Borova gora

Два въпроса: Защо не са конфискувани всички писма? Защо не е арестуван Гечо Хашната, синовете му, защо Величка? Това е изключително необяснимо предвид, че глава на семейството в къщата е той, тя не е била самотна майка или вдовица, по-късно ще бъде такава... Но имаме обяснение защо е била и тя арестувана, не само брат й, намерили са нещо в дома й... Ако са конфискувани при втория обиск, след арестуването на Марин, значи още тогава се е пропукало всичко и Величка е започнала да сътрудничи от ден първи не само за да спаси брат си, но и себе си, нея също я е очаквало присъда. В онези дванадесет дни, в които Марин е бил в кауша е твърде възможно да са й осигурили свиждане, за да го убеди да съдейства, защото полицията е намерила писмата, документите в нейния дом, макар в своя Марин да унищожил всичко. Да говори е нямало нужда, вече са знаели и детайлите, но да съдейства за залавянето на Апостола... Пъшков в Спомените си хвърля подсказка, че в София, Марин седял цял ден на прозорчето в кауша, за да види лично Левски ли са заловили или поредния му фалшив двойник, видял го с превръзката на главата, познал го, съобщил на Пъшков и напуснал наблюдателницата си т.е. очаквал залавянето му, това спасявало него от бесилото... След това каймакаминът e имал достатъчно време да съчинява капан А, капан Б, капан В за Левски. Защо не го е арестувал още в Ловеч, а се случило после, в Къкрина? Защото Величка разбрала, убедила се, че е там, когато минал да й поиска парите на път за ханчето и защото не е искала да падне подозрението на всички върху тях при негов арест в града. Но в следващите часове трябва да го е издала, за да отърве живота си, брат си, семейството си... Сирков се чудел как като никой не знаел, някой е предал Дякона, за него е било сто процента гарантирано предателството и тези думи употребил съгласно статията по-долу, защото не обкръжили нито цялото село, нито друго ханче, а само това, в което той сам пратил Апостола... Аз намерих доказателство за Вашето твърдение, но все още мисля над отговорите на моите въпроси: "В черквата служеха поп Лукан и поп Кръстю. Като наближи да привършва службата, Величка излезе преди нас. На връщане тя ме чакаше зад портата и ми даде писмата. Латинката не разбра нищо." "Левски и Николчо Сирков зашиха всички книжа, които Левски бе събрал, и тези, които бяха донесени от Величка, в самаря на коня." - https://artdialog-bg.com/васил-левски-180-години-от-рождението-144-го/ - дала е писма, при това едва ли писмата дето уж били прехвърляни през портата й. Сиркова е била неграмотна, изобщо не е разбрала колко и какви писма е получила да предаде на Левски. Тези писма и останалите в Сиркови набързо са зашили в самара на коня. Ако обаче Левски е отишъл да спи във Величкини според една от версиите, не е било необходимо Сиркова да ходи да взима писмата. По-склонна съм да вярвам на другата версия, че е спал в Сиркови и в последния си ден на свобода е минал на път за Къкрина през дома на Величка. Освен нея, допускам поп Лукан да го е издал, за да спаси децата си. Как са узнали за ханчето? Латинецът им е бил роднина, жена му си е била в къщи, само той отишъл на ханчето, на Величка не й е било нужно много, за да я посети и научи каквото иска, смятана е била за доверен човек на комитета и на Левски. След това е конакът и събирането на потерията... Забавила се е потерията, защото Величка е търчала да разпитва роднините преди да съобщи... Но така и така се върнахме в Ловеч, да си потвърдим още нещо: "Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер" https://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/никола-сирков/ - Никола Сирков категорично е посочил, председателят е бил арестуван, а поп Кръстьо е бил само касиер, който не е арестуван, но трябвало много години след това в своите Спомени да го съобщи и Димитър Пъшков, за да приемат факта историците, че председателят е бил Марин.

Както и да разглеждам случая, аз също стигам до Ловеч. Левски не е носил и не би могъл да носи със себе си през цялото време дузина писма, а не е било и редно, можело да го заловят, тогава ще вземат и тях. Оставял ги е някъде на съхранение, най-логично е Ловеч, защото там е получавал част от тях, но и защото най-често там се завръщал, градът е бил неговата столица, имал е доверие. Съхранявал е със сигурност важните, което обяснява писма и документи от "Влашко, Русия, Сърбия", от тези места всичко е било специално и важно. ОК, градът е посочен. Сега да видим къщите. Имал е четири, не една, а четири къщи, на които е разчитал. Сиркови са били за "зъл случай", по-често е ползвал тази на поп Лукан и Марин, после на Величка Хашнова, рядко на Драсов, понякога на Латинеца, никога на Пъшков. Оттук, интересуват ни обиските в тези домове, по спомени, домът на Драсов също е бил обискиран, нищо, че е бил заминал. Сиркова разказва след години, че са влезнали, разгледали и нищо не намерили в тяхната, макар пушките да били вътре скрити, униформата на Левски също, което навежда на мисълта, че по-скоро са разгледали къщата, за да преценят ако Апостола влезе вътре откъде би могъл да опита да се измъкне, след което я "заградили чак до Коледа". Къщата на Марин обаче е претърсвана няколко пъти, хвърлял неща в заода, но... не е бил арестуван през август. Ако са ги намерили тогава, нямало да излезе от кауша. След арестуването му в края на октомври отново всичко е било прегледано още по-внимателно. В къщата на Пъшков влезнал партньорът му Яким Шишков, запалил огъня и хвърлил вътре всичко подозрително. Тъкмо си тръгвал и видял заптиетата да пресичат улицата, за да я претършуват. За къщата на Латинеца не знаем нищо, а там Левски също понякога е нощувал и я е смятал за сигурна, както и стопанинът й. Нито знаем да е била заградена, нито колко време, нито дали е имало обиск... Къщата на Величка, брат й Марин се изплашил, хвърлял всичко, но тя е пазела в мазе неща на Левски, отгоре имало капак и слагала черга и стан за тъкане, за да не бъде разкрито скривалището. Величка е разпитвана след ареста на брат й, пусната от конака и затворена в дома на поп Кръстьо. Нейната къща тогава е била обискирана втори път, първият след убийството на Стойчо Гиргинов. Излиза, че при вторите обиски, вече по-внимателни, са намерени и конфискувани тези писма и документи. Преписите на самите писма на Левски са предадени на Сиркови или са били в Сиркови, зашити в самара на коня и спасени от Никола Цвятков. Но писмата до Левски... Явно са били два архива в две различни къщи за по-голяма сигурност, той наистина е взимал мерки всичко на едно място да не бъде. За конфискувани писма до него не се споменава никъде в кореспонденцията му от октомври-ноември-декември 1872г., не го споменава и той в писмото до тях от 12-ти декември 1872г. Дали е научил, че ги няма? Ако ДА, Предположения: писмата до него не са били в дома на Сиркови, ако бяха конфискувани, не би имал доверие на тази къща до последно. писмата до него не са били в дома на Латинеца, ако бяха конфискувани, не би му имал доверие, не би му заръчал да отвори ханчето в Къкрина и да го чака. писмата до него не са били в дома на Пъшков, по някакви причини той не е бил от верните му хора. писмата до него не са били в дома на поп Кръстьо, той е бил касиер на комитета, но не и съхраняващ нещо, дрехи, оръжие, писма на Апостола. Остават къщите на Драсов, на Хашнови, на Марин, макар никой от тях да не ги е дал доброволно, конфискуването се е случило още при арестите, на Величка или на Марин, или ако е от дома на Драсов, тогава имаме отговор защо никой нищо не е научил и няма следа в кореспонденцията за липсващ архив. Ако бе от дома на Марин поне Пъшков в Спомените си щеше да го посочи, по-възможно е да е било от дома на Величка, заради което се е стигнало до нейния арест. Тук пък имаме отговор защо тя е била арестувана, брат й не би я издал, нито баща й... а не е арестуван съпругът й, което е съвсем нелогично...

Аз обаче трябва да се допълня, първо не е отбелязано дали въпросните писма и документи са оригинали или преписи. Второ, като важност е подчертано "шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия" - не пише да са негови писма, а писма адресирани до него. Това не значи, че авторът на телеграмата от вълнение не е грешал, грешал е, защото твърди, че Левски е заловен "заедно с трима негови другари", а историята знае само за двама, Латинеца и Никола Цвятков, така че е възможно просто да е обобщил писма до него, защото не е предполагал, че Апостола е правел и пазел преписи.

Направо си пренаписахме Възраждането в опит да намерим отговор на куп замитани под черджето факти и въпроси. Сега в ролята на Шолмс, Ширлок Холмс, по студените следи на тайните в българската доосвобожденска история. Значи, хем са предадени писма на властта, хем избирателно и всичко е някъде по времето на предаването и на снимката. Част са скрити или унищожени, особено от кореспондентите, или пък не са били в купчината от самото начало. Аз имам две варианта, не съм се спряла на един, защото имат плюс и минус и двата, трябва да ги разгледаме: Вариант 1 - Анастас Попхинов - голяма част от кореспонденцията на Левски е минавала през него до средата на 1871г., не знаем дали е имал задача като брат си да прави преписи. Заловен е преди Апостола, издавал всичко с най-голяма охота, разнищихме защо, ако е правил преписи на писма, със сигурност са предадени на властта. Не знаем обаче този архив от писма от Влашко, Русия и Сърбия до коя дата са били, това би ни ориентирало, особено ако са до средата на 1871г. Вариант 2 - Някой от комитета в Ловеч - там са правени преписи по искане на Левски, Иван Драсов е писал и писма от негово име, докато Левски му е диктувал. Писмата на кореспондентите може да са останали в самия Дякон, докато Драсов е правел преписи и изпращал писмата. Така се е натрупал архив, който Драсов е предал с парите и копирната книга на Марин Поплуканов при тръгването си за Чехия. Оттам-насетне, арестувани са били Марин и Пъшков почти два месеца преди залавянето на Апостола, дали са се опитали да се откупят с архива? Ако фамилията на Поплуканов е имала достъп до тях, възможно е да са ги преровили и да са отстранили най-опасните, а другите да са занесли в конака в опит да измъкнат Марин. Хрумва ми, защото са го правили и след това, имало е техен опит за ровене в архива на Марийка Сиркова, откъдето пък липсва последното писмо до Левски от Ловеч, занесено от Никола Сирков, с което му се съобщава за подхвърлени писма през портата на Величка. Подозрително точно това писмо не е оцеляло. Имаме само отговорът на Апостола. Не подозирам Ради Иванов, защото той е куриер само една година на ВРО, на Левски в Плевен, няма как в неговите ръце да са били писма от началото на 1871г., а Попхинов не му е предал архив, иначе това щеше да го има в кореспонденцията до Данаил Попов, подробен е Левски до него по случая... Третият архив на Левски е бил в Данаил Попов, но някак си няма причина да тича от Турну Магуреле през Дунава, за да го издаде. Значи освен архива на Каравелов, имаме всъщност още един предаден на властта архив с важна кореспонденция, с документи на Апостола, написано е в телеграмата, че имало и документи... Дълбочината на предателството, измерена не с един а с два архива, още преди залавянето му, е по-голяма от известното ни.

Да, това не са конфискуваните документи, изровените от нивите, извадените от скривалищата на комитетските дейци, защото Левски при тях не е държал своята кореспонденция. Имал е съвсем малко тайни места за целта. Мисля, в Букурещ са били само изпратените от него писма до Каравелов. Но писма и документи, които той получил от Русия, Влашко и Сърбия няма как да бъдат нито в тайните комитети на Етрополе или Троян, нито в Букурещ при Каравелов. При това така както аз го чета, те са намерени или са им предадени почти по едно и също време със снимката, по която са го издирвали т.е. няма начин да са ги взели при залавянето му. Добрали са се до кореспонденцията му преди това. Къде ли я е държал? При кого? Данаил Попов правел преписи на писмата му, но от и за българско. Значи е бил предаден още веднъж, със снимката, с писмата, дни, седмици преди Къкрина...

Може би аз не съм успяла да обясня какво имам предвид. Не прочетох Шакир бей да е представил документ, а само устно да е изложил случая. Да, Протоколи са правени и са подписани от разпитаните, първо са създавани по искане на Митхад паша, а после заради Извънредната Комисия. Така че, Димитър няколко пъти е подписвал признания, участвал е в очни ставки... Но... Английският дипломат не е видял негов Протокол, при това написан на турски. Разказано му е какво е съобщил Дяковчанина, обаче най-добрата дезинформация е когато е прикрита между истинска информация. Ако Шакир бей е целял да пусне "котка сред гълъбите" в главите на английските управляващи, направил го е съвсем успешно, като първокласен турски шпионин. Дал е сериозна и важна информация, но между нея вмъкнал участие на руски консули и незнам кво си. Това може и да не идва от Димитър. Може да е дезинформация, съзнателно "продадена" на англичаните заедно с истинската информация. Не вярвам на маскените съчинения, защото Димитър е бил ръководен от Белград и там е могъл да срещне консули също, защото Каравелов не е бил в Букурещ по това време, а както отбелязахте Вие, Кънчев и Левски също не са били налични в Букурещ. Но интересно е, че не споменават много за Кънчев, а ние имаме нужда да не пропуснем нещо за него. "а стана ясно от новите документи, че тази кореспонденция е била в турски ръце" - аз не помня къде бе текста за кореспонденцията в новите документи. Помня как Марин познал ловешкия архив изсипан в краката му, а той лично го занесъл запечатан на Каравелов няколко месеца преди това. Безкрайни са опитите да бъде оневинен вестникарят по въпроса, но наистина кореспонденцията му я няма. От Левски е запазено това, което Мария Сиркова и Никола Цвятков са спасили, както и малкото съхранено от Димитър Ценович. "И това е само част от кореспонденцията, според мен, най-важните писма не са включени в публикуваните у нас архиви." - Защо не са публикувани? Знаем ли къде се намират? За Отоманската империя съм изчела няколко вагона с книги, не е лесно да бъде анализирана историята й, но да, има го този момент, че през цялото време са същесвували религиозни ордени във войсковите части, кога легално, кога не, особено популярен е бил орденът на Мевляна Руми. На тяхно място се опитвали да се внедрят масонските ложи през 19-ти век. През този век започва и времето на младотурците, но на тях принадлежи следващия, двайстия век, когато те оставят своята дума в историята. Подготовката им за реформи обаче започва още преди обиколките на Левски, който пък е бил в Истанбул и със сигурност е подучул там нещо за дейността им. Нормално да е възлагал големи надежди на тях, борели се за промяна в цялата Империя. За черногроските войводи - тук не знам достатъчно, но не изключвам Левски да си е писал и с някои от тях. Да напомня, той не е отказвал помощ и от дявола, влизал е в кореспонденция и с Кишелски, искал контакти на Петко Капавелов, да има връзка с него отделно от Любен, изобщо е бил широкоскроен - хем да следи къде какво се случва от извора, хем да събира колкото се може повече мнения и поглед върху обстановката, хем да не изпусне някоя полза за достигането до крайната цел. Затова вярвам да е кореспондирал с някого или с повече от Черна гора, Мария Сиркова е разказвала как по цели нощи пишел на свещ, но нямам идея с кого.

При съд в Истанбул присъдата на Левски не би издържала, той не си е признал, думата на един Вутьо не би била достатъчна. Освен това там трябвало да спазват и реда на Отоманското право за одобряване на присъди, а не една телеграма до Султана и край. Реално Протоколите от разпитите дори не са били подписани, само телеграма за пратили, така са били инструктирани. Самият Левски би получил най-много доживот в Диарбекир, той дори не е участвал в Арабаконашката афера, но за създаването и ръководенето на ВРО щели са да търсят под вола теле да му припишат грехове. Убийството на дякон Паисий е е било доказуемо, чела съм разпитите, дузина са разказали как са научили за убийството и всички посочили Димитър, плюс признанията му, а и турската полиция е била способна да намери и сложи доказателства на масата. За Прошението, не знаем какво биха написали или вече е било написано и чакало само подписите от Кънчев или друг, можело е и военна помощ да поискат българите от Одеса, което вече е в друга сфера и обяснява радостта в русенската управа от смъртта на Христо Георгиев, участвал в тази мисия. Не знаем, затова оставяме настрани хипотезите доколко легална е била мисията. Но за самият спектакъл, в който Димитър искал да участва пред консулите, е имал план. Този план ми е интересен. Там е възможно нищо да не кажел за руска връзка, аз наистина не вярвам на думите на Шакшр бей за маскената среща, но пък е било удобно да я лансира пред английския дипломат. Идеята са взели от разпита на Левски, а Каравелов е бил в Белград, не в Букурещ, когато Димитър се навъртал около Данаил Попов, за да го прати в Ловеч. По-важното е, Димитър наистина се е надявал на спектакъл, защо? За да очаква защита от консулите, признание, че извършил обир, голям обир, но всъщност не бил криминален, а политически престъпник и да поискат помилването му? Но ДА, властта не би раздухала колко недоволен народ имат в Империята си и как той е готов да се бори за правата си, никога не би допуснала съд в Истанбул или в Русе.

Името на Каравелов е забъркано т.е. турската полиция трябва да е знаела за руската връзка на Каравелов, затова е хвърлила името му в тези свободни съчинения, за да придаде достоверност, ако се наложи да се доказват твърденията. Но пак ще кажа, не звучи реалистично, Каравелов е прекарал достатъчно време в Белград през 1871г., където получил печатницата, той си знаел срещу какви ангажименти и обещания т.е. можел колко искал да се среща с Димитър, с Хитов, с др. Нямало е нужда от среща в Букурещ, където не се е връщал за известно време, нито пък руски консули да виждат Димитър. Какви задачи би поел той от тях, срещу какво, какво биха му обещали? И... хем всичко тайно, хем маски, хем пък знаел, че били от консулството, а доказателства няма... Чисто хипотетично, дори да е имало такава среща и да са говорели с акцент, да предположим руски, откъде е бил сигурен, че имат общо с консулството в Букурещ, а не са например от Одеското настоятелство? Каравелов може да го излъже, че и Императорът е бил на срещата... Ние изобщо не бихме могли да вярваме в такава среща, защото е напълно безмислена, какво толкова биха му казали? Димитър е поел достатъчно обещания към сръбската страна, от какво повече да имало нужда и защо руски консули биха се доверили на напълно непознат, пробващ се на мисия във ВРО и защо не среща в Белград, а в Букурещ? Относно процес в Истанбул, тук вече вярвам, за да го иска толкова силно, Димитър е изпълнявал една последна задача от план А или план Б, който е сработил. За смъртните присъди е ясно, но при неговите разпити Левски още не е бил заловен. Има нещо по-дълбоко в искането да бъде съден в Истанбул, дори не в Русе, столицата на вилаета, трябвало е да направи някакъв спектакъл, очаквал е да го возят натам, настоявал, че му се полагало като голям лидер, не бил обикновен престъпник...

Има едно НО, това което се е случило няма вариант да бъде видяно в детайли, насочвано толкова отблизо и постигнато като резултат така както е, при незамисим т.е. своеволстващ лидер като Левски и неговата организация. По-скоро трябва да търсим възможностите, които са спекулирали дали работят за тях или не, защото абсурд на 100 процента да са можели да планират случилото се. Исторически се е получил един от разиграните варианти, но някои детайли според мен са се случили по чисто съвпадение, няма как да предвидят всичко. Имаме: Австро-унгарските интереси - граф Мотлонг, който следи отблизо ситуацията в българско и е добре информиран за ВРО сръбските интереси - каквото и да са планирали, животът е непредсказуем, най-правдоподобно е да са имали вариант А, вариант Б, като Каравелов, Дяковчанина, Хитов са били запознати с тях. руските - "за срещите му в руското консулство за инструкции от сръбски и руски служители с маски на лицата." четох текста няколко пъти, но ми идва малко множко. Питам се дали не се е изхвърлил, а той е обичал да се взима насериозно, за да си вдигне цената като лидер на политическа организация, а не като обикновен обирджия, както и за да се изпълни искането му да бъде съден от съд в Истанбул. Настоявал е да бъде съден в Истанбул пред дузина консули. Не съм съвсем убедена от тази история с маските и как е познавал, че има руски служители, достатъчни са били сръбските да му съобщят задачата, не е било необходимо и да ходи до Букурещ за инструкции, за него Белград е бил дом, странно звучат тези съчинения. Но пък отварят любима моя тема, защо му е подсказано да търси съд в Истанбул? Това не е само негово желание, някой нещо е целял с този съд в Истанбул, би ми се искало да анализираме защо му е втълпена тази идея? На Димитър със сигурност му е казано да издава при арест, дори бих казала, искали са ареста му, за да почне да говори и да парализира организацията отвътре, затова и не са го изтеглили зад граница, а са му казвали да стои, че ще има въстание. ОК, но му е казано също да не мълчи при арест, както и да изисква съд в Истанбул, той извънредно е наблягал на това. Защо? Да си представим, че се е случило, кой какво печели?

Сега я разбрах тази история с Попхинов, защото винаги съм се чудила как едно писмо искал да отвори, как не отварял всичките, но само това писмо е коментирано в кореспонденциите и дори в Спомените на Пъшков и никой не си задаваше въпроса защо точно в него Анастас си пъха носа. Кишелски не е стоял тайно в българско, разпространило се е, Попхинов е знаел кой е той. Със сигурност и това писмо е съдържало упреци срещу Апостола защо не съдейства на мисията по събиране имена и подписи на големци от цялата територия. Поредното "Знаеш ли ти кой съм аз..." Текстът вътре е настроил Попхинов срещу Левски, най-сетне е ясен изворът на враждата между тях, защото Кишелски е бил голямо име, офицер от руската армия, а нашият... обикновен Дякон. Най-вероятно Анастас го е споделил и с Димитър, нищо тайно не е било останало от най-тайнствената мисия... Според мен Попхинов е прочел писмото, той е боравел с шифри, обучили са го като куриер, някъде бях чела това, прост шифър, но му е дал идея, че има такива писма. Въпросът е, че според мен преди да застанат пред Извънредната комисия, всички затворени са били разпитвани предварително от Митхад паша. Имало е задкулисие кой какво да говори после. Не са имали интерес да раздухват руската връзка, Кишелски и т.н., затова словоохотливия предател Попхинов, голямата дружка с Пеев на Дяковчанина, следва да е бил предупреден да не задълбава с информация в тази посока ако не искал да види бесилото. Самият Саиб паша пише за задкулисни уговорки, пробвали с Левски, който не поддал ни официално, ни неофициално, значи си е било практика и с другите. Голямата лъжа за въстание навсякъде... нормално Апостола да си е казвал, че не можем да го пропуснем, трябва с всички да участват и българите този път... Но колко лесно и леко Каравелов и Хитов безсрамно лъжели за най-сериозните неща, водели собствения си народ към кланница, както Райчо Попов бе описал ситуацията в едно писмо, да стрижат овцете...

Дълго съм предполагала, че Данаил Попов не по свое решение е пратил Димитър с печата при Левски, някой го е подтикнал. Да довери печат на някой, който още не е комитаджия... това не е било в стила му. Доверил се е на някое писмо от Каравелов или Хитов. Плюс, защо Попхинов отворил точно кореспонденцията с Кишелски, а не друга? Нещо е подочул я от брат си, я от Букурешките потайности. За Пълномощните, Кънчев, интелигентен, учил, способен, трябва да е твърдял неща от името на Каравелов пред ловчанлии още докато е чакал Левски там, отпреди събирането им в лозята, иначе не биха се подвели толкова лесно... Относно фалшивият сигнал за въстание в Босна и Херцеговина... Левски затова е искал потвърждение, гаранция както писах по-горе в последното си писмо преди Къкрина: "Помощта на Сърбия и Черна гора ние разбираме само тогава, когато са вплетени в бой с неприятеля." т.е. той не е чул нищо за дрънкане на пушки и саби, една от причините да тръгне за Влашката столица за да види на място какъв е случая. От една страна звучи нелогично, да искат българите да се вдигнат на въстание сами, без ничия помощ, това означавало при загуба, когато сърбите имат нужда, никой от българско да не може да ги подкрепи, за бъдат съвсем сами срещу аскера. Но от друга страна, ако ВРО продължила да се разраства, районите на Димитър, но без Димитър, щели да бъдат възстановени във времето, тогава организацията щяла да вдигне бунт от четирите краища, както искал лидерът й и съседите трябвало да приемат тези граници, които тази организация начертаела. Иначе оставало само едно, да се изправят и срещу нея, не само срещу аскера. В крайна сметка това уреждане на сметките за границите се е случило в последвалите войни след Освобождението. През 1872г. обаче не рискували. Предпочели ВРО да бъде издадена и също сама да се издаде с бунт, безсмислен и предначертано неуспешен. Това, което обаче ми е чудно как Хитов, който разбирал от военни действия, се е повлякъл по приказки и легенди за предстояща съвсем близка битка, без да вижда в реалността мобилизация, въоръжаване и т.н. Явно парите, които е получавал са го карали да си затваря очите и да лъже безогледно... За вестникаря си знаем...

***** Тук пет звезди за Вас Много ми хареса този пост. Най-сетне историята на нашето Възраждане е по-близко до истината на основа факти, хронолоия, извори и след отхвърляне на лъжите, с които е препълнена... Левски не е оставил след себе си мрежа от контакти в Белград, когато е напускал града, не му е било по силите, млад и неопитен, да ги създаде, бил е обикновен легионер, иначе би научил, би знаел, че това е само блъф. Всички, на които е могъл да разчита, Големия, Латинеца, поп Кръстьо... всичко като него са напуснали Сърбия след Раковски. За съжаление останали са му само Хитов и Каравелов с техните връзки там, но за съжаление са точно тези, които извадили нож да забият в гърба му: ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ, Българско, 1871, 10 май "Г-н Панайоте! В Букурещ Пишете: че ми се радвате на работите ми, като ме съветвате да се вардя да не би направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки? Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето! Във Влашко и Сърбия или в Българско?" - изключително добър въпрос, поне за него е бил наясно, че Хитов не си е слагал българско на сърцето, от цялото писмо личи загубата на уважение към бившия му войвода и пълното съзнание за хитовите подмолни истории поне в 1871г., защото в 1872г. щели да станат още по-опасни. Защо тогава е приел препоръките му за Димитър... "Брате Василе! По-преди те подканихме на подвиг, но някак си опипом. Сега ти обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от наша страна и повдигане на революция; причините, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти ги разказваме. А обаждаме ти, че трябва да вървиш на бой, без да губиш ни минута. На всичките тамошни юнаци се писа и ще да заминат на среща. И надяваме се на помощ от Сърбия и от Черна гора. Кара Мустафа Бучукоолу - Любен Каравелов. Такава нагла лъжа, никой отникъде не минал граница, за да върви на бой. Ни юнаци, ни съюзници... Не можел да не си е давал сметка вестникаря с тези призиви и с измамите за помощ на какво обрича въстаналите, ако го послушат, колко сами и неготови са щели да бъдат срещу десетки хиляди обучени войници и башибозуци... Колко малоценен е бил човешкият живот за него, като диктатор готов да хвърли другите в огъня, а той да бяга и крие чак във Виена... Плюс, отговорността после щял да прехвърли на Апостола, да си измие ръцете с него, щял да твърди, че Левски вдигнал въстанието, Левски да си носел последиците... Е, Левски не вдигнал, а предателството на Каравелов не спряло дотук, някъде в онези дни изтъргувал архива на организацията, за която бил сигурен, че скоро няма да съществува и никой нямало да му държи сметка... Левски в отговор: "Помощта на Сърбия и Черна гора ние разбираме само тогава, когато са вплетени в бой с неприятеля." - според мен е искал гаранции, доказателства, че Сърбия и Черна гора ще въстанат, на голите Каравелови думи само не би се доверил да вдигне въстание. Това е ключово разбиране за Апостола, за чувството му за отговорност, за отказа му да поведе хората на кланница... Да, отлично е знаел, че ако съседите вдигнат въстание, това ще е най-благоприятният момент и за българите, затова и тръгнал към Букурещ, да събере там всичката информация къде какво се случва и планира да се случи извън българско, но и да смени вестникаря, вече знаел, че му е враг след Арабаконашкият обир на Димитър без негово разрешение... Налагало се да мине през Ловеч... но все си мисля, предателство не едно е било на пътя му, ако не бе Къкрина, някъде другаде е можело да го стигне преди Букурещ, просто много се е пропукало всичко в българско след успешното вклиняване на Дяковчанина в организацията и предателството му, и искането му за предателство от всеки заловен, подканял дори Пъшков и Марин в кауша, били са на един етаж по спомените на Пъшков... Но... Каравелов и Хитов са пробутвали идеята за скоростна подготовка, защото съседите въставали, но на тях кой им внушавал това? Кой ги подтиквал да пишат и твърдят това на Апостола? Хитов подписал договор за съвместни действия, но не е пишело в този договор, че 1871 или 1872 ще се случи...

Точно е, дори за Букурещ Димитър не е тръгнал с купчина пари, а с малка сума, парите изобщо не са били водещи, просто умело са представяли фасадата по този начин, че извършват обира, защото трябвали пари на организацията. Цял месец след това никакъв опит някакви пари да стигнат до някой комитет. Не ги изнасят и зад граница. Обирджиите на Пандура са били далече от идеята да ги подаряват някому, взели си кой колкото можел. Оттам-насетне авторите на целия проект доволно са чакали някъде навън да започне издаването. Обирджиите на Пандура не били и задължени с комитетски клетви, нито с идеали за освобождаване, добър избор за изпълнители, защото по-лесно щели да се разприказват. "Ако Димитър се беше измъкнал към Белград или към Гърция, щял е да сложи край на кариерата си на внедрен агент във ВРО, защото ще се види кой му дърпа конците, а той, според мен, се е надявал да продължи в кръга на Каравелов, затова е тръгнал с парите към него." Каравелов е знаел, че е внедрен агент и е бил готов да го остави да се върти покрай него, за да продължи да изпълнява поръчки. Не вярвам с неговите връзки в Белград, вестникарят да не е бил информиран, че Димитър е платен агент. Хитов също не е бил глупав дори ако не му е било казано в прав ред. Затова той е от първите предатели на ВРО и Левски, послушно препоръчва Дяковчанина директно за помощник на Дякона. "Апостола така е работел, той не е бил автократ. ... Пъшков, Драсов, и Поплуканов са взели решението Димитър да остане като апостол за Софийско, Левски се е подчинил на гласа на вишегласието." Но аз нямам предвид времето на ловешкото събрание, а самото начало на изпращането на Димитър при него т.е. лятото на 1871г. Знаел го е от Легията, пазел се е да не ходи с него по комитетите, оставял го е в хановете, докато си вършел работата, защо си го е причинявал като е било по-просто да му посочи пътя наобратно... "по това време започва да записва всяко писмо под номер и иска да се правят дубликати, които да са при Данаил Попов" Мисля, че самия Данаил Попов също не е разбирал добре Левски в този период, защото и той го оставил сам, включително на Събранието, особено окрай историята с брат му-куриера, която разнищихме, а и защото точно той изпратил Димитър с печата без съгласието на Апостола, сякаш е бил прищпорван да го направи... Груба грешка като тази на Големия, който се доверил сляпо на Обретенов... Най-важното за мен обаче е защо цяла година Левски е търпял Каравелов ако се е съмнявал в него? Привикванията си с него, колкото и да е била важна печатницата... Каравелов е неговата грешка, от Хитов се дистанцира, трябвало е и от вестникаря...

На Събранието през май Каравелов прокарва идеята си за обири и убийства на български чорбаджии, но нищо за организирани обири на държавна хазна и т.н. Обирът Арабаконак е по-късно развита идея, точно с цел да бъде спряна ВРО, която в Букурещ се видяло колко опасно се е разрастнала. И понеже идеята е дошла отвън, всеки можел да си припише заслугите за предлагането и осъществяването й, Пеев, Димитър... Целта вече не е бил само Левски, а организацията му. Стигнахме на място, което не е разнищено преди нас. Темата Ви се оказа много ценна. Но за Димитър не е съвсем така, защото е могъл да се измъкне и към Белград, и към Букурещ, и към гръцко. Но явно е бил задължен да стои в Българско, да участва и контролира ситуацията, което и прави, надъхвал всички по пътя да признават с детайлите, добър диригент на предателството е бил. Явно на онази маскена среща в Букурещ всички са му обещали да излезе невредим ако ги слуша, та е бил като програмиран през цялото време. Грешка на Апостола е, че не го е върнал обратно зад граница. Но се радвам, че подкрепяте моето виждане, Арабаконак не е обир за пари-безкрайно тиражирано в продължение на век и половина, а за взривяване на голяма и мощна организация отвътре, колкото се можело повече комитети да бъдат засегнати. Защото тази организация е могла да представи искания за независимост, а не молба за помощ от Великите... При този ситуация обаче, искането на Каравелов за въстание от оцелелите комитети си е било предателство, съзнателно предателство, защото щели да се разкрият, да бъдат бързо разгромени и цялото дело за освобождаване със собствени сили пропадало.

Ако наистина парите са му били грижа, щял е да ги опази да влезнат във ВРО, да послужат за оръжие, за български училища, а той оставил разбойниците на Пандура да си грабят кой колкото искал. Турската полиция си ги взела не от него, а ги събирала от участник по участник, кой където колкото бил скрил. Тогава какъв е бил смисълът на Арабаконак? Какво са били замислили с Тодор Пеев, другият неуморим радетел за собствено пълномощно за работа в западно българско ако не е било с Арабаконак да финансират въоръжаване, въстание? Дори на Каравелов Пеев занесъл през Дунава мизерна сума, могъл е да се отчете с много повече. Димитър на любовницата си дал повече отколкото е дал изобщо за организацията, а на Левски, разбира се, не съобщил нищо. Тогава мисията на Арабаконашкия обир не е тази, която ни се е представяла винаги. Лесно е да се плъзнем по нея, но вече знаем, че не е истината. Разполагаме с някои архиви, не с всички, но съм убедена, че ако имахме на разположение румънските, сръбските, австро-унгарските архиви, в тях щеше да има изненада за всички, които вярват черно на бяло на мантрата Арабаконак. Рано или късно може документи и оттам да ни проговорят. Арабаконак изглежда план, а не случайна идея, няма и случайност, че са привлечени за участници повече обирачите на Пандура, а не истински комитаджии, хора с идеали, с принципи. Гледали са жадните за пари, за плячка, да лапнат въдицата а такива винаги има. Но все още обмислям кой и защо е имал интерес да планира Арабаконак, а Димитър е бил просто копчето, което да бъде натиснато. Логиката ми е, че Левски никога не го нарича глупав, наивен или друго, неговата преценка е различна от тази на нашите историографи. "Д. Общи ще го извадим от службата му, поради неспособностите му." - Апостола набляга на лъжите и хвалбите му, макар че по изпълнение обирът е такъв, че ти иде да наречеш Димитър глупак. Но, явно всичко е било с умисъл, дори и уж липсата на идея как да пренесе парите до някой комитет... Димитър е бил хитър, изключително паметлив и не е бил вироглав, а изпълнителен, дисциплиниран изпълнител на чужди интереси. По спомени, относно безкнижието му, не си е слагал палеца като неграмотните, а е подписвал протоколите от разпитите си и си позволявал през главата на хората на Митхад паша да нарежда на комитаджиите да признават, да говорят... Кой друг го е правил? Безнаказано? Въпросът е на кого е била необходим този обир и защо, след като парите всъщност не са били главното и така или иначе в следващите седмици изобщо не потеглят към някой комитет или в чужбина за пушки-иглянки? Торбите с грошове си стояли в домовете, ливадите, под оградите на обирачите... Не смятам внушението за Костаки Костов, хаджи Станьо, Тодор Пеев за релевантно, по-скоро на Пеев също му е било внушено нещо, а той на Тетевенци, Етрополци и сие...

Четохме и коментирахме тук, че официално дипломатическо искане до румънското правителство за вестникаря не е било отправено, само устно. Но така или иначе ДА, плашили са се, че румънците може да екстрадират Каравелов. Това, което истински не разбирам е защо Крумка Шарова и други са се опитвали и опитват да го оневинят за архива, точно неговия, важния, с редовната кореспонденция с Хитов, с граф Игнатиев и т.н., в крайна сметка в него е документална част от историята на България, но е изгубен завинаги. Всъщност заради ВРО Каравелов наистина се оказал големия бос, за никой друг граф Игнатиев не се е погрижил, нещо, което след освобождаването се оказало нож с две остриета за тях... Но... имам още нещо да анализирам, аз не случайно направих паралел между обирите на Хитов и Дяковчанина. На последният наистина трябва да е било наредено да чака, защото можело да избухне въстание, иначе дори той не би се мотал седмици без да премине граница. Все по-убедена съм, че е имал и друга инструкция относно какво да прави ако го арестуват. Не са го измъчвали дори една минута, записано е в доклада на Саиб Паша Гюрчю, Димитър е започнал да издава още на заптиетата, които са го арестували, дори не на Митхад паша или комисия. С два пълни пищова в себе си един изстрел не е дал. Няма какво друго да е било нареждането, освен да започнел да издава в случай на арест и да не се страхува, ще го отърват. Не мога да го докажа документално, но следвайки хронологията на събитията и пътя на логиката, няма причини да е останал в българско с парите, освен да е изпълнявал външни заповеди. За въстание в Босна и Херцеговина, на съседите им е трябвало да се вдигнем ние, за да задържим поне часто от турската армия на наша територия и да доведат своето до успешен край. За да стигне аскера до тях, трябва да мине през българско при всички положения, но едно е да премине в галоп, друго е да се бие срещу местни бунтовници, които да го забавят със седмици най-малкото. Имало е доста логика и смисъл в плановете им, въпросът е, както писал Левски, ние не сме били готови. Съседите са си сверили часовниците с Великите сили, усетили, че ще бъдем пришпорвани да вдигнем някакъв бунт около прошението и искали да се възползват, да вдигнат въстание в Босна и Херцеговина. Гледали са нашето да съвпадне с тяхното... Така че тук съм напълно съгласна с написаното от Нас. На всички им трябвало наше въстание и то недобре подготвено, за да имат думата за съдбата на територии и хора след края му вместо нашите лидери...

Много е бил умел в това, другите да се жертват, той да се скатава. Но ако може и шеф да бъде, ако може после и български княз да стане... Но да направя уговорката, не са искали въстание, каквото е могъл да вдигне Апостола, от четири страни на българско, защото ако удържат въстаниците и се намесят Великите сили с конференция да ги подкрепят, ще се окаже излишна намесата на чужда армия и повод за война няма. Съгласна съм, че им трябвало нещо по-малко, чети, локален бунт, за да се притекат на помощ. Подписите трябвало да осигурят представителност. Затова 1871г. голямата ВРО ги е стреснала. И не са искали лидера й да продължи да напредва. Оттам започва подводната борба срещу него. Да, от Каравелов са искали да вдигне въстание, докато все още не са били ударени или изплатени всички комитети. И защото щяло да бъде ограничено. Част от ВРО вече е била шзвън строя. Но аз пак ще напиша, че и около Димитър има нещо странно, сякаш е получил заповед да стои и да чака, вместо да бяга навън. Да чака избухване на въстание? Или са искали да го заловят, за да почне да издава?...

Да допълня, не че не знаем, но да си припомним под какви решения се е подписал Левски, дори да не е напълно съгласен с тях: "Формата на бъдещото българско управление ще бъде неопределена до онова време, дорде българското освобождение не стане дело свършено." - https://brck-nov.tripod.com/new_page_4.htm Нищо крайно не е имало в него, след като приел този вариант да остане като възможност за формата на бъдещото българско управление и се обещал да го спазва. Вероятно със същият си прагматизъм би приел и монархия, като щял да остане да чака по-добри времена за републиката, когато узреел народа за нея. Той се съобразявал с висшегласието, с какво народа бил готов. Но и да припомня, в онези времена княз Богориди се пазарял при какви условия да бъде български княз, в тази тема писахме по този повод, и Кишелски се е надявал, и Раковски претендирал, Христо Георгиев също бил на опашката и т.н., нищо ново под слънцето за Левски. За мен точно той е правил повече компромиси от който и да било другиго от поборниците, за да обедини всички, искащи свободата на България, да работят заедно. До последно пише недоволен на Каравелов, юни 1872г., защо вестникарят делял емигрантите на "стари" и "млади". Главният Апостол на цяла България смятал това за недопустимо, всички сили били необходими за делото, до един българите трябвало да бъдат привлечени. Левски работил най-много да събере всеки с умения да даде принос. Той и си плаща за това, оставя Дяковчанина при себе си да види дали все с нещо ще е полезен, търпял и самия Каравелов, само и само със задружни усилия да постигнат повече... Но на основа и на думите, и на делата му вярвам, че би опитвал и след освобождаването да обединява хората, а не да се сборва с този или с онзи...

Намирам за основателни твърденията Ви по една съвсем ясна причина, опитите на руската дипломация да предотврати голямо въстание в българско. Нямали са интерес от него, страхували са се от Левски, който пък създал организация, с която да го вдигне. От какво са се страхували? От това, което сте изложили като хипотеза, няма какво друго да е. Готвел се е Дяконът за независимост, това е. Едно само е слабото му място, но вероятно с времето би намерил решение и за него. Как Европейските сили, пресата, правителствата, обикновените хора ще научат за бунт в българско, как ще си го сложат на сърцето... Ботев си го е мислил, изпраща телеграми от "Радецки" до чужди вестници, а със самото пленяване на кораба си осигурява и първата страница на австрийските, но през 1871-1872г., Апостола все още не е успявал да работи по този въпрос. На консулите не е можело да се разчита, те ще си уведомят правителствата и дотам. Мобилизацията на емигрантите да поканят журналисти да разследват и да пращат писма по чужди редакции се случва чак след Априлското... Все пак да припомня, на Раковки, на Христо Георгиев, вероятно и на Тошков все казвали да се съсредоточат по църковния въпрос, защото не било времето за въстание. Няколко години по-късно се родила и идеята за прошението, съвсем да откажат българите от бунт, да чакат месеци отговора на Императора и т.н. Ето и още малко от класикът ни Симеон Радев: https://www.sitebulgarizaedno.fastprintbooks.com/index.php?option=com_content&view=article&id=867:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Бих искала да изкоментираме защо все пак Каравелов написал писмо за въстание ноември, 1872г. Не е било на дневен ред, но нещо се променя в господарите му и те изведнъж му дават нови инструкции, при това нерелевантни.

Много е ценно това, което сте обобщили и допълнили с картите, защото това знание не се преподава в училищата, а е пътят към действителното разбиране за нашето Възраждане, защо се случило по този, а не по друг начин и имало ли е шансове за друг начин... Радвам се, че задълбахме в тази посока с прошението, подписите, смъртта на Кънчев, защото е основна, скрита, но основна част. Плюс част от нея е и голямата тема защо е бил предаден Апостола. Как точно - ще се върнем на Ловеч заради новите документи, но първо да не пропуснем нещо тук - където сме стигнали. Не е лесно да се обясни защо от руска страна не са искали голямо, всенародно въстание в българско, след като ни е насаждано повече от век, че с нетърпение са очаквали бунт, за да започнат войната. Очаквали са военните, но дипломатите и политиците са си давали сметка, че ще има усложнения. Затова са предпочитали прошение или нещо спорадично с чети. Да си представим, че няма сериозни бунтове, няма Априлско въстание, а българската територия е на пътя на Проливите. Няма повод за война, за да опитат още веднъж да си уредят сметките двете Велики Сили. Сега да си представим и противоположния случай, Левски вдига своето подготвено въстание, завземат някой голям град, някаква територия, отбраняват я със седмици. Ако някой им се притече на помощ, чисто хипотетично да си представим, че това е някоя от Великите сили, дори да е Австро-Унгария, ще влезне в "double-trouble" - обявяване на война на Цариград, битки с турците, но ще трябва да влезне в преговори и с българските въстаници, да сключи споразумение с тях, да се съобразява с думата им, за да премине през територията им на път за столицата или на път за проливите. Ако не стигнат до съглашение преговарящите, ще се наложи да воюват и с българите, за да преминат, тогава поводът за голямата война като помощ за страдащ народ тотално изчезва. Няма начин останалите Велики Сили да не се намесят да я спрат. В този сценарий Левски с вярата си в независимостта и политическата държавност на българите, с възможностите си да вдигне голяма патаклама си е бил камък под възглавницата за всички, мислещи за война. Нещо такова се е получило и в Плоещ, нашите са се представили като неформалните политически лидери на народа си и са били прогонени. От руска страна е нямало нужда да слушат чужди искания на този и онзи като са имали свой план и свои послушковци сред българите, които да се впишат в него, Каравелов на първо място, защото Христо Георгиев вече е бил починал. За обира на Хитов и сравнението с Арабаконак, пропускаме нещо. Да, Хитов е бил гонен от властта след своя обир, но при сравнението с Арабаконак има още нещо. Някак много бързо се разгласява, че обирджиите на Димитър членували в комитет и полицията впрегнала всички усилия в тази посока. Хитов дори не станал герой в пресата през 1862г. когато го направил. Полицията ли е била по-малко бдителна? Но обирът е бил в Русе, столицата на вилаета! Посегнал е на държавата, на нейните данъци... Обаче... той успешно пренесъл парите, имал план, докато Дяковчанина седял срещу купчини от грошове и се чудел как да бъдат пренесени. Нямал и механизми за контрол, защото никога не е бил истински лидер освен в лъжите си, така че Пандура си го излъгал в очите относно торбичката с меджидиите. Хитов не би допуснал това. Би следял всеки и би се знаело кой за какво отговаря и кой какво ще търси в торбите с монети, колко ще вземе, какво ще отчита. При Димитър нямало бърза делба и да се спасяват нанякъде, ами точно обратното, кой колкото можел да носи, пък после да търси главатаря за да му ги връща под носа на заптиетата в села и градове, а пък едва след това той щял да му отдели дял за свършената работа... Седмици се проточило... Така и не станало ясно кога и с каква сума би отишъл при боса в Букурещ, странно, защото Димитър имал благословията и на Каравелов, и на Хитов вероятно за този обир, очаквали го. Нещо и тук не е така, както ни се представя и както сме учили, трябва да влезнем в детайлите, за да видим кой колко и какви планове е имал за обира... Трудно ни бе с Обретенов, с Кънчев, трудно ще е и тук, но истината си заслужава... --------------- Между другото, минах част от книгата на Обретенов, сам твърди, че на зет му, Захари, не трябва за всичко да се вярва, защото някои неща представял по фантазия или по чужди думи, без да е бил участник в събитието. Интересна забележка

Много, много благодаря за книгата на Обретенов!!! Но нека първо да кажа няколко неща за Хитов, има ключови места и в неговите спомени: "Мисля, че по решение на това събрание бе издаден този мемоар, а не както е писано в предишните ми записки, че това е решение на Иван Градев и Иван Касабов. Таз грешка е на Любена Каравелов, извършена без мое позволение. И други такива недобри грешки направи той (Любен) в бележките ми по моите пътувания из Стара планина, издадени под редакцията на Любена Каравелова. Грешки имаше много, но тогава не му беше времето да се дискредитира Каравелов и аз тъй го оставих." - не е било грешка на Каравелов, а интрига, винаги е изопачавал, за за до спретне на чужд гръб някоя подлост. Това му е било революционерството на него. Но... Хитов е бил готов да го дискредитира когато му дойде времето, очевидно и той е видял лошата страна на вестникаря, осъзнал я е. След Левски, Ботев, после и Хитов хваща поправени неща и то фактологически. Фактите Каравелов ги е нямал за нищо кожато можел да създаде настроения срещу Иван Касабов, Георги Живков, поп Кръстьо, че и Ангел Кънчев, комуто приписал убийството на Пенев... Заради печатницата и външните връзки трябва да са го търпели толкова. Вероятно в Белград са натискали Хитов да го търпи. "омръзна ми да съм пъдар на чужди мушии" - да пази лозето на Каравелов, интересите на Каравелов, сметките на Каравелов, осъзнал го е и не отишъл на Събранието т.е. знаел е какво ще се случи, прекрасно си е давал сметка как помогнал на вестникаря и срещу кого. Тази история с фалшифицирането на изборите косвено има своето доказателство. И ...някъде там се счупила заверата между тях, повече никога не работили заедно както дотогава, макар че Каравелов му запазил място в ръководния състав. Място, каквото не запазил на Левски, на който му се наложило допълнително да се бори за правото да е Главен Апостол на цяла България и както някога отбелязах, има нещо нередно в забавянето на това Пълномощно и в липсата на подписа на Каравелов върху него. Било е и въпрос на чест да го подпише, да признае заслугите на черноработника, който му довел дузина председатели на комитети на крака в Букурещ, било е и задължение като избран председател, бил си е и на място в печатницата през цялото време докато Апостола е бил там, ама подпис не сложил. Знаково е! Левски оттам-нататък си направил изводите и му съобщил, че ще повярва на тези, които му казват: "Каравелов ще те предаде..." Колко пъти е трябвало да го предава, за да повярва Дякона? И още веднъж, вестникарят не е пишел каквото вярва, а каквото се харесвало на господарите му. Тук всичко, което последователно извадихте от "Голос" до "Свобода" и "Независимост" точно това доказват. Плюс, вероятно по тази причина, да продължи да им се харесва, тежко е редактирал авторите, дописниците. Още нещо от теста на Хитов: "на часа пристига Кари Михал от руското консулство в Русчук да ме пита дали ще има въстание." - пак опираме до документи, които съм чела, не са били всички съгласни за въстание, Каравелов тук е слушал Белград, въстнаието е било необходимо на сърбите, докато от руска страна са предпочитали да няма голям бунт за независимост, ясно е защо. За разлика от военните, дипломатите, вкл. граф Игнатиев са били натискани от политиците да подтискат тези пориви и четохме как той повтарял, че сега не било времето за такава подготовка и т.н. Следващият цитат потвърждава това: "Ние сторихме всичко, което зависеше от нас, за да възпрем всенародно въстание на българите." Това е нюансът, тук е голямата игра, затова са искали прошение, подписи, а не въстание от българите. Ето това е ключовият момент, нямаме текста на прошението, но всъщност то и събирането на подписи към него са основен документ на нашето Възраждане, така нелепо подминаван, а всъщност част от събитията и съдбите на хората от онези години. Това е пренебрегваният момент в нашата историография, но всъщност е ключов. Левски е бил супернеудобен, точно защото замислял и работел за бунт от четирите краища на българско, а Каравелов го предавал, докладвал и детайлите, които най-добре знаел от източника. За да има всяка информация играел игра и се правел, че са в един отбор, не му е било за първи път, справка по-ранните му статии във вестниците. Та в тази връзка дори и Хитов е бил под наблюдение, макар да нямал ВРО на свое разположение. "та подире ме нарочиха, че съм искал да ставам български княз." - на опашката от кандидати не се е виждало края и тази съблазън донесла доста беди на нашето Възраждане. Още нещо важно - в първите си години Хитов не правел разлика между хайдутлук, обири и народна закрила, докато Апостола от самото начало слага идеите, освобождаването на първо място когато тръгва да прави първите си комитети. Има наистина огромна разлика между двамата, а тази разлика трябва да е осъзнал и още един, Хаджи Димитър Асенов, който също му е бил байрактар и повече не се върнал да бъде в една чета с него. Защото Хитовото за един период си е било ама чисто разбойничество, по собствените му думи народна работа цяла есен не свършили, само обикаляли по планината и обирали тук-таме по някого... Нищо чудно, че в 1872г. смятали с вестникаря за нормално да се обират и убиват богатите, българските чорбаджии и се чудели какво чакал Левски, та не се напълнел с разбойнически пари... Оттук, заслужава си и анализ защо той успява да се измъкне след обира на хазната в Русе, по-голяма и по-популярна от Ботевградската в онези години, а аферата Арабаконак се проваля с гръм и трясък точно заради този, който Хитов смятал за способен на убийства, затова да бъдел изпратен при Дякона.

За съжаление не притежавам „Спомени по българските въстания“ на Никола Обретенов, за да дам точен цитат, чела съм я в библиотека, но имам спомен как след Освобождението влезнал при руската управа в Русе, търсейки работа в бъдещия държавен апарат и като се представил за революционер от младите, позорно бил изгонен. Точно неговите думи потвърждават написаното от Вас: "Излязоха мемоарите на руски военен кореспондент, сега не си спомням името и фамилията, който от първа ръка свидетелства, че при всяко влизане в населено място и формиране на българска местна управа, руското командване е отстранявало дейците от Млада България, чиито имена предварително са му били известни." Но пък докато търсех Спомените онлайн, няма ги, все пак намерих къде бях чела за тежкото им редактиране: "При работата ми с архива на Никола Обретенов установих неточности, непълноти, пропуски и недопустими корекции по автентичния текст." - https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/istorikyt-d-r-veselina-antonova-liubiteli-na-senzacii-izkarvat-obretenov-ubiec-na-botev-stignahme-do-paradoksa-da-opravdavame-stariia-pobornik-che-e-ostanal-zhiv-i-e-bil-svidetel-na-smyrtta-na-vojvodata-431434 Статията е по друга тема, за Ботев, не нашата, но подкрепя съмненията ни, че има повече, отколкото е публикувано. Стратегията на всички се е променила, след като Левски създал гръбнака и определил столица на своята ВРО. 1869г. когато Димитър планирал чети за обири, Левски тепърва е започвал голямото си начинание. Но в 1871г. се променили и българските деятели, и външните сили. Някъде в онзи момент, съобразявайки плюсовете и минусите на новата ситация в българско, следва господарите на Каравелов, Хитов, Дяковчанина да са дали нови инструкции. Моето разбиране е, че не е личностно решение на никого от тях, а всеки е действал по внушения на тези, на които служел. Следвайки логиката, няма причина, събитие, което да налага да предполагаме друго. Не изглежда личностна промяна в отношенията между Левски и някой от тях, с чиста съвест бих го определила като изпълняване на заповеди, на инструкции от 1871г. нататък, защото организацията в основата си вече е показвала сериозни признаци на съществуване... Относно Дяковчанина, за 14 жълтици на месец, сам би се научил да си пише препоръките, за да стигне до лидера на ВРО, нищо, че е бил неграмотен. Добра компания са се били събрали, Каравелов, Димитър, Хитов до един са се кланяли на "парица е царица"... Да помоля за малко информация как Хитов е обрал хазна...

Точно това се опитвам да докажа, че Дякона е станал излишен след като е създал голяма, сериозна организация. За работа на терен им е бил необходим, за трудната част, после не, после тази организация искали да я управляват други, които иначе не си разваляли рахатлъка, за да запретнат ръкави в българско. Всичко започнало около година и половина преди Ловеч и Къкрина, въпреки че там си има предателството от свои. Но целият процес на целият процес на предателство срещу него е от мнозина тарикати във Влашко, което давало сила на вестникаря да му крои подмолни опити за изместване. Било е заради своеволстването му т.е. заради стоенето му на здрави позиции всичко да е в интерес на българите, първо и преди всичко на българите, а после съюзи с другите, на равна основа, както сам е писал. Но без ключови извори, трудно е да го докажем. Ние ще се върнем в Ловеч, в декември, 1872г., там има още какво да се добави след всички изводи, които имаме, но нека първо разнищим в кой момент Каравелов започва да го предава малко по-малко докато стигнал до големите опити с онова вестникарско повикване да го прати в кауша например за да го извади от организацията. Тук има едно голямо НО, в същата схема е бил и Хитов. Няма вариант да е пратил Димитър по петите на Апостола и да не си е давал сметка, че рано или късно той ще започне да издава, ще види ВРО отвътре и най-малкото Белград ще знае. Както става ясно, всичко узнава и турската власт, дори е искал консулите да знаят, затова настоявал да го съдят в Истанбул. Имало е указания да действа така, иначе не би го направил. Но как Хитов не би знаел това? Не може да не е чул, да не се е досещал най-малкото. В крайна сметка Дяковчанина е тръгнал към сърцето на организацията с неговата препоръка, той настоявал пред Каравелов да го вземат, защото ставал за убийства и грабежи. Да, така си представял Хитов организацията на Левски, организация за убийства и грабежи съгласно цитата по-горе. Обаче освен този цитат, открит в книгата на Стоян Заимов, няма други извори, документи... Между Каравелов и Хитов е имало сериозна кореспонденция, интензивна, но... нищо не е останало по темата. Нищо, макар че общите им напъни да командват в българско продължили и след обесването на Апостола, чак докато не срещнали дружните усилия на Ботев и Драсов да ги изолират. Идеята ми е, че предателството на Хитов не изглежда малко, макар че Каравелов държи първенството, защото издава смъртни присъди - на Пенев, приписва на Кънчев и поп Кръстьо предателства, Димитър тръгнал към Ловеч с неговото съучастие, Обретенов присъствал на Събранието без да е оторизиран и т.н. Но търся извори, търся доказателства дори в логиката на събитията. Опитвам се да си обясня и психологията на случилото се, макар да не Ви харесва това, но то е довело до мантрите за героизъм и не знам кво си още в учебниците по история, после в лекциите в университетите, в историческите книги и филми, а аз този героизъм, жертвоготовност ама хич не мога да открия в "герои", които все се смятали за по-хитри като прокарвали личния си интерес над народния. И още, при пълната загуба на авторитет в българско, аз се питам защо ли граф Игнатиев е поканил Каравелов в Сан Стефано, с какво още е продължил да му бъде полезен, след като поне от 4-5 години вече бил никой за комитаджиите?

Търсих, опитвах да открия следа от срещите между Каравелов и Димитър, както и между Каравелов и Кънчев, инструкциите, които им е давал биха подкрепили подозренията ми за предателство към Апостола, започнало много по-рано от предполаганото, още през 1871г., след отказа му да събира подписите. За съжаление нищо не открих, ако нещо е останало от архива му, или е в Белград или е прочистено и унищожено от самия него, случаят Пенев го е научил на много. Подозренията ми са съвсем логични и се подкрепят категорично от привикването във вестника на Апостола във Влашко през декември, 1871г., както Вие точно отбелязахте детайлите, но моята теза е, че месеци преди това той вече е бил готов да го смени с нов "Левски". Нямаме и писмата между Хитов и вестникаря по темата Димитър, по темата Ангел. Подозрителна липса на извори. От същата година, 1871г., имаме доста документи, само по тези теми са изчезнали. Едва ли има случайност. Историята с печата само подкрепя предположението, държал се е крайно нелоялно, сякаш е очаквал нещо да се случи и печатът, изискван от Левски да не влезне в употреба, да влезе неговият, който поставял организацията на подчинение на него, боса в Букурещ. Не знаем и какво е пишело в т.н. препоръки на Димитър, за да ги изостави той по някое време, те също са се изгубили мистериозно. "– Войводата Хитов отбирал от хора, право ми казваше той, че Димитър е човекът, комуто могат да се поверят убийствата и сплашванията." - Каравелов и Хитов са планирали заедно превръщането на револючионната организация на Левски в разбойническа. Това планиране е било още когато коментирали изпращането на Димитър сред комитите цяла година преди Каравелов да наложи тази линия на Събранието т.е. Левски е пречел не само заради мисията с подписите... Разминаването между вестникаря и лидера на ВРО не е било само идейно... то е било в голяма степен и личностно, по отношение на морал, етика, принципи... не сме си давали сметка за това. С това разминаване Апостола не е трябвало да прави компромиси!

Много хубаво и много ценно изложение, подробно и подчертано фактологическо! Благодаря Ви Преди да затворим темата Дяковчанина, има две неща, които аз не съм си изяснила. В кой момент Димитър се среща с Каравелов, навярно по препоръка на Хитов, но със сигурност са имали среща преди да тръгне към българско. От цитата, който поместих по-горе става ясно, че Хитов натискал Каравелов да го пратят при Апостола: "– Войводата Хитов отбирал от хора, право ми казваше той, че Димитър е човекът, комуто могат да се поверят убийствата и сплашванията. Само с такива хора ще докажем пред света силата на комитетското съзаклятие – каза рунтавият човек." Идеята е, че Хитов вероятно е бил подложен на натиск от Белград да изпрати Дяковчанина не като обикновен поборник и идеалист да се бори за свобода, а право при лидера на тайната организация, за да могат от първа ръка да имат сведения. Каравелов приема сделката, но според мен с тайна мисъл. Някога, при откриването на пещера са пускали птичка, ако има отвор от другата страна, тя го намирала и не я виждали повече. Ако я намерели мъртва след няколко минути на земята, нямало кислород, защото пещерата била без друг изход. Опитвах да напиша, че точно такава птичка изглежда да е бил Димитър, тестов опит казано с днешни думи. Каравелов приел искането на Хитов, за да провери терена. После по абсолютно същият начин, на същата позиция, помощник на Апостола, парашутирал и неопитния, съвсем млад Кънчев. Заради мисията му Каравелов не посмял просто така да го прати. Изчакал да види дали Апостола няма да върне обратно Димитър, ако ДА, тогава щял да търси друга стратегия и тактика за да внедри Кънчев. Задържал го лятото, а като останал Димитър в българско, пратил и Ангел не с една, а с дузина мисии. Но игрите на Каравелов и забавянето на Кънчев трябва да са събудили подозрения и на Ангел е било пошушнато да го държи под око, да не му се доверява много, вестникарят не играел чисто. Кънчев това и направил, точно в този период препоръчал Пенев в печатницата, за да следи отблизо, да стане доверено лице на Каравелов. Нататък знаем... като Кънчев набрал скорост, Каравелов решил, че може да се отърве от Апостола и написал онова съобщение във вестника, вече имал писмовен, интелигентен кандидат за заместник на лидера, когото да управлява като марионетка, а оттам и цялата ВРО... Но да обобщя за Димитър, да, съвсем съзнателно е искал да стигне до сърцето на организацията, защото създаването й няма как да е останало в тайна от всички заинтересовани страни, включително съседите. Имали са интерес да следят всичко отвътре, наш проблем е, че сме били разграден двор от страната на Хитов и Каравелов, които за съжаление имали думата и влиянието в онези събития. Той също е грешката на един достоен поборник, Данаил Попов и аз си мисля, че няма как да е било случайно. Най-вероятно Каравелов пък него е натиснал да изпрати при Левски, много удобно вестникарят го използвал дистанционно, той все е бил по схемите, комбинациите. Вместо сам да пише и убеждава Апостола в необходимостта от някой като Димитър, за който Левски имал недобри спомени от годината в Легията, някак е поръчал на Данаил Попов да направи това за по-убедително. Изиграл го. Изиграл и Левски. И собственият си народ, също.