там по-влиятелен е бил Обретенов, освен това години по-късно може да си твърди всичко, нямало кой да го опровергае, изчакал да си отидат живите, за да се разприказва. Самият Кънчев усетил нещо, цяла нощ горял документи... Най-вероятно е минал през Русе, за да опита да спре убийството на Стоян Пенев и да разобличи Обретенов като автор на дописката. Но и за Левски Русенския канал трябва да е станал съмнителен, след 1870г. не минал оттам нито го смятал за надежден за пренос на оръжие. Защо се е доверявал Големия на Обретенов е чудно... Самият Обретенов явно не му спечелил доверието и в Букурещ със странното си появяване. Има нещо странно в признанията на Общия пред Комисията, той все получавал много пари от комитетите, стоял по двадесет до четиридесет дни по ханове, но кой плащал? Левски все броял грошовете, Общия все имал пари, че и отгоре... Плюс, че няколко пъти ходил до Ловеч да им внесе големи суми, което обяснява защо той внезапно станал на почит в този комитет. Оръжие подарил на Ветко Вутьов, били са в един кауш в затвора, та май той го е подковал какво да изкаже... но идеята е, защо Левски не получавал толкова пари от комитетите, все не стигали, а на Общия охотно давали...

Много е любопитно защо Левски е изключил Русе като канал в тези устни обсъждания, дали не е подозирал нещо след смъртта на Ангел Кънчев, след като Обретенов и сие са били затворени? Но има нещо още по-любопитно, понеже си припомням протоколите на Извънредната комисия, за първи път чета разпита на Велчо Касапина по друг начин. Седя и си мисля за Ваньо Терзията, Драсов, ли става въпрос? Той е бил шивач, навъртал се е там заедно с приятеля си Пъшков, за да даде писмото-заповед на Общия, който натопил през май Дякон Паисий, пък после поискал писменна заповед за убийството, защото се паднало на него да го извърши, но главното е друго, в историята на убийството имало шивач и то шивач посветен в акцията: /Общият пък как скрива Хитов, Ковачев, Каравелов..., а се прави на искрен... и е бил отчайващо паметлив за съжаление, качество, на което и в Букурещ са разчитали.../

Много хубави карти имате, завидях благородно. Благодаря. Значи между Общия и Обретенов голяма завера не е имало, Попхинов му е бил достатъчен като свръзка с Влашко. Само да допълня, аз имах предвид голямата сума пари, не тези, които Общия е носел в себе си, защото преди да го арестуват е започнал да събира раздаденото и обещавал процент на всеки, който се отчете. Това са големи торби с монети, както свидетелстват всички, които са носили заграбеното в сборния пункт, мазето на Петко Милев, привикани са около десетина дни след обира... Затова се чудех ако е имал късмет, как би ги пренесъл, то че много акъл за добър план не е имал, но все пак... Аз търся слабите места, все някъде ще открия пропукването в мита, с който Обретенов сам се е обградил, живял е достатъчно дълго, за да го направи и както един историк е отбелязал, писал спомените си след като почти никой, от тези, които биха ги оспорили, вече не бил жив... Все някъде ще открия пукнатина. Но пък не откривам накуп решенията на събранието в Букурещ, за да видя къде са определили "през територията на Никополската, Свищовската и Оряховската околии" да бъде пренасяно оръжието и защо не през Русе, кой е бил против да се ползва Русенския канал и защо. Съгласно приложения от Вас линк, Обретенови и пари са взимали за криенето, за пренасянето, значи не биха отказали да го правят и в бъдеще. Но са пропуснати. Трябва да има причина.

Темата за монетите е и важна, защото тези пари е трябвало да стигнат Влашко, Тодор Пеев не случайно тичал да се хвали, че идеята била негова, вдъхновението за извършването на обира било оттам. Но дори и обърнати в по-едри, пак са тежали, пак са били сериозно количество. Не може когато са планували, да не е имал идея Общия по кой канал да ги пренесе и че не би могъл да направи това сам, не би могъл и сам да охранява толкова злато. Той самият също не е ясно кой канал е ползвал, Русе, или Свищов, или Никопол, но пък четох в разпитите пред Софийската комисия, преди Извънредната, често отскачал и до Сърбия и това не останало незабелязано. Но трябва да е имало план за бързо изнасяне на сумите, един от разпитваните твърди, че в петък го предупредил, че в неделя вечерта ще ги провождат. Е, междувременно ги разкрили, но моята идея е друга. Дали каналът не е бил Обретеновия, през Русе, и как е изглеждал планът между Общия и Обретенов, стиковката между двамата, зад гърба на Главния Апостол на България?

Препрочетох отново протоколите от разпитите през Софийската и Извънредната комисия, исках да си припомня как са щели да изпратят парите във Влашко, всичките ли са били планирали да ги носи Общия, което ми се вижда абсурд предвид тежестта и броя на торбите, или щели да ползват канал, например Русенския, канала на Обретенов, за да изпратят част от тях на Каравелов... Но пък интересното е, че Ловеч свети ли свети като заподозрян, от самото начало пишат по телеграмите, че обирджийте тръгнали натам т.е. в един момент Ловеч все е бил подозиран, че е в центъра на всяка тайна дейност в Империята, наистина доста е бил натопен комитета там... и заплахата срещу Етрополе, че от града ще се събира откраднатата сума докато я изплати към хазната, защото е станало в тяхната територия... Било е безсмислено и глупаво, безкрайно зле проведено начинание уж от професионалист, Общия... Но търсех следа към Русе, дали е имал уговорка с тях, точно с този канал, а не с Никопол, Свищов... за прекарване на парите към Букурещ.

"Това, което Страшимиров е описал и публикувал в Изворите са разчетените писма, убеден съм, че са останали много неразчетени такива, писани шифровано и сигурно в тях е най-ценната информация." - така е, но пък дори и по откъслечните улики сглобихме линията на събитията и логиката на случилото се. По-смислена е от старите учебрници по история, но все още търся доказателства, преки, а ако натрупам и косвени, пак е нещо, да подкрепят предположенията ни. За мен стигнахме до най-първия издайник, оказа се, че е някой от свързаните с убийството на Стоян Пенев, а по този начин косвено и с Каравелов дето им го пратил в ръцете с обвинението, че му откраднал писма, и със смъртта на Ангел Кънчев. До предателствата на Общия, Иван Фурнаджиев, Попхинов има повече от година време. Но не е Арабаконак началото. Докладът на Хамди го доказва, съчиняван е преди това, но пък е нов документ, историците ни в миналото не са знаели за него. За Обретенов четох, че е единственият, който твърдял, че има Софийски окръг за Априлското, той бил определен за Главен Апостол в него, но на практика разделението било на четири окръга и той бил разпределен във Врачанския, тотално се е оплитал в измислиците си. Както виждам по-горе, много трудно му е било дори на свои, на Големия да каже кой е убил Стоян Пенев, Ради или Георги Икономов, да не говорим да си признае защо е направено. Това оплитане в лъжи трябва да е в наша полза. Трябва да е оплел още нещо, откъдето да си личи на кого е служил и как е предал Ловеч...

Писмата на Големия... Благодаря за тях. Значи, все пак имало момче, което изпълнявало функцията на куриер, придало сметката и получило няколко гроша. Отделно получило и за затворниците в Русе, за Големия те сякаш били герои, някак сляпо приел тяхната версия за Стоян Пенев. Но Левски... не вярвам Георги Живков да си е мълчал и да не е търсил съдействието на Левски относно публикуваните лъжи за него от Каравелов. Плюс смъртта на Ангел Кънчев, Левски наистина е имал причини без да бъде параноик, да внимава с комитета в Русе и да се дразни от даденото на кредит доверие към членовете му. Шокиращо е да е бил поставен в ситуация да не може да се довери дори на Големия. Наистина 1872г. е най-трудната му. Започва от мемоара на Хаджипенчович през зимата, минава през смъртта на Кънчев през март, разочарованието на събранието през май, грешките с убийствата през лятото, веригата предателства през цялото време - Обретенов, Драсов, Пъшков, Поплуканови, Латинеца и Сиркови... Ако всичко започнало от Обретенов, тогава несвързаните частти в историята всъщност получават смисъл. Той никога не е бил човек на Левски и имал друга представа, вярност към лидера, а не към идеята, към организацията, може и с такава цел неговият комитет да е бил създаден, Троянския комитет в организацията на Левски и заедно с Общия да информират от повече от едно място големия бос. Масонството на Обретенов можеше да му е достатъчно, но той все искал да се чувства специален, отличен от масата и още един комитет му бил добре дошъл, плюс че бил одобрен за негов ръководител. Но по повод дълго търсеното от мен обяснение за неговото четничество, единствено идеята, че въстанието се смятало за успешно би решила уравнението какво е правил Обретенов в четата, по-логично би било да чака някъде като Драсов и Каравелов на завет за развоя на събитията. "Всички говориха за въстание общобългарско, но никой отвъд Дунава не си развърза кесията да даде грош за това дело, а всичко струпаха върху плещите на Дякона: пари да намери, оръжие да закупи, момците да научи на стрелба и накрая да поведе народа в огъня... а те да стоят на скелята в Гюргево и оттам да гледат към нас с бинокли..." - това към голямата тема за Каравелов, този цитат е от роман на Неда Антонова, не от исторически извор, но е интересно как вървейки след фактите, други също достигат до изводи, близки до нашите за големия шеф в Букурещ...

Иглянките не са предвидени да бъдат пренесени през Русе, а "през територията на Никополската, Свищовската и Оряховската околии", през някой от тези канали е можело да бъде прехвърлена кореспонденцията за и от Левски. Въпросът е не са ли разбрали, че Обретенов е бил арестуван, че каналът Русе не работи? Около два месеца канала за кореспонденция и други вещи не е работел, знаели са за смъртта на Ангел Кънчев, писал е Каравелов за нея във вестника, може би са разчитали, че някой замества Обретенов? Но пък как някой като него тръгва с четата на Ботев, повярвал е, че цяло българско е въстанало и ако не тръгне, после няма пост за него в следосвобожденската държава или?