Borova gora

Много обмислях преди да го напиша, но излиза, че напук на всички учебници, книги и т.н., Димитър Общи не е обрал Арабаконак на своя глава, а със съгласието на Ловеч и Букурещ... трудната истина! И все още не мога да реша за себе си защо му е на издайника да говори толкова много. И нещо от поп Кръстьо: Тодор Пеев от Етропол, когото простаците много възхваляваха за добър и деятелен патриот, патриотизмът си и деятелността си в това показа, дето вършеше в Лович разни търговии мъжки и женски; особно в чорбаджийсквото си управление като бившии окр[ъжен] председател и като настоящии окр[ъжен] началник. А наистина Ловчанските подвижници като им са падна властта в ръцете в Лович испонапълниха си домовете с материално родолюбие; с патриотизъм на недвижими имоти; с доброжелателство от къшни украшения; със самоотвержение от светликави полове и нови неистрити рубли и пр. – Жалко, че Драсов поименно не е споменат.

Темата не е лесна и не винаги може отведнъж да се приеме, че трябва да се откажем от някои идеи, мислене, заучени знания, затова приемам, че повече четат, отколкото да участват. За пример ще дам, че аз много трудно се пречупих и преглътнах как колеги обсъждаха Банковски като мутрата сред въстаниците, парвеню и прочие, а Захари откровено наричаха предател... Сега е трудно да приема дълбочината на Кравеловия замисъл срещу ВРО на Левски и как е възможно Апостола да е продължил в един коловоз с него. Всеки има нужда да осмисли историята по нов начин, да си намери опорните точки, смисъла, логиката, то нещата си идват на мястото, но са различни от общоприетите. Затова приемам, че след четене на това, до което стигнахме, за повечето се иска време да го преглътнат. На мен също в момента ми се иска да има някъде някакво доказателство, че Драсов/Марин е писал до Каравелов или Каравелов до Марин/Драсов през юли-август 1872г., търся го, преравям си текстовете в архива да се подсетя за нещо... Не може да не са комуникирали цели два месеца... Защото сте прав, че съмненията падат върху Букурещката завера

Това да, но не вярвам да не е имало комуникация между Каравелов и ловчанлии за всичко, което се случвало в техния град. Разбрали са, че той е председателя, лидера и не вярвам по някакъв начин да не са му докладвали, а дори и съгласували с него някои действия. Не зная дали в плановете е влизало предателство в конака, но от сегашна гледна точка, изглежда внимателно подготвена акция, не е от случаен разпит на Марин например, когото обискирали за убийството на слугата. Ако е искал, много информация е можел да скрие, по-малко да съобщи. После, обикновено са участвали в Левски в обири, този път го оставят да чака някой Вутьо... според мен защото издайничеството вече е било факт и не са искали да влизат в полезрението на полицията, между убийството на дякон Паисий и обира на Денчо се е случило. Но ако го е подсказал, внушил Каравелов, защо са издадени каналите за винтовките, той би следвало да продължи да разчита на въоръжаване на революционерите...

Това имам предвид с текста в скобите, но пък Каравелов не е оставил никаква следа да видим с кого е кореспондирал, какво и т.н. Добре, че е бил Данаил Попов да прави преписи на писмата на Левски, да знаем какво се е случвало. Левски поставил въпроса той къде е в работата и му дали пълномощно. Пред волята на другите Каравелов запазил самообладание. Но в момента, в който му видял гърба и ги нямало другите от БРЦК, Каравелов, който се борел за постове и в следосвобожденска България, предприел нещо. Общия повече не искал да види Дякона или да му се подчинява, та се наложило Драсов да го търси с писмото-заповед за убийството на дякон Паисий, а след това и Ловеч не бил същия за Левски, нито Етрополе, където Тодор Пеев надробил каквото надробил. Анастас Попхинов побързал да напише злобното си писмо и да въвлече и брат си, така че Апостола да остане сам, съвсем сам... Но трябва в Ловеч да са получили писмо от него или някой пратеник да се е появил, за да се задейства механизма на предателството. И някакво обещание от негова страна.

Много го мисля, защото точно за него и за Иван Колев нямаме достатъчно информация. Драсов е този, който оставя систематизиран, богат архив, явно не го е притеснявало какви изводи могат да бъдат направени от съдържанието в него. Имал е чувство за история. Марин Поплуканов оставя най-малко следи. И всеки пак Драсов има дял в издайничеството през август, давал е и пълна подкрепа на Общия, вероятно подтикван от Поплуканов. Някак ми се губи конкретна нишка как точно се е случило, четох още веднъж Требника на поп Кръстьо, след убийството на дякон Паисий е имало голямо брожение, гласове против извършеното, тогава нещо се е счупило, затова и бойната дружина отказала участие в обира на Денчо. Но това все още не е причина някой да търчи към конака с пълното съзнание, че унищожава организация за освобождението на българско, никой не е бил глупав от тях, за да го направи, нещо го е извадило от равновесие... Има и още нещо, Сиркова подчертава, че Али Чауш му дал тескерето т.е. всички са разбрали, което е породило безкрайни размисли в Никола Сирков накъде да бяга и как, на него Али Чауш не би му осигурил тескере... /Принципно Драсов се оказал пантофен революционер като Каравелов, но това не е причина да бъде издайник. Мисля си дали е имал специална връзка с Букурещ, той е водел кореспонденцията, получавал писма, отговарял, може да е имало предназначени за него, не за Апостола и дали оттам не са инспирирали нещо, за да отнемат властта на Левски и да обезсмислят пълномощното му, организацията му да бъде поделена с Общия и Фердинанд, "разделяй и владей", за да остане единствен Каравелов недосегаемия шеф.../

Трудно му разчитам Но и във Търново е Големия, а той няма нужда бай Анастас да го запознава с Левски. Това обаче все още не прави Драсов търсения издайник. Има един ключов момент, издайникът не е знаел, че Левски е от Карлово, само че е от Пловдивско. Латинеца и Големия, поп Кръстьо го знаят от Белград. Очевидно не са разказвали, щом другите не са научили. Кои биха могли да не знаят?

Нямах предвид Цачев, само Димо и баща му. Не навсякъде обаче пишат, че послеслова е на Драсов: https://pavelnik.blogspot.com/2018/02/25-1872.html Велико Търново - Асеновци, а М - отец Матей Миткалото. Гледам, но разчитането на почерци не ми е силна страна. Не знам къде е истината..

Странно е, защото първо Драсов не бил в Ловеч, заминал направо за Чехия, после се оказа, че минал през Влашко, последно не е ясно кога е заминал и кога дал на Марин касовата книга. Все ми се струва, или е издавал или е знаел за издаването. За първи път не участвал с Дякона при обир, ако е бил в града следва да е бил с него. Леко се измъкват от полицията и роднините му, ни бой, ни задържане, а от тяхна страна била разкована оградата. Плюс, Димо Драсов и Лукан Цачев са в списъка, защо би издал роднини?

Дали нямате предвид 28април, н 28-ми август? Тук втората статия интересна: https://levskifoundation.wordpress.com/wp-content/uploads/2015/01/bv_t14.pdf по голямата тема за обирите убийствата...

Аз съм запомнила "Брате, Драсов", а то каква била истината... Трудното е, че Драсов наистина е умеел да не оставя следи, които го очернят и има защо нашите историци да са изпитвали почит към него. Но докато не изясним и неговия принос в събитията, няма да стигнем до истината. Нещо важно, Пъшков е влязъл в комитета заради него, били са приятели от деца. Това е причината Марин Поплуканов да поведе Левски към къщата на Драсов и там да направят събрание, първото. Драсов е бил много общителен и е познавал дузина младежи в Ловеч, поканил и братовчеда си Димо... Наистина самият комитет се базира на неговите контакти, затова е и първия му, временен председател, преди Марин. Наистина е бил добър в писането, съчинява убедително писма с предателството на поп Кръстьо така че и Данаил Попов да повярва. Оставил е "Софийското приключение в края на 1872 г. или сто български заточеници", но не съм го открила в нет-а, сигурно го има само на хартия... Иван Драсов наистина е имал интерес към отровите, започвам да се питам Никола Сирков откъде ли е получил своята, ако е бил отровен, Драсов искал от Данаил Попов в писмото си от 21 юли 1871 г. бавно действаща отрова. „За прахъ-тъ кой-то ни бележите че был отъ ведньжь ний от него имаме, намъ ни е нужденъ отъ оня кой-то наималко въ разтояние въ една 7 (седмица) поне да подействува. Потрудете ся дано отъ него ни намерите, той ся намира у докторы-ты, поискайте отъ некой докторъ ако сте ближни приятели съ некого...”

В писмо до Данаил Попов от 18 януари 1873 г. Иван Драсов пише: "Въстание, брате, въстание, то само ще ни спаси!... Аз мисля, че и Лъвский е на това мнение, като гледа, че по-добрите юнаци, с които мислеше да работи, както трябва, са изловени." Това е съвсем Каравеловски и Тодор Пеевски подход, със сигурност е бил в Букурещ, много удобно, интелигентно и оправно оръдие на безумните идеи на пантофените вождове на БРЦК. Никаква мисъл за народа, за жертвите, въстание та въстание... Още нещо открих, през 1876 г. Иван Драсов изобщо не отива на място да работи за въстание, тръгва Христо Ботев на бой, а Драсов остава на топло и завет като става един от основателите и съредакторите, заедно с Тодор Пеев и Светослав Миларов, на издавания вестник "Възраждане". Много забележителна компания имал за вестника, много подходяща... Денис Иванов твърди, че Ив. Драсов пътувал до Белград в края на м. януари 1873 г.,чиято цел била среща с намиращия се там Любен Каравелов да научи какво точно се е случило с В. Левски. Той е отбелязал и нещо изключително като дори не е осъзнал какво е открил: "Според наличните сведения по време на октомврийската си обиколка Драсов и Славков са преследвали осъществяването и на още две цели – опровергаване на отправяните към БРК обвинения във финансови злоупотреби и обявяването на П. Хитов за основен виновник за „заарското приключение“. Предлага се хипотезата, че обвиненията към войводата Хитов били част от възприетата от двамата делегати на БРК стратегия за изчистване името на Букурещкия комитет и спечелване на подкрепа за новите му планове.Останалите изводи и заключения по посочения въпрос гласят –1)обиколката на Ив. Драсов и Н. Славков започнала на 14 и продължила до 27 октомври 1875 г.; 2) планът им предвиждал да се срещнат с представителите на петнадесет от емигрантските комитети, но в крайна сметка те успели да посетят само седем или осем от средищата на българската емиграция в Румъния; 3) целите, преследвани от Ив. Драсов и Н. Славков, не били постигнати като причината за това най-вероятно е техният опит за превръщане на авторитетния войвода П. Хитов в изкупителна жертва за провала на опита за въстание в България. Звучи мно-о-о-го познато, преди това Левски, после Хитов, само лидерите са виновни, те да носят вината за групостите на всички... и колко добре е осъзнал медийния успех, да прокламира своята гледна точка, за да остане като истинска. И отново финансови злоупотреби, които да отрича... Нищо ново под слънцето за Драсов. Другото, теоретик като Каравелов, но не и практик, с работа на терен не бил запомнен, точно обратното, покрил се бързо от горещите действия в уютна квартира: "След провала на опита за въстание в България от 16 – 17 септември 1875 г. Ив. Драсов преустановил съвместната си революционна дейност не само с П. Хитов и Хр. Ботев, но също и със Ст. Стамболов и останалите бъдещи организатори на Априлското въстание." Колко изводи можем да направим...

Жажда за власт, видели са, че Апостола е успял да направи сериозна организация, там където никой преди него не е бил успешен и са се полакомили да завземат управлението й. На разпита на 5 януари 1873 г. Левски казва: „Букурещкия комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа” като същевременно Каравелов е дал да се разбере, че приравнява Общия, Кънчев и Фердинанд до Апостола, сякаш всеки можел да върши тази работа и да създава комитети. След това и Атанас Узунов пратил докато стане ясно, че Левски е бил само един. Но преди това що поразии направил... включително през главата на Апостола очевидно поддържал връзки и с ловчанлии и с Общия, и с Тодор Пеев... Накрая той изтъргува архива, съветва обирджиите от Арабаконак да се представят за политически, макар в случая да са били чисти криминални престъпници, за да не му се търси сметка за въпросния архив, сякаш после лесно някой "нов Левски", изразът е негов, че ще има нов Левски. Няма да се учудя, ако Драсов е бил на почит при Каравелов, да се почувства ценен и уважаван, за да изпълнява поръченията му и да бъде омаловажен Апостола. При това положение нищо чудно, че ловчанлии предприели тактика да се отърват от Апостола, който и сметка за изхарчени комитетски пари им държал и да прегърнат Общия, обещал им жълтици от Арабаконак. Накрая и го предават...

Тук са ни важни датите, на 25-ти август Левски не би трябвало да е в Ловеч, напуснал е заради бастисването на къщите още на 16-ти, 17-ти... Някъде го е намерило писмото на Марин: "От тоя град е и Грую, който ми пише, защото бях излязъл вече оттам и отишъл бях по други страни. Пише ми да не дохождам, като преувеличава придирванията на турците, уж че били търсили у тях и пр., та нямало място де да сляза." т.е. той вече не е в този град. Ние знаем, че убийството на слугата е станало на 14-ти август. Писмото на Левски до Каравелов описващо случката е от 16 септември. "Завчера имаше една тупурдия в един град, в който бях и аз: предирвания, ненадейни претърсвания по къщята. А аз дето бях в къщата, [щом] излязох, претърсиха я на другия ден." - завчера в случая означава цял месец като от завчера до писането на писмото междувременно е получил и писмото на Марин. Това е объркващо. Необходимо е добре да поставим всичко във времето, тогава се вижда, че на 25 август Левски не е бил в Ловеч, а ако е бил нямало е нужда Марин да му пише, че вече нямало място де да слезе в този град. Ако Драсов и Марин са подписали писмо на 25-ти август, тогава то е оставено по-рано в дома на Марин, за да го допишат и изпратят. Но логика съвсем няма ако Драсов е напуснал и Апостола е знаел това... Това писмо до Анастас Попхинов не е писано в Ловеч и някак си, някъде другаде е дописано от Драсов.

За Иванчо Колев, публикувахте писмо от Пъшков до Драсов и мисля, Кольович е той, защото Иван са наричали Драсов, а за Иванчо Колев са ползвали фамилията му: "Обаче скръбното е, че Марин и цялото му семейство, и Колювич /?/ не взеха участие в тържественото отпразнуване на 25 годишнината на великийт покойник. Марин и Колювич/?/ мотивираха невземането им в тържеството с това, че сегашната епоха не е за такива тържества." Заверата работи дори 25 години по-късно, Марин и той са винаги в един отбор. Лошото е, че за него зная най-малко, а трябва да е заемал видимо място в комитета. Малко факти, работил в печатницата на Каравелов и взел сръбски паспорт. Не знам как Драсов би отишъл сам в конака през главата на Марин, би трябвало да има много сериозен мотив, по-скоро е било общо решение, защото се подкрепят и Величка търчала да казва къде ще бастисват къщите... Най-странно е Левски да иска да напишат нещо за него от Драсов и Марин и те да оставят "чист е". И въпреки това го издават няколко дни по-рано...

12.12.1872 г., Левски: „предателство истинско и предателство без да ще, от страх… ще ви го кажа да го видите кой е“. - аз сега като го чета, струва ми се за един и същи човек се пророкуват две предателства, едното истинно, едното от страх. Ако е знаел за издайничеството през юли-август, това си е било предателство истинно, докато от страх би значело от страх пред бесилката след арестите т.е. пророкува второ предателство да бъде извършено пак от същия човек през декември... Това писмо на Апостола днес ми дава различен материал за размисъл, нищо че съм го чела безброй пъти. Ние с Вас търсихме подписа на Драсов под събранието в Букурещ, самият Марин Поплуканов твърдял пред Парашкев Стоянов, че не помнел дали Драсов е бил, но в протокола го имало. Марин е познавал подписа на приятеля си. Това е другата възможност, Драсов да е научил всичко в Букурещ, ако е бил, дори е нямало нужда Марин да му разказва. Не са млъкнали в Ловеч когато са се събрали да се чудат какво да правят... Така единият от мотивите е вишегласието, ако върхушката е искала да спре въстание и обири с убийства. Но защо би паднал изборът върху Драсов или Колев, или и двамата да отидат в конака? Може би лични качества, Драсов е бил комуникативен, хитър, хладнокръвен, би се измъкнал от всяка ситуация. Той бил изборът и кой да занесе писмото на Левски за убийството на дякон Паисий на Общия, да обърнем внимание и на факта, че гласувал срещу решенията на Левски последната половин година на 1872г. т.е. нямал задръжки да покаже, че е срещу него, с Пъшков заедно настоявали за пълномощно на Общия и одобрили Арабаконак... Левски би следвало и него да е държал отговорен за нередностите в касовата книга, затова че не му доложил за вземането на Марин от комитетските пари. На Марин е казал, той отговорил, че ги ползвал за свои нужди, защо да е спестил мъмренето и на Драсов, че позволил да се взимат и не доложил на Апостола? В отговор Драсов приключил с касиерството, Левски тогава още ги е прикривал, сигурно вярвал, че ще възстановят парите, едва през декември решава, че всички Ловешки дейци трябва да знаят. Ще помисля върху още възможни мотиви. Едно предположение, Яким Шишков е научавал от брат си, Цачо Шишков, чиновник в конака, за предстоящи арести и бастисвания. Той може да е предупредил Поплуканови какво предстояло, та да вземат мерки и скрият всичко, а те Сиркови. По-късно Величка нямала нужда някой да я предупреждава, по време на ареста й завързала специални връзки с конака та и в София на свеждане я пратили. Яким Шишков е бил гарант и на поп Кръстьо, за да го пуснат през ноември 1872г. "Съпругата на Яким Шишков ми съобщи, че когато арестували Димитър Пъшков, мъжът й отишъл в квартирата му, та изгорил някакви скрити книжа." - Той занесъл храна на Левски след залавянето му в Къкрина, гледал е да помогне на всеки комита, нищо че член на комитета не е бил, а по спомените на Пъшков, който му станал съдружник, в неговата градина са правили среща, Общия бил на нея и после издал присъстващите дейци на Комисията...

Сигурна съм, че Драсов е знаел последния даден на властта списък, тайните къщи на Дякона, плюс, не го поканва на изпращането, което прави за заминаването си, другите отиват. Знаел е и за убийствата, нали гласувал, дори за Арабаконак гласувал срещу решението на Левски. Не отива с него и на поредния обир в Ловеч, оставя това на Латинеца, Цачев и т.н. Величка участва от името на фамилията заедно с Христо, за да не заподозре Левски нещо и защото е искала всичко да знае, от първа ръка, да следи. От друга страна, Иванчо Колев е почти непознат за нас, но не и за ловчанлии, непосредствено след Освобождението, Драсов, а след него и той са избирани за кметове на града т.е. бил е популярна личност, с тежест, а не обикновен деец, един от петдесетте. Един от петдесетте се оказва Никола Цвятков, но не и Иванчо Колев. Нещо около него не ни е напълно известно. Защо и двамата, Драсов и Колев да са били в конака е интересно, на практика бягат по едно и също време и вероятно по една и съща причина, като Колев получил и пари, и тескере от полицията... Сиркови знаели всичко, Мария Сиркова като Величка не е пропускала какво се случва и е оставила информация по много интересен начин, според нея всички изведнъж искали да бягат, но накъде и защо, от кого? Това тя не споменава, но ние вече прочетохме документите... Дори и към Букурещ не искали да тръгнат, а натам обикновено бягали комитаджиите. Напук на отъпканите пътеки Драсов избягал в Чехия и изписал дузина писма да разбере кой е предателя на Левски преди да се почувства в безопасност и да отиде във Влашко, където публично се дистанцирал от Каравелов, който всъщност смалил техния комитет от столица на Привременното правителство до съвсем обикновен. Точно Драсов обаче участвал в "натопяването" на поп Кръстьо пред Каравелов, а попа по принцип бил враг само на Поплуканови, но така твърдението изглеждало по-достоверно. Ловешката завера е в стил Сицилианска, ще бъде до живот, такава вярност в бг историята рядко е демонстрирана. Мога да кажа защо не е отишъл Пъшков в конака, разпитван е преди това за убийството на дякон Паисий и се е уплашил, че ще изпати по-дълбоко от другите ако отиде, защото вече бил в полезрението на полицията. Изцяло е скрито участието му в комитета, макар да го играел подпредседател като ходел в дома на Марин да отваря писмата и да научава новините, въпреки че реално избраният подпредседател е бил Цвятко Хаджипавлов. За оръжията, Драсов трябва да е знаел за тях, той е водел кореспонденцията и получавал заявките за оръжие, Марин-парите, а Цвятко ги разпределял. Няма начин Иван да не е бил подробно осведомен за нещо, кореспондирал е с много комитаджии, вероятно не с председателите винаги, а със секретарите, знаел и каналите, и пристанищата, защото за револверите е участвал Христо Поплуканов, за да държи всичко под контрол и в Ловеч върхушката е била напълно осведомена. Нещо от предишна тема, из писмо на Левски: "питаш ме: познаваш ли ме? Как не – и вази с г. Панайота, Райнов, г.Живков, Кършовски, Д. Ценов, Каравелова и пр., и пр.“ - лятото на 1871г. Една година преди финалните събития се вижда, че Апостола поставя Каравелов на последно място по важност от тези, с които работел. От 28.12.1871 г. е и другото писмо: „Пишете на Каравелов моля го последния път братски да не ме вика чрез вестника си, защото ще поверувам някой си на думите като казват: „Брате Левски, без да се усетиш Каравелов ша та предаде“. Как ли Каравелов в следващите седмици е спечелил отново доверието на Дякона, за да го поведе на каишка към отнемане на собствената му организация? Още нещо ме яде отвътре, ако Тодор Пеев е повикан в конака и му е казано, че е издаден, след което той признал и с тескере и пари право във Влашко, той пък при Крававелов, защо това не се е случило на Гложенеца, защо не е повикан и той? Защото Етрополе е била в обсега на Арабаконашката околия и там са търсели следи, включително комитски? Или друго? Още нещо, след Левски върху Атанас Узунов е продължил Каравелов натиска да му пращат пари, пари, пари, въпреки двете бесилки и Диарбекир, да нарежда, да изисква, сякаш наистина тази организация е негова собственост и сякаш не се научил на нищо, до такава степен изглежда е бил обезценен човешкия живот за него. Узунов с три куршума не успява да убие чорбаджи Ставри. Левски не е бил инициатор на тази тактика, но също не е могъл да удържи на натиска, а случая с Узунов подчертава, че е бил неимоверен и дълго прокарван. Плюс за архива, няма такъв вариант да е приет да бъде съхраняван в сръбското консулство, кой дипломат по принцип лесно приема каквото му подхвърлят и да не са проверили веднага какво са им предали. Такъв случай в дипломацията няма, всичко е подлежи на проверка със самото влизане в дипломатически обект. Добре са се запознали с цялото ВРО в детайли. И са продължили търгуването й... Докато той накрая съвсем безсрамно отива в Сан Стефано в екипа на граф Игнатиев, защо ли е бил толкова важен, че от всички борци за Освобождението той да е поканения? Той, дето и в един бой не бил участвал...

Марин все ми се струва, че е нямал нерви, характер за да го направи, след Освобождението е треперел ако някой му спомене поп Кръстьо или Левски т.е. Поплуканови биха изпратили някой друг с инструкции какво да говори. Някой, който от притеснение праща Христо Големия в Габрово, а вместо Малък Добре посочва Добре Механджията, то и издайник не е било лесна работа. Освен Марин и семейството му, в заверата му са били Пъшков и Драсов, който като човек, въртял всичко в комитета е имал всяка информация. След неговото заминаване, комитетът се разтурил. Освен това предполагам не самостоятелна акция, а вишегласие между тях с главната идея да спрат въстание, което ако получат заповед от Букурещ да избухне, те трябвало да го водят като столица на Апостола, а знаели, че е било обречено на онзи етап. Отделно, Марин със сигурност си е замълчал, но за него е било важно, да се отърве от Дякона заради финансовите задължения. Левски не му прощава, подчертава ги в писмо от 12 декември, така че всички дейци да знаят, че в председателя им има комитетски пари, които употребил за свои нужди, с една дума, публично го изложил, нещо, което до този момент му спестявал, като този път е имал надеждата, че ще му държат сметка всички. За мен това писмо е причината Марин да не искал да признае, че е бил председател. Пред Комисията Апостола споменава много малко имена, но две се набиват на очи, Марин Кафеджията и Ваньо Терзията, избягалият точно в критичното време да не участва ни в обира на Денчо, ни в близко въстание, ни в пренос на оръжие. Пъшков и другите премълчава. Дали между август и декември не е научил за издайничеството, някой все пак да му е казал, че и петдесетината от Ловеч без шум са били викани в конака и разпитвани? Някой от тези петдесетина е възможно да му е съобщил, защото това е било странно, а и колко да е останало в тайна като петдесетината са се чудили защо им се случва... Марин ясно защо е съобщен от Левски, а Драсов защо? Научил е, че е издал, иначе защо би получил тескере лично от Али Чауш? Не съм сигурна, но и не го отхвърлям. Мисля, на онзи етап не са искали смъртта на Апостола, а само да го отдалечат от града си. После, след Арабаконак изтъргуват неговия живот за своята свобода.

В спомените на Мария Сиркова съм чела, имаше ги на няколко сайта: "Никола Сирков изпълнява заръките на Левски – носи писма, посещава по заръка на Апостола села и градове. През 1872 г., когато Левски тръгва за Букурещ, за да присъства на Общото събрание го придружава до Дунав." - https://epicenter.bg/article/Mirela-Kostadinova--Mariya-Sirkova-sahranyava-arhiva-na-Levski/269797/11/105 Не Марин, а Никола, но това е само трупане на информация, имаме още път преди да стигнем до крайното като възможност име, тук цитата е просто за да не изключваме Сирков, нищо че той не е бил част от бойната дружина в обирите, но след убийството на слугата приема Левски в къщи...

Почти открихме издайника, профила му вече е много близо до случилото се "На търтеите в Букурещ са им трябвали много пари и са се опиянявали от пълната си власт в Българско, а Левски се е чувствал задължен от тяхното пълномощно да оправдае доверието им, да се покаже като непоколебим и страшен. Те са му поставили и конкурент, кой е сега по-големия мъж, ти или Димитър, ето Димитър ще направи удар с пощата, ще ни донесе купища пари, а ти какво можеш в сравнение с него." - с превземането на председателското място от Каравелов, Левски е направен излишен, той сам се е питал оттук къде е в работата, за да остане в нея се е почувствал задължен да им се подчинява. Не са й виждали и наполовина толкова комитаджии да идват при тях и да им се подчиняват, колкото Апостола им завел на крака в Букурещ и се почувствали велики, особено като знаели, че зад всеки един представител имало дузина още. Оттам насетне са имали само една идея, как да издърпат черджето под краката му, за да разполагат с цялата тази сила, която друг не успял да събере. Ако събранието бе в българско дали Каравелов щеше да има смелост да отиде? Общия убива дякон Паисий и като на състезание с него Левски трябвало да направи нещо не по-малко мъжко. Още повече, че ловчанлии са искали смъртта на дякон Паисий. Затова и в техния град е искал да се докаже. За момент е бил заслепен. После е разбрал, че това не носи фанфари, а отчуждаване и ясно написано от Марин, не от друг, от Грую, че за него няма повече място в този град. Дори не го е разбрал, в писмото до Каравелов нарича това "една топурдия" и му трябват три месеца, за да сложи пешките по местата и да признае: "Страх ме е да дода във Вашия град..." Има и още нещо, което съм прочела, при пътуване до Букурещ Сирков изпратил дякона до Никопол, не зная защо, така че Сирков не отпада от заподозрените, ако е посрещал, изпращал Левски до Дунава повече от веднъж. Ключово е с имената на Пеев и Васил Йонков, а Христо Големия май не е бил в Букурещ, затова неговото име е сбъркано и е пратен в Габрово, някой, който посрещал напускащите Влашко българи като Сирков? Някой, който е познавал Левски само откакто се появил в Ловеч, не от по-рано като Латинеца и Големия, затова не знаел, че е роден конкретно в Карлово, иначе и това би издал...

Близко е до истината с едно отклонение, Пъшков веднъж пише, че са одобрили обира, явно под силен натиск на Левски, но не са очаквали убийството на слугата. Според мен това им е дошло в повече, защото след това Джами ефенди е получил още един списък, на тайните къщи на Левски в Ловеч. Бастисванията са започнали. Винаги нещо конкретно инспирира случилото се. Колебанията са траели от завръщането на Марин през юни до август. Тогава е била конкретната провокация, иначе са можели да се колебаят и септември например. Какво открих, за обира са помагали дузина комитетски дейци, но не тези, които по принцип са участвали: При Тодор Стратиев (17) ходи лично Левски, Марин Луканов, Драсов и Пъшков; той се пооплаше, обеща и даде пари на комитета. Също ходиха и при Митю Дойчинов..." https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=708:cb&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Според мен тук е разковничето, винаги при втори-трети анализ излизат повече неща, значи бойната дружина са били Марин, Пъшков, Драсов и Левски, ходели са заедно при не един и двама да искат пари и да го заплашват. При Денчо за първи път оставят Апостола сам, затова той иска Вутьо, от Ловеч този път никой не искал да е с него, може би е казал, че има намерение да убие, затова. За обири в Ловеч не са го оставяли сам, но за убийство... възможно е затова да са издали на Денчо да не се прибира в къщи. Веднъж са против скорошно въстание, втори път са против насила, с убийства взети пари, едно е сплашването, друго са убийства. Левски си е мислел, щом са искали убийството на дякон Паисий, /но то не се е случило в Ловеч/, значи са ок с тази тактика, но не са били, искали са пари, много пари, но не с убийства, а само от обири. Мисля си дали не е бил Пъшков, той пръв е попаднал в полезрението на полицията, заради присъствието си на убийството на дякон Паисий и може би разпитван. Той не е и в списъка, скрил е и приятелчето си Драсов, не е и от мълчаливите, оставя спомени, а в конака е бил някой говорил много, комуникативен точно като Драсов или Пъшков. Другият вариант е Драсов да е бил арестуван за нещо, но пък никаква роля не съм открила да е имал Иванчо Колев в тези събития. Не знаем също с какво и кога Левски е заплашил Марин като е открил липсите в касата и дали с тях не е оправдал необходимостта от обир в къщата на Денчо, та Величка се навила да помага при този обир, а Драсов например тичал към конака...

Всичко това съм съгласна, но... Те не са били глупави, вероятно са мислили милион и един начина как да се отърват или да променят новото си статукво. Марин е разбрал, че Левски не би могъл да им помогне, да им върне изгубените позиции, защото Каравелов надделял и то пред очите му. Марин е пътувал с Левски до някои селища, заедно са градили част от организацията и изведнъж тя вече не е тяхната, Апостола се оставил кроежите и хитрините на Хитов, Каравелов и Общия да им надвият. В подкрепа на валидността на горното Ви изложение бих добавила как Драсов се отлъчва само година по-късно от Каравелов и взима страната на Стамболов, Ботев и сие, очевидно, че наистина са били готови на скъсване. Това обаче не обяснява избрания път, по който тръгват през лятото на 1872г. и конкретната причина, провокирала предателството и то е толкова многословно, което също изглежда необяснимо. Нещо, за което не са били подготвени, но се е случило. Въпросът е какво. Защото са могли и по друг начин да се отърват и от Левски, и от организацията му. Една възможност, причината да е била Общия, изпълнил си обещанието да убие дякон Паисий, дал им и други обещания с цел да вземе пълномощно, а ако им прател пари от Арабаконашкия план Марин ще си уреди сметките с комитетската каса. Наистина трябва да е имало нещо, което да ги е повлякло в конкретната посока, а после ефектът на лавината... Търся причината...

Марийка Сиркова, спомени за Левски пред даскал Илия Войников в Угърчин: “Иван Драсов избяга още след Богородица (непосредствено след нападението над Денчо), защото беше богат и Али Чауш и Стамбулоолу му дадоха тескере. А на Иванча Колев дадоха и тескере, и пари... Николчо мислеше да бяга, но къде? Пъшков и Луканов бяха ергени и не избягаха, оставиха се да ги вържат.” Само да допълня с този цитат, той казва повече, отколкото на първо четене, нейният набор от думи, какво е планирал Никола Сирков...

Името ми е Станчо, на баща ми – хаджи Иван. От Тетевен съм, на 28 години. Упражнявам ханджийство и кръчмарство в Тетевен. – Защо те докараха тук? – Преди 15 дни дойде от Влашко един със светло кестеняви мустаци, името на когото е Димитър. Значи самият Общи е отишъл в Букурещ след събранието и са скроили шапката на Апостола с Каравелов... 26 октомври разпит, преди 15 дни Димитър дошъл от Влашко, значи около 10 октомври... това е след Арабаконашкия обир?

По-редовите членове едва ли са знаели всичко, Марин не вярвам да е докладвал всички детайли то решенията в Букурещ, по-скоро внимателно би подходил, а преди всичко се е съветвал първо с кръга хора около него. Тук Величка не пасва, макар че Христо Луканов сигурно й е разказвал откъде са прехвърляли револверите, но не вярвам чак толкова да е била навътре за трите канала на винтовките. Цвятко Хаджипавлов е бил в разнасянето на оръжието, но пък не е участвал в друго, ни в обири, ни в планове на тайната полиция, та не е сигурно колко е имал информация за тази нова тактика. Сирков обаче покрай самия Левски във всичко и бил замесен и ако не от Марин, знаел го е от Апостола, който в август е бил в неговата къща, а може би и в юли. Така че той остава в кръга на заподозрените заедно с Драсов, Пъшков и не знам там каква е била ролята на Иванчо Колев. Марин мисля, лично не е отишъл в конака, искал е да мине между капките и е минал в съобщението като син на поп Лукан. Доказателство, че Сирков е знаел всичко са думите на Мария Сиркова, че той също е мислел да бяга като Драсов и Колев, но му е пречило, че е бил женен. Марин и Димитър се чудили защо са останали. Значи още преди обира нещо се било случило, защо тя ползва думата "избягаха". Единственото обяснение е издайничеството да се е случило след убийството на дякон Паисий, искано от Ловешкия комитет. Но от анализа, който правихме за по-късните години, Пъшков и Драсов са имали изключително близко приятелство, до степен Пъшков да пише, че спазвал уговорката всеки ден да му докладва за работата в Народното събрание. Ако Драсов е най-първия издайник, това е добър мотив защо името на Пъшков го няма в доклада, а не е пропуснал комитетско събрание.

Чела съм, помня че е било в Трявна, разказваше го негов стар приятел, иконописец в черкви-Войнягово, после Трявна и др., Левски намерил чанта с религиозна литература и се представил за пътуващ протестантски мисионер, имал среща в кафене в хан обаче там било пълно с турци. Влезнали неговите хора и той им подшушнал да се правят, че избират, че купуват книги докато си излезнат турците. Голям спектакъл направили, иконописецът няколко пъти влизал и излизал да сменява книгите, уж не си бил избрал най-интересната и все информация му носел къде да се преместят, къде намерил стая да проведат събранието и т.н. От тези истории не един и двама може да са запазили книгите раздавани от Апостола за поколенията, нали уж бил мисионер и всичко раздал до напускането на турците, изпълнявал си ролята