Borova gora

Аз не бих ги сравнила двамата, Раковски и Левски, защото Раковски не е бил черноработник и не е ходил на терен, той е промотирал идеята на свои хора, които обиколили българско, за да му изпратят хора в Белград за Легията. Левски така е научил от едно момче, повярвал му и тръгнал. Раковски си е седял и чакал на тепсия да му дойдат, за да избира бъдещи войници между тях. Ние знаем например, в избора му не попаднал Латинеца, защото бил много млад. Държал се е като княз към момчетата, а това не им е било по вкуса, за тях още един чорбаджия в повече, всички сме чели как на Караджата му писнало... Левски никога не си е позволявал такова държане. Сам е обикалял, сам е промотирал идеята си за освобождаване чрез създаване на вътрешна организация в пек, в студ, глад, преследване... Не е изразил мечта за княз или друго. Винаги е искал да го приемат като служител на народната работа. На много места е използвал и факта, че е бил Дякон, което правело по-лесно приемането му от непознати хора, поп Минчо Кънчев във Видрица описва как е взел неговата калимявка и расото, за да води събрание на комитета, за по-голям авторитет, да знаели, че се кълнат пред божи служител. Изобщо, търсел е всяко преимущество, за да си свърши работата по-най-добрия начин. На Раковски изобщо не му се е налагало да се замисля за детайлите, той общувал с първенци на високо ниво, в няколко страни, бил е и масон, разчитал е на масонска подкрепа, което му е вдигало самочувствието и не е искал да слуша никой от обикновените хора... Както стана ясно, натрупал е много опит като политик на сръбската държава, опит, който не могъл да пренесе в българската, но за българското освобождаване като теоретик си остава изключително добър. Като практик не успява да се докаже, защото дори и Легията е планувана и създадена в резултат на външни интереси, не е плод на негова идея и реализация. Плюс, редно е да бъдем обективни, той също е бил платен патриот. На него му се е плащало за организирането на Легията, а преди това Христо Георгиев му е плащал, за да събужда народа със статии и прокламации. Каравелов е бил платен и от ВРО, само искал пари - от Левски, от Ловешкия комитет, от Тодор Пеев, от Общия, след Христо Георгиев, той е бил най-добре платения ни поборник, след него са Хитов, Раковски и т.н. Но е изнудвал съвсем безсрамно за още и още Апостола...

Да, някой с такава биография би харесал Димитър от Дяково да му свърши черната работа... И явно добре е опознал двойката Каравелов-Хитов, вероятно е имал информация за тях и от руските консули в Белград, и от своите шпиони, били са благонадеждни за целите му. Друга работа е бил Дякона... Най-труден обаче от днешна гледна точка за исторически анализ е Раковски. От материала е видно, че е вършел е добра работа на сръбското правителство в продължение на години, същевременно подготвял е и свободата в българско, но е разединявал, а не обединявал дейците, карал се с почти всеки, плюс искал да го приемат като бъдещ княз. Сложен и противоречив. Аз прочетох и статията за Добродетелната дружина, работила е почти изцяло по външни внушения, били са и добре платени. Донякъде имали основание да смятат, че само армия, добре подготвена армия на някоя от Великите сили може да пребори армията на Империята. Левски им е изглеждал абсолютен наивник със своята вяра в силите на собствения народ. Но и народа, и Левски подценили. Не намерили баланс в мненията, за да постигнат някакво обединение на всички поборници. Точно обратното, спомогнали за разгрома на ВРО, единствената сериозна вътрешна организация, която е можела да приведе народа в бойна готовност. Имам предвид писмото "знаеш ли ти кои сме?", заплахите, исканията за събиране на списъка с подписи, от което можем да заключим със сигурност, че са имали добра представа колко голяма и сериозна е била ВРО, след като са искали да разчитат на нея. По това време трябва да са се изплашили от Апостола, колко силен лидер е станал, как не могат да му кажат нищо, как той щял да определя процеси и съдбини, за които те се мислели избрани и за които били платени... Това обяснява не са липсата на подкрепа от своите, но и моментите на малко или голямо предателство спрямо него.

На мен също ми направи впечатление, че няма и дума за Димитър Общи в тази тема, дали е съзнателно? Изглежда обаче субективно написано при липсата на споменаването му. Написано е ясно в съдържанието: "Сръбско-български отношения 1804-1878", но нито дума за Общия и съвсем малко за Левски, който пък е бил в Легията и се е бил при нападението на турците в Белград, поне затова заслужава повечко внимание. Макар че е кореспондирал и с някого в Сръбско, докладат на Саиб паша посочва, че е прихваната кореспонденцията му със Русия, Сърбия и Влашко, така че няма как да бъде подминаван Апостола като фактор в сръбско-българските отношения в онова време. Вярно е, че се е оказал в опозиция вместо в сътрудничество в даден момент, но той е бил верен на своето да се участва на равноправни начала в какъвто и да е съюз т.е. когато българите са готови. Относно Общия, дори да не бъде споменаван, няма как да бъде забравен, част е от историята... За него има какво още да научим. Той е и отговорът на въпроса Ви: "Тук може да се дискутира също и ролята на Хитов-Каравелов, които го изпращат, всъщност за кой отбор са играели тези двамата тогава, за българския или за сръбския." Впредвид, че и Каравелов и Хитов са знаели що за стока е бил Общия, но го пратили помощник на Левски, а след това и го протежирали през цялото време, включително за Арабаконашкия обир, въпросът Ви изглежда риторичен. Само да допълня, че и Кънчев минал през Белград, стоял там два месеца, преди да бъде парашутиран като помощник на Апостола, който оценил, че поне четири години ще му трябват, за да научи народната работа, ама Хитов и Каравелов не искали да чуят неговото мнение, защото важни за тях били други интереси, та ситуацията звучи съвсем като онази басня - орел и рак, и щука... Жалко за българите в българско, както написал Иван Драсов, напразно очаквали истинска помощ от своите дето са били отвън... Да изпълнят задачата, да го внедрят в организацията според мен са изпълнили безпрекословно, защото няма никакви данни за обтегнати отношения на Хитов и Каравелов с Белград по което и да било време, за отказани суми за финансиране и т.н. Имало е чадър над тях и той си ги е пазил дори когато Саиб паша ги е разследвал като шеф на Извънредната Комисия. Наредено им било и със затворени очи за последствията са се подчинили и изпълнили. Пазили си бъдещите постове и текущите месечни заплати, не са били склонни да жертват която и да било от облагите си за дае предпазят Левски и организацията от къртица-предател. Дори си го подкрепяли, доволни, че клати лидерството на Апостола на ключови комитети, за да вземе лесно Каравелов властта над ВРО. Да припомня как и със самото начало на председателството им ги превръща в обирджии на богатите българи, одобрява смъртните им присъди ако не дадат доброволно пари, което предизвиква най-голямата криза в организацията. Докато ние наивно очакваме да ги е било грижа, че комитетите над спорните земи под ръководството на Обшия отивали в други ръце... Тяхното ли е защита на българските интереси?

Пропуснах да отбележа, че и Хитов не е успял да заеме мястото на Раковски, макар да го е искал, гравитирал около него за да получи връзките и привилегиите му. Все пак е останал на заплата към Белград. И всичко, което сътворили в българско с чети, брожения, днес получава оценката, и то не-домашна, а външна оценка, че е било недомислено, импулсивно, несъгласувано, затова и неподкрепено, и безрезултатно. Затова се питаш защо са проливали ресурсите на народа, за да се покажат, че правят нещо по въпроса, за да заслужат получаваната сръбска заплата или защото наистина са искали освобождението. Самият факт, че поведението им поражда такива двусмислици вече отнема ореола им на народни поборници. За парите, финансирали Каравелов за пореден път е подчертано. Чудно защо толкова се страхуват само нашите историци, с изключение на проф. Иван Стоянов и неговата статия от 2012г., когато всички извори и чужди оценки посочват фактите... Също така не е пропуснато, че Раковски не е бил лидер какъвто ни е представян, добър теоретик, ДА, но в Легията наистина е имало бунт срещу него, с Караджата начело и Левски за защитник на Караджата. По-късно и Касабов се отръпнал от Раковски, продължил по свой път. Но от целия материал в темата се разбира съвсем ясно, че Раковски е защитавал сръбските интереси не по-малко от българските. Докрая са му имали абсолютно доверие, затова попитах за историческите източници. Някак... не е съвсем този Раковски, който ни у представян. Не че не знаем за очакването му да бъде официално български княз един ден и се държал като такъв, но работата му за сръбското правителство и кауза е била дълга, сериозна, платена... За подкомитетите... да, Касабов е имал адресите на първите неколцина създадени и ги е дал на Апостола преди да тръгне на първата обиколка. Всъщност създаването на организация от комитети, не подкомитети подчинени на някой отвън, трябва да е била актуална тема в Букурещ, не само Левски я е обмислял дълго, но той е този, който тръгнал да я превърне в реалност, плюс че доразвил функциите й с привременно правителство в българско, не извън него, както и с подготовка за въстание ръководено не отвън, а отвътре. И... никога не сложил подписа си под документи, предполагащи дуализъм като форма на управление. Затова трябва да е отказал да събира и онзи шифрован списък с подписите, предназначен за Руския император, не е бил сигурен към какъв тип документ този списък би бил прикачен, знаел е, че българските нотабили през няколко години слагали подписите си под всякакъв вид прокламации, декларации, договори... И все имали материална полза да са патриоти, все получавали парична подкрепа отнякъде, само ВРО, истинските поборници отвътре работили народната работа от идеализъм, за своята и за свободата на всички.

Със сигурност материалът е написан на основата на много исторически извори и документи. Някои факти не могат да изненадат изобщо. Това, което най-много ме замисли бе Раковски, дейност, служба, обвързаности. Не съм виждала четиво на български, което да го представя в тази дълбочина на обвързаността му със сръбската политика, пратеничеството му при преговори с Атина и в Черна гора. Явно са му имали огромно доверие. След него - Любен Каравелов, интересното е, че Хитов не е спечелил голямо доверие. Само Левски останал отвън тези сметки. Мога да се досетя защо: "В този смисъл територията на последната България е ключовото бойно поле на тази очаквана война, която въпреки това ще последва едва след няколко десетилетия отприемането на този „Проект“ - този избор на българско за бойно поле на голяма война е странно, че и Раковски, и патриотичната Добродетелна дружина са смятали, че е ок. Другото: "Сръбски чиновници дори посредничиха в конфликта между „старите“ и „младите“ българи, събрани в Българското революционно движение (БРЧК), основано иръководено от Васил Левски, и успяха да ги помирят. Отношенията с тази нова организация обаче не останаха добри за дълго, така че сътрудничеството с нея беше прекратено през 1872 г. и Каравелов отново излезе на преден план." - тук първо разбрах защо Каравелов е смятал, че може да влезе в обувките на Христо Георгиев след смъртта му. Преди това в Белград е заел мястото на Раковски и явно е повярвал сам, че е негов достоен наследник след като сърбите го вземат за такъв. Защо да не бъде и наследник на Христо Георгиев като лидер на българското освобождение? - "След смъртта на Раковски, първенството в българското националноосвободително движение е поето от Любен Каравелов, на когото сръбското правителство е отпуснало средства за стартиране на вестник „Свобода“. "Съответно, българите се обръщат към сръбското правителство с писмено предложение, озаглавено „Програма за политически отношения между сърби и българи (българи и сърби) или Тяхното сърдечно споразумение“ 85. В този документ, публикуван на 14 януари 1867 г., се посочва, че сръбският и българският народ са от една и съща кръв и вяра и следователно имат стремежи към общ национален живот. Княз Михайло Обренович ще бъде начело на тази бъдеща сръбско-българска държава,чието знаме ще се състои от комбинация от сръбското и българскотознаме, а законодателството ще бъде еднакво за всички, написано на два различни диалекта." - това си е за съвсем отделен исторически анализ... Особено при сравнение с други документи, писани по темата...

Аз имам да вметна и още нещо, прочетох доста от статиите в книгите, в някои от тях има позоваване на в. Дунав и в. Византис. Става ясно, че двата вестника са се ползвали с голям авторитет и до ден днешен са смятани за надеждни източници на иформация. Това по повод на нашия анализ на материалите на двата вестника за смъртта на Ангел Кънчев. "Ще се поразровя из мрежата за сръбски източници за Каравелов и Добродетелната дружина, мисля, че оттам ще излязат интересни данни." - Прочетох също и за Христо Георгиев, за Добродетелната дружина, ама много непълна статия. При Георгиев има огромен интерес към политическите промени в българско, но те сякаш започват едновременно с нарастващите търговски интереси с Русия, а после е потвърдено, че е получавал и пари за тази дейност. Бих допълнила, че в него е имало и громен негативизъм към всеки, който не е бил изпратен или упълномощен от него, включително Левски и Теофан Райнов - писмото му до Найден Геров, всичко трябвало да се случва под неговия контрол. Всеки, който не се е държал като негов подчинен е срещал гнева му. Цитирано е и писмо на дипломат, че и той е виждал себе си като български княз. Това вероятно е причината да e искал подчинение от всички, за да управлявал авторитарно целия процес на Освобождението. Имал е и медия - вестник, поддръжници в няколко Влашки градове, контакти с други страни, с една дума - богат и влиятелен, ДА... Имал е много чуждестранни високи-политически връзки, получавал е добри пари и за дейността си на патриот - съгласно статиите във в. Византис и в. Дунав, защитавал е българските църковни интереси, в някои моменти и политически, въпреки уклоните към един или друг дуализъм. Но принципно, искал е всичко да е под неговото командване. Затова своеволстването на Левски може да му е било в повече, както и отказа му да събере оня списък с имена и подписи, изпълнен накрая и провален от Кънчев... Много е възможно да е стоял зад гърба и на онези, написали на Апостола "Знаеш ли ти кои сме?", да ги е подмушвал да напишат онова писмо. След смъртта на Христо Георгиев, безкрайно амбициозно Каравелов се опитал да заеме мястото му, като нагласил да стане председател на БРЦК. Но от доклада на Саиб паша и другите документи се вижда, че вестникарят останал никой за властта, дори не го удостояват с внимание освен да маркират сребролюбието му, докато Христо Георгиев е изглеждал истински опасен лидер, дългогодишен. Само Раковски и Левски са могли да премерят ръст с него. Но те са били безсребреници, независимите... Плюс, Левски искал обединението на всички, младите и старите, в името на голямата цел. С друго мислене, враждуване с инакомислещите са били Христо Георгиев, Каравелов и т.н.

Не вдигам лесно бялото знаме, намерих материал по темата и мисля, заслужава си да бъде прочетен: https://fakel.bg/сам-в-света-и-сам-пред-бога-за-последни/ Един наш познат, Иван п. Хр. Кършовски е в списъка на тези, търсили истината за последния ден на Левски. Тук малко по-различен е разказа на Михаил Буботинов: https://www.168chasa.bg/article/895688 Макар да има едни чудесии за погребение от страна на поп Тодор... Но попът никога пред никого не е твърдял това, а с много хора е говорил за Апостола още след първите дни на Освобождението. Не може да му се вменяват измислици с късна дата. Не е разкрил и тайната на изповедта, която е била кратка, съобщил, че малко време останал и си тръгнал, за да не виждат присъстващите, че плаче, не е стоял до края. Разказал къде и кога е изповядал Левски, при какви обстоятелства на настоятелно питащите го, но нищо от тайнството на самата изповед... Това е. Отделно Хаджи Пенчович пък водил Стоян Заимов до мястото, където е било бесилото след години.

Това е въпросът, ДА, защото от първа ръка нямаме информацията, Стоян Заимов уж бил говорил със сина на изповедника, с не знам кой си... Захари и той разпитал, май и Вазов бе проучвал последния ден на своя герой, но да сверим колко са сигурни източниците на преразказа на разказа на свещеноиконом Тодор Митов, когото всяка година съвсем уверено и авторитетно цитират историци и журналисти през февруари...

Да, сега гръцките архиви също са достъпни за нас и има доста българи, на които да се разчита за превод. Няма какво да се лъжем, Димитър от Дяково е бил революционер колкото кърджалиите са били народни закрилници. Хитов е знаел това... ама на чужда заплата и трябвало да си заслужи 14 жълтици на месец, та всякакви ги е вършел за сметка на ВРО и българското освобождение... Жалко за героизирането му, излишно и фалшиво... Дано откриете повече от сръбските източници, техния архив също е ценен, а според мен и Каравелов е знаел всичко, но и той на две заплати плюс комитетски пари от Левски... Аз все забравям, но отдавна искам да поставя тук въпроса с изповедта на Апостола пред бесилото. Нямаме пряк източник, спазена е била тайната на изповедта, но доколко да вярваме какво точно е казал на последващите свидетелства и в кой от тях е истината? За гроба му няма да пиша, аз не вярвам в дузината хипотези и предположения, нормално всички са се страхували тогава, никой не е отишъл да поиска тялото му от властите, иначе името му щеше да остане и в турските доклади. Това как някой тайно го бил изровил в тъмнината на Софийското заледено поле, защото февруари се стъмвало и се стъмва рано, са си легенди. Нали първо, а и после трябвало да мине с каруца, втория път с тялото му, пред самите турски казарми, в които той самият е бил държан затворен, за да го пренесе в населената част на града, откъде такъв кураж в някого и защо да го прави? Ако го спрат и проверят, кое би било много вероятно, ако го вземат за шпионин, гарантирал си е мъчения, не само смърт... Дали ще минел през предните врати на казармите или покрай задната стена, все тая, физическа охрана е имало от четирите стени, никой българин не е бил луд при слуховете дето са се носели за арестуваните, разпитваните, обесените комитаджии, да предприеме такива действия за да погребе някого по християнски, някой, който дори не му е бил роднина. Но и колко са чули, че е имало обесване накрая на София в онзи студен, зимен ден и кой би се вдигнал да студува по пътищата, за да провери за някой напълно непознат? Но за изповедта... все ми се струва, че стигналите до нас думи са истински, но Вие със сигурност също сте прочели всичко възможно по въпроса, та да сверим...

Пропуснах, честит празник! Този ми е от любимите, защото сами сме го постигнали, било си е българска работа, добра работа. Иначе да кажа за Димитър от Дяково, гърците твърдят, че на остров Крит са се били напълнили с разбойнически групи, които изпълзявали след всяка битка като хлебарки и обирали от мъртвите ценности - някоя монета, кесия, нож, пръстен...В изоставените домове са правели същото, хората със семейства, деца, избягали от сраженията, шайките нахлували и задигали всичко преносимо. Нямали никаква чест, морал, идеали, разбирания за свобода.. Обирали домовете на тези, които са давали живота си за освобождаването на земята си, интересувала ги само плячката. За да се отърват от тези крадци и мошенници, а нямали и храна, за да ги държат в затворите, след края на военните действия гърците ги изпратили с малко пари, паспорт и под строй натоварени на кораби, само и само да осигурят напускането им на острова, без да се скрият, за да останат и без да се бият при опит за залавяне от местните, които започнали да ги преследват. Може и грамоти да са давали, за да се отърват. Може на Дяковчанина и в Белград да са му ги изготвили, печатници са имали. Димитър си е бил точно мародер, изпратен от Крит с малко пари, с паспорт, натоварен на кораб, ни признателност, ни военен орден за бойни заслуги... Защото е бил обирджия. Лъгал, че се е бил 3 години, а при проверката в гръцките архиви - само 53 дни е бил на Крит, не три години. Веднъж извадил една кесия от скъпа коприна пред Пъшков и последния години по-късно все още му завиждал за нея, писал в спомените си, но така и не се сетил, че някой като Димитър може да има такава кесия само ако я открадне, такива не раздавали на бойното поле, на гарибалдейците давали пушки, патрони, саби, не копринени кесии... Не ми остана капка уважение към Хитов. До Апостола сложил за помощник мародер... поне като му натрапил свой човек доа го следи, да бе българин, да бе верен на ВРО. Но Хитов е просто още един фалшив герой в нашата история, който претендирал за войводски прерогативи, обаче отишъл да сади свое лозе с хъшовски пари, предназначени за оръжие, буквално повторил тарикатлъка на Дяковчанина, които взел пари, излъгал българи, че ще им купи пушки и ще поведе чета, а ги изял и изпил по кръчмите... Хитов последвал примера му само след две-три години. И след Арабаконак Хитов дрънкал глупости, срамота за човек на неговото положение и възраст, ала мишкувал, очаквал номерата му да минат, в тогавашната преса никой, особено Каравелов, не би писал срещу него, мнозина и не знаели да четат, дори и някой да напишел нещо историята с Димитър е щяла да се забрави с времето, но... Никой не забравил Левски... Между другото, излезнаха два подкаста с проф. Митев, но са платени, не съм ги гледала още:

Да, така е разбирал народната работа, Хитов. Изпраща на Левски бивш обирач на къщи докато другите са се борили за свободата на остров Крит, като претендира, че този ще помага на делото... Нямам думи... Много болно... Най-интересно ще е ако същият шифър е ползван и от Ангел Кънчев за неговия списък с подписите... Час-два да е трябвало на турската власт за да го дешифрира, вероятно отдавна са имали и ключа към шифъра и данни кой го ползва и защо. Иначе Христо Георгиев и Найден Геров са имали изключително добра комуникация, обменяли са в писма всичко, което е достигало до тях. Но връзката между Хитов и Христо Георгиев е важно дали е останала непокътната в следващите няколко години, защото Кънчев като Общия също е минал през Белград и получил пари от Хитов преди да бъде парашутиран при Левски като помощник без никога да е вършил работа на терен. Това би обяснило задачата със списъка и доставянето му точно на Христо Георгиев, не на Каравелов, по-точно недоставянето му и коментарите в тази връзка на Византис... Вестникът в голямата част е написал истината. Аз имам три от книгите, за втора и трета ми казаха, че очакват допечатка. Общо са пет в поредица плюс тазгодишния отделен сборник т.е. шест. Оказа се, че почти от всяка статия има какво да вземем, за да запълним и най-малките парченца от пъзела. Истински полезна е тази поредица, не са само новите документи, макар че са супер значими, които хвърлят светлина. Малко късно исторически, но много факти излизат наяве, защото и повече историци са работили по отделни теми в дълбочина в последно време, не се концентрира всичко в едно-две-три имена от университети и ограничен кръг теми, което ни помага да свържем събитията и обстоятелствата, както не са могли да го направят преди стотина години... Отделно, че не са и искали да видят по-надалече отвъд мантрата "поп Кръстьо", защото поне там нещата са били проверими.

Има разлика между: "надявайки се да се възползват от подобен смут" и "надявайки се делото им да спечели от подобен смут". Написано в първия вариант, добре обмислено, защото е предназначено за Султана, наистина внушава намерение за лично облагодетелстване от ситуацията, от обстоятелствата. Ако бъдем честни, има такъв елемент и при Христо Георгиев, получавал сандъци с жълтици, за да бъде патриот, но пък поне брат му Евлоги успял да направи нещо ценно за новата държава. По-важно е заключението, че свидетелство за това е вестник "Свобода" и конкретно главния му редактор. Излиза, че без материално поощрение, от Каравелов патриот също не ставало, макар и само на думи, никога на дело. Допълнително, все искал такива поощрения и от Дякона, все не му стигало още и още, накрая прокарал и идеята си на Събранието в Букурещ да грабят пладнешки от българските чорбаждии дори с цената на живота им, съвсем изкористяване на идеала за свобода... Със сигурност и криминалния Арабаконашки обир, както го нарича Апостола, е бил проведен от Общия с благословията на вестникаря. Впечатлих се и как всичко са разузнали за Хитов, при това не препоръка, а Пълномощно бил дал той лично ва Общия, в качеството на какъв? На Войвода на лозето си в Белград, което посадил с парите за въоръжаване на хъшовете, както разказва Захари Стоянов. Знаехме за препоръка, но то било нещо повече, пратил го с Пълномощно. Най-вероятно и това Пълномощно е преведено и част от документите, приложени към Доклада. Отделно и Общия добре си е харчел комитетски пари, и той бил и на издръжка на ВРО, както и на Белград. Добре е щял да си поживее ако не е разчитал само на късмета си и на позицията си на най-важен доносник за властта, която би искала всяка информация от него в случай на залавяне. Затова се е стремял да запомни всяко място, дата, човек, не е бил писмовен да води дневник, но разчитал на добрата си памет, която да предостави доволно данни за организацията, за да се откупи. Нищо, че лъгал в очите дузина как ще се прави, че не ги познава и не ги е срещал никога. Обаче в този доклад е отбелязано, веднага започнал да издава, още преди разпит да започне. Когато четох показанията, протоколите на Извънредната Комисия бях впечатлена колко паметлив е бил. Но сега фактите си идват на мястото, ето защо му е трябвало да внимава за всеки детайл и да запомня, да запомня имена на ханове, на селища, на комитетски хора... за да има какво да сложи на масата срещу живота си в случай на залавяне. Подготвен за предател! И Хитов е знаел това. Тъжно. Имали са го за голям войвода, за български войвода... а Общия е разчитал не само на парите, имало е и обещание да го спасяват, последните му думи са били: "Ах, те ме излъгаха"... И не е бил Общ, Димитър от Дяково си е бил платен...

"Значи тези преводи съществуват някъде в османските архиви и могат да дадат ясен отговор какво е станало с архива на Каравелов и кои писма от заловените са минавали през Русе. Работа за архивисти е." - към това бих добавила, че изречението му за Каравелов също е ключово, дали не е имал информация за получено възнаграждение от вестникаря срещу предоставените архиви на Сърбия? Акцентът наистина е върху меркантилността на Каравелов, нищо друго не е забелязал в него, чак пренебрежително малко се спира на дейността му като председател на БРЦК. Всъшност вестникът му не е бил и широко разпространен, до малко места е стигал, плюс че се е конкурирал с издаваните в Цариград вестници на Петко Славейков, не по-малко ценни и може би от повече българи четени. Всъшност Славейков се оказва победител в две битки, черковната и политическата за освобождението на българско без да влиза в интриги, предателства, безпочвени обвинения и без да има амбициите за власт на Каравелов. Отделно, аз мисля че с Левски са опитвали да говорят задкулисно, но е друго като го видим написано, че са получили само празни приказки от него. Но пък ако се намерят приложените писма, ще знаем с кого си е кореспондирал в чужбина и какво е подозирал и планирал.

Благодаря При мен доклада на Саиб паша наистина доведе до дузина нови въпроси, един от тях не искам да пропусна. Когато пише за Димитър Общи, той споменава присъдата му и това, че е заслужена. За присъдата на Левски ни дума. Определя го като находчив, хитър и т.н. Протоколът със смъртната присъда на Апостола останал неподписан от него, Хаджипенчович и другите, изпратили само телеграма, съгласно която Султанът да даде смъртна присъда. Става ясно, че за него е било огромно постижение да заловят Левски и да го розпитва очи в очи и лице в лице. Изключително подробно се е запознал в биографията му, знаел е детайли, ключови действия и т.н. Пред него Апостола напразно е криел възрастта си, Саиб паша се е информирал за участието му в Легията, работил ли за други държави, с кого е имал вземане-даване. От самият доклад е очевидно, че Левски е бил централната фигура за пашата и най-важният, този, заради когото намерил за необходимо да опише социалните проблеми на българите в доклада, по начин, по който не присъстват в други документи. Тук срещаме мисъл и дълбаене защо се е стигнало до идеята за такава организация в Империята, защо е намерила благодатна почва на толкова места, какво не е било наред за българите. Затова се питам дали Саиб паша наистина е искал смъртна присъда за Левски и е вярвал в смисъла й или е отчитал като възможност да седне на преговори с лидера. Дали тези в Цариград биха го разбрали, опитвал ли е всъщност... Но не вярвам след всичко, което по-късно, не много по-късно се случило, да не се е връщал милион пъти към този момент. Взимат главата на ВРО, би трябвало тя да престане да функционира, поне в това всички искали да вярват и с увереността на победители напускат София, но на нейно място излизат още дузина, тези на апостолите от Гюргевския комитет. Саиб паша остава на власт, заема високи позиции, управлявал преди смъртта си целия аскер, от доклада личи, че е бил умен, с широки интереси, не просто войник. В крайна сметка не се е проявил като авторитарен шеф на Софийската комисия, да подпише смъртта на Апостола и да наложи подписването от другите членове. Защо? Дали наистина е бил готов да преговаря, но Мидхат паша и Рушди паша са му дали съвсем други указания в Цариград преди да действа на терен?

Чета, чета публикуваното от Вас и си мисля, Раковски, Левски са се появили съвсем навреме, позакъсняли са дори, за да се чуе онова "Разберете! Решили сме се вече!…" /Из писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година/. Малко още да се бяха забавили да вземат водещата роля на историческата сцена и други щяха да се възползват от обстоятелствата, и свои, и чужди. Все за интереси, които не са били българските. От тази гледна точка, доста агресивен и пресиращ след тях е бил и Бенковски, за което и днес е критикуван, но той може би е разбирал по време подготовката, а и на самото въстание, че ползва последните исторически възможности, че не му е дадено достатъчно време... Не че на финала не го е боляло за жертвите, описанието на Захари си остава ключово за финалните му часове. За историята на Апостола с Раковски... Не е бил сам, дузина са се вдигнали срещу кумира да защитят Караджата, също в Легията, който пък не обичал и не разбирал показността и парадността на Раковски, плюс че накрая всичко се провалило... Но за Хитов не успявам да си спомня случая, да помоля за малко детайли, защо е вадил пистолет на Левски?

Бях любопитна дали поне веднъж Каравелов е проявил смелост Не е неговото качество. Както се казва, революционер, ама пишман революционер. Отно супер интересния текст, аз съм чела, че през 60-те години на 19-ти век е имало споразумение между гърците и сърбите чак за територии, на които са живеели българи. Накратко, всеки е искал да ни освобождава, но... за свои интереси . Въпросът е защо малцина, Раковски, Левски са виждали това. Защо е убягвало на другите, защо са правили други сметки нашите хора? Защото са получавали пари от чуждите? Ако ДА, почти всички ли са били платени? И... опитвал ли е някой да купи и Апостола? Преди края му Али Сааб пише в доклада, че е очаквал смъртна присъда и не е приел никакви сделки, но 2-3-4 години по-рано дали са го оценили като достоен да бъде купен? Достоен да бъде затворен, в Зайчар например, но купен?

Изключително непрагматични действия са предприемали, огромна загуба на време и ресурси, при това на най-първите от първите на България. Неадекватни и несмислени начинания, но нали са получавали пари от чужди държави, намерили как да отчитат някакви стъпки, за да ги заслужат. Раковски се е чувствал безкрайно чужд на глупостите им и се ядосвал на загубата на ценно време, през което истински народна работа е могла да бъде свършена. В замяна те пък се опитвали да го изолират от начинанията им. След него Левски ще бъде не само изолиран, но и заплашван: "Знаеш ли ти кои сме?", а накрая с тяхно съдействие и предаден. Аз обаче се сетих за нещо любопитно, Каравелов е бил арестуван за съучастие в плановете за убийството на Сръбския княз. Знам, че е държан няколко месеца в затвора. По характер е бил изключително страхлив, Христо Ботев е оставил незабравими текстове по въпроса. Затова се питам дали сте прочели повече от мен, наистина ли е участвал в заговор или само са му приписали актив... После консулите са го спасили.

Не мога да не сравня тези документи с Наредбата на Левски, всичко е част от българското Възраждане и само няколко години разстояние ги делят. Нямам думи как са разбирали някои възрожденци освобождението на България, пък и връзки търсили, тайни срещи правили, дружения създавали ту с едни, ти с други... и всичко това за какво? Като им прочетеш документа и оставаш без думи какво са наричали освобождение, каква им е била представата за свободата. Най-шокиращото, вярвали са си, че народът това ще приеме и това е, което иска. Добре, че сме имали Апостола, за да каже ясно какво е свободата и какво е най-доброто за хората... Никога не трябва да се чете единия документ без другия. За да е ясно кои са били онези, които му размахвали важно-важно пръст: "Знаеш ли ти кои сме..." и прибирали добри думи от чужди държави, но в българско не стъпили да чуят хората, да видят живота там, да свършат работа на терен... И И на Каравелов устава от Събранието, и той по същия начин следва да бъде оценяван, нищо народно или демократично няма в него.

Това наистина е ценно и дава връзката между героите, която търсех. Благодаря! Хитов също е ходил в Одеса и може и от него директно да са поискали списък с имена и подписи. Не е изключено да има и договорка такъв списък да бъде предаден на Христо Георгиев, защото Хитов е бил в Белград и изпращане до него би забавило работата. Хитов се е съгласил и възложил задачата на Кънчев, а Христо Георгиев го е очаквал. Най-сетне има светлина в тъмното, без този списък Христо Георгиев оставал с вързани ръце, нямало с какво да подкрепи искането си от Руския император.бЕто защо Кънчев не искал да се бави в Русе, за да не го заловят междувременно със списъка. Затова не посмял да отиде да си като тескерето. Аако са го предали арестуваните от комитета за убийството на Пенев, можело още в паспортното да го заловят. Няма да пропусна и Каравелов, писал каквото си иска върху текста на Хитов. Нищо ново под слънцето, новото е, че посмял да го направи и на най-дълго годишния си съмишленик.

В статията на Дора Чаушева не е споменат Хитов изобщо. Но почерка му се разпознава от първо четене. Наистина да си бе садил лозя само и да не се бе месил в българската съдба. Но е получавал месечна сума и не е могъл да се спре. Чудя се кога е направил нещо от чисто български интерес, зашото равносметката показва друго - четата му, с която се разходил по Стара планина, е била финансирана и от Белград, Общия е препоръчан от него, интригантствал в Сливенско, за да гласуват за Каравелов на Събранието, мътил водата на Левски, а пък тези две чети, на Никола и Фердинанд, направили труден живота не само на ловчанлии, без нищо смислено да направят. Накрая взел добра сума и от Букурещките нотабили, излъгал ги, че ще се бие и ...отишъл да сади лозе... Лозар да си бе останал. Но патриот и войвода за някои историци, които дължат обяснение каква е дефиницията им за патриот, както и каква е за революционер по въпроса за Каравелов. И да, имам основание да предположа съревнование от страна на Обретенов спрямо Кънчев както написах в предишен пост, а всъщност и спрямо Левски. В един момент се правил и на Драсов, въртял русенския комитет в негов стил, имал обаче и помощници към които се отнасял като към момчета за всичко, Драсов никога не е постъпвал така. Не пропуснал да натрупа капитал от обесването на Апостола и разгрома на ловешкия комитет като си присвоил името "Главният Централен Комитет в България...", което сам си е дал и на този комитет той бил начело. Тези текстове историците ни не ги показват, доста са нелицеприятни и противоречат на представите, които ни създават за него. И за да няма своеволстване, директно всичко минавало през чуждите очи и ръце, цялата им кореспонденция и намерения... Но връзката Кънчев-Каравелов-Христо Георгиев или Каравелов-Кънчев-Христо Георгиев е все още загадка. Тази връзка обаче има значение. Защото след смъртта на Христо Георгиев не друг, а Каравелов се опитвал да заеме мястото му като най-важен лидер на поборниците за освобождение. Разединяващ лидер на стари-и-млади, съгласно кореспонденцията на Апостола, но със зъби и нокти драпащ да бъде лидер, платен от чужди държави лидер.

Захари Княжевски е бил търсен от Кънчев според една от статиите в книгата в последната си вечер, вероятно по всякакъв начин е търсил път без редовно тескере да премине Дунава... Но по темата Хитов, пропуснах да коментираме още една статия, на Дора Чаушева, за една малка чета от шестима, водена от Никола, преминала през 1871г. в българско от Сърбия, не от Влашко. Не е ясно защо го е направила, какво е търсила, на какво е разчитала, но... минала през най-верните места на Левски, с неговите най-задружни комитети в Пловдив, Стара Загора, Габрово..., а после при издирването на съучастниците на Никола специално бил уведомен Сливенския санджак. Впечатлих се, напомни ми преминаването на Фердиданд с малка чета след смъртта на Апостола, изпратени от Хитов за да проверят работят ли комитетите... Тази четица на Никола странно е свързана със Сливен и изглежда също е била нещо като външен одитор, на проверка, да се уверят в дейността на Апостола, дали наистина е създал голяма огранизация или само така приказвал, или пък да чуят доколко са му верни хората, дали и колко от тях биха могли да дръпнат към себе си Хитов и Каравелов, ако го отстранят. Много любопитни съвпадения има между двете чети, не е като Хаджи Димитър и Стефан Караджа да преминат през Дунава или Ботев с четата, тази четица била тайна дори за хъшовете във Влашко, няма я и в писмата, стигнали до нас, следите от нея са само в турските телеграми. Вместо да свършат полезна работа, влезнали беля да правят и да привличат вниманието на властта... Плюс, че и децата ще кажат, че шестима въстание не биха вдигнали, нито пък стават за народни закрилници. Каква работа са имали освен някак разузнавателна, нещо проучвателно, но изпратени от кого? Не от Левски, той сам си е вършел работата, а и не е ясно дали е разбрал за четата, която му вървяла в дирите. Накрая пък властта, явно имайки някаква информация, наредила в Русе, Одрин, Пловдив да търсят ятаците им и специално в Сливен... Някак по същият път около две години по-късно преминава Фердинанд с чета и губи живота си, за него поне официално знаем от кого е бил пратен и защо, пак не за да свърши работа в полза на българите, а беля, но шефът му си е гледал интереса, а не народната работа. По-добре да си бе гледал пръчките в лозето както пише Захари, отколкото да участва в съдбата на изстрадалото население, заради всички бели, които успял да сътвори и да навреди, включително препоръчвайки Общия, Фердинанд и т.н.

Малкият фал му е струвал и приятелството с Кърджилов и Ради Иванов, повече не са искали да бъдат в отбор с него, осъзнали са нещо. Но ДА, ето я по-различната история, поборникът Обретенов, героят Кънчев, революционерът Каравелов, баш-войводата Хитов не са това, което са в учебниците... Много трудно стигнахме до истината, но помогнаха много и новооткритите документи. Пределно ясно е, че не можем да се крием зад заучени фрази и митологеми от миналото. Има все още недоизяснени моменти, които заслужават анализиране, защото истината е в детайлите. Спирайки се на Обретенов и Кънчев трябва да отбележа, че връзката със смърта на Христо Георгиев, направена от Византис, със сигурност на някакво основание, не е съвсем видима. Шифрованият списък с подписите и имената на първенците най-вероятно е трябвало да стигне до него, преди това Тошков от Одеса искал такъв от Апостола и му било отказано. На Каравелов такъв списък каква работа би му свършил? На дузина непознати не би могъл да пише или да ги брои някак си, списъкът си е бил за Тошков, за да бъде част от петицията, която подготвяли. Въпросът е как от Ангел Кънчев би стигнал до Христо Георгиев? Връзката на Ангел в Букурещ е бил Каравелов или поне така си мисля. Съгласно историческите извори, Ангел е казал на охраната на руското консулство, че след Букурещ най-вероятно ще отиде в Русия, възможно да е очаквал самият него да пратят да носи списъка до Одеса. Това обаче променя информацията ни, представите ни за връзката Каравелов-Христо Георгиев, която уж беше скъсана...

Нямам нито един извор като доказателство, но все си мисля, че Пенев е искал да пре даде писмата на Кънчев, за да стигнат до Левски. Самите писма не е ясно къде са изчезнали, но ако ги имаше, Обретенов дори лъжа да е, щеше да ги спомене. Явно Пенев ги е бил скрил добре. Горе съм написала погрешка, че дякон Паисий е предател, пропуснала съм "не"-то, не е бил той предателя, по-скоро допускам, че това е Обретенов. Той е бил куриер поне шест-седем-осем месеца, преди да го заловят за убийството. През това време кореспонденция, подписана от Драсов до Каравелов и сие трябва да е минавала през него, няма как да не е, както и от Влашко до Ловеч, по спомени не мога да посоча конкретно писмо, но Обретенов си е бил пълноправен куриер. Драсов дори е пишел някои от писмата на Апостола под негова диктовка, той сам го твърди, въртял е комитета, а и Левски му го признава в разпитите, без него всичко се разтурило. След случая Попхинов, макар и нямащ право да чете писмата, Обретенов не е бил идиот когато ги получавал да не научавал от приносителя, че са от Ловеч, че са от Драсов... Затова първият удар не поел Марин, председателят, който бил и на Събранието с Никола, а Драсов. Просто издаването на Ловеч и Драсов се е случило по-рано във времето, преди Събранието, още когато Обретенов е приел да сътрудничи, за да се спаси от обесването за убийството, март-април. Все си мисля, дали е имал дял и в смъртта на Кънчев, доста неща е знаел за делата му, дали не се е откупил с него, а после му приписал убийството на Пенев, твърде подло... Но ако Костаки е издал Пенев, че чака Кънчев, за да му предаде писмата, а това си е било вид предателство спрямо боса Каравелов, тогава смъртта и на тримата е била предсказуема и свързана, отиват си само с разлика от ден-два, за да се запази тайната, съдържанието и подателите на тези писма, азиатския департамент и Белград, получаваните от вестникаря суми и от двете места. В Протоколът на русенския комитет има споменаване на посредник между убиеца и убийците, Костаки не е бил на местопрестъплението, очевидно не е искал смъртта на приятеля си, затова не са го взели със себе си, а когато научил, най-вероятно ги е издал, защото за часове, не за дни са арестувани. Бандата приключила и с него. Значи Обретенов е минал през Белград... там са разпределили ролите, Кънчев да отива при Левски, а Никола да докладва на Каравелов, нещо като личен куриер, нещо като личен революционен комитет е бил русенския, изпълняващ смъртните му присъди без да информира Апостола. Затова съгласно новите документи толкова често Ловеч-Русе, Русе-Ловеч се срещат в тескерето на Ангел. Докладвал е на място и на място е получавал инструкции, зад гърба на Левски, никакви писма и следи... Няма писма от Кънчев до Каравелов, а той е бил писмовен човек за разлика от Общия. Но всичко е минавало през Обретенов, който може да го е усещал и като съперничество, като съревнование. Работата на Ангел пораснала, получил Пълномощно от Ловеч, затова при задачата за убийството на Пенев гледал да се докара пред Каравелов и я изпълнил. Имал какво да издава срещу живота си в конака през март-април. При него е била информацията за Ловеч и Драсов, всичко, което Кънчев му е разказвал за тях, за събранията, за Пълномощното, което получил от привременната столица и вероятно унищожил в последните минути на живота си, защото за него не споменава Византис, само за шифрования списък с имената и подписите, това трябва да е хвърлил в Дунава, хартиите, които са видели да плават... Общият по това време не се споменава пред властта, Обретенов в Белград е научил, че за него трябва да мълчи, а ловешкият изайник съобщил само ловчанлии като се надявал с това да се размине, да не забравяме че списъка на Хамди паша е писан с месеци т.е. допълван и с данни от Събранието, и със списъка на последвалите убийства... Жалко, че "Проф. Иван Стоянов отбелязва, че убийството на Стоян Пенев е първото от поредицата терористични актове с убийства извършени от ВРО. Първото!" - защото не е извършено нито със знанието и одобрението на Апостола, нито на шефа на тайната му полиция Христо Иванов-Големия. Не е точно ВРО. Но пък е по искане на Каравелов, който явно подкрепял такива акции и така започнало...

"... и опасявам се към пренаписване на историческия разказ за онези събития." - Събитията са се случили, историята на героите и предателите е написана, единствен въпрос е колко от нея ние искаме да знаем. За историците в университетите важи същото, колко от историята ни искат да е видима и колко да остане в тъмната част, като айсберг под водата. Докато някои истини не започнат да изплуват както в случая с поп Кръстьо. Да припомня, че и името на Общия го няма в списъка, а той ловчанлии е знаел добре и ги издал пред Извънредната Комисия, точно тези, които му осигурили Пълномощното, каква благодарност!, липсата на името му не е случайна. Аз не съм променила мнението си за случая на Драсов, сигурна съм, че е заминал спешно, под предлог да учи, за да не стане доносник... С него напуснал и Иван Колев, името му също го няма в списъка. Драсов е търсил предателя през целия си живот след това, подозрителен е бил и към Хитов, и към Каравелов, от които се дистанцирал категорично около 1874-1875 и останало така до края на живота му. Той не се включва в Гюргевския комитет, което също си е въпрос за анализ, тъй като принципно е бил активен и зад граница. Благодарение на него обаче през юли 1872г., е убийството на дякон Паисий, който имал голяма уста и я ползвал в грешното време, когато някой наистина започнал да издава. Но дякон Паисий е бил предателят. За Чолака съм сигурна, че по-скоро би издал пострадалите първенци, обраните, той от обир се е страхувал, но няма как да е знаел петдесетина членове на целия комитет, които после без шум са били разпитани. За Марин предполагам, че не се е дал лесно, ако бе поддал от ден първи, до три-четири дни с Пъшков да са били пратени към София, затова си разсъждавах, че заради него са ги държали две седмици в конака. Иначе ни Пъшков, ни той са имали кой знае какво са издаване, властта вече е знаела твърде много, от месеци е търсела Дякона. Но разликата в арестуването им, Марин в окови воден през централните улици, а Димитър поканен като на гости говори и издава много за отношението на властта към двамата. За Обретенов - трудната тема, защото в паниката си Каравелов изискал убийството на Пенев, но... то било отложено поне с петнадесетина дни, значи в Русе не го приели като задача на живот и смърт. По-скоро са се колебаели или търсели гръб за пред полицията, ако се насочи към тях, да имат защита. Пенев по своя воля или насочен от някого взел писмата, между тях може да е имало и писма от Ловеч, подписани от Драсов, но това не му е било трудно, Симидов твърди, че Каравелов си е бил разпилян и разхвърлян, виновен отвсякъде за лесния достъп до документите му. Обретенов препоръчал Пенев в печатницата на Каравелов, а както видяхме по-горе от изворите, бил е също член на тайния русенски комитет преди ВРО, следователно от шефа му, поръчителя се очаквало и да го накаже. Следват смъртта на Кънчев, попадането на неговия списък с подписите в ръцете на властта и... неизвестността какво се случва с откраднатаот Пенев кореспонденция на Каравелов. Това е любопитно, плюс, че от новите документи вече знаем и за около 60 писма на и до Апостола от Влашко, Сърбия, Русия, попадали преди самия процес в ръцете на Извънредната Комисия. Това означава, че през 1872г. имало невероятно голямо изтичане на кореспонденция, трябва да има обяснение за този провал. Самият Обретенов пък според мен е искал да заеме мястото на Ангел Кънчев като пръв помощник на Апостола. В унисон с тази амбиция е бил изтласкван напред от Каравелов, който без препоръки го взел на Събранието. Тук обаче има едно НО, Обретенов е единствения, който не е минал през Белград и Хитов, за разлика от Кънчев, Общия, Фердинанд, вероятно не е и получавал суми оттам... Затова не съм сигурна, че е бил провален съзнателно. Всъшност и сам има дял в провала си, Пенев е клан като животно, нямало как полицията да си затвори очите, нямало начин ложата да му се притече при такова убийство и да съдейства да ги освободят. За съзнателен провал, по-скоро при Кънчев вероятно да има, това и Захари го е предполагал, заради списъка, Христо Георгиев, подписите, шифровките... Може и да е подучула за този списък полицията, много лица са участвали и подписвали, а пък Обретенов пробвал да стовари убийството на Пенев върху Кънчев, та съвсем навързал събитията и насочил властта в посока към организацията, никакъв опит да го изкара криминално деяние. Точно в стил Общия, все едно са минали една школа. Общият също от криминалния обир на Арабаконак извърта всичко в посока ВРО, по думите на Саиб паша още с първите минути на ареста му. За Драсов, ако в полицията са видяли името му в писма от Ловеч, част от откраднатите писма от Каравелов, а с този град кореспонденцията е била усилена, нормално да са разпитвали Обретенов за него и да са се насочили право към Ловеч. Драсов просто е извадил много късмет, че е бил съсед на Али Чауш и са били в добри отношения, от него получил и тескере, а Иван Колев и пари... Другите се досетили и обмисляли как да избягат, особено след убийството на слугата на Денчо Халача и бастисването на тайните къщи. Никола Сирков се отказал от бягство, защото имал семейство и така Мария Сиркова научила детайлите, за да ги разказва след години. Не съм сигурна, че Драсов би издал имената и тайните къщи, той е бил човек на честта, затова избягал, затова след години казал, че оставя честното си име, не пари и имоти, по-скоро подозирам Иван Колев на този етап... И после Пъшков, заради начина по който е арестуван, а и около Яким Шишков също има незивестни, знаел е всичко, щом след ареста на Пъшков с когото били ортаци отишъл да изгори документи в дома му. Но все си мисля относно Ловеч... бил е столицата на Левски, Драсов е пишел в писмата, че неговата дума тежи, това е вадело очите във Влашко и остава отворена вратата да са искали да бъде издадена, съвсем съзнателно, предателство истинно, не от страх...

Да, щеше да е много хубаво Левски и Райнов да бяха работили добре заедно до самия край, но... друг създава пукнатините там в 1871-1872г. Аз се връщам често и към случая Ловеч, градът, който най-много присъства в доклада на Саиб паша, за съжаление без детайли за заслугите на Мустафа Джеми ефенди. Сигурна съм, че има друг доклад, който да подкрепи неговото повишение, каквото й е получено през в1874г., но все още чака да бъде открит в архивите, предполагам в архива свързан или със Саиб паша или с Джеми ефенди, не е в този на Левски. Около две седмици са държани Марин и Димитър в конака без да задържат други. Другите петдесетина са разпитани без шум и пратени обратно в къщи. Но защо биха държали Марин и Димитър цели две седмици когато са очаквани с четири очи в София? Според мен Марин е този, който не се е дал от първата среща, трябвало е да го убеждават, затова и сестра му, и баща му са влезнали в играта. Затова и са позволили на Пъшков да го види в тоалетните, съгласно Спомените му, за да му повлияе и като знае, че не е сам, а с Димитър по този път, да се съгласи да сътрудничи. Оттук и непрекъснатото влияние на фамилията върху Марин, пътуването на сестра му до София, възможността да говори с баща си по пътя и т.н., за да го накарат да се погрижи за себе си и да се откаже от Левски. Наистина, преди Къкрина са Марин и Димитър, единствените задържани задълго, оставането им с дни в конака без изтезания е било план да пречупят Марин по по-фин начин, така че да им съдейства, за да заловят главатаря на организацията. Двамата ловешки комитаджии е нямало кой знае какво неизвестно на властта да й кажат, затова инквизиции не са им прилагани, единственото, с което са могли да бъдат полезни е да съдействат за залавянето на Апостола. И те, и близките им. Ако ги пуснат, фамилията Поплуканови не би участвала и не би съдействала с нищо...