Borova gora

Левски тръгва на първата си обиколка през 1869г. Дотогава се е връщал в българско, пак излизал в други страни, връщал се, но не и като емисар на когото и да било. Някак си съм останала с убеждението, че само той е правил комитети оттам насетне и повече комитети на ТБЦК не са създавани. Мемоарите на Касабов, макар и половинчати, макар и с недостатъчно детайли, потвърждават това. Самият той пише, че и Централният Комитет в Букурещ се разтурил още 1867-1868г., той бил и комитета, и вестника и всичко. Нещо като Драсов в Ловеч, затова без него тази организация престанала да съществува. Предал вестникоиздаването на Каравелов, това го е описал, но има неласкаво мнение за революционните умения на публициста. За нещо от ТБЦК да му е предал не споменава. На Левски дал контактите на членовете в българско. Но... никъде не е отбелязано Левски да е отишъл в Русе и потърсил Обретенов да основават комитет на ВРО, не е бил сред имената, дадени от Касабов. Кога да е създаден този комитет на ТБЦК в Русе, за който Левски не е знаел, дали е знаел за него и Касабов?, та Кънчев и Обретенов да са били членове преди да правят комитет на ВРО? В писмото на Христо Иванов Големия от 7 юни 1871 г. до Обретенов, с което го кани за куриер на организацията също няма и дума, че Обретенов има препоръка като член на комитет на ТБЦК, пък Големия не би следвало да пропусне такъв факт. В Спомените си Обретенов също не пише да е бил член на ТБЦК и русенския комитет на ВРО да е наследил например този на ТБЦК. Този шифьр дали не е пратен на Обретенов от Големия през юни или пък да му е даден от Каравелов, на него или на Кънчев през лятото на 1871г.?

Нещо не е съвсем точно, защото Обретенов и Кънчев са били прекалено млади за да влезнат в комитет на ТБЦК, нямали са навършени и двайсет години, а на хлапаци да доверят шифри... Освен това Касабов знаел комитетите, той дори пише в т.н. спомени, в които няма детайли за финансирането на Левски изобщо, нито пък защо се оттегля от активна дейност, че поддържал четническата дейност за да оправдаят тези комитети същуствуването си и събирал пари за тях. Знаел си ги, при тях изпратил и Левски, по нищо не личи Левски да е знаел Обретенов когато ходил в Русе, иначе още в 1869г. щеше да го потърси, за да основе комитет там. Тази загадка още не съм я разрешила, но една интересна статия, в която Обретенов подкрепя слуха, че архивът на Каравелов е стигнал до Извънредната комисия, факт отричан от някои, обаче: https://trud.bg/a/articles/кой-предаде-левски

https://kulturni-novini.info/sections/25/news/12869-nastavnikat-na-levski „Съставих шифровка за нашите хора в България и в споразумение с някои вънкашни лица и водители на революционните дела из Европа съставихме и особен речник и тайни знакове”. - цитатът е от Иван Касабов, който по-късно предава дейността си на Каравелов като олимпийска щафета, но между Каравелов и Касабов разликата е наистина голяма. Тук идва моментът на кого, на колко хора Касабов е раздал своята шифровка?

Въпросът не е в различаването, това е ясно, а в обяснението откъде и как Обретенов е имал този шифър и защо му е хрумнало да го ползва. С Кънчев нищо супертайно не са си писали. Ето къде съм прочела, но после срещнах в още две-три статии информация за комитет и Тихо Обретенов като член, а съдружникът му Трифон бил член на същия комитет, та защо го отровил не е много ясно: "Никола Обретенов твърди, че баща му Тихо бил член на комитета, дори Раковски го основал в дома им в присъствието на майка му." Freeservers: Революционни комитети в Русе Впечатление прави и, че в онзи период, Никола често се представя за Тихо, в някои писма Кънчев го нарича Тихо, а не Никола, може би е искал да покаже приемственост с баща си или друго. Ето и връзката на Тихо Обретенов с Раковски: "Както пише още Димитров, Г. Княжество България, ч. II. Пловдив, 1896 (София, 2014), с. 250–251, „... след изгонването на Раковски из Сърбия, той се установил в Букурещ [август 1863 г.], но обикалял и другите градове във Влашко, гдето се намирали българи, които съчувстват на неговите политически убеждения. Той имал предвид да устрои комитети в някои градове, които да действат за освобождението на България...” След едно събрание на представители на българската емиграция, което се състояло в Галац, „... Раковски предложил да се назначат пунктове отляво и отдясно на Дунава, чрез които да се действа незамечателно [незабележимо, тайно] до появяването на поблагоприятни обстоятелства и били назначени начело: в Галац отец Максим Райкович, в Букурещ Д. Ценович със свърталище на проходящите Никола Крецу и Петър Стоянов („Царят”), в Гюргево Димитър Симидов и Д. Горов, в Тутракан Никола Барбата и Кръсто Христов, в Русе Георги А. Попов, Никола Обретенов [в същност явно се има предвид баща му Тихо Обретенов – б.а., П.П.], Георги и Никола Живкови, в Силистра Гено Чолаков, в Тулча Георги Казака, във Варна Х. Рали, Никола Георгиевич и Н. Даскалов, в Провадия Никола Панайотов, ТодоракиЯсътепелиев. И хъшлашкото сборище почнало по-живо да се движи...” - https://www.uni-vt.bg/userinfo/519/pub/11091/34-добруджда 32 а4 6-plamen_pavlov.pdf

Този момент с шифрите ми е труден, но за бащата на Обретенов съм чела, че принадлежал на комитет и бил отровен или от комитета, или от съдружника си. Възможно ли е Никола Обретенов да е наследил мястото на баща си в този комитет? Тогава би използвал шифъра на този комитет в Русе до трансформирането в комитет на ВРО през 1871-1872г. Остатъци и от други неколцина комитети имало когато Левски тръгнал на първата обиколка 1869г., Иван Касабов му дал контакти с тях доколкото все още имало хора, които биха се отзовали, за да градят нова организация... Затова си мисля, че Касабов и Левски са ползвали шифър на тези най-стари комитети, това е знаел Касабов като заместник на Раковски, с това помогнал. ----------- За книгата благодаря Още веднъж прочетох как всеки искал да стане княз на България, Раковски, Богориди и др., а пък колко пари отишли за салтанати вместо за пушки... Затова и след едно десетилетие на всички големци ще им е омръзнало да ги залъгват и да им взимат парите с високопарни думи без резултат... При народа никой...

В ТБЦК са били повечето масони, такъв е Иван Касабов, масон от международна ложа „Али Коч" и наследник на Георги Раковски, който изпраща Апостола на първата обиколка с малко пари и имена на познати в българско. Касабов изчезва от сцената на революционните действия преди събранието в Букурещ. За съжаление не оставя и мемоари, за да знаем причините. Масон е останал, но деец за свобода не. Но първите шифровани писма би следвало да са отработени между него и Левски. Със сигурност и другите членове на ТБЦК са ползвали тайнопис, знаели са шифрите и вероятно са чели първите писма между двамата. Касабов не си е измислил нищо, церемониите, внушенията, шифровките е взел от от масонството. В ложата "Али Коч" със същите скари може да са работили всички масони, включително Ведър и Обретенов. Левски попада наистина от един капан в друг, защото турската полиция е знаеля шифъра също, не само Мидхат паша е бил масон. Демонстрират му го по време на разпитите пред Ивънредната комисия. Въпросът е дали Букурещ и Русе или и двете ложи са искали нещо повече от отстраняване на Апостола от играта? И... да имат алиби, добре е било всичко да е на сметката на турската власт дори и да е подпомогнато от свои. Колко удобно името поп Кръстьо им е било поднесено и Каравелов отново взел скиптъра да съди, обвинява публично без изобщо да се интересува невинен ли клевети или не...

Захари не е познавал Каравелов лично, а и вестникарят е починал преди да се развихрят някои политически страсти след Освобождението. Плюс, че е бил зет на Обретенов, който би го защитавал... Не по-малко интересно е Захари какво е "свил" от архива на Драсов т.е. откраднал на практика и бягал като луд към гарата... Добре, че вдовицата му го е предала на държавата след смъртта му. Можем само да се надяваме, че не е унищожил нещо важно от него. Плюс, че когато писал книгите, пропуснал удобно някои неща, Големия в кореспонденция му ги е отбелязал, но това също се дължало на политическите пристрастия в онзи период и на участието му в ложа, нищо не си е позволил извън одобреното от зет му, който пък лично продавал книгата му. За Левски - едно е да искаш да го известиш от лидерското място, друго да смяташ, че е ок да бъде отстранен завинаги. Особено ако си разумен и си даваш сметка, че без него голямата организация все още не е лесно управляема. Не е същото като да дадеш ок на убийствата на Пенев, Кънчев, Костаки, това е различно... Но пък някак в последните седмици от живота му, Апостола е трябвало да преминава от капан в капан, прекалено много заложени, почти без шанс поне веднъж да не падне в някой от тях. Много информация предоставена и на турската полиция, не е само от арабаконашките юнаци, някой удобно я информирал за пътя му в Южна България. Някой е знаел, а не е бил между арестуваните, които са загубили връзката с него. Това не се дължи само на турските шпиони. По-скоро е било удобно точно турската полиция да го залови и всичко да мине за нейна сметка, присъда, заточение или обесване...

Така е, само дето понякога си мисля ако бе послушал Каравелов и бе вдигнал въстанието... Опитвам се да си представя това "ако"... Тодор Пеев написал поканата с Каравелов да бъде вдигнато въстание, но останал на завет, не посмял да се върне в българско, че туко-виж въстанало. Но и той поборник се писал. В Априлското обаче също не участвал. Но поборник за историята... Каравелов също и не помислил да участва, друг да вдига въстание, друг да се жертва, друг да страда, а той да гледа с бинокъла какво се случва отвъд някоя граница, Влашка или Сръбска... Писах точно за реорганизацията в окръжия, не съм убедена, че Каравелов е бил съгласен с нея, Левски и за него си е своеволствал, както и за тези от Плоещ, а всъщност отстоявал демокрацията срещу несменяемия председател на хартия. Каравелов не е бил в Букурещ, избягал е, но Апостола не е знаел това, когато напуска Ловеч. За това са му трябвали писма, архив, който може би непълен е стигнал до нас, Сиркова и Николчо са оставили част от него да го изядат мишките, след като го извадили от дисагите, в този архив обаче е имало достатъчно грехове на Каравелов за да приключи с него. И може би да види кой стои зад гърба на вестникаря... Но и да бе минал Къкрина, голяма е вероятността да се е натресъл на Обретенов, там обаче всичко би лъснало, нямало е да остане скрито, просто българските участници в ложата щяха да бъдат жертвани да излезнат на светло с цел да заловят лидера...

"Там ставаше въпрос за още двама, които са му осигурили червен картон-пропуск за пристанището, писах за тях по-напред, единият е брат на жената на Ведър." - Няма вариант да е останала тайна в Русе, свързана с присъствието на Кънчев там. Кой как се е възползвал от тази информация е друга тема, както и на кого още е съобщил. Но нашите масони са били навсякъде, във всички възлови места, свързани с граници и кораби, както по-късно ще стане и с железниците, където Ведър ще ги разпредели по гарите и съобщителните връзки. Със сигурност каквото е станало е било с тяхното свидетелстване, ако не и участие. Нещо важно, наблягало се е, че Ангел Кънчев е човек на Хитов-Каравелов, но писмата му до Обретенов, комуто регулярно пише не за прости неща, а за организацията, ръководството и т.н., включително от Ловеч, както и му обещава, че ще го осведомява за всичко, говорят друго. По-скоро масоните са успели да влезнат в организацията с определена цел, да следят отблизо вземането на решения, както ид а могат да реагират, да извлекат ползи от една или друга ситуация. Както писах, с много господари се оказал Кънчев, преплели са се действия и интереси на различните групи, които официално не са се обединили да работят за освобождението на България, но подмолно не са се изпускали от очи. Кънчев е следял Апостола не по-малко от Общия с една разлика, бил е повлиян от него и от работата му, изпълнявал е задачи, които му е поставял. Но тръгването през Дунава е било свързано със убийството на Пенев, а с това организацията е нямала общо. За мен писмата, които Пенев е рускувал да вземе са точно или от Азиатския департамент или за там. Каравелов е бил разконспириран от словослагателя напълно, който пък е бил много млад и неопитен с конспирациите. Вероятно и при мъченията е издал кой какво и колко знае и не знае, Костаки, друг, а и Кънчев, с когото съм останала с впечатление, че са се познавали... Тук е разковничето защо е "похарчен" Кънчев, какво при мъченията е казал за него Пенев, ако са си споделяли. Своеволстването на Левски, хрумна ми, че мерките, които взима като истински мислещ лидер на голяма организация, да обеди комитетите в окръжни центрове, процес, който започва след завръщането му от събранието, най-вероятно си е негово решение след дълъг размисъл. Не допускам да го е съгласувал с някого, а тези във Влашко са научавали пост-фактум къде какво се случвало. Тогава съвсем е станало ясно, че не могат да го водят на къса каишка, а подготовката му, коментирана с Тодор Пеев, да организира събрание в българско съвсем е издърпала килимчето изпод нозете им... Там вече са си пожелали да продължат без него, за да имат някакви шансове за власт, постове при освобождение.

Можем да предположим, че затова Великият Везир е искал документите, намерени в Ангел Кънчев да му бъдат изпратени в Цариград. Подозирам обаче, че писмата на агент Каравелов са били изгорени предната вечер и правилно е видяла слугинята на Чорапчиев, защо би си измисляла тези факти? Защо и за какво му е трябвало свидетелство от Артилерийското училище в Белград оттатък Дунава съвсем не се досещам. Странно, че го е носил със себе си. Със сигурност или по масонска линия, или наистина Руското консулство са искали да го прехвърлят от другата страна и там да се обясняват за документите, информацията. Но ако слугинята или самият Чорапчиев са съобщили на сутринта, че е горил документи, сетили са се какви документи е горил и вече им е трябвал мъртъв, да отнесе със себе си и информацията, която е научил. Така агент Каравелов да остане неразкрит, както и някои други планове на шефовете му. Предаден и дори застрелян е бил Кънчев. Не би избягал във вътрешността, ако е имало заповед от ложата или от консулството, би се подчинил да мине Дунава, а не да се връща назад. Знаем, че е минал покрай баба Тонка, но къде още не знаем. Сигурна съм, не по линия на ВРО е влезнал в Русе. Прекалено много господари е имал за 21 годишен. Може и да е трябвало да занесе обратно писмата на Каравелов, който също му е бил господар заедно с Хитов, но ги изгорил. Допускам и такава възможност, ако писмата не са били в него и е признал изгарянето им, признал, че не взима опасен товар със себе си, да не се притесняват, когато е взимал билета за парахода без тескере, подписал си е смъртната присъда, защото на вестникаря той вече не е бил необходим, трябвало е само да е сигурен, че ще замълчи завинаги. Тескере не успял да извади от страх да не го арестуват, усещал че е издаден, нито един комита или масон не му подал ръка тези два дни. За датите - най-реалистична ми изглежда версията, в която Обретенов е фалшифицирал Протокола, историците имат такива съмнения и датата на този Протокол не е коректна. Ако Стоян Пенев е откраднал ценните писма и са се засекли в Русе, много е възможно да му е споделил, да ги е дал. Пенев е нямал катинар на устата си, казал е и на Костаки, щото уж голям приятел. След като Костаки го издава на самоназначилата се тайна русенска комитетска полиция, тогава се стига до жестокото убийство, дотогава май са нямали категорично потвърждение, а само съмнение, че той ги е откраднал и затова им е трябвал "посредника", който да научи и да им потвърди. След това са убити и двамата, а някъде там и Кънчев. Единственото, което остава като въпрос е мълчанието на Кънчев пред Левски. Защото се е страхувал, не са били от една ложа? Или друго?

Да приемем, че е истина, че не е бил излъган консулът, че е знаела цялата истина тайната полиция и написаното е вярно. Правя тази уговорка, защото знаем, в дурги писания истината е приблизителна, разминаваща се... толкова са занели или толкова са искали да им кажат източниците им, или да ги объркат. Но в случая нека мислим, че е така, както е написано. Това прави ситуацията с Ангел Кънчев ненормална, на 21 години, около него се въртят на пръсти и пети ВРО, масони, тайни служби на държави, тайната полиция, че и консули на Великите сили... С какво е заслужил такава чест? Хлапак, който дори не е бил от някое чорбаджийско семейство... Да, дълбочината е голяма и там е най-тъмното, единственото обяснение е догадката, която вече направихме, а този текст почти я потвърждава, че е успял да вземе писмата на Пенев, откраднати от Каравелов. Тези писма най-вероятно са били и най-важните, Пенев не би взел някакви банални, за тях не би рискувал. Влезнал е под кожата на Каравелов заради супер-препоръките, които получил от бандата в Русе, иначе би имал дълъг срок на изпитване дали е верен, дали е смислен. Имал е достъп до всичко, вестникаря си е бил разпилян, трябва да е взел точно писмата от и за агента на Азиатския департамент, както и тези за подменянето на вота чрез Сливен. Всичко друго не е имало същата стойност. За информация за дописниците, която също може да е имал, не биха го клали така зверски, тя не е с такова значение. Според Симидов на комитета в Русе още същия ден вечерта е съобщил Каравелов. В паниката допускам да е информирал или руския консул в Букурещ или този в Русе. Очаквал е разкриването си и провала на операцията, която му е била възможена. При убийството на Пенев може да е споменал, че смятал да предаде писмата на Кънчев. Това затваря кръгът. Търсели са документите, писмата, които не са взели от Пенев. Търсели са кой още е знаел за тях. По масонска линия вече са очернени и двамата. Тук вече тайната полиция се е добрала до тайната и пратили шефът в Букурещ да разследва. Нормално, от Букурещ, от печатницата на Каравелов дошла заповедта за убийството на Пенев и възстановяването на откраднатото. Правилно натам тръгнал да търси... Тук вече остава въпросът само с предателството на Кънчев и убийството му. Можем да изградим няколко версии. Една от тях е руският консул наистина набързо да прекара Кънчев през Дунава и после да искат от него документите, да видят докъде и колко знае от тях. Той може и точно тях да е изгорил вечерта и сутринта да не е отишъл на среща с някой от консулството. Не знаем... Но друг е искал смъртта му, а не да мине Дунава. Предаден е със сигурност. Дори тескерето не е посмял да иде да си завери, а с Левски винаги е ходел и са си заверявали и двамата без проблеми по села и градове. Бих казала, че е очаквал да бъде арестуван в паспортното, очаквал е предателство, щом Пенев е бил жестоко заклан, а и заварил дузина врати затворени за него... Затова не е заверил. Маските... за Левски ясно, че е имал идеята за такива церемонии, изписано е доста откъде е взел идеите за клетвата, камата, библията, револвера... Но Димитър Общи дотам ли е бил вкаран в играта? Полуграмотен обирджия от Крит изведнъж произведен в голям революционер? От кого? Защо? След Арабаконак е станало ясно, че не са били наред тези, които му гласували позицията и работата в българско. И платили, не участвали в изграждането на съвременна България. Жалко, че в онзи момент тези хора са имали думата и са действали, включително Хитов и Каравелов измежду тях... Като се замисля, най-тъжно е, че Стамболов не е оставил личен дневник или мемоари. От първа ръка щяхме да научим достатъчно. По начинът, по който после изчиства дузина от политическата сцена личи, че е знаел много и имал съмнения в мнозина. Оставил им роли на полу-статисти, въпреки големите им амбиции. Точно той е повтарял "Ботева не закачайте", за другите не искам да знам, когато нападали поименно в парламента старите дейци, както и при неговото управление довършили паметника на Левски в София... От него са се страхували и Хитов, и Обретенов, и Наталия Каравелова, и сие... Малко по малко стигаме до отговорите на "защо".

"В Ловеч[162] (град между София и Русе) бил разкрит комитет от 13 души. Дякон Левски[163] действувал като председател на този комитет. Само Дякон Левски и друг един член били заловени." - https://kanchogeorgiev.blogspot.com/2012/06/pkpkopk.html Това е много интересно, как са знаели, че са 13? В доклада на Хамди паша стават тринайсет ако поименно упоменем синовете на поп Лукан, дъщеря му явно не се брои... Следното твърдение също е впечатляващо, всичко е от документи: "руският драгоман[188] е участвувал в разпространението тук в града на в. „Свобода” (революционен букурещки вестник, споменат по-горе, получаван тайно), че през миналия месец март руският генерален консул[189] изказал желанието да изведе Ангел Кънчев[190] извън страната..."

Аз не изключвам и двамата като източник, Обретенов или Райчо Попов, въпросът е, че Драсов допуска Райчо да е предател, това е интересно, че има причин да подозира точно него. Относно по-късните събития, подменянето на вота на събранието, изолирането на Апостола след това до степен да е готов да си връща пълномощното съгласно едно негово писмо до Букурещ, издаването на властта за лице на име Левски... съвсем възможно да го е направил Обретенов, но със сигурност с благословията на Букурещките дейци, а заради злостното писмо на Райчо Попов, подозирам, че дори е настоявал това да се случи. Драсов наистина е бил проницателен, добре е преценил в кого личният интерес и егоизма са в повече. Тъжното е, че гласува за обира в Арабаконак... на практика голямата му грешка е подкрепата му за Общия... Иначе е имал доста качества.

Много благодаря "От нашите баджаци" цървули няма да станат вероятно е бил някакъв идиом навремето. Предполагам, означавал, че материалът е лош, не можело от такъв материал да се произведе качествена стока. Затова вероятно е използван и в другото писмо. Интересна нишка в писмата, която да проследим. Сега се замислих за Драсов, след учението, дипломиран или не, бяга в Букурещ, нямало вариант да се върне в Ловеч. Там трябва да е разкрил повече, отколкото се е очаквало, защото се настроил и срещу Каравелов, и срещу Хитов, а и срещу някои от Плоещ. Към тях и преди си е бил настроен, сам пише, че още с Марин като обикаляли Влашко, не харесали хората там, ни Каравелов, ни другите, наистина е бил интелигентен, решили да си работят сами в българско. Ако можеше Левски да е бил солидарен с тях, ако можеше да не тръгва на обединение на всяка цена, но на него всяка помощ и подкрепа му е била важна, отсреща е стояла Империя... Драсов, Пъшков и Поплуканов никога не стават масони за разлика от русенския комитет, това също ги поставяло в независимост, която е пречела на нотабилите. В Истанбул, Русе, Букурещ е нормално да са били създадени ложи, там бил интересът на Великите сили, в столиците на държави, на вилаети... Замислих се за Тодор Пеев, завършил Робърт Колеж, а той си е създаден от масони. Дали нещо от поведението му не е по масонска линия, специално "уреждането" да търси обирджиите от Арабаконак с пари и тескере от властта... Драсов всъщност през цялото време е търсел кой и как е навредил на Апостола, може би е предполагал, че по този начин ще стигне и до издайника, натопил самия него. Видял е, че с убийството на дякон Паисий не свършили работа, предателствата продължили с пълна сила... Затова по-късно е сключил завера с Пъшков да си мълчи и да му съобщава всичко като съзаклятник, защото свършили глупост с убийството, за което биха ги обвинявали ако отново се напомни за него. Но и не участвал в Гюргевския комитет, някак хората в него не биха били неговите съзаклятници. Тук също има нещо, което предстои да излезе на повърхността, може и те да не са го искали, Ботев също не бил част от този комитет. БРЦК направо подменил с помощта на Ботев. Изобщо е бил шило, което в торба не стои. Подценили са го. Той обаче добре е преценил и Каравелов, и сие. Другото, което търся е Меморандумът на Иванчо Хаджипенчович, пак от дните, които разглеждаме е, от януари 1872г. Не може да го няма в архивите, би помогнал да преценим той пък колко е навредил и колко не. Имал е информация от самия Левски, бил му е гост в Истанбул, колко от тази информация е използвал, за да спре назначението на Иларион Ловчански в полза на Антим I ?

Истината е в детайлите, затова си струва натрупването на фактите. Когато ги търсим и трупаме, тогава изкачат отговори, които си мислим, че няма да намерим. Да, част от българските масони са се включили в изместването на Левски от лидерството на собствената му организация. Дори не са влагали мисъл в последствията, всеки е искал да води "бащина дружина" и да не се покорява никому. От тона на писмото на Райчо става ясно, че не говори само от свое име и настроенията срещу Левски са били всеобщи, надъхвали са се срещу него точно в месеците преди събранието. Защо? Защото отлично си е свършил работата, но това го е правело лидер над тях, над тях... а той не е имал нито финансите им, нито международните им връзки. Това ги е вадело от равновесие. Личният интерес е бил много силен. Той бил принуден да се отбранява и да обяснява, че не го е направил за да бъде кой знае какъв... Отвратително е да са му държали сметка хора, които с нищо не са рискували живота си за да помогнат за освобождението освен няколко излишни жълтици. И Каравелов се е почувствал "голямата работа" с подкрепата им. Вероятно са заплашили Апостола, че няма да участват в събранието, че няма да има обединение между дейците в българско и във Влашко, ако събранието не бъде в Букурещ и той направил компромис. Жалко, че малцина са били, които да поставят народните интереси над своите. "Драсов пише на Данаил Попов, че според него, ловчанлии трябва въобще да преустановят кореспонденцията с тези лица, това не е могло да не стигне до ушите им. Така е станал мишена." - дали бихте публикували това писмо? Много ми е важно да си обясня защо при наличен Поплуканов с архива целта точно в този период е бил Драсов.

Проверих: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Freemasons_(E–Z) Иван Ведър, Раковски, Гарибалди, Леон Гамбета са били фримасони, но за Райчо Попов и другите му имена нищо не открих. Това не значи, че не е бил в ложата, повечето в списъка са били шефове на ложа. Писмото му съвсем ясно показва, че Апостола вече не им е близък, не го зачитат, искат му сметка и основанието им е повече властта, която имат, опираща се на връзките и парите им, отколокото негов ангажимент към тях. Вярно, че тръгнал с препоръка и малко пари от Касабов, но малко, твърде малко за работата, която свършил и то не в една, а в три обиколки... Най-вероятно като са видяли колко голям лидер е, неконтрилируем от тях, решили са да се възполват от организацията, но за да я поставят под свой контрол е трябвало да се отърват от Левски. Правят го веднъж, на събранието, но той остава Главен Апостол, тогава може би са пошушнали нещо на Каравелов, а той на Обретенов. Искали са да го извадят от строя, въпросът е, че са можели да го повикат за по-дълъг период във Влашко. Но пък не е имало кой да го замести в българско, не се знае той самият какво би решил. Така или иначе той тръгва от Ловеч през Къкрина за Букурещ, за да поиска оставката на Каравелов. Но предателството е такова, че струва живота му, струва забавянето, както и начинът на провеждане на цялата битка за освобождение.

Лошото е, че гласът на Филип Тотьо е звучал съвсем субективно навремето, то всеки в онези години очевидно е оплювал всекиго и историците по-късно не са му обърнали внимание. Бил е прав за толкова неща, имал е и информация от извора... Но и без писмото му, вървейки по студените следи на събитията, пак се хваща, че има нечистоплътни неща в Букурещките ни възрожденци. Е, друго си е да имаме пряко доказателство, не само да се досещаме, предполагаме Има едно НО при тях, кои и колко от тях са били масони, защото ако Райчо Попов е бил в масонска ложа, оттук е голямото му самочувствие, че всички с по-нисък ранг му дължали подчинение и обяснение какви ги вършат, включително Левски. Иначе поведението му на моменти е не обяснимо, особено какво е породило онова писмо на Левски, дето май и той не можел да си изясни за какво са му държали отговорност и познавал ли ги той тях, и от коя година бил в работата... Нещо странно има в тези писма, а после идва ударът и срещу него, и срещу организацията му, Каравелов пък си следвал всеки, който му давал власт и пари. Искането за събранието в Букурещ следва да е идея не само негова, но и на всички нотабили нам, за да видят с очите си колко голяма е организацията на Апостола, дали не е само на думи, а пък никой от тях не се помръднал да отиде в българско, да свърши малко работа там, а не само да приказва. Чакали като големи чорбаджии комитаджиите да им дойдат на крака. Както вече знаем обаче, това е била голямата грешка на Левски, уплашил всички с работата, която свършил, прекалено голям, на сериозна организация се оказал лидер. В един момент му се е наложило да тъче на два стана, да се съобразява със силното лоби в Букурещ, имали пари, международни връзки, а от друга страна и с народните интереси в българско. Не успял задълго... Това със стрелбата срещу Дякона е интересно, на други места пък се среща, че Дякона искал да стреля Раковски, който пък смятал да накаже Стефан Караджа, когато двамата били в Първата Българска Легия... Жалко, че не знаем детайлите.

Това само доказва колко важни са били за тях личните интереси и колко народната работа е на втори план. Изключително малко съмишленици за Апостола, което наистина би било обезсърчаващо за мнозина други. Той просто е имал характер, а може би и вяра, че при следващото събрание, този път на българска територия, знаем, че е планирал такова, нещата щели да се сложат на мястото им. Влашките дейци добре са си обикаляли Европа, но да бяха поработили на терен като него, да видят на място проблемите, трудностите, да опитат сами да будят и да убеждават хората, да преминават през клопките на заптиетата, а то с една екскурзия и две-три срещи в странство, големи революционери станали. Мисля, че никой от тях не се докопваше до властта след Освобождението. Помня какво им бе отговорил Апостола: "А какво по-гламаво от това ви: там да са сабирате 20-50 нека и 500 души?, пък из Българско дето ше са пролива кръв, викате мене един, та да решавам работи?... "тук в Българско ви бележим досега вашити работи - убийство за народат ни ! Тежко ни и горко от вашата там помощ досега!" Най-сетне имаме ключова причина защо Драсов е бил нарочен за отстрел, не Поплуканов, срещу него първо насъскали кучетата, ето че при внимателното вглеждане излиза важна информация, която помага да възстановим събитията. Това ми бе много важно и дълго време причина за размисъл. Данаил Попов не си е давал сметка колко е трябвало да мълчи, ама то се бори срещу чуждите, а не може да се опази от своите. По същият начин съобщава за поп Кръстьо на Драсов, роднините му научили от Величка Хашнова и се оказал проводник на невряна информация. Прочетох и още нещо, Стойчо Гиргинов добре е познавал Иван Колев, който често е отскачал до Драсов, били са приятели, да му помага в комитетската дейност, оттук не друг, а той тръгва в странство с пари и тескере, по-скоро той е бил по-словоохотливия издайник, не Драсов, защото получил и пари. Вутьо Ветов е смятал Гиргинов за мъртъв когато побягнали, но това не е сигурно. Около тялото му веднага се струпала тълпа. Може като дякон Паисий да е бил жив още час например и да е продумал нещо, примерно за Иванчо Колев, той по спомени тръгва след Драсов и то към Влашко, без да разиграва спектакъла с обучението, нищо че комитета обичал театрото... За Райчо Попов, чела съм кой е, но по-важното е, че май е бил масон и затова е смятал, че те трябвало да са водещите и да дърпат конците. Имали връзки с чужбина, вероятно и обещания, за разлика от Апостола, както и пари за въоръжаване, затоа ги е търпял. Всъщност Каравелов им е бил подръка, Левски в повечето време далече, в българско, своеволствал т.е. искал независимостта на своя народ, не просто освобождаването от властта на Султана, та подпряли Каравелов за председател.

За мен обаче има огромно значение кой е писал даден документ. Защото както вече разкрихме, огромна част от възрожденците ни са имали лични интереси и често не народния, а личния интерес е определял какво пишат, правят, за какво лобират за използвам съвременна дума. Така че авторството е от огромно значение. Това е трудната част, защото влизаме в дълбокото, а там е най-тъмно. Тук въпросът не опира само до Каравелов-Левски, а до всички участници на събранието. На тях 1869, 1870, 1871, първите месеци на 1872г. Левски е обяснявал своята програма, градили са комитети, базирани на нея, работили са за нейната цел, били са съгласни да следват неговия път... Вярвали са, че това е и пътя, и начина към освобождението. Изведнъж е подменена основната част. За три дни те приемат подмяната! Дошъл-недошъл последен Обретенов в Букурещ и вече всички решения били гласувани, нямало протакане, обсъждане, несъгласни... Ето, това е парадокса, никой не протестира, никой не се изказва против, никой не е скочил да оспори, поне според спомените, оставени от някои участници. Ако бе, Левски щеше да го спомене в някои писма. Безропотно приемат Каравелов за председател, но най-шокиращото е, приемат Устав, в който няма приемственост с дотогава действащата програма. Залагали са живота си, вървяли са към турските бесилки заради избрания път, не може да не са усещали разликите между двата документа. Но остават в мълчание, приемат всички решения, нов Устав, подготовка за незабавно въстание и важното - събиране пари по насилствен начин. После ще съжалят за това и първи в Ловеч ще се откажат от тези решения още с убийството на дякон Паисий, защото ще видят грешките и насъскването на властта срещу себе си, невъзможността да се работи при непрекъснати проверки, разпити, наблюдение над къщи с месеци... Но през май 1872г. никой не скача да оспорва, да репликира... Защо? Някакъв страх, че ще бъде сам срещу думата на останалите? Обаче няма в тях вяра в Устава, нито в думите на Каравелов, дори в позицията му на председател, това ще бъде ясно само след няколко месеца, но и Левски, седнал между другите, защо е мълчал? Или е стискал компромисно устни, за да не внася разкол в организацията публично, вече е имало такъв опит по повод участието на Димитър Ценов и уговорка, че трябвало да изглеждат единни пред другите. После на четири очи с Каравелов следва са имали приказка, толкова тежка, че последният дори не му дава правомощия, не му подписва Пълномощното, изготвя го и подписва Кирияк Цанков... Но относно Устава, не е било времето за компромиси с такъв документ дори от страна на Апостола, трябвало да е наясно предварително какво ще бъде прието и да подготви оспорване... Освен това, тук е дълбоката част,не са били малко, а доста мъже събрани на едно място и не ставало въпрос за формалност, а за работа, струваща живота им и определяща съдбата на народа им, и тези мъже просто гласували... Защо?

И да допълня една интересна статия точно по темата: https://forum.boinaslava.net/forum/българска-история/възраждане/9500-

За мен ще си остане много интересен момент какво е имало в Кънчев, след като вечерта горил документи, но на сутринта все пак нещо е бил взел в себе си и защо Великият Везир искал тези документи... Толкова млад и толкова специален за властта. В кашата около Стоян Пенев наистина не е ясно Кънчев коя страна е взел. Подозирам тази на ВРО, защото бързо-бързо е бил изолиран от ложата и оставен сам, предаден да бъде заловен. Ангел Кънчев е бил човек на Хитов и Каравелов, иначе не биха го пратили заедно с Общия да е поредния помощник на Апостола. Но е бил в пъти по интелигентен от ОБщия, затова е бил приет и в масонска ложа, изпратен да учи в странство и т.н. Някъде по пътя на работата сред комитетите е спечелил доверието на Левски. Но мисля, че на свой ред е бил силно повлиян от него. Макар че на събранието в Ловеч поставя въпроса за отделяне и всеки от тримата сам да работи. Но после се подчинява на Апостола и изпълнява заповедите му. Но за последното му пътуване през Русе, Левски не е знаел нищо, има го в изворите. Това, което е съчинявал като устав е било под давлението на Каравелов, сигурна съм, като последния е бил известен с това, че винаги преправял тестовете на другите автори за вестника си, никакво уважение нямал към чуждото авторство. Ботев е оставил доволно информация по въпроса и как е искал да го бие за това вмешателство. Ботев си е имал самочувствие на автор. Според мен в крайната редакция Уставът е това, което председателят е искал да бъде, не някой от Апостолите, включително Главният. Дори и да не го бе послушал Кънчев, Каравелов пак щеше да пипне крайния текст. Още по-странна е историята с другия текст, на Пълномощното на Левски, не го изготвя Каравелов, не го е и подписал. Това подчертава, че нещо между тях не е било наред след т.н. избори, не е било наред изобщо, отношенията им са били опънати. Всъщност логично е било председателят да уполномощи Апостола, но не би. За съжаление няма да разберем, архивът на БРЦК или наистина е изтъргуван за целите на Извънредната Комисия, или изгорен и колкото и да го искали Драсов и Ботев да им го предаде, никога нищо не е оставено за поколенията. Имам усещането, че след твърденията на Поплуканов, че е познал Ловешкия архив пренесен в Букурещ от него, изсипан пред очите му от чувал в София, Драсов не случайно вдига толкова шум около този архив и настоява с очите си да види, че е в Каравелов. Ботев е щял да му бъде честен свидетел. Останали с празни ръце и Ботев пратил Гаврил Хлътев да го убива. Драсов поне успява да изолира Каравелов от работата и да го свали от поста. Малко отмъщение на взелият се прекалено насериозно вестникар.

https://plovdivnow.bg/obshtina-karlovo/novi-dokumenti-razkrifan-interesni-fakti-angel-kanchev-48890/ "Двата документа са намерени при претърсването на тялото на Ангел Кънчев и по искане на великия везир са изпратени в Цариград. Това става ясно от разменената кореспонденция между управителя на вилаета в Русе и великия везир - част от откритите архивни материали. Дипломатически доклади и кореспондентска информация на френски език също свидетелстват за драматичните събития в началото на март 1872 г., свързани със смъртта на Кънчев на пристанището в Русе." По искане на Великия везир... Значи на Махмуд Недим Паша е докладвано за намерени документи в Кънчев и той ги е поискал. Но как е знаел кой е Кънчев и какво му е докладвано и по полицейска и по масонска линия? Освен това властта в Империята не е била далече от истината. Христо Георгиев е бил с руски паспорт, а Каравелов, председателят на БРЦК е бил агент към Азиатския департамент на Русия. Само Главният Апостол на цяла България е бил независим и искал пълна независимост.

Потърсих, но никъде не успях да открия дали Хамди паша е бил член на ложа... Но може би по-важното е, че Мидхат паша е използвал ложата за свои лични цели, за да следи и чрез нея за всичко случващо се в различните социални слоеве. Нищо чудно да е бил наясно с плана за влизането на русенци във ВРО, да го е подкрепял и да е чакал новини от Дунавския вилает. След смъртта на Ангел Кънчев не пропуснал да поиска всичките му вещи да му бъдат изпратени в Истанбул, където е бил Велик Везир в този период. Защо ще иска вещите на един самоубиец в огромна Империя на три континента? Защо изобщо са му донесли за тази смърт, с какво са я намерили за важна, за да бъде фокусиран Везирът на Империята върху нея? Това е едно от косвените доказателства, заради които предполагам по масонска линия участие на Обретенов в издаването на организацията. Седял е на два стола, но е служел само на един господар. Ведър също се възползвал от масонските връзки, за да мести момчетата си на работа по железницата там, където имал интерес. Но безплатен обяд няма. Въпросът е с какво е заплатил тези услуги да ги вземат на определените постове и гари? И подопечните му също с какво са се отплатили? Но поне в Спомените си Обретенов признава, че те са извършили убийството на Стоян Пенев. Каравелов и други вестникари са лъжели колкото си искат, но той сам слага картите на масата. Дума обаче не обелва за какво предателство от страна на Пенев става въпрос, просто лепва етикет предател и толкова. Това не работи за нас. Но потвърждава, че в онзи период Обретенов се е забъркал в много тайни и мътни работи. И не е бил почтен човек.

За Иванчо Хаджипенчович съм чела, че до Освобождението много преекспонирал познанството си с Мидхат паша, непрекъснато го изтъквал, не че високите държавни постове на Мидхат не го заслужавали, но очевидно е било изключително модерно, ласкателно, престижно да твърдиш, че го познаваш лично, че му служиш. Главата на обикновено момче като Обретенов бая трябва да се е завъртяла поради участието му в една и съща ложа с Митхад, до висините му е хвръкнало самочувствието, щом масонството му осигурило лично познанство с него и комуникация, пък и шанс такъв големец да има нужда от услугите му. Ако Хаджипенчович не стъпвал на земята, защото дишал един въздух с Митхад, какво оставало за бандата, момчетата от улицата дето без ложата никой не ги зачитал за нищо... Ведър им помогнал, бил учител на децата на Митхад, затова на него, не на Каравелов, Левски, Големия са били предани. Драсов в спомените си е отбелязал, че някой нарекъл Левски гайтанджийски син... При сравнение с пашата, за хората, за които постовете и титлите са всичко, Апостолът губел отвсякъде. Неговата организация също едва ли е имала истинска ценност за шайката, нито идеалите й, нито целите й. Гледали са на участието в нея като на стъпало по-нагоре в ложата при успех в разпадането й. Макар да си мисля от време на време, че ако Левски бе минал Къкрина и стигнал до Русе, предаден там би означавало пълно разкритие на Обретенов и сие като шпиони на властта. Нямаше да има нечин да им се размине. За главата на баш-комитата, Митхад, а и Хамди паша обаче биха ги пожертвали. Имам право да разсъждавам по този начин, заради косвените доказателства, които трупаме. За преките, черно-на бяло горе прочетохме в линка, че Ведър лично е унищожил архива на ложата. До края си не казал лоша дума за Обретенов, а знаел голяма част от злините му. Мълчанието понякога говори повече от думите и показва кой на коя страна е бил.

Иска ми се тайната полиция на ВРО да се е занимавала с това, да е стигнало до Левски, а не Ернест ефенди... Вероятно цялата история на организацията и на освобождението щеше да е друга. Добре се е прикривал Каравелов, колко тайни е имал от Апостола, който прекалено му е вярвал. Разбира се, Обретенов никога не би разкрил в спомените си, че са убили Пенев и Кънчев заради тайните връзки на Каравелов с чужда държава, тайни от Левски и другите комитаджии. Няма как да очакваме такова признание от него. На за Ернест ефенди кой е източникът? Относно списъкът с убийствата, мисля дали не е бил Пъшков, да се е откупил по този начин, но доказателства нямаме, освен че е бил пред очите на полицията за убийството на дякон Паисий и там някак се е измъкнал...