Borova gora

Като споменах Кишелски, следва да отбележа, че трябва да се отрека и от собствените си мантри, Данаил Попов е една от тях. Имах много плюсове за него, изглеждаше като верен поборник на Левски с право да чете и преписва писмата му, осигурил му оръжието: “Аз донесох една белгийска пушка, скорострелна, от които имат само кралевските дворцови гвардейци. Нея пушка изнесох я нарочно на В.Левски и я прекарахме насреща през Дунава чрез г-на Оханеза Аладжаджиана, който можеше да я прекара и в Плевен е предадена Левскому с 1000 патрони.” За другата, на 14 юли 1908г., той пише до министъра на просвещението в София: “....Марин поп Луканов и до сега мълчи и таи пушката, която не е негова, а Народна-защото аз с тая цел съм я донесъл, че да я дам на Един Народен поборник, с която да защитава Народните интереси, а не да я задържа Еди-кой си с цел може би, за някогаж, да се възползва той лично от ценността на такава Една реликва”. За третата пушка, Мария Сиркова в спомените си твърди, че са били скрити три от Левски в дома й, той развенчава и глупостите на Обретенов за пренасянето й от майка му и Каравелова: "После прекарването през Никопол за Плевен на В. Левски успях, че прекарах, ако и с голям риск, едната пушка за В. Л., която биде прекарана от самата ми майка - баба Попадия. Пушката биде разглобена на 2-3 части и наконец прекарахме я благополучно и я занесе майка ми в Плевен, и оттам брат ми я препроводил за Ловеч, гдето беше Комитетът." - из писмо до министъра на Просвещението, https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/blog-post_22.html Той използва силни думи срещу довчерашни поборници, търси принципна справедливост, прави дарение на Народният музей в София-другата пушка “Комблен”, която поради ранната смърт на Ангел Кънчев не е била прехвърлена в България. Но тук не оставихме камък и листо непроверени и излезна: "С Данаила се намерих, работата му съобщих и потребните рекомандации за в Българско взех." - писмото на Ангел Кънчев. Преди него по същият път минал и Димитър от Дяково, с препоръки, писани от Данаил, а за капак му поверил да занесе и печата на организацията, изключително важен предмет, без Левски изобщо да е приел Димитър като комитаджия. Абсолютно подло и явно по внушения от Хитов и Каравелов. Анастас Попхинов, брат му, други писма не е отварял, но това на Кишелски - ДА. Почти сигурно е, че му е било подсказано да го направи и да съобщи за прочетеното. Каравелов е дал контактите на Кишелски, но е опитвал да следи пощата на Апостола и то чрез двамата братя, Анастас и Данаил. След раздора между Левски и Анастас, Данаил се втурнал да защитава брат си. Ясно защо, през него е минала поръката писма от Кишелски да отваря и да уведомява за съдържанието. Архивът - правил е архив на Апостола, имал задача да преписва писмата му и да пази преписите, не открих къде са, в нито една библиотека ги няма. Освен Каравеловия, липсва и този архив. Някак си не е толкова чисто и коректно всичко и при него, вършел е тайно зад гърба на Апостола нечистоплътни неща, а и скрил от България важни документи за нейното минало - преписите на писмата. За мое огромно съжаление още един поборник с две лица, допринесъл за бъркотията в нашето Възраждане...

Аз съм свикнала да държа на думата си, написах преди няколко дни, че ще дам моите наблюдения по книгата на Обретенов, която поместихте тук и благодарение на Вас си припомних. Вътре има толкова червени светлини: 1. "По мои лични съображения аз се нарекох слуга на читалището и исках всички д а ме наричат така. Намирах, че това е по-добре, щом с е числях към тайна революционна организация." - Коя е тази тайна революционна организация към която се е числял в края на 1869г.? Не е ВРО. Ако е ТБК, не го е упоменал, защо ли е скрил тази част от биографията си? Защо не е разкрил кои са били в комитета и т.н., след като е решил да разкаже за себе си... 2. През август 1870 г. при изборите за ново настоятелство на читалището беше избран за писар (секретар) нашият другар Иларион Драгостинов. - Иларион си е бил там и по време на убийството на Пенев в 1871г. т.е. имало е кой да се разправи с Костаки, докато другите са в кауша. 3. На 4 май 1871 година Юрдан Симеонов ми писа от Табор: „да си отваряш ушите, очите, устата, че да чуеш тази моя тукашна новина: ще видите подир три месеца Ангела в книга завит при вас.“ - няма и месец, след като Левски е казал НЕ на Тотю и план Б е задействан да събират подписи. Това променя идеята ни, че Ангел е преминал през Белград и са използвали ситуацията да го убедят да участва. Точно обратното излиза че е било, Кънчев първо е бил уведомен за мисията, дал е съгласие още от Табор и тогава са го повикали в Белград да го обучат. Изобщо е нямало да отиде в Белград, ако не е казал предварително ОК на идеята за подписите. Юрдан си позволил да сподели на Обретенов да чакат Ангел, което потвърждава моята теория, че комитетът в Русе е бил създаден не да върши комитетско дело, той такава не свършил през 1871-1872-1873г., не се заклели и да вършат народна работа както е било по Наредата на Левски, ни поп, ни клетва имало, а е бил с цел младежката банда на Кънчев да го подпомага. Проверих какво е "в книга завит", защото предполагах, че е било често срещан израз в миналото, означавал е подреден, излъскан, подготвен. Млад човек, който е обучен и „вкаран в ред“, „напълно стегнат, вече готов за работа т.е. въпросният Юрдан Симеонов е знаел тайната на Кънчев и я намекнал в писмото, че няма да се върне в Табор да продължи да учи, а ще се появи в Русе. Ще се появи не готов за ваканция, а за друга работа, като човек, минал през обучение, старателно подготвен за нея като завършена книга, написана, комплектована, приготвена за читатели. Още една идея имам, навремето за високопоставените хора са завивали с хартия или с плат това, с което искали да ги почерпят докато го пренасят, сладки, баклава и др., прах да не падне отгоре т.е. Кънчев е станал нещо специално, завит като внимателно пазено нещо, "в книга завит". Да внимателно са го подготвили, изтупали, отгледали... Не са си губили времето двата месеца в Белград, обяснили са му, вкарали са го да участва в писането на Устава, но и са му разказали подробно за Левски и ВРО, съветвали са го как да се оправи със своеволстващия лидер, за да си свърши задачата под носа му, особено да пази тайната от него... 4. Кънчев взел онези 2 жълтици, но... не се прибрал веднага, а след два месеца...и то не с парахода от Белград, а през Букурещ и Гюргево преминал , вероятно наистина там е имал среща с Христо Георгиев, а в Гюргево е бил Теофан Райнов. После се отчел веднага на Хитов, особено за срещата с Данаил Попов: "С Данаила се намерих, работата му съобщих и потребните рекомандации за в Българско взех." /значи Данаил също е научил всичко и зад гърба на Левски предоставил на Ангел съчинени препоръки, нещо като тези на Димитър от Дяково. Разочарована съм от Данаил. / "В неделя ще замина във вътрешността на Българско да за хвана и извършва мисията си." - очевидно Ангел НЕ е мислел да стане обикновен комитаджия и да се бори за свободата, а своя лична мисия да извърши... Дори и няма данни бил ли е заклет във ВРО, в Русе не е станал част от комитета, в Ловеч също не е станал част от комитета, каква ли церемония му е направил Каравелов в Белград или участието във ВРО е било фиктивно, голо твърдение, за да го парашутират да диша във врата на Апостола? 5. Протокол № 11, 11 февруари 1872 г. "Решаваме да дадем на познатия ни агент (А. Кънчев) две лири турски от парите, които имаме събрани." - По паспорт Ангел е бил само на 13-ти февруари в Русе, а на 14-ти има печат от Разград. Датата на Протокола обаче е 11 февруари!!! Тези протоколи Обретенов кога и как ли ги е писал, и защо, за да доказвал че е поборник години по-късно? 6. "Обретенов отива и в руското посолство, гдето бива приет много добре от генерал Игнатиев." - От кого е бил инструктиран да прави така? Кой му е казал да се постави в подчинение на посолството и да разкаже всички решения на Гюргевската седянка? Дали го направил само веднъж или много пъти, включително преди да тръгне с Ботевата чета? Всичко ли е докладвал и защо? И... още нещо извън Обретенов. Разбрах защо в докладите до Великия везир има такава сигурност, че от Ловеч ще дойде добрата вест за властта. Много се чудех на увереността на валията, на какво основание такава вяра? Сега знам. Защото не са разчитали на една Величка, дето можела и да се отметне, имали са и четирите тайни къщи с хората вътре на тепсия, все някой е щял да изкаже Апостола, за да отърват всички кожите... А пък заради съгласието си да сътрудничи и да повлияе и на брат си, Величка е заела мястото на съпруга си, така си обяснявам защо Гечо Хашната не е арестуван. Каймакаминът всъщност е искал съдействие от доверените хора на Левски, от тайните му къщи, а другите комитаджии, около четиридесет, както са описани, разпитани тихомълком, не са били необходими т.е. наистина трябва да са били замесени всичките роднини... И четирите тайни къщи трябва да са били под наблюдение месеци. Но Сирков го е поканил в своята, наблюдаваната, за да влезне в Ловеч, дал му е всякакви гаранции, за да спечели доверието му и получил писмено от Апостола решение всичките документи и пари да бъдат събрани в неговия дом... в къщото време е знаел отлично, че къщата му е под "засада", че крие и лъже от него, има само един отговор защо го е направил. Все едно дали е казал на Величка, че Левски ще нощува в Къкрина или сам е стигнал до конака. Латинецът също е бил с наблюдавана къща, издаден - в списъка на Хамди паша е, Али чауш е минал през кръчмата му през деня, разбрали са се... Нямали са избор, вървели са към турските бесилки и от четирите тайни къщи. Но сте прав, че зорът да бъде вдигнато ненавременно и неподготвено въстание е в дъното на всичко. Каравелов по-късно казва на Михаил Греков за настояването за бунт в онзи момент: "Това бе руска работа...", което ме води до мисълта, че не всичко е било работа на съседите само. При създаване на още по-голяма и мощна ВРО през следващите години, всички отвън са ставали излишни, тя и сама е щяла да постигне целите си, нямало е да има необходимост от намеса и война, в която Великите още веднъж да си уредят сметките... В крайна сметка, ще ги уреждат и с Първата Световна... Още го мисля, последната нощ на Левски в Ловеч никой от тях не е мигнал, знаели са какво им предстои да направят, само той е спал, вероятно болен, изстинал от колибите... И... заподозрял в Къкрина, вечерта е разпитвал Цвятков, усетил, че щом Сирков не тръгнал с него, най-опитния и най-верния да го пази, а пратили най-неопитния, който можело да пожертват, Никола, който никога не бил стъпил в Търново, а трябвало заедно двамата да преминат през този град, значи имало нещо нередно... Иска ми се да бяха тръгнали в полунощ, на коне, имали са шанс дори и преследвани по пътищата, имали са и кон... Още нямам отговор обаче на друг въпрос, няма данни как е завършила връзката между Левски и Кишелски след разпечатаното писмо от Попхинов. Странно е, че изчезват следите на кореспонденцията между двамата и от двете страни, архив на Кишелски няма...

Благодаря за извървяния път, беше неочаквано това, до което стигнахме, но откриването на новите документи даде нов смисъл на темата Левски. Истината наистина е в детайлите

А, на монографията може да й дойде времето, може да решите да я напишете един ден когато анализираме всичко докрай Много е ценна информацията, която сте събрали и на по-глобално ниво обощавате, логическите връзки, които правите. Сега пропуснатото дотук, в списание Пролом Обретенов отбелязва, че той оставил Левски в Букурещ на 18-ти май, защото трябвало да се върне в Русе. В доклада на Хамди паша е отбелязано: "лице на име Левски... от известно време насам се намира във Влашко" т.е. когато е започнало предателството, това е било май или юни 1872г. преди Левски да се върне в българско на 1-ви юли. Хамди паша е поел поста през юни, значи първото донесение е по това време. Сетих се и още нещо, когато Левски пише на Каравелов, че ще му прати поп Кръстьо да печати, не му споменава, че попът е председател на комитата в Ловеч, защото не е бил, иначе не би пропуснал толкова важна информация. Цялата лъжа с поп Кръстьо председател е необяснимо колко дълго е царувала в историографията ни: "Нашъ Священикь, на име Попъ Крьстю, ще доде при васъ да са разбере ще може ли Вашята печятница да издава вястникъ, който ще бъде слободенъ за въ Българско..." Димитър Панчовски, „Последните дни на Васил Левски”. „Като излязохме от дома на този болнав човек, който се нарича Никола - казал отец Матей, сторих хабер на поп Кръстю да дойде в черквата. Там от дума на дума стигнахме до залавянето на Левски. Според попа тази работа е объркала Величка, сестрата на председателя им (Марин Луканов — б. Д. П.), който без разрешение от Левски, прибрал от разни комитети около 15 000 гроша, и като не ги внесъл в комитетската каса, а ги употребил за лични свои нужди, то поп Кръстю казал за това на Левски, поради което целият им род го намразил и започнали да го клеветят и одумват…” Сирков: „Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко.” - не председателят, а попът, но пък интересно, че в него имало не само пари, но и книжа, които да предаде на Сирков... И продължавам да мисля все пак, как се е родила идеята за фалшивото въстание, в Спомените на Обретенов, Каравелов всеки час на Събранието настоявал за него... Могли са да бъдат измислени безброй други възможности да се справят с ВРО, тази е наистина уникална, знаели са, че няма оръжие и подготовка, дори да се вдигне от четирите краища, обречена е...

Абсолютно съм съгласна с направеното от Вас обобщение Аз обаче имам какво да напиша, малко по-късно през седмицата, относно книгата на Обретенов, там има неща, които съм пропуснала да си спомня, а сега ми се струват значими. Плюс, темата не е "Кой предаде ВРО?", а "... Кой предаде Левски????" , така че навлизам дълбоко в ловешките детайли относно Апостола. В цитатът на Сирков, който поместих по-горе, има нещо пропускано, той твърди, че и председателя и подпредседателя са в кауша, затова работата замряла. Марин е бил председател, ОК, но другият арестуван, за когото знаем, е Пъшков. Пъшков обаче председател не е бил, тогава кой е третият арестуван? Знаем един от двамата подпредседатели, Цвятко Хаджипавлов, който отговарял за разпределението на оръжието, но няма данни той да е бил в кауша. Кой е другият? "Провалът в Ловеч е започнал почти веднага след събранието и е дошъл отвън, от информация от участник в събранието, 99 процента сигурно Никола Тихов Обретенов, след като проследихме цялата му история около убийството на Стоян Пенев и задържането му за 40 дни в Русе след това убийство." - дошъл е отвътре, от допуснатия за участник Обретенов, но съм готова да споря за времето на събитията, преди Събранието започва предателството на Ловеч. Обретенов е бил куриер преди убийството на Стоян Пенев, знаел е комитета в Ловеч, а от Кънчев е научил и за главните действащи лица в този комитет. Ако предателството бе започнало веднага след Събранието в Букурещ, името дадено на валията на Русе е щяло да бъде Марин Поплуканов за Ловеч. Но... бягащият първи оттам е Иван Драсов, все едно под какъв предлог е спринтирал навън. Той така и до Освобождението не се върнал, въпреки че в родния му град всичко утихнало и арести нямало след залавянето на Апостола, значи целта му не е била да учи в странство, диплома също не взел. Нито пък на приятелчето му Иван Колев. За мен Драсов е издаден първи, защото той е въртял комитета в Ловеч, столицата на Привременното правителство, бил е известен, получавал е писмата, отговарял им, за него Кънчев трябва да е разказвал, защото Драсов го защитавал за да му дадат Пълномощно. Предаден е още през март месец, не през май, след ареста на Обретенов, който трябвало да си спасява кожата и го е предал, неговото име знаел, него издал, за Марин Поплуканов едва ли е чувал до този момент. Али Чауш, съседът на Драсов, научил, работел е в конака, полицай, били са в изключително добри отношения, трябва да му е казал, че е под наблюдение след предателство отнякъде. В началото всички са били само под наблюдение, полицията е чакала провал, за да ги арестува, пишеше го в документите, новите документи. Драсов е намерил пари от зет си, за да избяга навреме, за да не стане доносник на властта срещу своите или за да не остане в кауша задълго заради противодържавна дейност. Направил сбогуване, на което Али Чауш присъствал и му дал паспорт, Сиркова е запомнила това. След което предателството продължило с отиването на Обретенов на Събранието, защото е пуснат от затвора точно преди него, защото нямал ОК от Търново да отиде, но се самоизпратил, а пък Каравелов го приел, това го разнищихме... От него валията трябва да е получил и материалите на комитета, за които пише в доклада от септември, 1872г., русенецът ги е пренасял... "Голямото мащабно предателство на цялата вътрешна мрежа от частни комитети е било задвижено от подаден отвън фалшив сигнал за спешна подготовка на въстание в Българско и ангажиране на ВРО в този фалшив сигнал за спешност" - ей, това не ми дава спокойствие, значи още през 1871г. лъснало, че Левски е създал сериозна организация, но да измислиш този план да се провали организацията отвътре като вдигне въстание и никой не й помогне... интересен ход и задълбочен. По принцип отвън им трябвало малък, но контролиран бунт, с който да искат помощ от Великите, не голямо въстание да осигури независимост на нова държава... Много мисъл има в тази идея и разработването й, много работа по въпроса, изплашили са се от независимата ВРО и непроницаемият й лидер наистина. Април 1871г. е писмото на Филип Тотю за подписите, с което самата организация да се постави в услуга на искането на външна помощ и съответно на самата външна сила осигуряваща помощта. Оттам-насетне през цялото време е имало борба срещу независимостта на ВРО, приравнена е от Каравелов до 1-ви отдел на БРЦК, съгласно печата, направен от него, демек поставена под контрол, но как и в коя глава се е родило да бъде измислено фалшиво въстание, за да въстане само ВРО и да загуби, след като по друг начин не можели да се справят с нея... От гледна точка на нашите "поборници" Каравелов, Хитов и сие, пълно подчинение на външни сили, никаква борба за българското...

Преди да влезнем в обувките на полицията, нека влезнем в тези на предателите. Къщата на Сиркови е заградена от убийството на Стойчо Гиргинов до залавянето на Левски и въпреки това, ни заптие го е видял, ни някой го е издал. ОК, било е тъмно когато се е промушил и никой с точност не го е чакал въпросната вечер, може да са го изпуснали. Обаче, след като е заловен, абсурдно е турската полиция да не е разследвала къде е бил, при кого е спал и т.н. Но... Никола Сирков не е повикан на разпит, точно топ-ятакът на баш комитата... Поне да каже нещо дето и полицията може да е пропуснала... Но не. Три дни не ял и пил само мастика, но му се разминало, не го закачали както било редно, защото бил важен и главен в комитета, след като на него лидерът най-голямо доверие имал. Но... Обаче Сирков не е бил глупак, дори да не е участвал пряко в предателството, знаел, че го е направил косвено като занесъл писмо от Величка на Левски в село близо до Троян, знаел, че къщата му е заградена, а го приел в къщи... Научил, че Левски минал покрай Величка на път за Къкрина, по-късно Сиркова признала в спомените, че и Величка, и Гечо, и поп Лукан научили, че е в града. Не е арестуван в Ловеч, защото може и да не е казано в конака докато е бил в града, не са искали да бъдат предатели пред очите на целия град. Не знаем в кой момент е научила полицията, но да речем, че в тази част Юсеин Бошняк казал истината, че на каймакамина е било съобщено привечер и тогава наредили потерията да се събира. На предателят/предателите е било необходимо време за кураж да го предадат, а и да не ги видят посред бял ден в конака, през деня имало и български служители там, щели да ги забележат, например брата на Яким Шишков, затова и арестите и разпитите, включително на поп Кръстьо, са извършвани тихомълком нощем. Освен това Апостола едва ли е казал на Величка, че отива в Къкрина, не му е дала парите, изгубила доверието му, а брат й само могъл да съобщи, че е на пътя за Севлиево, дотам го шпионирал уж да го пази от шпиони. На Хашнова й трябвало време да тича по родата да научи накъде е тръгнал и стигнала привечер до полицията. Сиркова не признава, но или тя, съпругът й, или съпругата на Латинеца са казали на Величка точното му местонахождение. В противен случай някой от тях тримата е търчал в конака. Затова после няма как Сирков да не се е досетил кой го е издал. Починал най-вероятно от отравяне, сигурно е разпитвал Величкини, наистина не е бил глупак, хекиминът му е бил убит от Големия - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/никола-сирков/,. Както съобщава Сиркова, след смъртта му изведнъж Величка започнала да говори, че поп Кръстьо е предател. Докато бил жив, такива думи не смеела да изрече. Към роднината им Величка Хашнова полицията също внезапно загубила интерес, нищо че е била разпитвана, арестувана, не съпругът й Гечо, а тя, държана в къщата на попа и нищо, никой повече не се сетил за нея. Макар че, няма вариант полицията да не е разбрала след залавянето му, че Левски минал през дома й да говорят. Никой повече не я търсил да каже какво са си говорили с него, какво е искал от нея...

Два въпроса: Защо не са конфискувани всички писма? Защо не е арестуван Гечо Хашната, синовете му, защо Величка? Това е изключително необяснимо предвид, че глава на семейството в къщата е той, тя не е била самотна майка или вдовица, по-късно ще бъде такава... Но имаме обяснение защо е била и тя арестувана, не само брат й, намерили са нещо в дома й... Ако са конфискувани при втория обиск, след арестуването на Марин, значи още тогава се е пропукало всичко и Величка е започнала да сътрудничи от ден първи не само за да спаси брат си, но и себе си, нея също я е очаквало присъда. В онези дванадесет дни, в които Марин е бил в кауша е твърде възможно да са й осигурили свиждане, за да го убеди да съдейства, защото полицията е намерила писмата, документите в нейния дом, макар в своя Марин да унищожил всичко. Да говори е нямало нужда, вече са знаели и детайлите, но да съдейства за залавянето на Апостола... Пъшков в Спомените си хвърля подсказка, че в София, Марин седял цял ден на прозорчето в кауша, за да види лично Левски ли са заловили или поредния му фалшив двойник, видял го с превръзката на главата, познал го, съобщил на Пъшков и напуснал наблюдателницата си т.е. очаквал залавянето му, това спасявало него от бесилото... След това каймакаминът e имал достатъчно време да съчинява капан А, капан Б, капан В за Левски. Защо не го е арестувал още в Ловеч, а се случило после, в Къкрина? Защото Величка разбрала, убедила се, че е там, когато минал да й поиска парите на път за ханчето и защото не е искала да падне подозрението на всички върху тях при негов арест в града. Но в следващите часове трябва да го е издала, за да отърве живота си, брат си, семейството си... Сирков се чудел как като никой не знаел, някой е предал Дякона, за него е било сто процента гарантирано предателството и тези думи употребил съгласно статията по-долу, защото не обкръжили нито цялото село, нито друго ханче, а само това, в което той сам пратил Апостола... Аз намерих доказателство за Вашето твърдение, но все още мисля над отговорите на моите въпроси: "В черквата служеха поп Лукан и поп Кръстю. Като наближи да привършва службата, Величка излезе преди нас. На връщане тя ме чакаше зад портата и ми даде писмата. Латинката не разбра нищо." "Левски и Николчо Сирков зашиха всички книжа, които Левски бе събрал, и тези, които бяха донесени от Величка, в самаря на коня." - https://artdialog-bg.com/васил-левски-180-години-от-рождението-144-го/ - дала е писма, при това едва ли писмата дето уж били прехвърляни през портата й. Сиркова е била неграмотна, изобщо не е разбрала колко и какви писма е получила да предаде на Левски. Тези писма и останалите в Сиркови набързо са зашили в самара на коня. Ако обаче Левски е отишъл да спи във Величкини според една от версиите, не е било необходимо Сиркова да ходи да взима писмата. По-склонна съм да вярвам на другата версия, че е спал в Сиркови и в последния си ден на свобода е минал на път за Къкрина през дома на Величка. Освен нея, допускам поп Лукан да го е издал, за да спаси децата си. Как са узнали за ханчето? Латинецът им е бил роднина, жена му си е била в къщи, само той отишъл на ханчето, на Величка не й е било нужно много, за да я посети и научи каквото иска, смятана е била за доверен човек на комитета и на Левски. След това е конакът и събирането на потерията... Забавила се е потерията, защото Величка е търчала да разпитва роднините преди да съобщи... Но така и така се върнахме в Ловеч, да си потвърдим още нещо: "Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер" https://www.vasil-levski.eu/за-левски/spodvijnitsi/никола-сирков/ - Никола Сирков категорично е посочил, председателят е бил арестуван, а поп Кръстьо е бил само касиер, който не е арестуван, но трябвало много години след това в своите Спомени да го съобщи и Димитър Пъшков, за да приемат факта историците, че председателят е бил Марин.

Както и да разглеждам случая, аз също стигам до Ловеч. Левски не е носил и не би могъл да носи със себе си през цялото време дузина писма, а не е било и редно, можело да го заловят, тогава ще вземат и тях. Оставял ги е някъде на съхранение, най-логично е Ловеч, защото там е получавал част от тях, но и защото най-често там се завръщал, градът е бил неговата столица, имал е доверие. Съхранявал е със сигурност важните, което обяснява писма и документи от "Влашко, Русия, Сърбия", от тези места всичко е било специално и важно. ОК, градът е посочен. Сега да видим къщите. Имал е четири, не една, а четири къщи, на които е разчитал. Сиркови са били за "зъл случай", по-често е ползвал тази на поп Лукан и Марин, после на Величка Хашнова, рядко на Драсов, понякога на Латинеца, никога на Пъшков. Оттук, интересуват ни обиските в тези домове, по спомени, домът на Драсов също е бил обискиран, нищо, че е бил заминал. Сиркова разказва след години, че са влезнали, разгледали и нищо не намерили в тяхната, макар пушките да били вътре скрити, униформата на Левски също, което навежда на мисълта, че по-скоро са разгледали къщата, за да преценят ако Апостола влезе вътре откъде би могъл да опита да се измъкне, след което я "заградили чак до Коледа". Къщата на Марин обаче е претърсвана няколко пъти, хвърлял неща в заода, но... не е бил арестуван през август. Ако са ги намерили тогава, нямало да излезе от кауша. След арестуването му в края на октомври отново всичко е било прегледано още по-внимателно. В къщата на Пъшков влезнал партньорът му Яким Шишков, запалил огъня и хвърлил вътре всичко подозрително. Тъкмо си тръгвал и видял заптиетата да пресичат улицата, за да я претършуват. За къщата на Латинеца не знаем нищо, а там Левски също понякога е нощувал и я е смятал за сигурна, както и стопанинът й. Нито знаем да е била заградена, нито колко време, нито дали е имало обиск... Къщата на Величка, брат й Марин се изплашил, хвърлял всичко, но тя е пазела в мазе неща на Левски, отгоре имало капак и слагала черга и стан за тъкане, за да не бъде разкрито скривалището. Величка е разпитвана след ареста на брат й, пусната от конака и затворена в дома на поп Кръстьо. Нейната къща тогава е била обискирана втори път, първият след убийството на Стойчо Гиргинов. Излиза, че при вторите обиски, вече по-внимателни, са намерени и конфискувани тези писма и документи. Преписите на самите писма на Левски са предадени на Сиркови или са били в Сиркови, зашити в самара на коня и спасени от Никола Цвятков. Но писмата до Левски... Явно са били два архива в две различни къщи за по-голяма сигурност, той наистина е взимал мерки всичко на едно място да не бъде. За конфискувани писма до него не се споменава никъде в кореспонденцията му от октомври-ноември-декември 1872г., не го споменава и той в писмото до тях от 12-ти декември 1872г. Дали е научил, че ги няма? Ако ДА, Предположения: писмата до него не са били в дома на Сиркови, ако бяха конфискувани, не би имал доверие на тази къща до последно. писмата до него не са били в дома на Латинеца, ако бяха конфискувани, не би му имал доверие, не би му заръчал да отвори ханчето в Къкрина и да го чака. писмата до него не са били в дома на Пъшков, по някакви причини той не е бил от верните му хора. писмата до него не са били в дома на поп Кръстьо, той е бил касиер на комитета, но не и съхраняващ нещо, дрехи, оръжие, писма на Апостола. Остават къщите на Драсов, на Хашнови, на Марин, макар никой от тях да не ги е дал доброволно, конфискуването се е случило още при арестите, на Величка или на Марин, или ако е от дома на Драсов, тогава имаме отговор защо никой нищо не е научил и няма следа в кореспонденцията за липсващ архив. Ако бе от дома на Марин поне Пъшков в Спомените си щеше да го посочи, по-възможно е да е било от дома на Величка, заради което се е стигнало до нейния арест. Тук пък имаме отговор защо тя е била арестувана, брат й не би я издал, нито баща й... а не е арестуван съпругът й, което е съвсем нелогично...

Аз обаче трябва да се допълня, първо не е отбелязано дали въпросните писма и документи са оригинали или преписи. Второ, като важност е подчертано "шестдесет-седемдесет броя писма и документи, които е получил от революционните клетки в Русия, Влашко и Сърбия" - не пише да са негови писма, а писма адресирани до него. Това не значи, че авторът на телеграмата от вълнение не е грешал, грешал е, защото твърди, че Левски е заловен "заедно с трима негови другари", а историята знае само за двама, Латинеца и Никола Цвятков, така че е възможно просто да е обобщил писма до него, защото не е предполагал, че Апостола е правел и пазел преписи.

Направо си пренаписахме Възраждането в опит да намерим отговор на куп замитани под черджето факти и въпроси. Сега в ролята на Шолмс, Ширлок Холмс, по студените следи на тайните в българската доосвобожденска история. Значи, хем са предадени писма на властта, хем избирателно и всичко е някъде по времето на предаването и на снимката. Част са скрити или унищожени, особено от кореспондентите, или пък не са били в купчината от самото начало. Аз имам две варианта, не съм се спряла на един, защото имат плюс и минус и двата, трябва да ги разгледаме: Вариант 1 - Анастас Попхинов - голяма част от кореспонденцията на Левски е минавала през него до средата на 1871г., не знаем дали е имал задача като брат си да прави преписи. Заловен е преди Апостола, издавал всичко с най-голяма охота, разнищихме защо, ако е правил преписи на писма, със сигурност са предадени на властта. Не знаем обаче този архив от писма от Влашко, Русия и Сърбия до коя дата са били, това би ни ориентирало, особено ако са до средата на 1871г. Вариант 2 - Някой от комитета в Ловеч - там са правени преписи по искане на Левски, Иван Драсов е писал и писма от негово име, докато Левски му е диктувал. Писмата на кореспондентите може да са останали в самия Дякон, докато Драсов е правел преписи и изпращал писмата. Така се е натрупал архив, който Драсов е предал с парите и копирната книга на Марин Поплуканов при тръгването си за Чехия. Оттам-насетне, арестувани са били Марин и Пъшков почти два месеца преди залавянето на Апостола, дали са се опитали да се откупят с архива? Ако фамилията на Поплуканов е имала достъп до тях, възможно е да са ги преровили и да са отстранили най-опасните, а другите да са занесли в конака в опит да измъкнат Марин. Хрумва ми, защото са го правили и след това, имало е техен опит за ровене в архива на Марийка Сиркова, откъдето пък липсва последното писмо до Левски от Ловеч, занесено от Никола Сирков, с което му се съобщава за подхвърлени писма през портата на Величка. Подозрително точно това писмо не е оцеляло. Имаме само отговорът на Апостола. Не подозирам Ради Иванов, защото той е куриер само една година на ВРО, на Левски в Плевен, няма как в неговите ръце да са били писма от началото на 1871г., а Попхинов не му е предал архив, иначе това щеше да го има в кореспонденцията до Данаил Попов, подробен е Левски до него по случая... Третият архив на Левски е бил в Данаил Попов, но някак си няма причина да тича от Турну Магуреле през Дунава, за да го издаде. Значи освен архива на Каравелов, имаме всъщност още един предаден на властта архив с важна кореспонденция, с документи на Апостола, написано е в телеграмата, че имало и документи... Дълбочината на предателството, измерена не с един а с два архива, още преди залавянето му, е по-голяма от известното ни.

Да, това не са конфискуваните документи, изровените от нивите, извадените от скривалищата на комитетските дейци, защото Левски при тях не е държал своята кореспонденция. Имал е съвсем малко тайни места за целта. Мисля, в Букурещ са били само изпратените от него писма до Каравелов. Но писма и документи, които той получил от Русия, Влашко и Сърбия няма как да бъдат нито в тайните комитети на Етрополе или Троян, нито в Букурещ при Каравелов. При това така както аз го чета, те са намерени или са им предадени почти по едно и също време със снимката, по която са го издирвали т.е. няма начин да са ги взели при залавянето му. Добрали са се до кореспонденцията му преди това. Къде ли я е държал? При кого? Данаил Попов правел преписи на писмата му, но от и за българско. Значи е бил предаден още веднъж, със снимката, с писмата, дни, седмици преди Къкрина...

Може би аз не съм успяла да обясня какво имам предвид. Не прочетох Шакир бей да е представил документ, а само устно да е изложил случая. Да, Протоколи са правени и са подписани от разпитаните, първо са създавани по искане на Митхад паша, а после заради Извънредната Комисия. Така че, Димитър няколко пъти е подписвал признания, участвал е в очни ставки... Но... Английският дипломат не е видял негов Протокол, при това написан на турски. Разказано му е какво е съобщил Дяковчанина, обаче най-добрата дезинформация е когато е прикрита между истинска информация. Ако Шакир бей е целял да пусне "котка сред гълъбите" в главите на английските управляващи, направил го е съвсем успешно, като първокласен турски шпионин. Дал е сериозна и важна информация, но между нея вмъкнал участие на руски консули и незнам кво си. Това може и да не идва от Димитър. Може да е дезинформация, съзнателно "продадена" на англичаните заедно с истинската информация. Не вярвам на маскените съчинения, защото Димитър е бил ръководен от Белград и там е могъл да срещне консули също, защото Каравелов не е бил в Букурещ по това време, а както отбелязахте Вие, Кънчев и Левски също не са били налични в Букурещ. Но интересно е, че не споменават много за Кънчев, а ние имаме нужда да не пропуснем нещо за него. "а стана ясно от новите документи, че тази кореспонденция е била в турски ръце" - аз не помня къде бе текста за кореспонденцията в новите документи. Помня как Марин познал ловешкия архив изсипан в краката му, а той лично го занесъл запечатан на Каравелов няколко месеца преди това. Безкрайни са опитите да бъде оневинен вестникарят по въпроса, но наистина кореспонденцията му я няма. От Левски е запазено това, което Мария Сиркова и Никола Цвятков са спасили, както и малкото съхранено от Димитър Ценович. "И това е само част от кореспонденцията, според мен, най-важните писма не са включени в публикуваните у нас архиви." - Защо не са публикувани? Знаем ли къде се намират? За Отоманската империя съм изчела няколко вагона с книги, не е лесно да бъде анализирана историята й, но да, има го този момент, че през цялото време са същесвували религиозни ордени във войсковите части, кога легално, кога не, особено популярен е бил орденът на Мевляна Руми. На тяхно място се опитвали да се внедрят масонските ложи през 19-ти век. През този век започва и времето на младотурците, но на тях принадлежи следващия, двайстия век, когато те оставят своята дума в историята. Подготовката им за реформи обаче започва още преди обиколките на Левски, който пък е бил в Истанбул и със сигурност е подучул там нещо за дейността им. Нормално да е възлагал големи надежди на тях, борели се за промяна в цялата Империя. За черногроските войводи - тук не знам достатъчно, но не изключвам Левски да си е писал и с някои от тях. Да напомня, той не е отказвал помощ и от дявола, влизал е в кореспонденция и с Кишелски, искал контакти на Петко Капавелов, да има връзка с него отделно от Любен, изобщо е бил широкоскроен - хем да следи къде какво се случва от извора, хем да събира колкото се може повече мнения и поглед върху обстановката, хем да не изпусне някоя полза за достигането до крайната цел. Затова вярвам да е кореспондирал с някого или с повече от Черна гора, Мария Сиркова е разказвала как по цели нощи пишел на свещ, но нямам идея с кого.

При съд в Истанбул присъдата на Левски не би издържала, той не си е признал, думата на един Вутьо не би била достатъчна. Освен това там трябвало да спазват и реда на Отоманското право за одобряване на присъди, а не една телеграма до Султана и край. Реално Протоколите от разпитите дори не са били подписани, само телеграма за пратили, така са били инструктирани. Самият Левски би получил най-много доживот в Диарбекир, той дори не е участвал в Арабаконашката афера, но за създаването и ръководенето на ВРО щели са да търсят под вола теле да му припишат грехове. Убийството на дякон Паисий е е било доказуемо, чела съм разпитите, дузина са разказали как са научили за убийството и всички посочили Димитър, плюс признанията му, а и турската полиция е била способна да намери и сложи доказателства на масата. За Прошението, не знаем какво биха написали или вече е било написано и чакало само подписите от Кънчев или друг, можело е и военна помощ да поискат българите от Одеса, което вече е в друга сфера и обяснява радостта в русенската управа от смъртта на Христо Георгиев, участвал в тази мисия. Не знаем, затова оставяме настрани хипотезите доколко легална е била мисията. Но за самият спектакъл, в който Димитър искал да участва пред консулите, е имал план. Този план ми е интересен. Там е възможно нищо да не кажел за руска връзка, аз наистина не вярвам на думите на Шакшр бей за маскената среща, но пък е било удобно да я лансира пред английския дипломат. Идеята са взели от разпита на Левски, а Каравелов е бил в Белград, не в Букурещ, когато Димитър се навъртал около Данаил Попов, за да го прати в Ловеч. По-важното е, Димитър наистина се е надявал на спектакъл, защо? За да очаква защита от консулите, признание, че извършил обир, голям обир, но всъщност не бил криминален, а политически престъпник и да поискат помилването му? Но ДА, властта не би раздухала колко недоволен народ имат в Империята си и как той е готов да се бори за правата си, никога не би допуснала съд в Истанбул или в Русе.

Името на Каравелов е забъркано т.е. турската полиция трябва да е знаела за руската връзка на Каравелов, затова е хвърлила името му в тези свободни съчинения, за да придаде достоверност, ако се наложи да се доказват твърденията. Но пак ще кажа, не звучи реалистично, Каравелов е прекарал достатъчно време в Белград през 1871г., където получил печатницата, той си знаел срещу какви ангажименти и обещания т.е. можел колко искал да се среща с Димитър, с Хитов, с др. Нямало е нужда от среща в Букурещ, където не се е връщал за известно време, нито пък руски консули да виждат Димитър. Какви задачи би поел той от тях, срещу какво, какво биха му обещали? И... хем всичко тайно, хем маски, хем пък знаел, че били от консулството, а доказателства няма... Чисто хипотетично, дори да е имало такава среща и да са говорели с акцент, да предположим руски, откъде е бил сигурен, че имат общо с консулството в Букурещ, а не са например от Одеското настоятелство? Каравелов може да го излъже, че и Императорът е бил на срещата... Ние изобщо не бихме могли да вярваме в такава среща, защото е напълно безмислена, какво толкова биха му казали? Димитър е поел достатъчно обещания към сръбската страна, от какво повече да имало нужда и защо руски консули биха се доверили на напълно непознат, пробващ се на мисия във ВРО и защо не среща в Белград, а в Букурещ? Относно процес в Истанбул, тук вече вярвам, за да го иска толкова силно, Димитър е изпълнявал една последна задача от план А или план Б, който е сработил. За смъртните присъди е ясно, но при неговите разпити Левски още не е бил заловен. Има нещо по-дълбоко в искането да бъде съден в Истанбул, дори не в Русе, столицата на вилаета, трябвало е да направи някакъв спектакъл, очаквал е да го возят натам, настоявал, че му се полагало като голям лидер, не бил обикновен престъпник...

Има едно НО, това което се е случило няма вариант да бъде видяно в детайли, насочвано толкова отблизо и постигнато като резултат така както е, при незамисим т.е. своеволстващ лидер като Левски и неговата организация. По-скоро трябва да търсим възможностите, които са спекулирали дали работят за тях или не, защото абсурд на 100 процента да са можели да планират случилото се. Исторически се е получил един от разиграните варианти, но някои детайли според мен са се случили по чисто съвпадение, няма как да предвидят всичко. Имаме: Австро-унгарските интереси - граф Мотлонг, който следи отблизо ситуацията в българско и е добре информиран за ВРО сръбските интереси - каквото и да са планирали, животът е непредсказуем, най-правдоподобно е да са имали вариант А, вариант Б, като Каравелов, Дяковчанина, Хитов са били запознати с тях. руските - "за срещите му в руското консулство за инструкции от сръбски и руски служители с маски на лицата." четох текста няколко пъти, но ми идва малко множко. Питам се дали не се е изхвърлил, а той е обичал да се взима насериозно, за да си вдигне цената като лидер на политическа организация, а не като обикновен обирджия, както и за да се изпълни искането му да бъде съден от съд в Истанбул. Настоявал е да бъде съден в Истанбул пред дузина консули. Не съм съвсем убедена от тази история с маските и как е познавал, че има руски служители, достатъчни са били сръбските да му съобщят задачата, не е било необходимо и да ходи до Букурещ за инструкции, за него Белград е бил дом, странно звучат тези съчинения. Но пък отварят любима моя тема, защо му е подсказано да търси съд в Истанбул? Това не е само негово желание, някой нещо е целял с този съд в Истанбул, би ми се искало да анализираме защо му е втълпена тази идея? На Димитър със сигурност му е казано да издава при арест, дори бих казала, искали са ареста му, за да почне да говори и да парализира организацията отвътре, затова и не са го изтеглили зад граница, а са му казвали да стои, че ще има въстание. ОК, но му е казано също да не мълчи при арест, както и да изисква съд в Истанбул, той извънредно е наблягал на това. Защо? Да си представим, че се е случило, кой какво печели?

Сега я разбрах тази история с Попхинов, защото винаги съм се чудила как едно писмо искал да отвори, как не отварял всичките, но само това писмо е коментирано в кореспонденциите и дори в Спомените на Пъшков и никой не си задаваше въпроса защо точно в него Анастас си пъха носа. Кишелски не е стоял тайно в българско, разпространило се е, Попхинов е знаел кой е той. Със сигурност и това писмо е съдържало упреци срещу Апостола защо не съдейства на мисията по събиране имена и подписи на големци от цялата територия. Поредното "Знаеш ли ти кой съм аз..." Текстът вътре е настроил Попхинов срещу Левски, най-сетне е ясен изворът на враждата между тях, защото Кишелски е бил голямо име, офицер от руската армия, а нашият... обикновен Дякон. Най-вероятно Анастас го е споделил и с Димитър, нищо тайно не е било останало от най-тайнствената мисия... Според мен Попхинов е прочел писмото, той е боравел с шифри, обучили са го като куриер, някъде бях чела това, прост шифър, но му е дал идея, че има такива писма. Въпросът е, че според мен преди да застанат пред Извънредната комисия, всички затворени са били разпитвани предварително от Митхад паша. Имало е задкулисие кой какво да говори после. Не са имали интерес да раздухват руската връзка, Кишелски и т.н., затова словоохотливия предател Попхинов, голямата дружка с Пеев на Дяковчанина, следва да е бил предупреден да не задълбава с информация в тази посока ако не искал да види бесилото. Самият Саиб паша пише за задкулисни уговорки, пробвали с Левски, който не поддал ни официално, ни неофициално, значи си е било практика и с другите. Голямата лъжа за въстание навсякъде... нормално Апостола да си е казвал, че не можем да го пропуснем, трябва с всички да участват и българите този път... Но колко лесно и леко Каравелов и Хитов безсрамно лъжели за най-сериозните неща, водели собствения си народ към кланница, както Райчо Попов бе описал ситуацията в едно писмо, да стрижат овцете...

Дълго съм предполагала, че Данаил Попов не по свое решение е пратил Димитър с печата при Левски, някой го е подтикнал. Да довери печат на някой, който още не е комитаджия... това не е било в стила му. Доверил се е на някое писмо от Каравелов или Хитов. Плюс, защо Попхинов отворил точно кореспонденцията с Кишелски, а не друга? Нещо е подочул я от брат си, я от Букурешките потайности. За Пълномощните, Кънчев, интелигентен, учил, способен, трябва да е твърдял неща от името на Каравелов пред ловчанлии още докато е чакал Левски там, отпреди събирането им в лозята, иначе не биха се подвели толкова лесно... Относно фалшивият сигнал за въстание в Босна и Херцеговина... Левски затова е искал потвърждение, гаранция както писах по-горе в последното си писмо преди Къкрина: "Помощта на Сърбия и Черна гора ние разбираме само тогава, когато са вплетени в бой с неприятеля." т.е. той не е чул нищо за дрънкане на пушки и саби, една от причините да тръгне за Влашката столица за да види на място какъв е случая. От една страна звучи нелогично, да искат българите да се вдигнат на въстание сами, без ничия помощ, това означавало при загуба, когато сърбите имат нужда, никой от българско да не може да ги подкрепи, за бъдат съвсем сами срещу аскера. Но от друга страна, ако ВРО продължила да се разраства, районите на Димитър, но без Димитър, щели да бъдат възстановени във времето, тогава организацията щяла да вдигне бунт от четирите краища, както искал лидерът й и съседите трябвало да приемат тези граници, които тази организация начертаела. Иначе оставало само едно, да се изправят и срещу нея, не само срещу аскера. В крайна сметка това уреждане на сметките за границите се е случило в последвалите войни след Освобождението. През 1872г. обаче не рискували. Предпочели ВРО да бъде издадена и също сама да се издаде с бунт, безсмислен и предначертано неуспешен. Това, което обаче ми е чудно как Хитов, който разбирал от военни действия, се е повлякъл по приказки и легенди за предстояща съвсем близка битка, без да вижда в реалността мобилизация, въоръжаване и т.н. Явно парите, които е получавал са го карали да си затваря очите и да лъже безогледно... За вестникаря си знаем...

***** Тук пет звезди за Вас Много ми хареса този пост. Най-сетне историята на нашето Възраждане е по-близко до истината на основа факти, хронолоия, извори и след отхвърляне на лъжите, с които е препълнена... Левски не е оставил след себе си мрежа от контакти в Белград, когато е напускал града, не му е било по силите, млад и неопитен, да ги създаде, бил е обикновен легионер, иначе би научил, би знаел, че това е само блъф. Всички, на които е могъл да разчита, Големия, Латинеца, поп Кръстьо... всичко като него са напуснали Сърбия след Раковски. За съжаление останали са му само Хитов и Каравелов с техните връзки там, но за съжаление са точно тези, които извадили нож да забият в гърба му: ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ, Българско, 1871, 10 май "Г-н Панайоте! В Букурещ Пишете: че ми се радвате на работите ми, като ме съветвате да се вардя да не би направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки? Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето! Във Влашко и Сърбия или в Българско?" - изключително добър въпрос, поне за него е бил наясно, че Хитов не си е слагал българско на сърцето, от цялото писмо личи загубата на уважение към бившия му войвода и пълното съзнание за хитовите подмолни истории поне в 1871г., защото в 1872г. щели да станат още по-опасни. Защо тогава е приел препоръките му за Димитър... "Брате Василе! По-преди те подканихме на подвиг, но някак си опипом. Сега ти обаждаме, че обстоятелствата извикват без друго кураж от наша страна и повдигане на революция; причините, които и ти можеш да познаваш, не щем да ти ги разказваме. А обаждаме ти, че трябва да вървиш на бой, без да губиш ни минута. На всичките тамошни юнаци се писа и ще да заминат на среща. И надяваме се на помощ от Сърбия и от Черна гора. Кара Мустафа Бучукоолу - Любен Каравелов. Такава нагла лъжа, никой отникъде не минал граница, за да върви на бой. Ни юнаци, ни съюзници... Не можел да не си е давал сметка вестникаря с тези призиви и с измамите за помощ на какво обрича въстаналите, ако го послушат, колко сами и неготови са щели да бъдат срещу десетки хиляди обучени войници и башибозуци... Колко малоценен е бил човешкият живот за него, като диктатор готов да хвърли другите в огъня, а той да бяга и крие чак във Виена... Плюс, отговорността после щял да прехвърли на Апостола, да си измие ръцете с него, щял да твърди, че Левски вдигнал въстанието, Левски да си носел последиците... Е, Левски не вдигнал, а предателството на Каравелов не спряло дотук, някъде в онези дни изтъргувал архива на организацията, за която бил сигурен, че скоро няма да съществува и никой нямало да му държи сметка... Левски в отговор: "Помощта на Сърбия и Черна гора ние разбираме само тогава, когато са вплетени в бой с неприятеля." - според мен е искал гаранции, доказателства, че Сърбия и Черна гора ще въстанат, на голите Каравелови думи само не би се доверил да вдигне въстание. Това е ключово разбиране за Апостола, за чувството му за отговорност, за отказа му да поведе хората на кланница... Да, отлично е знаел, че ако съседите вдигнат въстание, това ще е най-благоприятният момент и за българите, затова и тръгнал към Букурещ, да събере там всичката информация къде какво се случва и планира да се случи извън българско, но и да смени вестникаря, вече знаел, че му е враг след Арабаконашкият обир на Димитър без негово разрешение... Налагало се да мине през Ловеч... но все си мисля, предателство не едно е било на пътя му, ако не бе Къкрина, някъде другаде е можело да го стигне преди Букурещ, просто много се е пропукало всичко в българско след успешното вклиняване на Дяковчанина в организацията и предателството му, и искането му за предателство от всеки заловен, подканял дори Пъшков и Марин в кауша, били са на един етаж по спомените на Пъшков... Но... Каравелов и Хитов са пробутвали идеята за скоростна подготовка, защото съседите въставали, но на тях кой им внушавал това? Кой ги подтиквал да пишат и твърдят това на Апостола? Хитов подписал договор за съвместни действия, но не е пишело в този договор, че 1871 или 1872 ще се случи...

Точно е, дори за Букурещ Димитър не е тръгнал с купчина пари, а с малка сума, парите изобщо не са били водещи, просто умело са представяли фасадата по този начин, че извършват обира, защото трябвали пари на организацията. Цял месец след това никакъв опит някакви пари да стигнат до някой комитет. Не ги изнасят и зад граница. Обирджиите на Пандура са били далече от идеята да ги подаряват някому, взели си кой колкото можел. Оттам-насетне авторите на целия проект доволно са чакали някъде навън да започне издаването. Обирджиите на Пандура не били и задължени с комитетски клетви, нито с идеали за освобождаване, добър избор за изпълнители, защото по-лесно щели да се разприказват. "Ако Димитър се беше измъкнал към Белград или към Гърция, щял е да сложи край на кариерата си на внедрен агент във ВРО, защото ще се види кой му дърпа конците, а той, според мен, се е надявал да продължи в кръга на Каравелов, затова е тръгнал с парите към него." Каравелов е знаел, че е внедрен агент и е бил готов да го остави да се върти покрай него, за да продължи да изпълнява поръчки. Не вярвам с неговите връзки в Белград, вестникарят да не е бил информиран, че Димитър е платен агент. Хитов също не е бил глупав дори ако не му е било казано в прав ред. Затова той е от първите предатели на ВРО и Левски, послушно препоръчва Дяковчанина директно за помощник на Дякона. "Апостола така е работел, той не е бил автократ. ... Пъшков, Драсов, и Поплуканов са взели решението Димитър да остане като апостол за Софийско, Левски се е подчинил на гласа на вишегласието." Но аз нямам предвид времето на ловешкото събрание, а самото начало на изпращането на Димитър при него т.е. лятото на 1871г. Знаел го е от Легията, пазел се е да не ходи с него по комитетите, оставял го е в хановете, докато си вършел работата, защо си го е причинявал като е било по-просто да му посочи пътя наобратно... "по това време започва да записва всяко писмо под номер и иска да се правят дубликати, които да са при Данаил Попов" Мисля, че самия Данаил Попов също не е разбирал добре Левски в този период, защото и той го оставил сам, включително на Събранието, особено окрай историята с брат му-куриера, която разнищихме, а и защото точно той изпратил Димитър с печата без съгласието на Апостола, сякаш е бил прищпорван да го направи... Груба грешка като тази на Големия, който се доверил сляпо на Обретенов... Най-важното за мен обаче е защо цяла година Левски е търпял Каравелов ако се е съмнявал в него? Привикванията си с него, колкото и да е била важна печатницата... Каравелов е неговата грешка, от Хитов се дистанцира, трябвало е и от вестникаря...

На Събранието през май Каравелов прокарва идеята си за обири и убийства на български чорбаджии, но нищо за организирани обири на държавна хазна и т.н. Обирът Арабаконак е по-късно развита идея, точно с цел да бъде спряна ВРО, която в Букурещ се видяло колко опасно се е разрастнала. И понеже идеята е дошла отвън, всеки можел да си припише заслугите за предлагането и осъществяването й, Пеев, Димитър... Целта вече не е бил само Левски, а организацията му. Стигнахме на място, което не е разнищено преди нас. Темата Ви се оказа много ценна. Но за Димитър не е съвсем така, защото е могъл да се измъкне и към Белград, и към Букурещ, и към гръцко. Но явно е бил задължен да стои в Българско, да участва и контролира ситуацията, което и прави, надъхвал всички по пътя да признават с детайлите, добър диригент на предателството е бил. Явно на онази маскена среща в Букурещ всички са му обещали да излезе невредим ако ги слуша, та е бил като програмиран през цялото време. Грешка на Апостола е, че не го е върнал обратно зад граница. Но се радвам, че подкрепяте моето виждане, Арабаконак не е обир за пари-безкрайно тиражирано в продължение на век и половина, а за взривяване на голяма и мощна организация отвътре, колкото се можело повече комитети да бъдат засегнати. Защото тази организация е могла да представи искания за независимост, а не молба за помощ от Великите... При този ситуация обаче, искането на Каравелов за въстание от оцелелите комитети си е било предателство, съзнателно предателство, защото щели да се разкрият, да бъдат бързо разгромени и цялото дело за освобождаване със собствени сили пропадало.

Ако наистина парите са му били грижа, щял е да ги опази да влезнат във ВРО, да послужат за оръжие, за български училища, а той оставил разбойниците на Пандура да си грабят кой колкото искал. Турската полиция си ги взела не от него, а ги събирала от участник по участник, кой където колкото бил скрил. Тогава какъв е бил смисълът на Арабаконак? Какво са били замислили с Тодор Пеев, другият неуморим радетел за собствено пълномощно за работа в западно българско ако не е било с Арабаконак да финансират въоръжаване, въстание? Дори на Каравелов Пеев занесъл през Дунава мизерна сума, могъл е да се отчете с много повече. Димитър на любовницата си дал повече отколкото е дал изобщо за организацията, а на Левски, разбира се, не съобщил нищо. Тогава мисията на Арабаконашкия обир не е тази, която ни се е представяла винаги. Лесно е да се плъзнем по нея, но вече знаем, че не е истината. Разполагаме с някои архиви, не с всички, но съм убедена, че ако имахме на разположение румънските, сръбските, австро-унгарските архиви, в тях щеше да има изненада за всички, които вярват черно на бяло на мантрата Арабаконак. Рано или късно може документи и оттам да ни проговорят. Арабаконак изглежда план, а не случайна идея, няма и случайност, че са привлечени за участници повече обирачите на Пандура, а не истински комитаджии, хора с идеали, с принципи. Гледали са жадните за пари, за плячка, да лапнат въдицата а такива винаги има. Но все още обмислям кой и защо е имал интерес да планира Арабаконак, а Димитър е бил просто копчето, което да бъде натиснато. Логиката ми е, че Левски никога не го нарича глупав, наивен или друго, неговата преценка е различна от тази на нашите историографи. "Д. Общи ще го извадим от службата му, поради неспособностите му." - Апостола набляга на лъжите и хвалбите му, макар че по изпълнение обирът е такъв, че ти иде да наречеш Димитър глупак. Но, явно всичко е било с умисъл, дори и уж липсата на идея как да пренесе парите до някой комитет... Димитър е бил хитър, изключително паметлив и не е бил вироглав, а изпълнителен, дисциплиниран изпълнител на чужди интереси. По спомени, относно безкнижието му, не си е слагал палеца като неграмотните, а е подписвал протоколите от разпитите си и си позволявал през главата на хората на Митхад паша да нарежда на комитаджиите да признават, да говорят... Кой друг го е правил? Безнаказано? Въпросът е на кого е била необходим този обир и защо, след като парите всъщност не са били главното и така или иначе в следващите седмици изобщо не потеглят към някой комитет или в чужбина за пушки-иглянки? Торбите с грошове си стояли в домовете, ливадите, под оградите на обирачите... Не смятам внушението за Костаки Костов, хаджи Станьо, Тодор Пеев за релевантно, по-скоро на Пеев също му е било внушено нещо, а той на Тетевенци, Етрополци и сие...

Четохме и коментирахме тук, че официално дипломатическо искане до румънското правителство за вестникаря не е било отправено, само устно. Но така или иначе ДА, плашили са се, че румънците може да екстрадират Каравелов. Това, което истински не разбирам е защо Крумка Шарова и други са се опитвали и опитват да го оневинят за архива, точно неговия, важния, с редовната кореспонденция с Хитов, с граф Игнатиев и т.н., в крайна сметка в него е документална част от историята на България, но е изгубен завинаги. Всъщност заради ВРО Каравелов наистина се оказал големия бос, за никой друг граф Игнатиев не се е погрижил, нещо, което след освобождаването се оказало нож с две остриета за тях... Но... имам още нещо да анализирам, аз не случайно направих паралел между обирите на Хитов и Дяковчанина. На последният наистина трябва да е било наредено да чака, защото можело да избухне въстание, иначе дори той не би се мотал седмици без да премине граница. Все по-убедена съм, че е имал и друга инструкция относно какво да прави ако го арестуват. Не са го измъчвали дори една минута, записано е в доклада на Саиб Паша Гюрчю, Димитър е започнал да издава още на заптиетата, които са го арестували, дори не на Митхад паша или комисия. С два пълни пищова в себе си един изстрел не е дал. Няма какво друго да е било нареждането, освен да започнел да издава в случай на арест и да не се страхува, ще го отърват. Не мога да го докажа документално, но следвайки хронологията на събитията и пътя на логиката, няма причини да е останал в българско с парите, освен да е изпълнявал външни заповеди. За въстание в Босна и Херцеговина, на съседите им е трябвало да се вдигнем ние, за да задържим поне часто от турската армия на наша територия и да доведат своето до успешен край. За да стигне аскера до тях, трябва да мине през българско при всички положения, но едно е да премине в галоп, друго е да се бие срещу местни бунтовници, които да го забавят със седмици най-малкото. Имало е доста логика и смисъл в плановете им, въпросът е, както писал Левски, ние не сме били готови. Съседите са си сверили часовниците с Великите сили, усетили, че ще бъдем пришпорвани да вдигнем някакъв бунт около прошението и искали да се възползват, да вдигнат въстание в Босна и Херцеговина. Гледали са нашето да съвпадне с тяхното... Така че тук съм напълно съгласна с написаното от Нас. На всички им трябвало наше въстание и то недобре подготвено, за да имат думата за съдбата на територии и хора след края му вместо нашите лидери...

Много е бил умел в това, другите да се жертват, той да се скатава. Но ако може и шеф да бъде, ако може после и български княз да стане... Но да направя уговорката, не са искали въстание, каквото е могъл да вдигне Апостола, от четири страни на българско, защото ако удържат въстаниците и се намесят Великите сили с конференция да ги подкрепят, ще се окаже излишна намесата на чужда армия и повод за война няма. Съгласна съм, че им трябвало нещо по-малко, чети, локален бунт, за да се притекат на помощ. Подписите трябвало да осигурят представителност. Затова 1871г. голямата ВРО ги е стреснала. И не са искали лидера й да продължи да напредва. Оттам започва подводната борба срещу него. Да, от Каравелов са искали да вдигне въстание, докато все още не са били ударени или изплатени всички комитети. И защото щяло да бъде ограничено. Част от ВРО вече е била шзвън строя. Но аз пак ще напиша, че и около Димитър има нещо странно, сякаш е получил заповед да стои и да чака, вместо да бяга навън. Да чака избухване на въстание? Или са искали да го заловят, за да почне да издава?...

Да допълня, не че не знаем, но да си припомним под какви решения се е подписал Левски, дори да не е напълно съгласен с тях: "Формата на бъдещото българско управление ще бъде неопределена до онова време, дорде българското освобождение не стане дело свършено." - https://brck-nov.tripod.com/new_page_4.htm Нищо крайно не е имало в него, след като приел този вариант да остане като възможност за формата на бъдещото българско управление и се обещал да го спазва. Вероятно със същият си прагматизъм би приел и монархия, като щял да остане да чака по-добри времена за републиката, когато узреел народа за нея. Той се съобразявал с висшегласието, с какво народа бил готов. Но и да припомня, в онези времена княз Богориди се пазарял при какви условия да бъде български княз, в тази тема писахме по този повод, и Кишелски се е надявал, и Раковски претендирал, Христо Георгиев също бил на опашката и т.н., нищо ново под слънцето за Левски. За мен точно той е правил повече компромиси от който и да било другиго от поборниците, за да обедини всички, искащи свободата на България, да работят заедно. До последно пише недоволен на Каравелов, юни 1872г., защо вестникарят делял емигрантите на "стари" и "млади". Главният Апостол на цяла България смятал това за недопустимо, всички сили били необходими за делото, до един българите трябвало да бъдат привлечени. Левски работил най-много да събере всеки с умения да даде принос. Той и си плаща за това, оставя Дяковчанина при себе си да види дали все с нещо ще е полезен, търпял и самия Каравелов, само и само със задружни усилия да постигнат повече... Но на основа и на думите, и на делата му вярвам, че би опитвал и след освобождаването да обединява хората, а не да се сборва с този или с онзи...

Намирам за основателни твърденията Ви по една съвсем ясна причина, опитите на руската дипломация да предотврати голямо въстание в българско. Нямали са интерес от него, страхували са се от Левски, който пък създал организация, с която да го вдигне. От какво са се страхували? От това, което сте изложили като хипотеза, няма какво друго да е. Готвел се е Дяконът за независимост, това е. Едно само е слабото му място, но вероятно с времето би намерил решение и за него. Как Европейските сили, пресата, правителствата, обикновените хора ще научат за бунт в българско, как ще си го сложат на сърцето... Ботев си го е мислил, изпраща телеграми от "Радецки" до чужди вестници, а със самото пленяване на кораба си осигурява и първата страница на австрийските, но през 1871-1872г., Апостола все още не е успявал да работи по този въпрос. На консулите не е можело да се разчита, те ще си уведомят правителствата и дотам. Мобилизацията на емигрантите да поканят журналисти да разследват и да пращат писма по чужди редакции се случва чак след Априлското... Все пак да припомня, на Раковки, на Христо Георгиев, вероятно и на Тошков все казвали да се съсредоточат по църковния въпрос, защото не било времето за въстание. Няколко години по-късно се родила и идеята за прошението, съвсем да откажат българите от бунт, да чакат месеци отговора на Императора и т.н. Ето и още малко от класикът ни Симеон Радев: https://www.sitebulgarizaedno.fastprintbooks.com/index.php?option=com_content&view=article&id=867:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Бих искала да изкоментираме защо все пак Каравелов написал писмо за въстание ноември, 1872г. Не е било на дневен ред, но нещо се променя в господарите му и те изведнъж му дават нови инструкции, при това нерелевантни.