Borova gora

Нека да си кажем в прав ред, Кънчев е подвел Левски, Ловешкия комитет, цялата ВРО, използвал ги е за друга цел и изгода, извън техните собствени. Той направо си ги е повел по път, по който те не са дори обсъждали дали искали да тръгнат. Имам предвид, че най-вероятно е представял искането за подписи от големците в градовете и големите селища като идея и искане на ВРО, за комитетите. 99% съм убедена, че не им е продумвал за пдобавка съм прошение до руския Император и т.н. Най-вероятно Христо Георгиев е получил онези 50 000 жълтици, за да въоръжи комитите за въстание. Това също не се е случило. Парите наследил Евлоги Георгиев и те потънали в неговите каси, в Априлското хората участвали буквално със сопи, секири и единствено черешово топче Мисълта ми е, че работата е била сериозна, щом са изпратили такава значителна сума, но няма оправдание за начина, по който са я свършили, като тук включвам поверяването на цялата реализация на 21-годишен шпионин и оставяйки го без никаква подкрепа по пътя му... За Кънчев още нещо, не се е върнал да завърши школата, макара според Апостола да са ни били необходими квалифицирани военни кадри. Изобщо нито веднъж не го е послушал, а му е бил формално шеф. И пак да подчертая, не всеки българин е бил приет за школник, не на всеки са давали сръбски паспорт, някой е дал препоръка за него, някой от ранга на Хитов например... "Не е отишъл в паспортното, а е имал редовно тескере, което по принцип е трябвало да му осигури паспорт без проблем." - очаквал е предателство, затова и вечерта горил документи, допускам, че баба Тонка може да му е отказала съдействие ако така са я подучили синовете й. За фотографиите, по-скоро да разпознае кому да даде документите, не можел да си позволи да сгреши, а просто така не можел и да се довери някому, очевидно са му трябвали отвъд Дунава, във Влашко или на руска земя. Но това подкрепя теорията, че е бил шпионин, кой друг поборник се е разхождал с фотографии на руски офицери из българско в джоба си? Документите, свързани с Виенска кантора, е възможно да са отишли в огъня, не са му трябвали повече, не е имал намерение да се връща, както отбелязах и по-нагоре. Очакванията му са били да бъде изпратен в руско и там при започване на война да върви с армията към България, както постъпили част от нашенците в чужбина през 1877г. Но за каквото и да ставало на въпрос, не се чувствал отговорен пред Апостола, не му изпратил и ред с някакво обяснение и т.н., макар преминаването на Дунава да не било съгласувано изобщо с него, било е моментно решение заради арестуването на куриера Обретенов. Може да не е било и негово, а на драгомана към консулството... Ето и цитатите от проф. Николай Генчев, които ще ми е интересно да коментираме, той пък е виждал събранието в Букурещ като консултативна среща, но за мен резултатът не е такъв, друг Устав на мястото на Наредата, Каравелов за председател довели до лош резултат, въпреки че Левски свършил огромна работа и изхабил много ресурс за подготвителна работа по Събранието и т.н.: https://electronic-library.org/books/Book_0016.html "В хода на започналите преговори Левски провежда огромна дейност да докаже и наложи ръководното положение на БРЦК в България. В началото на следващата 1872 г. той разпраща проектоустава и пише серия писма до емигрантските дейци от различните групи и направления, които имат един и същ смисъл — БРЦК е в България, това е върховното ръководство на революцията. В едно такова писмо до П. Хитов той отново му обяснява: «Тук в Българско съществува Ц[ентрален] комитет, също и по всичките градове с околните им села съществуват частни комитети, които подлежат под Централния комитет и се управляват според закона». Левски забранява на войводата да общува с когото и да било без знанието на ЦК и го предупреждава да изложи своето становище на общото събрание(36). Същото Левски обяснява и на Ф. Тотю в Одеса, като иска от него да не пречи на делото. «Ако не можете направи, недейте разваля.»(37) Ясно е, че първоначално Левски е разглеждал общото събрание в Букурещ като една консултативна среща между емигрантските дейци и представителите на Вътрешната революционна организация, като до самото навечерие на събранието е смятал, че «съдбата на българския народ» може да бъде решавана само от БРЦК в България." "През ноември 1871 г. Левски и БРЦК в България упълномощават Данаил Попов и Ангел Кънчев да разговарят с Л. Каравелов. В случая обаче, държейки за стриктно изясняване на отношенията между двата центъра, Левски нарежда на своите пълномощници: «И каквото говорите, ще искате от него писмено, за да го поднесете тук»(34). Тази среща не се е състояла. И тъй като очевидно Каравелов е искал да ускори преговорите, се осмелява да покани Левски публично, чрез в. «Свобода» да отиде в Букурещ. Левски е дълбоко възмутен от неловката постъпка на Каравелов и съобщава на Д. Попов: «Пишете на Каравелова, моля го последний път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някой си на думите, дето ми казват: брате Лъвский, без да се усетиш, Каравелов ще те предаде»(35)."

Има няколко важни момента, Кънчев е бил със сръбски паспорт, какъвто не са получили нито Дякона, ни Големия, ни Латинеца и т.н. Това води до идеята, че е вербуван точно в Белград по време на втората легия, дали от Хитов или друг, няма значение. Предполагам паспортът му е помогнал да остане да учи във военното училище, след като легията била разпусната и българите трябвало да напуснат града. Но не се получавало така лесно сръбско поданство. От Русия се върнал в Букурещ със сръбския паспорт, оттам го пратили в българско, тук липсва тескерето, което е имал при това завръщане в българско, може да го е загубил или по някаква причина, например за да не се вижда докъде е пътувал, да го е скрил и извадил ново през декември 1871г., когато Левски го е пратил във Влашко. Накрая в него е било само последното му тескере, старото може да е изгорил предната вечер. В него сигурно е имало нещо подозрително, или дестинациите, или фалшиви печати е слагал, правили са си тескерета, наистина. Неизвестно е и кога е бил в Цариград, нито кога в Русия. В поместената от Гербов статия е ясно написано, че Христо Георгиев се е притеснил за откриването на документи в Ангел, от които щяло да се види плановете му "от страна на имперското правителство", вероятно става въпрос за правителството на Русия. Значи стигнахме наистина до истината, че за прошението става въпрос. Написано е и за списък с имена на големци и подписи от България, нищо за имена и подписи извън нея, от Букурещ, Гюргево, Белград и т.н., очевидно не са вършели работа. Ще се повторя, но да, това прошение, искащо война от руския Император, е мотив, за него биха отровили Христо Георгиев, за да няма прошение, въстание и съответно да няма война. Пропаднал е сериозен план, в който и Найден Геров бил замесен. Няма друг поборник, в делата на когото да са били замесени дузина руски представители. Няма как да е друга причината, освен прошението, просто няма какво да е друго. Плюс, във Влашко Кънчев наистина е имал среща с Теофан Райнов, независимо дали е знаел за нея Апостола или не. Какви ли съвети е получил от двойния шпионин? Това, което е впечатляващото, как всички всичко са стоварили на гърба на 20-годишен и са вярвали, че ще се справи, докато те си стояли на завет. Задачата си е била супер отговорна, невероятно е защо не са имали друг план, резервен и друг избор, по-опитен шпионин. Още нещо, за Христо Георгиев е написано, обещали са му да стане български княз, но на Кънчев какво са му обещавали, за да играе игра пред всички, включително пред момчетата от ВРО? Спрямо тях и тяхното чувство за независима народна работа неговото е било нечестно...

Не са измислица, за тях споменава Захари години по-късно, че всеки навремето е говорил за тях, а Каравелов в типично свой стил разкрил, че в Ангел е намерен лист с цифри и букви. Всички са се притеснявали какво са намерили в дрехите му, интересували са се както за никой друг, никой не е питал какво са намерили в дрехите на Караджата например. Отделно, защо ще пишат валия до Велик везир, кореспонденти на вестници и т.н. по темата, ако е нямало нищо. Тази история с прошението и подписите си е истинска, знаем я и от писмото на Филип Тотю до Левски. Но... ако са го следили отрано и са разследвали случая, много преди Русе е трябвало да заловят Ангел. Някак всичко е в последния момент, в последните дни на февруари Ернест ефенди, шефът на полицията в Русе, отишъл да разследва нещо в Букурещ, най-вероятно около Христо Георгиев, в негово отсъствие има предателство, съобщено е за Кънчев и списъка. Някой е знаел и е съобщил още преди пристигането на Ангел в Русе, защото той със стъпването си в града е бил следен, от властта е информацията, че се е срещал с драгомана на руското консулство. На тази среща трябва да е получил снимките на руските офицери и да му е казано, че Букурещ ще е само спирка по пътя му, няма да даде всичко на Каравелов и Христо Георгиев, но обратното, ще вземе прощението и ще продължи, дали за Одеса или за друга руска част, където да разпознае офицерите от снимките и да им предаде документите. Със сериозна задача е бил натоварен, както се оказало, конкурент на Теофан Райнов в умението за шпионаж, а едва 21 годишен... Няма как да е участвал в убийството на Пенев, както се опитал да го набеди манипулативния Каравелов, защото полицията щеше да знае. Въпросът е, че Каравелов е знаел кои са истинските убийци, но безсрамно лъжел. Лъжите и за Пенев, и за Кънчев, и за поп Кръстьо, не го правят нито революционер, нито герой, какъвто го изкарват някои историци. Главното, Кънчев не е следен за този списък преди да стигне до Русе, иначе полицията по-рано щеше да го арестува, да върви след него. Властта научила за прошението, за Христо Георгиев и без Обретенов, защото Ернест ефенди напуснал Русе за Букурещ и едва след това те убили Пенев. Но Обретенов пътувал до Букурещ за среща с Каравелов, а може би и с други, полицията е имала какно да го разпитва за Русе-Букурещ-Русе печатите в тескерето му. При разпитите трябва да е издал, че и Кънчев е бил замесен, за да спаси живота си. Кънчев е бил очакван в Русе, следен е и затова вероятно не е получил подкрепа почти отникъде. Ако баба Тонка му е отказала да премине през тайния канал, няма кой друг освен синовете й да са я подучили да стои настрана от него... И да, това прошение, искащо война от руския Император, е мотив, за него биха отровили Христо Георгиев, за да няма прошение, въстание и съответно да няма война... Затова е бил този зор за ненавременно въстание, след предаването на прошението при положителен отговор, трябвало въстание, което само Левски е можел да им осигури, за да започне войната... Левски обаче останал извън орбитата им, народът нямал въоръжение, подготовка, нямало дори военна идея как да протече, хората щели да бъдат поведени като животни към кланница, а той не би го позволил... ----- Мемоарът на Иванчо Хаджипенчович е от януари 1872г., доста е изчакал преди да разкрие какво знае, интересното е, какво го е подбудило да го напише точно в декември 1871-януари 1872г. Няма някакво събитие, с което да си обясним постъпката му освен предстоящия избор за български екзарх. Но пък и той е предал мемоара преди изборите, преди Ловченския митрополит да бъде принуден да "абдикира". При Хаджипенчович също има необясними неща.

Нищо не пише за отравяне на Христо Георгиев, най-вероятно е било слух навремето, не биха пропуснали да се похвалят и да искат награда ако бе работа на полицията на Дунавското вилаетство. "в споменатия Ангел може да се намерят опасни документи" и "което твърди, че в подписалите български големци прошението до руския цар, много са от неговия град, т.е. от Цариградските българи." - точно така, прошение до руския цар, това са опасните документи. Зашифрован списък с имена и подписи е носел Кънчев, който да бъде добавен към такова прошение. Каравелов също е бил вътре в работата, няма млади, няма стари, всички са били забъркани, защото точно той отбелязал в своя вестник важен детайл, че имало лист с цифри, който властта нямало да прочете... на всичкото отгоре съобщил това публично, плюс, че прехвърлил върху раменете на Ангел вината за убийството на Пенев. Но "от Цариградските българи"... това не съм сигурна дали Кънчев е взел лично тези подписи или са стигнали по друг канал до него навътре в българско или в Русе, за да ги прибавят към неговите и всичко да е на едно място. Не съм чела Ангел да е минавал през Цариград, за Левски - да. Вече е ясно кой е бил големият шеф на Кънчев, другите, Христо Георгиев, Каравелов, Хитов, ложата, са му били подшефове. На 21 години и вече е бил главен шпионин, уникално бърза и отличителна кариера. Сега като се вглеждам в детайлите на статията, никой не би писал на Великия везир, че Кънчев е един от главните руски шпиони ако е нямал категорични сведения за това. Както и за участието му в Добродетелната дружина. Доста са били размити границите на участниците в Добродетелната дружина и БРЦК, кога враждували, кога се обединявали... Тъжното е, че са се обединили срещу Апостола, за да му вземат организацията и да водят хората от комитетите накъдето те искат. Левски останал неподатлив на всяка власт над себе си освен висшегласието. Това обединавяне срещу свой, срещу Апостола е било супер недойстойно, но и причина за внезапното самочувствие на Каравелов, за жаждата му да бъде председател на БРЦК без да е стъпвал в българско. След смъртта на Христо Георгиев останал единственият лидер на българските поборници в Букурещ и със сигурност поне устно е получил някакви уверения от тях, още повече, скрито от Апостола се приобщил и им съдействал да подписите... Много подмолен и коварен е бил, тайно на издръжка и на азиатския департамент, и на Белград, и на ВРО, и все с кроежи, интриги, сплетни забъркан, вероятно се е мислел за по-хитър от всички след като не са го разкрили с години. Само кроял как да използва другите, докато той си седи на завет, на сигурно и раздава смъртни присъди - на Пенев, и обвинения в престъпления - на Кънчев за убийството на Пенев, на поп Кръстьо... ---------- Днес си припомних текст от проф. Николай Генчев с доста интересни заключения, които също не трябва да пренебрегваме. Тези дни ще дочета и обобщя, точно са по въпроса за Събранието, за битката на Левски всичко да се командва от българско и т.н.

Намерих статия за Левски в Цариград при Стефан Чомаков, но има съмнения, че е бил с Кънчев: http://www-old.ihist.bas.bg/sekcii/CV/_private/Ilija Todev/IT_Levski-Sreshta.htm Извън интересните моменти в нея, да кажа, че "и издебнем събитията, които биха позволили обявяване на общото всестранно въстание." - подчертава точно неговото мислене, не когато другите искат или ни подканят, а когато се прецени, че е смислено... И да, ще се повторя, но някак странно в цялата ни историческа наука липсва анализ на цели страници от историята на Възраждането, някак не можеш да даваш оценки и мнения, без цялата картина да е пред теб и пред читателите ти. За следенето на Христо Георгиев, това е 100%, защото не са искали война с Русия, а неговите усилия са били насочени натам. За Кънчев-член на Добродетелната дружина, само на нея не е бил, както бях сигурна, той е имал повече господари от всеки друг поборник. Но Кънчев като руски агент... ще рече, че не е завършил училище, защото са го пришпорили да тръгне към Балканите и отблизо да следи, а и да служи.

Това е истината за мен, това е, което виждам като причинно-следствени действия от страна на главните герои в тези ситуации. Тук като сигурно имате предателството на Обретенов, но той пък наистина може да е издал и по масонска линия, бил подчинен на валията на Русе, също масон, а и пред полицията също е нямал с какво друго да се откупи освен с предателство след задържането си за убийството. Иначе източниците посочват, че той е изхвърлил нещо в Дунава, не е успял обаче да изхвърли и портфейла си с шифровките, проехтял е изстрелът. Има и още нещо, намерих цитата от Каравелов в една статия: "В бр. 44 редакцията на в. „Свобода“ се обръща към главния редактор на русенския вестник „Дунав“, където е публикуван материал с твърдението, че „уж Христо Георгиев умрял за това, защото се убил Ангел Кънчев, т.е. че те са работили заедно и че у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева. Как не ви е срам да говорите в един официален вестник такива глупости! Ние не сме из числото на вашите валийски чиновници, но знаем твърде добре, че у Ангела не се е намерило нищо повече, освен един портфейл (из който нищо не можете да извлечете, защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове, един револвер и една паралия (шапка). Нашето известие не е официално, но то е верно“. Тази информация Каравелов откъде я е получил? Русенският комитет е бил в кауша, но някой бързо-бързо му е доставил в Букурещ информацията и за убийството на Пенев, и за това какво властта е намерила в Кънчев в Русе. Плюс, не отрекъл изобщо, че Христо Георгиев и Ангел Кънчев са работили заедно. Отрекъл само какво е намерено в Кънчев. "у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева"- значи сме прави, че Ангел е носил записки, свързани с Христо Георгиев, а не само документи на ВРО. Имало е връзка между Кънчев и Христо Георгиев, която родната историография обича да подценява, да заобикаля, но тя е важна за нас и е отговор на куп въпроси... Истината наистина е в детайлите...

Не е моят автор Яна Язова, но съм я прочела... Потърсих из нет-а в. Свобода от 11 март 1872г., но не успях да намеря, исках да си припомня някои детайли. Помня, че и от пистолета на Кънчев някой бе извадил патроните, за да е сигурен, че няма да се измъкне от полицията в стрелба. Нарочен си е бил, само дето няма доказателства кой го издава. Просто като се зарових в статиите за Добродетелната дружина и истината изплува, а заедно с нея се наместиха и детайлите, които преди все ме учудваха. Според мен Левски не е знаел за събраните имена и подписи от Кънчев, иначе би го спрял, не би му дал да тръгне за Русе, не е бил съгласен да си играят със съдбата на седем милиона българи за своя собствена изгода и полза. Кънчев е измислил някакъв предлог за пред него, да се види с Каравелов за проектоустава, за Събранието... Той все си е отскачал до Русе, вижда се от печатите в тескерето му, защо пък да не отскочи и до Букурещ, макар че вече в Русе е предполагал, че ще бъде изпратен в руско. И Каравелов замесил името му с убийството на Стоян Пенев, за да отърве Обретенов, а Кънчев е имал вяра във вестникаря... Ако бъдем точни, за Димитър от Дяково историци винаги са предполагали, че е бил на чужда служба. Е, сега имаме доказателство, документа на Саиб паша, но те са нямали. Искам да кажа, че дори още да не са открити нови документи около Кънчев, логически пак можем и стигаме до истината.

Най-сетне обаче от пъзела "ВРО" се изясниха два факта, които никой досега не бе обяснил в нашата историография. Първо, защо Великият Везир на Империята е поискал да му бъдат изпратени в Цариград всички вещи, намерени в един обикновен Ангел, един от многото загинали в онези години. Такова искане не е имало дори за Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Заради списъка. Заради всичко-документално и предметно, което би могло да бъде свързано със списъка и което местната полиция би могла да пропусне. Категорично заради списъка е бил предаден, това e искала турската власт да вземе от него, защото, след смъртта му, с вещите му се занимават в самата столица. На кого са му притрябвали панталоните и портфейла на Ангел, ако в тях не е имало нещо ценно за цялата Империя? Какво друго би било това ценно? Ако ставаше въпрос за някое и друго поредно комитетско писмо, Валията в Русе и сам е щял да се оправи. Изключителното, пренасяно от Кънчев е бил само списъка с имената, с подписите, него не е посмял да изгори предната вечер, нали заради него щял да пътува. Горил е, обаче, комитетска архива, защото не е очаквал скоро да се върне, споменал е, че ще пътува до руско. Оставала зад гърба му ВРО, Левски, народната работа..., но от Русе не е писал писмо на Апостола, за да го информира за това. Не се е чувствал длъжен? Второ, защо така небрежно се отнесъл към мнението и съветите на Левски, странно за младок без никакъв опит. Апостола преценил, че на Ангел му трябвали поне четири години да се търкаля в народната работа, но Кънчев се обидил. Сега е ясно защо, избрали го за изключителна задача, да изготви списък за руския Император, а някой си Левски не можел него, избраника на Хитов и Каравелов, да го оцени... По-късно Левски ще отбележи в писмо до ловчанлии от 12 декември 1872г., че и за Русе не го е послушал, давал му е съвет ако има нещо нередно, да се връща веднага навътре в българско. Но младокът искал да се отличи, да се покаже пред господарите си отвън със срочното изпълнение на мисията, нали била спешна, както е написано в писмото по-горе. Още нещо, възможно ли е самият Ангел Обретенов да е бил очевидецът на пристанището и да е разказал на Захари, после и на брат си?

Няма как да е друго, имали са опит с писане на мемоари и събиране на подписи. Но този път само ВРО е можела да им съдейства за поискания мащаб на списъка с видни българи от цяло българско, защото петдесетина нотабили във Влашко не са били представителни, влиятелни, достатъчни за руския цар, за да откликне на въстание и да започне война. Преди това не са били достатъчни и за сръбската власт, за да бъде подписан документа за дуална монархия, в прав ред им казали, че не представляват българския народ. ВРО обаче го представлявала и те знаели това. Имали контакти в чужбина, но нямали свое ВРО, затова им трябвала организацията на Левски наготово, на тепсия. Ето защо е бил така скорострелно и без опит в в конспиративната дейност, парашутиран Ангел за заместник на Апостола, да ходи по петите му, да му издърпа властта изпод краката, макар да имало къде по-стари комитаджии вътре. Самият Захари твърди, че в списъка на Кънчев ставало въпрос за хиляди имена... За Ангел обаче си мисля, на кой му е трябвало списъка да не стигне до Влашко. Защото е бил предаден и още тогава никой не е имал съмнения в това, напротив, размятали са се обвинения, а в тях се включил и Каравелов. Но кой би искал да спре изпращането на списък до руския Император? С причина е отишъл Кънчев при драгомана на руското консулство, явно се е надявал на съдействие как да премине Дунава заради "горещия" документ, който е трябвало да пренесе. Но кой е знаел и кой е искал такъв мемоар с подписи да не стигне на изток? Трябва да кажа, Захари Стоянов имам съмнения, че неслучайно се е появил на скелята при смъртта на Кънчев, някой от фамилията Обретенови или русенския комитет следва да го е пратил като комитаджия без минало, най-малко той би бил заподозрян за нещо от полицията, би изглеждал невинен минувач, който да проследи отблизо преминаването на новия куриер, докато основното ядро са били в кауша за убийството на Стоян Пенев. Не си е признал в книгата, защото никога не би написал и ред срещу роднината Обретенов, както не написал и ред по отношение на ловчанлии, макар да откраднал архива на Драсов, все гледал да е добре със силните на деня. Но някак е странно какво е правил на скелята и как пък тичал безстрашно след Кънчев и заптиетата да види какво ще се случи. Със своето чувство за самосъхранение би направил това само ако му е поставена задача, иначе би се скрил като мнозина още като започнало преследването, за да не го викат после на разпит като очевидец. Но търчал по петите им по улиците до пашапортното и след това до обкръжаването на Кънчев...

1871 април 18 или около 26, България. – Препис на писмо от Васил Левски до Филип Тотю в Одеса – направен от Христо Загорски. "В еднодружний ми брате Филипе! В Одеса. Съчюсв[о]ствоваме ви гдето ни подавате ръка от там, та да работим в едно! Бог нека е напред и ими българско да е войвода. Сами или и некой йоще родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско и печати за захваяание на революцията зимно или летно време. В тия две главни предложения са нам в Българско живот или гроб. За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне! Дай Боже да помогни и да подпиши бар за нашата република..." Безкрайно интересно е самото писмо на Левски до Филип Тотю, който пък му писал от името на Тошков, значи първото предложение е да пратят списък с подписите от всичко българско, че и печати за захваняние на революцията и очаквали сигурна помощ от Императора точно за република... Та каква е била целта на такъв меморандум? Да искат помощ, която да получат като вдигнат въстание, най-изненадващото е тяхната увереност, че ще получат тази помощ за... република, за "нашата република". Уникален текст, няма дуализъм този път, има република, наистина нещо ново за Одеското настоятелство, както и за Добродетелната дружина. Жалко, че не разполагаме с писмото на Филип Тотю до Левски. Супер любопитно е какво наистина са си представяли за възможно. Другият момент е бързината, искали го по-скоро, защо? Вероятно са си представяли избухването на въстание съвсем скоро, така или иначе следващата година Каравелов писал да тръгнат на бунт, а по-късно обяснявал на Греков, че това било "руска работа"... Знаем кой не се е съгласил нито за списъка, нито за неподготвен и ненавременен бунт... Плюс, че не е повярвал много-много на изложеното в писмото и патетичните призиви, за разлика от повярвалите си, главозамаяни външни поборници, които му отвърнали със "знаеш ли ти кои сме..."

В статията на Мария Деянова от петата книга на Националния музей е цитиран руският консул в Букурещ Офенберг, който в доклада си отбелязал, че в Прошението от 1869г. всеки от нотабилите е поставил под името си и месторождението си, така че цяла България да изглежда представена. Идеята на Тошков през 1871г. е следствие от тази практика, той просто е искал да я насочи този път на Изток, но иначе нищо ново под слънцето за Добродетелната дружина. Въпросът е, че Левски им е отказал, защото всъщност едно е да подпишат нотабили, живеещи във Влашко, съвсем друго чорбаджиите в българско, които могат веднага пряко да пострадат за това си участие. Запазването на конспиративността е била по-важна от такъв списък. Не така е мислел обаче Тошков, който очевидно е имал пряк достъп до руския владетел. Или поне му е обещано да има ако подготвят нов мемоар, този път до Санкт Петербург. Прикачвам файла, от който е цитата, поместен от мен по-горе. Без този детайл не бихме си обяснили огромното самочувствие в писмото "Знаеш ли ти кои сме..." към лидера на единствената истинска вътрешна организация. Обидният, назидателен тон вероятно се е дължал точно на нарастналото им его от новото им положение, в което са си представяли как те самите са успешни там, където другите са се провалили т.е. "уредили" са освобождението. Захари би написал, че и тези са сънували ордена на Света Анна. Впечатлението е, че изобщо не са осъзнавали, че са брънка от голяма игра и нищо не е било в резултат на личностните им качества, идеи и премерени акции. Левски им се е виждал наивник, който не е осъзнавал каква чест са получили... Осъзнавал е, но е работел на терен и е бил наясно с рисковете, докато Тошков и компания са били на завет отвън, платените патриоти. Няма данни друг да е получил такава задача, а и не би могъл да я изпълни. Само организацията на Апостола е била достатъчно голяма, за да осигури подписи, така че още един път цяла България да изглеждала представена. Затова съм сигурна, че Ангел Кънчев е получил задачата, вероятно още като е отишъл в Белград и е останал там два месеца. За този списък с имена и подписи, шифрован, пише и Захари, и вестник Византис, и чуждите дипломати в Русе в докладите си, плюс че Христо Георгиев получил удар като научил, че списъкът е пропаднал със смъртта на Кънчев. И за какво би отишъл Кънчев в руското консулство ако не за да съобщи, че успешно е събрал списъка с подписите, но куриера Обретенов е в кауша и не може да го пренесе... Ангел е споделил, че му предстои пътуване в руските земи, какво ще прави там ако работата му е на главен помощник на Левски в българско? Очевидно него са го избрали за куриер на мястото на арестувания Обретенов, просто няма какво друго да е... Не го е пращал Левски, това хем знаем, хем вече и нямаме причини да се съмняваме. С пропадането на списъка пропаднала и поредната идея на Добродетелната дружина за нов мемоар, който явно е бил очакван от руска страна, затова загубата на списъка за Христо Георгиев със сигурност е било голям удар... Плюс, каквото и да мислим, Ангел е имал повече господари и от Обретенов... Nikola Toshkov.pdf

Аз също не намерих конкретни източници, обаче вероятността да намерим архивите на турската полиция от Русе от 1872г. е нищожна, може да има нещо в архива на Христо Георгиев, но от последните интервюта на проф. Пламен Митев става ясно, че не е каталогизиран и гние в БАН. Но не сме идиоти, просто няма кой друг да е задалия задачата, защото само ръководителите на Добродетелната дружина са работили с подписи, имена на нотабили, чорбаджии и т.н. Относно Обретенов, не съм убедена, че чак след смъртта на Левски е предоставял комитетската поща на руското консулство. По-скоро е започнал да го прави след смъртта на Ангел Кънчев. Преди това Кънчев явно е докладвал там, поне това става ясно от тескерето му, последните шест месеца нон-стоп е кръстосвал Ловеч-Русе-Ловеч, едва ли е стигал до Русе само за да се среща с Обретенов. Познавал го е драгомана на консулството, приел го е в последната му вечер, вероятно с него се е консултирал как да препрати списъка, за да стигне до Христо Георгиев, а от него до Тошков, и е получил указания да премине Дунава... Иначе защо ще е бил толкова изпълнителен, вместо да изчака няколко дни първо да си уреди документите? Според мен, след смъртта на Кънчев, Обретенов е заел мястото му и започнал да донася. Затова следва да е останал в Русе, докато другите от комитета са били разпределени да работят на станции по железницата. С една дума, бил е двоен агент, на турската власт след убийството на Стоян Пенев и на консулството след смъртта на Кънчев, нито първия, ни последния. Плюс масон. Каравелов също не се знае какво кому е показвал от своя архив. Изобщо 1872г. е била критична за ВРО и Левски, отвсякъде вниманието се е насочвало към тях.

Едно уточнение по скорошна тема в голямата тема за Левски, в мен се затвърди окончателно връзката, направена от в-к Византис между шифрования списък с имена и подписи на Ангел Кънчев и задачата от Одеското настоятелство, поставена на Добродетелната дружина, която Левски отказал да изпълни през 1871г. Добродетелната дружина е единствената, която в този период си служи с подписи, имена и ги представя към мемоарите си, които отправя до висшестоящи в други страни. 51 от нейните членове официално слагат имена и подписи под меморандум, изпратен до участниците в международната конференция по критския въпрос в Париж от името на “българските нотабили” през януари 1869г. Следващата им акция е била, както знаем, мемоар до руския владетел. Логично, в техен стил, да са искали да го подкрепят с имена и подписи т.е. няма за кого другиго да е носил шифрован списък Кънчев и с него да е искал да мине Дунава, а Христо Георгиев следва наистина да е бил получателя. Ето я в детайли идеята на Никола Тошков, който след отказа на Левски прехвърля изпълнението й на Добродетелната дружина:

Има нещо парадоксално в събитията, накрая войната започнала след като българите са я поискали, а не когато външните сили са били готови... Априлското изглежда е изненадало всички, турската власт, която не очаквала да е нещо повече от буря в чаша вода, а руската не е имала избор. Дори и да не е била готова, не е можела да остане безмълвна след като години давала ухо на бунтовете в българско, наблюдавала или участвала в подготовката им под една или друга форма, плюс че пресата й редовно публикувала статии по въпроса. След толкова усилия да имат вътрешна информация, да бъде държан процеса под контрол, накрая избухването се случило не по план, дори не говоря за изпреварилия дните Каблешков и незнаещия къде какво се случва Стамболов, който не вярвал на очите си като получил съобщението, а принципно. Там е работата обаче, Захари го е написал, новите апостоли, дето и една клетва не положили пред пистолет и Библия в онези петдесетина Гюргевски денонощия, все пак стъпили на организацията на Левски, а тя се е оказала работещ организъм дори три-четири години след смъртта му. Това направило Найден Геров, Филаретова и компания, които смятали, че съществуването на неговите комитети са само празни приказки, както посочих в цитата по-горе, да изглеждат като недозрели наивници на сериозна възраст. Иначе си е истина, българско е било най-близо до столицата, най-бърза е била и реакцията на войската. За да стигнат до по-далечни земи при въстания са били необходими провизии, подготовка, време за придвижване... Това си е една от причините за бързо потушаване на всяко надигане на глава в българско. Другата причина е Стара планина, очаквали са рано или късно нападение от север и по билото й е имало разположени дузина гарнизони на редовната войска, докато в по-отдалечените земи е нямало такова съсредоточие на армейски части. Но пътят към столицата и към проливите, и в двата варианта, е минавал през българските земи и затова са били най-охраняеми, като планината е изглеждала естествена крепост при атаки. За Априлското обаче на редовите не им хабят ресурса, те си остават зад стените на казармите, пращат башибозука да го потуши... Наистина не е имало интерес да спрат брожение, а да оставят грабежа, пладнешките обири и убийства да вземат страха на всички под властта им. Относно съседите, да бъдем честни, не само сърбите са държали под око българските земи, всеки от тях е искал каквото може да вземе, просто другите ни съседи в онзи момент не са планирали или не са били готови на война с Империята... Когато се стига до Балканската война, кой каквито сметки си е правил, всичко излиза наяве.

Притеснявах се, че съм по-критична към тях от официалната мантра, но тази статистика: "Само за сравнение - в Априлското въстание са изклани над 30 000 българи, в Сръбско-турската война сръбските жертви са между 2000-5000." променя всичко. Не може да не са го очаквали, предполагали, знаели са, че ще жертват дузина... Не може и да са били сигурни, че някой ще се намеси в българска защита дори при по-широк обхват на въстанието. Единствено си го обяснявам с опиянението във всеки от тях от някакви обещания, вътрешни или външни, за постове, за награди... в едно недалечно бъдещо време, стига да останели живи. Възможно е и раздадени суми да са изграли роля... Още по-странна тук е идеята, че турската власт може да е инспирирала започването му, за да се разправи с тях по-бързо, преди да са се организирали истински да вдигнат целия народ. Но това биха го постигнали само ако са имали свои шпиони отвътре, които да подтикват събитията в дадена посока. Или свои хора сред българските поборници по масонска линия, от които да научават всяко взето решение за бунт и по масонска линия да им оказват влияние. Знаем за сръбско и руско влияние, но турско, което да клони към по-бързо и ограничено въстание, след което всякаква страст към бунтове да утихне?

https://www.168chasa.bg/article/6255156 - Това е съвсем прясна статия относно твърдението колко конспиративна е била Гюргевската седянка. От друга страна, аман от предатели, ей, няма случай някой да не е тичал да издава... Не знам как Стамболов е имал заблуди, че е вършил тайни неща. То и затова толкова са му повярвали, Бенковски въобще не се е сещал за него, Иларион Драгостинов явно не е искал да му отчита, че не се справял достатъчно добре, събудил народа колкото за една чета, а за Заимов... историята сама е разказала..., а за Софийския окръг на Обретенов май само той си е повярвал и wikipedia. Между другото, има още нещо, Левски е изисквал стриктно водене на Протоколи от комитетите, никаква безконтролност, всичко да го има черно-на бяло, да е чисто, играели си със съдбата на седем милиона българи и не търпял компромиси с правилата, същото е спазвал и Бенковски на Оборище, само в Гюргевската "казарма" не се записвало ни ред, как са помнели кой с какво е бил съгласен в ден първи, в ден втори на петдесет и четвъртия ден, на петдесет и петия, абсолютна историческа безотговорност... Май ще се окажат прави тези исторически източници, дето твърдят, че е било пиянска сбирка в началото, по много от вино, комар и безкрайни приказки като в хъшовските кръчми, накрая по Коледа, когато били подканяни да напуснат, успели да вземат общо решение за въстание се разпределили кой накъде на пияна глава. Да не говорим, че при липса на устав, маркиращ задълженията им, нямало и как да се разбере изпълнявал ли някой взети решения или просто се е разхождал из лозята в женски дрехи като Заимов, нямало търсене на отговорност. Всеки се оправял както намерел за добре без никаква централизация на процеса, който уж Стамболов щял да води, но пък той си криел работата от другите, никой да не знаел какво прави и какво не, изобщо не поддържал кореспонденция тип Левски, в която да се отчита всичко, куриерските служби не били това, което са означавали във ВРО времето. Стамболов само дето си представял, че е негов наследник... Е, сега Гюргевски комитет, събрание и не знам кво си патетично е наречено от сляп патриотизъм и от срам, но в това отношение истината е в Оборище, там се провело истински тип, в стила на Апостола, събрание за вземане на решения. Това не може да се отрече на Бенковски, колкото и да е бил авторитарен, каквото и да е искал от събраните, все пак организирал и провел "народно събрание". Тук проф. Митев е прав, Гюргевската афера не следва да бъде преекспонирана, в голямата си част от времето е била като махленска сбирка, само че от различни махали в българско, не от една. Другото за отбелязване е поведението на Стамболов, той вземал участие някъде в нещо на принципа на Христо Георгиев, ако е подканян от някого, ако му е дадено отвън указание... Точно както и Каравелов все търсел "исканият съвет, как и на кого да се пише, и молбата по отношение на предстоящата „кървава сватба”: „постарайте се да и дадете нужното направление” – всичко това говори недвусмислено за поети и структно изпълнявани от Каравелов ангажименти най-вероятно към Азиатския департамент на министерството на външните работи или към Военното министерство, а защо не и към двете институции." Няма я независимостта на Апостола, самостоятелността му при решенията, собствените идеи, инициативи, търсенето на пътища, а не на заповеди отвън. Но най-силно в подкаста ми направи впечатление, че имало добра основа за твърдението, че въстанието е предизвикано от турската власт, за да потисне бунтовете навреме, преди да е станало масово и трудно овладяемо. Е, сметките не излезнали, предизвикали намесата на Великите, но е интересно за размисъл. Властта наистина е разполагала с достатъчно информация къде какво се е подготвяло и от кого. Но има доста статии, в това число горепосочената, които твърдят точно обратното, че турската полиция е правела усилия да предотврати бунтовете, така че въпросът къде е истината стои пред нас.

Намерих цитата: 1872 декември, 2 – Н. Геров – Пловдив, пише на Евл. Георгиев – Букурещ: „Всичко това [т.е. комитетското дело] е работа на бивший Дякон Василий Лъвский, карловец, който 3 -4 години ходи из България да проповядува, че уж има някакъв комитет, който при-готовлява освобождението на българите и е излъгал мнозина да му се поведят.“ - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/ Затова, според мен, Каравелов е искал архива на Ловеч и Марин го е пренесъл на Събранието в Букурещ, та после и си го е познал пред Извънредната Комисия, не би могъл да сбърка почерка на Драсов, например, познавал го е добре, а Драсов е пишел писмата, въртял е комитета... Архивът на Ловешкия комитет е бил важен както на никой друг комитет, оттам са пишели и получавали писма от другите комитети, от Влашко, организирали са продажбата на пищовите и т.н. На вестникаря е трябвал, за да убеди азиатския департамент, че нищо не е наужким, организацията не е фантазия. Той или го е дал на руското консулство в Букурещ като уверение, че има такава организация, работеща, или го е изтъргувал с Белград. От цитата на Геров се разбира, че са се съмнявали дори през 1872г., плюс че биха били обезпокоени, ВРО е била извън външен контрол... Открих също така каква е била заверата между Обретенов и Стамболов, важно е защо толкова години никой не закачал Обретенов и той се измъквал сух въпреки всичките си лъжи и оплитания: "На събранието въпросът за определяне заместник на Левски не се обсъжда, но явно кандидатурата на Стамболов е била приета по принцип. Доказателството е точка 3 от протокола, с която БРЦК натоварва русенския комитет (определил Стамболов за приемник на Левски) да съживи дейността на замрелите вътрешни комитети и да образува нови "до главното събрание", като за целта Централният комитет заделя 20 турски лири." https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/podir/03_01.htm И още нещо за Априлското, защото Стамболов се имал за наследник на Левски, обаче скрил от всички други Апостоли какви ги вършел в Белград, не им написал и ред в какво участва и планува, изпратил Живков, който не е бил апостол и верен само нему, използвал момента, за да получи контактите и познанствата там на Хитов и Каравелов, та да можел сам да уговаря в бъдеще бунтове с важните хора отвън и .т.н, не поддържал никаква връзка с останалите три окръга и оставил въстанието без център, централна власт и координация, в своя Търновски не свършил на терен много работа, очевидно очаквал отвън някой да ни освободи, не вярвал във въстанието съдейки по реакцията му на кървавото писмо, но други четат биографията му по различен начин: https://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/1876.htm Това не е наследникът на Левски... макар Стамболов да е имал и своите качества на политик.

В статии е споменавано, че Обретенов бил близък на Стамболов и затова станал околийски началник. Но никъде не е проследено откъде и как започва близостта им. Важното е, че в Гюргево и двамата били в най-затворения кръг на взимащите решения, докато например един Бенковски е бил допускан само като слушател. Стамболов получил пълномощно от БРЦК и затова събрал седянката, но пък от нея категорично изолирал Каравелов и всички, които по едно или друго време били близки до него, включително Ботев, Драсов, Пеев и т.н. Някъде по това време е плашил Каравелов и с пистолет за липсващия архив на БРЦК, който вестникарят така и не предал никога никому, явно не е разполагал с него. Така остава съмнението, че Марин Поплуканов е прав като разпознал протоколите на комитета в Ловеч изсипани пред Извънредната Комисия... Аз имам идея защо са му трябвали протоколите от столицата на Привременното правителство на Каравелов. Първо бяха подписите, искани от Тошков, после онзи зашифрован списък, пренасян от Кънчев и очакван от Христо Георгиев, накрая Каравелов е решил да докаже сериозността на ВРО като предостави протоколите, най-вероятно на руския консул в Букурещ. На сайта vasil-levki.eu, на който много пъти сме се позовавали тук е поместено съобщение от Найден Геров до граф Игнатиев от зимата на 1872г., съдържащо сериозни съмнения има ли истинска организация, каквато е представял нейния лидер. Но от бандата около Каравелов, единствено Обретенов се вмъква във вътрешния кръг на Стамболов. Още се питам как и кога е спечелил доверието му? Вероятно още след подаване на оставката от Каравелов като председател на БРЦК, Обретенов винаги добре се е ориентирал на кой висшестоящ да служи... И така, в Гюргево ту си пийвали според документите, ту играели комар, ту вземали решения... и така откарали петдесет дни като Горов ги е хранил. Има и още нещо, как са си представяли въстание като тяхна лична работа, в която други поборници, хъшове да не участват? Тогава някой им е плащал за нея...

Аз предполагам, че за ноемврийските писма на Апостола става въпрос: "Писмо до членовете на окръжния център в Голям Извор 1872 декември 12 №-р 47-й Братя в Окружният център в Сюлейманооглу Дауд, Напред и не бойте се! Нека българското юнашко око се не бои вече от мъките на дрипавият читак. Ето времето се вече решава; близо е да докажем душманину, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен и който от тях не припознае нашите закони и да живее с нас по същите граждански правила, той с всичко в един миг ще стане на прах и пепел. Ний членовете на Централният комитет събираме се да определим вече време за общонародно въстание, защото силно ни принуждава вънкашното обстоятелство без друго да вървим на бой и минута да се не губи! Но това спираме за някой месец и друг, докато се извести по всичките страни на Българско да се приготвят откъм барут, куршум и пр.; да дават кой колкото пари вече има; да вдигат с лихва кой колкото вече може, които пари най-много до два месеца да бъдат готови, че щом пишем, да се донесат задето ги поискаме, та докато се нарежда работата за революция, да станат готови пушките и всичките други припас и да се разнесе по местата, задето е нужно, защото вдигнем ли вече народните байраци, дотам всичкото приготовление! Всичко това по-скоро да съобщите по всичките страни!" Аз обаче винаги съм чела това и другите му писма от ноември-декември, 1872г. като негов опит да окуражава, за да не спре работата, да вдига духа там където имало отчаяние пред най-голямата дотогавашна заплаха пред организацията му. На всички е писал думи като "кураж", "дързост", за да им вдъхне вяра, че трябва да продължат. Подобни думи казва и в най-тежкия си час на Николчо Цвятков, дори и тогава не се е предал пред бедата: „Нашата работа се поосуети малко, се позабави, но пак ще се поднови скоро, тя само закппя на няколко време!“ Явно обаче моя прочит не е близък до официалния, проф. Митев не назовава пряко на кои документи се опира мнението му, но няма кои да са други, за него тези писма означават друго, че Левски отивал в Букурещ да уговаря въстанието, вече се бил съгласил с Каравелов... Но... писмо от Левски до Каравелов с такова съгласие няма. Ако идеята бе да тича в Букурещ, за да се разберат за въстанието, нямаше да има необходимост да минава през Ловеч, да държи толкова много на архивата, да я изисква и събира, да иска да я пренесе през Дунава... Архивата би била била на второ, трето, четвърто място сред приоритетите, ако обявяването на въстанието е на първо място. Друга му е била идеята по пътя към Влашко, заради която рискувал живота си и влезнал в капана, приоритети са били архивът и парите за оръжие, събраните народни пари... Не е бързал презглава да тича и да уговаря въстание. Нека кажа и още нещо, точно той не е имал нужда от никого, за да обяви въстание, можел е сам да го направи. Другите, включително Каравелов са зависели в тази част от него, но той не е зависел от тях, можел е хипотетично да го направи по всяко време. Аз затова съм приемала писмата му като окуражителни и смели, вдъхващи увереност на останалите на свобода комитаджии, че един ден въстание все пак ще има въпреки арестите и съдебния процес. Освен това ако е искал, той вече е имал разрешителното за въстание от Букурещ и не е било нужно да отива там, за да го получи, но дори и е бил подканян настойчиво да го вдигне. Писмено. Второто писмо на Каравелов. Но сигурно аз не тълкувам документите от този период правилно или на проф. Митев му убягва гледна точка като моята. Относно сърбите, Левски е бил в Легията, лежал е и в тъмницата в Зайчар, на него никой нищо не е трябвало да обяснява... само дето не е знаел, че Хитов и Каравелов са били на заплата към Белград, както и Дяковчанина, за когото обаче може и да е подозирал. За Кънчев не знаем, макар и той да е "минал" оттам и стоял около два месеца, а после започнал да изпълнява задачи, които не ВРО му била поставила... Замислих се за Русе, Левски не е създал там комитета, Каравелов го нямало в Букурещ и е измислица на Обретенов, че ги подтикнал, той по това време е бил в Белград. Остава да са се самосъздали, самообявили са се за такива, затова Обретенов настоявал пред свой познат книжар да го препоръча на Големия за куриер. Така, без никой да ги е заклел и признал като комитет, легитимирали членството си в организацията на Левски, за която чули от Кънчев, нещо такова предполагам се е случило, иначе нямали ничие одобрение и благословия, самозванци. Чудех се защо Обретенов е настоявал да бъде одобрен за куриер.Защото с одобрението на Големия отишъл да се представи на Каравелов и по този начин вече е бил вътрешен човек. Протоколите, които също са писали приличат с кодовете вместо имената на старите ТБЦК, а не на ВРО. Така са предполагали, че трябва да бъде, нямало е кой да им каже как следва да ги водят, което подкрепя идеята ми, че са се самовнедрили в организацията, защото ТБЦК е с отмирала дейност, а от Кънчев научили, че има нова организация, на която той е парашутиран като заместник на лидера... От 7 юни 1871 г. е писмото на Големия до Никола, а в края на август 1871 г. Ангел Кънчев се срещнал в Ловеч с дякона Левски и с другия му помощник Димитър Общи, за да започнат тримата заедно работа т.е. все още не е имал право да създава комитети и одобрение за народната работа от Апостола. Изглежда наистина са се самообявили за комитет, колкото и странно да звучи. Другото от подкаста, Стамболов викал Обретенов да отива да работи за свободата, интересно защо толкова държал точно на него...

Да допълня, много си заслужава да бъде изслушан и е безплатен този подкаст, впечатлена съм и има какво да бъде коментирано, като проф. Митев споменава новите документи срещу дългогодишните мантри:

Както написах, аз чета всички стари документи, статии, книги и т.н. в светлината на новата информация. Някои факти ми говорят по нов начин, включително Вашата статия . Читателите има много какво да вземат от Вас, какво да научат, как да боравят с информацията, къде да внимават и по-добре от Вас, отколкото да повтарят стари мантри от стотина години... Друг е въпросът, че не са искали одобрението Ви да я публикуват, има си copyrights, има си етика... За Левски, размонашването му и появяването му публично размонашен в Карлово след Великден е приемано доста сериозно в онези времена. Този, който е знаел за жеста му, вече е гледал с други очи на него, не като на духовник и служител на църквата. Апостола е разбирал това, защото в много от историческите извори си личи, че пред непознати той е скривал размонашването си, особено при създаване на комитети, дори е слагал расо и калимявка, за да създаде повече доверие между себе си и чуждите хора, с които на основа една клетва следвало да работят заедно най-трудната работа. Но за Каравелов е нямало тайни и от кореспонденцията им не личи да е зачитал духовния му сан. Левски е имал мнение по църковните въпроси, нищо че не е писал статии по въпроса, не е коментирал в писмата, но не е изпускал от очи църковната борба, въпреки посветеността си на политическата, създал е дузина приятелства в манастири, женски метохи и др., останал дълбоко в себе си дякон Игнатий. Но не всеки го е приемал като такъв заради размонашването. Още нещо, аз все още си задавам въпроси по последната книга с интересните статии. Значи, Христо Георгиев уредил 30 000 пушки да стигнат до Белград, но не успял да направи същото за българските поборници. Една-две-три-четири-пет години... дори и 3000 не осигурил. Това не е лидерът, за който се е представял. Тошков пък обещавал 20 000, ама като избухнело въстание, докато той си седял на спокойно в Одеса. Как да избухне без пушки? С тояги и сопи срещу иглянки? С черешово топче... Значи народът да се жертва, да отива на клане след ей такива обещания, за да получат след това т.н. родолюбци високи постове, а може и ордени, както споменава Захари. За много хитри са се мислели всички те. Изглежда по-лесно е било да станеш един от тях, отколкото да придобиеш мисленето на Апостола. Това е важна тема, някъде в средата на шестдесетте е било по-логично да се вмести между хъшовете, вместо да се разграничи от тях. Имам идея защо не се е присъединил, защо разработил свой път към свободата. През цялото време е бил с момчета от българско, които отишли в легията с него и с него се върнали да си работят у дома. Останал при корените си, при своите, при работещите в българско, изтъкнал го в едно писмо от Ловеч, а след случая Зайчар е било ясно на Белград, че на него няма нужда да му предлагат нищо, нямало да го спечелят. За Найден Геров зная, че са дискутирали в Пловдив накъде и защо, но няма данни да му е предлагал нещо както било предлагано на Христо Георгиев, на Каравелов. Дори с Хаджипенчович в Цариград е коментирал, но останал на своето мнение. Не са му повлияли, въпросът е как е изградил тази непромокаемост в себе си. Някъде след четата на Хитов и преди първата обиколка вече е бил недостъпен за чуждо влияние. Но как се е съхранил? Дори Касабов не е издържал и се оттеглил...

За тази статия е важно да отбележим, че авторът не е разполагал с доклада на Саиб паша, преведен от проф. Орлин Събев, изключително уважение към него, каквото първи и преди всички е прочел, дал е възможност на всеки да го знае. Книгата със статията бе издадена тази година. В нея е и другата статия, за парите, за плащането отвън на т.н. наши дейци... Малко по малко истината от документите ще стигне до хората и ще промени наученото. Няма да стане за един ден, за една нощ, но макар и бавно, след 150 години достига до нас и не можем да си затваряме очите за нея. За Ловеч зная, че Левски е искал да купи печатница, която да бъде пренесена там. Той добре е разбирал силата на медиите, нищо, че голямата част от българите са били неграмотни, все някой се е наемал да им прочете. Когато нещо е било написано черно-на бяло, те са имали повече доверие на писменото слово отколкото на казаното по площади и пазари устно. Купуват печатницата, но успяват да я пренесат след Освобождението. Така и не съм намерила източници, които да кажат кой е работил на нея, за да знаем дали е бил комитетски член. И да, аз също нямам съмнение, че попът би следвал линията на Левски и ВРО в един църковен вестник. Не би му повлиял Каравелов, а и по църковните работи попът е бил по-голям капацитет. Апостола до последно има доверие в него, Марийка Сиркова го потвъждава, при най-последната му нощ в дома на Сиркови възпира съмненията й с думите: "Наи човек е попа...", а самият поп Кръстьо все му пращал съобщения да не стъпва в Ловеч и в Ловешко в онези месеци... Още две статии са важни според мен, защото сега ги чета по-различен начин: https://fakel.bg/масонството-и-до-днес-е-заклеймявано-и/ "Активно участие взема и Любен Каравелов. Неговият вестник „Свобода“ тръгва и с пари на Ценович и Н. Попович." - Днес знаем колко пари е взел от Белград, за да издава вестника, как му е дадена печатницата, колко му е плащано месечно, плюс и от Азиатския департамент, думи нямам колко алчен е бил, успял да вземе пари и от богатите българи във Влашко, които всъщност трябвало да събират пари за оръжие, но... безкрайно ненаситен е бил вестникаря, първо да заграби пари, а през 1872г. и властта... Тук пък за лъжите на Обретенов, доказано лъжещ преди да правим новите исторически анализи, но в книгите на автора липса обаче разбора за Пенев и Кънчев, до който ние стигнахме:https://fakel.bg/10619-2/

"Наш свещеник, на име поп Кръстю, ще дойде при вас да се разбере ще може ли на вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен за в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах по-напред да дойде да се разбере с вас. Човек е, който може да ви бъде полезен, па и вие нему в неговата работа. Той ще дойде с осем-десет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви приказваше Грую и аз." За поп Кръстьо ясно, но съм забравила кой е бил словослагателят, за когото и Марин Поплуканов, и Левски са говорили на Каравелов, а после и са му писали. Интересно ми е кой от Ловеч е бил съгласен да помага на поп Кръстьо да издават вестник на ВРО, не на Каравелов. Съвсем тема от последните ни постове за вестникаря, изпълнявал функцията и на цензура в своя печатен орган. Апостола е успял да се подготви, да организира свои хора, които да работят за народната работа не в стила и начина на Каравелов, а по неговия. Имал е наистина доверие в поп Кръстьо и това сме коментирали, но някак ми е убягнало кой е бил другият, готов да потегли за Влашко... Въпреки че днес, от дистанцията на времето бих казала, по-добре по най-бързия начин попът и словослагателят да бяха отишли в Браила и нищо общо Левски да няма с Каравелов повече, но... И една интересна статия за куриерката, споменавана многократно от Обретенов: https://chitanka.info/text/21362-todora-bakyrdzhieva За съжаление тя не е оставила мемоари, за да каже наистина за онези две писма дали ги е пренесла или по друг начин са стигнали до Русе...

Много закъснели реакции на Левски, но пък супер важни, ако бе вдигнал въстание, щеше да е напразно, не са били готови за бой... За съжаление оценките и за Каравелов, и за Обретенов в родната историография са сериозно оспорими. Никой няма нужда от фалшиви герои, повече от достатъчно са истинските, не е малко да сме наследници на тяхната история и няма защо да си измисляме другите. Тези дни исках да си припомня един стар тест, в Народната библиотека попаднах на него, но... бивш първи собственик Захари Стоянов. В едно от полетата като коментар по повод опит за изтъкване на заслуги, е написал, че и на Кирияк, и на мнозина все им се привиждал орденът на Света Анна. Прочетох в гугъл, руският орден на Света Анна е държавна награда на Руската империя, основана през 1735 г., присъждал се за военни и граждански заслуги. Ние не искаме да вярваме, но за част от поборниците ни нещата са били кристално ясни, едните са били с идеалите, другите не съвсем. Захари веднага е посочвал кой от кои е. Познавал си ги е всичките, не е имал илюзии, че чистите и честните са били онези на Оборище, не онези от Влашко, написал го е, завещал ни е, че не са били от един типаж възрожденците ни... Трябва да свикваме с това. В противен случай все по-често достъпът до чуждите архиви ще е болезнен за нас, откривайки кой какви пари е вземал и за кого е работил, а пък ние какво сме учили и в какво сме искали да вярваме се оказва съвсем друга работа... Истината, историческата истина, е винаги по-добрата страна.

Това, което не е лесно да напиша е, че Левски е видял отпечатана тази цензурирана версия... Ботев като си е видял окастрени статиите е надал вик до небето и избягал от Каравелов, че искал и да го убива, пращал Бенковски да свърши тази работа... Но Левски и това изтърпял. Каравелов е грешката му, голямата... От вестникаря, издаващ присъди на Пенев и Кънчев, създал свой революционен комитет като тайна полиция, Захари пише, че такава функция русенския комитет, създаден без Апостола, изпълнявал, направил Обретенов свои очи и уши, подтикващ към пладнешки обири на чорбаджии тези, които трябвало да работят за идеали, одобрил Арабаконашката афера без много мисъл, изискващ въстание в българско без сам да участва в него и без мисъл за жертвите, вживял се в ролята на прокурор и обвинил поп Кръстьо в предателство, същият който трябвало да го замести в печатането, получаващ пари от две чужди сили, но искащ още и още от ВРО, заформил фалшиво гласуване на Събранието, нестъпвал в българско да работи на терен с всякакви хора във всякакво време... Как този човек да не е бил грешката на Левски?