Borova gora

Дотук стана ясно, че Марин и Левски са отсъствали април-май, 1872г. : 1872 април, 6 – придружен от М. Поплуканов тръгва [от Ловеч ?] с тескере на името на Д. Пеев, за да присъствува на Общото събрание във Влашко – Букурещ. Пътуват вероятно по установения конспиративен канал: Ловеч – Плевен -Туриу Мъгуреле. Записва в бележника си (с. 83): „6 апр[ил) тръгвам за във Влаш[ко] с предс[тавителя М. Поплуканов] през Ор[яховската] граница; от Алилаа Селевли [т.е. Ловеч| до Ор[яхово] за разноски три дни с кон с йоще един другар, за да ме изпрати и да сес върне; за другарят да се върне с три коня, за пашапорт – 17 1/2 [гр.]”. - изпращачът е бил Никола Сирков. Драсов останал единствения на прицел за властта в Ловеч, въпросът е, че от комитета не са били предвидили никакво събитие да се случи в този период, заради което да предизвика внимание. Дори и Общия нямал някаква специална задача. После започват действията, но Марин по това време трябва да се е прибрал в града. "На 20 май се прави опит да се убие богаташа Николчо Арнаудов от Орхание, след което да се запали и къщата му, защото обещал да даде 30 лири за народното дело, но след това „забравил“ да изпълни обещанието си. Групата за „мокри“ поръчки се води, разбира се, от Димитър Общи. Този опит обаче се оказва неуспешен. Към 28 юни се прави опит да бъде убит митрополитският наместник на Ловеч, дяконът Паисий, който несправедливо е обвинен в шпионаж и смъртната му присъда е произнесена без разследване." - но към Драсов са се насочили по-рано, докато другите са били във Влашко, макар че научил новините от Марин вероятно той предава всичко, за да се спаси и забегне в чужбина, ако е бил невинен, защо не се връща нито веднъж през следващите години, а чак след края на войната? *** И нещо за информация: https://old.fakel.bg/index.php?t=6009

Някъде четох, че Кънчев е бил на мисия, възложена от Каравелов и там е бил предаден, пистолетът му не е стрелял нито веднъж. От Левски всичко е било скрито-покрито. Това е само една от статиите: https://www.dunavmost.com/novini/152-godini-ot-gibelta-na-angel-kanchev( https://www.kvantov-prehod.org/article/1080/за-христо-ботев-в-името-на-истината - Каравелов пуска слуха, че полицията в Русе смятала А. Кънчев за възможния убиец на Стоян Пенев. Това е внушено на хората на Левски, които разследвали смъртта му. https://chr.bg/istorii/lichnosti/ulitsi-na-istoriyata-angel-kanchev-pazitelyat-na-brtsk/ -Предателството е за пари и слаби страсти, Кънчев приключва своя живот на пристанището в Русе...

Аз обаче името на Драгостинов тук не го виждам: https://pavelnik.blogspot.com/2022/04/blog-post_28.html но Обретенов си е в списъка. Ударът от Букурещ е по-лош отколкото се очаква, предвид, че ни се е искало да вярваме в Каравелов, но излиза, че там е било борба за власт, а не за идеи, само Апостола бил идеалист, защото прелистих хартиите. В книгата на Добрин Денев "Свобода и всекиму своето", на стр.84 е записано, че за пари е водел лични разговори с Марин и Тодор Пеев да му изпращат директно събраните суми на него. Левски е бил против, само след като бъде получена в българско стоката, т.е. пушките, тогава да тръгнат парите навън. Изглежда никак нямал вяра на Каравелов за пари, народни пари, как и защо би ги употребил. Нещо недобро е знаел за Каравелов и сметките му. Каравелов буквално се борел с него касата да е в Букурещ и властта, да се управлява българско оттам, а не отвътре. Но тук е ключът за странната голяма сума събрана от Марин, която той учудващо защо излъгал, че употребил за лични нужди, но щял да възстанови. Нищо не бил употребил, тук е загадката, събрал ги и ги пазел, а когато отишъл в Диарбекир баща му се разпореждал с тях, век по-късно са изровени от тяхна земя. Безкрайно съм се чудила защо излъгал Левски, че ги употребил и създал цялата драма около тях, плюс, че в тях са били и парите събрани от Драсов, който също му писал, толкова странно и омотано, и без логика, а до какви проблеми довело това криене на купчина пари... Сега всичко си идва на мястото. Събирал ги да ги прати тихомълком на Каравелов, вероятно само е чакал да види дали въпросния ще задържи властта или бързо ще я изгуби. Чакал да види кой от Левски или Каравелов ще надделее, за да отчете на единия парите. Не били за него самия. Чувствал, че така трябва да постъпи, защото онзи станал председател т.е. важен шеф. Шеф, който заповядвал, и посочвал другите, а не били избирани, които да влезнат в ръководството, никакъв демократичен принцип при изборите, няма висшегласие, както били свикнали в Ловеч. Всички тези разговори Каравелов провел зад гърба на Левски... И ето как Тодор Пеев се забъркал в афери с пари, под натиска на Каравелов в тези лични разговори, цитиран е като другият, с когото новият бос имал разговори на четири очи... Мога да снимам с телефона тази страница, ако нямате книгата, но дословно преразказвам. Конкретният му източник не знам кой е, защото на последните страници е именникът на историческите извори. Нов прочит на историята е, публикуван 2014г. като в някои глави има данни, липсващи в други книги. Но на стр.44 има и важно напомняне на думи на Големия, че само на Ценович Левски имал вяра в Букурещ, защото зад гърба му там бая кроежи ставали, това е преди събранието, а май 1872г. какви кроежи излизат на повърхността...

Не намерих много дотук, но не е без хич, че Общия за революционер не ставал, не спрял да се хвали на всички участници в Арабаконашия обир, че убил дякон Паисий: "Тодор Кръстев съобщава на следователите, че Димитър Общи е премахнал по нареждане на комитета и „попа“ от Орхание — известният Ловчански митрополитски наместник Дякон Паисий, за убиеца на когото турските власти до този момент не са имали никакви данни. На въпроса на следователя „Откъде ти знаеш, че Димитър от Сърбия е убил попа?“ Бръмбара отговаря точно и ясно: „Когато отивахме да нападнем хазната, той (Общия) ми разправи по пътя, че убил попа. Народът му заповядал.“ https://loveshkivesti.net/димитър-общи-предател-герой-или-дво/ Нищо чудно от него да са тръгнали по ханове и паланки слуховете за комитета в Ловеч, искал е да удари Левски по силното му място и вероятно го е направил така, че да бъде чут от шпиони... Ето и нещо интересно за Драсов: "Сега изглежда странно решението /само негово ли е било?/ на Драсов да напусне Ловеч и България. Съмнителна, неясна, лишена от убедителни основания е изтъкваната от революционера причина – да продължи образованието си в Чехия. Че това е било наистина така, ала и не съвсем, говорят документите: „За да не претълкуват другарите му, че той /Драсов/ бяга от страх пред турците, а от друга страна, да не усъмни и самите турци, пуска новината, че заминава за странство, на учение.” /по Ив. Урумов/. „Няколко време преди да замине за Чехия, Драсов заминал за Букурещ, където занесъл един пакет документи, принадлежащи на Ловчанския революционен комитет, и ги предал на Каравелов” /по спомени но близките му/." - в други статии по-горе четохме, че изгорил, с една дума, нищо не оставил в дома си... https://patrioti.net/иван-драсов-неукротимият/ Но все още се надявам да намеря истинската причина, поради която Драсов застава на прицел пред властта май-юни...

Честит празник Така е, но от всичко открито до момента в изворите събитията имат логика. Драсов се завърнал от Букурещ, тогава съседът му Али Чауш, или братът на Яким Шишков, работещ в конака, или някой трети му подшушва, че е топ-комитата за властта и търсят начин да го арестуват. Той е въртял комитета в Ловеч, наистина. Няма го Левски, почти два месеца ще го няма, Марин е тръгнал по-късно от Букурещ и той наистина е единственият лидер в случая. Ако е представлявал Лясковец и Търново, нормално е да е бил и в Марино поле, и на други места в града, за да даде отчет за решенията от Влашко на местния комитет. И вече е търсел изход, спасение, под някаква форма да се махне, опцията хъш в онзи момент не е била добре дошла за него. Въпросът е какво се е случило, та властта е очаквала завръщането му готова да го арестува, да бастиса къщата му и както пише в горната статия е изгорил всъщност част от архива в паниката. Единственото, за което се сещам е Общия, той се е въртял около крепостта на Левски с намерението да я пробие, за да си отмъсти задето не е изпратен в Букурещ. Парадоксалното е, че в този период, явно споделил всичко с Пъшков, Драсов решил да премине на страната на Общия, любимеца на новия голям шеф Каравелов, разочарован, че Левски приело своето поражение и това на столицата си. Значи сега анализ къде и какво е правил Общия април-май, довело до насочване на окото на властта към Ловеч и Драсов. В Търново нищо интересно не е ставало, Големия се занимавал с проблемите на Русе и за тях пишел на Апостола на 4-ти май, в Лясковец подготвяли убийството на Козлев. Какво е правил Общия да навреди на Ловеч?

Според мен Пъшков някои неща може и да е поукрасил, в онзи момент 1901г. България е била Княжество и леко се е подмазал на властта, че видите ли, той и всички ловчанлии винаги са искали княз, само карловецът против... ама полза от тези изявления не получил, князът не го канил на приеми, политически срещи, канил Драсов съгласно писмото, което публикувахте тук Но той заслужава специално внимание, единствен от всички си носил тефтечрче и записвал като в дневник всяко място, през което минали на път за Диарбекир, уникална последователност сякаш наистина очаквал на някой да го прочете после, да си припомня с точност, да разказва... Някакво отношение към фактите, към точността, към достоверността е имал поне в младите години когато си водел записки.

Хрумна ми нещо, в отсъствието на Левски, а и ако Марин се е позабавил по пътя май-юни 1872г., възможно е наистина Драсов да е изглеждал топ-комитата на властта, но защо е влязъл в полезрението й, къде е провокацията, защо са чакали удобен момент, за да го арестуват? Какво ги е накарало да концентрират поглед върху комитета в Ловеч-столицата на Левски... Общият е бил наоколо и им пращал писма за дякон Паисий, освен той много да е говорел и да е привлякъъл вниманието на шпионите, затова Драсов бързал някак да напусне, но и да остави Пъшков и Поплуканов спокойни натиснал педала за убийството на Паисий преди да отпътува.

И тук има емоционални пазажи, далече от историческия анализ, но и още нещо: https://struma.bg/оклеветеният-титан-след-гибелта-на-ва/ Не съм чела, че неговата къща е била бастисана, нито че е била заплашена от бастисване или ако е била липсва дата, повод за да го нарочат за бастисване... но изгорил архивът, който уж Марин пренесъл в Букурещ неясно защо... Драсов пък после бидейки на власт запазил богат архив за поколенията... Странна и противоречива личност. И... не бил получил диплома от Писек, от Чехия...

На някого би му хрумнало, че съзнателно се е подписал различно, ако документът попадне в грешни ръце да твърди, че това не е неговият почерк и подпис, че е невинен... Попаднах на нещо любопитно, изключваме излишния текст: https://plovdivnow.bg/obshtina-karlovo/hristo-botev-i-ivan-drasov-si-razmeniat-chasovnitsite-predi-12219/ и остава: "Революционната дейност безспорно се отразява върху личния му живот. Дюкянът му често се посещава от негови съмишленици. За служителите в конака е ясно, че той е главния комита и те търсят удобен повод за негово арестуване. С цел да предотврати ударите на властта обявява на всеослушание, че заминава за Чехия, където ще продължи своето образование. За да прозвучи още по-убедително този негов мотив, той устройва “прощално тържество”, на което кани не само близки и познати, но и хора от управата. С това успява да разсее всякакви съмнения, кръжащи около неговата личност." Относно часовниците, мисля, че са ги разменили в друг период на своето приятелство, не помня Драсов да е изпращал Ботев на пристанището... Но по-важното, любопитна съм кой е източника на целия текст особено относно тържеството и ... поканената управа, която му донесла тескерето... И... какво е породило търсенето на удобен повод за неговото арестуване, какво се е случило при завръщането му от Букурещ? Плюс: "В работата над него историкът Илко Илиев е прибегнал дори до химически опити, за да провери описаната лично от Иван Драсов (1848-1901) рецепта с кобалтов дихлорид за изработване на симпатично мастило. Оказало се, че през XXI век невидимите писмена при нагряване изпъкват в тъмночервено-виолетов цвят също толкова добре, както през XIX век. Сред най-любопитните хипотези на Илиев е, че вероятно в историческите ни архиви има сведения, които и до ден днешен не сме прочели. Било защото освен видимия текст има и записан с „особен прах“, било защото нечие писмо пред очите ни, изпълнено с видими грешки и безсмислици, остава безинтересно без една отдавна изгубена „скара“. https://epicenter.bg/article/Svoboda-chrez-revolutsiya-obshta/79210/11/61

И Страшимиров, и Кършовски твърдят, че подписът на Драсов е там, между Бръшлянов и Христо Попов. Марин не е посмял да отрече, значи наистина Драсов е бил. Не знаем кой е представлявал Лясковец и Търново вместо Големия, това може да е бил той. Вероятно и самочувствието му е литнало до небесата, че отишъл наравно с Левски и Марин на събранието, а е бил най-млад от всички в Ловешкия комитет. Но в Букурещ е бил смазан, неговият Ловеч, водещият комитет на Левски бил сведен до обикновен. Сабята я е купил Марин на Левски и му я подарил, нещо като опит да му вдъхне кураж да се бори, след което Марин тръгнал. Във вторият линк има интересна забележка, на 11 май Левски участвал в изпращането на представителя на Лясковец, направили го тържествено, някакво ухажване от страна на Каравелов има тук и затова е любопитно кой е бил. Другите представители не са изпращани официално поотделно. За тях Марин споменава, че им направили общо тържество и взели по 20 лири или гроша не съм сигурна, за обща вечеря в някакъв хан. После тръгнал сам за българско. Каравелов наистина успял в разделяй и владей. Тъжното е за чия сметка...

И тук има записан Драсов, дали той не е представлявал Търново и Лясковец след като Големия не е бил там, а е пращал писма на Левски от българско: https://pavelnik.blogspot.com/2022/04/blog-post_28.html Тук има 4-ти май, писмо от Големия, значи не е бил в Букурещ, затова по-късно и в доноса е объркан, защото някой, издайникът, се е "изгубил" за кой град последно отговарял шефът на тайната полиция: https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/ На практика и Поплуканов, и Драсов са се върнали по едно и също време в българско, Левски е останал и още там е започнал да прави планове за реорганизация и регионални центрове. Гложенецът е ясно защо е в доноса, с Пъшков не са се търпяли, в очите му е казвал, че не е революционер, а търговец, който все за търговийката си мисли, а за Гложенеца освобождението било всичко... Аз продължавам да търся мотива на Драсов и Пъшков, защото в много материали, които прегледах, историята на Левски е разказвана като приказка, но всъщност реалността е, че в нея има предателства истинни и някой конкретно е започнал да донася на властта в Ловеч. Но като за начало приемаме, че Драсов е присъствал на събранието, посочени са източниците...

За Величка и Сиркови през юли пак ще кажа, най-вероятното е предупредилият ги да е брата на Яким Шишков, съдружника на Пъшков, Шишков, в чиято градина се провело едно от събранията с Общия, Шишков, който изгорил документи в квартирата на Пъшков преди да влязат заптиетата, за да го спаси... Ролята на Шишков в събитията също е интересна, разпитван е в конака след обира, но бързо освободен. За мен ключът е в думите на Марин, че не помни Драсов на събранието в Букурещ, но пък разпознал подписа му на документа. Ние с Вас опитвахме да го разпознаем, но не е ли по-важно, че в 1901г. Марин го е разпознал? Защо би излъгал Параскев Стоянов? И без това твърдял, че не го помни в Букурещ. Там Драсов трябва да се е почувствал никой, смазан, а в Ловеч е бил всичко в комитета-лидер на случващото се. Те си продължили в стар стил без да искат разрешение от Букурещ за убийството на дякон Паисий, важното е, че имали вишегласие в Ловеч. Никак не били ок да сдадат властта и да се подчинят на искането за скорошно въстание, а разочарованието от Левски, който "подарил" някак си на Каравелов организацията, която сам създал и ръководел дотогава. Драсов и преди е срещал Каравелов и хората във Влашко и както сам написахте, никак не ги е харесал. С него ако се е случило нещо, ако е бил разпитван къде е пътувал по донос на някой шпионин, а той не е бил търговец, май-юни при него ни се губят, а нещо в тези два месеца се е случило, за да се стигне в юли до доноса... Вече е ясно защо Общия завзел готовите комитети на Левски с велики обещания за бързо освобождаване, за войска на Дунава и т.н., за да гласуват за Каравелов и той да си прави каквото иска, без повече шеф да му е Апостола. Но Драсов и Пъшков гласуват за пълномощното му, а после и за обира в Арабаконак, кога е било това гласуване за обира ако Левски след средата на август не се е върнал в Ловеч? Той е гласувал против и поп Кръстьо също, началото на август ли са гласували?

"Арестуването му у Сиркови се е провалило само благодарение на чиста случайност - Величка го е предупредила." Не съм сигурна, че случайно е предупредила. Сирков им е роднина, а и при разпити не би издържал, би ги издал, той самият не е бил сигурен в себе си, затова праща Цвятков с Левски в Къкрина. Поплуканови винаги са имали късмет правилно да преценят обстановката, трябвало е да спасят Сирков. Всички би трябвало да осъзнаят, че само много доверен човек би ги предал предвид бастисаните къщи. Но от писмото на Левски да Каравелов не личи да е осъзнал това. По-късно вече нямал съмнения, но на този етап изобщо не искал да види и повярва, а и вероятно би го сметнал за свързано с убийството на момчето, докато нещата са били по-дълбоки, по-ранни, насочени срещу въстанието. Марин трябва да е научил в дните след бастисването и на практика не развива никаква комитетска дейност, нито въоръжаване с пушки, нито заплахи и обири или друго. Седял е на завет и е чакал новини за Арабаконак. Според мен става доносник, пречупват го в тези 12 дни когато са на гости на каймакамина, арестуват баща му, сестра му... преди да тръгнат за София вече е бил на страната на Пъшков, който трябва да е направил следващите доноси за убийствата, за които е знаел и т.н. Марин може да е допълнил информацията, да е потвърждавал, да е допълвал пред каймакамина и така да се е получило прекалено многото говорене. Факт е, двамата наистина са знаели много. Пъшков и Драсов са били приятели, Пъшков подчертава, че влезнал в комитета заради Драсов, може би защото бил по-възрастен и по-богат, имал голям авторитет сред тях, думата му тежала. Алчността попречила, очаквали са Общия да им прати нещо от обира, самият Марин съобщава, че от обира пари не са постъпвали, очевидно са очаквали, питали са го... Мисля, анализирайки юлските дни ще стигнем до момента кой е говорил първи. Също така предполагам, че всъщност никой не е ходил в конака, за да го видят всички, поканили са Али Чауш по съседство, съсед е бил на Драсов, затова и той е участвал във всичко, в т.н. нареченото арестуване на Пъшков, в придружаването му на разпитите, обещавал му е, сигурен бил, че няма да го подложат на изтезания, кое заптие обещавал такова нещо на български арестант... Дадено му е от предателите и водеща поля за Къкрина, той е бил свръзката на каймакамина и издайниците. Имали са му доверие, че няма да направи нищо, с което да ги издаде на българите в града.

Писмото го помня, то потвърждава, че за кратко време са започнали нещо като саморазправа с богати хора, което не е точно организацията, създадена от Левски две години и половина назад. Но точно на тези събрания е станало ясно, че онова в Букурещ не са хвърлени думи, Апостолът предприел действия да ги превърне в дело, вероятно за да си защити пълномощното, което получил. Затова е забързано убийството на дякон Паисий, за да мине между другите, преди да са спрели всичко с оттегляне от комитета, с доноса и ... със скорошното арестуване на Левски, ако имат късмет. Макар че арестуването му в дома на Сиркови се е провалило, може би защото са искали да защитят и Сирков, той изгарял ако хванат Апостола в неговия дом. Предпочели са друг, по-сгоден случай. Марин е бил верен на Левски в Букурещ, а най-вероятно за да не изгубят неговите хора, хората като Марин в организацията, са му дали пълномощното. Но заради проявената лоялност Марин е изглеждал по-ненадежден на Драсов и Пъшков, които в свои ръце на практика са взели бъдещето на организацията. По-късно по необходимост са му разкрили истината, а Драсов се е завъртял около Каравелов, хем не искал въстание, от него въстанник или апостол така и не станало, хем гледал някой пост да заеме. Все още обаче ми се струва, че е възможно най-първия донос да се е случил преди убийството на дякон Паисий и затова толкова спокойно Пъшков е отишъл на място да контролира изпълнението и да наблюдава смъртта му. Някак се е чувствал защитен от властта, макар че се натоварил сам с роля да координира всичко, за да не бъде пропусната възможността този път, следващ път не трябвало да има. Наистина за него е било на живот и смърт, но защо? Цялото изпълнение и бързане идват от него, наистина, а го е подкрепял не Марин, а приятелят му Драсов, който написал и донесъл писмото на Общия...

Пъшков се е държал като недосегаем, партньорът му Яков Шишков влиза в квартирата му след ареста, за да унищожи компрометиращи документи точно преди заптиетата да влязат, дори е запалил огъня в огнището за целта, трябва да намеря къде го четох. Никой друг комитаджия не се е държал така, всичко са криели, хвърляли, унищожавали... имал е причина за такова поведение, някаква сигурност, идваща точно от конака. Нищо, че Гложенеца им пратил писмо, че Общия издава... Сигурна съм, че първият донос за доклада на Хамди е направен в юли, но дали знаем кога точно Левски е влязъл в Ловеч въпросния месец? На 1-ви е преминал в българско, но кога е стигнал до Ловеч? Имам идея за случването на събитията, когато отива прави събрание да ги убеди, плюс че вече са минали на страната на Общия и настояват да му даде пълномощно, тези събития през юли според мен са ключови кога е даден доноса и той да бъде причината за забързването с убийството на дякон Паисий...

Пъшков е бил човекът на каймакамина заради начина, по който е "арестуван", докато Марин е преведен през целия град под охрана от три заптиета като пръв разбойник, защото все още не е направил нищо, с което да заслужи уважение от страна на властта. Но в конака е привикана и сестра му, Пъшков го убедил в тоалетните и Марин се пречупил. Той все пак е бил главатар, знаел е, че петдесетина комитаджии, важни хора в града му, са го отличили и са гласували да им е председател, Пъшков не е носил такава отговорност, затова и в сделката Марин е включил дан е пострада никой от роднините му, нито от комитета. Арестувани след него няма. Това се потвърждава по-късно и от спомените на Никола Цвятков, той съобщава, че Марин му е шушнел да слуша само него и да мълчи на разпитите, докато Пъшков го е изпитвал няколко пъти какво се е случило в Къкрина и толкова, оставил го да се оправя някак си. Затова си мисля, че в първия донос Марин не е участвал, Драсов и Пъшков са си давали сметка, че той лесно не би се съгласил заради отговорността, която е носел пред хората. Захари Стоянов в Записките разказва как са се отнасяли с осъдените на смърт. Влизали сутрин в килията и му казвали да си вземе нещата, че ще го транспортират за разпит в друг град. Само един се усетил, от Ботевата чета, сбогувал се със съкилийниците преди да тръгне. Мисля, че същото е било и с Общия, казали са му, че ще го водят в Истанбул например, той е бил жаден за това и си е въобразявал, че някой ще изпълнява думата на обирджия и ще го представи на Европейските сили, на султана... Как са могли да вярват месеци наред нашите комитаджии на толкова прост и наивен човек... "Ах, те ме излъгаха..." е възможно точно това да означава, да са му казали, че ще пътува, защото вещите му са били с него, нищо не е останало в килията, не е отивал на разпит в съседно помещение, в спомените си Пъшков отбелязва, че са научили от ключаря и той им е съобщил, че всичко негово са си поделили заптиетата, участвали в обесването. Седмици преди това са го излъгали и че ще го направят полски пазач, това също от Пъшков... като дете е вярвал на всичко и си е фантазирал, че го имат за важен. Единственото обяснение за сляпата вяра на нашите последователи му са парите, обещанието, че ще получат нещо от обирите, чисто обирджийство, а не революционери...

Така е, тук бих се подписала след Вас, че парите и документите са причината Левски да влезе в Ловеч през декември, но аз имах предвид преди Арабаконак, поп Кръстьо го хваща през август, след заминаването на Драсов, че са правили двамата далавери с Драсов, докладва на Апостола, но Марин не върнал парите, казал, че ги употребил за свои нужди. Интересно е, защо го е направил, знаел е за устава и тайната полиция... Тук е идеята, че сила му е дал доклада в конака срещу Левски, след бастисването на дома му трябва да са му казали, най-вероятно Пъшков. Тук започва драмата Поплуканови срещу Левски заради парите и причината Марин да му напише, че повече няма място за него в градът им, точно след влизането на полицията в дома му. След Арабаконак ще искат да го подмамят да влезе, тогава цялата фамилия с Величка, Христо ще участва. Марин ще го водят с белекчета като престъпник и Пъшков е ходатайствал за него пред каймакамина, при който той сам се появил сякаш да си пият заедно кафето. Това посочва Пъшков и Драсов като двамата, сложили началото на издаването, първия списък на Хамди паша, защото единият получава тескере, а другият е третиран като гост, не като арестуван...

Четял е всичко, което е идвало до Левски в комитета, Драсов и Поплуканов наравно са му позволявали, някъде четох, че по между си са го наричали мъдрия, с парите, които умеел да печели, с мнението, което е давал, може да им е изглеждал по-умен от тях. Те са се съветвали много с него, включвали го във всичко, макар той никога да не искал да бъде на преден план, ни председател, ни касиер, ни апостол, а търговец, както казвал Гложенеца. Но това с оръжието Левски го е споделил с вишегласието според мен, за да ги убеди защо трябва да приемат новата тактика и стратегия на обири, на убийства, не защото той го искал, а защото Букурещ я налагал като необходимост, за да има пушки за скорошно въстание... За мен и тримата са знаели за оръжието, описано в доклада, не е спонтанно отиването в конака, а може и да не е влизане там, Али Чауш е бил съсед на Драсов, под някаква форма да са му споделили, но е обмислено преди това и то не от един, а поне от двама от тях, самата информация го подсказва. Плюс, в онзи момент са имали доверие на Общия, били са в шок когато той започнал да издава... Един интересен факт при арестуването през октомври, Пъшков видял да водят Марин с белекчета на ръцете по улиците на града, а на него не са му сложени, помолен е сам да отиде при каймакамина... това не е арестуване, това е нещо различно и подозрително. Затова продължавам да мисля, че Пъшков и Драсов са в основата на доноса, водели са Марин за носа известно време докато се налага Пъшков да пусне лира на заптието и в тоалетната на конака на две-три да му обясни какво и как. Освен това в доклада е сложен баща му начело, Марин не би го направил. Интересно е също, че на Пъшков са му предлагани пари да предаде Левски, а на Марин никой не казва какво му е предлагано до момента, в който Величка, сестра му е повикана в конака и започва да играе активна роля в събитията. Нейното арестуване променя много. Иван Колев също е получил пари и тескере. Още нещо, властта е имала нужда да сложи Зия ефенди като шпионин, защо? За мен защото отвътре са изгубили издайниците, Драсов е заминал, а Пъшков е съобщил, че се оттегля от комитета, на Данаил Попов също го е писал. Иначе при такива подробни издайници нямало нужда от шпиони отвън. Само Марин на този етап от нищо не се е оттеглил. Но пък е взел пари, не били похарчени, обаче не ги върнал на Левски, интересно... ---- Линк само за информация: https://telegraph.bg/obshtestvo/novini/plamena-moskova-bezstrashni-bylgarki-prenasiali-poshtata-na-apostola-spodvizhnichkata-na-diakona-teodora-bakyrdzhieva-bila-pyrvata-rodna-aktrisa-razkazva-ekskurzovodkata-v-nacionalen-muzej-vasil-levski-snimki-452724

Васил Левски е взел пари от Стефан Карагьозов и от зет му, Георги Момчев, който пък станал член на търновския комитет. Но след Къкрина на път за Търново споделил на Никола Цвятков, че се бои от реакциите на Карагьозов, защото срещата им не минала добре въпреки взетата сума. Излезнал е прав, Карагьозов го разпознал, а Георги Момчев замазал полу-предателството на тъста си като успял да изиска лекар за раната на Левски. Сега се питам кога е искал тези пари, лятото или есента? Идеята е, че мнението на Димитър Карагьозов може да е повлияло на Пъшков, че е достойно да се спрат разбойнически обири и убийства под булото на идеали. Каравелов изобщо не е разбирал как е изглеждала работата на място, на терен, когато е давал заповедите. Ако Апостола е измъкнал парите лятото-юли, Пъшков и Димитър Карагьозов са имали какво да обсъдят, а да не говорим, че и Симидов, и Карагьозов някак се забъркали в убийството на Паисий, защо ли?

Недоизяснени и спорни въпроси по Арабаконашкото приключение-2014.pdf в гугъл излиза под тази надпис най-отгоре. Страницата е 10, много интересно тълкувание на Марин за предателството на Анастас...

Намерих текста на писмото на Марин Поплуканов за Анастас Попхинов, на стр. 10: Недоизяснени и спорни въпроси по Арабаконашкото приключение-2014.pdf Започвам да мисля, че доносът е подготвен още докато Левски е бил във Влашко, затова така е звучал, "лице... което се намира във Влашко", но са чакали убийството на дякон Паисий, за да не ги предаде и защото пречел на търговиите им, а след това в конака е казано това, което е било от по-рано изговорено. Прекалено издаване, но вече е по-ясно защо, за да им повярва властта и защото целта им е била да спрат въстанието и всичко свързано с него, въоръжаване, убийства, а не да бъде разследвана организацията... Да, мисля, че предварително са уговорили какво да се каже в конака, на практика поне двама или трима са направили уговорката, преговорили са няколко пъти преди един да влезе и да издаде... В онзи момент може да са разчитали, че Анастас ще издаде само Левски, с който бил в остър конфликт, но не и тях, защото минали на страната на Общия т.е. били в един лагер...

Сетих се защо Анастас Попхинов е в доклада, имали са вражда с него, не са дали на своя роднина да го вземе за съпруг, има писмо до Иван Драсов от Илия Поплуканов, който му писал от Одеса през 1873г., че брат му обвинявал Анастас за своето и Пъшковото затваряне, явно непрекъснато Анастас е участвал в някакви отмъщения към някого, особено към Левски, а пък те се надявали да го арестуват като го сложат в доклада. Марин мисля, че е научил бързо от Пъшков за доноса след бастисването на дома му и е получил съвет да не се страхува, тогава написал на Апостола, че за него повече няма място в Ловеч. Двамата с Пъшков не избягали, останали да си гледат търговията, Сиркови искали бягство, защото явно също подучули или досетили. После е Арабаконак...

Според мен е издаването, този, който го е направил е казал на другия, винаги са били заедно, Пъшков влиза в комитета заради Драсов и го подкрепя винаги, заедно гласуват за убийството на Паисий, за пълномощното на Общия, за Арабаконак, подкрепяли са се... така остават до края като съдя по разменените им писма. Ако Пъшков е издал, казал му е и Драсов хукнал навън, защото той е въртял комитета и биха започнали от него разпитите... Пъшков може да е бил на прицел от Орханийския каймакамин, но нямаме повече данни по случая, иначе той би имал и личен мотив. Ако Драсов е издал, няма вариант да не е споделил с него, но Пъшков не се е чувствал застрашен предвид издаденото, той не е бил издаден, не е в списъка... Дори може заедно да са съгласували какво да бъде говорено, комитет от два-три месеца защото Букурещ засилил дейността си... и всичко за въстанието, за да го спрат. Нищо за Общия, защото обирът бил криминален и очаквали да получат пари оттам... За Каравелов нищо, защото нов голям шеф, а Драсов се ориентирал към него... Иван Колев е ясен, като съсед и приятел от детинство е бил вечния следващ Драсов навсякъде... но получил паспорт и пари, дали него не са пратили с указание какво да съобщи? Някъде трябва да има следа кой от тях е...

Липсва ни само една по-директна нишка от някой от тях, в някое писмо, в някои спомени, всичко опитвам да прелистя отново. Да, ускоряването на въстанието, което Каравелов предприема, базирайки са на прерогативите на председател, както бе съгласно линка със статията на професора от СУ, че огромния натиск за парите идвал от Каравелов върху всеки един от пратениците му в българско, е основната причина и за доклада на Хамди, който с нещо дребно едва ли би губил времето на Великия везир, а и да чака два-три месеца за потвърждение на някои твърдения, включени в доклада, но и за издайника. Докато Левски е купувал пушка в Букурещ, някой е издавал и за оръжие, и за боеприпаси и за трите канала... Толкова много е издавал, както и Дора Чаушева отбелязва, че трябва да е бил заклет противник на въстанието. Пъшков не е бил революционер, а прагматичен търговец, лесно е да си представим колко бързо е пресметнал, че такова въстание е обречено, не обслужвало каузата на организацията по начина, по който им я представил две години по-рано Левски, защото не му е било времето и той би искал да не участва, да, това написал и на Данаил Попов, че се дистанцира, но това още не го прави издайник. В моята работа често казват, човек или е честен или е търговец, но дори и послъгване, и мошеничество не го правят все още издайник на революционна организация. Обаче в отношенията му с Драсов е тайната, при някой от двамата е излезнал още един мотив, личен мотив... Питам се след като е напуснал Орхание след убийството на дякон Паисий дали Орханийския каймакамин го е викал отново да го разпитва? Или е поискал да направят това в Ловешкия конак?

Истината е в задругата на дългогодишните приятели, Драсов, Колев и Пъшков, които са споделяли всичко един с друг. Дори да не му е чел Левски писмата, Пъшков е нямал скрупули сам да ги отвори и чете, но вероятно го е правил по-дискретно от Попхинов и от името на председателя Поплуканов. Новината, че сделка с оръжие е близо и въстанието следва да бъде вдигнато едва ли му е звучала мотивиращо. Той не е бил революционер, а търговец, Васил Йонков го охарактеризира съвсем точно. Но пък може това да е причината Левски да е споделил с него за сделката, интересувал се е от търговската гледна точка, от преценката на търговеца... Арестуването му е много подозрително, никой комитаджия не е арестуван по този начин, а източника е самият той... В конака плаща, за да види Марин и да се уговорят каква тактика за следват докрай, тук подозирам Пъшков да е бил водещия и да е дал тон на последващите стъпки. Той не крие също, че когато Величка е дошла в София, тя е дискутирала и с брат си и с него: – Виждахте ли подхвърленото писмо в Хашнови? Чий беше почеркът? - Не, не съм виждал писмото, казаха ми (Величка), че почеркът приличал на поп Кръстевия. Кога научихте за това писмо? Като бяхте още в Ловеч или? - Като бяхме в София, Величка ни съобщи. Сега предполагам, че Пъшков активно е участвал в съчиняването на легендите за писмата, в привличането на Левски в Ловеч и е убедил Марин да се съгласи. Както сам писал до Драсов, вървял е към турските бесилки, това е мотив за издаването на Апостола след Арабаконак. Но за издаването в конака през лятото... освен ако не е бил съмнителен като съучастник в убийството на дякон Паисий, но как биха се досетили и кой би го издал... За поп Кръстьо написал, че много го било яд, попа си останал в Ловеч, а те теглили до Диарбекир. Може същото да е изпитвал и към Левски, с Марин са били в затвора, на стъпка от бесилото, а Апостола навън, в друг свят... В писмото му до Драсов се вижда, че с нещо се е чувствал задължен да изпълнява обещание към него да му пише за всяко заседание на Народното събрание, за годишнината на Левски също, от която пък Драсов се интересувал... Каква ли тайна са делили с Драсов, та ги е свързала буквално до гроб?